Archiv der Kategorie: Общи

Писмото, което твоят тинейджър не може да ти напише

Veröffentlicht am von
Antworten

.

wp-writing-a-letter-dreamstime-smЕдно писмо до всички родители. Едно писмо, което ще ви помогне да погледнете с други очи на вечната война вкъщи. Война, която непрекъснато ви кара да се питате къде бъркате, кара ви да се съмнявате в себе си, кара ви да страдате… Едно писмо, което вашето дете би искало да ви напише. Ако знаеше как.

„Toва е едно писмо, което ми се иска да можех да ти напиша.

Тази война, която в момента водим. Тези непрекъснати спорове. Аз имам нужда от тях. Имам нужда да споря. Не мога да ти го кажа обаче, защото не знам как да се изразя правилно. А и без това няма да прозвучи смислено.

В момента имам нужда да съм в конфликт с теб и имам нужда да мина през него. Имам нужда мина през омразата си към теб и към себе си.

Затова имам нужда от тази война, въпреки че и аз я мразя. И няма значение за какво се караме: за домашното, за прането, за боклука, за разхвърляната стая, за това, че искам да спя при приятели, за това, че искам самостоятелност, за това, че не искам самостоятелност, за гаджетата ми, за добрите ми приятели и лошите приятели. Няма значение. Имам нужда да се карам с теб и имам нужда ти да ми отвръщаш.

Отчаяно имам нужда да държиш другия край на въжето. Да го държиш здраво, докато аз най-накрая не го пусна – защото съм намерил за какво друго да се хвана в този нов свят.

Свят, който тепърва опознавам. Както опознавам и себе си. Преди знаех кой съм. Знаех ти кой си. Знаех кои сме. Но сега това не е така. Сега търся своите граници, които понякога откривам, само когато се изправям срещу теб. Само когато избутвам всичко, което познавам, до ръба на тези граници. Тогава ми се струва, че сякаш се освобождавам, че новото ми Аз се ражда, че мога да дишам.

Знам, че копнееш за сладкото дете, което бях. Знам го, защото и аз копнея за същото. И този копнеж е болезнен.

Чувствам обаче, че войната ми с теб, с всички, ще ме научи, че моята сянка не е по-голяма от светлината в мен. Тази война ще ме научи, че лошите чувства не значат край на взаимоотношенията. Тази война ще ме научи да слушам себе си, дори когато това може да разочарова останалите.

Този наш скандал, скандалът, с който се разделихме последно, ще свърши. Като всяка буря, ще отмине. Аз ще го забравя и ти ще го забравиш. Докато не се върне отново. За нещо друго. Или за същото. И тогава отново ще имам нужда да се хванеш за въжето. За да има за какво да се хвана и аз.

Знам, че тази задача те изтощава. Знам и че най-вероятно никога няма да ти благодаря за това, което правиш. Вероятно дори няма да си дам сметка за ролята, която играеш. И сигурно ще те критикувам за начина, по който правиш нещата. Никога няма да ми се струва, че това, което правиш, е достатъчно. И въпреки това, аз завися от теб и от начина, по който ще издържиш на тази война. И няма значение какво правя, колко споря, колко се цупя, колко мълча. Аз имам нужда от теб. Имам нужда да си там.

Моля те, дръж здраво другия край на въжето. И знай, че това е най-важното нещо, което някой прави за мен точно в този момент.

С обич, твоят тинейджър”

Автор: Гретхен Шмелцер, д-р по психология / myvelikoturnovo.com

Притча за екскурзията на твоя живот

Veröffentlicht am von
Antworten

.

a994012531a064cee191b71c491599f4_LВеднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.

В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.

На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.

После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.

– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.

Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.

Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.

И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.

– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.

– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.

– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.

Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.

– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност, не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.

Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва – всеки миг и всяка стъпка от него!

gnezdoto.net

Това са 15 храни, които Петър Дънов съветва да консумираме в различни ситуации

Veröffentlicht am von
Antworten

.

