Всеки познава бабешки рецепти срещу настинка. Краката в гореща вода, мед срещу кашлицата… В борбата срещу бацилите сме склонни да опитаме какво ли не. А науката непрестанно проверява ефективността на бабешките рецепти.
.
Мократа коса докарва настинка?
Това не е вярно, защото настинките се причиняват от вирусни инфекции, а не от самия студ. Американската лекарка Рейчъл Вримън провела експеримент с две групи хора. В носовете на участниците и от двете групи тя въвела различни видове вируси, но само едната група била подложена на влажно и студено време. В края на експеримента и двете групи показали симптоми на настинка.
Глад срещу висока температура?
Ако имаме повишена температура, трябва по-скоро да се потим, а не да гладуваме. Въпреки че температурата до известна степен изкарва метаболизма от релси, не бива да отказваме храна, защото организмът и имунната му система ще отслабнат.
При настинка млечните продукти са табу?
Изобщо не е научно доказано, че здравословното ни състояние ще се подобри, ако при простуда се лишим от мляко и сирене. Вярно е, че млякото стимулира образуването на секрети. Но след приемане на млечни продукти състоянието на участниците в клиничен експеримент нито се подобрило, нито се влошило.
Телесната топлина ни напуска през главата?
Това твърдение се крепи на факта, че лицето и главата реагират пет пъти по чувствително на студ от другите части на тялото. Те дават първия сигнал на тялото, че му е студено. Все пак при по-ниски температури е за препоръчване да държим главите си на топло. Под шапки, например.
Пилешката супа има магическа сила?
Тази бабешка рецепта се оказва научно обоснована. Изследователи от медицинския център в Небраска потвърждават благоприятния ефект от пилешкия бульон при простудни заболявания. Той успокоява възпаленията от грипалната инфекция, а леко сварените зеленчуци ни даряват с витамини.
Повече почивка под дебела завивка?
Простуденият човек трябва да си почива и да не натоварва допълнително и без това отслабения си организъм. Въпреки това леките, раздвижващи упражнения по не повече от 30 минути на ден предпазватт организма от силно чувство на отпадналост и по-бързо възстановяват силите му.
Кихане и кашляне само в шепа?
Да, този жест показва добро възпитание и съобразяване с околните, но изобщо не ги предпазва от заразяване с грип. Защото вирусите се предават по водно-капков път или чрез допир, тоест – само с едно ръкостискане ние вече обричаме събеседника си на настинка. Затова най-добре е да кихаме в носна кърпичка. А в краен случай – в ръкава.
Всеки ден сме заобиколени от рискове, застрашаващи живота ни. Колко внимание е редно да им обръщаме и какви са последствията от подценяването и надценяването на тези опасности – разказва германският проф. Клаус Хайлман.
.
До каква степен и при какви обстоятелства сме изложени на рискове – това е обектът на изследване, с който от години се занимава Клаус Хайлман. Да упражняваш подобна професия е може би благословия и проклятие едновременно, защото колкото повече знаеш, толкова повече се страхуваш. Според германския професор, обоснованият страх, който изпитва всеки специалист по рисковете, наподобява не на параноя, а по-скоро на изострена предпазливост.
По ръба на бръснача
Той самият никога не минава под скеле на строеж, а кола кара само в редки случаи, при това винаги с едно наум. След като пресметнал, че вероятността да умре в резултат от тютюнопушенето е 1 на 250, Клаус Хайлман отказал и цигарите. Професорът отлично познава заобикалящите ни опасности, но това го прави не по-самоуверен, а тъкмо обратното. Хайлман определя себе си като човек, който се страхува от всекидневните рискове, на които е изложен, и затова живее много по-внимателно от останалите. Той смята, че по този начин животът му е по-сигурен и максимално защитен.
