Защо не можем да се спрем, когато чоплим семки или ядем фъстъци, пуканки и чипс? Какво ни кара да се пристрастяваме към мазните храни? Учените смятат, че са открили виновника. Името му е „ендоканабиноид“.
.
Учени установиха, че човешкото тяло произвежда дрога, която стои в основата на пристрастяването ни към мазните храни. Според американски изследователи от университета в Калифорния, в човешката храносмилателна система се произвежда вещество, подобно на канабиса, наречено ендоканабиноид, което ни кара до посягаме често към чипса и пържените картофки. Тази човешка дрога стимулира производството на стомашни сокове и така „отваря“ усещането за глад.
Наследено от еволюцията
Всъщност удоволствието от яденето на мазна храна не е продукт на модерната цивилизация, а е по-скоро наследено от еволюцията. Ръководителят на изследването Даниеле Пиомели припомня, че за прадедите ни е било абсолютно наложително да консумират мазнини – именно те са гарантирали оцеляването им в суровите условия на живот. В днешно време обаче мазнините са в изобилие и прекаляването с тях води до сериозни заболявания като рак, диабет и наднормено тегло.
Спирачка в червата
Американските изследователи се надяват, че откривайки ендоканабиноидите, те са открили и начин да контролират пристрастяването към чипс и сие. Преди това обаче те ще трябва да докажат, че спадът в нивото на ендоканабиноидите води и до по-бързо настъпване на усещането за засищане. От голямо значение е фактът, че веществото се образува в специални рецептори в червата. А това, според учените, е много важно, тъй като въздействието на медикаментите ще бъде насочено към червата, а не към мозъка. По този начин ще бъдат избегнати опасните странични ефекти, типични за медикаментите, „атакуващи“ мозъка.
(с други думи, още когато всички събития са били пресни, пресни…)
Константин Димитров, или Косьо Самоковеца, е млад мъж, на когото се приписват митични корупционни контакти и възможности и който успя да се опази в сянка през целия мандат на ОДС и първите дни на управлението на НДСВ.
Неговата поява или по-точно заздравяването на контактите му с политическия елит се свързват с две ключови кадрови промени през есента на 1999 и лятото на 2000 г., които довеждат до засилване на политическия натиск и централизирана експлоатация на веригата “контрабандисти – силови групи – митници – спецслужби – политици”.
По времето на социализма контрабандата е била държавна политика, в основата на която била фирма “Кинтекс”. Наричали я Предприятието. В ония години други “предприятия” нямало. В “Кинтекс” търгували основно с оръжие, но и с цигари. Били разработени дори специални бързоходни баржи, с които контрабандното “Марлборо” стигало до Истанбул. С парите се финансирали революционното движение на кюрдите, както и други братски народоосвободителни фронтове. Всичко това е история. На базата на старите канали обаче съществува мрежа от политици, митничари и бивши шефове в тайните служби, която успява да оцелее при всички политически промени досега. Смята се, че генерали от бившата ДС контролират инфраструктурата на тази мрежа, като в различните етапи преминават към различни политически покровители. Всеки нов управленски екип само пренастройва системата към собствената си партийна каса. И това в България се приема за нормално. Всички политици роптаят срещу каналите, докато са опозиция, в момента, в който дойдат на власт, започват да ги ползват. Контрабандните канали процъфтяха при югоембаргото по времето на Беров, не успя да ги унищожи и ортодоксалният социалист Виденов. Най-голямото разочарование беше първото правителство на Иван Костов, което имаше първата реална възможност да ги спре. Но както всички вече знаят, моралът не беше стихията на бившите управляващи…
Героят на тази история –
Косьо Самоковеца, излиза по-сериозно на сцената
след ремонтите в правителството на Иван Костов.
През август миналата година е сменен главният секретар на МВР ген. Божидар Попов и на негово място е назначен ген. Славчо Босилков. Като мотив за отстраняването на Попов беше посочено откриването на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор. Босилков, който през 1998 г. беше освободен от Богомил Бонев като директор на Национална служба “Полиция”, до връщането му в МВР беше съветник на Иван Костов по въпросите на националната сигурност. През октомври предишната година пък беше отстранен и тогавашният шеф на митниците Пламен Минев, който беше “издигнат” за зам.-министър на финансите. Той беше сменен от шефа на свиленградската митница Захари Захариев. Захариев станал митничар №1 след елиминирането на две други кандидатури на хора от централното управление в София – на Асен Асенов и бившият зам.-директор на Агенция “Митници” Ангел Дончев. Вторият дори бил одобрен от Муравей Радев. Според бивши шефове от митниците лично тогавашният премиер Иван Костов е взел решението за назначаването на Захариев.
