За да се види истината за българската приватизация след 1989 г насам, тя непременно трябва да се разгледа на фона на извършената по същото време приватизация на държавни активи в развитите западноевропейски страни и демокрации.
Когато България започна да приватизира, в същото време приватизираше и цяла западна Европа, тъй като до края на 80-те години западноевропейските страни строяха също „държавен социализиран капитализъм“( Кейнесиянизъм) и имаха 70% държавно притежавана и управлявана икономика. Те приватизираха 30-40% от държавната активи на незначителни отрасли на икономиката си предимно в търговията и услугите , а стратегически отрасли като енергетика, телекомуникации, транспорт и др., които бяха и приоритетни и печеливши отрасли не се пипнаха, понеже те се явяваха неразделна част от икономическата структура на техните социални държави, носещи приходи за развитие на тяхната държавна и насочена еднакво към всеки гражданин социалната сфера.
Тук ще отворя една скоба за да кажа, че западноевропейските страни направиха и самите те я отчитат сега като огромна грешка, че приватизираха държавния си преди 1989 г банков сектор, като по този начин отвориха вратите за навлизане в Европа на американския неолиберализъм, който донесе световната финансова криза 2007 именно чрез частните банки.
Първите приватизатори на България станаха Карлович Луканов и Иван Костов, последвалите ги станаха тяхно копие и по дух и тяло.
Западноевропейците извършиха приватизацията си без „експериментите“ на Карлович Луканов и без „експерти ала гарде Костов“, а прозрачно и през местната фондова борса. Изкараха предприятия на борсата, видя им се цената и тя стана базовата цена.
Нищо подобно не се случи в България. Карлович Луканов пръв започна да приватизира на базата на едно постановление №56 на Политбюро от 1986 г. в което се казваше с едно изречение“да се трансформира държавната собственост в частна“ . Първо той си приватизира българския външен дълг създаден между 1985-89 г. като половината от 9 милиардния външен дълг изчезна в неизвестна посока. След това в първото правителство на Луканов „изчезна“ за една нощ външния валутен резерв и златия запас на държавата, които до сега продължават да са в обръщение, перат и препират, а народът ни гальовно ги нарича“черните куфарчета“.
След 1990 г Карлович Луканов подари най-тлъстите парчета от българската икономика на „свои и мои“ хора от последния елит на БКП и оглавения от него кръг „Монтерей“ и същите станаха създатели на чисто нова партия -БСП, нямаща нищо общо идеологически с БКП ,но хитро я писаха за наследник на БКП за да набарат огромната материална база и приватизират цялата българска икономика за себе си.
Костов пък направи „закон за приватизацията“ с измишльотина“експерти“ и ги пращаше по лична преценка( и негова) да оценяват предприятията. Костовите „експерти“ бяха в същото време и държавни служители, но Костов така и не направи антикорупционен закон за държавния служител( и продължа до сега да няма), така нашите държавни служители се писаха извънземни, неприкосновени, съда да не ги лови и да изпълняват само нарежданията на Командира.
Нямаше и работеща съдебна система, нито финансово и друго разузнаване да спира прането на парите и движението на мръсни капитали отвън вътре и обратно( и сега продължава да няма). За това “ Мистър 10% “ ( бог да го прости) се развихри и докара най- големите мошеници- инвеститори от вън и от вътре- само тези, които можеха да пускат добри рушвети за джоба на елита и които вече две десетилетия експлоатират, доят и подстригват българския народ и прибират неговите национални богатства само в своя джоб и за джоба на извънредно корумпирания и престъпен български политически елит от прехода. При това Костов и сие легализираха мръсните парите на мутренските силови групировки като им дадоха плажовете на Българското Черноморие на концесия, така легализираха бизнеса им и ги направиха „новите бизнесмени на България“.
БСП пък остави съдебната система в новата конституция от 1990 г да стои под политическа шапка по почина на старата тоталитарна държава и така я направиха играчка в ръцете на всяка управляваща политическа партия за изпълнение на нейните политически поръчки, напълно импотентна и неработеща.
А Костов като дойде на власт използва именно това, да подмени целия кадър в администрацията и съдебната система с „мои и свои“ хора ,за да извърши необезпокояващо приватизацията си. Карлович Луканов предвидливо с идеолога на БСП-Александър Лилов унищожиха най важните отдели в старата ДС- националното разузнаване и финансовата полиция, така отвориха пътя на БСП и СДС за заграбване на собствеността и разпродаването на България.
Костов приватизира също на „мои и свои хора“ за 1 лев икономика на стойност 130 милиарда за едва 3 милиарда от които в държавната хазна влязоха само 1,7 милиарда и дори откраднатия през прехода пенсионен фонд не успяха да напълнят.
„Приватизационите маниери „на Карлович Луканов и Иван Костов бяха възприети от последвалите след тях управления на НДСВ – партия издънка на БСП и представляваща изнесените крадени капитали от лукановата номенклатура в Лондонските банки.
“ Тройната коалиция „начело с БСП продължи далаверата „приватизация“ в същия дух.
А най-новата партия също издънка на БСП-ГЕРБ довърши окончателно приватизационните далавери на предишните като изтупа също за „мои и свои хора“ последните прашинки от брашнен чувал „България“- пристанища, пътища, НОИ и социална система, еврофондове, обществени поръчки, последите останали спестявания, въздух и небе на българския народ.
За това не случайно народът ни нарече прехода ни „мутренски“, приватизацията „бандитска“, новия икономически модел на България „мутренско- приватизационен“.
Западноевропейските страни извършиха приватизацията си с железните принципи и мисленето на техния демократичен модел „реалната демокрация“- АНТИКОРУПЦИЯ, НАРОДОВЛАСТИЕ и ДЕЙСТВИЕ САМО В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС, която изисква да се приватизира само в името на държавния и обществен интерес и да не се нанася ущърб на държавата с нито с цент. Принципите на реалната демокрация са вградени в правовата им държава, с тях се спира и минимизира корупцията и създава се некорумпиран и непродажен политически елит, който работи само за държавните и обществени интереси и спира враговете на нацията още на границата. За това западноевропейските страни не загубиха нито цент държавна пара от приватизациите си, даже има страни като Финландия, които за последните 25 години си вдигнаха 12 пъти БВП и от най бедни се превърнаха в най богати. Те са лицето на развитата „европейска реална демокрация“, за която ще разкажа в отделен анализ.
България тръгна да прави приватизация не познаваща нито едно от правилата на западноевропейската реална демокрация и правова държава, при това с роден извънредно корумпиран и продажен политически елит, не познаващ и не използваш един от лостовете на демокрацията, макар всички партии в България да сложиха думата“демокрация“ в името на партията си. За огромна жалост, българинът продължава да не разбира“що е демокрация в 21 век“, да не може да направлява живота си с нейните с нейните лостове и мислене.
