Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Традиции и Обичаи на Стефанов ден
Стефанов ден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.
На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.
Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На Стефанов ден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.
Mанастир „Свети Стефан“
През 5 в. мъж на име Лусиан сънува, че мощите на Св. Стефан се намират в „Бейт Джамал“. Действително на въпросното място се откриват кости и се построява визнантийска църква. През 1930 г. върху руините на византийската църква е построена църквата „Св. Стефан“. Счита се, че там се пазят тленните останки на Св. Стефан, с позволение от Рабан Гамлиел II (1-2 в., учител на Раби Акива), председател на Синедриона, който поддържал Стефан по време на съденето му от Синедриона, защото споделял принципите му. Построен е и католически манастир, управляван от салезиански монаси. Имотът е закупен през 1878 г. от отец Антонио Белони, който създава в Бейт Джемал гимназия по селско стопанство в полза на бедните младите хора, особено за сираците.(Дора Дабаш/Фейсбук)
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
„Този е или невеж, или идиот, или пък злонамерен!“ – и Вие ли си казвате така, когато някой не споделя Вашите възгледи? – пита германският есеист Ролф Добели и обяснява защо не бива да се доверяваме на убежденията си.
Учени от университетите в Куопио и в Минесота наскоро предупредиха, че според дългогодишните им изследвания комбинираните витамини не само не са полезни, но могат да увредят здравето. Цената на златото напоследък расте, но борсовите играчи твърдят, че положението може да се промени всеки момент. А Вие самите вярвате ли в полезността на витамините и в сигурността на златото? Германският есеист Ролф Добели обяснява защо не бива да се доверяваме на собствените си убеждения:
Бруно е производител на витамини. Баща му основал фирмата още по времето, когато витамините не бяха лайфстайл-продукти, а лекарства, които се предписват от лекаря. Когато Бруно пое фирмата в началото на 90-те години, търсенето на витамини и хранителни добавки рязко се увеличи. Бруно се възползва от благоприятния момент. Затъна до гуша в дългове, но разшири производството. Днес той е сред най-успешните в бранша и дори оглавява Европейския съюз на производителите на витамини. Още от детските си години той самият всеки Божи ден гълта поне по три таблетки комбинирани витамини. В отговор на журналистически въпрос дали витамините наистина са полезни за здравето, Бруно казва: „Твърдо съм убеден в това!” Въпрос: а Вие вярвате ли му?
Да се допиташ до вътрешното си Аз
Следва и втори въпрос към Вас. Съсредоточете се върху някоя идея, в която сте твърдо убедени. Например: че цената на златото през следващите пет години непрекъснато ще се покачва. Или пък вярата Ви, че има Бог. Каквото и да е, просто го напишете в рамките на едно изречение. Ето и въпроса: вярвате ли си?
Какво излезе? Вие разбира се смятате, че Вашите собствени убеждения са по-убедителни от това на Бруно. Обяснението е просто: във Вашия случай става дума за наблюдение, насочено навътре, докато наблюдението Ви за Бруно е насочено навън. Казано по-лековато: Вие можете да надзърнете в собствената си душа, но не и в душата на Бруно.
Когато става дума за Бруно, Вие сигурно си мислите: „Той има интерес да вярва, че витамините са полезни. Та нали неговото благосъстояние и социалният му статут зависят от успеха на фирмата. Той освен това пази семейната традиция. И накрая: той цял живот е гълтал витамини и няма сега изведнъж да признае, че това е било излишно.” При Вас самите обаче нещата изглеждат другояче. Вие директно „се допитвате” до своето вътрешно Аз. Естествено, абсолютно непредубедено, както си мислите.
