Archiv der Kategorie: Общи

Английска аристократка и Софийската баня

Veröffentlicht am von
Antworten
МОНТАГЮ(МОНТЕГЮ) (Montagu), лейди Мери Уъртли (15.V.1689, Лондон– 21.8.1762, Лондон) – поетеса, журналистка.

Лейди Монтегю описа това  в книгата си „Писма от Изтока“

Според много автори и познавачи на Великобритания Мери Уъртли Монтегю, писателка и есеистка, е най-колоритната англичанка на своето време. За нас тази аристократка по кръв и дух е особено скъпа, защото още през 1717 г. топна перо в мастилницата, както би се изразил колегата Росен Тахов, и описа София, нейните топли бани и красиви жени.

Едуард Уортли Монтагю, съпруг на лейди Мери, е изпратен като посланик в Константинопол през 1717 г. Лейди Мери го последва и откри процеса на вариация в това, което сега е Истанбул.
Снимка: Грейнджър, Ню Йорк / ullstein bild

На 7 април 1716 г. нейният съпруг Едуард Уъртли Монтегю е назначен за посланик на Англия в Цариград. Той е изпратен с основната задача да посредничи и да развива отношенията между Австрийската и Османската империя за сключване на мирен договор.

Мери, която не се бои да влезе в литературна схватка със самия Джонатан Суифт, автора на “Пътешествията на Гъливър”, решава да придружи съпруга си по пътя му, който минава през Виена, Белград, София, Пловдив и Одрин.

Това нейно решение не учудва съвременниците ѝ. Като истинска феминистка, тя

осмива “моралния

цинизъм” в Албиона

и води смела борба за по-голяма свобода и независимост на жените на Острова.

Проблемът обаче е, че по онова време пътят през Балканите никак не е безопасен. В Англия, а и в цяла Европа се носят приказки за свирепи престъпни банди, които убиват и ограбват чужденците по пътищата. Няма и никаква гаранция за сигурен послон и обслужване за чужденците, дръзнали да пътуват из тези земи.

Но ексцентричната Мери Монтегю загърбва всичко това и става първата жена, разчупила предствите и легендите. Тя дори взема със себе се и тригодишния им син. Пътуването завършва щастливо, но Едуард Монтегю не остава дълго на посланическия пост. В края на същата 1717 г. той неочаквано е уволнен, но семейството остава в Истанбул до 1718 г.

Писмата, 52 на брой, които лейди Мери пише по време на пътуването си, излизат в самостоятелна книга след смъртта ѝ – през 1763 г., под заглавието “Писма от Изтока”. Книгата предизвиква огромен читателски интерес и е обявена за “шедьовър на епистоларната литература”.

На приятелката си милейди Рич пътешественичката пише: “Няма да ви безпокоя с описание на досадното ни пътуване, но не трябва да пропусна забележителните неща, които видях в София – един от най-красивите градове в Турската империя. София се слави със своите топли бани, които се посещават колкото за здраве, толкова и за развлечение.

В този град останах

цял един ден, за да

видя баните…”

Гравиране на медна плоча от 1790 г.: „Госпожата Монтегю посещава обществените женски бани в София в пътнически дрехи“. Пътуванията на лейди Мери я отвеждат в Европа, Азия и Африка. Смята се за един от първите автори на пътеписи. В турските бани на Константинопол тя забеляза, че малко жени имат белези от едра шарка.
Снимка: Държавна библиотека в Берлин / Агенция за изкуство, култура и история

Според Петър Богдан – български католически архиепископ, книжовник и автор на първата история на България, в средата на XVII в. в София живеят около 55 000 души, от които 30 000 мюсюлмани. През целия XVIII в. чуждите пътешественици споменават за 70 000-80 000 жители на града, но според повечето специалисти цифрите изглеждат преувеличени.

А какви забележителни неща освен топлите бани е можело да се видят в София по онова време?

Църквата “Св София”, която носи името на града. Построена е върху стара църква от ХIV век и през Средновековието е използвана като градска съборна църква. Но когато лейди Монтегю минава през София, тя вече е превърната в джамия.

Църквата “Св. Петка Самарджийска”, построена през ХV век. Полувкопана в земята, тъй като по време на робството не е позволено християнска църква да бъде по-висока от мюсюлманин на кон.

Ами друго май и няма. Жалко, че в писмото си англичанката само е нарекла София “един от най-красивите градове”, но не е посочила и поне част от красотите ѝ.

Не знаем и дали лейди Мери тогава е разбрала, че точно около топлия извор още в древността се обособява първото селище. Когато римляните стигат до тези места каптират топлата вода и построяват внушителна сграда. Майстори хващат водата в кладенец, дълбок над 4 метра, и по оловни тръби я отвеждат към басейните.

Лейди Мери Уъртли Монтегю

“Заради топлите минерални бани император Константин Велики (306-337) е мислел да премести столицата си в полите на Витоша.”

След римските бани в града са направени още няколко – имало е турска, гръцко-латинска, еврейска и даже циганска. За най-бедните е имало отделна баня.

Османският пътешественик Евлия Челеби пише, че водата в тези бани лекува сърцебиене, краста, дизентерия, треска и какви ли още не болести. “Ако пиеш и се топиш в нея, можеш да се отървеш дори от проказа”, твърди пътешественикът.

Можем само да предполагаме дали лейди Монтегю знае всичко това, но е факт, че посещава къпалнята в центъра на града. Прави го тайно, защото някак не върви да потапя аристократичната си снага до простосмъртните телеса на софийските жени.

Тя пътува до мястото, качена “в една турска кола”. Интересно е описанието й на сградата: “Банята имаше пет купола. Първото помещение с най-малкия купол служи за вестибюл, в него стои жена вратар. Следващото помещение е твърде голямо и постлано с мраморни плочи. Наоколо има два реда мраморни пейки за сядане, едни над други във вид на легла…”

В банята

англичанката

преброява около

200 жени

“Но аз не видях нито една високомерна усмивка – пише в писмото си лейди Мери, – не долових никакво подигравателно шушукане, каквито често се срещат в нашите събрания, когато се появи някаква жена, облечена необикновено…”

Няколко пъти обаче гостенката на София дочува едни и същи думи, които запомня: “Гюзел, пек гюзел”. Но разбира, че те са комплимент, когато по-късно ѝ ги превеждат: “Хубава, много хубава!”