Именно по негово време се завърта схемата на Косьо Самоковеца, която беше описана в миналия брой на “Капитал”. Според бивш шеф от МВР Самоковеца се познава със Захариев отпреди – от митницата в Свиленград. След това той за известно време работи с ВИС и за кратко време е съдружник с шефа на групата Георги Илиев.
“Косьо Самоковеца се опита да завладее и свърже каналите от Кулата и Свиленград и до голяма степен успя да го направи”, обясни източник от МВР. Според него това са част от каналите, които някога са експлоатирани като държавни. “В тях определени сегменти държат хора от почти всички местни структури на партиите. Основен фактор през периода 1994-1999 г. беше известен политик и бизнесмен от твърдото крило на БСП, но бяха намесени и политици от много други партии, включително много популярни фигури от СДС като Христо Бисеров и други. Някои от тези хора работеха за своя сметка, но понякога и за финансиране на партиите си”, твърди бивш шеф в МВР.
Според различни източници от МВР една от групите политици от СДС, който са имали допирателни точки с Косьо Самоковеца, са лидерите на софийската организация. Текли ли са пари от контрабандата към него или към касата на софийската организация на СДС знаят най-добре отстранените служители от НСБОП, водили фиктивната разработка-чадър на Самоковеца, но те едва ли биха проговорили някога. Шефът на столичното СДС Евгений Бакърджиев не пожела да разговаря по тези въпроси.
Публично известен факт са добрите отношения между Бакърджиев и шефа на НСБОП Румен Миланов. Източници от “Шести септември” дори твърдят, че Бакърджиев е правил опит да ходатайства пред новото ръководство на МВР Миланов да запази поста си директор на НСБОП.
Известно е, че ръководството на МВР не е доволно от службата, а
Главният секретар е в хладни отношения с антимафиот №1
Факт е, че първото нещо, което новият главен секретар на МВР Бойко Борисов направи, е да изчисти хората на Самоковеца точно в НСБОП.
“Не е само Самоковеца, който държи всички контрабандни канали. Във Варна този бизнес си го поделиха ВИС и ТИМ, схемата е приблизително същата, само не е известен докрай пътят на парите. В Бургас ситуацията е по-сложна – там каналът се държи от Митьо Очите, но СИК и ВИС имат огромни апетити и там най-вероятно още ще се стрелят. Всичко това става с подкрепата на политици и лица, близки до властта”, коментира същият източник. Едно връщане назад във времето ще припомни, че ексдепутатът Йордан Цонев също беше свързван с кадруването и с битките за бургаската митница.
Според хора от МВР Косьо Димитров е стигнал до каналите покрай работата си с ВИС, но след като се е замогнал, стартира собствен бизнес и започва да купува митничари. Когато Захариев идва в София, той знае за тези канали от Свиленград.
При договорената схема групата на Самоковеца прибирала 40% от рекета върху контрабандата, а 60% отивали нагоре по веригата в шефовете на митници и политиците. Според запознати приносът на Захариев бил в стягането на дисциплината по митниците, но и в централизирането на схемата за разпределяне на приходите от контрабандата и политическия рекет и насочването на част от тях към СДС.
“Достатъчно беше Захари да каже искам повишение на приходите с 12% например и това веднага ставаше – нямаше мърдане. Така той един вид регулираше контрабандата и влияеше върху разпределянето и на печалбите от нея”, коментира източник, близък до Агенция “Митници”.
След назначаването на новия митнически шеф скандалният бизнесмен, който преди това контролирал контрабандата през Свиленград и канала до Пловдив, след това поел контрола на контрабандните канали от Кулата и Капитан Андреево до столичната митница в Горубляне. Същият източник твърди, че парите са предавани всяка седмица от хората на Самоковеца директно на Захариев. Тази информация не е потвърдена. Бившият митнически шеф не се отзова на поканата да коментира тези обвинения, която “Капитал” отправи чрез приближено до него лице.
В справка на службите се сочи, че през първата половина на тази година “основните постъпления от наркотрафика и контрабандните канали, контролирани от Косьо Димитров-Самоковеца, се насочват към централата на СДС за финансово осигуряване на предизборната кампания и заплащане на задгранични разходи”, сред които се сочат публикации в чуждия печат.
В документа се твърди, че голяма част от средствата се предават на шефа на митниците, било лично или чрез трето лице от Косьо Самоковеца или жена му. В справки на МВР пък се твърди, че едно от лицата, което е “затваряло” веригата за предаване на парите “нагоре”, е бил близкият до Иван Костов бизнесмен Славчо Христов. Според източник от МВР Славчо Христов в този случай е бил маргинална фигура. Той вземал по “едва” 50 хил. долара седмично, за да “осигури” подкрепата и да “подсигури” най-високото място, твърдят от службите. Не е ясно дали експремиерът наистина е бил в течение на тази схема, или просто се спекулира с името му.
