Повод да нахвърлям тези редове ми даде настоящата ситуация, около изявлението на единствения ни досега достоен президент, г-н Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира повече за държавен глава.
Та да започнем отначало. Какво се получи? Ни в клин, ни в ръкав, не сондирайки мнение с Президента, нито известявайки го за своите бъдещи действия, едно леке (Радан Кънев), което си проправя с зъби, нокти, лакти и най-вече интриги, път в родния ни ландшафт, се провикна, че г-н Плевенлиев бил неговия кандидат за предстоящите избори.
Последва светкавична реакция от потърпевшия, че това не само не отговаря на истината, но е долна инсинуация и цели само да предизвика интрига. Пред в-к 24часа той буквално избухва от гняв:
„Няма нищо вярно в новината, че ДСБ ще ме подкрепи и издигне за втори мандат, заяви преди минути пред „24 часа“ Росен Плевнелиев.
До минути прессекретариатът на държавния глава ще излезе и с официална позиция.
Според настоящия президент поведението на ДСБ е недостойно и той вижда в дъното на тази лоша интрига „старата политическа класа в лицето на Иван Костов и Георги Първанов„
Разбира се, пачавра леке не хваща, та и Радан ни най-малко не се трогва от звучната плесница, която току що е получил и нагло заявява на другия ден, че пост фактум, с няколко дни закъснение е телефонирал на Пленелиев и го е уведомил за инициативата си.
Последва нова реплика на президента в която той изтъкна, че не е време още сега за номинации, с което пак, вече успокоил се, даде да се разбере, че не държи на подобна „услуга“.
Като за да докаже верността на думите на Айнщайн, че „Вселената може би е безкрайна, но наглостта – сигурно е“, малкия наглец продължи да изпълнява пъкления си план. Този път събра няколко клакьори от файтон „партии“ и „заедно“ пак предложиха Плевнелиев.
Накрая се стигна до абсурдната президентска реакция, Плевнелиев да се извинява и да завоалира причини, защо не иска да се кандидатира за президент.
ДСБ никога, ама никога не са мислили да подкрепят реално Плевнелиев, та те не го направиха на втория тур, когато го избраха, та сега ще го направят…
***
Така. Сега да открехнем завесата и да покажем, защо всъщност бе цялата тази кална постановка и каква мръсна интрига се въртеше в задкулисие.
Лицето Радан Кънев, знаейки, че настоящия ни президент е неизбираем повече на този пост, заради ясната му пронатовска и антируска позиция, целеше не да бъде избран, а обратно – в политическата му кариера Росен Плевнелиев да има загуба, която да се запомни.
Защо? Защото настоящият ни президент, съвсем не се отказва от международна политическа кариера, което именно е трънчето в петата на Лекето, начело на Сектата-ДСБ.
Защо ли? Защото Интриганта си дава много добре сметка, че колкото и да се напъва в България, освен редовно да настъпва мотиката, до друго едва би се добрал, а една международна кариера, подпомогната от фамилните му контакти, е съвсем осъществима опция.
Лошото е, че места резервирани за малката ни Родина в международен аспект са също съвсем малко и всеки конкурент е реално невъзможен за прескачане препъни-камък, за друг.
Затова Малкия интригант държеше на всяка цена Плевнелиев да се катурне в нещо, по време на политическата си кариера, защото той освен доблестта си и изряден до този момент политически път, друг гръб няма.
***
Та така. Продължение на гадната постановка, дано от кукловодите не се предвижда и всеки да го застигне това, което сам се е мъчил, той да направи.
Стискам палци на г-н Плевенлиев, да осъществи всички свои мечти и желания, защото не са много честните и интелигентни българи, които могат добре да представят страната по широкия свят.
Стоя и гледам, как многобройни измислени герои се пенят, относно гласуването в чужбина и инстинктивно се сещам за изборите през 2009.
Тогава с цялото си сърце и душа подпомагах Синята коалиция (изживях ужасно разочарование, ама човек се учи докато е жив и то преди всичко за съжаление от грешките си) и се чудех как мога да бъда полезен, осъзнавайки, че все пак живея в чужбина, а нямам намерение да се завръщам преди пенсиониране окончателно в България.
Възможностите ми бяха ограничени, въпреки че пътувах на лични разноски всяка седмица със самолет до София, за да мога да участвам в демонстрации и други мероприятия организирани от Синята коалиция, но това не беше за мен, достатъчно. Затова на своя глава реших да издействам още една изборна секция във Виена.
След луди скандали (които никога не са ме плашили) с хора от посолството, накрая склониха и така се появи втората секция в австрийската столица. Веднага звъннах на моя позната в Германия (Лидия Фауст от Щутгарт), разказах ѝ какво съм постигнал и я окуражих да направи същото. За съжаление първата ѝ реакция беше пораженска, обяснявайки ми че в Германия това не е възможно. На настояванията ми все пак да опита, тя ми предложи, да съм се обадил пак аз и в Германия, представяйки се за българин живущ там. Разбира се отказах да използвам лъжи, но и обещах да накарам от ДСБ да ударят едно рамо.
Речено сторено, обадих се директно през личния ѝ ДжиЕсЕм на ПР-ката на ДСБ Адриана-Белла Белева с която бегло се познавахме покрай различни инициативи на ДСБ и я помолих партията да излезе с някакво решение по казуса. В началото Ади ме поля с ледено студен душ, обяснявайки ми, че това е кауза пердута, нямали нито време, нито средства, които да заделят за подобни невъзможни дейности, защото възможностите за успех били нулеви.
Наложи се повече от половин час да я убеждавам, като най-силния ми аргумент оставаше, че сам съм го постигнал, не само първи, но и без абсолютно никаква чужда (разбирай политическа), помощ. Накрая склони да помисли по въпроса по-сериозно и на другия ден излезе статия от нея, в която от името на ДСБ беше повдигнат въпроса за гласуването на българите зад граница. Дотук добре…, ама след това веднага изригна една лавина от вечно навсякъде присъстващи, квичащи кибици, до болка познати, опитващи се чрез различни формати и обяздващи различни идеи (с единствената цел да бъдат видяни и разпознати), да спретват всякакви организацийки, в които най-често от самите тях плюс семеен и тясно приятелски кръг се взимаха решенията, като за баластра се привличаха дори мъртви души или хора неподозиращи, че са тапосани да членуват там.
С други думи „Вождове много, индианци да не кажа няма, ама съвсем малко“.
Наглостта стигна дотам, че в „името на гласуващите зад граници“, в България се измайсториха лобистки НПО по въпроса, преследвайки по-комерсиални цели чрез различен лобизъм, от малкото реални бизнесмени в страната.
Това не само ме демотивира, а и отврати до дъното на душата ми и се отдръпнах от всякакви инициативи и всякакви политически формирования. От тогава гледам да не се обвързвам с никой, защото се убедих, че у нас всяка добра идея на даден искрен инициатор, моментално се преработва в лабораториите за политинженерство и се превръща в доходоносна крава за определен брой, едни и същи нагло-нахални навлеци.
