Жената на Райко Алексиев го спасява от ДС, за да умре свободен

.

u645hbv63y_557x600В България се държат така, като че ли райкоалексиевци се раждат всеки ден по сто. А Райко Алексиев е единствен и единствен ще остане. Няма втори като него: художник и карикатурист, писател, журналист, хуморист, снимал е един филм, и марки е печатал – няма нищо, което да не е правил… Това казва съпругата на известния като Фра Дяволо издател на хумористичния вестник „Щурец“ – Весела Алексиева, през 1994 г. в едно от последните си интервюта.
В предвоенна София двамата са не само едно от най-интересните интелектуални семейства. Те са символ на разбирателство и съвършена симбиоза. Когато се запознават, Райко Алексиев вече е сред най-известните сатирични писатели и карикатуристи. Сътрудничи на доста издания, а епиграмите му са толкова сочни, че се превръщат в градски фолклор още преди да е изсъхнало печатарското мастило. Весела (по онова време Грънчарова) пък е обещаваща актриса от Народния театър. Увлечени от общия вихър на политиката, литературата и изкуството, двамата сключват брак през 1932 г. 

„Бях щастлива и той беше щастлив. И във всичко му потръгна. Когато поиска от Данаил Крапчев (издателя на вестник „Зора“ – б.а.) заем, за да плати на д-р Добринов, който изроди първия ни син, Крапчев неочаквано отказа. „Какво да правя?“ Райко, казах, този Крапчев, ако беше човек на място, би ти подарил парите. Имаш син, нали, оженил си се, пази достойнството си. Щом в такъв момент не ти дава аванс,

веднага му
пиши, че си
даваш оставката

Това пише в спомените си Весела Алексиева и добавя: „И като почна вестник „Щурец“, в деня, в който излезе първият брой, до 10 ч. се продаде първата партида, след 10 ч. пуснаха втори тираж, пак се продаде всичко. Извъртяха го и трети път.“

„Щурец“ се ражда във фамилното жилище на Алексиеви на шестия етаж в кооперацията на „Цар Освободител“ 33 на 24 декември 1932 г. Хорската мълва разнася, че Фра Дяволо (един от псевдонимите на Райко) е собственик на целия блок, а той не я опровергава с надеждата банките по-лесно да му дават кредити.
Един литър кафе, няколко пакета цигари, още толкова бурканчета с домашно сладко и бебешки плач. Това е изпитаната рецепта на Райко Алексиев за появата на поредния брой на „Щурец“ с тираж 50 000 всяка седмица. А той е човекът вестник. Фра Дяволо сам рисува всичките карикатури, сам пише статиите, фейлетоните, хумористичните миниатюри и епиграмите. Изданието се печата от акционерно дружество „Стрела“, в което дялове има и Алексиев. Той се грижи и за разпространението. Съпругата му Весела пък прави най-голямата жертва за една актриса – напуска Народния театър, за да води счетоводството и да върти къщата.

39-годишният Райко признава, че най-щастливият ден в живота му е онзи, в който среща своята половинка. Кумува им политикът Никола Мушанов. По случай сватбата им колегите на Алексиев от вестник „Зора“ публикуват честитка в рими и я подписват: „От съкратения ергенски тим“. И ако техният отбор е намалял, семейство Алексиеви плавно се увеличава. Раждат им се трима синове, двама от които влюбените кръщават на себе си – Радослав и Веселин. Изключение прави най-малкият Александър (по-известен у нас като Алекс Алексиев, икономически съветник на Филип Димитров и неуспял кандидат за независим евродепутат преди по-малко от месец).

Младата съпруга вярва в таланта на мъжа си и го окуражава да поиска

кредит срещу ипотека на жилището им

Алексиев обещава в програмната статия на първия брой: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. Първият читател на всеки нов брой е Весела.

Райко Алексиев е любимият художник на втората съпруга на цар Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Чрез доверен придворен тя купува най-малко 15 картини от всяка негова експозиция. Височайшата дама го забелязва още с първия му пейзаж, показан на „Изложба на младите“ през 1913 г. Макар да не е имало възможност да изучава изобразително изкуство, момчето от Пазарджик наистина има талант. Никой не вярва, че през първите си години в София Алексиев спи във вагони за добитък на гарата и не смее да приближи момиче, защото мирише на говежда пикоч. Когато му се скъсват чорапите, той ги рисува върху краката си с черна вакса и непрекъснато подръпва нагръдника си, за да не се забележи, че няма риза под протритото сако. Този тик му остава за цял живот.

