Ракът е лечим!!! Лечение със сода – по Дейвид Айк

.

sodaСодата лекува Рак
Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо.

Цифрите са впечатляващи. Осем милиона хора по целия свят умират ежегодно от рак. Само в САЩ те са повече от половин милион. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Всеки четвърти! Лишихме се от много свои свободи, когато се съгласихме да ни „защитават от тероризма”. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.
Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбург лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.
Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпа на прираст на населението… Тези хора правят това, защото нямат душа.
Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива, както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари… Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се състояло в това, че той разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).
Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнената дейност на кандидата отслабват имунната система и водят до това човек да се чувства зле, както физически, така и психически”. Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида, и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”. Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган, или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера, и точно това традиционната медицина нарича рак.
Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броя на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена? Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което без да е доказано се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи методът му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства!
Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.
В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща, какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко…
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.
Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, капината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по грешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те считат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.
Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.
Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията – http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html от 22 януари 2009 г.
КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
1. Профилактика и лечение на рак.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отвикване от цигарите.
4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартритите, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100)
СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В организма на човека, животните и растенията, ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. При рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).
В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ù на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм, слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).
Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода, многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).
„Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).
Затова за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането.
elena-riorich-300x227Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „…Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.” „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).
„За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)
На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г. „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).
„Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965 Б.Н.Абрамов е записал от Майка Агни Йога „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).
Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбоната на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.
Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.

spiralata.net
Дейвид Айк
davidicke.com

Солта и лечебните й свойства.

.

saltТази информация напоследък обиколи интернет пространството, но тъй като е прекаленно важна и ценна, трябва да бъде разпространена максимално. Това е една от онези добре забравени тайни на доброто здраве, потънали в забвение поради изключителната им простота и достъпност, неподвластна на патентоване и масовизиране от фармацевтичните гиганти. Толкова прости е ефективни са обикновената сода бикарбонат, която се оказва бич за туморните клетки и гъбичките, камъкът зеолит (клиноптилолит), с който изобилстват Родопите и който извежда от организма на човек всевъзможни отрови, шлаки и болестни микроорганизми, толкова просто нещо като ММС (Miracle Mineral Supplement), което се бори успешно с почти всички патогенни микроорганизми, причиняващи над 90% от болестите.

Тези неща е нужно да се знаят и разпространяват. Защото е време Човекът да се пробуди и поеме отговорност за собственото си здраве, радост, щастие и благополучие.

Всички сме наясно колко е вредно да се консумират прекомерни количества сол. И подобно на бялото брашно и бялата захар сме причислили бялата сол към категорията “Бяла смърт”. Но какво не знаем за солта и за лечебните й свойства – четете нататък.

Този разказ го прочетохме в един стар вестник, но е интересен и решихме да го споделим с читателите. Не се учудвайте – става дума за солта, за обикновената готварска сол, наричана „бяла смърт”. Иска ми се в някаква степен да я реабилитирам.

През Великата Отечествена война работех като старша операционна сестра в полева болница с хирурга Щеглов. За разлика от другите лекари той успешно лекуваше ранените с хипертоничен разтвор на готварската сол. Върху обширна част на замърсената рана той налагаше рехава и напоена със солен разтвор голяма салфетка След 3-4 дни раната става чиста, розова, ако температурата е била висока, се нормализира и след това се слагаше гипсова превръзка. След още 3-4 дни изпращаха ранените в тила. Хипертоничният разтвор работеше прекрасно и почти нямахме смъртност.

Десет години след войната, се възползвах от метода на Щеглов за лечение на зъбите си, а също и кариес, усложнен от гранулом. След две седмици вече имах резултат. После започнах да изучавам влиянието на соления разтвор върху болести като холецистита, нефрита, хроничния апандисит, ревмокардита, възпалителните процеси в белите дробове, ставния ревматизъм, остеомиелита, абсцесите след инфекции и т.н. Принципно това бяха отделни случаи, но всеки път получавах своевременно положителни резултати. После работих в поликлиника и бих могла да разкажа за много трудни случаи, когато превръзката със солен разтвор се е оказвала по-ефективна от всякакви лекарства. Лекувахме хематоми, бурсит, хроничен апандисит.

Работата е там, че соленият разтвор притежава абсорбиращи свойства и изтегля от тъканите течността с патогенна флора. Веднъж, по време на командировка, наех квартира. Децата на хазяйката боледуваха от коклюш. Те кашляха непрекъснато и мъчително. Направих им превръзка от солен разтвор върху гърба за през нощта. След половин час кашлицата спря и до сутринта не се появи. След четири такива превръзки болестта изчезна безследно. В същата поликлиника, за която стана дума, хирургът ми предложи да пробвам солевият разтвор за лечението на ракови образувания. Първият такъв пациент беше жена с ракова бенка на лицето. Забелязала я преди половин година – за това време бенката е потъмняла, увеличила обема си и започнала да отделя сиво-кафява течност.

Започнах да й слагам напоени със солен разтвор пластири. Още първият път бенката изсветля и се умали, втория – като че ли се сви и спря да сълзи. А след четвъртия път се върна до първоначалния си вид. С петият пластир лечението приключи без оперативна намеса. Следващият случай беше младо момиче с аденом на млечната жлеза. Предстоеше й операция. Посъветвах я преди операцията да прави солени превръзки на гърдата за няколко седмици. Представяте ли си – не се стигна до операция. След половин година тя получи аденом на другата гърда и отново я излекува с хипертонични превръзки без операция. Срещнах я след 9 години – чувстваше се добре и дори вече не си спомняше за болестта.

Бих могла да продължа историите за вълшебни изцеления с превръзка от хипертоничен разтвор. За преподавателя от институт, който след 9 такива превръзки се избави от аденом на простатата. За жената с левкемия, която за през нощта ползваше памучната си пижама като превръзка с хипертоничен разтвор и за три седмици възстанови здравето си.

