Някои пролетни цветя като кокичета, минзухари и нарциси, а така също лавандулата и шафранът, съдържат вещества, които подпомагат активността на мозъка, притежават противовъзпалителни и дори противоракови свойства, съобщава Well News. Различните лечебни свойства на цветята са били открити от китайски учени. Те са установили, че кокичетата съдържат вещество, което подобрява работата на мозъка при болестта на Алцхаймер. Благодарение на галантамина се извършва активиране на предаването на импулси от невроните, което съществено влияе на когнитивните функции на болния и облекчава протичането на заболяването. Галантаминът също така се съдържа в значителни количества в нарцисите. Учените продължават активно да изследват и възможността той да бъде използван при лечението на онкологични заболявания. Друг екип учени от Сидни е установил, че шафранът не само подобрява паметта на болните от Алцхаймер, но и значително повишава еластичността на клетките. Това е много важно за хората, които губят остротата на зрението си с течение на годините. Колхицинът пък е активно вещество, добивано от минзухарите, което притежава противовъзпалителни и антиракови свойства. Лавандулата спасява от нервно напрежение, безсъние и тревожност. Тя има и болкоуспокоявщо действие. 1.Вземат се 100 кокичета и се накисват в 1 л. гроздова ракия и се оставят на слънце 40 дни.Прецежда се и течноста се налива в бутилка.В продължение на 15 дни се пие сутрин по една чаена лъжичка подсладена с една чаена лъжичка мед. 2. В едно шише от около 700 грама ракия сложете накъсани 60 цветчета от кокичета. В този вид ракията трябва да престои на сухо, тъмно и студено място около месец и половина. Когато стане готова, с ракиената настойка от кокичета се мажат гърбa и гърдите на болния. Отгоре се слага вестник, облича се памучно бельо и така се спи. Компресът с ракия от кокичета е много добре приложим при деца, защото загрява и кара болният да се изпоти, като така се изкарва болестта навън. Хубаво е да наглеждате детето, за да му смените дрехите, ако случайно се изпоти повечко. Всеки възрастен може спокойно да прилага разтривките с ракията, като след изпотяване задължително трябва да сложи други дрехи. Може да приемате лечебната ракия от кокичета и вътрешно – по една супена лъжица сутрин и вечер преди лягане. 3. Засилва слюноотделянето и потоотделянето, стеснява зениците. Прилага се при парези от различен характер, а също така за лечение на двигателни и сетивни нарушения – неврити, церебрални парези, парези на пикочния мехур и червата (особено след операция), мускулни дистрофии, периферни спазми и др. Това действие се дължи главно на алкалоида галантамин. В българската народна медицина кокичето се използва при старческо треперене, нарушение на зрението, отпадналост, язва. НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА: 40 кокичета с листата се нарязват ситно и се киснат 20 дни в 300 мл силна ракия. Прецежда се и се пие по 40 капки преди ядене 3 пъти дневно. 4. Лекува кокоши трън Луковицата се разрязва на две и се налага върху кокошия трън и се прави превръзка с бинт. Лекуват алцхаймер с кокиче и нарцис Цветята могат да помогнат за лечението на алцхаймер, пише в. „Дейли мейл“. Напримеркокичетата съдържат галантамин. Веществото влиза в състава на лекарство срещу деменция реминил. Помага на болните, като повишава концентрацията на ацетилхолин – субстанция, с чиято помощ се предават съобщения между невроните. При алцхаймер намалява нивото на това вещество. Нарцисът също като кокичето съдържа галантамин. В него има още едно съединение, което има способността да минава мозъчно-кръвната бариера. Това значи, че с него може да се доставят различни лекарства до сивото вещество. Шафранът – подправка от тичинките на вид минзухар, пък влияе на мазнините, които участват в обменните процеси в окото. Прави зрителните клетки по-здрави и по-устойчиви. Пациенти с алцхаймер, поемали шафран, показали подобрение в по-голяма степен, отколкото при терапия с традиционни лекарства. Изследване в Токийския университет пък установи, че кроцинът – съединение, което придава специфичния цвят на шафрана, подобрява паметта и умствените способности. Оранжевата подправка съдържа колхицин, който притежава противовъзпалителни и противоракови свойства. Лавандулата спасява от безсъние, тревожност и болки, подобрява настроението, изявява се като истински антидепресант. Растението цветове намалява агресията при хора с деменция. Немско проучване разкрива, че то е толкова ефективно, колкото и популярно лекарство. Тайната е в съединение в мозъка, което се образува под нейно влияние – гама-аминобутирична киселина (GABA).
Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да блуждаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.
Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. Преди да бъде зарината с пари и помощи от американски и западноевропейски идеалисти, Гърция е бедно, тъжно място, обитавано от жалки хора с нисък морал, както отбелязва Марк Твен в своя книга.
Нека видим как стоят нещата в действителност. Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas (то е древен вариант на българскотоБузан). Това, че гърците се инфилтрират в тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.
До началото на ІV-ти век Византион е малък град. Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква положителна роля в събитията. След Константин Велики идват неговите синове Константин І, Констанций, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.
От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.
Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от траки! Три века е огромен период от време, напълно справедливо е да се каже, че нашите деди траките са изконните наследници на Източната Римска Империя …наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.
След 610 г. идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятеля на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ…Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за:Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І…
В древния тракийски град царуват също и фригийцитеМихаил ІІ, Теофил, МихаилІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не се бил елинизирал, презирал гръцката култура.… както и много от неговите съотечественици:
“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground ofMichael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninthcentury. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf
В Константинопол управлява също илириеца Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава…както си мислят някои хора.
Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу…
Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни…Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род…Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики…и двамата са мизи.
В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически от гърците. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци…Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към… варварите… Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена… порок…
Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!
Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми, лъгаха ни, че жилищата им са били юрти, лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан, лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра, а заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеяло…
Гърция от друга страна бе поставена на пиедестал. Тракийските и пеласгийски богове Зевс, Атина, Дионис, Хермес, Арес и др. бяха наречени гръцки. Убеждаваха ни, че южните ни съседи са били велики, забележителни хора, че цяла Европа им е задължена…понеже Гърция е майка на демокрацията. Истината обаче е съвсем друга.
Корнелий Тацит пише за демокрация при старите германи, които избирали царете си по благородните им качества, а пълководците по смелостта им. Прокопий от Цезарея твърди за старите славяни, че от незапомнени времена живеели в демокрация…без да са я получили от гърците.
Докато “варварите” са ценели най-много свободата на личността, то старото гръцко общество е било основано на подтисничеството и робството. Атина не би могла да просъществува без потта и кръвта на робите. Гърците са считали за нещо съвсем нормално един роб да бъде подложен на изтезания, да му се отнеме правото да има семейство, да му се отрече правото на пълноценен живот. На робите дори не е било позволено да ползват своето собствено име, а само това, което собственика им измислел… Ако робиня раждала дете от господаря си…то било убивано. И ние трябва да се възхищаваме на това?
Представете си да не ви е подволено да имате свои желания, да носите своето име, да ви е отречено правото на образование и култура, да е законно да ви изтезават, да бъдете насилвани, а децата ви убивани. Поне за мен такова общество е кръг на ада, то не заслужава възхищение, а пълно отвращение.
Южните ни съседи се хвалят със своите мислители…Да, имали са такива, но как са постъпвали с неудобните. Сократ е принуден да се самоубие, Езоп укорил делфийците, че лентяйстват и живеят само от приходите идващи от храма. За това, че е казал истината делфийците скриват жертвен съд в торбата му, обвиняват го в кражба и го убиват… Херодот е бил принуден да живее в изгнание… той поне е имал късмета да запази живота си…
Докато дедите ни са наричани най-праведните хора, то при гърците корупцията и упадъка на нравите е било нещо нормално. Страбон има доблестта да признае, чегърците са тези, които разпространяват корупцията и негативните качества сред варварите.
