Размишлявайки върху бъдещето на Родината в която съм се родил, стигам до извода, че оправия у нас няма и не може да има.
Не може и да има, защото благодарение на изкуствения подбор в продължение на едни 45 години червен терор, на практика няма други подготвени да ръководят държавата, освен отрочетата на кърви опискани шумкарски уроди. Но да започна да обеснявам от началото, за да стане на всеки ясна безизходицата ни.
Идва 09.09. и около 30% от елита на България е избит в продължение на няколко месеца без съд и присъда. Съпругите на убитите с децата им са изселени в най-отдалечените и затънтени краища на Родината.
Това е до около 1950-та. След това идва ред на лагерите до 1961/62. Това е „хуманното“ лице на шумкарите. Вече не убиват без съд и присъда в тъмното, а след бутафорни съдебни присъди, където нещастниците са се признавали за виновни, само и само да имат шанс да оцелеят, знаейки какво е сполетяло техните близки само преди няколко години.
Малцината оцелени от лагери и затвори, разбира се не могат да се върнат по родните си места, защото жилищата им отдавна се преотдадени на наши другари, та те се запътват по краварници и свинеферми някъде на гъза на географията.
Добре де но тази бутафорна държава трябва да се ръководи все пак от някой и местата се заемат от полуграмотни изроди.
Само че част от тази пасмина се изпраща и по широкия свят, по световни организации и посолства.
И тук изкача зайчето от цилиндъра на фокусника. Децата на тези полуграмотните, които са за присмех навсякъде започват от малки образования в западни напреднали държави, та така до университети накрая. И какво става? Децата на избитите от елита се вмирисват в кочините на прасетата, ринещи лайна, докато на тези полуграмотните не само се ограмотяват, ами и са единствените с прилично образование.
Накрая Преврата на комунягите по 10.11. заварва България вече единствено с две поколения на онези омацаните с кръв, избили собствениците на апартаменти в центъра на градовете и само настанили се на тяхно място. Да де, но тези две поколения след онези убийците, вече не само са добре квалифицирани, НО И ЕДИНСТВЕНИТЕ с такова образования, та ДС трябва да прояви креативност, пак от техните редици да измайстори десидентите…
Христоматичен пример за това е например Цветелина Бориславова с която Бойко Борисов дълги години живя.
Някой ще каже, ама какво става с наследниците на елитните буржоазни родове – не може всички да са избити до крак. Не разбира се, но след продължение на две поколения изселничество по кравефермите, те вече са полуграмотни и се радват на чалга и комата хляб…
Забравих да спомена и една минимална част от старата буржоазия, която смени знамето, започна да сътрудничи на ДС срещу братята и роднините си и се изпоомъжи/изпоожени за култови отроци на шумкарски фамилии.
Та това е горе долу историята ни, защото ние нямаме потомствена политическа емиграции, а бегълците от Соца бехме само една шепа хора, между които и доста авантюристи, въобще далеч от политиката..
София, от времето, когато е предложена за столица на България
Едно голямо село Средец – такова е описанието на столицата на Третата българска държава след Освобождението от турско робство. В Средец живеят има-няма 11 000 души при Освобождението на 4 януари 1878 г. Битките на Руско-турската война 1877-1878 г. показват възловото географско положение на града. И още преди официално да е обявена за столица на Княжество България, в римската Сердика е издигнато зданието на Българската народна банка. Това става на 25 януари 1879 г.
А обявяването на Средец-София за столица на България е на З април 1879 г. Такова е решението на Учредителното събрание във Велико Търново. Затова и 4 април тогава е обявен за празник на новата българска столица. Именно възловото и удобно географско разположение на София е главната причина древният град да отнеме претенциите на Велико Търново, Пловдив и Русе за столици на Третото българско царство. Всъщност споровете съвсем не са ожесточени, защото по онова време, когато те се случват, Учредителното събрание има по-важни задачи като изработването на първата българска конституция, което се случва окончателно на 16 април 1879 г.
Идеята София да бъде столица на новата българска държава е на историка и виден общественик професор Марин Дринов. Той пише на чешкия си колега и български политик впоследствие Константин Иречек в първите месеци след Освобождението:
„Наша София полека-лека се украшава и готви да стане столица”. В характерния му стил Иречек отговаря: „Столица не може да бъде друга освен Средец, в средата на българската земя”. С идеята на Марин Дринов са съгласни и повечето от видните по това време български общественици.
В случая си казват думата и известни „връзки” на Марин Дринов с руското временно управление. Дринов е съветник на княз Дондуков, който оглавява временното руско управление на България.
През февруари 1878 година в разгара на военните действия на Руско-турската война населението на София намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци и 737 цигани.
В спомените си Христо Златарев пише:
„До Освобождението София била застроена предимно с малки едноетажни къщи с гърба към тесните криви улици и прозорци откъм двора. Дворищата винаги се ограждали със стени. По-редки били двуетажните турски и християнски постройки с прозорци по всичките стени, но, с редки изключения постройките били винаги в двора, здраво ограден и със здрави порти. Само булевард „Мария-Луиза” от Лъвовия мост до „Света Неделя” и още някои улици бяха по-прави и по-широки. Всички други улици бяха криви и тесни и нерядко на 100-200 крачки от дома си децата се загубваха из улиците.
Преди Освобождението градът заемаше приблизително пространството между булевард „Фердинанд” (днешния „Васил Левски – бр.) докъм паметника Цар Освободител, до Синодалната палата и църквата „Света София”, към 1-ва мъжка гимназия, през булевард „Дондуков” до булевард „Сливница”, пред булевард „Мария-Луиза” до булевард „Драгоман“, по булевард „Ботев“, по булевард „Патриарх Евтимий“ до края на пехотните казарми и по Хендека, споменат по-горе, до булевард „Фердинанд“ при Германската легация на същия булевард. Вън от тия граници, на изток, юг и север градът беше обграден с бостани”.
В доосвобожденска София почти липсва градоустройство. Уличната система и застрояването са хаотични. Основата на новия град е поставена от цяла плеяда европейски архитекти, които изграждат поредица сгради с обществено предназначение. Сред първите са Царският дворец, Народното събрание, Държавната печатница, Мъжката гимназия, както и редица частни домове на новия софийски елит. По-късно от европейските университети излиза и първото поколение родни архитекти, някои от които оставят съществена диря в българската архитектура през следващите десетилетия.
Много от централните столични улици и сгради имат своята уникална и позабравена история. Например днешният бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ е сред „жертвите“ на политическата конюнктура. Първоначално е наречен на българския предприемач и дарител за издигането на сградата на Софийския университет Евлоги Георгиев. По някое време с издигането на националсоциализма в Германия, става бул. „Адолф Хитлер“ и се простира от „Янко Сакъзов“ до Орлов мост.
От Орлите до днешния НДК е кръстен на друг фашист диктатор – Бенито Мусолини. След още време в комунистическа България става „Клемент Готвалд“ – „побратим“ на българските комунисти от чехословашката компартия. Най-сетне и досега натоварената улица се казва булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“.
София си има и нобелов булевард. Не защото Алфред Нобел се е разхождал по него, а защото носителят на Нобелова награда за мир Фритьоф Нансен прави много за спасяване на българските бежанци от Западна Тракия по време на Гръко-турската война 1919 – 1922 г. По това. време Фритьоф Нансен е върховен комисар за бежанците на Обществото на народите, сегашното ООН.
Той измисля специален документ, даващ право за преминаване през границите на хора без паспорти. Точно заради т. нар. Нансенов паспорт българите се прибират, а милиони руснаци и арменци успяват да се спасят от репресии. За тази си дейност дипломатът получава Нобелова награда за мир през 1922 г., а когато е на 67 години се снима гол за 30 години по-младата си любима жена.
Братя Даслер преди раздялата. Рудолф (вляво) и Ади (вдясно). В центъра е състезателят по лека атлетика Йозеф Уайцер, който помага на братята да правят обувки Dassler в началото. Снимка: Мемориална фондация Adi & Käthe Dassler
Херцогенаурах е родният град на братята Даслер – Рудолф и Адолф – на брега на река Арах в провинция Бавария, Германия. В края на 40-те години на миналия век, когато напрежението между тях нараства след години на съвместна работа, двамата братя се разделят и създават две отделни компании за обувки.
Легендарната вражда между двамата братя продължила до гроб. Преди смъртта си и двамата братя поискаха гробовете им да останат отделни, по-специално да бъдат погребани възможно най-далеч един от друг. В съответствие с това желание те са погребани в противоположните краища на гробището Херцогенаурах.
Херцогенаурах е родният град на братята Даслер – Рудолф и Адолф – на брега на река Арах в провинция Бавария, Германия. В края на 40-те години на миналия век, когато напрежението между тях нараства след години на съвместна работа, двамата братя се разделят и създават две отделни компании за обувки. Две световноизвестни марки обувки – Puma и Adidas – се раждат от това съперничество. Тези две компании ще станат емблематични гиганти в света на спортните стоки.
По-големият брат Рудолф е роден през 1898 г., а по-малкият брат Адолф се ражда две години по-късно през 1900 г. Адолф е разговорно известен като „Ади“ сред приятелите и семейството.
Кристоф Даслер, бащата, работел във фабрика за обувки, което често води до спекулации, че двамата братя са били вдъхновени от баща си да навлязат в бизнеса с обувки. Кристоф обаче искаше Ади да стане пекар, а Рудолф да стане полицай.
