Най-древната цивилизация е обитавала българските земи?

.

Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията. Учени твърдят, че тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации.

Науката за древните цивилизации трябва да бъде преразгледана, убеден е езиковедът и културолог Харалд Харман. В своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” той доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост.

Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Ето и основните тези на Харман:

Общоприетото научно схващане гласи: земите между Тигър и Ефрат, както и тези по поречието на Нил, са люлката на цивилизацията. Нови археологически открития обаче доказват съществуването на една високо развита култура на територията на Балканско-дунавските земи, при това хилядолетия преди зараждането на месопотамските цивилизации и тези по поречието на река Нил.

Варненското злато – най-старото в света

Така например има доказателства, че писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Нещо повече – те разкриват огромното влияние на тази писменост; от нея са заимствали и по-късни култури. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес в съвременните езици – камина, маслина, керамика, метал, химн и много други.

Според културолога и езиковед Харман наличието на тези думи свидетелства за определени техники, които са били развити за първи път тъкмо от староевропейците. В тази връзка той говори не просто за езиково, а за цивилизационно влияние – наличието на думата „метал“ например доказва съществуването на технологии за обработването му.

Писмеността обаче далеч не е единственият белег за високата култура на староевропейците. Металообработването и градоустройството, както и начинът им на живот са други определящи критерии. Науката вече е сигурна, твърди Харман, че най-старото злато в света е именно златото, намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

Староевропейците живеели в големи селища с добре развита инфраструктура и жилища, наподобяващи днешните къщи, строени една до друга, които делят обща стена. Обикновено в едно подобно селище живеели от 7 000 до 10 000 души. А липсата на археологически пласт от пепел в периода 6500 – 3000 пр. Хр. говори за мирното и хармонично съжителство на староевропейците в едно, по думите на Харман, егалитарно общество:

Залезът на староевропейците

„При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо”, казва Харман.

Как може да бъде обяснен залезът на една толкова развита цивилизация като староевропейската? Харман смята, че причината се корени в слабо развитото военно дело на Дунавската цивилизация, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.

А как Харман обяснява сравнително късната поява на тези нови археологически открития? „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията”, казва Харман.

http://www.dw-world.de/

Вие сте умен човек, нямате нужда от догми!

.

„Този е или невеж, или идиот, или пък злонамерен!“ – и Вие ли си казвате така, когато някой не споделя Вашите възгледи? – пита германският есеист Ролф Добели и обяснява защо не бива да се доверяваме на убежденията си.

Учени от университетите в Куопио и в Минесота наскоро предупредиха, че според дългогодишните им изследвания комбинираните витамини не само не са полезни, но могат да увредят здравето. Цената на златото напоследък расте, но борсовите играчи твърдят, че положението може да се промени всеки момент. А Вие самите вярвате ли в полезността на витамините и в сигурността на златото? Германският есеист Ролф Добели обяснява защо не бива да се доверяваме на собствените си убеждения:

Бруно е производител на витамини. Баща му основал фирмата още по времето, когато витамините не бяха лайфстайл-продукти, а лекарства, които се предписват от лекаря. Когато Бруно пое фирмата в началото на 90-те години, търсенето на витамини и хранителни добавки рязко се увеличи. Бруно се възползва от благоприятния момент. Затъна до гуша в дългове, но разшири производството. Днес той е сред най-успешните в бранша и дори оглавява Европейския съюз на производителите на витамини. Още от детските си години той самият всеки Божи ден гълта поне по три таблетки комбинирани витамини. В отговор на журналистически въпрос дали витамините наистина са полезни за здравето, Бруно казва: „Твърдо съм убеден в това!” Въпрос: а Вие вярвате ли му?

Да се допиташ до вътрешното си Аз

Следва и втори въпрос към Вас. Съсредоточете се върху някоя идея, в която сте твърдо убедени. Например: че цената на златото през следващите пет години непрекъснато ще се покачва. Или пък вярата Ви, че има Бог. Каквото и да е, просто го напишете в рамките на едно изречение. Ето и въпроса: вярвате ли си?

Какво излезе? Вие разбира се смятате, че Вашите собствени убеждения са по-убедителни от това на Бруно. Обяснението е просто: във Вашия случай става дума за наблюдение, насочено навътре, докато наблюдението Ви за Бруно е насочено навън. Казано по-лековато: Вие можете да надзърнете в собствената си душа, но не и в душата на Бруно.

