Archiv der Kategorie: Общи

Човек помъдрява прекалено късно… Точно когато вече няма време

Veröffentlicht am von
Antworten

.

652db931b03434af33c6ed02458509c9_L„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.

И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.

И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!

След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.

След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.

С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.

След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.

След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.

След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!

С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“

Аржентинският писател, есеист и поет Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева през 1986 г.

gnezdoto.net

Близкоизточни мъдрости

Veröffentlicht am von
Antworten

.

190ab618961. На глупавия прощават 70 грешки, на умния – нито една.

2. Медът се залепва по мустаците на този, койтоа се облизва.

3. Всеки мъдър враг е по-добър от невежия приятел.

4. Ако си направил добро – премълчи, ако са ти направили добро – разкажи.

5. Оставете това, което не ви носи полза – то взима от вас, но не ви дава.

6. Ще бъде ли сянката на дървото права, ако стволът му е крив.

7. Апетитът идва с първата хапка, а кавгата – с първата дума.

8. Ако се колебаеш за нещо – питай баща си; ако го няма – брат си; ако нямаш брат – съседа си; ако си далеч от дома – питай първия срещнат; а ако си в пустинята и няма никого – питай жена си, чуй, какво ще ти каже и направи обратното.

9. Две неща доказват своята ценност след като ги загубиш – младостта и здравето.

10. Думите, докато са в теб, са твой слуга, излязат ли от теб – стават твой господар.

11. Когато даваш заем си приятел, когато си го поискаш обратно – враг.

12. По-добре да живееш един ден с орлите, отколкото година с кокошките.

13. Когато бикът пада, над него се издигат много ножове.

14. Войната е лека за зрителите.

15. Враждувай с царя, но не враждувай със стражата.

16. Един преживян опит е по-добър от седем прочетени мъдрости.

17. Всичко, което е в изобилие, доскучава.

18. Дай на глупавия хиляда акъла – на него винаги ще му хареса само неговият.

19. Стиснатият богаташ е по-беден от щедрия бедняк.

20. Ако нямаш това, което желаеш, пожелай това, което имаш.

21. Не бъди като барабана – гръмогласен, а отвътре – празно.

22. За да запазиш тайната от враговете си, запази я от приятелите си.

23. Който търси приятел без недостатъци, остава сам.

24. Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.

25. В любовта няма съветници.

26. Този, на който къщата е от стъкло, не xвърля камъни по хората.

27. Който има здраве, има надежда. А който има надежда, има всичко.

28. Който е откраднал яйце, ще открадне и кокошка.

29. Шепотът на красива жена може да бъде чут по-далеч от рева на разгневен лъв.

30. Вярвай в Бога, но си завързвай камилите.

31. Който иска да направи нещо, намира средства; който не иска да го направи – намира причини.

topshoping.bg

Благовещение е, не излизайте гладни и без пари

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1332939268_1232906370_1Всички християни – православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници – Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството.

Според Библията на този ден архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството – сина Божий Исус Христос.

За него се разказва в Евангелието на Лука.

Празникът се почита от много майки, защото св. Богородица е тяхна закрилница.

Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през VII в. и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март.

Имен ден празнуват всички с имена

Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и др.

Има и различни суеверия. На този ден се става рано, за да е богата годината.

Всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувицата, да бъде през цялата година сит и с пари.

Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи или ходи, недобро ще го сполети.

Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завързва празна кърпа, поставя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

Празникът се нарича още Благовец и се свързва с

пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля

В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ – коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник – риба с ориз.

Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си.

Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци.

Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета,

те ще родят много сладки плодове.

Според поверието на този ден излизат самодивите и самовилите.

„Събуждат се и излизат от дупките“ змиите и гущерите. Изпълняват се обредни действия, които според народните вярвания имат предпазваща и прогонваща сила. Преди изгрев палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.

Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора и къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: „Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец“ или „Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне“.

По материали на БТА

„Мисля, значи лъжа“: 51 цитата от Станислав Лем

Veröffentlicht am von
Antworten

.

станислав лемДокато не започнах да ползвам Интернет, не знаех, че по света има толкова идиоти.

***

Не се оплаквай, никога не се оплаквай, че си можел да направиш нещо в живота си, но не си го направил. Не си го направил, защото не си можел.

***

Поетът е човек, който умее да бъде нещастен по красив начин.

***

На върха можеш да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!

***

Никой нищо не чете, а ако чете, нищо не разбира, а дори и да разбира, нищо не помни.

***

Че си щастлив разбираш едва по-късно, когато всичко е минало. Човек живее чрез промяната.

***

Когато дадеш на кучето салам, палейки лампа, след известно време кучето ще започне да отделя слюнка само при вида на лампата. А когато на човек показваш мастилени драсканици на хартия, след известно време ще каже, че това е модел на безкрайността на всемира. Всичко това е философия на мозъка, дресура, всичко повече.

***

Великите творби се появяват не благодарение на лудостта, а въпреки нея.

***

В изкуството нещо може да е направено добре или зле, нищо повече.

***

Ако хората бяха правили само това, което им е изглеждало възможно, до днес щяха да стоят в пещерите.

***

Идеята за инвазията на отвъдзвездните е проекция на агресивните черти на хищното, грубо издялано маймуночовечество.

***

В края на краищата всеки от нас е някакъв проект за център на света, само че невинаги добре изпълнен.

