Сър Ричард Брансън е британски милиардер, собственик на конгломерата Virgin Group. Започва първия си бизнес (публикуване на студентско списание) на 16 години. Състоянието му днес се оценява на 4 млрд. долара.Сър Ричард Брансън дава десет съвета за успешен бизнес пред мъжкото списание Аскмен:
.
.
.
1. Прекарвайте време със семейството си – те са най-важните. Отгледайте децата си с много, много любов. Мисля, че те трябва да могат да говорят с вас за абсолютно всичко.
2. Раздайте по-дребните задачи на подчинени Имам няколко чудесни асистенти, които ми помагат и работят с мен и в дома ми. Не пиша и-мейли дори на собствения си телефон – диктувам ги.
3. Не губете време в задръствания Едно от преимуществата на това да работите от вкъщи е че не губите два часа от 24-те, с които разполагате всеки ден. Ако можете, накарайте хората да идват при вас, а не вие при тях. 4. Имайте заместник на когото можете да разчитате Имам чудесен екип във Virgin America, които могат да ме заместят във всеки един момент. Увличам се по авантюризъм и екстремни спортове, но ако някой ден балонът ми не се приземи – имам кой да ме замести.
5. Не бъдете работохолик Моята философия е, че животът се живее веднъж и трябва да го направим най-пълноценно.
6. Рискувайте, обаче имайте план, в случай, че се провалите Когато тръгвам на пътешествие, винаги се допуска, че може да се случи фал и имам спасителна екипировка. Същото е и с управление на компания.
7. Опитайте се да бъдете сред първите в това, което правите Ако се опитвате да правите неща, за които другите казват, че са невъзможни, това ще изкисва поемане на риск. Преди време хората са казвали, че е невъзможно да се направи околосветско пътешествие с въздушен балон, но ние вече го направихме и се забавлявахме много. Преди нас обаче, много пилоти са загубили живота си в опити. В момента пиша книга за първите пилоти в това начинание.
8. Ползвайте обедната си почивка. Не вярвам в сандвича. Сядам на терасата и ям истински обяд.
9. Имайте време за себе си. Ставам много рано, някъде около 6:30. Преди работа ходя или на сърф, или на тенис, или плувам. Това е предимството на това да работиш от вкъщи и то в Некер Айланд.
10. Ако можете – работете от вкъщи. Никога не съм работил в офис. Работя от вкъщи. Обичам да казвам, че не ръководя от бюро, а от хамак.
На 11 август е роден един от кукловодите на съвременната ни политика – „Олимпиецът” Славчо Христов. Взирайки се в биографията на този незначителен по произход и образование човек и цъкайки от „фундаменталния” му изказ в редки негови интервюта, човек се пита що за птица е той. Всъщност по-интересния въпрос е как е възможно един толкова „средна ръка” човек да върти като марионетки цяла плеяда издигнати в държавата хора, като същевременно е взел страха, или поне респекта на култови мутри от подземния свят. Биографията му е достойна за наръчник на слаб, но амбициозен ученик.
Славчо Христов обича да казва за себе си, че е завършил само средно образование – техникума по електроника „Ал. Попов”, но пък за сметка на това имал „приятели, които са навсякъде”. След десет годишна работа в БНТ като оператор в предаването „Бързи, смели, сръчни”, героят на съвремието ни реализирал на дело емблематичното му заглавие. Само за няколко години от нищо и никакъв среднист той се превръща в банкер и крупен фактор в икономиката на страната. Бързо след като напуска телевизията, се захваща с частен бизнес – търговия на процент към НАРКООП на собствена сергия – от продажба на мартеници до кока-кола. После пристъпил към създаването на колбасарски цех и птицеферма в село Доганово, която фалира в периода на инфлацията 95-а и 96-а година. Първият ресторант на Славчо е някогашният „Димитровград”, преименуван в „Рич”. За да привлече за клиенти знаменитости, прохождащият ресторантьор предприемчиво инвестира в известни изпълнители, които по онова време на криза се съгласяват да пеят и в кръчма. Това не се оказва трудно и поради още един факт – съдружник му е съпругът на певицата Маргарита Хранова. Така през ресторанта на Славчо Христов минават доста родни знаменитости от голямата сцена, а маси за вечеря започват да се резервират от политици и бизнесмени. Бързият успех на заведението вдъхновява собственика си и така се стига до идеята за емблематичния ресторант „Олимп”. На откриването му самият Славчо Христов гордо обявява: „Аз не съм браншовик, сервитьор, готвач или барман”. Изявление, което ясно говори, че амбициите му не са в „ниското”. През есента на 1996 г. именно от „Олимп” започва възходът на бизнесмена. Там е свикана срещата на кандидат-президента Петър Стоянов с представители на бизнеса. На нея, наред с политиците и бизнесмените, присъства и шефът на СИК – Красимир Николов-Големия Маргин. Това чудновато оплитане на политици с представители на подземния свят, гарнирано с „готвач с влияние”, става повод да се заговори за кръга „Олимп”. Скоро след тази култова среща ресторантът на Славчо Христов започва да се посещава от депутати и министри. Чест посетител му е самият Иван Костов – било сам, било с цялата си челяд. Покрай диетите на Костов Славчо Христов се прочува като „майстор на вегетариански манджи”, макар самият той да не готви. Същевременно започва да кове здрави връзки в политическия елит, като хем отрича близкото си приятелство с премиера, хем кокетира с отговори, приличащи по-скоро на въпроси: „Защо не питате Костов дали съм му приятел?” така че никой не се учудва, когато след време се разчува, че във фирмата на Славчо Христов – „Бул ойл трейдинг” ООД – работи зетят на Костов – Георги Христов, а във фабриката му за цигари в Харманли се води на работа дъщерята на Костов – Мина. Един по-внимателен поглед върху петролната фирма ще припомни, че самата Елена Костова бе уличена в износ на петрол по време на югоембаргото, чрез фирма с близко име – „Бул ойл”. Името на бившата премиерша бе забъркано и със скандалния Сретен Йосич.