А развитата демокрация и демократичното мислене на обществото са неговата имунна система и щита срещу политическия бандитизъм, рушене на нацията и държавата. Колкото едно общество е с по-развита демокрация, с липса на корупция във висшите етажи на властта, толкова е по богато и проспериращо- парите на данъкоплатците до цент отиват за развитие на икономиката, социалните услуги, раждат нови работни места, вдигат постоянно жизнения стандарт на нацията, пълнят джобовете на гражданите, създават силна държава еднакво закриляща и помагаща на своите граждани равнопоставено, осигуряват добър обществен ред, сигурен живот и достойни старини за всеки.
„Приватизацията“ като начин за раздържавяване на собствеността, първите ни ръководители от БСП и СДС обявиха за „задължителна“, защото същите направиха „Плана Ран Ът“ и с него под мъдрите съвети на Рейгън внесоха в България американския неолиберален икономически и обществен модел, който изисква собствеността в икономиката на държавата да бъда 100% частна и социалната система също да бъде в частни ръце.
С неолиберализма бе сменен целия обществен модел на България, от „социална държава“ тя бе превърната в „частна държава“, собственост на шепа нови капиталисти, придобили богатствата си използвайки властта в ръцете си с пладнешко ограбване на обществото. За извършване на тази кардинална промяна на обществената система нашите „политици демократи“ не пожелаха да питат народа си с нито една форма на пряката демокрация.
Поведението на Карлович Луканов, Костов, „царю честити“, Станишев, Първанов, Бойко Борисов и останалите преди и след тях български политици от бандитския ни преход са лицето на „неразвитата българска демокрация“, която доведе до унищожението на икономиката и държавата ни през прехода, над 3,5 милиона човешки ресурси и извършване в България на най-големия геноцид в най новата следвоенна история на Европа.
Давам ви един от стотиците хиляди примери за мащабно корупционна приватиазционна сделка, нанесла огромен ущърб на държавата и икономиката и за която ще страдат две поколения българи. ДИмукрЯтът Иван Костов приватизира единственото по рода си стратегическо предприятие на българската икономика „Нефтохим“, без да си помисли въобще за държавния и обществен интерес, а мислеше само за своя и на „мистър 10%“ интереси. Не стига, че „Нефтохим“ бе продаден за жалките 81 милиона лева, но тази продажба нанеси огромни щети на държавата и икономиката ни. „Нефтохим“ попадна в руски ръце и Русия чрез него захвана цялата икономика на държавата ни. С „Лукойл“ Русия си внесе държавния олигархичен – политически модел и започна да произвежда на българска територия олигарси, направи от един правешки селянин олигарх, чийто баща бе от кръга на Луканов-Путин и който за една петилетка смъкна кожите на българските потребители и направи лично богатство от 350 милиона. Същият олигарх, чрез определяне цените на горивата държи настоящето и бъдещето на цялата българска икономика и живота и бъдещето на всеки български гражданин.
Никой западноевропейски политик-демократ няма да посмее да извърши такава приватизационна сделка като „Нефтохим“ с нанасяне огромен ущърб на държавата и обществото и, никой няма да му позволи там това, там ще окачествят поведението му за престъпление и корупция от голям мащаб и държавника, генерирал я ще бъде изправен пред съд, конфискуван до дупка и ще завърши живота си зад решетките.
ДИмУкрЯтът Луканов бе убит безславно и не по „идеологически съображения“, а по икономически. Предполагам, че това стана от ръката но „свой“, на който не бяха удовлетворени „бизнес желанията“ за достатъчен пай от икономическата трапеза на България.
А„дИмУкрЯтът Костов“ продължава да не осъзнава какви щети е нанесъл на държавата, продължава да стои в БГ -Парламент, защото и другите в него са същите- всички там заедно с Костов унищожиха държавата през прехода, те го пазят и се крепят взаимно, за това Костов продължава да е сербез от трибуната на НС да „поучава“ другите.
В правовите и демократични държава първа отговорност за подобни дълбоко престъпни деяния, каквито българските партии извършиха през прехода с ликвидиране на икономика и държавата ни и над 3,5 милиона човешки ресурси се носят единствено от партиите и техните държавници. Държавниците с техните слуги и инструменти се изправят на народен съд, опандизват и завършват живота си зад решетките, а партиите са лустрирани и завинаги изтрити от партийния регистър.
Така трябва да постъпи и българския народ. Той трябва да изправи пред народен съд всички държавници и политици от управлявалите прехода партии, които със своите държавнически решения са генерирали през прехода разграбването на държавата и докарване на националната катастрофа.
Българинът трябва да знае, че НИВОТО НА ДЕМОКРАЦИЯ в една страна стана основния фактор за растеж и благоденствие в Европа на 21 век. Без да вдигне нивото на демокрацията си, без да приложи железните правила на европейската реална демокрация, без да ползва и прилага опита на развитите европейски държави, без да извърши ново справедливо преразпределение на собствеността, без да лустрира старите партии от прехода и ликвидира политическата мафия и нейните олигарси, без да накаже политиците-ДЪРЖАВНИЦИ грабели и унищожавали държавата му, Българският народ не може да очаква никакво светло европейско бъдеще.
Накрая ви припомням един малко позабравен член на българския политически елит от прехода, наречен от народа ни „Усмивката СофиЯМски“, който стана еталон на далаверата „българска приватизация“ понеже въпреки над 10-те дела повдигнати срещу него за мащабна корупция и като държавник нанесъл огромен ущърб на държавата ни, българската „Темида“ не успя да го осъди.
Авторски материал на „Идея за България“ www.ideyazabulgaria.org
При повечето от правените през годините 3 000 проучвания на биографиите на различни лидери на преден план изниква едно качество, присъщо на всички изтъкнати хора с водачески способности.
Това е визията за бъдещето! Лидерите имат визия. Останалите нямат.
Може би сте чували, че най-важното откритие в човешката история е, че вие ставате това, за което мислите повечето време и което желаете да станете.
А за какво мислят лидерите?
Те мислят за бъдещето – към това, къде отиват и какво биха могли да направят, за да стигнат до целта.
А онези, които са им в една или друга степен подчинени или подопечни, мислят за настоящето, за мимолетните удоволствия и за ежедневните си проблеми.
Те се терзаят и за миналото, и за онова, което се е случило в него и не може да се промени.
Мислете за бъдещето
Обнадеждаващото е, че и вие, ако съумеете да се научите да мислите в по-далечна перспектива, ще започнете да мислите като лидер и скоро ще постигнете резултатите, свойствени на лидерите.
След едно петдесетгодишно проучване д-р Едуард Банфийлд от Харвардския университет стигнал до извода, че виждането в „дългосрочната перспектива” е най-важният фактор за финансовия и личен успех в живота.
Д-р Банфийлд определя дългосрочната перспектива като:
…способността на човек да мисли и екстраполира няколко години напред в бъдещето, като съобразно това взема оптималните решения в настоящето.
Това е едно от най-важните открития, направени досега.
Само си помислете: колкото по-далеч гледате и виждате в бъдещето, толкова по-адекватни решения ще взимате в настоящето си, така че това бъдеще да стане възможно.
Създайте си петгодишна мечта!
При личното стратегическо планиране трябва да започнете с един дългосрочен обзор на живота си. Мислено си представяйте идеалната за вас ситуация след изтичане на този срок.
Най-голямото препятствие при определяне на целите са „самоограничителните стереотипи”.