Когато става дума за Бруно, Вие сигурно си мислите: „Той има интерес да вярва, че витамините са полезни. Та нали неговото благосъстояние и социалният му статут зависят от успеха на фирмата. Той освен това пази семейната традиция. И накрая: той цял живот е гълтал витамини и няма сега изведнъж да признае, че това е било излишно.” При Вас самите обаче нещата изглеждат другояче. Вие директно „се допитвате” до своето вътрешно Аз. Естествено, абсолютно непредубедено, както си мислите.

Пита се обаче: колко незамъглен и почтен е погледът навътре? Шведският психолог Петер Йохансон показал на участници в експеримента си съвсем набързо две портретни снимки. Те трябвало да отговорят кое от двете лица им се вижда по-привлекателно. По-късно той им дал да разгледат за по-дълго и по-внимателно избраната от тях снимка и ги помолил да обяснят защо точно това лице са харесали. Йохансон обаче незабележимо ги измамил, разменяйки снимките. Повечето участници изобщо не забелязали подмяната и най-подробно обяснили защо харесват именно пробутаната им втора снимка. Изводът: на интроспекцията не може да се вярва. Когато надзъртаме в душата си, ние винаги конструираме нещо.

Увереността, че допитването до себе си винаги води до нещо като истина или правилност, се нарича „доброволно заслепение” или „илюзията на самонаблюдаващия се”. Този феномен не е просто нещо любопитно, той има сериозни последици. Ние дотолкова сме убедени от собствените си убеждения, че в мига, когато някой ги подложи на съмнение, винаги реагираме по един от следните три начина:

Бъдете свой собствен вътрешен еретик!

Първа реакция „Предполагам, че е невеж”: на човека насреща Ви просто му липсва необходимата информация. Ако знаеше повече, щеше да бъде на Ваша страна. Трябва да бъде допълнително просветен. Политическите активисти мислят точно по този начин. Те вярват, че чрез обяснения може да са насади някакво убеждение.

Втора реакция „Предполагам, че просто е идиот”: човекът насреща Ви притежава необходимата информация, но мозъкът му е недоразвит, така че не може да прави верните изводи. Той просто е тъпак. Това е любимата реакция на онези бюрократи например, които се опитват да опазят „глупавите” потребители от самите тях.

Трета реакция „Предполагам, че е злонамерен”: човекът насреща Ви притежава необходимите информации и дори ги разбира правилно, но умишлено Ви противоречи. Защото има лоши намерения. Така много религиозни хора например се отнасят към невярващите: „Тези са дяволски изчадия!”

Извод: нищо не е толкова убедително, колкото собствените убеждения. Ако се придържате на всяка цена към тях, Вие изобщо не сте изключение. Но това е много опасно. Интроспекцията, погледът навътре, до голяма степен е нещо изфабрикувано. Колкото по-дълго и колкото по-твърдо си вярвате, толкова по-брутално може да бъде Вашето отрезвяване. Така че колкото по-силно е едно Ваше убеждение, толкова по-критични бъдете към него. Вие сте умен човек и нямате нужда от догми. Бъдете свой собствен вътрешен еретик!

http://www.dw-world.de/

Спермата е антидепресант за жените

.

Мъжката сперма има свойството да действа като антидепресант върху жените.

.

Психолози от Държавния университет на Ню Йорк изследваха потенциалната роля на спермата за облекчаване на депресията при нежния пол.

Те доказаха съществуващата досега само като хипотеза теория, че хормоните в спермата имат способността да повишават настроението на жените.

В проучването отпреди 9 години почти 300 колежанки взели участие, като отговорили на въпросници за сексуални истории. Включени били и въпроси за откриване за симптоми на депресия.

Какво се оказало? Жените, които практикували необезопасен секс имали по-слаби симптоми на депресия, отколкото тези, които винаги или почти винаги използвали презервативи.

Спермата на мъжа е сложна смес от различни съставки и сперматозоидите всъщност съставляват една много малка част от нея. При премахването на сперматозоидите това, което остава, е семенната плазма. Тя представлява течност с множество съставки, някои от които могат да преминат през стените на влагалището след секс и да се открият дори в кръвта.