Но Ади имаше друга мечта. Искаше да бъде спортист и участваше в различни игри. Този опит му показа, че няма подходящи обувки, които играчите да носят във всеки спорт. Ади вярваше, че ако може да се направи специализиран тип обувки за специфични спортове, тогава представянето на играчите ще се подобри.
Но преди да успее да преследва тази амбиция, избухва Първата световна война и той е изпратен да се бие в Европа, след като се присъединява към армията.
След като се завръща у дома от войната, Ади създава малка фабрика за обувки в банята на майка си. Той беше подпомогнат от опитния обущар Карл Джейк и малко след това започна да прави спортни обувки и сандали в малката си фабрика.
Германия преживя тежка икономическа депресия след войната и борбата за закупуване на суровините, необходими за обувките, стана непреодолима. Ето защо той започна да събира изхвърлено армейско оборудване от цялата разкъсана от война провинция. Започва да прави обувки от кожи на изхвърлени армейски каски и чували за вода, а чехли от плат на изоставени парашути.
В допълнение към липсата на суровини, ниското електрическо захранване беше друго предизвикателство, което ограничаваше способността му да работи с машините си за производство на обувки.
Неговото решение на този проблем беше да свърже фрезата за кожа към велосипед с прикрепено динамо. Той използва това, за да захранва своята операция в продължение на години.
Две години по-късно Рудолф се присъединява към обущарския бизнес на Ади и двамата създават компания, наречена Gebruder Dassler Schufabrik. Ади, новаторът между двамата, се грижи за техническите аспекти на производството на обувки, докато Рудолф отговаря за продажбите, маркетинга и промоциите.
Братята Даслер започват да произвеждат футболни обувки, изработени от кожа през 1925 г. В долната част на тези обувки има заковани шипове и маратонки с шипове, които са нова иновация по това време. С работна сила от само десетина души, те произвеждат до 50 чифта обувки на ден.
Те постигнаха първия си голям успех на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г., където Лина Радке спечели златото в състезанието на 800 метра за жени с фирмените обувки на Dassler. Рекордната победа на Лина Радке доказа теорията на Ади – можете да бягате по-бързо и да се представяте по-добре – в обувки, проектирани от тях. Gebruder Dassler Shoefabric – обувната компания на братята Даслер – станаха любимите обувки на състезателите на Олимпиадата през 1932 г. в Лос Анджелис и 1936 г. в Берлин.
На Олимпиадата през 1936 г. американската звезда по лека атлетика Джеси Оуенс печели и четирите златни медала, носейки обувките на Даслер. Асоциацията на Оуенс с обувките на Даслер се оказва благодат за успеха на компанията.
След като Оуенс спечели медала, компанията на Даслер се превърна в международна институция в света на спорта и продажбите им скочиха до небето.
Рудолф отива на война, когато започва Втората световна война, докато Ади остава да управлява компанията.
Поради войната отново има сериозен недостиг на суровини, особено на кожи. Въпреки тази криза Gebruder Dassler Schuhfabrik продължи да произвежда обувки за играчи. До 1943 г. те са единствената компания за спортни обувки в Германия.
Въпреки това през последните две години на войната фабриките са затворени и са принудени да произвеждат оръжия.
След края на войната между двамата братя започват да възникват различия. Двамата братя живееха в една къща с жените и децата си, но между братята и съпругите им избухна конфликт.
Легендата разказва, че един ден по време на войната Ади се укрива със семейството си в бомбоубежище по време на бомбена атака. Рудолф вече се беше укрил със семейството си в бомбоубежището.
Когато влезе в бомбоубежището, Ади каза: „Мръсните копелета се върнаха“. позовавайки се на вражеските изтребители. Но Рудолф смяташе, че той и семейството му са целта на думите на брат му.
След като двама братя се разделиха, те поделиха и активите на компанията Gebruder Dassler Schuhfabrik помежду си. Малко след това Ади създава „Adidas“ и продължава да произвежда обувки под това ново име.
Рудолф, от друга страна, пренесе бизнеса си от другата страна на реката. Там той отваря компания, наречена Ruda, по-късно преименувана на Puma.
Семейството и градът също бяха разделени на две части. Някои работници се присъединиха към Adidas, други отидоха в Puma, но между двете страни се разви ожесточено и продължително съперничество.
Тъй като всяка страна на реката обявява подкрепа за съответните си компании, всеки фен на Adidas, носещ обувки на Adidas, ще се окаже нежелан от страната на Puma на реката. Това разделение беше толкова дълбоко, че в крайна сметка и двете страни щяха да имат собствена пекарна, бар и спортен клуб.
Много хора се възползваха от този конфликт между двамата братя.
Например работниците понякога отиваха на работа във фабриката на Рудолф, обути в обувки Adidas. Виждайки това, Рудолф се ядосваше и ги молеше да донесат обувки puma от мазето на неговата фабрика и да ги носят. Те могат да получат тези обувки безплатно.
Въпреки че двамата братя никога не са се помирили, докато са живи, времето е направило много, за да притъпи съперничеството между семействата.
Франк Даслер, внук на Рудолф Даслер, е израснал с обувки Puma, но сега работи за Adidas като главен юрисконсулт на компанията. Той се сблъска с отблъскване от семейството си по това време, дори от гражданите на неговия град, но Франк не го интересуваше.
Той каза: „Тази вражда беше преди много години, сега тези неща са история.“
През 1987 г. Хорст Даслер, синът на Адолф Даслер, продава Adidas на френския индустриалец Бернар Тапи. От друга страна синовете на Рудолф Армин и Джаред Даслер продават 72% от акциите на Puma на швейцарската компания Cosa Liebermann.
Откакто са регистрирани на фондовия пазар, собствеността на двете компании вече не е в ръцете на две семейства.
Работната сила също се диверсифицира, сега повечето служители на двете компании са извън града, а малкото хора в града, които все още работят в двете компании, не са толкова конкурентни, колкото преди.
Докато служителите на двете компании правят коментари за облеклото на другия, когато се срещнат на улицата, сега това се прави само за забавление.
След като загубиха епичната битка с Марк Зукърбърг за собствеността върху Facebook и дълго време бяха отбягвани в Силициевата долина, братята-близнаци Камерън и Тайлър Уинклевос се завръщат този път като милиардери в биткойни и с амбиция да играят централна роля за бъдещето на парите, креативната икономика и вероятно за налагането на нов модел на големите технологични компании.
По-голяма част от света продължава да възприема братята Уинклевос по-скоро като олимпийски шампиони по гребане, високи близо два метра, така както е пресъздал образите им актьорът Арми Хамър в биографичния филм от 2010 г. „Социалната мрежа“ за създаването на Facebook. Като студенти в Харвард Марк Зукърбърг им отмъква идеята за създаване на социална мрежа, а после построява бизнес империя с 2.8 млрд. потребители по целия свят и забогатява с 97 млрд. долара. Почти 12 години по-късно братята сключват мирно споразумение със Зукърбърг и получават 65 млн. долара пари в брой и акции във Facebook. Сега те оглавяват нова тенденция в света на технологиите. Главната им цел е е да изстрелят биткоините във въздуха. Добра идея, стига балона в един момент да не се спука.
***
Като се замислих за тях, неминуемо ми изплува спомена за едни други братя от края на 70-те. Те също бяха подобни визионери и се надяваха изкупувайки един продукт от пазара, да понесат цената му към небесата. Ама стана ли така? Вижте сами.
Братята Нелсън Бънкър Хънт и Уилям Хърбрът Хънт, синове на тексаски петролен милиардер, се опитват през 70-те години да завладеят пазара на сребро. Кулминацията настъпва в края на 1979 г. и началото на 1980 г.
През лятото на 1979 г. братята започват да купуват ценния метал през компанията International Metal Investment group, заедно с техни саудитски партньори. Над 43 млн. тройунции са купени през COMEX и CBOT с доставка през есента. Тогава цената се удвоява от 8 до 16 долара само за два месеца. И други синдикати зад тях започват да купуват сребро.
От COMEX и CBOT започват да се паникьосват. В края на 1979 г. складовете на двете борси са държали само 120 млн. тройунции сребро, като това количество е било изтъргувано само през октомври.
Много хора, включително и братята Хънт изискват доставката на техните фючърсни контракти.
В края на 1979 г. CBOT променя правилата и определя лимит от 3 млн. тройунции на инвеститор, като увеличава и маржин изискванията. Всички контракти над 3 млн. тройунции е трябвало да бъдат ликвидирани до февруари 1980 г.
Бъркър обвинява членовете на борда на директорите на COMEX и CBOT в наличието на финансов интерес. Разследване по-късно открива, че наистина е така. Девет от 23-те члена на борда на COMEX са държали къси контракти за 38 млн. тройунции, или за сумата от общо 1.88 млрд. долара.
Бъркър знае обаче, че има недостиг от метала и купува още. Цената в последния ден ан 1979 г. е била 34.45 долара. В този момент двамата братя държат 40 млн. тройунции в Швейцария и 90 млн. в съвместната международна компания. В допълнение, International Metal Investment group е имала контракти за още 90 млн. тройунции с доставка през март на COMEX.
В крайна сметка на 7 януари 1980 г. COMEX променя правилата си, като ограничава трейдърите да държат до 10 млн. тройунции в контракти, като над това количество е трябвало да бъдат ликвидирани до 18 февруари.
Щатската комисия по търговия с фючърси подкрепя промяната. На 17 януари среброто удря 50 долара. Бункър продължил да купува. В този момент позицията на братя Хънт достига стойност от 4.5 млрд. долара, което формира 3.5 млрд. долара печалба.
