Мястото на Иван Костов е в БСП?

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Пет основателни причини за това

Кольо Парамов

Предложението, което направи депутатът Т. Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскрупулна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?

Ето пет тези в подкрепа на горното:


1.
Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.

2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитров. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.

3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчислявания за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и бе припознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И. Й. Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.

.

4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!

5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи  за да скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.

Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.

20 юни 2011 г
Лондон

http://frognews.bg/news_36609/Miastoto_na_Ivan_Kostov_e_v_BSP/

(снимките са от личния ми архив)

2 Gedanken zu „Мястото на Иван Костов е в БСП?

  1. Стефчо,
    ти не си бил в България  тогава, аз не зная… беше хем хубаво хем трудно време,
    изненадана съм , че не се коментира.
    Николай Добрев беше, поне според мен честен човек,
    но много, много … поне това аз което съм видяла …пиеше.А се познавахме…ДА!
    Жалко… а, защо ли точно Г-н Костов беше там… лесен отговор, жалко че навремето не се интересувах от тези неща, сега също… но си спомням с болка.. нещо имаше при г-н Добрев , което го тормозеше, много важно… но не каза.ще питам синът му , той ми е в приятели в Фб, но е много различен … но все пак ще го попитам.
    Г-н Костов,
     да не ме разбират тук четящите, че все негативи пиша… но аз нямам отношение към човек Костов, като политик,
    за мен специално  не става… НЕ СТАВА.всичко е лъжа и измама за неговите икономически познания, да…има някаккви без съмнение, но неговите студенти….не познавам някой да го одобрява. ето това е доста посещаван БЛОГ… направих предизвикателсво :

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert