2015г.
Най – после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира. Екипът от специалисти и работници се събира мястото, а после следва буря от възклицания, вариращи от „О, май год!” до „Бах мааму!”. Скоро идва полиция, после официални лица, районът е отцепен. Всички следят новините и сменят канала точно преди спорта, което срива тотално рекламния пазар. За всеки случай проектът е променен и се почва копаене на съвсем друго място, но и там се повтаря същото – удар и т.н.
Извиканите на място геолози (впрочем, доста идват по собствено желание) само констатират неумолимата истина – тунел няма да има.
Понеже цялата основа за планината е един огромен слитък самородно злато, с тегло около десет милиарда тона.
Когато научава новината, министър- председателят, който в момента одобрява стратегия за доказване, че всъщност сега народът живее много по-добре от преди две години, се сепва, отказва да отиде да открие линията на метрото „Люлин – Перник” и звъни на президента. Тъй като това е почти прецедент в последно време, държавният глава оставя за миг плана, предназначен да убеди всички, че никога не са живели по- зле и вдига слушалката на специалния телефон.
„Роска, разбра ли?” – пита възбудено Бойко – „Я зарязвай всичко и ела да се напием!”
Когато чува новината, президентът само успява да попита: „Ама на всеки километър и така – до края?” Чул потвърдение, нарежда приготвят кортежа, а пилотната кола е пратена да купи домати – от розовите, които са най-скъпи.
Така де, толкова злато не се намира всеки ден.
Световните борси се сриват, неподготвени за подобен удар. Тъй като обаче твърде малко са страните, досетили се да държат резерви в калай или синьо сирене, нищо не може да се направи. Освен да се завижда, разбира се.
Редица основни играчи в родното публично пространство получават микроинфаркт – да е тон-два, да го откраднеш, но цяла планина реже ли се с ножовки? Това да не ти е подводница? А и всичко е блокирано от армията, стреля се без предупреждение.
Но все пак скоро кирките достигат цената на телевизорите и дори се превръщат в уместен сватбен подарък – да направиш първата копка, така да се каже.
А оксижен се разменя срещу джип, но пак е трудно да се намери.
2016 г.
България отдавна е изплатила всички свои дългове и сега кредитира съседите си. Сериозно се обсъжда идеята левът да стане общоевропейска валута, но БНБ се колебае – все пак, да ни висят на гърба толкова икономики…. Никой вече не работи, заплатите се получават по сметка от държавата, голяма част от банките фалират, понеже никой не иска парите им.
Всички български емигранти се връщат у дома, въпреки настоятелните молби на местните власти да останат и да харчат там парите си.
Митниците и Министерството на труда и социалните грижи са премахнати като абсолютно излишни.
„Ролс-Ройс” открива завод в Ловеч само за нуждите на местния пазар.
2017г.
Партиите са премахнати, понеже вече никой не го е еня за тях. Някой се сеща, че тя всъщност и Стара планина някога била подарена от народа на баща му, но този път го отсвирват. Обиден, той предлага да го направят поне цар.
България става президентска република. За държавен глава е избран бившият министър-председател, понеже в кампанията си успява да докаже, че именно той е бил инициаторът да се прокара тунела, в резултат на което… Печели всички гласове на трите процента българи, направили си труда да отидат до урните. Впрочем, според новоприетата конституция това е не е проблем – нейният член първи гласи: „Гледай си живота и не се прави на интересен”.
Сменен е и химна – сега той се нарича „Селската баня”, като при официални случаи на места се пее „на-на-на”.
Най–големите световни банки заемат мястото на фалиралите местни. На мястото на „Кремиковци” започва строежа на „Българияленд”, увеличено копие на „Дисниленд”.
Македония, Турция и Гърция започват да излъчват новини на български език.
2018 г.
Цар Киро купува „Манчестер Юнайтед” и назначава за президент Александър Томов. В резултат на това Бербатов прекратява договора си, връща се у нас и спори за титулярно място в „Спортист” – Своге с Кристияно Роналдо.
Променена е изцяло учебната програма в средния курс – например, по математика се изучават само броене до сто и теория на вероятностите (основно приложението й при игра на рулетка). Останалите предмети почти всички отпадат, понеже на богат човек образование не му трябва. В часовете по физическо възпитание се играе само голф.
България излиза от НАТО и го наема като частна фирма за охрана на границите – да спира увеличаващите се вълни от имигранти.
Провежда се преатестиране на хотелите в страната и всички, получили по-малко от шест звезди са съборени и построени отново.
Потомците на Балдуин Фландърски ( и цялата им рода до десето коляно, както и съседите) претендират да получат българско гражданство.
2019 г.
Вестник „Капитал” купува „Файненшъл таймс“, добавя там форум и забранява писането на латиница в него. Впрочем, това е проблем само за по – възрастното поколение – младите вече три години учат български като основен чужд език и общо-взето се оправят.
