Геноцидът и неговите признаци в действията на Русия срещу Украйна

По време на широкомащабна война Русия извършва всякакви престъпления срещу гражданите на Украйна, които могат да бъдат определени като геноцид, според юристи , изследователи на геноцида и правозащитници.

а именно:

  • обявяване на намерения за унищожаване на украинците: президентът на Русия и представители на руското правителство многократно са заявявали, че украинците като етническа група „не съществуват“, че това е „изкуствено създадена“ нация и тези, които не мислят така “ трябва да бъдат унищожени“ , докато Украйна и украинците не трябва да съществуват в бъдеще;
  • публични призиви за унищожаване на украинците;
  • целенасочени атаки срещу системите за поддържане на живота на населението и здравните институции на Украйна с цел лишаване на хората от електричество, водоснабдяване, комуникация, медицинска помощ и други средства за живот;
  • преследване и изтребление на хора с проукраинска позиция в окупираните територии;
  • унищожаване на интелигенцията : учители, артисти, хора, които са носители на украинската култура и възпитават другите в нея;
  • въвеждане на система за образование и възпитание, насочена към промяна на идентичността на децата в образователните институции в окупираните територии;
  • депортиране на деца без родители в Русия с цел промяна на самоличността им;
  • премахване и унищожаване на украински книги от библиотеки , плячкосване на музеи и целенасочена кражба на артефакти, показващи древната история на украинците.

Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид е приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.

Страните членки на Конвенцията , а те в момента са 149, трябва да предотвратяват актовете на геноцид и да ги наказват по време на война и в мирно време.

Конвенцията определя геноцида като действия, извършвани с намерение да се унищожи напълно или частично национална, етническа, расова, религиозна, етническа група като такава.

Признаци на геноцид : убийство на членове на групата или нанасяне на тежки телесни повреди върху тях; умишлено създаване на условия за живот, предназначени да унищожат групата; предотвратяване на раждаемостта и принудителното преместване на деца от една група в друга; публично подбуждане към извършване на подобни действия.

.

Легендата за Баба Марта

Един от най-хубавите и любими празници, свързани с пролетта, е Баба Марта и закичването с мартеници. Мартеницата e украса от усукани конци, червен и бял, която традиционно се слага на 1 март за здраве. 

 Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича мърцишор. С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричат мартеничката – мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).

Мартеница

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червения цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Не случайно първоначално женските сватбени носии са били червени. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност. Зеленият цвят е символ на плодородност, възраждане и празничност. Мартеницата, включва различни елементи и символи –  сини мъниста (против уроки), парички (за благополучие) и др.

 Когато се прави мартеница, тя трябва да се усуква винаги наляво, както и че се закичва винаги на лявата част на гърдите. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да закичва на гърдите или да връзва на ръцете на децата пресукания бял и червен конец за здраве, благополучие и късмет, против уроки.  Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета.

 Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

 Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта и наближаването на пролетта. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. 

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.

 Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.
– Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
– Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!
– Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

 Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна „баба Марта“ , да не се сърди и да носи само добрини на хората.

Обичаи на 1 март

 Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото – болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци – мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите – отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Източник: www.webbukvar.com

Михаил III „Пияницата“

Михаил III „Пияницата“

Михаил III „Пияницата“ AV Solidus. Константинопол, 856-866 г. сл. Хр. IhSЧS XRISTOS *, обърнат бюст на Христос Пантократор, носещ палий и колобиум, кръст зад главата / + MIXAHL bASILЄ‘, обърнат бюст на Михаил, носещ корона и лорос, държащ вексилум, украсен с кръст и акакия. Füeg 3.B; DOC 3; Sear 1688. 4.40g, 20mm, 6h.

Добър Изключително добър; малка площ на плоскост. Много рядко, особено при това състояние.

Монетата е от частна европейска колекция.

Михаил III става едноличен император само на две години, а в ранна детска възраст империята се управлява от майка му Теодора и министъра Теоктистос. По време на периода на регентството използването на религиозни икони, което предишните владетели се опитваха да забранят, беше възстановено. Този окончателен край на иконоборството доведе до ренесанс във визуалните изкуства.

По-късното му управление е трудно да се оцени поради открито враждебните разкази, написани при Василий I, които го характеризират като пияница. Впечатлението, натрупано от арабските източници обаче, е за Михаил като активен и често успешен военачалник. Най-важното е, че по време на неговото управление България се е превърнала от опасен враг в религиозен и културен сателит на Византия. Това покръстване на българите е оценено като едно от най-големите културни и политически постижения на Византийската империя.

Без морал, без угризения, без граници: Тал Ханан и екип Хорхе превърнаха хаоса в бизнес

Благодарност за статията, която дължим на тази израелска медия

Една вечер през юли миналата година Маши Мейдан, 63 – добре известна фигура в сферата на корпоративното разузнаване – се свърза чрез посредник с неизвестен чуждестранен бизнес съветник.

В разговор в Zoom няколко дни по-късно съветникът – който имаше френски акцент и носеше бабини очила – каза, че представлява бизнесмен, който е близък до управляващото семейство във френскоговоряща африканска държава, но не назова име. Без фанфари съветникът обясни на събеседника си причината за обаждането. „В края на септември ще има избори. И според моя клиент тези избори не могат да се случат.

Услугите на Екипът „Хорхе“ според Haaretz

Мейдан веднага заключи, че страната е Чад – обхваната от конфликти пустинна земя с оскъдни ресурси в сърцето на Африка. Мащабът на мисията не го смути и въпросите му бяха предимно от техническо естество: съветникът имаше ли списък с телефонни номера на командирите в армията на Чад или на онези, които бяха против преместването?

Съветникът обеща да проучи въпроса и да се върне при Мейдан с отговор.

Мейдан използва псевдоним в разговора, наричайки себе си Макс. Той продължи да използва това име в следващия разговор в Zoom, който се проведе няколко дни по-късно. Тогава съветникът се срещна за първи път с Хорхе – жизнерадостен мъж, който сега пое водещата роля в отношенията с клиента.

Самоличността на Хорхе остана тайна по време на следващите срещи в Zoom, които бяха проведени на английски. Гласът му беше ясен, но уеб камерата му предаваше само замъглено изображение. Същият модел се повтаря, когато в разговорите се включват двама мними съветници на мистериозния клиент – единият американец, другият бивш израелец.

Пикселият Хорхе се оказа първокласен търговец. В зашеметяваща презентация пред клиентите той разкри набора от инструменти, с които разполага, за да постигне целите, за които клиентите са се обърнали към него: кибератаки; транс национални кампании за дезинформация*; подправени документи; инкриминиране на политически противници; разпространение на фалшиви доклади; кражба на банкови документи.

Операции за влияние*

Кампания, която използва стари и нови медии за манипулиране на публичния дискурс. Първоначално военен термин, тази услуга за психологическа война сега се предлага частно

Всеки от инструментите беше инструмент, който можеше да се използва за разбиване на съпротивата срещу политически ходове или просто за ликвидиране (във всеки нефизически смисъл) на политическите, лични или бизнес съперници на клиента.

Без задръжки, без морал и без дискриминация, кутията с инструменти на Хорхе може да бъде предоставена на разположение на всеки, готов да плати за нея – дори ако използването й доведе до непосредствена опасност за живота.

На една от срещите Мейдан предложи дестабилизиране на Чад като средство за забавяне на изборите . На друга среща съветниците обясниха, че може да има експлозия на пазар в столицата Нджамена, за да оправдаят отлагането. Това не попречи на Хорхе, който поиска 6 милиона евро (6,4 милиона долара), за да завърши кампанията.

Хорхе твърди, че той и неговият екип са се намесили в „33 предизборни кампании на президентско ниво“ по света, „в 27 от тях успешно“. Дори и да е преувеличавал, това разследване показва, че той се е опитал да се намеси в редица избори в различни страни през последното десетилетие ( отделна статия , която също се публикува днес, е посветена на инструментите, които е използвал, за да постигне целите си) .

За да впечатли клиентите си, той ги заведе на „обиколка“ на частни разговори, водени от министри от кабинета в Кения и Мозамбик в акаунти в Gmail и Telegram (приложението за незабавни съобщения). На клиентите е обяснено, че Хорхе е хакнал кореспонденцията на видни африкански личности, докато е предоставял услуги на други клиенти.

Той също така пое отговорност за скандална кибератака, която имаше за цел да саботира референдума за независимост на Каталуния през 2014 г. Той също така разказа как клиент му е платил, за да помогне при арестуването на канадския моден магнат Питър Нигорд за предполагаеми сексуални престъпления. И той се похвали с атака през 2015 г. срещу телефоните на опозиционната партия в Нигерия, в рамките на предизборна кампания, в която – както впоследствие установи разследването – той е работил заедно с прословутата британска консултантска фирма Cambridge Analytica .

На всичкото отгоре дойде представянето на софтуер, подобен на който не беше виждан досега. Тази система управлява цяла армия аватари* (фалшиви самоличности) в сайтове на социални медии, разпространяване на слухове, тормоз, клевета или възхвала – каквото клиентът поиска.

Аватар*

Фиктивна личност, която за разлика от бот – автоматизиран акаунт, активен в една мрежа – има сложна цифрова идентичност. Той се управлява по „киборг“ начин на редица платформи без откриване.

Хорхе небрежно призна, че част от дейността се използва за надуване на стойността на криптовалутата.

Всичко това може да се разкрие, защото събеседниците на Хорхе също са използвали псевдоними. Френският съветник всъщност е Фредерик Метезо, кореспондент на Радио Франс в Израел. Американските и израелските съветници са автори на тази статия.

Разследващият доклад, който се публикува тук, е плод на деветмесечно международно сътрудничество, като десетки журналисти се трудят да проверят колкото е възможно повече подробностите, които Хорхе разкри в поредицата от записани срещи.

Журналисти от The Guardian, Der Spiegel, Die Zeit, Le Monde, международната организация на разследващите журналисти OCCRP, Radio France, Haaretz, TheMarker и други медии са работили във Франция, Кения, Израел, САЩ, Индонезия, Германия, Танзания и Испания да провери истинността на твърденията на Хорхе за делата му в световен мащаб. Шокиращо, много от обвиненията бяха потвърдени.

Собствениците на тази токсична машина за международен хаос, както беше разкрито в хода на разследването, са двама братя израелци, Тал и Зохар Ханан, които живеят и работят в израелския град Модиин.

Разследващият доклад за „Екип Хорхе“, както групата се наричаше във всички презентации, е част от още по-мащабен журналистически проект, Story Killers, който се занимава с индустрията за дезинформация срещу наемане.

Проектът е иницииран и координиран от базираната в Париж организация Forbidden Stories , която преследва работата на убити или заплашени журналисти, а също така участва и в самото разследване.

Целият проект Story Killers е посветен на паметта на Гаури Ланкеш – индийската журналистка, убита в Бангалор през 2017 г. след подбуждане и разпространение на дезинформация срещу нея в социалните медии.

Детска игра

Интелигентността е „пъзел“, каза Хорхе, прибягвайки до изтъркано от времето клише само 15 минути след първата си презентация, която бързо взе мрачен обрат.

Показвайки ни акаунт в Gmail, който не е негов, той попита: „Виждате ли сега? Това е една цел на име Фарук. Той е помощник на много важен човек и ние сме вътре“, каза той, разглеждайки хакнатия акаунт.

Разследването разкри, че Фарук е Фарук Кибет – дясната ръка на президента на Кения Уилям Руто . Хакването беше част от услугата, която Хорхе предоставяше на клиент в кампанията за президентските избори в Кения през 2022 г., в която Руто победи съперника си Райла Одинга.

Хорхе се порови още малко в акаунта, подчерта някои вътрешни проучвания и вътрешна група за служители на щаба на предизборната кампания, преди да премине към следващата цел.

Хорхе обяснява, че хакването на акаунта в Gmail е станало възможно благодарение на сътрудничеството на местен мобилен оператор и инсталирането на малко устройство, което позволява пренасочване на съобщенията, изпратени до телефона на мишената, така че те да достигнат до хакерите.

Прокси за ползване на адрес*

„Маслото“ на онлайн индустрията за дезинформация. Това е система от отдалечени връзки, предоставящи реални регионални IP адреси. Така се създава буфер между операторите, клиентите, фалшивите акаунти и клеветническата кампания

Механизмът за подмяна на паролата на много онлайн сървъри, включително Google, се основава на проверка на самоличността чрез текстово съобщение. „Отвличането“ на съобщенията позволява на тези, които не притежават акаунта, да проникнат в него.

