КИЕВ – Претъпканата кола, в която пътуват майка и 12-годишната ѝ дъщеря, изглежда едва ли заслужава вниманието на руските служители по сигурността, докато се приближава към граничен контролно-пропускателен пункт. Но най-малко забележимата част от багажа – сандък за котка – е била част от сложен, смъртоносен заговор. Според служители по сигурността, запознати с операцията, украински агенти са инсталирали скрито отделение в кошарата за домашни любимци и са го използвали, за да скрият компоненти на бомба.

Четири седмици по-късно устройството е взривено край Москва в джип, управляван от дъщерята на руски националист, който призовал страната си да „убива, убива, убива“ украинците.

Операцията е организирана от Службата за вътрешна сигурност на Украйна (СБУ), твърдят служители, които са предоставили подробности, включително за използването на сандък за домашни любимци, които не са били разкривани досега. Нападението от август 2022 г. е част от бушуващата сенчеста война, в която украинските шпионски служби също така два пъти са бомбардирали моста, свързващ Русия с окупирания Крим, пилотирали са дронове в покрива на Кремъл и са направили дупки в корпусите на руски военни кораби в Черно море.

Тези операции бяха окачествени като крайни мерки, които Украйна беше принудена да предприеме в отговор на руската инвазия миналата година. В действителност те представляват способности, които украинските шпионски служби са развили в продължение на почти десетилетие – от момента, в който Русия за пръв път завзе украинска територия през 2014 г. – период, през който службите също така установиха дълбоки нови връзки с ЦРУ.

Според настоящи и бивши украински и американски служители в мисиите са участвали елитни екипи от украински агенти, съставени от дирекции, които са били сформирани, обучени и оборудвани в тясно сътрудничество с ЦРУ. От 2015 г. насам ЦРУ е похарчило десетки милиони долари, за да превърне украинските служби, формирани по съветски образец, в мощни съюзници срещу Москва, твърдят служители. Агенцията е предоставила на Украйна съвременни системи за наблюдение, обучила е новобранци в обекти в Украйна, както и в Съединените щати, изградила е нови щабове за отделите в украинската агенция за военно разузнаване и е обменяла разузнавателна информация в мащаби, които биха били немислими преди Русия незаконно да анексира Крим и да разпали сепаратистка война в Източна Украйна. ЦРУ поддържа значително присъствие в Киев, твърдят официални лица.

Степента на ангажираност на ЦРУ със службите за сигурност на Украйна не е разкривана досега. Представители на американското разузнаване подчертават, че агенцията не е участвала в целенасочени операции за убийства, извършвани от украинските служби, и че работата ѝ е била насочена към укрепване на способностите на тези служби да събират разузнавателна информация за опасен противник. Високопоставен служител на разузнаването заяви, че „всички потенциални оперативни опасения са били ясно предадени на украинските служби“.

Много от тайните операции на Украйна са имали ясни военни цели и са допринесли за отбраната на страната. Взривяването на кола бомба, при което загина Дария Дугина, обаче подчерта, че Украйна е възприела това, което официалните лица в Киев наричат „ликвидиране“, като военно оръжие. През последните 20 месеца СБУ и нейният военен аналог – ГУР, извършиха десетки убийства на руски официални лица в окупираните територии, предполагаеми украински сътрудници, военни офицери зад фронтовата линия и видни поддръжници на войната дълбоко в Русия. Според украински и западни официални лица сред убитите са бивш командир на руска подводница, който прави джогинг в парк в южния руски град Краснодар, и военен блогър в кафене в Санкт Петербург.

Афинитетът на Украйна към смъртоносни операции усложни сътрудничеството ѝ с ЦРУ, като породи опасения за съучастие на агенцията и предизвика безпокойство сред някои служители в Киев и Вашингтон.

Дори тези, които смятат подобни смъртоносни мисии за оправдани по време на война, поставят под въпрос полезността на някои удари и решения, довели до насочване на удари срещу цивилни граждани, включително Дугина или баща ѝ Александър Дугин – който според официални лица е бил набелязаният обект – вместо срещу руснаци, по-пряко свързани с войната.

„Имаме твърде много врагове, които е по-важно да неутрализираме“, заяви високопоставен служител от службата за сигурност на Украйна. „Хора, които изстрелват ракети. Хората, които извършиха зверства в Буча.“ Убийството на дъщерята на поддръжник на войната е „много цинично“, каза служителят.

Други се позовават на по-широки опасения относно безмилостните тактики на Украйна, които може да изглеждат оправдани сега – особено срещу страна, обвинена в широко разпространени военни зверства – но по-късно може да се окаже трудно да бъдат овладени.

