Защо джинджифиловият чай се препоръчва за отслабване? Според тибетците, джинджифилът принадлежи към горещите продукти, които загряват, стимулират кръвообращението, ускоряват обмяната на веществата. Традиционната медицина би казала, че джинджифиловият чай за отслабване работи благодарение на етеричните масла, които се съдържат в подправката – активните вещества в тях усилват процеса на обмяна на веществата в организма. В допълнение на казаното до тук, трябва да се отбележи, че джинджифилът помага на кожата да остане млади по-дълго.
А ето и няколко рецепти за джинджифилов чай за отслабване:
1. Това е най-лесната рецепта за чай за отслабване – сложете в термос тънко нарязан корен от джинджифил, залейте го с гореща вода и пийте през деня (по всяко време, ако сте на диета, или половин час преди хранене, ако се храните нормално).
2. Нарежете джинджифила на тънки ивици, залейте го с вода и сложете да се вари на слаб огън (варете петнадесет минути, след като заври). След това оставете чая да се охлади (до температурата на тялото) и добавете към него мед и лимонов сок. Към този джинджифилов чай може да добавите и билки – листа от боровинка (за да подобрите работата на бъбреците и пикочния мехур), мента (за успокоение), маточина и др.
3. Този вариант на джинджифилов чай за отслабване се препоръчва за тези, които трябва да свалят много килограми. Съставките тук са джинджифил, скилидки чесън и вода в съотношение: 1 част джинджифил, 1 част чесън и 20 части вода. Нарязаните джинджифил и чесън се заливат с гореща вода и се оставят да престоят четвърт час. След това чаят се пие през целия ден.
И още няколко важни момента касаещи джинджифиловият чай за отслабване:
– можете да използвате джинджифил не само по време на диета, а постоянно, като го запарвате със зелен или черен чай;
– след като запарите чая за отслабване, задължително трябва да го прецедите, защото в противен случай съставът му ще бъде твърде наситен;
– не пийте джинджифиловия чай вечер, защото той действа и ободряващо;
– когато приготвяте чай за отслабване, режете джинджифила на тънки листчета, например с картофобелачка;
– за 2 литра вода ви е достатъчно парче джинджифил с големината на слива.
Винаги съм се старал да не се срамувам, че съм българин и въпреки, че живея вече над 30 години на Запад и от 27 имам австрийско гражданство (1987), когато ме питат за националност някъде по Света в различните му континенти, винаги се стремя с гордост да спомена, че съм българин.
Гордост…, за жалост все повече се срамувам от някои наши сънародници и това не са циганите, тях никой, никъде не може да превъзпита и всеки със снизхождение се отнася към тях, а една прослойка андрешковци, които плъзнаха навсякъде, борещи се с нокти и зъби, ама без да работят, да си извоюват място под слънцето. Това принципно не е лошо, всеки има право на малко слънчице, ама когато сам си го заработи, а не когато изблъсква другиго към сянката…
С други думи и на мен вече ми писва от армията плъзнала по ЕС стараните на лов само за социални помощи.
Европа ни е подала ръка, нека я поемем с чест и един ден да не се срамуваме от постъпките ни. За да не бъда голословен, ще постна едно питане през Фейсбук към мен от наша сънародничка (Tsvetanka Fandakova от Варна) и резултиралият след това диалог.
.
.
.
.
Tsvetanka Fandakova
dobro ytro
imam edin ili dva vaprosa na koito …mmm ne namiram otgovor i si pomislih 4e ima goljama verojatnost vie da znaete otgovorite taka 4e kogato moje bih iskala da se dopitam do va6ia opit
Аз съм австрийски гражданин от 1987… и това не ме касае, та едва ли ще разбера. Честно казано аз не разбрах и как ви дискриминират? Че не ви дават веднага социал ли ви дискриминират?