Според Клаус Хайлман, колкото повече хората надценяват себе си и своите възможности, толкова повече се увеличава вероятността от злополуки. Някои хора обаче предпочитат риска и доброволно се излагат на опасност, като практикуват екстремни спортове например, не си слагат каски докато карат велосипед или се състезават по надпиване с алкохол. За такива авантюристи е важно моментното изживяване, опиянението от риска, адреналинът.
Германският професор обаче е на мнение, че такъв тип поведение е чисто и просто лекомислие. Хората трябва да търсят златната среда – да не живеят нито като в черупка, нито по ръба на бръснача. Защото и прекалената предпазливост не е за препоръчване. Ако не смееш да поемеш никакъв риск, ти рискуваш цял живот да тъпчеш на едно място и да не се развиваш.
No risk, no fun
Затова и при разработването на различните нови технологии никой не е в състояние да изключи риска. Може всички да са против атомните електроцентрали, но същевременно потребителите не желаят и прекалено скъп ток. Самолетите замърсяват околната среда, но всеки се стреми да пести време и пари, когато пътува.
Въпреки че опасностите ни съпътстват всеки ден и всяка минута, те не бива да взимат в плен цялото ни съзнание. Клаус Хайлман е категоричен, че хората обикновено приказват прекалено много за опасностите и за рисковете, но всъщност се страхуват съвсем малко. Типичен пример е опасността от ислямистки терор, за която всеки говори, но едва ли някой лично се бои от атентати във всекидневието си. Според Хайлман мнозина си нямат и представа до каква степен са изложени на едни или други рискове, а преценката им за опасността е по-скоро емоционална, отколкото рационална.
Дами и господа от випуск ’97: Ползвайте плажно масло
Ако мога да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще е за плажното масло. Ползата от него в дългосрочен план е доказана от учените, докато останалата част от моите съвети нямат по-реална основа от собствения ми лукатушещ опит. Сега аз ще раздам тези съвети.
Наслаждавайте се на силата и красотата на своята младост. О, няма значение. Вие няма да разберете силата и красотата на вашата младост докато не ги изгубите. Но, повярвайте ми, след 20 години, когато погледнете отново снимките си, ще си припомните по начин, който сега не можете да уловите, колко много възможности са лежали пред вас и колко прекрасно всъщност сте изглеждали. Не сте толкова дебели, колкото ви се струва.
Не се безпокойте за бъдещето. Или се безпокойте, но знайте, че безпокойствието е толкова ефективно, колкото и опитът да се реши алгебрично уравнение чрез джвакане на дъвка.
Истинските беди в живота ви ще дойдат от неща, които никога не са се появявали в обезпокоената ви глава, а ви заслепяват в 4 часа следобед на някой мързелив вторник.
Всеки ден направете по нещо, което ви плаши.
Пейте.
Не бъдете безотговорни към сърцата на другите хора. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.
Не си губете времето за завист. Някога сте по-напред, друг път изоставате. Съзтезанието е дълго и накрая вие се съзтезавате само със самия себе си.
Помнете похвалите, които получавате. Забравете обидите. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
Пазете старите си любовни писма. Изхвърлете старите си банкови извлечения.
Протягайте се.
Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво желаете да направите с живота си. Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 години какво искат да правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни хора, които познавам, още не знаят.
Взимайте калций. Внимавайте за колената си. Ще ви липсват когато няма да са наред.
Може би ще се ожените, може би не. Може би ще имате деца, може би не. Може би ще сте разведени на 40, а може би ще танцувате патешкия танц на 75тата годишнина от брака си. Каквото и да правите, не се възгордявайте много, нито се ругайте. Избраните от вас решения са наполовина резултат от късмета. Което е валидно и за всички останали.
Наслаждавайте се на тялото си. Използвайте го по всевъзможни начини. Не се безпокойте от начина, както и от това, какво другите мислят за него. Тялото ви е най-страхотния инструмент, който някога сте имали.
Танцувайте, даже и ако нямате къде да го правите, освен в дневната.
Четете упътванията, даже и ако не ги спазвате.