„Ставаме свидетели на раждането на разузнавателни служби, които приличат на Мосад през 70-те години на миналия век“, каза бивш високопоставен служител на ЦРУ, имайки предвид израелската шпионска служба, която отдавна е обвинявана в извършването на убийства в други държави. Умението на Украйна да провежда такива операции „крие рискове за Русия“, каза служителят, „но крие и по-широки рискове“.

„Ако разузнавателните операции на Украйна станат още по-смели – например насочени срещу руснаци в трети страни – можете да си представите как това може да предизвика разрив с партньорите и да влезе в сериозно противоречие с по-широките стратегически цели на Украйна“, каза служителят. Сред тези цели е членството в НАТО и Европейския съюз.

Статията се основава на интервюта с повече от две дузини настоящи и бивши служители на украинското, американското и западното разузнаване и сигурност, които са говорили при условие за анонимност поради съображения за сигурност, както и поради деликатността на темата. Натискът върху Киев да постига победи срещу Русия и да намира начини да възпира по-нататъшна агресия създава стимули за преувеличаване на данните и възможностите на украинските служби. The Post провери ключови детайли с множество източници, включително западни служители с достъп до независими източници на разузнавателна информация.

ЦРУ отказа да коментира.

Партньорство между ЦРУ и Украйна

Служителите на СБУ и ГУР описват разширяването на оперативните си функции като резултат от извънредни обстоятелства. „Всички цели, поразени от СБУ, са напълно законни“, заяви директорът на агенцията Василий Малюк в изявление, предоставено на The Post. В изявлението не се говори конкретно за целенасочени убийства, но Малюк, който миналия месец се срещна с висши служители на ЦРУ и други американски служби във Вашингтон, заяви, че Украйна „прави всичко, за да гарантира, че справедливото наказание ще „застигне“ всички предатели, военнопрестъпници и колаборационисти“.

Настоящи и бивши американски и украински служители заявиха, че и двете страни са се стремили да поддържат внимателна дистанция между ЦРУ и смъртоносните операции, извършвани от партньорите му в Киев. Служители на ЦРУ са изразили възражения след някои операции, казаха служители, но агенцията не е оттеглила подкрепата си.

„Никога не сме въвличали международните си партньори в тайни операции, особено зад фронтовата линия“, заяви бивш високопоставен служител на украинските служби за сигурност. Оперативните работници на СБУ и ГУР не са били придружавани от колеги от ЦРУ. Украйна избягваше да използва оръжия или оборудване, които могат да бъдат проследени до американски източници, и дори тайните потоци на финансиране бяха отделени.

„Имахме много ограничения за оперативна работа с украинците“, каза бивш служител на американското разузнаване. Акцентът беше поставен „по-скоро върху сигурните комуникации и техниките“ и търсенето на нови източници на разузнавателна информация в Русия, „а не върху това как да взривим един кмет“. Никога не съм имал чувството, че сме участвали в разработването на техните операции“.

Въпреки това длъжностните лица признават, че понякога границите се размиват. Служителите на ЦРУ в Киев са били запознати с някои от по-амбициозните планове на Украйна за удари. В някои случаи, включително бомбардировката на Керченския мост, служителите на САЩ са изразили загриженост.

Шпионите на Украйна разработиха свои собствени правила за това кои операции да се обсъждат и кои да се държат в тайна. „Имаше някои неща, за които може би не бихме говорили“ с колегите си от ЦРУ, каза втори служител от службите за сигурност на Украйна, участвал в такива мисии. Според него преминаването на тези граници би довело до кратък отговор от страна на американците: „Ние не искаме да участваме в това.“

Дълбокото партньорство на ЦРУ с Украйна, което продължи дори когато страната се оказа въвлечена в скандала с импийчмънта на президента Доналд Тръмп, представлява драматичен обрат за агенциите, които десетилетия наред бяха от противоположните страни на Студената война. Отчасти заради това наследство, казват служителите, едва миналата година ЦРУ извади Украйна от списъка на агенцията с държави, които се смятат за толкова рискови за сигурността, че контактите с техни граждани за служителите на агенцията са забранени без предварително разрешение.

Сътрудничеството между ЦРУ и Украйна се зароди след политическите протести през 2014 г., които накараха проруския президент на Украйна Виктор Янукович да избяга от страната, последвани от анексирането на Крим от Русия и въоръжаването на сепаратистите в източните региони Донецк и Луганск.

Началните етапи на сътрудничеството са условни, твърдят служители, предвид опасенията и на двете страни, че украинските служби все още са силно проникнати от ФСБ – руската агенция, която е основен наследник на КГБ. За да се справи с този риск за сигурността, ЦРУ работи със СБУ за създаването на изцяло нова дирекция, която ще се съсредоточи върху така наречените операции „активни мерки“ срещу Русия и ще бъде изолирана от другите отдели на СБУ.

Новото звено е наречено прозаично „Пета дирекция“, за да се разграничи от четирите дългогодишни звена на СБУ. Впоследствие, според официални лица, е добавена шеста дирекция, която да работи с британската шпионска агенция MI6.

Местата за обучение са били разположени извън Киев, където подбрани на ръка новобранци са били инструктирани от служители на ЦРУ, твърдят служители. Планът е бил да се формират подразделения, „способни да действат зад фронтовата линия и да работят като тайни групи“, казва украински служител, участващ в усилията.

Агенцията предоставя защитени комуникационни съоръжения, оборудване за подслушване, което позволява на Украйна да прихваща руски телефонни разговори и имейли, и дори осигурява маскировъчни костюми и униформи на сепаратистите, за да могат оперативните работници по-лесно да се промъкват в окупираните градове.

Ранните мисии са били насочени към набиране на информатори сред марионетните сили на Русия, както и към мерки за кибернетично и електронно подслушване, твърдят служители. СБУ започна да провежда и операции по саботаж и мисии за залавяне на сепаратистки лидери и украински сътрудници, някои от които бяха отведени в тайни места за задържане.

Скоро обаче операциите придобиха смъртоносен характер. В продължение на три години най-малко половин дузина руски агенти, високопоставени сепаратистки командири или сътрудници бяха убити в резултат на насилие, което често се приписваше на вътрешни разправии, но в действителност беше дело на СБУ, твърдят украински служители.

Сред убитите е Евгений Жилин, лидер на проруска войнствена група в Източна Украйна, който беше застрелян през 2016 г. в московски ресторант. Година по-късно бунтовнически командир, известен като „Гиви“, е убит в Донецк в рамките на операция, при която жена, която го обвинява в изнасилване, е била привлечена да постави бомба при него, според бивш служител, участвал в мисията.

Украински официални лица заявиха, че обръщането на страната към по-смъртоносни методи е продиктувано от руската агресия, жестокостите, приписвани на нейни пълномощници, и отчаянието да се намерят начини за отслабване на по-силен противник. Мнозина се позовават и на предполагаемата история на Русия, която е извършвала убийства в Киев.

„Заради тази хибридна война се сблъскахме с абсолютно нова реалност“, каза Валентин Наливайченко, член на украинския парламент, който беше директор на СБУ през 2015 г., когато беше създадена Пета дирекция. „Бяхме принудени да обучаваме хората си по различен начин.“

Той отказва да даде подробности.

Трансформиране на украинското военно разузнаване

Още докато помагаше за изграждането на новата дирекция на СБУ, ЦРУ започна далеч по-амбициозен проект с украинското военно разузнаване.

С по-малко от 5 000 служители ГУР е малка част от размера на СБУ и има по-тесен фокус върху шпионажа и активните мерки срещу Русия. Освен това тя разполагаше с по-млада работна сила с по-малко останали от съветско време, докато СБУ все още се възприемаше като проникнала в руското разузнаване.

„Изчислихме, че ГУР е по-малка и по-гъвкава организация, в която бихме могли да окажем по-голямо въздействие“, казва бивш служител на американското разузнаване, работил в Украйна. „ГУР беше нашето малко дете. Дадохме им цялото ново оборудване и обучение.“ Служителите на ГУР „бяха млади момчета, а не генерали от съветската епоха от КГБ“, каза служителят, „докато СБУ беше твърде голяма, за да се реформира“.

Дори неотдавнашните събития като че ли потвърдиха тези опасения. Бившият директор на СБУ Иван Баканов беше принуден да напусне поста си миналата година на фона на критики, че агенцията не действа достатъчно агресивно срещу вътрешни предатели. Миналата година СБУ също така откри, че в мрежите на агенцията все още се използват модеми руско производство, което доведе до бързи действия за изключването им.

От 2015 г. нататък ЦРУ започна толкова мащабна трансформация на СБЮ, че в рамките на няколко години „ние сякаш го изградихме наново от нулата“, каза бившият служител на американското разузнаване. Един от главните архитекти на усилията, който е работил като началник на станцията на ЦРУ в Киев, сега ръководи Оперативната група за Украйна в централата на ЦРУ.

