Червени прашки и СРС-та вкараха в сценария потребителите на социалната мрежа
.
Новината за откраднатата кола на лидера на РЗС Яне Янев провокира множество коментари и предположения за обстоятелствата около грабежа в социалната мрежа facebook.
Потребителите в мрежата подозират, че целта е да бъдат сменени батериите на СРС-тата и после щели да върнат автомобила.
Други предположения за хипотетична развръзка на сценария около откраднатото BMW разказват, че колата малко по-късно е била открита на Лъвов мост. Вътре останали само едни червени прашки, на които пишело „Азер“!
Става въпрос за скандалния съветник на експремиера Сергей Станишев, Азер Меликов. Бившият шеф на „Информационно обслужване“ се спрягаше за интимен приятел на Станишев. /Б. а./
С подметнати флашки, СРС и порно Алексей Петров, РЗС и ДС атакуват Бастилията на ГЕРБ
На над 2 млрд. евро се изчисляват загубите на партийно-криминалната мафия за последната година и половина. Само спрените кранчета за източване на ДДС регистрират около 500 млн. по-малко в джобовете на олигарси и бандити. От пресечена контрабанда китайско, дубайско и турско карго са предотвратени кражби на близо 200 млн. евро от такси и акцизи. Десетки милиони не влязоха в касите на алкохолните босове в Пещера, Карнобат и др. заради спряната продажба на напитки с фалшив бандерол (в момента се проверяват сигнали дали президентът Първанов се е обаждал на премиера Борисов да не закача спонсорите му от въпросните винпроми, както е постъпил по отношение на Михаил Михов, нашумял в едно СРС като Мишо Бирата и „Леденика”). Други милиони са спестени от замразени изплащания по съмнително спечелени държавни поръчки.
Спрени сделки на военното министерство от предишния режим на тройната коалицияса лишили от стотици хиляди евро комисиони на оръжейни търговци, действащи под крилото на президента. Обявените за незаконни частни яхтени пристанища, дворци, яхти и пр. луксозни благини още по-ясно очертават кръговете, които са бесни от управлението на ГЕРБ. Точно те са в основата на обявената война срещу правителството, начело с Бойко Борисов. В ариергарда на тази военна кампания е обявеният за тартор на „Октопода” Алексей Петров и преданите му до истерия ибрици РЗС и в. „Галерия”. Те удариха върхушката на ГЕРБ с компроматните оръжия за масово поразяване – флашката и СРС-тата. Държавата потъна в зловония. Общественото мнение, доколкото го има, се сниши, потресено от агресивността на атаката. По законите на манипулацията „мократа поръчка” бе представена за „журналистическо разкритие”, СРС-тата за срив на държавността, а авторите – като рицари на морала.
Нападнатата страна, в лицето на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов, вместо да отговори кратко, ясно и принципно на нападението, се зае с безкрайни обяснения, които разкаляха терена още повече. Управляващите изпуснаха инициативата и се оказаха в блокада. Усетили колебание в редиците на властта, сини и червени опозиционери (уж идеологически смъртни врагове) се оказаха хванати за ръце в хора на „Октопода” ритуал, който ги превърна в следколеден подарък за Алексей Петров. Толкова се престараха и Сергей Станишев, и Румен Петков, и Иван Костов, и Мартин Димитров, че аха да засенчат Яне Янев, Атанас Семов и компания. Докато ГЕРБ инкасира удар след удар, дори доказани демократи забравиха да питат, как така подписката на Яневите хора за промяна на Конституцията се оказа фалшифицирана. 53 трупа бяха изровени и вписани в нея като живи хора! Факт, пред който някои от СРС-тата изглеждат като детско уоки-токи.
В резултат на бойните действия първата фаза на войната доведе до разклащане на правителствената лодка. Което със сигурност в лагера на Трактора е отчетено като триумф.
Сбъдна се стратегията на неговите адвокати от кантората на Даниела Доковска в навечерието на съдебния процес срещу „Октопода” да се предизвикат скандали, които да представят властта, Борисов и Цветанов в черно, а Трактора – в бяло, невинна жертва на политически и полицейски произвол. Във войната срещу ГЕРБ бил въвлечени ВИП мадами, проститутки и гей компромати. Със снимки и записи на пикантни сцени били изнудвани политици да се включат в атаките за сваляне на правителството. Депутат от РЗС споделил пред колеги от БСП, че девизът е един: „Долу Борисов, служебно правителство!” Нямало да се жалят сили и средства Избирателите са разколебани и стъписани от невижданата агресия на разразилите се политически битки.
Смъртоносна хватка
Милиони са дадени до момента за платени публикации срещу правителството, вадене на компромати, подслушвания и следене на хора до управляващите, иницииране на скандали, събиране на подписки, организиране на „спонтанно” недоволство в дадени среди. Изчисленията са на журналисти от няколко медии на базата на информация от техни източници.
Сделките се договарят най-често в кафе-сладкарница „България”, лоби баровете на „Радисън”, грандхотел „София”, „Вкусното кебапче” (срещу БНТ), ресторант „Кумбаре”, кафенето на гърба на Художествената академия, както и в самите партийни централи. Най-логичният въпрос от излизането на СРС-тата с разговори на Бойко Борисов с Ваньо Танов, Ваньо Танов със Симеон Дянков, Ваньо Танов с Менда Стоянова, Ваньо Танов с Искра Фидосова е: КОЙ ИМА ПОЛЗА ОТ ВОЙНАТА СРЕЩУ
ПРАВИТЕЛСТВОТО?
