Пийте вода, за да сте здрави! Няма неизлечими болести

.

водаДиабет и рак са измислени заболявания. Паркинсон няма, ако имате здрави черва, което се постига с гимнастика, ходенето гони хипертонията, категоричен е ученият, създал медицината за космонавти.
Проф. Иван Павлович Неумивакин е доктор на медицинските науки, лауреат на държавни отличия, член на Руската академия на естествените науки. Автор е на повече от 200 научни разработки, изобретател със защитени 85 авторски документа. 30 години специализира космическа медицина. Той е бащата на уникалната болница, известна като „болница в космическия кораб“. Той е разработил множество принципи и методи за оказване на медицинска помощ на космонавтите по време на полет, особено при тези с по-голяма продължителност. Негови открития се използват и от американските специалисти в НАСА. Името му повече от 40 години се свързва с алтернативната медицина.
– Проф. Неумивакин, нова вид медицина ли проповядвате или тълкуване на познатата досега?
– Занимавам се единствено с познанието за на личната отговорност на всеки човек за собственото му здраве Освен това изучавам законите на физиологията, по които функционира човешкият организъм. Днешната медицина не прилага и не се придържа към тези закони, въпреки че без тях не може да се излекува каквото и да било заболяване. Сега сякаш се предпочита да се дават луди пари за скъпи лекарства и вносна апаратура.
– В България повече от 20 години продължават споровете за елтернативната медицина…
– Но u в момента по телевизията показват как е невъзможно човек да се излекува от болестта на Паркинсон, например. Въпреки че много лекари разбират как точно стоят нещата. Проблемът е в това, че никой не желае да променя системата. Изучават се болести като тази на Паркинсон и множествена склероза, които въобще не съществуват.

– Това не е ли много крайно мнение?
– Съществува болестно състояние на стомашно-чревния тракт. Тези болни са със запек по 10-15 дни, червата им не функционират. А това е тежко отравяне, по-лошо от чернобилската. И докато работата на червата не се нормализира, нищо не може да се направи за тези болни.
– Официалната медицина не е излекувала нито един от тях напълно, защо?
– Разчита се на лекарства. При нас тези хора след 2-3 месеца вече ходят на пазар, ръцете им не треперят. Мен са ме обвинявали в използване на неразрешени лекарства и едва ли не ме изкараха престъпник. Аз обаче не се предадох и издадох книгата „Пътят за избавяне от болести, които не съществуват. Хипертония. Диабет.“ Хипертония няма. Това, което наричат тежка хипертония, се лекува за 2-3 месеца. А що се отнася до диабета, ще ви препоръчам новата си книга „Диабетът: митове и реалност“. Как да кажа, че има диабет, когато няма такъв?
– Това не е ли автореклама повече? Нали все пак има над 300 милиона души в целия свят, които страдат от това, че задстомашната жлеза не изработва инсулин?
– Задстомашната жлеза е просто един работник. При нас дори съществува обществена организация „Довиждане, диабет“. 2 седмици – и диабет няма! Само с физкултура около един час всеки ден. Но и още нещичко… Тялото – това е нашият двигател. По-добре трябва да се грижим за този мотор, а не да страдаме и пием лекарства. Диабетиците трябва да отделят особено голямо внимание на краката си. Там е цялата система. Нужна е всекидневна гимнастика.
– И ще се изработва инсулин?
– Разбира се! Всичко това е физиология. Нужно е там, вътре в нашия организъм, да се създадат нормални условия за живот на клетките. Вижте само с какво тъпчат децата сега – всякакви сладкиши със стабилизатори, оцветители, кока-кола също и пр. На 3-4 годинки има деца с диабет. На организма е нужна само тази захар, която се образува като краен продукт от преработването на храната. А от сегашните „нови“ продукти захарта в кръвта веднага се покачва, задстомашната жлеза е принудена да изработва повече инсулин. Но тя не е вечна, задъхва се.
– Вече открива диабет дори при кърмачета…
– Това е от родителите, от майката най-вече. Но не в смисъла на наследственост. Наследствени заболявания, освен шизофрения, хемофилия и алкохолизъм, няма. Когато майката е била бременна, е яла повече излишни неща и ето – у детето се развива диабет. Предразположеност, разбира се, съществува, но, образно казано, при равни условия. Ако детето живее както родителите си – в смисъл на хранене и поведение, болестта ще се появи точно на този фон. В нашия център са идвали цели семейства с диабет – бабата, майката, бащата, но детето няма диабет. Възрастните са разбрали каква е същността на диабета и са се постарали детето им да живее по друг начин – повече физкултура, закаляване, здравословно хранене, консумация на полезни продукти като моркови и т.н. А захар – само по големи празници и на рождения ден. И диабет няма. Както няма и рак.
– Извинете, но това също звучи като някаква фантастика…
– Ракът е състояние, до което неграмотните хора сами са се докарали. Човек преминава границата на „замърсяване“ на организма. Само по дъговата обвивка на окото мога да определя степента на това замърсяване при даден човек за 5 минути. Условно казано, ако мръсотията в организма е 35 процента, човек може да има язва, перфорация или възпаление. Но когато тя вече е вече 36, 37, 38 процента, аз казвам: ако днес все още няма онкологична проява, утре или вдругиден ще има. В мръсотия клетката не може да съществува нормално, тя започва да мутира. Когато масата на тези клетки превиши критичната точка, както при ядрен взрив, вече нищо не може да се направи. И ето това се нарича метастази.

– Как можем да се справим с тази мръсотия?
– Половината болести могат да се излекуват само с вода. Хората престанаха да пият вода, особено по-възрастните. А трябва да се пие минимум литър и половина, два, през лятото дори по три литра вода на ден. А може и повече. Чистата вода – това е електролит, това е енергия и информация, която тя носи. Защо бабите баят на водата – шепнат й добри и хубави думи и от това тя започва да работи? Тази информация, заключена във водата, започва да работи. Ако човек пие малко вода, кръвта се сгъстява и сърцето не може да я изтласква нормално… Това е природен закон, който днес официалната медицина изцяло игнорира. Почивката края вода също е най-полезна и разтоварваща. А къде е сърцето? Аз твърдя, че сърцето е в петите.
– В какъв смисъл?
– Имам предвид капилярите. Ако капилярите работят лошо, а сърцето не може да изтласка сгъстената кръв, тя се натрупва в големите кръвоносни съдове, кръвното налягане се повишава и… ето ви хипертония.

