Винаги съм се старал да не се срамувам, че съм българин и въпреки, че живея вече над 30 години на Запад и от 27 имам австрийско гражданство (1987), когато ме питат за националност някъде по Света в различните му континенти, винаги се стремя с гордост да спомена, че съм българин.
Гордост…, за жалост все повече се срамувам от някои наши сънародници и това не са циганите, тях никой, никъде не може да превъзпита и всеки със снизхождение се отнася към тях, а една прослойка андрешковци, които плъзнаха навсякъде, борещи се с нокти и зъби, ама без да работят, да си извоюват място под слънцето. Това принципно не е лошо, всеки има право на малко слънчице, ама когато сам си го заработи, а не когато изблъсква другиго към сянката…
С други думи и на мен вече ми писва от армията плъзнала по ЕС стараните на лов само за социални помощи.
Европа ни е подала ръка, нека я поемем с чест и един ден да не се срамуваме от постъпките ни. За да не бъда голословен, ще постна едно питане през Фейсбук към мен от наша сънародничка (Tsvetanka Fandakova от Варна) и резултиралият след това диалог.
.
.
.
.
Tsvetanka Fandakova
dobro ytro
imam edin ili dva vaprosa na koito …mmm ne namiram otgovor i si pomislih 4e ima goljama verojatnost vie da znaete otgovorite taka 4e kogato moje bih iskala da se dopitam do va6ia opit
Аз съм австрийски гражданин от 1987… и това не ме касае, та едва ли ще разбера. Честно казано аз не разбрах и как ви дискриминират? Че не ви дават веднага социал ли ви дискриминират?
po pravilo s vlizaneto ni na pazara na teritoriata na evrozonata bulgarite polu4avame pravoto da rabotim s bulgarska karta li4na karta……da polzvame medisinsko osigurjavane i pomost kakto i socialna pomost
mnogo sym obidena ot va6ite dumi..nikoga na ni4ii grub ne sum jivjala ! a vie koito ste izbjagal ot bulgaria demek ste potursili drugo podanstvo. na takiva hora znam az mnogo dobre kakvo im dava i pres kakvo preminavat v durjavata priemnik….tyk v evropa ima mnogo takiva kato vas taka 4e da ne bi da iska6 da mi kaje6 4e ne si jivjal na 4ujd grub ????????? vie ako nikoga ne ste opirali do sociala za vremenno stabilizirane tova zna4i 4e ste edin 6pionin na rapublika bulgaria a 6pionite komunisti i vs drugi nikoi ne obi4a..no to si li4i po grubite vi dumi..az popitah kato 4ovek no ti si “golemo dobrutro“ no edinstveno v tvoja mozak ! taka 4e takova prijatelstvo kato tvoito ne mi trjabva ! bulgaria njama nujda ot takiva kato teb ! nito puk az !
Просто нямам думи…
Между другото „онеправданата“ ме е блокирала, за да не мога да ѝ отговоря. Да се благодари, че не ми се занимава с мишки, защото такова дело съм в състояние да ѝ спретна, че ЕС ще ѝ се види малък.
Все пак не съм такъв човек и изпитвам единствено погнуса от подобни твари.
Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив?
За повечето хора на 40 години, сигурно е било като „вчера“ времето, когато са били 20-годишни младежи. Безкрайно свободолюбиви, без сериозни ангажименти и готови на всякакви лудории.
Другата истина е, че за последните две декади светът се е променил направо до неузнаваемост и днес повечето 20-годишни представители, живеещи в големите градове, живеят по коренно различен начин. Все пак преди 20 години нямаше Facebook!
В този текст обаче няма да правим паралел между живота сега и преди.
Паралелът ще бъде между един човек на 20 и 40 години.
Паралел, касаещ нещата, които можете да правите, когато сте на 40, но не и на 20 години.