На 21 януари COMEX обявява, че прекратява търговията със сребро. Само ще приемат поръчки за ликвидиране на позиции.
Среброто пада с 10 долара и остава около 39 долара за тройунция до края на януари. Населението, провокирано от високата цена, продава бижута, стари монети и прибори, като около 22 млн. тройунции излизат на пазара.
В началото на февруари групата на Хънт поема доставката на още 26 млн. троунции в Чикаго. До 14 март среброто пада до 21 долара. International Metals все още е държала контракти за 60 млн. троунции. Маржин кол-овете за тези контракти са били на стойност по 10 млн. долара на ден. Бъркър все още е вярвал, че цената ще се върне. Той обикаля Европа да търси партньори, но цената продължава да пада.
В крайна сметка на 25 май 1980 г. братята Хънт остават без налични средства. Брокерите на Хънт продават сребро за 100 млн. долара.
На 27 март среброто отваря на цена 15.80 долара и затваря на 10.80. Този ден е наречен по-късно „сребърния вторник“.
Когато всичко свършва братята Хънт дължат 1.5 млрд. долара.
Тогавашният председател на ФЕД Волкър одобрява спасителен план за братя Хънт, опасявайки се от финансово бедствие. Група от банки отпускат 1.1 млрд. долара кредит. Семейство Хънт оставя като залог за кредита 8 млрд. долара активи. През 1988 г. Бънкър Хърт обявява банкрут, а богатството на семейството се стопява до 1 млрд. долара.
В заключение, аз съм вече на години, зад мен стоят доста бурни преживявания, свидетел съм бил на доста финансови жонгльорства и като се появят от някъде новоизлюпени финансови шмекери, все се сещам за техни копия от миналото.
Ленин и Сталин. Снимката е фейк. Сталин се е добавил, към снимка на Ленин. От крадец и измамник, друго едва ли може да се очаква.
В началото на 20 век под ръководството на Сталин и с личното му участие бил извършен обирът на Тифлиската банка — престъпление, което смаяло Европа.
Обирът на Тифлиското ковчежничество, осъществен под гениалното водачество на другаря Коба — Джугашвили, е влязъл във всички учебници по криминалистика, във всички страни по света.
Защото ограбил банката майсторски, това трябва да му се признае на бъдещия вожд на световния пролетариат, на бъдещия „гений на всички времена и народи“.
Но не е много удобно да се съобщава, че начело на родината на световния пролетариат тридесет години поред е стоял касоразбивачът по прякор Коба.
Площад „Ереван“ от 70-те години на 19 век в Тифлис/Тбилиси/
Тифлиският банков обир е извършен на 26 юни 1907 година в Тифлис ( Тбилиси), по това време част от Руската империя.
При него въоръжена банда напада с бомби и огнестрелно оръжие колата, с която се превозват пари от пощенски клон към тифлиското подразделение на Държавната банка на Руската империя, и придружаващата я охрана, докато преминават през площад „Ереван“ (днес Площад на свободата).
Разбитата кола, превозваща ограбената сума.
Според официалните документи, при нападението са убити 40 души, а 50 други са ранени.
Нападателите открадват 341 хиляди рубли (около днешни 3.5 милиона долара ).Макар че самият обир е успешен и откраднатата сума е значителна, извършителите на обира не успяват да използват повечето едри банкноти, тъй като серийните им номера са известни на полицията.
Ленин ,който е един от организаторите на обира предлага тези банкноти да бъдат обменени едновременно от множество отделни хора на различни места из Европа. Планът е приведен в действие през януари 1908 година, но се проваля и довежда до голям брой арести, международно популяризиране на случая и отрицателни реакции на европейските социалдемократи.
Най-големите схеми с криптоактиви, донесли на измамниците милиарди долари.
Чарлз Понци е италианският „строител“ на финансови пирамиди от първата половина на 20 век и основател на известната „схема на Понци“.
Той умря само със 75 долара в джоба си, но името му завинаги остана в историята на човечеството като синоним на банална измама, която въпреки своята простота винаги носи огромни печалби.
Когато Понци идва в Съединените щати през 1903 г., той има само два долара и половина. Опитите за печалба не дадоха резултати до 1919 г. Тогава Понци взема назаем 200 долара от познат на Даниелс, търговец на мебели, и създава фирмата „Securities Exchange Company“ в Бостън.
Компанията издава записи на заповед, в които се задължава да плати 1500 долара за всеки получени 1000 долара за 90 дни. За по-малко от половин година компанията натрупа 7 милиона долара. През същата година данъчните власти разкриват схемата и арестуват Понци.
Така италианецът влезе в историята, а идеята му се превърна в основна схема на амбициозни финансови измамници по света.
В началото на 90-те години на миналия век се появи фирмата МММ, която за четири години натрупа една трета от бюджета на Руската федерация, а през 2008 г. беше разкрита многогодишната измама на „инвестиционния банкер“ Бърнард Мадоф за 50 милиарда долара, който призна пред деца, че бизнесът му е „една солидна голяма лъжа“ според схемата на Понци.
В началото на 2010-те години „схемата на Понци“ заигра с нови цветове във връзка с появата на биткойн, бързото нарастване на стойността му и появата на мистериозни за много технологии – блокчейн, токен, ICO, алткойн.
Гръмотевична смес от безпрецедентно увеличение на стойността на биткойн с хиляди процента и изцяло нови инвестиционни технологии предизвика глобална криптовалутна треска.
Много хора видяха криптовалутите и свързаните с тях технологии като лесен начин за бързо умножаване на средствата им. Имаше търсене на пазара и „схемата на Понци“ беше полезна за крипто измамниците.
EP предлага пет епични истории за най-големите измами с криптоактиви.
Крипто борса Africrypt, Република Южна Африка, април 2021 г
Щети: 3,6 милиарда долара
През април 2021 г. двама южноафрикански братя изчезнаха заедно с биткойни на стойност 3,6 милиарда долара, които бяха в сметките на създадена от тях борса за криптовалута и принадлежаха на трети инвеститори.
20-годишният Райс Каджи и 17-годишният Амир Каджи основаха борсата Africrypt през 2019 г. Борсата свърза банки, платежни системи, борси за цифрови активи и корпорации, правейки глобалните парични преводи безпроблемни.
Основателят и главен изпълнителен директор на Africrypt Rais Kaji научи за Bitcoin през 2009 г., докато гледаше новините с баща си. Той се интересуваше от криптовалути и с времето напълно се потопи в този свят.
Страстта на Rais го накара да започне да копае ETH и по-късно го накара да изгради свои собствени модели на изкуствен интелект, които формират основата на борсата Africrypt.
21-годишният Райс Каджи, вляво, и 18-годишният Амир Каджи, вдясно
Изчезването на братята е предшествано от проблеми в работата на тяхната крипто борса. Трудностите съвпаднаха с рекордната стойност на биткойн, която достигна 63 000 долара през април 2021 г.
На 13 април 2021 г. Амир Хаджи изпрати писмо до инвеститорите, в което се посочва, че борсата Africrypt е била хакната от хакери и е спряла да работи.
Амир призова потребителите на борсата да не се свързват с адвокати и власти, обяснявайки, че това може да „забави процеса на възстановяване на средствата“.
Някои клиенти на Africrypt, срещу искането на изпълнителния директор на крипто борсата, наеха адвокатската кантора Hanekom Attorneys, която установи, че проблемите в Africrypt са започнали много преди „хакерската атака“.
Според експертите на Hanekom Attorneys служителите на крипто борсата са загубили достъп до всички нейни сървъри седем дни преди „хакването“ и фактът на хакерската атака срещу борсата все още не е потвърден.
Адвокатите, наети от клиенти на Africrypt, откриха, че всички средства от сметките на компанията и портфейлите на нейните клиенти са изтеглени чрез големи пулове за копаене (сървъри, които разделят голямата задача за изчисляване на подпис на блок на малки задачи и ги разпределят към свързани устройства) и сега парите са непроследими.
Съдбата на почти 70 000 биткойни в момента е неизвестна.
Thodex Crypto Exchange, Турция, април 2021 г
Щети: 2 милиарда долара
В пика на стойността на биткойн през април 2021 г. турската крипто борса Thodex преустанови дейността си и нейният основател и главен изпълнителен директор, 27-годишният Фарук Фатих Озер, изчезна заедно с 2 милиарда долара потребители.
Турските власти образуваха дело за измама и го обявиха за издирване. Хиляди потребители, които не могат да си върнат парите, подозират, че средствата са откраднати.
Основателят на турската крипто борса Thodex Фарук Фатих Озер изчезна заедно с $2 милиарда от потребители
Според Bloomberg на 21 април Thodex обяви, че ще спре да търгува за пет дни, за да елиминира „ненормалните колебания в сметките“, но по-късно уебсайтът на борсата спря да работи.
Според турското издание Demiroren Озер е изтрил профилите си в социалните мрежи и е отлетял за Албания, отнасяйки със себе си 2 милиарда долара, принадлежащи на инвеститори.
Един от клиентите на борсата Oguz, Evren Kylych, който заведе дело срещу Thodex, съобщи, че около 390 000 потребители са били жертви на измама.
Вместо това Озер заяви на уебсайта на фондовата борса , че 30 000 клиенти са засегнати и твърденията за изчезването на 2 милиарда долара са „неоснователни“.
Турските власти са издали международна заповед за арест на Озер и са образували наказателно дело за измама срещу него. Задържани са 62 души, други 16 се издирват.