– А кое кара капилярите да работят лошо?
– Те се намират в мускулите. Затова трябва да се прави физкултура, гимнастика, много движения. Гимнастиката е задължителна всеки ден. Ако днес вие не отделите поне половин час за гимнастика, този ден за вас е загубен. В случая възрастта не играе никаква роля. За възрастните хора това е особено важно. Разбира се, могат да се направят изключения. Примерно по празници и някакви събития и срещи. Но след това отново трябва да подновите системата си. В момента всичко се разделя на съставни части. Но ако разглеждаме човека на ниво цялостен организъм, излиза, че заболявания просто няма. Например една болест като витилигото се лекува за 2-3 месеца, заедно с други заболявания. Просто чрез прочистване на организма.
– Говорите за прочистване на организма и всичко изглежда много лесно, но какво всъщност означава това?
– Когато не сте сдъвкали достатъчно добре храната, когато пиете вода по време на ядене, вие сте направили всичко възможно тя да не се преработи. Нашият организъм е устроен много интересно. Стомашният сок съдържа солна киселина. Хлябът и кашата се преработват за половин час, максимум един и концентрацията на киселината е по-слаба. Месото, рибата, яйцата изискват по-силна киселина и 2-3 часа време за разлагане. А пък за мазните храни, за пържените са необходими поне 4 часа, за да се преварят в тази киселина. Вие сте взели някаква течност и сте я изпили. И по този начин сте разредили стомашния сок, намалили сте концентрацията на киселината и храната съответно започва да гние. Тези гнили остатъци се натрупват по вътрешната стена на дебелото черво. Никаква клизма не би могла да ги отстрани. Всичко това се абсорбира и всмуква, става неделима част от клетката. Оттук мръсотията отива в черния дроб. Ето откъде идват 30-35-те процента замърсяване. Всичко това се насочва от черния към белите дробове, където вече не достига кислород. След това сърцето прекарва мръсотията в бъбреците – също толкова замърсени, както и черният дроб. И накрая – в ставите и в кръвоносните съдове. Научете се да се храните правилно, дъвчете дотогава, докато цялата приета храна не се просмуче със слюнка. Не е толкова трудно да се разбере, че добре сдъвканата храна ще отиде в стомаха гладко, като по масло.
Пийте вода преди ядене. Изпивайте на ден от литър и половина до 3 л вода. Наситете организма си с вода като промиваща система и всичко ще заработи както трябва.
– Вие казвате, че трябва да пием вода преди ядене?
– Разбира се. Но на чаша вода трябва да капвате по 5-10 капки кислородна вода.
– Това не е ли опасно?
– Кислородната вода е нужна, за да работи защитният механизъм на имунната система. Той убива и доубива всички наши вътрешни врагове. А 5-10 капки наистина не са малко. В моята практика се е случвало дори при 1-2 капки човек да изгуби съзнание.
– Но ако пием дневно 10 чаши вода с по 10 капки кислородна вода в нея, това вече са 100 капки. Не е ли много?
– В случая кислородната вода действа като катализатор – превежда в действие всички реакции. И основното е, че тя започва мощно да преработва и да изхвърля от организма всичкия боклук, който се е натрупал в него. Понякога, след 7 до 10 дни от организма излиза рядка мръсотия, която мирише много лошо. Това означава, че организмът се изчиства.

– Говори се, че има случаи, когато кислородната вода е изгаряла лигавицата на стомаха на някои хора…
– Окисът не е панацея. Най-важното е дозата да не се превишава.
– Какво трябва да правим, за да запазим здравето си?
– Най-важното е да използвате естествените механизми, заложени от природата, и да се научите правилно да се отнасяте към здравето си. Това е цяла система, включваща физкултура, хранене, екология, периодично прочистване на организма
Задължително трябва да пиете вода. Във водата е истината. Ако промените начина си на живот, можете да излекувате всяко заболяване, дори рак. Та нали причината за него е същото това замърсяване, затлачване на организма. Наскоро четох за жена, която била с рак на белите дробове и с метастази. Отказали да я оперират. Тя започнала да се закалява и да води здравословен начин на живот. Сега вече е на 80 години, а наскоро поставила световен рекорд по маратонско бягане и получила златен медал.
Много важна е оптимистичната психологична настройка. На човек трябва всичко да му е наред, особено у дома.

Въпросите зададе Николай П. Иванов 

Mажете се с плажно масло

.

2.hДами и господа от випуск ’97, мажете се с плажно масло! Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той би бил за плажното масло. Дългосрочната полза от употребата му е доказана от учените, докато останалата част от съветите ми не се базират на друго, освен на личния ми опит. Ще ви ги кажа сега.

Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност, както и да е! Вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва когато те вече са избледнели.

Повярвайте ми, след 20 години, когато разглеждате старите си снимки, ще си припомните по начин, който сега не можете да си представите, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. Ще видите, че не сте толкова дебели, колкото сте си мислили.

Не се тревожете за бъдещето. Или пък се тревожете, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка по време на решаване на уравнение по алгебра. Истинските проблеми в живота ви ще бъдат неща, които никога не са минавали през разтревожения ви ум. От този вид неща, които ви поразяват в 4 часа следобед в някой мързелив вторник.

Всеки ден правете нещо, което ви плаши.

Пейте.

Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце.

Не си губете времето в ревност. Понякога ще водите, понякога ще изоставате. Надпреварата е дълга и в крайна сметка е със самите вас.

Помнете комплиментите, които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете, кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма.

Изхвърляйте старите си банкови извлечения.

Протягайте се.

Не се чувствайте виновни, ако не знаете какво да правите с живота си. Някои от най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 20-годишна възраст какво ще правят с живота си. Някои от най-интересните 40-годишни, които познавам, все още не знаят.

Вземайте много калций. Бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато ги няма.

Може би ще се ожените, може би не. Може да имате деца, може и да нямате. Може би ще се разведете на 40 години, а може би ще танцувате патешкия танц на 75-годишнина от сватбата си.

Каквото и да се случи, не сe поздравявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е наполовина късмет. Както и изборът на всеки друг човек.

Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което другите мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога сте притежавали.

Танцувайте, дори ако единственото място, където го правите, е вашият хол.

Четете упътванията, дори да не ги следвате.

Не четете списания за красота – само ще ви накарат да се чувствате грозни.

Опознайте родителите си. Някой ден те ще си отидат завинаги.

Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са вашата връзка с миналото и хората, които е най-вероятно да ви останат верни и да бъдат до вас в бъдеще.

Поживейте в Ню Йорк, но го напуснете, преди да ви направи твърде груби. Поживейте в Калифорния, но я напуснете, преди да ви направи твърде мекушави.

Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот. Колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Пътувайте.

Приемете някои вечни истини: Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. И вие ще остареете. И когато това се случи, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните хора.

Уважавайте възрастните.

Не очаквайте някой да ви помага. Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не може да знаете кога този източник ще се изчерпа.

Не прекалявайте с третирането на косата си или на 40-годишна възраст тя ще изглежда все едно че сте на 85.

Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Раздаването на съвети е вид изваждане на миналото от мястото му, забърсване на миналото, боядисване на грозните му части и преработване, за да се представи то с по-висока стойност.

Но имайте ми вяра за плажното масло.

„Речта за плажното масло“ e добре написан текст, но тя никога не е прознасяна от Кърт Вонегът и в действителност е един от ранните класически примери за градска легенда и интернет измама.

българският превод е разпространяваният в интернет текст

Малко пари, ама навреме.

.

Geldschein Geschenk GeldgeschenkЛенив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта.

Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната проститутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Проститутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така, че богатият чужденец да не заподозре нищо.

В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължело и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.

Бай Ганьо във Виена

.
zx450y250_1187562„Гърсон бе, хей! Юн каве – извика бай Ганьо.

– Monsieur! – отзова се пъргавият гарсон.

– Юн каве е апорт газет булгар – поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: – Не съм ги забравил тия ваджии френските.

Гарсонът му донесе кафе и едни зацапани корици, в които бяха прикачени няколко български, издрани по краищата газети.

– Чакай да видим какви новини има, какво става по света – каза бай Ганьо, като разгърна кориците и се задълбочи в политиката. Аз наблюдавах отстрана как той жадно, с наслаждение поглъщаше антрефилетата, усмихваше се и със светнали очи пущаше сегиз-тогиз по едно „браво!“ По едно време, препълнен, види се, с възхищение, обърна се към мене:

– Ех, че ги нацапали! Я слушай да ти прочета…“

Алеко Константинов

I.

Бай Ганьо и Бочоолу вестникаря в центъра на Виена:

– Гърсон бе, хей! Юн каве!

– Ганьо, защо на френски бе, нали сме във Виена? Пък то и сервитьорчето тук е българче.

– Верно, Бочо, но нали съм тук изолиран и се обърквам – добре че са електронните газети да се информирам.

– Ганьо, бе, как ти хрумна да утрепеш Данко Харсъзина – сега ще ни изкара червата този кръволок.