Като заключение да спомена, че споделям опита си не за друго, а да са наясно младите в каква комерсиална месомелачка им е определена ролята на полезните идиоти, та мелницата на тарикатите, да може да се завърти, успешно… После да не каже някой, че не е бил предупреден.
До преди около шесдесет години народната ни носия бе и вид документ за самоличност. По отличителните й белези можеше да се разбере от коя област идва даден човек, от кой род е и дори дали е семеен, или не. Шевиците по дрехите не бяха просто шарки, а древни мотиви предавани от поколение на поколение и ревниво пазени от поколенията.
Малцина са тези, които знаят колко стара е тази традиция. Известно е, че ние българите сме изключително консервативни, че обичаме своето, но истината за възрастта на нашата носия ще надхвърли и най-смелите очаквания. Кройката на българските поли и сукмани, бродираните орнаменти по тях, и т.н. са на поне 3500 години.
През 70-те години на ХХ век Д. Нортън-Тейлър извършва проучване относно възникването на ранната келтска цивилизация. Проследявайки влиянията оформили обществото на келтите, британският учен разглежда и материалната култура на тракийските земи от времето на Бронзовата Епоха. Веднага му прави впечатление, че “дрехите” на идолите, а и украсата им е типична за облеклото на съвременното население от долното течение на река Дунав[1] стр. 21.
Друг изследовател обърнал внимание на същият факт е Г. Ардеа, който представи своя работа на Третия конгрес по Тракология състоял се във Виена на 3-6- ти юни 1980 година. Според Ардеа мотивите от националната носия (и бродериите) на румънците се срещат още при траките (гетите) [2] стр. 274-282. Това, което бе пропуснато да се добави е фактът, че същите тези мотиви са типични и за българската носия, а също и, че според историческите извори гетите са основен компонет на населението на Дунавска България.
Пренебрегва се и това, че най-старите топоними от земите на Румъния се обясняват с помощта на българския език, а не на румънския. Факт, който показва ясно какъв е произхода на хората обитавали земите край Карпатите през Античноста. Дори и в по-късни времена хора говорещи български език обитават значителни територии на север от Дунава. За това свидетелства големият брой на български селищни имена. Като пример могат да се посочат Пригорие, Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки, Мирчъ вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.
Да не забравяме и това, че ако някой румънски учен иска да проучи документи от XIV-ти век той трябва да знае старобългарски, защото всички документи от този период са на старобългарски [3] стр. 165-169.
Нека обаче да се върнем към произходът на нашата народна носия. Наистина идолите от Бронзовата епоха на Тракия имат “дрехи”, които по форма и орнаменти могат да се определят като български. Прилагам реконскрукция на древна тракийска женска носия. Кройката и шевиците са взаимствани от тези на идолите, намерени в земите на Балканите.
По своята форма и украса тази древна носия не се различава от народинте носии на българските жени до средата на ХХ век. Изключително важна подробност е фактът, че сред орнаментите от Бронзовата епоха има приемственост с тези от Медно-каменната. Това показва, че коренът на българската орнаментална традиция е още по-стар, което пък е индикация, че сме местен народ, а не азиатски пришълци.
Може някои други народи (като румънци и чуваши ) също да имат шевици подобни на нашите, но най-старите мотиви са от земите на България. Да не забравяме, че от най-дълбока древност трако-пеласгите са мигрирали в различни посоки и са повлиявали всеки по пътя си, понеже са били носители на по-висока култура.
Фиг. 2 и Фиг. 3 представят съпоставка на орнаменти от Медно-камената, Бронзовата и Желязната епоха на Тракия с типични български орнаменти, които могат да се срещнат по шевици, колани и т.н.
За мъжката тракийска носия от Бронзовата епоха няма данни. До този момент, в нашите земи са намирани само женски идоли с имитирана носия*. Съществуват обаче редки реалистични** изображения на тракийски мъже от Античността. От мраморни релефи и стенописи може да се види, че дрехите на гетите показват поразителни прилики с различни български носии.
Наметалата на гетите са заменени от ямурлуци, които са и по-функционални, но от своя страна самият ямурлук е от тракийски по произход [5], [6] стр. 308
Ето, нашият истински “паспорт” – традиционната българска носия показва ясно и убедително къде са корените ни. Предаваните от поколение на поколение кройки и шевици са от Бронзовата епоха на Тракия, а доста мотиви от украсата на ризи и елечета крият произхода си в далечната Медно-Каменна епоха. Защо да се чудим тогава, че тук в България всичко е мило и родно! Та всяка наша клетка е пропита с тракийска кръв! В характерът на българина са съчетани по един уникален начин духът на лечителят Орфей и на богът на войната Арес. Тази невероятна комбинация на възвишена любов и на необуздаема първична сила ни кара да мислим, че сякаш сам Бог е оставил частица от себе си в нас.
Gh.Aldea, Elements de Comunication des Geto–Daces Preserves dans l’art PopuleaireRoumain, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
Г. Ценов,Праотечеството и праезика на Българите, Хелиопол, София, 2000;
6.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Traditionellen Ackerbau und derViezucht der Bulgaren, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren W. Tomascheks, 2-6 Juni, 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
*Има египетски изображения на траки от XIV-XIII-ти и XII-XII –ти век преди Христа. Бойците са с дълги бели, или пъстри ( бродирани) дълги ризи. Главата е бръсната, като са оставени една или три кики.
** Под реалистични трябва да се разбере неелинизирани. На гръцките вази срещаме предимно образи на елинизирани траки.
Какво знаете за собственото си тяло? Фактът, че имате сърце, стомах, бъбреците и черен дроб? Всъщност, вселената на нашето тяло включва много органи, за които ние дори не сме чували. Един такъв орган е тимуса или тимусна жлеза. Тимус на гръцки означава “жизнена сила” и това никак не е случайно.
Тимуса е централен орган на имунната система. При новородено бебе тимусната жлеза е напълно развита и през първата година от живота достига максимален размер от 25 cm3. Теглото на тимуса при шестмесечно бебе достига до 20 гр, което представлява 0,5 % от телесно тегло. Животът на детето през първите 2-3 години до голяма степен зависи от тази жлеза. По време на този период на клетките на имунната система попадайки в тимуса преминават ” курс по бойната подготовка”, където част от новите попълнения, се елиминира, а успешните клетки се превръщат в Т-лимфоцити – “специалните сили”, които могат да неутрализират инфекция, вируси, туморни клетки и патологични промени.
Има ли живот след смъртта на тимуса?
Този орган е пример за изключително преждевременно стареене и умиране. Размерът на тимуса намалява с възрастта, а епителните клетки и се заменят със съединителна и мастна тъкан. На 50-60 години,човек има три пъти по-малка жлеза, а при по-възрастните хора тя отсъства. Но да се страхуваме от естествения процес на изгасване на жлезата, не си струва. Това не е опасно за човешкия живот, тъй като през първите пет години от активната си работа тимуса осигурява нашето тяло достатъчен запас от Т-лимфоцити. Също така част от функциите на тимусната жлеза се предават на клетките на кожата, които синтезират хормони.