заленчуци и плодовеХраната може да разболява, но може и да лекува. Трябва да знаем кое е полезно за нашия организъм и каква храна трябва да приемаме, когато имаме някакви проблеми. Това са 15 храни, които Петър Дънов съветва да консумираме в различни ситуации.

Полезно е!
1. Магданозът лекува болки и неудобства в стомаха.
2. Тиквата успокоява нервната система преди изпити или важни събития.
3. Вареният зрял боб лекува бъбреци.
4. Лимонът активизира човешката дейност. Носи усещане за сила и енергия.
5. Копривата запазва пигментацията на косата и забавя побеляването й.
6. Ябълката е плодът на красотата, затова Петър Дънов я препоръчва на дамите.
7. Динята е плод, който можете да си хапвате при носталгия, загуба на настроение и желание за активност.
8. Грахът влияе на хубавия и равномерен тен на кожата.
9. Патладжаните навяват самоувереност.
10. Пъпешът е за онези от вас, на които им се налага да проявяват разбиране, търпение и такт.
11. Смокини – естествен строител на имунната система.
12. Прасковите са нежен лечител на стомашни раздразнения.
13. Кайсиите ще ви помогнат при болести на черния дроб и анемия.
14. Цвеклото, особено захарното, помага при проблеми с очите.
15. Орехите са най-силния мозъчен стимулатор.
16. Оризът помага да се съсредоточите. Препоръчва се и при медитация или продължително наблюдение.
17. Черешите носят добро настроение и подобряват кръвообращението.
18. Доматите също влияят благотворно на кръвта.
19. Картофите ви карат да се чувствате удовлетворени.

actualno.com

Кокичето се бори с тумори (рак), стимулира мозъка. Шафранът също помага при Алъхаймер

Veröffentlicht am von
Antworten

.