Според бившия главен секретар на МВР Цвятко Цветков е засечена също така среща между Костова и братята Маргини – най-вероятно за спонсориране на фондацията й „Бъдеще за България”. А братята, както е известно, са от съучредителите на кръга „Олимп”. Има сведения за близки контакти между Славчо Христов и Младен Михалев – Маджо. Николай Маринов – Малкия Маргин пък е съдружник на Славчо Христов в две фирми, едната от които е пловдивска рекламна агенция. Междувременно Малкия Маргин вече е станал съдружник с покойния Поли Пантев, т.е. замесен в бизнеса с наркотици. Всичко е омешано в един общ кръг от хора, които са нагазили в дълбоките води на полулегален и напълно нелегален бизнес. Лобирането за Славчо от нивото на най-високите върхове на политическия ни елит става причина един средно грамотен човек да се превърне във водеща фигура на българската следдемократична икономика.
Справка в Държавен вестник показва, че Славчо Боянов Христов тръгва през 1996-а като акционер или съдружник в пет дружества и за кратко време фигурира в над 25, с най-различен предмет на дейност.
Първият голям бизнес удар на Христов е спечелването на търга за ремонт на летището през 96-а от „Балканстрой инженеринг”, която се води негова фирма до 98-а. в този период от време във фирмата работи братът на тогавашния министър на транспорта Вилхелм Краус – Борис. По-късно, в съдружие пък с министерския син Антон, Славчо Христов образува дружество за внос и износ, както и за търговия в хотелиерския и ресторантьорския бизнес. В интервюта самият той твърди, че фирмата не е проработила, защото била създадена целево за строителство на жилищна сграда в столичния квартал „Лозенец”, но проектът се провалил. Като „провалена” Христов представя и дейността на петролната фирма, която създава съвместно със зетя на Костов, както и дейността на застрахователното дружество „Транзит инс”, в което е съакционер с футболистите Борислав Михайлов и Наско Сираков. Отрича и съвместната си работа с емблематичната по време на СДС – управлението строителна фирма НИКМИ ООД, чиито двама собственици се спрягат за близки приятели ту на Евгени Бакърджиев, ту на Елена Костова. Без значение чии приятели са, предприемачите Николай Козанов и Милчо Благоев успяват да продадат своя сграда в елитния столичен квартал „Лозенец” не на кого и да е, а на здравната каса; да извършат ремонта на националното радио; да вземат поръчка за седем млн. долара за реконструкция за пътническия терминал на летището, да купят хотел „Лилия” – Златни пясъци и ред други успешни сделки, в чиято сянка е съдружието им със Славчо Христов в основаното през 1999-а година туристическо дружество „Съни дей тур”, и съответно заради близкото приятелство на Славчо Христов със семейство Костови. Така бавно и постепенно Славчо Христов набира скорост и приятелства с проспериращи хора, които за кратко или по-дълго превръща в свои съдружници. Работата тече по мед и масло до 1998-а, когато неизвестни лица поставят взрив пред ресторант „Олимп”.
Мнозина от запознатите с бизнеса на собственика му и до днес твърдят, че количеството на взрива говори за сплашване във връзка с неизпълнен ангажимент. Няколко месеца след него пък бе застрелян служител на първата строителна фирма на Христов – Емил Петров. Тогава се заговори, че „Балканстрой инженеринг” от самото начало е била свързана със структури на СИК. Самият Славчо Христов, освен управител на строителната фирма, е бил и вицепрезидент и спонсор на ФК „Славия”, в който имала дялове и силовата групировка. Вероятно от онова време датира и приятелството на бай Славе с бай Миле /Милчо Бонев/. Факт, който Славчо Христов отрича в интервюта и до днес. След криминалните истории в близкия кръг на Христов е и убийството на 59-годишния бизнесмен Тодор Толев, спряган за един от най-богатите българи в света. Толев се счита за „бащата” на телефоните с добавена стойност у нас, по-известни като „секстелефони”, както и автор на измамите с ДДС. Негова била идеята за пренасочване на трафик от БТК, чрез който държавата бе ощетена с милиарди левове. Толев е бил близък приятел на М-тел боса Владимир Грашнов и на скандално известния Майкъл Чорни, комуто често гостувал в Израел. Същевременно бил съдружник на Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата в „Ти Би Ай – 97”; на Гриша Ганчев и на Младен Червеняков. Бизнесотношенията му със Славчо Христов са във фирма „Норт” ООД, където двамата водели на работа дъщерята на Костов – Мина. Фирмата произвеждала няколко марки цигари в нелегална фабрика в Харманли без каквито и да е лицензи и разрешителни. По оперативни данни на полицията папиросите били изнасяни през морските ни фериботи в Русия или сухопътно – през Македония към Албания. Имало контрабанден канал и през митницата в Свиленград, където според зли езици износът бил прикриван от бивш висш МВР-служител. Самият Толев е считан за човек на шесто управление на ДС. Бившият автомобилен състезател работел като инструктор по кормуване и правел курсове в БТА, откъдето събирал информация за журналисти и създавал близки приятелства с някои от тях – като Асен Агов и Панайот Денев. Чии интереси е засегнал, за да го убият, при толкова пъстрото си „бизнесменство” Толев, е трудно да се каже, но до смъртта си той е съдружник на Славчо Христов.