po pravilo s vlizaneto ni na pazara na teritoriata na evrozonata bulgarite polu4avame pravoto da rabotim s bulgarska karta li4na karta……da polzvame medisinsko osigurjavane i pomost kakto i socialna pomost
mnogo sym obidena ot va6ite dumi..nikoga na ni4ii grub ne sum jivjala ! a vie koito ste izbjagal ot bulgaria demek ste potursili drugo podanstvo. na takiva hora znam az mnogo dobre kakvo im dava i pres kakvo preminavat v durjavata priemnik….tyk v evropa ima mnogo takiva kato vas taka 4e da ne bi da iska6 da mi kaje6 4e ne si jivjal na 4ujd grub ????????? vie ako nikoga ne ste opirali do sociala za vremenno stabilizirane tova zna4i 4e ste edin 6pionin na rapublika bulgaria a 6pionite komunisti i vs drugi nikoi ne obi4a..no to si li4i po grubite vi dumi..az popitah kato 4ovek no ti si “golemo dobrutro“ no edinstveno v tvoja mozak ! taka 4e takova prijatelstvo kato tvoito ne mi trjabva ! bulgaria njama nujda ot takiva kato teb ! nito puk az !
Просто нямам думи…
Между другото „онеправданата“ ме е блокирала, за да не мога да ѝ отговоря. Да се благодари, че не ми се занимава с мишки, защото такова дело съм в състояние да ѝ спретна, че ЕС ще ѝ се види малък.
Все пак не съм такъв човек и изпитвам единствено погнуса от подобни твари.
Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив?
За повечето хора на 40 години, сигурно е било като „вчера“ времето, когато са били 20-годишни младежи. Безкрайно свободолюбиви, без сериозни ангажименти и готови на всякакви лудории.
Другата истина е, че за последните две декади светът се е променил направо до неузнаваемост и днес повечето 20-годишни представители, живеещи в големите градове, живеят по коренно различен начин. Все пак преди 20 години нямаше Facebook!
В този текст обаче няма да правим паралел между живота сега и преди.
Паралелът ще бъде между един човек на 20 и 40 години.
Паралел, касаещ нещата, които можете да правите, когато сте на 40, но не и на 20 години.
Те са:
1. Да сготвите вкусно ястие
2. Да казвате истината
3. Да успявате да надскочите негативните черти от характера на един човек
4. Да имате здравословна връзка
5. Да оценявате вашите грешки в миналото и да ги приемате
6. Да останете сам/а на Нова година
7. Да си плащате сметките
8. Да излезете без грим (важни за дамите)
9. Да отидете на психиатър, без да се срамувате
10. Да говорите с група непознати
11. Да си купите хубаво вино
12. Да приемате адекватно отказа
13. Да четете Стайнбек вместо Космополитън/спортен всекидневник
14. Да се радвате на успехите на другите хора, вместо да им завиждате
15. Да игнорирате модните трендовете и да обличате това, което смятате, че е добро за вашето тяло
16. Да игнорирате без проблем съществуването на Риана, Кадашиан и Майли Сайръс
17. Да игнорирате тъпите и гадни коментари
18. Да игнорирате вашите бивши
19. Да защитавате по-добре себе си
20. Да защитавате хората, които обичате
21. Да стоите седнал по време на концерт
22. Да си вземете такси до дома, вместо да настоявате, че искате да карате (когато сте подпийнали)
23. Да сложите шапка, когато навън е студено
24. Да спрете да се притеснявате дали хората ви харесват, или ви смятат за красива/красив
25. Да бъдете герой/героиня на вашето дете
26. Да обясните наистина какво означава независимост
27. Да ѝ/му покажете какво е истинска красота
28. Да не превишавате допустимата скорост
29. Да изоставяте приятелите, които всъщност не са ви такива
30. Да избягвате по-лесно драмите/драматизирането
31. Да псувате пред вашата майка
32. Да се фокусирате върху умните момчета/момичета, а не непременно върху красивите
33. Да казвате „НЕ“ на принципно яки неща
34. Да пропуснете фитнеса и да отидете просто да се разходите
35. Да спрете с опитите си да бъдете перфектни
36. Да се отървете с непрестанния очаквания за различни неща
Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.
Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното. Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.
Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума. Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Господи, научи ме на изкуството на малките крачки.
На всеки можа да му се случи да попадне в ужасната ситуация, да бъде принуден от бандюги да изтегли пари от банкомат или да каже кода си.
Ако запазите самообладание и от тази критична ситуация има измъкване.
Ако сам сте принуден да наберете кода, направете го отзад, напред. Пример, ако кодът Ви е 1234, то Вие наберете 4321.
Пак ще получите исканата от Вас сума, само че на момента ще се задействат всичките камери на банкомата, правейки петорни снимки и веднага ще бъде уведомена най-близката полиция…
Същото бих препоръчал и на тези, които са изписали кода на листче и го съхраняват в портфейла си. Нотирайте го на обратно. В случай, че Ви се открадне портфейла, крадците ще почнат да теглят (успешно) пари от картата Ви с обратен код, което ще доведе до бързото им залавяне от полицията.
Този трик срещу личната Ви собственост, функционира и в чужбина. Запомнете го. Не се знае, дали някога няма да Ви потрябва.
В заключение, разбира се, бих Ви пожелал, никога да нямате нужда от съвета ми.
Весели празници!
Британският вестник „Дейли Мейл” направи проучване сред 3000 възрастни на Острова, които отговарят на въпроса: „Какво ни прави най-щастливи?” Най-често повтарящите се отговори формират класацията на 30-те малки моменти в ежедневието, които ни правят истински доволни от живота. Ето ги:
.
.
.
1. Да намериш банкнота в стари джинси.
2. Да отидеш на почивка.
3. Да си легнеш в изпрани чаршафи.
4. Да плуваш в морето.
5. Да се събудиш в слънчев ден.
6. Да седиш на слънце.
7. Да бъдеш изненадан с подарък или цветя.
8. Да ти направи масаж човек, който обичаш.
9. Да те прегърне някой.
10. Да получиш картичка с благодарности по пощата.
11. Да видиш двойка възрастни хора, които се държат за ръце.
12. Да караш автомобил с отворен прозорец в слънчев ден.
13. Да спечелиш малка сума от тотото.
14. Да си резервираш почивка.
15. Да чуеш любимата си песен.
16. Да намериш добра сделка.
17. Да видиш стар приятел.
18. Пикник в парка.
19. Да получиш повишение.
20. Романтична нощ навън.
21. Песен, която ти напомня за миналото.
22. Да разглеждаш стари снимки.
23. Да се сприятелиш с още един човек.
24. За кратко да останеш сам със себе си.
25. Да се разходиш из страната.
26. Да чуеш как бебе се смее.
27. Да излезеш с приятели.
28. Да се събудиш в събота и да осъзнаеш, че е уикенд .
29. Шоколад.
30. Торта.
– Ало? – Здравей, миличко, обажда се Татко…Мама близо до телефона ли е? – Не, тате. Тя е горе в спалнята с Чичо Франк. След кратка пауза Татко казва: – Но ти нямаш чичо с име Франк, миличко! – О, да, имам и той е горе в спалнята с Мама в момента! – Ъ, добре тогава…. ето какво искам да направиш. Остави телефона, избягай горе и почукай на вратата на спалнята и извикай на Мама и Чичо Франк, че татко тъкмо е паркирал колата отвън. – Добре Татко. След няколко минути, малкото момиченце се връща на телефона. – Добре Тате, направих каквото ми каза! – И какво стана?- попита той. – Ами Мама се изплаши ужасно много, скочи от леглото без дрехи и избяга навън крещейки, но се спъна в килима и полетя през прозореца и сега е мъртва! – Боже мой!!! А какво стана с Чичо Франк? – Той скочи от леглото без дрехи и също беше изплашен до смърт и скочи през задния прозорец в басейна…, но явно е забравил, че миналата седмица ти източи водата, за да почистиш басейна и сега и той е мъртъв.
