Приживе считан за един от най-спорните учени на XX век, изключителният австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд днес е изучаван във всички университети по света.
В живота му някои го считат за шарлатанин, други за гений. Коко Шанел, например, го нарича „първия мъж-феминистка!“. Тя смятала, че Фройд е провокирал с разсъжденията си сексуалната революция, че той е неофициалният идеолог на тази революция и е вдъхновил жените да потърсят свобода от разбиранията в един мъжки свят.
Работата на Фройд в поне две насоки го обезсмъртява като учен – изследванията му над сънищата и откритието на подсъзнанието. Неговите мисли и поглед към поведението на човека до днес ни разкриват повече за нас самите и обясняват постъпките на мнозина, с които сме обградени. Можем да разгледаме собствената си личност, през призмата на неговите възгледи. Как? Например, като оценим къде се намираме и как се чувстваме (или как се чувстват други), съгласно следните постулати на Фройд, изброени от сайта AdMe.ru в негови цитати:
„Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие.“
„Преди сами да се диагностицирате с депресия и понижена самооценка се убедете, че не сте заобиколени от идиоти.“
„Задачата да стават хората щастливи не е включена в световното сътворение.“
„Всичко, което правите в леглото, е прекрасно и абсолютно правилно. Би било чудесно само, ако ни харесваше.“
„За сексуално отклонение може да се счита само пълната липса на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.“
„В момента, когато човек започва да мисли за смисъла и стойността на живота, може да започне да се счита, че егото боледува.“
„Първият човек, който е изругал вместо да хвърли камък, е създал цивилизацията.“
„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.“
„Живеем в наистина много странни времена и с удивление наблюдавам, че прогресът нахлува в тях с варварство.“
„Колкото по-безупречно изглеждат хората отвън, толкова по-големи са демоните вътре в тях.“
„Когато ме критикуват, аз мога да се защитя, но съм безсилен серщу похвалата.“
„Ние никога не сме толкова уязвими както когато обичаме, и никога не сме толкова безнадеждно нещастни, както когато губим любов.“
„Първият признак на глупост е пълната липса на срам.“
„Хората са по-морални, отколкото мислят, и далеч по-неморални, отколкото можете да си представите.“
„Голяма част от това, което е вътре в нас, е неосъзнато, а това, което осъзнаваме, до голяма степен е нереалистично.“
„Всеки нормален човек на света е нормален само частично.“
Законът за изобилието не се изчерпва с това да бъдем богати и да живеем в лукс
Законът за изобилието гласи, че във Вселената има всичко и тя е неизчерпаем източник на блага. Това голямо изобилие е вече наше, безкрайно достъпно за всички нас през цялото време.
Повечето хора не знаят как да получават, а това е едно от най-важните условия за това да имаме живот изпълнен с изобилие.
Как да се научим да прилагаме Закона за изобилието?
.
1. Запитайте се в кои области от живота вече чувствате изобилието
Това, което подхранваме с вниманието си – расте. Открийте онези аспекти от живота си, в които изобилието вече съществува. Това може да бъде изобилие от любов към семейството – съпруг, деца, роднини, близки и приятели; изобилие от позитивни емоции, които изпитвате, когато вършите любимите си занимания или приходи, които ви удовлетворяват.
Целта на това упражнения е да се фокусирате върху това колко лесно е да получавате в областите, в които няма конфликт в живота ви. Правете това колкото може по-често и особено, когато сте заети с неща, които ви правят щастливи. Колкото повече се вливате съзнателно в този поток на изобилие, който вече имате в живота си, толкова повече енергия за получаване на изобилието ще създавате. Това ще доведе до разширяване на вибрациите и пренасянето им и в другите аспекти от живота ви.
. 2. Освободете примката
Повечето от нас са свикнали да мислят, че задействането на Закона за изобилието включва къртовски труд и много работа. Колкото и странно и нелогично да ви звучи, това не е така! Когато с всички сили се опитваме да постигнем нещо, то винаги ни се изплъзва.
Забележете как се чувствате, когато се мъчите и стремите да получите нещо, като пари или внимание. Чувствате се като животно в клетка, което се опитва да се измъкне.
От друга страна, представете си как се чувствате, когато правите нещо, което обичате. Забелязали ли сте как, когато сте влюбени или правите нещата с ентусиазъм всичко се случва леко и приятно като с магическа пръчка. Това е, защото сте отворени, защото позволявате на енергията да тече през вас и не се съпротивлявате на източника на изобилие. Вие сте в съответствие със Закона за изобилието и получавате всичко.
