„Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.
Сега, когато лежа на болничното легло, ясно си давам сметка, че всички успехи, с които някога бях толкова горд, са незначителни с наближаването на незибежната ми смърт.
Когато остана сам в тъмното и гледам студената светлина на медицинските уреди около мен, усещам леденото дихание на Смъртта. Да, тя ме чака и се усмихва…
Едва сега разбирам, че когато натрупаш пари, с които можеш да подсигуриш живота си, трябва да има и нещо друго, което да дава смисъл. Истории за любов, мечти от детството, изкуство…
Бог ни е направил така, да усещаме любовта, да я усещаме в сърцето си и да я споделяме с хората около нас. Тя (любовта) е пътеводната светлина и ни дава истинската сила. Мога да взема със себе си само спомените, които са наситени с любов. Не славата и парите.
Любовта може да пътува със скоростта на светлината и да ви даде криле. Поставяйте си цели, които може да постигнете и ги следвайте с цялото си сърце. То ще ви отведе там, където искате да бъдете. Всичко е в сърцето.
Знаете ли кое е най-скъпото легло? Болничното…
Ако имате пари, може да наемете някой да кара колата ви, но не можете да наемете някой, който да „вземе“ заболяването, което ви убива.
Ако изгубите нещо, може и да го намерите, но едно нещо, което няма да намерите, ако го изгубите – това е живота.
На какъвто и етап от живота си да се намирате сега, помнете, че един ден ще се изправите пред момента, в който завесата пада пред вас…
Моля ви, оценявайте любовта, която имате сега – отнасяйте се с всички добре и с уважение. Това остава.“
Доста се позабавлявах вчера с журналистка ни, Капка Тодорова, известна още под псевдонима Лола Монтесьо.
Всичко започна, като на шега, след като прочетох неин материал, подписан с истинското ѝ име в 24 часа, който грубо не отговаряше на истината. Имаше три варианта:
А) Момето не може да смята.
Б) Дезинформира умишлено.
В) Хаотично мята цифри.
Ама да започна от начало.
В материала момето е написало, че на изборите в Австрия, печелившият кандидат (Ван дер Белен) е постигнал това с 3% разлика, което е меко казано смехотворно, да не кажа груба манипулация на истината, която беше 10 пъти по-малка, т.е. 0,3%. В течение на коментираното бях изключително добре информиран, по простата причина, че живея в Австрия над 30 години (политически емигрант бях, избягал от комунистическия Рай, през далечната 1984-та, а от 87-ма съм австрийски гражданин), т.е. повече от половината ми живот съм прекарал в Австрия и политическите и обществени събития в тази страна, пряко ме засягат.
Честно да си кажа, доста ме натъжи, че се залъгват българските читатели със свободни съчинения. Независимо дали от липса на действителна информация, комични математически познания или груба умишлена дезинформация, написаното уронва авторитета на едно от що годе реномираните български издания.
Затова ѝ написах на стената следния постинг:
„Капке, Ван дер Белен спечели в Австрия не с 3%, а с 0,3%. Не е едно и също, ако ти е убегнало по математика.“
.
Божеее, като се впрегна таз‘ жена да ме убеждава, че не съм бил прав, щото видите ли… и носи от девет кладенци глупости, коя от коя все по-големи небивалици, та да склоня на нейното.
Ама няма начин. В статията тя сама си противоречи, помествайки първо победа с 3%, а после публикувайки реалния резултат, който беше 50,3% за Ван дер Белен и 49,7% за Хофер.
Забележката ѝ, че първо написала 3%, защото изпратила материала преди да завършат изборите, на базата на някакво съвсем ранно преброявана (добре, че не е използвала резултата след преброяването само на първия получен вот, защото тогава победата щеше да е за един от двамата кандидати, според нейните изследвания, 100 процентова), не може да отговаря на истината и е инфантилна детска лъжа, защото в същия материал, веднага след „процентите‘ помества и разликата в гласовете (31000), които отразяват 0,3% разлика. Да не говорим, че по-долу тя описва и реалния резултат, ама без да „изчислява“ разликата. С други думи, лъжлива повлекана, която с всички средства се стреми за кашира плиткоумието си.
