BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

Veröffentlicht am von
2

.
.

VZCZCXYZ0001
RR RUEHWEB

DE RUEHSF #0032/01 0151243
ZNY CCCCC ZZH
R 151243Z JAN 10
FM AMEMBASSY SOFIA
TO RUEHC/SECSTATE WASHDC 6601
INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE
RUEAIIA/CIA WASHINGTON DC
RUEAWJA/DEPT OF JUSTICE WASHINGTON DC
RHMCSUU/FBI WASHINGTON DC 0281
RUEHBS/USEU BRUSSELS

————————————————————

C O N F I D E N T I A L SOFIA 000032

SIPDIS

E.O. 12958: DECL: 01/14/2019
TAGS: PGOV KCRM KCOR BU
SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

REF: 09 SOFIA 508

Classified By: CDA Susan Sutton for reasons 1.4 (b) and (d).

1. (C) Summary: Since the fall of Communism, Bulgarian soccer
has become a symbol of organized crime’s corrupt influence on
important institutions. Bulgarian soccer clubs are widely
believed to be directly or indirectly controlled by organized
crime figures who use their teams as way to legitimize
themselves, launder money, and make a fast buck. Despite
rampant rumors of match fixing, money laundering, and tax
evasion, there have been few arrests or successful
prosecutions. As a result, the public has lost faith in the
legitimacy of the league as evidenced by the drop in
television ratings and match attendance. Recent scandals
involving the most popular teams and the mass firing of the
referee selection commission for a second consecutive year
have deepened the public’s disgust. The new government has
started to investigate tax evasion and money laundering
allegations against some soccer clubs, but, given the deep
roots of organized crime in Bulgarian soccer, this has had
little impact so far. Cleaning up Bulgarian soccer would be
a public sign of the seriousness of the Prime Minister
(himself a soccer fanatic) in combating organized crime. End
Summary

THE FALL OF „THE BEAUTIFUL GAME“
——————————–

2. (C) Bulgaria is soccer country. It has long been the
most popular sport, and despite scandals and the migration of
many of its talented players to wealthier European clubs
abroad, it is still a Bulgarian passion. The pinnacle of
Bulgarian soccer was the 1994 World Cup, when Bulgaria
defeated Germany to advance to the semi-finals, eventually
finishing fourth overall. To this day, many Bulgarians only
half jokingly refer to this as the country’s greatest
accomplishment since the fall of communism. After the
transition to democracy, popular teams previously owned by
the municipalities and state institutions such as the
military or the police were sold to the new business elite
notorious for its close ties with organized crime and the
former secret services. Experts and journalists we
interviewed claim that organized crime groups captured
Bulgarian soccer in an effort to launder illicit profits and
create a legitimate image. Today, nearly all of the teams
are owned or have been connected to organized crime figures.
The following list is just a sampling of the most well-known
connections.

3. (C) Todor Batkov, the proxy and front-man for the
infamous Russian-Israeli businessman Michael Cherney, aka
„Mikhail Chorny,“ owns the popular Sofia team Levski FC. The
powerful business conglomerate TIM owns Cherno More Varna.
The notorious Marinovs, aka „Margin brothers,“ who are on
trial for murder, racketeering, and organized crime, own
Slavia. Nickolay Gigov, an alleged arms dealer, owns
Lokomotive Sofia, and Grisha Ganchev, a known money launderer
and organized crime figure, owns Litex. Vassil Krumov
Bozhkov, aka „the Skull“ was the former owner of CSKA, one of
the most important Bulgarian teams. The last three
presidents of Lokomotive Plovdiv, which has been periodically
owned by the crime group VIS, have been assassinated.

SCANDALS
——–
4. (C) Given the ownership of the Bulgarian soccer clubs,
allegations of illegal gambling, match fixing, money
laundering, and tax evasion plague the league. A large
scandal erupted in September 2009 during the run-up to the
match between Levski and CSKA, the most important rivalry in
Bulgarian soccer. Immediately prior to the match, four
Levski players were put on a plane to Moscow as part of a
last minute transfer to the Russian team, FC Rubin Kazan.
Shortly after Levski’s 2-0 loss to CSKA, it became clear that
the transfer was a hoax and that the President of Levski,
Todor Batkov, had been defrauded of the Euro 200,000 transfer
fee. The local press reported that the odds for CSKA winning
the game fell dramatically before the announcement of the
transfer, possibly indicating large amounts of money bet
against Levski. Theories on what really happened vary, but
the most popular are that Batkov bet against his own team to
pay back debts, or that the new owners of CSKA orchestrated
the transfer. Despite preliminary investigations into the
case, there have been no arrests.