Тук става въпрос за области, в които вие смятате, че сте в някаква степен с ограничени възможности. Например вие твърде ниско оценявате своите умствени или творчески способности, своя талант, своята индивидуалност и т.н.
По този начин вие се продавате евтино.
Като се подценявате, вие всъщност или не си поставяте цели, или те, целите ви, са много по-ниски от тези, които в действителност сте способни да постигнете.
Представете си че нямате ограничения! Какво толкова…
Като съчетавате идеализацията с погледа към бъдещето, вие неутрализирате процеса на самоограничаването. Само за момент си представете, че нямате никакви ограничителни рамки!
Представете си, че имате на ваше разположение неограничено време, талант и способност да постигнете всяка цел, която сте си поставяли.
Няма значение какво е положението ви в живота сега; представете си само, че имате на разположение всичките приятели, контакти и връзки, с помощта на които да отворите всяка врата.
Представете си, че нямате никакви ограничения и препятствия по пътя на достигането на значимите за вас цели.
Практикувайте мислене за “синьо небе”
В проучванията си Чарлз Гарфийлд е направил интересно откритие.
Той е анализирал мъже и жени, които са постигали средни резултати в работата си в протежение на много години, но които от един момент нататък изведнъж са се развихрили, постигайки огромни успехи.
Той открил, че при самия старт на този възход всеки от тези мъже и жени е започнал да практикува тъй нареченото „мислене за синьото небе”.
При въпросния похват, мислейки за неограничените си възможности, в същото време си представяйте, че сте се загледали в ясно синьо небе.
Проектирайки следващите си няколко години, си ги представете неизбежно идеални във всяко отношение. След това обърнете поглед назад, към настоящето, и се запитайте:
„Какво да направя сега, че да си осигуря това оптимално бъдеще?”
Не правете компромиси с мечтите си…
Когато практикувате идеализацията и ориентацията към бъдещето, не правете никакви компромиси с мечтите си и с визията си относно самите вас и това бъдеще.
Не се задоволявайте с по-малки цели или с половинчати успехи. Вместо това мечтайте „на едро” и проектирайте така своя живот, сякаш сте един от най-властните хора на земята.
Започнете с кариерата си. Представете си, че след пет години вашият професионален живот напълно ще съответства на мечтите ви.
Отговорете на следните въпроси:
Как би изглеждало това?
С какво по-точно ще се занимавате?
Къде ще работите?
С кого ще работите? Каква степен на отговорност ще поемете?
Какви знания и умения ще притежавате?
Към какви цели ще се стремите?
Какъв ще бъде вашият статус?
Практикувайте мислене без ограничения
След като сте си отговорили на горните въпроси, си представете, че нямате никакви ограничения, че всичко е възможно за вас.
Питър Дракър беше казал:
Ние премного надценяваме личните си постижения за едногодишен срок, но в същото време твърде подценяваме потенциално възможните си постижения за пет години.
Не позволявайте да ви се случва това.
А сега си представете вашия оптимален финансов живот в едно обозримо бъдеще и си отговорете:
Колко бихте искали да печелите след пет години?
Какъв стил на живот бихте искали да имате?
В какъв дом бихте искали да живеете?
Каква кола бихте карали?
Какъв материален лукс бихте искали да осигурите за себе се и семейството си?
Колко пари бихте желали да имате в банката?
Колко бихте спестявали и инвестирали всеки месец и всяка година?
С каква сума бихте искали да разполагате, когато се пенсионирате?
Представете си, че имате магическа черна дъска.
На нея можете да напишете всичко, което си пожелавате да имате, или да изтриете от миналото всичко онова, което не искате да си спомняте, и да нарисувате желателната за вас картина на бъдещето.
Можете да избършете дъсчицата по всяко време и да започнете отново. Нямате никакви ограничения.
Представете си перфектния семеен живот. Направете оценка на сегашните си семейни отношения и ги проектирайте за пет години в бъдещето:
Ако след пет години семейният ви живот е перфектен, то как би изглеждал той?
С кого бихте живели? Кой не искате да бъде до вас?
Къде и как бихте живели?
Какъв ще бъде жизнения ви стандарт?
Какви отношения бихте искали да имате с най-близките във вашия живот хора?
Като си представяте едно идеално лично бъдеще, единственият въпрос, който трябва да си задавате, е „как?”. Това е най-могъщият от всички въпроси.
Задавайки си го периодично, ще стимулирате градивния си подход и пред вас ще изникват нови идеи за това как да постигнете заветните си цели.
Неудачниците винаги се терзаят от съмнения дали дадена идея е възможна или не.
От друга страна, хората, които постигат големи успехи, си задават само въпроса КАК?. И веднага пристъпват към претворяването на своята мечта в реалност.
Идеалното здраве и физическа форма
Направете щателна оценка на своето здраве и физическа форма:
Ако след пет години бъдете пример за съвършено физическо здраве, то как бихте изглеждали и се чувствали?
Какво би било идеалното ви тегло?
Колко време бихте отделяли за спорт и фитнес?
Какво би било общото ви здравословно състояние?
Какви промени бихте направили още днес по отношение на храненето, физическите упражнения и здравните си навици, за да имате превъзходно физическо здраве в бъдеще?
А сега си представете, че сте влиятелна личност във вашия социален кръг и имате значителен принос в обкръжаващия ви свят.
Ако социалният ви и обществен живот беше идеален:
С какво щяхте да се занимавате?
На какви организации щяхте да сътрудничите?
Кои са каузите, в които силно щяхте да вярвате и които щяхте да подкрепяте?
Просто го правете!
Основната разлика между победители и победени се състои в наличието или не на „ориентацията към действия”. Постигащите върхови успехи в живота си хора са подчертано ориентирани към активни действия.
Те са цял живот устремени към движение напред. Винаги са заети с някаква дейност. Ако им хрумне идея, веднага се активизират за нейното осъществяване до победа.
От друга страна, неудачниците са винаги пълни с добри намерения, но и с извинения за това, защо не са пристъпили към действия веднага, а са прибегнали до отлагане на замисъла си.
Добре е казано, че „ пътят към ада е осеян с добри намерения!”
Направете преглед на собствения си инвентар от умения, знания, талант, образование и способности.
Ако сте постигнали върховото си развитие (с цялата относителност на това понятие, защото няма предел за човешките възможности), отговорете си на следните въпроси:
Какви допълнителни знания и умения бихте придобили след пет години?
В коя област бихте могли да бъдете признат за изтъкнат специалист?
Какво ви предстои да правите ежедневно, за да развиете знанията и уменията си, които ще са ви необходими, за да бъдете сред първите във вашата професионална област след пет години?
След като си отговорите на тези въпроси, следващият въпрос, който трябва да си зададете, е КАК?
Как да постигнете това?
Изработете си идеалния календар
Изработете си ясна представа за едно оптимално ежедневие. Съставете си възможно най-прецизиран календар от 1 януари до 31 декември, отговаряйки си на следните въпроси:
Какво бихте искали да правите през уикендите и ваканциите си?
Колко свободно време бихте искали да имате всяка седмица, месец или година?
Къде бихте искали да пътувате?