Ето кой:
1. Пряко засегнатите Алексей Петров – Трактора. Петър Стоянов – Пешо Сумиста. Николай Велков, юрист, арестуван в акция „Октопод”. Братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Ждрольовците или Дамбовците. Други над 220 души, срещу които се водят дела за тежки криминални престъпления.
2. Мафията – защото са нарушени, застрашени или спрени източниците на печалби от контрабанда, наркотрафик, изнудвания, шантаж.
3. Престъпни групировки/кръгове, свързани с политически среди и имащи политически и властови амбиции.
4. Сивият сектор на бизнеса: ДДС милионери, спекуланти, абонати за държавни поръчки.
5. Магистрати, уличени в нерегламентирани контакти, на които бяха осветени имоти за милиони.
6. Опозицията. По принцип това е нейно задължение, но определени среди са тясно свързани с мафията и действат в нейна полза.
7. Президентът Георги Първанов – основен двигател на задкулисната война срещу сегашното управление и персонално срещу Бойко Борисов. Първанов не иска да приеме мисълта, че с изтичането на мандата изтича и неговото влияние върху бизнес и политически среди. В лицето на Бойко вижда заплаха за собствената реализация в бъдещото развитие на страната.
8. Олигарсите.
9. Кукловодите от Държавна сигурност. Използват засегнатото честолюбие на Алексей Петров и жаждата му за мъст за свои цели. Като им свърши работа, ще го похарчат.
Таен доклад за КОНТРАБАНДАТА И ДС
Държавна сигурност създава още в през 80-те години на м.в. официални контрабандни канали. Това е записано в служебен доклад, написан от група на МВР през 1991 г.
Предлагаме ви частта за създаване на контрабандните канали.
ДОКЛАД
На Централаната група на МВР за изпълнение решението на МС от 27.01.1991 г.
I. Създаване и работа на комисията
С решение на МС от 27.01.1991 год. беше създадена Правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на Държавна сигурност и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.
… Със“заповед Т32 от 23.03.1986 год. е сформирано самостоятелно централно Четвърто управление на ДС в състав от осем отдела: два икономически, търговски, транспортен, Държавна тайна, информационно-аналитичен, активни мероприятия, военно контраразузнаване в ЖП войски.
По отношение на съпричастността на тези структури на ДС към търговията със специално имущество, производството и износа на лекарствени „средства” под контрол и скрит транзит на стоки са получени следните данни: Скритата транзитна търговия е била официална държавна политика, осъществявана от наши фирми, като са използувани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които Фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки, валута, битова електроника, цигари, напитки и др. в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация, За осъществяването на тази дейност с Решение на МС 189/1967 год/ в системата на МВТ е създадено ВТП „Кинтекс“, До прекратяването на дейността с Решение на МС 163/1985 год. „Кинтекс“ от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления.
-В съответствие със статута и основните задачи на ДС отделите, работещи по линия на икономиката, са изпълнявали задачи по контраразузнавателното обезпечаване на операциите, състоящи се в съхраняване или изтичане на факти и сведения, съставляващи държавна тайна, предотвратяване и пресичане дейността на чуждите специални служби, действуващи по канала, предотвратяване сключването на неизгодни сделки и нанасянето на щети на националната икономика. За тази цел в отрасловите министерства, както и във фирмите, имащи отношение към горната дейност, са назначавани служители на ДС като офицери по сигурността и режима, съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането без митническа проверка на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменяващи. Въпреки че през 1985 год. началникът на Управление „И“ официално е поискал от ръководството на МВР органите да бъдат освободени от задължението да подпомагат и осигуряват в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължат работата само по разкриване и пресичане дейността на чуждите специални служби по контрабандния канал, тази дейност е продължила до края на 1989 година.
Предвид зачестилите случаи на изтичане на информация и съществуващата реална опасност от компрометиране на държавните предприятия, a оттук и на самата държава, позовавайки се на посоченото РМС 163/1985 год., бившето МВТ е разпоредило откриване на представителство в София към ВТО „Интеркомерс“ на Фирма „Икомев“ – Лихтенщайн и дирекция на „Жинтекс” без скрития транзит на оръжие, В „Икомев“ се вливат Фирмите на „Кинтекс“ – „Олтрейд“ и „Сокотрейд“, като същевременно „Икомев“ участвува в „Лотос ООФ“ – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. За ликвидиране на запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара подготвено от „Кинтекс“ за реекспорт е създадена фирмата „Инар“. На отговорни длъжности в тези фирми са били назначавани действуващи и бивши служители на ДС, в повечето случаи имали и преди това отношение в тази дейност. Във връзка с образуваното от ГСУ дело 63/1990 година за незаконна търговия с лекарствени средства под контрол всички налични материали са предадени на Военна прокуратура. Изясняват се получените сигнали за нерегламентиран износ на специално имущество от Фирмите „Инар“, „Ширио“, „Металхимкомерс“ и др. В процеса на обследването са установени данни и факти за злоупотреби и присвоявания от длъжностни лица при осъществяване задграничната външноикономическа дейност. Това е информация за злоупотреби при задгранична строителна и търговска дейност на традиционните външнотърговски предприятия като „Булгаргеомин „Агрокомплект“, „СО МАТ“, „Електроимпекс“, „Техноекспортстрой“, „БГА Балкан“, „Фонд 1300 години“, както и от страна на новоизградени задгранични ФИРМИ ОТ български физически лица след 10,11.1989 год. Такива фирми са установени в Швейцария, Австрия, Франция и Англия. Всички събрани данни по тези въпроси са предадени на ГСУ-МВР.