Силата му е в злободневните карикатури и тъкмо заради тях го убиват след 9 септември 1944 г. На 8 септември излиза последният брой на „Щурец“, в който има

карикатура на Сталин с окървавена брадва в ръка

Райко Алексиев не измисля сюжетите си, черпи ги от живота. Весела го разбира и не се сърди, когато пропуска вечерята, заслушан в приказките в кръчмата. А когато се върне у дома, бърза да нахвърли дочутата история. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал“ в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора“, разказва в спомените си Алексиева.
В продължение на 12 г. като шампион по тираж вестникът се гордее с автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, с карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.

Няколко седмици преди 9 септември 1944 г. политикът Александър Цанков се отбива в дома на Алексиеви и съзаклятнически шушне на домакина. След като го изпраща, Райко през смях разказва на жена си какви „небивалици“ му е наговорил – страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта… Кумът им Никола Мушанов е направил на цялото семейство дипломатически паспорти. Весела горещо моли съпруга си да напуснат страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля съветите й. „Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат и е вредно за народа. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“, не отстъпва Райко Алексиев.

Кооперацията им е полуразрушена от бомба, семейството е евакуирано в Чамкория, а Фра Дяволо се заема да постегне апартамента, преди да се върнат. В любимата му сладкарнира на „Цар Освободител“ го арестува лично шефът на Държавна сигурност Лев Главинчев – негов стар приятел.

„Десетина дни след като го бяха отвели, през нощта при мен дойде непознат мъж. Той ми каза: „Госпожо, няма да ви кажа кой съм – така за мен и за вас е по-добре. Вашият мъж е най-жестоко битият човек. Скачаха с обувки върху черния му дроб. Той повръща непрекъснато кръв. помогнете му – страшно е да гледаш как го мъчат!… – разказва в едно от последните си интервюта Весела. – Тогава отидох при Тодор Павлов, който беше регент. Ценеше мъжа ми. Даде ми разписка за пренасяне на Райко в болница, но преди това трябваше да намеря главен лекар, който да му осигури легло. Ходих целия ден, отвсякъде ме гонеха като куче. Най-после научих адреса на д-р Ташо Ташев, главен лекар на Червения кръст, който намери легло. Влязохме в една голяма зала, където мръсотията беше неописуема – кървища, повръщано, кофи за урина, ужас. Спирам се до всяко легло. Всички са като привидения, като пътници за оня свят. Не мога да го позная: той беше жизнен човек, на 51 години, темпераментен, очарователен… Сега видях старец, оплескан в кърви. „Райко, какво е станало, какво са те правили?“ А той беше толкова наплашен, че каза: „Веси, тихо, да не ти направят и на тебе нещо, моля ти се, че децата на кого ще останат.“ Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, и заръча: „Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да е милостив към него“, припомня си Весела Алексиева.

Райко умира в болницата след четири дни. „Той беше

смазан зверски

Това, което са вършили с него, човек не може да го направи, само сатана. Спасих го от ДС, за да умре свободен“, разказва вдовицата.
За да отнемат имуществото на семейството и да узаконят извършеното убийство, Народният съд осъжда вестникаря посмъртно… на смърт с конфискация на имуществото. Весела четири месеца е в единична килия в Дирекцията на народната милиция, където опитват да я пречупят

да стане
доносник

заплашват, че ще изпратят децата в Сибир. Когато не се поддава, я изпращат на лагер в Ножарево, а после я изселват в Дулово. Родителите й приютяват момчетата.

Най-големият син на Райко Алексиев – Радослав, наследява художествената дарба на баща си. Той успява да напусне България едва след като се разболява тежко. Умира в болница в Германия. Алекс завършва английска филология и през 1965 г. бяга в САЩ, където се занимава с политически науки и икономика. Веселин емигрира в Швеция. След него и майка му Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия. Там живее до смъртта си през 1994 г.
„Когато намериш любовта на живота си, тогава успяваш да бъдеш себе си. Това е щастието. Питам се колко ли таланти остават неразкрити от неслучването на тези срещи с любовта… при все че е ясно, такъв от мащаба на Райко Алексиев не се ражда всеки ден. Останалите търсим заместители“, признава вдовицата, която се омъжва отново, но не успява да намери щастието.

http://pressadaily.bg

Schreiben Sie einen Kommentar

Ihre E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht. Erforderliche Felder sind mit * markiert