Не четете списания за красота. Те само ще ви накарат да се чувствате грозни.
Старайте се да опознаете родителите си. Не знаете кога ще си отидат. Бъдете мили с хората от вашето поколение. Те са най-добрата ви връзка с вашето минало и са вероятно хората, които ще са до вас и за в бъдеще.
Помнете, че приятелите идват и си отиват, но на малко то тях трябва да държите. Работете здраво, за да преодолеете разстоянията в географския смисъл и в начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече са ви необходими хората, които са ви познавали, когато сте били млади.
Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил прекалено твърди. Поживейте в Северна Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде меки.
Пътувайте.
Приемете някои вечни истини : цените ще растат, политиците ще флиртуват. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади цените са били умерени, политиците честни, а децата са уважавали родителите си.
Уважавайте родителите си.
Не очаквайте друг да ви поддържа. Може би притежавате фонд. Или имате заможен съпруг(а). Но никога не знаете кога те могат да изчезнат.
Не цапотете твърде косата си или на 40 тя ще изглежда като на 85.
Внимавайте със съветите, които възприемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават.
Съветът е форма на носталгия. Даването му е начин да извадиш миналото от отпадъчните води, да го избършеш внимателно, да добоядисаш по-грозните му части и го възстановиш за повече, отколкото струва.
Все повече големи германски фирми блокират достъпа на служителите си до социални мрежи като Фейсбук. При това шефовете са загрижени не само за сигурността. Те се опасяват, че Фейсбук и сие разсейват персонала им.
.
Социалните мрежи създават все повече главоболия на германските фирми. Шефовете им се опасяват, че използването на Фейсбук, Туитър и сие от работното място крие огромни рискове. Най-големи са притесненията по отношение на опасността от промишлен шпионаж. Освен това служителите застрашавали сигурността на фирмените компютърни мрежи, кликвайки „непроверени“ линкове от тези сайтове
Без Фейсбук на работното място
Тези дни представител на втората по големина германска банка Commerzbank призна, че на служителите са били наложени ограничения: „Много от външните социални мрежи са вече недостъпни за нашия личен състав заради съображения, свързани със сигурността“ – заяви въпросният представител.
Фирмата за строителни материали HeidelbergCement също е блокирала за служителите си достъпа до Фейсбук и Туитър. И това е само началото на списъка: сред фирмите, блокирали достъпа до социални мрежи, са още Фолксваген и Порше, енергоснабдителят E.ON и газовият гигант Линде и много други. Повечето фирми се целят главно във Фейсбук и Туитър, някои спират и достъпа до сайта за обмен на видеоматериали YouTube.
По следите на пропиляното време
Повечето компании прибягват до тази крайна мярка от съображения за сигурност. Има обаче и фирми, като автомобилният концерн Даймлер, които изпитват опасения за производителността на труда. Според проучване на IT-компанията Clearswift, 30 на сто от германските фирми са загрижени, че социалните мрежи разсейват служителите им. При все това близо 56 на от фирмите заявяват, че основната им загриженост е във връзка със сигурността.
Северна Корея е единствената страна може би в Света, където хората са разделени на политически касти, рязко разграничени една от друга и без право да контактуват една с друга.Схемата е наследена още от 50-те години по Сталинов тертип.
Кастите са три:
– Доброжелателно настроени — тези които участват в репресивния апарат, висши военни и ръководни политически активисти. Разбира се и семействата на горепосочените влизат в тази каста.
– Неутрални — работния добитък, който за паница леща не изправя гръб…
– Враждебно настроени — тези, които имат роднини избягали зад граница (разбирай, Южна Корея), наследници на чиновници сътрудничели на японската администрация по времето на колониализма там, затворници излежали все едно някаква присъда и семействата им, както и изключени от комунистическата партия членове, които са дръзнали да възроптаят срещу безграничната власт на Ким II-sungs и техните семейства.