Бел.ред. До приключване на броя не открихме информация някой да е бил осъден за описаните по-горе незаконни дейности на тоталитарния режим и Държавна сигурност.
21 години след рухването на Берлинската стена динозаврите от праисторическата епоха, наричани условно Държавна сигурност, разполагат с ресурс да реализират мащабни активни мероприятия срещу легитимната изпълнителна и законодателна власт в България.
В общи линии атаките им към правителството на Бойко Борисов са повторение на това, което направиха през 1992 година с кабинета на Филип Димитров. Даже и някои от героите, които водят подривната дейност, са същите.
Днес обаче повод за оптимизъм ни дават три фактора. Първо – сегашният премиер разполага със стабилен гръб в парламента. Нещо, което липсваше на Филип Димитров и се оказа решаващо. Второ – ментално Бойко е по-устойчив и по-адекватен към дивата българска действителност в сравнение с по-деликатния си предшественик. Иначе целите и на двамата антагонисти са напълно идентични – европеизиране на България срещу тези, които желаят чрез страната да балканизират Европа. Или още по-точно – да защитят правото на живот на едно ново мутирало издание на азиатския комунизъм в рамките на европейския дом чрез територията на родината ни. Бойко и Филип си приличат и по друго – усещането за мъжкарско и джентълменско поведение. Реално след Димитров Борисов е вторият държавник, който сам иска вот на доверие и поема всички скрити и явни рискове.
Срещу него обаче спещите клетки на ДС показват, че не са научили нищо ново, а прилагат това, което си знаят от школите на КГБ – планирано многоетапно активно мероприятие. Но и тук има нещо обнадеждаващо. В тяхното най-тясно обкръжение има хора, които са скептично настроени за успеха на разиграващата се авантюра със СРС-тата и правят нужното да се подсигурят в случай на предвидим провал Така лъснаха и някои пикантни подробности около тайната завера. По перспективния план на въпросното активно мероприятие (АМ), на което българите са свидетели, е започнало да се работи веднага след изборите през 2009 година. Трите етапа на подривната конспирация са получили дори симпатичните имена: първа фаза – АМ „Юзда”. В случай че не даде резултат – втора фаза АМ „Мълния”, и ако отново не се постигне набелязаната цел – трета фаза – АМ „Потоп”. АМ „Юзда” стартира с публикуването на стенограмата от срещата на Дянков с Първанов миналата пролет, когато се изясняваха за младия милионер.
Целта беше поставяне на юзда на изтървания кон – Бойко Борисов. Дадоха му възможност да влезе в правия път, а като за доказателство за това да изгони Дянков и приеме обяздването от „Дондуков” 2 и кукловодите, които са зад президента. Спомняме си, че при тази първа фаза имаше и солисти, и хористи. Сред тях се открояваха неистовите отцепки на хористите от „Подкрепа”, за това колко вреден е Дянков и т.н. Да не забравяме, че в този синдикат има натрупан голям опит в участието в подобни предварително разписани активни мероприятия. Те датират още от времето, когато вършеха тази мръсна работа за свалянето на правителството на Филип Димитров. Разликата със сегашната ситуация, разбира се, е огромна. Тогава „Подкрепа” бяха солов фактор, а сега са на опашката при хористите. В момента в ход е втората фаза АМ „Мълния”. Разчетени са участниците, времената на тяхното включване, ролята, която им е отредена. Изхождайки от действията им, можем да заключим, че съзнателно или не премиерът Борисов не е съвсем прав, като говори за крякането Очевидно не става въпрос за безразборно крякане на жабоци в блатото. Крякат по план и под команда. Всеки си има определена реплика и етюд.
Всеки си има трибуна, пред която да говори и играе. Бившият фактор от правителството на Сергей Станишев, а сега разследван за тежки мафиотски престъпления – Алексей Петров, е един от инструментите в „Мълния”. В рамките на плана на активното мероприятие е предвидена даже и възможността да го осъдят, но да се изпълни важната цела – да се съхрани бърлогата на динозаврите – президентската къща, зад която стои офшорната България. Знам, че в родината ми, като се споменат тези думи, огън и жупел се сипят. Почти две петилетки да се говори за Георги Първанов бе табу, но там е гърбът на организираната престъпност. Както един мой приятел академик казва, там е заровено кучето А академиците са умни глави, трябва да им се вярва. За да разчетем днес действията на живите десари в изпълнението на активното мероприятие, трябва да си припомним станалото през 1992 година. Тогава бях в сърцето на събитията зад кадър. Дълга история, описана в мемоарите ми. Лицето, което наклони везните в полза на успеха на превратаджиите на първото синьо правителство, се нарича Константин Тренчев. За него някои познавачи с лекота и неоснователно твърдят, че е инфилтриран от самото начало на прехода. Аз не мисля така. При този човек нещата са по-страшни – той продаде приятели, ценности, бъдещето на България от едно болно тщеславие. За да получи възможността да изпуши една пура и да изпие чаша уиски край басейна на Илия Павлов в американската му къща. Това е простата истина, но и българското нещастие. От неговата подлост или елементарна почтеност преди 18 г. се решаваше накъде ще наклонят везните Проклех го очи в очи. Резултата го знаем. Знаем и какво се даде на инструментите, които свалиха Филип Димитров.
