Не от гените, от храната зависи най-много ще хванем ли рак

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Проф. д-Image_3801716_126р Връбка Орбецова, дмн, е автор на енциклопедия по интегративна медицина.

.

.

.

.

.

.

Въпреки прогреса на медицината ракът си остава тайнствено заболяване, което причинява смърт на милиони хора. И въпреки технологичния напредък, с който толкова се гордеем, човечеството става все по-болно. Според статистика на Световната здравна организация (СЗО) към 2035 г. всеки втори мъж и всяка трета жена ще са болни от рак. Това означава само едно – че ни дебне епидемия, предупреждава проф. д-р Връбка Орбецова, дмн, автор на енциклопедия по интегративна медицина.

У нас в момента над 300 000 души са вписани в Националния раков регистър. България е сред страните с умерена заболеваемост в Европа, но сме на едно от първите места по рак на шийката на матката. Мъжете боледуват най-често от рак на белия дроб, а жените – от рак на гърдата.

Според проучвания на СЗО информираността на обществото за причините и заболеваемостта от рак е недостатъчна и затова предизвиква огромен песимизъм и нагласи за безсилие. Но изследванията показват още, че сравнително малка част от рисковите фактори са извън нашия контрол и наследствеността е един от тях, но не е най-сериозният. В Дания е направено изследване на деца, осиновени веднага след раждането, и на техните биологични родители.

Ако ракът се предаваше основно чрез гените, заболяванията на осиновените деца би трябвало да са същите като на биологичните им родители. Резултатите показват, че гените на биологичните родители, които умират от рак преди 50-годишна възраст, нямат никакво влияние върху риска за развитие на рак на техните деца, дадени за осиновяване. Но смъртността от рак преди навършване на 50 години на родителите осиновители, увеличава 5 пъти вероятността осиновените им деца също да умрат от рак
Фактът, че онкозаболяванията се превръщат в пандемия, означава, че има нарушения в средата, която обитаваме, в начина на живот и възприемането на света, в изобилието на стресогенни фактори.

Прекалено се материализирахме, привързваме се към материалните ценности и забравяме духовните. Не осъзнаваме нарушеното равновесие в психоемоционалното си състояние. Нараняваме се с думи, мисли, емоции. Обитаваме неестествени за гените ни условия (храна, вода, емоции, мисли), работим в агресивна среда, обяснява проф. д-р Орбецова. Превенцията на рака е живот в здраве – здравословно хранене, здравословно мислене, повече позитивни емоции и разбирателство между хората.
Ако трябва да го кажа с една дума – тя е любов. Хората не се обичат, те се мразят. Дори и да не го изказват, те си го мислят, а мислите ни са материални и запълват цялото ни пространство, твърди проф. Орбецова.

От друга страна, се създават изкуствени храни с консерванти, стабилизатори, които объркват организма ни, блокират нормалните процеси, предизвикват възпаления, нарушават храносмилането, появяват се объркани клетки агресори с извратено поведение. огато по някаква причина ДНК мутира, клетката се променя и може да се превърне в ракова. Увреждане на ДНК се причинява най-често от тютюнев дим, ултравиолетови лъчи, вируси, химикали, радиация и други мутагенни или канцерогенни фактори.

Ракът се провокира от неблагоприятно стечение на 4 условия. Генетични изменения в отделна клетка, която се размножава и образува група от злокачествени клетки; растежът на тези клетки не се регулира правилно от съответните механизми в тялото; липсва нормална диференциация на клетките; способността на раковите клетки да се „разнасят“ и да образуват още тумори в отдалечени части на тялото, т. е. да метастазират.

Увреждането на една клетка не е достатъчно, за да се развие рак. Освен онкогени всяка клетка съдържа и ген 53, който потиска развитието на тумори. Появата на изродени рак може да е аномалия в ген 53.

Навици, свързани с бита ни, като тютюнопушене, стрес, обездвижване, затлъстяване, режим на хранене, прекомерна употреба на алкохол, дрога, са непосредствена причина за възникване на 70% от случаите на рак. Това означава, че ракът може да се избегне в два от три случая само като се промени начинът на живот, категорична е проф. Орбецова.

Британски учени изчислиха специфичния дял на различните фактори, които причиняват рак. Храненето се оказва на първо място с до 35%, тютюнопушенето – до 32%, инфекциозните агенти, особено вирусите, причиняват около 10% от злокачествените тумори, производствените канцерогени – 4%, алкохолът – 3%, онкологичната наследственост – 2%, замърсяването на околната среда – 2%, ултравиолетовите лъчи и йонизиращата радиация – 1%. Само 5% от раковите заболявания се дължат на неизвестни причини.