В справка на спецслужбите се сочи, че сумите, които “доставял” Самоковеца, са били около 500 хил. долара седмично. Срещу тази заслуга на Захариев е обещано да остане шеф на митниците и в бъдеще, след като СДС спечели изборите. За услугите си Самоковеца пък получава съдействие да изнася през контролно-граничните пунктове (основно Кулата) към Германия и Кипър големи суми пари. Както и гаранции, че ще запази контрола над каналите и съответно огромните си доходи от тях. И което е не по-малко важното, че ще бъде защитен от вниманието на МВР и службите.
Въпросът за тази конспирация и подпомагането й от службите под протекциите на управляващите от най-високо ниво беше повдигнат и от парламентарната трибуна, макар и не така конкретно и с подробности.
Чадърът на МВР и службите
МВР и службите също имат свои механизми, с които осигуряват заслон на някои от трафикантите, за които е подсказано, че са специални случаи. Едната техника е, ако се прави разработка, тя да се вземе от едната служба, например НСС, и да се даде на друга, например НСБОП. При друга техника съответното високопоставено лице от НСБОП например изисква всеки ден да му се докладва по определената разработка и я взема под личен контрол. След това, активно управлявайки я, не я довежда доникъде. А същевременно разполага с цялата информация, включително за това кой и за какво се интересува по въпроса. Третата техника е директното предупреждение срещу съответното заплащане. Често техниките се смесват. В случая с Косьо Димитров той уж е разработван от НСБОП, но разработката не е доведена доникъде. Версията е, че чрез тази фиктивна разработка той на практика е бил защитен от разработване от други служби, където няма свои хора.
“Босилков беше лансиран за главен секретар на МВР направо от кабинета на Иван Костов, оттам дойде и политическата протекция за Захариев и Самоковеца”, твърди бивш шеф от спецслужбите. Босилков е в близки отношения с Димитър Москов, който беше негов заместник в ДНСП и наблюдаваше работата на икономическата полиция. След това Босилков го назначи за зам.-директор на НСБОП. Именно чрез него се твърди, че е извършвал контрола върху работата на редовите служители в НСБОП. “Схемата на контрабандата не може да стане и без обезпечаването й на границата от Гранична полиция. Те покриват оперативно района край границата, те са правозащитният орган на границата и трябва да се борят с престъпленията там, включително от митничари. Но не изпълняват тези свои правомощия, които са им дадени със закон. Затварят си очите заедно с НСБОП. Не може да мине камион, а ти да кажеш, че е минала лека кола, или изобщо да не отразиш, че е минало нещо. Сега се парадира, че са подписали споразумение за съвместна работа на митниците. Каква е ползата от това споразумение, ако пак заедно си затварят очите”, коментира източник от службите. Според него директорът на служба “Гранична полиция” полк. Валери Григоров е бил изолиран при назначаването на възлови хора на граничните контролно-пропускателни пунктове и не е бил в състояние да контролира какво се прави там.
“Това, което публикувахте в “Капитал” и в “Дневник” за Косьо Самоковеца, е 99% вярно”, заяви източник от МВР. За тези неща хора от службите са сигнализирали всички държавни нива, сигнали са изпращани и до президента Петър Стоянов. Докладите обаче останали без последствия. Единственият пробив е, когато през февруари тази година депутатът от БСП Татяна Дончева препоръча на политиците да питат за митниците Косьо Самоковеца. В НСБОП са имали отговора или по-точно са можели да го имат, ако са се постарали наистина да го научат. Но това не е направено. Единственото засичане на информация за каналите на контрабандния бос е станало в НСС. В тази служба установили, че със Самоковеца са свързани няколко служители в НСБОП. Те го разработвали само фиктивно, а в действителност са изпълнявали ролята на чадър за него и сделките му. В полицейските справки ръководството на НСБОП се свързва също със силни доскоро политици, един от които, е ексвицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той беше освободен от правителството през зимата на 1999 г., но запази влиянието си в СДС и особено в софийската организация.
След като разбрал за прихващането на информация от НСС, Славчо Босилков изискал оперативните дела по случая от НСБОП и работата по тях в НСС била стопирана. Славчо Босилков не беше открит, за да коментира това твърдение на свой бивш колега.