Между криминалните загадки около Христов може да се постави и заплахата срещу Михнева през февруари 2002-ра, че ще бъде залята със сярна киселина, веднага след като журналистката показва в предаването си „Конфликти” по бТВ къщите на Славчо Христов и Бойко Борисов в Банкя. Вероятно не толкова заради снимките, колкото заради зададения от нея неудобен въпрос: „Как така тихомълком половинката на генерала – Цветелина Бориславова е изкупила акциите на Славчо Христов в СИбанк”. Малко след това Михнева е привикана в кабинета на шефката в бТВ Светлана Василева и натирена с готова заповед от телевизията. Както сама споделя, два месеца след това се разболява от рак. Разследването установява, че заплахата със сигурност е отправена от Александър Стуканьов-Крейзи – бодигардът на Славчо Христов. На журналистката е назначена десетдневна полицейска охрана, а тя остава в къщи, за да разсъждава върху парадокса „Какви бяха, какви станаха”. Някога в младежките си години Славчо Христов е носел в БНТ рулоните й. Михнева решава да припомни за себе си и отива на крака в кабинета на „новия” Славчо Христов, за да го попита има ли пръст в заплахата. Той естествено отрича. Посещението на Михнева обаче се оказало поучително за нея от гледна точка на това, че на място научава от приказливата секретарка на Христов, как минути преди нея при него и бил, за да му предложи услугите си откъм „медийна защита”срещу пари… Слави Трифонов. Този трагикомичен факт още веднъж показва колко непредвидими са пипалата на „октопода” във време, когато най-здравите връзки създават… парите.
Темата СИбанк остана отворена във времето. Внезапно решение на Славчо Христов да реши да даде оставката си като член на надзорния съвет на банката, за да заеме мястото му Цветелина Бориславова като председател на съвета, провокира появата на много хипотези, една от които беше, че всичко това е предварително договорено между Славчо Христов, Бойко Борисов и Иван Костов. Хипотезата подозира, че в дъното на натиска стои дори самият Сакскобургготски. Поглед назад във времето установява доста стройни крачки на кръга „Олимп” воглаве със Славчо Христов към големия удар – покупката на фалиралата Стопанска банка. Тя се осъществява с помощта на тогавашната кума на Костов и шефка на „Банков надзор” към БНБ – Емилия Миланова. Дори Мултигруп не можа да се пребори за Стопанска, но Славчо Христов – да. Чрез Миланова неговата БРИбанк успява да се уреди да плати 80 млн. лева на кредиторите на Стопанска и през 2000 година се сдобива с нея. До този момент БРИбанк е вече безспорен монополист в много сфери на бизнеса чрез множество сделки, между които покупката на „Златни пясъци” – една от първите успешни приватизационни сделки на банката. След покупката на Стопанска, БРИ става СИбанк и под това име чрез РМД-та успява да купи най-апетитните парчета от българските зимни и летни курорти като „Бороспорт”, „Пампорово” АД и др. за кратко време СИбанк се превръща в държава в държавата. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуем успех в бъдеще време, а към трезора потичат парите на много държавни фирми и институции като: БТК, НОИ, НЕК, МВР, митниците, тотото и др. – почти целият държавен бюджет, че дори и съдебната система попадат в списъка за обслужване от частната банка, респективно от Славчо Христов. Малко преди да я „сдаде” в ръцете на Бориславова, Славчо Христов смело може да бъде наречен „частният управител на държавата”.
В момента на върха на пирамидата триумфиращо се завърна аверът на Славчо Христов – Иван Костов, който изведнъж силно „заобича” Бойко Борисов. Излизат на светло във властови позиции хора от някогашния кръг „Капитал” като Иво Прокопиев. „Капитал” бе създаден още през далечната 93-а, но днес отново е актуален. Факт-надсмешка над някогашното иронично определение на Румен Петков, че е „неясен политически субект”. Наблюдатели припомнят, че нищо не е случайно, а търпеливо чакано и подготвяно с години. За създаденото през 2002-2003-та сдружение „Глобална България” още тогава се говореше, че е „Партията на Бойко Борисов”. Както е известно, негов координатор е приятелката му – Цветелина Бориславова, в Г-14 влязоха най-маститите бизнесмени на съвремието ни. Хора като Славчо Христов само привидно разпродаваха империите си, а всъщност остават завинаги в бизнеса и политиката. Затова е толкова актуално написаното в „Интернешънъл Херълд Трибюн” – „В България мафията има държава”. С днешна дата форумите са пълни с критики за туризма в Златни пясъци, собственост на „Олимпиеца”, а всъщност на Иван Костов. Не е тайна, че Христов е само подставено лице, извършило покупката срещу фиктивната сума от 80 млн. долара чрез схемата с РМД-тата. С днешна дата реномето на курорта, управляван от групировката, близка до бай Славе, е спаднало до там, че вече не идват дори румънски туристи, ами заради незаконното вдигане на колите им с паяци директно бягат към Албена. Е, как „да не повярва” тогава човек в думите на самия Славчо Христов в интервю за „Свободна Европа”, препечатано във в. „Сега”: „за моя интерес към Златни пясъци разбрах от пресата”. Туризмът умира, но олигарсите, които го съсипаха за собствена изгода, не. При това, както твърдят, без да имат „нищо общо” с него. Всъщност те твърдят, че нямат нищо общо и помежду си. Още през ноември 2005-а в интервю пред „Дарик” Костов се отрече от кръга „Олимп” по доста арогантен начин: „Аз не мога да бъда част от какъвто и да било приятелски кръг. Това, което пише по вестниците, ме кара да загубя един ДОБЪР ГОТВАЧ и едно добро място, където бях свикнал да ходя – ресторант „Олимп”. Не сядам на маси с когото и да било”.Виж, последното е вярно.
