„Както вече споменахме, тъй като в Интернет е осигурена анонимност, ограничения като премерено поведение няма.
Трябва да удряме безкомпромисно в най-неочакваните точки за нашите противници.
Ако в обществото има усещане, че даден политик от управляващите е честен – изкарвате го лъжец и крадец, ако някой има добро семейство, обвинете го, че има любовница, ако има титла професор, обвинете го че е некомпетентен, а дисертацията му преписана, ако води скромен начин на живот, внушавайте, че има милиарди в швейцарски сметки, и т.н. Нищо не е неприемливо, нищо не е цинично, използването на нецензурни думи също не е проблем.
Дори и коментарите ви да не се приемат от случайно четящите ги, те ще се трупат като негатив към вашата фалшива самоличност, но и към истинската самоличност на атакуваните субекти.
Основната цел е да се предизвикат пукнатини в имиджа и да се породят съмнения към тях. В този аспект трябва да сме търпеливи и настойчиви, както капката дълбае камъка.
Втората насока, по която трябва да работите, е да се създава всеобщо впечатление за безнадеждност и мизерия. Това няма смисъл да го обяснявам, ясно е, че всички подобни негативи се трупат на гърба на управляващите. Декларирайте съжаление към трудния живот на пенсионерите, приравнявайте живота в България с този в страни от третия свят, декларирайте склонност към емиграция и т.н. Тези неща и друг път сме ги говорили.
Третият аспект, по който трябва да работят доброволците, е защита от така наречените „лоши“ коментари за партията и политици от БСП.“
Обикновено добавяме подправки към ястията, за да им придадем по-добър вкус и аромат. Освен това обаче, подправките имат и полезни за здравето свойства. Добавянето на подправки, които съдържат антиоксиданти, предпазва от уврежданията, които причиняват мазните храни.
Доказано е, че употребата на червеният и черен пипер, канелата, риганът, розмаринът и чесънът намалява вредата от мазните храни за сърцето.
Учени от университета на Пенсилвания са провели изследване, при което са добавяли по две чаени лъжички смес от подправки – червен и черен пипер, риган, розмарин, чесън, канела и карамфил към всяко ястие, което са консумирали доброволци със затлъстяване. След края на изследването установили, че добавянето на тези подправки към мазната храна намалява реакцията на триглицеридите с около 30%. Мазнините увеличават нивата на триглицеридите в кръвта и ако това се получава твърде често или ако покачването е твърде високо, нараства опасността от сърдечносъдови заболявания.
Опити от българското правителство за спасяване на 11 000 евреи от Македония и Северна Гърция е имало, въпреки че сред местното население в тези територии е нямало организирани протести в тяхна защита. Това каза проф. Мартин Минчев от Университета на Калгари, Канада, цитиран от Фокус. По думите му, в сложната политическа игра за спасяването на българските евреи общественото мнение в страната играе централна роля. То се използва от правителствените кръгове и лично от цар Борис за осуетяване на депортациите.
„За съжаление местното население от тези територии, за разлика от местното население в стара България, не реагира по никакъв начин на депортациите. Известно е, че еврейското население по тези земи е било Ладино, с произход от Испания, и дори и в езиково отношение не е било добре интегрирано с местното население. Може би поради това, организирани протести е нямало и до правителствените кръгове в София не са достигнали ясни негативни послания от местните общини противопоставящи се на депортациите, които да дадат повод на българските власти да ги спрат.
През февруари 1943 г. става ясно, че планът за изселване с кораби в Палестина, замислен за тези евреи като начин да се отклони немският натиск и да се подменят исканите депортации, се проваля. „Интерес представлява например информацията от израелски и американски източници (например много важната книга „История на Израел – от Възхода на Ционизма до наши дни“ от Хауърд М. Сашар) за малко известния факт, че чрез швейцарски дипломатически канали, в края на 1942 и началото на 1943 г. България сондира Великобритания да изпрати с кораби през Черно море свое еврейско население за Палестина, вместо да го депортира с влакове в Германия, както й е поискано от нацистка Германия. Получава се отказ лично от външния министър на Великобритания – Антони Идън, придружен и от многозначителен коментар, който съм публикувал в английската и българската версии на Уикипедия по този въпрос. Дори и след този отказ, правителствени и други кръгове в България продължават да се опитват да отложат или да отклонят депортациите”, твърди проф. Мартин Минчев.
Евреите били последователно прогонвани през вековете . Крим – през 1115 г. и 1350 г.; . Силезия – през 1155 и 1494 г.; . Германия – през 12 век, 1348 г., 1510 г. и 1555 г. – по време на Контрареформацията и след излизането на трактата на Лутер – „За евреите и техните лъжи“; . Англия и Уелс през 1290 г.; . Франция – през 1182 г., 1306 г., 1321 и 1394 г.; . Прованс – през 1430 г.; . Унгария – през 1349 г. и 1360 г.; . Австрия – през 1421 г., последвано от различни места в Германия през XVI век; . Литва – през 1445 г. и 1495 г.; . Испания – през 1492 г. е най-известното прогонване, ведно с изгонване и от Сицилианското кралство със Сардиния – през същата 1492 г., последвано от Португалия – през 1497 г.; . Тунис – през 1535 г.; . Неаполитанското кралство – през 1541 г.; . Папската държава – през 1569 г. и 1593 г. (Бр. 10/2013 на „Златоградски вестник”)
Mаймонидес е бил сефарадски евреин, равин, теолог, философ, лекар, живял в Испания. 1135-1204. Доста поучителни правила.
В МИШНЕ ТОРА Маймонидес включва една глава, отнасяща се до даването (цедака), както и до закона (мицва) за даване на бедните. „ЦЕДАКА“ означава „ПРАВЕДНОСТ“. Дълбоко е залегнало в еврейския закон, че за евреите е абсолютно задължително да помагат на бедните, не само защото ги съжаляват, но защото даването е тяхно религиозно задължение. В Мишне Тора Маймонидес отбелязва ОСЕМ НИВА НА ДАВАНЕ:
Най-високото ниво е да се предложи работа, образование или пари и то така, че нуждаещият се никога повече няма да се нуждае от цедака в живота си. Това ниво на даване е най-задоволяващото от всички и то е свързано с еврейската поговорка: „Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш за целия ден, но ако го научиш как сам да си лови рибата, ще го нахраниш за цял живот!”
1. Най-високото ниво над всички е да затвърдиш доброто име на друг юдеин, дарявайки го или когато му дадеш заем, или ако го направиш партньор, или ако му намериш работа, като изпълнение на заповедта да „подкрепиш ръката му”, докато той се стабилизира така, че да няма повече нужда от помощта на хората. Защото е казано в ”Левит 25: 35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. 36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. 37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.” Това означава, подкрепи ръката му, докато престане да има нужда от подкрепа (на общността) или от милостиня.
.
2. Под това ниво е онзи, който дава цедака на бедния, без да знае на кого, както и получателят не познава благодетеля си, защото това е в изпълнение на заповедта от Небето (Б-г). Това е като тайна служба в Храма. Там, където праведния дава в тайно, а добрият бедняк използва подареното му анонимно. Това е повече, отколкото да пуснеш дарение в кутията за цедака, Не трябва да се пускат пари в кутията, ако не знаем дали онзи, който отговаря за нея, е верен, разумен и истински равин.
.
3. Под това ниво е онзи, който знае кого дарява, но получателят не знае кой е дарителят. Най-мъдро е да го направиш тайно, оставяйки дарението при вратата на бедния. Това, в буквалния и преносния смисъл, е по-добре да се направи, ако онзи, който отговаря за кутията с цедака, не е достоен за доверието ни.
.
4. Под това ниво е онзи, който не знае на кого дава, но бедният знае кой е дарителят. Най-добре е да се опаковат монети на ролца и да се обърнат наопаки, та когато бедният ги извади така, да не се засрами.
.
5. Под това ниво е онзи, който дава на бедния, преди той да му е поискал (да го е помолил).
.
6. Под това ниво е онзи, който дава, след като са го помолили.
.
7. Под това ниво е онзи, който дава на бедния с радост и усмивка.
.
8. Под това ниво е онзи, който дава на бедния без желание.
Днес честваме Успение на Пресвета Богородица или познат още като Голяма Богородица. Това е един от най-големите християнски празници. Той се чества както от православни, така и от католици и от други християнски деноминации.
Празникът е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да я погребат на този ден, сочи преданието. Божията майка отива при сина си и напуска този свят на 64-годишна възраст, според Светото писание. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил й казва, че Бог иска да я вземе в своето небесно царство, за да царува вечно с него. Богородица иска да види Светите апостоли заедно за последно и после да почине. Желанието й се изпълва и те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това Исус Христос слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват в пещера край Гетсимания, затварят входа й с камък. След няколко дни го махат, за да може закъснелият апостол Тома да се поклони пред тялото на Богородица, но намират само плащеницата й.
„Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ Това чуват апостолите и виждат в облаците Божията майка, обкръжена от ангели. В нейна памет църквата отслужва тържествена литургия и прави „въздигане на хляба“.