Около 15% от смъртните случаи поради онкологично заболяване са с доказана генетична предразположеност, но генетична обреченост не съществува, подчертава проф. Орбецова. Според нея това дава шанс на превенцията, базирана на
естествена способност организма ни да се защитава от рака в условия на хармония
със себе си и околната среда Ето защо тя посочва 4 подхода на антираковата стратегия: противодействие и предпазване от нарушеното равновесие в околната среда, наблюдавано от 50 -те години на миналия век; консумация на храни с антитуморно действие и чиста вода; преодоляване на психоемоционалния дистрес, освобождаване от страха, тревожността, агресията, негативните емоции; стимулиране на имунитета и намаляване на възпаленията.

Човечеството вече излиза от парализиращата онкофобия и се ориентира към настъпателна профилактика чрез мобилизация на защитните сили на организма и намиране на слабите места на рака. В онкологията актуална е аксиомата „От болестта е по-лесно да се предпазим, отколкото да се излекуваме“. И понеже храненето е рисков фактор за рака № 1, сме наясно с продуктите активатори и тези, които играят роля за предпазване от рака.

На първо място трябва да ограничим или да изхвърлим рафинираната бяла захар от менюто си. Активатори на рака са и прекомерните количества наситени и омега-6 полиненаситени мастни киселини, растежните фактори (хормони) в червените меса, ненатуралните млечни храни, трансмастните киселини – хидрогенирани и частично хидрогенирани растителни мазнини в маргарините и силно термично обработените храни, обяснява проф. Орбецова.

С профилактично и лечебно действие са богатите на магнезий храни – лешници, бадеми, спанак, пълнозърнести закуски; съдържащите селен – риба, морски дарове, зеленчуци, житни храни; източниците на каротин и витамин А – хайвер, яркоцветни плодове и зеленчуци; богатите на витамин С – зеле, чушки, киви, шипка, цитруси. Ако в дневното ни меню се съдържат и четирите вида храни, шансът да избегнем раково заболяване е 90%.

Антираковите храни действат детоксикиращо, премахват карциногените, стимулират имунната система, блокират ангио- и неоангиогенезата (формирането на нови кръвоносни съдове, които хранят раковите клетки), премахват възпалението. Тези полезни храни блокират инвазията на раковите клетки в структурата на околните тъкани, както и образуването на разсейки това активират апоптозата (самоубийството на раковите клетки).

“Ракът е бандитски страшен, арогантен, безмилостен, но има достатъчно доказателства, че може да бъде избегнат. Не бива да се поддаваме на убеждението, че той е смъртна присъда”, оптимист е проф. Орбецова.

ФЕОДОРИНА ЛЯСКОВА / 24 chasa.bg

Шокираща изповед, в която всеки се разпознава

Veröffentlicht am von
Antworten

.

537584_10151489719154666_810267170_n„Новият“ политически елит, който се появи, не бе нищо друго освен старата номенклатура, своевременно пригодила се към новите условия.

Оттук нататък този елит не се нуждаеше от социални реформи, както и от старата идеология, защото той държеше в ръцете си и търговските структури, и собствеността, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване, и международните връзки с „приятелите“ до вчера.

Навлиза се в нова ера, тази на „властта в сянка„, когато вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е.

Ерата на клептокрацията (управлението на крадците – управление, при което важните решения се вземат в интерес на тесен кръг хора, които са на власт), от която страната, както изглежда няма да може повече да се измъкне.

Възраждащата се номенклатура успя да се прегрупира и да изработи нова стратегия, този път напълно демократична. Вече не бяха нужни пучове и заговори.

Бившите комунисти трябваше само да се представят като „демократична опозиция„, защитаваща интересите на обикновените хора, и да блокират или саботират всяка друга реформа.

И тъй като те господстваха и в изпълнителната, и в законодателната власт, успехът им бе сигурен в тази нова игра на „демокрация“.

Бюрокрацията се разрасна и завладя всички сфери на управлението, като го направи неконтролируемо и невероятно корумпирано. Функционерите от бившата комунистическа партия, които, разбира се, без изключение бяха демократи, се превърнаха много бързо в бизнесмени, като заграбиха множество интересни държавни обекти. Г

лаватарите на черния пазар и криминалните си поделяха останалото. Това не само породи негодувание сред общественото мнение, но и създаде лоша репутация на самото понятие пазарна икономика.

