.

Честит Ви, най-българският празник!

Народна митология
На 1 март се смята, че този ден студът влиза на четиридесет метра в земята. От месец март може да се очаква всичко. И добро и лошо, и слънце и сняг, и дни на пречистване, подреждане на душата. Март е месецът, в който народът се подготвя и за едно друго раждане – Възкресението.
В народната представа Баба Марта е своенравна и капризна. Докато се смее, изведнъж заплаче. Често през март, когато има хубаво време хората се лъжат и изкарват стадата на паша. В преданията Марта бързо напомня за себе си, праща студ и мраз, а стадата и пастирите се вкаменяват завинаги. Известно е, че Марта може лесно да разсмее, но и да разплаче. Наричат я „единственият женски месец в календара”, но според една приказка месец март някога е бил мъж. Той си имал две жени: едната – грозна и стара, другата – хубава и млада. Когато Март гледал първата времето ставало студено и мъгливо, когато погледнел втората – стопляло се и слънцето грейвало.
Ритуали
На 1 март българката почиства къщата си – да свети и да грее от чистота, като пред всяко ново начало, изтупва дюшеците на слънце, подрежда красиво дома си.
Гадания и предсказания. Мартеницата се връзва за здраве и плодовитост. По нея девойките можели да познаят и какъв ще бъде момъкът, за когото ще се омъжат. Когато видят първата лястовица или щъркел или първото цъфнало дръвче, оставят я под камък. Поглеждат я едва когато слънцето се завърти отново към есен и зима, т.е точно след половин година. Ако под мартеницата са полепнали мравки ще е беден техният избраник. Ако закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, ще са румени и здрави през цялата година. Ако мартеницата се хвърли в река, злото ще се оттече и всичко ще върви като по вода. Много разпространено и до днес е поверието, че ако всеки си нарече един ден от март, по него ще познае каква година му предстои.
Символи
Мартеницата е типичен български обреден символ. Закичва се за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Изработва се от усукани памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Бялото е цвят, символ на чистотата и невинност, на радост, красота.  Червеното е цвят на жизненост, здраве и любовен огън. Червеното е светлината на изгарящото и залязващото слънце, на огъня, победата и живота.  В Родопите мартениците се правят от много цветове, в Софийско част от основните цветове са синьо и червено. Синия цвят е свързан с небето и водата – два от четирите основни елемента на света. Смята се за белег на божествената вечност и заедно с това на аристократичност. Зеленият цвят е знак на плодородие, здраве, възраждане, празничност. Когато се прави мартеницата конецът задължително се усуква наляво. Традиционната българска мартеница включва и различни елементи и символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

http://www.mamaibebe.com

.

Навсякъде срещам за щяло и нещяло разсъждения относно „прехода“. Кога бил почнал, дали бил свършил той и прочие брътвежи. До гуша ми дойде от „преходи“, защото такива няма или поне на мен не са познати, а в най-новата ни история, такива животни не съм срещал. За да има преход, трябва да има промяна, а такава поне на мен не ми е известна. Защото това, че ченгетата си показаха парите на яве, е промяна за тях, ама не и за средностатистическия гражданин, който както стенеше преди 10-ти, това прави и сега. За него не виждам да е настъпила някаква промяна. Той трябва само малко да се аклиматизира към новите риалити условия. Преди трябваше да бъхта за комат хляб в името на „светлото бъдеще“, а сега,  за да не заспива гладен… Това е. Ни повече, ни по-малко.

А да, че ‚днес‘ всеки може да псува без да го заключват в пандиза ли? Това ли е промяната? Е да де, ама сега пък могат, ако много знаеш, да те пребият безнаказано например с чукове…, само защото си казал, нещо дет’ не е трябвало да  казваш… Та разлика голяма и в това отношение, не виждам.