“Самоковеца вече загуби покровителите си в МВР”, твърди източник, пожелал анонимност. Едва ли е случайно, че едно от първите неща, които направи новият главен секретар на вътрешното министерство, е да свали доверието от петима служители в НСБОП именно от сектора “Стокова контрабанда”. Според някои източници един от отстранените е точно човекът, който е водил разработката за Самоковеца.
Скандалът в Русе
Скандалът в Русе, независимо от това дали ще има развитие, или, което е най-вероятно, ще бъде замъглен, свърши добра работа. Той оголи технологията на корупцията по митниците, в която основно място заемат назначенията. Вече едва ли някой може да отрича, че политическата корупция у нас функционира като откуп за запазване на мястото или такса за назначаване на нов човек. Показателни са и назначенията на митнически шефове в последно време. Как така се случи, че голяма част от хората, които заеха тези постове, са сред героите в книгата на ревизор №1 “Митници”, уличени в сериозни нарушения и отстранени поради подозрения за участие в контрабанда? Наистина няма преки доказателства, че за реставрацията на компрометирани ексшефове се плаща, но слуховете за това в митническите среди и сред политиците са все по-упорити и твърде конкретни, когато става въпрос за тарифите на откупа.
Решаването на проблема с митниците е въпрос преди всичко на ясни правила и технология на работата. В тази технология вече могат да се включат всички модерни антикорупционни практики.Тези правила още ги няма. Никак не е сигурно, че при този състав на ръководството на агенцията някой ще се сети за тях, след като вече месеци наред вниманието е насочено изключително към подмяната на митнически шефове и връщане назад към отживели времето си техники като 100-процентов контрол на митницата. Резултатът от всичко това може да бъде единствено задръстване на границите и проблеми при преговорите с ЕС. За евросъюза първостепенен приоритет е свободното преминаване на стоките през границата. Изглежда, че у нас няма вътрешна воля обществото да се пребори с контрабандата и корупцията. Затова, изглежда, е по-добре да дойдат англичаните от “Краун ейджънтс”. Дано те успеят да направят с митниците същото, което сториха МВФ и валутният борд с кражбите от финансовата система.
Иво Беров (главен редактор на спрелия да излиза, в-к СЕДЕМ) . . . . .
. То е много, много просто. Хората, които купуват вестник „ Седем” при всички случай ще гласуват за ДСБ и Иван Костов на изборите. Че тогава защо му е на Костов подобен вестник. Той просто няма нужда от него. Такъв вестник за него би бил само допълнителен и ненужен източник на влияние. Източник на влияние извън партийния обсег и партийния надзор. Нещо като допълнителен, излишен и паразитен шум.
Костов може да се доказва като политик и да отправя посланията си от всички средства за масово осведомяване – електронни и печатни. Напоследък той а канен навсякъде. И достатъчно често е канен.
И това е една от причините той да се отнася с явна неохота към всички предложения за създаване на вестник или телевизия свързани демократичната общност, въпреки непрекъснатите въпроси, подкани и въпреки желанието на членовете, привържениците и приятелите на ДСБ.
Такива медии просто не му трябват.
И още нещо- може би най-важното. Лично Костов не дава, а и няма как да даде свои пари за вестник или телевизия. Той би могъл да използва само своето влияние, или своите връзки, за да намери източник на пари. А това означава обвързаност. Понякога притеснителна и нежелана обвързаност. Или по-скоро винаги притеснителна и нежелана обвързаност.
И в това обяснение не бива по никакъв начин да бъде възприемано като укор към Костов. Напротив.
Какво му е доброто на лошото
Така трябва да бъде. Съзнателно, или несъзнателно, нарочно, или без да иска Костов подсеща за начина по който би трябвало да се създаде вестник, или каквато и да било друга медия.
Тя не трябва да се създава от онези, които нямат нужда от нея. Тя не трябва да зависи от партийни водачи. Тя не трябва да зависи от финансово-икономически кръгове и звена. Тя не трябва да зависи от олигарси. Тя не трябва да зависи от отделни хора.
Едно жълто-черно издание писа, че вестник „ Седем” бил спрял, защото дъщерята на Иван Костов – Яна Костова не го била харесала.
Това, разбира се, са някакви измишльотини. Най-вероятно са.
Но правилото остава.
Един вестник, която спира да излиза само защото Яна Костова не го била харесала, няма право на съществуване.
Китайската комунистическа партия навърши 90 години и заедно с юбилея си се освобождава от идеологическите си окови. Разрешено е всичко, което носи икономически успех. В сила остава още само еднопартийното владичество.
