.

В България се държат така, като че ли райкоалексиевци се раждат всеки ден по сто. А Райко Алексиев е единствен и единствен ще остане. Няма втори като него: художник и карикатурист, писател, журналист, хуморист, снимал е един филм, и марки е печатал – няма нищо, което да не е правил… Това казва съпругата на известния като Фра Дяволо издател на хумористичния вестник „Щурец“ – Весела Алексиева, през 1994 г. в едно от последните си интервюта.
В предвоенна София двамата са не само едно от най-интересните интелектуални семейства. Те са символ на разбирателство и съвършена симбиоза. Когато се запознават, Райко Алексиев вече е сред най-известните сатирични писатели и карикатуристи. Сътрудничи на доста издания, а епиграмите му са толкова сочни, че се превръщат в градски фолклор още преди да е изсъхнало печатарското мастило. Весела (по онова време Грънчарова) пък е обещаваща актриса от Народния театър. Увлечени от общия вихър на политиката, литературата и изкуството, двамата сключват брак през 1932 г. 

„Бях щастлива и той беше щастлив. И във всичко му потръгна. Когато поиска от Данаил Крапчев (издателя на вестник „Зора“ – б.а.) заем, за да плати на д-р Добринов, който изроди първия ни син, Крапчев неочаквано отказа. „Какво да правя?“ Райко, казах, този Крапчев, ако беше човек на място, би ти подарил парите. Имаш син, нали, оженил си се, пази достойнството си. Щом в такъв момент не ти дава аванс,

веднага му
пиши, че си
даваш оставката

Това пише в спомените си Весела Алексиева и добавя: „И като почна вестник „Щурец“, в деня, в който излезе първият брой, до 10 ч. се продаде първата партида, след 10 ч. пуснаха втори тираж, пак се продаде всичко. Извъртяха го и трети път.“

„Щурец“ се ражда във фамилното жилище на Алексиеви на шестия етаж в кооперацията на „Цар Освободител“ 33 на 24 декември 1932 г. Хорската мълва разнася, че Фра Дяволо (един от псевдонимите на Райко) е собственик на целия блок, а той не я опровергава с надеждата банките по-лесно да му дават кредити.
Един литър кафе, няколко пакета цигари, още толкова бурканчета с домашно сладко и бебешки плач. Това е изпитаната рецепта на Райко Алексиев за появата на поредния брой на „Щурец“ с тираж 50 000 всяка седмица. А той е човекът вестник. Фра Дяволо сам рисува всичките карикатури, сам пише статиите, фейлетоните, хумористичните миниатюри и епиграмите. Изданието се печата от акционерно дружество „Стрела“, в което дялове има и Алексиев. Той се грижи и за разпространението. Съпругата му Весела пък прави най-голямата жертва за една актриса – напуска Народния театър, за да води счетоводството и да върти къщата.

39-годишният Райко признава, че най-щастливият ден в живота му е онзи, в който среща своята половинка. Кумува им политикът Никола Мушанов. По случай сватбата им колегите на Алексиев от вестник „Зора“ публикуват честитка в рими и я подписват: „От съкратения ергенски тим“. И ако техният отбор е намалял, семейство Алексиеви плавно се увеличава. Раждат им се трима синове, двама от които влюбените кръщават на себе си – Радослав и Веселин. Изключение прави най-малкият Александър (по-известен у нас като Алекс Алексиев, икономически съветник на Филип Димитров и неуспял кандидат за независим евродепутат преди по-малко от месец).

Младата съпруга вярва в таланта на мъжа си и го окуражава да поиска

кредит срещу ипотека на жилището им

Алексиев обещава в програмната статия на първия брой: „Посрещнете с добро око вестник „Щурец“, защото той носи радост в притеснения ви от неволи живот. Той ще ви разказва неуморно за безобидните жалостиви герои от градове и села… Сегиз-тогиз ще ви разказва весели истории и интриги в обществото, ще се смее заедно с вас на своите и вашите недъзи, ще се закача с политиците и политическите партии, племена, групи, крилца и опашки. А когато зърне всички ония, които смущават неговото и вашето спокойствие, свирнята му ще се превърне в освиркване, правдиво и безпристрастно освиркване, каквото заслужават много лица, факти и събития в нашия притеснен от неволи живот“. Първият читател на всеки нов брой е Весела.