RUMORS OF MATCH FIXING
———————-

5. (C) Long-standing allegations of match fixing have
probably done the most to damage Bulgarian soccer’s
reputation. According to the sports editor of the daily
„Trud,“ Vladimir Pamukov, and sports journalist, Krum Savov,
the most common match fixing schemes are bribing referees and
paying off players on the opposing club to insure a team
loses by a certain score. They argue that thanks to
organized crime influences and economic disparity between the
teams, match fixing has become an extremely common practice.
This has caused many Bulgarians to view the outcomes of
soccer matches like Americans view the predetermined outcomes
of professional wrestling. Pamukov highlighted the fall in
television ratings and crowds at soccer games as evidence of
this disillusionment, claiming that prior to the transition
there would be 10,000 people at games and now 500 to 2,000
show up.

6. (C) Journalists, critics and fans often cite illogical
results and unexplainable play as the evidence of match
fixing even though there have been few investigations and
proven cases over the last twenty years. When there are
arrests and evidence of corruption, cases often come to
nothing or the accused are acquitted due to a lack of
evidence. Ivan Lekov, a well-known former soccer referee and
deputy head of the State Agency for Sports and Youth, was
arrested in 2008 before TV cameras for allegedly
orchestrating match fixing. Four former soccer referees
broke their silence, claiming Lekov and the head of the
Bulgarian Football Union’s (BFU) referee committee applied
pressure on them to fix matches. Following Lekov’s arrest,
the BFU dismissed the entire referee committee for the first
time and passed a code of ethics for clubs. Despite these
changes, match fixing has not dissipated and Lekov, often
cited by the previous government as an example of its
anti-corruption efforts, was acquitted due to a lack of
evidence and witnesses refusing to testify. On December 14,
2009 the executive committee of the BFU, in what is becoming
an annual tradition, again fired the entire referee
commission due to match fixing rumors. It also suspended two
referees for poor officiating in recent league games, leading
to even more suspicions. The Union of European Football
Association (UEFA), the governing body of European soccer,
also is investigating Bulgarian referee Anton Genov for his
alleged involvement in fixing an international match.
According to the UEFA, there were obvious irregular betting
patterns prior to the international friendly match on
November 14, 2009 in which Genov awarded four penalty shots
during Macedonia’s 3-0 victory over Canada.

NEW GOVERNMENT MAKES SOME PROGRESS
———————————-

7. (C) Despite nearly universal recognition of the problem,
few actions have been taken to prevent organized crime groups
from dominating Bulgarian soccer. Upon taking office, the
new government started to go after the most obvious tax
evasion and money laundering schemes. In September, the
Bulgarian National Revenue Agency (NRA) announced that eight
of Bulgaria’s top soccer clubs owed at least USD six million
in unpaid taxes. NRA agents also discovered a commonly known
phenomenon of soccer clubs paying, at least on paper, first
division players minimum wage, approximately USD 170 per
month. This blatantly contradicted tabloid photos of soccer
players and their pop-star wives driving around in expensive
cars and dining at the most exclusive restaurants. The NRA
is currently checking whether the property of 261 players
matches their declared income. The former president of CSKA,
Alexander Tomov, and three co-defendants were also charged
with embezzlement of USD 28 million in their official
capacity at the CSKA soccer club and the Kremikovtzi steel
works.

8. (C) Comment: Organized crime has had a destructive impact
on Bulgarian football, mirroring to some extent how it has
destroyed Bulgarian’s faith in other institutions. The new
government has started to attack some of the soccer clubs‘
most overt corrupt practices. Given the public’s interest in
soccer, which still is weekly tabloid fodder, a successful
operation against OC bosses in charge of soccer teams would
be a public relations coup. Going after the OC bosses, if
successful, would be a public and popular campaign that would
demonstrate the seriousness of the new government and its
soccer-fanatic Prime Minister in combating organized crime.
Government actions against soccer clubs would directly
challenge the criminal bosses who have previously enjoyed
virtual impunity and would seriously test the strength and
resolve of Bulgarian law enforcement and courts. End
Comment.

http://www.wikileaks.ch/

Свекървата е опасна за живота!

