.
Quo vadis, Greece?
1
Прозорец на Овертон
.
Технология на унищожението
На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.
Нас ни лъжат.
Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американския социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.
Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализма и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.
Какво още може да бъде извадено от там в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?
Тя работи безотказно.
***
Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.
***
Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.
Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозореца се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.
Това не е точно промиване на мозъци, а значително по – фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото – жертва.
По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон постановяващ и защитаващ някога немислимото.
Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?
За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблема с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.
ТЕХНОЛОГИЯ
Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.
Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия изпълнението, на които неизменно довежда до желаният резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.
КОЛКО СМЕЛО!
Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.
Нали имаме свобода на словото.
Така че защо да не поговорим за канибализма?
На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.
Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабилност.
Прозореца на Овертон вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.
Едновременно с около научната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в Интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.
Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.
Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».
ЗАЩО ПЪК НЕ?
На следващия етап Прозореца продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.
На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.
Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия започващи с буквата «К».
Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.
Няма повече канибализъм.
Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.
Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализма се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия, подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.
Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.
«Помните ли легендата за самоотвержната майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»
«А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»
«Или пък, по близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и до сега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите за да обвинявате църквата?»
Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.
ТАКА И ТРЯБВА
След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.
Това е третия етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.
«Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек»
«Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства»
«Има хора, които желаят да бъдат изядени»
«Антропофилите са били провокирани!»
«Забранения плод винаги е по-сладък»
«Свободния човек има право да решава какво да яде»
«Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб»
«А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».
В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.
Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.
При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».
На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното, в категорията на популярното. Прозореца на Овертон се движи по нататък.
В ДОБРИЯ СМИСЪЛ
За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност и със съвременни медия персони.
Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани във масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.
Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»
«Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.»
«А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»
«А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?
На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.
Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.
След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».
За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.
«Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»
«Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»
«Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»
«Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»
«Те са така възпитани» и т.н.
Такъв вид извъртания са солта на много популярни токшоута.
«Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие за да заставате на пътя на любовта?!»
НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК
Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.
Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».
Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.
В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.
Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега, Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.
КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ
Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали и като следствие, няма ясно разбиране за добро и зло.
Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен. Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.
Не на табуто.
Няма нищо свято.
Няма сакрални понятия, чиито обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?
Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътя натам е отворен.
Мислиш си че сам нищо не можеш да направиш?
За съжаление ти си съвършено прав, сам човек абсолютно нищо не може да направи.
Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.
Огледай се наоколо.
motivatori.net
Робство в Османската империя е имало до XX век – според западни източници
.
Следващите редове са статия от английската версия на Уикипедия, писана от английски автори (виж тук). Текстът е енциклопедичен, но на равнище на научен исторически текст, с посочени над 40 източници, сред които исторически книги, пътеписи от последните няколко века, дневници на дипломати, дори исторически здравни изследвания и др. Няма български аналог на текста.
Пускаме го тук, за да се види, че докато у нас мнозина са готови да се бият, че не е имало турско робство, от английски и американски исторически източници има сведения за такова робство в Отоманската империя, част от която е и България до 1878 г. Последните сведения за търговия с роби са от американския посланик в Константинопол 1913-1916 г. (!) – виж в края на текста.
Понятието “турско робство” е използвано от нашите възрожденци не само в стиховете на Ботев и Вазов. Използва се и в статии и публицистични текстове, в исторически хроники.
И по онова време преди Освобождението у нас е имало хора, които са смятали, че няма турско робство. Имали сме права, собственост, били сме поданици на империята, в някои български градове е имало и привилегии.
Но чисто формално елементи на робство е имало в глухите провинции на България чак до Освобождението. Българи на висока служба в Цариград са извоювали някои права и автономии. Но ако не са били лудите глави възрожденци, които са смятали, че има робство, да вдигнат въстание и да ни забележи светът, може би България днес нямаше да бъде независима държава, а европейска провинция на Турция.
Оставяме на български историци да допълнят текста за робството, макар че не е в крак с времето и няма спонсори за такова историческо изследване.
Следва енциклопедичният текст, накрая допълнен с илюстрации и примери от e-vestnik:
—————–
Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото (1), заробването на хора от бялата раса било забранено в началото на ХІХ в., но поробването на други раси било разрешено (2).
През 1609 г. в Константинопол (днешен Истанбул), административният и политически център на империята, около една пета от населението се състояло от роби. (3) Дори след поредицата от мерки в края на ХІХ в с цел да се забрани робството, практиката продължила безнаказано до началото на ХХ век.
До 1908 г. в Османската империя още се продавали робини.
(4) Сексуалното робство е централна част от османската робска система по време на цялата история на робската институция. (5) (6)
Представител на османската робска класа, наречен „кул” на турски, можел да достигне до високо обществено положение. Пазачите в харема и еничарите били сред най- известните служби, които един роб можел да заеме, но робите често били и на предна линия в османската политика. Болшинството от служителите в османската държавна администрация били купени роби, отраснали свободно, и имали неотменим принос за възхода на Османската империя от ХІV в. до ХІХ в. Много от тях сами владеели голям брой роби, въпреки че султанът бил най-големият робовладелец. (4) Като отглеждали и обучавали специално роби за управници в дворцови училища като Ендерун, османците създали държавници, познаващи тънкостите на управлението и фанатично предани на султана.
Съдържание:
1. Робството в ранната Османска империя
2. Османското робство в Централна и Източна Европа
3. Варварски набези за роби
4. Роби „зандж”
5. Славянките в харема на султана
6. Сексуално робство
7. Упадък и ограничаване на османското робство
Робството в ранната Османска империя
В средата на ХІV в. Мурад І изградил армия от роби, наречена „капъкулу”. Новата военна сила се основавала върху правото на султана над една пета от военната плячка, в нея според неговото тълкувание влизали и военнопленниците. Заловените роби приемали исляма и се обучавали да служат лично на султана. Системата „девширме” (кръвен данък – бел. пр. ) също може да се смята за форма на заробване, защото султаните имали абсолютната власт над тях (взетите насила момчета – бел. пр.). Въпреки това робът или „кулът” имал високо обществено положение в османското общество, той можел да се издигне до висш сановник или да стане част от военния елит и всички взети деца (но не и родителите им) получавали възнаграждение.
