На 3 септември 72-годишният Си Дзинпин и Владимир Путин обсъдиха възможността за увеличаване на продължителността на живота с помощта на съвременни технологии преди военен парад в Пекин. Разговорът на политиците случайно беше заснет на видеозапис от събитието (което по-късно предизвика протести от китайска страна). Китайският президент заяви чрез преводач: „Хората рядко са доживявали до 70 години преди, но днес казват, че на 70 години си все още дете.“ Путин отговори: „Благодарение на развитието на биотехнологиите, човешки органи могат постоянно да бъдат трансплантирани и хората могат да се чувстват все по-млади и дори да постигнат безсмъртие.“ Си Дзинпин от своя страна добави: „Прогнозите показват, че през този век има шанс да се доживее до 150 години.“ Meduza реши да анализира на какви източници на данни китайският и руският лидер биха могли да се осланят в своите изявления – и защо думите им все още предизвикват скептицизъм.
Си Дзинпин: „Прогнозите показват, че през този век има шанс да се доживее до 150 години.“ Наистина ли това е вярно?
Този цитат от Си Дзинпин може да се тълкува по различни начини: като твърдение или че подобни прогнози съществуват, или че човек действително може да доживее до 150 години.
Първата теза със сигурност е вярна – такива прогнози съществуват. От момента, в който средната продължителност на живота през 20-ти век започна осезаемо да расте, прогнози, че в бъдеще хората ще живеят до 100, 150, 200 (и други кръгли числа), се появяват редовно – а понякога дори идват от учени.
Например, през 2000 г. американският биолог Стивън Остад направи подобна прогноза . Той предсказа, че много деца, родени в началото на 2000-те и живи по време на прогнозата, ще могат да живеят до 2150 г. Прогнозата се появява за първи път в списание Scientific American, а след това става предмет на спор между Остад и известния демограф Джей Олшански. Последният категорично не е съгласен с тази прогноза.
Спорът между учените е официализиран писмено. Губещата страна е била задължена да плати 150 долара на победителя. По-точно на нейните наследници, тъй като нямало надежда поне една от спорещите да доживее лично до решаващата 2150 година. През 2016 г. залозите са увеличени до 600 долара. Учените инвестирали тази сума в един от инвестиционните фондове. И на фона на растежа на фондовия пазар, списание Nature прогнозира, че до разрешаването на спора стойността на активите, закупени за тази сума, може да надхвърли стотици милиони долари. Има само един начин да разберем кой ще бъде победителят и колко пари всъщност ще получи – но за това ще трябва да чакаме повече от още един век.
Описаният случай се превърна, може би, в най-буквалния израз на непримирими дискусии около възможността за радикално удължаване на живота, където ясно се споменава границата от 150 години. Разбира се, това не беше първият и не последният спор от този род. Но ако днес се опитате да намерите източници на подобни прогнози, тогава най-вероятно ще попаднете не на историята на дългогодишния спор Остад-Олшански, а на изследване, описано в статия, публикувана през 2021 г. в списание Nature Communications. Тъй като към момента на публикуване съдържанието на материала е било преразказано от стотици издания (включително най- известните научнопопулярни списания), а сега връзки към произведението се намират както в Уикипедия, така и в официални документи, е разумно да се предположи, че думите на Си Дзинпин се отнасят конкретно до това произведение.
Поне в това са сигурни авторите му . Това е група учени от руски произход, водени от физика Петър Федичев, доста известна фигура сред руските ентусиасти на удължаването на живота. Федичев, заедно с някои колеги, основава сингапурския стартъп Gero, чиято мисия екипът формулира като „елиминиране на коренните причини за свързаните с възрастта заболявания чрез разработване на лекарства, които третират стареенето като системен провал, а не като неизбежна съдба“.
В статията си в Nature Communications авторите наистина подхождат към стареенето като към „системен срив“ – тоест, нарушаване на функционирането на организма като система. В тази форма съдържанието на работата звучи възможно най-абстрактно, но основното е, че в статията се споменава границата от 150 години, която учените директно определят като абсолютна граница на човешкия живот. Самата статия говори за интервал от 120-150 години. Но медиите, които преразказаха материала, разбира се, пропуснаха този детайл, оставяйки само горната граница на този доста дълъг сегмент.