***

Запомнете, господине, че всичко се съдържа във всичко. Далечни звезди въздействат върху формата на цветната чашка. В росата на днешното утро присъства вчерашният облак. Всичко е свързано с всеобща взаимозависимост. Нито едно създание не може да излезе извън властта на другите. А толкова повече пък мислещото създание, човекът. Камъни и човешки образи се отразяват във Вашия сън. Аромати на цветя отклоняват пътищата на нашите мисли. Така че, защо да не се изобразява свободно това, което е сътворено случайно?

***

Никой не може да даде повече от онзи, който е загубил всичко.

***

Космосът е лабиринт, изграден от лабиринти.

***

Мисълта е като вятър, за който може да се каже, че полъхва, но няма смисъл да се пита къде е вятърът, когато нищо не полъхва.

***

Не забелязвате ли каква декоративна интелигетност има той? Една такава гладка.

***

Човекът е същество, на което е лесно да навредиш, но е трудно да помогнеш.

***

Постигнах да се унасям в ненавист така, както Буда в нирвана.

***

Човекът ми навява един такъв образ: сякаш някой в продължение на няколкостотин века тежък труд е изваял най-красивата златна фигура, придавайки на всеки сантиметър от нейната повърхност различна форма. Мълчаливи мелодии, миниатюрни фрески, красотата на целия свят, събрана в едно цяло, подчинено на хиляди тайнствени закони. И това изящно изваяние е монтирано във вътрешността на машина за разпръскване на оборски тор.

***

Лудницата е била винаги духовен екстракт на епохата. Различните деморфации, психически изкривявания и странности са толкова разпръснати сред нормалното общество, че е трудно да бъдат забелязани. Едва тук, събрани на едно място, разкриват ясно облика на своето време.

***

Атеист съм по морални съображения. Смятам, че творецът се познава по неговата творба. Според моето впечатление светът е толкова злополучно конструиран, че предпочитам да вярвам, че никой не го е сътворил!

***

Ако не бяхме ние, насекомите щяха да са най-ужасяващите творения на природата. Защото животът е отрицание на механизма, а механизмът – на живота, насекомите обаче са оживени механизми, подигравка, майтап на природата…

***

Мисля, че има места, в които даже Бог може да се компрометира.

***

Чуждият проблем е като легнала щанга.

***

Това, което може да бъде субективно оправдано, престава да бъде такова по отношение на фактите.

***

По геоложката скала човекът живее колкото пеперуда еднодневка.

***

Който се държи по необичаен начин, не трябва да е пременно творец, артист – може да е просто дивак.

***

Няма сънища, сънувани заедно .

***

Политиците са прекалено глупави хора, за да може с помощта на разсъдъка да се предвиждат постъпките им.

***

Няма такива глупости, в които хората да не могат да повярват.

***

Нищо не може да се държи по-неразумно от разума.

***

Научните теории са психическа дъвка.

***

Сега сме като върху леден блок, носен от теченията на технологията. Нямаме власт над него, не знаем накъде ни носи, не знаем как да го управляваме.

***

Който се сражава с помощта на въобръжението, става жертва на въображението.

***

Който Космоса открива, в Космоса пропада.

***

Най-близки трябвало да са родителите ни? А защо не бронираните риби? Нали те са били просто последно звено на еволюцията, както учи вашата биология,         така че сантиментът трябва да се разпростре върху цялото семейство заедно с гущерите.

***

Кракът разбира се Ви е по-ближен, защото Вие можете да го възприемате двояко: веднъж със затворени очи като „осъзнато усещане за притежаване на крак“, а вторият път, когато го гледате, докосвате, с други думи: като предмет. За съжаление, другият човек е винаги предмет.

***

Целият животински свят е паразит на растителния.

***

Ако надникнеш в черепа на жив човек, ще видиш мозъка му, а не неговото съзнание.

***

Ако човек е убеден, че вече знае и разбира всичко окончателно и няма за него никакви тайни, често пъти именно тогава встъпва на пътя към своята гибел.

***

Няма нищо толкова богато на възможности колкото вакуума.

***

Медицината може да бъде добър прозорец към безкрая.

***

Няма демони, ако не се смята за демон свободата; светът е един и Бог е един, и вярата е една, пришълецо, а останалото е мълчание.

***

Действителността в крайна сметка е винаги по-интересна от фикцията, защото носи товара на реалността. Това е същата разлика както между наяве и насън. Можем да сънуваме Бог знае какво. Наяве обаче сме приковани към своя бит.

***

Човечество – това е сборът от нашите дефекти, недостатъци, нашето несъвършенство, то е това, което искаме да бъдем, но не успяваме, не можем, не умеем, то е просто празното място между идеалите и реализацията.

***

Човекът може да възприема не много неща наведнъж; виждаме само това, което става пред нас, тук и сега; осъзнаването на едновременно протичащото множество от процеси, така или иначе свързани помежду си, така или иначе даже взаимно допълващи се надхвърля неговите възможности. Възпримемаме така дори относително прости явления. Съдбата на един човек може да означава много, съдбата на стотици се обхваща трудно, но участта на хиляди, на един милион не значи по същество нищо.

***

Науката не се занимава с онези страни на битието, към които спада комичното. Науката обяснява света, но да ни сближи с него може само изкуството.

***

Само дяволът знае колко лудост се крие понякога в гения и обратното.

***

Светът – та това е сбирище на най-невероятни парадокси, чиято повсеместност не обяснява нищо.

Превод от полски Боян Обретенов /fakel.bg/

10 заблуди на българските интелектуалци

Veröffentlicht am von
Antworten

.

