Доуточнение

.

Днес разбрах (приятел през скайпа ми каза), че моя приятел от емигрантските години, а и от преди това, Наско Панайотов, е споменал* ресторанта, който имах допреди повече от 20-тина години във Виена, а също така и името ми, в едно негово интервю.

Принципно нямам нищо против, а и е право на всеки да пише и описва спомените си.

Само за да не се получи изкривяване на оптиката, относно клиентелата ми, се почувствах длъжен да допълня някои съществени неща, а те са, че все пак гостите ми бяха около 90-95% австрийци или туристи, защото локейшъна на заведението беше удобен (ресторанта се намираше на около 400 метра от Виенската опера, директно на главна улица) за тях.

Постоянни гости ми бяха Карл Блеха (мой личен приятел, бивш вътрешен министър на Австрия и почетен председател на Българо-австрийското дружество), Майкъл Палмерс (бившият собственик на едноименната марка за дамско бельо), Ники Лауда, както и много други от известните виенчани.
Излишно е да споменавам, че познанството ми с Ники Лауда, не ме направи автомобилен състезател, нито пък Карл (Чарли) Блеха, ме вкара в правителството на Австрия…
Единствено покрай Майк Палмерс, чат-пат се наслаждавах на компанията от световно известни манекенки.
Та така.
Между другото там се запознаха баща ми (по това време работеше, като лекар в частната клиника на зет ми, проф. д-р Хорст Кьон) и бъдещата му втора съпруга (с майка ми бяха разведени), която беше шеф на представителството на Мишлен (Michelin) за  Австрия и брака им беше щастлив до последния му ден (10.01.2011), въпреки разликата от 26 год. във възрастта.

.

*)

Атанас Панайотов: Царят „забрави“ да си плати сметката

… Безспорно хитова е кръчмата на Стефчо Краев. Емо Френски и Румен Шведски подкокоросват Стефчо да купи кръчма във Виена и тя става „Щефанс гастхаус”, като Румен му казва, че е готвач и ще върти кухнята. Но като става сделката, си вдигат партакешите и изчезват. Между другото Румен Шведски имаше пицария в Малмьо, Швеция. И безмалко да пострада от една бразилка, която току-що излязла от пандиза, заклала мъжа си. Била хубава! Румен тръгнал да я закача да я чука! Бразилката побесняла, изскочила навън и разбила с камък витрината на пицарията… Той нямал застраховка и да видиш как бяга човек от собственото си заведение, защото иначе няма да му изплатят нищо…

В кръчмата на Стефчо, която беше в 4-ти бецирк, съвсем близо до българското търговско представителство, най-редовният посетител беше Митко Бретона. Той първи организира борците и ги поведе на рекет. Още преди да има и СИК, и ВИС. Това малко хора го помнят… При Стефчо ходеха още Карамански, Васко Илиев, Жоро Виенски, Джопето, Мони Курилеца, а Румен Каратиста водеше всичките борци от Чехия, където „бръмчат” по това време. Иван – Малката Жаба, пък довежда цялата бригада на Боян Петракиев – Барона…

Между другото от борците тези, които се запазиха и не се занимаваха с рекет, бяха братя Щереви, Коко и Гената, Вальо Бореца, Веско Бореца, който по едно време беше охрана на Маджо. На Симо Щерев трябва да му дадат орден „Стара планина”!

Джопето е човекът, отворил кратуните /българските емигранти – б.р/ на дрога. През 1991 г. се върна в България с 10 000 000 марки. Но се продруса и хероинът го унищожи.
При Стефчо ходеха и много другари от българското посолство. След промените пък бяха

емисари на СДС, за да събират пари.

Братът на Сашо Инженера обаче открадна всичко събрано от българските емигранти и в България си построи огромна къща с тях. След погребението на Зита Бурбон-Парма – последната австрийска императрица, в кръчмата на Стефчо отива Бай Симо Ментата – Царо́, който е познат на българските читатели и като Симеон фон Саксен Кобург-Готта или Симеон Борисов Фердинандов, герой от моята книга „Заговорът”. И „забравил” да си плати сметката. После пък пратил при Стефан и Иван Крадлеков, собственик на вестник „Корона”, че и той „забравил” да си плати сметката…

http://www.blitz.bg/article/22628