Учени смятат, че вредата на алкохола за индивида и обществото като цяло е по-голяма от тази от хероина. След тях се нареждат крекът, метамфетамините и кокаинът.
.
Алкохолът е по-вреден от хероина, сочи ново британско проучване. Според него тютюнът и кокаинът са еднакво вредни за здравето, а екстазито и LSD-наркотиците са най-безопасни.
Скалата е със стойности от 0 до 100, като 0 означава най-малко опасен, а 100 – най-опасен, предава ВВС.
Алкохолът има резултат 72, хероинът – 55, крекът – 54, метамфетамините – 33, кокаинът – 27. Следва тютюнът с резултат 26, амфетамините с 23, канабисът – 20. Екстазито е с резултат едва 9, а на предпоследно и последно място са LSD и халюциногенни гъби с индекси съответно 7 и 5.
Учените са класирали вредата на наркотиците по отношение на вредите за психическото и физическо състояние, степен на пристрастяване, в каква степен са свързани с извършване на престъпление и какво струва на икономиката и обществото.
Така те заключили, че хероинът, крекът и метиламфетамините са най-опасни за отделния индивид, но алкохолът, хероинът и кокаинът са най-опасни за обществото като цяло.
Обединявайки резултатите от двата типа вреда, учените установили, че определено алкохолът стои на първо място като най-опасното „порочно“ вещество.
„Важно е да се отбележи, че легалните наркотични вещества – алкохолът и тютюневите изделия, се намират нагоре в класацията, което означава., че причиняват поне толкова вреди, колкото и нелегалните наркотици“, твърди проф. Дейвид Нът, който оглавява Независима научна комисия по наркотиците.
Тя е опасен хищник и е звяр във всичко, което прави. Тя пие прекалено много, взима прекалено много наркотици и участва в битки. Има безотговорно поведението. Нещата ще ескалират. Такава жена лесно ще си намерите, но трудно ще се отървете от нея. Затова тя е в нашият списък.
Ревнивото чудовище
Това чудовище е със страшен външен вид и се преобразява, когато друга жена влиза в „зоната му“. И започват да валят обвинения, обиди и закани по ваш адрес.
Такава жена не се срамува да направи сцена на публично място, пред приятелите или роднините ви. Тя ще ви вдига скандал даже само защото сте благодарили и сте се усмихнали на момичето на касата в магазина. Определено ще бъдете унижаван с такава жена и съжаляван доста.
Лепката
Мила, лъчезарна в началото, докато клъвнете. А след това и в тоалетната ще ходи с вас и една минута със себе си няма да имате. Тя ще бъде обсебена от това да е винаги със вас и да не ви изпуска за минута. Доминиращ контрол и наблюдение. Един съвет: при първият признак на това – БЯГАЙТЕ…
Уличницата
Уличницата е хамелеонът на опасните жени. Тя използва сексуалните си умения, за да ви оплете в мрежата си и вие да сте винаги на нейно разположение, когато тя поиска. Но без много тривиалности и изрази като „връзка“, „гадже“ или „годеник“. Вие просто сте нейната поредна или една от много й играчки.
Контролираща откачалка
Тя ще живее, за да ви казва как правите нещо погрешно и как да го направите както трябва. Скоро ще ви казва как да се обличате, къде да ходите и ще контролира животът ви изцяло. Вашето мнение ще е нейно мнение. Ще будите смях, подигравки и съжаление в очите на околните.
Златотърсачката
Този вид опасни жени са само и изцяло съсредоточени върху портфейла ви. Това хитро създание ще използва женските си хитрости да ви оплете в мрежите си, за да се докопа до парите ви по всички възможни начини.
Красив трън в задника
Ах, тя е най-горещото нещо, което някога сте виждали. Но тя е мухоловка на мъжете, благодарение на красивият си външен вид. Вие сте заслепен от красотата й и единственото нещо, което искате да правите е каквото каже тя. Тя е № 1 на най-опасните жени за един мъж, защото тя е химера и превъплъщение на всички опасни жени. Тя е изящният манипулатор. Нейната красота ще ви накара да пренебрегнете здравия разум и да се оставите в нейните ръце.
