Стефан К.

.

СДС вече не иска Иван Костов. Тази прясна новина звучи като логичен финал на историята за една от най-мрачните и противоречиви фигури в съвременната българска политика. Любопитното в неговия случай е, че стигна до тъжния залез на кариерата си съвсем сам, без чужда помощ. В това отношение Костов няма конкуренция.

Това е човекът, който оглави първата демократична сила през 1994 г. и управлява страната от 1997 до 2001 г., извършвайки невиждана приватизация на икономиката. Същият, който през годините пожертва всичките си политически приятели и положи огромни усилия, за да разцепи и неглижира партията си. Единственият, който си позволи да се разсърди на българския народ, след като загуби изборите.

На прочутата ХIII национална конференция на СДС Иван Костов се изправи пред претъпканата зала 1 на НДК и обяви: “Аз престанах да представлявам българските избиратели, защото допуснах да се прекъсне връзката ми с тях. Няма да се
връщам заедно с вас при хората и да възстановявам тази връзка. Няма да извървявам отново пътя, който вече съм изминал. Ще остана на мястото си. Няма да правя компромис с позициите си, няма да се съобразявам с настроенията на избирателите, нито ще правя усилия да се харесвам. Ще остана на мястото си, за да обознача посоката, в която сме се движели. Ако не днес, то след няколко години със сигурност гражданското общество ще е напълно убедено, че това е вярната посока.”

След това абсурдно мегаломанско слово той мълча цели две години. Хора, работили с него в миналото, разказват, че в този период са го срещали в разни софийски заведения и когато го поздравявали, той дори не им кимвал в отговор. Толкова бил обиден и отвратен от нас, българското население.

Ако обаче тръгнем назад по пътя на СДС, трудно ще открием основания за подобна реч. Да си припомним например цинизма, с който правителството му се бореше с престъпността. Акциите “Комар” през 1997 г., при които уж МВР прибра
всички луксозни автомобили, докато собствениците им докажат произхода на средствата си. Буря в чаша вода! Никой вече не помни, че шефовете на мафиотските групировки Дмитрий Минев-Руснака, Младен Михалев-Маджо и Красимир Маринов-Маргина бяха снимани на влизане и на излизане от МВР, където ги прие лично тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Естествено, нищо в този момент не се случваше без благословията на Иван Костов.

Само тази демонстрация на нежни отношения между правителството и мутрите беше достатъчна, за да изчезне СДС от политическата карта.
По време на царския мандат се разплете и друг фрапантен случай. Майкъл Чорни обяви, че е превел 200 хиляди долара на фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”. “Бях принуден да ги преведа. Казаха ми, че това е необходимо, ако искам с моите неща всичко да е наред”, призна скандалният бизнесмен, когото Командира изгони от България и обяви за заплаха за националната сигурност.

Оказа се, че съпругата на Костов е получавала щедри дарения и от още един
милиардер. Медиите разкриха, че през 1997 г. са й били преведени 80 хиляди долара от швейцарската фирма “Теленорд”, зад която бе руснакът Григорий Лучански. Той също бе обявен за мафиот от правителството на Костов и по-специално от тогавашния шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, който и до днес е верен на лидера на ДСБ.
Едно от най-интересните и вероятно най-точните определения за личността на Костов даде преди години Йордан Василев, съпруг на покойната Блага Димитрова, създател на СДС през 1989 г. и първи главен редактор на в. “Демокрация”. В интервю за “24 часа” през декември 2006 г. той каза: “Проблемите в СДС са причинени от няколко фактора, но на първо място ще сложа характера на Иван. Не е виновен, че има такъв характер. Това не се променя. Той не може да събира, той пропъжда.”

Факт е, че още докато беше премиер, Костов направи ремонт на кабинета си, при който изгони 10 от общо 13-те министри. Но те не бяха просто чиновници, а най-близките му в политиката, неговите партньори в управлението на партията и на държавата. Казват, че ги изгонил, когато станали по-богати от него. Може и да не е вярно, но Костов със сигурност положи усилия максимално да ги унижи, замествайки ги с фигуранти или с хора без нужния политически опит и лидерски качества. Най-драстичен бе примерът с депутат, известен като Христо Манекена, когото Командира назначи през 1999 г. за шеф на бюджетната комисия в парламента. Тогава “24 часа” публикува стенограма от заседание на тази комисия, от която личи, че Манекена въобще не е наясно какво представлява Законът за държавния бюджет.