Характерно за третата група е, че въпреки, че все повече и повече хора се натикват там, тя практически не се уголемява, защото от 1990 не им се осигуряват купони за храна и са оставени да ровят земята за червеи и горски корени. Който оцелее, оцелее…, ама много и за дълго почти никой не успява…
Трудови (концентрационни) лагери
Северна Корея е една от страните, в които все още Трудов лагер (страницата не съществува)трудовите лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според анти-севернокорейския уебсайт One Free Korea, и бившият надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират. Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други — единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.
Екзекуции
В Северна Корея смъртното наказание е в сила. Макар и броят на екзекуциите да е намалял, той остава сравнително висок. Смъртна присъда се дава за проституция, тероризъм, трафик на наркотици, престъпления срещу държавата и народа, убийство. Публичните екзекуции са чести. Екзекуцията се осъществява чрез разстрел. .
*Знамето на Северно корейската комунистическа партия
Знаете ли, че силният шум кара жените да си похапват повечко? Или че френските бебета плачат на френски, а целувката изгаря немалко калории? Ето още факти от категорията „интересно и малко налудничаво“:
.
Женска работа
Жените реагират на шум по-различно, отколкото мъжете. Изложени на много силен силен шум в рамките на един експеримент, повечето жени – за разлика от мъжете – реагирали с повишен апетит. Дамите започнали да си похапват повечко сирене, чипс и шоколад.
Странно изкуство
Австрийският биолог Ерих Шопф пък рисува картини с… бактерии. За тази цел той обикаля света в търсене на микроби, образуващи цветни пигменти, които после биологът използва за своето малко изчанчено изкуство.
Дълголетие за скулпторите
Художниците умират по-рано от скулпторите. Сравнението на биографичните справки на 460 хора на изкуството, живели в периода от ХІV до ХІХ век, показало, че художниците умират средно 4 години по-рано от своите колеги-скулптори.
Без сълзи няма тъга
След като ретуширали сълзите от лицата на хора от снимки, психолози проверили как участниците в експеримент определят емоциите на сниманите лица. Оказало се, че без сълзите изражението на лицето изцяло се променя. Анкетираните масово отговорили, че хората от снимките не изглеждали тъжни, а по-скоро отегчени.
Вода на прах
Океаните са най-големите „производители“ на прах. От пяната на вълните им се образуват солни кристалчета, които вятърът разнася във въздуха под формата на прах.
Да плачеш на френски
Новородените германчета плачат на немски, а френските бебета – на френски. Според изследователи, плачът на новородените френски деца имал покачваща се интонация, а този на германските бебета бил със снижаваща се интонация. Това напълно съответства на интонацията при говоренето на двата езика.
Страстни целувки
Ако се целуват с език в продължение на 3 минути, хората изгарят около 12 килокалории. Учени установили, че по време на целувката се разменят 60 милиграма вода, 0,7 милиграма белтъчини и мазнини, както и 0,4 милиграма сол. В същото време целуващите се напрягат цели 38 лицеви мускула.
Въпреки, че опита ми с жените никак не е малък (дължи се единствено на годините ми), винаги оставам изненадат от многобройните нови прийоми, с които младите момичета ме конфронтират и широката палитра от всевъзможни трикове, които те са в състояние, по всяко време да изкарат от цилиндъра… Илюзионистите ряпа да ядат, в сравнение с тях…
Като си спомня само, как „майките и лелите им“ си служеха само с такива тривиални трикове, като:
Сълзите – Чие мъжко сърце не би се свило при вида на чифт разплакани очи, едва ли има такива. Дори малките момиченца се научват, че чрез бурен плач, получават желаната кукла.(Има и момченца, но са рядко изключение);
Подкупване и възнаграждения със секс – Също често срещано, особено при брачните двойки.
Галене на мъжкото его – Ех, това самочувствие.
Ревност – Флирт с непознат/и… – жегва, нали!?
Говори ми, говори – Карайки мъжа да говори за любимото си хоби, жената оставя в него впечатлението, че е силно заинтересована от личността му.