Страната е залята от испански, френски и немски емигранти, работещи основно в туризма и строителството.
Главният офис на „Майкрософт” е преместен в Правец, а Бил Гейтс обича да отдъхва на пейката до паметника на Тодор Живков. На пазара се появява новият “Windows Bay Ganyo””, който работи само с гласови команди на български. Например, за рестарт се използва: „Abe az shto ne ti…”
В знак на добра воля и желание за бъдещо сътрудничество от всички европейски затвори са освободени лежащите там българи, въпреки че никой не е молил за това. Цялата тази пасмина пристига на летище София и директно е изпратена в Белене – по това време вече известен курорт. Осъдените денем прекарват времето си на спа-процедури, а вечер в казиното. „Амнистия” се смята за неприлична дума и никой не я използва.
2020 г.
„ЦСКА” и „Левски” за пореден път отказват поканата за участие в Шампионската лига – пари не им трябват, а и ги мързи да тичат. БФС тегли жребий кой да преставя страната (никой не иска), пада се на „Калиакра” и те проклинат лошия си късмет.
След месец спортните медии по света се възхищават на подвига на „Реал” – Мадрид, който въпреки скромния си бюджет успява да завърши наравно на свой терен със звездната селекция на българския клуб.
Откупената обратно от държавата БТК на свой ред купува Дойче Телеком и още няколко големи оператори. В знак на уважение към славното минало целият чуждестранен мениджмънт е задължен да ползва само стационарни телефони.
Започват снимките на „Батман -5” – „СуперЛюбо”.
На границата са заловени първите американски и японски емигранти.
2021 г.
Като първа световна икономическа сила България осъзнава своя дълг пред човечеството и почва да се меси във всички регионални конфликти. Понеже – нали помните – отдавна няма армия, просто изпраща свои представители да декларират, че ако вие не…., ще спрем инвестициите у вас. Обикновено след подобно изявление враждуващите страни почват да се прегръщат и отварят бутилка с гроздова.
Тъй като страната разполага с огромен фонд за исторически изследвания и спонсорира кого ли не, скоро всеки ученик в Европа е твърдо убеден, че България е спечелила сама Втората световна война срещу съюза на Германия, СССР, САЩ , Япония и останалите, въпреки че подло са били бомбардирани с атомно оръжие малките сливенски селца Хирошимово и Нагазаково. Все още се спори обаче дали Наполеон е бил роден Плевен, или само коренът му е български.
Водени от носталгията, известни наши финансисти – като Жоро Сороса например – си играят с икономиките на Великобритания или Италия и понеже им е в кръвта, почти ги докарват до фалит. Но когато местните започнат да палят парламентите, ние поемаме разходите и всички са доволни.
България извежда двадесети пореден сателит в космоса, за да могат и членовете на експедицията ни в Антактида да гледат мача „ЦСКА” – „Левски”.
11.09.2022 г.
Два самолета, отвлечени съответно от американски и японски терористи, се насочват към двата най-големи мола в София….
Какво знаете за това как да купувате вода в пластмасова бутилка. По-скоро сте чували, че трябва дъното на бутилката да е нормално. Но това не е достатъчно, за да защитите своето здраве.
Пластмасовите бутилки винаги имат на етикета информация от какъв тип пластмаса са изработени. Именно тази информация е много важна. В края на крайщата всяка пластмаса отделя в съдържимото на бутилката химикали с различна степен на опасност.
Всяка бутилка съдържа едно от тези обозначения.
Ето какво означават надписите:
PET или PETE
Това са еднократни бутилки, които могат да отделят тежки метали и вещества, влияещи на хормоналния баланс на човека.
PET – това е най-често използвата пластмаса на света. Важно е да се помни, че е за еднократна употреба. Ако си наливате в такива бутилки вода често, подгответе се, че в организма ви могат да попаднат алкални елементи и по-голямо количество бактерии, които обожават PET.
HDP или HDPE
Това е много добра пластмаса, която на практика не отделя никакви вредни вещества. Експертите препоръчват, ако е възможно, да купувате вода именно в такива бутилки. И са безопасни, и от екологична гледна точка са нормални, тъй като почти цялата пластмаса се преработва. Това е твърд тип пластмаса, която най-често се използва за съхраняване на мляко, играчки, измиващи средства и някои пластмасови пакети.
PVC или V
Изделията от този тип материал отделят не по-малко от два опасни химикала. И двата оказват влияние на хормоналния баланс.