Veröffentlicht am von
1

.

Конфликтът между свекърва и снаха не е само фолклорна измислица – той има и еволюционни причини. Свекървата бди над сексуалния монопол на сина си, но в същото време присъствието й може да е смъртоносно за внуците. Защо?

Ето резултатите от нови проучвания на германски изследователи:

Антропологът Екарт Воланд от години изследва напреженията в голямата фамилия и твърди, че различните роднински връзки често водят до сериозни сблъсъци и конфликти. Понякога става дума дори за такива страшнички неща като експлоатацията на определени членове на семейството, повишена детска смъртност и мъртвораждания. Тези резултати са характерни за архаичните или за по-изостаналите общества, в съвременна Германия те се наблюдават само в отслабена форма – като вътрешносемейни борби, интриги, тормоз над определени членове на семейството или просто като игнориране. Но все пак ги има.

Кои са ключовите фигури? Без съмнение най-опасни са свекървите, установява професорът от университета в Гисен. Те застрашават не само вътрешносемейната хармония, но дори здравето и живота на някои от околните. Германските изследователи отдавна работят по голям научен проект, който обработва информация от седем различни държави и от четири различни столетия: от Кеймбридж в Англия през ХVІІІ-ти век, през Крумхьорн в Германия през ХІХ-ти век, та чак до днешна Етиопия, до Малави, Канада, Япония и Гамбия.

Да не ти е в къщата

Според проучването, навсякъде и във всички времена свекървата статистически създава наоколо си повишена опасност. За разлика от бабите по майчина линия, които са любимки на внуците, бабите по бащина имат шокиращо отрицателно въздействие върху внуците си. В продължение на 150 години в германското село Крумхьорн опасността от раждане на мъртво дете е била много по-голяма, когато свекървата е още жива. А когато свекървата живее наблизо до снахата, в същата къща или в същото село, опасността от раждане на мъртво дете се повишава с още 45 процента.

Най-голяма е опасността за внучетата от мъжки пол. Когато свекървата живее близо до новороденото, през първия месец от живота му опасността то да умре е 150 процента по-голяма. Статистически тези данни са толкова недвусмислени, че учените стигат до ясния извод: за внуците е много по-здравословно, ако бабата по бащина линия не живее наблизо или ако вече е покойница.

Друг германски учен, еволюционният психолог Харалд Ойлер, от 15 години насам провежда анкети за ангажимента на бабите и дядовците към техните внуци. След повече от 4.000 интервюта той установява, че бабите и дядовците по майчина линия се грижат много повече за внуците, отколкото тези по бащина. Най-грижовна се оказва бабата по майчина линия, на второ място е нейният съпруг, а най-малко от внуците си се интересува дядото по бащина линия. Този дядо най-рядко посещава внуците си, най-рядко им звъни по телефона, най-рядко им прави подаръци, най-малко скърби при смъртта на някой от внуците си и най-рядко е готов да осинови внук.

Дядото по бащина линия не се появява като фактор за повишената смъртност на внуците в статистиката на професор Воланд единствено поради това, че е толкова дезинтересиран спрямо децата на сина си, та наличието или отсъствието му почти не се забелязват. В рамките на допитването, проведено от Харалд Ойлер, внуците потвърждават този факт: във всяка втора детска стая най-любимият родственик е майката на мама, докато едва 10 на сто от внуците изпитват същите чувства към дядото по бащина линия.

Как се обясняват тези смайващи явления? Еволюционните биолози предполагат, че в дъното на всичко е наследствеността. Още римското право формулира закономерността, че „майката винаги е сигурна”. Тоест, никой не се съмнява коя е майката на едно бебе, по отношение на бащата обаче има несигурност. Така единствено бабата по майчина линия може да бъде 100 процента сигурна, че внучето е от „нейното коляно”. И обратно: дядото по бащина линия е принуден да живее в двойна несигурност. Той не е напълно уверен нито дали синът му е наистина негов, нито дали внучето наистина е дете на сина му.

Като тих шепот в главата ни

Ойлер смята, че в многохилядното развитие на човешкия род тъкмо този фактор е поставил своя траен отпечатък върху различната степен на обич, в зависимост от това дали роднинството е по майчина или по бащина линия. Дори чичовците и лелите се грижат много повече за своите племенници, когато са по линия на сестрата. И в този случай те са генетично „много по-сигурни”, че в семейното гнездо не са попаднали кукувичи яйца.