На Запад Китай предизвиква смесица от възхищение и чувство за заплаха. Управляваната от комунистическа партия страна върви от успех към успех – поне в икономическо отношение. От 1980 година насам китайският БВП е нарастнал тридисетократно. Китай в момента е втората по мощ икономика в света. МВФ изхожда от презумцията, че до 2020 година Китай ще изпревари САЩ и ще стане най-могъщата икономика. Пекинското правителство разполага с валутни резерви в размер на три трилиона долара – тенденцията е възходяща. Междувременно китайски фирми закупуват чуждестранни предприятия, правителството инвестира милиарди в научни изследвания. Китайските комунисти въведоха пазарното стопанство и създадоха благосъстояние. В Китай живеят почти 400.000 доларови милионери. Само в САЩ, Япония и Германия има повече.
„Няма значение дали котката е черна или бяла – докато лови мишки, тя е добра котка.“ Това изречение на Дън Сяопин, който в началото на 80-те години въведе стопанските реформи в Китай, олицетворява и характера на партията. „Прагматизъм, вместо идеология, разрешено е всичко, което обещава икономически успех“, твърди Йозеф Чен, политолог в университета в Хонг Конг.
Отпартиянаработниците в партиянаелита
Комунистическата партия на Китай има зад гърба си 90-годишна история на възходи и падения: в партизанска война тя си извоюва властта и обединява страната. Вследствие на авантюристичната си икономическа политика, партията предизвиква най-страшната гладна криза в мирно време. Културната революция пък разединява населението. Преди 30 години китайските комунисти отварят страната към света.
Междувременно партията на работниците и селяните се е превърнала в партия на елитите. От общо 80 милиона партийни членове, само 7 милиона са работници. Това е по-малко от десет процента от общата партийна маса. От 2002 година и предприемачи могат да стават членове на партията. А този, който иска да членува в партията, трябва да се подложи на тежка изборна процедура. Само най-способните кандидати биват приемани. От деветимата членове на постоянната комисия на Политбюрото /най-тесният властови кръг/ осем са инженери.
Икономическигъвкавакатокаучук
Мерките, с които комунистическата партия управлява страната, на пръв поглед не пасват на китайския турбокапитализъм. Все още политическите директиви са раздпределени на петилетки. Държавните предприятия доминират икономиката, често за сметка на частните предприемачи.
В Китай няма лична собственост на земя. Партийните училища продължават да преподават марксизъм-ленинизъм и заветите на Мао. Същевременно страната чупи всякакви рекорди. Всяко година икономиката бележи ръст от 10 процента и повече. Партията нарича своя стопански модел „социалистическа пазарна икономика с китайски особености“.
Китайският експеримент
Независимо от икономическите успехи не бива да забравяме за невероятните проблеми, с които се бори Китай. Според политолога Еберхард Зандшнайдер комунистическата партия на Китай не е успяла досега да създаде социална справедливост. През полеследните години ножицата между бедни и богати се е разтворила още повече и китайската комунистическа партия се е отдаличила от основната цел на социализма – социалната спрведливост – повече, откогато и да било.
Обхватните политически реформи в Китай остават табу. Еднопартийното владичество е непокътнато. Съдебната система е подчинена на партията. Онзи, който постави под съмнение ръководната роля на партията, го грози затвор. Комунистичаската партия на Китай започна най-големия политически и социален експеримент на 21-ви век. За много държави китайският модел с капиталистическа икономика и авторитарна политика е алтернатива на западната демокрация. Твърдият подход на Пекин спрямо инакомислещите обаче показва, че самите ръководители знаят, че този експеримент може бързо да приключи.
Усещането за несправедливо отношение може да ви разболее, доказват учени. Хората, които смятат, че не получават достатъчно заплащане, са подложени на стрес, предизвикващ депресии и атакуващ с течение на времето сърцето.
Бонският икономист Армин Фалк и дюселдорфският социолог Йоханес Зигрист провеждат преди време експеримент, в който разделят 80 студенти в 12 членни екипи. Във всяка група има шеф и подчинени. Подчинените получават листове с нули и единици и трябва за 25 минути да преброят нулите, докато през това време началниците си почиват. Колкото повече нули бъдат преброени, толкова повече пари печели екипът. По-късно шефовете трябвало да поделят печалбата по свое усмотрение. В крайна сметка в повечето случаи подчинените получили по-малко, отколкото са предполагали.
Когато тялото изнемогва…
Субективното усещане за несправедливост подлага участниците в експеримента на стрес. Това се доказва и от измерванията на жизнените им функции. Колкото по-малко пари получава даденият подчинен, толкова по-силно се променя честотата на пулса му. Промяната на пулса отразява колебанията на продължителността на интервалите между ударите на сърцето. Физическото и психическото натоварване води до ускоряване на пулса. Изчезне ли натоварването, пулсът по принцип се нормализира.