Те са:
1. Да сготвите вкусно ястие
2. Да казвате истината
3. Да успявате да надскочите негативните черти от характера на един човек
4. Да имате здравословна връзка
5. Да оценявате вашите грешки в миналото и да ги приемате
6. Да останете сам/а на Нова година
7. Да си плащате сметките
8. Да излезете без грим (важни за дамите)
9. Да отидете на психиатър, без да се срамувате
10. Да говорите с група непознати
11. Да си купите хубаво вино
12. Да приемате адекватно отказа
13. Да четете Стайнбек вместо Космополитън/спортен всекидневник
14. Да се радвате на успехите на другите хора, вместо да им завиждате
15. Да игнорирате модните трендовете и да обличате това, което смятате, че е добро за вашето тяло
16. Да игнорирате без проблем съществуването на Риана, Кадашиан и Майли Сайръс
17. Да игнорирате тъпите и гадни коментари
18. Да игнорирате вашите бивши
19. Да защитавате по-добре себе си
20. Да защитавате хората, които обичате
21. Да стоите седнал по време на концерт
22. Да си вземете такси до дома, вместо да настоявате, че искате да карате (когато сте подпийнали)
23. Да сложите шапка, когато навън е студено
24. Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив
25. Да бъдете герой/героиня на вашето дете
26. Да обясните наистина какво означава независимост
27. Да ѝ/му покажете какво е истинска красота
28. Да не превишавате допустимата скорост
29. Да изоставяте приятелите, които всъщност не са ви такива
30. Да избягвате по-лесно драмите/драматизирането
31. Да псувате пред вашата майка
32. Да се фокусирате върху умните момчета/момичета, а не непременно върху красивите
33. Да казвате „НЕ“ на принципно яки неща
34. Да пропуснете фитнеса и да отидете просто да се разходите
35. Да спрете с опитите си да бъдете перфектни
36. Да се отървете с непрестанния очаквания за различни неща
Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.
Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.
На всеки можа да му се случи да попадне в ужасната ситуация, да бъде принуден от бандюги да изтегли пари от банкомат или да каже кода си.
Ако запазите самообладание и от тази критична ситуация има измъкване.
Ако сам сте принуден да наберете кода, направете го отзад, напред. Пример, ако кодът Ви е 1234, то Вие наберете 4321.
Пак ще получите исканата от Вас сума, само че на момента ще се задействат всичките камери на банкомата, правейки петорни снимки и веднага ще бъде уведомена най-близката полиция…
Същото бих препоръчал и на тези, които са изписали кода на листче и го съхраняват в портфейла си. Нотирайте го на обратно. В случай, че Ви се открадне портфейла, крадците ще почнат да теглят (успешно) пари от картата Ви с обратен код, което ще доведе до бързото им залавяне от полицията.
Този трик срещу личната Ви собственост, функционира и в чужбина. Запомнете го. Не се знае, дали някога няма да Ви потрябва.
В заключение, разбира се, бих Ви пожелал, никога да нямате нужда от съвета ми.
Весели празници!
Британският вестник „Дейли Мейл” направи проучване сред 3000 възрастни на Острова, които отговарят на въпроса: „Какво ни прави най-щастливи?” Най-често повтарящите се отговори формират класацията на 30-те малки моменти в ежедневието, които ни правят истински доволни от живота. Ето ги:
.
.
.
1. Да намериш банкнота в стари джинси.
2. Да отидеш на почивка.
3. Да си легнеш в изпрани чаршафи.
4. Да плуваш в морето.
5. Да се събудиш в слънчев ден.
6. Да седиш на слънце.
7. Да бъдеш изненадан с подарък или цветя.
8. Да ти направи масаж човек, който обичаш.
9. Да те прегърне някой.
10. Да получиш картичка с благодарности по пощата.
11. Да видиш двойка възрастни хора, които се държат за ръце.
12. Да караш автомобил с отворен прозорец в слънчев ден.
13. Да спечелиш малка сума от тотото.
14. Да си резервираш почивка.
15. Да чуеш любимата си песен.
16. Да намериш добра сделка.
17. Да видиш стар приятел.
18. Пикник в парка.
19. Да получиш повишение.
20. Романтична нощ навън.
21. Песен, която ти напомня за миналото.
22. Да разглеждаш стари снимки.
23. Да се сприятелиш с още един човек.
24. За кратко да останеш сам със себе си.
25. Да се разходиш из страната.
26. Да чуеш как бебе се смее.
27. Да излезеш с приятели.
28. Да се събудиш в събота и да осъзнаеш, че е уикенд .
29. Шоколад.
30. Торта.
– Ало? – Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е? – Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк. След кратка пауза Татко казва: – Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко! – О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента! – Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън. – Добре Татко. След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона. – Добре Тате, направих каквото ми каза! – И какво стана?- попита той. – Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейки, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва! – Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк? – Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна…, но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв.
***дълга пауза***
Тогава таткото казва: – Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???