Следват акаунтите в Telegram. „Знам, че в някои страни вярват, че Telegram е много безопасен“, каза Хорхе няколко минути по-късно. „И така, тук ще ви покажа колко е безопасно … това е някакъв министър на, ъъъ, някаква държава.“

В горния ляв ъгъл на екрана се появи име: Дейвис Чирчир – по това време ръководител на предизборната кампания на Руто, а сега енергиен министър на Кения. Пред очите ни изплува личната сметка на министъра – не скрийншот от далечното минало, а реалната му кореспонденция в реално време.

По-късно консорциумът от журналисти успя да потвърди, че номерът, който се появява на екрана, наистина е на Чирчир.

„Мога да проверя всичките му обаждания“, похвали се Хорхе, „и мога да отида във всеки чат и да видя какво казват“, добави той, насочвайки се към произволен чат. „Б. му казва това и това“, каза той, като назова събеседницата на министъра – жена, и кликна върху профилната й снимка. „Това означава активна интелигентност“, каза Хорхе. „[Това] означава, че мога да ви пиша.“

Активен интелект

Ангажиране с цели не само за пасивно събиране на информация, но също така и създаване на приложима информация. Например, дадена цел може не само да бъде хакната, но и да се изпращат съобщения от нейно или нейно име, като по този начин се извлича повече информация

След това той написа думите „Здравей, как си, скъпи“ в чата на акаунта на кенийския министър. „Сега, когато натисна „enter“, съобщението ще се предаде. Ще видиш?“ попита той и натисна „Изпрати“. „Обикновено ще изчакам да видят [то] и след това ще изтрия [то]“, обясни той, като незабавно изтрива изпратеното съобщение.

Хорхе ще ни покаже този трик – изпращане на съобщения от хакнати акаунти – още няколко пъти в следващите презентации. Това даде на консорциума от журналисти възможност да се уверят, че това, което се представя като хакване на акаунт, наистина е такова.

Миналия декември репортер, участващ в разследването, успя да се свърже с един от получателите на съобщенията от хакнатите акаунти. Те помолиха човека да отвори телефона си, намериха съобщението, което Хорхе е изпратил от хакнатия акаунт и го помолиха да го документира. Това беше доказателство, че Хорхе не само демонстрира хакване; той наистина хакваше.

По време на поредицата от презентации Хорхе и неговият екип ни показаха хакнати имейли и акаунти в Telegram на пет жертви в Кения: помощник на президента Кибет; министър Чирчир; бивш член на Националното събрание Джеймс Оминго Магара; съветник по предизборната кампания Денис Итумби; и политически функционер на име Симон Мбугуа.

След като Руто спечели изборите през август 2022 г., губещата страна започна кампания за делегитимиране на резултатите. Тяхната кампания се основаваше отчасти на обвинения, които посочваха двама от лицата, чиито акаунти Хорхе хакна пред очите ни: Итумби и Чирчир.

В следващите презентации Хорхе ни показа хакнатите акаунти на още четири цели: министърът на земеделието на Мозамбик Селсо Исмаел Корея, който по-късно прегледа имейл адреса, който Хорхе ни показа, и потвърди, че принадлежи на стар негов имейл акаунт. Корея по-късно оттегли това изявление; индонезийски бизнесмен; гражданин на Танзания; и Zhaxylyk Zharimbetov, бивш високопоставен служител в BTA Bank в Казахстан. Сметките в Мозамбик, Индонезия и Танзания бяха представени в рамките на „активно разузнаване“; сметката на казахстанския банкер беше показана като екранна снимка в презентация.

Кой уби Емануел Ему?

В поредицата от презентации Хорхе ни направи няколко обиколки с екскурзовод на потребителски интерфейс, който изглежда е най-модерният известен софтуер до момента за извършване на действия на измама в социалните медии.

Софтуерът за създаване и активиране на аватари се нарича AIMS, което означава Advanced Impact Media Solutions. Според потребителския интерфейс на екрана AIMS контролира над 39 000 аватара към декември 2022 г. и притежава способността да създава нови лесно и бързо.

„Имаме араби, руснаци, азиатци, всичко. Африканците, разбира се — каза Хорхе, преглеждайки списъка си с фиктивни сметки.

Пред очите ни той изгради нов аватар. След като избере страната на пребиваване, пола и възрастовата граница на фиктивния потребител, софтуерът предлага набори от изображения (откраднати от истински профил), които той да използва за попълване на профила.

Фиктивните самоличности, създадени от AIMS, обясни Хорхе, могат да работят на различни платформи. Google, Facebook и Instagram са лесните. Системата може също така да отваря акаунти в сайтове като Amazon, Airbnb, Reddit, Netflix или дори цифрови портфейли.

За да се заобиколят процесите на различните сайтове за потвърждаване на самоличността, текстовите съобщения се изпращат до виртуални номера, създадени за аватарите. Преминаването на тези проверки прави аватарите на Хорхе много по-трудни за идентифициране като фалшиви.

Аватарите на AIMS, както показа Хорхе, не са солови изпълнители; те могат да пеят заедно в хор. Те могат да бъдат активирани в координация като кампания за разпространение на съобщения чрез разпръскване на туитове или публикации в периоди от време, които имитират истинското поведение на уеб потребителите.

Създаването на съдържание също е автоматично, управлявано от AI. Вие избирате тон (негативен, положителен или неутрален) и системата генерира туитове и публикации, които е трудно, даже невъзможно, да бъдат разпознати като машинно генерирани.

Презентацията на Хорхе изглеждаше убедителна, но елегантната презентация не гарантира, че технологията работи в реалния свят. Затова го помолихме да тества AIMS на действителните бойни полета на Twitter и Facebook. С други думи, да проведем малка демо кампания за нас.

През лятото на 2022 г. сайтовете на социалните медии бяха разтревожени от вирусен хит, който беше трудно да се избегне: Emmanuel the Emu . За тези, които не са добре запознати със зоологията, ему е голяма, нелетяща австралийска птица.

Емануел Ему е едно от селскостопанските животни на Тейлър Блейк, уеб инфлуенсър, който стана известен благодарение на своите видеоклипове в TikTok с участието на Емануел и неговите приятели, включително принцесата елен.

За да изпробваме способността на Хорхе, ние му дадохме мисия: да разпространи слух в Twitter, обявяващ преждевременната смърт на Емануел. Беше решено, че кампанията ще носи етикета #RIP_Emmanuel.

На следващия ден армията на Хорхе започна да изпълва Twitter – и в по-малка степен Facebook – със слухове за смъртта на голямата птица. Кампанията, както можехме сами да се убедим, включваше хиляди туитове, споделяния и харесвания.

Хорхе ни изпрати екранна снимка, според която #RIP_Emmanuel е един от най-популярните елементи в Twitter в Словакия, с 1347 туита само в тази страна. В Африка, Европа, а също и в Съединените щати смъртта на „легендата“ беше оплакана и хората писаха колко много „ще липсва Емануел“.

На следващата сутрин Блейк се събуди уплашена. „Събудих се, за да разбера, че някой е пуснал слух, че Емануел е УМРАЛ, и аз буквално изтичах до хамбара, за да видя дали е вярно. Той ме чакаше на портата, много жив и готов за гушкане. ЕМАНУЕЛ НЕ Е МЪРТЪВ!!” тя написа в Туитър сутринта на 29 юли 2022 г. чрез нейното име в Twitter „еко сестра“.

Някои от последователите й реагираха бурно. „Хората просто търсят внимание“, туитна един от тях за фалшивите новини.

Отговорът на Блейк на слуха и 37 200 харесвания, които тя получи, само засилиха експозицията на кампанията. Според Хорхе, той е събрал около 7 милиона гледания. Това е мястото да се извиня на Еманюел, Тейлър и останалата част от нейната животинска ферма.

Коментирайте, хвалете или осъждайте

Кампанията #RIP_Emmanuel демонстрира, че AIMS е истинска машина. Но тестването на възможностите му беше само първата цел на нашата кампания. Фалшивата смърт на голямата птица накара Хорхе и екипа му да ни разкрият по невнимание самоличността на някои от тяхната мрежа от аватари и издълбаха пътя за продължаване на разследването с други средства.

Сега би било възможно да се проследят профилите, които са разпространили фалшивия слух и да се анализира тяхната историческа дейност.

Журналисти от Le Monde, Der Spiegel и базираната в Мюнхен разследваща редакция Paper Trail Media ръководиха усилията.

Първо в светлината на прожекторите беше кампания срещу Peter Nygård, 81-годишният финландско-канадски моден магнат, който основа канадския лейбъл, който носи неговото име и според обвиненията е сериен сексуален извършител.

Оказа се, че Хорхе е преследвал Нигорд около пет години. Неговата цел беше да направи публично достояние твърденията, че Nygård е сериен изнасилвач и да настоява за повдигане на обвинение, съдебен процес и осъждане.

Nygård е задържан в Канада от края на 2020 г. и се бори срещу екстрадиция в Съединените щати, за да бъде изправен пред нови наказателни обвинения там (след като приключат процесите срещу него в Канада). Модният магнат е наричан „канадският Джефри Епщайн“ както от Хорхе, така и от аватарите.

Откритието, че армия на AIMS е била мобилизирана срещу Nygård, беше потвърдено на по-късна среща с Хорхе.

Хорхе, както самият той би ни обяснил, не заема морална позиция в работата си. Той може да работи срещу заподозрени или за тях: единственият въпрос е кой плаща. Съответно мрежата от аватари, които туитваха срещу Nygård и оплакаха смъртта на Emmanuel, проведе две кампании от името на лица, издирвани за екстрадиция. Един от тях беше бивш високопоставен служител в Агенцията за криминални разследвания на Мексико: Томас Зерон.

Томас Зерон

Зерон живее в Израел през последните няколко години. Мексико се опита, но безуспешно, да го екстрадира по подозрение за възпрепятстване на разследване и измъчване на разпитвани по случая с отвличането и изчезването през 2014 г. на 43 студенти, които бяха на път за протест срещу правителството в град Игуала.

Виртуалните войници на Хорхе изиграха ролята на Зерон в залавянето на наркобоса Хоакин „Ел Чапо“ Гузман и популяризираха разказ в смисъл, че подозренията срещу Зерон са политически мотивирани.

Някои от аватарите също настояваха за невинността на братята Уилям и Роберто Исаяс – водещи бизнесмени, които бяха осъдени в родния си Еквадор през 2012 г. за присвояване на стотици милиони долари от контролирана от тях банка.

Братята, които живеят в Съединените щати, от години са изправени пред многократни искания за екстрадиция от Кито. „Политическа кампания на преследване“, нарекоха я аватарите на Хорхе. Други обвиниха Рафаел Кореа, президент на Еквадор от 2007 до 2017 г., че ги е преследвал.

В една от нашите видео презентации в Zoom Хорхе беше попитан за връзки с лица, които биха могли да повлияят на политиката на САЩ, за да помогнат на правителството на Чад да се справи с отговора на администрацията на отлагането на общите избори в страната. Хорхе предложи да се използват услугите на двама души: бивш заместник-ръководител на Мосад и съветник по националната сигурност Илан Мизрахи; и Роджър Нориега, бивш помощник-държавен секретар на САЩ по въпросите на Западното полукълбо и „моят бивш партньор“, както го нарече Хорхе. Нориега очевидно е действал и в миналото от името на еквадорските банкери в изгнание, като е публикувал две про-статии в тяхна полза и осъждайки тогавашния президент Кореа на уебсайта на American Enterprise Institute, базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

Оказа се, че в Калифорния армията от аватари е нападнала губернатора на Демократическата партия Гавин Нюсъм, когато той смятал да не поднови лиценза за експлоатация на ядрена централа поради проблеми с безопасността. Губернаторът най-накрая даде зелена светлина през септември 2022 г. и аватарите на Хорхе се отказаха.

Като цяло консорциумът от репортери откри 19 кампании, в които са участвали около 1800 предполагаеми аватари, свързани с AIMS.

Шоуто на ужасите на екип Хорхе

В презентациите на Хорхе имаше забележимо напрежение между желанието да се покажат минали „постижения“ и необходимостта да се запази анонимността на клиентите и дистанцирането на Хорхе и неговия персонал от отговорност за операциите. Това напрежение достигна своя връх в клип, прожектиран във всяка негова презентация.

Шоуреелът, който е дълъг около две минути, започва с надпис: „Екипът Хорхе представя: Разузнаване при поискване.“ Клипът включва набор от инциденти, включващи компютърни хакове, измама на журналисти чрез публикуване на невярна информация, кибератаки и други измами.