Същността на статията на Федичев и съавтори е трудна за преразказване, без да се изкриви смисълът, но на основно ниво тя се състои в разглеждането на стареенето като статистически процес (това е подход, който произлиза от термодинамиката, област, близка на авторите). По време на този статистически, случаен процес тялото е засегнато от външната среда: инфекции, травми, вътрешни заболявания, които авторите също разглеждат като част от общия набор от източници на стрес, с които всеки организъм трябва да се справя. Тялото реагира на подобни стресови въздействия със саморегулация, за да се върне към първоначалното си, нормално състояние. До определен момент успява в това, но – и това е основното съдържание на статията – с течение на времето периодът на връщане към нормалното става все по-дълъг и в един момент системата неизбежно губи стабилност и се разпада.
Авторите твърдят, че тази точка е мястото, където способността на човек да живее по-дълго свършва. Тя се случва някъде около 120-150 години. Тази специфична „възрастова граница“ е изчислена от авторите въз основа на анализ само на два набора от данни, получени от външни източници: резултати от общи кръвни изследвания, събрани като част от проекта UK Biobank , и данни за физическа активност от около 2000 души, събрани с помощта на фитнес тракери като част от отделен проект. И в двата случая Федичев и съавторите не са получили данните сами и не са навлезли в подробности за това как и защо показанията са се променили за всеки отделен участник в проучването. Те просто статистически анализират как и с каква скорост тялото се връща (или не се връща) към „нормалното“.
В статията авторите не предлагат конкретен метод за увеличаване на продължителността на живота и не твърдят, че хората действително могат да живеят до 150 години. Основното, което се посочва директно, е съществуването на ограничение на съпротивителните сили на човешкия (и всеки друг) организъм. Освен това, в заключенията си авторите ясно подчертават, че фокусът върху лечението на специфични заболявания, който в момента доминира в доказателствената медицина, няма да позволи радикално увеличаване на продължителността на живота:
Близостта на повратната точка, установена в това проучване, предполага, че е малко вероятно видимият лимит на човешкия живот да бъде удължен чрез терапии, насочени към специфични хронични заболявания.
Без спиране на процеса на стареене, който е основната причина за загуба на жизненост, е невъзможно да се постигне значително увеличение на максималната продължителност на живота чрез превенция или лечение на специфични заболявания.
С други думи, авторите смятат, че това, което трябва да бъде приоритетно (и финансирано), не е създаването на лекарства за специфични заболявания, а изследванията на стареенето – подобно на това, което самите те са правили.
Путин: „Благодарение на развитието на биотехнологиите, човешки органи могат постоянно да бъдат трансплантирани и хората могат да се чувстват все по-млади и дори да постигнат безсмъртие.“ Наистина ли това е вярно?
Трансплантацията на органи и тъкани наистина ни позволява да удължим живота на определени хора – и в резултат на това да повлияем на средната продължителност на живота. Глупаво е също така да се отрича, че биотехнологиите могат фундаментално да променят достъпността до трансплантация. И не говорим само за отглеждане на органи в лаборатория или в специални организми ( например в тялото на генетично модифицирани свине), но и за клетъчна терапия, тоест трансплантация не на органи, а на клетки (например такива, способни да се борят с рака).
Всички надежди, че трансплантацията ще помогне на хората да живеят до 150 години, обаче се основават на проста статистика: в развитите страни основните причини за смърт след 65 години са сърдечно-съдовите (35%) и онкологичните (21%) заболявания. За да може поне значителна част от хората да доживеят до 150 години, ще е необходимо напълно да се победят ракът, инфарктите и инсултите.
Напълно възможно е да си представим как в близко бъдеще сърцето или друг прост орган ще се превърне в консуматив, изкуствено отгледан в лаборатории, който може да бъде трансплантиран многократно през живота. Но е много трудно да си представим, че трансплантолозите някога ще могат да трансплантират цялата съдова система на човек – мястото, където произхождат атеросклеротичните плаки, една от основните причини за смърт.
Още по-трудно е да се разбере как трансплантацията може да победи рака. През последните три десетилетия целият свят (предимно САЩ и Европа) е похарчил огромни суми пари за разработване на технологии за лечение на рак. И въпреки че в сравнение със ситуацията от средата на 80-те години на миналия век в тази област са постигнати колосални успехи, все още не се говори за някаква „победа над рака“.