Това ме кара да съм почти сигурен, че чисто и просто математиката не ѝ е най-силната страна, меко казано.
Последното убеждение ми се затвърди и когато изневиделица, около полунощ, към дискусията цъфна и един млякащ „софиянец“, уж живущ в Германия, снимал се гол до кръста в профилната снимка. Що за птица беше този тип и въобще реален ли е или трол под чуждо име и с измислен профил, е друг въпрос.
Комичното беше, че и той реши да пробва математическите си дарби и пльосна небивалицата, че и аз не бил съм прав, защото 50,3-49,7=0,6, което значело, че и аз не съм бил прав и победата била 0,6%…
Всичко това става под еуфористичния поглед на милата „журналистка“, която лайква ли лайква, всеки негов постинг.
Тогава излязох от нерви и написах обяснение, разбираемо като за инфантилни, давайки следния пример:
Ако в едни избори има 100 гласоподаватели, които представляват 100-те процента, то всеки гласоподавател е и 1% от общата маса.
Да приемем, че 51 от тях гласуват за печелившата страна, а за губещата остават съответно 49 гласа, то печелившата печели с 1 глас или с 1%, а не 51%-49%=2%, защото единия човек натежал на везната, не може да се удвои…
Тоест, брои се това, което е над 50%. С него се печелят избори при двама кандидати.
…
Елементарно е, ама в часовете по смятане не трябва да си се щипал със съучениците/съученичките… Явно това обяснение съкруши тотално „журналистката“ защото тя побърза да изтрие всичко и на бърза ръка да ме отстрани, за да не развалям имиджа ѝ, при комичната ситуация, в което сама се беше затлачила до шия, аплодирайки тоз‘ балкански гений. За съжаление, триенето на компрометиращи постинги и блокирането на неудобни контакти, помага само повърхностно и кратко, защото фундаменталните проблемите, които снишаващия се по този начин, остават.
Между другото, на мен ми стана ясно, че каката така затъна в блатото, та единствения изход за нея е да ме блокира и да изтрие дискриминиращото я, на собствената ѝ стена. Усетих го, когато въпреки подчертано учтивия ми тон (целейки в никакъв случай да не ѝ дам възможност за нещо друго да се заяде и да премести темата), дори на ‚Ви‘ общувайки с нея, получих предупреждение за особен тон. Тогава всичко ми стана ясно. Въпрос на време е, да не ѝ издържат нервичките и всичко да изтрие. Защото по-лесно е така, а и беше посред нощ и е очаквала, че малко хора са били свидетели на джапането ѝ в калта. Както и да е, ама това само по себе си дава и повод за размисъл, колко достоверни са някои самоизтъкващи се на всяка крачка, списващи братя и сестри, както и какъв е техния действителен умствен багаж.
Да си верен на работодателя ти и да следваш безкомпромисно политиката на медията, не винаги дава добра атестация за професионален журнализъм.
Както и нейния ‚politisch-korrekten Erziehungs-Journalismus‘ няма да ѝ помогне да бъде забелязана от немските издания. Ще си продължи в родните, като прибягва и до социални помощи в Германия.
Нахвърлих тези редове, та дано момето не прави за напред подобни грешки. Тогава няма и да изпада често, в подобни комични ситуации.
А иначе ѝ желая, здраве и добро настроение!
Повод да нахвърлям тези редове ми даде настоящата ситуация, около изявлението на единствения ни досега достоен президент, г-н Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира повече за държавен глава.
Та да започнем отначало. Какво се получи? Ни в клин, ни в ръкав, не сондирайки мнение с Президента, нито известявайки го за своите бъдещи действия, едно леке (Радан Кънев), което си проправя с зъби, нокти, лакти и най-вече интриги, път в родния ни ландшафт, се провикна, че г-н Плевенлиев бил неговия кандидат за предстоящите избори.