.
Оскар Уайлд е един от най-големите британски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да си говорим за делото и съдбата на големия британски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година. Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
Мавърът и Надка Незнамсикоя се оказали от двете страни на един и същи презерватив. Като се стигнало до плащане, нашето момче взело, че се ослушало.
Събудило се на сутринта и усетило нещо тежко на гърдите си. Гледа – камък, увит с хартия, на която пише „Номерът на китайката“
Както бил сънено и самоуверено, хвърлило камъка през прозореца. Изведнъж започнала да се развива една връв, която била вързана за камъка. На нея Командирът прочел бележка – „Шнурчето е вързано за лявото ти яйчице..“
Гаргамел одма скочил след камъка, за да запази баланса… Тъй де, бил само на втория етаж.
Летейки надолу, прочел на асфалта – „Забравих да ти кажа, че дясното ти яйце е вързано за леглото.“
Да си признаем честно, винаги сме били леко скептични, когато става дума за позитивна психология. Не, защото не й вярваме, а защото сме на мнение, че мотивацията трябва да извира от самите нас, а не да я чакаме даром. Но от известно време в Интернет се върти един текст на Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, който няма нищо общо от познатите надъхващи, но някак празни думички. Този текст си заслужава вниманието във всеки един ред, във всяка една дума. Вижте го.
Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.
Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.
А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.
Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.
Ето защо.
Живеем отвън навътре, а не обратното
Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.
Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!
Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.
И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.
Търсим кариера, преди да разберем призванието си.
Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.
Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.
Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”
Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.
Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.
Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.
Мразим мълчанието
Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.
Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.
Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”
Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.
Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.
Не харесваме тъмната си страна
Карл Юнг я нарича Сянката.
Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.
Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.
Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.
Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.
Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.
Обезсмисляме подсъзнанието си
В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”
Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.
За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.
Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.
И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.
Содата лекува Рак Ракът е гъбично заболяване и то е лечимо.
Цифрите са впечатляващи. Осем милиона хора по целия свят умират ежегодно от рак. Само в САЩ те са повече от половин милион. Ракът е най-разпространената причина за смърт в групата на възрастните до 85 години. В Щатите от тази болест умира всеки четвърти човек. Всеки четвърти! Лишихме се от много свои свободи, когато се съгласихме да ни „защитават от тероризма”. Хората продължават да боледуват и умират от недъзи, които елитните фамилии и техните фармацевтични картели отказват да лекуват.
Вече разказах в статията си от 9 август, че някой си д-р Ричард Дей, оглавяващ организацията за планирано родителство, занимаваща се евгениката и контролирана от Рокфелерите, е изнесъл през 1969 г. в Питсбург лекция пред лекари, в която разказва за приближаващата се трансформация на глобалното общество. Той помолил докторите да изключат записващите устройства и да не си водят бележки докато чете дългия списък мерки за планираното по промяна на глобалното общество. Но един от лекарите е записал всичко, което ни е било подготвено в рамките на този проект за социална инженерия, и след това направил тази информация обществено достояние.
Сега, след 40 години, можем пряко да видим колко акуратни са се оказали предсказанията на Ричард Дей. Защо споменавам този факт? Защото на същата тази конференция през 1969 г. Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпа на прираст на населението… Тези хора правят това, защото нямат душа. Фармацевтичният бизнес не си поставя целта да лекува рака. Защо да лекуват болестта, като могат да печелят от борбата със симптомите. При това съвсем не е задължително да разказват на доверчивите пациенти, че отровата от химиотерапията убива, както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. Мисля, че това дори не се прави за пари… Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
И ако някой лекар изведнъж открие действащ начин за лечение на рака, то той веднага попада под обстрела на законотворците в медицината и официалните структури. Един от тези, които открито тръгнаха против системата е италианецът Тулио Симончини. Той бе оплют от всички страни и хвърлен в затвора, защото успешно е лекувал хора в последния стадий на рака. Престъплението му се състояло в това, че той разбрал, че злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му, гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори).