Thodex е турска борса за криптовалута, основана през 2017 г. Броят на активните потребители на платформата е 390 000. Според Coinmarketcap обемът на търговията на крипто борсата в последния ден на работа достигна 583 милиона долара.
На 16 април 2021 г. Централната банка на Турция забрани плащанията в криптовалути от 30 април. Според ведомството такива споразумения не се наблюдават от регулаторите, което създава рискове за сигурността и може да причини загуби.
Крипто борса Mirror Trading International, Южна Африка, 2020 г
Щети: 700 милиона долара
Американската консултантска фирма за блокчейн Chainalysis нарече африканската крипто борса Mirror Trading International (MTI) като най-голямата измама с криптовалута за 2020 г. в доклад за криптопрестъпленията.
Chainalysis стигна до това заключение, след като получи резултатите от разследването. Установено е, че MTI е взела 589 милиона долара от повече от 471 000 клиентски депозита, а след това основателят на борсата е изчезнал с пари и криптовалута.
MTI всъщност беше измамна схема за мрежов маркетинг, работеща в Южна Африка. Компанията предлага автоматизирани услуги за валутна търговия и по-късно се разклонява в деривати на криптовалута.
През 2019-2020 г. платформата натрупа биткойни на стойност десетки милиони долари. Схемата на работа на MTI премина през няколко повторения, но интензивният й растеж започна след въвеждането на многостепенна система за реферален маркетинг .
Специална характеристика на платформата, която беше популяризирана от изпълнителния директор на MTI Йохан Щайнберг, беше „магически“ търговски „бот“. Той се захранва от изкуствен интелект и може да осигури на инвеститорите възвръщаемост от 0,5% до 1,5% на ден или около 500% на година в биткойни.
Изпълнителен директор на Mirror Trading International Йохан Щайнберг
Много хора писаха в социалните медии, че обещаната възвръщаемост е твърде голяма, за да е истина и че MTI е измама.
Няколко предупреждения бяха издадени от регулаторни органи, включително Тексаския съвет за ценни книжа, Органа за финансови пазари на Канада и Органа за финансови услуги на Южна Африка.
Както мнозина прогнозираха, MTI се срина в края на 2020 г. Ръководството му обвини за всичко Стайнберг, за когото се твърди, че е изчезнал в Бразилия на 15 декември 2020 г. с парите на инвеститорите. Загубите им достигат 23 хиляди биткойна или 1,2 милиарда долара.
Финансова пирамида PlusToken, Китай, 2019 г
Щети: 3 милиарда долара
На 27 юни 2019 г. китайските власти арестуваха няколко лидери на популярната пирамидална схема PlusToken, която действаше в Азия и достигна до Русия, Украйна, Германия и Канада. Измамниците успяха да присвоят около 3 милиарда долара от клиенти.
PlusToken обеща на крипто инвеститорите месечна възвръщаемост от 10-30% чрез PLUS токена, търгуван на популярните борси Huobi и Bithumb.
Токенът е счетоводна единица за активи, в този случай, уж в блокчейн проект, аналогично на акциите на фондовата борса.Токените се издават за привличане на финансиране за ИТ стартиращи фирми като част от процедурата за ICO (издаване на токени).
За да получи такава печалба, инвеститорът трябваше да закупи PLUS токена на борсите за Bitcoin или Ethereum.
Обещанието за големи печалби направи възможно привличането на повече от 200 000 биткойна, тоест около 1% от тяхната емисия, 789 000 етериума и 26 милиона EOS криптовалути към пирамидата.
Повечето от тези активи в крайна сметка изчезнаха. Аналитични компании и експерти се опитват да разберат транзакциите и да проследят активите. Те са частично превърнати в пари.
Авторът на схемата в момента е на свобода. Самоличността му е неизвестна, има само прякора „Лео“.
Снимки на шестимата арестувани членове на пирамидата PlusToken
Общността на PlusToken се състоеше предимно от непрофесионални инвеститори. Повечето от тях са обикновени хора, които не са знаели много за биткойните, да не говорим за алткойните и токените.
Екипът на PlusToken дори „научи“ тези „инвеститори“ как да купуват биткойни, Ethereum и EOS, за да направят своята „инвестиция“. Според самата платформа в пирамидата са участвали около 3 милиона души.
Финансова пирамида OneCoin, България, 2017 г
Щети: 4-15 милиарда евро
One Coin е основана през 2015 г. от Ружа Игнатова, 36-годишна предприемачка, наричаща себе си доктор по философия.
Тя твърди, че OneCoin е по-добър от Bitcoin. На една от конференциите по време на речта си тя извика: „След две години никой няма да говори за биткойни!“.
Заради високия й социален статус, интелигентност, знания и връзки с влиятелни личности мнозина повярваха на One Coin. Сега всички разбират, че тези публични изявления са лъжи. Всъщност OneCoin нямаше основна технология, нито блокчейн.
Ружа Игнатова, български предприемач, организатор на финансовата пирамида OneCoin
Въпреки това през 2015 г., преди безпрецедентния крипто бум от 2017 г., само много тесен кръг от хора разбираха криптовалутата и блокчейн технологиите.
Биткойнът, който беше и все още е най-скъпата и добре позната криптовалута, поскъпва всеки ден. Той нарасна от няколко цента до хиляди долари на монета. Инвеститори от цял свят искаха парче от „баницата“, никой не искаше да пропусне този шанс.
В същото време много малко хора разбират блокчейн технологията и я смятат за начин за бързо забогатяване.
Неистовото търсене от нови крипто-инвеститори доведе до появата на голям брой алткойни, които бяха предимно фалшиви. Те просто имаха страхотен сайт и лозунга „Унищожи биткойн“.
Повечето инвеститори нямаха представа в какво инвестират. Те просто искаха да видят на екрана как непрекъснато нараства инвестираната от тях сума. Разработчиците на уебсайта OneCoin предоставиха тази възможност на инвеститорите.
Един такъв инвеститор беше Джен Макадам , която инвестира 10 000 евро и убеди приятелите и членовете на семейството си да инвестират общо 250 000 евро. Тя беше доволна да види как 10 000 евро бързо се превърнаха в 100 000 евро.
Такива инвеститори от цял свят са 3 милиона, като за три години те са инвестирали над 4 милиарда евро в OneCoin, според други данни – 15 милиарда евро.
През октомври 2017 г. д-р Игнатова изчезна. Тя трябваше да говори на конференция в Лисабон, но не се появи.
Някои смятат, че тя е била отвлечена или убита от големи банки или че се крие от тях. След изчезването на Роуз, империята OneCoin се оглавява от нейния брат. През 2019 г. ФБР го арестува за пране на пари и измами. Очакват го 90 години затвор.
Повечето от ръководителите на OneCoin изчезнаха или бяха арестувани, но Ружа Игнатова все още не е арестувана.
* * *
Въпреки голям брой нашумели разкрития и предупреждения от експерти в областта на блокчейн, финансовите криптопирамиди продължават да съществуват и успешно привличат средства от новоизпечени инвеститори.
Създателите на чатбота ChatGPT представиха езиков модел от ново поколение. GPT-4 може да обработва не само текст, но и изображения. Какво още се знае за новите му възможности?
На 14 март компанията OpenAI официално представи нов модел изкуствен интелект (AI) GPT-4.
Няколко дни преди представянето възможният потенциал на новия AI беше активно обсъждан в социалните мрежи. Предвиждаше се, че GPT-4 ще бъде технология, променяща играта за цялото общество.
Очакваше се, че GPT-4 ще бъде 500 пъти по-мощен от своя предшественик и ще може да работи с визуално съдържание, не само да го анализира, но и да създава снимки и видеоклипове.
Пускането на петото поколение в семейството на GPT обаче не отговаря на всички очаквания на потребителите.
Популярният ChatGPT е базиран на GPT-3.5, който има 175 милиарда параметри. GPT-4 изследва много по-големи обеми от данни. Ръководството на OpenAI обаче отказа да разкрие колко данни е получил моделният език и да назове броя на неговите параметри.
Основната разлика е, че GPT-4 е мултимодален и може да приема изображения като вход. Тоест сега чатботът не само чете текст, но и анализира изображения. Тази иновация стана една от най-важните в представянето на GPT-4.
Какво може GPT-4
В представянето си OpenAI скромно претендира за постиженията на новия модел, наблягайки на стабилност, сигурност и предвидимост. Компанията отбелязва, че са поправили грешките, открити при използване на GPT-3.5.
Разработчиците разграничават три посоки на развитие на новия модел.
Първият е творческите способности. GPT-4 стана по-креативен и съвместен от своя предшественик GPT-3.5. Може да генерира, редактира и изпълнява творчески и технически задачи за писане с потребители: създава песни, пише скриптове, изучава стила на писане на потребителя.
Второто е визуално въвеждане. Новият GPT-4 е способен да приема изображения като вход. По-специално, новият езиков модел може да генерира своите отговори въз основа на входни данни, състоящи се от текст и изображения.
Тоест можете да качите документ с текст, снимки, диаграми и екранни снимки към него. GPT-4 ще ги анализира и ще даде отговори въз основа на всички тези данни.
Например, можете да споделяте снимки на продукти с модела и тя ще предложи опции за готвене.
Компанията допълва, че входните данни под формата на изображения не са публична, а изследователска версия.
Третото е възможността за работа с големи текстове. GPT-4 е в състояние да обработва повече от 25 хиляди думи, което ви позволява да го използвате за създаване на дълги текстове, разширени разговори, както и за търсене и анализ на документи.