Последва светкавична реакция от потърпевшия, че това не само не отговаря на истината, но е долна инсинуация и цели само да предизвика интрига. Пред в-к 24часа той буквално избухва от гняв:
„Няма нищо вярно в новината, че ДСБ ще ме подкрепи и издигне за втори мандат, заяви преди минути пред „24 часа“ Росен Плевнелиев.
До минути прессекретариатът на държавния глава ще излезе и с официална позиция.
Според настоящия президент поведението на ДСБ е недостойно и той вижда в дъното на тази лоша интрига „старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов„
Разбира се, пачавра леке не хваща, та и Радан ни най-малко не се трогва от звучната плесница, която току що е получил и нагло заявява на другия ден, че пост фактум, с няколко дни закъснение е телефонирал на Пленелиев и го е уведомил за инициативата си.
Последва нова реплика на президента в която той изтъкна, че не е време още сега за номинации, с което пак, вече успокоил се, даде да се разбере, че не държи на подобна „услуга“.
Като за да докаже верността на думите на Айнщайн, че „Вселената може би е безкрайна, но наглостта – сигурно е“, малкия наглец продължи да изпълнява пъкления си план. Този път събра няколко клакьори от файтон „партии“ и „заедно“ пак предложиха Плевнелиев.
Накрая се стигна до абсурдната президентска реакция, Плевнелиев да се извинява и да завоалира причини, защо не иска да се кандидатира за президент.
ДСБ никога, ама никога не са мислили да подкрепят реално Плевнелиев, та те не го направиха на втория тур, когато го избраха, та сега ще го направят…
***
Така. Сега да открехнем завесата и да покажем, защо всъщност бе цялата тази кална постановка и каква мръсна интрига се въртеше в задкулисие.
Лицето Радан Кънев, знаейки, че настоящия ни президент е неизбираем повече на този пост, заради ясната му пронатовска и антируска позиция, целеше не да бъде избран, а обратно – в политическата му кариера Росен Плевнелиев да има загуба, която да се запомни.
Защо? Защото настоящият ни президент, съвсем не се отказва от международна политическа кариера, което именно е трънчето в петата на Лекето, начело на Сектата-ДСБ.
Защо ли? Защото Интриганта си дава много добре сметка, че колкото и да се напъва в България, освен редовно да настъпва мотиката, до друго едва би се добрал, а една международна кариера, подпомогната от фамилните му контакти, е съвсем осъществима опция.
Лошото е, че места резервирани за малката ни Родина в международен аспект са също съвсем малко и всеки конкурент е реално невъзможен за прескачане препъни-камък, за друг.
Затова Малкия интригант държеше на всяка цена Плевнелиев да се катурне в нещо, по време на политическата си кариера, защото той освен доблестта си и изряден до този момент политически път, друг гръб няма.
***
Та така. Продължение на гадната постановка, дано от кукловодите не се предвижда и всеки да го застигне това, което сам се е мъчил, той да направи.
Стискам палци на г-н Плевенлиев, да осъществи всички свои мечти и желания, защото не са много честните и интелигентни българи, които могат добре да представят страната по широкия свят.
Стоя и гледам, как многобройни измислени герои се пенят, относно гласуването в чужбина и инстинктивно се сещам за изборите през 2009.
Тогава с цялото си сърце и душа подпомагах Синята коалиция (изживях ужасно разочарование, ама човек се учи докато е жив и то преди всичко за съжаление от грешките си) и се чудех как мога да бъда полезен, осъзнавайки, че все пак живея в чужбина, а нямам намерение да се завръщам преди пенсиониране окончателно в България.
Възможностите ми бяха ограничени, въпреки че пътувах на лични разноски всяка седмица със самолет до София, за да мога да участвам в демонстрации и други мероприятия организирани от Синята коалиция, но това не беше за мен, достатъчно. Затова на своя глава реших да издействам още една изборна секция във Виена.
След луди скандали (които никога не са ме плашили) с хора от посолството, накрая склониха и така се появи втората секция в австрийската столица. Веднага звъннах на моя позната в Германия (Лидия Фауст от Щутгарт), разказах ѝ какво съм постигнал и я окуражих да направи същото. За съжаление първата ѝ реакция беше пораженска, обяснявайки ми че в Германия това не е възможно. На настояванията ми все пак да опита, тя ми предложи, да съм се обадил пак аз и в Германия, представяйки се за българин живущ там. Разбира се отказах да използвам лъжи, но и обещах да накарам от ДСБ да ударят едно рамо.
