.

Гаутама Буда: „Стремете се с всички сили към спасение!”

Публикувам кратки бележки за Гаутама Буда, за будизма и неговите основни ценности. Използвана е информация от книгата „Боговете на лотоса” с автор Еремей Панков. „Според религиозната традиция Буда е роден през май 623 г. преди новата ера и е изпаднал в състояние на нирвана в деня на майското пълнолуние на 523 г. преди новата ера, като живял по този начин осемдесет години.

Странстващият отшелник Сидхарта, както нарекли Буда ревностните му почитатели, носел родовото име Гаутама. Той принадлежал към неголямото племе шаки, което се състояло според преданието само от воини. Племето шаки живеело на малка територия, разположена от двете страни на днешната индийско-непалска граница.

Бащата на Гаутама бил вожд на племето. Младият Гаутама получил добро образование, научил се превъзходно да управлява бойни колесници, да владее оръжието, усвоил обичаите на племето. Оженил се за девойка от своето племе, която произхождала от знатен род. Тя му родила син. Животът на Гаутама (тепърва му предстояло да оправдае името Сидхарта, което означава „изпълнил мисията си”) протичал леко и щастливо.

Но един ден, разхождайки се с колесница, Гаутама имал няколко забележителни срещи – видял старец, прегърбен от годините. Видял сакат човек с кървящи рани по тялото, минал покрай траурна процесия, която вървяла след лежащ в ковчега покойник. Той видял и един аскет, потънал в дълбоки размисли. Това били четирите срещи на Буда.

– Кой е този? – попитал той, когато срешнал стареца.

– Ти виждаш старостта – отговорил кочияшът. – Ето какво прави тя с хората.

– И аз ли ще стана някога такъв?

– И аз, и ти, в уречения час. Това е общата съдба на човешкия род.

„Горко на родения, помислил си Гаутама – защото в това, което се ражда, вече се таи семето на старостта.”

– И аз ли няма да избягна болестта? – попитал той, когато срещнал сакатия човек.

– Нито аз, нито ти. Това е общата съдба на всички живи същества.

– Какво значи това? И защо така плачат тези хора? – попитал Гаутама, когато видял покойника.

– Този, който умира, вече никога няма да види нито майка си, нито баща си, нито близките си, и те него също никога няма да видят.

– А този кой е? – попитал четвъртия път Гаутама, като срещнал отшелника. – Този човек също не е като всички останали.

– Той се е оттеглил от света, като е избрал благочестивия път на състрадание към всички живи същества.

Като остра мълния ранила сърцето му мисълта за предопределения за страдания човек. Кои сме ние? Откъде идваме? Къде отиваме? В какво е крайният смисъл на нашите страдания? И безнадеждна мъка замъглила съзнанието му. Като се върнал у дома си, той се отдал изцяло на своите тъжни мисли.

Посред нощ се събудил, обзет от страшна тревога. Почувствал, че е настъпил часът на великата промяна в неговия живот и решил незабавно да се оттегли от света. Преди да скъса окончателно с предишния си живот, поискал за последен път да погледне сина си. Но нежната майчина ръка закривала лицето на момченцето.

„Ако отместя ръката й, тя може да се събуди и ще ми бъде трудно да ги напусна. Ще се върна да видя сина си, когато открия истината.” И той решил в размисъл да открие пътя, който води към избавление от мъките. Като сменил дрехите си с дрипите на случен пътник, Гаутама поел трудния път на търсенията.

Седем години се лутал в търсене на този неизвестен път. Търсел истината в свещените тайни на брамините, търсел я у себе си, като умъртвявал плътта си с глад и бичуване, живял дълго време в джунглите, където само зверовете можели да го чуват. И изведнъж го осенило откровението. Това се случило, когато седял, вглъбен в себе си, под едно пипалово дърво (познато като Бодхи или дървото Бо, „дървото на мъдростта”) на брега на една река. Гаутама станал Буда.

Той опознал четирите благородни истини. Първата – съществуването на страданието – да съществуваш, значи да страдаш. Втората – причината за страданието е желанието, което при удовлетворяването му само се увеличава. Третата – прекратяването на страданието става чрез унищожаването на желанието. И четвъртата – Гаутама осъзнал пътя, който води към това унищожаване – благородния „осмократен” път.

Буда бродил четиридесет и пет години по градове и села и проповядвал своето учение. Той починал на осемдесетгодишна възраст. Легнал под пипалово дърво Буда се обърнал към хората с думите: „Няма какво да ви кажа повече освен това, че всичко създадено е обречено на разруха! Стремете се с всички сили към спасение!”

„Осмократният път” е нещо като стълба, чийто стъпала са: 1. Праведните убеждения, чрез които се разбират благородните истини. 2. Праведните стремежи, които изискват решителност в следването на благородните истини. 3. Праведните думи – отказване от лъжата, клеветата, оскърблението. 4. Праведното поведение, което включва забраната да се вреди на всякаква проява на живот.