Ето какво казва приятелят ми Майк Ламберт от клиниката Шен за кандида: „Гъбичките и особено кандида живеят за сметка на тялото на стопанина. На този организъм, както и на всеки друг паразит, за да се възпроизведе, му е нужен приемник. Продуктите от жизнената дейност на кандидата отслабват имунната система и водят до това човек да се чувства зле, както физически, така и психически”. Тулио Симончини счита, че ракът е разраснала се гъба кандида, и че традиционното тълкуване за природата на рака е изцяло неправилно. Сам специалист в онкологията и метаболитните нарушения, той е тръгнал против интелектуалния конформизъм на традиционната медицина, против традиционните методи за лечение на глобалната епидемия на рака. Той решил да казва истината на пациентите, а не да повтаря назубрените в медицинския университет фрази. От момента, в който започнал да се занимава с медицина, Симончини разбрал, че ракът е лекуван неправилно. „Видях колко много страдат хората. В детското онкологично отделение, в което работех, всички деца умираха. Всичко в мен се свиваше при вида на бедните дечица, загиващи от химиотерапията и радиацията”. Желанието да помогне на пациентите го довежда до търсенето на нови пътища за лечението на тази болест. Симончини решил да отхвърли всичко, което е знаел за онкологията и да започне собствено независимо изследване. Открил, че всички видове рак се проявяват еднакво независимо от това, в какъв орган, или каква тъкан се е образувал туморът. Всички злокачествени новообразувания са били с бял цвят. Той се замислил, на какво прилича раковото образувание. На гъбата кандида? Нима това, което традиционната медицина смята за неконтролируемо деление на клетките е стартиран от организма процес за защита от кандидозата? Ако се изходи от това предположение, то развитието на болестта протича по следния сценарий – гъбичката кандида, обикновено контролирана от силния имунитет, започва да се размножава в отслабналия организъм и образува собствена колония. Когато някой орган се заразява с кандидоза, имунитетът се опитва да го защити от чужди завоеватели. Имунните клетки построяват защитна бариера, и точно това традиционната медицина нарича рак.
Счита се, че разпространението на метастази в организма е нахлуване на злокачествените клетки в органите и тъканите. Но Симончини твърди, че метастазите са предизвикани от това, че гъбичката кандида се разхожда в организма. Тези гъбички могат да бъдат унищожени само от нормално функциониращ имунитет. Имунната система е ключът към оздравяването. С всяка година броя на заболелите от рак расте. А това не е ли добре планирана война против имунитета на човека, война, която става все по-ожесточена? Имунитетът се подкопава с хранителните продукти, хранителните добавки, пестицидите и хербицидите, ваксините, електромагнитните и микровълнови технологии, фармацевтичните препарати, стреса от съвременния живот и т.н. Децата до 2-годишната си възраст получават около 25 ваксини. А в това време имунитетът само се формира. Планът на Илюминатите е масова депопулация чрез отслабване на имунната система. А какво заключва най-бързо имунитета – химиотерапията. Тук добавете и радиотерапията. Към днешна дата това са най-действените начини за разрушаване клетките на организма. Най-съвременното общопризнато „лечение” в онкологията се основава на постулата (постулат е положение, което без да е доказано се приема теоретично и практически за истинно), че раковите клетки ще бъдат убити преди здравите клетки на пациента. Отровните съединения на химиотерапията убиват клетките на имунната система, но кандида си остава. Разрушената имунна система не може да контролира клетките на кандида. Гъбичката се преселва в другите органи и тъкани и ракът се разпространява в организма. Уж оздравели след хирургическата намеса и химиотерапия, те по-скоро са като бомба с часовников механизъм. Имунитетът е нарушен. Появата на рецидиви е въпрос на време. С други думи – химиотерапията убива хората, които би трябвало да лекува. Тя лекува само от инфекциозното заболяване, предавано по полов път, наричащо се живот. За да се излекуваме от рака трябва да подсилим имунитета, а не да го отслабваме. Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. Тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него. Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Основна съставка на хранителната сода. Неизвестно защо, гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. Пациентите на Симончини пият разтвор на содата или натриевия бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). През 1983 г. Симончини лекувал италианец на име Генаро Сенгермано, на когото лекарите давали само няколко месеца живот, вследствие рак на дробовете. След кратко време този човек се излекувал изцяло. Ракът изчезнал. Окрилен от успеха и с други пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с надеждата, че ще започнат клинични изследвания, за да се провери, как работи методът му. Какво било удивлението му, когато италианското медицинско общество не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства!