Райко Алексиев е любимият художник на втората съпруга на цар Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. Чрез доверен придворен тя купува най-малко 15 картини от всяка негова експозиция. Височайшата дама го забелязва още с първия му пейзаж, показан на „Изложба на младите“ през 1913 г. Макар да не е имало възможност да изучава изобразително изкуство, момчето от Пазарджик наистина има талант. Никой не вярва, че през първите си години в София Алексиев спи във вагони за добитък на гарата и не смее да приближи момиче, защото мирише на говежда пикоч. Когато му се скъсват чорапите, той ги рисува върху краката си с черна вакса и непрекъснато подръпва нагръдника си, за да не се забележи, че няма риза под протритото сако. Този тик му остава за цял живот.

Силата му е в злободневните карикатури и тъкмо заради тях го убиват след 9 септември 1944 г. На 8 септември излиза последният брой на „Щурец“, в който има

карикатура на Сталин с окървавена брадва в ръка

Райко Алексиев не измисля сюжетите си, черпи ги от живота. Весела го разбира и не се сърди, когато пропуска вечерята, заслушан в приказките в кръчмата. А когато се върне у дома, бърза да нахвърли дочутата история. „Пишеше като фъртуна. Сякаш беше някакъв предавателен апарат за всичко, което беше „фотографирал“ в града – в кръчмата, в магазина или където се беше събирал с хора“, разказва в спомените си Алексиева.
В продължение на 12 г. като шампион по тираж вестникът се гордее с автори като Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, с карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев.

Няколко седмици преди 9 септември 1944 г. политикът Александър Цанков се отбива в дома на Алексиеви и съзаклятнически шушне на домакина. След като го изпраща, Райко през смях разказва на жена си какви „небивалици“ му е наговорил – страшни неща щели да стават, след като комунистите вземат властта… Кумът им Никола Мушанов е направил на цялото семейство дипломатически паспорти. Весела горещо моли съпруга си да напуснат страната. За пръв път в живота си художникът отхвърля съветите й. „Аз не съм политик. Показвал съм грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат и е вредно за народа. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва“, не отстъпва Райко Алексиев.

Кооперацията им е полуразрушена от бомба, семейството е евакуирано в Чамкория, а Фра Дяволо се заема да постегне апартамента, преди да се върнат. В любимата му сладкарнира на „Цар Освободител“ го арестува лично шефът на Държавна сигурност Лев Главинчев – негов стар приятел.

„Десетина дни след като го бяха отвели, през нощта при мен дойде непознат мъж. Той ми каза: „Госпожо, няма да ви кажа кой съм – така за мен и за вас е по-добре. Вашият мъж е най-жестоко битият човек. Скачаха с обувки върху черния му дроб. Той повръща непрекъснато кръв. помогнете му – страшно е да гледаш как го мъчат!… – разказва в едно от последните си интервюта Весела. – Тогава отидох при Тодор Павлов, който беше регент. Ценеше мъжа ми. Даде ми разписка за пренасяне на Райко в болница, но преди това трябваше да намеря главен лекар, който да му осигури легло. Ходих целия ден, отвсякъде ме гонеха като куче. Най-после научих адреса на д-р Ташо Ташев, главен лекар на Червения кръст, който намери легло. Влязохме в една голяма зала, където мръсотията беше неописуема – кървища, повръщано, кофи за урина, ужас. Спирам се до всяко легло. Всички са като привидения, като пътници за оня свят. Не мога да го позная: той беше жизнен човек, на 51 години, темпераментен, очарователен… Сега видях старец, оплескан в кърви. „Райко, какво е станало, какво са те правили?“ А той беше толкова наплашен, че каза: „Веси, тихо, да не ти направят и на тебе нещо, моля ти се, че децата на кого ще останат.“ Когато наближихме болницата, той извади кръстчето, което му бях дала, и заръча: „Сложи го на Сашко, той е най-малкият, той най-много ще има нужда Господ да е милостив към него“, припомня си Весела Алексиева.

