Archiv der Kategorie: Етика

10 типа токсични хора, от които бягайте далече

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Unbenannt-1Те изсмукват жизнените сили и тласкат към депресия

Токсичните хора са предизвикателство за логиката. Някои нямат никаква представа от негативното влияние, което имат върху околните, други изпитват истинско удоволствие да създават хаос и да притесняват останалите.

Затова е важно да се знае как човек да се пази от тях и да не позволява те да изпиват като вампири енергията и времето му.

Направено наскоро германско изследване на университета “Фридрих Шилер” в Йена показва колко опасни са всъщност токсичните хора. То показва, че негативните емоции, които те предизвикват, карат мозъка да изпада в стрес. А това впоследствие води до сериозни поражения върху организма.

Способността да се контролират емоциите и да се приемат различните форми на натиск спокойно има пряка връзка с разгръщането на способностите. Успелите хора обикновено идентифицират умело токсичните си себеподобни и бързо ги неутрализират.

Често се казва, че всеки е продукт на 5-те души, с които общува най-често. Дори един от тях да е токсичен, той е способен да забави постиженията ни. Сайтът “Бизнес инсайдър” направи списък на 10 типа, които са най-опасни.

Клюкарите

“Големите умове обсъждат идеите, средните – събитията, а дребните – хората”, бе казала някога Елинор Рузвелт.

Клюкарите се хранят от нещастието и несполуките на другите. Те се радват на всяка грешна стъпка в личния и професионалния живот на себеподобните и изобщо не ги е грижа, че с това ги нараняват. Огледайте се наоколо – има твърде много позитивни и интересни хора, от които можете да научите много, не се заслужава да се занимавате с онези, които губят цялото си време, за да обсъждат колеги и познати и да си намират поводи да злорадстват.

Прекалено темпераментните

На някои хора им липсва тотален контрол върху емоциите. Те непрекъснато си изпускат нервите, проектират чувствата си върху вас и често смятат, че вие сте причината да се чувстват зле. Те не вредят пряко, но развихрянето на емоциите им със и без основание кара околните да се чувстват неловко заради тях. Най-опасното е, че този тип хора гледат на близките и познатите си като на кошче за емоционални отпадъци, а това е изтощаващо и трябва да бъде спестено.

Жертвите

Жертвите са трудни за идентифициране, защото първоначално симпатизираме на проблема им. Но колкото повече време минава, става ясно, че нуждата им от вас става обсебваща. Жертвите отхвърлят персоналната си отговорност и превръщат в непреодолима планина всяка дребна бабуна по пътя си. Те не искат да се учат от грешките си. Сентенцията “Мъката е неизбежна, но страданието е избор”, разкрива токсичността им, която се съдържа в тяхното желание да страдат непрекъснато.

Егоцентриците

Егоцентриците смазват с безразличието, с което се отнасят към околните. Когато човек общува с тях, остава с усещането, че е сам. Те се оживяват единствено когато става дума за самите тях. Контактът се осъществява, когато започнете да хвалите невероятните им способности и да четкате самочувствието им. Това обаче едва ли би било ползотворно за самите вас.

Завистниците

За завистниците тревата на другите винаги е по-зелената от собствената им. Дори когато им се случват големи и интересни събития, те не извличат никакво удовлетворение. За тях някой винаги прави нещата по-добре, а другите винаги изглеждат по-красиви. Прекарването на дълго време край завистниците е опасно, защото те ще ви накарат да подценявате собствените си постижения и успехи.

Манипулаторите

Манипулаторите изсмукват времето и енергията ви зад фасадата на приятелството. Често пъти е трудно да ги разкриете, защото използват всякакви похвати, за да се представят като благонамерни. Знаят какво харесвате, какво ви прави щастливи, какво смятате за забавно и използват тази информация като част от скритите си намерения. Манипулаторите винаги искат нещо от вас и ако се поддадете, те ще вземат, вземат, вземат, без да дадат в замяна почти нищо. Крайната им цел е да ви използват заради собствения си просперитет.