Отдръпване – Рязко привидно изстиване, няма милувки, гледа с безразличие. Той си мисли: „Дали си няма друг?“
Безпомощна – Жените знаят, че мъжете обичат да доказват колко са умни и силни и не рядко си дават вид на супер крехки: „Скъпи, не мога да отворя този буркан, били ми помогнал?“
ОK, признавайки, че и хиринките на“старата школа“ все пак водеше до манипулативни резултати, но то те са несравними с днешните вълчи капани. Ама като ги сравня само, просто ми става жал за онова поколение… 🙁
Отрочетата им, не само ги минаха по всички показатели, но им скриха и топката, напълно… 😉
Ако трябва да се опитам да обобщя на къде е тренда в „новаторствата им“, то трябва да изпиша с големи букви ‚агресивност‘ (агресивност и пак агресивност), завоалирана под всякаква форма, във (при) всяка ситуация и без особено скрупули от заобикаляща ги среда.
Най-лошото в случая е, че започвам да навиквам на това и дори не ми е неприятно… 😛
Алексей Петров посъветва министър Цветан Цветанов да осигури надеждна охрана на свидетелите по делото „Октопод”, за да не им се случело нещо като на журналиста Огнян Стефанов.
След като бил на среща в ДАНС, дни по-късно Стефанов бил жестоко пребит, а съмненията паднали върху тогавашния съветник в агенцията, колкото невъзпитано, обидно и абсурдно да звучи това. Своята загриженост Петров сподели в телефонен разговор с журналисти от бТВ, на които така и не остана време да го попитат как е със здравето.
Колко трогателно. Прибралият се под домашната стряха болен Петров вече е хвърлил патериците, с които натъжаваше мало и голямо из коридорите на съдебната палата, забравил е очевидно и за болните си сливици и вече дарява обществото с мъдрост и съвети, както подобава на един български Лао Дзъ. Какво значат някакви си болежки, когато Родината е в опасност! Като един апостол той вече прие най-верните и достойните в дома си на частната улица „Арарат” и ги посвети в голямата тайна – влиза в политиката. Разкри и мотивите: стига власт на самодържеца, време е за екипно управление.
Доживяхме, братя и сестри! Вадете хоругвите от скрина и се гответе за голямата работа. Да би бил жив суровият Бенковски, проронил би сълза.
Слава тебе, Господи, посъбуди се народа български, усетил душевен подем и неочаквана страст към свобода и благополучие.
И ако се възползваме от Вазовата словесност, тъй подходяща за тържествения миг, предоставен ни със съдействието на апелативния съд, то обстановката около Ал. Петров би могла да се опише така: Младост и надежда вееше от суровото лице на арестанта; сила и живот блещяха в неговия мечтателен поглед. Тоя мъж беше бъдещето и гледаше в него със същото доверие, с каквото старец гледа във вечността.
Ето как народния поет описва обстановката и другарите на този достоен мъж: „На прага седеше на припек кривоокият манастирски идиот, другар на Мунча. Той с не по-малко философско дълбокомислие гледаше домашния живот на пуйките. Думата „гледаше на пуйките“ надали е тук на мястото си; защото зрението на идиота обнимаше не само челядта на пуйките, но и целия хоризонт, тъй като едното му око гледаше на възток, другото – на запад. До него, прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Той знаеше защо.”
Какво вълшебно описание! Сякаш Дядо Вазов е съзирал в бъдещето някои днешни политици, журналисти и магистрати, които съпровождат всеотдайно всяко велико дело, наченато от велик човек…
Но да не се отплесвам в лирични отклонения. Ал. Петров се е загрижил за безопасността на свидетелите, но не казва защо те са застрашени. Дали защото той вече си е в къщи или у нас заплаха срещу свидетели се разбира от самосебе си.
Скромният ми опит в отношенията с ДАНС по време на тройната коалиция и хора като Светиня Му, ме научиха на някои дребнички неща, които ще препоръчам и на въпросните свидетели.