Трите основни съставки в семенната плазма са естроген, простагландини и окситоцин. Естрогенът и простагландините са свързани с по-ниските нива на депресия.

„Въз основа на някои от събраните доказателства считаме, че има основание да се смята, че жените, които практикуват необезопасен секс отчасти могат да го използват като самолечение“, произнасят се изследвателите. Един вид осеменяването оказва ефект върху настроението и то действа като средство за неговото подобряване.

Следващата цел на учените е да изследват влиянието на спермата върху психическото състояние на мъжа.

Техни колеги твърдята в друго проучване от преди време, че съществува връзка между спермата и интелекта на мъжа. Мъжете с по-висок интелект са по-малко плодовити. Затова и при тези, които не блестят със своя ум, никога не се наблюдава недостиг на сперма.

Според изследователите от Университета в Сиракуза пряката зависимост на размера на тестисите и развитието на мозъка е предизвикана от големия разход на енергия.

„И за единия, и за другия процес са необходими сериозни запаси от енергия, а мъжкият организъм не може да се справи и в двете направления“, обясняват учените.

http://ezine.bg/

Нестабилността на неравенството

.

Нуриел Рубини

.

През 2011 г. станахме свидетели на вълна от политическа и социална нестабилност. Маси от хора заляха реалните и виртуални улици: Арабската пролет; бунтовете в Лондон; протестите на средната класа в Израел срещу високите цени на жилищата и инфлационния натиск върху стандарта на живот; протестите на чилийските студенти; палежите на скъпи коли на заможни банкери в Германия; индийското движение срещу корупцията; растящото недоволство срещу корупцията и неравенството в Китай; движението „Окупирай Уолстрийт“ в Ню Йорк и на много други места в САЩ.

Въпреки че тези протести нямат обща тема, те изразяват по различни начини

сериозните притеснения на средната и работническата класа

по света за перспективи им пред лицето на все по-концентриращата се мощ в ръцете на икономическия, финансов и политически елит. Причините за техните опасения са пределно ясни: високото равнище на безработица в развитите и развиващите се икономики; неадекватните умения и образование на младите хора и работниците, които не им позволяват да се конкурират в глобализирания свят; недоволството срещу корупцията, в това число и в легалните й форми като лобирането; рязкото задълбочаване на неравновесието в заплащането и в богатството в развитите и бързо развиващите се държави.

Естествено, притесненията на толкова много хора не могат да бъдат изчерпани с един-единствен фактор. Задълбочаването на неравновесието например се дължи на много причини: наличието на 2.3 млрд. индийски и китайски работници на глобалните трудови пазари води до спад в работните позиции и заплатите както на ниско, така и на висококвалифицираните работници в развитите икономики; технологичните промени, които премахват нуждата от определени умения; ефектът „победителят получава всичко“; появата на неравновесия в бързо растящите икономики, които доскоро са били с слабо развити; все по-ограниченото използване на прогресивно данъчно облагане.

Увеличаващата се задлъжнялост на частния и публичния сектор и свързаните с нея балони до известна степен са следствие от неравновесието. Минималният ръст на доходите за всички с изключение на богатите през последното десетилетие създаде несъответствие между това колко хората получават и желаят да похарчат.

В англосаксонските държави решението беше да се демократизират кредитите посредством финансова либерализация. Това повиши задлъжнялостта на домакинствата, които заемаха, за да компенсират разликата. В Европа тази празнина беше запълнена чрез обществени услуги – безплатно образование, здравеопазване и т.н. – които не бяха финансирани изцяло чрез данъци. По този начин се

натрупаха високи равнища на дефицити и дългове

И в двата случая нивата на дълга постепенно станаха неустойчиви.

Фирмите в развитите държави в момента съкращават служители, което се дължи на неадекватното потребителско търсене, довело до излишен капацитет и несигурност за търсенето в бъдеще. Съкращенията обаче водят до допълнителен спад на потреблението, тъй като по този начин се намаляват доходите на хората и се увеличава неравновесието. Разходите за труд на фирмата са трудови доходи и търсене за други. Така разумното за отделната компания се оказва разрушително за цялото.