кокичеНякои пролетни цветя като кокичета, минзухари и нарциси, а така също лавандулата и шафранът, съдържат вещества, които подпомагат активността на мозъка, притежават противовъзпалителни и дори противоракови свойства, съобщава Well News. Различните лечебни свойства на цветята са били открити от китайски учени. Те са установили, че кокичетата съдържат вещество, което подобрява работата на мозъка при болестта на Алцхаймер. Благодарение на галантамина се извършва активиране на предаването на импулси от невроните, което съществено влияе на когнитивните функции на болния и облекчава протичането на заболяването. Галантаминът също така се съдържа в значителни количества в нарцисите. Учените продължават активно да изследват и възможността той да бъде използван при лечението на онкологични заболявания. Друг екип учени от Сидни е установил, че шафранът не само подобрява паметта на болните от Алцхаймер, но и значително повишава еластичността на клетките. Това е много важно за хората, които губят остротата на зрението си с течение на годините. Колхицинът пък е активно вещество, добивано от минзухарите, което притежава противовъзпалителни и антиракови свойства. Лавандулата спасява от нервно напрежение, безсъние и тревожност. Тя има и болкоуспокоявщо действие. 1.Вземат се 100 кокичета и се накисват в 1 л. гроздова ракия и се оставят на слънце 40 дни.Прецежда се и течноста се налива в бутилка.В продължение на 15 дни се пие сутрин по една чаена лъжичка подсладена с една чаена лъжичка мед. 2. В едно шише от около 700 грама ракия сложете накъсани 60 цветчета от кокичета. В този вид ракията трябва да престои на сухо, тъмно и студено място около месец и половина. Когато стане готова, с ракиената настойка от кокичета се мажат гърбa и гърдите на болния. Отгоре се слага вестник, облича се памучно бельо и така се спи. Компресът с ракия от кокичета е много добре приложим при деца, защото загрява и кара болният да се изпоти, като така се изкарва болестта навън. Хубаво е да наглеждате детето, за да му смените дрехите, ако случайно се изпоти повечко. Всеки възрастен може спокойно да прилага разтривките с ракията, като след изпотяване задължително трябва да сложи други дрехи. Може да приемате лечебната ракия от кокичета и вътрешно – по една супена лъжица сутрин и вечер преди лягане. 3. Засилва слюноотделянето и потоотделянето, стеснява зениците. Прилага се при парези от различен характер, а също така за лечение на двигателни и сетивни нарушения – неврити, церебрални парези, парези на пикочния мехур и червата (особено след операция), мускулни дистрофии, периферни спазми и др. Това действие се дължи главно на алкалоида галантамин. В българската народна медицина кокичето се използва при старческо треперене, нарушение на зрението, отпадналост, язва. НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА: 40 кокичета с листата се нарязват ситно и се киснат 20 дни в 300 мл силна ракия. Прецежда се и се пие по 40 капки преди ядене 3 пъти дневно. 4. Лекува кокоши трън Луковицата се разрязва на две и се налага върху кокошия трън и се прави превръзка с бинт. Лекуват алцхаймер с кокиче и нарцис Цветята могат да помогнат за лечението на алцхаймер, пише в. „Дейли мейл“. Напримеркокичетата съдържат галантамин. Веществото влиза в състава на лекарство срещу деменция реминил. Помага на болните, като повишава концентрацията на ацетилхолин – субстанция, с чиято помощ се предават съобщения между невроните. При алцхаймер намалява нивото на това вещество. Нарцисът също като кокичето съдържа галантамин. В него има още едно съединение, което има способността да минава мозъчно-кръвната бариера. Това значи, че с него може да се доставят различни лекарства до сивото вещество. Шафранът – подправка от тичинките на вид минзухар, SAFRANпък влияе на мазнините, които участват в обменните процеси в окото. Прави зрителните клетки по-здрави и по-устойчиви. Пациенти с алцхаймер, поемали шафран, показали подобрение в по-голяма степен, отколкото при терапия с традиционни лекарства. Изследване в Токийския университет пък установи, че кроцинът – съединение, което придава специфичния цвят на шафрана, подобрява паметта и умствените способности. Оранжевата подправка съдържа колхицин, който притежава противовъзпалителни и противоракови свойства. Лавандулата спасява от безсъние, тревожност и болки, подобрява настроението, изявява се като истински антидепресант. Растението цветове намалява агресията при хора с деменция. Немско проучване разкрива, че то е толкова ефективно, колкото и популярно лекарство. Тайната е в съединение в мозъка, което се образува под нейно влияние – гама-аминобутирична киселина (GABA).

Материали Интернет

Ремарк: Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение

Veröffentlicht am von
Antworten

.

unbekannt-1Той е един от най-изявените писатели на миналия век. Известен е преди всичко като автор на антивоенни романи, но неговите мъдри мисли носят толкова общочовешки заряд, че нямат нужда от графа и определение – те просто са въздишки на истината.


Цитати от Ерих Мария Ремарк:

1. Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.

2. Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.

3. Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.

4. Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.

5. В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.

6. Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.

7. Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много трудно приложима.

8. Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.

9. Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.

10. Никога, никога и пак никога няма да се окажеш смешен в очите на една жена, ако направиш нещо за нея.

11. Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Няма средно положение.

12. Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем, и който въпреки всичко не ни принадлежи.

13. Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.

14. Само когато окончателно се разделиш с един човек, започваш истински да се интересуваш от всичко, което го засяга. Това е един от парадоксите на любовта.