1001-ludmila-svetlin-kartinaИМА една особена порода българи, които наричат себе си “интелектуалци”. Повечето от тях живеят мизерно и изолирано и цялата им енергия отива в даване на интервюта, в които ругаят пазарното общество, или пък страдат по социализма, писателските почивни станции и евтината мастика в барчето на творческия съюз.

Те са живели в “блока на писателите” (представяте ли си примерно Фокнър и Селинджър да живеят в един блок и да си искат назаем чаша олио!). Някои от тях дори са писали нещо навремето, но никой не помни какво точно. И понеже поради особеностите на националния ни характер си нямаме нито Сахаров, нито Солженицин, нито Вацлав Хавел, ние сме принудени да се примиряваме с думите на тези сърдити старчета.

А думите им са глупави. Интелектуалците непрестанно предъвкват няколко несъстоятелни тези. Ето десет от тях:

1. Държавата се нуждае от културна политика

Под това изречение се крие един унизителен просяшки намек: “Държавата трябва да ме субсидира, за да пиша!”

Във времена, когато пенсионерите гладуват, а учителите ровят в кофите за боклук, е абсолютно неморално да искаш държавата да ти финансира бледите съчинения.

Да не би Хемингуей да е получавал субсидии от американския Конгрес?

Ако наистина си добър писател, излез на пазара и продавай. А ако не можеш – смени си професията.

2. Публиката е проста и не ме разбира

Ако се оплакваш от публиката, значи просто си некадърен. “Публиката” се води от простички и ясни критерии – четивно-нечетивно, интересно-досадно, остроумно-тъпо. Шекспир е показвал пиесите си пред публика от докери, проститутки и амбулантни търговци. И не се е оплаквал от вкусовете на “широката публика”. А пък ако смяташ, че творбите ти са оценени само от жена ти и от братовчед ти от Каспичан, защо мрънкаш? Пиши се елитарен автор и легни на тая кълка!

3. Глобализацията съсипва националната култура

В основата на тази заблуда стои един мрачен екзистенциален въпрос: Защо Гришам прави стотици милиони тираж, а моята жалка книжка не се харчи дори сред роднините ми?

Някои нагли копелета дори заявяват, че това било заради езика. Английският бил достъпен за милиони читатели, а българският – не. Грешиш, интелектуалецо. Не те четат не защото не разбират езика ти, а просто защото не ставаш за четене.

4. Младите хора не четат

Да, бе. “Хари Потър” и “Здрач” се четат предимно от пенсионери. Истината е, че днешните млади хора са много по-информирани от поколението на техните родители. Днес източниците на информация са много повече и кръгозорът на един съвременен тийнейджър е изключително широк. Разбира се, има индивиди, които от нищо не се интересуват, но такива има във всяка генерация.

5. Трябва да има данъчни облекчения за хората, които спонсорират изкуството

Тази горчива заблуда най-вероятно е дошла от средите на бизнеса. Някой некадърен автор се е напил по случайност с някой кадърен бизнесмен и е седнал да му реве, че се нуждае от спонсорство. Бизнесменът е проявил тактичност и вместо да му каже: “Нямам излишни пари за тъпите ти текстове”, се е измъкнал с витиеватото: “И аз милея за българската култура и бих я подкрепил, ако държавата ми даваше данъчни облекчения.”

Така в душата на бедния автор е покълнала илюзията, че бизнесът изгаря от нетърпение да финансира поредната му литературна чекия, но видиш ли – държавата пречи. Графоманията не бива да се толерира от държавата с никакви облекчения. Графоманията е болест и трябва да се лекува.

6. Има световен заговор срещу българската култура

Колкото по-неуспял е един човек в професията си, толкова по-лесно прегръща конспиративните идеи.

Приятна илюзия е да смяташ, че целият свят е срещу теб, защото се страхува от невероятния ти потенциал.

Много по-уютно се живее с такива героични заблуди, отколкото с истината, че светът дори не знае кой си и изобщо не му пука за теб.

Само си представете как в някакво мрачно помещение край една дълга дъбова маса са се събрали Мадона, Стивън Спилбърг, Джоан Роулинг, Джон Гришъм и Мик Джагър и трескаво умуват как да преебат българската култура.

7. Интелектуалците са морален ориентир на нацията

Историята ни учи, че всички опити на отделна каста да вземе монопол върху морала, завършват зле. В България въпросът опира до това доколко хората, които наричат себе си “интелектуалци”, имат право да морализаторстват.

Отварянето на досиетата даде отговор на този въпрос и показа как в България понятията “интелигенция” и intelligence са били свързани в една необяснимо топла връзка.

8. Свободният пазар вреди на изкуството

Когато се сблъска с факта, че творбите му не се харчат, интелектуалецът яростно се нахвърля върху пазарните закони.

Логиката му е приблизително такава: “Някой трябва да е виновен за това, че не мога да продам труда си. Този някой не съм аз, защото аз никога не съм виновен. Значи виновен е гадният пазар.”

Тази псевдологика води до яростни нападки към хората, които успяват да продадат книгите си, картините си, музиката си.

Те са обвинени във всички смъртни грехове. Гилдията на неуспелите ги дамгосва с определения като “халтураджии”, “продажници” и “чалгаджии” и отказва да си говори с тях.

9. Интелектуалците могат да учат правителството как да управлява

В България политиката все още е аматьорска дейност и това дава кураж на някои нереализирани писатели, художници и музиканти да претендират, че могат да дават акъл на властта.