Хорхе понякога замразява рамката, за да даде обяснение. За разлика от твърденията на Хорхе, които бяха проверени, към днешна дата не беше възможно нито да се потвърди, че той действително е извършил действията, за които е поел отговорност в клипа, нито да се опровергаят тези твърдения.

Според клипа Хорхе стои зад кибератаката през 2019 г. срещу централната избирателна комисия на държава, която идентифицирахме като Индонезия, около месец преди общи избори там. Появи се сглобена екранна снимка, в която се вижда надписът KPU (името на индонезийската избирателна комисия). Под изображението имаше надпис „По време на деня на изборите в Югоизточна Азия“. Хорхе придружи слайда с обяснение, че по политически причини неговият клиент е поискал да бъде разглеждан като противник на Китай. Така че те започнаха офанзива, каза той, „и ние показахме, че целият трафик – всичко идва от Китай.“

През март 2019 г. няколко медии (включително Bloomberg) съобщиха за „китайско-руска“ атака срещу компютърната система на избирателната комисия.

Операцията с фалшив флаг проработи отчасти. Експертът по информационна безопасност, нает от изборната комисия, беше цитиран от The Guardian , като каза, че трафикът наистина изглежда идва предимно от Китай и Русия. Той обаче добави: „Вероятно повечето от тях са местни хакери. Те просто използват точки за скок в тези страни, за да прикрият следите си.“

Хакване и изтичане

Вид операция за влияние, която включва проникване и изтичане на лична информация, имейли и документи на целта. В някои случаи материалът е манипулиран

Следващият сегмент от шоуто на ужасите „Екипът Хорхе представя“ се занимаваше с прекъсване на референдума през 2014 г. по въпроса за независимостта на Каталуния от Испания. Според клипа смущението е причинено от DDoS атака (отразено за разпределен отказ на услуга – която претоварва сайт с трафик, като го прекратява офлайн). Според тогавашния каталунски лидер Артур Мас кибератаката е повредила каталунския интернет сутринта на референдума. Гласуването обаче не беше отменено и виновните за събитието не бяха открити.

Хорхе също си приписва заслугите за съобщения в испанските медии през това време за предполагаеми връзки между сепаратистката каталунска партия и Ислямска държава. Как беше произведено това? „Те откриха листовки, свързващи партията и радикалните [ислямисти], и разузнаването [службите] започнаха разследване“, каза Хорхе, добавяйки: „Никога не знаеш как се случват нещата. луд.

Хорхе се гордееше с очевидната си роля в друга атака, този път в Африка. Това беше подобно по същество на събитието DDoS, но беше на мобилните телефони на лидерите на опозиционната партия в Нигерия, Конгресът на всички прогресисти (APC), който в крайна сметка спечели общите избори през март 2015 г. там.

Британи Кайзер, която беше разобличител в скандала с Cambridge Analytica.

Клипът показва заглавие от нигерийския новинарски сайт Vanguard. Няколко думи бяха редактирани – привидно небрежен опит за прикриване на идентичността на страната и атака, която се случи сутринта в деня на изборите. „Това е най-голямата страна в Африка“, каза Хорхе, неспособен да устои на изкушението да разкрие самоличността на страната, „и цялата опозиция идва, показва телефоните си на медиите и казва „блокиране на всички лидери“. телефони“, цитирайки заглавие на нигерийски вестник.

Както ще разкрие друга глава от разследващия доклад, Team Jorge е работил в Нигерия през 2015 г. в сътрудничество с вече опозорената британска фирма Cambridge Analytica . Още през 2018 г. британският седмичник The Observer публикува свидетелства за използването на Cambridge Analytica от услугите на „израелски хакери“ в Нигерия, а също и в малката карибска държава Сейнт Китс и Невис.

Нови имейли в ръцете на консорциума от журналисти идентифицират хакерите като Team Jorge и свързват екипа с предложения за работа в други страни – включително предложение за участие в президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г.

Хорхе също твърди, по време на прожекцията на клипа, че е използвал достъп до имейли на началника на кабинета в правителството на Тринидад и Тобаго, тогавашния министър-председател Камла Персад-Бисесар, за да подклажда политическа криза в карибската островна държава.

Най-ранното събитие, представено в клипа, се случи по време на президентските избори във Венецуела през 2012 г. Хорхе призна, че е разпространявал невярна информация, за да повлияе на изборите, спечелени от Уго Чавес. Хорхе и неговите партньори поеха отговорност за разпространението на вътрешни презентации от лагера на Чавес – които впоследствие бяха публикувани от мрежата ABC News – след като направиха свои допълнения към документите.

„Връщаме се към въпроса за фалшивите новини“, каза Хорхе, затопляйки темата си. „Какво е фалшиво? Казвам на клиентите си: Под 80 процента достоверност, това е фалшиво. Но между 80 и 100 процента има… игра, която можем да играем.

Тал Ханан, 50, Модиин

За първи път чухме за „Отбор Хорхе“ от източник, който беше научил за подвизите на Хорхе. За да се организира среща с Хорхе, беше използвана мрежа от посредници – включително някои, които бяха подмамени да мислят, че представят истински клиент на Хорхе.

Последният от тях беше собственикът на медийна консултантска фирма в израелския град Хадера Яков Цедек. Цедек, който присъства на първата среща на Zoom с Мейдан, мълчеше, когато се обсъждаше кампания, чиято цел беше да отложи изборите в Чад.

Също така присъстваше и мълчеше на тази среща Ишай Шехтер, бивш изпълнителен директор в Еврейския национален фонд, който е описан на сайта на лобистката фирма Goren Amir Consultants като неин „стратегически директор“.

Присъстващ на друга среща в Zoom, на която беше представено хакване на акаунти, беше Шуки Фридман, пенсионер от службите за сигурност, когото Мейдан описа като „част от нашия основен екип“. Фридман е известен сред бившите служители по сигурността като вербовчик на много известен актив, който не може да бъде назован. Но той не е нищо повече от поддържащ актьор в историята на Team Jorge.

Общият знаменател сред хората, водещи презентацията, беше използването на измислени имена: Макс, Хорхе и друг човек, който ще влезе в образа по-късно, Ник. Открихме бързо самоличността на Макс (Мейдан). Беше достатъчно небрежен да използва израелския си телефонен номер.

Хорхе беше по-предпазлив. Той говори с нас само от индонезийски телефонен номер, не разкри лицето си и през първите пет месеца от контактите с него отричаше да действа от Израел.

Когато го попитахме дали се притеснява да изнася хакерски услуги без разрешение от Агенцията за контрол на износа на отбраната към Министерството на отбраната на Израел, той заяви, че въпросът не е от значение за него. „Всички тези глупости са за израелски компании. Ние не сме израелци. Тази технология е от Java Selatan [област в Индонезия]. … Всъщност ние имаме офис там [в Индонезия], ако проявявате интерес. Така че уведомете ме, когато идвате. И завърши, като ни пожела „ Selamat malam “ – „Лека нощ“ на индонезийски.

След значителни усилия намерихме надеждна информация за самоличността на Хорхе. Истинското му име е Тал Ханан, 50-годишен израелец, който е роден в Горен Назарет (сега Ноф Хагалил) и сега живее в Модиин със семейството си. Малко след като разкрихме самоличността му, беше публикувано разследване, в което името му бе споменато мимоходом. Версията на иврит на този доклад от Международния консорциум на разследващите журналисти и Ури Блау от Shomrim – Центърът за медии и демокрация, беше публикувана в TheMarker.

В този доклад се отбелязва, че Ханан е приятел и бизнес партньор на Мартин Родил, венецуелски гражданин, който преди това е работил в Международния валутен фонд. Bloomberg News съобщи, че чрез посредничеството на Ханан той е станал източник на Мосад в борбата срещу Хизбула и иранските терористични фондове в Латинска Америка. Родил е заподозрян в Испания, че се опитва да разклати водещи бизнес фигури във Венецуела, за които е предавал информация на властите в Испания.

Ханан е бил активен в сферата на сигурността много преди раждането на социалните медии. През 1999 г. той основава компания, наречена Demoman International, която е регистрирана на домашния му адрес в Модиин и в миналото дори имаше разрешение за износ от Министерството на отбраната.

Уебсайтът на компанията съдържа обичайните изказвания на тези фирми за борбата срещу тероризма и обучението на сили. Там обаче няма да намерите нито дума за аватари, хакерство или кибератаки.

„Нямам представа как Ханан се озова в тази позиция. Няма разузнавателно минало, служил е в някакво неизвестно поделение във ВВС. Но знам, че той има връзки с високопоставени и много сериозни хора сред разузнавателните агенции в Израел и САЩ“, каза бивш високопоставен служител в израелското разузнаване, научил за дейността на Ханан.

Продавам френски журналист

Докато усилията за проследяване на действията на Ханан продължиха, датата на планираните избори в Чад изтече – и изборите наистина бяха отложени. Нито Ханан, нито журналистите под прикритие имаха пръст в това. Историята на корицата току-що се оказа щастливо предположение.

Времето свърши работата си и Ханан отхвърли част от подозренията си. Когато му казахме, че идваме в Израел във връзка със съдебно производство и ще се радваме да се срещнем с него, той забрави, че преди това е отрекъл да работи от Израел и ни покани в офисите си в Модиин.

Офисите се намират на трети етаж в невзрачен, полупразен офис блок срещу търговски център в промишлената зона.

На входната врата няма име или идентификационен знак. Стаята, в която бяхме въведени – след като бяхме помолени да оставим телефоните си на входа – беше голямо и не особено впечатляващо бомбоубежище, което никой не си беше направил труда да декорира или проектира. Други, тоест от нещо, което приличаше на сувенири от пътувания в чужбина, които бяха разпръснати тук-там, заедно с хартиени чаши за топли напитки с надпис „Free Love“.

Ханан ни чакаше, без никакъв опит да се прикрие: покрито със стърнища лице, харизматичен, ликуващ както винаги, изпълнен със самочувствие.

В началото на срещата той спекулира какво предстои да бъде намерено в лаптопа на Хънтър Байдън. „[Знаете ли] разликата между конспирация и истина?“ — попита той и както обикновено отговори на собствения си въпрос: — Осемнадесет месеца.

До Ханан седеше Мейдан, а от другата страна на масата беше Ник. Той ни беше представен като „главен изпълнителен директор на компанията“. Главният изпълнителен директор по-късно ще бъде идентифициран като Зохар, 55-годишният брат на Тал Ханан. Зохар е работил за израелска агенция за сигурност и е бил експерт по тестване с полиграф.

На срещата Тал Ханан твърди, че има повече от 100 служители в бизнеса си. Може да е преувеличил малко. По наша оценка пространството, в което бяхме, можеше да побере около 20 служители. Той каза, че също има офиси в Индонезия, Босна и израелския технологичен център Херцлия, както и допълнителни служители в Украйна. Офисът в Херцлия, отбеляза той, обслужва отделна компания, която той твърди, че притежава, наречена Deep Impact, която, каза той, използва AIMS за надуване на стойността на криптовалутата.

Срещата се проведе отчасти на английски и отчасти на иврит. Започна с дискусия за нова цел: да се предизвикат проблеми между президента на Чад и бизнесмен. След това Ханан повтори досегашното си редовно изпълнение на проникване в имейли и акаунти в Telegram – този път на цели в Индонезия и Танзания.

Една услуга, за която научихме по време на тази среща, включваше влагане на фалшиви доклади във френските медии.

Ханан прожектира клип от репортаж, излъчен по новинарския канал BFMTV няколко дни по-рано, и твърди, че самият той го е подложил. В материала френският телевизионен водещ Рашид М’Барки заявява, че санкциите на САЩ срещу руски олигарси ще доведат до безработица на десетки хиляди поради забавяне на дейността на корабостроителниците, които обработват яхтите на олигарсите в Монако – малко вероятно развитие .

Тъй като материалът изглежда странен, консорциумът от журналисти се свързва с ръководството на BFMTV миналия месец. Това накара директорите на канала да започнат вътрешно разследване, което породи допълнителни опасения относно докладването на М’Барки. Водещият беше отстранен, а във френските медии се появиха статии по въпроса. Малцина знаеха обаче, че всичко започна с случайна забележка, направена от Тал Ханан в неговия офис на Модиин.

Не всички твърдения на Ханан обаче се оказаха верни. На срещата с Модиин той представи резултата от друга операция, която предполагаемо е провел, която се оказа блъф. Той ни показа уж вътрешна презентация от кампанията на съперник на негови клиенти в „страна от Латинска Америка“. Впоследствие разбрахме, че документът е публичен доклад, в който няма нищо тайно и може да се намери в Google.