Страната беше готова да отхвърли режима, но новият елит, „демократите“, родени от перестройката, не бяха готови. В по-голямата си част случайни хора, станали известни чрез привидни избори, в които всяка нова фигура беше за предпочитане пред старите, те бяха много по-близко до режима, отколкото до народа.

И съвсем не се стремяха към радикални промени, при които имаше опасност самите те да бъдат изхвърлени зад борда и лишени от статута им на водачи.

Най-сериозният въпрос е следният: какво може да се направи. Що се отнася до Запада, отговорът е ясен: почти нищо.

Даже днес, колкото и да желае Западът да помогне, парите, които би могъл да отпусне, няма да са от кой знае каква полза, още повече, че по-голямата част от тази сума ще бъде отклонена от корумпираната бюрокрация. Ясно е, че проблем от подобна величина не може да бъде разрешен отвън.

Той не може също така да бъде разрешен и отвътре, освен ако някое ново поколение от бунтари не изплува от този хаос и не извърши онова, което неговите страхливи родители не намериха смелостта да направят.

Да премахне остатъците от тоталитарния режим, превърнали се в мафия, да отстрани поколенията, корумпирани от десетилетията на робство, и да се захване да гради едно ново общество.

Уви, подобно чудо е немислимо при сегашната обстановка на престъпност и анархия, на разложение и апатия.

У днешната младеж бунтарството се изразява най-вече в желанието да емигрира – желание, което понастоящем присъства у 75% от младежите под 25 години според проучванията.

А най-предприемчивите вземат пример от гангстерите, които се перчат със своите мерцедеси.

За нещастие, ние не съумяхме да се възползваме от неочаквания случай, какъвто представляваше смъртта на комунизма. Не отстранихме неговите привърженици, не разобличихме техните престъпления, не опровергахме техните бълнувания и най-вече не се научихме, как да се съпротивляваме на съвременната им чума.

Колкото и да е тъжно, трябва да приемем факта, че всички наши усилия, всички наши жертви се оказаха безполезни.

В края на краищата като че ли човек е недостоен за свободата, която му е била отредена и при изпитанието той не намери нито смелостта, нито необходимото себеуважение, за да бъде достоен за задачата си. Поради това ние не станахме нито по-добри, нито по-мъдри, нито по-чисти.

А и самото изпитание няма повече смисъл от което и да било чудовищно земетресение, което е избило стотици милиони хора.

10_1419621471Владимир Буковски, Един дисидент сред архивите на Кремъл
Измамата на века: операция „перестройка“
Издателска къща „Албор“, София, 1997 г.

Владимир Константинович Буковски (на руски: Влади́мир Константи́нович Буко́вский, 30 декември 1942 г.) е бележит съветски дисидент и писател.

Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт.

Буковски прекарва повече от 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (психушки), използвани от съветския режим като специализирани затвори.

.

10 токсични хора, които не трябва да взимате със себе си в 2015 г.

Veröffentlicht am von
Antworten

.

0И тази година излетя като един миг, а вече сме на прага на новата – една година, изпълнена с възможности. Това, което ще постигнете през следващата година, значително зависи от хората, с които се обграждате.
Когато посрещате новата година, бъдете сигурни, че не взимате нищо ненужно с вас. Оставете тези „токсични“ хора в 2014 г., ще се почувствате много по-леки, което ще ви даде един летящ старт през новата година.

1. Хората, които правят живота ви по-стресиращ

Стресът не е непременно нещо лошо – в действителност е точно това, което възприемате. Ако смятате, че стресът е лош за вас, тогава ще е лош за вас. Ако използвате стреса като мотиватор, да ви мотивира да действате, то действително може да бъде по-скоро добър.
Въпреки това трябва да се стремите да избягвате по-скоро стреса от хората, отколкото от ситуациите. Ако имате хора в живота си, които постоянно ви стресират, тогава послушайте себе си и отстранете тези хора от всекидневието си. Животът е стресиращ сам по себе си. Не е нужно някой да допринася допълнително за това.

2. Хората, които ви използват

Ако трябва да бъдем честни, всеки използва всеки – и обикновено това е ОК. Понякога общуваме с останалите, защото осъзнаваме, че по някакъв начин това ще е от полза за нас.
И понякога откриваме, че хората, които ни използват по определен начин, в крайна сметка ни нараняват. Повечето хора ще ни използват и по този начин или ще запазят, или ще подобрят жизнения ни стандарт. Но ги има и тези токсични хора, които ни използват и ни изоставят изтощени, чувствайки се като паразити. Тези хора нямат място в живота ви; и не ги взимайте с вас през 2015.