Пита се обаче: колко незамъглен и почтен е погледът навътре? Шведският психолог Петер Йохансон показал на участници в експеримента си съвсем набързо две портретни снимки. Те трябвало да отговорят кое от двете лица им се вижда по-привлекателно. По-късно той им дал да разгледат за по-дълго и по-внимателно избраната от тях снимка и ги помолил да обяснят защо точно това лице са харесали. Йохансон обаче незабележимо ги измамил, разменяйки снимките. Повечето участници изобщо не забелязали подмяната и най-подробно обяснили защо харесват именно пробутаната им втора снимка. Изводът: на интроспекцията не може да се вярва. Когато надзъртаме в душата си, ние винаги конструираме нещо.
Увереността, че допитването до себе си винаги води до нещо като истина или правилност, се нарича „доброволно заслепение” или „илюзията на самонаблюдаващия се”. Този феномен не е просто нещо любопитно, той има сериозни последици. Ние дотолкова сме убедени от собствените си убеждения, че в мига, когато някой ги подложи на съмнение, винаги реагираме по един от следните три начина:
Бъдете свой собствен вътрешен еретик!
Първа реакция „Предполагам, че е невеж”: на човека насреща Ви просто му липсва необходимата информация. Ако знаеше повече, щеше да бъде на Ваша страна. Трябва да бъде допълнително просветен. Политическите активисти мислят точно по този начин. Те вярват, че чрез обяснения може да са насади някакво убеждение.
Втора реакция „Предполагам, че просто е идиот”: човекът насреща Ви притежава необходимата информация, но мозъкът му е недоразвит, така че не може да прави верните изводи. Той просто е тъпак. Това е любимата реакция на онези бюрократи например, които се опитват да опазят „глупавите” потребители от самите тях.
Трета реакция „Предполагам, че е злонамерен”: човекът насреща Ви притежава необходимите информации и дори ги разбира правилно, но умишлено Ви противоречи. Защото има лоши намерения. Така много религиозни хора например се отнасят към невярващите: „Тези са дяволски изчадия!”
Извод: нищо не е толкова убедително, колкото собствените убеждения. Ако се придържате на всяка цена към тях, Вие изобщо не сте изключение. Но това е много опасно. Интроспекцията, погледът навътре, до голяма степен е нещо изфабрикувано. Колкото по-дълго и колкото по-твърдо си вярвате, толкова по-брутално може да бъде Вашето отрезвяване. Така че колкото по-силно е едно Ваше убеждение, толкова по-критични бъдете към него. Вие сте умен човек и нямате нужда от догми. Бъдете свой собствен вътрешен еретик!
Искам да надраскам тези няколко реда, защото една на пръв път поглед невзрачна случка ме накара да се замисля и преосмисля шаблона относно израстващото ни поколение.
.
.
.
.
.
.
Та накратко сюжета на случилото се. Вчера вечерта, някой ме търси на домашния телефон, което само по себе си е необичайно, защото освен майка ми, друг от познатите и роднините ми не ползва (въпреки, че много от тях имат) стационарен телефон. Приемам аз разговора и един приятен женски глас отначало ме пита дали говоря български и след като аз потвърждавам това, ми казва, че е намерила портфейла на дъщеря ми, на улицата.
Честно да си призная, в първия момент помислих, че някой си прави майтап, защото вероятността дъщеря ми да си загуби портфейла и да го намери българин (българка) във Виена е нищожно малка, като се има предвид, че тя не познава почти (да не кажа абсолютно) никакви сънародници, тук.
В течение на разговора обаче се уверих, че не е майтап, защото момичето от другата страна ми описа изключително точно неща, които се намират във въпросното портмоне и се уверих, че действително е така.
А какво се беше случило. После разбирам от дъщеря ми, че ѝ се е била скъсала торбата с която ходи и явно така е изпаднало то. Ама това не е от значение, а важното е, че една българка, намирайки го си е направила труда да търси в Интернет всичко за собственика на тази вещ и след като е намерила моите данни (вътре е имало банково извлечение с моето име за платена издръжка), се е свързала с мен. Това е което всъщност е многото работа заслужаваща уважение, която показва висок морал и заслужаващи изключителни аплодисменти, вътрешни добродетели. Шапо, за постъпката!
