.

От няколко дни в българската Интернет общност и по специално между българите живеещи в чужбина се дискутира едно изявление на министъра без портфейл – г-н Божидар Димитров, относно принципният въпрос, трябва ли да има парламентарно представени депутати,  избрани из между постоянно живеещите извън страната българи.  До тук добре – във всички случаи, при положение, че около 1,5-2 милиона истински българи живеят в чужбина и никой не защитава техните интереси, а напротив, на тях се гледа, като на овце за стрижене до кръв, такъв въпрос не може да не е актуален.

Ама не, не е това, което ме вълнува, а друг, съвсем страничен факт. Въпросния „загрижен“ за българите в чужбина министър (между другото и бивш агент на ДС),  определя таргет групата на последните доста фриволно и не лишен от налудничава „научна“ фантазия. Казвам ‚налудничава фантазия‘, защото това е в пъти по-добре от другата алтернатива, а тя е именно, че се замисля поредната схема за подмяна на вота при гласуване. Според г-н Димитров, българите извън границите на България се състояли от две групи – цитирам извлечение от статията във Фрогнюз:

„По думите му броят на българите по света е между 3 и 4 млн. Те можело да бъдат разделени на две основни групи – на български граждани, които са напуснали страната в последните 100 години и на такива, които са останали в пределите на друга страна вследствие на загубени от България територии.

Първата група живее и работи по цял свят, като най-значими са общностите в ЕС, САЩ, Канада, Южна Африка. Тази група по различни оценки наброява 1 – 1,5 млн. души. Цифрата не случайно е в толкова широки граници, защото е трудно да се каже колко българи са се установили трайно да живеят в чужбина и колко са заминали да работят само временно.”, споделя министърът без портфейл. По думите му втората голяма група българи се намират най-вече в Турция, Гърция, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна, Казахстан и т.н. „

Да ме извинява г-н министъра, ама втората му група е изсмукана от (ДС) пръстите му. Дори да приемем, че тези хора са с български етнически корен (ако се заровим дълбоко в анализирането на казуса, ще стигнем може би до заключението, че всички произлизаме от Адам и Ева и по някакъв начин сме в роднинска връзка, ама това е друг въпрос), то социално-политически те са на светлинни години далеч от проблемите в България, а единствено към което се стремят е получаването на българско гражданство, заради преимуществата, които лично за тях, произтичат от това… Тази ужасно голяма група от евентуални гласоподаватели може безпроблемно да бъде не само манипулирана, но ще кажа нещо повече – задължена да гласува, както пожелае добродетеля им… – тоест този, който е издействал гражданството им. За да придам тежест на думите ми бих вметнал факта , че сега за български паспорт се дават до 100.000,- лв., а какво остава за някакво си гласуване и то за кауза и държава, която е далеч от самосъзнанието на тези хора… Ясно, че под строй, ще гласуват за посочената партия и ще пеят на туй отгоре, че са си спестили сума ти пари…

Олее, май сега разбуних духовете на свръх патриотично настроените ми съграждани. Спокойно, няма страшно – ножът е дървен и решение за всичко се намира. Разбира се, че принципно не съм против тези наши евентуални нови сънародници, ама тъй като те не са и не могат да бъдат запознати със социално-политическото статукво в новата си Родина, предлагам да им се наложи един 5 годишен срок за опознаването му, като след това ще могат да гласуват. Това мое предложение е продиктувано от следния хипотетичен аргумент. Дори и да иска, партията, която ‚сега‘ е на власт (в момента, когато дадения човек получава гражданството си), да не може да го насили да гласува за нея на следващите избори, тъй като само един Бог знае кой ще е на власт след като изтекат 5 години и кой ще държи тогава в ръце моркова и камшика…

И на края, като заключение ще задам един реторичен въпрос: Защо винаги бивши агенти на ДС правят съдбоносни предложения с които да останат в най-новата ни история? (Подобен е момента и с Доган относно отварянето на досиетата на ДС, за което не агент Сава има принос, а редовите граждани, които наддадоха глас, ама за това друг път ще пиша, защото и там много легенди и притчи от политици се разправят, а аз лично съм водил* мейл-кореспонденцията (от мое име) с отговорните за натиска върху правителството, лица от ЕС и ми е напълно ясно как всичко стана…, докато на редовите граждани, та дори и на медиите, не им е абсолютно ясно, това.)

*) Една не малка част от мейловете още пазя и мога, ако се наложи, винаги да покажа.

ПП. Единствената промяна, която си позволих да направя в цитирания от мене текст на онлайн изданието „Фрогнюз“, беше да поправя 1-2 правописни грешки, (предполагам) неволно допуснати от редактора, които обаче мен лично ме дразнеха и някак си оптически не изглеждаха добре.

.