3. Хората, които не ви уважават

Всеки почтен човек заслужава да бъде уважаван в замяна; така работи уважението. Ако установите, че имате човек или хора в живота си, които имат затруднения да ви удостоят с нужното уважение, кажете им да се отдалечат от вас. Уважавайте себе си и никога не позволявайте на другите да проявяват неуважение към вас.

4. Хората, които винаги успяват да ви наранят

Хората могат да бъдат глупави понякога. Хората, които са част от живота ни, са тези, за които най-много ни е грижа. Но за съжаление много от тези хора понякога ни нараняват.
Проблемът е, че когато другите ни причиняват болка, ние си припомняме колко много тези хора означават за нас. Ако те могат да ни наранят емоционално, ние трябва да се грижим за тях и така им позволяваме да останат част от живота ни.

Често, позволяваме на тези хора да заемат повече място. Хората нараняват други хора – това е просто начинът, по който светът работи. Но ако има някой в живота ви, който постоянно ви наранява, направете си услуга и дръжте този човек на разстояние.
Болката може да се възприеме като нещо добро само ако ви носи някакъв урок. В този случай, урокът е да спрем да позволяваме на другите да ни използват като боксова круша.

5. Хората, които не могат да спрат да лъжат

Всеки лъже. В действителност, в рамките на първите няколко минути на срещата с нов човек, той може да ви излъже няколко пъти. Повечето лъжи са безвредни, но всичко това се променя, когато хората, които ви лъжат, са тези, на които имате доверие.
Заобиколете се с доверени хора и ще се почувствате много по-добре. Лъжите са почти навсякъде, но истината, от друга страна, се среща много по-рядко.

6. Хората, които ви се усмихват, а ви обиждат зад гърба ви

Това са страхливци, които нямат смелостта да кажат това, което мислят. Тези хора се наслаждават, преструвайки се на ваши приятели, докато ви обиждат пред останала част от света.
Те ще съсипят репутацията ви. Забравете тези хора през новата година. Не заслужават вниманието ви по никакъв начин.

7. Хората, на които не им пука за теб, но обичат да се преструват, че е така

Всички сме имали хора в живота си, които са наши приятели, само когато им е удобно. Тези токсични лица са псевдо приятели – много е забавно да излизаш с тях, обичат да им се помага, но когато имате нужда от тяхната помощ, не можете да ги намерите никъде.
Тези хора са особено токсични, защото те ви дават илюзия за сигурност. Вие мислите, че можете да се опрете на тях за подкрепа, но когато ги потърсите, ще се озовете сами.

8. Хората, които ви дърпат към предишния ви начин на живот

Животът е интересен и вълнуващ, ако е постоянно прогресиращ. Само когато постоянно се движим напред, постоянно подобряваме себе си и заобикалящата ни среда, ние сме в състояние да намерим удовлетворение и щастие.
Повечето хора задържат тези индивиди в живота си, които са били част от досегашния живот, без да проумяват, че те ги дърпат назад.
Вие сте работили усилено, за да прогресирате и да направите промени, но тези хора предпочитат живота такъв, какъвто е бил, и ще опитат всичко възможно да ви върнат в пещерата, от която сте изпълзели. Бъдете предпазливи по отношение на тези хора, те винаги успяват да върнат напредъка, върху който сте работили толкова усилено.

9. Хората, които ви дърпат назад

Има един факт за живота, който трябва да надраснете и приемете – факт, който не е особено приятен, но все пак е необходимо да го приемете за истина. Много хора в живота ни, хората, които наричаме приятели, не трябва да бъдат част от живота ни. С течение на времето ние се променяме като индивиди. Нашите мечти и цели се променят.
Много от хората в живота ви вероятно не искат да живеят живота, който строите за себе си. Защото те са егоцентрични, те ще направят всичко възможно, за да създадете своя версия на техния идеален живот и ги въвлечете в него.
Повечето пъти, хората не успяват да създадат живота на мечтите си, защото се обграждат с хора, които имат за цел нещо съвсем различно.