5. Праведният начин на живот или просто честност в живота. 6. Праведното усърдие – постоянство в преодоляването на лошите помисли. 7. Праведната памет или постоянно самонапомняне, че всички прояви на света не са нищо друго, освен илюзия. 8. Праведното самовглъбяване – самоусъвършенстване чрез отказване от всичко земно, постигане на вътрешно спокойствие, безстрастие, избавяне дори от тази благородна радост, която води след себе си освобождаването от мирските окови.

Това последно, осмо стъпало, е същността на будистката етика. Моралното усъвършенстване на будистите се отличава рязко от това на християните. То не изисква абсолютизиране на такива понятия като добродетел, любов към ближния и т.н. То има друга висша цел: спокойствие, самовглъбяване, пълно уравновесяване, съвършенство.”

Откъси от „Боговете на лотоса”, Еремей Парнов

Народна култура, София, 1983 година

.

Георги Марков, писател, убит от комунистическите тайни служби в Лондон през 1978 г.

В своите „Задочни репортажи за България“, писани в Англия и излъчвани по радио „Свободна Европа“, Георги Марков излага изстраданата си истина за проявленията на социализма в България. Предлаганият очерк „Защо хората крадат от своята държава?“ разкрива утвърждаването на една трайна психологическа нагласа, на един нездрав манталитет. Сходствата с посткомунистическата действителност съвсем не са случайни.

„Присвояването на държавна собственост, или по-направо казано — краденето от държавата, е едно от най-типичните явления, характеризиращи същността на обществените явления във всяка т.нар. народна демокрация.

Всяко човешко общество, което поне малко уважава себе си, винаги намира сили да постави пръст в собствените си рани и да си зададе дори най-болезнени и неприятни въпроси. Единствено социалистическо-комунистическото общество в днешна Източна Европа страхливо и гузно отбягва това.

Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава“ е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда.Но нещата не са толкова прости, защото на такъв отговор може да се каже, че между крадците, минали и не минали през съдебните зали, има много голям брой хора, за които може да се вярва, че искрено са смятали държавата за своя, много или малко са били рожби на режима.

В началото, когато това явление започна епидемично да се разраства и прикриването му по много причини стана невъзможно, партията, съдебните и милиционерските органи естествено го приписаха на „неизживени буржоазни навици“, „порочни остатъци от психологията на миналото“, „влияние на враговете отвън“ и т.н. По онова време абсолютно всеки недостатък бе приписван неизбежно на горкото черно минало. Хората, които твърдяха това, забравяха, че и преди комунизма в България имаше значителна държавна собственост, имаше огромен брой хора, които служеха на държавата и разполагаха с нейното доверие при боравене с материални ценности. Кражби и присвоявания на държавна собственост също имаше, но те бяха рядкост.

Но за първи път в българската история граждани с професии, образование, инициативни, енергични, с много граждански добродетели масово посягат на държавната собственост. Тук не става дума за класическия тип крадци, които са друг обществен тип, а за нещо съвсем ново – за хора, които би трябвало да бъдат икономическата и духовната опора на обществото.

Нямам никакво намерение да отричам ролята на човешката алчност, користолюбие, безотговорност, лекомислие и други недостатъци. Роля, която винаги е намирала своите изпълнители. Но когато престъпността придобие един наистина масов характер, тогава явно обяснението не е в черното минало, нито в разложителното влияние на класовия враг, нито в неизживени буржоазни привички. Престъпността очевидно се подхранва от самата действителност, тя е пуснала своите корени дълбоко в нея и тъй като почвата е твърде благоприятна, се развива със застрашителна бързина.

Тая посока ни води при вътрешните мотиви на хората, които дръзват да присвояват обществена собственост. Аз лично съм провел немалко разговори било с осъждани граждани, било с хора, за които съм знаел, че са „свили“ нещо зад гърба си. Мога да кажа, че всички тези граждани са обединени от една обща и категорично подчертана линия – че те смятат онова, което са извършили, за напълно справедливо, или по-точно за скрито поправяне на обществената несправедливост спрямо тях.

Един управител на стол, мой добър приятел, човек завидно интелигентен, начетен, с добър вкус и широко сърце, ми е казвал: „И аз свивам, както всички други. Защото тичам по десет-дванайсет часа на ден, оставам без крака, в последните 15 години съм дал печалба за милион, а получавам по-малко от всеки мамин син, който си чеше задника. Това не са техни пари. Това са мои пари. Ако един ден ме хванат, ще им го кажа. Това са мои пари. Аз не пипам вашето, вземам това, което си е мое!“ Но него едва ли щяха да го хванат, защото той знаеше как да прави отчетите и как да се опази.