Масмедиите започнаха кампания против Симончини, с подигравки към него и изливане на помия към неговия метод. И по спешност този талантлив лекар влиза за три години в затвора, заради това, „че е убивал пациентите си”. Симончини е обграден от всички страни. Авторитетите в медицината заявяват, че методът му за лекуване на онкологичните заболявания чрез сода бикарбонат е „налудничаво и опасно”. Във времето, когато милиони пациенти умират от мъчителната смърт на „проверената и безопасна” химиотерапия, медиците продължават да забраняват лечението с бикарбоната на натрия. На тях не им пука за хората. За щастие не им се отдава да изплашат Симончини. Той продължава работата си. Сега за него може да се чуе благодарение на интернет. Този лекар твори чудеса и лекува дори най-изоставените случаи в онкологията чрез простичкия и евтин натриев бикарбонат.
В някои случаи процедурите продължават с месеци, в други (примерно при рак на гърдата) – само за няколко дни. Често Симончини просто казва по телефона или чрез електронната поща, какво да правят хората. Дори лично не присъства при лечението и въпреки това резултатът винаги е над очакванията. И това все още не е всичко…
Раковите клетки имат уникален биомаркер – ензимът CYP1B1. Ензимите са белтъци, които катализират химичните реакции. CYP1B1 променя химическата структура на веществата, наречени салвестрол, и които се съдържат в много плодове и зеленчуци. Химическата реакция превръща салвестрола в компонент, който убива раковите клетки и не вреди на здравето.
Ензимът CYP1B1 се изработва само в раковите клетки и реагира на салвестрола на плодовете и зеленчуците, като образува субстанция, убиваща само раковите клетки. Салвестролът е естествената защита, намираща се в плодовете и зеленчуците за борба с гъбичките. Колкото повече растението е нападнато от гъбично заболяване, толкова повече салвестрол съдържа то. Към такива плодове и зеленчуци се отнасят: ягодата, боровинката – черна и червена, малината, гроздето, черното и червено френско грозде, капината, ябълките, прасковите, зелените зеленчуци (броколи и всякакъв вид зеле), артишока, червената и зелена чушка, авокадото, аспарагусът и патладжаните. Но агро и фармацевтичните компании знаят за това. И ето какво предприемат – произвеждат химически фунгициди, които убиват гъбичките и спъват образуването на естествена защита (салвестрол) в растенията като отговор на гъбичното заболяване. Салвестрол съдържат само плодовете, които не са химически обработени с фунгициди. Най-разпространените фунгициди блокират изработването на CYP1B1. Затова, ако се храните с химически обработени плодове и зеленчуци, не получавате очаквания оздравителен ефект. Все още ли си мислите, че всичко това се случва случайно?! Мислите ли, че Тулио Симончини е наклепан по грешка? За Фамилиите е нужно хората да умират от рак и лекарствата да не пречат на това. Тъй като са ментално и емоционално болни, те считат, че хората са скотове. Всичките ни страдания са им безразлични. Дори напротив – колкото повече, толкова по-добре за тях. Те съвсем не са на себе си.
Добре, че „психарят” Симончини продължава да лекува хората, защото в света продължават да умират милиони „нормални” пациенти от неправилното лечение, което се базира на неправилни постулати. Благодарение на хора като него съществува надеждата в този объркан свят, управляван от налудничави фамилии. Нужни са ни хора като него. А гъбичките започват да се размножават в организма, когато в човека възниква окислителен (оксидативен) стрес. Този стрес, за който говори Люк Монтание и който води до СПИН. Следователно всичко е в киселинно-алкалния баланс в организма.
Ролята на содата и основата при защита здравето на хората и растенията – http://my.mail.ru/community/sila-v-trezvosti/1B65B2318E195689.html от 22 януари 2009 г. КЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛОЖИ СОДАТА?
1. Профилактика и лечение на рак.
2. Лечение на алкохолизъм.
3. Отвикване от цигарите.
4. Лечение на всички видове наркомания и токсикомания.
5. Изчистване от олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали в организма.
6. Извеждане на радиоактивните изотопи от организма, профилактика на радиоактивното заразяване.
7. Извличане и разтваряне на вредните натрупвания в ставите, гръбначния стълб, камъни в жлъчката и бъбреците, т.е. лечение на радикулитите, остеохондрозата, полиартритите, подаграта, ревматизма, бъбречно-каменната болест, жлъчните камъни, разтваряне камъчетата в черния дроб, жлъчните канали, стомаха и бъбреците.
8. Прочистване на организма за подсилване на вниманието, съсредоточеността, равновесието и растежа на неуравновесените деца.