Днес във всички епархии на Българската православна църква се чества големия християнски празник с литургия. В катедралния храм „Успение Богородично“ на град Пловдив за храмовия празник на Пловдивската катедрала Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай ще отслужи Архиерейска Света Литургия, която ще започне в 09, 00 часа.
Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава са хората, които имат имен ден днес.
Колкото и да се мъчат парцалите на Пеевски да издигнат на някакъв пиедестал Реформаторския блок, елементарната човешка причинно-следствена обосновка на ситуацията говори, че те не биха могли да съберат и половината от сбора на отделните им компоненти. Защо ли? Много просто. Ето защо.
. 1. Сектантите гласуваха за Костов, защото са му сляпо верни, което не само не важи за Радан, ами в него виждат промушил се между капките кариерист, без партиен стаж. Повечето тайно го ненавиждат. 2. За Пръмовица никой няма да гласува, защото електората ѝ беше съставен главно от дежурните лекета, които търсят зародиша на нова партия, ега и те там да се доберат до властта. Правиха някаква асоциация с ГЕРБ, ама останаха излъгани. Сега пък съвсем всичко се разми и тази опция въобще отпадна. С други думи – зеро – банката печели. 3. Надка Едикоясивмомента и Иваджелиста, не могат дори собствените си роднини да накарат да ги подкрепят, камо ли друг. Надка-патка има обещанието на Командира, че пак ще бъда първа в листата за евродепутати, ама този път Манго ще ѝ го върне за номера с току що миналите избори. Халваджия за бозаджия. Няма що. 4. Зелените след толкова напъване и луди крясъци, дори не могат да покълнат, ами изравят земята около тях, та коренчето да се смята за растение. Е, само с ентусиазъм на Кришна – поклонници, не става. 5. СДС е отдавна разбито и дори и бранда отдавна се обезцени и не привлича никой.
6. Май и още някакви там са се наместили, ама при тях столовете в управата са повече от кандидатите да седнат на тях, та не си направих труда дири да ги запомня.
В заключение бих добавил лошия привкус от взаимното оплюване по време на току що миналата предизборна кампания. Това, че лидерите от немай къде са преглътнали горчивите хапове в интерес на евентуално добиране до Парламента, не значи, че и редовите полезни идиоти са на същото мнение. Те компромиси за к’во да правят, след като пак до повече от 200 лв. пенсия, едва ли ще я докарат?
.
И к’во остана? Ако Цветан Василев се окаже ларж, да им дари малко мургави гласове, срещу бъдещи услуги… Може, ама надали. Лъжец, на лъжци не вярва.
Това, че Местан ги чака да си стъпят на краката, та да сдаде властта, не значи, че разчита на тях, а се надява поне малко гласове от ГЕРБ да свият, с обещания за светло бъдеще. Това е.
Ако искаме днешния граждански протест не просто да успее, а да превърне победата си в устойчива обществена реалност за бъдещето, трябва да се опитаме да избегнем капаните, в които попадна движението за промяна през 1990 и 1997 г. За съжаление, виждаме в действие същата идеологическа матрица, която позволи на пост-комунстическата олигархия да укрепи властта си през последните 20 години.
Успехът на прехода в Централна Европа
се дължеше преди всичко на обстоятелството, че промяната бе оглавена от демократични движения за национална еманципация и независимост. Комунизмът бе отречен не само като репресивна система, а като система на национално унижение под властта на една варварска империя. Така централноевропейският преход обедини импулсите на гражданската демокрация с жаждата за национално достойнство и самоопределение. Патриотизмът бе интегрална част от визията и стратегията на бъдещето. Разбира се, след като постигна целите си, движението за промяна в Прага, Варшава и Будапеща се раздели на обичайните политически партии и крила – либерално, консервативно, ляво-прогресистко. Бившите комунистически партии се трансформираха в социалдемократически чрез категорично отричане от срамната си история на слуги на болшевишкия империализъм. Така Централна Европа повтори в основното успеха на Френската революция от 1789 г. – позналите свободата си граждани се конституираха като суверенни нации.
Демократичните сили в България пропуснаха патоса и приоритета на националната еманципация. Развенчаването на уродството, наречено „възродителен процес“ ескалира до отрицание на всеки намек за „национализъм“. Демократичната идеология в България се самоизгради в спешен порядък като изцяло либерална доктрина, търсеща легитимация с космополитни аргументи и центрирана върху пренасянето на чужд опит в ценностната матрица на движението за промяна. Да, този чужд опит бе достоен за подражание – това бе опитът на обединена демократична Европа. Но ако в края на 19 век строителите на нова България успяха да представят „завръщането в Европа“ като еманация на национално-освободителната кауза, демократичните сили през 90-те години останаха до голяма степен на позициите на абстрактния, назидателен европеизъм.
През 1991-1992 г. в СДС протече бурен процес на вътрешно разграничаване на „десните“ от „левите“, считани за колаборационисти с бившата БКП – особено по повод приемането на конституция от ВНС. Но „десният“ СДС се оказа десен само икономически. Ценностите на свободния пазар и до ден днешен изчерпват дефиницията на това, което в България се счита за „дясно“. В това дясно почти липсва етиката и доктрината на социалния консерватизъм. В това дясно не намери място добрата дума за българските традиции – които и до днес се разглеждат по-скоро като препятствие и символ на неуспех, отколкото на позитивна идентичност. Респектът към националното минало не е непременно близък или идентичен с радикалния национализъм, който върлуваше сред нашите западни съседи на Балканите през 90-те години. Неглижирането на националното наследство се проявява и като устойчива склонност винаги „да се почва отначало“, от нулата – което е белег на духовен провинциализъм.
Доброволното оттегляне на демократичните сили
от каузата на националната идентичност отвори широко пространство за политическа легитимация на бившата комунистическа партия в новата епоха след 1989 г. БСП бе оставена спокойно да заеме целия спектър на охранителната – консервативна политика. Освен носталгията към изгубения „златен век“ на социализма, БСП овладя изцяло емоцията и ценностите на национализма във всичките му проявления. От радикалните поддръжници на „възродителния процес“, през русофилския отбранителен национализъм – анти-турски и анти-западен, та чак до провинциалния страх и враждебност към либерално-демократичните измерения на промяната. Бившите комунисти и техните специални служби не просто овладяха това налично консервативно-патерналистично ценностно пространство. Те го структурираха и насочиха в срещу стремежа на демократичните обществени сили да обновят България по съвременен европейски обрзец. Онези – „брадатите“ – от СДС бяха успешно представени като компрадори, като представители на чужди интереси, докато бившите комунисти – най-старателните слуги на съветската империя се самоизрисуваха като „национално-отговорни сили“.
Всяко общество – дори и най-либералното – възпроизвежда значими, непренебрежими ценности, свързани с националната идентичност и нейното съхраняване. Дали ще наречете тези ориентации „патриотизъм“ или „национализъм“, важното е всяка политическа сила, всяко обществено движение да ги отчита и да се стреми да ги интегрира в рамките на своята обществена подкрепа. Няма успешна демократична система, която да е пренебрегнала овладяването на този спектър на обществените ориентации. В съвременна България патриотизмът е практически подарен на анти-европейските, анти-западните и анти-демократичните политически сили, произтичащи от бившата комунистическа партия и финансирани пряко от възраждащия се Кремълски империализъм. Именно това позволява на БСП в съюз с другите политически фракции на пост-комунистическата олигархия да спъва и предотвратява вече четвърт век преобразяването на България в нормална и стабилна европейска страна. Парадоксът е наистина грозен – последователно анти-националните слуги на Москва получават устойчивия шанс да съсипват България от позициите на … „национализма“.
През последните две десетилетия имаше само два частични и противоречиви опита
да се изземе от БСП част от нейната традиционалистка политическа база. Премиерът на СДС Иван Костов поведе категорична политика на сътрудничество с кабинета на ВМРО в Македония и отказа на представителя на Държавния департамент България да приеме албански бежанци на своя територия. Костов не предостави коридор на руската военна авиация да лети до Прищина – безпрецедентен акт на суверенно поведение на български държавник спрямо Москва. Същевременно тези политически решения на Костов бяха фрагментарни – неговото управление не разгърна цялостна стратегия за интегриране на националната проблематика в политическата идеология на демократичните сили.
Природната харизма на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да си „говори с народа“ успешно отцепи от червената партия гласовете на редица традиционалистки настроени избиратели, свеждайки подкрепата за БСП до най-ниското досега равнище от 14 на сто от всички избиратели. Но този ситуационен успех остана доста повърхностен поради безотносителността на ГЕРБ към принципи, ценности и програмни стратегии. Само инициативата на външния министър Младенов за по-твърдо отношение към правителството на Македония бе по-ясна демонстрация на една по-консервативна стратегия – преди всичко в регионалната политика на България.
Въпреки, че опитите на Костов и Борисов да изземат националната проблематика от БСП и нейните производни бяха частични и непоследователни, те бяха жестоко наказани от посткомунистическата олигархия заради успеха им да проникнат в „светая светих“ на червения блок на властта – в контрола върху традиционалисткия вот на все още патриархалния българин.
