.
*
.
.
.
.
.
.
Северна Корея е единствената страна може би в Света, където хората са разделени на политически касти, рязко разграничени една от друга и без право да контактуват една с друга.Схемата е наследена още от 50-те години по Сталинов тертип.
Кастите са три:
– Доброжелателно настроени — тези които участват в репресивния апарат, висши военни и ръководни политически активисти. Разбира се и семействата на горепосочените влизат в тази каста.
– Неутрални — работния добитък, който за паница леща не изправя гръб…
– Враждебно настроени — тези, които имат роднини избягали зад граница (разбирай, Южна Корея), наследници на чиновници сътрудничели на японската администрация по времето на колониализма там, затворници излежали все едно някаква присъда и семействата им, както и изключени от комунистическата партия членове, които са дръзнали да възроптаят срещу безграничната власт на Ким II-sungs и техните семейства.
Характерно за третата група е, че въпреки, че все повече и повече хора се натикват там, тя практически не се уголемява, защото от 1990 не им се осигуряват купони за храна и са оставени да ровят земята за червеи и горски корени. Който оцелее, оцелее…, ама много и за дълго почти никой не успява…
Трудови (концентрационни) лагери
Северна Корея е една от страните, в които все още Трудов лагер (страницата не съществува)трудовите лагери са средство за наказания на престъпници и политически затворници. Според множество западни неправителствени организации условията на живот там са изключително лоши и затворниците са жертва на системни нарушения на човешките права. Няма точни данни за това колко са лагеристите, но вероятно броят им достига до 200 000 души. Бивши лагеристи разказват за редовни побои, измъчвания и принудителен труд от страна на пазачите. Някои от тях са били подложени на гладуване, а други затваряни в изключително малки килии за срок от 15 дни. Жените са принуждавани да направят аборт насила, в случай че забременеят. Някои, успели да избягат от лагерите, разказват за медицински опити с химикали и биологични вещества върху затворниците, както и наличие на газови камери за изтезания и тестване на химически оръжия. Според анти-севернокорейския уебсайт One Free Korea, и бившият надзирател Ри Юн Кук, 20—25% от затворниците в лагерите умират. Някои от лагерите са специализирани само за битови престъпници, а други — единствено за „врагове на народа“, като например лагерът Йодок (официално „Център за превъзпитание номер 15“). В лагерите има различни видове производствени предприятия.
Екзекуции
В Северна Корея смъртното наказание е в сила. Макар и броят на екзекуциите да е намалял, той остава сравнително висок. Смъртна присъда се дава за проституция, тероризъм, трафик на наркотици, престъпления срещу държавата и народа, убийство. Публичните екзекуции са чести. Екзекуцията се осъществява чрез разстрел.
.
* Знамето на Северно корейската комунистическа партия
.