ГУР започна да набира оперативни работници за своя нов отдел за активни мерки, казаха служители. На места в Украйна, а по-късно и в Съединените щати, оперативните работници на ГУР се обучават на различни умения – от тайни маневри зад вражеските линии до оръжейни платформи и експлозиви. Американски служители заявиха, че обучението е имало за цел да помогне на украинските оперативни работници да се защитят в опасна среда, контролирана от Русия, а не да нанасят вреди на руски цели.

Някои от най-новите служители на ГУР са прехвърлени от СБУ, твърдят служители, привлечени от конкурентната служба, която разполага с нови правомощия и ресурси. Сред тях е Васил Бурба, който е ръководил операциите на Пето управление на СБУ, преди да се присъедини към GUR и да служи като директор на агенцията от 2016 до 2020 г. Бурба се превърна в толкова близък съюзник на ЦРУ – и възприеман като мишена на Москва – че когато беше принуден да напусне работата си след избирането на президента Володимир Зеленски, агенцията му предостави брониран автомобил, казват служители. Бурба отказва коментар за тази статия.

ЦРУ е помогнало на ГУР да се сдобие с най-съвременни системи за наблюдение и електронно подслушване, твърдят служители. Те включват мобилно оборудване, което може да бъде разположено по контролираните от Русия линии в Източна Украйна, но също така и софтуерни инструменти, използвани за експлоатиране на мобилните телефони на служители на Кремъл, които посещават окупираната територия от Москва. Украински офицери са управлявали системите, твърдят служители, но всичко, което е било събрано, е било споделяно с американците.

Загрижено, че остарялата база на ГУР вероятно е компрометирана от руското разузнаване, ЦРУ плаща за нови сгради на щаба на паравоенното подразделение „Спецназ“ на ГУР и за отделна дирекция, отговаряща за електронния шпионаж.

Според служители новите възможности са били трансформиращи.

„За един ден можехме да прихващаме 250 000 до 300 000 отделни комуникации“ от руски военни и ФСБ части, казва бивш високопоставен служител на ГУР. „Имаше толкова много информация, че не можехме да се справим сами с нея“.

През новото съоръжение, построено от ЦРУ, се препращаха тълпи от данни обратно във Вашингтон, където те се проучваха от анализатори на ЦРУ и АНС, твърдят служители.

„Давахме им възможност – чрез нас – да събират информация за“ руски цели, казва бившият служител на ГУР. Запитан за размера на инвестициите на ЦРУ, служителят каза: „Това бяха милиони долари.“

С течение на времето GUR развива и мрежи от източници в руския апарат за сигурност, включително в звеното на ФСБ, отговарящо за операциите в Украйна. Според официални лица, в знак на американско-украинско доверие, на ЦРУ е било разрешено да поддържа пряк контакт с агенти, вербувани и ръководени от украинското разузнаване.

Полученият в резултат на това разузнавателен резултат до голяма степен е скрит от обществеността, с отделни изключения. СБУ започна да публикува уличаващи или смущаващи прихванати комуникации, включително една, в която руски командири са заловени да обсъждат вината на страната си в свалянето на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии през 2014 г.

Въпреки това официални лица заявиха, че разузнавателната информация, получена чрез сътрудничеството между САЩ и Украйна, има своите граници. Например прозорливите предупреждения на администрацията на Байдън за решимостта на руския президент Владимир Путин да свали правителството в Киев се основаваха предимно на отделни потоци разузнавателна информация, до които Украйна първоначално не беше допусната.

Според официални лица в някои отношения собствените усилия на Украйна за събиране на информация са подхранвали скептицизма на Зеленски и други относно плановете на Путин, тъй като те са подслушвали военни части и части на ФСБ, които сами не са били информирани до навечерието на войната. „Те получаваха точна картина от хора, които също бяха в неведение“, казва един от американските служители.

Насочване на безпилотни самолети към Москва

Руските сили така и не успяха да превземат Киев. Но двете структури на ГУР, финансирани от ЦРУ, са сред десетките ключови съоръжения, които са били обект на руски удари в първите дни на войната, според официални лица, които твърдят, че съоръженията са оцелели и продължават да функционират.

Новите разузнавателни способности на Украйна се оказаха ценни още от началото на войната. Така например СБУ получи разузнавателна информация за руски цели с висока стойност, което позволи нанасянето на удари, при които бяха убити няколко командири и едва не бе улучен най-високопоставеният руски офицер Валерий Герасимов.

През последната година мисиите на службите за сигурност все повече се съсредоточават върху цели не само зад вражеските линии, но и навътре в Русия.