Някой може би ще се поинтересува, какво е имало вътре, в загубената вещ. Ами малко пари, златна кредитна карта и друга разплащателна такава, някакви лични документи, снимки и други дребни, но лични неща. Разбира се, всичко си беше на мястото.
Като заключение искам да споделя, че младото поколение на България май е по-добро, отколкото славата му. Тези многото само че, които са читави, са и по-скромни и за тях никой не пише. Пишат само за силиконките и авточамбазите, като това дава една крива представа за всичко.
(с други думи, още когато всички събития са били пресни, пресни…)
Константин Димитров, или Косьо Самоковеца, е млад мъж, на когото се приписват митични корупционни контакти и възможности и който успя да се опази в сянка през целия мандат на ОДС и първите дни на управлението на НДСВ.
Неговата поява или по-точно заздравяването на контактите му с политическия елит се свързват с две ключови кадрови промени през есента на 1999 и лятото на 2000 г., които довеждат до засилване на политическия натиск и централизирана експлоатация на веригата “контрабандисти – силови групи – митници – спецслужби – политици”.
По времето на социализма контрабандата е била държавна политика, в основата на която била фирма “Кинтекс”. Наричали я Предприятието. В ония години други “предприятия” нямало. В “Кинтекс” търгували основно с оръжие, но и с цигари. Били разработени дори специални бързоходни баржи, с които контрабандното “Марлборо” стигало до Истанбул. С парите се финансирали революционното движение на кюрдите, както и други братски народоосвободителни фронтове. Всичко това е история. На базата на старите канали обаче съществува мрежа от политици, митничари и бивши шефове в тайните служби, която успява да оцелее при всички политически промени досега. Смята се, че генерали от бившата ДС контролират инфраструктурата на тази мрежа, като в различните етапи преминават към различни политически покровители. Всеки нов управленски екип само пренастройва системата към собствената си партийна каса. И това в България се приема за нормално. Всички политици роптаят срещу каналите, докато са опозиция, в момента, в който дойдат на власт, започват да ги ползват. Контрабандните канали процъфтяха при югоембаргото по времето на Беров, не успя да ги унищожи и ортодоксалният социалист Виденов. Най-голямото разочарование беше първото правителство на Иван Костов, което имаше първата реална възможност да ги спре. Но както всички вече знаят, моралът не беше стихията на бившите управляващи…
Героят на тази история –
Косьо Самоковеца, излиза по-сериозно на сцената
след ремонтите в правителството на Иван Костов.
През август миналата година е сменен главният секретар на МВР ген. Божидар Попов и на негово място е назначен ген. Славчо Босилков. Като мотив за отстраняването на Попов беше посочено откриването на подслушвателни устройства в дома на главния прокурор. Босилков, който през 1998 г. беше освободен от Богомил Бонев като директор на Национална служба “Полиция”, до връщането му в МВР беше съветник на Иван Костов по въпросите на националната сигурност. През октомври предишната година пък беше отстранен и тогавашният шеф на митниците Пламен Минев, който беше “издигнат” за зам.-министър на финансите. Той беше сменен от шефа на свиленградската митница Захари Захариев. Захариев станал митничар №1 след елиминирането на две други кандидатури на хора от централното управление в София – на Асен Асенов и бившият зам.-директор на Агенция “Митници” Ангел Дончев. Вторият дори бил одобрен от Муравей Радев. Според бивши шефове от митниците лично тогавашният премиер Иван Костов е взел решението за назначаването на Захариев.
Именно по негово време се завърта схемата на Косьо Самоковеца, която беше описана в миналия брой на “Капитал”. Според бивш шеф от МВР Самоковеца се познава със Захариев отпреди – от митницата в Свиленград. След това той за известно време работи с ВИС и за кратко време е съдружник с шефа на групата Георги Илиев.