Дименторите

Думата не съществува в речника, тя е измислена от авторката на “Хари Потър” Дж. К. Роулинг. Дименторите нямат очи, а само уста, с която прилагат най-страшно си оръжие – целувката на диментора. Така те изсмукват душата на жертвата си през устата. Тези същества не прощават, интересуват се само от това да могат да се хранят. Авторката на книгата Дж. К. Роулинг казва, че е взела идеята за този образ от силно негативните хора. Те налагат песимизма и отрицателното си отношение към света на всеки, когото срещнат. За тях винаги чашата е наполовина празна, те са способни да внушат страх на всеки, който контактува с тях. Изследване на американския университет “Нотър Дам” показва, че студенти, настанени в една стая със силни негативни съквартиранти, са склонни да развият депресия.

Лъжците

За да имате успехи във всяко едно поприще, трябва да си осигурите обкръжение от също успели хора, на които винаги можете да се доверите, да разчитате и които ще се отзоват, когато имате нужда. На лъжците обаче не може да се разчита. Те държат всички в напрежение, защото не е ясно дали казват истината или се опитват да заблудят. Лъжците са от хората, които никога не поемат отговорност и вина, а винаги опитват да я прехвърлят на другите. Тази атмосфера на несигурност е изключително изтощителна. Елиминирайте лъжците за цял живот. Добрата новина е, че те сравнително бързо се разкриват, защото често се увличат и оплитат в измамните си думи и обещания.

Осъдителните

Осъдителните хора са прекалено директни и не се съобразяват, че понякога думите им могат да обидят или да са несправедливи. Те са способни да преобърнат така нещата, от които се вълнувате и които ви интересуват, че да се почувствате ужасно. Вместо да оценяват различимостта и да я разбират, те веднага произнасят присъди. Тяхното мнение е единствено меродавното, те никога не грешат. С такива персони около вас няма да бъдете самите себе си, те няма да ви позволят да сте искрени.

Арогантните

Те също ще ви похабят, защото гледат на всичко, което правите, като на лично предизвикателство. Арогантността е фалшива самоувереност, която обикновено маскира пълната липса на вътрешни опори. Според изследване на университета “Акрон” в Охайо арогантността често е свързана с непреодолими проблеми на работното място. Този тип хора имат посредствени постижения и са неприятни на повечето си колеги.

Бизнес инсайдър/24 chasa

17 цитата от Фройд, които ще ви разкрият повече за вас самите

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Schmutzer_FreudПриживе считан за един от най-спорните учени на XX век, изключителният австрийски невролог и психолог Зигмунд Фройд днес е изучаван във всички университети по света.

В живота му някои го считат за шарлатанин, други за гений. Коко Шанел, например, го нарича „първия мъж-феминистка!“. Тя смятала, че Фройд е провокирал с разсъжденията си сексуалната революция, че той е неофициалният идеолог на тази революция и е вдъхновил жените да потърсят свобода от разбиранията в един мъжки свят. 

Работата на Фройд в поне две насоки го обезсмъртява като учен – изследванията му над сънищата и откритието на подсъзнанието. Неговите мисли и поглед към поведението на човека до днес ни разкриват повече за нас самите и обясняват постъпките на мнозина, с които сме обградени. Можем да разгледаме собствената си личност, през призмата на неговите възгледи. Как? Например, като оценим къде се намираме и как се чувстваме (или как се чувстват други), съгласно следните постулати на Фройд, изброени от сайта AdMe.ru в негови цитати:

„Мащабът на вашата личност е определен от размера на проблемите, които успяват да ви накарат да излезете извън равновесие.“

„Преди сами да се диагностицирате с депресия и понижена самооценка се убедете, че не сте заобиколени от идиоти.“

„Задачата да стават хората щастливи не е включена в световното сътворение.“

„Всичко, което правите в леглото, е прекрасно и абсолютно правилно. Би било чудесно само, ако ни харесваше.“

„За сексуално отклонение може да се счита само пълната липса на секс. Всичко останало е въпрос на вкус.“

„В момента, когато човек започва да мисли за смисъла и стойността на живота, може да започне да се счита, че егото боледува.“

„Първият човек, който е изругал вместо да хвърли камък, е създал цивилизацията.“

„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов съществува само между зависимия и наркотика.“

„Живеем в наистина много странни времена и с удивление наблюдавам, че прогресът нахлува в тях с варварство.“

„Колкото по-безупречно изглеждат хората отвън, толкова по-големи са демоните вътре в тях.“

„Когато ме критикуват, аз мога да се защитя, но съм безсилен серщу похвалата.“

„Ние никога не сме толкова уязвими както когато обичаме, и никога не сме толкова безнадеждно нещастни, както когато губим любов.“