Това е мека и гъвкава пластмаса, която се използва за съхраняване на растително масло и детски играчки. От него правят блистерните опаковки за многобройни потребителски стоки. Използва се за обвивка на компютърни кабели. От него правят пластмасовите тръби и детайли за санитарната техника. PVC е относително устойчив на преките слънчеви лъчи и времето и затова от него правят рамки за прозорци и градински маркучи. Експертите препоръчват да се въздържаме от покупката на изделия от такъв материал, ако можем да намерим алтернатива.
LDPE
Тази пластмаса се използва и при производството на бутилки и при правенето на найлонови пакети. Не отделя химически вещества в водата, която съхранява. Но е безопасен само при използването му за контейнери за вода. Пакетирани в него продукти е по-добре да не купувате. Можете да погълнете не само продукта, а и някои вещества, които са опасни за сърцето ви.
PP
Този тип пластмаса има бял цвят или полупрозрачни тонове. Използва се за опаковка на сиропи и кисело мляко. Полипропиленът се цени заради термоустойчивостта му и е относително безопасен.
PS
Често се използва за производство на чашки за кафе и кутии за бързо хранене. При нагряване обаче отделя опасни химически съединения. Полистиролът е евтин, лек, и достатъчно траен вид пластмаса, който не става за горещи храни и напитки.
PC или пластмаса без специални знаци
Това е най-опасната пластмаса. Използва се за бутилки за вода и кутии за храна. Да се съхраняват в контейнери от поликарбонат храни и вода категорично не трябва. Той отделя бисфенол А – известно вещество, което унищожава ендокринната ви система и потиска изработката на хормона естроген.
В крайна сметка преди да купите каквото и да било в пластмасова опаковка, помислете два пъти. Все пак стъклото е много по-безопасно.
Когато видях за първи път красивата крайморска къща на Станчовата алея във Варна, останах без дъх – уникална конструкция, витражи и доста други орнаменти, изискан късен сецесион, сякаш бе покрита с патината на времето и разкошната зелена растителност, даже излъчваше някаква тайнственост. Запитах стария Сашо Сталийски, на когото бях на гости, чие е това архитектурно бижу, и чух интересна история: „На Анжело Куюмджийски. Беше най-богатият човек в България. Няма Буров, няма Чапрашиков, дори Асен Николов не беше толкова богат. Няколко пъти тук съм виждал да идва Царя, за пари, разбира се. Анджело не контактуваше с всеки, идваха най-вече негови лични приятели – депутати, министри и нали ти казах – Царя и семейството му. Чест гост му бе Кирил, царският брат. За толкова години баща ми да е отишъл най-много два-три пъти на гости на Анжело. Абе, беше малко потаен, после изчезна и тази вила я подари ли, продаде ли я, нещо неясно се въртеше. По-късно комунистите я взеха и направиха приемна от нея.”
Тогава ми стана адски интересно да науча повече за този човек. Разрових се и разкрих смайващи неща, но и много легенди, защото самият Анжело е бил освен авантюрист от световна класа и много потаен, а често действията му са граничели с далаверата, измамата, комбинирането на несъвместими неща, но и много благородство към българското племе. Оказа се, че на този човек, магнат от световна класа, търговец на тютюни, аферист, производител, меценат, няма запазена нито една снимка, ама наистина нито една. Не знаем как е изглеждал един човек със значително място в родната ни история, но за това по-късно.
В регистрите на община Самоков е записано, че през 1886 год. в града е роден Челеби Нисим Куюмджийски, а няколко години по-късно е добавено: Рахамим Куюмджийски. Още от тук започват загадките и легендите. Стари самоковци ми разказаха подробно за рода, но и много противоречия за самия Анжело. В Самоков той е по-известен като Ангел Куюмджийски. В края на 19 век в кондиката на църквата е записано, че е извършено православно кръщение на детето от мъжки пол Ангел Куюмджийски. Самият Ангел-Анжело още от малък се българеел, странял от еврейските деца в Самоков и се заигравал с децата от съседната махала – българчета. И от тук още започват легендите. Оттогава тръгва версията, че старият самоковски златар Нисим Куюмджийски, син на Бохор Кюмурджията, е осиновил последното си дете, чиито родители били отнесени от страшна болест, май туберкулоза. Детето било съвсем малко, а бай Нисим бил голям приятел с баща му и решил да го прибере и направи свое дете. Така се появил Челеби-Анжело-Ангел Куюмджийски. Семейството на Нисим златаря /куюмджия означава златар/ било вече нетолкова заможно, клоняло към самоковската беднотия, едвам поддържали предишния стандарт. По това време еврейските семейства в Самоков живеели много задружно в махала Мойсеева. Семейството на бай Нисим дружало със семейството на Ариетата, често сядали на една софра по празници. И двете семейства били ученолюбиви и интелигентни. През лятото наемали къщата на Пиперкови на Продановския рид до Самоков и почивали там, където били летните вили на богатите християни и турци от града. Когато закъсвали с парите, жената на бай Нисим Венезия започвала да му „трие сол” на главата и все споменавала за богатството на Ариетата, а златарят отвръщал: „Ариетата си имат виенската мая. Изгонили ги от Виена, ама дошли в балканската паланка с почести и пари. Виена си е Европа, там и кучетата са по-нахранени и по-интелигентни…”
Малкият често се застоявал дълго в православните храмове в града, особено се захласвал по иконите, на които били изрисувани ангелите /може би затова е избрал името Ангел?/, помагал в службите на свещеника, дори започнал да припява на хора. Баща му Нисим съвсем не се противял на тези му странности, а може би пък и да е вярна легендата за осиновяването и кръвта да го е теглила към вярата на истинските родители. Старите самоковци разказваха преди 15-ина години, че някъде тогава Ангел-Анжело се бил заклел в църквата, че
ще стане известен в целия свят,
че ще е богат и ще го уважават всички. Така разправял свещеникът от църквата, така разправяли хората дълго време след смъртта му. Някъде съвсем в края на 19 век малкият решил, че трябва да вземе съдбата си в свои ръце, и започнал на изкупува тиквени семки от приятелите и семействата им, после ги изпичал в домашната фурна и след това обикалял Самоков да ги продава по чаршията и Щипи пазар в града. Започнали да му викат „Семкарчето”.