Как бихте организирали цялата година, ако нямахте ограничения и имахте контрол върху личното си време?
В Библията е казано:
Без откровение свише един народ върви към гибел.
А това означава, че ако нямате вдъхновена визия за бъдещето си, вие ще „погинете” – ще ви липсва мотивация и ентусиазъм за нови начинания .
Обратното означава, че ако визията ви за бъдещето е вдъхновена, ежедневно ще бъдете мотивирани и стимулирани за необходимите действия, водещи към превръщането на тази визия в реалност.
Ключът към щастието
Помнете, че “щастието е прогресивното осъзнаване и реализация на един достоен идеал.”
Колкото поясни и вълнуващи цели и идеали имате, толкова по-позитивно и оптимистично ще бъдете настроен и толкова по-изразена мотивация ще имате всяка сутрин да се залавяте с делата си, тъй като ще знаете, че всяка ваша стъпка ви приближава към поставената цел.
През цялото си време мислете за едно идеално бъдеще.
Помнете – най-добрите ви дни са пред вас! Най-щастливите моменти в живота ви предстоят!
През следващите месеци и години тепърва ще получавате най-високия си доход. При всяко положение бъдещето ви е по-добро от миналото ви.
Няма други ограничения, освен онези, които си налагате вие самите!
Колкото по-наясно сте относно дългосрочното си бъдеще, толкова по-бързо ще привличате хора и обстоятелства около себе си, което ще ви помогне да превърнете планираното си бъдеще в реалност.
Колкото по-ясна представа добивате за това кой, какъв сте и какво искате, толкова повече и по-бързо ще постигате желаните неща във всяка област на своя живот.
Преди да умре, цар Давид повикал сина си, бъдещия цар Соломон.
— Ти вече си бил в много страни и си видял много хора — казал Давид. – Какво е твоето мнение за света?
— Навсякъде, където бях – отговорил Соломон, — царят несправедливост, глупост, зло, нещастие. Аз не знам защо нашият свят е устроен така, но искам да го променя.
– Добре. А знаеш ли как да направиш това?
– Не, татко.
– Тогава чуй… – и цар Давид разказал на бъдещия цар Соломон следната история:
Отдавна, много отдавна, когато светът бил млад, на земята живеел един единствен народ. Управлявал го Цар, чието име не е стигнало до нас. Той имал четири деца – техните имена също са потънали във Времето. Когато дошло време царят да умре, той повикал четиримата си наследника и им завещал да носят на хората Справедливост, Мъдрост, Добро и Щастие.
Несправедливостта – казал той, възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно. За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си. Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. „Светът съществува, а аз не съществувам“ – за справедливия човек е важен само този принцип.
Глупостта — продължил той, – възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание. Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло. Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка. Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си.“Аз съществувам, а светът не съществува“ – от този принцип се ръководи мъдрецът.
Злото – казал Царят, — се появява тогава, когато човек противопоставя себе си на света. Когато заради своите цели се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля. Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. „Светът съществува и аз съществувам. Аз се разтварям в света.“ – ето основното за онези, които носят Доброто в света.
И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига. И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той. А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко. Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят – нему не може да му липсва нещо. „Светът съществува. И АЗ съществунам, целият свят е разтворен в мен“ – ето формулата на Щастието.
Царят предал тези формули на синовете си и скоро след това починал. Наследниците му, като забелязали, че формулите на Справедливостта, Мъдростта, Доброто, Щастието си противоречат, решили да постъпят по следния начин. Те разделили целия народ на четири равни части и всеки започнал да управлява своята част. Един носел на хората Справедливост, вторият – Мъдрост, третият – Добро, а четвъртият – Щастие. В резултат, на Земята се появил Справедлив народ, Мъдър народ, Добър народ и Щастлив народ.
Минало време и постепено народите се смесили. Справедливите хора добре знаели какво е това справедливост, но изобщо не знаели какво е мъдрост, добро и щастие. Затова справедливите хора носели в света глупост, зло и нещастие. Мъдрите хора носели в света несправедливост, зло и нещастие. Добрите хора носели в света несправедливост, глупост и нещастие. А щастливите хора носели в света несправедливост, глупост и зло — така завършил своя разказ цар Давид.
— Затова и на тебе, Соломоне, светът ти се струва толкова лош.
— Разбрах всичко – отговорил Соломон. – Хората трябва да се научат на всичко едновременно – и на Справедливост, и на Мъдрост, и на Доброта, и на Щастие. Аз ще поправя грешката на наследниците на Царя.
— Добре – казал Давид. — Но ти не отчиташ, че светът вече се е променил. Несправедливостта, злото и нещастието вече са се разбъркали сред хората. Те са породили страх. За да се победят тези пороци трябва преди всичко да се победи страха.
— Тогава ми обясни как може да се победи страха.
— Страхът е различен. Но най-главната му форма е следната: в радостта си хората се боят от смъртта, а в скръбта си – от безсмъртието. И само онзи, който познава цената и на радостта, и на скръбта, не се бои нито от смъртта, нито от безсмъртието.
…Отдавна е живял Цар Соломон, но хората още го помнят. Наричали го Справедливия, Добрия, Щастливия и Безстрашния.
Чества се на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.
В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.
Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.
Важно е действието, а не резултатът. Просто направи каквото трябва. Може да не ти е по силите, може да не ти е писано да видиш резултата. Но това не означава да престанеш да вършиш каквото трябва. Може никога да не разбереш какво ще произлезе от стореното от теб. Но ако бездействаш, нищо няма да се получи.
ГАНДИ
Това е нелегален призив, който се разпространява из целия свят.
Студена утрин в Сан Франциско. Една жена в червена хонда, с купчина коледни подаръци на задната седалка, спира пред будката в началото на магистралата пред Бей бридж.
– Плащам за себе си и за шестте коли след мен – обяснява тя с усмивка и купува седем билета.
Един след друг шофьорите на следващите шест коли спират на будката с банкнота в ръка, само за да получат неизменния отговор:
– Една жена преди малко вече плати за вас. Приятен ден.
Оказва се, че жената в хондата е прочела нещо на една картичка, залепена на хладилника на нейна приятелка: ,,Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща” Този израз й направил силно впечатление и тя си го преписала.
Джуди Форман зърнала същата фраза, написана със спрей на стената на някакъв склад на стотици мили от дома си. Дни наред думите не можели да се изличат от мисълта й, накрая тя се предала и се върнала на същото място, за да си ги препише.
– Думите ми се сториха неописуемо красиви – обяснява тя защо е започнала да изписва този израз в края на всичките си писма „като послание свише”.
Съпругът й Франк толкова харесал фразата, че я написал на стената в класната стая на своите седмокласници, сред които била и дъщерята на една от местните журналистки. Журналистката я публикувала във вестника с признанието, че няма представа откъде се е появила и какво всъщност означава.
Два дни по-късно й се обажда Ан Хърбърт. Висока блондинка на четиридесет години, Хърбърт живее в Марин, една от десетте най-богати области, където се занимава с помагане в домакинството на разни хора, работи каквото й падне, въобще се оправя някак. Хърбърт видяла фразата в един ресторант „Саусалито” и си я записала на хартиената подложка за чаша, след което дни наред си я повтаряла наум.
