.
Дълго се двоумих дали въобще си заслужава да правя блог и има ли по начало принципно какво да кажа, което би било от фундаментално значение за случайно отбилите се в него? Не, няма! Разбира се, че няма от позицията на блоговете, които поставиха началото (2003-04) на този тренд в Мрежата.
ОК, ама от тогава минаха няколко годинки и блогърството отдавна не е вече това, което преди време беше. Сега по скоро това е един вид комуникиране със себе си на глас, което може и да се запомни, чрез копиране на текста. Това е. Ни повече, ни по-малко. Темата дали по-принцип блогърите са искрени в написаното (дали реално мислят така) или чрез него само се стараят да придобият определен политико-социален профил, е друга тема и не съм аз ‚отворкото‘, който ще я разреши.
На мене също понякога ми се иска да кажа на всеослушание, какво е мнението ми по една или друга актуална тема, та затова след „кратка“ пауза [първата ми лична страница (което отговаря горе-долу на ‚блога‘ днес) бях длъжен да я направя за изпита ми по компютърна грамотност през далечната (за Интернет) 1997 год. …] се пръкнах и аз сред блогърите. Разбира се, сега започвам и ще помоля случайно отбилите се тук, да не бъдат прекалено строги с мен. Само който нищо не прави, той не греши… 😉
Олее, исках само един абзац да напиша, а ако не се спра, ще пльосна цял чаршаф… 😳
.
Честито, Стефане! Що досега не го направи? Имаш какво да пишеш. Не е от кой знае какво значение, но и аз днес постнах за пръв път едно стихотворение от Яворов в моя блог. /Снежана Димитрова/
Ако смяташ, че сегашните „блогаджии“, говорят сами със себе си, какво очакваш от актуалния си Блог ? За какво ще „пледираш“ и какво очакваш от посланията си ?
Не се „стряскай“, аз пиша и говоря винаги това, което мисля. За съжаление, все по – малко хора имат „свободата“ да си го позволят. Винаги излизат от позицията: “ А какво ще си помислят за мен“ ? Оправдават се, че „някой“ им налага тези правила. А всъщност, си ги налагат сами !?
Аби, отдавна мина времето ми на „големите“ очаквания – прекалено дълго пиша в Мрежата (политика и икономика).
Както вече казах, след горе-долу 5 годишно двоумение дали принципно си заслужава да списвам блог, стигнах до извода, че в морето от прописали, моите ‚дивотии‘ няма да шокират никого… От друга страна по някога имам необходимостта да изкажа мнението си на глас по даден наболял проблем, а нямам нужното поле за това (форумите загубиха стойностното си значение и се превърнаха отдавна в селски вечеринки, на които отделните групички се мъчат да постигнат доминиращо влияние. Аз самия имам от отдавна първия затворен, само за определени лица с достъп там, форум и имам представа за какво говоря).
Колкото до „стряскането“ ми, то ако ме познаваше добре, щеше да си наясно, че не се е родил този, които лесно би ме стреснал… 😉 А да пишеш, респективно – говориш, к’вото мислиш, ти прави само чест. Аз съм същия, да знаеш! 🙂
По повод последното ти изречение. Смятам, че не само в БГ, а на всякъде има полит. цензура. Някак си неусетно ти слагат лепенката на устата. И тогава ти остава само споделянето в нета. Макар и там е пълно с „троянски коне“. Прави ми впечатление, че най – „смелите“ писания идват от чужбина. Може би, защото там по – трудно могат да ти счупят главата, ако в момента нямат киселина.
Аби и още нещо, като доказателство (че стана модно в Мрежата, всеки от вчера прописал, да разправя измишльотини) за думите от кога се каня с този блог (с това отговарям и на въпроса на Албена, по-горе). Домейнът bulblog.com го регистрирах за тази цел още през далечната 2003-04, ама тогава останах шокиран от действително малкото, но ужасно стойностни блогове (предимно в Щатите и тук-таме в Европа) и не посмях да открия свой, защото не смятах, че съм на тяхното ниво. Сега вече е друго – кой пие, кой плаща и кой щрака само с пръсти, не се знае… 😉
Та сега всичко върви! 🙂
На добър час, Стеф! И както се казва – Време ти беше да дойдеш в отбора. Хубаво нещо си е блогът. А и както някой преди мен беше написал, ти имаш какво да кажеш 🙂
Хайде, хаирлия да е!
Поздрави!
Chestito Stefan !
Pojelavam ti Uspeh , v koito as ne samnqvam .
Napisano s mnogo chuvsvo, i iskrennost – tipichno za tvoqta du6a.
S udovolstvie 6te pose6tavam stranizite ti , s Tvoe razre6enie !?
Na dobar 4as …
Pozdravi: Julia
Давай Стефане от ограмотяване има всеки българин. Де да можехме така да си изказваме мненията си по времето на руският режим в България.
Приятно съм изненадана за честносто споделяне на знания,информация и мнение….Определено не чуваме нещо ново,скоро тези информации ще се изучават и в началният образователен курс.Как обаче може да се върне белята в кутията на Пандора….,за да заживеят щстливо и добрите и знаещите и останалите ненаяли се……?!Нека ни бунят духовете непримирими,пък белким стигнем и до отговорите на важните за нас и България въпроси …!
Благодаря ви за топлите думи, приятели! Трогнахте ме, ама малко се опасявам дали ще заслужа високите ви очаквания. Ще ви моля, когато бъркам (човешко е да се греши), да ме апострофирате, а не да оставяте да затъвам още повече в самовнушението ми… Защото приятеля затова е приятел, за да те напъти, когато объркаш посоката или стъпиш на криво, а врагът ти ще те остави и ще гледа само сеир…
„Никога не поправяй врага си, когато греши.“ – Наполеон Бонапарт
Razbira se …
6tom tarsi6 6te nameri6 – badi siduren v tova – mnogo mi haresa po-gore napisanoto…
Ponqkoga naistina kogato se obmenqt misli ,chovek e po-spokoen i siguren , ta dori i te da pretarpqt korekziq.
Vsichko , koeto sam prochela tuk e prekrasno – 6te vzema malko po – kasno otno6enie kam Dokladat Dobrev 1 i 2 .
Gore glavata i uspeh, ot men o6te vednaj – Pozdravi !!!