Проституцията е непозната в обществата на траки, скити, келти и германи, в Стара Гърция тя е нещо нормално. По начало проститууцията е била непозната на старите римляни. Марк Порций Катон Старши е предупреждавал сената, че, гърците са развратен и порочен народ, твърдял е, че, ако Рим приеме гръцките нрави, това ще доведе до края на града… Не е тайна, че пороците подронват обществото и действат като бавна отрова…
Демостен е осъждан два пъти за корупция. Повечето хора не знаят, че гърците са първите фалшификатори на монети. Диоген, известен с фразата си – Търся човек… е пооткраднал от среброто предназначено за сечене на монети. Гърка Харпал задига хазната на Александър Велики, а атиняните укриват мошеника. В последствие се разбира, че атинските политици са приели подкупи от Харпал и поради това са му дали дали убежище. Законодателя Солон организира опрощаване на дълговете и в същото време казва на приятелите си да заемат огромни суми… които никога няма да върнат ( май това е примера, от който са се поучили нашите кредитни милионери: ). Темистокъл казва, че няма смисъл да си лидер, ако не се самообогатиш и не направиш и приятелите си богати с властта, която имаш… Педерастията, наречена днес насилие над деца е считана за нещо нормално от дедите на нашите южни съседи.
Ето това е скритото лице на Стара Гърция, от която мнозина се възхищават. А дедите ни, честните, благородните, опрощаващите бяха наречени варвари…Не е ли това крайната несправедливост, не е ли изкривяване на реалността? Нашите предци не са ослепявали пленени войници както направи Василий Българоубиец. Нашите деди не са давили и горили на клада стотици хиляди човека заради различните им убеждения. Нашите деди не организираха и не поощряваха убийства на чужди държавници, както правеха старите гърци. Котис І е убит от двама гръцки братя – Питон и Хераклид – ученици на Платон. Тези убийци в Атина биват провъзгласени за национални герои.
Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и на Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.
Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Не идва края на света, а началото на Ерата на Светлината. Хубаво е да се подготвим за нея.
Той е един от най-изявените писатели на миналия век. Известен е преди всичко като автор на антивоенни романи, но неговите мъдри мисли носят толкова общочовешки заряд, че нямат нужда от графа и определение – те просто са въздишки на истината.
Цитати от Ерих Мария Ремарк:
1. Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
2. Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
3. Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
4. Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
5. В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
6. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
7. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.
8. Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
9. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
10. Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
11. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.
12. Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.
13. Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
14. Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
15. Такъв е светът – може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
– Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
– Много странно, но досега все така се получава…Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
– Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа…- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
– Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!
Маскирани като добитък селяни ловят бунтовници през 1876 г.
Cамо робството може да обърне човека в животно. След пет столетия тегло много българи стават говеда. Като героя на Кафка, който се събужда хлебарка. Нашата метаморфоза обаче е в буквалния смисъл на думата!
След разгрома на Априлското въстание и Ботевата чета през 1876 г. е проведена мащабна предателска операция. Маскирани като добитък селяни ловят пръснатите из планината бунтовници.
С хлопки и звънци на кръста дрънчат по чукарите
Един се прави на вол, друг до него е крава. Обезумелите от глад комити ги намират по звука. В кошарите и мандрите нарочно няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните до близките села. Онези се връщат с потери.
За да не стават грешки, издайниците са с остригани глави. Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали поборници. Така акцията влиза в историята като операция “Стригана глава”.
“Като вървяхме из гората – разказва Никола Обретенов, – чухме звънци, но не виждахме говеда. Когато те ни съгледаха, вирнаха опашки и отидоха из гората. Веднага уловихме говедаря и го запитахме – има ли потеря? Каза, че няма. Има ли хляб? Няма, но колибата е насреща, там има хляб, брашно, сирене, мляко. Но тъкмо казваше това, чухме, че изгърмя залп…”
Още първата пушка пука заради нашенски Юда
Казват, че от шумата на Оборище излязла черна змия, която искала да клъвне Ненко Терзийски. Отровните твари обаче не хапят говеда!