Търговията с роби се извършвала на специални пазари, наречени „есър” (пленник, тур. – б. пр.) или „йесър”, такива имало в повечето по-големи и по-малки градове. Твърди се, че султан Мехмед ІІ „Завоевателя” учредил първия османски робски пазар в Константинопол през 60-те години на ХІV в., най-вероятно на мястото на стария византийски пазар за роби. Според Никола дьо Николе (френски географ, автор на „Мореплаване край Турция” – б. пр.) имало роби от всички възрасти и от двата пола, били изложени голи, за да могат евентуалните купувачи да ги оглеждат. (7)
Османското робство в Централна и Източна Европа
При девширмето, „кръвен данък” или „събиране на деца”, малки християнски момчета от Балканите и Анадола били отвеждани от домовете и семействата им, покръствани в исляма и записвани в най-прочутата част от капъкулу, еничарите – специална военна класа в османската армия, която се оказва решаваща при османските нашествия в Европа. (8) Повечето военни командири в османската армия, везири на султана и де факто управници на империята, като Ибрахим паша Параглъ или Мехмед паша Соколович са набрани по такъв начин. (9) (10) До 1609 г. султанската армия капъкулу се увеличава до 100 000 души. (11)
Домашното робство не било толкова разпространено, колкото военното. (12) Въз основа на опис на имотите на представители на управляващата класа, воден в Одрин между 1545 г. и 1659 г., са събрани следните сведения: от 93 имота, само в 41 има роби. (13)
Общият брой на робите в имотите бил 140; 54 жени и 86 мъже. 134 от тях носели мюсюлмански имена, имената на петима не се споменавали, имало и една жена християнка. Явно част от тях работели в стопанствата. (14) В заключение управляващата класа, поради широката употреба на роби войници и високата си покупателна способност, несъмнено била единствената голяма група, която поддържала жив пазара на роби в Османската империя. (15)
Селското робство като явление било разпространено предимно в района на Кавказ и било пренесено в Анадола и Румелия след преселението на черкезите през 1864 г. (16) В имигрантската общност често възниквали конфликти и османската власт се намесвала понякога на страната на робите. (17)
Кримското ханство поддържало оживена търговия с роби с Османската империя и Средния Изток до началото на ХІХ в. При така наречената „степна жътва” кримските татари поробвали селяни славяни. Полско-литовското княжество и Русия страдали от серия татарски нашествия с цел плячкосване и залавяне на славяни като „есър”. (18 ) Териториите на югоизточната граница били в полувоенно състояние до ХVІІІ в. Смята се, че 75 % от кримското население се състояло от роби и освободени роби (19).
Варварски набези за роби
Стотици хиляди европейци били заловени от пирати варвари и продадени като роби в Северна Африка и Османската империя между ХVІ в. и ХІХ в. (20) (21) Набезите за роби били извършвани повече от араби и бербери, отколкото от османски турци. При все това в разгара на варварската търговия с роби през ХVІ и ХVІІ в. варварските държави били под Османска власт и се управлявали от османски паши. Освен това много роби, заловени от корсари варвари, били продадени на изток в османските територии преди, по време и след периода, в който варварските държави се намирали под османска власт. (нужда от източник)
Роби „зандж”
Понеже имало ограничения за поробване на мюсюлмани и „народи, почитащи Светото писание” (евреи и християни), езическите територии в Африка били достъпен източник на роби. Известни като „зандж” (на езика банту (22)), тези роби били отвличани главно от района на Големите африкански езера, както и от Централна Африка (23). Зандж били заети в домакинството и служели в армията като войници-роби. Някои се издигали до високи постове, но като цяло били по-нискостоящи от европейските и кавказките роби (24) (25) Днес в модерна Турция продължават да живеят десетки хиляди афро-турци, потомци на робите зандж в Османската империя. Мустафа Олпак, който е афро-турчин, основава първата официално призната организация на афро-турците, Африканска общност за култура и взаимопомощ (Afrikalılar Kültür ve Dayanışma Derneği) в Айвалък. Олпак твърди, че само 2000 бивши африкански роби са оцелели и техните потомци живеят в съвременна Турция. (26)
Роби в султанския харем
Наложниците на османския султан се състояли основно от купени робини, преобладавали тези от християнски произход. Майката на султана, макар технически робиня, получавала облечената в изключителна власт титла „валиде султан”, която я издигала до ранг владетелка на империята (вж. Султанат на жените). Забележителен пример била Кьосем султан, дъщеря на гръцки християнски свещеник, която властвала в Османската империя през първите десетилетия на ХVІІ в. (27) Роксолана (известна още като Хюрем султан), друг забележителен пример, била любимата жена на Сюлейман Великолепни. (28)
Наложниците били охранявани от роби евнуси, които често идвали от езическа Африка. Евнусите били оглавявани от „кизлар ага” („ага на робините”). Ислямските закони забранявали скопяването на мъжете, но етиопските християни не страдали от подобни угризения. Поробвали и скопявали мъже от териториите на юг и ги продавали като евнуси на Високата порта. (29) (30) Коптската православна църква взимала дейно участие в търговията с роби евнуси. Коптските свещеници отрязвали пениса и тестисите на 8-годишни момчета при кастрацията. (31) После евнусите били продавани на Османската империя. Повечето османски евнуси били кастрирани от ръцете на коптите в манастира Абу Джерб в планината Гебел Етер. (31) Момчетата роби били залавяни около Големите езера и други райони в Судан като Дарфур и Кордофан, после продавани на клиенти в Египет. (23) (29) По време на операцията коптските свещеници приковавали с вериги момчетата върху маси и след като отрязвали половите им органи, завирали бамбукови катетри в областта на генеталиите и заравяли момчетата до шия в пясък. Оцелявали 10 процента. Получените в резултат на операцията евнуси носели голяма печалба за разлика от евнусите от други райони. (32) (33) (34)
Сексуално робство
