Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в чест на таврийските българи бе сформиран в края на 2013 година. Задачата, която си поставят неколцина местни общественици и родолюбци, е не само да реализират в кратки срокове идеята си за паметника, но и да възкресят спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти.
Идеята възниква преди няколко години.
За паметник на таврийските българи, който да напомня на поколенията за трагичната съдба на тези наши сънародници, пръв споменава покойният вече добруджански краевед Атанас Марков – автор на изследването, озаглавено “Българи в Таврия и таврийци в България”.
Той я споделя с общественика Георги Чунчуков, но за съжаление не доживява да я види осъществена. Приех тези негови думи като завет към нашето поколение – да почетем паметта на таврийските българи, обясни Георги Чунчуков.
Случилото се преди 70 години в продължение на десетилетия съзнателно е било предадено на забрава, за да не се руши митът за българо-съветската дружба. Точно седем десетилетия ще се навършат догодина от депортирането и избиването на около 2000 таврийски българи.
Паметникът ще бъде издигнат в центъра на Добрич – пред сградата на Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ – Обединител.
Паметният знак ще бъде в Добрич, защото това е градът, в който първо са пристигнали таврийските българи през 1942-43 г. и от тук са били разпределяни в различни добруджански и лудогорски селища.
В сградата, където днес се помещава Община Добричка, тогава е била градската община и именно в нея таврийците са контактували с българските власти, за да уредят новото си битие. А с поставянето на паметния знак срещу барелефа на Борис ІІІ се търси символика, защото именно царят Обединител приема сънародниците ни в Отечеството.
Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, почти непозната е трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз.
При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия.
„С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат сънародниците ни.
Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на българите от Украйна в Добруджа и Лудогорието.
Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи. Главен двигател по организацията на преселението е Мишо Хаджийски. Процесът по настаняването и уреждането на сънародниците ни продължава две години. Българската държава се заема сериозно с преселническия въпрос.
Отпускат се парични помощи, с постановление се разрешава безплатно пътуване на изселниците с багажа им по БДЖ, на административните и полицейски власти е наредено „да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места“ – селища в Добричка, Балчишка, Генерал-Тошевска, Дуловска и Тутраканска околия.
Дошлите семейства получават по около 40-50 декара земя, инвентар, жилища и т.н. Но те за кратко се радват на „родното си огнище”.
След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили нов живот в Родината на дедите си. Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия.
Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси.
Таврийските българи са преследвани като дивеч. Те правят опити да се спасят, защото са наясно какво ще им се случи, ако бъдат върнати в СССР. Укриват се в свои познати, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен.
Всички усилия остават напразни. Все още има живи свидетели на репресиите. Йордан Боев от добричкото село Добрево разказва как една сутрин през пролетта на 1945 г. два камиона червеноармейци нахлуват в селото и арестуват всички таврийци.
Възрастни жители на Добрич пък помнят как в продължение на няколко дни жп гарата в града е била блокирана от съветски войски и стотици наши сънародници са били натоварени в конски вагони, за да бъдат депортирани.
Край вагоните се чуват викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си неизвестна съдба. Таврийците от Добруджа са отведени до пристанището в Констанца и там са натоварени на шлепове.
Част от сънародниците ни са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани.
Избити са около 2000 души, оцеляват единици.
Жертва на репресиите става и самият Мишо Хаджийски. Той е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. Освободен за кратко, при втория опит за ареста му, на 7 декември големият родолюбец слага край на живота си.
През 2014 г. Регионалният исторически музей в Добрич заедно с Международния колеж в града ще реализира проект “Популяризиране историята за трагедията на таврийските българи”, финансиран от ЕС.
В рамките на проекта ще бъде организирана научна конференция, ще се направи ново задълбочено изследване за съдбата на тези наши сънародници, ще бъде създаден сайт и заснет филм за тях.
Българският народ спасява своите евреи от депортиране в лагерите на смъртта, но две години по-късно не успява да спаси еднокръвните си братя – таврийските българи.
Национален и патриотичен дълг на днешните поколения е да спасят поне паметта за тях, като увековечат мечтата им за родина и родно огнище, сбъднала се за кратко, но последвана от жестоки репресии. Амбицията на инициативния комитет е паметникът в Добрич да бъде открит още през тази година.