Вярно, че в днешните по-развити общества всичко това играе по-малка роля, но според Ойлер архаичното наследство все още командва чувствата ни. То е нещо като тих шепот в главата ни – веднъж по-силен, друг път по-слаб. Шепот, който влияе върху възприятията, симпатиите, емоциите и интуициите ни.

Защо обаче тъкмо внучетата от мъжки пол са най-застрашени от близостта на свекървата, както показват изследванията на Екарт Воланд? И тук има убедително генетично обяснение. Бащата предава Х-хромозомата единствено на дъщеря си. Следователно при новородените момчета Х-хромозомата със сигурност не идва от генетичния фонд на бабата по бащина линия. Вярно, че Х-хромозомата е само една от общо 23 хромозоми, но тя съдържа относително висок брой човешки гени – 8 процента.

При това повечето от тях изпълняват ключови функции в размножаването и по отношение на интелигентността. С други думи, Х-хромозомата е нещо като „началник”. И доколкото всяка баба е „генетично убедена”, че синът на сина й не носи нейната Х-хромозома, тя тъй да се каже еволюционно е доста по-хладна тъкмо към този внук. Естествено, тази констелация е най-видима в по-архаичните общества, където са в сила традиционните връзки вътре в голямата фамилия.

В модерните общества, където в семейството често живеят деца от няколко различни брака, тези отношения се размиват. В селските общества обаче класическото противоречие между снаха и свекърва може да има много тежки последствия. Оттук именно идва и хронично лошата слава на свекървите по цял свят. Само за пример: на немски език един популярен вид кактус носи името „Свекървино кресло”.

Свекървенски напеви от зори до здрач

Тежките напрежения между снахи и свекърви се потвърждават и от проучванията на много психотерапевти. Рут Гал, която преди 15 години основава първата в Германия група за самопомощ на снахите, е събрала данни, от които може да ти настръхне косата. Една свекърва например имала обичая да звъни до 70 пъти дневно на снаха си, за да я провери дали послушно си седи вкъщи и какво точно прави. Други свекърви, като да са се наговорили, често използвали едни и същи подмолно-коварни реплики, например: „Бледичък ми изглеждаш, мойто момче… Да не би жена ти да не сколасва да те храни като хората?”

Свекървите често обвиняват снахите, че се отнасят зле с децата си (тоест – с техните внучета) или пък, че са сексуални маниачки. Рут Гал, която е авторка на книгата „Как да се отървем от свекървенския капан?”, предлага точна статистика от какво най-често се оплакват снахите-жертви на свекървенски терор. 95 процента се жалват, че свекървата ги следи и поучава, 79 на сто – че свекървата говори гадости зад гърба им. Половината свекърви винаги са убедени, че знаят по-добре от снахата от какво се нуждае синчето им.

Според антрополога Екарт Воланд един от най-мощните мотиви на свекървата е желанието й да поддържа „стремежа на сина към сексуален монопол”. Тоест, свекървата е еволюционно така устроена, че се интересува най-вече дали отглежда генетично свои внучета или пък е попаднала на кукувичи яйца. С други думи, проклетата свекърва всъщност иска само едно: снахата да не изневерява на сина й. Както казва Воланд, еволюцията е вградила във всяка свекърва неизкоренимо подозрение по отношение на снахата.

http://www.dw-world.de/

На лов за гласоподаватели

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Какво ли не измислят хората за привличане на гласове? Белгийката Tania Derveaux например, обещаваше това… за да спечели („купи“) гласове за партията ѝ — NEE (на холандски означава ‚не‘).

bj

Снимката уголемена

.

Уикилийкс: Отмъстителни хакери и шпиони в дилижанси

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Аферата Уикилийкс има двойно значение. От една страна, тя се проявява като очевиден скандал, скандал, който не би бил такъв, ако не беше лицемерието, ръководещо отношенията между държавите, гражданите и пресата. От друга страна, аферата вещае дълбоки промени на международно ниво и предусеща едно бъдеще, в което ще доминира регресията.