Когато долетя новината за избора на Пеевски начело на ДАНС
на улицата излязоха всички – възмущението бе всеобщо и дори репортерите на „Дума“ се присъединиха към протеста. Позволих си да препоръчам от лозунгите срещу марионетното управление на Доган – Станишев да бъдат премахнати думите „червени боклуци“. Не защото управляващото мнозинство и неговото правителство не ги заслужават, а защото в обществото има много хора, самоопределящи се като „червени“, но които са потенциални съюзници на движението за промяна, защото страдат от грабежа на посткомунистическата олигархия наравно с другите и разбират това. Протестът срещу кабинета Орешарски имаше шанса да изтегли партийно-оцветената подкрепа под краката на властта и да формира ясно изразено противопоставяне – народът срещу марионетната власт на мафията. За съжаление това не се случи. За броени дни пропагандната машина на властта успя да опакова протеста в удобните за Позитано § С-ие разделения – „мързеливите интелигенти в града“ срещу „жънещите на полето“, „богатите“ на жълтите павета и бедните от провинцията, „платените демонстранти“ в София срещу невинно закараните под строй манифестанти на Бузлуджа. Медиите в България се контролират почти изцяло от прислугата на властта, а интернет е фактор за осведомяване за не повече от 1/3 от гражданите.
Лицето на протеста от последните два месеца е многообразно, но това е ясно, открито лице. На улицата са преди всичко младите и средни поколения на градската средна класа, които отказват да живеят в обществото на олигархичен феодализъм, формирано в резултат на прехода от последния четвърт век. Те са образовани, с ясни жизнени проекти и представи за това каква е обществената среда, в която биха искали да живеят. За разлика от мнозина свои предшественици те не припознават емиграцията като решение на своите проблеми. Те искат шанс и перспектива за себе си в собствената си страна. Да, това е либералната индивидуалистична средна класа – ако се опрем на социологическите определения – която е достатъчно силна за да свали от власт марионетното управление на Доган – Станишев. Но е достатъчно малка за да не може да спечели властта в държавата без съюзници сред останалите обществени слоеве на бедна и ограбена България.
Политическата стратегия отвъд премахването на тройната коалиция ДПС-БСП-Атака е голямата въпросителна пред движението за промяна на съвременна България.
Реформаторският блок е една малка надежда…
Не е сигурно доколко ще се обединят неговите скарани и разпокъсани фракции. Но дори и да го направят – остава проблемът за политическата платформа на тази стара нова коалиция. От своето създаване в началото на 90-те години досега, демократичната десница изразява политическите позиции на градската средна класа и винаги е била слабо популярна сред по-консервативните и традиционалистки слоеве на населението – в малките населени места, в отдалечените региони, сред по-слабо образованите хора, сред малцинствата. Категоричната привързаност към идеологията на свободния пазар, „малката държава“, както и принадлежността към основните либерални ценности – защита на правата на човека, принадлежност към интернационалното демократично семейство и т.н. превръщат десницата на демократичните сили в отчетлива либерално-прогресистка формация, изразяваща интересите на градските средни слоеве интелектуалци и бизнесмени.
Традиционалистите – марксисти могат да възразят, че мястото на бедните, слабо образованите и непривилегированите е в левицата, а не в десницата. Това е истина от преди век – от епохата на класовото гласуване, при това частична истина. В цяла съвременна Европа тези обществени слоеве са в значителната си част избиратели на народните консервативни партии, което обяснява и произхода, и целите на това, което можем да определим като социален консерватизъм. Малкият бизнес, жителите на селата и градчетата от периферията, селските стопани – са естествена основа на традиционната десница. Големите градове и интелектуалните центрове на академията, изкуствата и бизнеса, се управляват от левицата. Провинцията е царството на консервативната политика. Докато в България не възникне силна народна партия, изповядваща основните ценности на социалния консерватизъм – ние няма да успеем да формираме устойчиво обществено мнозинство срещу посткомунистическия блок на властта – ДПС, БСП и „Атака“. Извеждането на поне част от гореспоменатите обществени слоеве изпод хегемонията на БСП и „Атака“ и интегрирането им в един демократичен консервативен политически проект ще разреши радикално дилемата на България да бъде редовно спъвана от продажния реваншизъм на превърналата се във феодална олигархия червена номенклатура.
Успехът на един нов социално-консервативен проект ще разреши още две ключови дилеми на българското демократично развитие. Ценностите на патриотизма и националната идентичност ще бъдат изтръгнати от лапите на Кремълската пета колона. Финансираният от нея скандален и екстремистки „национализъм“ на евразийската „Атака“ ще трябва да отстъпи място на спокойната защита на българския национален интерес от умерени и цивилизовани демократични позиции. „Източването“ на българската секция на коминтерна (подвизаваща се като БСП) от източниците на традиционалистка обществена подкрепа ще доведе до отдавна очакваната еманципация на една автентична и съвременна европейска левица, блокирана от олигархичния блок на посткомунизма.
Кои са основните програмни и стратегически измерения на един социално-консервативен политически проект в България?
Тезис първи – пазар колкото може, държава – колкото трябва. Време е да се преразгледа възгледът за „държавата – лош стопанин“. Какъв стопанин е държавата зависи от нейните граждани. Българската държава е нашият общ национален дом. Тя съществува за да защитава интересите ни като общност. Колективният национален интерес не е проста сума на частните интереси, особено у нас – категорично не е проста сума! Държавата съществува за да създава и прилага стратегии за национално развитие, които насочват българското общество в една епоха на глобална трансформация. Българската държава е либерално-демократична система от институции. Ако националният интерес беше проста сума на частните интереси – какво би ни интересувало каква точно е държавата? Ние искаме демократична България, защото искаме да се самоуправляваме като европейска страна, а не като евразийска сатрапия.
Социално-консервативната доктрина подкрепя индивидуалната реализация и пазара, но се различава от либералния индивидуализъм в убеждението си, че подкрепата за съседа, сънародника, ближния – в евангелския смисъл – е не погрешен алтруизъм (Айн Ранд), а същност на човешката мисия за развитие и усъвършенстване. Индивидуализмът на християнския консерватизъм е персонализъм – мисия за израстване на всеки човек в общността и чрез общността като свободна и независима личност. Общественото богатство се създава на пазара, но хората трябва да имат достъп до пазара.
Достъпът до пазара е не само икономически проблем в тесния смисъл на думата. Хората имат нужда от образование и културна трансформация за да надрастнат зависимостите на традиционното общество и да се включат пълноценно в пазарния обмен на модерния свят. Когато освободихме икономиката в началото на 90-те години ние поканихме хората да излязат на пазара, но там те получиха само травми. Пирамидите – схеми ги излъгаха да ипотекират домовете си, приватизираните стопански обекти захлопнаха врати – често продадени за скрап, зъболекарите започнаха да им искат пари, но обикновените хора нямаше къде да ги спечелят. Мутренският преход към псевдо-пазарната джунгла от 90-те години е най-големия ни срам като нация през цялата ни модерна история. Там където няма пазар и там където пазарът неоправдано репресира хората като потребители или производители трябва да има намеса и регулация на държавата. Стратегиите на икономическо управление и интервенция на държавата на пазара са легитимни и необходими, ако не излизат от рамката на базисната уговорка – държавата да се намесва дотолкова, доколкото е необходимо. Доколко и докъде е необходимо – това се установява чрез демократичния политически дебат. Това е ползата от демокрацията – да представи и срещне в дебат, споразумение и стратегическо действие различните групи и интереси в обществото.
Абдикацията на българската държава от стратегическото управление на икономиката трябва да се прекрати. Регионите рухват, градовете и селата са във властта на феодални мутренски олигархии, работа няма – в най-добрия случай има грошове, подхвърлени за слугуване на олигарсите. Не всичко може да се поправи бързо – но трябва час по-скоро да се започне. Най-спешно е да се прекратят – с политическа воля и категоричност – каналите за източване на държавата от олигархията. Това би било възможно само при силна, мащабна политическа и гражданска подкрепа.
Необходими са спешни стратегически решения за
достоен достъп до системата на здравеопазване и гарантирано образование
за всички – включително и малцинствата. Образованието не е само право, то е и задължение. Не можеш да разчиташ на обществото да те подпомага социално ако не си изпълнил задължението си като родител да осигуриш на децата си минимално необходимото образование за достоен и независим живот. Социално-консервативният възглед допуска гражданинът да може да разчита на подкрепата на общността в нужда, което натоварва и него с отговорности пред общността.
Спешно са необходими гаранции за закон и ред
Не може да се изисква лоялност на гражданите към държавата, ако последната не е в състояние да осигури защита на тяхната чест, достойнство, собственост и частен живот. Разгулът на организираната престъпност и стихията на битовата престъпност трябва да се пресекат категорично и безапелационно. Общностите в страната се рушат. Напредва беззаконието, гетоизацията и обезлюдяването на цели региони. Социалният договор между гражданите и държавата е сериозно нарушен и практически не функционира. Ако институциите на държавата не могат да поемат основните си отговорности – безсмислено е да говорим за демокрация и европейска принадлежност. Демокрация без правова държава не съществува – останалото е демократична фасада.