Накрая, всички тези валидни аргументи се губят в контекста на факта, че една от важните причини за смърт в напреднала възраст остават невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Нито едно от тях не може да бъде лекувано и до днес, въпреки огромните усилия, които учените полагат за изучаването им ( можете да прочетете повече за историята на неуспешните опити за разработване на терапия тук ). Трудно е да си представим как трансплантацията на органи би могла да помогне при тези и други заболявания на нервната система.
И все пак, могат ли хората да живеят радикално по-дълго, отколкото сега?
Не знаем. Няма природни закони, които да пречат на хората да живеят до 150 или повече години. В този смисъл твърдението, че „човек може да живее до 150 години“, е коренно различно от тези като „може да бъде изобретен вечен двигател“ или „възможно е да се пътува по-бързо от скоростта на светлината“. В крайна сметка е известно , че рекордьорът сред бозайниците, гренландският кит Balaena mysticetus, може да живее поне 211 години – и това е почти два пъти повече от рекордьорката сред хората, Жана Калман, която успя да доживее до 122 години.
Въпреки това, има редица факти, които правят подобна прогноза не толкова неправдоподобна (невъзможно е да се говори за вероятност, ако няма много случайни събития), а много съмнителна. Особено ако се ограничим до перспективата на настоящия век, очертана от Си Дзинпин.
Онкологичните заболявания, както е посочено по-горе, са причина за приблизително 20% от смъртните случаи в развитите страни и няма общ, универсален метод за тяхното лечение.
Смъртността от по-голямата част от онкологичните заболявания се увеличава рязко с възрастта, което се обяснява с натрупването на мутации в организма и изчерпването на потенциала на имунната система. Системното действие върху двата фактора би могло потенциално да забави стареенето и значително да удължи средната продължителност на живота. Но дали подобна терапия може да бъде изобретена до края на века, не е известно.
Съществуващите проекти за удължаване на живота на моделни животни все още не са дали значителни резултати. Например, има програма, ръководена от Националния институт по стареене на САЩ, в рамките на която всеки учен може да предложи всяко вещество като потенциален геропротектор и да го тества при строго контролирани условия върху специална линия мишки. Към днешна дата в програмата са участвали 50 съединения, от които само 12 са увеличили значително живота на гризачите – но не повече от 15%. Дори ако тези резултати могат да бъдат напълно пренесени върху хората (което едва ли е възможно), това не е достатъчно, за да може значителна част от хората да доживеят до 150 години.
През трите десетилетия преди пандемията от коронавирус (1990 до 2019 г.) продължителността на живота в страните с най-дълъг живот се е увеличила значително . Средно увеличението е било около 80 допълнителни дни на календарна година – много, като се имат предвид хилядолетията човешка история, когато тя почти не се е променяла. Дори в страни с рекордно старо население, като Япония, продължителността на живота напоследък се увеличава.
От това може да се заключи, че до края на 21-ви век продължителността на живота може да се увеличи толкова много, че много хора действително ще доживеят до 150 години. Но последните демографски проучвания (направени например под ръководството на гореспоменатия Джей Олшански) показват, че това не е така.
Темпът на увеличаване на допълнителните години живот в най-развитите страни е спаднал значително и на практика е достигнал плато. Грубо казано, голяма част от хората сега доживяват до дълбока старост, но това не води до това тези, които вече са я достигнали, да живеят значително по-дълго. В резултат на това увеличаването на средната продължителност на живота в тези страни става все по-трудно.
Например, в Япония, страната с най-дълга продължителност на живота (ПЖ) както за мъжете, така и за жените, увеличаването на този показател само с една година (да речем, до 89 години за жените) изисква намаляване на общата смъртност от всички причини във всички възрасти с цели 20 процента. Не всяко лекарство допринася толкова съществено за намаляване на смъртността. Много е трудно да се очаква, че общата смъртност през този век може да бъде намалена с много повече от 20 процента чрез колективни медицински усилия, което би изместило ПЖ до 100 години.
Трудно е, но не е принципно невъзможно: авторите на гореспоменатото изследване, макар и да стигат до заключението, че радикалното удължаване на живота е малко вероятно да е възможно през този век, все пак оставят вратичка за тези, които се надяват да доживеят до 150 години. Всичко се свежда до изобретяването на вещества, които влияят на стареенето като системен процес. Прагът на дълголетието, който съвременната медицина е направила възможен, може да бъде преодолян – но „само ако бъдат изобретени геропротектори, които могат да забавят биологичното стареене“. Засега, както показват експерименти с мишки, този проблем далеч не е решен.