– Прекрасно звучи! – отбелязал един мъж, който седял наблизо и я записал грижливо върху собствената си подложка за чаша.
– Смисълът е следният – казва Хърбърт. – Щом смяташ, че нещо е нужно, прави го непреднамерено.
Собствените й идеи се състоят в следното:
1. да влезе в подтискащо на вид училище, за да боядиса класните стаи;
2. да оставя топли ястия на кухненската маса в домовете из бедните части на града;
3. да мушне банкнота в дамската чанта на някоя горда старица.
– Добротата може да се самовъзпроизвежда, също както и насилието.
Днес тази фраза е много разпространена, виждаме я залепена на коли, по стени, в края на писма и визитни картички. И заедно с нея се надига едно нелегално съпротивително движение на добротата.
В Портланд, щата Орегон, някой може точно навреме да пусне монета в автоматичния часовник пред съседния автомобил, В Патърсън, щата Ню Джърси, десетина души, въоръжени с кофи, парцали и луковици лалета, могат да нападнат някоя порутена изоставена къща и да я излъскат отгоре до долу, докато немощните собственици стоят смаяни отстрани и се усмихват. В Чикаго някой юноша може да чисти от сняг алеята пред дома си и неочаквано да му хрумне да направи нещо непредвидено. Какво толкова, няма кой да ме види, казва си той и изчиства и алеята на съседа.
Това е позитивна анархия, безредие, радостен метеж. Една жена в Бостън пожелава „Весела Коледа!” на касиерите като изписва посланието на гърба на чековете си. В Сейнт Луис един мъж, чиято кола току що е блъсната отзад от млада жена, махва с ръка и казва:
– Няма нищо, само драскотина. Не се тревожете.
Безсмислено красивите неща също се ширят навред: Някакъв човек засажда нарциси покрай пътя, ризата му се издува от вятъра след минаващите коли. В Сиатъл някакъв човек се самоназначава за едноличен страж на службата по чистота и броди из асфалтираните хълмове, за да събира боклуците с пазарска количка. В Атланта някакъв човек стърже драсканиците върху зелената пейка в парка.
Казват, че човек не може да се засмее без на самия него да му стане весело – по същия начин човек не може да извърши добрина без да почувства как собственото му бреме е олекнало, защото светът е станал малко по-добър.
Не можеш и да получаваш добро без да се почувстваш смаян, приятно стреснат. Ако вие сте на мястото на онези шофьори, които установяват, че някой им е платил таксата за минаване по моста, кой знае какво може да ви хрумне да направите и вие за някого по-нататък? Да пуснете някого да мине преди вас на кръстовището? Да се усмихнете на унилия чиновник? Или нещо по-голямо, по-значително? Като всички въстания, нелегалната съпротива на доброто се надига бавно, от едно дребно действие. Защо да не е вашето?
АДЕЪР ЛАРА, Из “Пилешка супа за душата” (приказно.ком)
МАБИС е неправителствена организация с идеална цел в обществена полза. Тя е
международна Асоциация, посветена на популяризирането на българското изкуство във всичките му форми по целия свят. С цялата си дейност и с всички каузи, зад които ще застава, МАБИС ще се стреми към цялостното изграждане на един позитивен и различен от наложения вече имидж на България посредством превръщането на българското изкуство и култура в една своеобразна визитна картичка на страната ни. Ще се стреми да насърчава българските творци да заемат полагащото им се място на сцената на световното изкуство и ще ги подпомага в утвърждаването им като емблематични имена на нашето съвремие. С всички тези стъпки МАБИС ще се опита, заедно със своите приятели, подкрепители и съмишленици по целия свят, да преподреди духовните, социални и морални ценности, в които водещо място да имат съзиданието, творенето, добронамерената подкрепа и навреме подадената ръка.
Цели на организацията:
.
Да подкрепя, стимулира и популяризира българското изкуство в България и по света;
Да издирва и съхранява произведения на българско изкуство.
Да изгради цялостна мрежа или отделни структури от хора или организации в различни държави, които да осигуряват възможности за популяризиране на българското изкуство по света;
Да възвърне позитивния имидж на страната ни, популяризирайки българското изкуство и култура по целия свят;
Да си сътрудничи с европейски и световни културни и научни институти, организации, сдружения и други;
Да подпомага инициативи, насочени към изследване на изкуството в България;
Да подкрепя и популяризира творчески колективи, организации и неформални
групи за изкуство и култура;
Да открива и подкрепя реализацията на талантливи деца и младежи от различни етноси, включително и такива в неравностойно положение;
Да защитава правата и интересите на хората на изкуството в България и по света;
Да изгражда бази /офиси, помещения и др/ за осигуряване представянето
на българско изкуство;
Да популяризира сред българските бизнес – среди възможностите за инвестиране в българското изкуство;
Да представя пред българските бизнес – среди конкретни възможности за инвестиране в българското изкуство и култура;
Да популяризира и при възможност да прилага мерки и програми, насочени към
социализацията на лица в неравностойно положение, младежи и лица, работещи в сферата на изкуството и културата;
.
МАБИС е организация от отворен тип, в която всеки, решил да се присъедини, ще
бъде подкрепян и насърчаван да инициира, организира и реализира своите идеи,
когато те са в полза на целите и задачите на Асоциацията, и ще може да разчита
на помощта и подкрепата на членовете на организацията.
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) влиза в сила от 01. 01. 1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигуриттелни вноски възниква от 01. 07. 1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.
За периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г.:
Всички българи, които са живели в чужбина повече от 183 дни от една календарна година, дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина и не са ползвали медицинска помощ, могат да се освободят от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски с подаването на една декларация (по § 19и от ПЗР на ЗЗО). Тази декларация няма краен срок за подаване, но към нея задължително се прилага и документ, който удостоверява, че гражданинът е бил повече от 183 дни в рамките на календарната година извън територията на България. Такива документи могат да бъдат:
копие на задграничен паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната; удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;
документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Декларацията, заедно с документите се подават в офиса на НАП по постоянен адрес в България. Това може да стане лично, чрез пълномощник, по пощата с обратна разписка или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.
Независимо от разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО, за периода след 01. 01. 2005 г. на българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават продължително в чужбина, е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски (чл.40а от ЗЗО).
За да могат да се възползват от тази разпоредба, лицата следва да подадат заявление (по чл.40а от ЗЗО). Това заявление се подава предварително, преди напускането на страната.
Българските граждани, които живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, пропуснали да подадат предварително заявлението за освобождаване от заплащането на задължителни здравноосигурителни вноски за периода след 01.01.2005 г., могат да направят това до 31 декември 2012 г., като подадат декларация (по § 19п от ПРЗ на ЗЗО) и заявление (по чл.40а от ЗЗО).:
В тях задължително се попълва конкретната дата, в която са напуснали България.
Изключения:
Българите, които живеят в страна-членка на ЕС, за периода след 1 януари 2007 г. следва да имат предвид, че разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, съответно § 19п в ПЗР на ЗЗО, не се прилагат по отношение на периоди, за които съгласно европейските регламенти се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС. Ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в другата държава-членка е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостовери този факт пред Националната агенция за приходите, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на данните, посочени в документа, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителния му статус.