10. Хората, които просто заемат място

Всичко в живота е ограничено. Ресурсите са ограничени. Времето е ограничено. Местата са ограничени. Каквото можете да постигнете в живота си, е ограничено. Ние не можем и никога няма да бъдем в състояние да имаме всичко.
Ето защо трябва да бъдете много внимателни не само с това, което сте избрали да направите, но и с когото решите да го направите .
Можете да поддържате само шепа силни връзки в даден момент – просто не разполагате с време и енергия да се справяте с повече.
Ако се заобикаляте в живота си с не толкова приятни хора, вие ще създадете за себе си не толкова приятен живот. Ако хората около вас не допринасят за по-добър живот, следва по подразбиране, че те взимат от него.
Оставете ги през 2014 г. и изградете за себе си по-добър вътрешен кръг.

http://dama.bg

Дружка на Радан Кънев: „Гъз, ти си наш’то знаме!“

Veröffentlicht am von
Antworten

.

radan kanevПонеже Гъзлето Раданчо (Радан Кънев) се изцепи, че финансовия министър не бил от ранга му и защото съм убеден, че 95% от феновете на РБ не им е ясно от къде се пръкна той, та да разясня, понеже по онези години бях близо до кухнята им.
До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие Венко Бешков ДСБ Средец досиена председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков - Хаджията - ДСБ СредецВенко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Доинска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и той прибягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му).
Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, защото всички останали млади, активни членове на Сектата, бяха преминали към ДБГ на Кунева.
Разбира се, предполагам, без да знае, че в махала са ѝ викали „Гъза“…

funphotobox1143560741shbnzi
Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по дубиозни ГРУ школи в Кременчук/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция.

Генерално пречистване на организма с дафинов лист

Veröffentlicht am von
Antworten

.

dafinov-list-300x227Организмът се нуждае от спешна детоксикация, ако цветът на лицето ви е променен, често главата ви започва да „тежи“, нямате апетит, кожата ви се лющи, имате торбички под очите и се изморявате твърде бързо.

Периодичното пречистване на организма е нужно, защото тъкани ни се пренатоварват в следствие на прекарани боледувания, недостиг на ценни витамини или остатъци от поетата храна. Токсините вредят на организма, като нарушават правилното функциониране на органите. Когато органите не функционират правилно организма става слаб и е застрашен от заболяване.
Подправката дафинов лист пречиства организма ви само с приема на минимално количество лечебна отвара.
Ето как се прави и приема, за максимално добър ефект: потапяте 5 листа от подправката дафинов лист потопете в 300 грама вода, която ври. Варете само 5 минути и сваляте отвара от котлона. Прецедете и я прелейте в термос. Оставете да престои там за 2-3 часа.

Лечебната отвара от дафинов лист ще пиете малки глътки от сутринта до вечерта. Не бързайте да я изпивате на веднъж, защото вместо да пречистите организма си можете да си навлечете проблеми. Пие се 3 поредни дни, а после се прекъсва за 7 дена. Ако смятате, че има нужда можете да повторите приема още един път.

По време на лечението с отварата от дафинов лист за пречистване на организма, урината най-вероятно ще промени своя цвят и ще стене бледо розова. Това не бива да ви тревожи, нормално е. Показва, че токсините и солта напускат организма ви. Целебната отвара също така предизвиква и често уриниране.

Ефекта от действието на отварата за пречистване на организма ще усетите след близо 14 дена. Ще се чувствате отново пълни с енергия, а неблагоприятните симптоми ще са напълно изчезнали.

bilka.info

Погромът на България през 1913 е дело на руската дипломация

Veröffentlicht am von
3

.
Владика Методий /Кусев/ е първият български каноничен митрополит на Старозагорска епархия, избран е на този пост през 1896 година. В паметта на старозагорци той ще остане като създателя на забележителния парк „Аязмото”, а в националната ни история буйният митрополит ще остане като един от най-активните и непримирим борци за самостоятелна национална църква, както и за освобождението и присъединяването на населената с българи област Македония към Майка България.

Unbenannt-1 KopieДядо Методий много тежко преживява жестокия погром и разпокъсването на България през лятото на 1913 година. Своите горчиви прозрения той излага подробно в книгата си „Погромът на България. Виновникът”, в която посочва болезнено точно и ясно истинските виновници за националната ни катастрофа – руския император Николай ІІ и неговата имперска дипломация! Днес, 100 години след подписването на грабителския спрямо България Букурещки мирен договор, ще припомним основните доказателства, изобличаващи грабителските действия на нашите съседи и на техния вдъхновител.

„… Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е… България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела /обаче/ да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград…

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план – за ограбването, за намалението на България – не успя…

„Девизът” на руското правителство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония… При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация… Разорението и унищожаването с топове на 150 /въстанали/ села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева… Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците…

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; „погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата”. Така казваме…

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България…

Да видим как… тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България… руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан… Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: „долу ръцете” и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг… Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия… Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати… Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени…

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник „Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент…

За тия страшни грехове /против България/, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете извършени /1903 г./ от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на „теократизма”. Основата върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на „теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава /да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи/. Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях /погромът на България/. Следователно, Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне…

Всички край балтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия и се отнимат. От Малорусия /Украйна/ се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията и в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство… Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя…”

1914 г.

Стара Загора

Текст на Петър Марчев, по книгата на Цочо Билярски „Виновниците за погрома на България през 1913 година”
.

Celle di Bulgheria (селището на България)

Veröffentlicht am von
Antworten

.

Celle di Bulgheria - 02Вероятно ще бъдете доста изненадани да прочете това, но за някои историци у нас то е стара истина. Според тях българите не сме тюрко-азиатски народ, а сме част от пеласгите – старото население на Балканите, Апенините и Мала Азия още преди пристигането на елините, което население античните автори (предимно елини) наричали не пеласги, а с презрителното траки. Всъщност терминът „траки“ не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „необразовани“, „диви“, „варвари“, „неелини“. Та, според подкрепящите тази теория, колкото и еретично да звучи – така терминът „траки“ е неприложим за историографията. Т.е. все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а „гяури“, само защото османските дефтери наричали поробеното население по този презрителен начин.
Та в този ред на мисли, ще ви разкажа за едно особено интересно място в съвременна Италия, което чисто и просто повече от 15 века носи името България. А именно Monte Bulgheria .
Става дума за малък планински масив с името България, който се намира в провинция Салерно, област Кампания, Южна Италия.  Той се издига само на няколко километра от Средиземно море – между него и долината на река Mingardo Bussento, в Национален парк Cilento. Името Bulgheria, според самите италианци днес (виж Wikipedia, l’enciclopedia libera – италианският вариант на Уикипедия) идва от български заселници, които дошли по тези места преди 500 година след Христа. Забележете – два века преди познатото ни пристигане на Аспарух отсам Дунав…
Току в подножието на планината България се намира и градчето Celle di Bulgheria (селището на България), взело името на самата планина.  „Celle” идва от стария етруски език и е сравнимо с пеласгийската (тракийска) дума сели(с) (selis) – място за сядане (село, селище, поселение) и със старобългарската дума „сел“ – седя, откъдето и съвременната българска дума село, селище. Любопитно нали!? И предизвикващо много въпроси към съвременната историческа наука, както и предизвикателство към тези, които я правят достижение на българския народ днес…
Но да се върнем на Monte Bulgheria и Celle di Bulgheria в Италия.
Планината България гледана от север, изглежда като огромен лъв сякаш легнал за почивка, с очи, обърнати на изток. Жителите на общините в подножието му и досега смятат, че лъвът е там, за да ги защитава. През 1959 г. италианският поет Ferdinando Palazzo от близкия град San Giovanni a Piro посвещава на планината България красиво стихотворение.
Най-лесният път към планината тръгва тъкмо от градчето Celle di Bulgheria. Маршрутът е достъпен пеша или с автомобил. Има и алтернативен, само пешеходен маршрут – по-кратък, но и по-труден. Двата маршрута се съединяват на платото, откъдето най-високият връх на масива, наречен Tozzo del Mojo и висок 1225 м н.в. е съвсем близо. По пътя до града от него са само 11 километра.
Самото градче пък е удивително малко – с около 2000 жители, чийто брой варира през годините, но е сравнително постоянен. В него забележителни са две неща – старият каменен площад Palazzo De Luca и църквата, посветена на Madonna della Neve или (Мадоната на снега) с олтар от 1700 г., изработен от мрамор в ярки цветове – бяло, червено, оранжево, синьо и тъмно зелено.
В историята на селото пише, че българите са обитавали тези земи, достигайки до полите на планината България. Много след тях, по време на Средновековието, тук се заселили гръцки монаси, които образувли много светилища и параклиси в карстовия масив на планина – има се предвид скални манастири… От този момент започнало и по-голямото заселване на други народи в земите, населени първо от българи.
И още нещо любопитно – в планината има пещера, известна като „Grotta della Madonna“, защото местен скулптор е издялкал образа на Богородица, използвайки един от сталагмитите за основа. Другото е, че местните хора имат култ към Света София, на която има няколко оброчни светилища в планината и която е дала името и на съвременната българска столица на Балканите – София .