Обръщайки се към положителни неща в живота си, вие отваряте пътя към изобилието и отпускате примката. Колкото по-малко се опитваме да контролираме нещата, толкова по-голямо облекчение изпитваме.
Облекчението означава получаване. Колкото по-малко се съсредоточаваме върху искането, толкова повече получаваме.
. 3. Благодарност
Един от най-бързите начини да живеете в съзвучие със Закона за изобилието е благодарността. Когато благодарим за всичко, което имаме, ние казваме на Вселената, че я ценим и изпращаме положителни вибрации, които се връщат при нас под формата на изобилие.
Преди дни L’Espresso публикува забележително есе на Умберто Еко, озаглавено „Кич, кич, кич, ура!“ В есето видният италианския философ представя няколко полемични тези за съвременните измерения на кича:
Всички говорят за кича, но почти никой не може да определи какво точно е кич. И вината не е в този, който не знае какво е кич, а в многобройните изследвания и определения за това понятие.
С лекота можем да наречем кич предпочитанията на другите: сантименталните романи, замъците на Лудвиг II в Бавария, модата от миналото и така нататък, но защо да отричаме нещо, което доставя удоволствие на някого? Защо да лишаваме много хора от насладата да се любуват на вещи, които събуждат в сърцата им сантиментални чувства – фотографиите на деца, например, или порцелановите кученца?
Една от главните трудности, свързани с кича, се заключава в следното: твърде трудно е да определим какво е кич само по себе си. Само вземете предвид факта, че предметите в дома на сеньора Надежда (в стиха „L’amica di Nonna Speranza“ на Guido Gozzano) са изглеждали трогателно в очите на автора, после са възприемани като кич от първите му читатели, а днес – по каноните на такива стилове като „ретро“ и „винтидж“ – не могат да бъдат определени като кич.
Аз обаче не се отказвам от старото си понятие за кича по отношение на това, което наричам болдинизъм в изкуството. В картините си Джовани Болдини изобразява богати дами по такъв начин, че те провокират не само сантиментални чувства, а и плътски желания – поне в изобразяването им от главата до кръста. От кръста надолу образите на дамите провокират у зрителя неволни асоциации с импресионистката живопис. И вероятно зрителите си мислят, че Болдини е щял да има успех в импресионизма. Картините били поръчвани от самите дами или техните мъже.
По този начин художникът, позовавайки се на изкуството, „нелегално“ добавя в своите платна и еротиката. Този трик после беше повторен и от Playboy – списанието публикува снимки на голи жени и паралелно с тях – текстове на знаменити автори, които автоматично се превръщат в почитатели на кича. И отново, щом става дума за кича, не е нужно да споменавам за откровените романи или порнографските филми, които продават именно това, което обещават – без претенция за доставяне на естетическа наслада, но бих припомнил за „Емануела“ на Еманюел Aрсан и „Историята на О.“ на Полин Реаж.
В повечето случаи кичът не е в творбата, а в нашия поглед към нея. Ето и конкретен пример. „Мона Лиза“ без съмнение е едно от най-великите произведения на изкуството. Някои (подчертавам – само някои) от посетителите на Лувъра наистина искат да се насладят на картината. Същевременно значителна част от туристите „гледат“ към Джокондата, но хич не я виждат. Вероятно защото се опитват да я снимат, въпреки че в Интернет отдавна има много отлични снимки на „Мона Лиза“, или се тупат един друг по рамото с думите „Е, видях я“. А след това просто преминават край другите шедьоври в залата, без да ги забелязват. Излиза, че „Мона Лиза“, без тя да има вина за това, се превръща в кич-фетиш.
През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.
Дънинг обяснява:
„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“
И още една интересна страна на ефекта:
„Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията „Уроците на Дънинг-Крюгер“ отново се връща към този любопитен ефект:
„Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.
Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.
Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.
Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите – той се отнася за всички – всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.
Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.
В неотдавна излязлата си книга „Свидетелствам под клетва“, посветена на разнопосочно тълкувани страници от близката ни история, авторът Дянко Марков отделя място и на спорната фигура от българската политика през 40-те години на века Стойчо Мошанов. Това е повод още един автор да вземе отношение кой е Мошанов и предал ли е българските интереси на руснаците.
Защо не успяха преговорите за примирие в Кайро през 1944г.? Каква беше причината България да не се споразумее със САЩ и Великобритания?
Ако това беше станало, България не би попаднала в ръцете на Сталин, съветската армия не би ни окупирала и на 9 IX 1944 г. не би се отворила вратата за болшевизацията на нашата страна! В този смисъл преговорите в Кайро имат съдбоносна роля за бъдещето на България. По темата е писано много. Разглеждани са различни версии. Най-странните обяснения могат да се прочетат в книга по темата, написана от ключовата фигура в тези преговори – Стойчо Мошанов. (Моята мисия в Кайро, Стойчо Мошанов, ИК „Български писател” ИК ”Петекс – Petex“, София, 1991г.)