Райко умира в болницата след четири дни. „Той беше

смазан зверски

Това, което са вършили с него, човек не може да го направи, само сатана. Спасих го от ДС, за да умре свободен“, разказва вдовицата.
За да отнемат имуществото на семейството и да узаконят извършеното убийство, Народният съд осъжда вестникаря посмъртно… на смърт с конфискация на имуществото. Весела четири месеца е в единична килия в Дирекцията на народната милиция, където опитват да я пречупят

да стане
доносник

заплашват, че ще изпратят децата в Сибир. Когато не се поддава, я изпращат на лагер в Ножарево, а после я изселват в Дулово. Родителите й приютяват момчетата.

Най-големият син на Райко Алексиев – Радослав, наследява художествената дарба на баща си. Той успява да напусне България едва след като се разболява тежко. Умира в болница в Германия. Алекс завършва английска филология и през 1965 г. бяга в САЩ, където се занимава с политически науки и икономика. Веселин емигрира в Швеция. След него и майка му Весела напуска страната и се установява в Майнц, Германия. Там живее до смъртта си през 1994 г.
„Когато намериш любовта на живота си, тогава успяваш да бъдеш себе си. Това е щастието. Питам се колко ли таланти остават неразкрити от неслучването на тези срещи с любовта… при все че е ясно, такъв от мащаба на Райко Алексиев не се ражда всеки ден. Останалите търсим заместители“, признава вдовицата, която се омъжва отново, но не успява да намери щастието.

http://pressadaily.bg

.

Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в чест на таврийските българи бе сформиран в края на 2013 година. Задачата, която си поставят неколцина местни общественици и родолюбци, е не само да реализират в кратки срокове идеята си за паметника, но и да възкресят спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти.

Идеята възниква преди няколко години.
За паметник на таврийските българи, който да напомня на поколенията за трагичната съдба на тези наши сънародници, пръв споменава покойният вече добруджански краевед Атанас Марков – автор на изследването, озаглавено “Българи в Таврия и таврийци в България”.

Той я споделя с общественика Георги Чунчуков, но за съжаление не доживява да я види осъществена. Приех тези негови думи като завет към нашето поколение – да почетем паметта на таврийските българи, обясни Георги Чунчуков.
Случилото се преди 70 години в продължение на десетилетия съзнателно е било предадено на забрава, за да не се руши митът за българо-съветската дружба. Точно седем десетилетия ще се навършат догодина от депортирането и избиването  на около 2000 таврийски българи.

Паметникът ще бъде издигнат в центъра на Добрич – пред сградата на Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ – Обединител.
Паметният знак ще бъде в Добрич, защото това е градът, в който първо са пристигнали таврийските българи през 1942-43 г. и от тук са били разпределяни в различни добруджански и лудогорски селища.

В сградата, където днес се помещава Община Добричка, тогава е била градската община и именно в нея таврийците са контактували с българските власти, за да уредят новото си битие. А с поставянето на паметния знак срещу барелефа на Борис ІІІ се търси символика, защото именно царят Обединител приема сънародниците ни в Отечеството.

Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, почти непозната е трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз.
При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия.

„С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат сънародниците ни.
Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на българите от Украйна в Добруджа и Лудогорието.

Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи. Главен двигател по организацията на преселението е Мишо Хаджийски. Процесът по настаняването и уреждането на сънародниците ни продължава две години. Българската държава се заема сериозно с преселническия въпрос.

Отпускат се парични помощи, с постановление се разрешава безплатно пътуване на изселниците с багажа им по БДЖ, на административните и полицейски власти е наредено „да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места“ – селища в Добричка, Балчишка, Генерал-Тошевска, Дуловска и Тутраканска околия.
Дошлите семейства получават по около 40-50 декара земя, инвентар, жилища и т.н. Но те за кратко се радват на „родното си огнище”.