На съзаклятническия форум Ненко е делегат от пазарджишкото село Балдево. Бил неспокоен. “Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?”, питал се той и правилно отговарял: “Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.”
За да не го изпреварят, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул. Един отряд чалми иде в Копривщица да арестува водачите на въстанието. Така първата пушка подранява на 20 април вместо на уговорения 1 май.
След погрома неколцина бунтовници влизат в кошарата на някакъв турчин
“Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири, но от вас не искаме друго нищо освен хляб”, казват му изгладнелите.
Османлията пъргаво вари кафе и се разпорежда за ядене.
На тръгване нашите се бъркат да му платят, но той отказва – бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.
“Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда”, твърдят Никола Обретенов и Сава Пенев. “При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи”, свидетелства Захари Стоянов.
Българин иска засада, османлията се дърпа
През май 1876 г. овчарят Трифон Семов полага титанични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.
Трифон търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в черното дело. Тогава издайникът отива при бюлюкбашията. “Кажи им да бягат”, маха с ръка онзи.
Той е пренаситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.
Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща измамата. “Трифоне, мирише ми на турски тютюн”, рекъл той.
В този миг гръмват шишанетата
Провидението спасява юнаците, прострелян пада предателят. Забравил е да си остриже главата!
Друг случай.
Отрядът на Димитър Икономов среща голобрадо овчарче. Дават му няколко жълтици да ги води. Подир малко момъкът спира: “Ако ми дадете още пари, ще ви водя, ако ли не, ще ви оставя.”
Броят му, но крънкането продължава по целия път. “Дайте още”, протяга ръка чобанчето. С него вече се е случила метаморфозата на Кафка.
Най-сетне групата е обградена в една воденица. “Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием”, разказва Икономов.
Свинар предава Бенковски с народна песен
На Вълю Стоилов се пада честта да води през Тетевенския Балкан Георги Бенковски. Свинарят с прозвище Мечката храбро крачи и пее хайдушката “Янкина буля думаше…”
Хората на Бенковски се чудят защо е толкоз весел. Не подозират, че това е уговорен сигнал с хайката. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче и да го хванат на мушка.
На 12 май 1876 г. групата приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира, преди да минат реката. “Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече”, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.
Очевидецът Захари Стоянов пише:
“Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели…”
Ботевият четник Димитър Ночев става жертва на най-срамното предателство. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Обажда се на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.
През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни.
Бащата забелязва, че хлябът подозрително чезне
Притиска Гошан и той му открива конспирацията. Пирдопският краевед Методи Стоянов пише:
“Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно и казва Димитру да слезе от локуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака.”
Димитър Ночев е осъден на смърт, по-късно е амнистиран.
Съдбата на предателите е различна. След Освобождението дядо Вълю се разкайва. “Простете ме, сбърках!”, повтаря той пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, Мечката обещава всяка събота да пали свещ на лобното място на Георги Бенковски.
Предателят Ненко Терзийски е обезсмъртен на паметника в Оборище
На прочутия монумент името му е редом с всички участници в революционното събрание през 1876 г. Така пирамидата събира в едно героика и предателство.
По-късно грешката се разбира и възмутени туристи почват да трият буквите.
Името на Ненко обаче е изсечено дълбоко в гранита и все още личи.
Захари Стоянов пише, че всички бунтовници са издадени от българи.
Христо Ботев:
“И аз съм дошъл
народ да освобождавам!”
1200 гроша плащат четници, за да бъдат погубени
На 20 май 1876 г. четата на Христо Ботев осъмва на върха Таушаница. Слиза в Лесков дол да почине и се нахрани. Мъжете теглят ножа на няколко шилета от кошарата на Димитър Мазната и ги слагат на огъня.
В този момент запъхтян се появява чобанинът. “Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава!”, вика той. “И аз съм дошъл народ да освобождавам!”, възкликва Ботев и нарежда да му броят три наполеона.
По пътя към своята голгота войводата среща не масов героизъм, а предателства и тънки сметки за всеки грош.
Първото разплащане става с един козлодуйчанин. Той е потънал в сълзи. “Попита го войводата защо плаче – разказва четникът Атанас Свещаров. Защото ми се уби волът”, стене клетникът. Докато дружината стреляла по врага, заблуден куршум повалил добичето. “Тогава Ботев извади 8 лири турски, та му плати вола”, документира Свещаров. Сетне Ботев дава 1 лира на циганин за два крадени коня. Той поне не е българин.
На 17 май четата влиза в село Бутан. Тук дори няма на кого да се плати. “Като минавахме през селото – разказва Йордан Йорданов-Инджето, – не можахме да видим да се мерне жива мъжка душа освен няколко бабички, които ни посрещнаха да ни кажат “Добре дошли!”.
Захари Стоянов коментира: “Тая студенина от страна на населението, тая подигравка, така да кажем, да дойдеш с живота си да се жертваш за някого си, а тоя някой си да не иска да те погледне, е обстоятелство повече от убийство. Впечатлителната и наблюдателна натура на войводата била най-много поразена и поколебана. Той се смеел, напрягал се да покаже, че е весел, че нищо не забележва, но нима той е от ония хора, които да можат да скриват чувствата?”.
Чувствата, които бушуват у Ботев, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме, че е възможно такова малодушие. Нервите му не издържат.
Вдига пушката и взема на мушка един селянин
Един от онези, които робството е обърнало в говеда. Преди да дръпне спусъка, Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.”
Вече след разгрома оцелелите плащат, за да бъдат погубени. Четирима юнаци изпразват кесиите си пред овчари от Челопек. “Тия пари били толкова, щото българите селяни, които били пак четирима души, разделили си по 300 гроша”, изчислява Захари Стоянов.
Сделката е да ги преведат до Сърбия. Вместо към границата обаче нашите юди тръгват към пещерата Голямата яма. Тя е дълбока 40 метра.
“До тая яма били водени нашите четирима мъченици, около нея близо били седнали те, без да я съгледат в тъмнината, тук ги бутнали техните свирепи водачи братя българи!”, описва злодеянието Захари.
Трябва да си типичен гьотференски селяндур, като издателя на „Клуб Z“ ( Огнян Донев – изпълнителен директор на „Софарма” АД, дето го съдят за над 60 милиона откраднати от държавата), за да питаш Борисов чрез парцала си, къде са олигарсите и дали вече са вкарани в затвора.
Донев и аз се чудя, какво по дяволите още правиш на свобода?
1. Да бъдеш елегантен не означава да се набиваш в очите, това означава да останеш в паметта.
2. Разликата между стила и модата е в качеството.
3. Евтините обувки са лоша икономия. Не правете икономии с главното – обувките са основата на вашия гардероб.
4. Да изглеждате чувствено и секси – това е въпрос на увереност в себе си. То е състояние на ума толкова, колкото и състояние на тялото.
5. Радвам се, че в днешно време отново се появи желанието да бъдем елегантни. Елегантността е ключ към цялостния облик, неподвластна на времето, тя никога няма да излезе от мода, а ако я притежавате, вие винаги ще бъдете в крак с модата. Мисля, че дължа собственият си успех на тази философия. За мен, стилът е много по-важен от мимолетните модни тенденции.
6. Не си струва да сте твърде усърдни, когато избирате дреха – най-стилните хора изглеждат така, сякаш не са положили никакви усилия спрямо собствения си външен вид. Стилът се свежда до себеизразяване и аз не мисля, че нещо може да изглежда действително ужасно върху човек, който е искрен със себе си.
7. Черното и тъмносиньото правят силуета по-строен и фин от всички останали цветове. Ако се придържате към тази гама, вие може да си позволите да експериментирате с формата и материята на дрехите.
8. Значението на аксесоарите днес е голямо, затова инвестирайте в обувки, чанти, вратовръзки, колани. Тогава ще може да обновявате своето облекло отново и отново. Съобразявайте се с цветовете, които носите и купувайте съответстващите аксесоари. Помнете, че със сивото може да носите и черно, и кафяво. Часовниците – да, те са един от най-важните детайли, които казват много за човека.
9. Избирайте тъкани от неутрални цветове, без ярки елементи – от гледна точка на модата, те ще ви служат по-дълго.
10. Добре избраният аромат може да се превърне във ваша отличителна черта. Това е първото, което хората усещат когато вие влизате в стаята и последното, което изчезва, когато я напускате.
Арнолд Тойнби, из “Изследване на историята. Възникване и развитие на цивилизациите”
Общият характер на робовладелческото царско семейство на османците се вижда в следния откъс от едно блестящо изследване на американски учен (има предвид Lybyer, A.H. The Government of the Ottoman Empire in the Time of Suleiman the Magnificent – бел. ред.).
Османските управляващи институции включват султана и семейството му, офицерите в дома му, изпълнителите в правителството, постоянната армия от кавалерия и пехота, многобройни млади хора, обучени да служат в армията, съда и правителството. Тези хора държат меча, перото и скиптъра. Те водят цялото управление извън простото правосъдие в случаи, установени от свещения закон, и някои ограничени функции, предоставени на поданици и немюсюлмански групи чужденци. Най-ярките и характерни черти набези институции са, първо, че с малки изключения всички в тях са родени от родители християни или техни синове; второ, че почти всеки член на институциите влиза в тях като роб на султана и цял живот остава роб на султана — без значение какво богатство, власт и величие може да постигне… Султанското семейство може да бъде включено в тази група роби, защото майките на децата на султана са били роби. Сам султанът е син на роб. Много преди времето на Сюлейман султаните престават да си вземат булки с царска кръв или да наричат майките на децата си съпруги. Османската система съзнателно, взема роби и ги прави държавни министри. Взема момчета от кошарата или обора и ги прави царедворци и съпрузи на принцеси. Взема млади хора, чиито предшественици са носили християнски имена векове наред, и ги прави управници в най-великата от мюсюлманските държави, прави ги войници и генерали в непобедимите армии, чиято главна радост е да свалят кръста и да издигнат полумесеца. С пълно безразличие към основните обичаи, представляващи човешката природа, както и на религиозните и социални предразсъдъци, за които се смята, че са дълбоки като живота, османската система отнема завинаги деца от родителите им, не позволява грижи за семейството през целия им съзнателен живот, разрешава им да имат собственост, но не им обещава, че синовете и дъщерите им ще се възползват от техния успех и тяхната жертва, издига ги и ги понижава без оглед на предшественици или минали заслуги, втълпява им непознати закон, морал и религия, кара ги завинаги да съзнават, че над главата им виси меч, който във всеки момент може да сложи край на блестяща кариера по несравнимия път на човешка слава.
Изключването от управлението на родените свободни османски аристократи — което изглежда най-странната част от системата, — се оправдава от резултатите. Защото когато свободните мюсюлмани накрая си пробиват път в двореца, в последните години на властта на Сюлейман, системата започва да се разпада и Османската империя тръгва към упадъка си.
Докато системата е ненакърнена, за армията се набират войници от различни неверници — някои са пленени във войни отвъд границите, други са купени на робския пазар, трети идват като доброволци. От самата империя периодично идват набори деца. След това новобранците получават широко образование с подбор и специализация на всеки етап. Дисциплината е сурова, наказанията — жестоки, а от друга страна, съзнателно и непрекъснато се разпалва амбицията им. Всяко момче, влязло в робовладелческата система на османския падишах, съзнава, че е потенциален велик везир и че перспективите му зависят от уменията му в обучението. (…)
В крайна сметка системата изчезва, защото всеки напористо иска да има дял в даваните от нея привилегии. Към края на XVI в. на християнската ера приемането в корпуса на еничарите е открито за всички свободни мюсюлмани освен негрите. Числеността му се увеличава, дисциплината и ефикасността се влошават. Към средата на XVII в. тези човешки хрътки са се „върнали към природата“, като се превръщат във вълци, които измъчват човешкото стадо на падишаха, вместо да го следят и да го държат в ред. Покореното население от православни християни се чувства измамено от „пакс отоманика“, който първоначално го е примирило с османското робство. В голямата война от 1682–1699 г. между Османската империя и силите на западното християнство — война, завършила с първата от поредица загуби на османска територия, продължили до 1922 г., — превъзходството в дисциплината и ефикасността окончателно преминават от османците към западния лагер. (…)
Колкото до самото робовладелство, то е безмилостно премахнато — справедлива съдба за хрътката, сбъркала пътя и започнала да тормози овцете, от Махмуд II през 1826 г., в средата на гръцко-турската война, петнадесет години след като аналогичната институция на мамелюците е премахната от египетския Мехмед Али, на думи негов поданик, понякога съюзник и понякога съперник.