Тогава Тренчев си въобразяваше, че ще управлява другия инструмент – Любен Беров. Но професорът по стопанска история му отговори: Чакай бе, аз си имам чорбаджии, ти кой си?”, и пиесата приключи. От тоз момент нататък Държавна сигурност влезе в синдиката, умъртви го, като остави Тренчев начело на една вече легендирана, по техния речник организация. Не бих се спирал толкова дълго на тази тема, ако тя няма задкулисни обвръзки, които са пряко свързани със съвременната обстановка и изпълнението на „Мълния”. От 2-3 години Константин Тренчев изпращаше системно хабер, че се е поправил, че е осъзнал грешките си, че са били от неопитност и т.н. Бях почти на път да се хвана на такава въдица, но миналата седмица, когато публикуваха записа между Борисов и Танов, гръм ме удари По време на последния ми престой през октомври миналата година в България вечеряхме с Тренчев. Споделих му, че за първи път от 65 години един френски журналист от висока класа се изказа пред мен ласкаво след срещата си с вътрешния министър Цветан Цветанов. В контекста на тези впечатления помолих Константин да се опита с каквото може да помага на това правителство. Тогава той ми обясни, че всички са маскари. Бойко не можел много да мърда, защото Трактора имал страшно компрометиращи записи за премиера и чакал, ако не клекне, да ги извади. Тогава не обърнах внимание на думите му, но сега с основание се питам защо и откъде Тренчев е знаел за записите и подготвяната атака? После се ударих по челото и се сетих, че шефът на „Подкрепа” е сред носителите на орден „Стара планина”, връчен му от лицето Гоце за особени заслуги при свалянето на правителството на Филип Димитров. Така хористите и солистите продължават да се изявяват.
Тази неделя ръчичка за ръчичка, двамата стари превратаджии Константин и Луджев пред микрофона на националното радио си изпяха куплетите, които организаторите на АМ „Мълния” са им отредили: „Държавата загива, дайте хляб на хората”. Комунистически демагогии от миналия век, които и днес пробутват на народа. Към активистите от хора на червено-синята мъгла сега се изявяват и други герои: Алексей Петров, Румен Петков, Иван Костов, Димо Гяуров, Димитър Луджев, Димо Станков, Яне Янев, Георги Първанов, Сергей Станишев, Божидар Данев, Копринка Червенкова. Странно, но ги свързва точно оставката на Цветан Цветанов И всички те ни убеждават, че говорят все за доброто на България и на Бойко Борисов. В началото на мандата на това правителство обясних на една журналистка, че ако премиерът е подставено лице, неизбежно ще оттече в канализацията при другата кохорта подставени първи министри. Ако не, ще му е ужасно трудно, но от него ще зависи да улови птичето, което времето му е поднесло, и да запише достойно името си в новата история на България. Слисана, дамата се опита да ми припомни, че Борисов е малко мутра, бодигард със съмнителна биография. Отговорих: Та човек с лакирани нокти ли очаквате да се справи с истинските мутри, дето се крият зад публичните мутри? Трябват хъс и ритници а този мъж ги има.
Събитията от последните месеци показаха, че Борисов не е подставено лице. Ако беше такъв, просто нямаше да има фазите „Юзда”, нито „Мълния”. Щеше да има почетен хор за почетния пореден представител на кохортата на подставените лица. Да, ама вместо псалми, го съсипват с активни мероприятия, защото искат да се отложи изпълнението на точка първа от дневния ред на България – край на зависимостите от ченгетата и Русия, битка с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Ако Борисов реализира тази задача, няма да има трета фаза – АМ „Потоп”. Стихията, която готвеха на ГЕРБ, просто ще погълне веднъж завинаги авторите на пъклени планове.
Престъпният бизнес – изнудване, нелегален хазарт, проституция – в Ню Йорк и околностите е под контрола на пет мафиотски клана. При една огромна акция в мрежата на ФБР влязоха близо 130 топ-бандити.
Дженовезе, Коломбо, Гамбино, Лукезе, Бонано. Това са имената на петте клана на нюйоркската мафия. С един удар зад решетките се оказаха 127 гангстери, включително цялото ръководство на фамилията Коломбо. „Това беше най-голямата операция срещу организираната престъпност в историята на Федералното бюро за разследване“, заяви заместник-шефът на ФБР в Ню Йорк, Джанис Федарсик. В акцията са участвали над 800 агенти и полицаи.
Обвиненията срещу мафиотите засягат 16 вида престъпления, включително убийства, мокри поръчки, търговия с наркотици, пране на пари, подпалвачество. Най-възрастният обвиняем е един 83-годишен предполагаем мафиотски „кръстник“. Другите са корумпирани чиновници, подкупени синдикалисти, извършители на убийства.
Убийство заради несръчност
Министърът на правосъдието Ерик Холдър отиде лично от Вашингтон в нюйоркския квартал Бруклин, основния терен на огромната операция. Според него извършените арести представляват огромна стъпка в борбата срещу мафията, но битката срещу организираната престъпност далеч не е приключила. „Постоянно се появяват разкрития, че има хора, които са готови да убиват, да ликвидират свидетели или съперници.“, каза Ерик Холдър.