“Косьо Самоковеца се опита да завладее и свърже каналите от Кулата и Свиленград и до голяма степен успя да го направи”, обясни източник от МВР. Според него това са част от каналите, които някога са експлоатирани като държавни. “В тях определени сегменти държат хора от почти всички местни структури на партиите. Основен фактор през периода 1994-1999 г. беше известен политик и бизнесмен от твърдото крило на БСП, но бяха намесени и политици от много други партии, включително много популярни фигури от СДС като Христо Бисеров и други. Някои от тези хора работеха за своя сметка, но понякога и за финансиране на партиите си”, твърди бивш шеф в МВР.
Според различни източници от МВР една от групите политици от СДС, който са имали допирателни точки с Косьо Самоковеца, са лидерите на софийската организация. Текли ли са пари от контрабандата към него или към касата на софийската организация на СДС знаят най-добре отстранените служители от НСБОП, водили фиктивната разработка-чадър на Самоковеца, но те едва ли биха проговорили някога. Шефът на столичното СДС Евгений Бакърджиев не пожела да разговаря по тези въпроси.
Публично известен факт са добрите отношения между Бакърджиев и шефа на НСБОП Румен Миланов. Източници от “Шести септември” дори твърдят, че Бакърджиев е правил опит да ходатайства пред новото ръководство на МВР Миланов да запази поста си директор на НСБОП.
Известно е, че ръководството на МВР не е доволно от службата, а
Главният секретар е в хладни отношения с антимафиот №1
Факт е, че първото нещо, което новият главен секретар на МВР Бойко Борисов направи, е да изчисти хората на Самоковеца точно в НСБОП.
“Не е само Самоковеца, който държи всички контрабандни канали. Във Варна този бизнес си го поделиха ВИС и ТИМ, схемата е приблизително същата, само не е известен докрай пътят на парите. В Бургас ситуацията е по-сложна – там каналът се държи от Митьо Очите, но СИК и ВИС имат огромни апетити и там най-вероятно още ще се стрелят. Всичко това става с подкрепата на политици и лица, близки до властта”, коментира същият източник. Едно връщане назад във времето ще припомни, че ексдепутатът Йордан Цонев също беше свързван с кадруването и с битките за бургаската митница.
Според хора от МВР Косьо Димитров е стигнал до каналите покрай работата си с ВИС, но след като се е замогнал, стартира собствен бизнес и започва да купува митничари. Когато Захариев идва в София, той знае за тези канали от Свиленград.
При договорената схема групата на Самоковеца прибирала 40% от рекета върху контрабандата, а 60% отивали нагоре по веригата в шефовете на митници и политиците. Според запознати приносът на Захариев бил в стягането на дисциплината по митниците, но и в централизирането на схемата за разпределяне на приходите от контрабандата и политическия рекет и насочването на част от тях към СДС.
“Достатъчно беше Захари да каже искам повишение на приходите с 12% например и това веднага ставаше – нямаше мърдане. Така той един вид регулираше контрабандата и влияеше върху разпределянето и на печалбите от нея”, коментира източник, близък до Агенция “Митници”.
След назначаването на новия митнически шеф скандалният бизнесмен, който преди това контролирал контрабандата през Свиленград и канала до Пловдив, след това поел контрола на контрабандните канали от Кулата и Капитан Андреево до столичната митница в Горубляне. Същият източник твърди, че парите са предавани всяка седмица от хората на Самоковеца директно на Захариев. Тази информация не е потвърдена. Бившият митнически шеф не се отзова на поканата да коментира тези обвинения, която “Капитал” отправи чрез приближено до него лице.
В справка на службите се сочи, че през първата половина на тази година “основните постъпления от наркотрафика и контрабандните канали, контролирани от Косьо Димитров-Самоковеца, се насочват към централата на СДС за финансово осигуряване на предизборната кампания и заплащане на задгранични разходи”, сред които се сочат публикации в чуждия печат.