Резултатът е, че свободният пазар не генерира достатъчно крайно търсене. В САЩ например орязването на разходите за труд понижи рязко приходите в бюджета от това перо. С изчерпване на кредитите ефектите върху съвкупното търсене от десетилетия на преразпределение на доходите и богатството – от труд към капитал, от заплати към печалби, от бедни към богати и от домакинствата към корпорациите – станаха огромни. Това намали склонността на фирмите/собствениците на капитал/богатите домакинства да харчат.

Проблемът не е нов. Карл Маркс превъзнесе социализма прекалено много, но беше прав в твърдението си, че глобализацията, неограниченият финансов капитализъм и преразпределението на приходите и богатството от труда към капитала може да предизвика разпадане на капитализма. Както смяташе той, нерегулираният капитализъм може да доведе до редовни пристъпи на свръхкапацитет, недостатъчно потребление и опустошителни финансови кризи, подхранвани от кредитни балони и скокове и спадове в цените на активите.

Дори преди Голямата депресия европейската „буржоазия“ осъзнава, че за да се избегнат революции, правата на работниците трябва да бъдат защитени, а заплатите и условията на труд – подобрени. Работеше се за създаване на социална държава, в която се споделят финансовите и публични облаги – образование, здравеопазване и социално осигуряване. Стремежът към модерна социална държава се ускори след края на депресията, когато правителствата поеха отговорността за макроикономическата стабилност. Тази роля

изисква поддържане на голяма средна класа

чрез увеличаване на обществените услуги, което се постига с прогресивно данъчно облагане на доходите и богатството и насърчаване на икономическите възможности за всички.

Оттук следва, че социалната държава е била отговор (често в пазарно ориентираните либерални демокрации) на заплахата от революции, социализъм и комунизъм в периода на нараснала честота на тежки финансови и икономически кризи. Следват три сравнително спокойни социално и икономически десетилетия. Периодът от края на 40-те до средата на 70-те години на миналия век се характеризира с рязък спад на неравновесието и ръст на доходите.

Някои от уроците, свързани с нуждата от задълбочена регулация на банките, се губят по време на ерата Рейгън – Тачър, когато расте апетитът за масова дерегулация, породен отчасти от недостатъците на европейския социален модел. Те се изразяват в големите фискални дефицити, неадекватните регулации и липсата на икономическа динамика, довели до ограничен икономически растеж тогава и дълговата криза днес.

Англосаксонският модел за ненамеса в частната инициатива обаче също се провали с гръм и трясък. За да се стабилизират пазарно ориентираните икономики, трябва да се намери точният

баланс между пазарите и осигуряването на обществени блага

Това означава отдалечаване от нерегулираните пазари на англосаксонския модел и движената от дефицит социална държава на Западна Европа. Дори алтернативният „азиатски“ модел на растеж – ако въобще съществува такъв – не успя да предотврати налагането на неравновесие в Китай, Индия и на други места.

Всеки икономически модел, който не обръща внимание на неравновесието, в крайна сметка ще бъде изправен пред криза на легитимността. И ако икономическите роли на пазара и държавата не се ребалансират, протестите от 2011 г. ще стават по-ожесточени. А политическата и социална нестабилност постепенно ще започне да засяга дългосрочния икономическият растеж и благосъстояние.

*Авторът е преподавател в бизнес училището „Стърн“ към Нюйоркския университет, президент на консултантската компания Roubini Global Economics. Текстът е предоставен от Project Syndicate.

http://www.dnevnik.bg/

Правила за човешките същества

.
1. Ще получиш тяло.
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
2. Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3. Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране. „Провалените“ експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен“.
4. Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.
5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6. „Там“ не е по-добре от „Тук“.
Когато твоето „там“ стане „тук“, ти просто ще откриеш друго „там“, което пак ще изглежда по-добре от „тук“.
7. Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.
8. От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9. Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10. Ще забравиш всичко това.
.

Автобиография в пет глави…

.

1. Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубен съм… нямам надежда.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2. Вървя по улицата.
На тротоара има дупка
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място.
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея… това е навик.
Очите ми се отворени, зная къде съм.
Аз съм виновен.
Измъквам се незабавно.

4. Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Заобикалям я.

5. Вървя по друга улица.

.

И религията май е виновна за кризата

.

Според учението за „протестантската етика“ протестантите умеят да боравят по-добре с парите от католиците. Един английски учен дава актуални примери, потвърждаващи уж теорията на германския социолог Макс Вебер.