От 20-те години на 20 век е останала една рисунка на къщата на Куюмджиевия род в Самоков, където бай Нисим златарят създал и отгледал семейството си. Рисувана е от самоковския художник Васил Захариев, който по-късно е станал придворен художник. Той бил на почит в царското семейство и винаги бил с тях, когато идвали в „Царска Бистрица”, дори и след смъртта на Борис Трети. Сега някогашната улица „Мойсеева”, където живеели куюмджийте в Самоков, носи името на художника Васил Захариев.
Една от легендите за Анжело Куюмдийски твърди, че той никога не е учил, че всичко научил сам, че животът го очукал твърде рано, още разнасяйки тиквените семки по чаршията, но това съвсем не е истина. През 1909 год. Ангел е вече красив, наедрял и впечатлителен младеж. Дядо Нисим нямал парите да издържа момчето да учи, но пък то имало вече добри контакти с американските мисионери в Самоков, които финансирали и поддържали Американския колеж в града – сегашната гимназия „Константин Фотинов”, която и аз съм завършил. Та американските мисионери били впечатлени от самоковското семкарче и решили да го подготвят със солидно образование. Инвестирали смело в младежа и решили да го изпратят да учи в Париж, в Сорбоната. Дали още тогава мисионерите не са вербували Куюмджиев за американската кауза, няма да научим никога. Преди да замине за Франция, младежът решава да смени името си Ангел, което му звучало твърде славянски, и през 1909 год. в самоковската община вече е записан като Анджело. И заминава от Самоков към Париж вече Анджело, по-късно „д” ще отпадне от името.
Други легенди говорят, че бил една година учител в Плевенското лозарско училище, а после станал брояч на парите в Балканската банка.
Младият самоковец в Сорбоната
впечатлява преподавателите си и завършва с пълен отличен и златен медал. Талантливият младеж още като студент създава здрави контакти във финансовия елит на Франция, съветва предприемачи и е затрупан с предложения за работа, но той е решил друго, а може би и менторите му – американските мисионери, са имали други планове. Като студент му е оказана висока чест и той е приет в еврейската масонска организация „Джойнт”, което му дава още един куп контакти във финансовия елит на Европа. От Франция Анжело пристига със солидни знания и контакти с европейския елит, води си и белгийска булка, но в Самоков е посрещнат на нож и от евреи, и от българи: „От къде на къде това семкарче, син на фалиралия златар бай Нисим, намери толкова пари да стане френски адвокат? Продал е душата си на фарисеите, станал е шпионин” – така говорят в рилското градче. Разочарован от отношението на самоковските първенци, Анжело се установява в София, където невероятната му комбинативност, финансовата и правната грамотност му дават възможност да започне да придобива собствености в най-престижните индустриални и финансови дружества.
Още през 1919 год. в София за първи път се създава борса за търговия с ценни книжа и акции. Най-активния играч в тази нова за България дейност става Анжело Куюмджийски, който обича да рискува и скоро натрупва огромен запас от дялове в български предприятия. Смело играе и по европейските борси.