Ама да не ви губя времето с празни приказки, с две думи, преход няма, защото промяна няма, а само продуцентите са сменили сценаристите и режисьорите, и на лапнишараните им се струва, че са в друго кино и гледат друг филм… Неее, пак в ченгеджийницата сте си, ама за сол са пуснали и някой, дет’ да се прави, че ролята му е на добрия… А такъв май няма, защото след снимачния ден, актьорите заедно си пият питието…, ако сте ме разбрали правилно… А да… и още нещо за актьорите. Ведомостта на която се разписват за възнаграждението си, е винаги от продуцентите… При всичките актьори – на изпълняващите, както  отрицателни, така и тези с положителните роли…

Това от мен. Приятен уикенд.

.

.

Норвежки политик номинира WikiLeaks за Нобелова награда за мир, съобщи СиЕнЕн.

Според депутата от норвежката област Сьор-Трьонделаг Сноре Вален сайтът, чиито разкрития разтърсиха света, заслужава отличието. Заслугата по думите му е заради приноса за демокрацията и свободата на словото. Според Вален сайтът е допринесъл за прекрояване на картата на информационната свобода.

В коментар за предложението си, публикувано на блога си, депутатът припомня номинацията на китайския дисидент Лю Сяобо. Лю Сяобо беше номиниран с Нобелова награда за мир мината година заради неговата борба в защита на човешките права, демокрацията и свободата на словото в Китай, пише депутатът. Същото прави и WikiLeaks, публикувайки информация за корупция, военни престъпления и мъчения, посочва още депутатът.

Frognews.bg припомня, че на 29 ноември WikiLeaks хвърли бомба, предизвиквайки дипломатически 11 септември, разкривайки нови 250 хиляди секретни американски документи на Държавния департамент на САЩ, които застрашат човешки живот.

Създателят на WikiLeaks Джулиан Асанж заяви, че тези документи касаят всички най-сериозни проблеми в света – „от убийствата в Източен Тимор до поведението на най-големите американски банки“.

http://frognews.bg/

.

Дженовезе, Коломбо, Гамбино, Лукезе, Бонано. Това са имената на петте клана на нюйоркската мафия. С един удар зад решетките се оказаха 127 гангстери, включително цялото ръководство на фамилията Коломбо. „Това беше най-голямата операция срещу организираната престъпност в историята на Федералното бюро за разследване“, заяви заместник-шефът на ФБР в Ню Йорк, Джанис Федарсик. В акцията са участвали над 800 агенти и полицаи.

Обвиненията срещу мафиотите засягат 16 вида престъпления, включително убийства, мокри поръчки, търговия с наркотици, пране на пари, подпалвачество. Най-възрастният обвиняем е един 83-годишен предполагаем мафиотски „кръстник“. Другите са корумпирани чиновници, подкупени синдикалисти, извършители на убийства.

Убийство заради несръчност

Министърът на правосъдието Ерик Холдър отиде лично от Вашингтон в нюйоркския квартал Бруклин, основния терен на огромната операция. Според него извършените арести представляват огромна стъпка в борбата срещу мафията, но битката срещу организираната престъпност далеч не е приключила. „Постоянно се появяват разкрития, че има хора, които са готови да убиват, да ликвидират свидетели или съперници.“, каза Ерик Холдър.

Едно от престъпленията, фиксирани в обвинителния акт, се е случило още през 1981 в един бар в нюйоркския квартал Куийнс. Според министър Холдър това е само един от многото примери за безумните убийства, дело на гангстерите. Тогава двама души са били убити в бар „Шамрок“, само защото се стигнало до караница заради едно разлято питие.

Топене по мафиотски

Представителката на ФБР Джанис Федарсик заяви, че подготовката за операцията е продължила няколко месеца, и в нея са участвали ФБР, тайната служба, различни регионални и местни полицейски части. По време на aкцията са били използвани всички средства – подслушване на телефони, скрити микрофони, както и други източници.

Както се разбира, от голямо значение е била и информацията, получена от арестувани още преди това мафиоти; включително от бандита Салваторе Витале, извършител на 11 убийства, който натопил фамилията Бонано.

Явно поради съображения за сигурност арестуваните близо 130 мафиоти са държани на борда на специален затворнически кораб край Ню Йорк, в очакване на официалното обвинение.

http://www.dw-world.de/

.