Тези им напъни са замаскирани с благородни фрази като “нека с общи усилия да излезем от кризата”, “да работим на ползу роду” и т.н.

Тези хора хем искат да са близки до властта, за да се ползват от облагите й, хем отказват да носят отговорност, а предпочитат да “участват на експертно ниво”, сиреч да дават акъл, без да им пука за последствията.

10. И ний сме дали нещо на света

Да лежиш на стари лаври, е приятно, но не е продуктивно. Това, че си роден в страната на Ботев и Вазов, не те прави Ботев и Вазов.

Това, че живееш в общество с някакви литературни традиции, не те прави автоматично част от тези традиции.

Доста тъпо е да се хвалиш с текстове, които не ти си написал.

Има една притча за един човек, който карал гъски към пазара. И понеже гъските по природа са си гъски и разбират само от бой, той ги налагал с върбова пръчка.

Една от гъските (очевидно интелектуалка) се обърнала към човека и изкрякала:

– Как не те е срам да ни удряш, знаеш ли ние кои сме! Нашите деди някога са спасили Рим!

А човекът я шибнал още по-силно с пръчката и казал:

– Да, зная, че вашите деди са спасили Рим. А вие какво сте направили?

* От фейсбук страницата на Иво Сиромахов

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша…

Veröffentlicht am von
Antworten

.

DSC00096nЗдравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

автор: Гергана Лабова

7 ПРИЧИНИ ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА ПОСТИГНЕТЕ НИЩО ВЕЛИКО

Veröffentlicht am von
Antworten

.

m166Предизвикателната статия на бизнесмена Реймар Тирадо (Raymmar Tirado), която ще ви ошамари и ще ви ободри.

Авторът, който жадува за знания и никога не се спира на постигнатото, споделя своите мисли. Прочетете ги, а после докажете на човека, че всъщност той не е прав.

Ще ви разкажа онова, на което няма да ви научат. За онова, което ни кара да излезем от границите на обичайното съществуване. Например да излезем изпод родителското крило, да сменим работата, да пратим всичко по дяволите и да направим поне нещо. Опитът, който получаваме в реалния живот, е далеч по-широк от рамките на образователната ни система. Подобни навици може да развиете, само ако наистина намерите себе си. Само когато заложите всичко или се сблъскате с евентуален провал. Тези умения се появяват, ако рискувате всичко, за да намерите нещо наистина велико. Всичко, което искам да кажа, е, че в играта с името Живот вие нямате никакви шансове. Защо?

1. Малко сте губили.

Толкова ви е комфортно във вашата посредственост, че дори не искате да опитате. Предпочитате да говорите, че трябва да научите нов език, вместо да го учите. Ще „се правите, че работите” или може би ще отложите сложната задача за утре. Мразите работата си, но не сте готови да търсите нова.

И докато вие седите със скръстени ръце и дори не се опитвате, аз се уча от грешките си, изпробвам себе си изучавам новото.

Когато губя, аз се уча и променям пътя си, така че той винаги да води напред. Това е като процеса на каляване на металите: аз минавам през огъня и се оформям… с формата на остър меч, който ще ви накълца на части, ако не положите повече усилия.

2. Вълнува ви мнението на околните.

И вие се нагаждате към него. Защото се страхувате светът да ви види такъв, какъвто сте. Мислите така, защото съдите другите, все едно и другите, на свой ред, са длъжни да ви съдят. Повече ви вълнуват вашите боклуци, отколкото онова, което сте направили.

Докато харчите парите си за нови парцали, коли, скъпа храна и вечери по баровете, аз се интересувам от себе си. И докато се пънете да се приспособите към света на околните, аз правя така, че светът да се приспособява към мен.

Аз уверено ще отхвърля всичките си съмнения и ще покажа на света истинския себе си. Аз имам имунитет към мнението ви, аз стоя заобиколен от идеи. Докато вие свиквате с баналностите, аз изследвам необикновеното.

3. Мислите се за по-умен, отколкото сте наистина.

Всъщност вие сте правили всичко онова, което и другите. Вие сте учили същото, дори сте чели същите неща. Да не си мислите, че, след като сте си взели изпитите, сте станали по-умни?

Знанията не са в онова, на което се учиш, а в онова как живееш.

Ако се наложи, аз ще си взема изпитите. А дали вие ще можете да се справите с онези задачи, които моят живот ми предоставя? Онези изпити, които ви оценяват не с количество балове или в проценти, а с една-единствена оценка: оцеляването.

4. Не четете.

Не четете въобще или четете само онова, което сте длъжни. Смятате, че историята е скучна, а философията – тъпа. Предпочитате телевизора пред това да откриете нещо ново, да опитате да вникнете в мислите на друг човек, за да разберете по-добре заобикалящия ви свят. Отказвате да признаете, че цялата сила на света се крие в думите на онези, които са живели преди нас.

Всичко, от което имате нужда, може да го намерите в огромното количество книги, които сега са по-достъпни откогато и да било. Дори и тази статия не я четете. Най-вероятно онези, които я четат, и без това си го знаят. Може да закараш коня на водопой, но не можеш да го накараш да пие.

5. Не сте любознателни.

Защото научавате новините от контролирани от държавата СМИ, а онези на свой ред ги копират едни от други. Защото не си правите труда да си зададете въпроса: „Ами ако всичко това е лъжа?” – и не допускате възможността, че наистина е така. Преките задължения на масмедиите са да ни разсейват от най-важното.