За СБУ никоя цел не е била по-приоритетна от Керченския мост, който свързва руския континент с анексирания Кримски полуостров. Мостът е ключов военен коридор, а освен това има такова символично значение за Путин, че той председателства откриването му през 2018 г.

Служители на САЩ, които са били уведомени предварително, изразиха загриженост относно нападението, като се опасяваха от ескалация от страна на Русия. Предполага се, че тези опасения са се разсеяли, когато СБУ е нанесла втори удар по моста девет месеца по-късно, използвайки морски безпилотни самолети, разработени в рамките на строго секретна операция с участието на ЦРУ и други западни разузнавателни служби.

Изключително публичният разказ на Малюк за операцията противоречи на типичните за разузнаването умения, но обслужва нуждата на Киев да се похвали с успехи и отразява зараждащото се съперничество с ГРУ. Кирил Буданов, началник на военното разузнаване на Украйна, има навика да изтъква постиженията на своята агенция и да се подиграва на Москва.

Двете служби се припокриват до известна степен в оперативно отношение, въпреки че според официални лица СБУ е склонна да изпълнява по-сложни мисии с по-дълъг срок на изпълнение, докато ГУР работи по-бързо. Официални представители на Украйна отрекоха, че някоя от двете служби е била пряко замесена в атаката срещу газопровода „Северен поток 2“ в Балтийско море през септември 2022 г., въпреки че американските и други западни разузнавателни агенции стигнаха до заключението, че Украйна е била свързана със заговора.

ГУР е използвала собствения си флот от безпилотни самолети за десетки нападения на руска територия, включително удари, които са преминали през руската противовъздушна отбрана и са поразили сгради в Москва. Сред тях е операцията от май 2023 г., при която за кратко време се запалва част от покрива на Кремъл.

В тези удари са участвали както безпилотни самолети с далечен обсег на действие, изстреляни от украинска територия, така и екипи от оперативни работници и партизани, работещи на територията на Русия, твърдят служители. Двигателите за някои безпилотни летателни апарати са били закупени от китайски доставчици с частно финансиране, което не е могло да бъде проследено до украински източници, според служител, който заяви, че е участвал в сделките.

Убийства в Русия

GUR също така се е занимавала с убийства, твърдят служители.

През юли бившият командир на руска подводница Станислав Ржицки беше прострелян четири пъти в гърдите и гърба в Краснодар, където според съобщенията е работил като офицер по набиране на военнослужещи. Известно е, че 42-годишният Ржицки е използвал фитнес приложението Strava, за да записва ежедневните си маршрути за бягане – практика, която може да е разкрила местоположението му.

Високопоставен украински служител, който работи в тясно сътрудничество със западните правителства, координиращи подкрепата за Украйна, заяви, че нападенията срещу невоенни лица и бомбардировките на московски сгради подхранват фалшивия разказ на Путин, че Украйна представлява нарастваща опасност за обикновените руснаци. „Това играе роля в неговите лъжи, че украинците идват за тях“, каза служителят.

Това мнение изглежда е в малцинство. Други смятат, че нападенията повишават морала на обсадените украинци и постигат степен на отговорност за предполагаемите руски военни престъпления, за които много украинци са скептични, че някога ще доведат до адекватни санкции от страна на ООН и международните съдилища.

Взривът на кола-бомба, при който миналата година загина Дугина, продължава да се откроява като един от най-крайните случаи на смъртоносно отмъщение – взрив, който не само е насочен срещу невоенни лица, но в него са замесени украинска жена и вероятно неволно момиче в невръстна възраст.

Руските власти едва са приключили с разчистването на отломките, когато ФСБ идентифицира 42-годишната Наталия Вовк като основен заподозрян. Според ФСБ тя е влязла в Русия от Естония през юли, взела е апартамент в същия комплекс като Дугина и е прекарала седмици в наблюдение, преди да се измъкне обратно в Естония с дъщеря си след експлозията.

ФСБ идентифицира и предполагаем съучастник, за когото Русия твърди, че е предоставил казахстански регистрационни номера на Вовк, за да ги използва за автомобила си Mini Cooper, докато пътува в Русия; помогнал е за сглобяването на експлозива и е избягал в Естония преди нападението.

Украинските власти заявиха, че Вовк е била мотивирана отчасти от обсадата на родния ѝ град Мариупол от страна на Русия. Те отказаха да коментират естеството на връзката ѝ със СБУ или настоящото ѝ местонахождение.

Нападението е имало за цел да убие Дугин, докато той и дъщеря му си тръгват от културен фестивал, на който провоенният идеолог, наричан понякога „мозъкът на Путин“, е изнесъл лекция. Очакваше се двамата да пътуват заедно, но Дугин се качи в друг автомобил. По данни на ФСБ Вовк също е присъствал на фестивала.