Трафикът на дрога и прането на пари се осъществяват с помощта на няколко родни бизнес дами.
Неаполитанската мафия, или фамилиите от областта Кампания, отдавна са известни като най-страховитото разклонение и най-жестокото лице на италианската мафия. За разлика от сицилианската Коза Ностра, неаполитанската Камора през последните 30 години доказа, че е действителната сила не само в Италия и криминална Европа, но и в целия свят.
Информация от няколко разузнавателни служби, публикувана в независими международни интернет сайтове, както и източници на „Торнадо” от нашите и от италианските специални служби показват, че през последните 10 години отношенията между родната организирана престъпност и агентите на Камора са достигнали доста високо ниво на сътрудничество, като двете криминални страни от години осъществяват взаимно изгодни сделки, нарушаващи поне 4 европейски закона.
Именно тук е мястото да се отбележи, че точно фамилиите от Камора са тези, които в последните 30 години движат целия трафик с кокаин от Южна Америка към Европа, в частност към Италия. Извън дрогата, другото важно бизнес перо на Камора е трафикът с обикновени и токсични отпадъци.

След 2000 година в цяла Италия станаха пословични злоупотребите с отпадъци, изцяло контролирани и реализирани от неаполитанската Камора, като само за 4 години бе белязан 30% ръст в скритата печалба, което, макар и с малко, но надмина дори изгодната търговия с наркотици. Един от най-фрапиращите случаи, разкрити от полицията в Неапол през 2006 година, изкара на бял свят истинския бизнес на мафията. Токсични отпадъци, тайно изнасяни от фабрики в Италия, са били смесвани с почва, а след това са били пакетирани и продавани като торове на селските стопани из страната и в чужбина. Само с тази сделка мафията е реализирала тройна печалба. Първо е взимала пари от индустриалци и фабриканти, за да изнесат отровните отпадъци от заводите им, второ, те отново са плащали на мафията, за да бъдат складирани и примеси с почва, и трето, веднъж пакетирани като селскостопанска тор, мафията ги е продавала на граждани от цял свят. По изчисление на финансовата полиция само в Италия реализираната скрита печалба надхвърля 20 милиарда евро в рамките само на 4 години.

Според изключително добре осведомени източници връзката на Камора с нашата организирана престъпност върви по 3 основни направления. Първото е, разбира се, дрогата. България е основен път за хероина, който идва от Афганистан към Европа. Именно затова на наша територия се извършват така наречените „фитки”. „Фитката” не е нищо друго освен най-обикновена бартерна сделка. Определено количество хероин поема към Италия, като срещу него от страна на Камората се получава определено количество кокаин. Коката пристига по крайбрежието на Неапол директно от Колумбия, като се съхранява в специално изготвени складове по цялата дължина на бреговата линия на цялата област Кампания. Много често вилите се водят или на частни лица, или дори на благотворителни организации и фондации. Под тях са изградени огромни бункери за съхранение на коката, които поради близостта им с водата са измазани и изолирани по специална технология, като в тях 24 часа се поддържа постоянна температура от 18 градуса с цел запазване на наркотика в най-доброто му състояние. Именно в тези бункери се извършва и първото „мешане“ на коката. В Италия то най-често се прави от африкански емигранти, които са нещо като вечни роби на клана. Много от тях прекарват месеци наред в бункерите, без да видят слънчева светлина.

След тази първична подготовка на дрогата на европейска земя и при предварително договорена сделка с наши търговци трафиканти (от България те са най-често занимаващи се с търговия на дрехи) пратката поема към България. Важен елемент тук е фактът, че най-големите складове за качествени ментета на световни италиански марки се намират в Секондиляно, в близост до Неапол и въпросните кокаинови вили.

Не трябва да се пропуска и мястото на албанските фамилии в този бизнес. Именно те са тези, които контролират целия път на хероина през Балканите, до Италия и Западна Европа. Много от „фитките” се извършват след предварителна гаранция от някоя албанска фамилия, която работи с клан от Камората. Запознати с пътя на дрогата разказват, че малко преди да напуснат Словения, камионите, пълни с италианска продукция от Кампания, се товарят от албански групи с кокаин, като именно тази група впоследствие осъществява „охраната” на пратката до нашата граница. Същото е и с хероина, обаче в обратна посока.