Предварително се извинявам, ако с този пост дотягам, ама мой приятел ме помоли да взема отношение по въпроса, защото пък него, наша обща приятелка го била контактувала през чата на Фейсбук, за да го пита, дали това е новия ми профил (вече изтрит от Фейсбук)
Много приятели ме съветваха да съм се обадил в полицията за това… Ще помисля, мога и да го направя, защото полека-лека търпението ми се поизчерпва.
Ама да се върна на пак на Фейсбук. Пак повтарям, за сега НЯМАМ друг профил, но не е изключено да направя за в бъдеще такъв, НО в него в никакъв случай няма да одобрявам безразборно. От 2300 ми контакта в анулирания ми профил, аз познавах лично не повече от 250 човека. Мисля около тази цифра на първо време да се задържа. При всички положения, в никакъв случай няма да приемам хора, които контактуват също с подобни на Александър Йоцов (alexandar iotzov) лица и то не за друго, ами заради лична хигиена и отвращение към хора, които обичат да сплетнят.Интригите и интригантството, като средство за успех, оставям на кърлежчетата между бившите ми, на думи приятели.
Съжалявам, ако съм отегчил някой с това странно изявление (аз самия се двоумях преди да го напиша), ама може да е за добре.
На коректните, искрените и с отворени души приятели, между фейсконтактите ми, пожелавам само здраве, домашен уют и личен успех! 🙂
.
ПП. Ако си направя един ден нов профил, то ОБЕЗАТЕЛНО тук, в блога ми (защото слава Богу, тези за които съм неудобен, нямат достъп тук) ще постна ЛИНКА КЪМ ИСТИНСКИЯТ МИ ПРОФИЛ. Защото всичко може да се прекопира, ама САМО ИСТИНСКИЯТ ЛИНК, води към ИСТИНСКИЯ ПРОФИЛ !!!
С други думи, винаги когато човек не е сигурен, дали ПАК не съм копиран, ще може от тук да провери.
Успяхте с доносите си пред администрацията на Фейса да ме блокирате, ама какво спечелихте? Да не ме виждате и по този начин да не може да ме сравнявате със себе си? Ох, горките… Съжалявам ви. Честно! Ами като не съм във Фейса, ще имам много повече време за личен офлайн живот! Нали така? Или вас това не ви касае, за вас е важно, никой да не ви разваля паралелния измислен свят. Е, какво пък. По-добре си завирайте главите в пясъка, отколкото в нечий задник, за да оцелеете още някой и друг ден. Така де, всеки с кармата си…
***
Със специални поздрави към всички правозащитници (живеещи на гърба на циганьорите, за сметка на българите), както и на дървените войничета на партията (ДСБ), като разбира се, не забравя да поздравя и мои специални „фенове“, със закърнели сексуално-полови жлези…, който искат всички да са като тях… 😉
Оставам Ваш,
Стефан К. 🙂
.
ПП. Не съм убеден, че си заслужава да правя нов Фейсбук акаунт. Малкото истински тамошни контакти имат австрийския ми ДжиЕсЕм и знаят, как през него биха ме намерили, ако им потрябвам.
Но обещавам, че своевременно за изборите ще се появя, за да се постарая да разоблича, колкото се може повече, дребно карирани човечета. В пищман „дясното“, почнаха да се прескачат вече… 🙁
“ Истинският мъж е като любимата ти блуза в разхвърлян гардероб. Знаеш, че е някъде там, но никога не можеш да я откриеш, когато ти трябва. През ръцете ти минават десетки дрехи. Със съдържание на памук, което не отговаря на сезона, и цвят, който не отива на косата ти. Сигурна си, че няма да ти стоят добре, но ги пробваш. За всеки случай.
Първо навличаш на себе си любовта на обсебващия мъж, който ти поднася на тепсия своя свят и твоя свят, и всеки свят, който пожелаеш. Върти полукълбата им на върха на пръстите си и ако го накараш да изпълни пирует, а после да пикира в шпагат с тях, ще го направи. Без да ги изпусне. Но винаги е в грешка.
След това попадаш на самоцелния любовник, който старателно изписва женски имена така, както затворникът дълбае резките на дните си над леглото. Оставяш го, а той оставя няколко драскотини по теб, които дъждът заличава. Още на следващия ден. После обуваш ботушите на самовлюбения мъж, докато той се наслаждава на образа си в огледалото. И преценява дали цветът на косата ти подхожда на неговите очи, а статуса на фамилията ти на неговия имидж. Докато накрая те убеди, че всъщност предпочиташ да си боса.
Истинският мъж не те убеждава в нищо. Не пречи и не настоява. Той се появява точно когато най-малко го очакваш. С аромат на праскови, дъжд и ванилова торта изниква пред теб ненадейно. Не мисли да остава. Но и не бърза да си тръгне. Влиза в твоя свят незабелязано, като цигарена струйка дим в заведение. Прекосява те на пръсти, без да бърза, а движенията му са точни и право в целта. Като прецизно програмирана машина.
Истинският мъж няма лице. Защото няма значение как изглежда. Той има характер и принципи, опънати като струните на цигулка Страдивариус. Различава се от всички останали по това, че ще те промени изцяло. Ще пренареди целия ти душевен пъзел. Ще те накара да летиш, пълзиш, да влизаш и излизаш от гроба, да гледаш с очите на гладно бездомно куче. И да го правиш с много любов.