В днешно време бизнесът все повече използва интернет – имат сайтове, форуми, блогове и онлайн магазини. Но има нещо, което мнозина не предвиждат – хейтърите, готови на всичко да съборят поне част от имиджа, граден от конкретната фирма. Онлайн хейтърите са най-големият ви критик и хората, които олицетворяват най-големия страх на всеки бизнесмен – неодобрението на клиентите. Наистина всеки се старае да угоди и да бъде лицеприятен и обичан от хората, от които зависи бизнесът му. Но тук отново хейтърите са два типа: тези, които могат да предложат градивна критика, и тези, които си хейтват просто за спорта. Разграничаването на двата типа е ключово за справянето с тях и много важно за запазването на самочувствието на компанията като такава. Статистиките тук също са интересни: те показват, че само 25% от критикуващите някоя статия в интернет в действителност са я изчели внимателно до края. Това не означава, че хейтването трябва да се игнорира, напротив – има начини и похвати как то да бъде използвано в наша полза.
Съвети и начини за оползотворяване
Изобретателят Елън Мъск казва в свое популярно интервю следното: „Винаги търсете негативни коментари, дори да ви нараняват емоционално.“ Той добавя и че дори когато ви се иска да игнорирате дадени неприятни и нараняващи думи, насочени към труда ви, е много важно да не го правите – напротив, трябва да четете и слушате внимателно и да потърсите конструктивното в неприятното. Точно този подход е нещото, което може да ви спаси от „страданието“, породено от онлайн хейтърите. Съвет от Дармеш Шах, основател и изпълнителен директор на HubSpot, гласи, че трябва да открием възможно най-критичните мнения за работата си, които можем да намерим, защото те ще направят идеите ни по-добри. Шах подчертава, че чрез хейтването на нашите идеи можем да разберем дали те струват – ако можем да ги защитим с множество логични аргументи, то значи трябва да стоим зад тях, но ако усетим, че ни липсва убеждението да се обосновем защо хейтърът греши, то тогава може би трябва да ги преосмислим.
Като цяло е важно да помним, че онлайн хейтърите ни правят услуга – дори когато ни изнервят, те носят доза реализъм – но само ако са достатъчно аргументирани. А за хейтърите, всяващи омраза онлайн само за собственото си его, рецептата е подобна на „Не хранете троловете“… само със смяна на последната дума.
Повече от 3000 съсипани български предприятия – това е равносметката от четиригодишното управление на Иван Костов от 1997 до 2001 г. Кабинетът на Командира стана нарицателно за корупция и далавери, факт е, че няма негов министър, който да е излязъл чист след края на мандата, а повече от половината в екипа бяха разкарани от самия Костов, защото се опитваха да вкарат свои корупционни схеми, различни от тези на бившия премиер. Правителството на Костов е разпродало държавни активи на стойност 27 млрд. лева за около 1 млрд. лв. Дошло на власт, правителството на Иван Костов се зае със скоростна приватизация, насочена преди всичко към решаването на политически въпрос – да създаде масова база от свои капиталисти, които уж да заменят червените. Впоследствие се оказа, че приближените лакеи всъщност са си пак червени и олигарсите Георги Гергов и Людмил Стойков са добър пример за това.
От четирите метода за приватизация – – публичен търг; – публично оповестен конкурс; – преговори с потенциални купувачи; – продажби без търг или конкурс – доминираше последният, най-непрозрачният, по правило корупционен.
Приблизително два пъти по-малко бяха преговорите с потенциални купувачи и публично оповестеният конкурс – също заредени с мощен корупционен потенциал, но по усложнена – за даващия и вземащия подкуп – процедура. Най-прозрачният и честен метод – публичният търг, бе рядко изключение. Перспективни предприятия се подаряваха на определени хора срещу определени пари за жълти стотинки.Тогава се появи и печално известният прякор “Мистър 10%” на покойния вече вицепремиер, занимаващ се с приватизацията Александър Божков. Основна част от продажбите без търг или конкурс бяха продажби на работническо-мениджърски дружества. Така трябваше да се имитира някаква социална справедливост, но номерът не мина – хората бързо нарекоха този тип “разбойническо-ментарджийска приватизация”. Срещу комисиони и рушвети, давани от мениджърите на управниците, последните им подаряваха почти без пари специално създаденото за целта РМД. По правило следваха различни хватки на мениджърите – естествено, “сини”, назначени от Костовото правителство. Най-популярната хватка бе увеличение на капитала на дружеството. Така делът на работниците се свеждаше до нула, а нароченото за унищожаване предприятие се оказваше в ръцете на шепа продажници. Друг начин бе директното разпродаване на активите на предприятието, водейки го бързо до ликвидация. За разлика от класическите капиталисти, заинтересовани от дългосрочното развитие и просперитет на фирмата си, новоназначените костови капиталисти се интересуваха единствено от пачките – “сега, тук и веднага”.