Черкезки, сирийки и нубийки били трите основни народности, които се продавали като секс робини в Османската Империя. Черезките били описвани като светли, с бяла кожа и често били изпращани от черкезките първенци като дар на османците. Те били най-скъпи, стигали до 500 лира стерлинги и били най-търсени от турците. На второ място били сирийските момичета с тъмните си очи и коси и матовата си кожа, те идвали основно от крайбрежните райони на Анадола. Цената им можела да достигне до 30 лири стерлинги. Описвали ги „със стройни фигури като млади”. Нубийките били най-евтини и най-непопулярни, вървели по 20 лири стерлинги. (5) През ХVІІІ и ХІХ в. сексуалното робство било не само основна османска практика, но и се явявало важна част от държавното управление и възпроизводството на социалния елит. (6)
Момчетата, взети като кръвен данък, също можели да станат сексуални роби, макар че обикновено работели в бани (хамам) или кафенета. Ставали теляци, кючехчии и сакии (виночерпци), докато били млади и голобради. (35)
Упадък и ограничаване на робството в Османската империя
В резултата на европейската намеса през ХІХ в. Османската империя прави опит да ограничи търговията с роби, която се смятала за законна според османските закони още от основаването на империята. Една от важните кампании срещу робството в Османската империя и търговията с роби била проведена в Кавказ от руските власти. (36)
Били издадени поредица закони, които ограничавали първоначално поробването на бели хора, а след това и от други раси и религии. През 1830 г. султан Махмуд ІІ освободил с ферман всички бели роби. В тази категория влизали и черкезите, които имали обичаи да продават собствените си деца; поробените гърци, въстанали срещу империята през 1821 г. и други. През октомври 1854 г. с друг ферман се забранявала търговията с черкезки деца. През 1857 г. бил издаден ферман до пашата на Египет, а през 1858 г. и заповед до представителите на различни местни власти в Близкия Изток, както и на Балканите и в Кипър, с който се забранявала търговията с роби зандж, без обаче да постановява освобождаването на вече поробените.
Въпреки това робството и търговията с роби в Османската империя продължила с десетилетия, тъй като законовите текстове не били подкрепени с наказателна система. Чак през 1871 г. с постановление от 20 юли се въвеждало наказание от една година за участниците в търговията с роби.
По-късно търговията с роби била изрично забранена чрез използването на хитри “вратички” в прилагането на шериата, понеже той позволявал заробването. Например, въз основа на новото прилагане на шериата, поробеният, не можел да бъде държан роб, ако е бил мюсюлмани преди залавянето си. Не можел да бъде залавян и без официално обявяване на война, а това се правело само от султана. Тъй като късните османски владетели искали да прекратят робството, те не разрешавали набези с цел залавяне на роби и така направили незаконно придобиването на нови роби, макар че вече поробените си останали такива (37) (38)
Османската империя и 16 други държави подписали споразумение по време на Брюкселската конференция за изкореняване на търговията с роби, макар че тайно робството продължило до началото на ХХ в. Разпоредба от османското министерство на вътрешните работи от октомври 1895 г. предупреждавало местните власти, че някои параходи отнемали от моряците зандж „тапиите им, че са свободни хора” и ги поробвали. Друго окръжно от същата година разкрива, че някои наскоро освободени роби зандж били арестувани по неоснователни обвинения, хвърлени в затвора и върнати насила на господарите си. Указание на османското министерство на вътрешните работи до валията на Басра през 1897 г. нареждало, че на децата на освободените роби трябва да бъдат издавани отделни свидетелства за освобождаване, за да се избегне да не бъдат поробени и да бъдат разделени от родителите си.
Джордж Йънг, втори секретар на посолството на Великобритания в Константинопол, отбелязал в сборника си с османски закони, публикуван през 1905 г., че докато пишел книгата си, търговията с роби в Османската империя се практикувала само контрабандно. (39) Търговията с роби продължила до Първата световна война. Сър Хенри Моргентау, който служил като посланик на САЩ в Константинопол от 1913 до 1916 г., твърди в своята „История на посланик Моргентау”, че имало банди, които продавали бели роби по време на неговата служба. (40)
Превод: Анна Христова
——– ——–
1. Supply of Slaves
2. Ottomans against Italians and Portuguese about (white slavery).
3. Welcome to Encyclopædia Britannica’s Guide to Black History.
4. Eric Dursteler (2006). Venetians in Constantinople: Nation, Identity, and Coexistence in the Early Modern Mediterranean. JHU Press. p. 72. ISBN 978-0-8018-8324-8.
5. Wolf Von Schierbrand (March 28, 1886 (news was reported on March 4)). “Slaves sold to the Turk; How the vile traffic is still carried on in the East. Sights our correspondent saw for twenty dollars–in the house of a grand old Turk of a dealer.”. The New York Times. Retrieved 19 January 2011. Check date values in: |date= (help)
6. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010
7 . Fischer W. Alan (1978) The sale of slaves in the Ottoman Empire: Markets and state taxes on slave sales, some preliminary considerations. Bogazici Universitesi Dergisi, Beseri Bilimler – Humanities, vol. 6, pp. 150-151.
8. Janissary (виж тук)
9. Lewis. Race and Slavery in the Middle East (виж тук)
10. The Turks: History and Culture (виж тук)
11. In the Service of the State and Military Class (виж тук)
12. In the Service of the State and Military Class (виж тук)
13. In the Service of the State and Military Class (виж тук)
14. In the Service of the State and Military Class (виж тук)
15. In the Service of the State and Military Class (виж тук)
16. “Horrible Traffic in Circassian Women—Infanticide in Turkey,” New York Daily Times, August 6, 1856
17. Osmanlı İmparatorluğu’nda Kölelik at the Wayback Machine (archived February 21, 2006)
18. Soldier Khan (виж тук)
19. Historical survey > Slave societies (линк към “Енциклопедия Британика”)
20. When Europeans were slaves: Research suggests white slavery was much more common than previously believed (виж тук)
21. British Slaves on the Barbary Coast (виж тук)
22. Khalid, Abdallah (1977). The Liberation of Swahili from European Appropriation. East African Literature Bureau. p. 38. Retrieved 10 June 2014.