***дълга пауза***
Тогава таткото казва: – Басейн?????? Това номер 555-7039 ли е???
.
Оскар Уайлд е един от най-големите британски писатели, а освен това и една от най-влиятелните и популярни фигури на своето време. Животът му е изключително интересен и свързан с редица възходи и падения, характеризиращи по един прекрасен начин нравите в Англия в края на XIX век. В тази публикация обаче няма да си говорим за делото и съдбата на големия британски драматург, а за начина, по който той реагира, когато научава за ужасите, на които са подложени българите през 1876 година. Мнението и потреса му намират израз в един кратък сонет, който той посвещава на тази тема и който спомага обществеността на Острова да се заинтригува за случващото се на Балканите. В следващите редове ви предлагаме негов превод.
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойте възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
Мавърът и Надка Незнамсикоя се оказали от двете страни на един и същи презерватив. Като се стигнало до плащане, нашето момче взело, че се ослушало.
Събудило се на сутринта и усетило нещо тежко на гърдите си. Гледа – камък, увит с хартия, на която пише „Номерът на китайката“
Както бил сънено и самоуверено, хвърлило камъка през прозореца. Изведнъж започнала да се развива една връв, която била вързана за камъка. На нея Командирът прочел бележка – „Шнурчето е вързано за лявото ти яйчице..“
Гаргамел одма скочил след камъка, за да запази баланса… Тъй де, бил само на втория етаж.
Летейки надолу, прочел на асфалта – „Забравих да ти кажа, че дясното ти яйце е вързано за леглото.“
Да си признаем честно, винаги сме били леко скептични, когато става дума за позитивна психология. Не, защото не й вярваме, а защото сме на мнение, че мотивацията трябва да извира от самите нас, а не да я чакаме даром. Но от известно време в Интернет се върти един текст на Д-р Шели Привост, специалист по позитивна психология, който няма нищо общо от познатите надъхващи, но някак празни думички. Този текст си заслужава вниманието във всеки един ред, във всяка една дума. Вижте го.
Много хора се боят, че пътеката, която са си избрали в живота, не е правилната. Изкушаваме се да мислим, че смисълът на живота е да преуспяваме в обществото, да изградим кариера, да натрупаме пари, да се състезаваме и да печелим, и да се сдобием с власт.
Дори и да признаем пред себе си, че не сме доволни от капаните на успеха, твърде често се държим здраво за илюзиите си, защото те са всичко, което познаваме.
А може би смисълът на живота ни няма нищо общо с това, което работим, за да преживяваме? Може би той е просто да живеем честно и да откриваме кои сме наистина.
Повечето хора никога няма да разберат тази гледна точка.
Ето защо.
Живеем отвън навътре, а не обратното
Още от малки ни учат, че трябва да търсим ръководство от другите. Социалното нормиране е важна част от детството – разбираме как да се държим спрямо околните, но проблемите започват, когато допуснем този процес да включи и нещо толкова лично като смисъла на живота ни.
Някои хора печелят доверието ни и могат да ни помогнат в откриването на този смисъл. Ако това ви се е случило, значи имате огромен късмет!
Повечето обаче, дори и когато са добронамерени, предпочитат да ни напъхат в някакви рамки, които за тях самите са по-смислени. За да спечелим одобрението им, доброволно приемаме отреденото ни място. За да запазим одобрението им, се научаваме хронично да отричаме кои сме наистина.
И твърде често живеем по сценария на нечий чужд живот.
Търсим кариера, преди да разберем призванието си.
Обществото ни сведе успеха до списък с празни квадратчета, които трябва да попълваме с чавки – да завършиш училище, да си намериш партньор в живота, да имаш деца, да улегнеш в някаква кариера, и да търпиш, докато не дойде време да започнеш да прибираш пенсията си.
Този добре утъпкан път поставя хората в позиция на конформизъм, а не на смисленост.