Истинският мъж няма да изпълни твоите желания. Дори точно обратното. Заради него ще отидеш на планина, дори да мразиш снега. Ще караш сърф, дори да не можеш. Ще пиеш уиски на големи глътки, макар че предпочиташ ром, и ще преглъщаш натрапчивия малц с усмивка. Той ще те накара да си ревнива, ако не си. Да прегледаш пощата му, въпреки че никога не би го направила преди него. Да се мразиш. Да следиш камбаните в гласа му и по тях да отгатваш цветовете на настроенията му.
Ще те превръща от озверяло животно в безобидна буболечка – за секунди. С думи или действия. Или с липсата на такива. Заради него ще бъдеш мила, нежна, бясна, слаба. Ще те прекрои и ще те направи чисто нова. За да те постави внимателно в кутийка с етикет и никога повече да не я отвори.
Неговата цел не е страданието. Сълзите няма да помогнат, защото не обича да те вижда слаба. Той иска да стигнете докрай във всичко. Да докоснете ръба с върха на обувките си и да опъвате границите на възможностите си, сякаш играете на ластик. Ако успееш да издържиш теста, ще можеш да го задържиш до себе си. За още ден. Или седмица. Няма как да знаеш. Единственото, в което си сигурна, е, че скуката никога няма да се намърда между вас.
Защото в момента, в който тя дойде, той ще си отиде. Но не при друга жена. Истинският мъж избира дълго и бавно. Той е колекционер на скъпи картини. Никога не държи на количеството. Защото е сигурен, че във време, когато можеш да легнеш с някого, без да знаеш името му, е много по-ценно да откажеш, отколкото да се възползваш. И защото неговата цел е играта с достоен противник, а не лесната победа.
В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си.“
Мъжът – това е силният пол. Клише, в което най-много вярват самите мъже. Това обаче не остава без последствия. Ако трябва да обобщим рисковете за мъжкото здраве, достатъчни са само три думи: конкуренция, кариера, колапс.
.
„Един хубав доклад показа, че между 78 и 96 процента от мъжете на възраст между 40 и 80 години заявяват, че се чувстват изключително добре, енергични и здрави. Докато реалността изглежда другояче“ – казва професор Франк Зомер от университетската клиника в Хамбург, визирайки резултатите от първия германски доклад за мъжкото здраве, изготвен от лекари, социолози и психолози.
Мъжът – длъжен да бъде перфектен
Според статистиките жените доживяват средно до 82-годишна възраст, мъжете умират пет и половина години по-рано. Причините за това и до днес не са изяснени, но е ясно, че днешните мъже са претоварени: „Към тях се отправят изисквания отвсякъде, те трябва да правят по няколко неща едновременно – да бъдат добри бащи, добри съпрузи, да напредват в службата, да работят между 14 и 16 часа дневно, и то със 100 процента от възможностите си. Което, разбира се, е много трудно да се съвмести“ – казва проф. Зомер.
Особено зле на мъжете се отразява стресът на работното място – те работят твърде много, хранят се зле и пият повече. Което си има последствията: много от мъжете са с наднормено тегло. Всеки пети страда от смущения в ерекцията. Освен това нараства рискът от сърдечен инфаркт – при мъжете над 40 той е пет пъти по-висок, отколкото при жените. Мнозина страдат и от психически смущения, точно толкова, колкото и жените, но – както сочи докладът – при мъжете смущенията често остават недиагностицирани и не се лекуват – например при депресии.
Здравето е женска работа?
„Ако мъжете имат симптоми на депресия, се стремят да ги заобиколят, да ги компенсират – чрез прекомерна активност или пък с пиенето на повече алкохол“, казва Ана-Мария Мьолер-Лаймкюлер от университетската клиника в Мюнхен. Тя е убедена, че мъжете са ощетени от системата на здравеопазването, и това трябва спешно да се промени – здравната система трябва да е по-наясно с различния начин на живот на мъжете и да им отправи съответните предложения.
Но и самите мъже не бива да стоят със скръстени ръце – понеже не посещават редовно лекаря си и игнорират превенцията: „Те трябва да поемат повече отговорност за здравето си, да не мислят, че грижата за него е женска работа. И трябва да се разделят с клишето, че големите момчета не плачат“ – казва Ана-Мария Мьолер-Лаймкюлер.
Въздух дишаме, за да го издишаме! Един се опитал да го задържи за себе си, но умрял на третата минута. Оттогава е прието, че ако живееш само за себе си, можеш да умреш на третата минута и че въздухът е не само наш, а и на всички други. Те поемат смес от вече дишан и още недишан, така че девствен въздух няма и нищо непорочно не влиза в дробовете ни.
Поемаме вече замърсеното, после го издишваме с добавено лично замърсяване оттам – мръсотията е обща и всички участваме в нея, за да измъчим хлорофила. Той чисти ли, чисти, фотосинтезира и отделя кислород…
Каквото и да правиш, ти си „преносител на замърсяване“! Говорейки и за красивото, ти го „издишваш“. Описваш прекрасното, смесвайки го с личния си дъх. Всяка песен, стих, молитва е дъх от корема ти. Носи аромата на убити, глътнати и храносмлени животни. И да вдишаш невинност, издишваш вина. Обща вина за общия ни живот. Не случайно ни наричат общество. Общи са нещата около нас – звездите, студът, жегата, дъждът, сушата… Общи са и нещата вътре в нас – кръвта, бъбреците, сърцата. Вече присаждат и сърца. Не е направен опит да ги разменят – да сменят душата с друга. Промяна няма да се забележи – духът ни е общ, сълзата, усмивката. Така е и със съня, страстта, мисълта. Общи (взаимно заменими) са идеите, стремежите, така че…
Внезапен налудничав извод: Ние всички сме един човек!