„Първият признак на глупост е пълната липса на срам.“

„Хората са по-морални, отколкото мислят, и далеч по-неморални, отколкото можете да си представите.“

„Голяма част от това, което е вътре в нас, е неосъзнато, а това, което осъзнаваме, до голяма степен е нереалистично.“

„Всеки нормален човек на света е нормален само частично.“

„Понякога една цигара е просто цигара.“

manager.bg

Законът за изобилието – как да се научим да получаваме

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1234561-1024x819Законът за изобилието не се изчерпва с това да бъдем богати и да живеем в лукс

Законът за изобилието гласи, че във Вселената има всичко и тя е неизчерпаем източник на блага. Това голямо изобилие е вече наше, безкрайно достъпно за всички нас през цялото време.
Повечето хора не знаят как да получават, а това е едно от най-важните условия за това да имаме живот изпълнен с изобилие.
Как да се научим да прилагаме Закона за изобилието?

.

1. Запитайте се в кои области от живота вече чувствате изобилието
Това, което подхранваме с вниманието си – расте. Открийте онези аспекти от живота си, в които изобилието вече съществува. Това може да бъде изобилие от любов към семейството – съпруг, деца, роднини, близки и приятели; изобилие от позитивни емоции, които изпитвате, когато вършите любимите си занимания или приходи, които ви удовлетворяват.
Целта на това упражнения е да се фокусирате върху това колко лесно е да получавате в областите, в които няма конфликт в живота ви. Правете това колкото може по-често и особено, когато сте заети с неща, които ви правят щастливи. Колкото повече се вливате съзнателно в този поток на изобилие, който вече имате в живота си, толкова повече енергия за получаване на изобилието ще създавате. Това ще доведе до разширяване на вибрациите и пренасянето им и в другите аспекти от живота ви.

.
2. Освободете примката
Повечето от нас са свикнали да мислят, че задействането на Закона за изобилието включва къртовски труд и много работа. Колкото и странно и нелогично да ви звучи, това не е така! Когато с всички сили се опитваме да постигнем нещо, то винаги ни се изплъзва.
Забележете как се чувствате, когато се мъчите и стремите да получите нещо, като пари или внимание. Чувствате се като животно в клетка, което се опитва да се измъкне.
От друга страна, представете си как се чувствате, когато правите нещо, което обичате. Забелязали ли сте как, когато сте влюбени или правите нещата с ентусиазъм всичко се случва леко и приятно като с магическа пръчка. Това е, защото сте отворени, защото позволявате на енергията да тече през вас и не се съпротивлявате на източника на изобилие. Вие сте в съответствие със Закона за изобилието и получавате всичко.
Обръщайки се към положителни неща в живота си, вие отваряте пътя към изобилието и отпускате примката. Колкото по-малко се опитваме да контролираме нещата, толкова по-голямо облекчение изпитваме.
Облекчението означава получаване. Колкото по-малко се съсредоточаваме върху искането, толкова повече получаваме.

.
3. Благодарност
Един от най-бързите начини да живеете в съзвучие със Закона за изобилието е благодарността. Когато благодарим за всичко, което имаме, ние казваме на Вселената, че я ценим и изпращаме положителни вибрации, които се връщат при нас под формата на изобилие.

chudesa.net

17 прости правила за успешен пробив в живота

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0a4409fd7de9904a5f786d566e19e14d_L1. Не разпространявайте клюки и интриги.

2. Никой никому не е длъжен. Забравете думата „дължа“. В противен случай ще потънете в дългове – както материални, така и морални.

3. Имате идея? Запишете я.

4. Откажете се от навика да се оплаквате. Никой не се интересува от чуждите проблеми.

5. Не се смейте на чуждите мечти.

6. Не се връщайте към хора, които са ви предали. Те не се променят.

7. Прекарвайте с родителите си повече време. Моментът, в който няма да ги има, винаги настъпва неочаквано.

8. Говорете истината и няма да ви се налага да помните нищо.

9. Научете се да си признавате грешките.

10. Закъснявате? Намерете начин да предупредите за това.

11. Съкратете до минимум гледането на телевизия.

12. В сложни ситуации легнете да спите. И не забравяйте, че „и това ще мине“.

