Той е един от най-изявените писатели на миналия век. Известен е преди всичко като автор на антивоенни романи, но неговите мъдри мисли носят толкова общочовешки заряд, че нямат нужда от графа и определение – те просто са въздишки на истината.
Цитати от Ерих Мария Ремарк:
1. Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
2. Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
3. Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
4. Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
5. В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
6. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
7. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.
8. Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
9. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.
10. Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.
11. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.
12. Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.
13. Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.
14. Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.
15. Такъв е светът – може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
На 28 ноември 1881 г. във Виена се ражда Стефан Цвайг – автор на дванадесет
биографични книги, девет тома есета и размишления, шест сборника с новели,
разкази и легенди, три стихосбирки, два романа и том мемоари. Необикновените
състояния на човешката душа вълнуват с изключителната си психологическа
проницателност в неговите произведения.
Във фашистка Германия естествено ги забраняват, а по време на Втората световна война той е един от интелектуалците, които поемат по тежкия път на изгнанието. Отчаян и обезверен от унищожаването на духовните ценности и обезценяването на човешкия живот от фашисткия режим, 60-годишният Цвайг, заедно със съпругата си, сам слага край на живота си в Бразилия. Последните думи, които ни оставя са: „След шестдесетата година са нужни особени сили, за да започнеш още веднъж отново. А моите са изчерпани от дългите години на бездомно странстване. Затова смятам, че е най-добре своевременно и достойно да сложа край на един живот, за който умственият труд бе най-чиста радост, а личната свобода – най-висшето благо на тази земя. Поздравявам всички мои приятели. Възможно е те да видят зората след тази дълга нощ. Аз, най-нетърпеливият, си отивам по-рано от тях…“
Празнословието, лъжата, шикалкавенето са едни от най-противните черти на човешкия характер. Може би затова не понасям политиците.
В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.
Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.
За силата на страстта винаги се съди по безразсъдството, което проявяваме в нейно име.
Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.
В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.
В понятието „свобода“ влиза и свободата на човешките отношения.
Първи признак на истинската политическа мъдрост винаги си остава умението
предварително да се откажеш от недостижимото.
Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение. И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.
В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вче в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.
Не елитът, а тълпата е запленена от „лъчезарната власт на славата“.
Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното,
кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния.
Големите дарби са полезни само за онзи, който е достоен за тях, за другите са опасни.
Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек,
бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш
известно предимство.
Дали ще се справим или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш, пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал.
Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята:
движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването
на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение –
благодарение откриването на писмеността.
Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.
Духовното значение на подвига никога не се определя от неговата практическа полезност. Само този обогатява човечеството, който му помага да опознае себе си, който задълбочава творческото му самосъзнание.
Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят.
Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго
освен заговор срещу готвача.
Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.
Няма нищо по-прекрасно от истина, изглеждаща неправдоподобна! Във великите
подвизи на човечеството именно защото се превъзнасят толкова високо над
обикновените дела, е заключено нещо непостижимо; но то е толкова невероятно,
че въобще е извършено, че човечеството отново придобива вяра в себе си.
Отговорността почти винаги възвишава човека.
Плодовете на свободната мисъл не могат да ограничат свободата на ближния.
По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си
нещастен.
Прекрасна игра е да откриваш сам себе си…
Само сумата на преодолените препятствия е действително вярното мерило за
подвига и за човека, извършващ подвиг.
Страстта е способна на много неща. Тя може да пробуди у човека небивала
свръхчовешка енергия. Тя може със своя неотслабващ натиск да извлече
титанични сили дори и от най-уравновесената душа.
Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът може да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела.
Само когато си потребен, животът придобива смисъл.
Докато съвестта е жива, няма вина, която може да бъде забравена.
Можеш да се скриеш от всичко, но не и от себе си. Моето „Аз“ винаги знае къде съм.
Доверие се гради цял живот, а се губи за миг. Повторно възстановеното доверие
винаги носи белезите от някаква загуба.
Човек познава единствено себе си до отвращение и никога не е отвратен от себе си.
Състраданието е благородна черта, присъща на човека. Слабият и страхлив човек състрадава, за да се избави от страха, който поражда в него чуждото нещастие. Но това по-скоро е изолация от страданието на ближния. Истинското състрадание е действие за доброто на другия, а не сантимент. Истинското състрадание е готовност да се върви до край, за да се помогне. Да състрадаваш означава да се принасяш в жертва – доброволно и без отплата.
Когато сутрин в осем часа Кристине сяда на стола си, тя вече е уморена – уморена не от някаква работа, а предварително уморена от всичко, което предстои – едни и същи лица, едни и същи въпроси, движения, едни и същи суми.