Но да се върнем към описанието, което прави на банята “гюзел Мери”: “Ложетата от първия ред са покрити с възглавници и скъпи килими. Знатните жени се изтягат, а зад тях седят робините им. Те не можеха да се различават едни от други по никакво облекло, защото всичките бяха в естествено положение, което на добър английски значи – изцяло голи, с всичката си красота и грозота наяве…”

Англичанката нарича софийската баня “кафенето на жените”. Мястото, където си разменят новини, клюки, забъркват интриги, разказват си скандални истории. Жените идват веднъж в седмицата и стоят по 4-5 часа. Потапят се в басейна, отпиват от различни питиета и си говорят.

“Жената, която се радваше, изглежда, на най-голямо уважение, ме покани да седна до нея и настоятелно искаше да се съблека и вляза в басейна. Тя дори поиска да ми помогне в събличането”, споделя още в писмото си лондончанката до милейди Рич.

Чужденката се дърпа, но поканите са толкова настоятелни, че тя започва да разкопчава дрехите си. Отдолу се появява корсетът ѝ. За софиянки, които не са виждали такова нещо, тя им прилича на ризница, на някакво

приспособление

срещу изневери и

любовни похождения “Мюсюлманките отдадоха това изобретение на мъжа ми”, уточнява Монтегю.

Полегнала в своето ложе, тя започва да се облива с таса с минерална вода и спокойно се отдава на гледката. Трябва безкрайно да сме благодарни на тази знатна англичанка заради словесната картина, която ни е оставила като неопровержим документ на времето.

“Жените се разхождаха из помещението с онази величествена походка, каквато Милтън придаде на Ева. Има софиянки с тела на богини. Кожата им е нежна и бяла, косите са събрани в многобройни плитки, украсени с панделки и бисери…”

Лейди Монтегю има предвид своя велик сънародник Джон Милтън. В епическата си поема “Изгубеният рай” той описа съдбата на Ева и Адам – библейските прародители на човечеството.

Любопитно е, че голата красота поражда още една асоциация в съзнанието на лондончанката – творчеството на ирландския художник Чарлз Жервас (1675-1739). “Искрено ви признавам – пише тя на приятелката си Рич, – че у мен се породи скритото желание г. Жервас да би могъл да съзерцава невидим няколко мига от тази картина. Мисля, че би достигнал по-голямо съвършенство в изкуството си, ако види толкова много и красиви жени в различни положения. Едни да приказват, други да работят, трети да пият кафе или разхладителни напитки, или пък лениво да се изтягат , докато робините им рошат косите…”

Чарлз Жервас, разбира се, не е можел да присъства в женската баня, но, слава Богу! – френският художник Жан-Огюст Доминик Енгър преписва в бележника си няколко пасажа от “Писма от Изтока”, когато тя излиза на френски.

Рисувана от по въображение от френският художник Жан-Огюст Доминик Енгър, въз основа на описаното в книгата на Лейди Монтегю.
Картината се намира в музея Лувър/Париж

По-късно по въображението, предизвикано от тях, Енгър, известен като “майстор на женския образ”, рисува своята известна картина “Турска баня”.

Картината сега се намира в Лувъра.

*****

МОНТАГЮ

МОНТАГЮ(МОНТЕГЮ) (Montagu), лейди Мери Уъртли (15.V.1689, Лондон– 21.8.1762, Лондон) – поетеса, журналистка.

Портрет с маслени бои на лейди Мери Уортли Монтагю от сър Годфри Кнелер (1646–1723) – художникът идва от Любек и е британски придворен художник.

Има благороднически произход и получава отлично образование. сама научава лат. в бащината си библиотека Роднина по майчина линия на писателя Хенри Филдинг, като финансира първите му изяви на сцената. С контактите на баща си, а след това и на съпруга си, М. попада в обществото на най-видните писатели (Адисън, Стил, Конгрив, Поуп, Гей, познава и Волтер). М. има всички шансове да стане блестяща представителка на литературата на англ. Просвещение, но се отказва от писателската кариера заради аристократичното разбиране, че писането за развлечение е по-достойно за произхода й от професионалната изява. М. се противопоставя на баща си и сама избира своя съпруг, когото придружава в назначението му на дипломатически пост в Турция, но бракът й не сполучва и по-късно се развеждат. М. прекарва 21 години в Италия, мести се и във Франция, умира няколко месеца след връщане в Англия.

Стиховете на М. се разпространяват често и без нейно съгласие чрез пресата, различни сборници и самостоятелно. Най-голяма известност имат посмъртно издадените (1763) със съгласието й „Писма от посланичеството в Турция” (1716-1718), които М. подготвя дълго и грижливо за печат.

В „Писмата” М. кореспондира със сестра си, няколко приятелки, итал. писател и поет абат Конти и англ. поет, литературен. критик и преводач Александър Поуп; споделя впечатленията си от живота и нравите в тур. общество, от исляма, политиката, литературата и др.. Въпреки разкошния си живот, М., забелязва покварата на военното управление, липсата на активност и сред високообразованите, породената от отсъствието на местно производство мизерия, несправедливостите към християнското население, които забелязва при преминаване през бълг. земи, както и когато посещава София и др.

С „Писмата” М., има амбицията да опровергае прокараните и затвърдени от предишни пътеписци мъже мнения за турските порядки. Сред предимствата на книгата на М., са възможността да се придвижва свободно навсякъде заради поста на съпруга си, личните контакти с дами от турския елит, научаването на турски, шансът да посещава бани и хареми, решението да пише като жена и да сравнява правата и свободите на туркините и англичанките, съобразно видяното и преживяното във висшето общество. Едно от прочутите описания е на посещението й в банята в София, вдъхновило художника Доминик Енгър за картините му с ориенталски сюжети („Турска баня”, 1863 и др.).