Огромна корупция имаше и в масовата приватизация. След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватиза- ционните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. От хилядите дребни акционери вече не зависеше нищо, за тях оставаха символичните дивиденти. Тази супердалавера беше направена с мълчаливото съгласие на Костовото правителство. Подкрепа, която насърчаваше унищожителния грабеж над българския народ, и естествено, че тя бе дадена срещу собственост в бившите приватизационни фондове и/или срещу пари. Костов с мълчаливо одобрение приемаше присъствието на скандалния израелски инвеститор и собственик на “Мобилтел” Майкъл Чорни, който бе експулсиран едва след срещата на тогавашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет с Командира. Костов и кликата му подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, ремедетата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Те не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. Продаваха безогледно, на безценица, за да получат процентите си. И се хвалеха с успехите си.
Ще споменем някои от “успешно” продадените фирми – “Нефтохим”, “Кремиковци”, “Химко”, “Стомана”, “Девня”, където бе престъпление да се оставят 15% акции за държавата. Останалото се харизваше на чуждия купувач. Да не говорим как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки – продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. Моделът с приватизацията на плевенската рафинерия “Плама” бе мултиплициран и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: неизвестни купувачи, наричани “стратегически инвеститори”, източване на предприятието за 2 г., успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграваше с активното съдействие на управляващите.“Плама” спешно бе продадена на “Евроенерджи холдинг”, създаден навремето с откраднатите пари на бившия комсомол. Държавата отхвърли реалната оферта на френската “Елфинко” и американската “Глобал ойл”. Две години по-късно “Плама” бе обявена в несъстоятелност, а “Евроенерджи” прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър “Плама консорциум”, който включва швейцарската финансова група “Андре” и норвежката “Норуижън ойл”. При този избор бе отхвърлен световният лидер в бранша френската “Елф Акитен”. Към 2001 г. рафинерията дължеше вече 251 млн. нови лева на банки, 60 млн. лв. на бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците.На офшорната фирма “Инсайт овърсиз”, само за 500 лева, бяха прехвърлени 100% от акциите на “Пивоимпекс” – заводът в Ямбол за производство на малц, който бе най-големият в Югоизточна Европа. Новият собственик се задължи да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Години по-късно в завода не бе вложен нито лев.
В повечето случаи купувачите бяха с офшорна регистрация, защото така купената фирма можеше да се източи в неизвестна и “необлагаема” посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в “Асарел Медет” и много други.Държавният бюджет продължаваше да налива милиони левове на “успешно” продадените големи фирми. Така гигантът “Кремиковци”, купен от “Дару металс” за 1 долар, получи от фонда “Структурна реформа” 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на “Дару” имаха офшорни фирми, регистрирани с разрешението на Министерството на финансите и с благословията на тогавашния финансов министър Муравей Радев. Ето към тези фирми изтичаше заработеното в металургичния комбинат. Купувачът на девненския торов завод “Агрополихим” – “Асид & Фъртилайзърс” плати 1 долар, но държавни фондове му отпуснаха 63 млн. лв., за да се разплати с “Булгаргаз”. Собственикът отново бе с офшорна регистрация. По-късно “Асид” получи облекчени цени на природния газ, което си беше чисто субсидиране.Експериментът с пернишката “Стомана” бе аналогичен. Към германския стратегически инвеститор “Метал трейдърс” не бе проявен сериозен интерес. Предпочетена бе българската “Еврометал” на олигарха Людмил Стойков, която получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. А по-късно Министерството на икономиката започна да разпродава “Стомана” на парче. “Еврометал” взе обаче своя бонус. През 2000 г. Костов продава на Стойков основното производство на фалиралото предприятие “Стомана” срещу обслужването на дълга му от над 42 милиона лева. По-късно във фирмата влиза гръцката “Виохалко”, но Стойков запазва 14 на сто от “Стомана индъстри” и е зам.-председател на управителния съвет.