Речено сторено, обадих се директно през личния ѝ ДжиЕсЕм на ПР-ката на ДСБ Адриана-Белла Белева с която бегло се познавахме покрай различни инициативи на ДСБ и я помолих партията да излезе с някакво решение по казуса. В началото Ади ме поля с ледено студен душ, обяснявайки ми, че това е кауза пердута, нямали нито време, нито средства, които да заделят за подобни невъзможни дейности, защото възможностите за успех били нулеви.
Наложи се повече от половин час да я убеждавам, като най-силния ми аргумент оставаше, че сам съм го постигнал, не само първи, но и без абсолютно никаква чужда (разбирай политическа), помощ. Накрая склони да помисли по въпроса по-сериозно и на другия ден излезе статия от нея, в която от името на ДСБ беше повдигнат въпроса за гласуването на българите зад граница. Дотук добре…, ама след това веднага изригна една лавина от вечно навсякъде присъстващи, квичащи кибици, до болка познати, опитващи се чрез различни формати и обяздващи различни идеи (с единствената цел да бъдат видяни и разпознати), да спретват всякакви организацийки, в които най-често от самите тях плюс семеен и тясно приятелски кръг се взимаха решенията, като за баластра се привличаха дори мъртви души или хора неподозиращи, че са тапосани да членуват там.
С други думи „Вождове много, индианци да не кажа няма, ама съвсем малко“.
Наглостта стигна дотам, че в „името на гласуващите зад граници“, в България се измайсториха лобистки НПО по въпроса, преследвайки по-комерсиални цели чрез различен лобизъм, от малкото реални бизнесмени в страната.
Това не само ме демотивира, а и отврати до дъното на душата ми и се отдръпнах от всякакви инициативи и всякакви политически формирования. От тогава гледам да не се обвързвам с никой, защото се убедих, че у нас всяка добра идея на даден искрен инициатор, моментално се преработва в лабораториите за политинженерство и се превръща в доходоносна крава за определен брой, едни и същи нагло-нахални навлеци.
Като заключение да спомена, че споделям опита си не за друго, а да са наясно младите в каква комерсиална месомелачка им е определена ролята на полезните идиоти, та мелницата на тарикатите, да може да се завърти, успешно… После да не каже някой, че не е бил предупреден.
До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.
Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.
През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав[1] стр. 21.
Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.
Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат Пригорие, Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки, Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.
Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.
Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.
По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци.
Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.
Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.
За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии.
Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308
Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.
Gh.Aldea, Elements de Comunication des Geto–Daces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
Г. Ценов,Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.
** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.
Какво знаете за собственото си тяло? Фактът, че имате сърце, стомах, бъбреците и черен дроб? Всъщност, вселената на нашето тяло включва много органи, за които ние дори не сме чували. Един такъв орган е тимуса или тимусна жлеза. Тимус на гръцки означава “жизнена сила” и това никак не е случайно.
Тимуса е централен орган на имунната система. При новородено бебе тимусната жлеза е напълно развита и през първата година от живота достига максимален размер от 25 cm3. Теглото на тимуса при шестмесечно бебе достига до 20 гр, което представлява 0,5 % от телесно тегло. Животът на детето през първите 2-3 години до голяма степен зависи от тази жлеза. По време на този период на клетките на имунната система попадайки в тимуса преминават ” курс по бойната подготовка”, където част от новите попълнения, се елиминира, а успешните клетки се превръщат в Т-лимфоцити – “специалните сили”, които могат да неутрализират инфекция, вируси, туморни клетки и патологични промени.
Има ли живот след смъртта на тимуса?