Несправедливото заплащане на собствения труд беше един от най-популярните и основни мотиви, които хората предявяваха срещу собствената си съвест. „Най-големият крадец тук е държавата, така че няма нищо грешно, ако човек се опита да си върне малко от откраднатото“ – беше оправданието на мой познат шофьор на камион, който правеше „черни“ курсове.

Ала едновременно с чувството, че поправят сурова обществена несправедливост, в хората, които бяха започнали да присвояват държавни вещи или пари, се надигна и едно-друго оправдание, което в последните години щеше да стане нещо като идеологическа мотивировка на кражбата. „Всички крадат! А тия, които са най-горе, крадат най-много!“ – тези думи съм ги слушал десетки пъти при най-различни обстоятелства. Било когато кварталният зарзаватчия „удря“ паланзата, било когато келнер надписва, било когато човек забележи, че помпата на бензиностанцията вкарва в резервоара въздух или когато пробутат развалена или некачествена стока.

По същество най-популярното убеждение навред из страната беше, че системата представлява организация, създадена от големите крадци . За всеки непредубеден наблюдател на социалистическата система е ясно, че в дъното на нещата стоеше примерът на големците. А тия големи властвуващи граждани бяха изградили система от неписани закони, която им даваше възможност да извършват най-крещящи несправедливости. Членове на Политбюро, членове на Централния комитет на партията, министри и заместник-министри, шефове на разни ведомства, всякакви големи началници почти без изключение и без никакво морално оправдание погазваха декларираните от собствената им власт принципи на справедливост.

Какъв пример даваха всевъзможните социалистически новобогаташи, когато се надпреварваха да си купуват една от друга по-скъпи коли и да живеят във все по-голям лукс. Тъкмо бездната на контраста, който те установяваха най-безотговорно спрямо останалата част на населението, разпалваше амбициите на всеки малко по-находчив ум. Ако се проследи с безпощадна точност разточителството и прикритото с неписаните правила пилеене на обществени средства за лични изгоди, човек ще намери, че може би всеки втори ръководител е присвоил от държавата далеч по-големи суми и от най-изкусния крадец.

Ето че примерът на ръководителите, на видните граждани, на началниците, развързва ръцете на обикновените граждани. Чувството на безотговорност, което се лее отгоре, попива дълбоко долу, в почвата. И бариерата на задръжките, остатъци от вековен народен морал, се вдига със страшния въпрос: „Защо не?“ И като свържем рухването на нравствеността с изчезването на идеалите, отговорът на въпроса „Защо хората крадат от своята държава?“ става пределно ясен.

Но може би това бе най-добре формулирано от един представител на Комитета за държавен контрол: „Имам чувството, че присвояването на обществени средства е станало закон на живота у нас.“

Из “ Задочни репортажи за България”, Георги Марков

          Издателство Профиздат, София, 1990 година

.

Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици – празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.

Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, койот е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете „за здраве“.

Наименованието на празника в Югозападна България – Мъжки водици – идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едогодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.

В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се нарича Хаскане по възгласа „Ха-а-с-с-а“, с който те придружават повдигането до три пъти този, който ще бъде къпан.

В Македонската област празникът е известен и като Женски водици. По къщите обикалят малки момичета до 10 години, наречени моми-водичарки, които изпълняват специални песни – водичарски. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските песни и също като тях са различни според мястото на изпълнението (пред църковните врати, пред къщните врати, в дома) и според човека, на когото се пеят. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:“Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника – Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният чоек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). Е IV век празникът се пренася на Запад.

Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана

Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, варено жито, орехи, вино

Източник: Календарни празници и обичаи на българите

.

д-р Уейн Дайър

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.
3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.
4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.
5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.
6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.
7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?
8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!
9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор – няма значение какво мислят околните.
10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.
12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.
13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.
15. Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.
16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.
17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.
18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.
20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум – Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.
41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.
42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.
43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.
44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.
45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.
46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.
47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.
48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.
49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.
50. Откажи се от „нуждата“. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.
51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.
52. Интуицията е любещо напътствие.
53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.
54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.
55. Парите – също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.
56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.
57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб – като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, – благополучието ще бъде твоята награда.
58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си.“
59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.
60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.
61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.
62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.
63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.
64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.
65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.
66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.
67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.
68. Бог работи с теб, а не вместо теб.
69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.
70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.
71. Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.
72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!
73. Не искай нищо и ще получиш много.
74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.
76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.
77. Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.
78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.
79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.
80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното“ и си позволиш да почувстваш магията на познанието.
81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.
82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.
83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.
84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.
85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена – особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?
86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.
87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.
88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.
89. Създай си вътрешна хармония – така любещата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.
90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.
91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.
92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.
93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз“ с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз“ желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.
94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.
95. Цялостното същество, наречено „човек“, не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.
96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.
97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.
98. В съвършената Вселена няма случайности.
99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.
100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.
101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.
102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.
103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.
104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.

.