В документа се твърди, че голяма част от средствата се предават на шефа на митниците, било лично или чрез трето лице от Косьо Самоковеца или жена му. В справки на МВР пък се твърди, че едно от лицата, което е “затваряло” веригата за предаване на парите “нагоре”, е бил близкият до Иван Костов бизнесмен Славчо Христов. Според източник от МВР Славчо Христов в този случай е бил маргинална фигура. Той вземал по “едва” 50 хил. долара седмично, за да “осигури” подкрепата и да “подсигури” най-високото място, твърдят от службите. Не е ясно дали експремиерът наистина е бил в течение на тази схема, или просто се спекулира с името му.
В справка на спецслужбите се сочи, че сумите, които “доставял” Самоковеца, са били около 500 хил. долара седмично. Срещу тази заслуга на Захариев е обещано да остане шеф на митниците и в бъдеще, след като СДС спечели изборите. За услугите си Самоковеца пък получава съдействие да изнася през контролно-граничните пунктове (основно Кулата) към Германия и Кипър големи суми пари. Както и гаранции, че ще запази контрола над каналите и съответно огромните си доходи от тях. И което е не по-малко важното, че ще бъде защитен от вниманието на МВР и службите.
Въпросът за тази конспирация и подпомагането й от службите под протекциите на управляващите от най-високо ниво беше повдигнат и от парламентарната трибуна, макар и не така конкретно и с подробности.
Чадърът на МВР и службите
МВР и службите също имат свои механизми, с които осигуряват заслон на някои от трафикантите, за които е подсказано, че са специални случаи. Едната техника е, ако се прави разработка, тя да се вземе от едната служба, например НСС, и да се даде на друга, например НСБОП. При друга техника съответното високопоставено лице от НСБОП например изисква всеки ден да му се докладва по определената разработка и я взема под личен контрол. След това, активно управлявайки я, не я довежда доникъде. А същевременно разполага с цялата информация, включително за това кой и за какво се интересува по въпроса. Третата техника е директното предупреждение срещу съответното заплащане. Често техниките се смесват. В случая с Косьо Димитров той уж е разработван от НСБОП, но разработката не е доведена доникъде. Версията е, че чрез тази фиктивна разработка той на практика е бил защитен от разработване от други служби, където няма свои хора.
“Босилков беше лансиран за главен секретар на МВР направо от кабинета на Иван Костов, оттам дойде и политическата протекция за Захариев и Самоковеца”, твърди бивш шеф от спецслужбите. Босилков е в близки отношения с Димитър Москов, който беше негов заместник в ДНСП и наблюдаваше работата на икономическата полиция. След това Босилков го назначи за зам.-директор на НСБОП. Именно чрез него се твърди, че е извършвал контрола върху работата на редовите служители в НСБОП. “Схемата на контрабандата не може да стане и без обезпечаването й на границата от Гранична полиция. Те покриват оперативно района край границата, те са правозащитният орган на границата и трябва да се борят с престъпленията там, включително от митничари. Но не изпълняват тези свои правомощия, които са им дадени със закон. Затварят си очите заедно с НСБОП. Не може да мине камион, а ти да кажеш, че е минала лека кола, или изобщо да не отразиш, че е минало нещо. Сега се парадира, че са подписали споразумение за съвместна работа на митниците. Каква е ползата от това споразумение, ако пак заедно си затварят очите”, коментира източник от службите. Според него директорът на служба “Гранична полиция” полк. Валери Григоров е бил изолиран при назначаването на възлови хора на граничните контролно-пропускателни пунктове и не е бил в състояние да контролира какво се прави там.