Реформаторът Йохан Калвин обявява неуморния труд за дълг на всеки християнин. А Мартин Лутер, който за пръв път превежда Библията на немски, настоява колкото се може повече от неграмотните му сънародници да се научат да четат и пишат, за да могат сами да четат Светото писание.

Страничен ефект от кампанията за ограмотяване, която през 16 век обхваща германските територии, е по-високото образователно равнище на протестантите. Прословутата теория за „протестанската етика“, развита от Макс Вебер, изхожда от факта, че постепенно ще има много повече хора, които да се занимават със занаятчийство, вместо със земеделие, чиито доходи ще са по-високи от тези на верските им събратя, изповядващи католицизма.

Професор Саша Бекър от университета Уорик в английския град Ковънтри, заместник-директор на тамошния изследователски център за световна икономика, изказва предположението, че част от вината за сегашната финансова криза в Европа се дължи именно на дисбаланса между протестантския трудов морал и едновремешната образователна изостаналост в католическите земи.

Откъде тръгва Европа?

Съвсем очевидно е, пише Бекър в своето изследване, че северноевропейските страни се оправят по-добре с финансите си, отколкото южноевропейските като Испания, Португалия или Италия, където католицизмът е преобладаващ. С въвеждането на задължителното начално образование католиците започнали да наваксват изоставането си, но Реформацията си казвала думата и до днес, твърди Бекър.

Същевременно професорът от Ковънтри отбелязва, че в Германия след Втората световна война тази разлика била почти незабележима. Но дори данните от началото на новия век показват, че протестантите в Германия учат средно една година повече от католическите си сънародници и имат с пет процента по-високи доходи от тях.

„Не искам да твърдя, че наблюдаваните днес в Европа различия се дължат изцяло на религиозната ориентация“, пише Бекър, „но ми се струва очевидно, че благодарение на по-изразения си стремеж към образованост протестантите са си осигурили икономическо предимство, което се забелязва и до днес“.

http://www.dw-world.de/

20 велики цитата от Стив Джобс

.

***

„Дизайнът не е само как изглежда или как се усеща нещо. Дизайнът е как то работи.”

***

„Бъдете критерий за качество. Някои хора не са привикнали към среда, където отличните постижения се очакват.”

***

„Времето ви е ограничено, затова не го губете, живеейки живота на някой друг. Не попадайте в капана на догмите, които са да живеете с резултатите от мисленето на други хора. Не позволявайте на шума от мнението на другите да заглуши вашия вътрешен глас. И най-вече, имайте куража да следвате сърцето и интуицията си. Те по някакъв начин вече знаят какъв наистина искате да станете. Всичко друго е второстепенно…”

***

„Иновацията различава лидера от последователя”.

***

„… почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целият страх на притеснението от провала, тези неща просто избледняват пред лицето на смъртта, оставяйки само това, което е наистина важно. Да помниш, че ще умреш е най-добрият начин, който знам да избегнеш капана на това да мислиш, че имаш нещо за губене. Вече си беззащитен. Няма причина да не следваш сърцето си.”

***

„По-забавно е да си пират, отколкото да работиш във флота.”

***

„Дизайнът е фундаменталната душа на едно човешко творение, който приключва с това да се изразява в последвали външни форми на продукта или услугата.”

***

„Много компании избраха да се свият и може би това бе правилното нещо за тях. Ние избрахме различен път. Нашето разбиране беше, че ако продължаваме да излагаме пред потребителите страхотни продукти, те ще продължат да отварят портфейлите си.”

***

„Искам да поставя звънец във вселената.”

***

„Компютърът за мен е най-забележителното средство, което сме създавали някога. Той е еквивалент на велосипед за умовете ни.”

***

„Много е трудно да бъдат проектирани продукти за фокус групи. В много случаи хората не знаят какво искат докато не им го покажеш.”

***

„Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ.”

***

„Преди време мечтаехме за тези неща. Сега ги създадохме. Велико е.”

***

„Като цяло мислим, че се гледа телевизия, за да се изключи мозъка и се работи на компютър, когато човек иска да го включи.”