Едно от престъпленията, фиксирани в обвинителния акт, се е случило още през 1981 в един бар в нюйоркския квартал Куийнс. Според министър Холдър това е само един от многото примери за безумните убийства, дело на гангстерите. Тогава двама души са били убити в бар „Шамрок“, само защото се стигнало до караница заради едно разлято питие.
Топене по мафиотски
Представителката на ФБР Джанис Федарсик заяви, че подготовката за операцията е продължила няколко месеца, и в нея са участвали ФБР, тайната служба, различни регионални и местни полицейски части. По време на aкцията са били използвани всички средства – подслушване на телефони, скрити микрофони, както и други източници.
Както се разбира, от голямо значение е била и информацията, получена от арестувани още преди това мафиоти; включително от бандита Салваторе Витале, извършител на 11 убийства, който натопил фамилията Бонано.
Явно поради съображения за сигурност арестуваните близо 130 мафиоти са държани на борда на специален затворнически кораб край Ню Йорк, в очакване на официалното обвинение.
С болка на сърцето трябва за кой ли път да установя, че средно статистичният българин е (мисловно) доста дребно кариран човек. Не го упреквам, защото кризата и липсата му на опит в една пазарна икономическа ситуация са блокирали, и постепенно калцирали мозъка му до краен предел, като вместо да мисли, дава заето… и преповтаря прочетени в пресата мнения, като свои.
Та сега да продължа с мислите ми на глас.
Чета доводите на перманентно изнасяни от вестниците Галерия и Гласове срещу Бойко Борисов* материали („скандали“) и акъла не ми побира, как е възможно хората да им се вързват, та дори и да изпадат в истерично опиянение от задоволството, че с нещо и те са наясно. Наясно са с нищо или по-точно наясно са, че все по-малко имат в чинията на вечеря… и това ги кара да търсят на мига виновен. Горе-долу, както търсят и на мига месия, който да ги оправи… Абе всичко на мига… Да де, ама на мига, само дърво се яде…
Например чета, че Бойко закрилял Мишо Бирата, заради „колосалния“ кредит от 2 милиона лева, които Мишо бил взел от СиБанк, като срещу това заложил фабриката си. Ами какво да ви кажа?!?
Първо, 2 мил. лева са пари за семки за министър председател в България. Само личното му обогатяване, ако се съгласи на определени действия в енергетиката, биха му донесли стотици милиони евра, чиста комисионна. Разбрахте ли българи??? Комисионите са в стотици милиони!!! Колко мислите, че е получило юпито, което по време на управлението на НДСВ прехвърли външният дълг? Точно не мога да кажа, защото никой не е споделил с мен, ама нормалната, законна комисионна е 8% от сделката…, а не 6-те апартамента на ЦЦ, нали разбрахте…
В заключение само ще кажа: „българино, когато се говори за бизнес с (от) политика, спри да мислиш и мериш с твоя битов аршин, защото всичко което сравняваш с тебе самия и твоето най-близко обкръжение, е грешно“.
Предполагам, че 90% от четящите тази ми бележка, ще я подминат високомерно, защото това, което веднъж са приели за вярно, трудно биха го ревизирали и сами пред себе си признали, че до сега хал-хабер представа за нищо не са имали, а са били манипулирани от масмедиите, бетер полезни идиоти, ама айде. Акъл с фуния, не се налива!
Все пак, кой разбрал, разбрал, другите да му теглят хомота, защото и друго не заслужават, като са толкова „интелигентни“…
.
*) Не съм му фен, ама в момента друго по-свястно на политическия пазар у нас няма, след като сините лидери успяха да отвратят масовия син електорат, ама и дума не дават да се издума, да освободят на млади, нови и необременени с кражби и интриги личности, ръководните постове.
Днес разбрах (приятел през скайпа ми каза), че моя приятел от емигрантските години, а и от преди това, Наско Панайотов, е споменал* ресторанта, който имах допреди повече от 20-тина години във Виена, а също така и името ми, в едно негово интервю.
Принципно нямам нищо против, а и е право на всеки да пише и описва спомените си.
Само за да не се получи изкривяване на оптиката, относно клиентелата ми, се почувствах длъжен да допълня някои съществени неща, а те са, че все пак гостите ми бяха около 90-95% австрийци или туристи, защото локейшъна на заведението беше удобен (ресторанта се намираше на около 400 метра от Виенската опера, директно на главна улица) за тях.
Постоянни гости ми бяха Карл Блеха (мой личен приятел, бивш вътрешен министър на Австрия и почетен председател на Българо-австрийското дружество), Майкъл Палмерс (бившият собственик на едноименната марка за дамско бельо), Ники Лауда, както и много други от известните виенчани.
Излишно е да споменавам, че познанството ми с Ники Лауда, не ме направи автомобилен състезател, нито пък Карл (Чарли) Блеха, ме вкара в правителството на Австрия…
Единствено покрай Майк Палмерс, чат-пат се наслаждавах на компанията от световно известни манекенки.
Та така.
Между другото там се запознаха баща ми (по това време работеше, като лекар в частната клиника на зет ми, проф. д-р Хорст Кьон) и бъдещата му втора съпруга (с майка ми бяха разведени), която беше шеф на представителството на Мишлен (Michelin) за Австрия и брака им беше щастлив до последния му ден (10.01.2011), въпреки разликата от 26 год. във възрастта.
.