– Млъкни, дрънканици да не слушам! А пък и стените уши имат – кой знае какви ги кроят срещу мене с Дребнорибков.

– Те че ги кроят, кроят ги. И твоят Маймун Хасан, дето толкоз пари му даде, че и бонус башка, и той взе срещу тебе да дрънка. Казвал бил той, че бай Ганю е голям мошеник, ама никой не слушал. Тръгна в телевизията ти с гавази да влиза, реве, че пари си му дължал…

– Ай, айдука му с айдук! Но нейсе, като си курдисам работите пак ще допълзи при мене, на свирка ще свири и кючек ще играе. Ти остави лакардиите, Бочо, ами кажи колко чувалчета докара?

– Докарах, Ганьо, колкото побра самолета, но май ще е за последно, че нашият човек от ВИП-а го уволниха и може да се разприказва.

– Ба, бошлаф! Ще пътуваш с камиона тогава: аз на онова добиче Данко парите си не оставям! В чувалчетата по петстотин ли ги докара?

– Корнишоните са по петстотин в чувал, но лангите излязаха по двеста. Едвам излетяхме бе, Ганьо!

– Какви корнишони…. какви ланги, бе ахмако?!

– Ами… как бе, Ганьо! Гуньо не ти ли каза колко поскъпнали краставиците на пазара във Виена. Решихме да напълним самолета и да ударим кьоравото – и касиерката е вътре в далаверата. Заради нея и един бидон розово масло докарахме.

– О-о-х майко! О-о-х майко! Какво да правя, като само серсеми са край мене… Удар ще получа…

– Недей така, бе, Ганьо – сигурна е тая работа с краставиците!

– Млъкни! Ти си най-големия хайванин! Чета вчера твойта газета и, ако те не познавам, ще взема да река, че и ти си ме предал, бе! „Ганю туй обрал, Ганю онуй прибрал“, а пък Данко – изкипрен целия в бяло, до дясното рамо на Али Язовира и даже пред Данчо Ментата!

– То, Ганьо, такованката… за конспирацията, бе! Не ми връзвай кусур! А то Данко си е едричък, а пък Данчо – фъстък, та затуй тъй излизат на кадрото…

– Бошлаф! Ти, кога искаш, и Руското можеш от Бокал Хайван по-бабаит да изкараш – нали те знам аз, ама нейсе…

– Сериозно, Ганьо, страшно е сега към нас – трябва най-прикрито да действаме! Али и Данко са вдигнали всичко: Дребнорибков арестува наред из банката – и касиерката вече е в кауша. Данчо се дере от телевизора, че със закон банката ти ще вземе и парите й в друга ще прехвърли. Гуверньорът Паликлечков и той е с тях – депутатин май са му обещали да става…

– Така е, Бочо. От главите си и от пуста лакомия теглим. Анадоллука ни изяде главата! Е че то, брате, не е един, не са двама да се справим ние честните хора с тях, бе. Като са плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, арменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света, па тогоз изгорили, па оногоз закърпили – бактисали хората! Затова тук като им замиришеш на някой нашенец – яко дим бягат…

– Ама кажи си сега правичката, бай Ганьо – къде е по-хубаво, във Виена ли, в София ли?

– Млъкни, Бочо, не ме прекъсвай! Така добре я бяхме нагласили у нас! Данко реди обществените нареди, на тогоз скръцне със зъби, на оногоз някоя пара даде, и – всичките тлъсти сметки – ето ти ги у банката. А аз – знаеш ме – съм човек широко скроен, ларж. На никой от тези серсеми, дето сега ни гонят, заем не съм отказал. И какво получавам за награда, Бочо, какво? Маймун Хасан даже срещу мен да вземе да говори!

– Ама ти, Ганьо, си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм те хвалил!… Те викат Ганю такъв, Ганю онакъв. – „Да ме прощавате – викам, – не е тъй.“

II.

Открито писмо на Бай Ганьо до медиите в България:

Уважаеми дами и господа,
Скъпи колеги,

От няколко месеца насам срещу мен е предприета една голяма и мръсна уйдурма! Данко Харсъзина, заедно с Али Язовира, Ментолов и Дребнорибков искат да ми вземат банката, като разклатят доверието в цялата система.

Съветвам ви, господа и дами, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви си липсващи пари, чувалчета и прочее. Изсмуканите от пръстите числа за огромни загуби на банката, лъжи дето и в газетите на Бочоолу ги няма, се разпространяват отдавна от лакеите на тези, които искат да ми я вземат (банката). Не е ли странно, че единствените доводи, приведени от гусин гуверньора Паликлечков, са липсата на досие-папирите на кредитополучателите? Нима някой си мисли, че това е било възможно? Че аз тези досиета ги знам наизуст барабар с папирите, гусин Гуверньор – нали половината са на тези, дето сега ме гонят!

Чии нареди следвате Вие, гусин гуверньор? Защо не допуснахте сахлан акционерите да намерят работещо алъш-вериш решение за банката? Свободата на алъш-вериша е на първо място – държавната регулация идва по подир. Та не можем ли ние с Гуня, Бочоолу и други уважавани търговци да решим проблемите, които и без друго ги няма. Та ние да не сме на гроб камък! Защо подминахте без уважение нашите писмени и устни прошения? Или може би обслужихте интересите на определен кръг от хора (макар че какви хора са тези кръволоци!), около Данко Харсъзина, заинтересовани от това да не изплатят своите задължения към банката?

Гусин Паликлечков,

Вие ме обвинихте, че съм изнесъл в чували огромна сума пари в деня преди поставянето на банката под черезвичайно надзирание! Изнесени били стотици милиони! Краставици, трънки и глогинки! Бочоолу ми е свидетел, че нищо такова не се е случило! Ако лъжа, да пукна! Тъй като на всички стана ясно, че тази уйдурма е режисирана от определен кръг хора, рекетиращи мен и банката в продължение на години, държа да информирам обществеността, че съм дал натурално заверени показания пред Иречека в Прага.

С уважение,
Бай Ганю

III.

Из Закона за банката на Бай Ганьо Балкански (ББГБ), вносители – Али Язовира и Йордан Ментолов:
….

Чл. 1 ББГБ се закрива и се открива нова, здрава банка – Харсъз Банк ООД.

Чл. 2 В Харсъз Банк ООД отиват всички сметки, освен тези на Бай Ганя и свързаните с него лица (най-вече Бочоолу и Гуньо Пелтека). Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица, не са свързани лица с Бай Ганьо, колкото и да са били свързани допреди три месеца. Техните пари да не се барат!

Чл. 3 Ако Данко Харсъзина, Маймун Хасан, Али Язовира и свързаните с тях лица не си обслужват или не са си обслужвали заемите, и поради това в балансите на Харсъз Банк ООД се отвори дупка, да се запълни с държавна пара бол!

Чл. 4 Гуверньорът Паликлечков за нищо не е виновен, защото няма нито нужните правомощия, нито нужните способности…

Иван Кутузов – dnevnik.bg

Битката за България. През 1886 г. Австрия и Англия не позволяват на Русия да унищожи българската държавност

.

стамболов“България плува и няма да потъне!”…”Ний ис­каме да живеем в най-тесни отношения с русите, но при едно условие: да не ни бъдат господари те. … С една дума, малко работи има, ко­ито могат да ни дадат кураж за продълже­ние на борбата, която досега водихме сре­щу русите. Но ние ще я продължаваме, че каквото даде Бог.”

Стефан Стамболов пред в. “Таймс” 1886 г.

Август 1886 година. Организираният от Русия преврат срещу Батенберг се е провалил, но ситуацията продължава да бъде силно напрегната и води в крайна сметка до доброволната абдикация на Княза. След абдикацията на княз Александър вътрешнополитическите ас­пекти на кризата стават значително по-маловажни от нейните външнополитичес­ки измерения.