Тези дни „патриархът“ на Формула 1 Бърни Екълстоун навърши 80 години. Още отсега е ясно, че той ще остане в историята не само като шеф на Формула 1, но и с многобройните си култови изказвания. Ето някои от „бисерите“ му:
.
Във връзка с възрастта Бърни Екълстоун, който пожела да прекара рождения си ден в офиса, казва: „Мисля, че щом хората навършат 100 години, трябва да започнат да се замислят за пенсия. Аз обаче не съм много сигурен дали ще сторя това. Ще престана да работя, когато падна в гроба.“
„Ние сме мафия“
За своите бизнес-методи властелинът на Формула 1 казва следното: „Ние не сме нещо като мафия. Ние СМЕ мафия.“
Поради своя ръст – метър и 58 – Екълстоун изразява следното предпочитание: „Обичам да съм в Япония. Там всички са колкото мен на ръст.“
Начина си на живот Екълстоун описва със следните думи: „Аз съм скромен човек. Нуждая се единствено от моята пържола, моята салата, моя хеликоптер и моя самолет.“ А за бившата си съпруга Бърни подхвърля: „Защо да си взимам бодигардове. Сега сложих край на връзката си с единствената личност, която ме поставяше под натиск.“
„Живеем, играейки“
Екълстоун разкрива тайната на своята кондиция с думите: „Не ходя на фитнес. Не правя никакви тренировки и ям всичко, което ми е вкусно. Но само толкова, колкото да не умра от глад.“
Житейската си философия Бърни Екълстоун формулира с думите: „Животът е като игра на карти. В началото получаваш определен брой карти, а задачата ти е да ги изиграеш възможно най-добре.“
Забелязали ли сте, че когато някой български публицист или политик, писател направи някое по-радикално изявление, следва обезопасяващата забележка – “разбира се, аз нямам предвид обикновените граждани /служители/”, или: “разбира се, не всички са виновни – в системата работят много прекрасни хора, които честно си изпълняват служебните задължения…”, и прочее, и тъй нататък.
.
Навикът да се лъже в българскотото публично пространство е стар, той започва още от тъй нареченото българско Възраждане. Започва от понятието “народ”. Понятието “народ” / още “нация”/ е романтическо, то е внесено дъмпигово в българското публично пространство и започва да функционира в средата на 19 век. Формирането на нации се наблюдава във всички европейски страни, като винаги имаме в основата някаква “национална митология” /т.е някаква историческа легенда, “благородна лъжа”, въз която да се гради “нацията”/. Такава “благородна лъжа” за българския “народ” се явява съчинението на Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”.
Най-съществените причини за формирането на нова нация, разбира се, са икономическите, защото само с митове не става. Всъщност тъй нареченото Възраждане е възможно само поради това, че поради ситуацията в края на 19 век в Османската империя, слой от българи са получили възможност да забогатеят и да потърсят политически права за българоговорящото население, част от което сдобило се с грамотност. А че нещо с “народа” нещата не вървят добре, си личи по това, че Славейков го нарича “мърша”, Ботев е най-точен, както винаги, и го охаректеризира като “стадо”.
След изграждането на Третата българска държава нещата с “народа” са си останали по старому. Свидетелство за това е алековият “бай Ганьо”, който така точно е заковал характеристиките на българина, че множеството от подлизурковци, изхранващи се покрай “народа” не могат да му възразят по същество, т.е. старите “благородни лъжи”, които псевдонауката “народопсихология” представя в наукообразна форма, не се котират вече така, както преди. Истината е, че сме оцеляли през исторически изпитания, поради изначалният си скепсис, така да се каже, а не заради православния опиум, или великите ни водачи – това е спасило българина.