След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили нов живот в Родината на дедите си. Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия.

Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси.

Таврийските българи са преследвани като дивеч. Те правят опити да се спасят, защото са наясно какво ще им се случи, ако бъдат върнати в СССР. Укриват се в свои познати, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен.

Всички усилия остават напразни. Все още има живи свидетели на репресиите. Йордан Боев от добричкото село Добрево разказва как една сутрин през пролетта на 1945 г. два камиона червеноармейци нахлуват в селото и арестуват всички таврийци.
Възрастни жители на Добрич пък помнят как в продължение на няколко дни жп гарата в града е била блокирана от съветски войски и стотици наши сънародници са били натоварени в конски вагони, за да бъдат депортирани.

Край вагоните се чуват  викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си неизвестна съдба. Таврийците от Добруджа са отведени до пристанището в Констанца и там са натоварени на шлепове.
Част от сънародниците ни са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани.

Избити са около 2000 души, оцеляват единици.
Жертва на репресиите става и самият Мишо Хаджийски. Той е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. Освободен за кратко, при втория опит за ареста му, на 7 декември големият родолюбец слага край на живота си.

През 2014 г. Регионалният исторически музей в Добрич заедно с Международния колеж в града ще реализира проект “Популяризиране историята за трагедията на таврийските българи”, финансиран от ЕС.
В рамките на проекта ще бъде организирана научна конференция, ще се направи ново задълбочено изследване за съдбата на тези наши сънародници, ще бъде създаден сайт и заснет филм за тях.

Българският народ спасява своите евреи от депортиране в лагерите на смъртта, но две години по-късно не успява да спаси еднокръвните си братя – таврийските българи.
Национален и патриотичен дълг на днешните поколения е да спасят поне паметта за тях, като увековечат мечтата им за родина и родно огнище, сбъднала се за кратко, но последвана от жестоки репресии. Амбицията на инициативния комитет е паметникът в Добрич да бъде открит още през тази година.

desant.net

.
Първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.

.
Проучването е наречено „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. То категорично доказва, че сме много далече от тюрките и техните племена. Според академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН за първи път у нас се прави толкова мащабно изследване на „митохондриалната хромозома на ДНК“. Опити да бъдат изследвани гените на българина са правени през 1996 г. и после през 2000 г., но сред по-малко хора, което не е достатъчно за представителни резултати.
Резултатите са публикувани наскоро в престижното научно специализирано списание „International Journal of Legal Medecine“.
Проучването е съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна са участвали проф. Драга Тончева, ръководител на Катедра „Медицинска генетика“ при Медицинския университет в София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл. кор. Йордан Йорданов също от БАН. Италианската страна е представена от 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия, начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа.

Акад. Ангел Гълъбов, подчертава, че старото увлечение да се изкарат българите тюрки, е абсолютно грешно – нищо общо няма произходът ни с тюрките, „тюркската“ теория трябва да бъде забравена завинаги, казва акад. Гълъбов. Няма в геннофонда никакви монголоидни гени – т.е. нищо тюркско – повтаря ученият. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. В публикуваната информация пише, че докато средиземноморската ни линия идва от траките – народ, който първи заселява Балканите (те ни сродяват с Южно-Европейските народи – ИЙ). Славяните са източно-европейски елемент, а източните приноси се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир.

Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя академика.
Мащабното изследване на ДНК е проведено за първи път за т.нар. митохондриална хромозома при българите, която се предава по майчина линия (майка на дъщеря или син), така и мъжката Y – хромозома (предавана по мъжка линия само, от баща на син) в ДНК на българите.
Българинът е типичен представител на източноевразийските популации. Генетично сме сродни с гърците и италианците (народи генетично близки на древните траки от средиземноморската група).

През първия етап на изследването са получени огромен брой генетични маркери на съвременни българи и са съпоставени с тези на други народи.
ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия с участието и на българския екип.
Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд „Научни изследвания“ в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с до-финансиране от италиански фондации.