Изключително добре запознати с този бизнес лица разказват пред „Торнадо”, че от години в полезрението на нашите и италианските служби са две български дами, които дори и към момента се водят като най-големите модни вносителки на италианска конфекция у нас. Една от тях дори е засечена в пряк контакт с един от босовете „първо ниво” на изключително влиятелна фамилия от Кампания, дългогодишен член на Камората. Въпросната дама разполага с верига ултра скъпи магазини из цяла България, като наскоро откри такива и в Македония. Именно зад такъв тип търговия и инвестиции могъщите фамилии на Камората продължават и днес да осъществяват мащабен бизнес с дрога. Друг източник на „Торнадо” пък разказва пред вестника, че за по-голямо улеснение на бизнеса си през последните години Камората е направила огромни подземни бункер-цехове в планините на Албания. Там денонощно се произвежда огромно количество амфетамин и новия хит на пазара – MDMA. Огромна част от тази продукция също минава през територията на България, този път обаче в посока към Близкия изток.

Другото голямо финансово перо, на което се основава доброто сътрудничество между нашите бандити и италианците от Камора, е техният специалитет – отпадъците. През последните години така наречените „стекхолдъри” са предложили на босовете на фамилиите нова крайна дестинация за някои от най-опасните отпадъци на европейските, в частност италиански, химически конгломерати. Новата дестинация се нарича Черно море и в частност българската екватория. Чрез подставени лица от нашата брегова охрана лица, свързани с камористите, са намерили подробна дънна карта на Черно море откъм българската страна, според която теченията са изключително благоприятни за изхвърляне на огромни количества опасни отпадъци.

Според източници на „Торнадо” до момента италиано-българската престъпна група била направила едва няколко пробни „изхвърляния” на отпадъци в морето, като за ефективното развитие на целия план мафиотите постепенно започнали да вербуват нови корумпирани членове от българската брегова охрана, както и лица, имащи отношение и връзка с морската администрация на страната ни. Подобно пробно „изхвърляне“ е регистрирано от службите на 19 март 2010 година на 240 км източно от Бургас. Същият източник твърди, че босове от Камората имали бъдещо намерение, в случай че българската афера потръгне добре, да инвестират част от мръсните си пари в родния морски туризъм.

http://frognews.bg/

.

by Боби on Нед 05 Окт 2008, 23:16

Скъпи Приятели!

Вчера около 16 часа изкачихме връх Мусала в ред Петър, Стефан и аз-Боби по въжето на хребетния ръб, по причина, че северната стръмна страна към Леденото езеро в този час не бе огряна от слънцето и падналия преди време сняг се бе фирновал и бе замръзнал. Това криеше опасност за нас, особено за Петър по липса на грайфери на обувките му.

Направихме снимки на котата – 2971,48 метра. Изпихме чайче, и Стефан, мислейки за ПРИЯТЕЛИте от ФОРУМА поиска да изпратим послание от РС-то на дежурния метеоролог – Росен. След разговор с него посланието ни стана факт, както в Клуба от Стефан, така и в Разходка в планината от Петър и от мен-Боби.

Слязохме на РАПЕЛ по въжето в същия ред и там аз си доставих една малка атракция.

Вечерта ми бе поднесена една изненада. Анелия ме прикани да изляза навън. Помислих си че Джови и Стефан са намислили някой артистичен номер да направят, а напротив изненадата ми бе още по-голяма, защото бях накаран да духна две свещички. Лявата с цифрата „6“, а дясната с цифрата „1“. След това от името на всички ми бе връчен прекрасен подарък, за което казвам едно Голямо Благодаря. Трогнат съм и това ме прави много задължен на всички Ви.

После малко песнички и табла. Ром и Уиски за затопляне и в 22,30 часа завити с по три огледала под ритмично произнесени нежни звуци от Петър заспахме като къпани.