Но сега искам да обобщя:

1. Готварската сол като 10 процентов воден разтвор е активен абсорбатор. Тя изтегля от болния орган всичко нечисто. Но ще има лечебен ефект само, ако превръзката е хигроскопична, а това се определя от качеството на използвания за превръзка материал.

2. Солената превръзка действа локално – само върху заболелия орган или участък от тялото. Тъй като поглъща течностите от подкожния слой, попива течностите от по-дълбоки слоеве заедно с болестотворните микроби, вируси и органични вещества. По този начин, чрез действието на превръзката се обновяват течностите, прочистват се тъканите от патогенни фактори и като правило се ликвидират патологичните процеси.

3. Превръзката от хипертоничен разтвор на готварската сол действа постепенно. Лечебният резултат се постига в продължение на 7-10 дни, а понякога и повече.

4. Използването на разтвора от готварската сол изисква известна предпазливост. Примерно, не ви съветвам да използвате за превръзка разтвор, чиято концентрация е повече от 10 %, а в някои случаи дори е по-добре да е 8 % (всеки фармацевт ще ви помогне да приготвите разтвора).

Сигурно бихте попитали къде гледат лекарите, след като е толкова ефективен хипертоничния разтвор, и защо този метод не се прилага широко? Мисля, че лекарите са като омагьосани от медикаментозното лечение. Фармацевтичните фирми предлагат все по-нови и по-скъпи лекарства. За съжаление, медицината също е бизнес. Проблемът е, че хипертоничният разтвор е прекалено прост и евтин. А животът ме е убедил, че такива превръзки са великолепно средство в борбата с много недъзи. Примерно при настинка и главоболие правя превръзка около главата през челото и тила за нощния сън.

След час-час и половина настинката изчезва, а до сутринта и главоболието. Още с появата на всяко простудно заболяване, започвам с превръзките, а ако съм изтървала момента и инфекцията е проникнала в гърлото и бронхите, то правя пълна превръзка с две локализации – първата обхваща главата и шията (от 3-4 слоя мека и тънка тъкан), втората – на гърба (от 2 слоя влажна и 2 слоя суха марля) обикновено за през нощта. Достатъчни са 4-5 такива процедури, като при това продължавам да си ходя на работа.

Преди няколко години моя роднина искаше съвет за дъщеря й, която имаше остри пристъпи на холецистит. В продължение на седмица й слагах памучна превръзка, където е локализиран болният черен дроб. Сгъвах на 4 ката кърпата, напоявах я със солевия разтвори го оставях за през нощта. Превръзките за черния дроб се налагат от основата на лявата млечна жлеза до средата по напречната линия на стомаха във височина. А в ширината си обхваща гръдната кост и от средата на корема отпред до гръбнака отзад. Бинтова се плътно с един широк бинт, стегнат на корема. След 10 часа се сваля и на същата област за половин час се слага топла грейка. Това се прави, за да може чрез дълбоко затопляне, да се разширят жлъчните пътища, за да може свободно да достигне до стомаха, сухата и сгъстила се жлъчна маса. Затова грейката в този случай е наложителна. Що се отнася до момичето, минаха доста години от това лечение и тя не се е оплаквала от подобни проблеми.

Не искам да давам адреси, имена, фамилии. Ако искате вярвайте, ако искате – не, но 4-слойната солева превръзка с памучно парче, наложен на двете гърди за 8-9 часа през нощта, помогна на жена да се избави от рак на млечната жлеза за 2 седмици. Моя позната с помощта на солени тампони, сложени директно в шийката на матката за 15 часа, се справи с рака там. След 2 седмично лечение разсейките намаляха 2-3 пъти, огнището стана по-меко и спря растежа му.

Няколко думи за технологията на солевите превръзки. Соленият разтвор може да се ползва само като превръзка, а не като компрес. Концентрацията на солта не трябва да надвишава 10 процента, но и не трябва да е по-малка от 8 процента. Превръзката с по-високо процентен разтвор може да доведе до разрушаване на капилярите в тъканите, където е наложен. Много е важен избора на материала за превръзка. Той трябва да е хигроскопичен, т.е. лесно да попива и без остатъци от мазнина, вазелин, спирт, йод, затова и мястото на превръзката трябва да се почиства. Най-добре е да се ползват ленена и памучна тъкан (кърпа), употребявана много пъти и толкова пъти изпирана. В краен случай можете да ползвате и марля. Последната се слага на 8 слоя, докато другите посочени – в 4. При налагането на превръзката, разтворът трябва да е достатъчно горещ. Превързочният материал се изтисква средно – нито да е сух, нито много влажен. Върху превръзката не се слага нищо, но може да се бинтова или да се прикрепи с лейкопласт. И това е всичко.

При различните белодробни процеси (изключваме кръвотечения от дробовете), е най-добре превръзката да се слага на гърба, при което да се спазва локализацията на процеса. Гръдният кош се бинтова достатъчно стегнато, без да нарушава дишането. Коремът може да се бинтова по-стегнато, тъй като през нощта се разхлабва и така вече не действа. На сутринта след свалянето на превръзката, е добре материалът да се изплакне хубаво с топла вода. За да прилегне добре към гърба, слагам върху влажното платно навита в цилиндър марля върху гръбначния стълб между лопатките и тогава бинтовам.

Ами това е всичко, което исках да споделя с читателите. Ако имате проблеми и не можете да ги решите в медицинските учредения, възползвайте се от солевите превръзки. Този метод не е сензационен, а е прост.

Мартина Иванова (svoizbor.com)

Този рай води в ада!

.