Обясненията на Мошанов
Виждаме от неговите обяснения, че като пълномощник на българското правителство той приема да изпълни мисията си. Датата е 22 юли 1944г. Заминавайки в тези пълномощия, Мошанов не бърза да подпише примирието. Започва да поставя условия на правителството, което го е упълномощило. Сред тях са искания за реформиране на самото правителство и включването в състава му на хора от бившата опозиция. Премиерът Иван Багрянов, повярвал в „англофилството” на Стойчо Мошанов, очаква от него бързо сключване на примирие и влизане в сътрудничество със съюзниците.
В книгата си (стр. 224) Мошанов подчертава, че на 1 септември е отклонил връчването на условията по примирието. След връчването е било възможно България да направи някои възражения и след разглеждането им да се пристъпи към подписване.
Мошанов твърди, че е постъпил по този начин, за да не станела България ябълката на раздора между съюзниците. Самият той обаче опровергава комунистическите и съветски измислици, тиражирани по-късно, че в условията е било предвидено окупиране на България от съюзнически войски или от турски войски.
Условията за примирие на САЩ и Великобритания
За тези измислици, разпространявани от Цола Драгойчева при нейното посещение в Женева и от други лица близки до Петко Стайнов (във вариант 10 годишна турска окупация на България), научаваме от писмото от 16 декември 1945г. от вече бившия български посланик в Анкара – Никола Балабанов. Той нарича тези слухове „изопачаване на фактите и съчиняване на басни”. Писмото е публикувано изцяло в книгата на Мошанов. Има и твърдения, че условията за примирие, включвали искането на гръцкото правителство в изгнание за окупация на някои български територии.
На стр.310 Мошанов дори споменава, че след срещата си с Нячбъл Хюг Хъгесън – британски посланик в Анкара, че „условията за примирие (с България- б.м.) били като за победена страна, но не представлявали безусловна капитулация”. Същата информация – „условията са строги, но не много строги” от английска страна Мошанов получава и от английският представител на преговорите в Кайро – Стийл. Точно на 1 септември същият Стийл заявява на Мошанов, че „Няма време за губене! Съюзните генерални щабове са готови и не могат да чакат!”
Очевидно военните части на двете съюзни държави са планирали да преминат през Гърция и България и да се срещнат със съветската армия в Румъния и Унгария в общ натиск срещу отстъпващите германци.
Архивите проговарят
Днес американските архиви за войната са достъпни за проучване. Документът, съдържащ условията за примирие, което да се предложат на България на 1 септември 1944г., е достъпен. Той се състои от 13 точки и никъде в него не се говори за турска окупация или за гръцките искания. Подготвеният текст за подписване от България включва прекратяване на военните действия със съюзниците. България е трябвало по това споразумение да прекъсне отношенията си с Германия и нейните съюзници както и да обезоръжи техни войски на наша територия. Българската армия е трябвало да се изтегли от заетите територии на други държави и да се разреши на войски на съюзниците да придвижват свободно своите войски през българската територия.
Самолетите и плавателните съдове (вкл. тези по Дунава) щели да се използват от съюзниците. Изисква се освобождаване на военнопленниците на съюзниците, каквито тогава е имало, освобождаване на затворниците, осъдени по политически причини или като резултат от дискриминационно законодателство, което също е трябвало да се отмени. Очаквало се е от България да сътрудничи в задържането и съденето на лица, обвинени във военни престъпления. Страната ни е трябвало да възстанови имуществото на Обединените нации ( в смисъл на държавите, засегнати от действията на Тристранния пакт) и да възстанови нанесените щети. Също така България е следвало да осигури снабдяването и обслужването на съюзническите войски, намиращи се на нейна територия, нужни за целите на войната. В последната точка на този документ, който Мошанов е отказал да подпише, се споменава, че България трябва да отговори евентуално и на други искания, свързани с възстановяването на мира и сигурността.
Не става въпрос за безусловна капитулация, за отнемане на територии или за окупация. Властта в България е щяла да се упражнява от българското правителство.
Затова пък след включването на Съветския съюз в преговорите условията, които се налагат на България, са много по-тежки. България пропуска исторически шанс!
Играта на Стойчо Мошанов
За времето на своята мисия Мошанов връща няколкократно мандата, който има от правителството. Той иска извършване на промени в правителството, включване в него на определени лица от старата опозиция и пр. На 2 септември Мошанов отказва мандата да подпише примирие от името на правителството, начело с Константин Муравиев. В телеграмата си от 3 септември 1944г. той изказва неудовлетворение от състава на Муравиевия кабинет и изисква сътрудничество със СССР.