15. Такъв е светът – може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.

mila.bg

Неизвестността сковава

Veröffentlicht am von
Antworten

.

konzept-von-furcht-und-von-gespenstischer-schwarzer-unbekanntheit-22209006Някога, в едно кралство, мъж извършил престъпление. Хванали го и го отвели при краля на съд. Наказанието, предвидено за такова престъпление било смърт, но кралят предложил на нещастника да избере: бесилото или да провери какво има зад една голяма, тайнствена, черна, желязна врата в подземията на двореца.
Помислил престъпникът и избрал бесилото. Когато му надянали примката на врата, той изведнъж казал:
– Ваше Височество, стана ми любопитно, какво все пак има зад тази врата?.
Кралят се усмихнал загадъчно:
– Много странно, но досега все така се получава…Предлагам на всеки, запътил се към смъртта, този избор и всеки избира бесилото.
– Но, какво все пак има зад тази врата? Така или иначе на никого няма да кажа…- настоявал престъпникът, сочейки примката на шията си.
Помълчал кралят и накрая отвърнал:
– Там е свободата! Но, хората толкова се страхуват от неизвестността, че предпочитат въжето пред нея!

.

Да бъдеш елегантен не означава да се набиваш в очите, а да останеш в паметта | Джорджо АРМАНИ

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Armani-Giorgio(Giorgio Armani 1998, © Bob Krieger)

1. Да бъдеш елегантен не означава да се набиваш в очите, това означава да останеш в паметта.

2. Разликата между стила и модата е в качеството.

3. Евтините обувки са лоша икономия. Не правете икономии с главното – обувките са основата на вашия гардероб.

4. Да изглеждате чувствено и секси – това е въпрос на увереност в себе си. То е състояние на ума толкова, колкото и състояние на тялото.

5. Радвам се, че в днешно време отново се появи желанието да бъдем елегантни. Елегантността е ключ към цялостния облик, неподвластна на времето, тя никога няма да излезе от мода, а ако я притежавате, вие винаги ще бъдете в крак с модата. Мисля, че дължа собственият си успех на тази философия. За мен, стилът е много по-важен от мимолетните модни тенденции.

6. Не си струва да сте твърде усърдни, когато избирате дреха – най-стилните хора изглеждат така, сякаш не са положили никакви усилия спрямо собствения си външен вид. Стилът се свежда до себеизразяване и аз не мисля, че нещо може да изглежда действително ужасно върху човек, който е искрен със себе си.

7. Черното и тъмносиньото правят силуета по-строен и фин от всички останали цветове. Ако се придържате към тази гама, вие може да си позволите да експериментирате с формата и материята на дрехите.

8. Значението на аксесоарите днес е голямо, затова инвестирайте в обувки, чанти, вратовръзки, колани. Тогава ще може да обновявате своето облекло отново и отново. Съобразявайте се с цветовете, които носите и купувайте съответстващите аксесоари. Помнете, че със сивото може да носите и черно, и кафяво. Часовниците – да, те са един от най-важните детайли, които казват много за човека.

9. Избирайте тъкани от неутрални цветове, без ярки елементи  – от гледна точка на  модата, те ще ви служат по-дълго.

10. Добре избраният аромат може да се превърне във ваша отличителна черта. Това е първото, което хората усещат когато вие влизате в стаята и последното, което изчезва, когато я напускате.

(Giorgio Armani, ©Toni Thorimbert)

Източник: misstits.ru/http://webstage.bg

Родните космополити и „съжителството“ в Османската империя – Пази Боже, сляпо да прогледне*

Veröffentlicht am von
Antworten

.

robinyaСъжителството в Османската империя е било робство – особено през първите векове на „присъствието“. Би било смешно, ако не беше жалко как в продължение на четвърт век хора, броящи себе си за либерални космополити усърдно се опитват да редактират националната памет на българите в съответствие с модните за тях полит-коректни клишета. Всъщност те не са космополити, а провинциални мишоци. Космополит е човек, който успешно е интегрирал в личността си всички нива на своята идентичност – като започнем от семейството. Успешният космополит е добър син и баща, отзивчив съсед и гражданин, патриот на своята родина и отговорен носител на духовната традиция, която е наследил от предците си. Едва тогава той успешно може да придобие мировата идентичност на космополиса… Нашенският космополитизъм е пази Боже сляпо да прогледа. Христо Ботев е истински космополит – четете „Политическа зима“! Но неговият космополитизъм не му пречи да напише „…да гледам турчин как бесней над бащино ми огнище“ – напротив, непримиримостта пред унизителното битие на робството е неразделна част от мировото съзнание на българския поетичен гений.