Точка на Младостта
Лекарите казват, че колкото по-късно се случва замирането на функциите на тимусната жлеза, толкова по-добре. Експериментите показват, че тимусът може да забави биологичния часовник.Показателен пример за това е тимусната трансплантация на две кучета. На младо животно имплантирали стара жлеза и в резултат на това то остарява бързо и изнемощява. На възрастно куче трансплантирали млада тимусна жлеза и в резултат животното бързо се възстановява, става активно, повишава се апетита му и то започва да изглежда по-младо.
Как тимуса забавя стареенето? Освен подготовката на “специалните сили“ от Т- лимфоцити, жлезата произвежда тимусни хормони, които допринасят за регенерирането на кожата, подобряват възстановяването на клетките и стимулират работата на имунната система. Тимусната жлеза секретира в кръвта биологично активни фактори: растежен фактор, фактор който намалява концентрацията на калций в кръвта, инсулиноподобен фактор, понижаващ съдържанието на захар в кръвта. Накратко тимусът е способен значително да подмладява организма.
Как да се намери точката на младостта?
“Ако искаш да скриеш нещо надеждно, го постави на най-видното място” – така може да се каже за най- мистериозния орган на имунната система – точката на жизнеността и младостта на нашия организъм. Да я намерете е лесно. Необходимо е да поставите събрани два пръста под вдлъбнатината на ключицата. Това е приблизителното местоположение на тимусната жлеза – централната част на гърдите, точно зад гръдната кост.
Как да се съживи точката на младостта?
Дегенерацията на тимуса може да се спре. Възможно е дори да го възстановите. За тимуса е полезно всичко, което укрепва имунната система – подходяща храна, закаляване, топлинни процедури.
Има един много лесен и ефективен метод за въздействие върху тимуса, ефективно стимулиращ вътрешната жизненост – почукване, поглаждане и масажиране на тази точка. Поставете върха на пръстите или леко свит юмрук върху точката на младостта и започнете леко почукване на мястото. Изберете приятен за вас ритъм на почукване. За да активирате тимуса са достатъчни 10-20 повторения.. Ако правите това редовно сутрин и няколко пъти през деня, то точката на младостта ще се активира и ще се почувствате много по-енергичен, весел, може да усетите “мравучкане” по тялото или да изпитате чувство на радост. Въпреки привидната незначителността на процедурите, тяхното положително въздействие е необичайно голямо и има огромно влияние върху оздравяването и подмладяването на организма.
Оздравяването на тимусната жлеза може да се извърши с помощта на хранителна добавка от естествена жлезиста тъкан на капсули или с биорезонансната терапия, при това въздействието ще бъде електромагнитно и информационно ниво. Този вид корекции могат да повишат ефективността на тимуса до нивото на много по-млад организъм.
Ние търсим „точката на щастието.“ Откриваме я и работи с нея. За щастие, не трябва да отиваме далеч. Точката на щастието е в нас. Това е тимусната жлеза, която се намира в центъра на гърдите. Източната медицина я нарича „точка на щастието“, и с право!
Тази жлеза помага за неутрализиране на негативната енергия, укрепване на имунната система, поддържа здравето.
Докосвайте, галете, масажирайте тази точка, и не след много дълго време ще откриете колко ефективна е тя. Това помага да се повишат енергийните ни вибрации на по-високо ниво. Тимусната жлеза поддържат енергията на тялото ни.
Ето защо, когато нашата енергийна система е извън равновесие, тя може да помогне, защото тимусната жлеза е мост между мозъка и тялото.
По време на стрес тимусната жлеза се свива, което води до намаляване на жизнеността.
Как да се стимулира тимуса?
Това може да стане с юмрук, като Тарзан от филма, но не е необходимо нито да викате толкова силно, нито да се катерите по дърветата, нито да биете силно с юмруци в гърдите.
Можете да почуквате или да галите пръсти. Направете това за около 20 секунди и се вдишва дълбоко в същото време. Можете да си повтаряте на ум в същото време: „Всичко е добре в моя свят“, или „Аз съм млад, здрав, красив“ или каквото и да е друго позитивно твърдение.
Как ще разберете, че тимуса се е засилил?
Ще усетите прилив на нова, чиста енергия. При правилно активиране на точката на щастието ще почувствате по тялото си леко „мравучкане“. Може да отнеме известно време, докато се появи това усещане. Не очаквайте резултати веднага. Бъдете последователни и търпеливи. Правете това упражнение всеки ден. След време определено ще почувствате ефекта, и ще бъдете приятно изненадани.
Ако имате чести пристъпи на тревожност, паника и стрес – правете по няколко пъти на ден това простичко стимулиране на тимуса. Сами няма да разберете как ще успеете да си възвърнете баланса в живота.
В една древна японска легенда се разказва за човек, който бил сред най-големите щастливци на света, тъй като бил научил от баща си едно специално умение – да разпознава точката на стоте болести. Момчето масажирало точката всеки ден под напътствията на баща си и живяло толкова дълго, че видяло възхода и падението на не един и двама японски владетели.
Според японските представи в човешкото тяло се намират 265 точки и 12 меридиана.
Натискът, който оказваме върху тях, действа пряко на органите, с които се свързват те. Една от най-важните и почитани точки в източната медицина е точката цзу-сан-ли. Тя е позната в Япония като “точката на стоте болести”, а в Китай като “точката на дълголетието”.
Според източната медицина активирането й оказва мощен подмладяващ и изцелителен ефект върху нас. Тя регулира дейността на всеки орган в човешкото тяло, нормализира функциите им и възстановява организма след всякакви сериозни заболявания, в това число след инсулт. Може да ви избави от един куп заболявания и да предотврати последващи такива. Масажът на тази точка ще ви помогне също така да придобиете увереност, да се справяте по-лесно със стреса и да постигнете вътрешен покой и стабилност.
Още за точката цзу-сан-ли:
– Контролира дейността на органите, разположени в долната част на тялото
– Контролира дейността на гръбначния стълб в частите, които са отговорни за правилното функциониране на стомашно-чревния тракт, храносмилателния тракт, бъбреците и надбъбречните жлези.
Чрез масажиране на цзу-сан-ли можем да повишим активността на надбъбречните жлези, които са един от най-важните защитници на нашето здраве. Те освобождават в кръвта ни безценни хормони като адреналина и хидрокортизона.
Ако всеки ден масажирате „точката на дълголетието“, ще нормализирате дейността на надбъбречните жлези, а последствията от това никак не са незначителни. Нормално функциониращите надбъбречни жлези са равнозначни на подобряване на кръвното налягане, подсилване на имунната система, нормализиране на инсулина и глюкозата, възспиране на възплаителните процеси в организма
За какво още е полезна точката цзу-сан-ли?