9. Прочистване на организма от отрови, отработени при яд, злоба, ненавист, завист, съмнения, недоволства и други вредни чувства и мисли на човека (Границите на Агни Йога т.8, с.99-100) СЪВРЕМЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. В организма на човека, животните и растенията, ролята на содата е да неутрализира киселините, да повишава алкалните резерви на организма, да поддържа киселинно-алкалния баланс. За човека показателят за киселинност рН в кръвта трябва да е в рамките на 7.35-7.47. Ако е по-малък от 6.8 (много киселинна кръв, силна ацидоза), то настъпва смърт за организма (Голяма съветска енциклопедия, т.12, с.200). В днешно време повечето хора страдат от повишена киселинност в организма (ацидоза) с рН по-ниско от 7,35. При рН по-малко от 7.25 (силна ацидоза) трябва да се назначи алкализираща терапия – прием на сода от 5 до 40 г. в денонощие (Справочник на терапевта, 1973, с.450, 746). При натравяне с метанол, дозата за инжекция сода във вената достига 100 г (Справочник на терапевта, 1969 г., с.468). Причините за ацидозата се намират в храната, водата, въздуха, лекарствата и пестицидите. Голямото самоотравяне на хората с психически отрови става чрез страха, безпокойството, раздразнението, недоволството, завистта, злобата, ненавистта, които сега са много засилени благодарение на нарастващите вълни Космически Огън. При загубата на психическа енергия, бъбреците не могат да удържат високата концентрация на содата в кръвта, която се губи заедно с урината. Това е другата причина за ацидозата – загубата на психическа енергия води до загубата на основи (сода). За коригиране на ацидозата се назначават 3-5 г сода в денонощие (Машковский, М.Д. Лекарствени средства, 1985, т.2, с.113). Содата унищожава ацидозата, повишава алкалните резерви на организма, раздвижва киселинно-алкалния баланс към алкалната му страна (рН примерно с 1,45 и повече).
В алкалния организъм се активизира водата, т.е. разпадането ù на йони Н+ и ОН- за сметка на аминните основи, аминокиселините, белтъците, ферментите, нуклеотидите на РНК и ДНК. В активираната вода, наситена с огнената енергия на организма, се подобряват всички биохимични процеси, ускорява се синтезът на белтък, по-бързо се обезвреждат отровите, по-активно работят ферментите и аминните витамини, по-добре действат аминните лекарства, които са с огнена природа и биологически активните вещества. Здравият организъм за преработване на храната изработва силно алкални преработващи сокове. Храносмилането в дванадесетопръстника става в алкална среда под въздействието на сокове – панкреатичен, жлъчка, сок от брутенеровата жлеза и сок от лигавицата на дванадесетопръстника. Всички сокове имат висока алкалност (Голяма Медицинска енциклопедия, изд. 2, т. 24, с. 634). Панкреатичният сок има рН между 7,9 и 9,0. Ферментите на този сок действат само в алкална среда. Жлъчката като норма има алкална реакция рН 7.50-8.50.
Секретът на дебелото черво има силно алкална среда рН 8.9-9.0 (ГМЕ, изд.2, т.12 ст. Киселинно-алкален баланс, с.857). При силна ацидоза жлъчката става кисела рН 6.6-6.9 вместо нормалната рН 7.5-8.5. Това влошава храносмилането, което води до отравяне на организма с несмляните продукти, образуването на камъни в жлъчката, жлъчния мехур, червата и бъбреците. В киселата среда спокойно си живеят глистите: опистархоза, остриците, аскаридите, тениите. В алкалната среда те загиват. В киселинния организъм, слюнката е кисела рН 5.7-6.7, което води до бавното рушене емайла на зъбите. В алкалния организъм и слюнката е алкална рН 7.2-7.9 (Справочник на терапевта, 1969, с.753) и зъбите не се рушат. За лечението на кариес трябва да се приема два пъти на ден сода (за да стане алкална слюнката).