3102355_f9cbee5fВсички статистики ни показват като най-големите песимисти в света. Ами сигурно защото в Германия, ако са недоволни от едно, са доволни от друго. Сигурно така е и в повечето европейски страни (хайде засега да се ограничим с Европа). А у нас нещата се получават наопаки. Политиците ни са по-дебелокожи и не чувстват бодлите на народното недоволство. Ама и то, дори да го наричаме „народно”, не е всенародно, защото и народът ни е дебелокож и не реагира масово, гръмко и непримиримо на несвършващата поредица от техни безобразия. Тя затова няма и да свърши.
Но аз се опитвам да разнищя защо се случи така у нас, а не е същото в другите страни.
Минах в мислите си през познатите версии за това, че преходът беше организиран плавно и безболезнено от самата Комунистическа партия, което ù позволи да смени червената рубашка, като се преоблече в по-приемливи дрешки, и да си създаде две удобни сателитни партии от свои бивши агенти и послушковци (ДПС и СДС). Така стъпих на хлъзгавия лед от истини, които отдавна са изтъркани, известни на всички и непроменими. Но все пак тези измамни перестройци съградиха фалшивата фасада на нашия преход, на която с големи букви написаха „СВОБОДА”. Скриха се и се окопаха зад нея, а ние останахме отпред, хипнотично вперили поглед в тази мечтана дума, на която безрезервно ни се прииска да повярваме.
Когато човек иска да вярва в нещо, той си вярва, въпреки слабите гласове на прозорливите, които се опитваха да се пообадят и да променят туй-онуй. Но нямаше нито кой да ги чуе, нито кой да тръгне подире им.
Внезапно си спомних високия глас на един млад (тогава) певец, който натрапчиво и прозорливо повтаряше в припева си:
„Този рай води в ада!”
Тогава никой не го разбра.
Сега проумях смисъла.
Раят на внезапната свобода, в която всички смаяно и възхитено се озъртахме, която изобщо не можахме да осмислим и нямахме нито компетентността да я изградим, нито рефлексите да защитим, ни отведе право в Ада на псевдодемокрацията. В този Ад, в който пребоядисаните или новопокълналите политици нямат морал, нямат скрупули, но имат страховити апетити и огромни джобове.
Във всяка друга държава, където демокрациите са се градили бавно и постепенно, гражданите са успели да си създадат също бавно и постепенно механизми и организации, с които да контролират своеволията на политиците си. Но ние, които внезапно попаднахме в Рая на „свобода за всичко”, докато се нарадваме, нагледаме и начудим, не съумяхме да изградим граждански механизми и законови правила, подобни на техните. А не ни и хрумваше в нашата наивна доверчивост, че такива неща ще ни трябват. Въобразявахме си, че като има демократични закони, те просто ще трябва да се спазват от всички и Раят на нашата внезапна свобода ще се превърне от самосебе си в Рай на мечтаната демокрация.
Е, да, ама не стана!
И сега как да заставим магистратите да съдят по справедливост, еднаква за всички, и да са отговорни за решенията си? Как да ги контролираме, когато примижават с око, ако искат да угодят на този или онзи властник, и недовиждат безобразията му? Същото се отнася и до прокурорите! Същото се отнася и до полицията. Как да ги заставим отново да прочетат и най-вече да спазват „Обществения договор”?
Докато ние зяпахме щастливо сринатите граници около себе си, те си оградиха с бодлива тел и минни полета териториите на своите власти и бизнеси, като неуморно през цялото време втълпяваха на тези, които бяха склонни доверчиво да ги слушат: „Ние мислим за вашето бъдеще. Ние се грижим да опазим интересите на България. Ние ще ви измъкнем от мизерията, от жалкото заплащане на труда ви и несправедливите пенсии. Ние… Ние… Ние!”
Повтаряй дълго една лъжа и ще видиш какво ще стане! Ние видяхме – тя все повече започна да звучи като истина в ушите на онеправданите.
Има онеправдани.
Но повечето от тях не проумяват, че тези, които ги успиват с добри думи, вършат зли дела.
Но така е. Раят на внезапната свобода ни стовари вкупом в едно поле от тръни (не на зелената морава, която си фантазирахме) и ни свари неподготвени и напълно беззащитни. Затова сега всичко наоколо ни боде.
Онзи Рай, чиито врати се разтвориха пред жадните ни погледи преди 24 години, ни доведе право в този бодлив, тъмен и безперспективен Ад, в който се намираме днес.
Не сме виновни, че не знаехме как да проправим верните пътеки натам, където ни се искаше да стигнем. Не сме виновни, но сме потърпевши и ако сами не се спасим, няма друг да ни отърве. А ето че не знаем как. И дори да твърдим, че не искаме повече така, и месеци наред да викаме „Оставка!”, ние пак сме толкова наивни и беззащитни, колкото и тогава, когато стената се срина.
Но въпреки това убедено ще стоя на позицията, че бездействието не би довело до никаква промяна, а всяко действие, колкото и обречено да изглежда, може все пак да спечели последователи и да не се окаже толкова обречено.
Не сме виновни и за това, че децата ни бягат в чужбина. Ами щом няма граници, щом Раят ни се е превърнал в Ад, как да ги задържим? Как да ги убедим „да поправят” ситуацията? Как да им дадем надежда, че този Ад може да стане Рай? Как да им я дадем, като и ние вече нямаме? Но ще цитирам себе си от последния си роман:
„Харесвам безогледните оптимисти и изгубените каузи. Те винаги дават резултат. След време, за други хора… Макар обикновено да са пагубни за тези, които ги бранят.”
Затова не искам да се предавам. Не се предавайте и вие!

Галя от Мрежата

Иване, Иване… Специалист по какво беше?

.

Вижте дипломата на Иван Костов – четворка по математика и тройка по биология! Как е станал доцент?!

костов диплома

.

Доцентът по икономика и премиер на България Иван Костов е с общ успех от гимназиалната си диплома „Много добър 4,68“, има тройки по биология и немски и четворка по математика и физика!

Това разкрива дипломата му от 18-а гимназия в София, която се публикува за първи път в сензационната премиерна книга на политолога Антон Тодоров „Шайка. Бойко, Росен, Цецо и другите“.

Четивото, което разбулва невероятни тайни за управляващите в България, ще залее всички вестникарски будки и книжарници идния понеделник. Сега в аванс ПИК пуска дипломата на Костов, предоставени ни любезно от автора Антон Тодоров.