Чатботът може да обобщава дълги текстове много по-добре. Дори когато потребителят добави едно произволно изречение, AI ще посочи неточността.
GPT-4 също подобри уменията си за аргументация и разбирането на контекста. Той е в състояние да генерира по-оптимизирани отговори, които наподобяват разговор с истински човек.
GPT-4 е успешен ученик
GPT-4 в обикновен разговор може да не се различава много от своя предшественик GPT-3.5. Компанията обаче уверява, че с по-задълбочено взаимодействие с чатбота GPT-4 е по-надежден, по-креативен и по-продуктивен.
За да демонстрира разликата между двата модела, OpenAI ги тества при различни задачи, включително симулиране на изпити, които първоначално са били предназначени за хора.
Изпитите, използвани в компанията, се състояха от тестове и подробни въпроси от различни области на науката – от хуманитарни до технически дисциплини.
GPT-4 се представи значително по-добре от GPT-3.5 в тестовете. Резултатите му от повечето професионални и академични изпити отговарят на нивото на успелите студенти.
Например, AI взе симулирана версия на един адвокатски изпит с резултат сред 10% от най-добрите участници в теста. Освен това перфектно оформя стандартизиран тест, който проверява уменията за аналитично писане за прием в магистърски и докторски програми в университети.
Освен това GPT-4 беше оценен спрямо традиционните тестове, предназначени за модели на машинно обучение. Резултатите далеч надхвърлят големите езикови модели на AI.
Освен това OpenAI реши да преведе един от тези MMLU тестове – набор от 14 000 задачи с множествен избор, обхващащи 57 теми – на 26 езика с помощта на Azure Translate.
Тестовете показаха, че в 24 случая GPT-4 превъзхожда GPT-3.5 и други LLM (Chinchilla, PaLM) на английски, особено сред рядко използвани езици като латвийски, уелски и суахили.
Все още има ограничения
OpenAI отбелязва, че GPT-4 има същите ограничения като предишните GPT модели, тъй като не е напълно надежден. Компанията го нарича „халюцинации“.
Разработчиците уверяват: въпреки че „халюцинациите“ остават, GPT-4 има много по-малко от тях в сравнение с предишните модели. Така новият AI модел получи 40% повече точки от GPT-3.5, според оценките на компанията.
GPT-4, подобно на предишния модел, няма информация за събития след септември 2021 г. Компанията също така добавя, че AI не се учи от собствения си опит.
Сигурност
Създателите на GPT-4 обърнаха специално внимание на проблемите със сигурността.
„Прекарахме шест месеца, за да направим GPT-4 по-безопасен и по-последователен. GPT-4 има 82% по-малка вероятност да отговори на искания за забранено съдържание и 40% по-вероятно от GPT-3.5 да предостави действителни отговори“, казва компанията .
Тъй като невронната мрежа беше обучена, разработчиците добавиха сигнали, за да намалят вероятността от даване на опасни съвети. GPT-4 има по-добри граници на сигурност, което трябва да предотврати злонамереното използване на чатбота.
GPT-4 ще се появи не само в ChatGPT Plus
Не всеки ще може да използва GPT-4 чрез чатбот, какъвто беше случаят с неговия предшественик. Езиковият модел ще бъде достъпен в платената версия на чатбота ChatGPT Plus за $20 на месец и като API за разработчици за създаване на приложения и услуги.
На презентацията на GPT-4 разработчиците казаха, че новият AI модел е интегриран в редица проекти извън компанията.
Microsoft потвърди, че неговата интернет търсачка Bing вече работи на GPT-4.
Освен това OpenAI разшири технологията си към други продукти, включително приложението за изучаване на езици Duolingo . В него GPT-4 ще действа като събеседник и обясняващ правилата, когато потребителят направи грешка.
Датският стартъп Be My Eyes , който създава технология за подпомагане на хора със зрителни проблеми, също ще използва GPT-4. Be My Eyes започна разработването на базиран на GPT-4 виртуален доброволец в приложение, което може да генерира същото ниво на контекст и разбиране като човешки доброволец.
Банковият холдинг Morgan Stanley , който управлява капитала, ще използва нов модел от OpenAI за работата на вътрешен чатбот.
Khan Academy, образователна организация с нестопанска цел , каза, че ще използва GPT-4 за захранване на Khanmigo. Това е захранван с изкуствен интелект асистент, който функционира като виртуален преподавател за ученици и асистент за учители.
Правителството на Исландия ще използва GPT-4, за да запази своя език.
Американската технологична компания Stripe , която разработва решения за получаване и обработка на електронни плащания, ще използва възможностите на GPT-4 за оптимизиране на взаимодействието с потребителите и борба с измамите.
Най-добрият инвеститор под 30 години в сравнение с основателите на Apple и Google. Как Сам Алтман победи Илон Мъск в надпреварата за изкуствен интелект?
Разработката на компанията OpenAI – чатботът ChatGPT – вече направи революция в изследванията на изкуствения интелект. По-малко от два месеца след официалното стартиране броят на потребителите мина границата от 100 милиона и компанията вече започва да пуска платени абонаменти.
Ръководителят на OpenAI и кураторът на развитието на ChatGPT е 37-годишен ИТ предприемач, бивш президент на известния бизнес инкубатор за стартиращи фирми Y Combinator Сам Алтман.
Как „чудото Алтман“ успя да спечели 5 милиона долара от провален проект, защо го сравняват със Стив Джобс и в какво инвестира?
Първи стъпки в програмирането и „бягство“ от Станфорд
Бъдещият президент на Y Combinator и съосновател на OpenAI Сам Алтман е роден през 1985 г. в Сейнт Луис (Мисури) в еврейско семейство: баща му е предприемач на недвижими имоти, а майка му е дерматолог. По-късно, след като Сам придоби известност, родителите му казаха , че синът му е бил любознателен и изключително приказлив като дете.
Самият предприемач си спомня , че детството му се е променило на 8-годишна възраст, когато родителите му са му дали първия компютър. „Преди почти 22 години моите родители ми подариха това (компютър – EP ). И това промени всичко. Обичам ви, мамо и татко!“, написа Алтман през 2015 г. в Twitter.
На първия си персонален компютър (PC) младият Сам се научава да програмира на BASIC (лесен за използване език за програмиране за начинаещи) и се интересува от математика.
Студентският вестник на училището Джон Бъроуз, където учи „бъдещият революционер в областта на ИИ“, пише , че той е учил добре, но според него не е направил нищо особено.
„Както всички останали, извън училище, се занимавах с типични неща за тийнейджъри по онова време, просто „мотаех“ в компютърни игри. Що се отнася до мен, не съм направил нищо извънредно.
Всъщност съжалявам, че не започнах да се занимавам с бизнес, докато бях в училище, като много мои съученици. Какво ми помогна да успея? Сигурно това, че малко по малко знаех много неща“, каза възпитаникът на училището на среща с ученици през 2017 г.
Учителите му припомнят, че дори в училище лидерските умения на Сам започват да се проявяват. „Той беше както официален, така и неофициален лидер. Беше капитан на отбора по водна топка, редактор на училищното списание, а по-късно, след като излезе, основа Гей и хетеросексуален алианс в училището, защитавайки правата на сексуални малцинства“, казаха те .
След като завършва гимназия, Сам влиза в Станфордския университет, за да учи компютърни науки. Той, подобно на приятелите си, се подготвяше да работи в сферата на инвестициите, убеждавайки се, че работата като инвестиционен банкер е престижна.
По-късно Алтман разбира, че класическата кариера на „белите якички“ не му подхожда. В същото време той мислеше за „бягство“ от Станфорд.
В крайна сметка 19-годишният Сам напуска университета през 2005 г., за да разработи първия си стартъп, Loopt, мобилно приложение за социални мрежи, където потребителите могат да виждат местоположението на приятелите си.
Стартирането на Loopt е провал, който се превърна в трамплин
Сам си спомня , че идеята за Loopt възниква, когато излиза от час в Станфорд и си помисля: „Къде са всичките ми приятели?“.
Алтман се запали с план да създаде карта на смартфон, на която да бъдат отбелязани приятели и други интересни потребители, готови да общуват, без дори да мислят за рентабилността на стартъпа. Така се появи приложението Radiate, което по-късно беше преименувано на Loopt.
Както пише New Yorker, Алтман успява да получи среща с американски мобилни оператори, което му позволява да започне работа с тях, за да поддържа услугата си. По същото време, през 2005 г., Сам впечатлява рисковия капиталист Пол Греъм, който току-що стартира бизнес инкубатор за подпомагане на микростартъпи – Y Combinator.
Именно от Y Combinator Loopt получи първото си сериозно финансиране и Греъм беше толкова впечатлен от амбициите и таланта на Алтман, че през 2009 г. го включи в топ 5 на най-интересните си стартиращи компании, заедно с основателя на Apple Стив Джобс и съоснователите на Google Лари Пейдж, Сергей Брин и Пол Бъкхайт.
„Честно казано, Сам е, заедно със Стив Джобс, основателят, за когото се позовавам най-често, когато съветвам стартиращи фирми. Когато става дума за дизайн, питам „Какво би направил Стив?“, но когато става дума за стратегия или амбиция, питам : „Какво би направил Сам?“.
Той е един от онези хора със силна воля, които получават това, което искат“, пише Греъм . През 2011 г. той покани Сам в Y Combinator като партньор на непълен работен ден.