На 5 септември пълномощията му са потвърдени от правителството, но той отново не ги приема. На същата дата Съветският съюз обявява война на България и мисията в Кайро се обезсмисля. Американският представител в преговорите в Кайро, Харолд Шанц допуска, че поведението на Стойчо Мошанов е мотивирано от желания за политическо бъдеще при новия режим. (вж. Студената война на Балканите, Майкъл Бол, Фондация „Българска наука и култура”, София, 1999г. стр.105)
Кой е Стойчо Мошанов
В статията „Обратната страна на медала” от Асен Манов ( в. „Про и Анти”, 1 септември 2005 г.) авторът изнася факти за безпринципното политическо поведение на Стойчо Мошанов през годините. Той е член на Демократическата партия, но я напуска през 1923 г. Включва се във военната лига и в Сговора на Ал.Цанков. Участва в преврата срещу Стамболийски и е депутат в 21-во, 22-во, 23-то и 34-то Народно събрание, на което е и председател. Участва в преврата на 19 май срещу Демократическата партия, след което става Министър на финансите и народното стопанство. На този политически въжеиграч е била поверена съдбата на България през август-септември 1944 г.
Мошанов и Виноградов
На 20 септември 1944 г. на връщане от Кайро Мошанов минава през Анкара. Там първото нещо, което прави, е да се отбие при съветския посланик Виноградов и да го информира за своята мисия. България продължава да е във война със Съветския съюз чак до началото на 1947 г., когато се сключва мирният договор в Париж. В този случай, извършеното от Мошанов е напълно недопустимо спрямо българските интереси.
Самопризнанието
В архива на Георги Димитров са запазени две писма на Стойчо Мошанов. Едното е до някой си Григоров, чрез когото авторът му очаква другото писмо да бъде предадено на Г. Димитров – тогава вече министър-председател. Датирани са на 10 декември 1947г. и изпратени от Търговище, където Мошанов е интерниран. В писмата си той протестира срещу публикация в софийския вестник „Новини” от Владимир Огнянов, озаглавена „Противобългарска централа в Цариград”. Там мисията на Стойчо Мошанов и Киселов, изпратени от ”предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро” е определена като предателска. Изразът „Предателската мисия на Мошанов ….” е причина той да поиска да информира лично Г. Димитров за преговорите в Кайро.
„Вярно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успе. И тя не успе по моя вина именно, за да не стана предател спрямо бъдещето на страната”, признава и се оправдава Мошанов.
Затова пък в другото писмо – до Григоров, Мошанов е по-многословен. Така например за срещата с Виноградов той обяснява : „Аз считах за мой дълг да го поставя в течение на станалото в Кайро, за да се има предвид при предстоящите преговори в Москва. След като изслуша съображенията ми, защо не сключих примирието, г. Виноградов, в присъствието на Балабанов (Никола Балабанов, българският посланик в Анкара – б. м.) ми заяви: „Вие имате наистина голяма заслуга към страната си, понеже ако бяхте подписали примирието в Кайро, днес вместо руски войски в България щеше да има турски войски.”
По-нататък Мошанов добавя, че след завръщането си в България се е срещнал с първия политически представител на руското командване в България, Димитър Георгиевич Яковлев. „На една среща в с.Панчарево до София, той ме помоли да му разкажа за мисията в Кайро. След разговора, г-н Яковлев ме помоли да му направя писмено изложение, за да го изпрати в Москва. „Вие сте извършили едно полезно дело не само за страната, но и за славянството”.
Това била оценката на Яковлев. От двете писма разбираме, че Мошанов първо е информирал съветските власти. След това е информирал Кимон Георгиев. Получил е и благодарности за начина, по който е изпълнил мисията си в Кайро от Министъра в правителството на Отечествения фронт Петко Стайнов.
Стойчо Мошанов не искал да стане предател на бъдещето на страната и затова отказал да подпише примирието в Кайро.
Предателството е въпрос на дата
Прочутият наполеонов външен министър Талейран при спор с Императора дали монархистите са предатели, заявил „Сир, предателството е въпрос на дата!”
Така е и в случая с Мошанов. На 1 септември 1944г., когато отказва мандата за подписване на примирие със съюзниците, той извършва предателство спрямо българските интереси и бъдещето на България.
Но след 9 септември 1944г., когато в България е извършен про-съветски преврат, отварящ вратата за болшевизация на страната, станала възможна в най-голяма степен заради действията на Мошанов в Кайро, тогава разбира се той е герой. Но не български герой, а герой на новата просъветска власт!