„Как човек с такива средни оценки по-късно е завършил политикономия във ВИИ „Карл Маркс“ и математика в Софийския университет, ей богу, нямам никаква идея“, е лаконичния коментар на автора на книгата „Шайка“.

http://pik.bg

Мейл адресите на парламентарните ‚айдуци от Столетницата

.

Приятели, засвидетелствайте „любовта“ си към слугите на народа…

Yanaki Stoilov <363is@nt52.parliament.bg>
Angel Naidenov 2 <a.nay@abv.bg>
a_rusenova@abv.bg
Aleksi Aleksiev <aleksievi1976@abv.bg>
Aleksandar Paunov <alexanderpaunov@abv.bg>
Georgi Andreev <andreev.vetrino@gmail.com>
Ani Dimitrova <ani.dimitrova.dimitrova@gmail.com>
Atanas Merdzhanov <atanas.merdjanov@parliament.bg>
Atanas Padev <atanaspadev@abv.bg>
Borislav Gutsanov <borislav.gutsanov@parliament.bg>
Sergei Stanishev <chairman@bsp.bg>
Dora Yankova <d_1960@abv.bg>
Jordanka Jordanova <dancheto_koleva@abv.bg>
Deniza Karadjova /Zlateva/ <deniza.karadjova@gmail.com>
Deyan Dechev <deyan.dechev@gmail.com>
Dimitar Dabov dimitar.dabov@parliament.bg
Kiril Dobrev <dobrev_k@abv.bg>, 
Dobrin Danev dobrin.danev@abv.bg
Dragomir Stoinev <dstoinev@yahoo.fr>
Ekaterina Zayakova ekaterina_zaqkova@abv.bg
Emil Kostadinov <es_kostadinov@yahoo.com>
Evdokya Asenova evdokya_asenova@abv.bg
Georgi Markov <g.nmarcov@abv.bg>
Georgi Anastasov ganastasov@abv.bg
gechev@dir.bg, Dimitar Gorov <gorov.dim@gmail.com>
Georgi Svilenski gsvilenski@abv.bg
Georgi Gyokov gyokov_old@abv.bg
Milka Hristova <hdmilka@abv.bg>
Hristo Monov hr_monov@abv.bg
Plamen Zhelyazkov ikomik@abv.bg
Iliya Batashki <iliq_batashki@abv.bg>
Iliana Iotova ilyana@ilyana.info
Ivan Todorov Ibrishimov iv.zab@abv.bg
Ivan Ivanov <ivan1.2000@gmail.com>
Madlen Ivanova ivanova_madlen@abv.bg
Yordan Mladenov <j.mladenov@abv.bg>
Zhara Peneva jara75@gmail.com
Zhelio Boychev jboitchev@abv.bg
Kalin Milchev kali7904@abv.bg
Petar Kanev <kanev@demax.bg>
Kiril Dobrev <kirildobrev7@gmail.com>
Anelia Klisarova <klisarova@gmail.com>
Kornelia Ninova <kornelia.ninova@dir.bg>
Krasimir Yankov <krasiyankov@yahoo.com>
Anton Kutev <kutev.bsp@gmail.com>
Emil Rainov <life4all@abv.bg>
Mihail Mikov <m.mikov@mail.bg>
Margarita Stoilova <margaritast@abv.bg>
Mariana Radeva Boiadjieva <mariana_r_b@abv.bg>
Martin Zahariev <martin@eyevision.bg>
Milko Petrov Bagdasarov <mbagdasarov@abv.bg>
Mihail Balev <mbalev@mail.bg>
Maya Manolova <mm65@abv.bg>
Mladen Cherveniakov <mpetrovch@abv.bg>
Metodi Kostadinov <mteoharov@abv.bg>
Mariana Toteva <mtoteva76@abv.bg>
Krasimir Murdzhev <murdjev06@mail.bg>
Nikolai Malinov <nikmalinov@abv.bg>
Nikolay Petev <nikolay.petev@parliament.bg>
Parlamentarno napravlennie <npd@bsp.bg>
Penko Atanasov <penkoa@abv.bg>
Petar Dulev <petar.dulev@parliament.bg>
Petar Kurumbashev <peter@nat.bg>
Philip Popov <philip_stefanov@abv.bg>
Plamen Slavov <plamen.slavov@yahoo.com>
Petar Mutafchiev <pmutafchiev@abv.bg>
Lazar Popov <popovL@abv.bg>
poresharski@abv.bg
Stefan Lambov Danailov <prof.st.danailov@parliament.bg>
Rumen Iontchev <r.iontchev@gmail.com>
Rosen Malinov Malinov <rosen_malinov@abv.bg>
Siyana Fudulova <s.fudulova@gmail.com>
Stefan Tanev <s.tanev@abv.bg>
Stanislav Vladimirov <s.vladimirov@abv.bg>
Atanas Zafirov <sarafovo@abv.bg>
Smilyana Nitova <sm_nitova@abv.bg>
Spas Panchev <spaspanchev@abv.bg>
Yanaki Stoilov <stoilov@bsp.bg>
Strahil Angelov <strahil.angelov@gmail.com>
Svetla Bachvarova <svbachvarova@abv.bg>
Tanyu Kiriakov <t.kiriakov@gmail.com>
Tanya Andreeva <tanandreeva@gmail.com>
Tatyana Burudzhieva <tburudjieva@gmail.com>
Tasko Ermenkov <termenkov@gmail.com>
Todor Balchev <todorbsp@abv.bg>
Boris Tzvetkov <ubs_bulgaria@yahoo.com>
Vasil Milanov Antonov <v.antonov@abv.bg>
Valentina Bogdanova <valentina.bogdanova@abv.bg>
Valeri Zhablyanov <valeri_jablyanov@mail.bg>
Vania Dobreva <vdob@abv.bg>
Dimcho Mihalevski <vicemayor@mail.bg>
Yavor Gechev <yavor.gechev@gmail.com>
Yavor Kuiumdjiev <yavorku@yahoo.com>
Yordan Stoykov <ystoykov@abv.bg>
Dimitar Kochkov <zloko@mail.bg>
Zahari Dimitrov Georgiev <zdg.bg2005@gmail.com>

Иван Костов – Срутилата се ДС легенда*

20101029.wzpivtazhq.