Въобще цинизмът на Иван Костов е пословичен и цялата драма с разпада на СДС е лесно обяснима, имайки предвид личните му политически амбиции. Първото, с което отврати избирателите, беше превръщането на съюза в партия, за да може да я управлява като преторианска гвардия. Още в средата на своя премиерски мандат той
заговори за създаването на “бутикова партия”, защото СДС ставал прекалено масова организация. По онова време членовете й бяха стотици хиляди и докато сините фенове се чудеха защо любимият им съюз върви към провал, той вече планираше разцеплението и създаването на ДСБ. Преди 2001 г. анализаторите предвидиха, че Костов се опитва да влезе в ролята на балансьор по подобие на Доган – да ръководи малка, но влиятелна структура, която да има думата при всяко преразпределение на властта. Последният му опит да изграе тази роля беше преди парламентарните избори през 2009 г., когато се опита да партнира на ГЕРБ. Но те се усетиха навреме.

Днес Костов е сред най-мразените, но и най-загадъчните личности у нас. За него вървят всякакви булевардни легенди – че е работил за КГБ, че е натрупал милиарди и т.н. “Той беше поканен в СДС от Андрей Луканов, – твърдеше навремето Йордан Василев. – Мога да го кажа със сигурност, защото мой колега журналист е присъствал на срещата им. Дотолкова Луканов не е смятал Костов за важна птица, че го кани в кабинета си пред журналист. Луканов казал: Знам, че искате да работите за нас, но сега през януари ще има кръгла маса и сме ви определили за квотата на СДС. Ще се обадя на Желю.”
Дали след всичко това някой отново ще повярва на Костов? Дали ще му помогнат да влезе и в следващия парламент? Едва ли, щом дори СДС не го пожела. Май това наистина беше финалът.

От тук

.

До парламентарните избори има още доста време – година и половина. ГЕРБ държи здраво властта в ръцете си. Алтернатива, поне засега, не се забелязва, въпреки някои помпозни заявки и… задявки.
Пренареждането обаче започна. Сметки със и без кръчмаря се правят всекидневно, всекичасно и навсякъде. Въпреки кризата, властта продължава да се възприема като крехко агънце, а сред българските партии вегетарианци не се забелязват.

Задкулисните планове и интригите стартираха.

Разбира се най-много са въпросителните около ГЕРБ. По-точно за намеренията на Бойко Борисов. Той отново ще е победител, няма съмнение. Но не с нокаут, както бе през 2009 г., а по точки. Парламентарната група ще е по-малобройна и доста различна като състав от сегашната. Ще отпаднат случайно попадналите или хитро промъкналите се депутати. Ще изчезнат и тези, които са прекрачили границата на благоприличието и са използвали властта за да забогатеят. Ще ги сменят експерти и хора с чувство за мярка. Големите играчи ще останат, както и верните на ръководството.

За да състави правителство на Борисов ще му е нужен партньор. Възможно ли е това да бъде БСП? Станишев допуска подобен вариант, ако Георги Първанов оглави социалистите. Това обаче е трик, с който Станишев по-скоро иска да отблъсне червените от доскорошния президент. Самият той в момента мечтае повече за лидерския пост в ПЕС, отколкото за следващ кабинет. Вече яде горчивите плодове на коалиране по схемата 8:5:3. Вероятно и съветите на нежната му половинка в семейството са в тази посока.

Самият Първанов не излъчва ясни послания. Той все още се вижда едноличен победител и в двата маратона: към „Поизтано” 20 и „Дондуков” 1. Време е някой да му каже, че дълбоко се заблуждава. Само че няма кой, защото в обкръжението му преобладават самовлюбени и влюбени в него дейци, които бъркат читалищната сцена с тази на Болшой театър. Първанов май наистина вярва, че превъзхожда Борисов и Станишев. Тежка заблуда. От действията му лъха на нафталин, а посланията му така и не могат да разчупят матрицата на АОНСУ. Човек от миналото, политик без бъдеще. Тези дни името му бе замесено в нов скандал. Оказа се, че заради него ръководството на бТВ е налагало цензура на „Господари на ефира” и „Пълна лудница”. Двете предавания напуснаха телевизията, а продуцентите разкриха грозната истина, която бТВ на свой ред отрича.