След като си осигури подкрепата на Y Combinator, Loopt привлече повече от 30 милиона долара рисково финансиране и стойността му се увеличи до 175 милиона долара.
Обикновено инвеститорите, инвестиращи много пари във все още „сурови“, но много обещаващи проекти, очакват техния бърз растеж. Въпреки това Loopt така и не успя да привлече такъв брой потребители, които да могат да възвърнат инвестицията и да генерират средства за по-нататъшно развитие.
„Бяхме твърде оптимисти, че местоположението може да стане изключително важно. Вместо това, песимистичният възглед беше, че хората ще лъжат за това къде се намират и просто ще консумират съдържанието – което точно се случи“, по-късно Сам обясни причината за провала.
В крайна сметка той нямаше друг избор, освен да приеме офертата на Green Dot Corporation, която купи Loopt през 2012 г. за 43 милиона долара.
След като спечели близо 5 милиона долара от сделката, Алтман инвестира част от парите в редица новосъздадени фирми на Y Combinator и си взе една година почивка, за да пътува по света и да научи нови технологии, преди да започне нов бизнес. В същото време стартира собствен блог със съвети за стартиращи компании.
Y Combinator: амбициозни цели и титлата най-добър млад инвеститор
Когато Пол Греъм, който навърши 50 години през 2014 г., си помисли да предаде нещата на „някой по-енергичен“, той веднага си спомни „чудото Алтман“, който го впечатли със способността си да преговаря, да сключва сделки и да мисли стратегически. Освен това Сам беше единственият кандидат за поста.
„Ако има архетип на Y Combinator, това е Altman: млад програмист пич, който е напуснал Станфорд, за да започне стартъп, наречен Loopt. Не спечели много пари, но в крайна сметка беше продаден за над $40 милиона.
Резюмето на Сам може да не е толкова обширно, но колегите и менторите му го смятат за чудо. Той е естествено спокоен, уверен и убедителен във всеки разговор“, написа Vox тогава.
Преди пристигането на Алтман, Y Combinator е завършил 630 компании от своята двугодишна програма за финансиране, включително три, които се оценяват на милиарди долари: Dropbox, Airbnb и Stripe.
След като оглави бизнес инкубатора през февруари 2014 г., Сам веднага постави пред себе си и своите подчинени амбициозна цел – да финансира 1000 стартиращи фирми годишно.
Той увеличи финансирането на компании до 120 000 долара в замяна на 7% от акциите. В същото време той създаде 700-милионния фонд YC Continuity, за да инвестира в успешни стартиращи фирми на следващите етапи от тяхното развитие, и стартира програмата YC Fellowship, за да предостави на най-ранните стартиращи фирми само идея или прототип, „минимум“ 20 хиляди парични помощи и обучение.
Помагайки на стартъпите да се разрастват, Сам инвестира в тях сам. По-специално той инвестира в Airbnb, Stripe, Reddit, Asana и Pinterest на различни етапи от тяхното развитие. Освен това през октомври 2015 г. той обяви създаването на изследователска лаборатория с нестопанска цел Y Combinator Research и й дари 10 милиона долара.
Бързият старт в Y Combinator не остана незабелязан: според резултатите от 2015 г. американският Forbes обяви Сам за най-добрия рисков инвеститор на възраст под 30 години.
„Решителността е това, което търсим най-много. Оказва се, че тя е дори по-важна от това да бъдеш умен“, Форбс поставя цитата на Алтман на корицата на специалното си издание.
Впоследствие Алтман разширява областите на инвестициите на Y Combinator, като се фокусира по-специално върху ядрената енергия и биотехнологиите. Сред значителните лични инвестиции са 375 милиона долара в стартъпа за ядрен синтез Helion.
Като цяло за 4 години Сам увеличи мащаба на „бизнес инкубатора“ с 2,5 пъти. През 2018 г. Y Combinator финансира 250 стартиращи компании, а общата пазарна стойност на 1867 компании, на които е помогнал, премина границата от 100 милиарда долара.
Олтман е наричан „светилото на Силициевата долина“, а самият той започва да изнася все по-често лекции , в които дава съвети на млади стартиращи компании.
„Защо една стартираща компания побеждава корпорация? В една корпорация едно „Не“ от един от ръководителите убива идеята. Но в една стартираща компания не е така. Те не се интересуват от вашето „Не“. Те могат да запазят докато някой не каже „Да“, каза Сам .
В крайна сметка през 2019 г. той напусна ръководната си позиция в Y Combinator, за да разработи нова „играчка“ – вече световноизвестната компания OpenAI.
Успех в OpenAI и отхвърляне на Илон Мъск
Сам стана главен изпълнителен директор на OpenAI, след като напусна Y Combinator, но се заинтересува от изкуствения интелект (AI) по-рано – през 2012 г. Самата OpenAI се появи през 2015 г. като организация с нестопанска цел за наблюдение на развитието на AI, тъй като Алтман, подобно на изпълнителния директор на Tesla Илон Мъск, се притесняваше, че скоро може да се появи технология, която може да възпроизведе работата на човешкия мозък.
„В резултат на това хората могат да се окажат в пълно подчинение на корпорация, която притежава „супермозък“ или на правителството, или дори да се превърнат в ненужна връзка – „любимец“ на изкуствения интелект“, каза предприемачът .
Зад твърденията за „добри намерения“ обаче се крие и бизнес интерес. По това време големи корпорации – Amazon, Google, Facebook, Microsoft и IBM – обединиха усилията си , за да ускорят изследванията в областта на изкуствения интелект. Така Мъск и Алтман усетиха потенциалната рентабилност на новата разработка и подходящия момент за навлизане в сектора на изкуствения интелект, а твърденията за „супер мозък“, според техните критици, само подхраниха интереса към новата област.
Освен Сам и Мъск, сред основателите на организацията са и други известни личности от Силиконовата долина – Грег Брокман, Рийд Хофман, Питър Тийл и др.
Както беше разкрито наскоро през 2018 г., Мъск искаше да получи директен контрол върху разработчика на ChatGPT, но предложението му беше отхвърлено от други съоснователи, включително Алтман и Хофман. След това Мъск подаде оставка от борда на директорите на OpenAI, както се твърди, поради конфликт на интереси с работата му в Tesla.
В същото време, според изданието Semafor, главният изпълнителен директор на Tesla е отказал обещанието да предостави 1 милиард долара финансиране на OpenAI, отделяйки само 100 милиона долара.
Това решение на Мъск създаде сериозен проблем по онова време, тъй като разработването на широкомащабни AI модели, като генератора на изображения DALL-E и генериращия текст AI GPT, изискваше огромни средства.
Поради това OpenAI беше принудена да обяви създаването на нова организация, която да финансира своите изследвания и много бързо получи милиарди инвестиции и ресурси от Microsoft, която също така си осигури ексклузивни лицензи за използване на OpenAI технологиите в своите продукти.
В същото време, според Мъск , той е позволил на системата да се учи от данните на Twitter, но след успеха на чатбота той е спрял достъпа „засега“.
В същото време, през 2019 г., OpenAI обяви пускането на текстовия генератор на GPT, достъпът до който беше отворен година по-късно. И още в началото на 2023 г. чатботът ChatGPT стана широко популярен, който актуализира дискусиите за AI и стартира така наречената „надпревара за чатботове“.
„Влязох в този бизнес, защото мислех, че ще има успех. Честно казано, бях впечатлен от мащаба на нашия успех. Но се надявах, че хората ще харесат нашия проект“, каза Сам .
Неговият образ на „чудо“ и „революционно развитие“ донякъде опетнява разследване на Time за това как, в стремежа си да направи ChatGPT по-малко токсичен, OpenAI използва кенийски работници, които правят по-малко от $2 на час, за да филтрират десетки хиляди редове текст .
OpenAI взе примера на Facebook, че е възможно да се създаде AI, способен да открива токсични изрази, за да ги премахне впоследствие от своите платформи. Според Time, OpenAI изпраща фрагменти от текст до кенийски фрийлансъри от ноември 2021 г. чрез Sama.
„Значителна част от този текст е извлечена от „най-тъмните кътчета на интернет“. Някои от тях подробно описват сексуално насилие над деца, зоофилия, убийства, самоубийства, изтезания, самонараняване“, се казва в разследването.
Четирима служители от Кения, които се съгласиха да отговорят на въпросите на журналистите, казаха, че тази работа ги е травмирала морално. Въпреки че имаха право да посещават уроци със „здравни консултанти“, и четиримата казаха, че тези сесии са безполезни и редки поради високите изисквания към производителността на труда.
Травматичният характер на работата в крайна сметка доведе до това, че Sama прекрати партньорството си с OpenAI през февруари 2022 г. – осем месеца по-рано от планираното.
Обяснявайки целта на своето разследване, Time писа, че въпреки цялата си привлекателност OpenAI често разчита на скрит човешки труд, който може да се превърне в експлоатация. И всички тези невидими работници остават настрани, въпреки че работата им допринася за индустрия за милиарди долари.
Както и да е, шумът около ChatGPT само набира скорост и Сам и Open AI изглежда не планират да спрат: Microsoft наскоро потвърди „инвестиция за много милиарди долари“, тъй като вижда системите с изкуствен интелект като възможност за трансформира своя бизнес модел и технологични продукти.
Вместо това Мъск, който изглежда е бил обиден от отказа на Алтман, започна да събира екип, който да изгради конкурент на ChatGPT. А последните му призиви за шестмесечна пауза в разработването на системи, по-мощни от наскоро пуснатия GPT-4 от OpenAI, бяха възприети от някои експерти като опит за печелене на време и като поредна информационна кампания за популяризиране на продукти, които все още не са били създадено.