1. Ако ви поканят „на кафе” в ДАНС, опитайте се да внесете записващи устройства (СРС), с които да документирате, че сте били в агенцията и с кого сте се срещнали. За всеки случай извикайте и свидетели: адвокати, но проверени дали са наистина лоялни към като клиент, дипломати от чужди мисии в София или представители на небългарски неправителствени организации. Не, не е пресилено. Когато бях поканен в Парламентарната Комисия за контрол на ДАНС през септември 2009 г., от членовете й научих, че посещението ми в агенцията на ул. „Черковна” 90 не е документирано по никакъв начин. Нищичко черно на бяло. Влизаш, изчезваш и никой нито те е чул, нито те е видял. Като на добрата стара Лубянка в Москва…
2. Каквото и да става, не ходете в района на басейна „Спартак”. Или поне не тогава, когато видеокамерите са изключени. Повярвайте ми, ако спазите тази точка, шансът да останете живи значително се увеличава.
3. Където и да ходите, гледайте да сте близо до Военно-медицинска академия. Ясно защо.
4. Забранете на децата и близките си да разговарят с Ал. Петров по телефона, дори да им се обажда да им честити Коледа, Ден на детето или 11 април – Световният ден на политзатворниците. Все пак ако се случи – изведете ги веднага извън страната. Иначе животът ви ще мине в очакване на нещо лошо, което е доста вероятно да се случи.
5. Не се доверявайте сляпо на адвокати, прокурори и разследващи. Нямам представа въобще на кого да се доверите, но се пазете от хора, които ви се правят на големи, ама много големи и загрижени приятели. Все някой ден ще ги видите по новините да кесят пред стряхата на Ал. Петров на частната улица „Арарат” и да чакат с разтуптени сърца да ги приеме, за да му подсладят живота я с круши, я с грозде, я с нещо друго.
6. Не се поддавайте на рекет да си изтеглите показанията. Така или иначе вече сте в „оня списък”. И кажете на работодателката си, че дори да ви уволни, истината за това как са я заплашвали да ви придума да забравите преживените ужаси все някой ден ще излезе наяве. Както и кой я е заплашвал и какъв компромат държи срещу нея. В тази ситуация разчитайте на себе си, а не на ДАНС, например.
7. Носете си картонче с кръвната група, както и какви лекарства взимате, алергични ли сте и пр., защото може и да не сте в състояние да говорите в даден момент…
8. Поинтересувайте се, къде са сега членовете на свръхсекретната група ОСА от ДАНС по времето на Ал. Петров, къде ходят и по възможност избягвайте тези места.
9. Помислете къде застраховате колата си.
10. Внимавайте като си поръчвате такси.
11. Бъдете готови определени медии да ви залеят с помия, да ви опишат като престъпници, мародери, лъжци, аморални типове, подкупни мизерници и пр. Това също е атентат, не се заблуждавайте.
12. Станете активист на РЗС и застанете рамо до рамо с Яне Янев.
13. Станете член на ССИ – Съюз за стопанска инициатива.
14. Станете ректор на УНСС.
15. Плюйте под път и над път Цветан Цветанов (по-малко Бойко Борисов).
16. При всеки удобен случай повтаряйте истината, че Ал. Петров няма нищо общо с взривената кола на Цветелина Бориславова.
17. Станете част от екипа на „Галерия”.
Ако спазвате тези няколко правила, може и да оцелеете. Или поне да сте живи, макар и с няколко тома документация от снимки на фрактури, епикризи, заключения на ТЕЛК и документи за инвалидност.
Има и 18-то правило, което гласи: при сегашното състояние на съдебната система в България, най-добре си купете фалшив паспорт (може и истински, в МВР има хора, които знаят как и срещу колко), залепете си мустаци и бягайте в Сингапур, Индонезия, Сибир, Того или където ви видят очите. Не че това е някаква гаранция, но поне ще си спестите униженията и безпомощността на българската държава.