Българи с двойно гражданство, които не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Те доказват периодите, за които не са длъжни да внасят здравноосигурителни вноски у нас с документи, които удостоверяват, че са граждани и на друга държава, както и че не живеят постоянно на територията на България, т. е. повече от 183 дни в рамките на календарна година. Документите се подават в офис на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка. Адреси на офисите и дирекциите на НАП може да се намерят на интернет страницата на агенцията www.nap.bg.
Всеки документ, издаден на чужд език (изключение на унифицираните европейски документи) трябва да бъде преведен на български език от заклет преводач при представянето му в НАП.
Всяка година с наближаването на Коледните празници възниква въпроса с подаръците с който ще „изненадаме‘ най-близките си роднини и приятели. Умишлено сложих кавички, защото в днешно време почти всичко предварително се знае или поне човек е сондирал мнение от какво близкия му има нужда.
ОК, първо и задължително условие е, че подаръка трябва да бъде от сърце. Ама какъв да бъде? Луксозен? ОК, ама каква е дефиницията за лукс в тези динамични времена?
Моето лично мнение е, че за луксозно може да се смята, това, което е в дефицит или поне е доста ограничено в наличност.
За възрастният човек това е Времето, за болния – Здравето, респективно Лечението. За децата в Африка – Храната. За средно статистичното семейство от клуба на богатите държави лукс е хармонията в него и приятелството в ежедневието. Разбира се, под ‚приятелство‘ разбирам, това рядкото, което не се среща под път и на път и с който синоним, не се обръщаш към някой, само защото в момента си забравил името му…
С други думи нематериалното, във високо материално задоволеното общество се котира и то в пъти по-високо, от тривиално материалното, което с джобните пари можеш да го имаш.
Остава въпроса, как да поднесем нематериалното и дали адресанта е на същия икономически левъл, та това да го задоволи и зарадва, повече от Нещото завито в целофан? Е, това всеки сам решава, спрямо близки и приятелите му.
Специално аз ще поднеса индивидуално съобразен букет от двете, на различните ми близки.
Все пак, ако някой иска да шашне някой с материалното, то цената на диамантите расте и това винаги е сполучлива инвестиция (езика на сайта може да си го изберете, горе в дясно), а ето и цените на квадратен метър разгъната жилищна площ в най-добрият град за живеене в момента, Виена… 😉
Успех в избора на нещо индивидуално, което да кореспондира с манталитета на стоящите до Вас и ги зарадва от сърце.
Биография на Иван Костов такава каквато никога няма да я прочетете на сайта на ДСБ и защо Гаргамел не почете жертвите на комунизма на 1 февруари 2012 година
На 1 февруари 2012 година, България се поклони пред паметта на жертвите на комунистическия режим. Иван Костов не уважи събитието. Очевидно, че за него това не е нито важно, нито тези жертви заслужават присъствието му. Президентът Росен Плевнелиев беше там. Там беше и Мартин Димитров. Защо Гаргамел не се появи ще разберете от биографията му.
”В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
„Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол.”
Иван Костов
Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Няма данни от какво семейство произлиза и за икономическото им състояние и политически убеждания. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Когато научава, че е резерва в списъка на кандидат студентите във ВИИ ”Карл Маркс”, той се връща в България. Приет е за редовен студент и през 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”.
Започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини.
През 1982 г. завършва вечерно висше образование в СУ ”Св. Климент Охридски”, физикоматематически факултет, магистър по математика, със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”.
В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки.
След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министрески съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие.
”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”.
В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията.
На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга.
Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов.
Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ.
Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидна е връзката на Иван Костов с Андрей Луканов и БСП.
Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП, наблюдавайки отблизо борбата между политическите партии. Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата около него, не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита.
Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание.
След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност.
Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията.
Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламента. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели доверието на депутатите от СДС, без да загуби разположението на БСП, които са болшинство в парламента. И тук се чувства невидимата ръка на Луканов.
В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера.
В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов.
Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите..
Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”.
След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС. За да се смегчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили.
Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно.
Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците.
На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обикновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов.
Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея.
Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС.
Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с щирока популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов.
Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва:
„За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.)
На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”.
Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации.
По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата подмазваческа статия ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.
ИВАН КОСТОВ – Безочливо лицемерие и наглост.
Иван Костов и Андрей Луканов имали среща, на която договорили вота на доверие на правителството на Филип Димитров, който доведе до сваляне на първото правителство на СДС, се твърди в писмо на Николай Гацев, председател на 3-ти Местен клуб на СДС “Оборище”- София, член на СДС до Градския съвет на СДС – София, депозирано снощи, съощи БГНЕС.
В това писмо в метафоричен стил Николай Гацев, който спечели делото пред Върховния конституционен съд за някои оспорвани текстове от устава на СДС, разказва една история, която дълго време е премълчавал. “Много пъти съм искал да разкажа на този беден и излъган десен български електорат, какво съм видял и чул случайно, още като юноша, в един почтен дом, на един почтен възрастен български десен политик /Борис Кюркчиев, бел.ред./ – някъде в София, някъде в квартал “Изток”, някъде в един апартамент на кръстовището на улиците “Чехов″ и “Райко Алексиев″. Там се случи превъплъщението на Потър във Волдемор”, пише Гацев и добавя, че за да го наследи по-късно Волдемор трябвало да изпълни своята първа пъклена мисия.
“Трябваше да убеди, онзи първият – “Страхливият” от Азкабан /Филип Димитров, бел.ред./, да си поиска вот на доверие в Парламента и да го подсигури, че вотът нямало да мине…
И ако ме питате, мене – Николай Гацев, тогава обикновен студент от митингите, откъде знам тези неща и откъде знам какво се е случило и говорело там – ами по съвсем битов и не много коректен път – просто седях в кухнята на този апартамент /бях нещо като послушник на възрастния политик/ и забавлявах стопанката на дома – също като мене, изолирана от разговорите. Но панелите не можеха много да мълчат”, пише още синият политик. “Бях много млад и зелен… и бях шокиран да видя заедно бъдещият Волдемор /Иван Костов, бел.ред./ на среща със самия Луцифер /Андрей Луканов, бел.ред. /. После и двамата отричаха, че са се виждали”, свидетелства Гацев: “Аз реших да извърша нещо не много почтено -”Страхливият” беше мой политически кумир – в семейството ми ставахме и лягахме с името му, майка ми дори му каза много нетактично и непосредствено в очите, “….. че не става за Премиер, а за Патриарх на България”. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор с Луцифер и всичко, което бе дочуто на срещата им.
“Страхливият” нищо не направи – само ме успокои, че вотът нямало да мине или щяло да има най-много някои козметични промени в правителството”. Резултатът е известен – кабинетът падна и беше сменен с друг, на някакво си ново “динамично” мнозинство, а Николай Гацев добавя, че Луканов дори е наричал Костов “нашето скрито оръжие”. Още от годините в СССР…”. В края на писмото си Гацев в същия метафоричен стил призовава своите съпартийци да се борят с Лорд Волдемор и силите на Мрака.