23. Tinker, Keith L. (2012). The African Diaspora to the Bahamas: The Story of the Migration of People of African Descent to the Bahamas. FriesenPress. p. 9. ISBN 1460205545.
24. Zilfi C. Madeline, Women and Slavery in the Late Ottoman Empire: The Design of Difference, Cambridge University Press, 2010, pp. 133, 139, 140, 196 etc.
25. Michael N.M., Kappler M. & Gavriel E. (eds.), Ottoman Cyprus, Otto Harrassowitz GmbH & Co., Wiesbaden, 2009, p. 168, 169.
26. “Afro-Turks meet to celebrate Obama inauguration”. Today’s Zaman. Todayszaman.com. 20 January 2009. Retrieved 22 January 2009.
27. See generally Jay Winik (2007), The Great Upheaval.
28. Ayşe Özakbaş, Hürrem Sultan, Tarih Dergisi, Sayı 36, 2000
29. Gwyn Campbell, The Structure of Slavery in Indian Ocean Africa and Asia, 1 edition, (Routledge: 2003), p.ix
30. See Winik, supra.
31. Henry G. Spooner (1919). The American Journal of Urology and Sexology, Volume 15. The Grafton Press. p. 522. Retrieved 2011-01-11.
32. Northwestern lancet, Volume 17. s.n. 1897. p. 467. Retrieved 2011-01-11.
33. John O. Hunwick, Eve Troutt Powell (2002). The African diaspora in the Mediterranean lands of Islam. Markus Wiener Publishers. p. 100. ISBN 1-55876-275-2. Retrieved 2011-01-11.
34. American Medical Association (1898). The Journal of the American Medical Association, Volume 30, Issues 1-13. American Medical Association. p. 176. Retrieved 2011-01-11.
35. Madeline C. Zilfi Women and slavery in the late Ottoman Empire Cambridge University Press, 2010 p74-75, 115, 186-188, 191-192
36. L.Kurtynova-d’Herlugnan, The Tsar’s Abolitionists, Leiden, Brill, 2010
37. “Slavery in the Ottoman Empire“.
38. See also the seminal writing on the subject by Egyptian Ottoman Ahmad Shafiq Pasha, who wrote the highly influential book “L’Esclavage au Point de vue Musulman.” (”Slavery from a Muslim Perspective”).
39. George Young, Corps de Droit Ottoman. Clarendon Press, Oxford, 1905. Vol. II, pp. 166-206.
40. Morgenthau Henry (1918) Ambassador Morgenthau’s Story, Garden City, N.Y, Doubleday, Page & Co., chapter 8. (виж тук)
————–
Допълнение
Сведенията на американския посланик в Константинопол (1913-1916 г.) за случаи на търговия с роби по това време се допълват от изследване на турски (кюрдски) журналист, според което след амренския геноцид около 200 000 арменски жени са насилствено ислямизирани и продадени като секс робини (виж тук). Дори след уж последната официалната забрана за търговия с роби през 1909 г., тя се е практикувала с арменски жени и деца.
Турският туристически сайт veryturkey.com описва търговията с роби в Истанбул и пазара за жени, наречен Avrat Pazari. Казва се, че много често роби са взимани като форма на данък от провинции на империята, а много роби са били карани насилствено да се откажат от християнството и да приемат исляма.
В текста се казва, че пазарът за роби в Истанбул е закрит през 1847 г., но продажби на роби на различни места в Истанбул са продължили дори до 1922 г.
…
Има множество източници на английски за робството, нямаме за цел да бъдем изчерпателни, всеки сам може да потърси.
…
В края на 19 век темата за робството е вълнувала някои европейски художници. Например показаните тук испански и швейцарски художници не могат да бъдат упрекнати, че са български възрожденци и са рисували с черни краски турското робство.
Тази страница частично представлява превод на страницата “Slavery in the Ottoman Empire” в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и тази статия може да се разпространява под условията на “Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното“
e-vestnik.bg
Презрението на комуниста към човешкия талант
.
Никой не може да изчисли колко потенциални личности на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзериД-р Любомир Канов
Забележителната черта на комунизма е неговата изключителна липса на въображение. Това идва от основоположниците му и, разбира се е основна черта на неговите последователи през всичките тези десетки години, които скоро ще станат един век на активна развала на човешкото общество. Говорено е и е казано ясно от поетите за естетическата грозота, която комунизмът олицетворява, за низкия му вкус, за неговата уродливост като физическо присъствие и като безобразие, когато се намесва в архитектурата, изкуството и културата на една цивилизация. Но по-малко е казано за липсата на въображение на комуниста и по-точно за неговата пълна неспособност да проумее и да си въобрази човека като потенциал или като ценност.
Нито един режим, следващ болшевишката система за организиране на обществото не можа да си представи какво представлява не само отделният човек, но и каква невероятна съзидателна сила са хората заедно и като индивиди, просто поради даденият им по природа инстинкт да създават и измислят неща, от които всички могат да се ползват и да живеят по-добре.
Теоретиците на марксизма
винаги се вторачват в средствата за производство, в машините, които пеят из небето синьо, благоговеят пред търнокопа и мистрията, но никога не могат да проумеят работата на ума и на човешката изобретателност, която променя завинаги света, който обитаваме към по-добро. Презрението на комуниста към човешкия талант и креативност се изразява в неговия светоглед, където се говори не за човеци, а за човешки маси, не за хора, а за членове, не за служители на хората, а за анонимни органи без лице или индивидуална отговорност. „Масите“ се разглеждат като механични неодушевени инструменти за постигане на социалистическа утопия, която обаче изключва личното благоденствие, лична собственост или просперитет на всеки, насилствено въдворен в нейното постигане, освен главните идеолози.