“Видахим” пък бе ликвидиран и се разпродаде на парче, но когато можеше да се продава и реално да се спаси, Агенцията за приватизация не прие добрата оферта на “Химимпорт” с аргумента, че очаквали италианската “Марангони”. По-късно заводът бе разпродаден на парче, а сега е в руини.Бяха разграбени “Големите бургаски мелници”, маслодобивното предприятие “Камбана”, купено от холандския концерн “Хелиън комодитис”, “Добричкият обувен завод”, “Оптико-механичният завод” в София, “Пектин” – Перник, Заводът за картонени опаковки “Хаджи Димитър” в Своге и още много други.Един от най-фрапиращите случаи бе приватизацията на най-голямата българска банка – Булбанк, която Костов продаде за 160 млн. долара – колкото бе годишната й печалба! Впоследствие се оказа, че Алесандро Профумо, директор на финансовата групировка “Уникредито Италиано”, избрана за предпочитан купувач на Булбанк, е член на управителния съвет на SDA – школата за бизнесадминистрация на престижния милански университет по икономика “Бокони”, където учи по-голямата дъщеря на Иван Костов – Яна. “Аз искам да разбера колко и къде точно е даден подкупа за Булбанк. Между 50 и 100 млн. долара ли е подкупът? Нека премиерът отговори”, попита тогава бившият вътрешен министър в костовия кабинет Богомил Бонев, който днес се оказа приближен на Георги Гергов. Следващият голям скандал бе с огласяването на доклад на спецслужбите, според който Иван Костов е наложил контрол върху най-доходоносните сектори от българската икономика. Според оперативните данни в доклада Костов е пътувал през 1995 -1996 г. с човек на име Емил Караколев и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната. Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания “Балкан”. Караколев е дарил на фондация “Бъдеще за България” на Костовата съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева, пишеше в доклада на службите.
Най-скандалната приватизационна сделка бе тази с авиокомпания “Балкан”, която Костов продаде за 150 000 долара – цената на един луксозен джип, по думите на Волен Сидеров. За купувач бе избран никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име. Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена, въпреки че надхвърляше 100 страници и подробно разработен бизнес и инвестиционен план, само и само за да се даде авиокомпанията на Зееви. Той спечели с оферта от цели 3 страници, а бизнеспланът на израелския “инвеститор” дори не бе внесен в Агенцията за приватизация. Гад Зееви, постави предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК “Балкан” цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската “Бедек авиейшън груп”, а като десерт пожела и 50-годишно разсрочване на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор и смърдеше на жестока корупция, но правителството не си мръдна пръста да я преразгледа. И така само за година Зееви докара АК “Балкан” до колапс. Аферата нагледно показа, че националният интерес бе най-последната грижа на Костовото правителство. След като Зееви получи като подарък БГА “Балкан”, основната му дейност бе разпродажба на имущество, имоти, закриване на линии и съкращаване на персонал. Зееви източи АК “Балкан” по класическата схема за преливане на атрактивните дейности на превозвача в нови дружества. Така по законен път той се освободи от старите и нови дългове, натрупани от националния превозвач. Всички получени пари и приходи се превеждаха по сметки в ИНГбанк. Държавата остави за себе си 25% от акциите на компанията, но нямаше свой представител в Съвета на директорите. А според директива на Евросъюза всяка авиокомпания може да е носител на националния флаг единствено когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая – български. Т. е. Агенцията за приватизация нямаше право да продава 75% от “Балкан”, защото по този начин я лиши от правата й по близо 100 двустранни транспортни спогодби. Няма начин това да не е било известно при сключването на сделката, но след като Костов си е затворил очите, явно не го е направил без големи пари. След като Зееви източи милиони и не остана нищо за разпродажба, в началото на 2001 г. “Балкан” преустанови полетите си, а малко по-късно бе обявена в неплатежоспособност. Наглостта на Гад Зееви стигна до предявяване на иск пред арбитражния съд в Париж, че бил подведен за сделката. Днес в масовото съзнание ДСБ се асоциира основно с “родата” – партийно-братовчедски кланове на Костов. И с основание, защото самият Командир вече беше признал цинично през 1988 г., че “в България всички сме братовчеди”.
