.
Конфликтът между свекърва и снаха не е само фолклорна измислица – той има и еволюционни причини. Свекървата бди над сексуалния монопол на сина си, но в същото време присъствието й може да е смъртоносно за внуците. Защо?
Ето резултатите от нови проучвания на германски изследователи:
Антропологът Екарт Воланд от години изследва напреженията в голямата фамилия и твърди, че различните роднински връзки често водят до сериозни сблъсъци и конфликти. Понякога става дума дори за такива страшнички неща като експлоатацията на определени членове на семейството, повишена детска смъртност и мъртвораждания. Тези резултати са характерни за архаичните или за по-изостаналите общества, в съвременна Германия те се наблюдават само в отслабена форма – като вътрешносемейни борби, интриги, тормоз над определени членове на семейството или просто като игнориране. Но все пак ги има.
Кои са ключовите фигури? Без съмнение най-опасни са свекървите, установява професорът от университета в Гисен. Те застрашават не само вътрешносемейната хармония, но дори здравето и живота на някои от околните. Германските изследователи отдавна работят по голям научен проект, който обработва информация от седем различни държави и от четири различни столетия: от Кеймбридж в Англия през ХVІІІ-ти век, през Крумхьорн в Германия през ХІХ-ти век, та чак до днешна Етиопия, до Малави, Канада, Япония и Гамбия.
Да не ти е в къщата
Според проучването, навсякъде и във всички времена свекървата статистически създава наоколо си повишена опасност. За разлика от бабите по майчина линия, които са любимки на внуците, бабите по бащина имат шокиращо отрицателно въздействие върху внуците си. В продължение на 150 години в германското село Крумхьорн опасността от раждане на мъртво дете е била много по-голяма, когато свекървата е още жива. А когато свекървата живее наблизо до снахата, в същата къща или в същото село, опасността от раждане на мъртво дете се повишава с още 45 процента.
Най-голяма е опасността за внучетата от мъжки пол. Когато свекървата живее близо до новороденото, през първия месец от живота му опасността то да умре е 150 процента по-голяма. Статистически тези данни са толкова недвусмислени, че учените стигат до ясния извод: за внуците е много по-здравословно, ако бабата по бащина линия не живее наблизо или ако вече е покойница.
Друг германски учен, еволюционният психолог Харалд Ойлер, от 15 години насам провежда анкети за ангажимента на бабите и дядовците към техните внуци. След повече от 4.000 интервюта той установява, че бабите и дядовците по майчина линия се грижат много повече за внуците, отколкото тези по бащина. Най-грижовна се оказва бабата по майчина линия, на второ място е нейният съпруг, а най-малко от внуците си се интересува дядото по бащина линия. Този дядо най-рядко посещава внуците си, най-рядко им звъни по телефона, най-рядко им прави подаръци, най-малко скърби при смъртта на някой от внуците си и най-рядко е готов да осинови внук.
Дядото по бащина линия не се появява като фактор за повишената смъртност на внуците в статистиката на професор Воланд единствено поради това, че е толкова дезинтересиран спрямо децата на сина си, та наличието или отсъствието му почти не се забелязват. В рамките на допитването, проведено от Харалд Ойлер, внуците потвърждават този факт: във всяка втора детска стая най-любимият родственик е майката на мама, докато едва 10 на сто от внуците изпитват същите чувства към дядото по бащина линия.
Как се обясняват тези смайващи явления? 
Еволюционните биолози предполагат, че в дъното на всичко е наследствеността. Още римското право формулира закономерността, че „майката винаги е сигурна”. Тоест, никой не се съмнява коя е майката на едно бебе, по отношение на бащата обаче има несигурност. Така единствено бабата по майчина линия може да бъде 100 процента сигурна, че внучето е от „нейното коляно”. И обратно: дядото по бащина линия е принуден да живее в двойна несигурност. Той не е напълно уверен нито дали синът му е наистина негов, нито дали внучето наистина е дете на сина му.
Като тих шепот в главата ни
Ойлер смята, че в многохилядното развитие на човешкия род тъкмо този фактор е поставил своя траен отпечатък върху различната степен на обич, в зависимост от това дали роднинството е по майчина или по бащина линия. Дори чичовците и лелите се грижат много повече за своите племенници, когато са по линия на сестрата. И в този случай те са генетично „много по-сигурни”, че в семейното гнездо не са попаднали кукувичи яйца.
Вярно, че в днешните по-развити общества всичко това играе по-малка роля, но според Ойлер архаичното наследство все още командва чувствата ни. То е нещо като тих шепот в главата ни – веднъж по-силен, друг път по-слаб. Шепот, който влияе върху възприятията, симпатиите, емоциите и интуициите ни.
Защо обаче тъкмо внучетата от мъжки пол са най-застрашени от близостта на свекървата, както показват изследванията на Екарт Воланд? И тук има убедително генетично обяснение. Бащата предава Х-хромозомата единствено на дъщеря си. Следователно при новородените момчета Х-хромозомата със сигурност не идва от генетичния фонд на бабата по бащина линия. Вярно, че Х-хромозомата е само една от общо 23 хромозоми, но тя съдържа относително висок брой човешки гени – 8 процента.
При това повечето от тях изпълняват ключови функции в размножаването и по отношение на интелигентността. С други думи, Х-хромозомата е нещо като „началник”. И доколкото всяка баба е „генетично убедена”, че синът на сина й не носи нейната Х-хромозома, тя тъй да се каже еволюционно е доста по-хладна тъкмо към този внук. Естествено, тази констелация е най-видима в по-архаичните общества, където са в сила традиционните връзки вътре в голямата фамилия.
В модерните общества, където в семейството често живеят деца от няколко различни брака, тези отношения се размиват. В селските общества обаче класическото противоречие между снаха и свекърва може да има много тежки последствия. Оттук именно идва и хронично лошата слава на свекървите по цял свят. Само за пример: на немски език един популярен вид кактус носи името „Свекървино кресло”.
Свекървенски напеви от зори до здрач
Тежките напрежения между снахи и свекърви се потвърждават и от проучванията на много психотерапевти. Рут Гал, която преди 15 години основава първата в Германия група за самопомощ на снахите, е събрала данни, от които може да ти настръхне косата. Една свекърва например имала обичая да звъни до 70 пъти дневно на снаха си, за да я провери дали послушно си седи вкъщи и какво точно прави. Други свекърви, като да са се наговорили, често използвали едни и същи подмолно-коварни реплики, например: „Бледичък ми изглеждаш, мойто момче… Да не би жена ти да не сколасва да те храни като хората?”
Свекървите често обвиняват снахите, че се отнасят зле с децата си (тоест – с техните внучета) или пък, че са сексуални маниачки. Рут Гал, която е авторка на книгата „Как да се отървем от свекървенския капан?”, предлага точна статистика от какво най-често се оплакват снахите-жертви на свекървенски терор. 95 процента се жалват, че свекървата ги следи и поучава, 79 на сто – че свекървата говори гадости зад гърба им. Половината свекърви винаги са убедени, че знаят по-добре от снахата от какво се нуждае синчето им.
Според антрополога Екарт Воланд един от най-мощните мотиви на свекървата е желанието й да поддържа „стремежа на сина към сексуален монопол”. Тоест, свекървата е еволюционно така устроена, че се интересува най-вече дали отглежда генетично свои внучета или пък е попаднала на кукувичи яйца. С други думи, проклетата свекърва всъщност иска само едно: снахата да не изневерява на сина й. Както казва Воланд, еволюцията е вградила във всяка свекърва неизкоренимо подозрение по отношение на снахата.
http://www.dw-world.de/