*)
Атанас Панайотов: Царят „забрави“ да си плати сметката
… Безспорно хитова е кръчмата на Стефчо Краев. Емо Френски и Румен Шведски подкокоросват Стефчо да купи кръчма във Виена и тя става „Щефанс гастхаус”, като Румен му казва, че е готвач и ще върти кухнята. Но като става сделката, си вдигат партакешите и изчезват. Между другото Румен Шведски имаше пицария в Малмьо, Швеция. И безмалко да пострада от една бразилка, която току-що излязла от пандиза, заклала мъжа си. Била хубава! Румен тръгнал да я закача да я чука! Бразилката побесняла, изскочила навън и разбила с камък витрината на пицарията… Той нямал застраховка и да видиш как бяга човек от собственото си заведение, защото иначе няма да му изплатят нищо…
В кръчмата на Стефчо, която беше в 4-ти бецирк, съвсем близо до българското търговско представителство, най-редовният посетител беше Митко Бретона. Той първи организира борците и ги поведе на рекет. Още преди да има и СИК, и ВИС. Това малко хора го помнят… При Стефчо ходеха още Карамански, Васко Илиев, Жоро Виенски, Джопето, Мони Курилеца, а Румен Каратиста водеше всичките борци от Чехия, където „бръмчат” по това време. Иван – Малката Жаба, пък довежда цялата бригада на Боян Петракиев – Барона…
Между другото от борците тези, които се запазиха и не се занимаваха с рекет, бяха братя Щереви, Коко и Гената, Вальо Бореца, Веско Бореца, който по едно време беше охрана на Маджо. На Симо Щерев трябва да му дадат орден „Стара планина”!
Джопето е човекът, отворил кратуните /българските емигранти – б.р/ на дрога. През 1991 г. се върна в България с 10 000 000 марки. Но се продруса и хероинът го унищожи.
При Стефчо ходеха и много другари от българското посолство. След промените пък бяха
емисари на СДС, за да събират пари.
Братът на Сашо Инженера обаче открадна всичко събрано от българските емигранти и в България си построи огромна къща с тях. След погребението на Зита Бурбон-Парма – последната австрийска императрица, в кръчмата на Стефчо отива Бай Симо Ментата – Царо́, който е познат на българските читатели и като Симеон фон Саксен Кобург-Готта или Симеон Борисов Фердинандов, герой от моята книга „Заговорът”. И „забравил” да си плати сметката. После пък пратил при Стефан и Иван Крадлеков, собственик на вестник „Корона”, че и той „забравил” да си плати сметката…
Защо има мълчание за Първанов? Опасността от двуличието на президента е голяма. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство.
Кольо Парамов
„Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама” – Джордж Оруел
Всеки в живота си трябва да оставя диря. От тази диря тръгва споменът, силата и името на човека, когато той е личност. Така бавно и последователно се гради историята, за да се надгради държавата като строго организирано и дисциплинирано общество, което да гарантира нормален живот на всички. В държавата винаги обект на цялостна оценка е водачът, който е в състояние да въздигне народа си, да му вдъхне сили, да го амбицира за работа и успех. Той е и онзи, който може да го строполи надолу. И не случайно във византийската епоха за император се е издигал водач, независимо от народностната му група, а достоен да води империята напред. Това задължително условие – да води държавата си към успех, да утвърждава името на народа си сред останалите, като го организира, вдъхновява и амбицира към доброто е прерогатив за държавника, за водача.
В Нова България ние заменихме стремежа си към оценката за държавниците със съгласието ни да ги приемаме повече в аванс. А срещу нашия аванс за последните 10-12 години ни предложиха само хитрост. Не че през последните 50-60 години не е имало хитрост, но последната надмина границите на допустимото търпение, превръщайки се в елементарна, пошла и негодна поза.
Но тъй като днес поставям въпроса за водача ни президент, ми е необходима далеч по-голяма осторожност. Защото президентът ни е държавен глава, лицето пред света, гаранция за нашето спокойствие и гаранция за всестранния ни успех. Но така ли е?
Миналия месец случайно срещнах Стефан Цанев на площад „Гарибалди” и дълго време все си мисля за думите му: „Има моменти, в които мълчанието е подлост”. А за кое мълчание става дума? А защо има мълчание за Първанов и какво е то? Не знам дали е подлост, но със сигурност е нагаждачество към ултрастатуквото, т.е. повече от подлост. А статуквото на президента е известно. Желанието му да си запази днешния „покой” като власт, като сила, като наследство и възможности е неистово голямо. Но за да разберем защо е нужно, трябва да се върнем поне 10 години назад.
В ранната пролет на 2001 г. Първанов бе в странна ситуация. В Изпълнителното бюро партийният водач плуваше успешно в различните течения, угаждайки на всички. Подготовката за връщането на царя, самото му идване смути за малко спокойствието му, но той продължи да се нагажда към новото време. И доплува до момента, в който беше предложен за президент. Първанов се яви на изборите през есента на 2001 г. като 100-процентов аутсайдер, но благодарение на друга мисъл и сериозни комбинации успя да спечели битката. Именно тук е закодиран проблемът. Тръгваш да ставаш президент, неубеден и неустойчив дори да го приемеш като реалност, а изведнъж се виждаш в огледалото като такъв. Разномислието в случая е с фундаментални последици за държавата.Няма я ясната и категорична нагласа да спечелиш на всяка цена като кандидат. Няма я и строгата и последователна целеустременост, когато си президент. И в двата случая меланхолията и нагаждачеството диктуват друго поведение – това на сламения и временен човек, който идва за определено време и после си отива. Но не оставя диря, а напротив – замита всичко под килима и прекрачва към следващия – още по-лъскав и по-голям. Така обикновеният партиец Първанов стана шеф на БСП, а като най-слаб лидер – президент.
