.

Различните култури са дали различни имена на тази енергия. В Индия се нарича прана, в Китай чи или ци; в Япония ки, а в Тайланд лом, което преведено означава вятър. Тази енергия може да бъде дефинирана като живителна сила. Тя се акумулира от въздуха, който дишаме и храната, която ядем и се движи по невидими пътища в човешкото тяло. В Тайланд тези пътища се наричат сен; в Индия-нади; в Китай и Япония меридиани или канали.
В Китай има поговорка, която гласи: „Ако лекарят не познава каналите, той много лесно ще допусне грешка. „В резултат на различни наблюдения лекарите в древността са открили цяла система от напречни, надлъжни, кръгообразни, големи и малки, дълбоки и повърхностни канали, по които безспирно циркулира енергия, която захранва целия организъм като осигурява нормалната жизнена дейност, прониква в организма отвън от повърхността на тялото, достига до най-дълбоките му части и се връща обратно навън. Енергийните канали представляват една сложна разклонена система, която отразява патологията на организма при заболяване и активно поема всичко от околната среда.
Концепцията за каналите или меридианите, която на китайски се нарича Дзин-луо, се явява съставна част на традиционната източна медицина. Меридианите-това са канали или пътища, по които циркулира жизнената енергия Ци. Голяма част от каналите не са прави, а криволичат и се свързват с други меридиани. Всеки един от основните 12 канала има многобройни разклонения. Т.е. това е една сложна система, която е невидима за окото.
Интересен е фактът, че системата от енергийни канали е била открита още преди новата ера. Най-ранните писмени източници датират от 2 в.пр.н.е.. Как е открита тази система в основата на която лежи структура, която е невидима? Най-разпространената теория е, че тя това е станало случайно. Хората установили, че при случайно убождане се проявява лечебен ефект.Но ако се замислим, на практика това е невъзможно. Вероятността да бъде открита една точка, която е разположена по средата на тялото е 1 : 320 000, а за тази, която е разположена симетрично – 1 : 160.000. За откриването на всички 361 точки по метода на случайното убождане са необходими около 40.000.000 проби…
А по какъв начин са открити каналите, където са разположени тези акупунктурни точки?
Изказват се предположения, че това е станало възможно като резултат от вътрешни видения по време на медитация или упражнения. Но и това няма как да бъде доказано.
Съвременната Западна медицина е настроена скептично към теорията за енергийните канали, затова също прави различни опити, за да провери дали те са реални. През 50-те години на миналия век е било открито, че в акупунктурните точки електрическото съпротивление е по-ниско. По-късно този факт е бил потвърден от множество научни трудове, които се базират на опити правени с най-модерната съществуваща техника. Величината на съпротивление в акупунктурните точки варира от 5 до 50 KW, докато в другите участъци на тялото тя е равна на 0,5 до 3 MW. Потвърждение на този факт е един цитат от книгата „Лин Шу“, която е писана преди 2000 години. Цитатът гласи: „Това, което наричаме акупунктурни точки, се намира на места, където нито кожата, нито мускулите, нито костите възпрепятстват движението на енергията Ци навътре и навън. „С други думи- това са места с понижено съпротивление на енергията. В човешкото тяло съществуват 12 двойки основни канали, които съответстват на органите, 2 единични меридиана, 15 вторични и 8 „чудесни“. По тези канали са разположени биологически активни точки, които са като регулатори на потока на енергията.Най-използваните точки са общо 365 на брой.
Меридианите са входът, от където болестите навлизат в организма, разпространяват се от повърхността навътре и отвътре навън, когато болестта се лекува. По всеки меридиан съществуват биоактивни точки и въздействайки върху тях е възможно да се възстанови правилния поток.
Жизнената енергия прави един пълен цикъл в рамките на едно денонощие. Часът в който енергията минава по определен канал, се характеризира с максималната активност на органа и функцията му, на който съответства меридиана. Цялата натрупана енергия в тези часове се съсредоточава в противоположния канал.
Жизнената енергия циркулира в строго определена последователност, преминавайки от един канал в друг в течение на денонощие. Така тръгвайки от меридиана на белите дробове, чиято максимална активност е между 3 и 5 часа сутринта, от 5 до 7 часа енергията преминава в меридиана на дебелото черво, след това в меридиана на жлъчката от 7 до 9 часа, далака и надбъбречната жлеза от 9 до 11 часа, сърцето- от 11 до 13 часа,тънките черва между 13 и 15 часа,пикочния мехур от 15 до 17 ч., бъбреците – от 17 до 19 ч., перикарда – от 19 до 21 ч., тройния нагревател от 21 до 23 ч., жлъчката от 23 до 1ч. и черния дроб от 1 до 3 ч. и след като завърши един пълен кръг отново се връща в меридиана на белите дробове.
Може да се разгледа циркулацията на енергията и от друг аспект-от гледна точка на теорията за Ин и Ян.
12 двойки канали, които са разположени от двете части на тялото, се разделят на 6 ински и 6 янски. Според теорията за Ин и Ян Ян-това е Небето, Ин-Земята, а човекът се нимар посредата. Горната част на човешкото тяло се отнася към Ян, а долната-към Ин. Как се движи енергията в съответствие с Ин и Ян? Според древния „Трактат по акупунктура“: „Трите канала Ян на ръцете и на краката се издигат нагоре към главата, а от главата се спускат към краката. Трите канала Ин от областта на краката се качват нагоре към гърдите и от там се спускат по ръцете. Субстанцията Ин се качва, а Ян се спуска. „Ако трябва да обясним този цитат, то можем да направим следните изводи:
От 6-те янски меридиана три минават по протежението на краката и 3 по ръцете или по-точно три канала от ръцете се качват нагоре към главата, а от главата 3 се спускат надолу към краката. От своя страна 3-те ински канала от краката се качват към гръдния кош (нито един от тях не се качва към главата, където се концентрира Ян енергия) и 3 от гръдния кош слизат към ръцете.
По такъв начин се постига правилно регулиране на Ин и Ян в организма. От горе от Слънцето получаваме янска енергия и тя се спуска надолу затопляйки Ин, която ни дава Земята. Ин се качва от долу нагоре и охлажда горещата Ян.
Трудно е да си представим такава абстрактна система, но тя е факт. Въздействайки посредством игло-убождане или натиск на определени биоактивни точки по меридианите е възможно лечението на различни заболявания. Всъщност основната цел е да се възстанови баланса на енергията в организма. Болестта се появява, защото някъде в потока на циркулацията на енергията настъпва дисбаланс.

От Мрежата