Този орган е пример за изключително преждевременно стареене и умиране. Размерът на тимуса намалява с възрастта, а епителните клетки и се заменят със съединителна и мастна тъкан. На 50-60 години,човек има три пъти по-малка жлеза, а при по-възрастните хора тя отсъства. Но да се страхуваме от естествения процес на изгасване на жлезата, не си струва. Това не е опасно за човешкия живот, тъй като през първите пет години от активната си работа тимуса осигурява нашето тяло достатъчен запас от Т-лимфоцити. Също така част от функциите на тимусната жлеза се предават на клетките на кожата, които синтезират хормони.
Точка на Младостта
Лекарите казват, че колкото по-късно се случва замирането на функциите на тимусната жлеза, толкова по-добре. Експериментите показват, че тимусът може да забави биологичния часовник.Показателен пример за това е тимусната трансплантация на две кучета. На младо животно имплантирали стара жлеза и в резултат на това то остарява бързо и изнемощява. На възрастно куче трансплантирали млада тимусна жлеза и в резултат животното бързо се възстановява, става активно, повишава се апетита му и то започва да изглежда по-младо.
Как тимуса забавя стареенето? Освен подготовката на “специалните сили“ от Т- лимфоцити, жлезата произвежда тимусни хормони, които допринасят за регенерирането на кожата, подобряват възстановяването на клетките и стимулират работата на имунната система. Тимусната жлеза секретира в кръвта биологично активни фактори: растежен фактор, фактор който намалява концентрацията на калций в кръвта, инсулиноподобен фактор, понижаващ съдържанието на захар в кръвта. Накратко тимусът е способен значително да подмладява организма.
Как да се намери точката на младостта?
“Ако искаш да скриеш нещо надеждно, го постави на най-видното място” – така може да се каже за най- мистериозния орган на имунната система – точката на жизнеността и младостта на нашия организъм. Да я намерете е лесно. Необходимо е да поставите събрани два пръста под вдлъбнатината на ключицата. Това е приблизителното местоположение на тимусната жлеза – централната част на гърдите, точно зад гръдната кост.
Как да се съживи точката на младостта?
Дегенерацията на тимуса може да се спре. Възможно е дори да го възстановите. За тимуса е полезно всичко, което укрепва имунната система – подходяща храна, закаляване, топлинни процедури.
Има един много лесен и ефективен метод за въздействие върху тимуса, ефективно стимулиращ вътрешната жизненост – почукване, поглаждане и масажиране на тази точка. Поставете върха на пръстите или леко свит юмрук върху точката на младостта и започнете леко почукване на мястото. Изберете приятен за вас ритъм на почукване. За да активирате тимуса са достатъчни 10-20 повторения.. Ако правите това редовно сутрин и няколко пъти през деня, то точката на младостта ще се активира и ще се почувствате много по-енергичен, весел, може да усетите “мравучкане” по тялото или да изпитате чувство на радост. Въпреки привидната незначителността на процедурите, тяхното положително въздействие е необичайно голямо и има огромно влияние върху оздравяването и подмладяването на организма.
Оздравяването на тимусната жлеза може да се извърши с помощта на хранителна добавка от естествена жлезиста тъкан на капсули или с биорезонансната терапия, при това въздействието ще бъде електромагнитно и информационно ниво. Този вид корекции могат да повишат ефективността на тимуса до нивото на много по-млад организъм.
Ние търсим „точката на щастието.“ Откриваме я и работи с нея. За щастие, не трябва да отиваме далеч. Точката на щастието е в нас. Това е тимусната жлеза, която се намира в центъра на гърдите. Източната медицина я нарича „точка на щастието“, и с право!
Тази жлеза помага за неутрализиране на негативната енергия, укрепване на имунната система, поддържа здравето.
Докосвайте, галете, масажирайте тази точка, и не след много дълго време ще откриете колко ефективна е тя. Това помага да се повишат енергийните ни вибрации на по-високо ниво. Тимусната жлеза поддържат енергията на тялото ни.
Ето защо, когато нашата енергийна система е извън равновесие, тя може да помогне, защото тимусната жлеза е мост между мозъка и тялото.
По време на стрес тимусната жлеза се свива, което води до намаляване на жизнеността.
Как да се стимулира тимуса?