В главата на всеки средно интелигентен българин, който малко се интересува от политика, би следвало да му станат известни отговорите на няколко съществени въпроса:
Кой инсталира Георги Първанов за лидер на БСП в преломния момент на Жан-Виденовата криза? Къде е споразумението между Първанов и Николай Добрев и Румен Петков, постигнато между тях и Костов без знанието на Софиянски и Петър Стоянов? Какво беше отношението на Първанов като опозиция на Иван Костов? Съглашателско-констативно или пряко опозиционно и недвусмислено директно против кражбите на Костовите нови демократи? Как Първанов прие хода със завръщането на царя и кой го лансира за кандидат-президент?
Отговорите на тези въпроси са важни, защото те са в проекцията на двуличността на българския президент. И ако ние не разшифроваме цялата тази „идилия” около персоната на президента, утре пак ще си задаваме все същите подробни въпроси. Истината според мен е една и тя е много тежка за признание – Първанов се оказа уникалният двояк играч, който успя да излъже всички, които се докоснаха до него. Излъга ги с финес и наглост, както никой от „обожателите” му не е очаквал – бавно, трайно, но достатъчно находчиво и подло. Направи го съвсем мотивирано, за да удовлетвори себе си и една дребна кохорта от блюдолизци и лакеи, готови винаги да споделят софрата му у нас и в чужбина. Всичко това беше под знака на загрижеността за България, без обаче страната ни да спечели и да се възмогне нагоре. Представете си ясно и добре – 15 г. начело на държавата, а България неколкократно обедня и ликвидира своя материален възход. Днес страната не може да покрие дори параметри от 1980-1983 г., а президентът беше един ням свидетел на всичко това, което се случваше под него. Той нито веднъж не изведе БСП извън парламента против Иван Костов, нито веднъж не влезе в ярка опозиционна борба против Костовата секта и не се опълчи срещу жълтите крадци и начеващи олигарси. Назначи правителство на тройната коалиция само и само, за да си осигури втория президентски мандат и да продължи унижението на България. Унизяваше я, като търпеше Станишев и подобни на него политически лалугери. Заменяха земи, външен дълг и собственост, постове, та дори и закона, както и всичко онова, което става с двуличие и партокрация.
Но да си спомним как тръгна началото на Първанов на „Дондуков” 2 – той бе социалният президент на надеждата ни тогава. Толкова социален, че се съгласи да разреши замяната по дългът. Цялата загуба от 1,1 млрд. долара ще се плати през 2012-2014 г. за сметка на социалната база. Още през март 2007 г., когато конструираше „втория” си президентски състав, Първанов беше предизвикан на съвещание в Пампорово да изпълни обещаните си социални ангажименти от първите 5 години на своето управление. Тогава гражданският съюз за Нова България реално регистрира прийома на президента – да разделя чрез междуличностни интриги, с което доказа, че е елементарен двуличен играч. Плагиатството на идеята на Гражданския съюз за Нова България не беше най-доброто поведение на президента, при това, че той си беше казал мнимата отрицателна оценка още през същата 2007 г. Да крадеш идеята не е приятно, а да я реализираш нескопосано, е направо противно. При това да пуснеш Калфин да ти обяснява, е все едно да паднеш зад борда , когато ти си сковал с други майстори кораба. И тъй като намеквам за АБВ, не мога да избягам, от сравненията за времето, мястото и реализацията на идеята. В края на 2010 г., когато родената по времето на президента олигархия напълно се опълчи на Бойко Борисов, Първанов стартира АБВ – на 11.11.2010 г. още същата вечер агенция „Блумбърг” отбеляза: „Президентът на България Георги Първанов заяви днес при учредяването на нова политическа сила, че кабинетът на Бойко Борисов изглежда безпомощен, както винаги”. Новата му организация АБВ била лаборатория за алтернативни политики, тъй като в кабинета има дефицит на компетентност за справяне с икономическата криза. Има криза в управлението. Работата се върши ден за ден, без да има дългосрочна визия за страната”.
Ето ви идеален пример за двуличност. Защо президентът Първанов не каза тези две изречения за Станишев, след като те повече прилягаха на неговото управление. Именно при Първановия Станишев „Пътният фонд” пропищя от злоупотреби и трима министри се разминаха със затвор заради дубъл легитимация и лоша отговорност. При Станишев националната сигурност беше поставена на карта, престъпността неконтролируема, а олигархията ненаситна.
Тогава ние мислехме, че Първанов не може да осъзнае тези моменти или няма достатъчно информация. Сега виждате ли? Той не само е осъзнавал какво прави Станишев, но като двуличник говори само откровени лъжи за Бойко Борисов. Къде е разминаването? При подобни случаи разминаването на двуличната базапри нестабилни характери се изчерпва само със средата. Без да навлизаме в дълбоките води на някои части от психологията, бързо ще разберем, че на държавния глава му липсва реалната оценка, което е пример за тотална безнравственост. Оценката на нашия държавен глава трябва да говори за съвкупност от реални сравними факти, които да ни окуражават като граждани, а не да ни разделят. Първанов днес открито лъже в оценките си за Борисов, за да покаже истината за Станишев в миналото, отразявайки я тенденциозно в настоящето. На прост език това се нарича лицемерие, което трябва да е чуждо на държавния глава.