 Русия не само не оценява, но и не забелязва позитивния момент в българ­ската позиция. У ръководителите на рус­ката царска дипломация остава погрешно­то, но твърдо убеждение, че не е възмож­но да се възстанови и запази руското вли­яние в България с други средства освен с тези на заплахите и грубия натиск. „Пълно и безусловно подчинение” е линията, коя­то трябва да приеме България, срещу уве­ренията на Александър III, че ще се грижи бащински за народните интереси. Осъществяването на тази линия не включва не­пременно окупация, но и не предвижда из­бирането на български държавен глава. В Петербург разчитат главно на крайната русофилска опозиция около Драган Цанков, която, поставена на власт с руска помощ, би осигурила практически безусловното подчинение на страната. Алтернативата на тази тактика е предизвикването на вътреш­ни размирици, бунтове и метежи, които да предпоставят „де факто” руската намеса. И единият, и другият вариант не предпо­лагат посочването на кандидатура за българския престол, преди да бъде възста­новен руският контрол върху управлението на Княжеството. За осъществяването именно на тази линия, било в едната, или в другата посока, е организирана прочута­та в историята на европейската диплома­ция мисия на генерал-майор барон Нико­лай Каулбарс.

Генералът пристига в София на 13 сеп­тември 1886 г. като руски дипломатичес­ки агент и едва представил акредитивните си писма, започва да бомбардира правител­ството с ултимативни ноти, циркуляри и заплашителни писма, с които изисква да се отложат изборите за Велико народно събрание, да се освободят от ареста офи­церите детронатори, да се отмени военно­то положение и др.Той дори предприема обиколка в Северна България, за да при­зове населението и военните гарнизони към пряка и открита съпротива срещу регентството и правителството, което „не се съобразявало с волята на императора”. По негово предложение два военни клипера акостират на варненското пристанище, из­пратени от руското правителство като де­монстрация на сила. Тактиката на Каул­барс, която в българската историография и досега често се оценява като „грешка и непохватни действия”, всъщност е драс­тична, недопустима от всяка гледна точка, намеса във вътрешните работи на страна­та и крие много рискове от ескалация на напрежението.

Въпреки това българското правител­ство, избрало пътя на допустимия комп­ромис, проявява извънредна търпимост към действията на генерала-дипломат и от­стъпва пред повечето от исканията му. Из­раз на желанието на България да се поми­ри с Русия дава и Великото народно събра­ние, което на 29 октомври избира за български княз принц Валдемар, син на датския крал Християн IX и кралица Луи­за, близък на руския двор, брат на руската царица Мария. Но по лично внушение на всерусийския император Александър III датският крал отказва избора от името на сина си. Твърдата позиция на Русия логич­но насочва нещата към разрив и на 6 но­ември 1886 г. Николай Каулбарс съобща­ва на външния министър, че „император­ското правителство намира за невъзмож­но да поддържа сношения с българското правителство в “сегашния му състав”. Рус­кото дипломатическо агентство с целия персонал и консулите напускат страната.

Пропадналият избор на Валдемар Дат­ски и скъсването на руско-българските дипломатически отношения променят па­раметрите на българската криза. От спор между Русия и България, в който евро­пейската дипломация участва зад кулиси­те, въпросът за избор на български княз става общоевропейски. Военноморската демонстрация на Русия, както и въобще провокативното поведение на нейната дипломация в България, са рязко и не­двусмислено порицани най-напред в Ав­стро-Унгария. Двуединната монархия се обявява против присвоеното от Петер­бург право сам да решава българския въпрос и настоява това да стане в съгла­сие със съществуващите договори и като се държи сметка „за справедливите жела­ния на българите”. От своя страна първи­ят министър на кралица Виктория, лорд Робърт Солсбъри, изразява „възмущени­ето и съжалението на цяла Европа”, ней­ното изумление и дълбоко порицание към руските посегателства „върху правата на един независим народ”.
Позициите на Лондон и Виена предиз­викват силно безпокойство у руското пра­вителство, което бърза да оповести в дек­ларация, че ще изчака развоя на събитията и, че „Н. В. Императорът ще действа с мирни средства, без да се отдалечава от по­становленията на договорите, поне дока­то същите договори бъдат съблюдавани от другите сили”. Да се изчака развоят на събитията според езика и практиката на руската дипломация съвсем не означава да се оставят събитията без контрол: Петер­бург лансира кандидатурата на грузинския княз Николай Мингрели за български вла­детел, обвързвайки я с предварителното ус­ловие за промяна в регентството и прави­телството и избора на ново Велико народ­но събрание. Предложението е направено по официален път чрез Високата порта, но всъщност няма за цел да разреши българ­ския въпрос, тъй като от неофициалните сондажи се знае, че кандидатурата няма да бъде приета от Англия, Австро-Унгария и Италия.

За руското правителство е важно да уреди отношенията си с Герма­ния и Австро-Унгария в рамките на изти­чащия „съюз на тримата императори” и от изпълнението на тази задача зависи активизирането или въздържането по българ­ския въпрос. Що се отнася до позицията му към България, то тя става непромене­на. За император Александър III възстано­вяването на руското влияние може да ста­не не чрез избор на княз, а „чрез свалянето на софийските негодяи и замяната им със стабилно временно правителство с руски военен министър“. Единствената надежда на руския самодържец за свалянето на регентството и правителството е във „воен­ното движение” на българските емигран­ти, които – казва той – „ние трябва да под­държаме материално и с пари”.

И Русия наистина подклажда и подпо­мага въоръжените метежи, планирани от българските офицери емигранти. В нача­лото на 1887 г. създаденият на румънска територия комитет установява връзка с гарнизоните в Силистра и Русе с оглед под­готовката на въоръжено въстание и сваля­нето на регентството и правителството. Бунтовете в двата града избухват съответ­но на 17 и 19 февруари, но са бързо и ре­шително потушени, деветима от ръково­дителите са заловени и осъдени на смърт от военно-полеви съд. Положението в крайграничните райони е овладяно, но не­стабилната обстановка в страната, както и опитът на Русия да организира колектив­на намеса в България, показват опасност­та от продължаването на безкняжието. В периода до избухването на бун­товете българските държавници успешно отблъскват руския натиск, изчаквайки ве­ликите сили да се разберат по кандидату­рата за български княз.

След много перипетии, диппломатически совалки и тайни споразумения, които няма да описваме тук, изборът на съдбата пада върху Фердинанд. С пристигането на Кобургския принц в България приключва периодът на регентското управление, а заедно с това и най-острият етап от развитието на българска­та криза. С персонифицирането на монар­хическия институт страната излиза от опасното положение на неопределеност, предполагаща и предпоставяща външна намеса. Завършва един цикъл от важни политически промени, най-впечатляваща­та от които е, че България се отърсва от руската опека, без това да предполага за­местването й с нечия друга. Българскитедържавници, предизвикани от грубия и в много отношения оскърбителен за достойн­ството на държавата руски натиск, си из­воюват правото да решават съдбините на своята страна. Независимо от качеството на решенията, коефициентът на тяхната полезност и цената за осъществяването им, преодолян е дълго напластяваният комп­лекс на „малката и освободена държава”, която не може да има самостоятелна по­литика. Българската държава доказва, че сама може да реди своята съдба – каквато и да е тя.