Това може да стане с юмрук, като Тарзан от филма, но не е необходимо нито да викате толкова силно, нито да се катерите по дърветата, нито да биете силно с юмруци в гърдите.
Можете да почуквате или да галите пръсти. Направете това за около 20 секунди и се вдишва дълбоко в същото време. Можете да си повтаряте на ум в същото време: „Всичко е добре в моя свят“, или „Аз съм млад, здрав, красив“ или каквото и да е друго позитивно твърдение.
Как ще разберете, че тимуса се е засилил?
Ще усетите прилив на нова, чиста енергия. При правилно активиране на точката на щастието ще почувствате по тялото си леко „мравучкане“. Може да отнеме известно време, докато се появи това усещане. Не очаквайте резултати веднага. Бъдете последователни и търпеливи. Правете това упражнение всеки ден. След време определено ще почувствате ефекта, и ще бъдете приятно изненадани.
Ако имате чести пристъпи на тревожност, паника и стрес – правете по няколко пъти на ден това простичко стимулиране на тимуса. Сами няма да разберете как ще успеете да си възвърнете баланса в живота.
В една древна японска легенда се разказва за човек, който бил сред най-големите щастливци на света, тъй като бил научил от баща си едно специално умение – да разпознава точката на стоте болести. Момчето масажирало точката всеки ден под напътствията на баща си и живяло толкова дълго, че видяло възхода и падението на не един и двама японски владетели.
Според японските представи в човешкото тяло се намират 265 точки и 12 меридиана.
Натискът, който оказваме върху тях, действа пряко на органите, с които се свързват те. Една от най-важните и почитани точки в източната медицина е точката цзу-сан-ли. Тя е позната в Япония като “точката на стоте болести”, а в Китай като “точката на дълголетието”.
Според източната медицина активирането й оказва мощен подмладяващ и изцелителен ефект върху нас. Тя регулира дейността на всеки орган в човешкото тяло, нормализира функциите им и възстановява организма след всякакви сериозни заболявания, в това число след инсулт. Може да ви избави от един куп заболявания и да предотврати последващи такива. Масажът на тази точка ще ви помогне също така да придобиете увереност, да се справяте по-лесно със стреса и да постигнете вътрешен покой и стабилност.
Още за точката цзу-сан-ли:
– Контролира дейността на органите, разположени в долната част на тялото
– Контролира дейността на гръбначния стълб в частите, които са отговорни за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт, храносмилателния тракт, бъбреците и надбъбречните жлези.
Чрез масажиране на цзу-сан-ли можем да повишим активността на надбъбречните жлези, които са един от най-важните защитници на нашето здраве. Те освобождават в кръвта ни безценни хормони като адреналина и хидрокортизона.
Ако всеки ден масажирате „точката на дълголетието“, ще нормализирате дейността на надбъбречните жлези, а последствията от това никак не са незначителни. Нормално функциониращите надбъбречни жлези са равнозначни на подобряване на кръвното налягане, подсилване на имунната система, нормализиране на инсулина и глюкозата, възспиране на възплаителните процеси в организма
За какво още е полезна точката цзу-сан-ли?
– Да се подобри храносмилането
– Да излекуваме болести на храносмилателния тракт
– Да преодолеем последствията от инсулт
Къде се намира тази точка цзу-сан-ли?
”Точката на дълголетието” се намира точно под чашката на коляното. За да я намерите, покрийте коляното с длан. Насочете вниманието си към края на малкия и безименния пръст. Там между костите ще напипате малка вдлъбнатина, в която се намира точката цзу-сан-ли.
Как можете да използвате точката на дълголетието?
Най-доброто време за масаж е сутрин, преди обед. Масажирайте точката 9 пъти с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка, както на единия, така и на другия крак. Масажът не бива да продължава повече от 10 минути. Преди началото на масажа заемете удобна позиция в седнало положение. Нормализирайте дишането си и насочете вниманието си към своите чувства. Опитайте се да навлезете в състояние на хармония и осъзнаване, за да почувствате ефекта от това, че сте започнали своята лечителска практика.