Организмът на онези, които страдат от хроничен стрес, трябва постоянно да се напасва на ситуацията. По този начин се нарушава вегетативна регулираща способност на организма – сърдечната честота намалява. „Щом чувството за несправедливо отношение се отразява трайно на варирането на пулса, това може да повлияе отрицателно на здравето. Намалената сърдечна честота, например, е един от ранните индикатори за сърдечни заболявания“, обяснява бонският икономист Армин Фалк.
Несправедливостта – отрова за организма
Резултатите от проведения експеримент се потвърждават от оценката на данните по линия на така наречения „Социо-икономически панел“ – едно от най-големите и най-продължителни мултидисциплинарни проучвания в Германия. Заради него ежегодно се правят допитвания сред над 20 хиляди души в 11 хиляди домакинства по теми като доходи, работно място, образование и здраве. Именно от това проучване става ясно, че анкетираните, които определят заплащането си като несправедливо, са принципно в по-лошо здравословно състояние от останалите. Освен това страдат много по-често от сърдечни заболявания, високо кръвно налягане и депресии.
Предложението, което направи депутатът Т. Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскрупулна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитров. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчислявания за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и бе припознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И. Й. Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за да скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
Случайно търсейки инфо съвсем за друг човек попаднах на блога на Стефан Софиянски и с отвращение установих, че вместо да се покрие в миша дупка, този наглец има нахалството да опитва пак да се пласира на блатистата ни политическа сцена… :/
Отначало имах желание да взема отношение изразено под формата на есе, ама придържайки се към максимата в Мрежата, че ‚малкото е повече‘, ще публикувам само този мой шарж, посветен на Мазньото.
С благодарност, за креативната идея на Гергана Дукова. Единственото ѝ условие е, да не се търси печалба от интелектуалния ѝ труд.
Направата може да се осъществи във всяко ателие, където печатат върху текстил, като и им се даде един от изтеглените по-долу файлове. Може и онлайн да се поръчат.
Компютърен гений, самотник, измамник – понятието „хакер“ поражда най-различни асоциации. Но не и такива, които биха описали разбивачите на пароли като… философи. Що за хора са хакерите и какви цели преследват?
Оказва се, че съвременните хакери прекарват доста време в размишления върху смисъла на живота. „Започнете с Киркегор, после – Ницше и накрая – Сартр“, пише член на хакерски форум. „Всеки един от тях има собствена философия, която иска да сподели с останалите”, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”.
В последно време експерти като Йозеф имат доста работа. От няколко месеца насам зачестиха хакерските атаки срещу международни компании, организации и дори цели държави. След като през май обект на атаки бяха технологичният гигант Сони, автомобилният производител Хонда, както и Международният валутен фонд, през юни хакерите насочиха вниманието си и към правителствени обекти. В началото на месеца десетки хиляди имейли на иранските власти бяха откраднати от групата „Анонимус”, а тези дни беше блокиран сайтът на американския Сенат и този на ЦРУ. Зад последните две атаки стои групата „Лулц Секюрити”, която дори отвори гореща телефонна линия за предложения коя да е следващата им мишена.
Деструктивната сила на уменията им
Формирования като „Лулц” и „Анонимус” са част от новата генерация хакери. Освен че се интересуват от философия, те възприемат действията си като форма на активизъм или по-точно „хактивизъм”. Атаките биват представяни като легитимно наказание за фирми и организации, които действат против интересите на гражданите и потребителите.
Така например от „Лулц Секюрити” твърдят, че пробивът в системата на Сони е бил с цел да се изобличи невъзможността на компанията да осигури защита на личните данни на потребителите си. „Хактивистите използват действията си като средство за протест срещу несправедливостта”, коментира Питър Ууд, консултант по компютърна сигурност. „Дали всички са съгласни с тях, е друг въпрос“, допълва той.
Останалите хакерски групи обаче невинаги преследват благородни цели. Макар първите хакери през 80-те да са били най-вече деца и тийнейджъри, играещи си с телефонни мрежи и проникващи в компютърни системи за забавление, днес те постепенно откриват деструктивната сила на уменията си. Източването на банкови сметки и кражбата на информация се превръщат в доходоносен бизнес.
В началото на 90-те в САЩ и Великобритания са приети първите закони, които криминализират дейността на хакерите. Те обаче не успяват да спрат компютърните престъпления, дори напротив – с появата на Интернет пред хакерите се откриват нови възможности да ги заобикалят. Нещо повече: Интернет превръща любителското занимание в една наистина глобална професия. „В последните години се появиха групи във всички краища на света”, разказва Рик Фъргюсън от антивирусната компания Тренд Микро. В Пакистан и Индия например враждата между двете държави се пренася на виртуално ниво именно от такива групи, а за китайските и руските хакери се предполага, че работят за съответните правителства. Дори хакери от Румъния влязоха в международните новини, когато в края на миналата година атакуваха сайт на британски вестник, защото бяха недоволни от тона на статия за местните роми.