Толкова сме заети да избягваме страховете, които сами си внушаваме, че не сме достатъчно… попълнете празното място – умни, креативни, красиви – че рядко поспираме, за да се запитаме „А щастлив и доволен ли съм? И ако не съм, как мога да променя нещата?”
Откриването на смисъла на живота става, когато се заслушаме във вътрешния глас, който ни зове. Трябва да оставим живота да ни говори, а не ние да му казваме какво ще направим с него.
Призванието е нещо страстно и неудържимо. Започва като лек гъдел (”Бих искала да опитам това”), а после се уголемява до повеля, на която просто трябва да се подчините.
Призванието не е лесният път и затова повечето от нас така и не разбират своето. Боим се от борбата, от глупостта, от риска и от непознатото. Затова избираме кариера, която ни позволява да сложим чавките в кутийките, които са ни посочили.
Мразим мълчанието
Живеем в общество, което не цени мълчанието. То цени действието.
Животът без тишина обаче е опасен. Без нея започваме да вярваме, че егото ни – и всичките му щения – е смисълът на нашия живот. Ако играете по този сценарий, знаете, че не свършва добре.
Живейте живот, управляван от егото, и оставате прегорени. Остава и болезненият въпрос „Животът ми е чудесен. Защо тогава не изпитвам щастие и задоволство?”
Мълчанието сподавя шума и отваря пространство за показването на истинската същност на нещата. В тишината може да си задавате въпроси за истинското състояние на живота и работата си и да поспрете, за да чуете отговорите. В тишината давате на събрания опит време да се утаи в няколко важни урока.
Обикновено обаче, още преди те да изкристализират, вече сме заети с поредното разсейване.
Не харесваме тъмната си страна
Карл Юнг я нарича Сянката.
Това е подземието на вашата личност, което предпочитате да не показвате на другите. То представлява вашите недостатъци, провали и себични желания. Повечето от нас бягат, преди някой да успее да зърне тъмната им страна.
Но ето какво – най-мрачната част от вас има най-много какво да ви научи за вашата житейска цел.
Ако откриването й е всъщност откриване на самите вас, вашият мрак ви показва къде най-много трябва да израснете.
Още по-важно, той ви показва от кого най-много имате нужда да се поучите. И хората, които имат да ви кажат най-много за вас самите, са онези, които харесвате най-малко.
Повечето от нас обаче обръщат гръб на своята сянка. Вместо да я погледнат в очите, търсят удобни връзки, които подкрепят износените ни, клисави представи за самите нас.
Обезсмисляме подсъзнанието си
В книгата си „Социалното животно” Дейвид Брукс критикува предразсъдъка на нашата култура, според който „съзнателният ум пише автобиографията на вида ни.”
Действително, нашата култура изпитва леко презрение към подсъзнателния ум и всичко, което той представлява – емоции, интуиция, импулси и чувствителност.
За да откриете смисъла на живота си, ще трябва да се почувствате удобно с нелогичната част от ума си. Трябва да свикнете с това, че нямате отговор за всичко. Трябва да толерирате неяснотата и да се примирите с вътрешните си борби. Трябва да си позволите да чувствате – да чувствате дълбоко. Никога няма да намерите смисления живот само по пътя на мисълта.
Това обаче е трудна задача за повечето хора. Задача, която те отричат, на която се мусят, подиграват или просто игнорират.
И това е причината, поради която повечето от нас ще изживеят живота си, без някога да разберат неговия истински смисъл.
Защо джинджифиловият чай се препоръчва за отслабване? Според тибетците, джинджифилът принадлежи към горещите продукти, които загряват, стимулират кръвообращението, ускоряват обмяната на веществата. Традиционната медицина би казала, че джинджифиловият чай за отслабване работи благодарение на етеричните масла, които се съдържат в подправката – активните вещества в тях усилват процеса на обмяна на веществата в организма. В допълнение на казаното до тук, трябва да се отбележи, че джинджифилът помага на кожата да остане млади по-дълго.