Още не е навършил и 40 год., и вече има достатъчно собствен капитал да основе Франко-белгийска банка, която много бързо става основен кредитор на най-перспективните предприятия, което пък позволява на собственика й да контролира значителна част от индустриалното производство на България, особено износа. По-късно банката става Френско-българска банка, след като Куюмджийски изкупува белгийския дял. Някъде по това време магнатът заявява, че поведението на българските политици зависи от техните полици, които той пази в касата си. В пресата е обвиняван, че е международен аферист, който винаги се забърква в най-скандалните сделки, но срещу него няма и ред в съдебните архиви. Особено близък е с големите тютюневи търговци братя Чапрашикови и чрез тях с лидерите на Демократическата партия, като Никола Мушанов и Александър Малинов. Анжело оглавява управителния съвет на най-могъщото дружество по това време – „Обединени тютюневи фабрики”, и практически чрез него започва да дърпа конците и изгражда стратегията на Тютюневия картел, който държи монопола за износ на най-конвертируемата българска стока по това време – тютюна. Съдружници са му все големите имена в този бизнес – братя Чапрашикови, Белчеви, Томасян. След Първата световна война Испания се е превърнала в център на търговията с тютюн в Европа, защото през нея минават качествените тютюни от Северна Африка, за испанските поданици има специални преференции в тази особено печеливша индустрия и нашият герой Анжело Куюмджийски става испански поданик. По това време не съществува двойно гражданство и той е принуден да се откаже от българското. Прави го, а парите му свършват останалото. Той получава всички преференции в търговията с тютюни на испански поданик. Но не може най-богатият българин да не е гражданин на родината си. И тогава той прави една от големите си афери за пореден път със самоличността си. Представя в самоковската община свидетелство, издадено от Самоковското израилско синагогално настоятелство. Това свидетелство и до днес се пази в общината в Самоков и е изцяло фалшиво. Фалшиви са подписите на председателя на настоятелството Хаим Юда Коен и на секретаря Исак Коен. В свидетелството е записано, че Елиезер Куюмджийски и Челеби Куюмджийски са едно и също лице. Челеби е рожденото име на Анжело, преди да стане Ангел, а Елиезер е неговият най-голям брат, който е с 13 год. по-голям от него и умира през 1939 год., но Анжело благодарение на тази фалшификация става пак поданик на Царство България. Еврейското настоятелство се опитва да възрази на явната далавера, но Куюмджийски им отговаря, че те, евреите, цял живот са били мошеници, та още една далавера няма да им навреди. Останалото се урежда с парите на магната. Делото, заведено от Коен в самоковския районен съд, е оттеглено. И Куюмджийски против всички международни разпоредби остава номинален гражданин на две държави – България и Испания. Дейността на Куюмджийски се разраства, наближават смутни времена и му трябва сериозно представителство в големите европейски банки. Нужно му е безпрепятствено да прехвърля финансови активи, но по-малко съмнения ще има от страна на големите акули, ако това става от държава със сериозен авторитет. И Анжело Куюмджийски изиграва за втори път номера с гражданството. Подава документи в Белгия да стане техен гражданин не само защото е белгийски зет, ами по това време оперира с най-големите местни банки. Нещата са отработени – подава заявление, че се отказва от българско гражданство и иска да бъде гражданин на страната, от която е жена му – Белгия. Тук ще отворим малка скоба за неговата жена. Тя е изключително фина и красива дама, със сериозно потекло в Белгия, в рода й се преплитат само благородници, но е няма по рождение, не може да говори /дали е случайно?/ и кандидатурата за жених на красивия и заможен българин идва добре дошла за семейството й. Така Анжело бързо става белгийски гражданин, но все пак си е българин и той особено държи на това. Една вечер събира самоковските евреи, поне ръководителите на синагогата, и лаконично им обяснява, че е по-силен от цялата им общност и му трябва документ с по-специфичен характер. На другия ден вече има документ, че Челеби Куюмджийски и Рахамим Куюмджийски са едно и също лице. Този Рахамим е средния брат във фамилията, роден през 1883 год. И този документ се пази в самоковската община. С него Анжело-Ангел отново получава българско гражданство и е едновременно – българин, белгиец и испанец. Изобретателният евреин дарява за „услугата” огромна сума на еврейското настоятелство в Самоков и още по-голяма сума на местната гимназия, поддържана от американските мисионери, които го изпращат да учи в Париж. На тържеството по случай направеното дарение в двора на гимназията благодетелят държи реч, в която казва: „На България й трябват даскали, много добри даскали и се надявам вие да подготвите такива”. Дядо ми, Манол Стоянов Джавезов /р. 1911 год./ бе завършил тази гимназия и от фондацията на Куюмджийски е изпратен да учи педагогика във Виена, после се завръща в България и става даскал, защото имал такъв договор с американската мисия в Самоков. Дори години след това Анжело
Куюмджийски особено държи на самоковската гимназия
и дори по комунистическо време тя бе останала със странен статут заради особената собственост. След 1944 год. комунистите я отнемат от настоятелството на американския колеж и я правят като всички соцучилища в страната, но един ден се официално писмо от американското посолство, в което изрично се обяснява, че гимназията е собственост на американската мисия и на един много авторитетен човек в САЩ, наречен Анжело Куюмджийски и ако тя не остане педагогическо училище, ще последват много сериозни санкции срещу държавата България. Аз самият също завърших тази гимназия и в дипломата ми от 1981 год. изрично е изписано „Педагогическа гимназия „К. Фотинов”. Бе останала единствената педагогическа гимназия в страната, защото заплахата на енигматичния Куюмджийски действаше още.