Той обаче не получава в замяна това, което очаква. Включва се в поредна конспирация и 10 години лежи в затвора. След 1989 г. България се откъсна от съветската орбита и пое свой път към Европа и НАТО, възстановявайки своята независимост.
Днес оценката за действията на Стойчо Мошанов не могат да бъдат двусмислени.
В Кайро той е предал българските национални интереси.
Двете писма на Стойчо Мошанов от архива на Георги Димитров
Първо писмо
Любезни г. Григоров,
Тук приложена притварям една молба до г. Министър-председателя. Тя е написана по повод една статия в в. Новини, в която моята мисия в Кайро, през август – септември 1944 год., се таксува за предателска. От моето завръщане от Кайро изминаха вече три години и за пръв път мисията ми се таксува за предателска.
Непосредствено след завръщането ми от Кайро, на път за София, в Анкара, придружаван от пълномощния министър Н. Балабанов, посетих съветския посланик г. Виноградов. Аз считах за мой дълг да го поставя в течение на станалото в Кайро, за да се има пред вид при предстоящите преговори в Москва. След като изслуша съображенията ми защо не сключих примирието, г. Виноградов, в присъствието на Балабанова ми заяви: „Вие имате голяма заслуга към страната си, понеже ако бяхте подписали примирие в Кайро, днес вместо руски войски в България щеше да има турски войски.”
Пристигнах в София почти едновременно с първия политически представител при руското командване в България – г. Димитрий Боршович Яковлев.
На един обед в с. Панчарево, до София, той ме помоли да му разкажа за мисията си в Кайро. След разговора, г. Яковлев ме помоли да му направя писмено изложение, за да го препрати в Москва, защото, ми заяви той: „Вие сте извършили едно полезно дело не само за страната си, но и за славянството”.
Направих доклад и на правителството в лицето на тогавашния Министър- председател г. К. Георгиев, министъра на външните работи г. Стайнов, които ми благодариха за начина по който съм изпълнил мисията си и след известно време г. Георгиев пред учредителния конгрес на „Звено” и г. Стайнов на публично събрание в Пловдив са подчертали заслугите ми. По късно притискан от ляво и дясно аз направих някои частични публични съобщения, но цялата истина за преговорите в Кайро публично до днес не е изнасяна. Аз не съм я изнасял даже когато е трябвало да браня личната си чест, понеже съм считал, че въпросът не е личен мой, а на държавна целесъобразност.
Дали и днес, след договора за мир, когато ръцете на България са напълно развързани във външно-политическо отношение, трябва да се изнесе на публично обсъждане цялата истина, това може да реши само правителството.
Затова е необходимо да направя изчерпателен устен и документален доклад. Не се лаская от надеждата да го направя лично на г. Министър-председателя, но бих могъл да го направя например лично Вам. Затова и молбата ми до г. Министър- председателя я препращам чрез Вас.
Аз за сега съм въдворен на местожителство в гр. Търговище, където обаче съм свободен. Ако се наложи да дойда до София за да направя доклада си, много Ви моля да ми се спести препращането по етапен ред, или пък да дам доклада си пред органи на милицията. Аз бих желал да дам съображенията си за и против публичното изнасяне на въпроса пред лице компетентно и оторизирано.
Като се надявам, че благодарение на Вашия такт, Вие ще намерите най-правилното разрешение на въпроса, моля Ви да приемете сърдечните ми поздрави.
Стойчо Мошанов, Търговище, 10 декември 1947 г.
Второ писмо
Уважаеми г. Министър-председателю,
В брой 147 от 1 декември т.г. на в. Новини, е поместена статия под надслов: „Противобългарска централа в Цариград.” Тя съдържа между другото и следния пасаж:
„Все същия Делиорман посреща Багряновите делегати Стойчо Мошанов и Киселов изпратени от предателското правителство да сключат примирие с империалистите в Кайро”…
и по нататък:
„След неуспеха на предателската мисия на Мошанов”…
Верно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати с които тогава бяхме във война не успя. И тя не успя по моя вина, именно за да не стана предател спрямо бъдещето на страната. Аз до сега не съм изнасял публично истината защо не се сключи примирието в Кайро, даже когато е трябвало да защитя личната си чест, понеже съм считал, че тоя въпрос не е мой личен, а на държавна целесъобразност, който само правителството може да реши.
Аз Ви моля да ми се даде възможност да направя изчерпателен доклад за станалото в Кайро. Не се лаская от надеждата, че мога да го направя лично Вам, но моля той да Ви стане известен, за да бъдете напълно осветлен по едни събития, които бяха сериозно премеждие за независимостта на страната и да се реши дали е целесъобразно да се изнесе днес на публично обсъждане.