След това той прекара много време, демонстрирайки услуга, която нарече „Глобално банково сканиране“, чрез която се предполага, че се получава вътрешна банкова информация. В предишните презентации вече ни беше показано как изглежда информация от банковите сметки на Batkhuu Gavaa, монголски политик и собственик на медийна група, който почина през 2019 г., след като падна по стълбите в Държавния дворец (години след като Ханан очевидно бръкна през неговата сметки).

На срещата в Модиин беше представен подобен доклад. Според Ханан това включва открадната банкова информация на турски бизнесмен, чието име не беше предоставено – въпреки че за част от секундата беше възможно да бъде идентифициран в документите, които бяха показани: корабният магнат Мехмет Али Умар. Мейдан обясни на срещата, че материалът е получен от човешки източник с достъп до световната банкова система.

Научихме също така, че поне в два случая бивши клиенти на Ханан са се оплакали, че финансовите отчети, които са закупили от него, са се оказали ненадеждни и дори фалшиви.

Един от докладите, за който се твърди, че е фалшифициран, е продаден преди повече от 10 години на тайна израелска агенция. „Това струваше на държавата стотици хиляди долари. Информацията беше проверена и голяма част от нея се оказа пълна глупост – явно фалшификат”, каза запознат. Твърди се, че другият доклад е бил продаден на клиент в Босна.

На една от мебелите в офиса имаше книга за Nygård, която предлагаше златна възможност за съпоставяне на разследването, което беше проведено въз основа на анализ на армията от аватари.

Въпрос за книгата предизвика реч от Hanan за Nygård и начина, по който се разви сексуалният му скандал. Той започна, като разказа как е изпратил армията си от аватари да атакува водещата на токшоу в САЩ Опра Уинфри – чийто очевиден грях беше, че веднъж интервюира Нигорд по време на посещение в имението му на Бахамските острови. Атаката срещу Уинфри доведе до статия в Newsweek за задоволство на клиента на Ханан.

Ханан също намекна, че всъщност е довел до разкриването на скандала чрез хакване на определени акаунти. „Преди шест години намерих първото споразумение за заглушаване“, каза той, споменавайки детайл, който идентифицира лицето, с което Nygård уж е сключил споразумение за неразкриване. „Той плати 100 000 долара на това бедно момиче. Тя беше на 16, когато я изнасили.

Според Ханан неговият клиент е платил много за работата. „Това струваше милиони, много милиони. Пет години [работа]. Пет!“

„Да продължим напред“

Един от многото елементи, които Ханан ни показа по време на срещата с Модиин, беше фотокопие на чек, който според него се намираше в хакнат имейл. Той ни каза какво може да се направи с такава находка. „Взимам чека… фалшиво дарение за кандидат“, каза той.

„Има ли вече избори без тези глупости?“ – попитахме ние, опитвайки се да въвлечем Ханан в дискусия относно разговора за фалшивото дарение.

— Не — отвърна той сухо.

„Добре. Тогава какъв е смисълът от избори? той беше попитан.

Ханан игнорира това, но Мейдан започна да предлага отговор. „Вижте“, каза той, но преди да успее да продължи, ние го попитахме: „Гласувате ли?“

„Разбира се“, отвърна той.

„Но знаете, че така работи.“

„Вижте, вие говорите за други места. Не че тук [в Израел] нямаме това. Тук има други механизми.” Той спря за секунда. „Но слушайте, веднъж някой ми каза нещо: „Където има вяра, няма логика“. Казвам го със скръб“, каза той и ни стрелна леко емоционално.

Мейдан не създава впечатлението, че е лош човек. Той е напълно нормален индивид. Израелец на около 60 години с опит в сигурността живее в сърцето на страната. Във всяко отношение той е точно като онези, които изпълват градските площади в събота вечер, за да протестират срещу атаката на правителството на Нетаняху срещу демокрацията.

Мейдан се бореше да формулира смислено изявление. Сякаш му беше трудно да намери думите.

„Вие ми казвате: „Аз съм вярващ човек, нося кипа“, каза той, посочвайки носещия кипа „съветник“, присъстващ на срещата. „Аз също съм вярващ“, каза той. „Аз съм напълно светски, но също така съм човек на вярата … и това ми дава толкова много сила.“

Разговорът продължи още няколко секунди. Но точно когато изглеждаше, че може да накараме Мейдан да говори за това, което си казва човек, чиято професия е да разрушава демокрациите – точно тогава Ханан сложи край на разговора.

„Момчета, трябва да продължим напред“, каза той и продължи да ни показва друг хакнат имейл.

о оттогава беше прекратен

Отговори

Тал Ханан и Зохар Ханан отказаха да отговарят на въпроси. Тал Ханан отрече „каквито и да е нарушения“. Зохар Ханан каза: „Цял живот съм работил според закона!“

Demoman International, Шуки Фридман, Яков Цедек и Рачид М’Барки отказаха да коментират тази история.

Адвокатът на Mashy Meidan отговори: „Противно на обвиненията, повдигнати във вашето искане за отговор, г-н Meidan не е и никога не е бил свързан с компания или юридическо лице на име „Team Jorge“ и определено не е „бизнес партньор“ в такова начинание. Всъщност, докато не получи вашите имейли, г-н Мейдан никога преди това не беше чувал името „Екип Хорхе“ и следователно не можеше да бъде „един от основния екип“ на тази компания, както грешно твърдите от вас.“

Ишай Шехтер отговори: „Никога не съм имал никакви бизнес отношения с Хорхе или Тал Ханан. Не съм запознат или наясно с предполагаемата незаконна или неправомерна дейност на неговия екип. За да изясня нещата – никога не съм свързвал или посредничил между г-н Хорхе и който и да е клиент .. Не разбирам защо някой би смесил името ми със случая, освен ако този човек не се опитва да ме нарани.“

Илан Мизрахи коментира: „Познавам Тал Ханан, но никога не съм бил част от неговия бизнес.“

haaretz.com

Георги (Гоце) Делчев

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери

Георги (Гоце) Делчев е един от най-значимите български революционери, лидер и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Той е роден в град Кукуш, Егейска Македония на 4 февруари 1872 година Гоце Делчев приключва Солунската българска мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “, където основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София, само че поради присъединяване му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 година е преподавател в Щип, където учителства Дамян Груев, един от създателите на организацията Български македоно-одрински революционни комитети, прекръстена след това на Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е притеглен в организацията от Даме Груев и по-късно се трансформира в неин в действителност началник. Основната концепция на ВМОРО е, че освобождението на Македония и Одринско е допустимо посредством общо въоръжено въстание.

През 1896 взе участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и дружно с Гьорче Петров създава програмата и устава на организацията, който планува построяването и на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е определен за чуждестранен представител, преносим член на Централен комитет на ВМОРО. Той поставя огромни старания за създаване на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 година по самодейност на Гоце Делчев се пристъпва към построяването на четническия институт на ВМОРО, който изиграва извънредно значима роля за по-нататъшното й масовизиране и революционизиране. През 1902 година дружно с Гьорче Петров взе участие в изработването новата стратегия и устава на организацията. Тя към този момент си слага за цел привличането и сплотяването “ на всички недоволни детайли в Македония и Одринско, без разлика на националност “ и за извоюване на цялостна политическа автономност. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация.

Въпреки постигнатите триумфи в организационното й създаване Гоце Делчев към момента не е уверен, че тя е подготвена да пристъпи към въоръжено въстание, заради което се опълчва на взетото в негово неявяване решение от Солунския конгрес от 1903, за повдигане на въстание в Македония и Одринско напролет на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци съумяват да отсрочат оповестяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от навсякъде в стратегично, т. е. да се разгласи основно в планинските и полупланинските региони и в него да вземат повече присъединяване образуваните за тази цел въоръжени чети.

В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обграждане в село Баница, Серско, и след еднодневно стълкновение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада погубен. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на огромния бунтовник. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той написа: “ Почти по едно и също време с Гоце биват убити още шестима, включително и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цялостен ден стълкновение се измъкват неусетно сред пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си година Хаджидимов – турците не посмяха от патроните ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, наведен като че ли върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата… Защото осиротяваше цялостен народ.“

Дълбок поклон!

Колекцията на принц Кирил от избрани напитки.

Изящни и редки вина от известната изба на американски колекционер

Повод да драсна тези няколко реда ми беше един аукцион на Кристис (Christie’s) в Ню Йорк за избрани напитки.
Подсетих се за младежките ми години 1977/78. По онова време бях ежедневен посетител на сладкарница Ялта срещу Университета.
Само тези, които също са я посещавали по онези години им е ясно какво представляваше тя тогава. Беше някакво малко островче извън Соца, каквото и да значи това. Всеки трети беше африкански „студент“ от „братска“ страна, който с всевъзможен чейнч се занимаваше.
Разбира се, беше бъкано и от ченгета, ама не арестува веднага, както на другите места, а там имаше някаква търпимост. Може би са дебнели за големи удари. Нямам представа.
Българите, които посещавахме заведението бяхме също доста разнородни.
От провинциални студенти, чудещи се как да изкарат някой и друг лев на черно, до синчета на висши партийни босове и висши ченгета, смятащи се за неприкосновени.
Аз попаднах случайно там, чрез приятел върнал се скоро от Алжир, където техните са работили (аз също бях живял там, където майка ми, която беше инженер химик, работеше по въвеждането на някакъв кожарски завод в експлоатация), ама това повлия до голяма степен и на понататъчния ми живот.

Трябва да призная, че по онези години тренирах много, сменях различни спортове, не пушех, ама това не ми пречеше да бъда ценител на тънки питиета.
Тогава наркотиците в България, освен в една твърде малка затворена група, събираща се около Попа, не беха разпространени.

Пиенето беше ин, та се наливахме и съсипваме черните си дробове.

Отплеснах се. Думата беше за Ялта, т.е. не и за нея, а за отлежали колекционерски напитки.

Там се запознах с един друг вечен посетител на заведението, който беше първороден внук на Васил Коларов, носещ също неговото име. Беше поне петнадесетина-двайсет години по-възрастен от мен и също бе рицар на чашката.

Проблемът му беше, че бе под попечителство на по-младия си брат, висше ченге от ДС, който не му предоставяше достатъчно кинти, та да не се олива всеки ден.
И Васко (Васил Коларов – първороден внук), какво да прави – домоизнос.

Тъй като бях запален филателист, разбирах също както от нумизматиката, така и от антични предмети, Васко все се допитваше до мен, какво от краденото наследство на дядо си, може добре да монетаризира.

То не беха седефени пафти, царски ордени от най-висок клас, сребърна посуда и какво ли не още.
Васко живееше в полите на Витоша в някаква вила останала от дядо му, а брат му, оня ченгето дето трябваше да го предпазва от лошите му навици бе на вторият етаж от една къща до градинката Йорданка Николова, сега е променено името, ама не го знам.

От там Васил нямаше ключ, ама се катереше по една тръба, прескачаше на балкона и оттам вътре, опосквайки и това жилище. Помня, че веднъж оттам докара цяла торба със златни предмети.
Подари ми от благодарност за съветите и оценките на домоизноса, една златна табакера, подарена (и гравирана) на дядо му от българските индустриалци. Горките, мислели са че с тази табакера ще запазят главите си.
Уви, търколели са се и те в прахта. Васил Коларов е бил изрод, достоен ученик на татко Сталин. Дори повече от изрод.
Не случайно се считаше за въпрос на мъжество, да се изпикаеш на гроба му, зад мавзолея.

Добре де, ама полека лека, брат му така затегна примката около него, изпращайки ченгета да търсят продадените предмети, та никой не смееше от Васко повече да купува.

Пари няма. Пиене за Васко няма. Чат-пат някой, който му е благодарен, че не го е издал, като е купувал от него го почерпи, ама не е като да пие на корем и да щрака с пръсти.

Един ден идва в Ялта, пак с една торба и сяда до мен. Изтръпнах. Викам си, довтасаха ченгетата.
Ама не. Никой не дойде, а от торбата Васко извади някаква прашна бутилка и с един тирбушон я отвори.
Питам го, какво е това? И ми разказа. Имал една пълна стая в мазето с подобни прашни бутилки. Били от едновремешната колекция на принц Кирил, който от своя страна я наследил от дядо му, цар Фердинанд. Дъртият Васил Коларов разбира се, присвоил колекцията и тя все още събирала прах.
Загледах се в етикета на прашната бутилка и верно бе вино от 30-те години.
Казах му, че е идиот, защото отвори бутилката, която е по-скъпа от дрънкулките които носеше преди
И така започна изнасянето на историческите напитки.
Единственият проблем бе, на кого да се пласират.
Сетих се за Богомил Райнов. Познавах го покрай филателията. Казах му за колекцията, ама той в първия момент не повярва.
Свързах го с Васил, който бе донесъл няколко шишета за мостри и работата тръгна.
Май с времето цялата колекция от напитки се премести при писателя.
Доколкото ми е известно единични бутилки продаде и на Павел Вежинов, ама не съм напълно сигурен, защото не бе и моя работа това да следя.
Помня, че чат-пат отваряше някоя и друга бутилка, та опитах не едно и две шишета стари вина. Честно казано имаха странен вкус и не ми допадаха.
Виж един френски коняк от началото на века (20 век) беше действително еликсир.