Изборът на държавен глава е самостоя­телен успех на българската дипломация, победа на политическия курс на национа­листическите политически среди. В усло­вията на изострящи се международни противоречия, при открито демонстрираната враждебност на Русия регентът Стефан Стамболов, министрите Константин Сто­илов и Григор Начович и техните най-близ­ки сътрудници, вдъхновявани от полити­ческия идеал за държавна независимост, имат куража, усета и политическия реа­лизъм да наложат свой изход от кризата -намирането на княз и довеждането му в страната като средство и бариера срещу чуждите вмешателства. Руската намеса в официалната българска политика е елими­нирана, без това да означава, че се отваря път за друга. Създадени са благоприятни предпоставки за взаимодействие със сю-зерена Турция, както и за взаимно изгодно сътрудничество с Англия и Австро-Унга­рия.

extremecentrepoint.com

Драгалевското гуру завлече и Цветан Василев след себе си. Поредният политически провал на Иван Костов

.

vasilev-kostovВ българската политика има двама терминатори. Това са Сергей Станишев и Иван Костов. Последната жертва на Драгалевския стратег стана банкерът Цветан Василев. Как се случи това? Някъде в началото на миналата година, Костов успява да убеди банкера, че е възможно нов политически субект да замени ДПС в българската политика. За да се случи това, трябва да бъдат изпълнени няколко условия.

Първо – правителството на ГЕРБ трябва да падне с гръм и трясък, което да създаде условия за нов дясно-центристки проект. В изпълнението на тази задача се впряга телевизията на Василев TV7 и подчинените му прокурори, които скалъпват аферата Костинброд. Да си припомним, че тогава Иван Костов беше сред тези, които обвиниха ГЕРБ във фалшифициране на изборите.

Второ – Костов предлага на Василев след разгрома на ГЕРБ, в създадения вакум да бъде формирана партията на Бареков. Очаква се, че Бареков ще спечели поне поливната от гласовете на ГЕРБ. Планът на Костов и Василев е след елиминирането на Борисов да бъде създадена коалиция между БСП и Бареков, а доскорошният съюзник ДПС да остане извън властта.

За тяхно най-голямо учудване и наше най-голямо облекчение, както и всеки костов план и този се проваля напълно. Ето една хипотеза как са се развили събитията: ДПС разбират за заговора и чрез подчинената им прокуратура унищожават КТБ, принуждавайки държавните дружества да изтеглят парите си от нея и по този начин създават изкуствена криза на ликвидността. Банкерът се измъква във Виена, а междувременно Пеевски предлага $5 милиона на този, който успее да го ликвидира. Австрийската полиция иска ареста на Пеевски, Цацаров първо арестува, а след това пуска някакви трима нещастни набедени, Бареков употребен и наритан се опитва да ближе рани в ъгъла.

А Костов? Ами, нищо, той потрива ръце. Оставя още една руина след себе си. Поредният му “план”, който за малко да повлече и България.

6 юли 2013 г.:

Борисов обяви, че Цветан Василев и Иван Костов правят нов десен проект

Между собственика на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и доскорошният лидер на ДСБ Иван Костов от години има лична връзка, а в момента двамата правят нов десен проект. Това обяви в интервю за БНТ тази сутрин бившият премиер и водач на ГЕРБ Бойко Борисов.

Така Борисов уточни своя реплика от 29 май – при избора на кабинета „Орешарски“, когато подхвърли пред репортерските микрофони в кулоарите на парламента: „Бих искал да поздравя Цветан Василев – той  направи добър проект с това правителство. А и новият проект, който готви за зимата с вашия шеф също е добре подплатен“.

Костов и Цветан Василев са едно и също нещо, заяви днес лидерът на ГЕРБ. По думите му Делян Пеевски е бил добре използван и за няколко часа е станал най-мразеният човек в държавата (след като беше избран от парламента за шеф на ДАНС – бел.ред.). „А неговият покровител Цветан Василев остана чист и си прави сега десен проект“, каза той.

Борисов обясни, че целта била да се използват многолюдните протести, за да се появи нов десен субект в политиката. Проектът бил финансиран от КТБ, медийната среда била създавана от водещия в ТВ7 Николай Бареков чрез конфронтация с ГЕРБ, а Костов дирижирал зад кадър своите, независимо, че публично се оттегли от ръководството на ДСБ след изборите.

Изявлението на Борисов идва ден преди разговарящите за оформяне на “реформаторски блок“ ДСБ, „Движение България на гражданите“, „Зелените“, Народна партия „Свобода и достойнство“ и „Синьо единство“ да обявят своята платформа. Засега десните формации отказват да поканят за разговори ГЕРБ. Лидерът на ДСБ Радан Кънев вече обяви, че партията на Борисов и СДС имат общ път, който обаче бил различен от този на „реформаторския блок“.

В отговор на въпрос Бойко Борисов нарече неверни твърденията, че в края на управлението на тройната коалиция парите на държавни дружества, депозирани в КТБ са наброявали 500 млн. лв, а в края на мандата на ГЕРБ – 1.5 млрд. лв. той заяви също, че медийната империя около банката е била изградена преди идването му на власт. „По наше време нищо не се е случило. Ако бях тръгнал да съсипвам тези медии, щяхте да викате…“, каза бившият премиер.

Интересно развитие на теорията за връзките между Цветан Василев и Иван Костов е публикация в сайта mignews.info  от началото на юни т.г. със заглавие:

Костов стана пиар на Цветан Василев

„България без цензура“ на Николай Бареков щеше да е важният фактор в парламента, ако изборите за европарламент бяха за Народно събрание. Това сочи анализ на политическата ситуация на Лабораторията за управление на риска, ръководена от бившия премиер Иван Костов.

От години той и собственикът на КТБ Цветан Василев поддържат близки финансови отношения, а миналата година дори се заговори, че банкерът е тайният спонсор на ДСБ. Факт е, че в 40-ия и 41-ия парламент депутатът Иван Костов никога не повдигна въпроса държавните пари в банката и за инзавията й в медийния сектор.  Очевидно финансовите отношения между двамата продължават и в момента, защото Костов обяви близката до банкера партия ББЦ за „важен фактор в политиката“.

Костов не отговори на какво се дължи успехът на „България без цензура“, защото анализът не опирал на идеологически, партийни или политически кодове, което би го направило недостоверен.  „Ако махнем идеологията и пристрастията, „България без цензура“ е новият решаващ фактор в един бъдещ парламент, ако сега се проведат избори“, каза Костов …

Потвърждение за тази теория не липсват и в публикация на сайта razuznavane.com от 2011 г.

Няколко думи за Цветан Василев. Той притежава 51% от Корпоративна Търговска Банка АД и е основен фактор за бързото израстване на Кръстева и Пеевски като крупни медийни фигури и олигарси, но с благословията на Доган.

Състоянието на Василев се оценява на близо 400 милиона лева, направено предимно при управлението на Иван Костов.

Бизнесменът – банкер е личен приятел на Евгени Бакърджиев, който го свързва с Майкъл Чорни. Така се оформя един „триъгълник”, където се разиграват много пари.

Известно е, че Чорни е изгонен от България, като „заплаха за националната сигурност” и мафиот, но това не му пречи да прави големи и печеливши сделки и да поддържа връзки на високо равнище – Иван Костов, Богомил Бонев, Спас Русев и други..

След забогатяването си Цветан Василев минава изцяло в лагера на Ахмед Доган и става един от най-приближените му и доверени приятели.

Теорията обаче има и друг аспект за връзка между Иван Костов и бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов във Варна и събития разиграли се през 2010 г.

Събитията са описани в публикация на сайта  afera.bg:

Връзката между Янко Иванов и Иван Костов лъсва и в един друг скандал, разтърсил Варна през 2010 година.

Тогава братът на Янко Иванов – д-р Красимир Иванов, шеф на Варненската Терапия, е уволнен след скандал, сътворен от вътрешния министър Цветанов с помощта на „достойния му офицер”, бившият директор на варненската вътрешна дирекция Митко Димитров, заради това, че болницата укривала прострелян „бандит”.