Иван Костов и Андрей Луканов договорили свалянето на правителството на Филип Димитров
Мястото на Иван Костов е в БСП?
Кольо Парамов
Предложението, което направи депутатът Т.Великов по време на вота на недоверие, Станишев да прибере Ив. Костов в БСП е много оригинално, за което искрено го поздравявам. Това е изключително точно попадение и съжалявам, че не съм се сетил досега за него. Която детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов, намирам доста сходства в мисленето и прагматиката на този тъмносин политически титан, близки до тези на Станишев. Ако трябва да конкретизирам, трудно бих бил накратко да изчерпя темата, но все пак някои основни прилики няма как да не ги опиша.
Още повече, че тези дни на среща в Лондон с водещи консерватори, без да подозирам за предложението на г-н Великов, бях категорично откровен: „Дясното в България е толкова измамно и фалшиво, че дори изумруда с многоцветието си не би го обхванал.”
Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскруполна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина.
Но защо наистина мястото на Иван Костов е в БСП?
Ето пет тези в подкрепа на горното:
1. Между 11-14.ХІІ. 1991 г. в София в Партийния дом се проведе 40 конгрес на БСП. СДС управляваше България вече втори месец и бяха решили да обявят БСП извън закона, но интелигентно и без сътресения. СДС имаха решение да не се допусне конгреса да се проведе в партийния дом, като начало по извеждането на столетницата от държавната собственост. В БСП знаехме за тези намерения на управляващите и бяхме осигурили Спортната зала в Студентския град за провеждането на конгреса. Ние, тогавашните реформатори, очаквахме, че ако този конгрес се състои извън обичайното място, извън партийния дом, БСП щеше да се разцепи и проживковското крило няма да успее отново да се наложи. Тогава разчетеното социал-демократизиране ва комунистическата партия щеше да стане факт, а й Дертлиев и Европейската левица бяха осъзнали необходимостта от това.
Иван Костов получи задача от БСП и той остави конгреса да се състои в партийния дом. Канцелариите на орг.отдела и вътрешно партийния апарат от времето на БКП овладяха ситуацията и направиха всичко възможно новите политически органи на БСП след конгреса да нямат нищо общо с реформаторите.
По този начин, ние, антиживковистите, останахме с пръст в устата, а Иван Костов осигури запазването на мастодонта БСП и по този начин подпомогна избирането на Жан Виденов.
Първата работа на Жан бе да нарочи по места и в центъра всички онези, които бяха за основната реформа. Той започна и проведе през следващите 60 месеца ожесточена борба с реформаторите в БСП, а остави на пълно спокойствие опозиционера Иван Костов, за да му предаде впоследствие и цялата власт. Затова днес Станишев трябва да приеме Костов в редиците на БСП.
Защото същият Костов има голям, решаващ принос за запазването на БСП в днешния й вид.
2. След случилото се на Боянските ливади през август 1992 г. СДС стартира към своето бъдещо насипно състояние. Тренчев беше успял да хване дирята на сянката на Иван Костов, но нямаше целия инструментариум да я пресече.
Между 15-17 октомври 1992 г. от затвора Андрей Луканов даде указание да задвижим махалото на сътресението в СДС, пазейки прецизно образа на Иван Костов. Иван Йорданов като добър последовател на Макиавели, бързо усети, че идва звездният му шанс и свърши „прекрасната” си разрушителна роля в кабинета на Филип Димитро. Две седмици след това, на заседание на МС, той убеди премиера, че е нужно „ да се предприемат някои мерки, които да докажат, че кабинетът е стабилен”, т.е. да се поиска вот на доверие.
Филип Димитров, омагьосан от разномислието и силата на речта на Алекс Алексиев и омотан от празнодумството на една кохорта псевдокорифеи около него, изглеждаше като марсианец .
Костов бе на крачка от целта си и на 13/14 ноември 1992 г., когато успя да убеди Филип за вота на доверие. На 20 ноември 1992 г. късно следобед на бодрия и празнично облечен като бъдещ министър на войната Христо Бисеров му се прекърши силата. Кабинетът падна и той осъзна, че може би никога няма да стане министър и няма като такъв да остане в историята на България. На Бисеров ще му трябват още цели 8 години, до май 2000 г., за да разбере, че Костов, по схемата на БСП, е съборил кабинета на Ф.Димитров, само с 10 изречения. Без да член на СДС, Иван успя да разбие напълно Съюза на демократите, като по този начин си осигури правото да получи ключа на „Раковски” 134.
Ако Костов, не беше съхранил БСП, Станишев вече
10 години щеше да се лута без работа.
3. След като подрани с кандидатурата си за премиер за първи път /9-12 декември 1992 г./ макар че го предложихме, дори открито от БСП, Костов бе помолен да почака. И той твърде педантично и търпеливо изпълни това изискване. За това търпение на Костов могат твърде добре да разкажат Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Но те едва ли ще пожелаят да сторят това.
По онова време имах някакви, да кажем, сериозни контакти и връзки с лабораторията на Венцел Райчев / без Кънчо и Андрей да знаят/ и мога да докажа как БСП направи Костов лидер на СДС, а после го подготви и за премиер.
През юни 1996 г. Андрей Карлович уреди чрез Джордж Буш-старши приемането на Костов в Белия дом. Посещението бе подготвено старателно и с най-големи подробности, и въпреки разстрела на Луканов – на 2 октомври – в края на ноември 1996 г. посещението бе проведено. Костов замина за САЩ с цялостна, детайлизирана картина за състоянието на банковата ни система, за всички наличности и бъдещи ангажименти по плащанията. Без преувеличение мога да кажа, че Костов знаеше много повече от Жан Виденов и Румен Гечев взети заедно. А пък те и много не се интересуваха от тези неща.
Няколко човека, в продължение на цели 3 месеца, подготвяхме тази пълна информация за състоянието на страната след 18 март 1996 г. за нуждите на Луканов. Информацията обхващаше цялото стопанство, по раздели и отрасли, както и подробни детайли за банковата ни система, включително и преизчисления за модел на валутен борд, които бяха готови още през септември 1996 г.
След смъртта на Луканов, бившият му колега Вакил Ванов ги занесе на Иван Костов, а пред Ванов аз разговарях по телефона целево с Костов. С тези материали, а не с негови изчисления и анализи Командира замина за Америка и без препознат като бъдещ министър-председател.
Днес лъжецът И.Й.Костов, ми приписва виновност за хиперинфлацията в България или за търговските банки, макар че никога през живота си не съм отговарял за банковия надзор. За това какво стана между 6 декември 1996 г. и 7 януари 1997 г.не мога да разкажа, защото ще наруша закона като длъжностно лице. През този период обаче Андрей Райчев и Кънчо Стоев имаха 17 известни на мен срещи с лидера на синята опозиция. Точно на тези срещи е станало ясно как БСП ще осигури премиерския пост на Иван Йорданов Костов.