Теорията е проста и лесна за запомняне: хората са два вида: бедни и богати и бедните с търнокопите трябва да унищожат богатите, и да им вземат парите и средствата за производство. Защо един е беден, а друг богат – не подлежи на никакъв анализ, а умствената дейност и оригиналността са подозрителни и се наказват с понижение в скалата на обществените ценности. Народите се разглеждат от комунистическите лидери от типа на Ленин, Сталин, Мао, Кастро, Пол Пот, или източноевропейските сатрапи с изключително скотовъдско презрение, като група от безлични единици, които могат да бъдат пожертвани във всеки момент, така както се коси трева или както се секат дървета и летят някакви безполезни трески под брадвата на диктатурата. На никой от тези бездарни и зловещи масови убийци не може да му хрумне, че в тези, с такава безгрижна лекота простреляни черепи на образовани и талантливи хора в Катинската Гора от въоръженият с два пистолета палач Иван Блохин – персонален убиец-ударник, награждаван лично от главния марксист Йосиф Висарионович, те унищожават потенциалните стихове на някой Чеслав Милош, ненаписаната музика на потенциалния Шопен или неконструирания хеликоптер на Сикорски. Никой не може да изчисли колко потенциални фермери и земеделски стопани на процъфтяваща България са били угробени от търнокопа на каскетлиите с червените ленти и съветските шмайзери, по безчислените кални дерета и ровини, през дъждовните и страшни дни на октомври 1944.
Неизброими са жертвите на комуниста,
но още по-невъзможно за пресмятане е колко човешки талант и потенциал е закопан и затрит от него – от Колима до Потсдам и от Пхенян до Естония. Обаче нищо не трепва в тъпото му лице, няма сянка на съмнение и вина за нанесените щети, и каква непоправима вреда са нанесли върху собствените си народ, колко много такива като него са допринесли и продължават да допринасят за неговия упадък. Няма въображение комунистът, за да си представи не само колко хора е унищожил, но и колко от техните възможни талантливи наследници е затрил, и не им е позволил да се родят, колко открития, колко културни постижения, колко несъздадена красота е погубил. За него е безразличен индивидът, „масата“ е безкраен източник на възпроизводство, ресурс, който не бива да се жали, жените ще родят нови хора, когато предишните се изхабят или ги смели душегубката, докато машината, локомотивът, както е описан от Платонов, е одушевен и важен елемент, много повече от човека.
Средство за производство! По наше време москвичът беше достигнал като ценност средностатистическата стойност на един човек на средна възраст, но определено беше по-ценен от стария родител на село. Той, вече грохнал, биваше заставен да продаде каквото има на село, за да се купи с парите москвича и да се пресели в панелката при „децата“, където дялайки хурки с джобното ножче в кухнята постепенно стигаше до
деня, в който се обесваше
някоя ранна сутрин в коридора, някъде в блоковете на ж.к. Свобода…
Сега обаче си припомних нещо друго. Това е един разговор от преди много години с един истински убеден комунист. Той имаше златна коронка на един от предните си зъби и беше родом от село Дивотино. Аз тогава бях млад медик, а той беше високопоставен дипломат, допускам след Рабфак и изучаване и полагане изпит по Кратката История на КПСС от Й. Сталин. Известно време беше дипломатствал в Москва и изглежда беше пил там от самия извор дълбока обществена и социална мъдрост, защото, макар и с неизличим дивотински диалект след дългите години служба като дипломат, се опитваше да вразумява мен и неколцината приятели, които покрай гаджето на дъщеря му, имахме привилегията да сме слушатели на неговите прозрения. Онова просто нещо, което той беше разбрал и ни втълпяваше бе, че ние никога няма да можем да разберем „тези неща“, които се отнасят за същността на комунизма и за „величието“ на неговата теория. Най-важното бе, че тя не подлежи на обсъждане. Тези постулати бяха отвъд нашия разум, достъпни само за висши умове, които управляват държавата и процесите, но същевременно бяха аморфни и непознаваеми за индивидуалния човек, защото бяха разтворени в онова колективно цяло, което се нарича „Партията“. Ние впрочем бяхме от донякъде заблудените от ХХ и ХХII Конгрес на КПСС, бяхме вече чели „Един Ден на Иван Денисович“ и си мислехме, че може да се обсъжда комунизмът и неговото възможно очовечаване, и дори да се разсъждава гласно. Този дивотински комунист и дипломат обаче твърдо и без колебание отричаше даже и простата възможност да се мисли или да се обсъжда въпросът за ръководната роля на Партията от „масите“, каквито очевидно бяхме и ние в очите на такива като него. Запомних преди всичко неговата самодоволна убеденост в това, че всеки опит за самостоятелно мислене е в забранителната територия и че всеки, който си мисли, че Партията ще позволи своеволие, ще бъде поставен на мястото му по надлежен ред. Беше прав, разбира се. Той даже не го казваше заплашително, просто сладкодумно просвятваше със златното зъбче така, както един бръснар например би говорил за някой футболен мач. В цялата му посредственост и явна недообразованост нямаше дори сянка на морално съмнение или въображение за алтернативите на неговия „дивотински“ светоглед. И тука не искам да кажа нищо лошо за хората от Дивотино, а просто да обознача онази форма на
интелектуална неразвитост, която комунизмът така успешно култивираше
Ще приключа своят разказ с очаквания финал, а именно, че неговите деца, предполагам по съответния ред на привилегиите, учиха в най-елитните училища и получиха длъжности в най-високия разред, според тогавашната представа за успех. Дъщерята завърши архитектура, а това беше много желана специалност от децата на номенклатурата и получи синекурна длъжност в един от най-безгрижните институти в центъра на столицата. Ние, както си му е редът заминахме по разпределение из провинциите и впоследствие, съгласно възгледите си, попаднахме в политическия затвор. Синът пък на споменатия по-горе дипломат завърши съответните дипломатически школи в Съветския Съюз, а след десети ноември, макар и да не е ясно какви икономически знания е притежавал и защо именно той, извърши първата масова приватизация на собствеността преди Костовата. В момента този ценен кадър е, доколкото знам, банкер в Лондон и съпруг на друга дъщеря на виден комунист, известен с това, че е скачал с подковани обуща върху българския издател и писател Райко Алексиев, заедно с друг подобен комунист Крум Кюлявков, докато са го смазали до смърт, и който след няколко дни е починал в страшни мъки. Тази дъщеря на въпросния комунистически убиец в момента се подготвя да оглави Обединените Нации.