Приемете г. Министър-председателю изразите на голямата ми към Вас почит.
Стойчо Мошанов, Търговище, 10. XII. 1947
Лъчезар Тошев/Медияпул
(Авторът е депутат от СДС. Публикацията е преработена версия на статия на Л. Тошев във в. „Българска армия“, 3 септември 2011г.)
На 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка.
Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни.
Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети.
При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.
Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.
И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.
Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения.
Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.
ПП. Това е само притча. Да не се възприема, дословно (от автора на блога)
Хората идват с цел на този свят, но имат задачата и да съумеят да се справят със своите най-големи слабости. В зависимост от това, кога сме родени, всеки от нас си има урок, който трябва да научи.
21 Март – 19 Април – Време е за събуждане
Природата ви е дарила с толкова много енергия! Единственото, което трябва да направите, е да се събуждате рано и с позитивна нагласа. И да се наслаждавате на всеки един ден. Вашият кармичен урок е да се научите да споделяте както чувствата си, така и намеренията си. Усмихнете се на щастието, не се страхувайте от него, не си търсете несъществуващи проблеми, не хиперболизирайте съществуващите. И всичко ще ви се подреди.
20 Април – 20 Май – Пространство за растеж
Какво му трябва на капризното, но красиво цвете – поливане, светлина, подходяща температура и пространство да расте! Пространството е нещото, което трябва да си осигурите. Прекалено много се влияете от мнението на близките ви. Склонни сте да живеете не вашия живот, а техните очаквания за вашия живот. Това е вашият кармичен урок – да се научите да следвате себе си, а не желанията на другите.
21 Май – 20 Юни – Време е да разцъфнете
Вечната борба между ума и сърцето. Разберете, че не всичко трябва да бъде обяснено. Научете се как да помирявате тези две така бурно воюващи у вас страни. Когато сте на работа, използвайте ума си. Когато сте вкъщи, слушайте сърцето. Това е вашият кармичен урок – да разберете кога кое да слушате. Ако го направите, много бързо ще блеснете с невероятните таланти и идеи, които имате.
21 Юни – 21 Юли – Живей днес
Вие сте галеници на съдбата. Лошото е, че не го разбирате. Всичко, което искате, ще ви се случи. И ще имате достатъчно време да му се наслаждавате. Стига, обаче, да спрете да мислите за него! Вашият кармичен урок е да се научите да живеете днес и за днес. Стига с мрачни мисли и планиране, така само си вредите.
22 Юли – 21 Август – Успокой се!
Поемаш прекалено много ангажименти, включваш се във всичко, помагаш на всеки, ако можеше, щеше да си на няколко места едновременно. Стига! Нещата могат да се случат и без теб, няма как да огрееш навсякъде. Твоят кармичен урок е да приемеш света такъв, какъвто е и да спреш да се опитваш да го променяш. Успокой се, общувай само с хора, с които ти е приятно и животът ще ти се подреди.
22 Август – 21 Септември – Време е да прибереш реколтата
Каквото и да търсиш – то ще дойде при теб. Ти си на този свят, за да прибереш ползите от свършената работа. Късметлия, нали? Само трябва да направиш две неща – да се научиш на търпение и по-правилно да разпределяш енергията си. Твоят кармичен урок е – не проявявай агресия, недей да държиш всичко да се случва, както ти го виждаш. Почивай си, не се карай с хората и резултатите бързо ще дойдат… сами!
22 Септември – 22 Октомври – Действителността е красива, виж я!
Още сега изхвърли всичко, което не ти е влизало в употреба от повече от година. Веднага ще усетиш пречистването. Много трудно ще се убедиш в това, което сега ще ти кажем. Но то е истина. Ти си страхотна личност, но не сваляш розовите очила, а е време. Живееш в свят, където всичко е добро и красиво, но това ти създава измамни очаквания към хората. И ти почти постоянно изпитваш разочарования! Твоят кармичен урок е да се научиш да виждаш реалността. И тя ще ти донесе много щастие.
23 Октомври – 22 Ноември – Реагирай своевременно
Ти си трудна личност. Властна, самостоятелна и често много успешна. Но все нещо ти липсва, за се чувстваш удовлетворена. Трябва да придобиеш чувство за мярка и да реагираш адекватно на момента. Ти или бързаш прекалено, или стоиш безучастна, когато всъщност трябва да действаш. Твоят кармичен урок е да не оставяш момента да ти се изплъзне и да бъдеш по-толерантна към хората и техните нужди.