Аз имам жажда за знания, независимо от темата.

Докато сте заети да играете в Angry Birds, аз чета за теория на струните и квантовата механика.

Така ще мога да погледна на собствените си аргументи от различни гледни точки и ще търся слабото им място. За да разбера как може евентуално да ми възразите. Ще разбера и двете страни на спора и ако приема вашата страна и започна да споря, то ще победя. Даже ако току-що съм ви победил в същия спор.

6. Не задавате въпроси.

Вие не се усъмнявате в авторитетите. И не си задавате въпроси. Не разбирате значението на правилно зададения въпрос, уважителното несъгласие и възможността да отстоявате мнението си пред онези, които не са съгласни с вас. Не се запитвате по отношение на реалността – прекалено сте заети да оцелявате в тази монотонност. Трябва да структурирате въпросите си към този свят.

7. Истина ви изкарва извън кожата.

Признайте факта, че вие всъщност нищо не знаете. Най-вероятно тази статия вече ви лази по нервите. Една статия от интернет няма да ви възмезди онова време от живота, което сте загубили напразно.

Вие живеете с гордо вдигната глава, без да се интересувате от случващото се наоколо. В блажено неведение за реалността, която е толкова близо до вас, че, ако си изплезите езика, ще почувствате колко е „приятна на вкус” истината.

И тогава ще разберете, че единственото, което ви пречи да правите наистина велики неща, сте вие самите.

Превод: zenom.pro

10 токсични хора, които не трябва да взимате със себе си в 2015 г.

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0И тази година излетя като един миг, а вече сме на прага на новата – една година, изпълнена с възможности. Това, което ще постигнете през следващата година, значително зависи от хората, с които се обграждате.
Когато посрещате новата година, бъдете сигурни, че не взимате нищо ненужно с вас. Оставете тези „токсични“ хора в 2014 г., ще се почувствате много по-леки, което ще ви даде един летящ старт през новата година.

1. Хората, които правят живота ви по-стресиращ

Стресът не е непременно нещо лошо – в действителност е точно това, което възприемате. Ако смятате, че стресът е лош за вас, тогава ще е лош за вас. Ако използвате стреса като мотиватор, да ви мотивира да действате, то действително може да бъде по-скоро добър.
Въпреки това трябва да се стремите да избягвате по-скоро стреса от хората, отколкото от ситуациите. Ако имате хора в живота си, които постоянно ви стресират, тогава послушайте себе си и отстранете тези хора от всекидневието си. Животът е стресиращ сам по себе си. Не е нужно някой да допринася допълнително за това.

2. Хората, които ви използват

Ако трябва да бъдем честни, всеки използва всеки – и обикновено това е ОК. Понякога общуваме с останалите, защото осъзнаваме, че по някакъв начин това ще е от полза за нас.
И понякога откриваме, че хората, които ни използват по определен начин, в крайна сметка ни нараняват. Повечето хора ще ни използват и по този начин или ще запазят, или ще подобрят жизнения ни стандарт. Но ги има и тези токсични хора, които ни използват и ни изоставят изтощени, чувствайки се като паразити. Тези хора нямат място в живота ви; и не ги взимайте с вас през 2015.

3. Хората, които не ви уважават

Всеки почтен човек заслужава да бъде уважаван в замяна; така работи уважението. Ако установите, че имате човек или хора в живота си, които имат затруднения да ви удостоят с нужното уважение, кажете им да се отдалечат от вас. Уважавайте себе си и никога не позволявайте на другите да проявяват неуважение към вас.

4. Хората, които винаги успяват да ви наранят

Хората могат да бъдат глупави понякога. Хората, които са част от живота ни, са тези, за които най-много ни е грижа. Но за съжаление много от тези хора понякога ни нараняват.
Проблемът е, че когато другите ни причиняват болка, ние си припомняме колко много тези хора означават за нас. Ако те могат да ни наранят емоционално, ние трябва да се грижим за тях и така им позволяваме да останат част от живота ни.

Често, позволяваме на тези хора да заемат повече място. Хората нараняват други хора – това е просто начинът, по който светът работи. Но ако има някой в живота ви, който постоянно ви наранява, направете си услуга и дръжте този човек на разстояние.
Болката може да се възприеме като нещо добро само ако ви носи някакъв урок. В този случай, урокът е да спрем да позволяваме на другите да ни използват като боксова круша.

5. Хората, които не могат да спрат да лъжат

Всеки лъже. В действителност, в рамките на първите няколко минути на срещата с нов човек, той може да ви излъже няколко пъти. Повечето лъжи са безвредни, но всичко това се променя, когато хората, които ви лъжат, са тези, на които имате доверие.
Заобиколете се с доверени хора и ще се почувствате много по-добре. Лъжите са почти навсякъде, но истината, от друга страна, се среща много по-рядко.

6. Хората, които ви се усмихват, а ви обиждат зад гърба ви

Това са страхливци, които нямат смелостта да кажат това, което мислят. Тези хора се наслаждават, преструвайки се на ваши приятели, докато ви обиждат пред останала част от света.
Те ще съсипят репутацията ви. Забравете тези хора през новата година. Не заслужават вниманието ви по никакъв начин.