За масажа може да използвате пръстите си или зърната на овес, елда или ориз. Някои препоръчват поставянето на половин скилидка чесън върху точката за около час след масажа. Ако искате да изпитате пълния ефект от нейния потенциал източната медицина съветва да започнете лечението с нея по новолуние.
Тези, които търсят начин да намалят килограмите си, могат да масажират точката цзу-сан-ли вечерно време. С този метод може да сваляте по половин килограм на седмица-две. Имайте предвид обаче, че точката не бива да се стимулира непосредствено преди лягане, тъй като тонизира и активизира тялото и ума и няма да ви остави да заспите.
През 1977 година в Лос-Анджелис излиза тъничка книжка „Законите на Мърфи“. Неин автор е Артур Блох. Парадирайки с комична сериозност формулировките на техническия и управленчески фолклор, той придава литературна завършеност на остротите и шегите и ги групира в раздели.
Книжката има шумен успех. Почти никой не остава равнодушен към очевидно веселите и точно изречени афоризми. Кратките фрази са пълни с наблюдателност и хумор, който понякога звучи тъжно и песимистично, но авторът не губи надежда, посвещавайки книгата си на онези, които смело крачат в живота, търсейки истината, ръководейки се от правилото: „Не вярвайте в чудеса, опирайте се на тях!“. В предисловието на своята книжка Артур Блох съобщава, че след излизането на първото издание, той получил писмо от Южна Калифорния, от някакъв Дж. Николс, който му съобщил как се родил изразът „Закон на Мърфи“, станал в Америка добре позната поговорка. През 1949 година в базата на ВВС Едуардс в Калифорния изследвали причините за авариите на самолетите. В базата служил и капитан Ед Мърфи. Оценявайки работата на техниците в една от лабораториите, той мрачно се изказал, че ако може нещо да се направи неправилно, техниците в базата ще направят точно това… По това време авторът на писмото бил ръководител на проекта на компанията „Нортроп“. Тези неразбории той нарекъл „Закон на Мърфи“. На една от пресконференциите, провеждани от полковник от ВВС, той заявил, че цялостното осигуряване на безопасността на полетите е резултат от преодоляването на „Законите на Мърфи“. Така този израз попаднал в пресата. В следващите няколко месеца този „закон“ започнал да се използва широко в промишлената реклама и влязъл в живота. Днес в тълковният речник може да се прочете: „Закон на Мърфи (амер., неофиц.) – принцип, състоящ се в следното: ако някаква неприятност може да се случи, то тя се случва (произходът на тази притча е неизвестен)“.
.
♠ Аксиома на Сайрус: Не всеки въпрос заслужава отговор.
♠ Максима на Волтер: Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.
♠ Закон на Ларсон: Множество хора възприемат късата памет за чиста съвест.
♠ Теория на Оскар Уайлд: Истински познават себе си само дребните хора.
♠ Правило на бащата на Фицджералд: Дръжте се така, сякаш ви наблюдават.
♠ Наблюдение на Дефалкуа: Път без препятствия обикновено не води до никъде.
♠ Следствие от закона на Бейкър: Като стигнеш върха на хълма и го подминеш, веднага набираш скорост.
♠ Наблюдение на Ертц: Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовния неделен ден.
♠ Наблюдение на Талуза Бенкхед: Ако трябваше да изживея живота си още веднъж, аз бих направила същите грешки, само че по-бързо.
♠ Закон на Пирсън: Ако се движите по инерция, значи се плъзгате надолу.
♠ Наблюдение на Бернард Шоу: Разумният човек се приспособява към околния свят, неразумният пък упорито се опитва да приспособи околния свят към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните хора.
♠ Закон на Джери: От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило.
♠ Настолен закон на Барбара: Когато устата ви е пълна с храна, никога не казвайте „супер!“.
♠ Гастрономичен закон на Лангфилд: Откриването на ново блюдо за човечеството е много по-полезно от откриването на нова звезда.
♠ Постулат на Пулиам: Никога не стъпвайте в нищо меко.
♠ Закон на Елин: Вероятността да спечелите в лотария мъничко нараства, ако си купите билет от лотарията.