През 1925 год. има една любопитна история. След атентата в църквата „Св. Неделя” се появяват съмнения, че част от парите при атентаторите са от авоарите на Анжело, но всякакви документи по случая с финансирането от неговата банка изчезват, истината е, че финансовият благодетел на престъпниците комунисти Марко Фридман също е евреин и в него намират огромна сума пари при арестуването му. Самият Анжело яростно отрича това и твърди, че винаги се е борил с комунистите, като сочи позицията си по отношение на самоковската комуна. А историята е следната. Някъде около 1920 год. самоковските комунари печелят местните избори и правят първата в България комуна. Твърде скоро обаче се оказва, че те са изхарчили всички пари в общинската хазна и тръгват да организират хайки за събиране на пари от богатите самоковци. Тогава се надигат селата около града на бунт. Финансовият благодетел на селяните е митичният Анжело Куюмджийски, който заявява пред местен вестник: „Не може такъв град като Самоков да се управлява от най-големите гащници и простаци”. Селяните се надигат на бунт и с коси и криваци нападат общината в Самоков, избиват половината комунари и слагат край во веки веков на Самоковската комуна. За погрома самите комунисти обвиняват Куюмджийски.
Сдобил се и с белгийско гражданство, Анжело Куюмджийски става един от основните играчи на международните борси. Определян е за най-големия спекулант на борсата, но е факт, че в условията на финансова криза той става приказно богат, дори до европейските стандарти. В България става основател на българското параходно дружество заедно с друг богаташ – Асен Николов от с. Микре, Ловешко. Двамата в края на 30-те години притежават флотилия два пъти по-голяма от тази на държавата. Куюмджийски става собственик на българското индустриално керамично дружество „Изида” в гр. Елин Пелин и е подпредседател на акционерното дружество „Орел”. Създава и финансира щедро вестник „Отечество” – силно патриотично издание, което по-късно се възприема като орган на ратниците с лозунга си „Напред и нагоре!”
В навечерието на войната той извършва
най-голямата измама срещу хитлерова Германия
Немците му имат доверие като стар техен клиент и му поръчат да им достави уранова руда някъде от Азия. Куюмджийски обещава и прибира тлъсто капаро. Наема един стар кораб, който едва се придвижва, но го товари и тръгва. Корабът е напълнен с опаковани в контейнери камъни, но той уведомява германците, че корабът е пълен и плава към тях и получава сериозна сума от договореното. Някъде в Индийския океан корабът потъва, но целият екипаж от българи се спасява с изключение на охраната, която е от немци. Легендата разказва, че българите са ги избили още по-рано, при тръгването на кораба и после сами са потопили кораба. Куюмджийски дори прибира застраховката, която е направил предварително в „Лойд”. Германците са бесни и го издирват, за да го ликвидират, но испанският гражданин, който е сключил договора, го няма никъде. В същото време Обединените тютюневи фабрики продължават да са най-големият доставчик на тютюн за Германия, а зад тях стои самоковският аферист.
При издирването ми се натъкнах на страховити легенди, които за съжаление няма как да се докажат и страшно съжалявам, че не съм знаел историята по-рано, та да разпитам дядо ми, който е познавал Анжело. Поне щях да науча как е изглеждал този човек. Една от легендите гласи, че Анжело Куюмджийски е имал двойник, момче от Самоков, който имал някаква прилика с оригинала и на много места се е представял за бизнесмена и борсова акула. Двойникът го следва навсякъде, дори и след емиграцията. А в Самоков още се разказва историята, че през 1955 год. в общината се появил човек, който се представил за… Анжело Куюмджийски и оставил нотариално заверен препис от акт за дарение на общината. Странното е, че в някои източници се твърди, че Анжело е починал през… 1953 год. Друга една легенда разказва за голямата му любов Ирина, която е била лекарка в Самоков и той особено държал на нея. Тук вече идва действителността. Истината е, че
прототипът на Борис Морев в романа на Димитър Димов „Тютюн”
е точно Анжело Куюмджийски. Димов е живял в Самоков и е бил добре запознат с неговата история, дори името на любимата му е заимствано едно към едно от оригинала, историята със жената на Морев е също такава като на истинския прототип. Поради политическите главоблъсканици самият Димов не е говорил открито за истинския прототип, но пред приятели винаги е споделял, че много от чертите са взети от Куюмджийски. Също така в романа съществуват и неговите приятели братя Чапрашикови и Демократическата партия и т.н. В Боровец и днес съществува вилата на Анжело, която той подарява на любимата си Ирина, където са правили срещите си, и още има стари самоковци, които с удоволствие ще ви разкажат историята на българския Крез и неговата Ирина.