Повтарям познати неща, за да се види какъв скелет от градероба са ни измъкнали новите националисти. Въпросът обаче винаги е опирал да персоналността и отношението на общността към нея. В това се състои и нацията. Знаем как у нас се гледа на надарения индивид. България е стара свиня, която си яде прасилото, ако перефразираме един ирландски писател.
Това е една от причините у нас социалните проекти да търпят провал. Имаме зверски капитализъм, последван зверски комунизъм /който много добре пасва на вродения егалитаризъм на българина/ и сега пък зверски “преход”, интересно към какво… В манталитета български обаче нищо не мърда. Няма градеж, няма натрупване, няма истински “национализъм”, който да дисциплинира нацията към някакъв идеал. Имаме една “сбир от вълци и кози”, както я охарактеризира Яворов, чието омерзение от българското накрая на живота му достига невиждани стойности.
Защо става така, защо у нас тарикатлъкът е всеобщо верую? Защо винаги ръководните длъжности се заемат от некадърници? Ами масово българинът “не става”. Нито за комунизъм, нито за демокрация. И науката ни такава, и изкуството – за местна употреба. Ако все пак има успели българи, то те успяват единствено когато са се измъкнали от блатният български бит и са се установили в чужбина. Отсам Дунава, освен бацилус булгарикус, изглежда вилнее и някакъв друг бацил, родна балканска марка, дето скапва всички стойнности в обществения живот, и в суровата душа на българина, ако има такава.
Редовият некадърник, дето не става за нищо, ама е зинал и реве непрестанно и се оплаква, че умира от глад, че е незаслужено отритнат, и пр. репертоар. От друга страна редовият българин си има и платени защитници, същите, дето плюят поголовно всичко ново под слънцето, а накрая изрекат – той, “народът”, “не е виновен” ! А кой? Турците, циганите, евреите, педерастите, интелигенцията, лошия климат и тектоничните особености – всичко му пречи на българина. Той е като елинпелиновия антигерой Нане Стоичко, дето сече вековно дърво да си смъкне мазната капа, която щъркелът е отнесъл на в гнездото си върху клоните…
Точно “малкият” българин не става за нищо, той и затова харесва и такива да го управляват, хитреци, “хора от народа”… Няма демокрация, няма справедливост – имаме едно зомбирано от най-различни шокове население, от което май нищо няма да произлезе. Не може сивото искърско говедо да роди лъв, няма такава възможност? Какво имаме – селски тарикатчета, правещи се на полицаи, калпави даскали, чиновници, станали такива, щото не им се ще да работят в производството, търговчета и прекупвачи, шофьори, охранители, спортни галфони от всякакъв сорт, лумпени с пагони и без пагони, и т.н., които се надлъгват един друг до безкрай…
И всичките преживящи българската история – нали сега на това ги научиха – колко бил велик българинът. А бе де го това величие , моля ви се? От което и селище да излезете – виждате нерегламентирано боклучище, автомобилни гуми, мръсотия, потънали сме в мръсотия. Ето избрахме нов премиер, дето няколко години ни говори за боклука, вероятно това много допада на редовия българин, който го подкрепи без много да мисли, както винаги. Сливи за смет! Универсалният български принцип.
В същото време не можем да отбележим, че у нас се раждат понякога и умни глави, и ако националният български спорт, освен пехливанлъка, не беше да се режат такива глави, може и нещо добро да произлезе за тази бедна страна, обречена да бъде земен ад…
П.П. Впрочем т.нар.”народопсихология” е базата на българския популизъм, маскиран най-често като “национализъм”.
Ритъмът на живота трябва да съвпада с вътрешния часовник, в противен случай се нанасят сериозни вреди на здравето. Най-силно влияние върху вътрешния ритъм оказва слънчевата светлина, по-точно – смяната на светло и тъмно.
.
След 28 години брак Луиза е твърдо решена да раздели семейното ложе със завеса – вечер заспива изключително трудно, тъй като съпругът й лежи и чете. А докато тя става сутрин в ранните часове, съпругът й Бруно поспива по-дълго. За да не бъде смущаван, той понякога остава да пренощува в хола. Вътрешните часовници на двамата просто тиктакат по различен начин.