Историята се оказва далеч от истината, натрапена от ченгетата и в дъното и стои лична вендета на зам-министър към простреляния, който от никого не се крие. Зам-министърът от правителството на ГЕРБ обаче използва случая и Цветанов за разчистване на лични сметки.

Д-р Красимир Иванов обаче се спряга по онова време в общественото пространство и като кандидат на ДСБ за кмет на Варна и скандала придобива политически привкус.

След драстичното уволнение на д-р Иванов, което излиза от устата лично на премиера Бойко Борисов в телевизионен ефир, Янко Иванов хуква да спасява брат си и не само – целта е скандала да влезе в чаша с вода, за да не последват нататък драстични проверки на имоти, бизнес и имущества.

Костов е бесен, че удрят „негов” човек и влиза в кабинета на Цветан Цветанов, където обаче е сюрпризиран от вътрешния министър Цветан Цветанов, който му пуска на видео предаване на АФЕРА, тогава вървящо по СКАТ телевизия, и го репликира: „Ти, какво, сега, защитаваш антиправителствено предаване ли?!”

Случай, в който обаче връзката между бившия изпълнителен директор на Корпоративна банка Янко Иванов и Иван Костов не само лъсва, но и личи, че е здрава като бетон.

Янко Иванов е свързан с агенция за недвижими имоти, фирма „Дивисима” ООД.

Никак не е без значение и връзката му със сградата на БАН на “Московска”, където пък проект-мениджър е Мина Костова.“

Да, фактите извират от нета, но този е доста конкретен и е взет от човек, който е работил на висока позиция в Корпоративна търговска банка ( КТБ ) от сайта eurochicago.com през 2011 г.:

„Любомир Весов е работил в Корпоративна търговска банка от 2004 до 2008 г. Първоначално е бил прокурист, а от януари 2005 г. до 8 декември 2008 г. – изпълнителен директор.

– Г-н Весов, какъв беше Цветан Василев по времето, в което вие бяхте в Корпоративна търговска банка (КТБ)?

– Той беше председател на надзорния съвет и мажоритарен акционер.

– Имате ли представа кой му е помогнал да стигне до това ниво?

– Когато отидох в тази банка, той вече беше основен акционер. Много пъти съм питал дали наистина е реалният собственик на банката. Имам съмнения за това, съдейки по някои действия, докато бях там. Тези съмнения се тиражират в публичното пространство и банковите среди дори и в момента.

– Какви съмнения имате?

– Съмненията са, че това са пари на българското разузнаване или на руското разузнаване, или изпрани пари от прехода.

Нещо, което няма как да знам по две причини. Първо, тогава не съм бил в банката, и второ, транзакциите не са имали публичност. Това, което съм чел по медиите и съм се опитвал да разбера за себе си, е, че в един момент се появява мистериозен ирландец в банката. Основният въпрос е дали той е внесъл реално капитал, или парите, които е декларирал, не са негови. Това е въпрос, който трябва да се зададе към “Банков надзор” и към службите за сигурност. Имам съмнение за операциите, защото не може този човек току-така да се раздели с капитала си и да изчезне от банката. Ако влезе чужд инвеститор, той иска да излезе с още по-голяма сума. Много хора трябва да си задават въпроси. Това не са въпроси на журналистите, те трябва да информират обществото за свършената работа.

– Има ли г-н Цветан Василев връзка с някоя политическа сила, която му е дала рамо?

– Поне откакто имам представа от банката, там са идвали политици от целия спектър – от най-дясно до най-ляво, националисти, глобалисти, всякакви “-исти”. Според мен това е проблемът, който се поражда с прословутите държавни пари в КТБ. Политиците, които работят с нея, или тя – с тях, са от целия спектър и непрекъснатото увеличаване на държавните средства в КТБ е показателно за това.

Аз съм бил в банката, когато е било правителството на Станишев, а преди това – правителството на НДСВ, и имам представа колко често друг политик – ръководител на дясното, чиято политическа сила тогава беше в опозиция, идваше в банката. А и банката е в центъра на София и се вижда дали влиза председателят на еди-коя си партия, вижда се тази партия има ли сметки в банката, вижда се г-н Василев като публична личност с кои политици се среща в заведение.

Връзката с политически фигури е директна. Не казвам, че има икономическа зависимост. Това може да се види в публичните регистри – дали някой има депозити или кредити от тази банка, какви са условията за обикновен гражданин и за един политик. Дали като е взел кредита, политикът го е върнал след 1-2 месеца и ако е така, откъде са дошли парите и дали това не е пране на пари от нерегламентирани доходи през кредит.

В България като малка държава зависимостта между бизнес, финанси, политика е по-видна и за съжаление очевадна.

– За връзка с Иван Костов ли говорите?

– Стартът на банката като частна тръгва от неговото правителство. Г-н Костов можеше да бъде видян в приемните на КТБ, а често и в кабинета на г-н Василев.Какво са си говорили, ще си остане между нас. От г-н Костов в професионален план може да се научат много неща, в т.ч. и от Мистър Икономика. Г-н Костов не се е крил, като е идвал в банката. Друг е въпросът дали децата не изядоха бащите си. От това, което става в момента, г-н Костов като добър икономист не е много доволен, а като монетарист – не би го допуснал.“

Ето докъде развихме нашата теория на вероятностите в политиката по български със съмнения за връзката между най-известният десен политик Иван Костов и многократно награждаваният банкер Цветан Василев . Повтарям, че засега това е само теория, но интересна и предстояща за отхвърляне или потвърждение в изводите които вие нашите читатели ще направите.

extremecentrepoint.com

Еньовден – космически, магически и лечителски празник

.

enyovdenНа 24 юни се почита Св. Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Исус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има доста по-стари, езически корени.

Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима“. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.

На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.

Всички тези природни явления въздействат на цветята и тревите, придават им целебна сила и омаен аромат, а водата придобива животворяща сила. Затова на Еньовден рано сутрин се берат билки, с които се лекуват всички болести.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Еньовден има и тъмна страна. Според легендата в потайна доба, по първи петли  вещици и магьосници се събличат голи и яхат метлите. Те първи обират лековитата роса. После прелитат над ниви и ливади и ограбват плодородието със специални наричания. Злите старици се развихрят и затова на Еньовден хващат всички видове уроки и други заклинания на тъмните сили. Това е нощта и на повелителките на горите – самодивите. Когато се спусне тъмата, отиват край езеро или река.

Плуват, перат дрехите си, след което ги оставят да съхнат на лунна светлина. После извиват вълшебно вихрено хоро. Обожават мелодията на кавала. Затова често похищават овчари, за да им свирят. Магическите създания се влюбват в хора. Самодивите – в юнаци, а змейовете – в девойки. Само един поглед на ефирните руси създания с дълбоки сини очи е достатъчен, за да омае и плени завинаги. Тези страсти са пагубни за простосмъртните, измъчват ги до смърт. От гибелната обич момъкът може да се предпази с отвара от перуника, а момата да се спаси от влюбения до уши в нея змей, като се окъпе в отвара от пелин.

Тонизираща напитка от билки
(рецепта от Типика на Студийския манастир)
5-6 листа от мента
7-8 листа от маточина
10 листа от малини/къпини
4-5 листа от коприва, сухи
10 листа от роза
6-7 шипка (плодчета)
1/2 ч. л. семена от фенхел (чимен) или копър
семена от анасон
1 л вода
резенчета лимон

Подправките се сипват в тенджера. Заливат с вряща вода и се оставят само за 5 минути да покиснат. Напитката се прецежда, изстудява се и се гарнира с резенчета лимон.