13. Дори и в сериозни разправии не обиждайте хората. После ще се помирите, но думите ще се помнят дълго.

14. Вежливостта е голяма сила. Използвайте я по-често.

15. В началото на деня свършете най-трудната и неприятна работа. След това няма да ви занимават тревожни и ненужни мисли.

16. Върнете всички дългове.

17. Помнете фразата „Продължавай напред въпреки всичко“. Опитайте – помага.

gnezdoto.net

Умберто Еко: Какво е кич?

Veröffentlicht am von
Antworten

.

25130223Преди дни L’Espresso публикува забележително есе на Умберто Еко, озаглавено „Кич, кич, кич, ура!“ В есето видният италианския философ представя няколко полемични тези за съвременните измерения на кича:

Всички говорят за кича, но почти никой не може да определи какво точно е кич. И вината не е в този, който не знае какво е кич, а в многобройните изследвания и определения за това понятие.

С лекота можем да наречем кич предпочитанията на другите: сантименталните романи, замъците на Лудвиг II в Бавария, модата от миналото и така нататък, но защо да отричаме нещо, което доставя удоволствие на някого? Защо да лишаваме много хора от насладата да се любуват на вещи, които събуждат в сърцата им сантиментални чувства – фотографиите на деца, например, или порцелановите кученца?

Една от главните трудности, свързани с кича, се заключава в следното: твърде трудно е да определим какво е кич само по себе си. Само вземете предвид факта, че предметите в дома на сеньора Надежда (в стиха „L’amica di Nonna Speranza“ на Guido Gozzano) са изглеждали трогателно в очите на автора, после са възприемани като кич от първите му читатели, а днес – по каноните на такива стилове като „ретро“ и „винтидж“ – не могат да бъдат определени като кич.

Аз обаче не се отказвам от старото си понятие за кича по отношение на това, което наричам болдинизъм в изкуството. В картините си Джовани Болдини изобразява богати дами по такъв начин, че те провокират не само сантиментални чувства, а и плътски желания – поне в изобразяването им от главата до кръста. От кръста надолу образите на дамите провокират у зрителя неволни асоциации с импресионистката живопис. И вероятно зрителите си мислят, че Болдини е щял да има успех в импресионизма. Картините били поръчвани от самите дами или техните мъже.

По този начин художникът, позовавайки се на изкуството, „нелегално“ добавя в своите платна и еротиката. Този трик после беше повторен и от Playboy – списанието публикува снимки на голи жени и паралелно с тях – текстове на знаменити автори, които автоматично се превръщат в почитатели на кича. И отново, щом става дума за кича, не е нужно да споменавам за откровените романи или порнографските филми, които продават именно това, което обещават – без претенция за доставяне на естетическа наслада, но бих припомнил за „Емануела“ на Еманюел Aрсан и „Историята на О.“ на Полин Реаж.

В повечето случаи кичът не е в творбата, а в нашия поглед към нея. Ето и конкретен пример. „Мона Лиза“ без съмнение е едно от най-великите произведения на изкуството. Някои (подчертавам – само някои) от посетителите на Лувъра наистина искат да се насладят на картината. Същевременно значителна част от туристите „гледат“ към Джокондата, но хич не я виждат. Вероятно защото се опитват да я снимат, въпреки че в Интернет отдавна има много отлични снимки на „Мона Лиза“, или се тупат един друг по рамото с думите „Е, видях я“. А след това просто преминават край другите шедьоври в залата, без да ги забелязват. Излиза, че „Мона Лиза“, без тя да има вина за това, се превръща в кич-фетиш.

offnews.bg/

Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Unbenannt-1 KopieПрез 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.

Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.

Дънинг обяснява:

„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“

И още една интересна страна на ефекта:

„Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.

Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията „Уроците на Дънинг-Крюгер“ отново се връща към този любопитен ефект:

„Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.

efekta na Daning

Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.

Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.

Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.

Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите – той се отнася за всички – всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.

Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.

nauka.offnews.bg

За да живееш, трябва да се промениш

Veröffentlicht am von
Antworten

.

orelНа 40 годишна възраст ноктите на орела стават прекалено гъвкави и дълги – и той не може да хваща с тях плячка.

Неговият клюн става твърде извит и дълъг – и не му позволява да се храни.

Перата на крилете и гърдите му стават прекалено тежки и гъсти – и му пречат да лети.