И накрая още нещо. Когато бях в ДАНС на 09.09.2008 г. Ал. Петров заяви, че 18 души следят всяка моя стъпка, всяка моя среща и по всяко време знае къде съм, с кого съм и какво говоря. Респектиращо, нали? Чудя се, къде бяха всичките тези агенти на 22.09.2008 г., когато сръчни джелати ме разфасоваха и транжираха с чукове и винкели? А и защо вездесъщият Ал. Петров не разкри тогава кои са нападателите и поръчителите, за да пресече мерзките подмятания на шепа душмани, че е замесен в това неестетическо и нелицеприятно, в буквалния смисъл на думата, начинание. Не че не се чудя, защо и сега това не става, но това е друга тема. Ще поговорим за нея някой пък, ако стриктно спазвам собствените си правила.
Има и свещено 19-то правило: Не пишете и не казвайте гласно какво мислите! Ако все пак се изкушите за някаква медийна изява, нека е в Байландо или Великолепната шесторка. И пускайте sms-и в кампанията „Българската Коледа”…
Има и нещо по-важно: как да оцелеят свидетелите, които видяха с очите си как се съсипват банки, как бе разбита икономиката, как се приватизира на тъмно, мародерства пладнешки, лъже преди избори, краде след избори, как се убива една нация? Те какво да направят, за да опазят себе си и децата си? Не очаквам отговор, но това питане ще тежи все повече, докато някой ден… Така поне ми се иска.
Не мислех да взимам отношение по въпроса, защото не симпатизирам на ГЕРБ, а бях, съм, и оставам, един от яростните им критици, дори и когато „моята“ коалиция (Синята коалиция) и в частност „моята“ партия (ДСБ) им пристана и им лижеше гъза за някое и друго зам. министерско кресло…, но айде да не захващам и тази тема…
Ама защото съм ядосан, мисълта ми не тече плавно и поставих каруцата пред коня.
Та така. Иде реч за прословутите два апартамента на вътрешният министър, Цветан Цветанов. Не случайно натъртвам на ‚вътрешен министър‘, защото ако той не беше такъв, нищо никъде нямаше да се чуе за него и подобен аргумент за закупуването на две жилища… и то на кредит… и то преди да заеме той тази длъжност, щеше да предизвикат само една мързелива усмивка.
Ама на, в един момент на кукловодите стана неудобен (те си знаят защо) и хоп, ето ти компромата… Ама, че е смехотворен, това няма значение. Българина и в частност тази му ‚демократична‘ общност е толкова лесна за манипулиране, че няма къде повече. Не случайно всички въжеиграчи се пробват в „дясното“ пространство… Там са баламите-идеалисти. Мошениците в „ляво“, лесно не мож‘ ги излъга (все едно, на краставичар, краставици да продаваш…).
Та само да припомня на моите съмишленици, че щом едно плевенско цигане (Красьо Черния) иска по 200.000 лева комисионна за дадена длъжност, то представете си какво струва местото на най-силния министър — този на вътрешното министерство в една бананова република, където 99% от едрия капитал е придобит чрез кражби и измами…
Та така, господа ‚демократи‘. Айдe поразмърдайте си сивото вещество, ако все още то не ви е плесенясало съвсем и спрете да разсъждавате от позицията на вашите представи за пари. Тези, вашите представи за финикийски знаци, са смехотворно малки за кукловодите и не стигат и за (техните) семки, дори…
.
ПП. Ще ме извините за резкия тон, ама понякога нервите ми не издържат, като гледам наивността на съидейниците ми. Трябва може би да ‚кресна‘ та да се събуди някой…
Всеки познава бабешки рецепти срещу настинка. Краката в гореща вода, мед срещу кашлицата… В борбата срещу бацилите сме склонни да опитаме какво ли не. А науката непрестанно проверява ефективността на бабешките рецепти.