Содата неутрализира излишната киселина, повишава алкалните резерви на организма, прави урината алкална, което облекчава работата на бъбреците (съхранява психическата енергия), запазва глутаминовата аминокиселина, предотвратява отлагането на камъни в бъбреците. Забележителното свойство на содата е това, че нейният излишък лесно се отвежда от бъбреците като дава алкално свойство на урината (ГМЕ, изд.2, т.12 с.861). „Но тялото трябва дълго да се приучва към нея (М.О. ч.1, с.461), тъй като алкализирането на организма води до извеждане на голямо количество отрови (шлаки), натрупали се в организма през многото години киселинен живот. В алкална среда с активираната вода, многократно нараства биохимическата активност на аминните витамини: В1 (тиамин, кокарбоксилаза), В4 (холин), В5 или РР (никониномид), В6 (пиридоксал), В12 (кобимамид). Витамините с огнена природа (М.О., ч.1 205) могат да се проявят изцяло само в алкална среда. В киселинната среда на отровения организъм, дори най-добрите растителни витамини не могат да проявят най-добрите си качества (Бр., 13).
„Мускус и горещо мляко със сода е добро предпазващо средство. Колкото хладното мляко не се съединява с тъканите, толкова пък горещото със сода прониква в центровете” (М.О. ч.1, п.58).
Затова за подобряване всмукването на содата от червата, тя се приема с горещо мляко. В червата содата реагира на аминокиселините на млякото, като образува алкални натриеви соли на аминокиселината, които по-лесно, отколкото содата, се всмукват в кръвта и повишават алкалните резерви на организма. Големите дози сода с вода не се всмукват и предизвикват разстройство, затова се ползва като слабително. За борба с аскаридите и остриците се приема аминната основа пиперазин, допълнени с клизми със сода (Машковский, М.Д, т.2 с.366-367). Содата се приема при натравяне с метанол, етилов спирт, формалдехид, малатион, трихлорфон, бял фосфор, фосфороводород, флуор, йод, живак и олово (Справочник на терапевта, 1969). Разтворът на содата, натриев хидроксид и амоняк се приемат за унищожаване (дегазация) на бойните отровни вещества (Кратка Химическа енцикопедия, т.1, с.1035). За отвикване от цигарите – изплакване на устата с гъст разтвор сода или омазване на устната кухина със смесена със слюнка сода– содата се слага на езика, разтваря се в слюнката и предизвиква отвращение към цигарите при пушене. Дозите са малки, за да не се нарушава храносмилането. Живата Етика за содата – в Учението за Живата Етика, записано от Елена Рьорих, нееднократно се говори за нуждата от прием на сода, за благотворното й влияние върху човешкия организъм. В писмо от 1 януари 1935 г. Е. Рьорих пише: ”Въобще Владиката настоятелно ни съветва да се научим да приемаме два пъти на ден сода. Това е изумително предпазно средство от много тежки заболявания, в частност и от рак” (писма на Елена Рьорих, т.3 с.74). На 4 януари 1935 – „Приемам я ежедневно, понякога при силно напрежение до осем пъти на ден по кафяна лъжичка. При това просто я изсипвам върху езика си и пия вода. Също действа забележително добре при всички простуди и напрежение на центровете горещо, но не прекипяло мляко със сода” (Писма, т.3 с.75). „Добре е и на децата да се дава сода в горещо мляко” (П6, 20,1). 18 юли 1935 „После ви съветвам ежедневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. При болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) приемът на сода е незаменим. Изобщо, содата е най-благодетелното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, започвайки от рака, но трябва да се научите да я приемате ежедневно без пропуски… Също при болки и парене в гърлото горещото мляко е незаменимо, но не прекипяло, а също със сода. Обичайната пропорция е кафена лъжичка на чаша. Съветвайте всички за содата. Също следете жлъчката да не се обременява и червата да са чисти” (П, 18.06.35). Великият Учител съветва ежедневно да се приема по два пъти на ден сода от всички. „Правилно е като не забравяте значението на содата. Не без причина я наричат пепел от Божествения Огън. Тя е от тези широко приложими лекарства, изпратени за полза на цялото човечество. Трябва да се помни за содата не само при болест, но и при благополучие. Като връзка с огнените действия, тя е щит срещу тъмнината и разрушението. Трябва да приучвате тялото си към нея дълго. Всеки ден трябва да я приемате с вода или мляко и при приема трябва да я направлявате към нервните центрове. Така постепенно имунитетът може да се възстанови” (МО2, 461). „За отслабване на диабета се приема сода… млякото със сода винаги е добро” (МО3, 536). „Явленията на преизпълване с психическа енергия предизвикват много симптоми, както в крайниците, така и в гърлото и стомаха. Содата е полезна за освобождаване от депресията, също и горещото мляко” (С, 88). „При раздразнение и вълнение ви съветвам мляко във всякакъв вид като противоотрова. Содата укрепва действието на млякото” (С. 534). „При вълнение – преди всичко, недохранване и валериан, и разбира се мляко със сода” (С, 548) (лечение на кашлица) „…Мускус и горещо мляко са добро предпазно средство.” „Содата е полезна и смисълът й е толкова близък до огъня. Содовите полета са наричани пепелта на Великия Пожар. Така в древността хората са познавали особеностите на содата. Повърхността на Земята е покрита със сода за широка употреба” (МО3, 595) „Запекът се лекува по различни начини, но се пропуска най-простия и естествен, а именно – простата хранителна сода с горещо мляко. В този случай действа металът натрий. Содата е дадена за широка употреба на хората. Но те не знаят за това и често приемат вредни и разрушаващи лекарства” (ГАЙ11, 5151).