Вчера, когато прочетох позицията на „Ранобудните студенти“ написах следното: Мдаааа….лесно се мътят и палят младите мозъци – особено от техните преподаватели… Познат ми е почерка – аз също съм била негова студентка, а после и член на тази партия, докато не лъсна голата истина… Голям теоретик и добър ученик на преподавателите от АОНСО… Познахте ли кой е той?!? Затова и предпочетох по – простичкото говорене и делата…
Имайте търпение да прочете това малко дълго писание – то дава обяснение за много неща и затова днес ще продължа простичко ще се опитам да бъда конкретна, за да ме разберете всички!
Познавам Иван Костов от времето, когато преподаваше политическа икономия на социализма – водеше ми упражненията и точно затова ми се провидяха до болка познати детайли. Всичко, което пишат критично за него, е вярно, но има още мнооого за казване от времето, когато беше политик… Аз ще се постарая по памет да изредя няколко важни според мен факта, но анализа оставям на вас…
– Сигурно се чудите как той се озова в НБУ като анализатор! Просто е – по негово време бе подарена за 0/нула/ стотинки сградата на бившото държавно АОНСУ на частния НБУ, така че има заслугата да се приюти там. Хората, които бяха ощетени с този подарък, кучета ги яли.
– За тези които помнят: Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
– Костов беше този, който отказа да направи лустрация на ченгетата, което направиха във всички бивши соц. държави и затова сме и на този хал
– Костов направи възможно най – дивашката приватизация и с егоцентризма си и всичките си действия през онзи период си помогна на Държавна Сигурност да унищожат СДС .
– ДПС е във властта именно благодарение на И.Костов – той я вкара в коалицията ОДС – някои сигурно ще си спомни. Лично помня как бе освиркан Доган, на митинг на ОДС пред Ал. Невски, когато Костов го представи за аплодисменти .
– По времето когато беше мин. председател Костов бяха фалирани и разпродадени на безценица всички работещи предприятия.
– Днес да обясни на ограбените и измамени от него българи за 12-те % от ТЕЦ“Марица изток“1, които притежава и заради които НЕК изкупува тока по 120 лв. МВт, което пък вдига нашите сметки, за Нефтохим, където той държи над 50% от акциите с офшорки .
– унищожи икономиката – махна забраната на Жан Виденов за приватизация на 300 стратегически стопански обекти, спря блоковете на Козлодуй заедно с Кунева.
– Заради него няколко стотин хиляди млади Българи загубиха работата си по време на приватизацията , когато предприятия и цели звена се продаваха за по 1 долар .
– Иван Костов доведе и вкара в политиката и Христо Бисеров. Но Бисеров проигра шанса си с „Нефтохим“. Това е най-скандалната сделка в историята на приватизацията. „Нефтохим“ бе продаден 31 пъти по-евтино от реалната цена. Това сподели скоро бившият активист на СДС и прогледнал Едвин Сугарев. Знаеше се в СДС, че който от местните лидери иска да уреди нещо с приватизацията, трябва да се обърне директно към Христо Бисеров“.

Помните ли трите мита за Костов ?
Ето ги – заедно с факти за развенчаването им:
ПЪРВИ МИТ: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Това твърдение е абсурдно? Отговор е в биографията му. Той е от стар сталинско-червен род, за което свидетелства лично леля му. Бил на обучение в СССР, чрез ходатайство от вуйчо му и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност -„Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Помислете малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?!
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
ВТОРИ МИТ: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си. Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация.
МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна.
НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация.
БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор. ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
ТРЕТИ МИТ: Иван Костов спасил България
Иван Костов не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов не се и опита да спаси българските медици в Либия, а зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?!
Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България?! Едно е ясно, че не е спасил, а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов – „Олимп“ придобива:
Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще .
Да не забравяме, че и Б.Борисов в началото на мандата на ГЕРБ му гласуваха доверие, на Костов и му повериха комисията за контрол на ДАНС, помните ли?
Такива поразии направи той тогава, че сега това което става е и негова функция… службите които по принцип са призвани да ни защитават именно от това, което направиха монополистите….
Сигурно и затова игра в отбора на Сергей Игнатов като окрадоха ФНИ – сега да се наместят всичките 5-ма ДСБ-ри в НБУ?!
Този „назначен“ от БКП демократ – безсрамник, който излъга надеждите на българите отново опипва почвата дали да изпълзи. Може да ме гони параноята вече, но виждам почерка му в протестите на децата ни и ако това е така, това точно ще го закопае!!!
Интриганта-почитател на Макиавели, чиято любима дума е ХОРАТА … Който му иска съветите по-добре да си направи харакири.
Правилно Борисов го нарече Гавгамел.
Показателни са и думите на Костов: “В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
Този НАГЛЕЦ не спира да се навира в очите на ограбените и измамени от него българи! НО НИКОЙ и НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!
Това е от мен-някои неща зная и помня, други ги има в нета – можете сами да си ги намерите!
За пореден или за последен път разбирам колко е прав Бойко Борисов с прозрените си още в началото на управлението на ГЕРБ за „мините“ заложени от предишните… И затова чуйте песента – тя е подходяща за ГЕРБ и Бойко Борисов!

Галя Атанасова (Фейсбук)

*) Заглавието е поставено от автора на блога, защото авторката на материала не беше поставила такъв, а първия е на мнение, че подобно заглавие обрисува доста точно контекста на изложеното

Как да преживеете сърдечна атака, ако сте сами?