Съч. The Complete Letters of Lady Mary Wortley Montagu. Ed. Robert Halsband. Oxford: Clarendon, 1965-67. Лейди Мери Уъртли Монтегю Писма от посланичеството в Турция [1716-1718].. В: Балканите през погледа на две английски пътешественички от ХVІІІв. Писма на Мери Монтегю и Елизабет Крейвън. Прев. предговор, подбор и бележки Мария Киселинчева. С. Изд. на ОФ, 1979. Essays and Poems and Simplicity. Ed. Isobel Grundy. Oxford: Clarendon, 1977, revised ed. 1993 The Turkish Embassy Letters. Eds. Teresa Heffernan and Daniel O’Quinn. Peterborough: Broadview Press, 2012.

Лит. H а l s b a n d, R. The Life of Lady Mary Wortley Montagu. Oxford: Clarendon, 1956. Lisa Lowe Critical Terrains. French and British Orientalisms. Ithaca: Cornell Univ. Press, 1991. K o s t o v a, L. Tales of the Periphery. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. А л е к с а н д р о в а, Н. Лейди Мери и Ориентът –. Алтера, 2005, бр.5, с. 28-32.

Т. Стойчева

Шумкарската каста от която отърваване няма.

Veröffentlicht am von
Antworten

Размишлявайки върху бъдещето на Родината в която съм се родил, стигам до извода, че оправия у нас няма и не може да има.

Не може и да има, защото благодарение на изкуствения подбор в продължение на едни 45 години червен терор, на практика няма други подготвени да ръководят държавата, освен отрочетата на кърви опискани шумкарски уроди.
Но да започна да обеснявам от началото, за да стане на всеки ясна безизходицата ни.

Идва 09.09. и около 30% от елита на България е избит в продължение на няколко месеца без съд и присъда.
Съпругите на убитите с децата им са изселени в най-отдалечените и затънтени краища на Родината.

Това е до около 1950-та. След това идва ред на лагерите до 1961/62.
Това е „хуманното“ лице на шумкарите. Вече не убиват без съд и присъда в тъмното, а след бутафорни съдебни присъди, където нещастниците са се признавали за виновни, само и само да имат шанс да оцелеят, знаейки какво е сполетяло техните близки само преди няколко години.

Малцината оцелени от лагери и затвори, разбира се не могат да се върнат по родните си места, защото жилищата им отдавна се преотдадени на наши другари, та те се запътват по краварници и свинеферми някъде на гъза на географията.


Добре де но тази бутафорна държава трябва да се ръководи все пак от някой и местата се заемат от полуграмотни изроди.

Само че част от тази пасмина се изпраща и по широкия свят, по световни организации и посолства.

И тук изкача зайчето от цилиндъра на фокусника. Децата на тези полуграмотните, които са за присмех навсякъде започват от малки образования в западни напреднали държави, та така до университети накрая.
И какво става? Децата на избитите от елита се вмирисват в кочините на прасетата, ринещи лайна, докато на тези полуграмотните не само се ограмотяват, ами и са единствените с прилично образование.

Накрая Преврата на комунягите по 10.11. заварва България вече единствено с две поколения на онези омацаните с кръв, избили собствениците на апартаменти в центъра на градовете и само настанили се на тяхно място. Да де, но тези две поколения след онези убийците, вече не само са добре квалифицирани, НО И ЕДИНСТВЕНИТЕ с такова образования, та ДС трябва да прояви креативност, пак от техните редици да измайстори десидентите…

Христоматичен пример за това е например Цветелина Бориславова с която Бойко Борисов дълги години живя.

Някой ще каже, ама какво става с наследниците на елитните буржоазни родове – не може всички да са избити до крак.
Не разбира се, но след продължение на две поколения изселничество по кравефермите, те вече са полуграмотни и се радват на чалга и комата хляб…

Забравих да спомена и една минимална част от старата буржоазия, която смени знамето, започна да сътрудничи на ДС срещу братята и роднините си и се изпоомъжи/изпоожени за култови отроци на шумкарски фамилии.

Та това е горе долу историята ни, защото ние нямаме потомствена политическа емиграции, а бегълците от Соца бехме само една шепа хора, между които и доста авантюристи, въобще далеч от политиката..

Зад завесите на комплексирани отрочета на бивши величия

Veröffentlicht am von
Antworten

Тези дни хвърлих око на Калин Тодоров-ата книга, „Зад завесите на Соца“.

Тъй като нямам контакт с него, ако някой от приятелите ми има, да разкаже част от живота на баща му, който не знам дали му е известен.

Касае баща му, Станко Тодоров, шивачът с третокласно образование, който 25 години беше министър председател на България.

Та така. Веднага след 09.09. току що изпълзели от дупките си шумкари, натрисат на баба ми, като квартиранти в къщата ни, другаря Станко с любовницата му.

От баба ми знам, че не бил лош човек, но вземе ли нещо „на заем“, забравял да го върне.

Е ОК, баба ми не е била бедна жена, наследила достатъчно, както от баща си, така и от починалия ѝ съпруг, така че е преглъщала тези дреболии.

Друго е по интересно от историята на кокошкаря Станко.

Уредил на любовницата си първия в София магазин за втора ръка стоки, а всъщност крадени от убитите буржоа дрехи и аксесоари.

Предлагали и на баба ми подарък неща, защото така и така наем не плащали, нали Партията ги била там натресла, ама тя им казала, че това е грях и не приела нищо.

Алъш-вериша е им е вървял една-две години много добре поради липсата на стоки след войната, докато съпартийци им завидели, наколадили ги и какво мислите станало?

Другарят Станко изведнъж се направил на нищо не знаещ, разграничил се от любовницата си и сменил квартирата си.

Нещастната женица я вдигнали милиционерите и само един Господ знае, какво е станало с нещастницата след това, защото баба ми никога повече не чула ни вест, ни друго от нея.

Най-вероятно е изгнила по лагери и затвори…

Та ако видите Калин, кажете му да допише това в мемоарите си. Все пак е част от историята на баща му.

П.П. Позволих си да се поразпитам що за индивид е отрока на шивача с трето отделение, Станко Тодоров, дето под диктовката на руската мечка, танцуваше казачок на главите ни.

Не съм учуден от обрисуването му от наша известна журналистка, познаваща го от зората на Промяната та до днешни дни, като „тежък алкохолик, не можеш да приеме съдбата си, че отдавна вече не е богоизбран“, както и водещ български експерт в нумизматиката, който го обрисува, като „нещастен и неуспешен човечец, разпродал ордените на майка си и обикалящ около руското посолство, като куче пред касапница“.