***

„Така отидохме в Atari и казахме „Хей, имаме това невероятно нещо, дори създадено с някои от вашите части, какво мислите за това да ни спонсорирате? Или ще ви го дадем. Просто искаме да го правим. Платете ни заплати и ще дойдем да работим за вас.“ Те казаха „Не”. След това отидохме в Hewlett-Packard и те казаха „Хей, нямаме нужда от вас. Вие дори още не сте завършили колеж.”

***

„Ако поради някаква причина направим грешка и IBM победи, моето лично усещане е, че ще влезем в тъмната епоха на компютрите за около 20 години.”

***

„Мисля, че ако направиш нещо и то се окаже доста добро, след това трябва да направиш нещо друго прекрасно, не да се спираш на него прекалено дълго. Просто разбери кое е следващото.”

***

„Останете си гладни, останете си глупави!”

***

„За да превърнеш наистина интересни идеи и новаторски технологии в компания, която продължава да е иновативна години, се изисква голяма дисциплина.”

***

„Не можеш просто да питаш потребителите какво искат и да опитваш да им го даваш. До времето, в което ще си го създал, те ще искат нещо ново.”

***
http://www.manager.bg/

Социалните медии – инструмент и за революции, и за погроми

.

След като арабската пролет изненада света със силата на технологиите да превърнат политическото недоволство в революция, правителствата се надпреварват да разработят стратегии за реакция и дори за контрол на новия играч на политическата арена – социалните медии.

Антиправителствените демонстранти в Египет използваха Twitter, Facebook и други платформи, за да заобикалят опитите за цензура и да организират протестите, с които свалиха президентите Зин ал Абидин бен Али и Хосни Мубарак.

Това пробуди хората с власт. Новите технологии създават предизвикателство за традиционните структури на политическата власт, като позволяват на милиони граждани да се координират бързо за политически акции често пъти без конвенционално ръководство.

„Отдавна не можем да смятаме социалните медии за временна мода“, коментира Алек Рос, един от създателите на технологичната политика на кандидатпрезидентската кампания на Барак Обама през 2008 г., който в момента е старши съветник по иновациите на държавния секретар Хилари Клинтън.

„Ако не си отворен към социалните медии, значи не усещаш динамиката на улицата и се лишаваш от разбиране и власт.“

Вашингтон се надява, че като се задържи начело в усвояването на социалните медии, ще може да поддържа влиянието си в променящия се свят.

Американските дипломати на всички нива се обучават да обясняват политиката на САЩ и по-важното – да слушат какво се говори и пише в държавите, в които работят. Като една от институциите, които бързо усвоиха тези технологии, Държавният департамент вече се превръща в съветник на други правителства за работа със социалните медии.

В Щатите също се забелязват скромни случаи на протести, организирани в социалните медии. Този месец стотици демонстранти окупираха Уолстрийт за няколко дни, разгневени по думите им от разточителството на банките. В Европа активисти използваха подобни средства, за да координират масови безредици по улиците. Малцина обаче очакват в САЩ да настанат вълнения с подобен мащаб.

Следене на недоволството в интернет

След като събитията в Кайро и Тунис хванаха властите, анализаторите и пазарите по света неподготвени, е настъпило огромно увеличение на инвестициите в средства за следене на социалните медийни платформи с надеждата да се предвидят бъдещи вълнения, твърдят експерти.

„Хората все повече търсят прогнозни анализи“, казва Рохини Шрихари, компютърен специалист от университета в Бъфало. „Да изпреварят новините за тях е като да открият Светия Граал. Те се опитват да предскажат точно кога и къде ще се състои протест или ще избухнат безредици.“

Голяма част от интереса към тези технологии идва от разузнаването и агенциите за национална сигурност, но частни компании и инвеститори също са заинтригувани. Появяват се нови фирми, които предлагат редица аналитични продукти. Не всички от тях гарантират, че могат да предскажат събитията с точност, но те предлагат начини за придобиване на представа за по-широките тенденции, както и впечатления за дебата в интернет.

„Социалните медии са по-подходящи за стратегически, отколкото за тактически анализи“, отбеляза Фадл ал Тарзи, главен оперативен директор на базираната в Обединените арабски емирства фирма за мониторинг News Group International, на конференция за социалните медии и политиката в Института за мир на САЩ във Вашингтон.

„Трудно е да се предскаже кога точно ще се случи нещо, но те показват по-широките тенденции. Да, ако разговаряте достатъчно с достатъчно на брой подходящи хора, можете да постигнете същото ниво на информираност (каквото дават социалните медии), но това невинаги е изгодно или постижимо“, допълни той.