.

138363769244407Често се случва хората да са съвсем сами, когато преживяват сърдечен пристъп. Ако изведнъж почувствате, че сърцето ви бие „погрешно“ и сте близо до припадък , имате само около 10 секунди , преди да загубите съзнание.
В същото време, всички жертви на сърдечни пристъпи могат да си помогнат сами . За да направите това, опитайте се да не се паникьосвате и да не губите съзнание – започнете да кашляте, колкото сила имате. Всеки път преди да кашляте поемайте дълбоко дъх. Кашлицата трябва да бъде дълбока и продължителна, все едно трябва да изкарате някаква досадна и огромна храчка от гръдния кош.
Вдишванията и кашлицата трябва да се повтарят на всеки 2 секунди, без прекъсвания или спирания, до пристигането на медицинска помощ, или до момента, когато сърцето започне да бие отново в нормален ритъм.
Дълбоките вдишвания позволяват на кислорода да проникне в белите дробове, а кашлицата е един вид компресия. Това помага на сърцето и кръвта да започне да циркулира отново. Този натиск върху сърцето му помага да постигне своя нормалния ритъм. По този начин жертвите на инфаркт могат да спасят положението, поне докато пристигне лекар. Кажете го на възможно по-голям брой хора. Това може да спаси човешки живот.
Специалистите кардиолозите гарантират, че ако поне един сподели тази информация с 10 души , най-малко един живот може да бъде спасен.
.
http://bolime.net/

Няма попътен вятър за кораб без посока

.

4-011-300x300Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.

Всеки трябва да има някаква цел в живота си и да се бори да я постигне. Именно това дава смисъл на човешкия живот. Човек се радва за всяка постигната цел, а при всяка несполука е нещастен. Но той не трябва да склонява глава и продължава да се бори. Само когато желае нещо много силно и истински вярва, че то може да стане реалност, желанието му може да се превърне в действителност. Човек е като кораб в открито море. Той сам трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до брега. Човек винаги трябва да има нещо, към което да се стреми, нещо, което да осмисля живота му, което да го кара постоянно да гледа напред и никога да не се отказва.

Не е толкова важно колко често си поставяме цели. По-важно е каква и колко смислена е целта, която сме си поставили. Има ли тя смисъл и ще ни помогне ли да напреднем в живота? Човек с неясна цел или, казано по друг начин, „Човекът, незнаещ своето пристанище”, няма нищо, за което да се бори, да иска да постигне и да се зарадва от крайния успех.

Всеки трябва да има цел в живота си, която да преследва и за която да се бори. Всеки трябва да знае кое е неговото пристанище, защото, ако не знае, за него попътен вятър няма да има никога.

Попътният вятър всъщност са мечтите или целите му, които го водят напред. Ако нашите мечти са остров и ние сме насред водата, безспорно ще ни се наложи да положим усилия, за да достигнем до брега – до нашите мечти, и те да станат реалност. Човек трябва да има мечти, да се стреми да ги постига и по този начин да си доставя лично щастие. Човекът без мечти е като лодка без платна. Той не знае накъде да поеме в това голямо море. Има много брегове пред него, но той не знае кой бряг търси, не знае какво иска. Поради тази причина много пъти той може да се почувства нещастен.

Човек трябва винаги да е готов да се отдаде на търсенето на път за постигането на своите мечти и цели. Само така може да достигне до своето мечтано пристанище. Всеки би желал да спре да се подмята във водовъртежа на живота и да си отдъхне в едно сигурно пристанище. Именно целта, към която се стреми човек, определя до голяма степен приоритетите и ценностите в живота му.

Човекът е като кораб в безкраен океан. Този океан му предоставя безброй пристанища. За да се стигне да правилния бряг, е нужно да се определи правилната посока към него. Ако човек няма определена цел, корабът няма посока. Няма как да се стигне да пристанището, което не е известно. Безкрайният океан е човешкият живот, а посоката на кораба са неговите решения. Когато не знае къде отива, няма попътен вятър за него. Който не плува за никъде, за него няма да има попътен вятър.

Само за потъналия кораб няма попътен вятър. Докато човек все още е жив, докато може да се движи, мисли, чувства, усеща, обича: докато животът е все още в него, не му оставя нищо друго, освен да го живее пълноценно, за да се чувства удовлетворен от него. Нужна е само положителна нагласа и положителен поглед в бъдещето. Само когато вятърът бъде пуснат да задвижи платната, може да заведе човека до райските острови и места, на които ще му поднесат желаното щастие. Но човек никога не трябва да спира да иска това.

Животът е огромно филмово студио и ние сами пишем сценария на свой собствен филм. Човек винаги трябва да знае какво иска, да има цел и да търси път да я постигне. А за да я постигне, трябва наистина да знае какво иска и какво търси. Има ли цел, ще намери и път. “Човек расте с растежа на целите си”, казва Ф. Шилер.

Всяко човешко същество трябва да има свои цели. Ако иска да стигне някъде, всеки трябва си постави големи или малки цели. Хората са единствените създания със свободна воля. С помощта на целите животът им престава да е безсмислен. А ако ги няма целите, животът му, подобно на лодка без гребла, го отвежда натам, където е течението. Също като листото в този поучителен разказ. Ето какво разказва той:

Вятърът и листото станали много добри приятели. Вече вятърът не отвявал листото навсякъде. “Кажи ми, приятелю, аз ще те отвея там, където ти пожелаеш”, казвал той на листото. Листото се замисляло дълго, но нищо не му идвало на ум. Вятърът го попитал отново: “Хайде, кажи къде искаш да те отвея?” Листото отново се замислило дълго, но пак нищо не му хрумнало. “Не знам, приятелю, нямам никаква идея. Ти ми кажи какво да пожелая от теб?”, отвърнало му листото. Отговорът на вятъра бил следният: „Каква полза от това да бъдеш приятел с вятъра, щом не знаеш къде искаш да отидеш. Ще бъдеш отвян натам, накъдето те насоча аз.” След това листото било отвяно отново без посока Но този път този, който го отвявал, е бил неговият приятел.