Смешни са полит-коректните обитатели на Ганковото кафене, които от десетилетия не мирясват докато не прекръстят турското робство на „присъствие“ ли не щеш, сега пък на „съжителство“. През Възраждането българският народ имаше достоен елит, съизмерващ се с най-големите върхове на своята епоха. Левски, Ботев и Каравелов не бяха по-глупави от сегашните „либерални“ полит-коректници когато говореха за турско робство. Тяхното определение си стои и никой не може да го помръдне, защото то отразява истината за историческата епоха на Османското господство над България. Ама било остаряло, ама било недемократично – а стига бе, кога станахте калайджии, кога ви почерняха задниците? Левски и Ботев на демокрация ще учите! Същият Левски, който каза – „Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България“. Същият Левски – „не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род…“

За съжаление днес българският национален елит не само не се съизмерва с космополитизма на епохата си, но не може и носа си да покаже извън Ганковото кафене. В тази задимена от интриги публична среда царуват дребнодушието и милиционерския тарикатлък. Всичко Мара втасала – само дето турското робство „съжителство“ не беше станало. И от какъв зор? Дали за да обслужим „стратегическата дълбочина“ на комшиите, или за да изразим собственото си плитко малоумие? Май че и двете, и двете, за съжаление…

Огнян Минчев – Фейсбук

*) Заглавието е поставено от списващия блога

Как да си направим домашно филе „Елена“

Veröffentlicht am von
Antworten

.

филе ЕленаНашата приятелка от „Кулинария с Нина“ ни представя класическа рецепта за филе „Елена“ –  универсално мезе, без което на трапезата винаги нещо ще липсва.

Необходими продукти:

– 1 парче (около 1 кг.) свинско бонфиле;
– 1 ½ кг. морска сол;
-20 г чубрица;
– 20 г червен пипер;
– 20 г черен пипер;
– 1 ч.ч. хладка вода.

Начин на приготвяне:

1. Обезципяваме филето и го поставяме в тенджера или друг съд. Покриваме го с морска сол и добавяме водата.

2. Оставяме месото така за 24 часа, след което го изваждаме и поставяме в хладка вода за няколко часа, за да се обезсоли. (Може да сменим водата 1-2 пъти.)

3. След това промушваме месото със здрав конец и го оставяме да отцеди за около един-два часа.

4. В купа смесваме всички подправки и след като месото се отцеди, го обтриваме добре с подправките. Увиваме месото във фолио, като по желание може да го затиснем между две дъски за една нощ (това се прави, ако искаме филетата да станат по-сплескани).

5. Отстраняваме фолиото и поставяме филето на проветриво и сигурно място (да няма досег от животни и насекоми), и така оставяме да се изсуши за около 10 дни.

6. Разрязваме и сервираме.

bgnow.eu

Знахари са лекували рак

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Apricot-seedsB17 се съдържа само в семките на ренета – култивирана ябълка, в семките на круши, костилки на кайсии и сливи и в горчивия бадем

Много хора са се научили да лекуват рак, без да прибягват до официалната медицина. А народните средства са наистина изненадващи.
Едва наскоро стана известно на официалната наука, че ракът възниква поради две причини.

Първата причина – е реакция на липсата на витамин В17.

Втората причина е, че по време на дефицита на този витамин изключително много отслабва имунната система. Катализатор за появата на рака е гъбичката кандида албиканс, която живее във всяко човешко тяло и е причинител на кандидоза.

Следователно, за да се зарази всеки човек с рак, са необходими два фактора: липсата на витамин В17 и отслабена имунна система, която не може да неутрализира действието и възпроизвеждането на гъбата.

Витамин B17 е основният фактор, който блокира развитието на рака.