– Да се подобри храносмилането
– Да излекуваме болести на храносмилателния тракт
– Да преодолеем последствията от инсулт
Къде се намира тази точка цзу-сан-ли?
”Точката на дълголетието” се намира точно под чашката на коляното. За да я намерите, покрийте коляното с длан. Насочете вниманието си към края на малкия и безименния пръст. Там между костите ще напипате малка вдлъбнатина, в която се намира точката цзу-сан-ли.
Как можете да използвате точката на дълголетието?
Най-доброто време за масаж е сутрин, преди обед. Масажирайте точката 9 пъти с кръгови движения по посока на часовниковата стрелка, както на единия, така и на другия крак. Масажът не бива да продължава повече от 10 минути. Преди началото на масажа заемете удобна позиция в седнало положение. Нормализирайте дишането си и насочете вниманието си към своите чувства. Опитайте се да навлезете в състояние на хармония и осъзнаване, за да почувствате ефекта от това, че сте започнали своята лечителска практика.
За масажа може да използвате пръстите си или зърната на овес, елда или ориз. Някои препоръчват поставянето на половин скилидка чесън върху точката за около час след масажа. Ако искате да изпитате пълния ефект от нейния потенциал източната медицина съветва да започнете лечението с нея по новолуние.
Тези, които търсят начин да намалят килограмите си, могат да масажират точката цзу-сан-ли вечерно време. С този метод може да сваляте по половин килограм на седмица-две. Имайте предвид обаче, че точката не бива да се стимулира непосредствено преди лягане, тъй като тонизира и активизира тялото и ума и няма да ви остави да заспите.
През 1977 година в Лос-Анджелис излиза тъничка книжка „Законите на Мърфи“. Неин автор е Артур Блох. Парадирайки с комична сериозност формулировките на техническия и управленчески фолклор, той придава литературна завършеност на остротите и шегите и ги групира в раздели.
Книжката има шумен успех. Почти никой не остава равнодушен към очевидно веселите и точно изречени афоризми. Кратките фрази са пълни с наблюдателност и хумор, който понякога звучи тъжно и песимистично, но авторът не губи надежда, посвещавайки книгата си на онези, които смело крачат в живота, търсейки истината, ръководейки се от правилото: „Не вярвайте в чудеса, опирайте се на тях!“. В предисловието на своята книжка Артур Блох съобщава, че след излизането на първото издание, той получил писмо от Южна Калифорния, от някакъв Дж. Николс, който му съобщил как се родил изразът „Закон на Мърфи“, станал в Америка добре позната поговорка. През 1949 година в базата на ВВС Едуардс в Калифорния изследвали причините за авариите на самолетите. В базата служил и капитан Ед Мърфи. Оценявайки работата на техниците в една от лабораториите, той мрачно се изказал, че ако може нещо да се направи неправилно, техниците в базата ще направят точно това… По това време авторът на писмото бил ръководител на проекта на компанията „Нортроп“. Тези неразбории той нарекъл „Закон на Мърфи“. На една от пресконференциите, провеждани от полковник от ВВС, той заявил, че цялостното осигуряване на безопасността на полетите е резултат от преодоляването на „Законите на Мърфи“. Така този израз попаднал в пресата. В следващите няколко месеца този „закон“ започнал да се използва широко в промишлената реклама и влязъл в живота. Днес в тълковният речник може да се прочете: „Закон на Мърфи (амер., неофиц.) – принцип, състоящ се в следното: ако някаква неприятност може да се случи, то тя се случва (произходът на тази притча е неизвестен)“.
.
♠ Аксиома на Сайрус: Не всеки въпрос заслужава отговор.
♠ Максима на Волтер: Остроумното изказване абсолютно нищо не доказва.
♠ Закон на Ларсон: Множество хора възприемат късата памет за чиста съвест.
♠ Теория на Оскар Уайлд: Истински познават себе си само дребните хора.
♠ Правило на бащата на Фицджералд: Дръжте се така, сякаш ви наблюдават.
♠ Наблюдение на Дефалкуа: Път без препятствия обикновено не води до никъде.
♠ Следствие от закона на Бейкър: Като стигнеш върха на хълма и го подминеш, веднага набираш скорост.
♠ Наблюдение на Ертц: Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовния неделен ден.
♠ Наблюдение на Талуза Бенкхед: Ако трябваше да изживея живота си още веднъж, аз бих направила същите грешки, само че по-бързо.
♠ Закон на Пирсън: Ако се движите по инерция, значи се плъзгате надолу.
♠ Наблюдение на Бернард Шоу: Разумният човек се приспособява към околния свят, неразумният пък упорито се опитва да приспособи околния свят към себе си. Затова целият прогрес зависи от неразумните хора.
♠ Закон на Джери: От това че всичко е станало друго, изобщо не следва, че нещо се е променило.
♠ Настолен закон на Барбара: Когато устата ви е пълна с храна, никога не казвайте „супер!“.
♠ Гастрономичен закон на Лангфилд: Откриването на ново блюдо за човечеството е много по-полезно от откриването на нова звезда.
♠ Постулат на Пулиам: Никога не стъпвайте в нищо меко.
♠ Закон на Елин: Вероятността да спечелите в лотария мъничко нараства, ако си купите билет от лотарията.
♠ Закон на Батнър: Този, който се смее последен, съобразява най-бавно от всички.
♠ Заповед на Хуго: Сутринта най-напред изяжте една жива жаба – тогава през целия ден с вас вече няма да се случи нищо по-лошо от това.
♠ Закон на Кренске: Пазете се от деня, в който няма да има за какво да поръмжите.
♠ Закон на Хендерсън: Колкото по-малко сте казали, толкова по-малко ще ви се наложи да си вземете обратно.
♠ Правило на Грин: Това, което едрият щрифт дава, дребният го отнема.
♠ Аксиома на Чарлз Осхуд: Никой не смята, че печели прекалено много пари.
♠ Закон на Льо Енгел за счетоводството: Никой още не се е отказал да прави бизнес заради това, че му се налага да плаща прекалено високи данъци поради прекалено високи печалби.
♠ Закон на Харингтън: Чистото бюро е верен признак, че чекмеджетата му са натъпкани догоре.
♠ Закон на Чарлз Дарвин: Щастието не благоприятства работата.
♠ Коридорно правило: Вие можете да минете където си поискате, ако изглеждате сериозен и носите под мишница папка.
♠ Първи закон на деловото писмо: Никога не задавайте в деловото писмо едновременно два въпроса. В ответното послание ще разгледат само онзи от тях, който ви интересува по-малко, и няма да напишат нито дума по другия.
♠ Правило на Хари: Когато не знаете с какво да се заемете, трябва да вървите бързо и да изглеждате загрижен.
♠ Закон на Моузли: Нещастните случаи стават в ситуации, при които двама души се опитват да бъдат умни едновременно.
♠ Първи капан за гения: Нито един началник няма да търпи подчинен, който е винаги прав.