Войната на троловете

Veröffentlicht am von
Antworten

Поместете аргументиран довод в социалните мрежи, който включва имената на определени национални лидери, и ще получите предвидим отговор. В рамките на няколко часа страницата ви ще бъде залята с обиди и подигравки в целенасочено усилие да се прекърши всеки разумен опит да бъдете чути.

Всички сме наясно с безсмислената жестокост на отделни тролове, които прекарват неадекватния си живот в провокиране на другите, но те не си заслужават мястото на този документ.

Когато в социалните медии се появи ключова дума като Тръмп, Путин, Байдън или Зеленски, тя се появява на екраните в спалните и офисите на ярки млади клавиатурни оператори, които просто изрязват и поставят отрицателен отговор. Тези „ферми за тролове“ са трудни за проследяване, тъй като могат да работят отвсякъде и да се движат бързо. Троловете са мотивирани единствено от пари, а не от идеология. Тяхната цел е да ви сплашат, унижат и изолират, за да мълчите. Това е коварна форма на тормоз, която е политически мотивирана – и работи.

Троловете също така наблюдават успешните блогъри и търсят поводи да се оплакват и да карат блогъри/влогъри, да бъдат закрити. Бъдете много внимателни при използването на езика, никога не използвайте намеци или ирония, (алгоритмите не разбират иронията).

Никога не отговаряйте на глупости онлайн, никога не влизайте в спор с човек, който или е сляп за вашите аргументи, или просто му се плаща, за да ви разстрои. Блокирайте и изтривайте!

Мълчанието като последна дума може да бъде полезно оръжие. Нулевият отговор е поражение за трола, а изолацията (блокирането) го прави още понеефективен.

Социалните медии могат да бъдат ефективен и остър инструмент за приятели и бизнес. Не позволявайте да ви навредят!

От Мрежата

Успехът е трикрако столче.

Veröffentlicht am von
Antworten

Успехът е свързан с малки и големи постижения. Дават ни се цели или ние сами си ги поставяме. Ако постигнем тези цели, получаваме чувство на удовлетворение. Някои с право твърдят, че това емоционално усещане означава успех.

Целите, които избираме, могат да включват работата ни и стремежа към повишение, по-висок статус и заплащане. От друга страна, това може да означава да бъдем щастливи в работата, да сме щастливи у дома и с приятелите си, да се носим по течението и да избягваме стреса.

Древните китайци са казали, че щастливият живот трябва да бъде баланс между работата, семейството и себе си. Подобно на табуретка с три крака, той работи най-добре, когато и трите са в равновесие.

Всички ние се нуждаем от храна, подслон, енергия и транспорт, за да оцелеем. Установяването на тези основни неща може да бъде първото ниво на успех в живота ни. След като установим независимостта си, можем да градим бъдещето си. Дали ще печелим повече пари, ще се сдобием с по-голяма къща, кола, банкова сметка, почивки, дългове, или ще направим нещо алтруистично, което ще подобри състоянието на нашите семейства или дори на семействата на другите?

Трябва ли да ходим на работа по-дълго или да прекарваме повече време със съпрузите и децата си? Да купим ли на децата си топка или да играем с тях? Трябва ли да се обаждаме на съпругите си всяка вечер или да се прибираме всяка вечер вкъщи?

Работата в трудни моменти е успех. Приятелите и рисковете, които сте поели заради тях, изграждане на взаимоотношения, които са трайни и ви дават повече сигурност от всички пари на света. Прощаването на грешките, достойнството и самоуважението, които идват от поставянето на високи стандарти за себе си и воденето на достоен живот?

Може би последното изречение е успех? Това, разбира се, е въпрос на гледна точка. Какво ни кара да се чувстваме успешни? По-голямата банкова сметка или истинската любов на нашите семейства и приятели? Можем ли да имаме всичко това?

Много въпроси. Може би трябва да се върнем към онази китайска поговорка. Имаме нужда от достатъчно работа, за да си платим сметките, от достатъчно време със семейството, за да се ценим и разбираме взаимно, и от достатъчно време за себе си, за да размишляваме и да избягаме за малко. Ако имаме това, можем да твърдим, че сме спокойни и следователно успешни.

Успехът може да се измерва по-скоро с това, което сме оставили след себе си, отколкото с това, което имаме сега. Можем да оставим след себе си корпорация, в която работят хиляда души, семейство, което никога не е искало нищо. Можем да оставим след себе си истории за министър-председател, президент или астронавт. Или пък можем да оставим след себе си спомени за постоянна работа, къмпинги, дни край морето, за постижение, за което сме работили, спестявали и чакали, и за изпитания, които сме преодолели.

Какво ще кажат важните за нас хора, когато времето, прекарано с нас, отмине? Бяхме ли успешни?

От Мрежата

Изкуственият интелект в медицината

Veröffentlicht am von
Antworten
Изкуственият интелект в медицината

ИИ за диагностика, разработване на лекарства, персонализиране на лечението и редактиране на генома

Машинното обучение е постигнало голям напредък в ефективността на фармацевтичните и биотехнологичните продукти. Тази публикация обобщава 4-те най-важни приложения на изкуствения интелект в медицината днес:

  1. Диагностициране на заболявания

Правилното диагностициране на заболявания изисква години медицинско обучение. Но дори и тогава диагностицирането често е досаден и отнемащ време процес. В много области търсенето на специалисти далеч надхвърля наличното предлагане. Това от своя страна увеличава натиска върху лекарите и нерядко забавя животоспасяващата диагностика на пациентите.

Машинното обучение – особено алгоритмите за дълбоко обучение – напоследък отбелязаха голям напредък в автоматичното диагностициране на заболявания, което направи диагностиката по-евтина и по-достъпна.
Как машините се учат да поставят диагноза

Алгоритмите за машинно обучение могат да се научат да виждат модели по подобен начин на лекарите. Но основната разлика е, че алгоритмите се нуждаят от хиляди конкретни примери, за да се научат. И тези примери трябва да бъдат прегледно дигитализирани – машините не могат да четат между редовете в учебниците.

Ето защо машинното обучение е особено полезно, когато диагностичната информация, изследвана от лекаря, вече е дигитализирана.

Например:

Откриване на рак на белия дроб или инсулт въз основа на компютърна томография.