Но да действаме поред. Първата особеност на Уикилийкс е потвърждаването на факта, че всяко досие, образувано от тайните служби (независимо от държавата), в изключителна степен е съчинено с помощта на ксерокопия от пресата. “Необикновените” американски разкрития за сексуалните навици на Берлускони само предават онова, което от месеци можеше да се прочете във всеки един вестник (с изключение на онези, на които Берлускони е собственик). Също така и зловещо карикатурният образ на Кадафи беше от доста време сюжет в скечовете на кабаретните артисти.
Правилото, според което секретните досиета трябва да се съчиняват само по вече известни факти, е от съществено значение за динамичността на секретните служби, и то не само през ХХІ век. Ако отидете в книжарница, в която се продава езотерична литература, ще видите, че всяко произведение (за Свещения Граал, за тайните на Рен льо Шато, за тамплиерите или за розенкройцерите ) точно повтаря вече написаното във вече издадени книги. И причината не е само в това, че авторът на окултни текстове не обича да прави нови разкрития (нито пък че не знае къде да търси сведения за несъществуващото), а е в това, че тези, които се посвещават на окултизма, вярват само на онова, което вече знаят и което препотвърждава вече наученото.
Това е механизмът за успеха на Дан Браун. Също и на секретните досиета. Информаторът е мързелив, а и шефът на тайните служби е такъв (или с ограничен ум, в противен случай, знам ли, можеше да бъде редактор в “Либерасион”), след като признава за вярно само онова, което вече познава. Свръхсекретните информации за Берлускони, които американското посолство в Рим изпрати до държавния департамент, бяха същите онези, които една седмица преди това “Нюзуик” публикува.
Тогава защо разкритията за тези досиета предизвикаха такъв шум? От една страна, те казват нещо, което всеки един интелигентен човек вече знае, а именно, че посолствата, най-малкото след края на Втората световна война и от времето, когато държавните лидери вече могат да си звънят по телефона или да вземат самолета, за да се срещнат заедно на вечеря, вече са загубили своята дипломатическа функция. И с изключение на няколко малки упражнения по представителство, са се превърнали в шпионски центрове. Всеки гледащ сателитна телевизия знае това и само от лицемерие се прави, че не е наясно.
Някога, по времето на Оруел, властта се разбираше като един Биг Брадър, който контролира всяко движение на своите подчинени. Пророчеството на Оруел изцяло се доказа, след като благодарение на телефона всяко движение може да бъде контролирано, както и всяка направена транзакция, всеки посетен хотел, всеки изминат километър и така гражданинът се превърна изцяло в жертва на окото на властта. Но когато става ясно, както се случва в момента, че дори и потайните подземия с тайните на властта не могат да се изплъзнат от контрола на един хакер, зависимостта от контрола престава да бъде еднопосочна и се превръща в кръгообразна. Властта контролира всеки гражданин, но всеки гражданин, или най-малкото хакерът, избран за негов отмъстител, може да разбере всички нейни тайни.
Как може да се задържи една власт, която вече няма възможността да пази своите тайни? Вярно е, и Георг Зимел вече го е казал, че една истинска тайна е празна тайна – тайна без всякакво съдържание (а подобна тайна не може никога да бъде разкрита); вярно е също така, че да знаеш всичко за нрава на Берлускони или на Меркел, на практика представлява една тайна без всякакво съдържание, защото зависи от публичната сфера. В същото време, да разкриеш, както го направи Уикилийкс, че тайните на Хилари Клинтън са празни тайни, означава да й отнемеш цялата власт. Уикилийкс не нанесе никаква вреда на Саркози или на Меркел, но навреди много на Клинтън и Обама.
Какви ще са последствията от тази рана, нанесена на една много силна власт? Очевидно е, че в бъдеще държавите няма да могат да слагат on line никаква тайна информация – все едно да я публикуват на афиш на ъгъла на улицата. Но също така е видно, че сегашните технологии убиват всички надежди за конфиденциални отношения по телефона. Няма нищо по-лесно от това да се открие дали и кога държавният глава е взел самолета и се е видял с някой от колегите си. Как да се поддържат в бъдеще секретни отношения?
Знам много добре, че за момента моето предположение прилича на научна фантастика, но съм принуден да си представя правителствени шпиони, които тайно се придвижват с дилижанси, чиито маршрути не подлежат на контрол, и които носят единствено наизустени послания и в редки случаи, когато информацията е в писмен вид, я крият в тока на обувката. Данните ще се съхраняват в единични копия в чекмеджета, затварящи се с ключ: в крайна сметка, опитът за шпионаж в Уотъргейт имаше по-малък успех от Уикилийкс.
Технологиите днес напредват като раци, т.е. заднишком. Един век, след като безжичният телеграф направи революция в комуникациите, интернет възстанови телеграфа с жици (телефонни). Видеокасетите (аналогови) позволиха на киноманиаците да изучават внимателно всеки филм, превъртвайки го напред и назад, разкривайки всички тайни на монтажа, докато днес дисковете (цифрови) позволяват единствено да се прескача от тема на тема, т.е. в големи отрязъци. С бързия влак човек стига от Рим до Милано за три часа, докато със самолет, като броим и смяната на превозните средства, на човек му трябват три часа и половина. Ето защо, няма да е нещо невиждано, ако политиците и техниците по комуникацията се върнат към колите с конски впряг.
И последна вметка. Някога пресата се опитваше да разбере какво кроят посолствата с тайните си. Днес пък посолствата са тези, които искат от пресата поверителната й информация.
.
в. Либерасион, Умберто Еко