Аз съм тялото ти… Чуй ме!
.
Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам
1) Изглеждам така, както ти мислиш за мен. Моля те, мисли за мен, като за красиво тяло, и аз ще съм такова.
2) Когато мислиш за болести и се опитваш да ги откриеш в мен, се налага да се подчинявам на мислите ти и започвам да боледувам.
3) Когато отделяш твърде много време на мисли, които предизвикват у теб негативни емоции, аз също започвам да боледувам. Защото скъпоценната жизнена сила се хаби за тези мисли.
4) Когато мислиш за радостни неща, аз разцъфвам и се подмладявам пред очите ти.
5) Моите резерви и възможности са много големи. Просто ми повярвай. Мога да се регенерирам, да възстановявам целостта на някои органи и тъкани напълно. Мога да оздравея дори когато лекарите ми слагат нелечима диагноза. Помогни ми с желанието си и вярата в моите възможности.
6) Така съм направено, че мога да функционирам столетия. Защо още на 35-40 години започваш да мислиш за остаряване? Ти ме състаряваш с мислите си. Защото във вашето общество цари заразна програма, която твърди, че 100 години са предел.
7) Когато възнамеряваш нещо да хапнеш, поне понякога ме попитай какво искам аз. Ако се научиш да ме чуваш, винаги ще ти отговоря. И това ще ни е само от полза. А ти употребяваш храната на автопилот или начетен с поредните умни книги.
8) Още веднъж искам да кажа за Красотата. Не ме тъпчи с всякакви таблетки, със силикон, ботокс, акрил, гелове. Мога да съм красиво и без всичко това. Просто ми помогни. И аз с радост ще приема формите, които са ти нужни и харесваш.
9) Много обичам да се разхождам на чист въздух. Да плувам. Да потичам. Да танцувам. Харесвам масаж. Секс. Занимания, които ти доставят радост. А ти седиш с дни пред компютъра и пред телевизора…
10) Аз ти вярвам. И ако ти след изядено парче торта мислиш, че ще напълнееш, аз реализирам мисълта ти и напълнявам.
11) Много те обичам. И много ми се иска да чуя от теб думи на благодарност и любов. Поне понякога… Но и да не го направиш, все едно – обичам те безусловно.
Аз, твоето тяло, твоята Вселена. И ти си също част от Огромната вселена.
Благодарно съм, че всичко е точно така както трябва да бъде.
Благодаря, че ме изслуша.
Благодаря ти… аз съществувам само защото ти си пожелал това. И съм такова, каквото ти искаш да ме виждаш.
Хайде да си помагаме.
С обич:
Твоето тяло.
От Мрежата
Наши и ваши
.
Днес си позволих да отправя питане на Фейсбук стената към може би най-честния човек в ДСБ, г-н Иван Иванов
Г-н Иванов, покрай приятелството Ви с баща ми, проф. д-р Димитър Краев (лека му пръст), имах убеждението, че сте честен и коректен човек.
Трябва ли да ревизирам мнението си?
Не Ви ли е гнус да работите в компанията на другаря Костов, особено след последния му гнусен номер по криминално присвояване на едни пари оставени на преференциална лихва в КТБ, за сметка на българския данъкоплатец?
и то не за друго, а за да докажа тезата ми, че е имало, има… и Бог знае до кога ще има да трае ужасната практика, да делим престъпниците на наши и ваши.
Така да се каже, по вашите крещим до припадък, раздирайки ризи и показвайки юнашки гърди по площади…, а за наш’те мълчим, като бити задници или се мъчим чрез фантасмагории, да оневиним ‚нашия‘.
Коренът на тази нашенска си народопсихология се корени в латентния страх, да не ни отхвърлят от кликата. От социалната група, към която ни се иска да членуваме.
Да де, ама тя тази група май понамирисва, щом само на другите по сламките крещим, а за наш’та си греда, се правим на разсеяни или още по-абсурдно, някои се инатят на абсурдни небивалици, та стават още повече за резил.
Ще отида още по-нататък и ще спомена, че примиряването с престъпление, те прави съучастник.
Иначе всички приказки за реформи са бошлаф работа. Какво ще реформираме? Само опонентите ни, ли? А нашите ще го покриваме, на принципа „приятел в нужда се познава“.
Да ме извинявате, ама това не е приятелство, а съзаклятие…
В интерес на истината, единствено г-н Борисов от родните ни политици се обяви категорично за тотално връщане на взетите вече веднъж с измама пари.
Всички други мълчат и се спотайват, защото и в техните редици, са също част от тази пасмина.
Относно случаят с преференциалните пари от КТБ, като за малоумни ще си позволя да го опиша с думите на Емил Хърсев:
Ако един депозит в една банка бъде прекратен и ако това прекратяване е настъпило след датата на нейното поставяне под специален надзор от БНБ, то нов договор със същия депозант просто не би могъл да бъде сключен. А не би могъл, защото договорите за депозит са една от банковите сделки, а на КТБ с поставянето й под специален надзор е било забранено да извършва всякакви сделки, включително и депозитни.
Затова, ако има такива договори, те просто са недействителни и това е лесно за доказване. Но тъй като още никой не е казал какво точно се е случило, то можем само да гадаем.
Ако става дума например за анекси към договори за някои депозити, то тогава имаме две различни правоотношения.
Едното си е депозитната сделка между банката и депозанта, а второто не възниква по силата на някакъв договор, а по закон. А
законът ясно е
казал, че някои
депозити са
гарантирани,
други не,
както е казал и на кои условия трябва да отговарят защитените и незащитените влогове. Така още към датата, към която се сключва договор между банката и депозанта, е напълно ясно – ако депозитът отговаря на записаното в закона, той е гарантиран, ако не отговаря – не е. И никакви анекси не го правят такъв.