♠ Закон на Перкин: По гърба те потупват само с няколко сантиметра по-високо от мястото, където те изритват с ритник.
♠ Закон на Чапмън: Не бъдете незаменими. Ако е невъзможно да ви заменят, е невъзможно и да ви повишат в длъжност.
♠ Втори закон на големите корпорации: Всяко действие, за което няма никакво логично обяснение, следва да се смята за „фирмена политика“.
♠ Принцип на Принс: На хората, които работят седнали, им плащат повече, отколкото на хората, които работят прави.
♠ Наблюдение на Елизабет Тейлър: Проблемът с онези хора, които нямат никакви недостатъци, се състои в това, че като правило можете да сте абсолютно сигурни в наличието на някакви страшно дразнещи качества в тях.
♠ Закон на Крамър: Хората, които не вярват в нищо на света, с лекота могат да повярват в най-лошото в другите хора.
♠ Правило на Браун: Никога не оскърбявайте хората с формата на своите изказвания, ако сте в състояние да ги оскърбите с тяхното съдържание.
♠ Наблюдение на Марк Твен: Добрите маниери се състоят в умението да се скрие колко много ние мислим за себе си и колко малко – за другите хора.
♠ Правило на Ларошфуко: Всеки от нас има достатъчно сили да преживее нещастието на ближния.
♠ Правило на Лем Съливан: Изкуственият интелект не може ни най-малко да се сравни с естествената глупост.
♠ Правило на Макмахон: Независимо от това какво точно търсите в Интернет, вашите критерии за търсене ще съответстват поне на един порносайт.
♠ Закон на Потър: Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.
♠ Политически принцип на Бърнард Шоу: Правителството, което ограбва Петър, за да заплати на Павел, винаги може да разчита на подкрепа от страна на Павел.
♠ Закон на Паднос: Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.
♠ Закон на Уилсън за политиката: Ако искате да си завъдите врагове, опитайте се да промените нещо.
♠ Закон на Марго: Съвет наричаме онова, за което молим, когато вече знаем отговора, но бихме искали да не го знаем.
♠ Закон на Мелник: Ако от самото начало всичко върви успешно, старайте се да не изглеждате прекалено учудени.
♠ Закон на Филон: За да се учим от грешките си, отначало трябва да разберем, че ги вършим.
♠ Закон Ланинг: Законът на Мърфи винаги нанася удар в най-неподходящото време.
• В 1344 — 1421 г. турците поробват българските земи като извършват кланета и опустошения в невиждан мащаб довели до пълно обезлюдяване на цели райони. Исая Серски пише за това, че «Тогава живите облажаваха умрелите по-рано».
• В 1352 г. турски нашественици извършват масови кланета в Айтос, Ямбол и Пловдив
• В 1359-1364 турски нашественици извършват масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват.
• В 1372 турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува.
• На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. След няколко дена в една от църквите са събрани и изклани още 110 оцелели търновски първенци.
• В 1598 г. турците извършват клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.
• В 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се «за кашмер» са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района.
• На 18 октомври 1688г. турската войска на софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, изклани са над 1000 мъже и стари жени, а селищата са изгорени и сринати до основи. Не са изклани само към 2000 млади момчета, жени и момичета които са отвлечени в робство. Оцелелите след подавяне на Чипровското въстание едва 3000 българи от района, за да се спасят забягват в през Влашко в Банат.
— През юни 1679 година от татарите на Герай хан са извършени масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско. Това принуждава многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко.
• В края на ноември 1689г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Банат.
• В края на юли и началото на август 1737г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата «Света София», много българи от Западните български земи бягат в Банат.
• В периода от 1773г. до 1822г. кърджалийски отреди и регулярни турски войски извършват многократни кланета на българи, опожаряват и ограбват десетки български села и градчета от Дунав до Бяло море и от Ниш до Цариград.
Такава е съдбата на Трявна 20.ІІ.1798, Тетевен още в 1861г. Сопот в 1793, 1800 и 1807, Габрово в 1793 от кърджалии водени от Емин Балталъ, а в 1798г. тук погрома е от регулярни турски войски, Калофер на 22.ХІІ. 1799г. и в 1804, Арбанаси 1796, Велико Търново1796, Троян 1796, Севлиево 1796,Еркеч няколко пъти и в 1808 оцелелите изоставят селото, Копривщица 1793 и още два пъти, Казанлък е нападан няколко пъти, Шипка 1793, Тулово 1785 , Мъглиж 1785 , Елена 1793, Панагюрище 1785, Сопот 1793, Карлово 1785, Чирпан 1793, Ямбол 1794, Жеравна 1794, c. Тича 1795, Градец 1795, с. Пролом карловско — три пъти, с. Сакарци тополовградско (след погрома оцелелите за десетки години изоставят селото), с. Раково котелско, Ловеч, Айтос 1791 , с. Бов, Хасково в 1791, Харманли 1791, Асеновград два пъти, с. Урумкьой Созополско (или Урум ени кьой, дн. Индже войвода, където според легендата прословутия кърджарлия Индже намира смъртта си, всъщност той там само е ранен, а е убит в с. Скулени на р. Прут през 1821 г.), Караеврен (дн. Близнак ), Делиево, Граматиково, Гьоктепе (дн. Звездец), град Ахтопол, с. Едига два пъти, Ениджия, Пейчова махала, Сазара, Крушево, Чеглаик, Селиолу, с. Карабунар и с. Вайсал лозевградско, с. Куру дере Одринско, с. Азара и Софлар бунархисарско, градовете Лозенград, Виза и много други. Някои от тях като Делиево, Карабунар, Пастелево и др. след като са изгорени не са заселени повече. Разорени са десетки манастири.
В тази епоха българите обитават изключително такъв тип населени места и случилото се взема размерите на изтребление. Малко български земи, най-вече много големите градове и бедни планински места са по-слабо засегнати. Сериозно пострадват Гюмюрджннско, Димотишко, Чирменско. Горна и Одринска Тракия и Подунавието са почти обезлюдени.
• През октомври 1829г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.
• През април 1841 г. на Великден в църквата в село Каменица Нишко от турците са изклани мъже от селото, а много жени са изнасилени, това става повод за Нишкото въстание при потушаването на което от албански башибозук командван от Сабри Мустафа Паша са избити хиляди българи, изгорени и разграбени 225 български села и 16 манастира и църкви в Нишко, Пиротско и Лeсковeцко, 10 000 души спасяват живота си като забягват в Сърбия.
• На 10 юни 1850 г. турците от Видинският гарнизон изколват всички българи в Белоградчик и няколко хиляди души във Видинско след подавяне на Видинското зъстание.
• На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание.
• На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при потушаване на Априлското въстание.
Много от оцелелите бятат в Бесарабия и във Влашко.
• В 1797 г. отредите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско. Особено голямо е кръвопролитието в Никопол и околноста. Тук е събрана е голяма група жени и деца българи от раята, натъпкани са в една кошара и са запалени живи да изгорят.