Превод от френски Момчил Христов

http://www.kultura.bg/

Hi, friend !!! ;)

Veröffentlicht am von
10

.

Вчера вечерта си играх и монтирах в скрипта една джаджа (безплатно скриптче), което да ми показва на картата от къде по света са четящите блога ми. Лошо няма, щом е блог се предполага, че  това са лични мисли, предназначени за споделяне с другите (останалите), които може би се интересуват,  как аз виждам нещата от живота.

Затова пък днес доста се учудих, като видях, че някакъв ‚приятел‘ от едно место в Щатите, на картата обозначено с думичките ‚Justice, United States‚, също ме чете! Честно казано, хич не съм наясно, това добре ли е, или не (чак) до там добре…

Разбира се, веднага направих скрийншот на страницата, ама защото не се вижда на снимката добре, то всеки може да го види (да се увери в това), като отиде в основата на блога ми и кликне там в средата, където има едно „вървящо човече“. Отваря се друга страница с днешните посетители и една карта долу в ляво на която са обозначени местата, където се намират юзърите. Ако поставите корсера на мишката ви върху звездичката в средата на Щатите, ще ви се изпише горния, оцветен в червено,  текст.

Е, к’во пък, трябва да се чувствам поласкан! 😉


.

Българските медиите са силно политизирани

Veröffentlicht am von
1

.

Българският медиен пазар е най-проблемният в целия ЕС, което се дължи на факта, че е много силно политизиран. Това е оценката на германския журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

В своя публикация отпреди два дни Франк Щир нарича българския медиен пазар не просто проблемен, но дори най-проблемния в целия ЕС. Защо? Ето отговора на германския журналист: „Това е не само мое мнение. Аз се позовавам на оценката на „Фрийдъм хаус“, която поставя България на едно от последните места в ЕС по свобода на медиите. И от „Репортери без граници“ също потвърждават, че икономически интереси определят българския медиен пазар.“

Медии за политическа употреба

В цитираната класация на „Фрийдъм хаус“ за свободата на медиите България дели 76-то място с Намибия, а „Репортери без граници“ поставя България заедно с Гърция и Бенин на 70-то място по същия показател. Къде да търсим причините за тази нерадостна картина? Франк Щир:

„Според мен е основателно предположението на шефа на ВАЦ Бодо Хомбах, че някои собственици държат медии не за да печелят пари с тях, а за да се сдобият с политическо влияние. Две от последните попълнения на българския вестникарски пазар – „Галерия“ и „Торнадо“ – са пример за много силно политизиране. Те се стремят да печелят читатели не с развлекателни материали, а с ярки политически сюжети. С това искам да кажа, че някои собственици и издатели на медии са в бранша, за да са част от политическата игра, а не за да правят печалба.“

Силното политизиране на медиите не е много характерно за повечето страни в Западна Европа, и със сигурност не за Германия. Защо обаче има почва за това в България, според Франк Щир: „В цял свят зад медийните концерни стоят и политически интереси. Да вземем например Германия от края на 60-те и началото на 70-те години, когато много хора обвиняваха групата „Шпрингер“ заради прокарваната от нея политическа линия. Ще рече, че не е толкова необичайно, когато медии преследват и някакви политически цели. Необичайно е обаче, както в случая с България, когато тези медии доминират в медийния ландшафт. Същото е в корпоративния сектор – определени фирми, например от енергийния сектор, използват медиите за влияние в други сфери на интереси. Например за пи-ар кампании около по-големи проекти.“

Силното политизиране на медиите е признак за това, че дадено общество не е достатъчно напреднало в своята демократизация, смята още Франк Щир. Така например през последните няколко години имаше няколко случая на уволнени журналисти в България, позволили си да поместят или излъчат критични материали.

