Поместете аргументиран довод в социалните мрежи, който включва имената на определени национални лидери, и ще получите предвидим отговор. В рамките на няколко часа страницата ви ще бъде залята с обиди и подигравки в целенасочено усилие да се прекърши всеки разумен опит да бъдете чути.
Всички сме наясно с безсмислената жестокост на отделни тролове, които прекарват неадекватния си живот в провокиране на другите, но те не си заслужават мястото на този документ.
Когато в социалните медии се появи ключова дума като Тръмп, Путин, Байдън или Зеленски, тя се появява на екраните в спалните и офисите на ярки млади клавиатурни оператори, които просто изрязват и поставят отрицателен отговор. Тези „ферми за тролове“ са трудни за проследяване, тъй като могат да работят отвсякъде и да се движат бързо. Троловете са мотивирани единствено от пари, а не от идеология. Тяхната цел е да ви сплашат, унижат и изолират, за да мълчите. Това е коварна форма на тормоз, която е политически мотивирана – и работи.
Троловете също така наблюдават успешните блогъри и търсят поводи да се оплакват и да карат блогъри/влогъри, да бъдат закрити. Бъдете много внимателни при използването на езика, никога не използвайте намеци или ирония, (алгоритмите не разбират иронията).
Никога не отговаряйте на глупости онлайн, никога не влизайте в спор с човек, който или е сляп за вашите аргументи, или просто му се плаща, за да ви разстрои. Блокирайте и изтривайте!
Мълчанието като последна дума може да бъде полезно оръжие. Нулевият отговор е поражение за трола, а изолацията (блокирането) го прави още понеефективен.
Социалните медии могат да бъдат ефективен и остър инструмент за приятели и бизнес. Не позволявайте да ви навредят!
Tемата за манипулацията на общественото мнение е по-актуална от всякога. Точно за това решихме да ви припомним списъка с 10 техники за манипулация чрез медиите, съставен от световноизвестния американския лингвист, есеист и философ Ноам Чомски.
1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, и те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето. (Наблюдавайте разрешаването на случая с Истамбулската конвенция и Пакта за бежанците и емигрантите на ООН)
5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят. (Припомнете си как бе променена образователната система у нас, според Лисабонските споразумения за средното образование и според Болонската система за висшето образование. И си дайте сметка как ще живеят децата ви.)
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб … (Може би ще си отговорите, защото преобладават ТВ форматите, като Биг Брадър, Вип Брадър, Фермата, Сървайвър и нескончаемите сериали с убийства и насилие.)
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
Доста се позабавлявах вчера с журналистка ни, Капка Тодорова, известна още под псевдонима Лола Монтесьо.
Всичко започна, като на шега, след като прочетох неин материал, подписан с истинското ѝ име в 24 часа, който грубо не отговаряше на истината. Имаше три варианта:
А) Момето не може да смята.
Б) Дезинформира умишлено.
В) Хаотично мята цифри.
Ама да започна от начало.
В материала момето е написало, че на изборите в Австрия, печелившият кандидат (Ван дер Белен) е постигнал това с 3% разлика, което е меко казано смехотворно, да не кажа груба манипулация на истината, която беше 10 пъти по-малка, т.е. 0,3%. В течение на коментираното бях изключително добре информиран, по простата причина, че живея в Австрия над 30 години (политически емигрант бях, избягал от комунистическия Рай, през далечната 1984-та, а от 87-ма съм австрийски гражданин), т.е. повече от половината ми живот съм прекарал в Австрия и политическите и обществени събития в тази страна, пряко ме засягат.
Честно да си кажа, доста ме натъжи, че се залъгват българските читатели със свободни съчинения. Независимо дали от липса на действителна информация, комични математически познания или груба умишлена дезинформация, написаното уронва авторитета на едно от що годе реномираните български издания.
Затова ѝ написах на стената следния постинг:
„Капке, Ван дер Белен спечели в Австрия не с 3%, а с 0,3%. Не е едно и също, ако ти е убегнало по математика.“
.
Божеее, като се впрегна таз‘ жена да ме убеждава, че не съм бил прав, щото видите ли… и носи от девет кладенци глупости, коя от коя все по-големи небивалици, та да склоня на нейното.
Ама няма начин. В статията тя сама си противоречи, помествайки първо победа с 3%, а после публикувайки реалния резултат, който беше 50,3% за Ван дер Белен и 49,7% за Хофер.