23 Ноември – 21 Декември – Чуй вътрешния си глас
Вие сте родени с много силен съюзник – вашата интуиция. Знаете отговора на всичко, знаете как трябва да се случват нещата, единственото, което остана е да си научите кармичния урок. А той е да слушате вътрешния си глас. Това ще ви донесе много щастие, хармония и успехи. Съветът е да стоите по-дълго будни през нощта. Тогава този глас най-силно се чува.
22 Декември – 19 Януари – Хаосът на живота е забавен
Не ти се вярва, но не всичко си има точно място. Редът е абстрактно понятие! И твоят кармичен урок е да го осъзнаеш. Зарязвай от време на време правилата и нормите. Те те затормозяват много повече, отколкото допускаш. Разбери, че ти си този, който определя ритъма на живота си. А не общоприетите порядки и правила.
20 Януари – 18 Февруари – Прочистване
Вие имате завиден ум. Изобретатели, новатори, уменията ви могат да променят света! Вашият кармичен урок е да разберете, че постоянно трябва да се самоусъвършенствате и да ставате по-добри хора. Прочистете съзнанието си от миналото, от обидите, от насъбралия се гняв. Каквото било, било. Гледайте напред и ще преуспеете.
19 Февруари – 20 Март – Отиди на завет
Ти си като жилава тръстика, която я веят ветрове отвсякъде. Всеки те търси за нещо, а ти не отказваш помощ. Съобразяваш се с желанията на всички други, но не и с твоите. Да не мислиш, че някой ще ти даде орден за милосърдие? Твоят кармичен урок е да се научиш на постоянство и да се съсредоточаваш върху нещата, които започваш. А това няма как да стане, ако откликваш на всяка молба за щяло и нещяло.
Всеки човек с раждането си получава определена вибрация от числа, която го съпътства до края на живота му. Питагор прави много интересна матрица на базата на математически изчисления и познанията на друиди, египтяни, финикийци и други, свързани с изучаването на човешката природа. Тази матрица представлява квадрат с 9 разделения. За да бъде запълнена, е нужна датата на раждане на въпросния човек. И няколко изчисления. За да ви бъде максимално ясно, обясненията ще вървят паралелно с пример. Да речем, човек, роден на 29.02.1980.
Съберете всички числа от дата на раждане. В случая – 2+9+0+2+1+9+8+0=31 (първо работно число).
Съберете цифрите от първото работно число: 3+1= 4 (второ работно число). Ако първото работно число е било едноцифрено, съберете с 0. Тоест второто работно число ще е като първото.
Третото работно число се получава, като от първото (31) извадите първата цифра от дата на раждане (29.02.1980 – значи 2) и умножите полученото по 2. 31-2=29. 29х2=58 (трето работно число).
Съберете цифрите от третото работно число: 5+8=13 (четвърто работно число).
Сега записваме на един ред числата от датата на раждане (без нулите). И на втори ред нашите работни числа.
292198
3145813
Преди да ги сложим в матрицата, нека ви запознаем с една интересна теория на Питагор. Според него човек живее 15 живота на земята. И от сбора на числата на втория ред можете да разберете колко пъти сте се прераждали и съответно колко ви остават. 3+1+4+5+8+1+3=25. 2+5=7. В нашия пример човекът има 7 минали живота, значи сега живее осмия. Всеки получен сбор над 14 се свежда до едноцифрен сбор.
И след всичките тези изчисления е време на дойдем към най-важната част! Как се попълва матрицата. Начертавате квадрат с 9 отделения.
В първото квадратче попълвате всички единици от двата реда числа. В квадратчето под него – всички двойки. После тройки, четворки и т.н. Забележете, че поредността върви вертикално, а не хоризонтално. Ето и попълнената матрица от нашия пример. 111984
246461
Aко нямате число за попълване в съответното квадратче, оставате празно място.
И нека видим значенията!
Първата клетка отговаря за характера на човека. Ако няма попълнени единици, значи става дума за мекушав човек с липса на воля.
1 – Егоист, който винаги ще поставя себе си на първо място и ще се възползва от хората около него, независимо колко близки са му те.
11 – Човек, който има постоянна нужда от признание. Затова често се хвали и самоизтъква.
111 – Спокоен характер. Не обича да заповеди, но пък винаги е склонен на нормална дискусия и компромиси.
1111 – Много силен характер, много силна воля. Не го лъжете, защото веднага ще ви хване! Не понася подмазвачи.
11111 – Абсолютен диктатор! Мачка наред, за да постигне целите си.
111111 и повече – Деспот! Тираничен, дори жесток. Но пък за семейството си е готов на всичко.