Подобни вътрешни часовници имат много от живите същества – обяснява хронобиологът Тил Рьонеберг, който изследва темата от десетилетия. Именно часовниците определят кога растенията да отварят и затварят чашките си, дали едноклетъчните морски водорасли да се насочат към дъното или към повърхността на морето и кога да спят хората. Освен това те регулират температурата на човешкото тяло и направляват хормоните. И пак от тях зависят предпочитанията към времето за спорт, секс или хранене през деня.
Вътрешният и социалният часовник
Вътрешният ритъм се влияе в най-голяма степен от слънчевата светлина, от смяната на светло и тъмно. Но все пак вътрешното време на човек често е в съответствие и със социалното време, т.е. наложеното от обществото. Затова Рьонеберг не смята, че периодическата смяна на времето – лятно и зимно – се отразява негативно, тъй като вътрешният часовник се „навива“ съответно. „Мнозина интелигентни хора все още смятат вътрешния часовник за не особено важен“ – казва не без известно разочарование ученият, който работи в Мюнхенския институт за медицинска психология:
„В модерните общества рядко се случва да живеем в съзвучие с вътрешния си часовник. Някои от нас преминават при пътуванията си през няколко часови зони за съвсем кратко време, други – към 20 процента от работещото население в индустриализираните държави – работят на смени.“ Много хора страдат от един вид „социален джетлег“, смята Рьонеберг.
До 19 век включително слънчевото, социалното и вътрешното време са до много голяма степен в хармония, не както днес, обяснява ученият и дава един прост пример: обед е тогава, когато слънцето е най-високо. След което обаче са открити железниците и хората се оказват в състояние да преодоляват за кратко време големи разстояния. Местното време изгубва значението си, тъй като на всяка гара е трябвало часовниците да се пренагласят. През 1884-а година светът е разделен на 24 часови зони.
Откриването на конвейера и работата на смени слагат окончателен край на естествения ритъм. А той е вроден при всеки човек – поспаланковците като Бруно, така наречените сови, предпочитат да лягат по-късно. И ако трябва да стават рано през седмицата, си наваксват през уикенда с по-продължително излежаване. Издигналото се вече доста високо в небето слънце не ги смущава. Около 60 процента от населението се числи именно към този тип.
На другите пък – чучулигите като Луиза – нерядко окъсняването по уикенда им идва в повече. Тъй като на следващата сутрин така и така пак стават рано и не успяват да се наспят. „Тези два типа хора, които ние наричаме хронотипове, са наречени в различните култури и езици с различни имена на птици, а именно – ранни и късни птици“ – разказва Рьонеберг.
Все пак екстремните ранобудници се срещат относително рядко – такива, които и в свободните си дни заспиват преди 22 и се събуждат от само себе си между 5,30 и 6,00. На другия полюс на скалата се оказват само 4 процента – хора, които заспиват между 3 и 3,30 през нощта – сочат данните от направените от Рьонеберг проучвания.
Дискотеката – крайно необходима ниша
Отражение върху навиците и часовете на заспиване и събуждане оказва и възрастта – малките деца обичайно се будят сутрин рано, по-големите не искат да си лягат вечер. Кулминацията на способността да стоиш максимално дълго буден се достига около 20-та година.
Затова Рьоберг определя дискотеките като „необходима ниша“: „Щом вътрешното време на хората в тази възраст позволява да оставаш до късно и не можеш да заспиш преди ранните сутрешни часове, на кое друго място да идеш, на което никой не спи?“ – пита реторично ученият.
Науката започва едва сега бавно да разбира възможните вредни последствия от живеенето в противоречие с вътрешния часовник, казва хронобиологът. „Ако можехме да спим в съответствие с вътрешния си часовник, бихме били много по-малко уморени през деня и бихме били в много по-добро настроение, с повече енергия и бихме се разболявали по-рядко“ – убеден е Рьонеберг, който пледира именно по тази причина за по-гъвкаво работно време. Както и за започването на училище на по-късна възраст.