Така че, който каквото и да прави с анекси, особено след датата на поставяне на банката под особен надзор, няма как да превърне един депозит от негарантиран в гарантиран. Никой друг не може да ангажира отговорността на държавата по депозитите – нито квестор, нито синдик. Това към кого е отговорна държавата, го прави само законодателят. Записва го в закона за гарантиране на влоговете. И всичко останало – каквито и да са решения, от когото и да са взети, никой не може да превърне депозит в някакъв друг, ако той не е бил такъв още при самото му договаряне. Още по-малко това може да направи заинтересованата страна – вложителят. Каквито и действия да е извършвал той – да е писал писма, обяснения, искания, да е давал обещания, че видите ли, той бил вложител и след 26 юни бил направил някакво изявление, че се отказва от едно или друго условие по договора си, нито едно от тези действия
не може постфактум да ангажира отговорността на държавата
Иначе би било много лесно – всеки от нас може да си превръща негарантирани депозити в гарантирани и обратно, когато си поиска. Това, за радост, е невъзможно.
Образно казано, в момента на раждането на котката ние виждаме дали тя е черна, или бяла. Оттам нататък с каквито и спрейове да я пръскаме, който и да я пръска, тя не става друга. Разбира се, възможно е някое служебно лице например, когато е правило списък на гарантираните влогове в КТБ, да е включило в него и незащитени такива. Това може да е станало случайно, може да е грешка, а може дори да е нарочно, може дори да става дума за документно престъпление. Това обаче пак не променя нещата с гаранцията на депозитите. Ако на мен например ми възложат да направя списък на котките и аз включа 1000 кучета в него, това само означава, че списъкът е частично верен и частично – не е верен. Но в самия списък кучетата не са станали котки, т.е. негарантираните депозити са си останали такива независимо от това, че са се появили в списъка.
.
Колкото до самия Иван Костов, за него ще цитирам друг автор:
Костов приключи като дребен мошеник. При цялата му мегаломания, костовистки патос (за който имам принос), шпаргалки за големия държавник и прочие митологии, които още карат някои сини бабички да преодоляват остеопорозата по свръхестествен начин – та при цялото му собствено и чуждо прехласване да вземе да свърши като джебчия, който бърка по чантите на пътниците и когото контрольорът е изкарал на спирката, за да го поеме кварталния – има голяма справедливост в това. Ето защо ми е радостно. Не злорадствам, а се радвам, че истината за този политически мошеник цъфна в пълнота и без условия. Първо, че си е турил кинтите и онези на партията му ДСБ в „банката на политическата мафия“ – както я наричат още костовистите и второ, че се е полакомил да спаси сто и пеесе хиляди лева с измама, при положение че е мултимилионер. Не знам дали разбира какво точно му се случи, защото не е толкова интелигентен, което личи от отговорите му, но това е жалък финал на публичната му кариера. Добре е в НБУ да му отворят една лаборатория за изследване на срама…
Та така с деленето на ‚ваши‘ и ‚наши‘.
СУ ДЖОК
.
Профилактика и лечение с методи на източната медицина
СУ ДЖОК е метод за лечение в рефлексотерапията, разработен от южнокорейския учен проф. д-р ПАК ЖЕ ВУ. Той се базира на откритието, че всички органи и системи в човешкото тяло имат своето съответствие върху дланите и стъпалата. При заболяване засегнатият орган изпраща сигнална вълна към зоните и точките на съответствие и те стават чувствителни и болезнени. Когато тези точки се стимулират чрез натиск или масаж, възниква лечебна електромагнитна вълна. Тя достига до заболелия орган, нормализира неговата функция и постепенно настъпва оздравяване.
Методът СУ ДЖОК се прилага успешно при: главоболие, мигрена, дископатия, радикулит, периартрит, болки в ставите и ушите, спиране на хълцане и много други. При желание чрез този метод пушачите могат да намалят или спрат тютюнопушенето.
Масажът върху избраната зона от тялото се оказва посредством лек натиск, комбиниран с кръгообразни движения.
Достатъчни са само 15 минути, за да се усети ефекта!
От Мрежата
Десет корпоративни урока
.
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб – съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:
Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!. След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята.
– Кой беше? – попитал съпругът й.
– Боб – съседът – отговорила тя.
– Чудесно! – казал мъжът – Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука:
Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
– Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
– Отче, припомнете си Псалм 129 – казала монахинята отново.
– Прости плътската ми слабост, сестро“ – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: „Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие.“
Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. „Ще изпълня по едно желание на всеки от вас“ – казва той.
„Първо аз! Първо аз!“ – скача деловодителката – „Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без дасе интересувам от нищо“. Пуф! И изчезнала.
„Сега аз! Сега аз!“ – крещи търговският представител – „Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот“. Пуф! И той изчезнал.
„Твой ред е“ – казал Джина на управителя. „Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка“ – отговорил той.
Бизнес поука:
Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо.
Заекът го попитал:
– Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?.
– Разбира се, защо не – отговорил гарванът.
И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука:
За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика:
– Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
– Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука:
Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука:
Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си, изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише:
До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук.
Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето.
Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука:
Уверете се, че комуникацията се осъщестява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис… Но тя си имала приятел… Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил:
– Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам.
Но момичето го отрязало – НЯМА НАЧИН!
Джони казал: Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш. Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си…
Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило: Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите! Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила: Копелето хвърли монети!!!
Бизнес поука:
Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал: Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали: Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали: Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.“
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф – всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика… Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
Ljude.com
5 типа вредно поведение, което не трябва да търпите!
.
Ако искате да живеете по-добре, няма да е лошо да внимавате с какви хора се обграждате, тъй като поведението на другите често може да е вредно за вас.
Вредното поведение не е просто дразнещо. То заразява със своя негативизъм, който нараства като снежна топка, за да се стовари върху различни сфери в живота ви. Трудно е да бъдеш оптимистично настроен и позитивен, ако взаимоотношенията, които поддържаш, не се отразяват добре на душата ти.
Разбира се, на всеки от нас му е позволено от време на време да бъде негативен. Така че, не очаквайте хората около вас да са перфектни. Важно е обаче дали долуизброените неща са типични за човека или спорадични.