Ако този витамин е в достатъчни количества, дори и отслабена имунна система се справя с гъбичните заболявания.

А сега нека да разгледаме в кои плодове и зеленчуци се съдържа витамин B17.

Оказва се, че го няма нито в домати, краставици и всякакви други култивирани растения от нашата градина. Той се съдържа само в семките на ренета – култивирана ябълка, в семките на круши, костилки на кайсии и сливи и в горчивия бадем.

Една интересна подробност: преди три века и в зеленчуци, и в ябълки и круши този витамин се е съдържал в самите плодове, но със създаването на нови сортове витамин B17 остава само в костилките на тези растения. Ето защо раковите заболявания през 17-и век са били присъщи само за жителите на градовете, а дори и тогава, много рядко.

Как нашите  знахари са лекували това заболяване?

Има няколко начина за лечение на рак, и един от най-разпространените ще опишем.

Народните лечители са били наясно, че основното при лечението на всяка болест е имунната система на човека.

Ето защо в началото на лечението те се опитват да я засилят максимално.

За да се направи това, се взема майски или юнски мед, 1 кг, разтваря се в 1 литър вино или водка, накисва се в тази смес 1 кг дървовидно алое, понякога се слагат и две листа фикус. Задължително се добавят 50 грама сух горски или градински хвощ и 20-50 г жълтурчета. Понякога жълтурчетата се заменяли с лютиче.

Отровата на лютичето и жълтурчето служи като убиец за раковите гъбички, а всички други билки засилват имунната система на човек, като са и балсам за изцеление на вътрешни рани, причинени от тумора.

Когато всички тези неща се съберат, разтворът се поставя на тъмно място и кисне 12 дни.

След това тази настойка се пие три пъти на ден един час преди хранене.

Някои лечители в този състав прибавят сухи или пресни брезови листа, 50 г жълт кантарион или мащерка.

Всичко това повишава ефективността на балсама и помага на организма да се отърве от заболяването.

Но това е само първата половина на лечението.

Втората половина е такава: 3 пъти на ден се ядат 20-50 ядки и семки от сливи, кайсии, бадеми и праскови.

Важно е да се знае, че тези семена трябва да са от пресни или сушени плодове, които не са преминали през термична обработка.

Народните лечители са били наясно, че тези семки и ядки съдържат мощна отрова, но те са знаели и нещо, което съвременната наука открива наскоро. Това, че тази отрова, цианид, не влияе върху организма на човека, тъй като е свързана с вещества, които я неутрализират.

Тази отрова действа само на тумора.

Оказва се, че ядките от кайсия и праскова не само осигуряват витамин B17, но със своята отрова унищожават раковите заболявания.

С такава терапия човек може напълно да се излекува от рак в рамките на шест месеца.

Има и друг начин за избавяне от тежката болест. Той е още по-прост, но изисква силната воля на пациента.

Както се знае, не навсякъде има такива южни растения като алое или фикус. Поради това на тези места хората, заболели от рак, са яли плодове от глог със семената, в които също има витамин B17, пиели са отвара от чага с мляко, консумирали са дива ябълка със семената и са правили физически упражнения за всички мускулни групи.

Вместо гири и щанги са използвали камъни, торби с пясък, воденични камъни и железни пръти. Защо?

Защото по време на тренировка мускулите губят огромно количество протеин, толкова протеин, че болният човек не може да го компенсира чрез храна. Поради това организмът започва да действа посвоему. Той произвежда клетки убийци, които ядат туморния протеин, превръщайки го в аминокиселини за изграждане на мускулите.

Ето защо съвременните почитатели на фитнес и културисти почти не боледуват от рак, макар да не ядат храни, които съдържат витамин B17.

Хората знаели още много повече начини за лечение на рак, но тези методи ние няма да описваме, защото те включват използването на тежки метали (живачен хлорид), въпреки че те са прости и надеждни.

Преработено от автора на блога от материали в Мрежата