“Това, което публикувахте в “Капитал” и в “Дневник” за Косьо Самоковеца, е 99% вярно”, заяви източник от МВР. За тези неща хора от службите са сигнализирали всички държавни нива, сигнали са изпращани и до президента Петър Стоянов. Докладите обаче останали без последствия. Единственият пробив е, когато през февруари тази година депутатът от БСП Татяна Дончева препоръча на политиците да питат за митниците Косьо Самоковеца. В НСБОП са имали отговора или по-точно са можели да го имат, ако са се постарали наистина да го научат. Но това не е направено. Единственото засичане на информация за каналите на контрабандния бос е станало в НСС. В тази служба установили, че със Самоковеца са свързани няколко служители в НСБОП. Те го разработвали само фиктивно, а в действителност са изпълнявали ролята на чадър за него и сделките му. В полицейските справки ръководството на НСБОП се свързва също със силни доскоро политици, един от които, е ексвицепремиерът Евгений Бакърджиев. Той беше освободен от правителството през зимата на 1999 г., но запази влиянието си в СДС и особено в софийската организация.
След като разбрал за прихващането на информация от НСС, Славчо Босилков изискал оперативните дела по случая от НСБОП и работата по тях в НСС била стопирана. Славчо Босилков не беше открит, за да коментира това твърдение на свой бивш колега.
“Самоковеца вече загуби покровителите си в МВР”, твърди източник, пожелал анонимност. Едва ли е случайно, че едно от първите неща, които направи новият главен секретар на вътрешното министерство, е да свали доверието от петима служители в НСБОП именно от сектора “Стокова контрабанда”. Според някои източници един от отстранените е точно човекът, който е водил разработката за Самоковеца.
Скандалът в Русе
Скандалът в Русе, независимо от това дали ще има развитие, или, което е най-вероятно, ще бъде замъглен, свърши добра работа. Той оголи технологията на корупцията по митниците, в която основно място заемат назначенията. Вече едва ли някой може да отрича, че политическата корупция у нас функционира като откуп за запазване на мястото или такса за назначаване на нов човек. Показателни са и назначенията на митнически шефове в последно време. Как така се случи, че голяма част от хората, които заеха тези постове, са сред героите в книгата на ревизор №1 “Митници”, уличени в сериозни нарушения и отстранени поради подозрения за участие в контрабанда? Наистина няма преки доказателства, че за реставрацията на компрометирани ексшефове се плаща, но слуховете за това в митническите среди и сред политиците са все по-упорити и твърде конкретни, когато става въпрос за тарифите на откупа.
Решаването на проблема с митниците е въпрос преди всичко на ясни правила и технология на работата. В тази технология вече могат да се включат всички модерни антикорупционни практики.Тези правила още ги няма. Никак не е сигурно, че при този състав на ръководството на агенцията някой ще се сети за тях, след като вече месеци наред вниманието е насочено изключително към подмяната на митнически шефове и връщане назад към отживели времето си техники като 100-процентов контрол на митницата. Резултатът от всичко това може да бъде единствено задръстване на границите и проблеми при преговорите с ЕС. За евросъюза първостепенен приоритет е свободното преминаване на стоките през границата. Изглежда, че у нас няма вътрешна воля обществото да се пребори с контрабандата и корупцията. Затова, изглежда, е по-добре да дойдат англичаните от “Краун ейджънтс”. Дано те успеят да направят с митниците същото, което сториха МВФ и валутният борд с кражбите от финансовата система.
С благодарност, за креативната идея на Гергана Дукова. Единственото ѝ условие е, да не се търси печалба от интелектуалния ѝ труд.
Направата може да се осъществи във всяко ателие, където печатат върху текстил, като и им се даде един от изтеглените по-долу файлове. Може и онлайн да се поръчат.
Компютърен гений, самотник, измамник – понятието „хакер“ поражда най-различни асоциации. Но не и такива, които биха описали разбивачите на пароли като… философи. Що за хора са хакерите и какви цели преследват?
Оказва се, че съвременните хакери прекарват доста време в размишления върху смисъла на живота. „Започнете с Киркегор, после – Ницше и накрая – Сартр“, пише член на хакерски форум. „Всеки един от тях има собствена философия, която иска да сподели с останалите”, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”.