„За обичайното прочистване на червата може да се добави редовен прием на питейна сода, която има способността да неутрализира много отрови…” (ГАЙ12, 147, М.А.Й.)
На 1 юни 1936 г. Елена Рьорих пише: „Но содата получи повсеместно признание и сега по нея много са увлечени в Америка, където тя се приема едва ли не против всички болести… Указанията са за прием два пъти на ден, също като при валериана, без да се пропуска ден. Содата предпазва от много заболявания, включително и рак” (Писма, т.3, с.147). 8 юни 1936 г. „Въобще содата е полезна почти при всички болести и е предпазно средство срещу много заболявания, затова не се притеснявайте да я приемате, както и валерианът” (Писма, т.2 с.215). „Това е изумително предпазно средство против много болести, в частност и рак. Чувала съм за случай на излекуване на дългогодишен открит рак чрез посипването му със сода. Когато си спомним, че содата е главната съставка на кръвта ни, то ще ни е лесно да разберем благотворното й действие. При огнени явления содата е незаменима” (П 3, 19, 1). За дозите на приемане Елена Рьорих пише: „Дозата сода за детето (диабетик на 11 години) – четвърт чаена лъжичка, четири пъти на ден” (Писма, т.3, с.74) „Един английски доктор е използвал обикновената сода за всички възпалителни и простудни заболявания, включително възпаление на дробовете. При това я е давал дори в големи дози, едва ли не по чаена лъжичка до четири пъти на ден в чаша мляко или вода. Разбира се, английската чаена лъжичка е по-малка от нашата – руската. Семейството ми при всички простуди, особено при ларингит и остра вирусна кашлица приема горещо мляко със сода. На чашка мляко се слага чаена лъжичка сода” (Писмо, т.3 с.116).
„Ако все още не сте приемали сода, то започнете с малки дози – по половин кафена лъжичка, два пъти на ден. Постепенно дозата може да се увеличи. Лично аз приемам дневно по 2-3 пълни кафени лъжички. При болки в слънчевия сплит и тежест в стомаха приемам много повече. Но винаги трябва да се започне от малки дози” (Писма т.3 с.309). 14 юни 1965 Б.Н.Абрамов е записал от Майка Агни Йога „Интересно е да се отбележи как крехките организми вече реагират на огненото напрежение. И е добре, ако някой може да регулира в организма си тези приливи на огнена енергия. Содата може да се окаже истинска панацея” (Г.А.Й. т.6, с.119, п.220).
Содата и алкалната среда имат огнена природа. За ползата от содата при растенията се казва: „Сутрин растенията могат да се полеят с добавена във водата щипка сода. При залез трябва да се полеят с разтвор на валериана (А.й. П.387). В храната на човека не „трябва да се използват изкуствено приготвени киселини” (А.Й. п.442) – явно е казано за вредата на изкуствените киселини, но изкуствените основи (содата и бикарбоната на калия) са по-полезни от хлорида и калиев оротат.
Содата трябва да се приема на гладно – 20-30 минути преди ядене (не трябва веднага след храна, ефектът може да е обратен) Започва се с малки дози – 1/4 чаена лъжичка, с постепенно увеличаване на дозата до ½ чаена лъжичка. Содата може да се разтвори в една чаша гореща преварена вода (горещо мляко) или да се приема в сух вид, изпита задължително с гореща вода или мляко (една чаша). Приема се от 2 до 3 пъти на ден.