Какво им костваше на Първанов и на Станишев от февруари 2008 г. до юни 2009 г. за 18 месеца да сключат при уникални условия с по-малко от 750-800 млн. евро договорка за АЕЦ „Белене”. Те можеха да уговорят трасето, сервитутите и финансовите условия на Южен поток всички детайли. Можеха да построят поне една магистрала или да олекотят 50-те км между Стара Загора и Сливен, където станаха стотина тежки катастрофи. Имаха и време, и излишък от пари, както твърдяха, но не можаха. Причината беше в тяхната некадърност и другите приоритети, свързани с кражбите и ограбването на България. А днес им е виновен Борисов. Всички вече явно усещат истината, че момчето Сергей излъга Първанов. Подведе президента и открадна БСП под носа му. Затова сега на Първанов му е необходимо спешното новото АБВ., което да предреши старото му състезание със Станишев, но с вече с нови играчи. Те все още като че ли не разбират, че са пешки в този елементарен шахматен президентски модел. В този смисъл съм напълно съгласен с Татяна Буруджиева, която изрично уточни, че „новото и различното БСП, което може да приеме националните приоритети, в само това, което се олицетворява с Първанов”. От тук може да продължим и с фикс идеята на президента, че „АБВ се създава на 11-ти ноември, ден след голямата промяна на България. След това се регистрира на 19-ти февруари, когато е разпуснато „лошото” Народно събрание на БСП през 1997 г.”, и както пак Буруджиева уточнява, трябва да чакаме до 24-ти май – денят на АБВ, за да чуем какви ще са програмите на новия стар Първанов.
След цялата тази бутафория един ден може и да стигна фактологически и до към най-важната констатация. А тя може би ще е такава – израснах и възмъжах при Тодор Живков, остарях и се оглупях при Първанов. За един живот – двама политически лидери. Има ли човек нужда от повече…
Оставяйки шегата настрана, опасността от двуличието на Първанов е голяма. Днес той заявява, че АБВ било шанс за партиите с ново начало. Само, че новото му начало за нас е старият му край. Бележитите хора, които идват за новото начало, са го моделирали другояче, със силно доверие и реален хъс за промяна. През 1933 г. президентът Рузвелт заяви „В новата къща на Америка ние няма да направим дом на гешефтара на пари”. През 2010 г. бразилката Дилма заяви „Аз идвам с мисия една – да се опитам и изкореня бедността, като извадя най-малко 20 млн. души от бърлогата на уникалната бедност”. Коя е мисията на Първанов утре? Да плюе всеки ден по правителството, злепоставяйки го и разделяйки нацията, или се стреми да премине в другата фаза на възприятието – забравата. Вероятно забравата не е удачна, не е спорна, не е изгодна. Друго е! И то го тласка по друг страничен начин за овладяване на лявото пространство. Чрез емисията на сигнали, силно отричащи в аванс ежедневието ни, без да се осъзнава, че то досега за 10-те години е продукт на Първановото време. Този стил за отклоняване на отговорността на прехода е повече враждебен, отколкото реален. И тъй като все повече хора като мен ще се дразнят от лъжите на този преход, време е да кажем кой кой е, кой какво направи и кой какво получи. Въпросът ми е къде сме ние? Можеше ли Костов да се роди без нас или дали Първанов беше проходил? Важността за българите днес е парламентът.
И ако се вторачим по-дълбоко в детайла и действията на сектата „Костовистите от седмия ден” и ги сравним с тези на Първанов, ще разкрием техния взаимен интерес да елеминират парламента и да ликвидират политически Бойко Борисов. Можем смело вече да допуснем като прогноза, че през февруари – април тази година Народното събрание ще бъде в позицията си от времето на февруари – април 1934 г. Тогава необходимостта от парламентаризъм се е оказала за някого напълно излишна. Загрижени за парламента уж, Първанов и Костов ще предизвикат синдрома на абсолютното отрицание, познато в живота и като двуличие. Време е всички в България да се убедят, че подходът на Първанов е на дребен хитрец, а не на смислен държавник, който за тежката участ на България е наказание вместо успех и национално достойнство. Тази угнетеност ни носи всеки ден тъга и разочарование от стореното през прехода. Неслучайно на Първанов и на АБВ им е нужна демагогия. С нея Първанов ще опита да скрие двуличността си и спокойно ще изкара мандата си. Като последен факт в потвърждение на горното цитирам: „България прочете многоразумно своето минало. Ние сме единсгтвената страна, в която нямаше етнически и граждански конфликт и това е едно от достойнствата на прехода”. Не, г-н президент, това не е достижение на прехода, а на българските разузнавачи на турската граница, които имаха ум в главата си и бяха предани на България. Сега всички ги плюят благодарение на вашия премиер Станишев, на вътрешния ви министър Румен Петков и на приятелите ви, които скалъпиха закона за досиетата,.
Български офицери и елитът на „Военния отдел“ документално и точно принудиха Живков да отрезвее и да разбере точния код, който го съхрани до дълбока старост. Българските офицери, а не разни партийци, социолози и идеолози и историци запазиха мира в България. Не може президентът Първанов да се гордее с нещо, постигнато от други, които днес са обругавани и обиждани. За това е нужно покаяние, а не двуличие.
You’re Havana laugh: Revolutionary Che Guevara