В последно време експерти като Йозеф имат доста работа. От няколко месеца насам зачестиха хакерските атаки срещу международни компании, организации и дори цели държави. След като през май обект на атаки бяха технологичният гигант Сони, автомобилният производител Хонда, както и Международният валутен фонд, през юни хакерите насочиха вниманието си и към правителствени обекти. В началото на месеца десетки хиляди имейли на иранските власти бяха откраднати от групата „Анонимус”, а тези дни беше блокиран сайтът на американския Сенат и този на ЦРУ. Зад последните две атаки стои групата „Лулц Секюрити”, която дори отвори гореща телефонна линия за предложения коя да е следващата им мишена.
Деструктивната сила на уменията им
Формирования като „Лулц” и „Анонимус” са част от новата генерация хакери. Освен че се интересуват от философия, те възприемат действията си като форма на активизъм или по-точно „хактивизъм”. Атаките биват представяни като легитимно наказание за фирми и организации, които действат против интересите на гражданите и потребителите.
Така например от „Лулц Секюрити” твърдят, че пробивът в системата на Сони е бил с цел да се изобличи невъзможността на компанията да осигури защита на личните данни на потребителите си. „Хактивистите използват действията си като средство за протест срещу несправедливостта”, коментира Питър Ууд, консултант по компютърна сигурност. „Дали всички са съгласни с тях, е друг въпрос“, допълва той.
Останалите хакерски групи обаче невинаги преследват благородни цели. Макар първите хакери през 80-те да са били най-вече деца и тийнейджъри, играещи си с телефонни мрежи и проникващи в компютърни системи за забавление, днес те постепенно откриват деструктивната сила на уменията си. Източването на банкови сметки и кражбата на информация се превръщат в доходоносен бизнес.
В началото на 90-те в САЩ и Великобритания са приети първите закони, които криминализират дейността на хакерите. Те обаче не успяват да спрат компютърните престъпления, дори напротив – с появата на Интернет пред хакерите се откриват нови възможности да ги заобикалят. Нещо повече: Интернет превръща любителското занимание в една наистина глобална професия. „В последните години се появиха групи във всички краища на света”, разказва Рик Фъргюсън от антивирусната компания Тренд Микро. В Пакистан и Индия например враждата между двете държави се пренася на виртуално ниво именно от такива групи, а за китайските и руските хакери се предполага, че работят за съответните правителства. Дори хакери от Румъния влязоха в международните новини, когато в края на миналата година атакуваха сайт на британски вестник, защото бяха недоволни от тона на статия за местните роми.
Въпрос на цвят
От детски игри през социални протести до кражби за милиони – действията на хакерските формирования трудно могат да се поставят под общ знаменател. „В зависимост от мотивацията им, те се делят на три групи: бели, сиви и черни шапки” – така Фъргюсън обяснява хакерската класификация.
Първите, наричани още етични хакери, са специалисти, проникващи в компютърни системи, за да тестват сигурността им. Черните шапки, или още кракери, са компютърни престъпници, които извършват измами с кредитни карти, кражба на лични данни и други форми на онлайн-пиратство. Някъде по средата се намират сивите шапки, които често хакват сайтове с цел да покажат, че защитата им е слаба и че има дупки в сигурността. Този тип хакери по принцип не преследват печалба или материална облага чрез дейността си.
Към сивите шапки се числят и групи като „Лулц Секюрити” и „Анонимус”. Характерно за тях е, че макар да действат под един флаг, групите нямат нито формална организация, нито изявен лидер. „В тези общности всеки е равен, а целта е взаимопомощ“, обяснява Ноа Бар Йозеф от фирмата за компютърна сигурност „Имперва”. „Вземете за пример нарко-бизнеса. Един дилър не би могъл да извърши всички дейности сам. По същия начин всеки хакер има нужда от кибер-съучастници“, казва Йозеф.
Освен че имат нужда един от друг, за да извършват кибер-атаки, хакерите се организират в групи и за да дискутират най-новите тенденции в бранша. Както и философията на Киркегор, Ницше и Сартр.