Тогава Украйна категорично отрече участието си в нападението. „Украйна няма абсолютно нищо общо с това, защото ние не сме престъпна държава като Русия, нито пък терористична“, заяви Михайло Подоляк, съветник на Зеленски.

В неотдавнашни интервюта в Киев обаче официални лица признаха, че тези откази са неверни. Те потвърдиха, че СБУ е планирала и осъществила операцията, и заявиха, че макар Дугин да е бил главната цел, дъщеря му – също гласовит поддръжник на инвазията – не е била невинна жертва.

„Тя е дъщеря на бащата на руската пропаганда“, заяви служител на службата за сигурност. Взривяването на автомобила и другите операции на територията на Русия са „за разказ“, който показва на враговете на Украйна, че „наказанието е неизбежно дори за тези, които си мислят, че са недосегаеми“.

Вашингтон Поуст
Шейн Харис във Вашингтон и Мария Илюшина в Рига, Латвия, допринесоха за този доклад.

На 1 септември 1916 година България влиза във война с Румъния, за да си върне коварно заграбената през 1913 година Добруджа с изстрадалото под румънски гнет българско население. Румънската армия превъзхожда по численост и по брой на оръдия българската. Румънците разполагат със 120 хиляди души и 280 оръдия срещу 70-хилядната Трета българска армия с 220 оръдия. На румънска страна срещу България воюва и “освободителката” Русия, включени са и сръбски части.

В тази неравна битка се отличава конницата на генерал Иван Колев.

“Не конница – морски/ вълни побеснели…” пише за нея възторжено народният поет Иван Вазов.

Първи победи 

Още на 2 септември командваната от генерал Колев I-ва конна дивизия атакува Курт Бунар (дн. Тервел) и за няма и три часа румънската отбрана е разбита, 160 румънци са пленени, десетки са убити, а останалите се спасяват в паническо бягство. Многочислена румънска дивизия поема към Тутракан, като спира в селата Кочмар и Карапелит, където издевателства, над българското население. Румънците, уверени поради своята многочисленост, не се страхуват от малобройните български сили. Обаче внезапно ги връхлита конницата на генерал Колев.

Българският писател Йордан Йовков, офицер и военен кореспондент, описва тази битка в разказа си “Триумф”:

“Конната дивизия настъпваше. Както древните армии имаха след себе си тежко въоръжени хоплити, така и тя имаше своя стабилен център: това бяха спешените ескадрони, картечните взводове, колоездачните роти, конните батареи и малки пехотни отделения. Боят се започна от тях – стремителна атака, в която се чувстваше вещината на стари майстори. Запяха картечниците, зареваха тежките басове на топовете. Румънските линии не удържаха…

Високи облаци от прах, които се местеха като грамадни смерчове, глух тънтеж от хиляди копита, светкавици на сабли и ура, страховито, високо и бурно. Отделните карета на румънските роти, които бавно се оттегляха през стърнищата, бяха прегазени: ония, които бяха тръгнали да се бият, стояха на колене, ръцете, които преди малко държаха пушки, дигаха се молитвено и покорно.

Авангардът беше отрязан и заобиколен. Други ескадрони все тъй стремително и бясно атакуваха главните сили при Карапелит. Битката беше колкото кратка, толкоз и кръвопролитна. Из широкото поле, като вълните на море, се разляха редиците на конниците, идеше смътна врява, пушечни залпове и топовни гърмежи, в бесен галоп препускаха коне без ездачи и цвилеха. Далеч на изток по самата линия на хоризонта, оттатък Карапелит, се показаха черните силуети на многобройна тълпа, пръсната в грамадно ветрило. Те бяха останките на румънската бригада – тия изплашени беглеци, които съдбата сякаш нарочно пощадява, за да останат по-неизличими следите на паниката.”

При Кочмар и Карапелит с изненадващата атака на Конната дивизия са унищожени 10- кратно по-многобройни румънски части. На бойното поле остават стотици убити, пленени са 700 долни чинове и 9 офицери, множество оръжие.

Паниката е толкова голяма, че румънците панически освобождават Добрич и българските войски на ген. Кантарджиев навлизат в града, посрещнати с радост от жителите му. Радостта обаче е краткотрайна. Докато голяма част от българската армия е ангажирана в боевете край Тутракан, към освободения Добрич се отправят многочислени сили, командвани от руския генерал Зайончковски.