Нарицателен за огромната корупция стана кръгът “Олимп”, тясно свързан с Иван Костов. Необяснимо е как само с “честни” бизнессредства тази икономическа група на Славчо Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб.Фирмата на Славчо Христов “Балканстрой инженеринг” печели първите си търгове на летище “София” с помощта на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус. По-късно Христов регистрира обща фирма “Бул-ойл трейдинг” ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов. През 2000 г. ресторантьорът Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на БРИБанк. Първата голяма приватизационна сделка на Христов – покупката на “Златни пясъци”. Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД “Златни”, което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80, 8 млн. долара, разсрочено за пет години. Постепенно империята “Олимп” сложи ръка на военнопромишления комплекс в България. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на “Арсенал”, “Бета”, ” Пима”, и “Трема”. РМД-та и с пари на двете банки, които се сляха, купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. “Бороспорт” – дружеството, което стопанисва Боровец, бе приватизирано от РМД “Самоков Боровец 21″ за цена от 4.9 млн. долара, платени в брой , а “Турист инвест” – Цюрих, купува 60% от “Пампорово” АД срещу 11 млн. долара в брой. Така към 2000 г. бяха продадени предприятия за приблизително 827,700 млн. лв., т.е. резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост остана около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т.е., продадена бе около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията бе катастрофална за огромната част от хората. Тази 70-80% частна собственост произвежда най-ниския жизнен стандарт в Европа, по-нисък дори от Румъния. Според икономиста Кольо Парамов извратеният олигархичен капитализъм в България се роди на практика за 4-те години на Костовото управление – чрез потресающа мегакорупция, невиждан грабеж на националното богатство, създавано от поколения българи и ограбване на спестяванията на населението.
. Първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.
.
Проучването е наречено „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. То категорично доказва, че сме много далече от тюрките и техните племена. Според академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН за първи път у нас се прави толкова мащабно изследване на „митохондриалната хромозома на ДНК“. Опити да бъдат изследвани гените на българина са правени през 1996 г. и после през 2000 г., но сред по-малко хора, което не е достатъчно за представителни резултати.
Резултатите са публикувани наскоро в престижното научно специализирано списание „International Journal of Legal Medecine“.
Проучването е съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна са участвали проф. Драга Тончева, ръководител на Катедра „Медицинска генетика“ при Медицинския университет в София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл. кор. Йордан Йорданов също от БАН. Италианската страна е представена от 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия, начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа.
Акад. Ангел Гълъбов, подчертава, че старото увлечение да се изкарат българите тюрки, е абсолютно грешно – нищо общо няма произходът ни с тюрките, „тюркската“ теория трябва да бъде забравена завинаги, казва акад. Гълъбов. Няма в геннофонда никакви монголоидни гени – т.е. нищо тюркско – повтаря ученият. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. В публикуваната информация пише, че докато средиземноморската ни линия идва от траките – народ, който първи заселява Балканите (те ни сродяват с Южно-Европейските народи – ИЙ). Славяните са източно-европейски елемент, а източните приноси се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир.
Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя академика.
Мащабното изследване на ДНК е проведено за първи път за т.нар. митохондриална хромозома при българите, която се предава по майчина линия (майка на дъщеря или син), така и мъжката Y – хромозома (предавана по мъжка линия само, от баща на син) в ДНК на българите.
Българинът е типичен представител на източноевразийските популации. Генетично сме сродни с гърците и италианците (народи генетично близки на древните траки от средиземноморската група).
През първия етап на изследването са получени огромен брой генетични маркери на съвременни българи и са съпоставени с тези на други народи.
ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия с участието и на българския екип.
Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд „Научни изследвания“ в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с до-финансиране от италиански фондации.
България е на кръстопът на миграцията на народите, кой ли не е минавал оттук и си е оставил гените, с много народ сме се омешали – всеки е чувал подобни речи…
Само където се оказва, че сме значително по-хомогенни от много други народи и сме съставени от прабългарски ген, тракийски и славянски. Споменавам трите елемента, от каито както изглежда е съставен действително генофондът ни: базисен и много древен с по-късни наслоения – славянски и средноазиатски (прабългарски).
