.

Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
– противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
– рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
– липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
– нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, „торпилираха“ разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
– възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление „спекулативни“, интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
– не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена „Минералбанк“ /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
24.07.1990 г. като акционерна фирма „Първа частна банка АД“ с предмет „извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид …“ фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“. Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
„Съединение“; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен „взрив“.
Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
лица или по други механизми.
За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ „Електроника“ от фирма „Василка“. Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. „Елитбанк“ е създадена чрез теглен валутен кредит от „Биохим“ и средства на ПЧМБ; „Моллов“ – чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; „Агробизнесбанк“ е създадена с дадени средства от ЗПД „МИК“ АД и кредити; „Първа инвестиционна банка“ – като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; „Частна земеделска и инвестиционна банка“ е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на „Кредитекспрес банк“ е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от „Минералбанк“ и ПЧБ.

Фрапиращи са примерите за „лиценз по принцип“ за „Капиталбанк“, или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират „определени слабости в лицензионната дейност на управление „Банков надзор“ и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
ръководител на „Банков надзор“ през всичките тези години е Камен Тошков.
Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като „Лоро“-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като „Туристспортбанк“, „Кредитна банка“, ПЧБ, Банка „Моллов“, „Елитбанк“ и др.
Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
– използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
– раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
– включването на някои банки в механизмите за „пране на пари“ и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
Икономическите реформи стартираха в условията на „прекредитирана“ икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.

(продължава)