България е на кръстопът на миграцията на народите, кой ли не е минавал оттук и си е оставил гените, с много народ сме се омешали – всеки е чувал подобни речи…
Само където се оказва, че сме значително по-хомогенни от много други народи и сме съставени от прабългарски ген, тракийски и славянски. Споменавам трите елемента, от каито както изглежда е съставен действително генофондът ни: базисен и много древен с по-късни наслоения – славянски и средноазиатски (прабългарски).

Първите резултати не носят изненади, те препотвърждават по-старите правени върху Y-хромозамата (т.е. предавана единствено по мъжка линия).
Основния ген в нашето ДНК, който нас българите ни определя като европейци е наследствен от древните траки, и той спада към общата (средиземноморска) група „Южна Европа“ в която влизат Гърция и Италия.
Тази близост трябва да е ясна на всеки – защото траките са близкородствени и с италиките, които от към балканите и дунава, стигат и се настаняват в Италия и с елините от дн. Гърция, и с даките, живяли на територията на дн. Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
Това е нашия европейски ген.
Другия европейски ген, който е наличен в българите, е славянския, но той е най-малко от трите основни наши гена и е наполовина, колкото от траки и от пра-българи (поне според досегашните изследвания) и затова днешните българите не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски, а се казва, че имаме само славянски примес. Очаква се окончателните резултати да излязат за да се добие много по-ясна картина и от това изследване.

Задачата на изследователския проект е да се потърси връзката между генетиката и произхода на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични „събития“, натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.

Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази „Ева“ е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме

Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.

Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания правено за отделна държава – изследвани са статистически разпределени 855 българи от цялата страна, като пробите са взимани анонимно от кръвни банки в страната с помощта на генерал Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военно-медицинска академия.
Анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата учена го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта.

И така, какво показват резултатите, обяснява д-р Сена Карачанак:
„Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние – от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо отдалечени.“
Схемата долу показва на какво разстояние сме от останалите европейски народи
според генетичните си показатели, т.е. не показва не-европейските ни гени, които при друго проучване са установени родствените връзки:
Изследването се прави в последните 2 години и за него са проучени над 900 кръвни проби на хора, които се определят като потомствени етнически българи. За сравнение са проучени представителите на 41 други популации в цяла Европа!

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. Това е показало представително проучване на наши и италиански учени, представено вчера в София. Те изследвали митохондриалната хромозома, която се предава по женска линия и почти не се променя. Заради това по нея може да се проследи пътят на човешкия вид от самата му поява.Освен митохондриалната компонента са изследвали и Y хромозомата, която се предава по бащина линия, но резултатите все още не са обобщени.

При митохондриалната хромозома са излезнали следните резултати: При 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.

При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните.  Тогава директора на Националната Генетична Лаборатория проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период,.“Този славянски примес в България е в съотношение около 15 -18 %“ – уточнява проф. Кременски!

Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме и с италианците от централната и южната част на Ботуша. Още повече че през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни българи са се заселили в Северните части на Ботуша. Това показва името на древния град Булгария край Милано.
Историческо намигване е и град Булгарограсо в провинция Комо. Около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на Алцек са се заселили в Молизе, Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите – нямаме и 1 % гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена.“Генетичната наука прави на пух и прах лансираните хипотези от началото на миналия век, според които прабългарите са принадлежали към тюркските племена“, коментира директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов, който е в ядрото на научната група. И допълни, че въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. „Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Гълъбов.

Ходят ли траки из София?!
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр.
Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското у нас – съвременните българи.
В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде д-р Десислава Нешева.  Крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, и от Средновековието, казва проф. Драга Тончева.
Ще бъдат изследвани около 100-ина наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Целта е да се  сравнят гените на древните българи и днешните им наследници. Учените ще изследват отново митохондриалната хромозома, която се съхранява най-добре в пулпата на кътните зъби. Тя може да се отдели и от големите кости на краката и ръцете, но там е по-вероятно да е замърсена от допир с околната среда и хората, обясниха учени.

(Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“)
gepard96