Днес, 5 октомври 2008 г. станахме без наличие на ел.осветление, защото атмосферните условия в Рила от есенни вчера, станаха – зимни.
На Заслон Еверест-Ледено Езеро на 2708 м. н.в. се събудихме затрупани с повече от 30 см сняг. Електрическия ток около 5 часа тази сутрин спря. Температурата рязко се понижи. Това създаде дискомфорт в групата ни пренощувала на тази възможно най-голяма височина в България – на Заслон „ЕВЕРЕСТ – ЛЕДЕНО ЕЗЕРО“.
Разбира се Митко – управителя беше на ниво. След като пуснаха тока около 7 часа той предостави горещо кафе и горещ планински чай. Групата му бе много благодарна.
А и групата остави чисто както в спалните, така и в столовата. Всички си сгънаха одеялата.
Предстоеше ни опасно придвижване, поради това, че пътеката не личеше и острите камъни не се виждаха от натрупания сняг, което можеше да предположи възможност някой да се подхлъзне и навехне глезените.

Благодарение на вярата в мен на групата успяхме внимателно да се придвижим от първото езеро/Леденото/ покрай второ, трето, четвърто и шесто безопасно, без никакво нараняване, между покритите със сняг камъни до хижа Мусала на 2400 м.

Там Павел/Павката/ – 54 годишния домакин предостави една брадва и възможност да се нацепи един „дървен кютук“ и се запали от Джови печката в една от дървените спални, където преди това тя беше приютила трима младежи от Полша.
След престой от 2-3 часа, с възстановени сили, поотпочинали и поизсушили се групата ни потегли през бялата рилска пустиня към Горна лифтена станция на КВЛ „Боровец – Връх Ястребец“ на 2400 м. н.в..
Виелицата и бурята бяха ужасни. Дълбоки преспи, но се справихме отново без наранявания и измръзвания.
Пътя, по който предния ден се беше качило джипчето „ИСУЗО“ двойно предаване на Митко – домакина на Заслон „ЕВЕРЕСТ“, днес беше затрупан и придвижването ни по него беше трудно поради навятия половин метров сняг и натискащия ни отвсякъде, пронизващ до костите силен вятър, заедно със снежната виелица не позволяваха на очите ни да подбират места за стъпване, поради опасностите отдясно в подветрената страна от изток. Пътя не се забелязваше и само благодарение на Господа Бог успявахме да се движим по един в колона, премерено, бавно и напред, колкото и да беше силен вятъра, който клатейки раниците ни даже си позволи да ни повали в преспите.

Имаше моменти, когато завихрянето ни отвяваше на метър под напора на силния вятър.

Към 14 часа достигнахме района на хижа Ястребец, но вятъра стана непоносим /по новините съобщиха, че е достигал 100 км/ в части малко ни затрудни, но с наведени надолу глави стъпихме пред вратата на затворената Горна Станция на КВЛ „Боровец – Връх Ястребец“.

Студът вкочани ръце и крака на няколко от нас и се принудих да ги вкарам в една УАЗКА да се посъвземе част от групата.

Имайки информация за стопанина на лифта-Фирма „Боро-Спорт“ се свързах с директора на кабинковата въжена линия инж. Радослав Ефремов и с главния инженер инж. Деян Николов.
Оказа се, че лифта не работи, а и специалиста, който отговарял за съблюдаване „показателя на сигурност“ бил в отпуск.

Само за 1 час от 14,00 до 15,00 часа, двамата инженери и дежурния на Горна Станция Веско, успяха да подготвят при съответното състояние на сигурност въжената линия заедно с дежурния на Горна – на 2400 м. – станция на КВЛ „Боровец – Ястребец“ при условия на силна виелица и вятър, който клатеше част от металните стени на Горна станция.

Веско пък предостави възможност от макар мизерните за почивка на персонала, тежки условия, особено при „зимни такива“, помещения за почивка, където няколко от туристите Петър – 44 г. и Анелия -16 г. Дякови, Джови – 45 г. и Стефан Краев -51 г. от Виена-Австрия, както и Валя -20 г. и Михаил -28 г. от Варна бяха жестоко измръзнали.