В същото време Business Insider отбелязва, че Алтман, който далеч не беше беден дори преди да се присъедини към OpenAI (състоянието му, според различни оценки , надхвърля 1 милиард долара), не е имал никакъв дял в компанията, когато тя стана комерсиална.
Според него OpenAI няма за цел да прави пари, въпреки че трябва да се превърне в печеливш бизнес, за да продължи изследванията си. Сам уверява, че липсата на собствен капитал в компанията ще му позволи да се придържа към нейната мисия, убеждавайки, че изкуственият интелект „ще бъде от полза за човечеството като цяло“.
В същото време Алтман продължава да инвестира в, според него, обещаващи стартиращи компании, като обръща внимание не само на финансовия компонент, но и на социалната мисия.
Един от последните проекти, подкрепени от Сам, е стартъпът Retro Biosciences, който планира да увеличи продължителността на човешкия живот с 10 години. Retro Biosciences разработва начини за подмладяване на Т-клетките на тялото, които се борят с рака и инфекциите – предприемачът отпусна 180 милиона долара на компанията.
Репортери под прикритие записаха група тайни специалисти по кибервлияние, докато представяха своите услуги. Те включват използване на кампании за дезинформация, фалшиво разузнаване, хакове и изнудване за насърчаване на интересите на клиентите им. Групата, която нарича себе си Team Jorge /Екип „Хорхе“/, твърди, че е работила по десетки президентски избори по света. Услугите й се продават за милиони долари.
Базираната в Израел тайна група използва напреднали хакерски технологии, както и инструмента AIMS за създаване на фалшиви акаунти и разпространение на фейк съдържание, включително чрез изкуствен интелект. Експертите на проекта „Убийци на истории“ /StoryKillers/ и българският партньор BIRD.BG откриха и българска връзка, която още се проучва.
Какво е известно до момента:
Репортерите успяха да проверят твърденията на Екипа „Хорхе“ за достъп до акаунти за съобщения на важни политически цели и разгръщането на кампании в социалните медии, организирани чрез фалшиви акаунти.
Екипът „Хорхе“ изглежда се е намесил в миналогодишните президентски избори в Кения, които бяха поразени от дезинформационна кампания..
Тайната група включва хора с опит в израелските служби за сигурност.
„Това е нашият опит… да навредим на логистиката на опонентите, да ги сплашим, да създадем такава атмосфера, че никой да не отиде на изборите“, каза член на Team Jorge през юли 2022 г. във видеочат с репортерите.
Разследването под прикритие е дело на журналистите Гур Мегидо (TheMarker), Фредерик Метезо (Radio France) и Омер Бенякоб (Haaretz). Те са част от разследването, наречено Story Killers, координирано от Forbidden Stories и включващо повече от 100 журналисти от 30 медийни организации, включително OCCRP. Forbidden Stories е международен консорциум от разследващи журналисти, които преследват работата на журналисти, които са били убити или работят под заплаха. BIRD.BG е българският партньор в проекта.
15 милиона за президентска кампания
В няколко обаждания и една лична среща членовете на екипа –– водени от човек, наричащ себе си „Хорхе“ –– описаха услуги за „разузнаване и влияние“, които казаха, че могат да осигурят за своите клиенти. Те твърдят, че са работили по „33 кампании на президентско ниво“ – 27 от тях „успешни“.
Техните тактики включват хакване, фалшифициране на материали за изнудване, разпространение на дезинформация, внедряване на фалшива информация, физическо прекъсване на избори и разгръщане на целенасочени кампании в социалните медии.
Репортерите успяха да потвърдят, че някои от тези тактики са използвани. Екипът „Хорхе“ изглежда е получил неоторизиран достъп до Telegram и Gmail акаунти на високопоставени държавни служители и е разгърнал ботнет кампании в социалните медии. Доказателствата, прегледани от репортерите, сочат, че групата се е намесила в поне два президентски избора.
„Хорхе“ – Тан Ханан
Текущата цена за президентска кампания е била 15 милиона евро, информира „Хорхе“ репортерите под прикритие, които се представиха като посредници на бъдещ африкански клиент. За тази краткосрочна работа – само с два свободни месеца – екипът „Хорхе“ поиска минимум 6 милиона евро. На репортерите беше казано, че парите могат лесно да бъдат прехвърлени чрез скрити средства, вероятно с помощта на френска неправителствена организация, адвокатска кантора в Дубай или ислямски училища.
„Ние обичаме да сме зад кулисите и това е част от нашата сила – другата страна да не разбира, че съществуваме“, каза „Хорхе“.
Псевдонимът му е испанско име, което не отговаряше на акцента му. Това е част от легендата – опит да се прикрие самоличността и местоположението му. Екранът на работния плот на компютъра, който той използва в презентацията, прескача между часовите зони и показва емисия от трафик камера в Литва. Неговите номера за контакт обхващат целия свят: Индонезия, Украйна, САЩ и Израел.
Репортерите в крайна сметка откриха, че истинското му име е Тал Ханан, самоопределящ се експерт по борба с тероризма, който е цитиран в медиите като специалист по киберсигурност.
Ханан отрече каквото и да е нарушение, но не отговори на подробни въпроси.
Да хакнеш Кения
По време на една от записаните презентации по Zoom Тал Ханан показа екран с акаунт в Telegram и кликна върху контактите и личните чатове на кенийския политически съветник Денис Итумби.
Тази демонстрацият на живо се проведе в края на юли 2022 г., в критичен момент от кампанията за президентските избори в Кения. Итумби беше дигитален стратег на Уилям Руто, заместник-президент на източноафриканската нация по това време, който щеше да бъде избран за президент след седмици. Местните медии описват Итумби като „дясната ръка“ на Руто.
Ханан показа доказателство, че не само може да чете личните чатове и файлове на Итумби – включително вътрешно проучване, свързано с предстоящите избори – но че дори може да се представя като Итумби, като изпраща съобщения от акаунта си. Ханан започна разговор от акаунта на Итумби с виден кенийски бизнесмен и изпрати текст, който гласеше просто: „11“.
Това съобщение беше безсмислено, целта му беше само демонстрация на способността му да контролира акаунта. Но Екипът „Хорхе“ твърди, че е изпратил фалшифицирани съобщения до военни командири и правителствени министри, всичко това в опит да повлияе на събитията и да предизвика хаос сред цели на високо ниво.
„Обикновено ще изчакам той да го види и след това ще го изтрия. Защо? Защото искам да създам объркване“, каза Ханан. В случая с демонстрацията на Итумби Ханан случайно изтри текстовото съобщение само за подателя. Впоследствие репортерите имаха възможност да се свържат с бизнесмена, който го е получил, и да потвърдят, че загадъчното съобщение наистина е било изпратено.
Услугите на Екипът „Хорхе“ според Haaretz
Кенийските избори са само един от примерите. В свое разследване журналистите на Haaretz идентифицираха атаки срещу избори в Мексико, Еквадор, Нигерия и Каталуния, както и дезинформационни намеси на свързани с Екипа „Хорхе“ акаунти във Франция, Великобритания, Канада, Мароко, Монголия, Индонезия, Шри Ланка и други държави.
Пробив на комуникациите
„Знам, че в някои страни вярват, че Telegram е много безопасен“, каза Ханан в демонстрацията по Zoom. „И така, ето, ще ви покажа колко е безопасно… Значи това също е министър на някаква държава, мога да отида [и] мога да проверя всичките му обаждания.“
Ханан показа и акаунта в Gmail на министъра на земеделието на Мозамбик Селсо Корея, който потвърди пред репортери, че имейл адресът и съдържанието изглежда са негови. По време на презентацията бяха видими и папките от личния Google диск на министъра.
От решаващо значение за хакване на имейл акаунти и услуги за съобщения като Telegram е SS7 /Signaling System 7/*, международен стандартен „протокол“ за комуникации по мобилни телефони, който трябва да гарантира, че обаждане или SMS, изпратени от един потребител, се прехвърлят към правилния номер на предвидения получател. Въведен е през 80-те години на миналия век, в ранните дни на цифровата сигурност и криптиране, така че съдържа недостатъци, които могат да позволят на трети страни да се представят за конкретен потребител и да получават техните съобщения и обаждания.
Това е, което Ханан твърди, че неговият екип може да направи. Той каза на репортери под прикритие, че Екипът „Хорхе“ отива директно при доставчик на телекомуникационни услуги в страната, в която работят, и инсталира физическо устройство, което позволява на екипа му да вмъква фалшиви команди през SS7 в системата. Това подмамва телекомуникационния оператор да изпрати SMS за удостоверяване на фалшивия целеви акаунт, позволявайки на Екипът „Хорхе“ да чете съобщенията на своята цел и дори да изпраща съобщения.
Въпреки че вратичките са общоизвестни и повечето доставчици на телекомуникационни услуги са въвели контрамерки, някои оператори все още поддържат уязвими мрежи.
Нищо в Израел, нищо против г-н Путин и внимателно в САЩ
Екипът „Хорхе“ каза, че две трети от президентските кампании, в които са се намесили, са били в Африка, но рекламните им материали включват и страни в Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Карибите.
Братът на Ханан, Зохар, каза на среща през декември, че има само три задачи, които Екипът „Хорхе няма да поеме: Нищо в Израел („Не искаме да акаме там, където спим.“); никаква американска политика на партийно ниво (те твърдят, че са отхвърлили покана да помогнат при избирането на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп); и „нищо против г-н Путин“.