Оценка на риска от внезапна сърдечна смърт или други сърдечни заболявания въз основа на електрокардиограми и ядрено-магнитен резонанс на сърцето.

Класифициране на кожни изменения в изображения на кожаta.

Откриване на индикатори за диабетна ретинопатия в очни изображения.

Тъй като в тези случаи има голямо количество добри данни, алгоритмите могат да постигнат също толкова добри резултати в диагностиката, колкото и експертите. Разликата е, че алгоритъмът може да предостави резултати за част от секундата и може да се използва навсякъде по света на ниска цена. Скоро всеки, навсякъде, би могъл да получи достъп до същото качество на най-добрите експерти по радиологична диагностика, при това на ниска цена.
Скоро ще има още по-усъвършенствана диагностика с изкуствен интелект

Прилагането на машинното обучение в диагностиката е едва в началото – по-сложните системи включват комбиниране на множество източници на данни (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, геномика и протеомика, данни за пациента и дори ръкописни файлове) при оценката на дадено заболяване или неговата прогресия.
ИИ няма да замени лекарите в обозримо бъдеще

Малко вероятно е ИИ да замени лекарите. Вместо това системите с ИИ ще се използват за маркиране на потенциално злокачествени лезии или опасни сърдечни модели за експерта, например – оставяйки лекаря да се съсредоточи върху тълкуването на тези сигнали.

  1. По-бързо разработване на лекарства

Разработването на лекарства е изключително скъпо начинание. Много от аналитичните процеси при разработването на лекарства могат да бъдат направени по-ефективни с помощта на машинно обучение. Това дава възможност да се спестят години работа и стотици милиони инвестиции.

KI wurde bereits bei allen 4 wichtigen Stufen der Arzneimittelentwicklung erfolgreich eingesetzt:

  • Етап 1: Определяне на целите на интервенцията
  • Етап 2: Намиране на подходящи кандидат-лекарства
  • Етап 3: Ускоряване на клиничните изпитвания
  • Етап 4: Намиране на биомаркери за диагностициране на заболяването

Стъпка 1: Определяне на целите на интервенцията

Първата стъпка в разработването на лекарства е да се разбере биологичният произход на дадено заболяване (пътища) и механизмите на резистентност към него. Следващата стъпка е да се идентифицират добри цели (обикновено протеини) за лечение на заболяването. Широката достъпност на високопроизводителни техники, като например изследване на къси влакнести РНК (shRNA) и дълбоко последователност, значително увеличи количеството налични данни за намиране на полезни цели. Въпреки това традиционните техники все още се сблъскват с проблема, че трябва да интегрират големия брой и разнообразието от източници на данни, за да идентифицират съответните модели.

Алгоритмите за машинно обучение имат по-малко проблеми с анализа на всички налични данни и дори могат да се научат автоматично да идентифицират добри целеви протеини.

Stufe 2: Das Finden von geeigneten Kandidaten für Medikamente

Als nächstes muss man eine Verbindung finden, die mit dem identifizierten Zielmolekül in der gewünschten Weise interagieren kann. Dafür muss eine große Anzahl – oft mehrere Tausend oder sogar Millionen – potenzieller Verbindungen auf ihre Wirkung auf das Ziel (Affinität) hin untersucht werden, ganz zu schweigen von den unerwünschten Nebenwirkungen (Toxizität). Diese Verbindungen können natürlicher, künstlicher oder biotechnologisch hergestellter Art sein.

Allerdings ist heutige Software oft ungenau und produziert viele schlechte Vorschläge (False Positives). Daher dauert es sehr lange, die Möglichkeiten auf die besten Kandidaten für Medikamente (so genannte Leads) einzugrenzen.

Auch hier können Machine Learning-Algorithmen helfen: Sie können lernen, die Eignung eines Moleküls anhand von strukturellen Fingerabdrücken und molekularen Deskriptoren vorherzusagen. Anschließend durchleuchten sie Millionen potenzieller Moleküle und filtern sie, bis sie die besten Optionen gefunden haben, die zugleich auch weniger Nebenwirkungen erwarten lassen. Das spart viel Zeit bei der Entwicklung von Medikamenten.

Етап 3: Ускоряване на клиничните изпитвания

Много е трудно да се намерят подходящи субекти за клинични изпитвания. Ако изберете неподходящи субекти, целият процес се удължава и отнема много време и ресурси.

Машинното обучение може да ускори проектирането на клинични изпитвания чрез автоматично идентифициране на подходящи субекти и осигуряване на правилно разпределение между групите участници в изследването. Алгоритмите могат да помогнат за идентифициране на модели, които разграничават подходящите от неподходящите субекти. Те могат също така да служат като система за ранно предупреждение за клинично изпитване, което не дава значими резултати – което позволява на изследователите да се намесят по-рано и евентуално да направят разработването на лекарството все пак възможно.

Етап 4: Намиране на биомаркери за диагностициране на заболяването.

Само когато сте сигурни в диагнозата си, можете да лекувате пациентите адекватно. Някои диагностични методи са много скъпи и изискват сложно лабораторно оборудване и експертни познания – например секвенирането на гени.

Биомаркерите са молекули в телесните течности (обикновено човешка кръв), които дават абсолютна сигурност дали пациентът има или няма да има заболяване. Те правят процеса на диагностициране на дадено заболяване безопасен и евтин.

Могат да се използват и за определяне на прогреса на заболяването – това улеснява лекарите при избора на подходящо лечение и при проследяването на ефекта от лекарството.

Трудно е обаче да се намерят подходящи биомаркери за дадено заболяване. Това е още един скъп и продължителен процес, който включва скрининг на десетки хиляди потенциални кандидат-молекули.

ИИ може да автоматизира голяма част от ръчната работа и да ускори процеса като цяло. Алгоритмите класифицират молекулите на подходящи и неподходящи кандидати – това от своя страна помага на изследователите да се съсредоточат върху анализа на най-добрите кандидати.

Биомаркерите могат да се използват в следните случаи:

Идентифициране на заболяване по надежден и евтин начин - диагностичен биомаркер.