Като част от обединеното европейско пространство България има перспектива за развитие и растеж, но споделя и специфични ограничения. Колкото и да е успешна българската икономика пртез следващите десетилетия, не е реалистично да очакваме, че доходите – особено на най-образованите и най-успешни професионалисти ще се изравнят и ще бъдат конкурентни на тези в западна Европа. Това означава, че при равни други условия навлизащите в активен живот млади поколения българи ще продължават да се изкушават от емиграция към страни и икономики с по-големи възможности. Какво можем да направим за да намалим гравитационната сила на емиграцията…?
Вижте Израел – учредена върху малко парче пустиня, еврейската държава създаде специфични условия за привличане на евреи от целия свят. В Израел не можете да печелите толкова добре, както в Америка или Канада, но имате други възможности. Можете да живеете един спокоен и задружен семеен и общностен живот сред сънародниците си, да ползвате елитни социални услуги в образованието и здравеопазването, да практикувате свободно традициите и идентичността си. Не всеки би намерил тези бонуси за достатъчни в своя живот – по-предприемчивите, по-космополитните ще изберат Америка или Австралия, традиционалистите ще предпочетат Израел. Разбира се, огрубявам уравнението от много сложни променливи за подобен избор. Но идеята е тази: качеството на живот в родната обшност, семейство, град, страна са от ключово значение за избора дали да останеш или да емигрираш.
С малко усилия ние
можем да възродим замрелия общностен живот
на българските градове и поне на част от селата. В България 2 милиона пенсионери тихо вегетират в страх за утрешния ден. Мнозинството сред тях са хора с енергия и желание за реализация – макар и не толкова активна, колкото в годините преди пенсия. Има ли кой да преложи възможности за възраждане на общностния живот на тези хора – взаимно да се подпомагат, да помагат на млади семейства, да участват в благоустрояване на общностните си пространства? Тук не може да проработи на първо място първо пазара – трябва да проработят механизми от по-идеален, ценностен характер. В България има много тихи инициативи – както пазарни, така и граждански – на фермери, бизнесмени, социални работници, учители, които заслужават внимание и подкрепа, защото имат потенциал за изграждане на пълноценен общностен живот.
Подкрепата за семейството – традиционното семейство е от ключово значение за възраждане на българското общество.
Семейството е ценност
Обичта, верността, взаимната отговорност, уважението към човешката личност – от детето до стареца, се възпитават в семейството. Семейството има нужда от подкрепа – за да създаде деца, за да изгради собствен дом, за да преодолее изкушенията на безгрижния, но разтурен живот. Обществото трябва да го подкрепи чрез общината и държавата, общността – чрез грижа и солидарност, Църквата – чрез духовно напътствие за преодоляване на изпитанията в живота. Семейството е основният инвеститор в образование, във възпитание, в здравословен живот. Разпадът на семейството е най-големия срив на национален капитал. От моралната криза ние загубихме в пъти повече отколкото от разграбването при входно-изходната икономика и олигархичната приватизация.
Кризата на българската национална идея
днес се проявява не само в уродливото лице на едно крещящо фюрерче, но и в мигрирането на интереса към българската национална идентичност към съвършено периферни и езотерични сфери на „национална гордост“. Българите – най-старият народ в света, българите – истинският „Богоизбран народ“, Троя била древен град край Царево… да продължавам ли списъка с екзотични „открития“ за „национално величие“, някои от които се доближават по сила на фантазията до ускорената „антиквизация“ на един съседен нам братски народ?
Българите са в Европа, но те присъстват там именно като българи. Европа дава немалко пари целенасочено за съхраняване и развитие на европейските национални култури – защото само чрез техния разцвет може да върви напред процесът на успешна европейска идентичност. Разцветът на радикалния национализъм е белег за криза на нациите – включително и в България. Гледайте колко е силна „Атака“ и си правете сметка до каква криза е стигнала българската национална идентичност. Ние имаме нужда от преизграждане на основите на българската национална принадлежност. Днес можеш да се гордееш, че си българин ако се наредиш сред първите в Европа и света по успешно образование, продължителност и качество на живота, ефективност на обществената солидарност, най-малко просяци на глава от населението, жизнени и радостни общности от хора, оценяващи огромния шанс да се родиш и да живееш в България.
Национална гордост е да развиваш една култура, която от Свети Климент насам само дава светлина на света – писменост, книжовност, хуманизъм. Да потрепериш, когато четеш стихотворението на Яворов „Заточеници“, а не да протестираш, че ти се е паднало на изпит – „к’ви пък беха тиа заточеници сега…“ Има потайни, интимни кътчета на всяка национална душевност, които трябва да се разгорят като пламъчета за да се срещнат с пламъчетата на другите. Олтарът на българската сакралност е затлачен и обоклучен – не го ли почистим, ще доугаснем. Моите уважения към либерализма – но дотам, до тази вътрешна дълбочина той не е предназначен да проникне. Едно социално консервативно движение трябва да променя не само държавата – от нея трябва да се почне – но и самото общество чрез визията и стратегията си.
Ценностите на традицията трябва да се активират във взаимодействие с новите култури, които неизбежно разширяват кръгозора ни. Но ако нямаш корен – широкият хоризонт те води до безкрайно безразличие. Добрият гражданин на света е първо добър син и баща, после добър член на общността, добър гражданин на страната си – за да стигне до здравословна мирова идентичност. Не пращайте идентичността и културата изцяло на пазара. Там те няма да се преборят с Радка-пиратка и поредния рап-ганг. Не е необходимо да наливаме неброени държавни пари в стойностна култура – трябва да работим за събуждане на общностния интерес към нея.
Едно движение на социален консерватизъм ще бъде
мощен фактор в обединяване на нацията ни
Не случайно тези партии се наричат „народни“ – всеки е добре дошъл при тях. Те не се гнусят от „червените боклуци“, а искат да ги спасят от илюзиите, че вълците ще въведат справедливост в овчето стадо под Бузлуджа. Съвременният либерализъм, екологизъм и реформисткият социализъм са елитарни проекти. Те обединяват знаещите, можещите, умните и силните в движението им напред, служейки на авангардните им ценности. Социалният консерватизъм служи и на изоставащите – на по-обикновените, патриархални хора, като по този начин допринася за тъй необходимото равновесие между традиция и прогрес, наследство и промяна.
Само солидарността в традиция и съвременност ще събуди потъналия в дълбокия сън на отчаянието редови българин. Загубата на държава, общност, работа, семейство и чувство за справедливост ожесточи душата му и пресуши кладенците на неговата тиха доброта, за която четем в „Серафим“ и в „Жетварят“ на Йордан Йовков (един от списъка – к’ви беха пък тиа…). Не твърдя, че едно ново политическо движение вдясно от центъра, което възражда тези позабравени ценности ще бъде панацея – далеч от подобна наивност съм. Затова се връщам към началото – движението за социален консерватизъм трябва да изведе българското общество и държава от мъртвата хватка на посткомунистическия парадокс: партиите – служителки на великодържавния имперски интерес да играят ролята на охранител на българското национално наследство.
Двете крила на българската демократична политика
– либерално-прогресисткото и социално-консервативното могат само със съвместни усилия да изградят здравословен и ефективен баланс на ценности, интерси и стратегии за управление на България като съвременна европейска държава. Те трябва да се състезават помежду си, но също и да формират силен център и политика на съгласие по националните приоритети на България. Посткомунистическата олигархия и нейните политически брокери нямат интерес от национално съгласие защото България за тях е завоювана територия, в която те имат мандат за неограничен грабеж от името на великоимперските си господари. Анти-комунистическата опозиция не успя да надмогне ограниченията си на страна в драматичната битка за бъдещето на България. Развитието на демократична консервативна алтернатива трябва да коригира тази четвъртвековна блокада на демократичния процес в България, довела до разграбването на страната и до унищожаването на българската държавност.
В заключение
бих искал да приведа един по-обширен цитат от есето на Бойко Василев за големия български интелектуалец и патриот проф. Иван Шишманов: „Защото т.н. „български елит“ е фатално разделен на две. „Европейците“ си гледат общочовешкото; за тях българското е провинциално, недоносено, чалгаджийско, просташко и срамно. Обратно, „националистите“ възприемат Европа, Америка и въобще Запада като заплаха за съкровената народна същност. „Европейците“ копнеят за широки и проветриви пространства; България „ги дърпа назад“; те „не са оттук и са замалко“, сънуват Терминал 1 или 2 и преживяват националната култура и история като занимание по-безсмислено от изучаването на рибката-слон в Амазонка. „Националистите“ пък знаят наизуст всяка запетая в Именника на българските ханове и ще ви погледнат с презрение, ако допуснете, че може да има по-велик от Симеон Велики – или че някоя прашинка от националното ни битие не е автохтонна, а е довеяна тук от римляните, византийците, западноевропейците или, не дай Боже, турците. Първите живеят със срам, вторите – с омайния опиат на самозалъгването.
Шишманов не би разбрал нито едните, нито другите. Би ги разгледал като две страни на един и същ провинциален медал от ръждиво тенеке. Да бъдеш европеец и българин; ерудит и патриот; приемник на чуждото и защитник на своето – това за него би било напълно естествено. Той, възпитаникът на Австро-Унгария, Швейцария и Германия, посвещава живота си на България. Обича я истински – без комплекси и съжаления; без патериците на лъженауката и истеричния възторг.