Според данни на британския Център за икономически и бизнес изследвания, които ще бъдат оповестени днес, елитът на финансовия сектор в Лондон ще получи около 7 милиарда евро под формата на бонуси през тази година, пише в. „Индипендънт”.
Сумата е общото възнаграждение на 100-те хиляди служители в лондонския финансов сектор, чието средно допълнително възнаграждение възлиза на 70 хиляди лири.
Истинската сума обаче вероятно ще излезе много по-голяма, тъй като в нея трябва да бъдат включени възнагражденията на помощния персонал.
Прогнозите за бонусите през следващите 4 години са съответно 7,4 милиарда, 7,8 милиарда, 8,8 милиарда и приблизително 10 милиарда лири.
Все пак 50-процентният данък върху доходите на банковите служители ще осигури печалба и за държавата, коментира изданието.
Бизнесът онлайн във Великобритания е на стойност 100 млрд. паунда /230 млрд. лева/ и създава 7.2 на сто от брутния вътрешен продукт на страната /БВП/.
.
Ако интернет беше сектор на икономиката, той щеше да бъде петият по големина, като щеше да изпревари строителството и транспорта, както и обществените услуги.
На всяка 1 лира-стерлинг, похарчена в интернет за внос на стока, се изнасят 2.80 паунда, което прави Великобритания водеща страна в световната електронна търговия, показва доклад за промените, които донесе интернет, подготвен от Boston Consulting Group по поръчка на Гугъл.
В обикновената икономика на Обединеното кралство на всеки 90 пенса, изнесени в чужбина, се внасят стоки за 1 паунд.
Анализаторите казват, че търговията онлайн може да се разшири още повече, защото много хора проучват пазара в интернет, а след това отиват да купят стоката в самия магазин. Проучването на пазара обаче носи спестявания от 18 млрд. паунда годишно.
Според експерти приносът на интернет за БВП ще нараства с 10 на сто годишно и през 2015 година ще представлява 10% от БВП, главно в резултат на потреблението онлайн.
250 хиляди души работят в интернет компании във Великобритания, като дребните бизнеси, които продават онлайн имат четирикратен ръст на печалбите в сравнение с тези, които нямат интернет търговия.
Промяната в денонощния ритъм, настъпваща с преминаването от лятно към зимно часово време или обратното, често води до напрежение и безсъние. Как да избегнем този дискомфорт? Ето няколко трика:
.
Тази нощ отново въртим стрелките на часовника. И докато едни се радват на 60-те минути повече време за сън, други посрещат смяната на времето със смесени чувства. Защото за тях тази промяна е свързана с неприятни емоции, най-вече изразяващи се в чувство за умора, отпадналост и душевен дискомфорт. „Човешкото тяло трябва да преработи смяната на времето. А това може да отнеме от няколко дни до няколко седмици“, казва Тони Гнан от мюнхенската фирма Милхкристале-ООД, производителка на био-хапчета за добър сън.
Как да помогнем на тялото си?
Много хора така и не успяват да се нагодят към т.нар. тъмен сезон от годината, когато тъмните часове в денонощието преобладават. На човешкото тяло обаче може да му бъде помогнато вечер да намира покой, а през деня да бъде във форма, добавя още Гнан.
С това той обръща нимание на един проблем, касаещ мнозина. Тази категория хора просто не успяват да се събудят истински през целия ден, тъй като вечерта настъпва рано, а през деня често небето е покрито с тъмни облаци. През деня те се чувстват уморени, а вечерта трудно запсиват. Една от причините за това състояние на тялото е хормонът мелатонин. Той се произвежда в епифизната жлеза, и както при всички бозайници регулира ритъма между деня и нощта.