Намиране на пациенти, изложени на риск от развитие на заболяване - рисков биомаркер

Прогнозиране на вероятния ход на заболяването - прогностичен биомаркер

Определяне на това дали пациентът ще реагира на дадено лекарство - прогнозен биомаркер
  1. персонализиране на лечението

Различните пациенти реагират по различен начин на лекарствата и плановете за лечение. Така че персонализираното лечение има голям потенциал да увеличи продължителността на живота на пациентите. Но е много трудно да се разбере кои фактори трябва да влияят върху избора на лечение.

Машинното обучение може да автоматизира тази сложна статистическа работа – да помогне да се разбере кои характеристики показват, че даден пациент ще реагира на определено лечение.

Системата научава това чрез съпоставяне на данни от подобни пациенти и сравняване на тяхното лечение и резултати. Получените прогнози за резултатите улесняват лекарите при изготвянето на правилния план за лечение.

  1. Подобряване на редактирането на гени

    Системата за редактиране на генома CRISPR-Cas9 (Clustered Regularly Interspaced Short Palindromic Repeats – CRISPR) е значителен напредък в способността ни да редактираме ДНК евтино и прецизно като хирург.

    Тази техника разчита на т.нар. къси водещи РНК (sgRNA), за да избере и редактира определено място в ДНК. Но насочващата РНК може да съвпадне с няколко позиции в ДНК – и това може да доведе до нежелани странични ефекти (off-target effects). Внимателният подбор на водещата РНК с най-малко опасни странични ефекти е една от най-важните пречки при прилагането на системата CRISPR.

    Установено е, че моделите за машинно обучение дават най-добри резултати при прогнозиране на степента както на взаимодействията водач-цел, така и на ефектите извън целта за дадена sgRNA. Това може значително да ускори разработването на водещи РНК за всеки участък от човешката ДНК.

    Обобщение

    ИИ вече ни помага да диагностицираме по-ефективно заболявания, да разработваме лекарства, да персонализираме лечението и дори да редактираме гени.

    Но това е само началото. Колкото повече дигитализираме и обединяваме медицинските си данни, толкова повече можем да използваме ИИ за откриване на подходящи модели – модели, които можем да използваме за вземане на точни и икономически ефективни решения в сложни аналитични процеси.

    by DataRevenue

    Kаква е разликата между „частен капитал“ (PE) и „рисков капитал“ (VC)

    Veröffentlicht am von
    Antworten
    Difference between Private Equity (PE) and Venture Capital (VC)

    Съществува огромна разлика между „частен капитал“ (PE) и „рисков капитал“ (VC). Ето каква е разликата между „PE“ и „VC“ ? Обяснено

    Повечето от нас са запознати с инвестирането на „публичния пазар“, например в акции.

    „Частните пазари“, от друга страна, се занимават с „рисков капитал“ (VC) или „частен капитал“ (PE), който представлява собственост в дружество, което не е публично регистрирано.

    Например инвестиране в гореща технологична компания като Google.

    Основна разлика:

    ? VC вероятно е инвестиция в компания в РАНЕН стадий на развитие (мислете за стартъпи).

    ? PE е насочен към по-ЗНАЧИТЕЛНИ компании, които може да са близо до листване на фондовата борса или са големи по размер.

    Особено за PE тези инвестиции не са толкова лесно достъпни за средния инвеститор, тъй като обикновено са много големи по размер (десетки, ако не и стотици милиони щатски долари) и не са листвани на публични пазари.

    VC/PE могат също така да блокират парите ви за няколко години.

    Ето 5-те етапа от инвестирането във VC до PE и какво означават те:

    ? Ангел (преди VC): „Ангелските“ инвеститори дават подкрепа на ранен етап на компании от типа на стартъп ниво, когато институционалните инвеститори все още не са готови да инвестират.

    Това включва компания, която може да има „идея“, но все още не я е валидирала правилно и не я е изградила в бизнес.

    За да наберат средства, тези компании се обръщат към приятели или роднини с молба да ги подкрепят финансово.

    Размер на инвестицията: 10 ХИЛ. ЩАТСКИ ДОЛАРА – 250 ХИЛ. ЩАТСКИ ДОЛАРА

    ? Seed (VC): Тези компании вече поне донякъде са валидирали своя продукт/услуга с клиенти или с убедителни изследвания.

    Парите обикновено се използват за разработване на продукти и разширяване на бизнеса и тогава се наемат първите хора от отдел „Продажби и маркетинг“ на пълен работен ден.

    Размер на инвестицията: 250 ХИЛ. ЩАТСКИ ДОЛАРА – 2 МЛН. ЩАТСКИ ДОЛАРА

    ? Растеж (VC/PE): На този етап компаниите по-скоро са разбрали къде техният продукт/услуга има нужда на пазара, но може все още да е нерентабилен ?

    Набирането на средства е основно за РАЗШИРЕНИЕ както на екипа, така и на бизнеса им… като наливане на масло в огъня ?

    Размер на инвестицията: 10 МЛН. Щ. Д. – 50 МЛН. Щ. Д.

    ? Кросоувър (PE): На този етап инвеститорите търсят компании, които имат УСТОЙЧИВИ бизнес модели и рентабилност.

    Това финансиране може да се използва за разширяване на нови международни пазари или за разработване на множество продукти/услуги.

    Листването на фондовата борса (IPO) може да не е далеч.

    Размер на инвестицията: 50 – 100 МЛН. ЩАТСКИ ДОЛАРА

    ? Късен етап/изкупуване (PE): Инвеститорите може да са съсредоточени най-вече върху повишаването на ефективността на тези зрели компании, повишаването на стойността им и последващото им „обръщане“ за по-голям краен резултат (възвръщаемост).

    Дружеството е много близо до ИЗХОД или до листване на фондовата борса (IPO), или до „изкупуване“. Размер на инвестицията: Зависи, но може да бъде от милиони до милиарди.

    ***

    10-те най-големи фонда за дялово инвестиране по отношение на ОБЩИТЕ АКТИВИ.

    The top 10 private equity funds manage in terms of TOTAL ASSETS

    10 ТРИЛИОНА щ.д. ? Толкова управляват 10-те най-големи фонда за дялово инвестиране по отношение на ОБЩИТЕ АКТИВИ. Какво е частен капитал и как се инвестира? 3️⃣ изводи, които трябва да знаете.

    Забележка: „Общите активи“ може да включват и никакви активи на фондовете за дялово участие.