Неумението ни да разкажем Европа на български заплашва да се превърне в национален провал. С люшкането между самоунижението и себевъзвеличаването, между Бай Ганьо и Симеон Велики, трябва обстойно да се занимае психиатрията. Лошото е, че междувременно България остава без литература, наука, индустрия – и както наскоро видяхме, без спорт. И не само защото не можем да ги организираме, а защото критично намалява броят на хората, за които тези неща си струват.
„Националистите“ не разбират, че българщината не може да бъде занимание за самотни лузъри – или пък благо за осребряване. „Европейците“ пък не разбират, е че ако стотина американски интелектуалци наругаят Америка (а Гор Видал и Норман Мейлър го правеха с особено удоволствие), други хиляда ще я похвалят. Но ако десетина български интелектуалци наругаят България, може и да не остане кой да я похвали. Шампиони до песимизъм и недоверие, българите имат дяволска нужда да харесат преди всичко себе си.“
Интервю с Кольо Вутев, който ненавършил 18 г. е пратен в кариерата в Ловеч, защото искал да участва в селска забава със „забранена“ музика.
– Г-н Вутев, защо ви изпратиха на кариерата в Ловеч?
– На 16 юни 1959 г. имаше една забава на бригадири в селото. Искахме и ние, местните младежи, да участваме в нея и отидохме. Настана голяма олелия, защото някакъв комсомолски секретар се оплакал от мене.
На сутринта ме арестуваха и ме изпратиха в „хулиганския“ лагер.
Но това беше само формалният повод, а истинските причини бяха други.
В действителност баща ми дотогава не се беше подписал, че ще влезе в ТКЗС, а дядо ми е бил кмет на селото преди войната цели 28 години.
Това, което се говореше, че вътре в лагера били само хулигани, суингове с тесни гащи или момичета с къси поли, не е вярно.
Там пращаха за унищожение есенцията на народа
Беше строго определено – набелязан си, че си неудобен. Дали по майчина, дали по бащина линия или по някаква друга причина, но на някого си неудобен. Баща ми беше обявен за последния частник.
Бяха му казали, че няма да се върна оттам, където са ме пратили. Както научих по-късно накрая той се предал да подпише за ТКЗС, а те радостно викали: „Най-после падна и последната Бастилия.“
Обикновено в лагера изпращаха по донос. Най-често писмото е изпратено от партийния секретар в съответния район или населено място. Предават го на началника на милицията. Той го прочита и определя – този не е за затвора, а за ТВО.
– Какво си спомняте от времето, прекарано в лагера?
– Най-големият ужас беше още в началото.
Бях едва от две седмици в лагера. На забоя цивилни зареждаха взривове. Когато дойде време за палене на фитилите, Газдов ни строи. Накара Благо Магарето да раздаде цигари на първите 20 души, които да отидат и да запалят фитилите. За щастие аз не бях между тях.
Взривовете бяха наредени на четири нива, а фитилите бяха много къси. Затова, докато първите лагеристи още не бяха се покатерили по-нагоре, отдолу вече започнаха взривовете. Тези, които бяхме в ниското се затичахме да се скрием зад по-големи камъни.
В същото време на горните редове хората започнаха да подскачат от ударната вълна и се разхвърчаха части от човешки тела. На една страна ръка, на друга крак, глава или цяло разкъсано тяло. 19 човека загинаха в този ден. Най-после гърмежите спряха. Газдов изрева: „Дай газката! Няма ли да обирате тая мърша бе?! Да се разчисти теренът!“ Започнахме да събираме. Неописуем ужас – пипаш топли парчета от човешки тела, които треперят още.
– Не е ли възможно инцидентът да е станал заради грешка?
– Не мисля, че беше грешка. Районът е около 30-40 метра и има 4 нива. Пускаш хората с указания и беше явно, че онези отдолу палят, докато другите още не са се покатерили. Освен това и през останалото време, докато бях там, животът ни нямаше никаква стойност.
Нямаше ден, с изключение може би на събота следобяд и неделя, в който да няма убийства. 3-4 души дневно, често и повече. Още на втория ден след като влязох, излизаме сутринта от спалното помещение. Броиме, броиме, двама ги няма.
Затова че не сме излезли всички от спалното ни накараха да легнем по очи и започнаха да ни бият с лопати, все едно че ние сме се успали.
След малко, понеже бях най-малък, ме изпращат да видя дали има някой вътре, който да се е успал. Отнесох и аз една лопата и влизам вътре. Гледам двама лежат – единият от едната страна на наровете, другият от другата. Понеже още не знаех къде съм попаднал, се държах малко ербап.
Запсувах ги и започнах да дърпам единия за крака, а той изстинал.
Пипам другия – и той. Излизам и очите ми се насълзиха. Питат: Какво става? Има ли някой? Колко са? – Двама, казвам. – Защо не ги събуди! – Ами май няма да се събудят, отговарям. Само заповядаха: „Надолу всички на кариерата!“ И това беше.
– В какво се състоеше работата?
– По мое време работата беше само вътре в самия лагер. Още не пускаха да се работи на външни обекти, както съм чувал, че е ставало по-късно.
Помня как Газдов често се заканваше: „Някой ако мисли, че може да стане птичка и да прехвръкне през оградата, аз ще стана герак и перушинка няма да позволя да прелети.“
Отначало бяхме в групи по 6 човека. Доколкото разбрах, после са ги намалили на по 5 души, но по наше време бяха по толкова. Пренасяхме всичко само с колички и тарги.
Впоследствие, когато сложиха вагонетките, нормата беше по 15 вагонетки на човек – около 30 кубика камък. Камъните, които товарехме на тях, трябваше да са големи. Не може да са малки, защото, ако не е повече от педя отгоре товарът на вагонетката, казват: „Тази не е натоварена“ и това означава, че след секунди този, който я бута, умира.
В началото ги бутаха по двама души. От всяка група, изпълнила нормата, веднага по един-двама се прехвърляха в по-слаба група, а от
последните две групи по двама-трима още същата вечер са убити. Зимно време даваха летни войнишки дрехи. Обувки – това, с което си отишъл.
Сутрин, ако му дадат таргата или чувала да си ги носи на гръб на някого, това означава, че от кариерата ще го свалят с тях – това беше закон.
– Колко души имаше в лагера?
– По мое време се поддържаше едно ниво – 240-260 души. Ако днес утрепят 7-8 души, това означава, че утре сутринта или следобед нови 7-8 до десетина са пристигнали в лагера. Имаше отделно и група от 80 души, докарана от Белене. Те бяха с присъди и на тях не посягаха. При тях нямаше убийства.
– Кой беше най-лошият надзирател?
– Когато дойдеше Газдов на кариерата, като погледне към някой от нас и после към някой от бригадирите си, например Шахо или Благо, с поглед едва ли не питаше този защо е още жив?
И само след секунди, докато се обърне, човекът вече го няма – утрепан.
Веднъж убийството на бай Иван, бащата на певицата Богдана Карадочева, за малко да стане повод за това и аз да не бъда между живите.
Охраняваха ни през двама души по един милиционер с куче и по един с шмайзер. Бях на няколко метра от него, когато го убиха.
Затичах се, хванах го и издъхна в ръцете ми.
В този момент Божидар, с когото бяхме в една група, извика предупредително: „Батееее!“ И аз докато се надигна, Шахо замахна да ме удари и мене.
Оттогава имам белези на крака и на ръката. Освен с тояга, той ходеше и с една метална пластина, провесена на синджир и подострена от двете страни като бръснач. От нея са ми белезите.
Въпреки че беше лято, беше облечен с ватенка, без ръкав. Като се спуснах към него, се увиснах на реверите му – туп една глава и той падна и седна на земята.
За щастие в този момент се спуснаха и други, дойде и Благо Магарето и извика Шахо да слезе долу, че Газдов го вика. Шахо само промърмори: „После ще се занимавам с тебе“ и отиде при началството. Това ме спаси от убийство.
Другото обстоятелство е, че в същия ден бяха докарали трима ученици – две момичета и едно момче от Бургас, и се занимаваха с тях. Прегрешението им било, че стояли на пристанището и „чакали американските моряци“ да дойдат. Както разбрахме по-късно, в действителност комсомолският секретар бил мераклия на едното момиче, но тя не му обръщала внимание и затова ги изпратили в лагера.
Още следобяд Газдов и Шахо започват да ги бият и да се гаврят с момичетата. Момчето помолило за вода. Хвалеха се, че се изпикали в едно войнишко канче, от тези, в които ни даваха яденето, подали му го и рекли: „Ето ти вода.“ Към 5:00 сутринта го умъртвяват.
Вечерта слизаме долу в спалното, но не можахме да мигнем. Цяла нощ се чуваха писъци. Не спяхме и защото знаехме, че Шахо влиза нощно време и души набелязаните.
Точно заради това слагахме и една кофа до вратата, за да не излизаме до тоалетната. Излезеш ли навън, връщане няма.