Човек е осъден да остане на едно и също ниво, ако не е определил целите, които трябва да постигне, и не е планирал своето бъдеще. Напредват само тези, които полагат усилия да постигнат целите си. Този, който не е очертал своя път, е обречен да живее като листото, което се отвява навсякъде от вятъра. Думите: „Никой вятър не може да помогне на кораба, който няма посока” описват резултатите от човешкото безцелие. Хиляди ветрове на възможности повяват покрай него, но той не знае какво иска да направи. Понеже няма цел, не знае и как да използва предоставените му възможности. Докато не вярва, че ще постигне нещо, никой не е готов да го спечели. Желанието да го постигне определя колко готов е за това.

Всеки човек на този свят трябва да знае какво иска. В противен случай ще бъде отвян от едно място на друго, без никаква посока, подобно на на листо.

Сейджан Али (herkul.log.bg)

Не съществува филм „Морал в политиката”!

.

politik_moralИскаме морал в политиката! Това е новият лозунг. Това е моторът, сърцето и душата на студентската окупация. Това е мотото и духът на протестите през последните месеци. Само че морал в политиката няма. Заблуда и глупост е неговото искане. И не защото го е казал Макиавели още в края на XV век, а защото историята на човечеството учи на това.

Моралът в политиката е утопия. Точка.

В България нещата са още по-опростени. Цялата философия на българската политика е събрана от десетилетия в едно изречение: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Нахално до физическа нетърпимост.

Моралът в политиката е невъзможен априори и това е доказано от психолозите. В политиката попадат предимно безнравствени хора. Но техните егоистични стремежи, както казва Патрик Бюкенън, могат да се използват за благото на обществото. Ако обществото има мозък и го използва.

Примерите са безброй. Посягам към тях без някаква система и ред.

„Черните вдовици” се считат за висш морален връх в някои мюсюлмански общности и страни. Но нали точно „черните вдовици” участват в масови убийства на мирни жители, а често и на деца? Такава е обаче политиката на джихадистите. Такава е тяхната логика. Дори са измислили секс джихад – всяка жена е длъжна да задоволява сексуалните нужди на членовете на Ал Кайда. Това е истински морално! Неморално е обаче ако си покаже лицето пред непознат. Ето ти непонятна за нас политика.

Американските тайни служби слушали германския канцлер Ангела Меркел. От години. Германците са потресени. И французите са потресени, че е подслушван техният президент. Не било морално да го правят партньори. Да де, ама го правили.

Американците на свой ред заявяват, че това е политика на „активната защита”. Разбирате ли? Не искали нов 9/11, нови атентати и жертви, затова слухтели навсякъде. Мнозина осъждат подобна политика, но в същото време половината свят напира да живее в САЩ. Хем американската политика е неморална, хем жадуваме точно тя да ни управлява и закриля. Парадокс. Сигурно девизът на тези хора е да правят винаги това, което трябва, ако ще самите те да са учудени от себе си.

Друг пример. Сталин е изпратил милиони в сибирските лагери, за да изчисти компартията от предатели. Да, но и лекарите минали под ножа, и евреите, и много интелигенти, учени също. Дори писателят Исак Бабел е обявен за „порнографски отпадък” и осъден на смърт, а присъдата подписана лично от Сталин „с голямо удоволствие”, както сам се хвалил след това…

И досега обаче милиони руснаци обичат и плачат за Сталин, защото спасил страната от Хитлер. Не знам как ги съчетават тези неща, ей Богу.

По този повод съществува цяла теория, взаимствана от Макиавели. Тя гласи, че един политик и държавник може да бъде обвиняван за постъпките му, но ако резултатите са добри, той ще бъде оправдан. С други думи: целта оправдава средствата.

Целта винаги е „общото благо”. Как ще се постигне – въпрос на интерпретации, воля, умения, традиции, въображение, строгост, репресии и пр. Политиката има свой морал, учи Платон. Нейният морал няма нищо общо с ценностната система на обществото. Той е насочен единствено към потигане на рубеж и цели и не включва понятия като добродетелност. Непознаването на тази разлика винаги води до конфликти. Понякога безмислени и кървави.

Ньойският и Берлинският договори са неморални от наша гледна точка, защото късат живо месо от България, но са много справедливи от позицията на нашите съседи и великите сили по онова време. И те са плод на политиката.

Още по-неудачно е да се търси морал във властта. Защото властта е само средство за постигане на целите още от времето на Аристотел.

Генерал Скобелев за нас е героят–освободител на бял кон. Такава е била руската политика във войната с Турция през 1877-78 г. Нас ни устройва перфектно. Но не споменавайте генерал Скобелев в Полша, защото може да ви набият. Там той е считан за брутален враг, участвал в потушаването на Полското въстание от 1862-1864 г. Това пък е друг вариант на руската политика…

Политиката не оставя генерала на мира и след неговата смърт. През 1918 г. болшевиките сриват паметника на Скобелев с декрет, защото бил царски генерал и не олицетворявал комунизма.

В задачката се пита: в коя от трите ситуации е скрит моралът?

Да вземем Законът за защита на държавата. Борис III го подписва през 1924 г. като акт за спасяване на Отечеството. Разнопосчната употреба и тълкуване на същият този закон обаче води до пълни затвори и стотици смъртни присъди. Народната власт го отменя след 9 септември 1944 г. като нехуманен, но пък създава Народния съд, който избива и изпраща в лагери хиляди. Така диктувал новият морал.

В интерес на истината и недоволството срещу Тодор Живков не бе толкова заради бедност, колкото заради моралната деградация на онзи строй и управлението. Крахът на Източния блок също бе плод на ниския морал. Разбира се, не бива да се забравя, че по онова време в управлението властваха немалко неморални типове.