• В 1804 г. Осман Пазвантооглу извършва кланета в опита му за пoдавяне бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско.
• В 1806 г. Осман Пазвантооглу извършва клане над българите във Видин. Пред олтара на църквата св. Петка са изклани няколкостотин миряни и свещеници от града и околността во главе с владиката Калиник, събрани и затворени там по негова заповед.
• На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана.
• На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града.
• На 3 май 1876 г. башибозука предвождан от Ахмед ага Барутанлията извършва клане в Батак при подавяне на Априлското въстание. В църквата са изклани към 1900 мъже, жени и деца, още няколко хиляди българи са изклани, разстреляни или живи изгорени извън храма. Общо жертвите са към 5000 души предимно жени, деца и старци или към 3/4 от населението на града . Църквата канонизира жертвите на Баташкото клане като християнски мъченици.
• На 6 май 1876 г. турците извършват клане и опожаряват село Батошево и близкия Батошевски манастир. При подавяне на Априлското въстание. Малка част от населението се спасява като избягва в Балкана.
• На 9 май 1876 г. башибозук и черкезка конница извършват клане над село Кръвеник. Голяма част от населението е избито, малцина се спасяват като бягат в планината.
• На 9 май 1876 г. башибозука извършва клане и запалва Ново село. Първоначално голяма част от населението успява да се спаси като бяга в планината. Бежанците се добират до м. Табите, една част от тях тръгват към Калофер, но са нападнати от башибозук при Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да се спасят в Калофер. Друга част се спуска по течението на р. Тъжа. Тях башибозука ги пресреща в Пожар дере и в м. Смесите. Тук всички мъже и момчетата са изклани, а жените поругани. Църквата канонизира жертвите на клането като християнски мъченици.
• На 17 май 1876 г. село Бояджик е ограбено, подложено на клане и изгорено по заповед на Шефкет паша от командваната от него редовна турска войска с артилерия без да е участвало в Априлското въстание. Избити са повечето селяни — 200 българи, младежите са накарани да играят «кърваво хоро» преди да ги убият, девойките и жените, които не са избити са озлочестени и отвлечени. Дядото на създателя на компютъра Джон Атанасов по чудо избягва смъртта.
• От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като «башибозук», редовната войска — низам, свиканите запасни части — редиф и черкезки отряди извършнат кланета в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население[22][23]. Това кара Уйлям Гладстон да издаде в 1876г. брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос“. Преиздадена през 1877 г. под заглавие “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876 г.“
• На 14 юли 1877 г. е изклано село Любенова махала до гр. Раднево новозагорско от турската редовна войска с артилерия, башибозук и черкези водена от Реуф паша, командващ турският гарнизон в Нова Загора. Само в църквата са заклани 1013 българи, още толкова са убити изън нея. Общо жертвите са над 2000. Погребани са в двора на църквата. Селото е известно като втори Батак.
• На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.
• На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора.
• На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.
• Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклана и опожарена Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) с участието на албански башибозук, черкези командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани при логистичната подкрепа на старозагорски евреи. Актовете на садизъм са ужасяващи.
Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица» са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете.
Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица» и „Св. Николай», които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново.
• На 21 юли 1877 г. (9-ти стар стил) започва клане и е подпалена Каварна от 3000 башибозук с артилерия и черкези. Едновременно са нападнати, клани и палени околните Шабла, Крапец, Горичане, Българево, Божурец, Смин, Ваклино и др. Докато по настояване на чужди консули населението е евакуирано с параходи към Варна загиват убити, умрели жени и девойки след изнасилвания и удавени общо към 1000 души. Един старец е клан с трион, а едно момче е горено живо. Еранос Ераносян арменският телеграфист в Балчик уведомил консулите е убит от башибозука на 22.(10) юли 1877г. при пристигането си в Каварна.
• На 4 август 1877 в Казанлък турците изколват 200 българи пред храма св. Пророк Илия.
• През август 1877 в Карлово от редовни турски войски и башибозук командван от Исмаил, палача на Батак, брат на Ахмед ага Тъмръшлията, са избити не по-малко от 600 българи (според доклад на френския вицеконсул в Пловдив от 6 август 1877 г.), но турците най-вероятно успяват да прикрият много от убийствата и в действителност жертвите са значително повече.
• В 1877 от турците е изгорено и обезлюдено карловското село Пролом. Пет години са необходими селището да се засели отново.
• В 1877 г. турците извършват клане, изгарят и разрушават Калофер. Избити са поголовно всички мъже и младежи. Десетилетия града е наричан град на вдовиците.
• В 1877-1878г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище(погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент),Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.
• В 1903г. турците жестоко потушават илинденско-преображенското въстание като избиват 994 въстаници и 4 694 избити, изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми са изнасилени, а 176 пленени. 70 835 души са обездомени, 30 000 са прогонени в България, 201 опожарени са села, 12 440 опепелени къщи .
• От 21 февруари до 1 август 1905 година турска редовна войска избива във Воденско 61 мирни селяни.
• На 9 май 1907 г. турци извършват клане до Виница при Кочани в една къшла са заклани 7 българи овчари. Това е клането във Винишката къшла. Международна анкета от австрийският консул в Македония Алфред Рапопорт, военния адютант на Австроунгария полковник Гойгингер и руският консул Орлов стига до извода, че това е дело на турски войници от редифския батальон и местни турци от Калиманци.
• На 21 ноември 1911 година турски полицаи и жандарми в едно с местни турци, босненски изселници (мухаджири), цигани и евреи извършват клане и погром над българите в Щип, граждани и селяни дошли на пазар в града. Убити са 20 българи и 282 ранени. Клането ускорява избухването на Балканската война.
• На 11 януари 1912 г. е извършено клане и погром над българи в Гюрешкия манастир “Св. Богородица“, край Скопие.
• На 1 август (19 юли стар стил) 1912 година турците извършват клане в Кочани Македония. Mестни турци убиват най-малко 34 българи, много са ранени. Това е известно в историята като Кочанско клане. Клането е един от поводите за избухването на Балканската война.
• В началото на юли 1913г. турците избиват и проганват българското население на Ордринска Тракия. На 7 юли 1913г. и следващите дни са изкклани над 1100 българи мъже и жени в голямото село Булгаркьой, селото е опожарено, а останалото население към 1050 души, които не успяват да избягат са отвлечени в Мала Азия. Същото време турците унищожават още над 60 български села, като 24 са напърно изгорени, общо в областта към 55 000 българи са избити и още толкова са отвлечени в Мала Азия или прогонени от родните им села и градове към България.
• В 1913 г. редовната турска войска извършва клането на Илиева нива при с. Глумово Ивайловградско. Турците избиват до едно над 200 пеленачета скрити на южния бряг на река Арда, деца на българи, бягащи от Одринска Тракия. На мястото е издигнат мемориал.
