.

Инициативен комитет за поставяне в Добрич на паметен знак в чест на таврийските българи бе сформиран в края на 2013 година. Задачата, която си поставят неколцина местни общественици и родолюбци, е не само да реализират в кратки срокове идеята си за паметника, но и да възкресят спомена за сънародниците ни от Таврия, завърнали се в Родината и избити зверски от Червената армия със съдействието на българските комунисти.

Идеята възниква преди няколко години.
За паметник на таврийските българи, който да напомня на поколенията за трагичната съдба на тези наши сънародници, пръв споменава покойният вече добруджански краевед Атанас Марков – автор на изследването, озаглавено “Българи в Таврия и таврийци в България”.

Той я споделя с общественика Георги Чунчуков, но за съжаление не доживява да я види осъществена. Приех тези негови думи като завет към нашето поколение – да почетем паметта на таврийските българи, обясни Георги Чунчуков.
Случилото се преди 70 години в продължение на десетилетия съзнателно е било предадено на забрава, за да не се руши митът за българо-съветската дружба. Точно седем десетилетия ще се навършат догодина от депортирането и избиването  на около 2000 таврийски българи.

Паметникът ще бъде издигнат в центъра на Добрич – пред сградата на Община Добричка, срещу барелефа на цар Борис ІІІ – Обединител.
Паметният знак ще бъде в Добрич, защото това е градът, в който първо са пристигнали таврийските българи през 1942-43 г. и от тук са били разпределяни в различни добруджански и лудогорски селища.

В сградата, където днес се помещава Община Добричка, тогава е била градската община и именно в нея таврийците са контактували с българските власти, за да уредят новото си битие. А с поставянето на паметния знак срещу барелефа на Борис ІІІ се търси символика, защото именно царят Обединител приема сънародниците ни в Отечеството.

Малко се знае от днешните поколения за българите в Крим и Таврия, почти непозната е трагичната съдба на десетки хиляди наши сънародници, станали обект на жестоки репресии в бившия Съветски съюз.
При настъплението на нацистките войски в Украйна, за да се спасят от ужасите на войната, таврийските българи, по инициатива на своя водач Мишо Хаджийски пишат писмо до Н.В. цар Борис ІІІ с молба да обърне поглед и към тях, сънародниците в далечна Таврия.

„С една надежда живеем сега, че ти няма да ни оставиш, както не остави нашите братя в Добруджа, Тракия и Македония, а ги взе под закрила в царството си. Всеки българин е щастлив само в родното си огнище на Дунава и Балкана”, пишат сънародниците ни.
Естествено, отговорът на тяхната молба е положителен и през 1942 г. започва процесът по заселването на българите от Украйна в Добруджа и Лудогорието.

Таврийците получават същия статут като преселилите се от Северна Добруджа българи. Главен двигател по организацията на преселението е Мишо Хаджийски. Процесът по настаняването и уреждането на сънародниците ни продължава две години. Българската държава се заема сериозно с преселническия въпрос.

Отпускат се парични помощи, с постановление се разрешава безплатно пътуване на изселниците с багажа им по БДЖ, на административните и полицейски власти е наредено „да оказват пълно съдействие на преселниците до окончателното им настаняване на определените от съответните министерства места“ – селища в Добричка, Балчишка, Генерал-Тошевска, Дуловска и Тутраканска околия.
Дошлите семейства получават по около 40-50 декара земя, инвентар, жилища и т.н. Но те за кратко се радват на „родното си огнище”.

След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. започва и трагедията на сънародниците ни, потърсили нов живот в Родината на дедите си. Те, като съветски граждани, са обявени за изменници и по заповед на Сталин правителството на Отечествения фронт и БКП е задължено да ги предаде на окупиралата страната ни Червена армия.

Българските комунисти послушно изпълняват нарежданията на “големия брат”. Започва жестоко преследване на българи от българи. Сънародниците ни, потърсили спасение в държавата, която те винаги са смятали за Родина-майка, биват гонени и репресирани от българското правителство в услуга на чужди интереси.

Таврийските българи са преследвани като дивеч. Те правят опити да се спасят, защото са наясно какво ще им се случи, ако бъдат върнати в СССР. Укриват се в свои познати, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен.

Всички усилия остават напразни. Все още има живи свидетели на репресиите. Йордан Боев от добричкото село Добрево разказва как една сутрин през пролетта на 1945 г. два камиона червеноармейци нахлуват в селото и арестуват всички таврийци.
Възрастни жители на Добрич пък помнят как в продължение на няколко дни жп гарата в града е била блокирана от съветски войски и стотици наши сънародници са били натоварени в конски вагони, за да бъдат депортирани.

Край вагоните се чуват  викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си неизвестна съдба. Таврийците от Добруджа са отведени до пристанището в Констанца и там са натоварени на шлепове.
Част от сънародниците ни са издавени в морето, други са депортирани в сибирските концлагери. Таврийците от Лудогорието пък са транспортирани до острови в Дунава, където са разстрелвани.