7. Хората, на които не им пука за теб, но обичат да се преструват, че е така

Всички сме имали хора в живота си, които са наши приятели, само когато им е удобно. Тези токсични лица са псевдо приятели – много е забавно да излизаш с тях, обичат да им се помага, но когато имате нужда от тяхната помощ, не можете да ги намерите никъде.
Тези хора са особено токсични, защото те ви дават илюзия за сигурност. Вие мислите, че можете да се опрете на тях за подкрепа, но когато ги потърсите, ще се озовете сами.

8. Хората, които ви дърпат към предишния ви начин на живот

Животът е интересен и вълнуващ, ако е постоянно прогресиращ. Само когато постоянно се движим напред, постоянно подобряваме себе си и заобикалящата ни среда, ние сме в състояние да намерим удовлетворение и щастие.
Повечето хора задържат тези индивиди в живота си, които са били част от досегашния живот, без да проумяват, че те ги дърпат назад.
Вие сте работили усилено, за да прогресирате и да направите промени, но тези хора предпочитат живота такъв, какъвто е бил, и ще опитат всичко възможно да ви върнат в пещерата, от която сте изпълзели. Бъдете предпазливи по отношение на тези хора, те винаги успяват да върнат напредъка, върху който сте работили толкова усилено.

9. Хората, които ви дърпат назад

Има един факт за живота, който трябва да надраснете и приемете – факт, който не е особено приятен, но все пак е необходимо да го приемете за истина. Много хора в живота ни, хората, които наричаме приятели, не трябва да бъдат част от живота ни. С течение на времето ние се променяме като индивиди. Нашите мечти и цели се променят.
Много от хората в живота ви вероятно не искат да живеят живота, който строите за себе си. Защото те са егоцентрични, те ще направят всичко възможно, за да създадете своя версия на техния идеален живот и ги въвлечете в него.
Повечето пъти, хората не успяват да създадат живота на мечтите си, защото се обграждат с хора, които имат за цел нещо съвсем различно.

10. Хората, които просто заемат място

Всичко в живота е ограничено. Ресурсите са ограничени. Времето е ограничено. Местата са ограничени. Каквото можете да постигнете в живота си, е ограничено. Ние не можем и никога няма да бъдем в състояние да имаме всичко.
Ето защо трябва да бъдете много внимателни не само с това, което сте избрали да направите, но и с когото решите да го направите .
Можете да поддържате само шепа силни връзки в даден момент – просто не разполагате с време и енергия да се справяте с повече.
Ако се заобикаляте в живота си с не толкова приятни хора, вие ще създадете за себе си не толкова приятен живот. Ако хората около вас не допринасят за по-добър живот, следва по подразбиране, че те взимат от него.
Оставете ги през 2014 г. и изградете за себе си по-добър вътрешен кръг.

http://dama.bg

Къде са всичките добри мъже? (Where Are All the Good Men?)

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Image_4449561_407Проф. Филип Зимбардо от Станфордския университет: Съвременните мъже се скриха на най-сигурното място – интернет

Настъпиха нови времена, живеем в ерата на жените. Те са силни, независими, мъжете им страдат от комплекси и се крият във виртуалния свят. Ако не се приспособят, могат да изчезнат! Това предупреждава проф. Филип Зимбардо, известен професор по психология от Станфордския университет. Именно той ръководи един от най-известните съвременни научни експерименти – опита в американски затвор през 70-те години на ХХ век, където статистите, изпълняващи ролята на охранители, се превръщат в истински тирани.
Проф. Зимбардо е автор на многобройни книги. Най-новата, Where Are All the Good Men (“Къде са всичките добри мъже”), е посветена на плашеща тенденция в съвременната човешка цивилизация – младите мъже предпочитат уюта на интернет пространството пред реалните контакти с другия пол. “Светът без мъже би бил доста тъжен”, казва проф. Зимбардо в интервю за сп. Twj styl.