Точно това е дразнителят и днес: управляват ни неморални хора. Което води до институционална криза.

През 2009 г. министърът на транспорта на германската провинция Се верен-Рейн Вестфалия Оливер Витке подава оставка. Причината е, че е хванат да шофира личната си кола с превишена скорост. Хванат е втори път, което автоматично го превръща в рецидив, а самия министър – в нарушител-рецидивист. Звучи като виц, който не разбираме.

В началото на 70-те години военният миистър на Англия подава оставка, защото е разкрита любовната му връзка с млада рускиня. Казусът е малко заплетен. Според пуританите да имаш любовница е голям грях. Но пък подаването на оставка е морален акт. Е да, но се появили съмнения, че сладкото рускинче, е агент на КГБ и работата станала тегава… Накрая взело, че паднало цялото правителство. За англичаните е ясно – умрели са от срам. Няма данни обаче, как се е приела случката в Съветския съюз. Според действащия по онова време морален кодекс шпионката Маша не е трябвало да прави секс с чужденци. От друга страна обаче, е….о е било служебна задача в името на Отечеството. Труден казус, откъдето и да го погледнеш.

Най-вероятно дашната рускиня е лягала с отвращение, а като се е пенсионирала, е получила дача в Подмосковието и медал за заслуги.

Опитвам се чрез тези примери да направя по-лесно смилаема истината за несъществуването на морал в политиката. Студентите, наричани от някои граждани „децата”, би трябвало да знаят това. Трябвало е да се поровят в книжките и Гугъл преди да окупират аудитории, сгради и пр. Тогава исканията им щяха да са по-конкретни, коректни, ясни и изпълними. Само революционност не стига. Артистичност – също.

Кучето е заровено другаде. Всичките ни беди идват от неработещата правораздавателна система. Тя е зле построена, нереформирана и корумпирана. Ницше казва: „Корупцията е другото име за есента на един народ”. И допълва: „Съветвам ви не да работите, а да се биете. Съветвам ви не за мир, а за победа!” Присъединявам се изцяло. Разбира се, не говорим за война буквално.  Примерите с Франция през 1968 година са романтични, емоционални, но не вършат работа. Не е лошо да се знае, че тогава французите са живели с пъти по-добре от българите днес. Говорим за модел на политика и управление, създадени от Де Гол и считани за висш пилотаж в историята на ХХ век. Но е хубаво да споменаваме не само окупацията на Сорбоната, а и че само за дни протестиращите във Франция са достигали 10 милиона…

Полезен е и опитът на други страни. 6 млн души излизат на протести срещу мафията в Италия, когато през 1992 г. е взривен магистратът Фалконе. По същото време прокурорът Ди Пиетро от Милано започва арести на политици, свързани с мафията. Първо в провинцията, после и по върховете. Така се ражда операция „Чисти ръце”. Това означава, че като цяло политиката в Италия е била неморална, но в нея е имало хора с гражданска позиция и нравствени качества. Такива със сигурност има и у нас, но не са в политиката. Жизнено важно е да ги открием и да ги подкрепим.

Студентите може да окупират университетите, колкото си искат. Може дори правителството да подаде оставка в един момент. Но това няма да роди нищо. Защото дори не е готов новият изборен кодекс. Което означава, че депутатските листи ще се редят отново от партийните босове, според партийните и личните им интереси.

Означава също, че след есента, нашият народ ще се окаже в зимата на своята корупция, ако следваме логиката на Ницше…

Апропо, студентите съгласни ли са у нас да съществуват 52 ВУЗ-а, част от които бълват чалга специалисти с купени дипломи и уредени изпити? На 1-о място в света сме по вузове на глава от населението, и на едно от последните по грамотност. Как им се струва на окупаторите този факт, или той не е интересен? Но това е друга тема.

Студентите атакуват Конституционния съд и неговия председател. Изглежда справедливо, но не е. Трябва да се атакува законът, който позволява конституционните съдии да се назначават на квотен принцип. По този начин парламентарните сили вкарват във висшия орган свои хора, агенти за влияние и поръчки. Президентът също има квота, моля ви се. Какво очаквате от тези магистрати?

С партийни номинации се попълва и Висшият съдебен съвет. Той пък от своя страна назначава магистрати на възлови позиции в цялата система.

Това обрича цялото правораздаване на партийност, интриги, задкулисие и провал. Ще видим справедливост и възмездие за престъпленията на прехода през крив макарон. Забравете и за осъден мафиот, министър, премиер или депутат. Искането на нечий имуниет от време на време е само прах в очите на обществото и Брюксел. Осъдени няма, няма и да има докато се окупират аудитории, а не едни други зали.

Оттам трябва да се тръгне. Системата трябва да се удари в сърцето, а то е скрито като това на приказния гад Кошчей Безсмъртни зад много препятствия. Всичко друго е самодеен преглед на чувствата и емоциите.

Войните отдавна зависят от професионалисти. Окомплектоването на един войник през 80-те години е било 30 кг, заедно с автомата и резервните пълнители. Днес битките се решават от специално обучени бойци, които носят между 50 и 70 кг оборудване. Политическият Art е изпята песен, нужен е Military, ако разбирате накъде бия.

Незнанието и неопитността не са оправдание. Ще бъдат „напазарувани” и следващите водачи, ако това вече не е направено, помнете ми думата. Отдавна е време да се мисли за направлението на главния удар. Прибягвам до военната терминология, защото става дума за война. Репортажите с песни, скечове на асфалта и банички за „децата” вече не са дори забавни. Всеки протест трябва да отговаря на сериозността на положението.

Всички християнски, мюсюлмански, юдейски и други учители са ни лъгали по пътя напред, заради обстоятелствата и собствените си слабости и грехове. Трябвало е просто да ни кажат, че всички морални ценности са се родили върху планини от неморални постъпки.

Не искай повече, отколкото можеш да получиш. И вземи това, което искаш, ако можеш.

Огнян Стефанов (frognews.bg)