Зохар Ханан, братът на Тал Ханан, известен също като „Ник“ в екипа „Хорхе“.
По време на демонстрации пред репортери под прикритие, Тал Ханан беше нетърпелив да покаже техническите инструменти, които екипът му използва, за да помогне на клиентите.
Той показа статия със заглавия от Нигерия, които описват атаки срещу телефонни линии на опозицията, като част от тяхното видео за продажби „Екип Хорхе представя: Разузнаване при поискване“. Тези атаки претоварват телефонната мрежа.
„Искаме някои хора да бъдат накарани да млъкнат, искаме някои хора да имат погрешна комуникация“, каза той по време на едно обаждане, в което нарече деня на изборите „ден D“. „Така че имаме капацитета в Деня D да обезвредим стотици телефони… конкретен началник на полицията или хора от армията, които не са в наша полза. Всички телефони ще спрат да работят.”
И Ханан твърди, че е използвал подобна тактика срещу компютърни мрежи.
„Можем да премахваме уебсайтове, всичко с IP, сървъри. Ако имат собствени сървъри, приложения, понякога две, три информационни агенции – можем да ги извадим от строя“, похвали се той.
Възможностите, описани от Ханан, приличат на „разпределен отказ на услуга“ или DDOS атаки. Тези атаки обикновено включват претоварване на системите на дадена цел, като ги заливат със заявки, принуждавайки ги да произвеждат отговор „отказ на услуга“ на законни заявки.
Той показа заглавия за подобно нападение по време на референдума през 2014 г. в Каталуния. Испанските следователи казаха на OCCRP, че нямат доказателства за участието на Ханан, но казаха, че е правдоподобно.
Екранна снимка от презентация от запис под прикритие Презентация на екип Хорхе, показваща DDOS атака на референдума през 2014 г.
AIMS: Платформата за влияние
Технологичният набор от инструменти на Екипът „Хорхе“ също включва и „платформа за влияние“, наречена Advanced Impact Media Solutions или AIMS, която Ханан твърди, че е продала на разузнавателните служби на повече от 10 държави.
Софтуерът AIMS е предназначен да създава убедителни аватари за кампании в социалните медии. Аватарите или ботовете използват откраднати снимки на реални хора, работят на всяка социална медийна платформа и могат да бъдат свързани с функциониращи акаунти в Amazon и Bitcoin. Те също така изглежда имат дългогодишно присъствие онлайн, включително акаунти в Gmail и банални коментари към видеоклипове на знаменитости в YouTube, за да създадат на разследващите ги впечатлението, че са истински хора.
„Ние имитираме човешкото поведение“, каза Ханан на репортерите под прикритие.
Повечето онлайн акаунти изискват потвърждение на телефонен номер и имейл адрес, за да предотвратят ботове като тези, внедрени от AIMS. Но има уебсайтове, създадени специално, за да позволят еднократни услуги за потвърждение чрез SMS за 50 цента или по-малко. Много акаунти – като Gmail и WhatsApp – могат да бъдат регистрирани с „проверени“ телефонни номера. Екипът „Хорхе“ изглежда използва услуга, наречена SMSpva.com, за проверка на телефонни номера. SMSpva.com не отговори на запитване за коментар.
Екранна снимка от презентация от запис под прикритие. Профилът на Shannon Aiken в AIMS: нейните данни са фалшиви, но изображението е откраднато от истински човек.
Местните проксита – горивото на дезинформацията
AIMS също така разчита на местни /домашни/ проксита, които пренасочват интернет трафика от ботове през домовете на хората, така че да изглежда автентичен. Това затруднява платформите на социалните медии да идентифицират координирана кампания за дезинформация.
Както подчерта един експерт, консултирал проекта Story Killers, местните проксита са „абсолютно необходими“ в индустрията за дезинформация, тъй като позволяват създаването на трудни за откриване ботове и могат да симулират дейност от конкретен регион. Трудно е да се предотврати това, тъй като IP адресите, използвани от местни проксита, обикновено се използват и от реални хора.
По-конкретно, участниците в кампания за дезинформация биха могли да купят домашни прокси сървъри и да ги използват за масово създаване на фалшиви акаунти, които изглеждат свързани с реални акаунти, тъй като използват реални IP адреси.
В данните, презентирани от Екип „Хорхе“, експертите на проекта и българският партньор BIRD.BG откриха връзки и към сайтове, базирани в България. Те все още се проучват в рамките на отделна публикация.
Анализът на партньорите по докладване Le Monde и Guardian идентифицира групи от аватари, включително тези, които се виждат в презентациите на Ханан, които изглежда са били използвани за координирани кампании в Twitter. Репортери откриха над 1700 акаунта в Twitter, свързани с 21 кампании, свързани с AIMS, чиито мрежи са произвели десетки хиляди туитове.
На декемврийската лична среща с репортери под прикритие екипът „Хорхе“ показа нова способност на AIMS: инструменти за изкуствен интелект за генериране на фалшиви новини, използвайки определени ключови думи, тон и тема.
„Един оператор може да има около 300 профила“, каза Зохар Ханан по време на демонстрацията. „Така че в рамките на два часа цялата страна ще започне да ретранслира посланието, разказа, който искам.“
Аватар за приближен на Лукашенко
Установено е, че кампания с аватар, видяна на компютър на Екипа „Хорхе“ по време на търговското представяне на услугите, популяризира дейността на Александър Зингман, бизнесмен, близък до авторитарния беларуски президент Александър Лукашенко.
През март 2021 г. Зингман беше арестуван в Демократична република Конго за предполагаем трафик на оръжие, но по-късно беше освободен. През октомври същата година OCCRP разкри как Зингман и друг приятел на беларуския президент са използвали фиктивни компании, за да скрият доходоносна сделка за добив на злато с държавната минна компания на Зимбабве.
Предходната година аватарите на AIMS популяризираха благоприятни истории за Зингман и неговия бизнес в съгласувана и автоматизирана кампания. Някои бяха използвани за насочване на вниманието към неговия съперник Виталий Фишман. Журналистите идентифицираха още 35 аватара, свързани с Екипа „Хорхе“ чрез дело за клевета в САЩ, което Фишман спечели.
Адвокатът на Зингман каза, че клиентът му никога не е работил с компании, които участват в кампании за дезинформация, и всъщност самият той е бил жертва на подобна схема.
Не е пиар, а разузнаване
Тал Ханан е служил в израелските специални сили като експерт по експлозиви, според неговата онлайн биография. Той е посочен като изпълнителен директор на най-малко две израелски компании, Tal Sol Energy и Demoman International Ltd., разузнавателна фирма, включена в регистъра на отбранителните компании на уебсайта на израелското министерство на отбраната.
Офисът на Хорхе в Израел, посетен от журналистите под прикритие. Снимка ZDF
Ханан посочи, че е организирал лобистки операции в САЩ, въпреки че не се е регистрирал като „чуждестранен агент“, както се изисква от закона. Той каза, че е работил чрез консултанти и компании, които вече са регистрирани, и каза на репортери, че наскоро е създал фирма за връзки с обществеността, наречена Axiomatics, за да рекламира Екипът „Хорхе“ със „съществуващи лобистки групи“.
В годините след атаките през септември 2001 г. срещу Световния търговски център в Ню Йорк Ханан, Ханан се позиционира като експерт по борба с тероризма. Той твърди, че е обучавал правоприлагащите органи, включително федералните агенции на САЩ, според архивирана страница от неговия вече несъществуващ уебсайт suicide-terrorism.com. През 2010 г. Ханан беше цитиран в The Jerusalem Post като експерт по киберсигурност, коментирайки възможностите за хакване.
По време на разговори с репортери под прикритие Екипът „Хорхе“ навлезе в дълбочина относно технологията, която според тях групата използва, за да влияе върху избори. Те добавиха, че имат шест офиса и в тях работят най-малко 100 души, като подчертаха, че черпят опит от колеги с опит в разузнаването. Това позиционира дейностите на „Хорхе“ далеч отвъд сферата на стратегиите за връзки с обществеността, които обикновено се прилагат по време на избори.
„Това е повече от всичко разузнавателна работа. Това не е PR работа. Това е разузнавателна работа“, подчерта Ханан.
Медийни партньори на Forbidden Stories за разследването Story Killers:
The Guardian and Observer, Le Monde, The Washington Post, Der Spiegel, ZDF, Paper Trail Media, Die Zeit, Radio France, Proceso, OCCRP, Knack, Le Soir, Haaretz, The Marker, El País, SverigesTelevision, Radio Télévision Suisse, Folha, Confluence Media, IRPI, IStories, Armando Info, Code for Africa, Bird, Tempo Media Group, El Espectador, Der Standard, Tamedia, Krik.
Проектът Убийци на истории The Story Killers е публикуван със съдействието на International Center for Journalists’ (ICFJ) Online Violence Project, партньорство между ICFJ Research и компютърни специалисти от University of Sheffield computer scientists. Екипът на ICFJ предостави своята експертиза и изчислителна мощ на партньорите от Story Killers.
*В България е базирана голяма израелска компания, която е специализирана точно в хакване на SS7 и дистанционно подслушване на телефони. Нейното име е Circles и е част от печално известната NSO Group, която произвежда софтуера Pegasus. Въпреки сигналите до институциите, че такава технология е потенциално опасна и вредна, ДАНС не предприе нищо за ограничаване на дейността на Circles дори след скандала Pegasus.