Хора зад кадър дърпат конците

Това е знак, че определени политически среди оказват влияние върху медиите по начин, който в крайна сметка ограничава свободата на тези медии. В този смисъл, според Щир, по-слабото политизиране на медиите е признак за нормализиране и за по-голям напредък в демократизирането на едно общество:

„Това, че България пропусна навреме да си разчисти сметките с бившата ДС, доведе дотам, че днес за много медии не са знае кои са истинските им собственици. Има медии, които официално се ръководят от главните си редактори или от издатели, но има подозрения, че се стопанисват от съвсем други хора с политически интереси. Между тези две неща – нерешения въпрос с наследството на ДС и неизяснената собственост на част от медиите – има пряка връзка. За мен те са двете страни на един и същи медал“, казва в заключение германският журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

http://www.dw-world.de/

Що за чудо е времето?

Veröffentlicht am von
2

.

Как бързо минава времето! Това изречение се чува не само в края на старата и началото на новата година. Но какво представлява времето? Швейцарски експерт по феномена „време“ има няколко отговора на този въпрос.

„Най-добрата дефиниция, която съм срещал, сочи, че времето е всъщност промяна. Както казва Луман, фактът, че светът се променя, поражда времето“, казва швейцарският експерт по феномена „време“ Михел Баерисвил. Той е женен, има две деца и следователно твърде малко време. Но тъй като и съпругата му работи, грижите за децата се поделят.

„Битието ми определя съзнанието за време“

„Същината на времето е промяната и тъкмо защото светът непрестанно се променя, съществува феноменът време“, обяснява ученият. Времето е универсално, казва той. Всеки човек в света има определена представа за времето – представите могат да се тълкуват от гледна точка на културата. А от кога съществува времето като понятие?

„Според някои антрополози и еволюционни биолози съществуването на човека само по себе си, поне както го познаваме, т.е. от момента, когато човекът вече не е неандерталец – точно това е преходът към наистина модерния човек и този преход съвпада с факта, че времето става релевантно, то бива открито. С други думи, човешкото съществуване е пряко свързано с откриването на времето, на преходността на света.“

Отношението си към времето швейцарският учен определя така: „Ако трябва да използвам твърдението, че битието определя съзнанието, то моето битие определя и моето съзнание за време. Аз работя на свободна практика, т.е. времето ми не е строго регулирано съобразно трудовия ми ритъм. Имам сравнително много свобода да избирам, така у мен възниква чувството, че всъщност животът ми е добре запълнен.“

Часовникът променя обществото

Алберт Айнщайн, който първоначално е бил чиновник в патентно бюро в Берн, твърди по-късно, че времето е онова, което показва часовникът. Според Баерисвил това е странно статично понятие за време. От индустриалната революция насам времето е норма, а часовникът – контролен инструмент на стандартизирането и ефективността.

Дали времето във френска Швейцария, там, откъдето идват часовниците, е по-специално? „Когато съм в швейцарските планини, установявам, че там е много по-спокойно, отколкото другаде; планинските склонове са далеч от големите транспортни потоци. Дали обаче времето е друго, по-специално, не знам.“

Баерсвил обича точността. Казва, че мрази да закъснява и да кара другите да чакат. Но иначе часовникът изобщо не е важен за него, казва швейцарският учен.

http://www.dw-world.de/

Bank of America Wants You to Know Its Executives Don’t Suck

Veröffentlicht am von
2

.

Company defensively registers hundreds of domain names for its senior executives and board members.

As Bank of American awaits a possible release of information from WikiLeaks, it wants to ensure that you don’t think its executives suck. Or blow for that matter.

The company has been aggressively registering domain names including its Board of Directors’ and senior executives’ names followed by “sucks” and “blows”.

For example, the company registered a number of domains for CEO Brian Moynihan: BrianMoynihanBlows.com, BrianMoynihanSucks.com, BrianTMoynihanBlows.com, and BrianTMoynihanSucks.com. Just to be sure, it also picked up the .net version of these names and some .orgs as well.

I count hundreds of such domain name registrations on December 17 alone. They were registered through an intermediary that frequently registers domain names on behalf of large companies.