– Жените днес са силният пол, мъжете – слабият. Съгласен ли сте с това твърдение, професоре?
– Боя се, че е така. За съжаление. Мъжете са като изчезващ вид. Разбира се, малко преувеличавам. Но истината е, че за пръв път в историята на човечеството мъжете престанаха да бъдат най-важни. Допреди 50 години момченцето, идващо на бял свят, е било привилегировано.Защото имало пенис. Бил от “клуба”. За всички е било ясно, че в бъдеще то ще има добра работа, ще направи кариера, ще постигне успех, може би ще стане политик. Ще стане НЯКОЙ. А от момиченцето никой не очаквал това.
– Днес е различно?
– Абсолютно. Това е историческа революция! Миналата година сред студентите в САЩ жените бяха повече – дори в медицинските, математическите и инженерните дисциплини, традиционните мъжки бастиони. Дипломират се, получават прекрасна работа, достойно заплащане, изнасят се от родния дом. Така е и в Европа. Женствеността започна да остава в сянка. Жените стават все по-добри. Добре се протрудиха за това. И тенденцията ще се задълбочава.
– А мъжете? Щом не учат и не се борят за професионален успех, какво тогава правят?
– Ще ви разкажа за едно интересно явление: всяка година в САЩ все по-малко млади мъже се записват на шофьорски курсове. Жените са повече. Учените решиха да изследват феномена – все пак младите хора винаги са мечтали за собствена кола, синонима на свободата и зрелостта. Днешният юноша обаче не мечтае за това. На въпроса на психолозите отговаря: “Защо ми е кола? Не ми трябва. Нямам намерение да ходя никъде!” Не му е интересно да заведе момиче на кино, да отидат заедно на почивка, да преживеят някакви приключения.
– Предпочита да си стои вкъщи?
– Предпочита да не излиза от стаята си. Ето ви отговор на въпроса: мъжете избягаха. В единственото място, където се чувстват сигурни, където не трябва да се съизмерват с жените, но пък могат да контролират всичко и да се изказват. В интернет.
Някога можеха да избират между две роли: воин или глава на семейство. Днес в реалния свят по-рядко се реализират, защото воините вече не са необходими, а главите на семейството, тоест хората, които изкарват парите за храна и дом, все по-често са жени. Във виртуалния свят обаче все още могат да навличат костюма на мачото. В играта Call of Duty ще бъде войник. В Grand Theft Auto – безскрупулен гангстер. Ще се сдобие с мускулесто тяло, оръжие, ще стане герой. Никой няма да може да го победи, а ако загине, веднага ще се прероди…
Производителите на игри усетиха, че могат да спечелят от желанието на мъжете да бъдат герои. Игрите са все по-завладяващи, визуално зашеметяващи. Смятам, че скоро играчът ще може да предаде собствените си черти на героя от играта. Ще вижда там себе си – победителя. Защо му е да излиза от стаята?!
– Звучи като сценарий за кинофантастика…
– Но опасността е реална. Разбира се, говорим за едно поколение мъже, за днешните 30-годишни и по-младите от тях. Не става обаче дума само за компютърни игри, а и за онлайн порнография. Учените Оги Огас и Саи Гадман, работейки по своя бестселър от 2011-а на тема най-популярните днес човешки желания, анализират повече от 400 млн. случая за търсене на конкретна информация в мрежата. Оказва се, че 13% от тях са свързани с порнография. Трима от всеки четирима потребители на платени еротични сайтове са мъже. А когато се стига до плащане, едва едно от 50 имена е женско.
– А и изобщо не е нужно да плащаш – порнографията е достъпна…
– Дори 6-годишно дете ще успее да намери такива материали в интерент. На практика е трудно да се направи надеждно изследване за последиците от гледане на порнография от страна на най-малките, защото… няма деца, които биха могли да бъдат контролна група, тоест участници в опита, които никога не са гледали еротични филми онлайн. Като психолог обаче знам резултатите от гледането на порнография в мрежата от младите мъже. На първо място представата им за секса няма нищо общо с действителността. В тези филми жените са красиви, имат тела със загар и големи гърди, а мъжете са мускулести и изключително надарени.
– А самият акт?
– Няма любов, ухажване, флирт. Мъжът се приближава до жената, тя веднага е възбудена, сношават се. В една поза, после в друга, трета и така цял час. Не разговарят. Тя изпитва всеки път оргазъм. Той получава ерекция на повикване. Филмът свършва. Не е необходимо да казваш: “Беше прекрасно, да се срещнем пак?” Представете си 15-годишен тийнейджър, който никога не е бил насаме с жена, но гледа това порно.
– И има нереални очаквания от женското тяло?
– Най-вече от собственото си тяло. Момчето гледа порно актьорите и не знае, че този мъж е грешка на природата. Сравнява своя член с пениса на актьора, мисли си: “Кой съм аз? Никой. Не съм достатъчно мъжествен.”
В дългосрочен план тези филми пречат на контактите в реалния свят. Навремето момчето си уговаряше среща с момичето, дебнеше да я целуне, да докосне гърдите , мечтаеше за секс с нея. Сега е обратното – младежите казват на съученичките си: “Само не си въобразявай. Срещаме се, при условие че няма да искаш секс.”
В Япония явлението се нарича hikikomori. Младите мъже се отказват от секса, избират собствената си стая и разбира се, компютъра. Хранят се сами с боклукчива храна, пълна с хормони и консерванти. И резултатите не закъсняват: диабет, ниски нива на тестостерон. Гледат все повече филми, все по-измислени, с две жени едновременно, с три, за да получат ерекция.
– Може би мъжете просто вече не са необходими от гледна точка на еволюцията? Жените са образовани, печелят добре, могат да заченат ин витро…
– Всичко натам върви! Съвременната жена има това, за което мечтае – кариера, дом, кола. Няма само едно нещо: своя идеален мъж от сънищата. Защото жените се промениха, но не промениха представата си за мъжественост. В мечтите им мъжете продължават да са в онези две роли: воин, макар и корпоративен, и главата на семейство, който осигурява бита. Или пък казват: “Искам мъжът да е деликатен, грижовен, да пере и да се занимава с децата. Но погледнете филмовите звезди и спортистите, по които въздишат фенките. Дали не са мили, защото носят в торбата си памперси? Не знаем какъв мъж е Брад Пит за Анджелина Джоли и какъв баща – за децата. Но общественият му облик е на класически мачо.
– Смятате ли, че трябва да намалим изискванията, за да им е по-лесно на мъжете?
– Със сигурност това е идея. Макар че ще е трудно. Мъжете и жените абсолютно различно преживяват привличането от другия пол. На мъжете винаги им е трябвало да се възползват от всеки удобен случай, за да разпространяват генетичния си материал. Т.е. по-малко им трябва, за да се възбудят. Споменатите Огас и Гадман наричат схемата на интерес към потенциалната партньорка “магия или”. Мъжът мисли: “Искам тя да е най-красивата на света или да е изключително интелигентна, или да има хубави гърди, но и хубаво дупе е ОK.” Любовницата от сънищата отговаря на тези очаквания, но когато срещне реална жена, стига му и един от критериите да бъде изпълнен. Мисли си: “Не е особено умна, нито зашеметяващо красива, но пък има хубави крака.” Готов е за среща, връзка, любов.
– А жените не искат да се отказват от нищо?
– Схемата на женския интерес към партньора може да се определи като “магия и”. Жената разсъждава така: “Бих искала той да е висок, с тъмни буйни коси, да е умен и нежен, да има добра работа и интересно хоби, но и собствено жилище, спортна кола.” Тя не се задоволява с “просто висок” партньор. В миналото на мъжете им е било по-лесно да изпълнят повечето от тези изисквания. Днес им е по-трудно: тъй като почти две трети от студентите в САЩ са момичета, очевидно е, че не всички ще си намерят мъже с висше образование; ако жената получава добра заплата, тя няма да се впечатли от колегата в отдела, той няма да изпълни многото “и”. А пък президентът е само един! Мъжете започват да мислят: щом не мога да бъда президент или поне директор, тогава ми е все едно. И се оттеглят в самотата си или във виртуалния свят. А търсещите партньори, отлично образовани и успяващи жени, остават на бойното поле сами. Когато станат на 40, ще загубят надеждата си да открият идеала, могат дори да забременеят ин витро със спермата на донор, който – както се разбира от каталога – отговаря на всички “и”. На практика това може да е началото на края на мъжете.
– Има ли все още някъде истински мъже?
– Разбира се. Само трябва да се потрудите, за да ги намерите. Това е следващият голям обществен проблем: къде изобщо можеш да срещнеш някой готин? Преди за тази цел служеха кафенетата. Днес, като влезеш в някое модерно заведение, виждаш атрактивни, добре облечени хора, които седят пред екрани. Всеки се е втренчил в своя лаптоп или смартфон. Преди за запознанството служеше и танцът. Но сега всеки танцува сам, без физически контакт с друг човек. Как да се влюбиш там? Когато жени ме питат какво да правят, за да могата в бъдеще синовете им да си намерят партньорки, да преодолеят бариерата на “магия и”, отговарям: учете ги да танцуват. По време на танц момчето усвоява умението да разговаря с момиче, опознава тялото си, не оглупява от близостта на женското тяло, научава се да създава мила, интимна атмосфера. На такъв мъж жените по-лесно прощават, че не притежава всички “и”. Забравят, че не е супермен.
– Само майките ли могат да помогнат на синовете си?
– Не! За съжаление ролята на бащата през последните години е опасно маргинализирана. И в САЩ, и в Европа повечето бракове завършват с развод и грижата за децата по-често е оставена в ръцете на майките. Бащата се появява през уикенда в живота на детето. А е необходим.
Майката обича безусловно. А бащата обича заради резултата. Това е изключително важно за сина: бащината обич го мотивира да действа, да пробва силите си. Понякога успява, понякога – не, но когато се случи, е много сладко. Така става уверен в себе си, смел мъж, който не се бои от провал. Майката прекалено се страхува за момчето, за да го насърчи, се възползва от свободата, да успява и да се проваля. Често дори предпочита момчето да си седи в стаята: добре, че си е тук, на сигурно, няма да стане хулиган, никой няма да му разбие носа навън. Но тя няма и понятие, че той е хулиган, само че в компютърната игра GTA…