Истината е, че през целия си живот Анжело остава българин и много обича Самоков. И тук се намесват приказките за двойника, но е безспорен факт, че той не оставя много чисто материални неща тук, дори снимка не оставя, но пък в българската държава остават построените от него къщи, които са били архитектурни шедьоври още тогава. Проектирани са от български архитекти, защото самият Куюмджийски твърди, че имаме много кадърни архитекти.
Първата къща я завършва през 1929 год. и е на ул. „Оборище” № 25-29 и е била образец за лукс и разточителство по онова време. Тя стои и до днес – това е сегашната резиденция на френския посланик. .
Втората къща е построена на съседната улица „Велико Тръново” и тя се отличава с изключителната ефективност, още тогава е отоплена изцяло с локално парно отопление и отделен водопровод. Завършена е през 1935 год. Тази къща той я продава, когато не е в България през 1947 год., на САЩ и тя става дълго време приемна на американския посланик. Дарява още няколко сгради на общините в Самоков, Елин Пелин и София.
Усетил идването на войната и антиеврейските закони, а може би по друга причина, в началото на 40-те год. Анжело Куюмджийски изчезва от България. И тук легендите са в повечко. Според едни заминава през 1939 год., според други през 1940 год., но най-достоверната версия е, че заминава през 1941 год. най-напред за Париж, а след това за Ню Йорк, където прехвърля бизнеса си, но никога не прекъсва връзките си с България и Европа. Преди да замине от тук, Анжело предприема една странна стъпка. Издирва и унищожава или изтрива всички снимки, които са съхранили по някакъв начин образа му. Това е причината да нямаме достигналадо нас нито една фотография на енигматичния български евреин. Дори в архивите на Самоков не може да се открие и детска фотография на бившия Ангел или Челеби. Има на братята, на баща му, но негова снимка няма никъде и нито един музей не притежава такава. Някъде през 2003 или 2004 год. от дядото на един приятел от Самоков – Пламен Сайменов – получих една фотография, за която той твърдеше, че е на Анжело Куюмджийски, той бил работил в негова фирма в Самоков. От нея ме гледаше човек с определено волева физиономия, квадратна брадичка и решителен поглед. Показах я на Сашо Сталийски, който е виждал многократно истинския Анжело, и той отсече: „Това не е Анжело, той изглеждаше по съвсем друг начин, това не е негова снимка!”. Отново пълна мистерия или пък историята с двойника, но така или иначе фотография на тази енигма няма и това си е.
Малко преди да замине завинаги от България, Анжело Куюмджийски си прави пластична операция и сменя лицето си. За това вече има многобройни свидетелства, включително в книгата на местния краевед Христо Ярловски
„Семкарчето милионер или възкръсващият евреин”
Със сменена физиономия заминава за САЩ и веднага става американски гражданин, а през 1943 год. е произведен направо в полковник от американското разузнаване, което говори, че Анжело Куюмджийски е бил и преди това техен човек. На срещата в Техеран между тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чълчил – присъства като част от американската делегация семкарчето от Самоков Анжело Куюмджийски, но този път като високопоставен представител на американското разузнаване. През 1943 год. той е част от плана на ген. Уйлян Донован /директор на стратегическите служби на САЩ/ „Проекта К.” като Куюмджиски. Планът е одобрен лично от президента Рузвелт и ген. Донован изпраща на мисия в Истамбул полк. Анжело Куюмджийски, полк. Джадуин и майор Мъри Гърфейн, които пристигат на 1 декември 1943 год. със задачата да влязат във връзка с българските власти и да договорят примирие. Не се стига до края на мисията заради протеста на Англия, че американците не са съгласували мисията на Донован с тях, и новата мисия е преместена в Кайро, където пък нерешителността на Стойчо Мошанов е непреодолима пречка. По-късно Анжело Куюмджийски вече в САЩ ще сподели – „Винаги съм се старал да помагам на България, но нашите политици са цървули и затова нищо не става”.
Преди това оставя на България един силен спомен за себе си. На 13 юли 1937 год. Анжело Куюмджийски заделя 7 милиона долара и регистрира фондация с името „Фондация за подпомагане на бедни студенти”. В учредителния акт вписва, че с 30% от приходите й всяка година ще се издържат по двама бедни български студенти в най-престижните европейски университети, след като са завършили българското си образование с отличен успех. Един от първите стипендианти на тази фондация е и моят дядо. Останалите 70% от приходите според желанието на Куюмджийски отиват за изхранване на бедните студенти в трапезарията на Студентския дом в София. И досега се разказват истории как в най-гладните години на войната в Студентския дом се е сервирала най-качествената храна. Той продължава да подпомага студентите чак до 1953 год., когато комунистите одържавяват цялото имущество и пари на фондацията.