„Ако през есента и зимата ни липсва достатъчно слънчева светлина, често това води до неспокоен сън през нощта“, обяснява Тони Гнан. Тогава може да помогне приемането на мелатонин. Синтетичен мелатонин се продава в аптеките с лекарско предписание. Отскоро на германския пазар е друг продукт – „нощни млечни кристали“, съдържащи естествен мелатонин. Те се продават без рецепта. Освен това от мюнхенската фирма-производител дават следните съвети за спокоен сън през есенно-зимния период:
Най-важните правила за здрав сън
През деня акумулирайте достатъчно светлина. Човешкото тяло, което е „заредило“ достатъчно светлина през деня, произвежда усилено мелатонин, когато светлата част от деня се сменя с тъмната. А ако работното ви място е в затворено помещение, непременно планирайте кратка разходка през обедната почивка, съветват експертите.
Включително когато навън е студено и неуютно, не забравайте, че движението е една от най-важните предпоставки за здрав сън. Независимо дали ще плувате, ще тичате в парка или ще карате колело, тялото се нуждае от движение, за да ви се отблагодари със спокоен сън. Който спортува, той спи по-добре. Важно правило тук: последното физическо натоварване трябва да е приключило най-малко 4 часа преди лягане.
Освен това избягвайте тежките храни! За предпочитане през деня са храни, съдържащи аминокиселини, които подсилват производството на мелатонин в организма. Идеални в това отношение са например орехите или прясното мляко.
Точно в 22.30 ч. на 29 октомври 1969 г. инженери от Калифорнийския университет и от Станфордския изследователски институт успяват за пръв път да обменят данни между два компютъра на разстояние 400 мили. Проектът за свързване на двете системи е наречен „Арпанет” и е възложен от министерството на отбраната на САЩ.
.
41 години по-късно и на хиляди километри на Изток, на 29-и октомври 2010 г. браншовите организации в България – БУА, АСТЕЛ, БАСКОМ, БАИТ и ИКТ Клъстер, ще изпращат своите електронни писма със специално послание, посветено на рождения ден на Интернет.
Както повечето революционни събития, тя избухва, стъпила върху редица фундаментални научни открития през последните десетилетия на ХХ век и бързо оплита интелектуалните, политическите и социалните двигатели на прогреса.
Един запазен писмен документ сочи рождената й дата – 29 октомври 1969 година,
когато късно вечерта между два изследователски центъра в САЩ са обменени първите електронни съобщения чрез NCP протокол. За краткото време на първите успешни свързвания са предадени две букви – „л“ и „о“. Малката начална стъпка, която позволи на десетки азбуки да комуникират в световния информационен океан.
Интернет вече има доста голяма и интересна история. Началото е поставено през месец юли 1968 г., когато Правителствената агенция за проучване на проекти от високите технологии (Advanced Research Projects Agency – ARPA) към Департамента по отбраната на САЩ възлага създаването на ARPAnet – мрежа, която да свързва изследователските компютри в САЩ и да поддържа комуникациите между големите изследователски центрове в американските университети. Тази компютърна мрежа се появява през септември 1969 г., в началото с четири хоста, и осигурява мрежовите комуникации между университетите на Лос Анжелис и Санта Барбара и Изследователския институт Станфорд.
Една година по-късно се присъединява и университета в Харвард и няколко правителствени институции. ARPAnet използва Network Core Protocol (NCP) и през 1971 г. има вече 23 възела, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в университетски центрове. От средата на 70-те години ARPAnet се развива чрез интеграция на мрежи за предаване на данни с различна природа и като резултат се появиха мрежите NILnet за нуждите на отбраната, NSFnet за националната научна фондация на САЩ и много други. През 1980 г. Националната научна фондация на САЩ обяви нова компютърна мрежа – The Internet. След като положи основите на Интернет, ARPAnet престана да съществува официално през 1990 г.
Във вида, в който го познаваме днес, интернет съществува от средата на 90-те години с развитието на WWW, Web-браузърите и другите технологии.