Станишев или Първанов за Борисов е горе-долу все едно. ГЕРБ в управление с БСП е утопия.

Следва вариант 2: ГЕРБ със „сините”. Версията е възможна само ако „сините” успеят да прескочат бариерата и се окажат в парламента. Това е и най-логичната връзка. Но преди това самите „сини” ще трябва да решат дали продължават напред под водачеството на Мартин Димитров или ще търсят друг лидер. Димитров е всеотдаен, интелигентен, но му липсва хъс, харизма и диалогичност. Не е безспорен водач, а „сините” в момента имат нужда от такъв, за да ги издърпа от санитарната зона.

Борисов признава, че именно с десните е готов да върви напред. Но при едно условие: да не му поставят условия. „Сините” не са в позиция да се пазарят, ако искат да останат на политическата сцена не просто като храст…

Иван Костов не влиза в сметките. Той е Командир докрай, не приемащ други авторитети. Костов до Борисов е като магнит до магнит – мисия невъзможна. ДСБ ще трябва да се спасяват сами. Оцеляването в момента е по-важно от планове за управление. Опасността е голяма, въпреки хладнокръвното поведение на Костов. Той знае как да оцелява, но някои вече напуснаха кораба. Друг вариант, колкото и абсурдно да звучи, е ГЕРБ в комбина с ДПС. В евентуално сближаване на дясното с либералите има логика. Може да се нарече всякак: политически брак, ситуационен брак или брак по сметка. Мотивите обаче са налице. Кризата не само няма да си е отишла, а ще е още по-свирепа. Етносите в България ще трябва да оцеляват заедно, както е било винаги в трудни времена. Пътят е един – събуждане и развитие на икономиката и бизнеса. Това засяга българи, турци, цигани, евреи, арменци – всички. Трезво мислещо общество би преглътнало един осъзнат компромис. Не е без значение и подкрепата на САЩ, с която се ползват и ГЕРБ, и ДПС. Европа също гледа с добро око на подобни коалиции. Освен това след година и нещо ЕС ще има толкова тежки проблеми, че няма да му е до разногласията и пасиансите в малка и хилава България. Политически скептици твърдят, че Доган никога няма да седне до Борисов, защото не е забравил униженията със събореното барбекю в Бояна и скандалите с хонорара за Цанков камък. Сокола  трудно щял да преглътне и предателството на бизнесмена Николай Вълканов, който от неговата свита премина в лагера на Борисов. Същият Вълканов, който подари на Доган брониран Мерцедес и стана главен подизпълнител на хидропроекта за стотици милиони Цанков камък, а сега застана плътно до премиера в решаването на кризава с миньорите в Мадан.

Доган обаче е хитър и със силно чувството за оцеляване. Като философ той добре познава Макс Вебер и неговата „Теория на компромиса”.

Съществува и версията Борисов все пак да хареса заради нещо Меглена Кунева. Едва ли ще е заради нея самата, но ако в Брюксел някой му подскаже, че вариантът е добър – може и да приеме. Самата Кунева едва ли ще се съпротивлява, тъй като участието й във властта не е само нейна цел, а на кръговете зад нея.

Напоследък мъглата около Меглена Кунева започва да се разсейва, макар и бавно.  Тя напусна НДСВ, но не се е отказала да щипне от електората на партията, която я вкара в политиката. Говори се, че е провела няколко разговора със Симеон Сакскобургготски, за да си осигури неговата подкрепа. Получила е отговор от сорта на: „Ще видим, ще преценим…”.  Няма отказ, няма и подкрепа. Има изчакване, което кой знае с какви планове на царя е свързано и каква изненада ще бъде поднесена в последния момент.

Журналистката Соня Колтуклиева заяви наскоро, че в разговор с царя му казала преди време: „Кунева е лицемерна и гони кариера в Брюксел на гърба на България”. Днес Колтуклиева твърди, че Кунева разчита на председателя на ЕС Емануел Барозу, за да се качи на българския кораб на властта.  Версията подкрепят и български депутати в Европарламента.