Въпрос на цвят
От детски игри през социални протести до кражби за милиони – действията на хакерските формирования трудно могат да се поставят под общ знаменател. „В зависимост от мотивацията им, те се делят на три групи: бели, сиви и черни шапки” – така Фъргюсън обяснява хакерската класификация.
Първите, наричани още етични хакери, са специалисти, проникващи в компютърни системи, за да тестват сигурността им. Черните шапки, или още кракери, са компютърни престъпници, които извършват измами с кредитни карти, кражба на лични данни и други форми на онлайн-пиратство. Някъде по средата се намират сивите шапки, които често хакват сайтове с цел да покажат, че защитата им е слаба и че има дупки в сигурността. Този тип хакери по принцип не преследват печалба или материална облага чрез дейността си.
Към сивите шапки се числят и групи като „Лулц Секюрити” и „Анонимус”. Характерно за тях е, че макар да действат под един флаг, групите нямат нито формална организация, нито изявен лидер. „В тези общности всеки е равен, а целта е взаимопомощ“, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”. „Вземете за пример нарко-бизнеса. Един дилър не би могъл да извърши всички дейности сам. По същия начин всеки хакер има нужда от кибер-съучастници“, казва Йозеф.
Освен че имат нужда един от друг, за да извършват кибер-атаки, хакерите се организират в групи и за да дискутират най-новите тенденции в бранша. Както и философията на Киркегор, Ницше и Сартр.
От окултна гледна точка, да признаеш кармата означава, че признаваш в крайна сметка и своята лична отговорност. Повечето хора под карма разбират ОРИСилиСЪДБА, което е далеч от истината. В популярната представа съдба или орис ще рече, че в живота всичко е предопределено (отсъдено веднъж завинаги) – обикновено в отрицателен смисъл, и не подлежи на обжалване. Много хора биха възроптали срещу такава мрачна перспектива. От окултна гледна точка, кармата непрестанно се променя и по начало си е променлива. В окултен и метафизичен план под КАРМА трябва да се разбира дословно причини и следствия и по-точно, онези причини и следствия, които са породени от собствените ни мисли и действия. Смисълът на КАРМАТА се изразява с думите: Ние създаваме своя живот. Ние сме изцяло отговорни за всичко станало в нашия живот. Нищо не се току-така, ние сме тези, които карат нещата да се случват.
От гледна точка на кармата няма нито случайности, нито съвпадения. Никой нищо не може да ни направи, ако не му позволим (или подканим да го стори). Все по някакъв начин ние даваме тласък на своите взаимоотношения. Хората в нашия живот също си имат своя карма. Ако те предпочитат да ни напуснат, не можем да ги спрем, а ако предпочитат да останат, то имат равностоен принос в кармичните взаимоотношения. Казано най-просто, ако кармите на двамата си пасват, връзката е готова.
Отстрани някои събития могат да ни изглеждат случайни, но вглеждайки се внимателно разбираме, че ние сме изградили съответната обстановка, която се е оказала благоприятна за тяхната поява. Предизвикваме събитията, привличаме ги и участваме в тях.
Примиряването с дадена ситуация може да я удължи, това обикновено става съвсем несъзнателно. Може да включи и момент на съзнателен избор, че всъщност друг избор нямаме. Занимаем ли се по-задълбочено с идеята за кармата, пред нас ще се разкрие неподозирано широко поле за изява. Никой друг освен нас не се занимава с нашата карма, ние сме тези, които я правим.
Може да се случи да сме избрали да имаме други убеждения, това също е наша КАРМА – съгласно самото определение за КАРМА, човек сам избира своите възгледи, включително и този, че примерно КАРМА няма.
Изборът става и причина. Следствието – това са резултатите от нашия избор. По своя характер кармата е нещо кумулативно, събирателно, сбор от натрупани причини и следствия. Заемем ли се съзнателно със своята КАРМА, ние ще можем да я променим и тогава ще съумяваме да превъзмогваме и тъй наречените реални избори. За да превъзмогнем и преобразим в един по-широк план своята КАРМА, е необходимо да вникнем и в идеята за превъплъщението. За целта се иска труд и време, но е достатъчно да започнем с наличните, реалните избори пред нас, т.е. КАРМАТА, свързана само с този ни живот.