Избити са около 2000 души, оцеляват единици.
Жертва на репресиите става и самият Мишо Хаджийски. Той е арестуван веднага след 9 септември 1944 г. Освободен за кратко, при втория опит за ареста му, на 7 декември големият родолюбец слага край на живота си.

През 2014 г. Регионалният исторически музей в Добрич заедно с Международния колеж в града ще реализира проект “Популяризиране историята за трагедията на таврийските българи”, финансиран от ЕС.
В рамките на проекта ще бъде организирана научна конференция, ще се направи ново задълбочено изследване за съдбата на тези наши сънародници, ще бъде създаден сайт и заснет филм за тях.

Българският народ спасява своите евреи от депортиране в лагерите на смъртта, но две години по-късно не успява да спаси еднокръвните си братя – таврийските българи.
Национален и патриотичен дълг на днешните поколения е да спасят поне паметта за тях, като увековечат мечтата им за родина и родно огнище, сбъднала се за кратко, но последвана от жестоки репресии. Амбицията на инициативния комитет е паметникът в Добрич да бъде открит още през тази година.

desant.net

.
Първите резултати от най-мащабното правено досега ДНК-изследване на генофонда в България.

.
Проучването е наречено „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. То категорично доказва, че сме много далече от тюрките и техните племена. Според академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН за първи път у нас се прави толкова мащабно изследване на „митохондриалната хромозома на ДНК“. Опити да бъдат изследвани гените на българина са правени през 1996 г. и после през 2000 г., но сред по-малко хора, което не е достатъчно за представителни резултати.
Резултатите са публикувани наскоро в престижното научно специализирано списание „International Journal of Legal Medecine“.
Проучването е съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна са участвали проф. Драга Тончева, ръководител на Катедра „Медицинска генетика“ при Медицинския университет в София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл. кор. Йордан Йорданов също от БАН. Италианската страна е представена от 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия, начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа.

Акад. Ангел Гълъбов, подчертава, че старото увлечение да се изкарат българите тюрки, е абсолютно грешно – нищо общо няма произходът ни с тюрките, „тюркската“ теория трябва да бъде забравена завинаги, казва акад. Гълъбов. Няма в геннофонда никакви монголоидни гени – т.е. нищо тюркско – повтаря ученият. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. В публикуваната информация пише, че докато средиземноморската ни линия идва от траките – народ, който първи заселява Балканите (те ни сродяват с Южно-Европейските народи – ИЙ). Славяните са източно-европейски елемент, а източните приноси се дължат на древните българи, които са индоевропейски (арийски) народ, идващ от територии южно от Памир.

Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя академика.
Мащабното изследване на ДНК е проведено за първи път за т.нар. митохондриална хромозома при българите, която се предава по майчина линия (майка на дъщеря или син), така и мъжката Y – хромозома (предавана по мъжка линия само, от баща на син) в ДНК на българите.
Българинът е типичен представител на източноевразийските популации. Генетично сме сродни с гърците и италианците (народи генетично близки на древните траки от средиземноморската група).

През първия етап на изследването са получени огромен брой генетични маркери на съвременни българи и са съпоставени с тези на други народи.
ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия с участието и на българския екип.
Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд „Научни изследвания“ в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с до-финансиране от италиански фондации.

България е на кръстопът на миграцията на народите, кой ли не е минавал оттук и си е оставил гените, с много народ сме се омешали – всеки е чувал подобни речи…
Само където се оказва, че сме значително по-хомогенни от много други народи и сме съставени от прабългарски ген, тракийски и славянски. Споменавам трите елемента, от каито както изглежда е съставен действително генофондът ни: базисен и много древен с по-късни наслоения – славянски и средноазиатски (прабългарски).

Първите резултати не носят изненади, те препотвърждават по-старите правени върху Y-хромозамата (т.е. предавана единствено по мъжка линия).
Основния ген в нашето ДНК, който нас българите ни определя като европейци е наследствен от древните траки, и той спада към общата (средиземноморска) група „Южна Европа“ в която влизат Гърция и Италия.
Тази близост трябва да е ясна на всеки – защото траките са близкородствени и с италиките, които от към балканите и дунава, стигат и се настаняват в Италия и с елините от дн. Гърция, и с даките, живяли на територията на дн. Румъния – но при румънците има допълнително натрупани вторични гени, които ни отдалечават от тях.
Това е нашия европейски ген.
Другия европейски ген, който е наличен в българите, е славянския, но той е най-малко от трите основни наши гена и е наполовина, колкото от траки и от пра-българи (поне според досегашните изследвания) и затова днешните българите не могат да се определят като славянски народ, въпреки, че езика ни е славянски, а се казва, че имаме само славянски примес. Очаква се окончателните резултати да излязат за да се добие много по-ясна картина и от това изследване.

Задачата на изследователския проект е да се потърси връзката между генетиката и произхода на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични „събития“, натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.

Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази „Ева“ е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната „Ева“ се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо – европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население, можем да разберем какви сме

Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.

Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания правено за отделна държава – изследвани са статистически разпределени 855 българи от цялата страна, като пробите са взимани анонимно от кръвни банки в страната с помощта на генерал Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военно-медицинска академия.
Анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата учена го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските си колеги. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта.

И така, какво показват резултатите, обяснява д-р Сена Карачанак:
„Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние – от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо отдалечени.“
Схемата долу показва на какво разстояние сме от останалите европейски народи
според генетичните си показатели, т.е. не показва не-европейските ни гени, които при друго проучване са установени родствените връзки:
Изследването се прави в последните 2 години и за него са проучени над 900 кръвни проби на хора, които се определят като потомствени етнически българи. За сравнение са проучени представителите на 41 други популации в цяла Европа!

Генетично българите са по-близко до италианците, северните гърци и дори унгарците, отколкото до останалите славяни. Това е показало представително проучване на наши и италиански учени, представено вчера в София. Те изследвали митохондриалната хромозома, която се предава по женска линия и почти не се променя. Заради това по нея може да се проследи пътят на човешкия вид от самата му поява.Освен митохондриалната компонента са изследвали и Y хромозомата, която се предава по бащина линия, но резултатите все още не са обобщени.

При митохондриалната хромозома са излезнали следните резултати: При 8,5% от изследваните българи са открити следи на хаплогрупа Н, която ги свързва направо с хората, повторно заселили Стария континент през последния ледников период. Това твърди д-р Сена Карачанак, която е един от основните автори на изследването.
При почти толкова и дори малко повече хора са засечени и групите J и Т, които говорят за потомство на населението, обитавало земята през палеолита, или т. нар. Старокаменна епоха, която си остава най-неясната от цялата човешка история.
Само в 1 от изследваните ни сънародници е открита и хаплогрупата L, която директно го свързва с първите човеци, прескочили от люлката на вида Африка и разселили се из останалите континенти.

При предишното голямо генетично изследвано, където беше изследвана единствено Y -хромозома от проби предавани единствено по мъжка линия, даде подобни показатели. Около 60 % гените на българите по-мъжка линия са европейски – а именно 20 % са от средиземноморските халогрупи и 24 % са директен уникален ген – ЕМ78, с корени от балканите на възраст 7800 години. Други ок.15-20 % са от славяните.  Тогава директора на Националната Генетична Лаборатория проф.Иво Кременски заяви в материал в сп. Гео:, „независимо дали им се харесва на някои хора, оказа се, че имаме изключително малко славянско влияние в нашия народ – ние стоим много далеч от основните славянски народи“. Според изследването ние не сме близки родственици със славяните, а имаме само натрупан славянски примес в по-късен период,.“Този славянски примес в България е в съотношение около 15 -18 %“ – уточнява проф. Кременски!

Средиземноморското ни генетично сродство го дължим на траките, изтъкнаха още от изследователския екип. Сравнителният анализ показал, че имаме генетични прилики с коренното население на Северна Гърция и Северна Италия. Роднини сме и с италианците от централната и южната част на Ботуша. Още повече че през ранното Средновековие, около и след 470 г. от н. е., древни българи са се заселили в Северните части на Ботуша. Това показва името на древния град Булгария край Милано.
Историческо намигване е и град Булгарограсо в провинция Комо. Около 662 г. от н.е. други българи под предводителството на Алцек са се заселили в Молизе, Южна Италия. Родството ни с италианците тепърва ще се изследва с активната помощта на антрополози, историци и лингвисти, коментираха учените.
Освен общите гени с Гърция и Италия, имаме корен, който сме наследили от прабългарите, които са дошли от Изтока. Оттам е индоевропейския ни корен. Нашите предци на коне обаче нямат нищо общо с тюркските племена сочат резултатите – нямаме и 1 % гени свързана с монголоидната раса, към която спадат тюркските племена.“Генетичната наука прави на пух и прах лансираните хипотези от началото на миналия век, според които прабългарите са принадлежали към тюркските племена“, коментира директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов, който е в ядрото на научната група. И допълни, че въпреки историческата ни съдба на петвековно робство в гените ни не са останали следи от дългото съжителство с турци. „Възможно е ние да сме обогатили тяхното ДНК, но обратният процес не се забелязва“, подчерта акад. Гълъбов.

Ходят ли траки из София?!
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки – от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр.
Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд – тракийското, българското и славянското у нас – съвременните българи.
В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде д-р Десислава Нешева.  Крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, и от Средновековието, казва проф. Драга Тончева.
Ще бъдат изследвани около 100-ина наши предци, намерени при разкопки в различни селища на страната. Целта е да се  сравнят гените на древните българи и днешните им наследници. Учените ще изследват отново митохондриалната хромозома, която се съхранява най-добре в пулпата на кътните зъби. Тя може да се отдели и от големите кости на краката и ръцете, но там е по-вероятно да е замърсена от допир с околната среда и хората, обясниха учени.

(Използван е материал от списание: „International Journal of Legal Medecine“)
gepard96