През първите 20 години от съществуването на интернет, потребителите са използвали мрежата предимно за осъществяване на достъп до файлове и за изпращане на електронна поща. От края на 1989 и началото на 1990 г. става ясно, че Интернет и технологията TCP/IP от изследователски проект се е превърнала в средство за производство, което се използва ежедневно от милиони хора по цял свят в най-различни области.
Как обаче ще изглежда интернетът на бъдещето?
Не може да се твърди със сигурност каквото и да било, още повече, че от близо десетилетие всички опити за прогнози остаряват още преди да изсъхне мастилото на принтера.
Американската космическа агенция НАСА подкрепи наскоро проект за облачни изчисления с отворен код, като дългосрочната цел е излизане от бизнеса с центровете за данни. Според експерти от агенцията, изчислителните ресурси са комунална услуга, не по-различна от електрическата енергия. Това е първа стъпка да се популяризира идеята, че изчислителните ресурси ще станат обществено достъпна услуга.
В момента обаче компютърната индустрия далеч не работи като комунална компания. Много облачни платформи са базирани на частни разработки и „отключването“ от облачните приложения на един оператор и преминаването към друг е доста трудно.
Това би бил края на епохата, наречена интернет. Съобщено днес, това твърдение все още звучи преувеличено!
Кое е общото между Никола Саркози, Парис Хилтън, Тайгър Уудс и Чарли Шийн? Отговорът: че са известни и че когато ги хванат „на тясно“ никак не се притесняват да представят грешките си като добродетел.
.
Те са известни политици, певци, актьори, спортисти, салонни лъвове… Животът им е доста по-различен от нашия. Лъжите им обаче, когато ги хванат на тясно, не издават по-особена изобретателност. Когато Чарли Шийн, напълно гол и очевидно на „тежък градус“, беше опустошил една хотелска стая в Ню Йорк, разясненията на неговия мениджърски екип бяха просто гениални: действията на актьора били предизвикани от тежък алергичен шок… Пита се, срещу какво всъщност е алергията на Шийн – дали срещу хотелски стаи, срещу Ню Йорк като такъв или може би срещу стареенето?
Е, Саркози е малко по-честен, макар и не по-малко смущаващ в извиненията си. Как ли са се втрещили в Бъкингамския дворец, когато след закъснението на френския президент и съпругата му Карла Бруни за среща с кралицата било обяснено, че двойката попрекалила със секса, та поизгубила представа за времето…
Кокаин или дъвка – има ли разлика?!
Никога не носете в чантите си дъвка, за да си нямате неприятности с полицията – така може да се перефразира една поучителна история около богатата и разглезена наследничка на хотелската империя Хилтън – Парис Хилтън. След като полицията намерила в дамската й чантичка доза кокаин, Парис невинно обяснила, че я помислила за дъвка…
Припознаването на нещо чуждо с нещо свое пък явно е патент на известната актриса Уинона Райдър. След като „свила“ от един бутик маркови облекла на стойност от над 4.000 евро и била уличена в кражба, звездата без всякакво притеснение влязла в нова „роля“: един режисьор й бил препоръчал да се подготвя по този начин за следващото си изпълнение на екрана – уверявала Райдър.
Нищо човешко не му е чуждо
Свръхчовешкият талант на Тайгър Уудс в играта на голф не означава, че човешките неща са му чужди. Звездата се прочу с това, че изневерявал на съпругата си многократно с всевъзможни проститутки. Извинението му е класически просто и дори логично: „Аз полагах къртовски труд на терена и смятах, че съм заслужил всички заобикалящи ме съблазни…“
Най-лишен от фантазия в тази класация е явно певецът на Оейзис – Лиъм Гелъгър. След като „приютил“ в хотелската си стая един фен за през нощта, обяснил, че пробвали една нова шапка…
Учени смятат, че вредата на алкохола за индивида и обществото като цяло е по-голяма от тази от хероина. След тях се нареждат крекът, метамфетамините и кокаинът.