Всички около теб са ти! Можеш да обичаш, мразиш, мамиш, презираш, помагаш на, тичаш след, бягаш от… Себе си! Всеки от нас е виновен за всички човешки безчинства… Правим деца, за да вдишат от вината ни и да я издишат, като невинност. Да вдишат потта на съвкуплението, с което са създадени, и да издишат щъркелите, които са ги донесли.
В училище децата почват да изучават нашата вина. Тези, които по-дълго остават невинни, наричаме лоши ученици…
Обмисляйки това, се разхождам между дървета. Зеленината ме приема сред клоните си. Чувствам се не само част от всички вини и хора, но и от всяко листо и буболечка, от Космоса и се почесвам, и… Осъзнавам, че дори за това просто почесване милиони години са подреждали събития в причинно-следствената връзка. Милиарди звезди и планети са кръжали в сложна зависимост от орбити, гравитационно привличане и отблъскване. Зад едно почесване стоят светлинни години, титанични сили, грандиозни взаимоотношения между небесни тела. Значи? Значи нямам право на прости движения и незначителни постъпки – обиждам Вселената!
Ще огранича почесванията и…
„Day after day alone on a hill,
the man with the foolish grin
is keeping perfectly still“.
Това е от „Бийтълс“. Към него има и мелодия. Това са й нотите: Ми, ми, ми, ми! Ми, ми, фа, сол, ла…
Това пък е мой буквален и непрофесионолен превод на думичките под нотите:
„Ден след ден сам на хълма, човек с глупава физиономия стои неподвижен…“
Вчера вечерях с една жена, която ме обвини, че съм имал много негативно отношение (мнение) за всичко случващо се в Родината ни и въпреки, че се помъчих да й обясня, че от болка относно ситуацията в България, така говоря (а и то е вярно), надали успях. Както и да е – не можеш на всеки да угодиш или да убедиш в добронамереността ти…
Днес по обед, кадъра се смени. Имах бизнес обяд с мой дългогодишен бизнес партньор, холандец. Той дойде с някакво момиче, което ми го представи, като негова сътрудничка. Момичето беше до вулгарност „практично”, престъпно креативно и явно отворено на всички трикове при заобикаляне на данъчните закони в страната ни. ОК, аз самия не съм ‘спящата красавица’, ама поне си служа само с позволени от закона средства, а не така брутално, като девойчето, с „желязната щанга”. Казах на приятеля ми, че аз до там не искам да участвам и с почуда разбрах, че баща й бил бивш кмет на морски град, а тя там, в нейната крехка възраст, вече строяла хотел… Абе повече от „оправно” момиче…
Та споделих с приятеля ми, че не е редно чак с такава измет да работи, а той за мое най-ужасно разочарование ми сподели, че видиш ли, това не бил НАШ проблем, защото НИЕ сме били идвали от Западна Европа и едва ли не, аборигените тук, трябвало да са ни безразлични…
Станах от масата, като само тихо на ухото му прошепнах (на немски, защото останалия разговор се водеше на сръбски), че аз самия също съм роден в Аборигения и малко или много, това също ме касае и емоционално. Дали го е разбрал, не знам, или и той, като жената вчера, остана с грешно впечатление от мен…
Тази система се прилага вече няколко века. Измислили са я християнските мистици, а днес успешно я използват психолози и психотерапевти. Оказва се, че всяка жена може да бъде причислена към един от тези девет типа. Да се открие към кой точно тип никак не е трудно, ако се прочете внимателно раздела „Как те виждат себе си?“ Ако са в сила пет или повече твърдения, можете да бъдете сигурни, че това е Вашият тип!
1. Педантичната
Как тя вижда себе си?
* Не понасям небрежност, обичам да съм точна.
* Преди да взема решение, трябва да знам всички варианти.
* Разстройвам се, когато не успявам да направя всичко както трябва.
* Не обичам да показвам, че съм разстроена или ядосана.
* Обезкуражавам се, когато всичко се подрежда не така, както трябва да бъде.
* Обичам да проверявам повторно.
* Струва ми се, че по-често от другите изпитвам чувство на безпокойство.
* Вярвам в справедливостта и се разстройвам, когато не я откривам.
* Винаги се старая да направя нещо по-добре.
* Струва ми се, че отношението към мене може да се влоши, ако не давам всичко от себе си.
Какви са те в действителност?
Те са добри приятелки: заради вроденото им чувство на справедливост. Умеят да се отнасят към всички спокойно. Своята взискателност те приемат като добродетел. Уви, недостижимостта на съвършенството им разваля настроението и ги хвърля в униние.
От какво се нуждаят?
Не би било зле, ако гледат на нещата по-просто и възприемат света такъв, какъвто е… За тях ще бъде по-добре, ако не мълчат, когато са ядосани, а изкажат натрупалото се.
С какво може да им се помогне?
Може да им се помогне, ако концентрират вниманието си върху позитивното. Помнете, че самокритичността им трови живота. Помогнете им да разберат, че ги цените, независимо от това, че те са несъвършени.
2. Алтруистката
Как тя вижда себе си?
* Обичам да се чувствам необходима.
* Мнозина зависят от мен.
* Хората бързо се изпълват с доверие към мен.
* Понякога като че ли ме използват.
* Разстройвам се, когато възприемат моята доброта като нещо, което се разбира от само себе си.
* От мен ще излезе грижлива леличка.
* Първият ми порив е – да предложа помощта си.