Some of the other names are for CFO Charles Noski, Chairman of the Board Charles Holliday, and board member Charles Rossotti (who is also Senior Advisor, The Carlyle Group).

I’m not sure if this strategy will work. You can always go register BrianMoynihanBlows.info.

http://domainnamewire.com/

Crème de la Crème

Veröffentlicht am von
3

.


.

Едва ли има на света снимка, на която да са събрани толкова знаменити учени — физици и химици със световна известност, повечето от тях Нобелови лауреати. Направена е през 1927 г. на прочутата конференция в Солвей, Белгия.

От ляво надясно, на първия ред:

I. Langmuir, M. Planck, Marie Curie, H. A. Lorentz, A. Einstein, P. Langevin,
Ch. E. Guye, C.T.R. Wilson, O.W. Richardson

.
Втори ред:

P. Debye, M. Knudsen, W.L. Bragg, H.A. Kramers, P.A.M. Dirac, A.H. Compton, L. de Broglie, M. Born, N. Bohr

.
Трети ред:

A. Piccard, E. Henriot, P. Ehrenfest, Ed. Herzen, Th. De Donder, E. Schrödinger,
J.E. Verschaffelt, W. Pauli, W. Heisenberg, R.H. Fowler, L. Brillouin

.

Харесвате ли се такива, каквито сте?

Veröffentlicht am von
2

.

Добрите намерения са неизменна част от началото на Новата година – това е идеалното време да решиш да промениш нещо в живота си, както отбелязват психолозите. Но често всичко пропада набързо поради вътрешна съпротива.

„Основната предпоставка е човек наистина да го иска“ – казва психоложката Юлия Шамхорст и продължава: „Би трябвало сериозно да си зададем въпроса дали разполагаме с достатъчно сили и готовност да вложим енергията си в новата посока“. В крайна сметка преобръщането на рутината от делника изисква повече енергия, отколкото се предполага.

Мислете конкретно!

От психологическа гледна точка реализацията на намеренията има по-добри изгледи за успех, ако набелязаната цел е позитивна. Да спрем пушенето, да намалим алкохола или стреса – това са негативни намерения, които показват какво не искаме. „Не е достатъчно да се освободиш от нещо, трябва да знаеш къде искаш да стигнеш“ – съветва експертката.

В случая с пушенето, привлекателната перспективата за отказалите се от тютюна би могло да бъде изкачването на стълби без задъхване. А тези, които искат да отслабнат, могат да си поставят за конкретна цел „влизането“ в любими преди дрехи, по този начин ще си осигурят необходимата мотивация.

Друга от често допусканите грешки е непрецизното формулиране на добрите намерения. „Повече движение“ или „по-малко стрес“ са начинания, които набързо могат да бъдат отново отхвърлени, тъй като не казват достатъчно и не са обвързващи.

Много по-добре от „повече движение“ би било в този смисъл планирането на половинчасова разходка по три пъти седмично. В случая с пушенето пък помага по-доброто обмисляне на собственото поведение в „рискови“ ситуация, например когато се събират множество пушачи на едно място.

С търпение и контрол се стига далеч

Освен всичко това добрите намерения изискват търпение. За да не се изчерпи то, е препоръчителен постоянният контрол на успехите – съветва берлинският психолог Щефан Якоб. Най-голям смисъл има при набелязването на намеренията още на Нова година да се заложат и срокове, при изтичането на които да се направи рекапитулация.

При някои намерения, като например за отслабване, повечето по-малки стъпки обещават по-голям успех, отколкото някоя голяма. А ако мине твърде много време, докато бъде постигната целта, това би могло да се отрази обезкуражаващо, отбелязват психолозите.

Истинското изпитание за намеренията настъпва тогава, когато се стигне до някое поражение. То често подтиква да се откажеш от целта си. „Този, който след две седмици непушене отново посегне към цигарата, не бива да се отчайва“ – убеждава психоложката Шарнхорст.

Справянето с подобни поражения е също изкуство и е част от предизвикателството. А който наистина успее да преодолее вътрешната си съпротива, ще бъде възнаграден подобаващо. „Успехите не само се отразяват добре на здравето, но и укрепват самочувствието“, подчертава Шарнхорст. В повечето случаи усилията получават и съответното социално признание.

„Предизвикателство е обаче и това да се харесваш такъв, какъвто си“ – посочва психоложката. Този, който започва Новата година без намерения, навярно просто е доволен от живота и себе си човек.

http://www.dw-world.de/