Съвет:
Това е една класическа рецепта, съхранена в Типика на Студийския манастир (Константинопол). Тя е изпълнима през цялата година (от пресни или сушени билки), които днес могат да се намерят в билковите аптеки или да си отгледаме в домашната градинка. Количеството и съотношението е на вкус. Като топла напитка действа благоприятно на храносмилането, срещу болки в стомаха, а в летните жеги като студена има общ тонизиращ ефект.

Петя Крушева (http://spisania.rozali.com)

Жената на Райко Алексиев го спасява от ДС, за да умре свободен

.

u645hbv63y_557x600В България се държат така, като че ли райкоалексиевци се раждат всеки ден по сто. А Райко Алексиев е единствен и единствен ще остане. Няма втори като него: художник и карикатурист, писател, журналист, хуморист, снимал е един филм, и марки е печатал – няма нищо, което да не е правил… Това казва съпругата на известния като Фра Дяволо издател на хумористичния вестник „Щурец“ – Весела Алексиева, през 1994 г. в едно от последните си интервюта.
В предвоенна София двамата са не само едно от най-интересните интелектуални семейства. Те са символ на разбирателство и съвършена симбиоза. Когато се запознават, Райко Алексиев вече е сред най-известните сатирични писатели и карикатуристи. Сътрудничи на доста издания, а епиграмите му са толкова сочни, че се превръщат в градски фолклор още преди да е изсъхнало печатарското мастило. Весела (по онова време Грънчарова) пък е обещаваща актриса от Народния театър. Увлечени от общия вихър на политиката, литературата и изкуството, двамата сключват брак през 1932 г. 

„Бях щастлива и той беше щастлив. И във всичко му потръгна. Когато поиска от Данаил Крапчев (издателя на вестник „Зора“ – б.а.) заем, за да плати на д-р Добринов, който изроди първия ни син, Крапчев неочаквано отказа. „Какво да правя?“ Райко, казах, този Крапчев, ако беше човек на място, би ти подарил парите. Имаш син, нали, оженил си се, пази достойнството си. Щом в такъв момент не ти дава аванс,

веднага му
пиши, че си
даваш оставката

Това пише в спомените си Весела Алексиева и добавя: „И като почна вестник „Щурец“, в деня, в който излезе първият брой, до 10 ч. се продаде първата партида, след 10 ч. пуснаха втори тираж, пак се продаде всичко. Извъртяха го и трети път.“

„Щурец“ се ражда във фамилното жилище на Алексиеви на шестия етаж в кооперацията на „Цар Освободител“ 33 на 24 декември 1932 г. Хорската мълва разнася, че Фра Дяволо (един от псевдонимите на Райко) е собственик на целия блок, а той не я опровергава с надеждата банките по-лесно да му дават кредити.
Един литър кафе, няколко пакета цигари, още толкова бурканчета с домашно сладко и бебешки плач. Това е изпитаната рецепта на Райко Алексиев за появата на поредния брой на „Щурец“ с тираж 50 000 всяка седмица. А той е човекът вестник. Фра Дяволо сам рисува всичките карикатури, сам пише статиите, фейлетоните, хумористичните миниатюри и епиграмите. Изданието се печата от акционерно дружество „Стрела“, в което дялове има и Алексиев. Той се грижи и за разпространението. Съпругата му Весела пък прави най-голямата жертва за една актриса – напуска Народния театър, за да води счетоводството и да върти къщата.

39-годишният Райко признава, че най-щастливият ден в живота му е онзи, в който среща своята половинка. Кумува им политикът Никола Мушанов. По случай сватбата им колегите на Алексиев от вестник „Зора“ публикуват честитка в рими и я подписват: „От съкратения ергенски тим“. И ако техният отбор е намалял, семейство Алексиеви плавно се увеличава. Раждат им се трима синове, двама от които влюбените кръщават на себе си – Радослав и Веселин. Изключение прави най-малкият Александър (по-известен у нас като Алекс Алексиев, икономически съветник на Филип Димитров и неуспял кандидат за независим евродепутат преди по-малко от месец).

Младата съпруга вярва в таланта на мъжа си и го окуражава да поиска

кредит срещу ипотека на жилището им

Алексиев обещава в програмната статия на първия брой: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. Първият читател на всеки нов брой е Весела.

Райко Алексиев е любимият художник на втората съпруга на цар Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Чрез доверен придворен тя купува най-малко 15 картини от всяка негова експозиция. Височайшата дама го забелязва още с първия му пейзаж, показан на „Изложба на младите“ през 1913 г. Макар да не е имало възможност да изучава изобразително изкуство, момчето от Пазарджик наистина има талант. Никой не вярва, че през първите си години в София Алексиев спи във вагони за добитък на гарата и не смее да приближи момиче, защото мирише на говежда пикоч. Когато му се скъсват чорапите, той ги рисува върху краката си с черна вакса и непрекъснато подръпва нагръдника си, за да не се забележи, че няма риза под протритото сако. Този тик му остава за цял живот.

Силата му е в злободневните карикатури и тъкмо заради тях го убиват след 9 септември 1944 г. На 8 септември излиза последният брой на „Щурец“, в който има

карикатура на Сталин с окървавена брадва в ръка

Райко Алексиев не измисля сюжетите си, черпи ги от живота. Весела го разбира и не се сърди, когато пропуска вечерята, заслушан в приказките в кръчмата. А когато се върне у дома, бърза да нахвърли дочутата история. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал“ в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора“, разказва в спомените си Алексиева.
В продължение на 12 г. като шампион по тираж вестникът се гордее с автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, с карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.

Няколко седмици преди 9 септември 1944 г. политикът Александър Цанков се отбива в дома на Алексиеви и съзаклятнически шушне на домакина. След като го изпраща, Райко през смях разказва на жена си какви „небивалици“ му е наговорил – страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта… Кумът им Никола Мушанов е направил на цялото семейство дипломатически паспорти. Весела горещо моли съпруга си да напуснат страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля съветите й. „Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат и е вредно за народа. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“, не отстъпва Райко Алексиев.

Кооперацията им е полуразрушена от бомба, семейството е евакуирано в Чамкория, а Фра Дяволо се заема да постегне апартамента, преди да се върнат. В любимата му сладкарнира на „Цар Освободител“ го арестува лично шефът на Държавна сигурност Лев Главинчев – негов стар приятел.

„Десетина дни след като го бяха отвели, през нощта при мен дойде непознат мъж. Той ми каза: „Госпожо, няма да ви кажа кой съм – така за мен и за вас е по-добре. Вашият мъж е най-жестоко битият човек. Скачаха с обувки върху черния му дроб. Той повръща непрекъснато кръв. помогнете му – страшно е да гледаш как го мъчат!… – разказва в едно от последните си интервюта Весела. – Тогава отидох при Тодор Павлов, който беше регент. Ценеше мъжа ми. Даде ми разписка за пренасяне на Райко в болница, но преди това трябваше да намеря главен лекар, който да му осигури легло. Ходих целия ден, отвсякъде ме гонеха като куче. Най-после научих адреса на д-р Ташо Ташев, главен лекар на Червения кръст, който намери легло. Влязохме в една голяма зала, където мръсотията беше неописуема – кървища, повръщано, кофи за урина, ужас. Спирам се до всяко легло. Всички са като привидения, като пътници за оня свят. Не мога да го позная: той беше жизнен човек, на 51 години, темпераментен, очарователен… Сега видях старец, оплескан в кърви. „Райко, какво е станало, какво са те правили?“ А той беше толкова наплашен, че каза: „Веси, тихо, да не ти направят и на тебе нещо, моля ти се, че децата на кого ще останат.“ Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, и заръча: „Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да е милостив към него“, припомня си Весела Алексиева.

Райко умира в болницата след четири дни. „Той беше

смазан зверски

Това, което са вършили с него, човек не може да го направи, само сатана. Спасих го от ДС, за да умре свободен“, разказва вдовицата.
За да отнемат имуществото на семейството и да узаконят извършеното убийство, Народният съд осъжда вестникаря посмъртно… на смърт с конфискация на имуществото. Весела четири месеца е в единична килия в Дирекцията на народната милиция, където опитват да я пречупят

да стане
доносник

заплашват, че ще изпратят децата в Сибир. Когато не се поддава, я изпращат на лагер в Ножарево, а после я изселват в Дулово. Родителите й приютяват момчетата.

Най-големият син на Райко Алексиев – Радослав, наследява художествената дарба на баща си. Той успява да напусне България едва след като се разболява тежко. Умира в болница в Германия. Алекс завършва английска филология и през 1965 г. бяга в САЩ, където се занимава с политически науки и икономика. Веселин емигрира в Швеция. След него и майка му Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия. Там живее до смъртта си през 1994 г.
„Когато намериш любовта на живота си, тогава успяваш да бъдеш себе си. Това е щастието. Питам се колко ли таланти остават неразкрити от неслучването на тези срещи с любовта… при все че е ясно, такъв от мащаба на Райко Алексиев не се ражда всеки ден. Останалите търсим заместители“, признава вдовицата, която се омъжва отново, но не успява да намери щастието.

http://pressadaily.bg

8 знака, че си абсолютен хейтър!

.

stop-hatingHater: дума, която може да опише безброй хора от Поколение – Y. Според “Градския речник”, хейтър е някой, който не може да намери щастие за успеха на друго лице. Хейтърите са едни от най-досадните хора, тъй като те винаги ще намерят недостатъка в нещо положително.

Време е да осъзнаем, че омразата е слабост и че не трябва да концентрираме толкова много от нашата енергия в това да мразим някого. Наистина е жалко да бъдеш считан за хейтър. Само защото не можеш да направиш нещо, което някой друг успешно прави, нямаш право да изливаш омразата си върху него. Просто бъди по – усърден следващия път.

Няма причина да мразиш някого, ако не си сигурен в себе си. Само имай в предвид, че съществува една тънка граница между критик и хейтър. Има цели 10 признака,че си хейтър.

Отделяш твърде много сили и време, за да изкопаеш информация за някого.

Ако се отклониш твърде много и се впуснеш в разучаването на личния живот на някого извън всякакви социални мрежи, тогава, приятелю, отиваш твърде далеч. Ти вече си губиш твърде много време и енергия, опитвайки се да изровиш мръсотията на някого, само и само да повдигнеш самочувствието си. Хейтърите обичат да се къпят в недостатъците на другите само за да успокоят своята собствена несигурност.

Никога не ти се е налагало да се справяш със стреса от това, да бъдеш успешен.

ко не печелиш толкова, колкото човека, когото мразиш, то по – добре да спреш. Защо ти е да губиш собственото си време, мразейки някого, когато ти всъщност би трябвало да се усъвършенстваш? Щом имаш време да хейтиш, значи имаш време и да впрегнеш иначе безценните ти и небесни способности в работа и да печелиш. Никой друг не ти е виновен, ако си решил да посветиш своите усилия в нещо, което не е от полза дори на самия теб. Никой не изкарва прехраната си с хейт!

Рядко (ако изобщо) имаш нещо позитивно и конструктивно за казване на когото и да било.

Има разлика между конструктивна критика и хейт. A хейтърът никога няма да даде конструктивна критика, защото това е начин опонентът да спечели пари. Единствената причина хейтър някога да посочи твоите недостатъци е, че защото той иска отсрещният човек да почувства съмнение за това, което прави. Затова никога не оставяй коментарите на хейтърите да стигат до теб, защото всичко, което наистина искат да направят, е да те свалят до тяхното ниво.

Повече си загрижен за успеха на някой друг, отколкото за твоя собствен успех.

Показвайки по – голяма негативна загриженост за чуждия успех, отколкото за своя собствен, доказва, че си хейтър. Иначе казано, защо би изразходвал толкова много време и енергия, притеснявайки се какво и как го прави някой друг само защото ти не би могъл да го направиш по същия начин? Хейтърите обичат да се поставят в позицията на обекта, който хейтят.

Умишлено търсиш негативни детайли, за да омаловажиш нечия история.

Ако по време на цял разговор, обръщаш внимание само на някои негативни детайли и решиш да ги подчертаеш за сметка на другите положителни такива, то ти несъмнено си хейтър. Няма друга причина да изразходваш толкова много енергия, за да се концентрираш върху премеждията на другите хора. Не е готино и трябва да се научиш да отдаваш уважение там, където е необходимо.

Отхвърляш идеята на някого, без дори да му дадеш шанс.

Всеки си има своя мечта и представа за успех. Унищожаването на мечтите на човек е като червена лапма, която свети над главата ти и сигнализира само едно: Ти си пълен хейтър! Какъв човек трябва да си, че да не искаш да видиш как другите постигат своите мечти? Вероятно трябва да прекарваш по – малко време в търсене на пропуските в целите на хората. Излез просто навън и постигни нещо!

Никога не намираш щастие в успехите на другите.

Трудно е да се радваш за някого, който вероятно те е прецакал, когато си опитвал да постигнеш нещо и това е разбираемо. Въпреки това, ако никой не е оказал отрицателно въздействие върху личния ти живот и въпреки това все още се опитваш да дискредитираш нечий успех, тогава сериозно трябва да спреш да хейтиш. Защо ще ненавиждаш някого, който постига нещо, което ти не можеш.? Погледни нагоре към успелите и се опитай да постигнеш същото и със себе си.

Умираш си от кеф, когато недостатъците на някого биват разкрити.

Това са най-кофтите хейтъри. тъй като те често са несигурни и винаги се опитват да се издигнат, унижавайки другите. Ако соченето с пръст към недостатъците на другите, те кара да се чувстваш добре, то тогава наистина трябва да направиш преоценка на живота си. Този тип хора са обикновено самотни и има защо – никой не иска да бъде обкръжен от някой, който се наслаждава на изпитанията и трудностите му.

Моралният извод от цялата история: Ако едно от всички горепосочени неща важи за теб, седни и намери начин да направиш нужната промяна в себе си. Никой не иска да бъде известен като хейтър!

http://cbachvarov.com

 

 

 

 

Над 15 милиона души говорят български по света

.

bg-flag-r-284x300http://napred-nazad.com/map.php

„Поне 15 милиона са българоезичните хора по света. Става дума за хора, владеещи български език като матерен“, заяви д-р Ана Кочева от Института за български език при БАН. В бройката, освен населението в пределите на България и близките земи, влизат българи от Банат, Бесерабия, преселници или техни потомци около Букурещ, Прага, Будапеща, Братислава, Виена, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, ЮАР, Южна и Централна Америка. „Съзнанието на част от тези хора може да не е българско, но езикът е български“, заяви Кочева. Данните тя изнесе на семинар с участието на 170 деца от България, Македония и Сърбия, организиран от фондация „Българска памет“ за 14-и път край Варна.

На форума беше напомнено, че е в ход кампания за вдигане на паметник на цар Самуил в София по повод 1000-годишнината от смъртта му. Организатор е „Българска памет“, съвместно с фонд „13 века България“, Столична община и министерството на културата. Паметникът ще бъде разположен на пресечката между улицата, носеща името на царя и бул. „Патриарх Евтимий“. Откриването е планирано за есента. Самуил ще бъде изобразен изправен, в приблизително реален ръст, като височината на бронзовата фигура заедно с постамента ще е до 5 метра. В основата на паметника ще бъдат изписани три текста, величаещи владетеля – извадки от Битолския надпис и от писмо на Калоян до папа Инокентий III, както и думи на византиеца Йоан Ставракий.

Диян Иванов (segabg.com)