* Харесва ми, когато приятелите ми идват най-неочаквано да ме видят.
* Не ми харесва, когато някой напуска приятелската ни компания, спира да общува с мен.
* Ако нещо ме заплашва, изпадам в паника и лека истерия.
Какви са те в действителност?
Това са добри, сърдечни хора, околните им се доверяват. Те се гордеят с това, че помагат на другите. Вдъхновява ги мисълта, че щом са необходими, те могат да получат в отговор любов. Ако не виждат, че усилията им са оценени, се обиждат. Често пъти не са способни да приемат нечия помощ, което затруднява равнопоставеното общуване с тях.
От какво се нуждаят?
Те трябва да мислят повече за себе си. И да осъзнаят, че сами по себе си са достойни за любовта, а не заради онова, което правят за другите.
Какво можете да направите за тях?
Обяснете им, че дружбата е улица с двупосочно движение. И правете нещо за тях, стараейки се по-малко да ги използвате.
3. Артистката
Как тя вижда себе си?
* Харесва ми да съм активна.
* Затварям си очите за проблемите с отношенията с хората.
* Обичам да бъда част от екипа, но към мен да има специално отношение.
* Всички се възхищават колко много успявам да направя.
* Когато си спомням неуспешните моменти в живота си, се чувствам дискомфортно.
* Не обичам, когато някой е смутен или прекалено възбуден.
* Харесва ми, когато хората ме възприемат като успял, щастлив човек.
* Моят външен вид е много важен за мен.
* Знам как да накарам да ме обичат и да ми се възхищават.
* Странно ми е, когато някой казва, че трябва известно време да остане насаме със себе си.
Какви са те в действителност?
Те са толкова енергични и жизнени, че е трудно човек да им се противопостави. Те са много привлекателни, уверени и заразяват и другите със своята увереност. Но, уви, могат да използват хората и да ги манипулират, за да постигнат целите си. Те измерват всичко с успеха и започват нещо, без да са довършили другото.
От какво се нуждаят?
Би следвало да утвърждават в себе си лоялност и да не се стремят толкова към първото място.
С какво можете да им помогнете?
Ще им помогнете, убеждавайки ги в простата истина, че значимостта на един човек не зависи от това каква длъжност заема и дали притежава разкошна къща или скъпа кола.
4. Трагико – комичната
Как те виждат себе си?
* Често ми се струва, че аз още не съм започнала да живея.
* Прекарвам много време в спомени за детството или за отминали взаимоотношения.
* Хората не ме разбират.
* Хората не чувстват всички нюанси в отношенията така, както ги чувствам аз.
* За мен е много важно развитието на моята индивидуалност.
* Хората, които лесно скъсват отношенията, са повърхостни.
* Житейските трудности ме тревожат.
* Имам свои тайни, които не мога да доверя на всеки.
* Понякога ми се струва, че играя онази роля, която очакват от мене.
* Плаши ме мисълта, че могат да ме отхвърлят.
Какви са те в действителност?
Те са обаятелни и задълбочени, разбират добре другите и веднага се отзовават на чуждата болка. Но изобщо не искат да признаят, че живеят един обикновен живот. Те се мислят за неразбрани и необикновени. Като правило, се обличат и се държат нормално, но при това смятат, че играят роля. Те казват, че искат спокоен и подреден живот, но имат абсолютната нагласа за силни емоции, жадуват за тях. Рядко живеят с настоящето.
От какво се нуждаят?
Би следвало да престанат да мислят и да започнат да действат. Трябва да излязат от инертността, да се раздвижат и да се наслаждават на действителността, а не да треперят от страх да не бъдат изоставени.Какво можете вие?
Да им се дават съвети е безполезно. Подчертаното емоционално състояние им се струва абсолютно нормално.
5. Наблюдателката
Как тя вижда себе си?
* Направо не понасям, когато „не усещам дъно под краката си“.
* Пред хората аз често се чувствам като страничен наблюдател.
* Говоря само, когато съм сигурна, че мога да кажа нещо важно и свързано с работата.
* Аз не мога да се доверя на хората дотолкова, че да се разкрия пред тях изцяло.
* Не обичам да си губя напразно времето.
* Не ми харесва усещането, че моето щастие зависи от нечий каприз.
* Често ме питат за какво си мисля.
* Умея да ценя парите.
* Казват, че хуморът ми е „черен“ – във всичко мога да открия нещо смешно.
* Не обичам да моля за помощ.
Какви са те в действителност?
Те са добри слушатели. Спокойни и интелигентни, способни са да видят доброто в хората. Те самите не се разкриват и не обичат, когато им бъркат в душата, не се стремят към емоционално близки отношения. Предпочитат да мълчат и да стоят настрана. Харесва им да получават информация и в по-голяма степен се концентрират върху ума, а не върху чувствата.
От какво се нуждаят?
Те би трябвало да разберат, че щом нищо не дават на околните, нищо няма и да получат. Повече емоции и по-малко интелект!
Какво можете вие?
Може да им се помогне, уважавайки тяхната потребност да остават понякога сами, но поощрявайки ги по всякакъв начин да общуват.
6. Съмняващата се
Как тя вижда себе си?
* Аз се чувствам абсолютно защитена от любимите ми хора.
* Не е трудно да ме накарат да се разтревожа.
* Аз силно се безпокоя, чувствайки, че мога да направя нещо не както трябва.
* Безсмислено е човек да се възмущава и да се противопоставя.
* Не си струва човек да си усложнява живота.
* Познават ме като предана на работата си, трудолюбива жена.
* За да получа удовлетворение от свършената работа, трябва да й посветя много време.