Та така със спомените ми за отлежали напитки. На младини имах интересен живот.
Не, че после стана скучен, но тогава бе по-хашлашко бурен.
После поулегнах…, по личните му критерии за „улегналост“…


Бащата на чиповете: Как основателят на TSMC постави Тайван на технологичната карта на света

Морис Джан

Човечеството живее в свят на чипове. Статутът на лидер в световната полупроводникова индустрия уверено се държи от Тайван. През 2022 г. интегрираният износ на чипове на острова нарасна за седма поредна година благодарение на водещата компания TSMC, която контролира повече от половината от световния пазар на чипове.

Както прогнозират експерти , голямата инвестиция, направена от САЩ за укрепване на вътрешната индустрия за чипове и противодействие на Китай, няма да повлияе на приноса на Тайван.

Недостигът на чипове поради пандемията от коронавирус, напрежението между острова и Китайската народна република и възможна инвазия в Тайван от континентален Китай само подчертават значението на лидера на пазара на чипове за света на технологиите.

EP разказва историята на TSMC и нейния основател Morris Zhang. Как мигрант от Китай направи кариера в САЩ, но без да постигне крайната си цел, получи световно признание в Тайван? Какво направи TSMC световен лидер в производството на чипове и как корпорацията се подготвя за евентуална китайска инвазия?

Трудно детство и съдбовно преместване в САЩ

Морис Джан (истинско име Джан Жонгмоу) е роден през 1931 г. в китайския град Нинбо близо до Шанхай. Въпреки че семейството му принадлежи към средната класа, детството на Джан не е лесно: японската окупация, Втората световна война и гражданската война в Китай принуждават семейството да се мести често.

Младият Джан се вслушва в съвета на баща си и учи добре в училище: обичаше литературата и историята и мечтаеше да стане писател или журналист. Прагматичният баща обаче искал по-добро бъдеще за сина си.

„Татко каза, че ще прося с професията на писател. Животът ми показа, че това е моя младежка приумица“, каза на върха на славата си бизнесменът.

В крайна сметка, с помощта на чичо си в Бостън, бъдещият милиардер се премества в САЩ през 1949 г., където постъпва в Харвардския университет. Тогава той окончателно се отказва от детската си мечта да стане писател.

„Реакцията ми да вляза в Харвард беше чист екстаз, не можех да повярвам на късмета си. Разбрах, че САЩ са най-богатата страна в света, морален и политически лидер по отношение на демокрацията, това е страна на възможност за мен.

В началото на 50-те години в Съединените щати имаше много китайски ресторантьори, инженери и професори. Това бяха единствените уважавани професии за китайците. Без адвокати, без счетоводители, без политици и още по-малко писатели“, спомня си Джан .

Решава да стане инженер, като избира специалността „Приложна физика и инженерни науки”. След като учи една година в Харвард, той разбира, че общото техническо образование, което получава там, няма да му помогне да получи високоплатена работа като инженер, затова се прехвърля в Масачузетския технологичен институт.

В Масачузетския технологичен институт Джан започва да се нарича Морис

Там Джан се интересува от машинно инженерство. Той вярваше, че тази област има най-големи перспективи. Времето показа, че не е сгрешил.

През 1953 г. младият мъж получава магистърска степен, но две години по-късно, след като два пъти се проваля на изпита за получаване на докторска степен (доктор по философия, първа научна степен) поради, както самият той признава , недостатъчно обучение, той отива да търси работа.

Във Ford му предложили позиция със заплата от 479 долара на месец, а в малкото подразделение за полупроводници на производителя на електрическо оборудване Sylvania Electric Products – с 1 долар повече. Джан помоли Форд да отмени предложението, но те отказаха и той прие работа в Силвания.

Начинаещият инженер е работил там върху германиеви транзистори, които се използват за генериране или преобразуване на електрически сигнали. След това проводниците бяха запоени, което често водеше до повреда на транзистора. Морис изобретява метод за свързване на проводници чрез индиректно нагряване.

— Той беше свален на земята.Как Джак Ма създаде Alibaba и защо се скара с китайския режим

Тогава това беше основен проблем на машиностроенето. За да се реши, не е необходимо да се разбира теорията на полупроводниците. Въпреки това, амбициозният инженер все още започва да изучава полупроводници, въз основа на книгата „Електрони в полупроводници за транзисторна електроника“ от физика Уилям Шокли.

Джан не разбираше много неща, но му помагаше старши инженер на Sylvania, който всяка вечер обясняваше нюансите на индустрията на чаша бира в бара на хотела. „Тогава той не отговори на всичките ми въпроси, но ми помогна достатъчно, за да мога да продължа напред. Той беше основният ми учител“, спомня си по-късно бизнесменът .

По-късно Джан започва да разработва транзистори. Участва в технически конференции и работи в Националния институт по стандартизация. След три години той се уморява от разработването на транзистори, които Sylvania не продава добре поради лош маркетинг, и отива да работи за технологичната компания Texas Instruments (TI).

25 години в Тексас и неочаквано освобождаване

„Бъдещият ми шеф ме посрещна на летището“, спомня си Джан. Той беше впечатлен от относителната младост и развитие на корпоративната култура на Texas Instruments. Започва работа по производството на транзистори за технологичния гигант IBM.

Особено сложен транзистор е произведен от TI и IBM. Последният имаше отделна пилотна линия за това. Подобна производствена линия в TI беше ръководена от Джан. В IBM около 10% от транзисторите, произведени на пилотната линия, работеха, а в TI успехът на линията Morris беше почти нулев. Минаха месеци, но инженерът не се отказа.

„Мениджърът беше притеснен, всички бяха притеснени“, каза Джан. Той обаче не беше много притеснен, защото знаеше, че може да получи 10 процента резултат.

Четири месеца по-късно иноваторът тества друга комбинация от технологични параметри и производителността се повишава до 20%. След това кариерата на Морис в TI бързо тръгва нагоре и тогавашният президент на корпорацията се интересува от работата му.

Когато идеята на Джан беше оценена от IBM, той беше повишен на ръководна позиция и създаде отдел за германиеви транзистори. За 25 години той се издига до позицията на вицепрезидент на TI.

В Texas Instruments Морис се издига до позицията на вицепрезидент

След като оцени напредъка на Джан след първия успешен проект, TI реши да му даде възможност да получи докторска степен. Особено след като Морис хареса ролята на лидер и искаше да получи позицията на вицепрезидент и „комфортен живот“. Тогавашният му ръководител каза, че е невъзможно без диплома.

Амбициозният 30-годишен инженер решава да не пропуска такъв шанс и през 1961 г. постъпва в Станфорд. Докато Джан следва докторантурата си, компанията финансира изцяло обучението му и плаща пълната му заплата.

През следващите 19 години той работи в TI на различни ръководни позиции, като едновременно учи маркетинг и финанси и мечтае да стане първият човек в TI, който вече е придобил статута на най-големия производител на интегрални схеми в света.

Джан е пионер на противоречивата тогава идея за ценообразуване на полупроводниците пред кривата на разходите. Тоест жертване на печалбите на ранен етап, за да се спечели пазарен дял и да се постигнат производствени показатели, които в дългосрочен план ще донесат големи печалби.

През 1972 г. той започва да управлява целия бизнес на компанията с полупроводници. Той беше на крачка от мечтаната позиция на главен изпълнителен директор.

Въпреки това в средата на 70-те години TI решава да се съсредоточи върху производството на потребителска електроника – калкулатори и ръчни часовници. За разлика от инвестицията в микросхеми, тя трябваше да донесе бързи пари. Така през 1978 г. Джан неочаквано оглавява нова посока за себе си – потребителски бизнес.

Тогавашният изпълнителен директор на Texas Instruments Марк Шепард вярваше, че един добър мениджър може да се справи с всичко. Това обаче се оказа грешка.

„Видях, че потребителският бизнес е различен от другите. Клиентската база е различна, пазарът е напълно различен. В бизнеса с полупроводници всичко, от което се нуждаете, за да успеете, е технология и разходи, а в потребителския бизнес технологията помага, но има привлекателност за потребителите, което е мъгляво нещо.“ Джан си спомня .

„Война с чипове“: защо книгата за чипове е бизнес изданието на годината на FT

Както се оказа, Морис беше прав: през 1983 г. потребителският бизнес на TI се бори и ръководството го отстрани. Той осъзна, че иновативните му идеи вече не са необходими на TI и пътят към позицията на главен изпълнителен директор е затворен, така че той подаде оставка.

Когато TI предлага на Джан да оглави отдела за компютърни продукти през 1984 г., Морис отказва и отива при друг производител на чипове, General Instrument, където работи една година като главен оперативен директор и президент.

Той се надяваше свободно да развива научноизследователска и развойна дейност, но корпорацията, каза той, не се отнася сериозно към научноизследователската и развойна дейност, предпочитайки да купува други компании, вместо да развива свои собствени идеи.

„След провалите в TI и GI тогава не мислех, че желанието ми да ръководя голяма американска компания ще се осъществи“, каза бизнесменът.

Обаждане от Тайван и пускането на пазара на TSMC

След като беше уволнен от TI и кратък престой в General Instrument на 52-годишна възраст, когато кариерите на повечето хора приключват, възходът на Джан едва започваше. Един ден правителството на Тайван му предлага да създаде нова индустрия за островната държава – производството на полупроводници.

Изобретателят получил обаждане от тогавашния премиер на Тайван Сун Юнсюан – един от създателите на тайванското икономическо чудо. Преди да се съгласи, Джан проучи текущото състояние на полупроводниковата индустрия на острова.

Констатациите бяха разочароващи: никакви изследвания и разработки, никакви възможности за проектиране, никаква интелектуална собственост. По това време микросхемите на страната бяха две поколения зад напредналите технологии, но имаше един важен момент: готовността на правителството за промяна и инвестиции.

Светът върви към търговска война, в която всеки е за себе си.Краят на ерата на глобализацията?

В Тайван Джан си спечели репутацията на новостарт. Бизнесът не вярваше, че ще успее в нещо, а пресата писа, че е дошъл за добра проверка преди пенсия.

Морис започна с болезнен проблем, с който се сблъска в TI: независими разработчици на чипове често искаха да създадат свои собствени компании, но не успяха да реализират идеите си поради високите разходи и липсата на поддръжка.

Джан вярва, че това задушава иновациите, така че той основава Тайванската компания за производство на полупроводници (TSMC) през 1987 г. с подкрепата на тайванското правителство.

Джан основава TSMC през 1987 г. с подкрепата на тайванското правителство.
По това време той е на 56 години. 

„Точно както Shopify позволи на независими играчи да продават онлайн, TSMC позволи на разработчиците да създават компании“,  пише по-късно агенция Bloomberg .

Идеята беше да се създаде независима леярна, която да произвежда полупроводници за клиенти. TSMC подхвана тенденцията за аутсорсинг от американски компании, които започнаха да инвестират в производствени обекти в Азия.

Основателят на TSMC планира, че компанията няма да се конкурира в иновациите, а ще приема инструкции от клиентите и ще произвежда схеми. Така той насърчи разочарованите разработчици да правят пари и след това да реализират идеите си.

Когато Морис представи своя план, той беше осмиван, наречен утопичен и провален. Играта за перспектива обаче донесе желания резултат.

Срив на FTX: Как Сам Банкман-Фрайд срина крипто гиганта за 30 милиарда долара

„По онова време Джан нямаше представа, че започва технологична революция. Изведнъж предприемачите успяха да създадат базирани на чипове полупроводникови бизнеси без огромните финансови разходи за отваряне на фабрики. Те трябваше само да разработят чип и да го пуснат на пазара. Така се роди „страхотната“ полупроводникова индустрия, която до 2010 г. донесе 73,6 милиарда долара.

Много от най-популярните днес високотехнологични компании започнаха дейността си в заводите на TSMC: телекомуникационните пионери Broadcom и Qualcomm, графичните гиганти Nvidia и ATI и много, много други“, отбелязва Bloomberg.

„Морис Джанг промени пейзажа на полупроводниковата индустрия. Той позволи на стартиращи фирми да започнат с няколко милиона долара, вместо с няколкостотин милиона“, казва Джеймс Плъмър, декан на Инженерното училище в Станфорд.

„Морис Джан не толерира глупаци. Това предизвика едновременно уважение и страх“, каза професорът и бивш технически директор на TSMC Ченмин Ху.

Създаването на независим производител на чипове се смяташе за трудно предизвикателство по това време. TI, срещу която предприемачът негодува, беше водещата компания в индустрията, Intel се разрастваше бързо, а National Semiconductor Corp. и Advanced Micro Devices също бяха силни играчи. Не беше лесно да оцелееш сред тези гиганти.

Остарелите технологии обаче дадоха конкурентно предимство на TSMC, която стартира с капитал от 220 милиона долара. Първите му клиенти бяха големи компании като Intel, Motorola и TI. Те бяха щастливи да предадат на TSMC производството на продукти, които използват стара технология, но все още се търсят.

Глобално признание: клиентите включват Apple и Nvidia

По-късно списъкът с клиенти включваше стартиращи компании, чийто „живот или смърт“ зависеше от TSMC. Broadcom, Marvell, Nvidia и Qualcomm, според Джан, са започнали да работят с TSMC, когато са били още малки, и възможността да използват услугите на компанията е важна предпоставка за техния успех.

„Ако ние не бяхме там, иновациите в индустрията щяха да се забавят“, каза Морис. Той обясни, че тези малки компании вероятно ще трябва да инвестират в производствен капацитет вместо в изследвания и разработки или да споделят интелектуалната си собственост с TI или IBM.

Икономиката срещу Третия свят.Ще възпрат ли санкциите Китай?

Съоснователят на Nvidia Джен-Сунг Хуанг каза, че раждането на TSMC е направило възможно превръщането на всякакви творчески идеи в индустрии като мрежови технологии, потребителска електроника, компютри и автомобилни технологии в успешни компании.

До 2020 г. компанията произвеждаше 13 милиона 300 mm чипове годишно и беше първата, която предостави 7nm и 5nm технологиите, използвани в продуктите на Apple, и първата, която комерсиализира технологията за ултравиолетова литография с голям обем.

Компанията непрекъснато увеличава и модернизира производствените мощности. През 2011 г., на фона на жестока конкуренция, TSMC увеличи разходите за разработка с 39% до 50 милиарда долара. През 2014 г. нейният борд на директорите одобри инвестиции в размер на 568 милиона долара за създаване, преназначение и модернизация на съоръжения.

През 2020 г. TSMC стана първата компания за полупроводници в света, която обеща да използва 100% възобновяема енергия до 2050 г.

Корпорацията работи успешно и без своя „баща“, който се пенсионира през 2018 г.Ако през 2010 г. пазарната капитализация на TSMC е била 70 млрд. долара, то през април 2021 г. тя ще бъде повече от 550 млрд. долара. През последните години нетната й печалба достига 15-20 млрд. долара, а през 2020 г. финансовият резултат надхвърля 57%.

Тъй като съществува риск от война между Тайван и Китай, който твърди, че островът е негова територия, TSMC търси варианти за смекчаване на вероятните последици от подобно събитие.

Шефът на Бюрото за национална сигурност на Тайван уверява , че фабриката TSMC няма да може да работи в случай на китайска инвазия. Имайки предвид това, корпорацията отвори заводи в Япония и САЩ и планира да се установи в Германия.

През 2020 г. в Аризона, САЩ, беше одобрен планът на TSMC за изграждане на шест фабрики за производство на микросхеми на стойност 12 милиарда долара . В същото време инвестициите в този обект могат да бъдат утроени до 35 милиарда долара.

През 2022 г. продажбите на TSMC са се увеличили с 43%, а оперативните печалби са се увеличили със 73%.

Морис Джан изгради многомилиарден гигант и най-големия производител на чипове в света, но не получи нито една акция, когато основа компанията.

Въпреки това, няколко години след стартирането на TSMC, той инвестира собствените си спестявания в компанията и започва да получава дивиденти от възхода на своето въображение. Сега състоянието на 91-годишния бизнесмен се оценява на 2,2 милиарда долара.

Превод от Мрежата

ГЕНА (уруспията) АБИСИНКАТА

Абисинсци на Балканите след ПСВ

(откъс)

Григор Симов, с. Торос

/…/ Та един прекрасен ден, в навечерието на ньойския договор, в село Торос пристигнали фронтовите герои, придружени от Абисинеца, черен като катран и радостта на жените и децата се сменила с удивление, потрес, страх, вайкане, радост за някои, проклетисване от попа и други такива емоции от началото на 20 век. Опипвали го, разглеждали отдалече това чудо, дивили се, че притежавал всички човешки атрибути, но … черни. Прадядо ми имал по това време кръчма и го взел за помощник, момче за всичко. Така повишил чувствително клиентелата. Хората идвали да опознаят по-отблизо черния човек, носели му това-онова, опитвали да го приобщят към селския бит. Абисинеца бил кротък и непретенциозен, ходел бос, помагал в кърската работа, най-много дивял селяните, че без притеснение хващал змии, дерял ги и дори ги хапвал. Научили го да пие ракия и вино. Много му харесвали. Особено се пристрастил към селските веселия и празници. Задължително се хващал на хорото, не налучквал стъпките, но скачал като изоглавен неуморно и със страст. Идвали да го гледат и от съседните села. Абе – приобщил се към народа. С общоселски труд му спретнали две стаички в циганската махала, отделили му декар-два от селската мера и скоро го цанили за пастир на добитъка. Дори първата зима го убедили да обуе свински цървули, та да не премръзнат краката му. Въобще – интеграцията вървяла с пълна сила и скоро Абисинеца щял да се превърне в равноправен член на село Торос, но човека бил млад и силен и взел да подпитва как стои въпроса с местните моми. Тук работата ударила на камък. Местните циганки изпитвали страх от непознатия цвят на кожата, дори парясниците в селото не искали да го погледнат. Вдовиците, които след войната били доста, също се ослушвали. За целта го кръстили в селската църква, но работата по тънката част не мръднала въобще.

Някъде тогава ще да е било, в селото се върнала Гена Уруспията, която била женена за трети път в съседно село, но скъсала семейните окови пак, за срам и резил на цялата околия. Водела и двете си деца. Родителите и` не давали дума да се отваря да я приберат отново в родната къща, приютили само децата, но Гена имала доволно почитатели от мъжкото население и не останала на улицата. Много скоро селските първенци свикали съвета да решат въпроса с покварата, която сеела Гена из китното поселище. Викнали и нея. След дълги разговори за моралната чистота на селото, женските задължения, лошите навици и трудовия делник, на селския поп му хрумнала спасителна идея и директно предложил на Гена да се вземе с Черньо Абисинеца, та белким оцелее семейството и окончателно го приобщят към Торос. Тутакси останалите първенци приели идеята – хем запазвали местната атракция, хем се надявали да отърват селските пияници от Гена Уруспията. Тя не се колебаела много-много. За разлика от другите жени Гена не се гнусяла от различния цвят на кожата, пък и иностранеца вече си имал и къща, утвърден бил в пастирския занаят и не придирял за нищо специално.

Оженили ги в кръчмата на прадядо, венчали ги както пише в Голямата книга, духовата музика се раздала, раздал се и Абисинеца, мятал се безспирно на хорото, защото видял края на сексуалните си мъки. Е, първата вечер се напил тежко и безпаметно, но в тамошните предели това си е повече от доказателство за мъжко достойнство. Така се родило торошкото семейство на Абисинците. Гена, от Уруспията, достойно станала Абисинката, започнала чат-пат да се появява на неделна църква, та да се похвали със сексуалната мощ на Черньо, а другите жени цъкали и се кръстели, че точно в тяхното село се пръкнала жена, която имала черен мъж. Младото семейство скоро се сдобило и с отроче, после още едно и накрая Гена затретила, но на децата и` не викали уруспийчетата, а носели гордото име абисинчетата. Трите общи деца не били толкова черни, проговорили на български, попа ходил чак до митрополията в Ловеч да пита дали директно да ги въвежда в православната вяра, въобще – интеграцията вървяла ударно.

Петте абисинчета /две от първите бракове и три от последния на Гена/ се учили прилично, помагали в пастирския занаят на баща си, а той пък окончателно станал местен, когато се установило, че е майстор в коленето на всякакъв вид твари, най-вече свинете. И добавил още едно занимание към овчарлъка – станал щатен касапин по Коледа и селските курбани.

Абисинеца като пленник говорел само развален английски и бая се узорил докато научи българските слова, останал му спомена от английския език, дори понаучил малко и Гена Абисинката. Тя изумила цялото село, когато разменила две-три изречения на английски с някакъв търговец на праскови и селяните окончателно потиснали спомените за Уруспията. По това време на особена почит в местното училище бил френския език, после – немския. Английски никой не учил и Гена си останала единствената с няколко изречения от шекспировия език.

Пламнала Втората световна война, засегнала и с. Торос, дошли немски войници, появили се шумкарите, дядо Георги си отишъл през 1943 г. кръчмата му позападнала, Абисинеца минал на домашна ракия, пък Абисинката се залюбила със селския стражар на стари години за срам и резил на енориашите. Разбрал работата съпруга и заговорила мъжката чест. Една трагична вечер в кръчмата настанал големия бой за Гена, в който пияния Абисинец извадил нож на стражаря, ранил го, а представителя на селската власт в уплаха си взел, че стрелял и оня се капичнал. Не могли да го спасят. След два дни местната чернокожа атракция предал Богу дух. Било началото на 1944 г. Стражарят го съдили, но хората, присъствали на боя в съда твърдели, че всичко станало при самоотбрана и на пияни глави. Осъдили го нещо условно, уволнили го от работа и той се запилял някъде по Южна България, та белким забрави за Гена Абисинката, която макар и на години и с пет деца вече започнала да се оглежда за нов „другар в живота”.

Ама дошъл Девети септември и се преобърнал живота. Влязъл в Торос червенобрежкия партизански отряд „Г. Бенковски”, начело с Вълка Горанова, Пеко Таков и Митка Гръбчева, избили кмета, попа и директора на училището и направили „митинг на победата”. Изумлението било пълно, когато на трибуната застанала Гена Абисинката, бившата Уруспия и говорила колко жестоко била тормозена от фашистите, как я оставили вдовица като убили възлюбения и`, при това с кървавите ръце на стражаря. Виела и се тръшкала за възмездие. Подчертала, че покрай екзотичния си съпруг понаучила английски, т.е. езика на бъдещите победители. Ще да е направила речта впечатление на „високопоставените другари”, защото Гена скоро събрала оскъдната покъщнина и завинаги напуснала селото. Настанили я в национализирана къща в София с петте деца и поради езиковите и` умения станала служител в международния отдел на БКП. После станала и активен борец срещу фашизма и капитализма, а децата и` се изучили солидно в политическите мурафети. Две от тях дълги години бяха дипломати на Народната Република. Щастливо и доволно изживяла живота си Абисинката, умело използвайки мурафетите на работническата класа.

Фейсбук

Наръчник на ЦРУ, как да саботираме (вражески) организации отвътре

Книжката на ЦРУ

През 1944 г. ЦРУ написва наръчник за това как да саботираме (вражески) организации отвътре. Няколко интересни съвета:

(1) Настоявайте всичко да става по „канали“. Никога не позволявайте да се правят съкращения, за да се ускорят решенията.

(2) Произнасяйте „речи“. Говорете колкото е възможно по-често и по-продължително.

(3) Когато е възможно, препращайте всички въпроси към комисии, за „допълнително проучване и разглеждане“. Опитайте се да направите комисиите възможно най-многобройни – никога по-малко от пет.

(4) Възможно най-често повдигайте несъществени въпроси.

(5) Търкайте се за точните формулировки на съобщенията, протоколите, резолюциите.

(6) Връщайте се към въпроси, по които е взето решение на последното заседание, и се опитвайте отново да отворите въпроса за целесъобразността на това решение.

(7) Изисквайте писмени заповеди.

(8) „Неправилно да разбират“ заповеди. Да задават безкрайни въпроси или да водят дълга кореспонденция относно такива заповеди. Спорете по тях, когато можете.

(9) Правете всичко възможно, за да забавите доставката на поръчките. Дори части от поръчката да са готови предварително, не я доставяйте, докато не е напълно готова.

(10) При възлагането на работа винаги отписвайте първо маловажните задачи.

(11) Настоявайте за перфектна работа при относително маловажни продукти; връщайте за дообработка тези, които имат най-малък недостатък. Одобрявайте други дефектни части, чиито недостатъци не се виждат с просто око.

(12) Когато обучавате нови работници, давайте непълни или подвеждащи инструкции.

(13) За да понижите морала, а с това и производството, бъдете приятни към неефективните работници; давайте им незаслужени повишения. Дискриминирайте ефективните работници; оплаквайте се несправедливо от работата им.

(14) Провеждайте конференции, когато трябва да се свърши по-важна работа.

(15) Умножавайте работата с документи по правдоподобни начини.

(16) Започвайте да изготвяте дублиращи се файлове.

(17) Умножавайте процедурите и разрешенията, свързани с издаването на инструкции, чекове за заплати и т.н. Вижте, че трима души трябва да одобряват всичко, където един би го направил.

(18) Приложете всички разпоредби до последната буква.

(19) Извършвайте работата си лошо и обвинявайте за това лошите инструменти, машини или оборудване. Оплачете се, че тези неща ви пречат да си вършите работата както трябва.

(20) Никога не предавайте уменията и опита си на нов или по-малко сръчен работник.

(21) Спрягайте администрацията по всички възможни начини. Попълвайте формулярите нечетливо, така че да се наложи да бъдат преправяни; правете грешки или пропускайте исканата информация във формулярите.

(22) Давайте дълги и неразбираеми обяснения, когато ви задават въпроси.

(23) Дръжте се глупаво.

(24) Бъдете възможно най-раздразнителни и свадливи, без да се
да си навлечете неприятности.

(25) Не разбирайте всички видове разпоредби, отнасящи се до въпроси като нормиране, транспорт, правила за движение.

Новогодишно решение: Направете точно обратното.

.

Порочният кръг на имперската история и СССР

Емблема на Съветския съюз върху ръждясал локомотив

„Обичайната мъгла за декември все още не се беше разсеяла, когато делегатите на Първия съюзен конгрес на Съветите започнаха да се събират в Болшой театър. Екзотични фигури изплуваха от мъглата в халати, необичайни дрехи, бели тюрбани, ушанки от лисича кожа. Трептяха познати кожени якета, сиви палта… Необичайни бяха дори сред това пъстро море от фракове и колосани яки на дипломати.

Така един от участниците описа началото на Първия всесъюзен конгрес на Съветите, който се откри в Москва точно преди сто години, на 30 декември 1922 г. Този форум, естествено, напълно контролиран от ръководството на управляващата болшевишка партия, влезе в историята с приемането на декларация и споразумение за създаване на Съюза на съветските социалистически републики. Това състояние, което съществува малко по-малко от 70 години, все още предизвиква различни чувства у различните хора. За някои това е една от най-бруталните диктатури в световната история, за други тя е въплъщение на неуспешен, но все още вдъхновяващ експеримент, социалистическа алтернатива на капитализма, а за трети е поредното прераждане на Руската империя, суперсила чийто колапс беше, според руския президент Владимир Путин, „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“.

Създаването на СССР беше предшествано от доста остър конфликт в болшевишкото ръководство. Шест съветски републики (РСФСР, Белоруска, Украинска, Азербайджанска, Арменска и Грузинска ССР – последните три бяха обединени за известно време в рамките на Закавказката федерация, ЗСФСР), които възникнаха в резултат на гражданската война на територията на бившата Руска империя, бяха, макар и тясно свързани, но де факто независими държави. Идеите за това какъв трябва да бъде бъдещият им съюз, комунистическите лидери се разминават. Народният комисар по въпросите на националностите Сталин и неговите поддръжници смятат, че РСФСР трябва просто да анексира останалите републики като автономии. Лидерът на болшевиките Ленин, по това време вече тежко болен, се противопоставя, като смята, въпреки грузинския произход на Сталин, неговия проект за „автономизация“ като проява на „руския великодържавен шовинизъм“. Умиращият лидер в крайна сметка надделя над бъдещия си наследник и СССР се превърна в асоциация на формално равни съюзни републики. Но победата на Ленин се оказа пирова: колкото по-далеч,

Руският историк Константин Морозов *, специалист по история на руското революционно движение в началото на 20 век, смята, че създаването на СССР трябва да се разглежда в широкия контекст на революционните промени и гражданската война от 1917-1922 г. В интервю за Радио Свобода той анализира ключовите фактори, довели до появата на съветската система, нейните основни характеристики и как и защо идеологическото, политическо и психологическо наследство от съветската епоха влияе върху живота на руското общество дори 30 години след това разпадането на СССР.

Как се роди „Цар Анти-Мидас“.

– Струва ми се, че е грешка да се разглежда образуването на СССР по начина, по който обикновено се прави, като се фокусира основно върху решаването на националния въпрос и създаването на структура от различни национални републики. Според мен основното нещо, което е в това събитие, е дизайнът, конституцията на съветската система. Въпреки че самата тази система, много от нейните идеи, практики, хора се оформят през предходните пет години – годините на революция и гражданска война. И след това, в продължение на много години, има трансформация на цялата тази система, първоначално авторитарна, а по-късно станала тоталитарна. Той подсили много от наследството на най-лошите черти на предишния режим, като на практика създаде един вид симулакрум ., който до голяма степен се запазва в постсъветска Русия. Тоест демокрация, парламент, политически партии, република – всичко това са абсолютни симулакруми, както в съветско време, така и сега.

От друга страна, ако погледнете апарата, персонала, управленските традиции, които съществуваха в съветската епоха, както и при авторитаризма и империализма, те бяха наследени до голяма степен от царската епоха. Виждаме, че много от днешните проблеми са свързани именно с двумислието на тази система, с нейната безконтролност, с нейната централизация, с нейното абсолютно нежелание да служи на собствения си народ. Оказа се микс от най-големите проблеми на царска и съветска Русия и се оказа, че е наследен. Струва ми се, че основният извод, който руското общество трябва да направи, припомняйки си събитията отпреди сто години и последвалите събития, е отхвърлянето на възхищението от съветския симулакрум, неговите двойни стандарти, когато всичко е наред на думи, но на практика животът е много по-труден и по-жесток. Това е отхвърляне на тази система

– Създаването на СССР се превърна в своеобразна държавно-политическа регистрация на победата на червените в гражданската война. Как стана така, че болшевиките успяха да „възстановят“ царската империя? Сега, сто години по-късно, има ли консенсус сред историците относно причините за поражението на антиболшевишките сили?

– Причините бяха много. Според мен е необходимо да се започне с разнородността на самото антиболшевишко движение. Различните й елементи не можеха да се споразумеят помежду си и да действат като единен фронт. Има един добър израз, че генералите винаги се подготвят за минали войни. Така лидерите на различни политически сили, противопоставящи се на царския режим, се поучиха от уроците на Великата френска и други европейски революции. Но реалността пое по съвсем различен път. Почти никой не се оказа адекватен на случващото се, на предизвикателствата, които обществото отправи. Никой не можеше да си представи през март-април 1917 г. докъде ще доведат събитията в Русия, че всичко ще завърши с изграждането на първия тоталитарен режим в света с кървава гражданска война, „червен терор“, насилствена колективизация и ГУЛАГ.

Почти никой не беше адекватен на случващото се, на предизвикателствата, които обществото отправи

Трябва да се отбележи, че тази неадекватност на ситуацията често се повтаря в историята. Виждаме абсолютно същото през последните три десетилетия, виждаме какви гигантски грешки и престъпления бяха извършени по време на постсъветската трансформация в началото на 90-те години. В крайна сметка това доведе до установяването на авторитарен режим на Путин, който се основава на идеологическа комбинация от наследството както на царската абсолютна монархия, така и на съветското минало, като и двете се коренят в идеята за империализма. Много хора днес абсолютно не са готови да оценят адекватно грешките си от последните две или три десетилетия. Много по-лесно е да се осъдят фигурите от периода на революцията и Гражданската война, отколкото да се разбере, че за съжаление в повечето случаи е трудно за съвременниците да бъдат адекватни, готови да отговорят на предизвикателствата на историята.

– Специализирате се в историята на неболшевишките леви сили в Русия в началото на 20 век, преди всичко партията на социалистите-революционери (социалистите-революционери), която беше най-популярната в началото на революцията. Историята на тази партия всъщност завършва през лятото на същата 1922 г. с голям процес срещу онази част от лидерите на социалистическата революция, които не са имали време да напуснат Русия. Какво стана? Защо социал-революционерите загубиха, за какво не бяха готови, какво не разбраха?

– Вероятно същото нещо, което много други сили, включително либералите и умерените социалдемократи – меншевиките, не разбираха и не бяха готови. Те не бяха готови за необходимостта да погледнат на събитията с други очи, да се откъснат от обичайните установени възгледи и думи, тактически и стратегически схеми. Между другото, не може да се твърди, както често се прави, че болшевиките са единствените, които са били адекватни на тогавашната ситуация. Да, те успяха да вземат и задържат властта. Но в същото време самата комунистическа партия се възроди, нейната политическа практика потъпка всички идеи, всички крайъгълни камъни на социалдемокрацията, всичко, което първоначално беше в програмата на самите болшевики. Не е изненадващо, че през 1924 г. социалистическият емигрант Марк Слонимнарече статията, която беше посветена на Ленин и публикувана след смъртта на болшевишкия лидер, „Големият неудачник“.

Ленин и Сталин в Горки, август 1922 г.
Точно тогава се разгоря спорът им за това какво трябва да бъде бъдещето на СССР.

Болшевиките могат да се считат за победители само с разбирането, че тяхната победа се оказа пирова в много отношения, защото някои от тези „победители“ бяха разстреляни от техните другари през 1937-38 г. в значителни количества. Но много по-лошото е, че бяха направени гигантски жертви от най-различни слоеве на обществото. И още по-лошо, вкара страната в коловоза на насилие, тирания, доноси, взаимно унищожение и върху този квас израснаха онези кадри и традиции, които всъщност определят нашата съдба днес и продължават да влияят върху съдбата на света. В постсъветското общество много са израснали от съветското. Сегашното руско правителство понякога се нарича „Цар анти-Мидас“, което означава, че с докосването си тя превръща всичко не в злато, като този митичен цар, но в обратна посока. Трябва да се отбележи, че болшевиките са първите, които тръгват по този път. През последните години и месеци виждаме как всички идеи, които сегашното правителство е издигнало на щит, бързо се дискредитират, което води до една много сериозна криза, която неминуемо ще дойде.

Връщайки се към въпроса ви за есерите, трябва да се отбележи, че през 1917 г. нямаше единни есери, те се разделиха най-малко на три или дори четири големи части. По-късно Виктор Чернов каза, че по това време в една формално единна партия негласно съществуват три ЦК. Имаше центристи-„черновци“, имаше леви социалисти-революционери, които по едно време в края на 1917 г. блокираха с болшевиките, имаше десни социалисти-революционери, групата на Авксентиев .който настояваше за коалиция с либерали и умерени консерватори. Тази позиция изглежда напълно разумна теоретично, но на практика проблемът беше, че десните кръгове в Русия също нямаха способността да оценят адекватно болшевишката опасност – и следователно да разберат необходимостта от обединяване на всички демократични сили, да се откажат от част от своите интереси , търсете компромиси и предотвратявайте плъзгането на страните в бездната. Повечето от тях просто не можеха да превъзмогнат себе си. Значителна част от офицерите и генералите бяха убедени, че присъствието на въоръжени сили в ръцете им е мощен политически инструмент. Защо ще правят някакви отстъпки на умерените леви демократични сили? Показателно е, че дори такъв революционер като Борис Савинков се поддаде на това изкушение . Цялата история на т.нарБунтът на Корнилов , в който участва Савинков, е пример за това как те решават да пренебрегнат демократичната политика, да не чакат Учредителното събрание и да действат по старите познати начини, всъщност с гола сила.

мечта за фойерверки

– Какви бяха алтернативите?

Положението през 1917 г. е изключително тежко. Част от лявоцентристите, водени от Чернов, видяха, че опитът за коалиционна политика, курсът към водене на война до победен край, забавянето на решаването на поземления въпрос – всичко това води до излизане на ситуацията извън контрол, защото значителна част от хората не са готови да чакат. От гледна точка на абстрактната логика Временното правителство и демократичните сили сгрешиха, като не решиха въпроса за мира и земята през 1917 г. Но трябва да се разбере, че такива въпроси, особено в условията на световна война, не се решават бързо. Те се опитаха да ги уредят със законни методи – чрез свикването на Учредително събрание, което за първи път в историята на страната щеше да бъде демократично избрано. Всъщност това беше Конституционното събрание, взето от революционна Франция. Че,

От друга страна, имаше лявоцентристи, които предложиха спешно свикване на Учредително събрание и изоставяне на коалицията, още през септември 1917 г. те възнамеряваха да създадат хомогенно социалистическо правителство. Този път можеше да попречи на болшевиките да дойдат на власт. Но лявоцентристите не отчитат опасностите отляво, те не разбират какви са болшевиките. Те, като много революционери, смятаха десните за основен враг, повече се страхуваха от генералите, консерваторите, от всичко, което наричаха с думата „буржоазия“. А истинският враг, страховит, представляващ много по-голяма опасност за демокрацията, просто се оказа отляво. Между другото, това не бяха само болшевиките, защото те бяха подкрепени от значителна част от анархистите и значителна част от самите леви социалисти-революционери, които станаха предатели на собствената си партия-майка.

През 1918 г. тази история се повтаря, когато същата част от десните социалисти-революционери, водени от Аксентиев, който оглавява Директорията на Уфа , отново се насочва към единството на всички антиболшевишки сили. Създадено е ново временно правителство, но то става жертва на безскрупулността на консерваторите. Сега демокрацията беше ударена отдясно – имаше преврат, организиран от част от генералите и сибирските десни кръгове, в резултат на който на власт дойде адмирал Колчак . Фактически това осуетява възможността за единен антиболшевишки фронт. Не е възможно да се възстанови.

– Споменахте Борис Савинков, за когото написахте много подробен биографичен труд. В тази книга забелязвате неговите авторитарни, диктаторски черти, които се засилват с времето. Ако погледнете историята на руската революция, кандидатите за диктатори се появяват през цялото време и на всички флангове – от Корнилов и Керенски, да не говорим за болшевишките лидери, до същия Савинков. Жизнеспособна ли е изобщо една демократична алтернатива за Русия? Или, независимо от това как щеше да завърши гражданската война, Русия чакаше авторитаризъм по един или друг начин – може би не толкова ужасен като болшевишкия, но все пак диктатура, оглавявана от някакъв генерал или харизматичен политик, поне в миналото а ляво – нещо като в Полша при Пилсудски ?

– Възгледът, че Русия е обречена на авторитаризъм, десен или ляв, червен или бял, съществува от повече от сто години. Трябва да се каже, че това бяха болшевиките и белите, които го насадиха, тези, които бяха най-заинтересовани от него, обединени в омразата си към демократичните алтернативи. Но изследванията, които проведох, докато изучавах 1917 г., ме доведоха до извода, че всичко е минимално необходимо, но достатъчно за развитие по пътя на демокрацията и парламентаризма в Русия до 1917 г. Да, тази година беше исторически кръстопът. От една страна, нарастването на анархията, от което се възползваха болшевиките, и желанието незабавно да постигнат със сила това, което искат определени слоеве от обществото. От друга страна, до 1917 г. има доста развито образовано общество, интелигенция, създадени са силни партии, въпреки че говорихме с вас за техните недостатъци, че много от тях не са в състояние да оценят адекватно реалността. Но това не бяха симулакруми, каквито са сега. Същото важи и за мощното синдикално движение и общинското самоуправление.

Ако погледнете идеите на парламентаризма, това също е интересно. Да, идеята за Учредително събрание, за Конституционно събрание отдавна е лелеяна от интелигенцията. Но има едно много интересно свидетелство на есера Борис Соколов, който казва, че през пролетта на 1917 г. войниците не разбират идеята за Учредителното събрание, парламента. Но буквално за два-три месеца социалистическите агитатори, социалистите-революционери и меншевиките, преди всичко успяха да им разяснят идеите на парламентаризма. Беше им казано, че идеята за парламентаризъм се основава на демокрация и самоуправление, много подобно на това, върху което са изградени, да речем, самоуправляващите се селски общности.

Дошлата свобода се възприемаше като възможност да получиш всичко наведнъж

Но фактът, че значителна част от войниците след това тръгнаха след болшевиките, означаваше, че тя предпочиташе по-прости и по-разбираеми обяснения. Има един много любопитен момент в мемоарите на Виктор Савинков , по-малкия брат на Борис. Той пише за своя разговор през 1917 г. с членове на армейски комитет на фронта. Един от тях, фойерверк (младши подофицерски чин в артилерийските части на руската армия. – РС), обърна се към Савинков: бихте ли могли да ръководите полка? Защото е необходимо всички генерали и офицери да бъдат сменени съответно с прапорщици и войници, верни на революцията. Когато Виктор Савинков каза, че всъщност той е художник и е завършил само училище за прапорщици, така че не може да бъде командир на полка, нестинарят не му повярва. Той каза: добре, определено ще мога да командвам батерията. Савинков му обяснява, че може би можеш да стреляш с директен огън, но не можеш да стреляш от затворени позиции, когато са необходими разчети. И тук стана ясно, че всички, които слушаха този разговор, бяха на страната на този фойерверк. Какво показва този пример? Изключително високи очаквания. Свободата, която дойде, не се възприема като възможност децата им да учат и да достигнат някакво по-високо ниво на професионално и социално …

Предизборен плакат на партията на социалистите-революционери, 1917 г
Предизборен плакат на партията на социалистите-революционери, 1917 г

„…И като шанс да грабнем всичко сами.“

– Съвсем правилно. Вземете всичко наведнъж. С това спекулираха болшевиките. Те казаха: вие, работници, селяни, войници, под наше ръководство ще вземете властта, фабриките, земята, войниците, съответно ще получите мир и всичко това ще стане веднага. Имаше борба между две тенденции. Единият път е дълъг, труден, през демокрация, парламент, решаване на трудни въпроси, опити за компромис, без проливане на кръв, без гражданска война. Друг начин е просто натискане за гражданска война, болшевиките не криеха, че я искат. Те разбраха, че иначе няма да запазят властта. Всъщност загубата им на изборите за Учредително събрание, където спечелиха 25%, убедително го показа. Между другото, това е много сериозен момент, който се забравя: поражението на Учредителното събрание, провеждането на демонстрации в негова защита на 5 януари 1918 г. в Петроград и Москва е моментът на истината, точката от която няма връщане назад за болшевишкото правителство, всъщност началото на гражданската война. Бих хвърлил мост към настоящето и бих казал, че това е родова травма на цялото съветско и постсъветско управление. Оттогава винаги се страхуват от честни избори. Може би единственото изключение беше Горбачов.

Фалшив избор между родина и свобода

– След като спечели гражданската война, очевидно болшевишкият режим придоби някакъв странен чар. Същият Борис Савинков в края на живота си декларира своето помирение с болшевишкото правителство, изрази подкрепата си за него. Ами той тогава беше в затвора, има специфични условия. Но масата от бивши противници на болшевиките, не някакви наивни необразовани фойерверки, а видни хора от широк социален спектър, от генерал Яков Слашчев до писателя Алексей Толстой, се помиряват с новата власт, завръщат се, идват в Съветския съюз, където съдбите им се развиват по различен начин. Какво беше? Вяра, че болшевиките са намерили ключа към руската история, или чиста носталгия, или просто лични обстоятелства, като тези на Савинков, принудени?

– За различните части на антиболшевишката съпротива тези причини са много различни. Да кажем, че за всички етатистически настроени елементи от антиболшевишкия лагер това е, че те винаги поставят етатизма и империализма по-високо от свободата и демокрацията, ценностите на гражданското общество. От тази гледна точка фактът, че враждебният им болшевишки режим все по-активно започва да изгражда етатисткия компонент, ги привлича все повече и повече. Вие се ограничихте само до 20-те години на миналия век, а ако си спомним 30-те и 40-те години, особено 1945 г., когато голяма част от емиграцията от Франция се завърна в СССР…

– Имаше победа над Хитлер, по-благодатна почва за тези илюзии, това очарование, тази радост. Все пак Русия победи, макар и комунистическа.

– Тук с това „дори комунист“ не съм съвсем съгласен. От 30-те години на миналия век, доколкото ми е известно, има рефрен сред много консервативно настроени бели, че всъщност е имало дегенерация на комунистическата партия. Казват, Сталин, комунистите със собствените си ръце унищожават онези, които направиха революцията от 1917 г., убиват старите болшевики. Съвсем сериозно се каза: това, което не успяхме да направим през 1918-1919 г., унищожаването на искрените фанатици на комунизма, сега се извършва от Сталин, който е все по-близо до ценностите на велика Русия, държавността и т.н. . Този мотив е живял десетилетия. Всъщност той все още работи, защото днес в рамките на концепцията за непрекъснато развитие на руската държава царският автократичен режим и съветското наследство са кръстосани. От 20 години на комунистическите митинги се виждат и червени, и имперски знамена. Същото се прави и на държавно ниво, когато се говори за непрекъснато развитие, за това, че всъщност съветската система е наследила властта от царете. Но от тази система Ленин е обявен за лош, съответно се намеква, че Сталин е бил добър. Този съветски империализъм, смесен с традиционен империализъм, е върховното постижение на цяла еволюция, продължила сто години. Може да се каже, че традиционният символ на руската държавност, двуглавият орел, има една глава – главата на царска имперска Русия, а другата – на съветския сталинистки тоталитаризъм. Той има едно сърце и това сърце е абсолютното отхвърляне на субективността на хората, обща за двата режима, вярата, че само самите власти, бюрокрацията, управляващите са творци на историята.

Борис Савинков е много противоречив в този смисъл и символичен в тази непоследователност. От една страна, той отиде в революция, както добре каза неговият приятел Егор Созонов ., и се биеше така, сякаш той лично, един честен човек, е бил обиден. Това е лична обида, неприемането на ограничаването на всяка свобода се усеща много добре в него. От тази гледна точка Савинков е представител на старата интелектуална традиция на революционно-освободителното движение, за което е важна борбата за лична свобода. Но, от друга страна, той става държавник по време на Първата световна война, развива тази идея, че родината е много по-важна от свободата, че парламентът е бърборене, безкрайно мрънкане, че само силен лидер е способен да ръководи държавата. силно напред. Това като цяло е характерно за руската интелигенция тогава и сега: хора, които на думи изглеждат демократи, на практика много често са напълно недемократични, напротив, те са способни на диктатура.

Те винаги са се страхували от честни избори.Може би единственото изключение беше Горбачов.

– Това веднага повдига въпроса, който сега е много болезнен за много руснаци: как да се направи избор между родината и свободата? Ако някой избира свободата, тогава необходимо ли е да желае поражение на родината в определени ситуации, както например по време на сегашната война в Украйна? Между другото, това е лозунгът, използван от болшевиките по време на Първата световна война – поражението на тяхното правителство. Как се разрешава тази дилема в различни исторически ситуации? Какво да правя тук?

– Струва ми се, че историята убедително е показала, че ако едно общество загуби свободата и правотата, възможността да влияе на правителството, на вземането на решения, тогава правителството достатъчно бързо става неадекватно на предизвикателствата на историята, неадекватно по отношение на собствения си народ , не иска да служи на този народ. Това се случи както с автократична Русия, така и със Съветска Русия, същото се случи и в постсъветска Русия. Виждаме, че човешката алчност и нарцисизъм няма граници. Виждаме до каква степен всички абсолютни монарси, независимо как се наричат, императори или генерални секретари …

Или президенти.

– Думата „президент“ по дефиниция предполага, че това е от друга опера, не е автократична, въпреки че всъщност, разбира се, виждаме, че думите не отговарят на действителността. Така че, ако погледнете руския опит от поне век и половина, ще видите как самите власти, самите правителства непрекъснато хвърлят страната в катастрофи. Изборът между родина и свобода ми се струва фалшив. Според мен трябва да се мисли за хората, а не за тези, които от тяхно име говорят добри думи за родината си и т.н. Много добре го е казал Салтиков-Щедрин много отдавна: „Много се говори напоследък за патриотизъм. Явно пак са крали“. Има нужда да се излезе от този омагьосан кръг, от този исторически руски авторитарен коловоз, който съвсем съзнателно се задълбочава и не се допуска да се излезе от него. мощност, която със собствените си ръце създава огромни катаклизми и носи огромни нещастия за цялото общество, за народа, крие се зад гърба на този народ при трудности и поражения. Но ако се случат победи, тя с готовност присвоява всичките им плодове.

* Константин Морозов – доктор на историческите науки, гост-изследовател в EHESS/CERCEC (Париж), професор в Свободния университет/Briva Universitate , заместник-председател на НИПЦ „Мемориал“ .