Съжителството в Османската империя е било робство – особено през първите векове на „присъствието“. Би било смешно, ако не беше жалко как в продължение на четвърт век хора, броящи себе си за либерални космополити усърдно се опитват да редактират националната памет на българите в съответствие с модните за тях полит-коректни клишета. Всъщност те не са космополити, а провинциални мишоци. Космополит е човек, който успешно е интегрирал в личността си всички нива на своята идентичност – като започнем от семейството. Успешният космополит е добър син и баща, отзивчив съсед и гражданин, патриот на своята родина и отговорен носител на духовната традиция, която е наследил от предците си. Едва тогава той успешно може да придобие мировата идентичност на космополиса… Нашенският космополитизъм е пази Боже сляпо да прогледа. Христо Ботев е истински космополит – четете „Политическа зима“! Но неговият космополитизъм не му пречи да напише „…да гледам турчин как бесней над бащино ми огнище“ – напротив, непримиримостта пред унизителното битие на робството е неразделна част от мировото съзнание на българския поетичен гений.
Смешни са полит-коректните обитатели на Ганковото кафене, които от десетилетия не мирясват докато не прекръстят турското робство на „присъствие“ ли не щеш, сега пък на „съжителство“. През Възраждането българският народ имаше достоен елит, съизмерващ се с най-големите върхове на своята епоха. Левски, Ботев и Каравелов не бяха по-глупави от сегашните „либерални“ полит-коректници когато говореха за турско робство. Тяхното определение си стои и никой не може да го помръдне, защото то отразява истината за историческата епоха на Османското господство над България. Ама било остаряло, ама било недемократично – а стига бе, кога станахте калайджии, кога ви почерняха задниците? Левски и Ботев на демокрация ще учите! Същият Левски, който каза – „Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България“. Същият Левски – „не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род…“
За съжаление днес българският национален елит не само не се съизмерва с космополитизма на епохата си, но не може и носа си да покаже извън Ганковото кафене. В тази задимена от интриги публична среда царуват дребнодушието и милиционерския тарикатлък. Всичко Мара втасала – само дето турското робство „съжителство“ не беше станало. И от какъв зор? Дали за да обслужим „стратегическата дълбочина“ на комшиите, или за да изразим собственото си плитко малоумие? Май че и двете, и двете, за съжаление…
Нашата приятелка от „Кулинария с Нина“ ни представя класическа рецепта за филе „Елена“ – универсално мезе, без което на трапезата винаги нещо ще липсва.
Необходими продукти:
– 1 парче (около 1 кг.) свинско бонфиле;
– 1 ½ кг. морска сол;
-20 г чубрица;
– 20 г червен пипер;
– 20 г черен пипер;
– 1 ч.ч. хладка вода.
Начин на приготвяне:
1. Обезципяваме филето и го поставяме в тенджера или друг съд. Покриваме го с морска сол и добавяме водата.
2. Оставяме месото така за 24 часа, след което го изваждаме и поставяме в хладка вода за няколко часа, за да се обезсоли. (Може да сменим водата 1-2 пъти.)
3. След това промушваме месото със здрав конец и го оставяме да отцеди за около един-два часа.