Забележката ѝ, че първо написала 3%, защото изпратила материала преди да завършат изборите, на базата на някакво съвсем ранно преброявана (добре, че не е използвала резултата след преброяването само на първия получен вот, защото тогава победата щеше да е за един от двамата кандидати, според нейните изследвания, 100 процентова), не може да отговаря на истината и е инфантилна детска лъжа, защото в същия материал, веднага след „процентите‘ помества и разликата в гласовете (31000), които отразяват 0,3% разлика. Да не говорим, че по-долу тя описва и реалния резултат, ама без да „изчислява“ разликата. С други думи, лъжлива повлекана, която с всички средства се стреми за кашира плиткоумието си.
Това ме кара да съм почти сигурен, че чисто и просто математиката не ѝ е най-силната страна, меко казано.
Последното убеждение ми се затвърди и когато изневиделица, около полунощ, към дискусията цъфна и един млякащ „софиянец“, уж живущ в Германия, снимал се гол до кръста в профилната снимка. Що за птица беше този тип и въобще реален ли е или трол под чуждо име и с измислен профил, е друг въпрос.
Комичното беше, че и той реши да пробва математическите си дарби и пльосна небивалицата, че и аз не бил съм прав, защото 50,3-49,7=0,6, което значело, че и аз не съм бил прав и победата била 0,6%…
Всичко това става под еуфористичния поглед на милата „журналистка“, която лайква ли лайква, всеки негов постинг.
Тогава излязох от нерви и написах обяснение, разбираемо като за инфантилни, давайки следния пример:
Ако в едни избори има 100 гласоподаватели, които представляват 100-те процента, то всеки гласоподавател е и 1% от общата маса.
Да приемем, че 51 от тях гласуват за печелившата страна, а за губещата остават съответно 49 гласа, то печелившата печели с 1 глас или с 1%, а не 51%-49%=2%, защото единия човек натежал на везната, не може да се удвои…
Тоест, брои се това, което е над 50%. С него се печелят избори при двама кандидати.
…
Елементарно е, ама в часовете по смятане не трябва да си се щипал със съучениците/съученичките… Явно това обяснение съкруши тотално „журналистката“ защото тя побърза да изтрие всичко и на бърза ръка да ме отстрани, за да не развалям имиджа ѝ, при комичната ситуация, в което сама се беше затлачила до шия, аплодирайки тоз‘ балкански гений. За съжаление, триенето на компрометиращи постинги и блокирането на неудобни контакти, помага само повърхностно и кратко, защото фундаменталните проблемите, които снишаващия се по този начин, остават.
Между другото, на мен ми стана ясно, че каката така затъна в блатото, та единствения изход за нея е да ме блокира и да изтрие дискриминиращото я, на собствената ѝ стена. Усетих го, когато въпреки подчертано учтивия ми тон (целейки в никакъв случай да не ѝ дам възможност за нещо друго да се заяде и да премести темата), дори на ‚Ви‘ общувайки с нея, получих предупреждение за особен тон. Тогава всичко ми стана ясно. Въпрос на време е, да не ѝ издържат нервичките и всичко да изтрие. Защото по-лесно е така, а и беше посред нощ и е очаквала, че малко хора са били свидетели на джапането ѝ в калта. Както и да е, ама това само по себе си дава и повод за размисъл, колко достоверни са някои самоизтъкващи се на всяка крачка, списващи братя и сестри, както и какъв е техния действителен умствен багаж.
Да си верен на работодателя ти и да следваш безкомпромисно политиката на медията, не винаги дава добра атестация за професионален журнализъм.
Както и нейния ‚politisch-korrekten Erziehungs-Journalismus‘ няма да ѝ помогне да бъде забелязана от немските издания. Ще си продължи в родните, като прибягва и до социални помощи в Германия.
Нахвърлих тези редове, та дано момето не прави за напред подобни грешки. Тогава няма и да изпада често, в подобни комични ситуации.
А иначе ѝ желая, здраве и добро настроение!
Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“ с помощта на медиите.
1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.
5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.
6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …
7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.
С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.
8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …
9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.
10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.
Ако разпознавате тази манипулация в поведението на медиите споделете тази статия с възможно повече хора за да се изгради независимо общество от хора, които могат сами да правят своя избор.