С умение и добре подбрана скорост на движение Веско, при условията на непрекъсната телефонна връзка с инж. Ефремов и инж. Деян Николов на Долна станция успя да придвижи кабинките с минимално отклонение около половин метър до безопасната зона на Междинна станция и оттам до Долна станция, където управлението бе в ръцете на инж. Деян Николов.
За това минимално отклонение допринесохме и ние като балансирахме теглото в ляво и дясно, за да не се удари кабинката при преминаване в стълбовете.

Позволих си без да поискам разрешение от групата да изкажа истинска човешка благодарност за премерените с вещина и познание усилия на екипа на КВЛ „Боровец – Ястребец“ в лицето на инженерите инж. Радослав Ефремов – директор и главния инженер – инж. Деян Николов и дежурния на Горна станция – Веско!

http://www.pss.bg/

.

Аферата Уикилийкс има двойно значение. От една страна, тя се проявява като очевиден скандал, скандал, който не би бил такъв, ако не беше лицемерието, ръководещо отношенията между държавите, гражданите и пресата. От друга страна, аферата вещае дълбоки промени на международно ниво и предусеща едно бъдеще, в което ще доминира регресията.

http://www.kultura.bg/

.

В своя публикация отпреди два дни Франк Щир нарича българския медиен пазар не просто проблемен, но дори най-проблемния в целия ЕС. Защо? Ето отговора на германския журналист: „Това е не само мое мнение. Аз се позовавам на оценката на „Фрийдъм хаус“, която поставя България на едно от последните места в ЕС по свобода на медиите. И от „Репортери без граници“ също потвърждават, че икономически интереси определят българския медиен пазар.“

Медии за политическа употреба

В цитираната класация на „Фрийдъм хаус“ за свободата на медиите България дели 76-то място с Намибия, а „Репортери без граници“ поставя България заедно с Гърция и Бенин на 70-то място по същия показател. Къде да търсим причините за тази нерадостна картина? Франк Щир:

„Според мен е основателно предположението на шефа на ВАЦ Бодо Хомбах, че някои собственици държат медии не за да печелят пари с тях, а за да се сдобият с политическо влияние. Две от последните попълнения на българския вестникарски пазар – „Галерия“ и „Торнадо“ – са пример за много силно политизиране. Те се стремят да печелят читатели не с развлекателни материали, а с ярки политически сюжети. С това искам да кажа, че някои собственици и издатели на медии са в бранша, за да са част от политическата игра, а не за да правят печалба.“

Силното политизиране на медиите не е много характерно за повечето страни в Западна Европа, и със сигурност не за Германия. Защо обаче има почва за това в България, според Франк Щир: „В цял свят зад медийните концерни стоят и политически интереси. Да вземем например Германия от края на 60-те и началото на 70-те години, когато много хора обвиняваха групата „Шпрингер“ заради прокарваната от нея политическа линия. Ще рече, че не е толкова необичайно, когато медии преследват и някакви политически цели. Необичайно е обаче, както в случая с България, когато тези медии доминират в медийния ландшафт. Същото е в корпоративния сектор – определени фирми, например от енергийния сектор, използват медиите за влияние в други сфери на интереси. Например за пи-ар кампании около по-големи проекти.“

Силното политизиране на медиите е признак за това, че дадено общество не е достатъчно напреднало в своята демократизация, смята още Франк Щир. Така например през последните няколко години имаше няколко случая на уволнени журналисти в България, позволили си да поместят или излъчат критични материали.

Хора зад кадър дърпат конците

Това е знак, че определени политически среди оказват влияние върху медиите по начин, който в крайна сметка ограничава свободата на тези медии. В този смисъл, според Щир, по-слабото политизиране на медиите е признак за нормализиране и за по-голям напредък в демократизирането на едно общество:

„Това, че България пропусна навреме да си разчисти сметките с бившата ДС, доведе дотам, че днес за много медии не са знае кои са истинските им собственици. Има медии, които официално се ръководят от главните си редактори или от издатели, но има подозрения, че се стопанисват от съвсем други хора с политически интереси. Между тези две неща – нерешения въпрос с наследството на ДС и неизяснената собственост на част от медиите – има пряка връзка. За мен те са двете страни на един и същи медал“, казва в заключение германският журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

http://www.dw-world.de/