4. В купа смесваме всички подправки и след като месото се отцеди, го обтриваме добре с подправките. Увиваме месото във фолио, като по желание може да го затиснем между две дъски за една нощ (това се прави, ако искаме филетата да станат по-сплескани).
5. Отстраняваме фолиото и поставяме филето на проветриво и сигурно място (да няма досег от животни и насекоми), и така оставяме да се изсуши за около 10 дни.
Някои пролетни цветя като кокичета, минзухари и нарциси, а така също лавандулата и шафранът, съдържат вещества, които подпомагат активността на мозъка, притежават противовъзпалителни и дори противоракови свойства, съобщава Well News. Различните лечебни свойства на цветята са били открити от китайски учени. Те са установили, че кокичетата съдържат вещество, което подобрява работата на мозъка при болестта на Алцхаймер. Благодарение на галантамина се извършва активиране на предаването на импулси от невроните, което съществено влияе на когнитивните функции на болния и облекчава протичането на заболяването. Галантаминът също така се съдържа в значителни количества в нарцисите. Учените продължават активно да изследват и възможността той да бъде използван при лечението на онкологични заболявания. Друг екип учени от Сидни е установил, че шафранът не само подобрява паметта на болните от Алцхаймер, но и значително повишава еластичността на клетките. Това е много важно за хората, които губят остротата на зрението си с течение на годините. Колхицинът пък е активно вещество, добивано от минзухарите, което притежава противовъзпалителни и антиракови свойства. Лавандулата спасява от нервно напрежение, безсъние и тревожност. Тя има и болкоуспокоявщо действие. 1.Вземат се 100 кокичета и се накисват в 1 л. гроздова ракия и се оставят на слънце 40 дни.Прецежда се и течноста се налива в бутилка.В продължение на 15 дни се пие сутрин по една чаена лъжичка подсладена с една чаена лъжичка мед. 2. В едно шише от около 700 грама ракия сложете накъсани 60 цветчета от кокичета. В този вид ракията трябва да престои на сухо, тъмно и студено място около месец и половина. Когато стане готова, с ракиената настойка от кокичета се мажат гърбa и гърдите на болния. Отгоре се слага вестник, облича се памучно бельо и така се спи. Компресът с ракия от кокичета е много добре приложим при деца, защото загрява и кара болният да се изпоти, като така се изкарва болестта навън. Хубаво е да наглеждате детето, за да му смените дрехите, ако случайно се изпоти повечко. Всеки възрастен може спокойно да прилага разтривките с ракията, като след изпотяване задължително трябва да сложи други дрехи. Може да приемате лечебната ракия от кокичета и вътрешно – по една супена лъжица сутрин и вечер преди лягане. 3. Засилва слюноотделянето и потоотделянето, стеснява зениците. Прилага се при парези от различен характер, а също така за лечение на двигателни и сетивни нарушения – неврити, церебрални парези, парези на пикочния мехур и червата (особено след операция), мускулни дистрофии, периферни спазми и др. Това действие се дължи главно на алкалоида галантамин. В българската народна медицина кокичето се използва при старческо треперене, нарушение на зрението, отпадналост, язва. НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА: 40 кокичета с листата се нарязват ситно и се киснат 20 дни в 300 мл силна ракия. Прецежда се и се пие по 40 капки преди ядене 3 пъти дневно. 4. Лекува кокоши трън Луковицата се разрязва на две и се налага върху кокошия трън и се прави превръзка с бинт. Лекуват алцхаймер с кокиче и нарцис Цветята могат да помогнат за лечението на алцхаймер, пише в. „Дейли мейл“. Напримеркокичетата съдържат галантамин. Веществото влиза в състава на лекарство срещу деменция реминил. Помага на болните, като повишава концентрацията на ацетилхолин – субстанция, с чиято помощ се предават съобщения между невроните. При алцхаймер намалява нивото на това вещество. Нарцисът също като кокичето съдържа галантамин. В него има още едно съединение, което има способността да минава мозъчно-кръвната бариера. Това значи, че с него може да се доставят различни лекарства до сивото вещество. Шафранът – подправка от тичинките на вид минзухар,