Кунева разчита и на някои социолози, които умеят да манипулират общественото мнение. Това е начинът да се приближи реалната подкрепа за нейната гражданска формация до представяната от тях. За да се случи всичко това на Кунева освен граждански призиви из медиите, ще са й нужни и доста пари. Откъде точно идват е трудно да се каже ясно, но е известно, че ковчежник на „политическото явление” е Даниел Вълчев. Бившият образователен министър е юрист, опитен и рационален човек.

С кого ще се коалира Кунева, е другият важен въпрос. Предположенията са няколко. Най-разпространеното е, че ще пристане на БСП заради обвързаността си с червената аристокрация („хайверената левица”, както я нарича Ориана Фалачи). Логично е, но не е съвсем сигурно, защото Кунева познава нравите в Брюксел и знае, че Европа предпочита дясното. Освен това нашите социалисти са доста далеч от европейските по нрав, изповядвани ценности и дори по възпитание. Но да речем, че все пак се коалира с БСП и направят правителство. То ще е крехко, ще носи белезите на тройната коалиция и ще се сблъска с народното недоверие месеци след формирането си. Последствията ще са непредвидими и дори страшни. Кунева не е нито толкова смела, нито толкова безразсъдна, че да се вкара в такъв филм. По-скоро ще гледа да измести тъмно синьото на Иван Костов и да се сближи със светло синьото на СДС. Оттам пътя до коалиция с ГЕРБ е кратък.

„Атака” е между живота и смъртта. Волен Сидеров има потенциал, енергия и идеи – трите кита на една успешна партия. Скандалите с Капка и Димитър Стоянов обаче нанесоха на „Атака” тежки щети. Лечението ще е трудно. ВМРО на Каракачанов ще се възползва от това. Най-вероятно и двете партии ще загубят от разделянето на националистите, но и за двете формации е известно, че понякога егото на лидерите понякога надделява над разума. И една „мъничка” подробност: телевизия Алфа бе считана за близка до Волен Сидеров. От месец и нещо обаче бълва пропагандни материали в покрепа на „Октопода” и Алексей Петров. А нали тъкмо Волен твърдеше, че мястото на Трактора е в затвора?! Какво е станало с него, та Алфа се е превърнала в трибуна на Петров? Или телевизията вече не е част от „Атака” и е продадена на подходящ купувач? Интересно…

Слави Бинев също търси място под политическото слънце. В странна компания и с послания, които не блестят с оригиналност. Не е достатъчно да твърдиш, че си алтернатива, трябва наистина да е така. А не е. Според анализатори около Бинев се е събрала група любители на хубавите вина и мезета, които имат апетити и към властта. Както обикновено и не отсега.

РЗС на Яне Янев, както и досега, ще разчита на мобилизационната готовност. Някъде се изгуби обаче доц. Атанас Семов с неговия патос и амбиции, което е някакъв знак. Стопи се някак и голямата вяра в Алексей Петров. Защо така? Какво се случи? Яне Янев дължи отговор на тези въпроси.

Напоследък се случи и нещо много интересно. В студиото на ТВ-7 проф. Димитър Иванов, който от години живее и работи в Лондон, направи дисекция на българското икономически бъдеще. Не е розово, бе констатацията и щало да става още по-зле. Мнооого по-зле. Затова било необяснимо мълчанието на българската икономическа наука и българския бизнес за критичната ситуация. Като приятно изключение професорът посочи казаното от банкера Цветан Василев пред студенти от УНСС. Именно Василев посочил опасностите, които дебнат страната и икономиката ни. Изказвания като това на проф. Иванов никога не са случайни. Със сигурност следващите негови стъпки и тези на Цветан Василев ще са важен знак дали да очакваме появата на нещо ново. Каквото й да е то.

Няма съмнение, че Бойко Борисов ще е основен играч и след парламентарните избори. От голямо значение ще са отношенията му с най-близкия до него съратник – Цветан Цветанов. Ако нещо не ги раздели, ще управляват още един мандат.

Това със сигурност означава любопитни маржове на политическата борса. Предстоят месеци на нареждане, пренареждане и настройка на партийните приоритети.

През това време гражданското общество ще трябва да продължи да се учи да защитава правата си. Иначе злоупотребата с тях ще продължи.

Димитър Попкутуев