Две седмици преди да стане президент на СДС, на 20 януари 1097 г., Петър Стоянов едва ли е очаквал, че неговият партиен началник е ръководен от дългата ръка на „Позитано”. Затова днес мястото на бившия Командир е отново в БСП и Станишев трябва да го покани да се завърне при своите.
4. Като прие изцяло задкулисната връзка и гаранциите дадени от Райчев- Стойчев за легитимирането му като бъдещ премиер, Иван Костов успя твърде рано да се отдели от възможността Кольо Добрев директно да го процедира. Тогава Добрев искаше безболезнено да изведе Жан, лансирайки Първанов . Добрев разбираше, че изхвърля Жан на бунището, макар че му се беше много доверил. Но най-важна задача за БСП бе да ограничи амбициите на Костов. Един непрогнозируем, независим и силен министър-председател можеше да разпердушини каймака на БСП и да ги натика в миша дупка за золумите, които направиха в държавата. И след като изхвърлиха независимият и неподатливият на никакво влияние Жан, Добрев и Първанов стигнаха до т.н. „Неписано споразумение” с Ив. Костов.
Това Споразумение е факт и един ден ще бъде обект на голямо изследване от страна на историците. От една страна то гарантира спокойствие на Г.Първанов и Н.Добрев, а от друга даде на Иван Костов пълна власт и наличието на беззъба опозиция за целия мандат. Както и стана.
БСП получи обещаното – косъм не падна от главите на виновниците за хиперинфлацията, която предизвикаха. Не се потърси никаква отговорност от никого, жестокият антикомунист Костов осигури на елита на БСП пълна ненаказуемост. Заведоха едно наказателно дело срещу Кирил Цочев, най-добрият министър на Жан Виденов и го елиминираха от управленски възможности за цели 15 години.В същото време не бе отменена нито една фалшива приватизационна сделка в ущърб на България, не се върнаха парите от външнотърговските дружества за 1580 млн. долара, не се потърсиха парите като остатък от първия заем на Световната банка. От своя страна БСП не си мръдна пръста за последствията на „икономическата ера” нот управлението на Костов. Над 40 млрд. лв. собственост, бе раздадена за 900 млн.лв и , от които платени на половина. Цялата материална база бе унищожена по-безпощадно от върлуващи варвари. Като настървен завоевател политиката на Костов разруши всичко, което даваше някакъв национален доход. Ликвидацията на българското стопанство е най-значимата регресивна роля на БСП по пътя към нейното олигархоизиране. Тъкмо Иван Костов създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано”, като тя беше премоделирана и използвана като приьом за обсебване и тотална кражба на държавното имущество.
Костовите капиталисти и днес определят приноса на всеки в демократичното българско общество. Те издават вестници и списания за култура, политика, поръчват рецензии и публикуват изследвания, обслужващи тяхната „истина” за нова България.
Ето защо Иван Костов трябва да бъде поканен официално от Станишев, да се завърне при своите съглашатели.
Бившия Командир има огромни заслуги към БСП, той е идеално теоретично подготвен, особено по въпроса как с лява ултра демагогия може да се върви към овладяване на дясното у нас. Но този филм е вече към края си!
5. След като дезорганизира цялото си правителство по схемата на зависимостта и обвини половината си министри в корупция, а не ги доказа, Иван Костов стартира нова двулична подмяна. Сменяше силното и работещото със слабото и мимикрийното, но пряко подчинено и доволно предано. На Жотев след години му се случи за ди скубе косите, за това, че е подвил гръб на Драгалевския титан. Така го завири царската декларация от 6 април 2001 г. , когато министър-председателят и обкръжението му бяха сигурни, че ще векуват, заради добрата си работа към БСП. Тогава, през май 2001 г., когато Костов разбра, че Белият дом и другите му съюзници са го пуснали по улея към канала, той се втрещи, но не за съдбата на СДС, а за своя имунитет. Ако имаше стопроцентова гаранция за своя имунитет, той нямаше толкова жестоко да се саморазправи със своите.
Но Костов никога не е гледал на СДС като на свои. Той винаги е гледал на сините като сбор от други, които са призвани да работят за него. СДС не беше негово достижение, а натрапено наследство и Костов добре осъзна това. Още през май 1990 г., когато бе сложен на 4 място в Пловдивската листа на СДС, той схвана, че го използват за дубльор. За три дни размишления пред Елена, пред КНСБ и БСП, той проумя най-голямото вътрешно противоречие: бе заслужил да бъде сред първите в оригинала, наречен БСП, а го изпратиха да бъде дубльор в неговото копие!
Стремежът му към оригинала на червените и пренебрежението на сините тежко го нарани, унижи и обиди жестоко. Не го преглътна до края – беше гост в СДС, стана лидер, но натрапник, който всъщност направи всичко да провали синята идея, а накрая я напусна, като остави тялото без своя дух.
Напусна СДС, но си направи с нейните ресурси своя бутикова организация.
В продължение на четири години президентът Петър Стоянов го измъчи допълнително, неговото поведение и автономност твърде силно го дразнеше. Президентът еманципира друга политика, друг стил, друга човечност, друга визия. И не само пред „Събора на Рожен”, когато публично, макар и метафорично, държавният глава извади конфликта на яве.
Командира никога не прости на президента, че го победи нравствено. И му организира унижението с резултата на следващите президентски избори. С изключение на Бонев, на когото не можеше да влияе, Костов обяви Доган за проклятието на България и безпроблемно реализира Първанов на червения килим. „Неписаното споразумение” отново проработи. Резултатът се изравни – 1:1. Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
Костов подхлъзна и препъна Стоянов, защото президентът вече беше на „ти” с Белия дом. А Белият дом знаеше вече много добре за лошите му привички, знаеха за митниците, за Кольо Самоковеца и никой не можеше да им промени мнението за него. Железният антикомунист Костов, който даваше всичко да бъде харесан от САЩ, из един път ги намрази, а чрез тях и Петър Стоянов. Командира осъзна, че пажът му Бойко Ноев го бламира, че САЩ вече нямат нужда от подобен хитрец на Балканите. И последва Костовото отмъщението към президента на сините, към самите сини, към самото СДС, към дясната идея. Някога публично обяви своите предпочитания за Георги Първанов бъде избран за лидер на БСП, така по-късно задкулисно, с отмъстителна хитрост качи Първанов в спасителната лодка, отвела го до „Княз Дондуков” 2.
Но ето, че идва краят на политическото двуличие – на 14 юни 2011 г. на Станишев му уточняват, че естественото място на Първанов е в БСП. На 17 юни 2011 г. на Станишев му предлагат да си прибере Иван Костов в редовете на БСП, за да си отдъхне и успокои най-сетне дясното пространство.
Все пак всичко трябва да си дойде на мястото. Включително и на героите, както в края на всяка голяма пиеса.
За да се види истината за българската приватизация след 1989 г насам, тя непременно трябва да се разгледа на фона на извършената по същото време приватизация на държавни активи в развитите западноевропейски страни и демокрации.
Карлович Луканов предвидливо с идеолога на БСП-Александър Лилов унищожиха най важните отдели в старата ДС- националното разузнаване и финансовата полиция, така отвориха пътя на БСП и СДС за заграбване на собствеността и разпродаването на България.