Казашката лава

В разказа си “При езерото Туркойа” българският писател Йордан Йовков описва едно от сраженията в Добруджа с руснаците – т.нар. “казашка лава”, едно много жестоко нападение с нечовешка ярост, пред което българите – за разлика от всички други, не се паникьосват, не се предават, а устояват стоически, прилепени към земята. И когато конете на казаците минават над тях, те се изправят…

„За тоя род атака русите си имат особен термин. Наричат я лава. Какво нещо е тая казашка лава? В общите си черти това е обикновена конна атака: отпред с линията на развърнатите ескадрони, зад тях следват други, сгъстени. Ако има нещо особено, то иде вече от темперамента на хората, от традиционните привички, които не могат да се обуздаят от никакви правила и устави. Един-единствен закон остава: главоломното и светкавично нахвърляне, лудо и бясно препускане, нечовешката ярост, която забравя опасностите, опиянението, което не вижда пречките, нито иска да знае за тях.

Вълните на живата лава заляха тая част на позицията и преминаха над нея.

Какво станаха войниците, които секунда по-рано още стреляха, никой от които не се помръдна, не отстъпи, не се премести ни встрани, ни назад? Пронизани ли бяха от дългите пики? Стъпкани ли бяха под копитата на разярените коне? Миг-два всички напрегнато гледат натам. Нищо не се вижда, позицията е безлюдна.

И ето, като че из самата земя наизскачват черни фигури, тантурести и тежки в широките си шинели, затичват се, някои приклякват на колене, някои остават прави, но всички стрелят отново – сега в гърба на конниците, които в инерцията на лудия си бяг бяха преминали вече и губеха възможност да се обърнат и запазят.

“Молодци! – разказваше по тоя случай Рибаленко. – Молодци! Нищо подобно не бяхме виждали. Вред другаде, щом ги наближехме, всички хвърляха пушките и дигаха ръце. А тия – прилепили се като заковани в земята и после – стрелят те в гърба…

Атаката, разнебитена от по-рано още, пропадаше съвсем. Някои ескадрони вече се връщаха, ония, които бяха преминали отсам, също се повърнаха назад и вдясно, преминаха още веднъж над позицията и продължиха да отстъпват. Стрелбата продължаваше, над разпилените из полето конници се пукаха шрапнели. Спасяваше се вече кой както можеше.”

Отбраната на Добрич

Но това е по-късно. Да се върнем към Добрич и боевете на 5, 6 и 7 септември, когато само за няколко часа българските победители се превръщат в отбранители и положението е критическо, защото падне ли Добрич, пада и Варна.

Генерал Зайончковски не случайно не откликва на молбите на румънците да изпрати подкрепление в Тутракан, защото целта на Русия е, докато румънците ангажират Трета българска армия в боевете при Тутракан, руските войски да настъпят към Добрич, оттам към Варна и Цариград.

Какви са били отношенията между съюзниците руси и румънци личи от цитирания от майор П. Пеев документ на очевидец, описал удивлението, с което българската армия наблюдава паническото бягство на румънците, пресрещнати от идващите руски казаци, които ги налагат със саби и камшици в опит да спрат бягството им:

“Най-грозното беше, че срещу тях зад гребена се зададоха вериги от казаци, които със сабите или с камшици биеха беглеците и се силеха да ги задържат и да ги върнат на позициите им. Колкото чудно, толкова и смешно беше човек да гледа такива отношения между съюзни войски.”

Офицерът-очевидец продължава: “Румъните бягат, казаците ги връщат с бой, но … нашата артилерия тури край на спора – няколко снаряди паднаха всред група казаци и румъни – обърна в бягство едните и другите и картината стана още по-смешна, тъй като всред тълпата казаците бягаха първи…”

Докато румънците, както пише командващият българските войски в боевете за Добрич генерал Тодор Кантарджиев, нямат интерес да водят завоевателна война срещу България, от която се страхуват, а само да запазят заграбената преди три години българска Добруджа, то не така стои въпросът за Русия:

“А русите, обратно, имаха интерес да се води срещу България настъпителна война, за да постигнат завета на Екатерина Велика – завладяването ключа на Близкия изток и на моретата на изток – Цариград. Това желание явно личи от заповедта до 61-ва дивизия, номер 608: “Ние стъпваме на края на започнатото от времето на Екатерина Велика дело… ние ще отидем по пътя, който са вървели някога Румянцев, Суворов, Кутузов и Дибич… Ще се бием на полетата на Добруджа или България, където ни се попадне да влезем.” (Вж “Добришката епопея”, стр. 154.)