Бисери от КАРМИЧНА мъдрост са: „Каквото си посял, това ще пожънеш.“, „Който нож вади, от нож умира.“, „Който гроб копае другиму, сам пада в него.“
КАРМАТА не е пасивна, тя не предлага и покорство. В нея всеки сам участва: Нещо съм избирал, в нещо съм участвал, нещо съм привлякъл или съм се постарал така да продължават нещата. КАРМАТА означава и активност, а от това следва, че по същия начин Аз мога да променя всичко в моя живот или моята КАРМА – като създавам, участвам или избирам. Имаме пълно право да създаваме нови причини и да си носим, разбира се и последствията. Обикновено продължаваме да не си даваме сметка какво сме сторили и какво можем да сторим несъзнателно в своя живот. Точно тогава става така, сякаш нещата ни се случват и струпват изневиделица и най-често някой друг е виновен за всичко лошо връхлетяло ни като буря. Душата прави своя избор преди да се прероди, за да извърви пътя, който тя самата е избрала, веднага след прераждането забравя тази информация. Може да я възстанови с много труд и усилия, но това става вървейки по пътя и преодолявайки множество житейски уроци.
Новороденото едва ли може да се похвали с някакви спомени, но преживяното остава завинаги в нас, в някои от най-дълбоките пластове на подсъзнанието. Можем да решим да доведем информацията до нашето съзнание. Трябва да се запознаем с основните принципи на прераждането, по-точно със сегашния си живот. Всичко е въпрос на собствен избор, което означава да си поемем и отговорността. За да можем да се справим с КАРМАТА си, добре е да знаем кои са най-често срещаните проблеми, свързани с нея:
1. Ирационални страхове и фобии, чийто произход не може да бъде установен в сегашния ви живот.
2. Чувството за вина или чувството за малоценност (често в някоя конкретна област) като устойчив модел за поведение, който също не може да бъде обяснен с досегашния ви житейски опит.
3. Необходими на пръв поглед сексуални страхове или натрапчиви фантазии (указващи се обикновено КАРМИЧНИ ВЪЗПОМЕНАНИЯ).
4. Лични предразсъдъци, които изглеждат нелепи и ирационални на фона на сегашните ви идеали и нравствени ценности. Някога са били напълно уместни, но това е било много отдавна.
5. Проблемите на самоличността (Не играя ли чужда роля?)
6. Необяснима с нищо хипохондрия или страх от смъртта (възпоменания за предишна смърт могат да предизвикат сериозни КАРМИЧНИ НЕВРОЗИ) По този начин могат да се обяснят и фобии, като страх от пожар, височина, вода и т.н.
7. Не на последно място можем да споменем и трудните и неясни взаимоотношения.
Душите се търсят във времето и се прераждат на групи. Това обяснява и връзките помежду ни и харесването даже. Доверието не се изгражда за десет минути. Доста от нас по рождение са предубедени. Често обаче срещаме някой и имаме чувството, че го познаваме поне от десет години при все, че го виждаме за пръв път. Срещаме се за да развържем собствените си КАРМИЧНИ ВЪЗЛИ, даваме и вземаме, и всеки от нас продължава по своя предварително избран път. Можем да изберем да сме заедно и да останем в общия избор на споделена КАРМИЧНАТА ЛИНИЯ. Това може да бъде формирано като действие (КАРМА) върху фундамента на някое от нивата на взаимната любов. Любов в различните й варианти на взаимообвързващи действия.
Най-доброто и точно обяснение за КАРМА се крие в словата на мъдреца:
И както мъжа заблуден, действайки, с действията си е обвързан, с непривързаност действа мъдрият. Мъдрият йогин в делата изкусен, към дела подбуждайки хората, нека с бездействието си да не смущава простия, този, който с действие е обвързан.
Изкуството да променим света около себе си и да променим КАРМАТА си, като я моделираме така, както ние сме решили, изисква от нас да мислим правилно, да желаем правилно, да действаме правилно. За целта трябва да се вгледаме първо навътре и да открием кое в нас ни пречи на Пътя (нашата КАРМА).
Законът за КАРМАТА изисква от човека той да поеме пълна отговорност за съдбата си. Много хора са болни от загуба на смисъл, защото се опитват да се отърват от отговорността. Търсим ли смисъла, намираме първо вината. Ако приемем вината, ще ни се разкрие и смисъла. Както човек с новия ден не може да зачеркне досегашните си дела, мисли и действия, така и човек не може с ново прераждане да изчисти миналото, а трябва да преде досегашната нишка. Може да се опита да я плете равна и красива.
Защо не можем да се спрем, когато чоплим семки или ядем фъстъци, пуканки и чипс? Какво ни кара да се пристрастяваме към мазните храни? Учените смятат, че са открили виновника. Името му е „ендоканабиноид“.