Дежуряхме по един да будуваме, за да дебнеме да не влезе Шахо. Висяхме с по един камък зад вратата, ако влезе, да го трепем.
– Какви други случаи помните?
– Имаше и един куриозен случай, в който двама родители, видни партийни деятели от Габрово, бивши партизани, чули-недочули, че имало изправителен лагер и решили да изпратят сина си, защото бил малко буен, та да го сплашат и превъзпитат. На втория ден го претрепаха. Майка му и баща му, разбира се, не са имали представа за действителните порядки при нас и идват след една седмица да си го търсят. Лъгаха ги известно време.
Накрая им казаха: „Опита се да избяга и там, където го гръмнаха, там го и заровиха.“ Надзирателите инсценирали, че погребано там наблизо в една нива. Поразровили с две лопати и сложили кръст отгоре. Добре, ама отива майката и вижда, че под кръста земята изобщо не е ровена и разбира, че синът не е погребан там.
Имаше един случай с едно момче Данчо от Пловдив, но то не е било по мое време, а го знам от другите лагеристи. Една седмица след като влезнал, на 19 януари е помолил да почерпи, като купи един-два килограма бонбони.
Йордановден било и явно е имал някакви пари в него. Газдов разпорежда да го вържат на пилона за знамето. През два часа го заливат с кофа вода – неописуем студ било, а Газдов се гаврил: „Още ли имаш желание да черпиш?“
Поливан е два дни и две нощи и издъхва там. Имаше нещо като сипейче до дървената тоалетна и там го хвърлили. Всички са го съжалявали и са плакали, но не смеят да шукнат, за да не ги сполети същата участ.
– Вярно ли е, че след това труповете са давани на свинете в Белене?
– Не искам да преувеличавам, за труповете разбрах чак на второто ни идване за възпоминанието в Ловеч, защото там имаше хора, които са били в Белене. Те разказват, че когато са ги карали да копаят канал, дълбок половин метър наблизо са виждали, че придошлата вода отмива брега и прасетата от свинефермата на остров Персин ги изравят и ги ядат…
– Как ви освободиха?
– Бях борец. Треньорът бай Коста Кючуков от Плевен искал да ме водят на републиканско, за да се представи добре окръгът. Поинтересували се за мене. И аз чувам, че от три дни питат за някой си борец, но не смея да се обадя.
И как да се обадя – наскоро преди това някой се беше обадил да ходатайства за едно момче, което беше щангист, и това стана повод да го убият.
Накрая, на 30 юли 1959 г., дойдоха треньорът Коста Кючуков, Панталей Димитров, председател на окръжния комитет на БСФС, Васил Петров, спортен организатор от нашето село, заедно с един, който мисля, че се казваше Христов и по начина, по който се държеше с Газдов, си мисля, че вероятно беше от Държавна сигурност. Беше същата сутрин,
когато се гавриха цяла нощ с учениците от Бургас, и Газдов още беше много пиян
Строи целия лагер и казва на този от ДС: Е, хайде да видиме кой е сега този борец, дето го дирим два дена и не се обажда?! Бате Васо казва: „Това момче ни трябва“ и ме посочва. „Тоя ли пъдпъдък е борецът?!“, учуди се Газдов и даде два пъти знак с ръка, което значи две крачки пред строя. Пристъпих аз. Обиколи ме Газдов един път, втори път ме обиколи, и като ме подминаваше, като ме излющи, паднах по очи.
Като станах, ухото ми скъсано. Наведе се, хвана ме за ключицата, направо ще ми я строши – защо не съм се обадил. Бате Васо му казва: „Що за обноски са това?“ А Шахо, който се беше подпрял на един голям кол му отговаря: „Ти да мълчиш да не те пратиме на неговото място!“ и го препсува. Бате Васо беше също добър спортист, а и беше от партизански род, леля му беше убита като партизанка на Голо Бърдо заедно с Пенка Михайлова.
Не се стърпя и му удари една глава, по същия начин, както го направих аз, когато убиха бай Иван. Спуснаха се да ги разтървават. На мене ми прилоша. Викам си: „Умиране има – отърване няма.“ Но тогава Газдов се намеси и каза на Шахо: „Марш там настрана и да не чувам звук!“ Влезнаха с Панталей и човека от ДС в канцеларията за около 10 минути. Най-после излезнаха и Панталей ми казва: „Хайде тръгвай, моето момче.“ А на мене краката все едно ми бяха залепени. Гипсирани. „Хайде, моето момче, свърши, хайде тръгвай“, подкани ме отново той. Бате Васо и той вика: „Хайде тръгвай бе. Тръгнахме лека-полека. Веднага под тунела, на двайсетина метра, беше спряла една „Варшава“ Накараха ме да се кача в нея. Преди да вляза в автомобила, само
спрях, загребах пръст,
заплаках, и я прибрах в джобовете си. След това я увих в една носна кърпичка. Оттогава съм я показвал само два пъти – че си пазя спомен от излизането. После ме закараха пред окръжния съвет на БСФС, а там цял рейс спортисти, чакат само мен, за да отидем за републиканското в Пловдив. Вкара ме на втория етаж в сградата на една мивка да се поизмия. Бях кафяв целият. Кърпата почерня.
Донесоха ми някакъв анцуг, като за човек 70 кг, а аз бях едва 44 кила. Като влезнах в автобуса, всички взеха да се побутват: Това ли е този от хулиганския лагер? Полека отидох до най-последната седалка и питам седящите момче и момиче: „Свободно ли е?“, а те само като ме видяха, веднага станаха и се преместиха напред. Помня само когато обратно минахме покрай лагера и веднага съм заспал. Събудих се чак в Пловдив. Като излизах на тепиха за среща, имах бинт на крака, на ръката и на главата.
Победих още на първата среща, и как няма да победя – Газдов ми беше казал, когато ме стискаше за ключицата, че ако не свърша работата, за която съм пуснат, жив няма да замръкна. Борих се в страх. Първа среща, втора среща, трета среща. Отстрани на съдиите седеше бай Хари Стоев. Той беше първият признат заслужил майстор на спорта в България, сподвижник на Дан Колов и мой първи учител. Беше грамаден – 115-120 килограма мъж и след всяка среща отивах да го прегърна и плачех. А той ме потупва и казва „Браво моето момче, не съм сбъркал с теб“ – все едно някой ми налива барут в кръвта. И на последната среща като надвих с туш така бях притиснал противника, че съдията ми казва: туш е бе, пусни човека, а аз натискам и не го пускам.
Станах републикански шампион в най-леката категория. Качиха ни на стълбичката да ни награждават. Медалът ми окачи Цено Ценов, който по това време беше почетен председател на ФИЛА. Явно като надвивах във всяка среща, бай Хари Стоев му е казал, че съм един от надеждните му състезатели и се е учудил, как след като толкова време не съм тренирал се справям с противниците.
Когато ми окачи медала, отново се разплаках. Пита ме защо плача, не се ли радвам, че това ми е първият медал. Бях дете на 18 години, още повече се разплаках.
В този момент пристъпи Васил от моето село, човекът, който най-напред казал, че има информация къде съм, и му каза: – Как няма да плаче, като знае, откъде е дошъл и къде трябва да върви. И му разказа за лагера. Ценов ме прегърна и казва: „Недей синко да плачеш, аз казва, Ценов да не ми е името, ако допусна да се върнеш там, откъдето са те довели.
Сега отиди да се изкъпеш и да се преоблечеш и ще ме чакаш тук при тази маса.“ Щях да се изгоря с врялата вода, но след десетина минути дойде и ми казва: „Идваш с мене в София.“
Живееше на улица „Чаталджа“ в собствена къща. Забележителен човек. Като капитан в царската армия е бил командир на танковата бригада в Горна Баня, но когато става 9 септември, въпреки че е имал разпореждане отгоре да започне бой с партизаните, той казва на бригадата: „Никой не ни дава право да стреляме срещу нашите братя и сестри“, обръща и с партизаните влизат в София. Тогава го правят генерал.
Станахме като неразделни приятели, обичаше ме като негов син. Беше ми казал: Ако някога някъде някой те арестува, кажи на най-близкостоящия до тебе при първа възможност да предаде на Цено Ценов от федерацията по борба.
– Има ли справедливост за хора като вас?
– Когато отидох за първи път на 12 април 1990 г. на среща с другите оцелели, около 40 човека, на мястото където беше лагерът, ми прилоша.
Паднах на волана, развикаха се хора наоколо и едва ме свестиха с вода
Подобно беше състоянието и на другите. Спомням си как след излизането от лагера гледах поне 20 пъти филма „Спартак“, който започва с робски труд в кариера. Той не се доближава и малко до ужаса в нашия лагер, но все плачех.
На възпоминанието се видяхме и с Божидар и Надя Дункин, тя ми беше като сестричка. Само ридаехме на раменете си. Когато днес ме карат да кажа или напиша нещо, то е само едно: „Никога, никога човешко насилие!“ Тогава видяхме и на входа на лагера една купчина наскоро изгорени документи. Беше валяло и по някои от останалите парчета видяхме, че това е документация от лагера. Имаше части и от прословутите придружителни писма, от които зависеше кой от задържаните ще оцелее. На някои от тях най-отдолу имаше един прословут гриф „НЗ“, който някои от бившите лагеристи тълкуваха погрешно като секретен код „хаш три“. Всъщност на езика на тогавашната милиция това означаваше “нежелателно завръщането” и беше равносилно на смъртна присъда.