♠ Закон на Батнър: Този, който се смее последен, съобразява най-бавно от всички.
♠ Заповед на Хуго: Сутринта най-напред изяжте една жива жаба – тогава през целия ден с вас вече няма да се случи нищо по-лошо от това.
♠ Закон на Кренске: Пазете се от деня, в който няма да има за какво да поръмжите.
♠ Закон на Хендерсън: Колкото по-малко сте казали, толкова по-малко ще ви се наложи да си вземете обратно.
♠ Правило на Грин: Това, което едрият щрифт дава, дребният го отнема.
♠ Аксиома на Чарлз Осхуд: Никой не смята, че печели прекалено много пари.
♠ Закон на Льо Енгел за счетоводството: Никой още не се е отказал да прави бизнес заради това, че му се налага да плаща прекалено високи данъци поради прекалено високи печалби.
♠ Закон на Харингтън: Чистото бюро е верен признак, че чекмеджетата му са натъпкани догоре.
♠ Закон на Чарлз Дарвин: Щастието не благоприятства работата.
♠ Коридорно правило: Вие можете да минете където си поискате, ако изглеждате сериозен и носите под мишница папка.
♠ Първи закон на деловото писмо: Никога не задавайте в деловото писмо едновременно два въпроса. В ответното послание ще разгледат само онзи от тях, който ви интересува по-малко, и няма да напишат нито дума по другия.
♠ Правило на Хари: Когато не знаете с какво да се заемете, трябва да вървите бързо и да изглеждате загрижен.
♠ Закон на Моузли: Нещастните случаи стават в ситуации, при които двама души се опитват да бъдат умни едновременно.
♠ Първи капан за гения: Нито един началник няма да търпи подчинен, който е винаги прав.
♠ Закон на Перкин: По гърба те потупват само с няколко сантиметра по-високо от мястото, където те изритват с ритник.
♠ Закон на Чапмън: Не бъдете незаменими. Ако е невъзможно да ви заменят, е невъзможно и да ви повишат в длъжност.
♠ Втори закон на големите корпорации: Всяко действие, за което няма никакво логично обяснение, следва да се смята за „фирмена политика“.
♠ Принцип на Принс: На хората, които работят седнали, им плащат повече, отколкото на хората, които работят прави.
♠ Наблюдение на Елизабет Тейлър: Проблемът с онези хора, които нямат никакви недостатъци, се състои в това, че като правило можете да сте абсолютно сигурни в наличието на някакви страшно дразнещи качества в тях.
♠ Закон на Крамър: Хората, които не вярват в нищо на света, с лекота могат да повярват в най-лошото в другите хора.
♠ Правило на Браун: Никога не оскърбявайте хората с формата на своите изказвания, ако сте в състояние да ги оскърбите с тяхното съдържание.
♠ Наблюдение на Марк Твен: Добрите маниери се състоят в умението да се скрие колко много ние мислим за себе си и колко малко – за другите хора.
♠ Правило на Ларошфуко: Всеки от нас има достатъчно сили да преживее нещастието на ближния.
♠ Правило на Лем Съливан: Изкуственият интелект не може ни най-малко да се сравни с естествената глупост.
♠ Правило на Макмахон: Независимо от това какво точно търсите в Интернет, вашите критерии за търсене ще съответстват поне на един порносайт.
♠ Закон на Потър: Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.
♠ Политически принцип на Бърнард Шоу: Правителството, което ограбва Петър, за да заплати на Павел, винаги може да разчита на подкрепа от страна на Павел.
♠ Закон на Паднос: Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.
♠ Закон на Уилсън за политиката: Ако искате да си завъдите врагове, опитайте се да промените нещо.
♠ Закон на Марго: Съвет наричаме онова, за което молим, когато вече знаем отговора, но бихме искали да не го знаем.
♠ Закон на Мелник: Ако от самото начало всичко върви успешно, старайте се да не изглеждате прекалено учудени.
♠ Закон на Филон: За да се учим от грешките си, отначало трябва да разберем, че ги вършим.
♠ Закон Ланинг: Законът на Мърфи винаги нанася удар в най-неподходящото време.
„Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.