• На 9 март 1985г. в 21:32 часа на гара Буново от протурски терористи е взривен вагона за майки с деца на бързия влак Бургас-София. Планирано е бомбата да убие възможно най-много хора като избухне в тунела Гълъбец (3200 метра), но закъснението на влака с 2 минути ги спасява и взривът става на гарата. При Атентата на са са тежко ранени 9 души (включително 2 деца) и загиват 7 души (2 деца, 2 жени, 1 мъж и 2ма старци).
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта – възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“. В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне – скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо – много жито ще има през годината, ако конецът тлеел – на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Много от добавките, използвани в хранително-вкусовата промишленост са опасни за здравето ни, а в някои случаи могат да предизвикат и рак.
За част от тях направените медицински изследвания са противоречиви, за други е сигурно, че са вредни са забранени за употреба. Въпреки това опасните добавки все още се влагат в много хранителни продукти и бавно рушат нашето здраве.
Аспартам
Аспартамът се използва като подсладител и замества бялата захар в нискокалорични десерти, газирани и обикновени напитки, медикаменти. Представлява комбинация от фенилаланин (около 50%), аспергинова киселина (40%) и метанол (10%). Смятан е от много учени за химична отрова и за най-опасната добавка към храните. Открит е случайно през 1965 г. от химика Джеймс Шлатер, който разработвал ново лекарство за язва по договор с фармацевтичната Компания „Сърл“. Един ден Шлатер без да иска разлял от веществото и усетил сладкия му вкус по пръстите си. Впоследствие става ясно, че новооткритият аспартам е 200 пъти по-сладък от захарта.
През 1970 г. откритието става публично достояние и става известно и под други имена – „NutraSweet”, „Equal”, „Spoonful”, Е 951.
През 1980 г. Public Board of Inquiry гласува единодушно да отхвърли употребата на аспартама, но с идването на власт на Роналд Рейгън, директорът на Агенцията за храните и лекарствата Артър Хейс разрешава употребата на „NutraSweet”. Така постепенно подсладителят завладява американския и световния пазар.
Две изследвания върху експериментални животни през 1970 и 2007 г. намират връзка между аспартама и появата на рак. Регистрирани са 92 болестни симптома, свързани с употребата на аспартам. Сред тях са главоболие, което може да има мигренозен характер, проблеми с паметта, гадене, наддаване на тегло, обриви, депресия (особено у хора с генетичното заболяване фенилкетонурия), безсъние, проблеми със зрението и слуха, сърцебиене, затруднения в дишането, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и виене на свят, ставни болки и др., като дори има съобщени смъртни случаи. Посочените симптоми са толкова често срещани, че някои лекари говорят за „аспартамна болест“.
Според медицинските изследвания, добавката може да усложни или отключи следните заболявания: мултипленна склероза, епилепсия, мозъчни тумори, синдром на хронична умора, болест на Паркинсон, диабет, болест на Алцхаймер, синдром на дефицит на вниманието, аутизъм. Ефектите могат да не се проявят веднага, а след няколко години. Причината за остри неврологични състояния, е свободната аспергинова киселина, която се съдържа в подсладителя. Тя е в групата на вещества, които реагират със специфични рецептори в мозъка. Все повече учени и клиницисти са на мнение, че екситоксините играят много важна роля за появата на някои ендокринни и особено на дегенеративни неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), Паркинсонова болест, болест на Алцхаймер и някои други, и за дефекти в развитието на нервната система на плода по време на бременността.
През 1992 г. „NutraSweet” подписа споразумение с компаниите „Кока кола” и „Пепси кола” с условието да бъде снабдителят им с аспартам. Към 2005 г. подсладителят се използва в над 6000 продукта, а годишната му консумация в световен мащаб възлиза на 16 000 тона. Продава се в почти 100 страни.
Италианският онколог Морандо Софрити преди 3 г. публикува изследване, което доказа повишен риск от рак на черния и на белия дроб при мишки, хранени с аспартам. Проучване от същата година, включващо 60 000 бременни жени, установи връзка между приемането на подсладени с аспартам напитки и случаи на преждевременно раждане. Заради тези резултати Еврокомисията поиска от Европейската агенция за безопасност на храните да направи цялостна оценка на аспартама.
На българския пазар има близо 30 продукта, които съдържат аспартам. Сред тях са „Coca-Cola” и „Pepsi Ligh”, газирана вода “Горна Баня” с дъх на лимон, ментови дражета “Fisherman´s Friends“, дъвките „Orbit“, дражета и дъвки “Mentos“, различни марки разтворими негазирани напитки, дражета, бонбони и дъвки “Winterfresh“, диетични вафли и бисквити, бонбони за гърло, лимонада, енергийни напитки „Pitbull” и „Bulldog”, плодова напитка “Party”, боза, детски мултивитамини „Марсианци“, серия газирани напитки light на „Florina”, детски „Фервекс”.
Натриев нитрит
Натриевият нитрит е на челно място в списъка с най-опасните хранителни добавки, които се влагат при производството на продукти от месо – наденица, сухи колбаси, бекон, пушени меса, хот дог, месо за сандвичи, пакетирана шунка, пеперони, всички видове салами, замразена пица с месо, консервирани супи с месо, замразени храни с месо, равиоли и паста с месо, детски храни с месо, кълцани меса използвани в ресторантите и всички консервирани червени меса. Той осигурява апетитния червен цвят на колбасите и приятен вкус. Доказано е, че натриевият нитрит спира размножаването на бактериите. При обработка на продуктите при висока температура, той се превръща в химически агент, който може да причини тумор.
Натриевият нитрит води до образуването на нитрозамини в организма, а те са причина за рязкото увеличаване на риска от образуване на рак.
Учените са доказали, че консумацията на консервирани увеличава риска от рак на панкреаса с 67%, а консумацията на 50 грама дневно на подобно месо повишава риска от рак на дебелото черво с 50%.
Натриев нитрит се влага в огромната част от продуктите от червено месо и липсва в пилешките или рибни продукти.
През 1970 г. е направен опит за забрана на натриевия нитрит, но регулацията на храните, доминирана от корпоративни интереси и лобита, отстъпва пред производителите на месо.
Натриев глутамат
Натриевият глутамат, или известен още като китайска сол (Е621), представлява аминокиселина, която има свойството да повишава вкусовите качества на продукта като въздейства на чувствителността на рецепторите на езика. Известен е още с наименованията Monosodium Glutamate, Hydrolyzed Vegetable Protein, Accent, Аginomoto, Natural Meat Tenderizer или с абревиатурата MSG.
Използва се като добавка в салатните заливки, разтворими супи, фиксове, бульони на кубчета, чипс, замразените полуфабрикати и в ресторантите. При някои хора тази добавка може да предизвика главоболие и гадене, а научни изследвания показват, че уврежда нервните клетки. MSG предизвиква диабет, мигрена, аутизъм, синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, Алцхаймер.
След консумацията на овкусени с натриев глутамат хранителни продукти, обикновената храна изглежда безвкусна.