Първите резултати не носят изненади, те препотвърждават по-старите правени върху Y-хромозамата (т.е. предавана единствено по мъжка линия).
Основния ген в нашето ДНК, който нас българите ни определя като европейци е наследствен от древните траки, и той спада към общата (средиземноморска) група „Южна Европа“ в която влизат Гърция и Италия.
Тази близост трябва да е ясна на всеки – защото траките са близкородствени и с италиките, които от към балканите и дунава, стигат и се настаняват в Италия и с елините от дн. Гърция, и с даките, живяли на територията на дн. Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
Това е нашия европейски ген.
Другия европейски ген, който е наличен в българите, е славянския, но той е най-малко от трите основни наши гена и е наполовина, колкото от траки и от пра-българи (поне според досегашните изследвания) и затова днешните българите не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски, а се казва, че имаме само славянски примес. Очаква се окончателните резултати да излязат за да се добие много по-ясна картина и от това изследване.
Задачата на изследователския проект е да се потърси връзката между генетиката и произхода на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични „събития“, натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.
Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази „Ева“ е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме
Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.
Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания правено за отделна държава – изследвани са статистически разпределени 855 българи от цялата страна, като пробите са взимани анонимно от кръвни банки в страната с помощта на генерал Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военно-медицинска академия.
Анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата учена го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта.
И така, какво показват резултатите, обяснява д-р Сена Карачанак:
„Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние – от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо отдалечени.“
Схемата долу показва на какво разстояние сме от останалите европейски народи
според генетичните си показатели, т.е. не показва не-европейските ни гени, които при друго проучване са установени родствените връзки:
Изследването се прави в последните 2 години и за него са проучени над 900 кръвни проби на хора, които се определят като потомствени етнически българи. За сравнение са проучени представителите на 41 други популации в цяла Европа!
Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. Това е показало представително проучване на наши и италиански учени, представено вчера в София. Те изследвали митохондриалната хромозома, която се предава по женска линия и почти не се променя. Заради това по нея може да се проследи пътят на човешкия вид от самата му поява.Освен митохондриалната компонента са изследвали и Y хромозомата, която се предава по бащина линия, но резултатите все още не са обобщени.
При митохондриалната хромозома са излезнали следните резултати: При 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.
При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните. Тогава директора на Националната Генетична Лаборатория проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период,.“Този славянски примес в България е в съотношение около 15 -18 %“ – уточнява проф. Кременски!
Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме и с италианците от централната и южната част на Ботуша. Още повече че през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни българи са се заселили в Северните части на Ботуша. Това показва името на древния град Булгария край Милано.
Историческо намигване е и град Булгарограсо в провинция Комо. Около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на Алцек са се заселили в Молизе, Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите – нямаме и 1 % гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена.“Генетичната наука прави на пух и прах лансираните хипотези от началото на миналия век, според които прабългарите са принадлежали към тюркските племена“, коментира директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов, който е в ядрото на научната група. И допълни, че въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. „Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Гълъбов.
Ходят ли траки из София?!
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр.
Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското у нас – съвременните българи.
В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде д-р Десислава Нешева. Крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, и от Средновековието, казва проф. Драга Тончева.
Ще бъдат изследвани около 100-ина наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Целта е да се сравнят гените на древните българи и днешните им наследници. Учените ще изследват отново митохондриалната хромозома, която се съхранява най-добре в пулпата на кътните зъби. Тя може да се отдели и от големите кости на краката и ръцете, но там е по-вероятно да е замърсена от допир с околната среда и хората, обясниха учени.
(Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“) gepard96
Сценарият с Дилян Пеевски начело на ДАНС, беше копие на разработената и отиграна постановка на Янукович в Украйна. Чак следите от индигото личат.
Проруски порядки повсеместно, петата колона на всички ключови позиции в страната, а опозиционните лидери в затвора. Колаборатори, като Костов Циганина, щяха да ни обясняват, как чак сега демокрацията е възтържествувала…
Господ и протестиращите, пресякоха пъкления план на Путин и родните му лакеи. Шапо за болдваните!
Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в чест на таврийските българи бе сформиран в края на 2013 година. Задачата, която си поставят неколцина местни общественици и родолюбци, е не само да реализират в кратки срокове идеята си за паметника, но и да възкресят спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти.