Ходих навремето, когато се гледаше делото при Татарчев. Той беше заедно с Иван Григоров и ми казва: „Ела да видиш, твоя човек Газдов го закопчахме“. Казвам: „Разбрах – сложили сте му бял чаршаф, телевизорче, ВЕФ, даже и вестници и списания – Много добре, рекох, сте го прибрали, но защо не го настанихте, както бяхме ние – с дъсчените сайванти над нас и гледаме тиглите отгоре. Няма тюфлеци, няма дюшеци – направо на дъските и за възглавница си избирахме по един камък. Като убиеха някой с по-хубав камък-възглавница, не смеехме да го вземем. Суеверни бяхме, да не би да ни сполети неговата съдба.
Един път Мирчо Спасов държа реч пред строя. Тогава едно много интелигентно момче, Васко от Струмяни, се обади: „Другарю полковник, защо сме тук без съд и присъда, защо нямаме право да пишем и получаваме писма?“ Мирчо Спасов каза: „Вие сте събрани не за да изтърпявате наказание, не да оцелявате, а за
физическо и стерилно унищожаване, защото сте зародишът на гнилия американски капитализъм.”
Тогава набелязаха момчето. След една седмица Васко вече го нямаше.
За мен най-виновни са Мирчо Спасов и партията. На процеса казал, че било повеля на партията и трябвало да си храни децата, но за мене това бяха изроди, жадни за власт, да колят и да бесят.
– Изминаха 50 години от затварянето на лагера, какво ви вълнува днес?
– Учудвам се и често коментираме с други бивши лагеристи, защо дъщерята на бай Иван Карадочев, след толкова години, никога не дойде и не се срещна с мене. Казвам им, ако някой има контакт с нея, нека да каже, да се видиме да разкажа, да чуе две думи за баща си. Казвам къде съм, не съм от тези, които ги е страх и се крият. Питам всички управляващи и особено тези, които бяха преди сегашното управление, като се бият в гърдите и искат да гласуваме за тях:
Къде е истината? Колко наказани има досега? Има ли държавник, който да защитава такива като нас?
– Получавате ли някаква компенсация като репресиран?
– Не. През 2005 г. ме пенсионираха с 63 лева и 8 стотинки пенсия, а в момента получавам 124 лева и 25 стотинки.
Не зная и къде да диря. Къде е работил Газдов? Доколкото знам, никъде не се води лагерът, защото това не е официално предприятие. Чух по времето на царя, че ще дават по някакъв процент към пенсията. Тогава не успях да намеря никакъв документ за съществуването на лагера. Татарчев също не можа да ми отговори. Никъде не пише – в Ловеч имаше ТВО, никъде не пише, че Никола Симеонов Газдов е бил шеф на този лагер. Нито за Гогов, нито за Горанов. Искам да се запозная и с архива не заради себе си, а най-вече за да видя колко и кои са убитите, защото със сигурност те са многократно повече от тези 146 души, за които официално признаха.
Ако човек иска да бъде здрав, то първо трябва да бъде попитан, дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне. Хипократ Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден. Едмънд Спенсър
Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.
Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.
Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.
Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.
Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.
Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна,която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот.
Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.
Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.
Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.
Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.
Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.
Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.
Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА ВЪТРЕШНИЯ.
Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.
Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.
В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергияна психологическо и на емоционално ниво.
В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзтановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.
Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус. Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност е съвкупност от мисли, емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.
Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите.Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.
Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.
Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни. Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света. Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели и наблюдаваните програми на поведения.
Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.
Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.
Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила.
Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения.
Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи не се занимава с психологичните причини отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.
Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо ниво.
Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Неразбирането на целта и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.
Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.
Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.
ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.
Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.
В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.
Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.
Към негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.
В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от емоции и това е нормален процес. Проблемът настъпва, когато негативните емоции преобладават дълготрайно. Тогава човек става тревожен, подтиснат, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става особено податлив на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на болести.
Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите в повечето случай свят.
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си.
Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение.
Когато човек промени начина си на поведение срещу даден човек или ситуация това води до промяна и на самата ситуация или взаимоотношение. Всичко, което тръгва от нас, стига до другите, но винаги в даден момент се връща с по-голяма сила при нас. Когато човек създаде около себе си пространство на любов, разбирателство и радост, той започва да привлича същото в живота си. Когато човек промени начина си на мислене, действия и поведение, заобикалящият го свят също се променя. Новите мисли и модели на поведение, създават нови позитивни и благоприятни за личността ситуации.
Проявата на неуважение към другите е преди всичко проява на неуважение към себе си. Когато човек критикува, той смята, че неговият начин на възприемане на ситуацията, събитието и света е единствено правилен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно ниво е бавен и разрушителен процес, които води най-често до онкологични заболявания, наркоманна и алкохолна зависимост и злоупотреба. В момента, в който човек започне да критикува и осъжда, той започва да изпитва недоволство. От живота му си отиват радостта, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до силна агресия, насочена към външния свят, която предизвиква онкологични заболявания, кожни болести, язви, наркомании и алкохолизъм.
Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са подтисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите. Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания.
Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката.
Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания. Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.
Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това чрез промяна на мирогледа или чрез работа?!.. Работата – физическа, умствена, творческа, каквото и да е помага, но временно.
По- добре е да се научим да не си създаваме ситуации, които да предизвикват гняв у нас. Никой от околните не е длъжен на никого с нищо. Когато човек смята, че към него се отнасят несправедливо, той започва да се чувства обиден. Обидата е отговор на оскърбление, огорчение, причинена болка, загуба на самоуважение, насилие във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същност е дълбоко потискан гняв. А гневът, води до проява на агресия, а не в редки случай до сляпа ярост, при която човек се ръководи единствено от инстинктите си и може да извърши най- тежко престъпление, за което след това да съжалява цял живот.
Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си.
Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение.
Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за отмъщение води до травми, парези и нещастни случаи. Ядът е емоция, породена от неуспехи и поражения. Той води до натрупване на подсъзнателна агресия, към себе си, която от своя страна отключва поражения в черния дроб и в бъбреците. В живота няма успехи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това означава, че нещо трябва да се промени в начина ни на поведение, което ще доведе до различен резултат.
Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за които е готов в определения момент. Човек винаги избира как, с кого и по какъв начин да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със злоба, омраза, да сее интриги, да създава сплетни, клюки и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща отново и отново при него. Разрушителните мисли и чувства привличат подобни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и чувства също. Много хора постоянно са недоволни от себе си, от другите, от обстоятелствата, от времето и въобще от всичко. Те ежедневно се самонаказват и вгорчават своя живот и този на околните. Често това е породено от комплекси за малоценност, ниска самооценка, вина или страх. Постоянният страх води до язва, хипертония, натрупва стрес и привлича недоверие в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е липсата на доверие към себе си, към другите и към света изобщо. Доверието е производно на вярата. Ако човек иска да прогони страха, трябва да се вгледа в себе си и да намери причината, която го поражда. Тя винаги е скрита вътре в човека и в преживяното от него, в убежденията, във вярванията му и във формирания му мироглед.
Една от причините за страховете е вкопчването силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.
Всичко ценно трябва да бъде средство в живота, а не цел. Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, дълготрайно натрупаните негативни мисли водят до загуба на радост от живота. Водят до униние, което отключва тревожни прояви и депресия.
Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То винаги е съчетано с лицемерие и завист. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Ревността е едно от най-пагубните чувства. Чувство, което убива любовта, разрушава взаимоотношенията и води до сериозни заболявания. Личната история на всеки човек се създава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата индивидуална /лична/ информация. Съзнателното отношение се променя и обогатява постоянно, но подсъзнанието запаметява всичко преживяно и оказва влияние върху живота на индивида. Човешкият мироглед се формира отначало под въздействието на родителите, училището, обществото, медиите. С течение на времето се превръща в подсъзнателна програма на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.
Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушаване на хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предупреждение за належаща промяна и необходимост от ангажиране да поемане на лична отговорност за живота си. Когато човек иска да се откаже от някой вреден навик, най- лесно това става, ако си създаде друг, но полезен навик.
Болестта е такова състояние на тялото, което дава сигнал, че има нарушение на цялостта, или дисбаланс и липса на хармония между психично /духовно/ и физиологично / физическо/ ниво. Симптомите й са физически израз на психични, дълго време не разрешавани конфликти.
Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се разкъса цялостта му между психично, физично и ментално ниво.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта
– Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина – Амнезия – Страх , бягство от живота. – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите. – Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят. – Радикулит – Страх и безпокойство свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар. – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, подтиснат гняв неумение за изразяване на любов. – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството. – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина. – Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо. – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка, дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата. – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света. – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат. – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства. – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви. – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето. – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания. – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции. – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот. – Астма – Подтиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота. – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга. – Гърло, ангина, ларингит, фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, подтискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване. – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли. – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица. – Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание. – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо. – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане за безизходица. – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост. – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните силна зависимост от тях. – Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо. – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов. – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар – Заболявания на краката – Емоции свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота. – Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо. – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес. – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност. – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение. – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стреса и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови заболявания. – Алкохолизъм – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола, като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
Резюме: Статията от авторитетното списание „Ню сайънтист” е за научно изследване на свързаността на големите компании в световната икономика (статията е от бр. 2835, октомври 2011 г., виж тук).