Радвам се на щастието на всекиго, но види ли човек, че другите живеят добре,
веднага си казва: защо и аз да не живея така? Един напълно естествен въпрос…
Предварително зная какво ще ми кажете – “ Бедността не е порок“. Но това не е вярно, когато не можеш да я скриеш, тя все пак е позорна. Заслужена или не,
почтена или презряна, все едно – мизерията вони.
Искаме да избягаме не от живота, а от бедността – от затъпяващата, непоносима и неизбежна бедност.
Ние не знаем какво е истински живот. Не зная какво е да живееш без непрекъснато да мислиш: колко ли струва това? Ние никога не сме били свободни. Може би едва тогава ще узнаем цената на онова, което се нарича живот.
За сетен път се убедих, че е по-лесно да живееш десет години с пари, отколкото един-единствен ден без пари.
Всъщност едва сега разбрах колко хубаво е да обмислиш нещо свое, единствено за себе си, и то съвсем сам… Не все да прибавяш по малко към общото, което никак не ме интересува, а да изграждаш нещо от основите до върха, само за себе си, та дори и въздушен замък, който ще се срути след час. … Все пак работата ми достави удоволствие.
Само този, който е изпитал светлина и мрак, война и мир, възход и падение, е
изпитал в пълна степен живота.
За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би
изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия,
че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе
нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.
Няма нищо по отмъстително, нищо по-подло от малък свят, който иска да стане
голям.
Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават
безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.
Приживе считан за един от най-спорните учени на XX век, изключителният австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд днес е изучаван във всички университети по света.
В живота му някои го считат за шарлатанин, други за гений. Коко Шанел, например, го нарича „първия мъж-феминистка!“. Тя смятала, че Фройд е провокирал с разсъжденията си сексуалната революция, че той е неофициалният идеолог на тази революция и е вдъхновил жените да потърсят свобода от разбиранията в един мъжки свят.
Работата на Фройд в поне две насоки го обезсмъртява като учен – изследванията му над сънищата и откритието на подсъзнанието. Неговите мисли и поглед към поведението на човека до днес ни разкриват повече за нас самите и обясняват постъпките на мнозина, с които сме обградени. Можем да разгледаме собствената си личност, през призмата на неговите възгледи. Как? Например, като оценим къде се намираме и как се чувстваме (или как се чувстват други), съгласно следните постулати на Фройд, изброени от сайта AdMe.ru в негови цитати:
„Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие.“
„Преди сами да се диагностицирате с депресия и понижена самооценка се убедете, че не сте заобиколени от идиоти.“
„Задачата да стават хората щастливи не е включена в световното сътворение.“
„Всичко, което правите в леглото, е прекрасно и абсолютно правилно. Би било чудесно само, ако ни харесваше.“
„За сексуално отклонение може да се счита само пълната липса на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.“
„В момента, когато човек започва да мисли за смисъла и стойността на живота, може да започне да се счита, че егото боледува.“
„Първият човек, който е изругал вместо да хвърли камък, е създал цивилизацията.“
„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.“
„Живеем в наистина много странни времена и с удивление наблюдавам, че прогресът нахлува в тях с варварство.“
„Колкото по-безупречно изглеждат хората отвън, толкова по-големи са демоните вътре в тях.“
„Когато ме критикуват, аз мога да се защитя, но съм безсилен серщу похвалата.“
„Ние никога не сме толкова уязвими както когато обичаме, и никога не сме толкова безнадеждно нещастни, както когато губим любов.“
„Първият признак на глупост е пълната липса на срам.“
„Хората са по-морални, отколкото мислят, и далеч по-неморални, отколкото можете да си представите.“
„Голяма част от това, което е вътре в нас, е неосъзнато, а това, което осъзнаваме, до голяма степен е нереалистично.“
„Всеки нормален човек на света е нормален само частично.“
Докато не започнах да ползвам Интернет, не знаех, че по света има толкова идиоти.
***
Не се оплаквай, никога не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, но не си го направил. Не си го направил, защото не си можел.
***
Поетът е човек, който умее да бъде нещастен по красив начин.
***
На върха можеш да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!
***
Никой нищо не чете, а ако чете, нищо не разбира, а дори и да разбира, нищо не помни.
***
Че си щастлив разбираш едва по-късно, когато всичко е минало. Човек живее чрез промяната.
***
Когато дадеш на кучето салам, палейки лампа, след известно време кучето ще започне да отделя слюнка само при вида на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.
***
Великите творби се появяват не благодарение на лудостта, а въпреки нея.
***
В изкуството нещо може да е направено добре или зле, нищо повече.
***
Ако хората бяха правили само това, което им е изглеждало възможно, до днес щяха да стоят в пещерите.
***
Идеята за инвазията на отвъдзвездните е проекция на агресивните черти на хищното, грубо издялано маймуночовечество.
***
В края на краищата всеки от нас е някакъв проект за център на света, само че невинаги добре изпълнен.