Стоян Радулов/bgnow.eu

Важни събития в Celle di Bulgheria са:
14 май – празникът на Света София (Fiera di Santa Sofia Poderia)
15 юни – празникът на Сан Вито  (Fiera di San Vito)
Август – когато през целия чесец се организират художествени изложби и културни събития
05 Август – празникът на Господарката на снега (Fiera Madonna delle Nevi)

Геноцидът на българите в Западна Тракия – 1913 г.

Veröffentlicht am von
1

.

genocidПървият геноцид в Европа – геноцидът над тракийските българи през 1913 г. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. 

По време на трагичните събития през 1913 г. Западна Тракия е най-голямата мъченица. Тя е подложена на разорение и изтребление от три действащи  сили: организираните башибозушки отряди; гюмюрджинските автономисти и редовната турска войска. Към тези сили трябва да прибавим и мълчаливото съдействие на гръцкото население и гръцката армия. Походът на турските сили  на запад от Марица, става по цялото течение на реката от Дедеагач до Свиленград. Те най-напред навлизат в района на Димотика и Софлу. В двата града българските семейства са малко. повечето живеят по околните села. Турците ги нападат  с дивашка злоба. След 20 юли подлагат  населението на истински погром.

Най-много  пострадват селата Башклисе, Малък и Голям Дервент, Каяджик, Мерхамлъ, Янурен и Кутруджа. Тук не само е избита голяма част от населението, но и самите села са опожарени напълно. В село Каяджик с население от  1900 жители, са затворени в една от църквите 39 човека и всичките са изклани с брадви. Младите жени до една са зверски изнасилени. Общо избитите са 56 човека. Селото е запалено и изгорено. Същата съдба последва селата Янурен и Кутруджа.

В Кутруджа в селското кафене са натъпкани 27 души и са избити. Всички момичета над 10-годишна възраст са обезчестени. От този район по-специално внимание заслужават селата Малък и Голям Дервент, защото те се защитават седмици наред, с голямо себеотрицание и храброст. В Малък Дервент са избити над 30 човека. Селото е ограбено  и изгорено. Населението бяга към селата Голям Дервент, Съчанли и Доганхисар. Село Голям Дервент, подпомогнато от четите на Димитър Маджаров и Руси Славов, се защитава дълго и пада чак в средата на август. Превзето е с помощта на двехилядна турска войска, въоръжена с картечници и оръдия. Избитите са много българи, а селото изгорено.

Турците настъпват и в района на Дедеагач и Гюмюрджина. Трагедията на българите от селата Съчанли, Доганхисар и Манастир е покъртителна. С превземането на тези три села турците слагат край на съпротивата на българите в земите на Западна Тракия. Най-напред е нападнато Манастир. Това става на 22 август. Турците обграждат селото. Манастирци се защитават геройски. На помощ им идват 60  жители на село Съчанли и заедно отблъскват турците, които дават много жертви. Победата повдига духа на  манастирци. Осъзнавайки, че в следващите дни трудно ще се защитават сами, много манастирци се преместват в Съчанли. След няколко дни турците, вече с помощта и на гюмюрджинските автономни власти, превземат Манастир и го запалват. Загиват около 250 души. Населението бяга в горите и към Съчанли и Доганхисар. Съчанли е едно от най-големите български села в Западна Тракия. По думите на проф. Л.Милетич то е с 480 къщи и 2200 жители.  Селището е разположено високо в планината, върху най-южните склонове на Родопите.

Съчанлийци на общо събрание на 10 юли решават да не напускат селото и да се самоотбраняват. Съставен е комитет, които да ръководи отбраната. То е опасано на 5 километра отвън от 10 отбранителни пункта с по 10-15 бойци в тях. Въоръжени добре, съветвани умело от войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, съчанлийци, след разгрома на Манастир, отблъскват десетки опити на турския башибозук да превземе селото. От Гюмюрджина автономното правителство изпраща на два пъти делегация с предложение селото да се предаде, на което кметът Димитър Стаматов отговаря: „Ще измрем до един, но не се предаваме”. Местните българи нарекли Съчанли „Малката България”. Селото на 4 срещу 5 септември е нападнато не само от башибозук, но и от редовна турска войска с картечници и планински оръдия. Отбраната е разкъсана, селото е подпалено, а жертвите са повече от 300 души. Населението бяга към село Доганхисар. То е родно място на легендарния капитан Петко войвода и последната крепост, в която тракийските българи от околните села търсят спасение. На 29 юли в селото пристига войводата Димитър Маджаров, събира общинското ръководство и старейшините и заявява: „В момента ние не сме поданици нито на султана, нито на цар Фердинанд – оставени сме на произвола на съдбата. Предлагам село Доганхисар заедно със селата, които влизат в състава на общината, да обявим за самостоятелна държава, която ще наречем „Република Доганхисар”. Доганхисар дава подслон и организират изхранването на бягащото население от разорените вече села. Тук се събират близо 7000 души. След разгрома на Манастир и Съчанли, идва ред и на Доганхисар. Селото е нападнато на 9 септември. Боят трае 6 часа, но силите са неравни. Нахлулите в селото турци съсичат с ятаганите когото срещнат по улиците и подпалват къщите. Китното село е опожарено и разграбено.