За драматичните мигове от отбраната на Добрич, спасен от генерал Колев, който на своя глава решава да се притече с конницата си на притиснатите от мощно руско настъпление български защитници, разказва в спомените си полковник Георги Малчев:

“В това време 35-и пехотен полк се намираше в едно ужасно положение: с открит ляв фланг и със силно оредели вериги от големите загуби, без никакъв резерв, срещу настъпващите няколко редици вериги, една след друга. Пред това положение командирът на полка ми каза: “За победа няма никаква надежда, но и отстъпление вече е почти невъзможно. Тук поне геройски ще се мре.”

Изобщо, превъзходството на противника се рисуваше като на длан и всички виждахме как той спокойно ни обхожда все повече и повече… Войници и офицери, всеки бе в състояние да прецени какво ще стане, щом противникът успее да проникне в тила ни, да прекъсне съобщенията ни със страната и да се насочи към Варна. Не само че пленяването ни и избиването ни беше неминуемо, понеже не разполагахме с резерви, но и Тутраканският успех би бил без значение за изхода на войната.

При това видимо безизходно за нас положение, направи ми впечатление, че намиращите се пред дружината противникови части по едно време спряха настъплението… Помислих, че това е една маневра от тяхна страна, за да дадат възможност на частите им да завършат своя обход. Малко след това обаче забелязахме, че и тези части последователно спряха настъплението си, а намиращите се пред фронта ни започнаха бавно да отстъпват, постепенно да засилват бързината на отстъпването, докато най-сетне то се обърна в безпорядъчно отстъпление – превърна се в бягство, със захвърляне на оръжие, снаряжение и пр. Същото направиха и намиращите се по фланговите ни противникови части.

Докато недоумявахме, зърнах откъм левия ни фланг, че препуска право към мен български конник, яхнал едно малко конче. Докато се опомня, този напет храбрец скочи от кончето си и ми рапортува:

“Г-н подполковник! Много здраве от генерал Колев! Дръжте се! Той разплака мама им – удари ги във фланг и в тил.”

Този ценен поздрав се чу от войниците и едно бурно и нескончаемо “ура” съпроводи отстъплението на русите и сръбската бригада и отекна по цялата позиция около Добрич понеже вестта – спасителната вест – в миг се предаде по целия фронт и тил, като по радио. Тази сцена се разигра на 7 септември.” (Вж Цочо Билярски, съставител. Генерал Иван Колев, добруджанският герой, сборник. Изд. “Анико”, София, 2008 г., стр.318-319).

Връщайки се отново към военните разкази на Йордан Йовков, нарочно пренебрегвани в годините на комунистическия режим, не може да не споменем описанието на битката, която води славната конница на генерал Колев при Мустафа ачи:

“Нов ординарец пристигна. Конят му беше цял във вода, разпален и заморен. Войникът развълнувано донася: “Господин генерал, на триста крачки са до батареята!” Генералът погледна назад: в слабия здрач, като черни пипала, спущаха се и пълзяха колони. Идеха подкрепленията, но тъй бавно и незабелязано, както се движи всяка пехота. Изгубената минута можеше да струва скъпо

И генералът отсечено и твърдо заповядва: “Дивизията в атака!”

Спокойната маса на конните полкове изведнъж се раздвижи. И сега, в тая тревожна и мрачна вечер, настъпи зрелище, което сякаш не беше действителност!

Разгънати в боен ред, тия полкове имаха фронт повече от два километра. Рядко може да се види нещо по-импозантно и по-страховито от движението на такава голяма конна маса. Редиците пълзяха и се преливаха, като тъмна лава, буйно се мятаха и пръхтяха конете, припламваха кръстосаните блясъци на саблите и сред тежкия и многогласен шум мерно се отсичаше глухият тропот на хилядите копита. Стълпове от прах, като мътна завеса, съединиха земята с облачното небе.

Беше тъмно вече, навсякъде се сипеха шрапнели и грееха в мрака, като ракети. Но нищо не спираше устрема на конната маса и в тъмния хаос на движението и огнените взривове, в които вреше цялото поле, сякаш избухваха изпод копитата на бясно препускащите коне. Отделиха се няколко ескадрона и по-бързо и по-стремително полетяха пред всички, преминаха покрай батареята, сляха своето ура с урата на нейните защитници и превалиха оттатък хълма.

“Че българските войски ще сложат оръжието си пред тях, ще ги пуснат да навлязат в България с песни и музика…” Криви им излизат сметките на “братушките” обаче. Бесарабският българин генерал Колев държи слово пред своята конница:

“Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

За повечето от българските офицери и политици антибългарската политика на Русия става ясна още тогава.

Даниела Горчева /168chasa.bg