6 линка, от които ще научите какво знае Google за вас

Veröffentlicht am von
Antworten

.

lИскаш ли да разбереш всичко, което Google знае за теб? Ето шест връзки, които показват някои от данните, с които Google разполага за всеки потребител.

1. Вижте какво мисли Google за вас

За да показва подходящи реклами, Google събира данни за вас и създава профил. Можете да контролирате и редактирате информацията, Google има за вас тук:
http://www.google.com/settings/ads/

Google има инструмент, известен като Google Analytics, който помага на издателите да видят кои страници сте разгледали на сайта им, колко пъти сте го посетили, колко време сте се задържали и т.н. Можете да се откажете, ако не искате да се събират такива данни за вас:

http://tools.google.com/dlpage/gaoptout

2. Вижте историята на местоположенията си

Ако използвате Android, мобилното устройство може да изпраща вашето местоположение на Google. Можете да видите цялата история на посетените от вас места тук:

https://maps.google.com/locationhistory

3. Вижте цялата история на търсенията си:

Google запазва всяко едно от търсенията, които сте правили. При това те записват всяка реклама, на която сте кликнали. Този списък е на разположение в настройките на вашия профил:

https://www.google.com/history/

4. Как да получавате месечен доклад за сигурността и неприкосновеността на личните си данни

Google предлага страница за дейността на вашия акаунт, в която са описани всички услуги на Google, които използвате. Можете да получавате месечен доклад, който ще бъде изпратен на електронната ви поща:

https://www.google.com/settings/dashboard

5. Научете всички приложения и разширения, които имат достъп до данните ви в Google

Страницата за дейността на акаунта ви предлага списък на всички приложения, които имат някакъв вид достъп до вашите данни. Можете да видите точно какви разрешения са издадени на приложението и да отмените достъпа до данните си тук:

https://security.google.com/settings/security/permissions

6. Изтеглете всичките си данни

Google ви позволява да експортирате всичките си данни: отметки, контакти, файлове, профилна информация, клипове в YouTube видео, снимки и още:

https://www.google.com/takeout

Бонус:

Google пази и историята на търсенията ви в YouTube. Можете да го намерите тук:

https://www.youtube.com/feed/history/search_history

Източник: cloudfender.com / Превод: obekti.bg