***
Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди въздействат върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро присъства вчерашният облак. Всичко е свързано с всеобща взаимозависимост. Нито едно създание не може да излезе извън властта на другите. А толкова повече пък мислещото създание, човекът. Камъни и човешки образи се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, защо да не се изобразява свободно това, което е сътворено случайно?
***
Никой не може да даде повече от онзи, който е загубил всичко.
***
Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти.
***
Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, но няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.
***
Не забелязвате ли каква декоративна интелигетност има той? Една такава гладка.
***
Човекът е същество, на което е лесно да навредиш, но е трудно да помогнеш.
***
Постигнах да се унасям в ненавист така, както Буда в нирвана.
***
Човекът ми навява един такъв образ: сякаш някой в продължение на няколкостотин века тежък труд е изваял най-красивата златна фигура, придавайки на всеки сантиметър от нейната повърхност различна форма. Мълчаливи мелодии, миниатюрни фрески, красотата на целия свят, събрана в едно цяло, подчинено на хиляди тайнствени закони. И това изящно изваяние е монтирано във вътрешността на машина за разпръскване на оборски тор.
***
Лудницата е била винаги духовен екстракт на епохата. Различните деморфации, психически изкривявания и странности са толкова разпръснати сред нормалното общество, че е трудно да бъдат забелязани. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно облика на своето време.
***
Атеист съм по морални съображения. Смятам, че творецът се познава по неговата творба. Според моето впечатление светът е толкова злополучно конструиран, че предпочитам да вярвам, че никой не го е сътворил!
***
Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отрицание на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, подигравка, майтап на природата…
***
Мисля, че има места, в които даже Бог може да се компрометира.
***
Чуждият проблем е като легнала щанга.
***
Това, което може да бъде субективно оправдано, престава да бъде такова по отношение на фактите.
***
По геоложката скала човекът живее колкото пеперуда еднодневка.
***
Който се държи по необичаен начин, не трябва да е пременно творец, артист – може да е просто дивак.
***
Няма сънища, сънувани заедно .
***
Политиците са прекалено глупави хора, за да може с помощта на разсъдъка да се предвиждат постъпките им.
***
Няма такива глупости, в които хората да не могат да повярват.
***
Нищо не може да се държи по-неразумно от разума.
***
Научните теории са психическа дъвка.
***
Сега сме като върху леден блок, носен от теченията на технологията. Нямаме власт над него, не знаем накъде ни носи, не знаем как да го управляваме.
***
Който се сражава с помощта на въобръжението, става жертва на въображението.
***
Който Космоса открива, в Космоса пропада.
***
Най-близки трябвало да са родителите ни? А защо не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология, така че сантиментът трябва да се разпростре върху цялото семейство заедно с гущерите.
***
Кракът разбира се Ви е по-ближен, защото Вие можете да го възприемате двояко: веднъж със затворени очи като „осъзнато усещане за притежаване на крак“, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За съжаление, другият човек е винаги предмет.
***
Целият животински свят е паразит на растителния.
***
Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото съзнание.
***
Ако човек е убеден, че вече знае и разбира всичко окончателно и няма за него никакви тайни, често пъти именно тогава встъпва на пътя към своята гибел.
***
Няма нищо толкова богато на възможности колкото вакуума.
***
Медицината може да бъде добър прозорец към безкрая.
***
Няма демони, ако не се смята за демон свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е мълчание.
***
Действителността в крайна сметка е винаги по-интересна от фикцията, защото носи товара на реалността. Това е същата разлика както между наяве и насън. Можем да сънуваме Бог знае какво. Наяве обаче сме приковани към своя бит.
***
Човечество – това е сборът от нашите дефекти, недостатъци, нашето несъвършенство, то е това, което искаме да бъдем, но не успяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място между идеалите и реализацията.
***
Човекът може да възприема не много неща наведнъж; виждаме само това, което става пред нас, тук и сега; осъзнаването на едновременно протичащото множество от процеси, така или иначе свързани помежду си, така или иначе даже взаимно допълващи се надхвърля неговите възможности. Възпримемаме така дори относително прости явления. Съдбата на един човек може да означава много, съдбата на стотици се обхваща трудно, но участта на хиляди, на един милион не значи по същество нищо.
***
Науката не се занимава с онези страни на битието, към които спада комичното. Науката обяснява света, но да ни сближи с него може само изкуството.
***
Само дяволът знае колко лудост се крие понякога в гения и обратното.
***
Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято повсеместност не обяснява нищо.
Той е един от най-изявените писатели на миналия век. Известен е преди всичко като автор на антивоенни романи, но неговите мъдри мисли носят толкова общочовешки заряд, че нямат нужда от графа и определение – те просто са въздишки на истината.