    Повечето от нас са запознати с инвестирането на „публичния пазар“.

    Това са като акции или облигации, които се търгуват на публични борси, като например Нюйоркската фондова борса за американски акции.

    „Частните пазари“, от друга страна, се занимават с „частен капитал“ (PE), който представлява собственост в предприятие, което не е публично регистрирано или търгувано.

    На тях компаниите се насочват към набиране на средства от по-малка група инвеститори, обикновено богати физически лица и големи институции като пенсионни фондове, семейни офиси и държавни инвестиционни фондове.

    Тези инвестиции не са толкова лесно достъпни за средния инвеститор, тъй като обикновено са много големи по размер (десетки, ако не и стотици милиони щатски долари) и не са регистрирани на публични пазари.

    3 извода за инвеститорите, които се интересуват от фондовете за дялово участие:

    1️⃣ В какво инвестират фондовете за частен капитал (ФЧК)?

    Ето най-често срещаните видове инвестиции, в които инвестират фондовете за дялово участие:

    ? Рисков капитал: това означава инвестиране в стартиращи предприятия и нови бизнеси на ранен етап.

    ? Капитал за растеж: това може да включва Facebooks или Googles на нашия свят, но обикновено се финансират разширяващи се компании след фазата на стартиране.

    ? Инвестиране в затруднено положение: Това включва инвестиране в изпитващи затруднения компании, които имат нужда от финансиране.

    Освен това то може да включва инвестиране в недвижими имоти, инфраструктура, изкупуване с ливъридж, вторични инвестиции и др.

    2️⃣ Какъв е опитът на инвеститорите?

    Обикновено фондовете за дялово участие изискват от инвеститорите да инвестират за период от 10 години (но той може да бъде по-кратък в зависимост от сделката и стила на инвестиране).

    Помислете за инвестиция в Google.

    Google е основана през 1998 г., но е регистрирана на фондовата борса (това е мястото, където фондовете за дялово участие и техните инвеститори правят РЕАЛНИТЕ пари при „излизането“) едва през 2004 г., 6 години по-късно.

    Това е малко като да гледате как расте дете.

    По-дългото изчакване обикновено се посреща с по-висока възвръщаемост от средно ~10-20% годишно.

    Инвеститорите може да са в състояние да изтеглят пари по-рано, но обикновено има наказателна такса.

    Таксите обикновено са 2% върху сумата, която инвестирате, заедно с 20% върху допълнителните услуги, които предоставят извън инвестицията ви.

    3️⃣ Рискове, с които трябва да сте наясно като инвеститор

    Риск номер 1, с който трябва да сте наясно като инвеститор, е „ликвидният риск“, което означава, че парите ви могат да бъдат блокирани за продължителен период от време, например 10 години.

    В зависимост от вида на частния капитал възвръщаемостта на инвестициите може да бъде доста двоична (всичко или нищо), което може да увеличи риска, на който сте изложени.

    Ken Shih

    Head of Wealth Management GC at Saxo Markets | Reimagining the Wealth Management experience |

    Колекцията на принц Кирил от избрани напитки.

    Veröffentlicht am von
    Antworten
    Изящни и редки вина от известната изба на американски колекционер

    Повод да драсна тези няколко реда ми беше един аукцион на Кристис (Christie’s) в Ню Йорк за избрани напитки.
    Подсетих се за младежките ми години 1977/78. По онова време бях ежедневен посетител на сладкарница Ялта срещу Университета.
    Само тези, които също са я посещавали по онези години им е ясно какво представляваше тя тогава. Беше някакво малко островче извън Соца, каквото и да значи това. Всеки трети беше африкански „студент“ от „братска“ страна, който с всевъзможен чейнч се занимаваше.
    Разбира се, беше бъкано и от ченгета, ама не арестува веднага, както на другите места, а там имаше някаква търпимост. Може би са дебнели за големи удари. Нямам представа.
    Българите, които посещавахме заведението бяхме също доста разнородни.
    От провинциални студенти, чудещи се как да изкарат някой и друг лев на черно, до синчета на висши партийни босове и висши ченгета, смятащи се за неприкосновени.
    Аз попаднах случайно там, чрез приятел върнал се скоро от Алжир, където техните са работили (аз също бях живял там, където майка ми, която беше инженер химик, работеше по въвеждането на някакъв кожарски завод в експлоатация), ама това повлия до голяма степен и на понататъчния ми живот.

    Трябва да призная, че по онези години тренирах много, сменях различни спортове, не пушех, ама това не ми пречеше да бъда ценител на тънки питиета.
    Тогава наркотиците в България, освен в една твърде малка затворена група, събираща се около Попа, не беха разпространени.

    Пиенето беше ин, та се наливахме и съсипваме черните си дробове.

    Отплеснах се. Думата беше за Ялта, т.е. не и за нея, а за отлежали колекционерски напитки.

    Там се запознах с един друг вечен посетител на заведението, който беше първороден внук на Васил Коларов, носещ също неговото име. Беше поне петнадесетина-двайсет години по-възрастен от мен и също бе рицар на чашката.

    Проблемът му беше, че бе под попечителство на по-младия си брат, висше ченге от ДС, който не му предоставяше достатъчно кинти, та да не се олива всеки ден.
    И Васко (Васил Коларов – първороден внук), какво да прави – домоизнос.

    Тъй като бях запален филателист, разбирах също както от нумизматиката, така и от антични предмети, Васко все се допитваше до мен, какво от краденото наследство на дядо си, може добре да монетаризира.

    То не беха седефени пафти, царски ордени от най-висок клас, сребърна посуда и какво ли не още.
    Васко живееше в полите на Витоша в някаква вила останала от дядо му, а брат му, оня ченгето дето трябваше да го предпазва от лошите му навици бе на вторият етаж от една къща до градинката Йорданка Николова, сега е променено името, ама не го знам.

    От там Васил нямаше ключ, ама се катереше по една тръба, прескачаше на балкона и оттам вътре, опосквайки и това жилище. Помня, че веднъж оттам докара цяла торба със златни предмети.
    Подари ми от благодарност за съветите и оценките на домоизноса, една златна табакера, подарена (и гравирана) на дядо му от българските индустриалци. Горките, мислели са че с тази табакера ще запазят главите си.
    Уви, търколели са се и те в прахта. Васил Коларов е бил изрод, достоен ученик на татко Сталин. Дори повече от изрод.
    Не случайно се считаше за въпрос на мъжество, да се изпикаеш на гроба му, зад мавзолея.