При това положение орелът е изправен пред избор: или смъртта, или дълъг и болезнен период на промени, продължаващи 150 дни.

Той долита до гнездото си, намиращо се на върха на планината, и там започва дълго да удря с клюна си в една скала, докато клюнът не се разбие. Тогава орелът чака, докато му израсне нов клюн, с който изкълвава ноктите си. Когато му израснат нови нокти, орелът изскубва с тях твърде тежкото оперение на крилете и гърдите.

И тогава, след 5 дълги месеца на болки и мъки, с нов клюн, нокти и пера, орелът отново се възражда и може да живее още 30 години спокойно.

Много често, за да продължим да живеем, трябва да се променяме. Понякога тази промяна се придружава от страхове, болка, съмнения.

Ние се избавяме от спомени, навици и остатъци от миналото. Само освобождаването от товара на миналото ще ни позволи да живеем и се наслаждаваме на настоящето и да се подготвим за бъдещето.

ПП. Това е само притча. Да не се възприема, дословно (от автора на блога)

От Мрежата

Ейбрахам Линкълн: Писмо до учителя на сина му

Veröffentlicht am von
Antworten

.

41ebd9fabdb90ed06da3b50568dbb6caУважаеми Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че не всички хора са равни, че не всички хора са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.

Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.

Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.

Научете го, ако можете,  магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята по склона на зелен хълм.

В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.

Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.

Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел.

Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.

Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.

Ейбрахам Линкълн

От Мрежата

39 китайски мъдрости

Bild

Antworten

.

e791ab626e6785062374d45b25cc6e7f_L.

1. Вместо да проклинаш тъмнината, запали свещ.

2. Изпуснатата риба е винаги голяма.

3. Провал не е когато паднеш, а когато откажеш да се изправиш.

4. Който те клевети зад гърба ти, той се бои от теб. Който те хвали в очите, той те презира.

5. Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам.

6. Преди да се разсърдиш – преброй до сто. Преди да удариш – преброй до хиляда.

7. Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.

8. Търпението в момент на гняв ще ти спести много дни на страдание.

9. Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.

10. Силният пълководец няма слаби войници.

11. Мъдрият човек сам взима решенията си, невежият следва общественото мнение.

12. Съди себе си така, както съдиш другите. Прощавай на другите така, както прощаваш на себе си.

13. Пиеш ли вода, мисли за извора.

14. И най-дългото пътешествие започва с една-единствена стъпка.

15. Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.

16. Провалиш ли се сам, сам се изправяй.

17. От откраднат ориз вкусна храна няма да свариш.

18. Когато си богат, не забравяй за бедността. Но когато си беден, не мисли за богатства.

19. Една усмивка може да изтрие милион тревоги.

20. Знаеш ли – говори, каквото знаеш. Не знаеш ли – казвай, че не знаеш.

21. Чуй и ще забравиш. Виж и ще запомниш. Преживей и ще разбереш.

22. Ако искаш да си щастлив за един час, подремни. Ако искаш да си щастлив цял живот, помогни на някого.

23. Не се страхувай от бавното израстване. Страхувай се от това да стоиш неподвижно.

24. Времето е пари, но е трудно да използваш парите, за да получиш време.

25. Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.

26. Ако искаш 1 година благоденствие – засей зърно. Ако искаш 10 години благоденствие – посади дърво. Ако искаш 100 години благоденствие – възпитавай хора.

27. Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.

28. Родителите са ти дали живот, волята си възпитавай сам.

29. Водата може да носи кораба, но и може и да го потопи.

30. Можеш да си върнеш загубеното злато, но изгубеното време – никога.

31. Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.

32. Не хвърляй много камъни само по една птица.

33. Всяка усмивка добавя десет години към живота ти.

34. Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.

35. Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.

36. Голямата радост крие печал, в прекомерните желания се спотайват беди.

37. На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си. С дълго изминалото време научаваш истинския характер на приятелите си.

38. Самородното злато, дори да го претопиш, не губи своя предишен цвят.

39. С малка брадва може да се повали голямо дърво.

gnezdoto.net

Човек помъдрява прекалено късно… Точно когато вече няма време

Veröffentlicht am von
Antworten

.

652db931b03434af33c6ed02458509c9_L„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“

Аржентинският писател, есеист и поет Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева през 1986 г.

gnezdoto.net