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже на творението всяко и създателю
на света и видим, и невидим,
Господ Дух прати, животворящия,
за да вдъхне във сърце ми слово,
което помощ ще даде на всички,
живеещи по твоите наредби.
Защото е светило ярко на живота
законът твой и светлина по пътя
Който думите евангелски жадува,
моли той и даровете твои да получи.
Лети сега и племето славянско!
Към кръщение се устремиха всички,
желаещи да се нарекат твои хора.
Милостта ти, Боже, молят крепко.
Но подай ми днес обилно слово,
Отче, Сине и Пресвети Душе,
на мене, който моля те за помощ!
Ръце нагоре аз безспир въздигам,
от тебе да получа им и сила,
защото на достойния ти сила даваш,
а всяко естество – лекуваш.
От фараонско ме спаси лукавство
и дай ми херувимски ум и мисъл,
о, Троице, пресвята и пречестна,
във радост превърни ти мойта мъка
да почна с мъдрост здрава да описвам
премногото ти чудеса предивни.
На шестокрилите приел мощта,
аз на Учителя си следвам пътя.
Следващ делото и неговото име
ще изясня евангелското слово,
възхвалям Троицата в божество [единно],
която всяка възраст възхвалява,
млад и стар със своя си разсъдък.
Народ нов вечно слава ще въздава
Отцу и Сину, и Светому Духу,
на него чест и крепост, и прослава,
от всичко дишащо и сътворено,
за всички векове и навеки. Амин!
Християнската църква празнува този ден в чест на Благата вест, която Архангел Михаил съобщава на Дева Мария, че ще стане майка на Божия син – Спасителя на света. Благата вест дава и името на празника – Благовещение. В българската традиция денят се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долитат кукувицата и лястовицата и носят благата вест, че зимата си е отишла. Смята се, че на Благовец трябва за пръв път да се хапне нещо зелено – коприва, киселец или лапад, за да потече в тялото на човека нова кръв.
Поверието разказва, че на този ден долита кукувицата за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, а змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
На Благовец се спазват редица забрани с предпазващо значение. Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите. Всички вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото. В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: „Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!“ После те запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване. На тържествената трапеза за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека „нова кръв“. Поднася се риба (печена или варена), пити и лучник.
с малко закъснение се наканих да си направя нов Фейсбук-профил. След горчивия опит от анулирането на първия ми акаунт там, сега ще бъда по рестриктивен относно контактите, които приемам, за да не се повтори старата история.
Разбира се, че една част от „доброжелателките и доброжелателите“, които бяха инициатори на първото ми дамгосване са ми ясни, но както вече написах и в профила си, за мое описание:
Прощавам, защото само слабите не умеят да прощават, но имената на (бившите ми) врагове, никога не забравям и до живот не ми убягват действията им.
На младини се ръководих от сентенцията „око за две, зъб за чене“, ама с годините, поулегнах. Все пак не бих съветвал никой, да изпробва границите на търпението ми…
ще се въздържам от това да търся реванш и то не защото това е признак на слабост, а защото се стремя да съм над тези дребнокарирани и тясноскроени интрижки.
Е, ако някой/някоя много държи, ще получи такъв юридическо-финансов шамар, та чак на наследниците му, ще им държи влага. В състояние съм да го направя и ще моля да не бъда предизвикван, та после да няма ред сълзи, ред сополи…
Със сигурност приятелите от Фейса преди, които са се записали, като фенове на блога ми, с най-голямо удоволствие ще одобря, ако те желаят пак да сме в контакт.
Като заключение ще добавя (парен, каша духа), че умишлено съм добавил банер от ФБ профила ми тук, в блога (в дясно, над календара), за да може всеки, който не е сигурен дали от мен е получил покана за контакт, да може там да кликне и ако това го отведе до същия профил, който го е канил, значи е от мен.
Още веднъж да кажа, че се радвам много, на бъдещите ни контакти във Фейса!
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
Mанастир „Свети Стефан“