В Дедеагач се събира голям брой прокудени от родните им огнища бежанци от всички околни български села. Обезумелите от ужас те оставят след себе си изгорени къщи и непогребани  близки  и търсят спасение от турските безчинства в западните консули, които обещават да ти спасят .  Когато се убеждават обаче, че турските власти имат грозното намерение да унищожат българите,  консулите оттеглят гаранцията си за спасението им. На 23 септември  турците  влизат  в Дедеагач и подкарват с бой и ругатни народа към Фере. Нещастните бежанци тръгват с многобройната си челяд и добитък, под ударите на озверелите башибозуци. Тия, които от умора изостават, безмилостно са убивани с ятагани и приклади на пушките.

„Когато на 23 септември турците  подбраха народа с бой – разказва очевидецът Мавер Калоянов-се вдигна  та­къв сърцераздирателен вик на многохилядния народ, че цял Дедеагач потрепери. Целият град стана на крак! Камък да беше човек, не можеше да не проплаче….” Двамата войводи Руси Славов и Димитър Маджаров разбират за пъкления план на турците и без да се колебаят,  вземат единствено вярното  решение – да му се притекат на помощ с четите си. На един километър преди Фере, те  нападат башибозука . В завързалата се престрелка  е убит ко­мандирът на турците и те се разбягват панически. Докато трае боят, народът  се насочва  към планината, оставяйки всичко, що не е може да се носи на ръце. Най-жестоко пострадват селяните в края на колоната, които не се решават веднага да хукнат  към планината. Те са избити от башибозука поголовно. От Фере до границата с България – река Арда  бежанците  непрекъснато са преследвани от турски потери, озверели от факта, че са изтървали плячката си. Част от кервана, наброяваща към 800 души,  неволно се  отклонява от колоната и достига до долината Армаган. Измъчени и гладни, на 25 септември нещастниците сядат да си починат и точно тогава са нападнати от  200 турски войници. Настава жестока  сеч. След турците остават пеленачета с извадени очи и разбити главици, обезглавени мъже, изнасилени и след това избити жени. Жестокостите, които могат да се родят  само в болни и извратени мозъци –  са неописуеми. За тази трагедия  по-късно проф. Любомир Милетич пише: „Това, което след 9 месеца заварихме в Армаган беше достатъчно, за да се установи без всякакво съмнение, че тук наистина е имало човешка касапница!” Същата кървава трагедия се разиграва и в местността Илиева нива където са избити от турците над двеста невръстни деца. Преминаването на колоната през река Арда под обстрела на турците е свързано с много ужасни перипетии. Вследствие на оскотяващия страх, много невръстни деца и пеленачета са захвърлени от техните майки. Бреговете на граничната река са  задръстени от труповете на убитите и удавените. Водата потича кърваво червена от пролятата кръв.  Атмосферата е покъртителна . Четите поддържат огъня през целия ден и през цялата нощ, за да дадат възможност на изплашеното население  да се съвземе  и да премине рекат.а  През този кошмарен ден са убити  100 души, а ранените са  300 души.  На другия ден  идва известие, че до 3000 души български бежанци, повече от които жени  са докарани от турците в с.Адачалъ, до Арда, където са подложени на брутални изнасилвания. При Руси Славов идват  бежанци и му разказват покъртителната история. Момчетата от четата се разплакват и пожелават единодушно да се притекат на помощ на нещастните хора. Те заявяват на войводата, че не могат да търпят, на три километра от българска­та граница да се обезчестяват и убиват хиляди българки. Тога­ва четата, разделена на три части, преминава Арда, заобикаля  турското село и от три страни открива огън. Турците се разбягват и оставят жените на мира.

На 4 октомври 1913 г. приключва кървавият път на  тракийски бежанци, които изминават 150 км.,  за да се спасят от зверствата на турците.

д-р Петър Ненков / otbrana.com