Какво да се цензурира?

Политическите репресии, икономическите кризи и задълбочаващата се бездна между бедните и богатите в много страни могат да подхранят допълнително организираните в социалните медии протести. Както скорошните протести срещу съкращаването на държавните разходи в Испания и много от демонстрациите от арабската пролет, те може да бъдат мирни, но други акции преминаха в насилие и безредици.

Въпросът за правителствата е какъв тип реакция може да се окаже ефективна и приемлива. Модерните системи са толкова сложни и се развиват толкова бързо, че всички опити те да се цензурират или спрат могат да бъдат заобиколени или преборени, подозират някои експерти.

Въпреки това съществуват очевидни знаци, че някои хора с власт биха дали мило и драго, за да намерят начин да затегнат контрола. Британският премиер Дейвид Камерън беше подложен на остри критики дори в собствената си партия, задето заплаши да наложи цензура и да спре социалните медии и платформите за съобщения в отговор на безредиците в Лондон през август.

Начинът, по който младежите от мегаполиса използваха услугите за съобщения през смартфони, за да координират масовите грабежи, показа, че тези инструменти не са запазени само за политическите активисти.

Транзитната система BART в Сан Франциско стана обект на силен гняв и обвинения в нарушаване на гарантираната от конституцията свобода на словото, когато се опита да спре мобилните услуги в опит да спре протестите, които избухнаха след убийството на мъж от полицай.

Автократичните държави обаче не се трогват от подобни реакции. В Русия сайтовете на блогърите дисиденти нерядко стават обект на нападения от хакери, вероятно симпатизиращи на Кремъл.
Предполага се, че през тази година Китай е увеличил значително употребата на сложната си система за следене и понякога за цензуриране на дискусиите в интернет.

Комунистическите лидери в Пекин успяха да избегнат масови улични протести като тези, които се състояха на други места, но не успяха да предотвратят почти безпрецедентните критики към реакцията им на катастрофата на високоскоростен влак.

В Близкия изток реакциите на властите са смесени. Някои държави арестуват или заплашват блогъри или хора, които обвиняват в разпространение на „зловредни слухове“, докато други се опитват да водят диалог с онлайн активистите.

Тоягата и морковът

„Имаше доста силни реакции“, казва Султан ал Касеми, блогър и коментатор от ОАЕ. „Те използват метода на моркова и тоягата. Понякога той работи добре, но понякога те си набелязват отделни хора, които да накажат за назидание.“

На практика големите компании, които създават социални медии, като Google, Facebook и Twitter могат да се окажат в позицията на „пазители на портите“* на обществения дебат и недоволство (*в теорията на комуникацията – хора или институции, които действат като филтри и разпространители на информация).

И докато някои интернет гиганти като Facebook са склонни да правят отстъпки, за да получат достъп до пазари като китайския, Google, изглежда, се готви за ера на конфронтация. През юли изпълнителният директор Ерик Шмит заяви на конференция в Дъблин, че вярва, че конфликтите на компанията с правителствата заради цензурата в интернет ще стават все по-тежки, и добави, че негови колеги са изложени на нарастваща заплаха от арест и мъчения.

По време на египетската революция директорът от Google Уаел Гоним беше арестуван за участие в организирането на протестите.

В Държавния департамент Рос казва, че според него светът все още е далеч от глобален консенсус за това как да се реагира на предстоящите промени. Намирането на решения обаче е жизненоважно, подчертава той.

Мнозина твърдят, че ако правителствата не спрат достъпа до интернет и други мрежи по време на протести с всичките съпътстващи икономически загуби и риск от още по-силна ответна реакция, няма да имат кой знае какъв избор, освен да позволят сравнително свободен обмен на информация.

„Ако искате да пожертвате модерната икономика и растежа, тогава спрете интернет“, казва Рос. „Но ако искате да бъдете част от жизнения глобален пазар и да градите икономика, основана на знанието, ще трябва да отворите интернет. Надяваме се да увеличим максимално ползите и да минимизираме отрицателните ефекти на живота в един свят, оплетен от глобалната мрежа.“

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/10/04/1168801_socialnite_medii_instrument_i_za_revoljucii_i_za/