1. Клюки
Избягвайте взаимоотношения, в които клюките са основна тема на разговор. Казано е: „Големите умове обсъждат идеите. Средните умове обсъждат събитията. Малките умове обсъждат хората“ (Елинор Рузвелт). Качествените взаимоотношения са базирани на обмяна на идеи и въодушевление от споделянето на планове. Именно това ни помага да растем, да се развиваме, да постигаме мечтите си.
2. Подигравки
Повечето от нас са се сблъсквали с хора, които правят двусмислени комплименти или се подиграват, уж под формата на шега (например забележки като „Харесва ми, че не ти пука как изглеждаш“). Тези прикрити обиди идват от хора, чиято енергия вибрира много ниско. Не забравяйте: здравословните отношения ви карат да се чувствате по-добре, не по-зле.
3. Съревнование
Нездравата конкуренция, която усещате от страна на другия, е вредна за вас. Нямате нужда от хора, които непрекъснато се сравняват с вас. Хората, които са уверени в себе си, ще се радват за вашите успехи, няма да ги мерят със своите. Именно те могат да ви зареждат с позитивна енергия. Защото трябва да се съревноваваме само със себе си.
4. Едностранчивост
Човек, който идва при вас, само когато му е изгодно и удобно, или който настоява нещата винаги да стават по неговия начин, ви кара да се чувствате недостатъчно ценени. Хубавите взаимоотношения са непрестанна демонстрация на баланс в компромисите и взаимното уважение.
5. Поучаване
Ако човекът има навика да вади „мръсните ви ризи“, да ви критикува, да сочи с пръст грешките ви и да ви поучава, най-добре прекратете отношенията си с него. Истинските приятели се съсредоточават върху своите най-силни, най-добри черти, тези черти, които повишават увереността и усещането, че можем да се справяме успешно с живота. Не на последно място, истинските приятели се интересуват от това как се чувствате и няма да си позволяват да сипват сол в раните ви…
Ако по някакви причини ви е трудно да прекратите окончателно отношенията си с такива хора, поне се опитайте да се дистанцирате от тях. Заслужавате нещо по-добре: важно е да го помните! Заслужавате да прекарвате повече време с хора, които влияят положително на душата ви! Заслужавате да бъдете уважавани! Заслужавате да бъдете щастливи! Всеки, който ви кара да се чувствате по друг начин, трябва да е поне на ръка разстояние от вас.
автор: Андреа Шулман / raiseyourvibrationtoday.com
превод: Gnezdoto
Лекция за златотърсачки
.
Търсейки си богат съпруг, това 25-годишно момиче се регистрира в сайт за запознанства. Нейното послание към потенциалните кандидати звучи по следния начин:
Няма да ви лъжа защо съм тук. Тази година аз навършвам 25 години и съм много привлекателна. Притежавам добър вкус и чувство за стил. Искам да се омъжа за човек, който изкарва 500 хил. долара и повече годишно. Вероятно ще решите, че съм алчна, но в Ню Йорк този, който изкарва милион годишно, се счита просто за представител на средната класа.
Моите изисквания не са толкова високи. Има ли някой на този сайт, който има годишен доход 500 хил. долара? Или пък всички вие сте вече женени? И още един въпрос: Какво трябва да направя, за да се омъжа за такъв богаташ като теб?
Сред тези, с които съм се срещала до момента, най-богатият печелеше 250 хил. долара годишно и изглежда, че това за мен е таванът. Но ако човек възнамерява да се премести в най-скъпия квартал на Ню Йорк, това е абсолютно недостатъчно.
Можете ли да ми отговорите на няколко интересуващи ме въпрса? Като например:
Къде обикновено излизат най-богатите ергени? (Моля, посочете заведения, клубове, ресторанти, спортни зали. Желателно – с адреси)
В коя възрастова група е най-добре да се целя?
Защо повечето жени на богаташите са с абсолютно обикновена външност?
Как решавате коя жена може да бъде ваша съпруга и коя – просто приятелка? (моята цел е да се омъжа).
Г-ца Прекрасна
Ето и отговорът, който получава младата дама от изпълнителния директор на една банка:
Скъпа госпожице Прекрасна,
Прочетох твоя пост с голям интерес, и предполагам, че има много момичета като теб наоколо, които имат подобни въпроси. Позволи ми да анализирам твоя казус като професионалист финансист.
Моят годишен доход е повече от 500 хил. долара, което съвпада с твоите изисквания, но се надявам, че никой не вярва, че бих си губил времето тук.
Като бизнесмен бих ти казал, че е лошо решение да се оженя за теб. Отговорът е лесен, така че ми позволи да обясня.
Ако оставим настрана подробностите, това, което се опитваш да направиш, е сделка, в която да размениш „красота“ срещу „пари“. С други думи, лицето А доставя „красота“, а лицето Б плаща за нея. Всичко е честно и почтено.
Въпреки това обаче, има един огромен проблем – твоята красота ще повехне, а моите пари няма да изчезнат без достатъчно основателна причина. И истината е, че моят доход може да се увеличава от година на година, но ти няма да ставаш по-хубава с времето.
Следователно, от икономическа гледна точка, аз съм актив с покачваща се стойност, а ти си обезценяващ се актив – и то обезценяващ се в геометрична прогресия. И ако това е единственият ти актив, твоята стойност ще бъде много по-ниска след 10 години.
Ако говорим с термините на Уол Стрийт, всяка търговска сделка има позиция. Отношенията с теб също са търговска сделка.
Когато пазарната цена на един актив пада, ние го продаваме – да притежаваш такива активи е просто безсмислено. Същото е и с брака, който ти желаеш. Колкото и жестоко да звучи, най-мъдрото решение за бързо и стремително обезценяващи се е активи е да бъдат продадени или дадени под аренда.
Мъжете, които печелят повече от 500 хил. долара годишно, няма как да са глупаци. Така че те, включително и аз, единствено биха се срещнали с теб, но не биха се оженили за теб.
Ще ти дам един съвет – зарежи това търсене на богат съпруг. По-добре се опитай самата ти да забогатееш и да изкарваш над 500 хил. долара доход. Тогава може и да намериш някой богат глупак.
Надявам се, че този отговор ще ти помогне.
worthytoshare.com