    Добре де, ама полека лека, брат му така затегна примката около него, изпращайки ченгета да търсят продадените предмети, та никой не смееше от Васко повече да купува.

    Пари няма. Пиене за Васко няма. Чат-пат някой, който му е благодарен, че не го е издал, като е купувал от него го почерпи, ама не е като да пие на корем и да щрака с пръсти.

    Един ден идва в Ялта, пак с една торба и сяда до мен. Изтръпнах. Викам си, довтасаха ченгетата.
    Ама не. Никой не дойде, а от торбата Васко извади някаква прашна бутилка и с един тирбушон я отвори.
    Питам го, какво е това? И ми разказа. Имал една пълна стая в мазето с подобни прашни бутилки. Били от едновремешната колекция на принц Кирил, който от своя страна я наследил от дядо му, цар Фердинанд. Дъртият Васил Коларов разбира се, присвоил колекцията и тя все още събирала прах.
    Загледах се в етикета на прашната бутилка и верно бе вино от 30-те години.
    Казах му, че е идиот, защото отвори бутилката, която е по-скъпа от дрънкулките които носеше преди
    И така започна изнасянето на историческите напитки.
    Единственият проблем бе, на кого да се пласират.
    Сетих се за Богомил Райнов. Познавах го покрай филателията. Казах му за колекцията, ама той в първия момент не повярва.
    Свързах го с Васил, който бе донесъл няколко шишета за мостри и работата тръгна.
    Май с времето цялата колекция от напитки се премести при писателя.
    Доколкото ми е известно единични бутилки продаде и на Павел Вежинов, ама не съм напълно сигурен, защото не бе и моя работа това да следя.
    Помня, че чат-пат отваряше някоя и друга бутилка, та опитах не едно и две шишета стари вина. Честно казано имаха странен вкус и не ми допадаха.
    Виж един френски коняк от началото на века (20 век) беше действително еликсир.

    Та така със спомените ми за отлежали напитки. На младини имах интересен живот.
    Не, че после стана скучен, но тогава бе по-хашлашко бурен.
    После поулегнах…, по личните му критерии за „улегналост“…


    Един, от когото си заслужава да се учим. Даказал се!

    Veröffentlicht am von
    Antworten
    Чарли Мънгър

    Уорън Бъфет го нарича най-умния човек, когото познава:

    Чарли Мънгър.

    Те заедно са изградили империя на стойност 699 милиарда долара. А речите му са майсторски клас по вземане на решения, рационалност и успех.

    Ето 10 от най-добрите му идеи, които ще ви помогнат да побеждавате в бизнеса и живота:

    1. „Да знаеш това, което не знаеш, е по-полезно, отколкото да си брилянтен.“

    Повечето хора прекарват живота си в борба с последствията от грешни решения. Но истината е, че е много по-лесно да избегнем глупостта, отколкото да се опитваме да бъдем умни.

    Признайте, че не знаете нищо. Премахнете егото от уравнението.

    2. „По-голямата част от грешките в живота се дължат на това, че човек забравя какво всъщност се опитва да направи.“

    Поставяме си цели, преследваме ги, а след това се разсейваме.

    За да постигнете нещо значимо, трябва постоянно да коригирате курса.

    Поставете си северна звезда и я дръжте пред очите си.

    1. „Подражанието на стадото води до регресия към средното.“

    Ако правите същото като всички останали, ще получите същите резултати.

    Но повечето хора са такива:

    • Нещастни
    • Неудовлетворени
    • Немотивирани

    Следването на стандартите на обществото ви вкарва в капана им.

    Бъдете смели. Противопоставяйте се на стандартите.

    1. „За да получиш това, което искаш, трябва да заслужиш това, което искаш.“

    Веднъж Навал (Naval Ravikant) каза, че светът е ефикасно място.

    Не можете да контролирате резултатите, но можете да контролирате своите:

    • Характер
    • Етиката на работа
    • Желанието за учене

    Спечелете това, което искате.

    1. „Основният алгоритъм на живота – повтаряйте това, което работи.“

    Лесно е да се усложни прекалено успехът.

    Но истината е, че всичко, което правите, създава обратна връзка. Умните хора се вслушват в нея.

    Когато нещо не върви добре, правете по-малко.

    Когато нещо върви добре, правете го много повече.

    1. „Тези, които продължават да се учат, ще продължат да се издигат.“

    Повечето хора спират да учат на 18 години. Мънгър продължава да се учи на 98 години.

    Знанието е актив, който се натрупва с течение на времето.

    Колкото повече знаете, толкова по-добре мислите. По-добри избори, големи последствия.

    Планирайте време за учене.

    1. „Не е нужно да сте гениални, само малко по-мъдри от другите, средно за дълго време.“

    Berkshire Hathaway се оценява на 991,89 млрд. долара.

    Подходът на Бъфет и Мънгър?

    Рационалност и търпение.

    Това не е секси подход, но резултатите са адски добри.

    1. „Най-доброто нещо, което едно човешко същество може да направи, е да помогне на друго човешко същество да знае повече.“

    Най-добрият начин да изживеете живота си е да служите на другите хора. Особено сега, когато има онлайн възможности.

    Бъдете щедри с идеите си. Споделете това, което знаете, и помогнете на другите да спечелят.

    1. „Налага се почти всеки ден да разполагаме с много време, за да седнем и да помислим.“

    Живеем във време на постоянно внасяне на информация. Всеки иска да използва максимално всеки момент за продуктивност.

    Но животът е причина и следствие.

    Решенията са ключът към успеха. Времето за мислене е приоритет.

    1. „Трябва да познавате големите идеи в големите дисциплини и да ги използвате рутинно.“

    Принципи от:

    • Математика
    • Физика
    • Биология
    • Философия
    • инженерни дисциплини

    Всички те имат огромно влияние върху живота.

    Изучаване на менталните модели.
    Създайте си набор от инструменти. Отнасяйте се към ума си като към най-голямото си богатство.

    От профилът ми в linkedin