Оказва се, че ядро от 1318 компании контролира пазарна мрежа, в която постъпват 60% от приходите в световната икономика. А по-малко от 1% от големи компании в тази мрежа, владеят и контролират към 40% от богатството в нея. Това дава храна на любителите на теорията на конспирацията, но всъщност учени казват, че групиранeто на компаниите в бизнеса наподобява структурите, които се образуват в природата от животински и растителни видове. Резултатите от изследването ще помогнат да се вникне в икономическата стабилност и да се влияе на пазара при кризи.
На фона на разрастващите се протести в света,* науката вероятно ще потвърди най-лошите страхове на протестиращите. Анализ на връзките между 43 000 международни корпорации разкрива относително малка група компании, главно банки, с несъразмерно голяма власт върху световната икономика.
Изводите на изследването предизвикаха известна критика, но според анализатори на сложни системи, чието мнение „Ню Сайънтист” потърси, то представлява уникално по рода си усилие да се „разплете” контрола в световната икономика. Според тях задълбочаването на анализа може да помогне за изнамиране на начини за стабилизиране на световния капитализъм.
За нюйоркското движение „Окупирай Уолстрийт” и протестиращите навсякъде по света идеята, че малцина банкери контролират голям дял от световната икономика може и да не изглежда като новина. Но изследването на тримата теоретици на сложни системи към Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих е първото, което излиза от рамките на идеологията и разкрива емпирично подобна мрежа от власт. То съчетава използваната отдавна математика за моделиране на естествени системи с подробни корпоративни данни, за да очертае собствеността в международните корпорации в света.
„Реалността е толкова сложна, че трябва да се отдалечим от
догмата, било тя теория на конспирацията или свободния пазар
– казва Джеймс Глатфелдер – Анализът ни се основава върху реалността.”
Предишни изследвания показват, че няколко международни корпорации притежават големи дялове от световната икономика, но те се състоят от ограничен брой компании и избягват непряката собственост, така че не може да се каже как това влияе върху световната икономика – дали я прави по-стабилна или по-нестабилна например.
Екипът от Цюрих обаче го направи. От базата данни “Orbis 2007″, която включва 37 милиона компании и инвеститори по целия свят, анализаторите изваждат всичките 43 060 международни корпорации и дяловата собственост, която ги свързват. После конструират модел кои компании контролират други компании чрез мрежа от дялова собственост и го съчетават с оперативните приходи на всяка компания, за да очертаят строежа на икономическата власт.
Трудът, който ще бъде публикуван в пълния си вид в PLoS One (б. р. – научно списание), разкрива ядро от 1318 компании с взаимосвързана собственост (виж илюстрацията). Всяка от тези 1318 компании имала връзка с две или повече други компании, средно били свързани с още 20-тина. Освен това въпреки че представлявали 20 % от световните оперативни приходи, излизало, че 1318-те компании колективно притежават чрез дяловите си участия повечето от световните големи блу чип* и производствени компании – „истинската” икономика – представляваща още 60 % от световните приходи.
Когато екипът продължил да разплита мрежата от собственост, открил, че в повечето случаи тя води обратно до
„суперобединение” от 147 още по-здраво взаимосвързани компании
– цялата собственост се държала от членове на суперобединението, което контролирало 40 % от общото богатство на мрежата. „Всъщност, по-малко от 1 % от компаниите можели да контролират 40 % от цялата мрежа”, казва Глатфелдер. Повечето били финансови институции. В Топ 20 влизали банките „Барклис”, „Джей Пи Морган” и „Голдман Сакс Груп”.
Според експерта по макроикономика Джон Дрифил от Лондонския университет стойността на анализа е не толкова в това, че се вижда как малък брой хора контролират световната икономика, а по-скоро вникването в самата икономическа стабилност.
Концентрацията на власт сама по себе си не е нито добро, нито лошо нещо, казва екипът от Цюрих, но взаимовръзките на ядрото могат да бъдат. Както светът научи през 2008 година подобни мрежи са нестабилни. „Ако някоя (компания) преживее срив”, казва Глатфелдер, „той се разпространява”.
„Тревожно е да се види колко взаимосвързани са нещата в действителност”, съгласен е Джордж Суджихара от Института по океанография в Ла Хоя, Калифорния, експерт по сложни системи и съветник на „Дойче Банк”.
Янир Бар-Ям, директор на Института по сложни системи в Нова Англия предупреждава, че според анализа предполагаемата собственост е равнозначна на контрол, което не винаги е вярно. Повечето акции от компаниите се държат от фондови мениджъри, които може да контролират, а може и да не контролират това, което притежаваните от тях компании вършат в действителност. Според него въздействието на това върху поведението на системата изисква допълнителен анализ.
Най-важното е, че като разкрива строежа на световната икономическа власт, анализът може да помогне за нейното стабилизиране. Намирайки уязвимите аспекти на системата, икономистите могат да предложат мерки, с които да попречат на бъдещи сривове да се разпростират в цялата икономика. Според Глатфелдер може да се нуждаем от
глобални антитръстови закони,
които в момента съществуват само на национално ниво, за да ограничат прекаленото вътрешно обвързване на международните корпорации. Суджихара казва, че анализът предлага едно възможно решение: компаниите трябва да бъдат облагани с данък за прекалено взаимообвързване, за да се намали този риск.
Едно обаче не съответства с някои от твърденията на протестиращите: суперобединението едва ли е умишлен резултат от конспирация с цел световно господство. „Подобни структури се срещат често в природата”, казва Суджихара.
Новодошлите във всяка мрежа се свързват предимно с високопоставени членове. Международните корпорации купуват дялове една от друга, водени от бизнес интереси, не заради световно господство. Както се окрупнява взаимообвързаността, така и богатството, казва Дан Браха от Института по сложни системи в Нова Англия: по същите модели парите текат към обвързаните на най-високо ниво членове. Изследването от Цюрих според Суджихара „е убедително доказателство, че простите правила, по които се управляват международните корпорации, водят до спонтанното възникване на силно взаимообрвързани групи.” Или както казва Браха „Твърдените на „Окупирай Уолстрийт”, че 1 % от хората притежават по-голяма част от богатството, отразява логична фаза от самоорганизираща се икономика.”
Затова суперобединението може да не е в резултат на конспирация. Истинският въпрос според екипа от Цюрих е дали то може да упражнява концентрирана политическа власт. Дрифил смята, че 147 са прекалено много, за да има тайно споразумение. Браха предполага, че се конкурират на пазара, но действат единно при наличие на общ интерес. Такъв общ интерес може да бъде съпротивата на промени в структурата на мрежата.
——————–
*Става дума за движението “Окупирай Уолстрийт” – б.пр.
**
Така нареченият “Син чип” – жаргон, използван за компании с много стабилни позиции в сектора си. Обикновено сините чипове се характеризират с големи приходи и печалби, а дейността им е по-слабо зависима от цикличността на икономиката. Традиционно те са включени във водещите борсови индекси по света и са предпочитани от инвеститорите – Бел. пр.
Топ 50 от 147-те супервзаимосвръзани копмании:
1. Barclays plc
2. Capital Group Companies Inc
3. FMR Corporation
4. AXA
5. State Street Corporation
6. JP Morgan Chase & Co
7. Legal & General Group plc
8. Vanguard Group Inc
9. UBS AG
10. Merrill Lynch & Co Inc
11. Wellington Management Co LLP
12. Deutsche Bank AG
13. Franklin Resources Inc
14. Credit Suisse Group
15. Walton Enterprises LLC
16. Bank of New York Mellon Corp
17. Natixis
18. Goldman Sachs Group Inc
19. T Rowe Price Group Inc
20. Legg Mason Inc
21. Morgan Stanley
22. Mitsubishi UFJ Financial Group Inc
23. Northern Trust Corporation
24. Société Générale
25. Bank of America Corporation
26. Lloyds TSB Group plc
27. Invesco plc
28. Allianz SE 29. TIAA
30. Old Mutual Public Limited Company
31. Aviva plc
32. Schroders plc
33. Dodge & Cox
34. Lehman Brothers Holdings Inc*
35. Sun Life Financial Inc
36. Standard Life plc
37. CNCE
38. Nomura Holdings Inc
39. The Depository Trust Company
40. Massachusetts Mutual Life Insurance
41. ING Groep NV
42. Brandes Investment Partners LP
43. Unicredito Italiano SPA
44. Deposit Insurance Corporation of Japan
45. Vereniging Aegon
46. BNP Paribas
47. Affiliated Managers Group Inc
48. Resona Holdings Inc
49. Capital Group International Inc
50. China Petrochemical Group Company
* „Леман” още съществуват в базата данни от 2007 г.