. Втората клетка е отговорна за биоенергията на човека. Ако липсват двойки, значи тази личност е много приятна, възпитана, добронамерена. С нея се общува лесно и тя не черпи енергия от останалите.
2 – Човек, който избягва стресови ситуации и конфликти.
22 – Много силна енергия! Този човек може да стане лечител.
222 – Също силна и лечебна енергия, но съчетана и с паранормални способности.
2222 и повече – Опасна сила! Тези хора трябва много да внимават, защото са уязвими да тръгнат по лоши, „сатанински“ пътища.
. Третата клетка е отговорна за порядъчността. Ако липсват тройки, това е знак за благоприличие и чистота. Такъв човек стриктно изпълнява всяка дадена задача.
3 – Хора с толерантно мислене. Не биха попречили на никого да постигне целите си. Но това не значи, че непременно биха му помогнали. Не се стремят към абсолютна порядъчност, могат да се подхлъзнат встрани.
33 – Философски ум. Порядъчността за тях е нещо абстрактно. Кой и кога е решил кое е порядъчно?! Склонни са да престъпват закона.
333 или повече – Постоянен борец за справедливост! Понякога крайно педантичен. Има голяма жажда за знания.
. Четвъртата клетка е отговорна за здравето. Липсата на четворки казва, че този човек е податлив към различни заболявания и трябва да се стреми към здравословен начин на живот.
4 – Заболяванията идват предимно на стари години.
44 – Здрав и жизнен човек.
444 и повече – Много здраво тяло и много повече енергичност в сравнение с останалите хора.
. Петата клетка е отговорна за интуицията. Ако няма петици, значи въпросният човек е със затворен канал за общуване с Космоса и вътрешния си глас.
5 – Каналът е отворен, но тези хора не винаги успяват да чуят какво им се подсказва.
55 – Силна интуиция.
555 – Много силна интуиция. Тези хора знаят как да действат и дори предусещат, че нещо се е случило, особено, ако става въпрос за близък човек.
5555 и повече – Разбират света повече от останалите. Наясно са с всеки един природен и духовен процес. Обикновено са и ясновидци.
. Шестата клетка е отговорна за склонността на човка към физически труд. Липсата на шестици показва, че въпросната личност хич не си пада по физическия труд, но е длъжна да превъзмогне това и да се труди дори повече от другите.
6 – Човек, здраво стъпил на земята. Трудолюбив, но не си пада по ученето.
66 – Ученолюбив и трудолюбив. По-добре, обаче, да се отдаде на умствения, а не физически труд.
666 – Много силна емоционалност. Този човек се зарежда от енергията на другите не само, за да работи, но и за почти всяка негова крачка. Има нужда от много силен партньор до себе си.
6666 и повече – Изключително енергична личност. Постоянно е в движение и върши нещо. Има куп идеи и в повечето случаи доста успешни.
. Седмата клетка отговаря за успеха. Ако липсват седмици, значи този човек ще трябва да ги придобие в следващите животи. Всичко ще постига с много труд и усилия.
7 – Редуват се радости и тревоги. Но като цяло животът е хубав.
77 – Добър късмет, лесно ще постига целите си.
777 и повече – Внимание! Този човек с лекота ще постига и придобива всичко, но трябва да се пази сериозно от инциденти.
Осмата клетка е клетката на отговорността и отдадеността на човека. Ако липсват осмици, значи въпросната личност е безотговорна и на нея не може да се разчита.
8 – Силно чувство за отговорност. Дори прекалено силно.
88 – Човек, който винаги ще откликне на молба за помощ. Често се раздава за другите и пренебрегва себе си.
888 и повече – Тези хора идват на този свят със специална мисия – да са полезни на останалите. Обикновено имат знания и таланти, които другите не. Те са родени да променят света към по-добро.
Деветата е клетката на ума. Отсъствието на деветки означава свободно съзнание. Тези хора са изключително духовни и мъдри.
9 – Добри интелектуални заложби. Този човек най-добре да създаде връзка с някого, който също има само една деветка.
99 – Природно интелигентен човек, но задължително трябва да се посвети на образованието.
999 – Изключително висок интелект. Граничи с гений.
9999 и повече – рядко се среща. Свръх ум, но и тежък характер.
Синът ми ще трябва да научи, че не всички хора са равни, че не всички хора са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.
Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.
Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.
Дръжте го далеч от завистта, ако можете.
Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.
Научете го, ако можете, магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята по склона на зелен хълм.
В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.
Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.
Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.
Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.
Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.
Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.
Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.
Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.
Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.
Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел.
Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.
Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.
Приживе считан за един от най-спорните учени на XX век, изключителният австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд днес е изучаван във всички университети по света.