В книгата си „Бавното отравяне на Америка” лаборантът от университета „Ватерло” в Онтарио, Канада, Джон Ърб посочва, че Е621 може да предизвика диабет, мигрена, затлъстяване, аутизъм, Алцхаймер и още цял списък с болести. Чрез опити с мишки, Ърб установил, че натриевият глутамат води до затлъстяване. При раждането им изследователите инжектирали на мишките натриев глутамат. Той увеличавал три пъти нивото на инсулина в кръвта на гризачите, от което те затлъстявали. Ърб установил, че повечето от храните в дома му съдържат натриев глутамат. Използвали го и във веригите заведения за бързо хранене „Burger King”, „McDonald’s”, „Wendy’s”, „Taco Bell”, „TGIF”, „Chili’s”, „Applebee’s”, „Denny’s”, „Kentucky Fried Chicken”.
Изследователите смятат, че натриевият глутамат се влага в храната, тъй като хората развиват зависимост към него и купуват съдържащите го продукти постоянно.
Според проучвания от 1978 г., ако на бебетата се инжектира в хипоталамуса натриев глутамат, жлезата се уврежда и по-късно децата развиват затлъстяване.
Калиев ацесулфам
Калиевият ацесулфам е сравнително нов подсладител, който се прилага в газираните напитки от 1998 г. Добавя се в желатиновите десерти и дъвките. Добавката е сладка 200 пъти повече от бялата захар, наполовина от захарина, ¼ от сладостта на сукралозата и приблизително толкова сладка, колкото аспартама.
Калиевият ацесулфам е открит е по случайност от немкия химик Карл Клаус през 1967 г. в Германия. При консумация оставя специфичен метално-горчив вкус в устата. Затова в продуктите, които го съдържат, производителите добавят натриев ферулат, който неутрализира този вкус.
Много изследвания показват, че причинява рак, но според защитниците му, няма достатъчно данни за страничните му ефекти.
Бутилоксианизол
Бутилоксианизолът е антиоксидант, който се слага, за да предотврати окисляването на продуктите, гранясване на мазнините и маслата. Влага се при производството на различни продукти – от чипсове и растително масло, до дъвки.
Бутилоксианизолът е нестабилен и в организма може да се превърне в друго вещество, което води до паталагични изменения в тъканите и поява на тумори. Активността му се повишава в присъствието на други фенолни антиоксиданти.
Пропилгалат
Пропилгалатът е подобен на бутилоксианизола антиоксидант, който се влага в същите продукти. Експертите препоръчват да се избягват храни, в чието производство се използва Е310.
Пропилгалатът е забранен за употреба в бебешките храна, защото дразни храносмилателната система и кожата.
Олестра
Олестрата е фалшива мазнина без калории, което замества мазнините в някои видове чипс и снаксове. Преминава през храносмилателния тракт без да се усвоява, но потиска усвояването на хранителни вещества, които намаляват риска от сърдечни заболявания.
Олестрата се свързва с мастно-разтворимите витамини А,Е,Д и К и каротинина, които поддържат имунната система и предотвратяват някои видове рак . Добавката обаче ги елиминира от организма. „Procter and Gamble”, компанията,която произвежда олестра, призна проблема с витамините и сега обогатявата добавката с тях.
Калиев бромат
Калиевият бромат се използва рядко, но все още се влага в приготвянето на хлебни изделия и продукти от бяло брашно, използва се за набухвател. Някога добавката е влизала в състава на газираните безалкохолни напитки, но от 2000 г. повечето страни се отказват от влагането й, заради канцерогенните й свойства.
Веднъж влязъл в организма, калиевият бромат веднага се превръща в друго вещество, което повишава риска от туморни заболявания. Представлява бяло или кристално синтетично съединение на бромна киселина и вар, без мирис и цвят.
В щата Калифония например на етикета задължително трябва да е отбелязано съдържанието на калиев бромат, известен още като Е 924. Изписва се предупреждението, че продуктът може да е опасен за здравето.
Проведени са многобройни тестове с Е 924, които показват, че е мощен канцероген и предизвиква активно развитието на ракови клетки.
Оцветители
Производителите използват тези добавки, за да имат продуктите по-атрактивен вид, който потребителите да свързват с вкуса. Използват се в най-различни храни и напитки – цветни дъвки, сладки, бонбони, напитки, червено вино, сосове, желатинови продукти.
В Европейския съюз и Австралия регулаторите допускат използването на оцветители, но учените предупреждават, че свойствата им не са изследвани докрай. В САЩ разрешението за употребата им е компрометирано, тъй като федералната агенция по безопасност на храните получава компенсации за всеки фунт (0,453кг.) оцветена храна, която сертифицира. Мнозина смятат това за конфликт на интереси по отношение безопасността на тези оцветители.
Жълтият оцветител татразин (E102) предизвиква астматични пристъпи, уртикария при децата, води до образуването на тумори на щитовидната жлеза, хромозомни увреждания. Тетразин се влага в производството на напитки, конфитюри, сладкиши, зърнени храни, снакс, сухи супи и консерви.
Забранен е за употреба в Норвегия и Австрия. В САЩ и Норвегия не е разрешено използването на жълт куинолин (E104), който се употребява при производството на червила, продукти за коса, одеколони, а също така и в широк кръг медикаменти. Известно е, че предизвиква дерматит.
Норвегия забранява оцветителите, известни като Sunset Yellow FCF и Orange Yellow S FD&C. Те се използват в зърнените храни, производството на хлебни изделия, сладкиши, снакс, сладолед, напитки и риба в консерви; изкуствен произход и някои лекарства. Страничните ефекти са обрив, хрема, алергии, назална конгестия, превъзбуда, туморни образувания в бъбреците, хромозомни увреждания, коремни болки, гадене, повръщане, стомашно разстройство, непоносимост към храна.
Азорубин и камоизин са добавки с червен цвят, които се добиват от катран. Използват се в сладкарските изделия, марципана и желираните продукти. Тъй като те могат да предизвикат нежелани реакции при астматици и алергични към аспирин хора, Швеция, САЩ, Австрия и Норвегия забраняват употребата им.
Е123, наричан амарант, също е червен оцветител, който се извлича от малко растение със същото име. Употребява се в производството на торти, плодови пълнежи за сладкиши, желирани продукти. Възможно е да предизвика астма, екзема и превъзбуда, увреждания при новородени, предизвиква образуването на ракови клетки. Употребата му не е разрешена в САЩ, Русия, Австрия, Норвегия и други страни. В групата на оцветителите, за които също се смята, че водят до развиването на тумори, са Е124 – Ponceau 4R, Cochineal Red A, Е127 – еритрозин, Е129 – алура ред. Над 80% от оцветителите водят до развитието на алергии пише agronovinite.com.
Ни в клин, ни в ръкав, не сондирайки мнение с Президента, нито известявайки го за своите бъдещи действия, едно леке (Радан Кънев), което си проправя с зъби, нокти, лакти и най-вече интриги, път в родния ни ландшафт, се провикна, че г-н Плевенлиев бил неговия кандидат за предстоящите избори.