* В мечтите си често пъти си представям себе си в героични роли.
* Изпитвам съжаление към неудачниците.
* Аз няма да помагам за осъществяването на план, който не ми харесва или не познавам в подробности.
Какви са те в действителност?
Те умеят да другаруват. Смятат, че животът е жесток и затова са прекалено предпазливи. Повечето от тях са стеснителни и плахи, но някои толкова се боят да не се окажат в неизгодна позиция, че започват да нападат първи и могат да се покажат като агресивни. Те са много чувствителни и често се обиждат без повод. Но тъй като винаги очакват най-лошото, много добре се справят с уреждането на конфликти.
От какво се нуждаят?
Да си изработят по-спокоен и непринуден подход към живота и да престанат да се притесняват за всяко нещо. За тази цел могат просто отвреме на време да питат приятелите си доколко са оправдани страховете им.
Какво можете вие?
Помогнете им да осъзнаят, че едно неправилно решение още не е краят на света. Не ги тласкайте към необходимостта да вземат решения – дайте им възможност да решават тогава, когато сами са готови за това.
7. Оптимистката
Как тя вижда себе си?
* Аз мисля, че ще дойдат по-добри времена.
* Във всеки човек виждам нещо хубаво.
* Обвиняват ме, че аз съм невнимателна към чуждите чувства и болки.
* Думата „задължение“ поражда в мен известно безпокойство.
* Смятам за свое задължение да ободрявам другите.
* Всичко в този свят е страшно симпатично устроено.
* Обвиняват ме, че прекалено много се натоварвам през деня и отделям малко внимание на другите.
* Обичам да планирам, но не винаги съм в състояние да спазвам плана си.
* Не мога да си представя дълготрайни отношения с човек, който е критично настроен към мен.
* Използвам чара си за решаване на всякакви проблеми.
Какви са те в действителност?
Те се усмихват винаги и във всичко виждат нещо светло. Обратната страна на тази, по принцип, хубава черта е, че те игнорират всичко неприятно и са склонни да избягват трудните ситуации. Околните могат да ги възприемат като повърхностни хора. Те с размах планират всякакви развлечения и празници, но силата им не е в организирането им. Те не са много отговорни, често закъсняват или изобщо не отиват на срещата.
От какво се нуждаят?
Да вникват по-често в проблемите на другите хора, дори ако това е свързано с преживявания и да се учат да носят отговорност за постъпките си.
Какво можете да направите за тях?
Насочете вниманието им къмтяхната отговорност пред вас, когато ви изоставят в трудна минута. Трябва да им се даде да разберат, че и те самите могат да останат самотни.
8. Шефката
Как тя вижда себе си?
* Малко хора ме познават като мек човек.
* Не обичам, когато ми се зъбят или се държат така сякаш всички са им длъжни с нещо.
* Аз знам как да решавам проблемите и да си върша работата.
* Ставам агресивна, ако някой се опита да ми пресече пътя – моя или на моите близки.
* Аз съм свикнала да класифицирам проблемите – не обичам неясноти и хаос.
* Не съм длъжна да опекунствам някого, но го правя добре.
* Когато съм в стрес, се затварям в себе си.
* Не понасям да ме контролират и не обичам, когато се опитват да ме манипулират.
Какви са те в действителност?
Те са честни, енергични, предприемчиви и бързи. Не понасят покровителство и превъзходство над тях и поставят хората на мястото им, дори ако това не е в техен интерес. Те обичат (а някои и умеят) да манипулират хората. Смели са, особено, когато защитават онеправданите, и обичат да се борят с несправедливостта. Те са силни, но не винаги забелязват, когато това прераства в излишна властност.
От какво имат нужда?
Те трябва да ограничават склонността си да обвиняват, без да усложняват своя и живота на околните.
Какво можете да им кажете вие?
Трябва да говорите откровено, когато те ви обиждат или заплашват. Те не са способни да приемат друга гледна точка, но е по-добре да им обясните спокойно своите виждания, отколкото да се отдръпнете встрани.
9. Посредничката
Как тя вижда себе си?
* Аз не разбирам защо понякога хората излизат от кожата си.
* Аз се разкъсвам, стараейки се да вникна във всичко, което ми казват.
* Когато съм разстроена, си мисля: „След 10 години това няма да има никакво значение.“
* Аз имам лек, сговорчив характер.
* Вниквам в настроението на другите и променям плановете си в зависимост от това, какво им е нужно.
* Аз съм спокойна и невъзмутима.
* Не страдам от повишено самомнение.
* Често ме викат, за да разредя обстановката.
* Смятам, че трябва да се върви по пътя на най-малкото съпротивление.
* Намирам различни начини да се разсея след неприятна за мен работа.
Какви са те в действителност?
Топли, дружелюбни, уравновесени и въздействат успокояващо върху околните. Често пъти ги викат да потушат кавгата. За нищо не си струва човек да се притеснява – ето тяхното отношение към живота. Те могат да изглеждат лениви. Лесно променят мнението си, без да са сигурни, че това им е от полза. Обичат старите си приятели, както и да се потопяват в своя малък свят.
От какво имат нужда?
Има смисъл да се научат да не се крият на заден план и да не скриват яда си.
Какво можете да им кажете?
Достатъчно е да насочите вниманието им към това, че те странят от онова, което им е важно и необходимо.
Сър Ричард Брансън е британски милиардер, собственик на конгломерата Virgin Group. Започва първия си бизнес (публикуване на студентско списание) на 16 години. Състоянието му днес се оценява на 4 млрд. долара.Сър Ричард Брансън дава десет съвета за успешен бизнес пред мъжкото списание Аскмен:
