Но да действаме поред. Първата особеност на Уикилийкс е потвърждаването на факта, че всяко досие, образувано от тайните служби (независимо от държавата), в изключителна степен е съчинено с помощта на ксерокопия от пресата. “Необикновените” американски разкрития за сексуалните навици на Берлускони само предават онова, което от месеци можеше да се прочете във всеки един вестник (с изключение на онези, на които Берлускони е собственик). Също така и зловещо карикатурният образ на Кадафи беше от доста време сюжет в скечовете на кабаретните артисти.

Правилото, според което секретните досиета трябва да се съчиняват само по вече известни факти, е от съществено значение за динамичността на секретните служби, и то не само през ХХІ век. Ако отидете в книжарница, в която се продава езотерична литература, ще видите, че всяко произведение (за Свещения Граал, за тайните на Рен льо Шато, за тамплиерите или за розенкройцерите ) точно повтаря вече написаното във вече издадени книги. И причината не е само в това, че авторът на окултни текстове не обича да прави нови разкрития (нито пък че не знае къде да търси сведения за несъществуващото), а е в това, че тези, които се посвещават на окултизма, вярват само на онова, което вече знаят и което препотвърждава вече наученото.

Това е механизмът за успеха на Дан Браун. Също и на секретните досиета. Информаторът е мързелив, а и шефът на тайните служби е такъв (или с ограничен ум, в противен случай, знам ли, можеше да бъде редактор в “Либерасион”), след като признава за вярно само онова, което вече познава. Свръхсекретните информации за Берлускони, които американското посолство в Рим изпрати до държавния департамент, бяха същите онези, които една седмица преди това “Нюзуик” публикува.

Тогава защо разкритията за тези досиета предизвикаха такъв шум? От една страна, те казват нещо, което всеки един интелигентен човек вече знае, а именно, че посолствата, най-малкото след края на Втората световна война и от времето, когато държавните лидери вече могат да си звънят по телефона или да вземат самолета, за да се срещнат заедно на вечеря, вече са загубили своята дипломатическа функция. И с изключение на няколко малки упражнения по представителство, са се превърнали в шпионски центрове. Всеки гледащ сателитна телевизия знае това и само от лицемерие се прави, че не е наясно.

Някога, по времето на Оруел, властта се разбираше като един Биг Брадър, който контролира всяко движение на своите подчинени. Пророчеството на Оруел изцяло се доказа, след като благодарение на телефона всяко движение може да бъде контролирано, както и всяка направена транзакция, всеки посетен хотел, всеки изминат километър и така гражданинът се превърна изцяло в жертва на окото на властта. Но когато става ясно, както се случва в момента, че дори и потайните подземия с тайните на властта не могат да се изплъзнат от контрола на един хакер, зависимостта от контрола престава да бъде еднопосочна и се превръща в кръгообразна. Властта контролира всеки гражданин, но всеки гражданин, или най-малкото хакерът, избран за негов отмъстител, може да разбере всички нейни тайни.

Как може да се задържи една власт, която вече няма възможността да пази своите тайни? Вярно е, и Георг Зимел вече го е казал, че една истинска тайна е празна тайна – тайна без всякакво съдържание (а подобна тайна не може никога да бъде разкрита); вярно е също така, че да знаеш всичко за нрава на Берлускони или на Меркел, на практика представлява една тайна без всякакво съдържание, защото зависи от публичната сфера. В същото време, да разкриеш, както го направи Уикилийкс, че тайните на Хилари Клинтън са празни тайни, означава да й отнемеш цялата власт. Уикилийкс не нанесе никаква вреда на Саркози или на Меркел, но навреди много на Клинтън и Обама.

Какви ще са последствията от тази рана, нанесена на една много силна власт? Очевидно е, че в бъдеще държавите няма да могат да слагат on line никаква тайна информация – все едно да я публикуват на афиш на ъгъла на улицата. Но също така е видно, че сегашните технологии убиват всички надежди за конфиденциални отношения по телефона. Няма нищо по-лесно от това да се открие дали и кога държавният глава е взел самолета и се е видял с някой от колегите си. Как да се поддържат в бъдеще секретни отношения?

Знам много добре, че за момента моето предположение прилича на научна фантастика, но съм принуден да си представя правителствени шпиони, които тайно се придвижват с дилижанси, чиито маршрути не подлежат на контрол, и които носят единствено наизустени послания и в редки случаи, когато информацията е в писмен вид, я крият в тока на обувката. Данните ще се съхраняват в единични копия в чекмеджета, затварящи се с ключ: в крайна сметка, опитът за шпионаж в Уотъргейт имаше по-малък успех от Уикилийкс.

Технологиите днес напредват като раци, т.е. заднишком. Един век, след като безжичният телеграф направи революция в комуникациите, интернет възстанови телеграфа с жици (телефонни). Видеокасетите (аналогови) позволиха на киноманиаците да изучават внимателно всеки филм, превъртвайки го напред и назад, разкривайки всички тайни на монтажа, докато днес дисковете (цифрови) позволяват единствено да се прескача от тема на тема, т.е. в големи отрязъци. С бързия влак човек стига от Рим до Милано за три часа, докато със самолет, като броим и смяната на превозните средства, на човек му трябват три часа и половина. Ето защо, няма да е нещо невиждано, ако политиците и техниците по комуникацията се върнат към колите с конски впряг.

И последна вметка. Някога пресата се опитваше да разбере какво кроят посолствата с тайните си. Днес пък посолствата са тези, които искат от пресата поверителната й информация.

Превод от френски Момчил Христов