На Парижката мирна конференция през 1946 год. в едно кафене в Монмартър се е състояла една среща, съдбовна и за двете страни. На чашка калвадос се срещат Анжело Куюмджийски и Иван-Асен Георгиев – най-големият шпионин в историята на България. Банкерът му признава, че по това време изкупува на ниски цени облигациите на българските държавни заеми до войната и после ги продава на правителството на по-високи цени, признал му също, че е тясно свързан с ФБР. Дали още тогава Анжело е вербувал Иван-Асен, не се знае, но през 1956 год., когато той лети за представителството на ООН в Ню Йорк, пак в Париж се среща с българския евреин и му казва директно: „Искам да работя за американците!” За два дни му е уредена среща с американските секретни служби с посредничеството на Куюмджийски и българският представител в ООН започва работа за тях. И така чак до провала му през 1963 год. Иван-Асен Георгиев е разстрелян след кратък процес на 4 януари 1964 год. в Централния софийски затвор и по това време Анжело Куюмджийски си е жив и здрав и още работи в САЩ, често пътува до Париж и няма нищо общо приказките и легендите, че той умира през 1953 год. Според български емигранти в САЩ Анжело умира през 1968 год. в Ню Йорк на 82 год., но други твърдят, че си е отишъл в средата на 70-те години на преклонна възраст. И тук легендите са повече от допустимото. Няма легенда обаче в спомените на Ванче Михайлов – легендарния ръководител на ВМРО. Там той пише, че цялата му издръжка в Италия и разходите на организацията са поети от „родолюбивия български евреин от Самоков милионерът Анжело Куюмджийски”. Щедрите хонорари на Иван-Асен Георгиев също са плащани изцяло от бившето семкарче.
След 1989 год. доста хора затърсиха богатството на Анжело Куюмджийски, но отново удариха на камък. За този човек се знаеше твърде малко, за деца никъде не се споменаваше, знаеше се, че е оставил голяма сума пари на бившата си любима Ирина, но тя отдавна бе покойник, а каквото не бе продал, предварително го бе завещал на българската държава за благотворителни цели. Останалата информация вероятно я има само в тайните досиета на американските тайни служби, нашенската ДС в началото на 70-те години провожда специална делегация в САЩ с тайна мисия да научат нещо повече за енигматичния българин. Май няма никакъв резултат от мисията на ченгетата.
Освен авантюрист, продавач на семки, банкер, умел борсов играч, индустриалец, търговец на тютюн, експортьор, аферист от международен мащаб, американски шпионин и висш служител на тайните служби на САЩ, строител, дипломат, меценат на български студенти и ВМРО, Анжело /Ангел/ Нисим Куюмджийски си остава преди всичко голям българин и самоковец!
Христо Марков / Faktor.bg
ЗАГАДКА:Възможно е на тази снимка на видни наши финансисти от 2 август 1938 г. да е и Анжело Куюмджийски, тъй като е документирано, че е присъствал на повода, по който тя е правена. Повечето от лицата на нея са известни – долу седнали от ляво надясно са Добри Божилов, Стефан Бочев и Марко Рясков, а горе вдясно е Стойчо Мошанов. Блогерът се обръща с молба към читателите, които могат да го разпознаят или притежават негов портрет да му пишат на info@bulblog.com
3. Провал не е когато паднеш, а когато откажеш да се изправиш.
4. Който те клевети зад гърба ти, той се бои от теб. Който те хвали в очите, той те презира.
5. Учителите отварят вратата, но ти трябва да влезеш сам.
6. Преди да се разсърдиш – преброй до сто. Преди да удариш – преброй до хиляда.
7. Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.
8. Търпението в момент на гняв ще ти спести много дни на страдание.
9. Който бързо се съгласява, рядко удържа на думата си.
10. Силният пълководец няма слаби войници.
11. Мъдрият човек сам взима решенията си, невежият следва общественото мнение.
12. Съди себе си така, както съдиш другите. Прощавай на другите така, както прощаваш на себе си.
13. Пиеш ли вода, мисли за извора.
14. И най-дългото пътешествие започва с една-единствена стъпка.
15. Ако нещо е отминало, не говори повече за него. Трудно е да събереш пролятата вода.
16. Провалиш ли се сам, сам се изправяй.
17. От откраднат ориз вкусна храна няма да свариш.
18. Когато си богат, не забравяй за бедността. Но когато си беден, не мисли за богатства.
19. Една усмивка може да изтрие милион тревоги.
20. Знаеш ли – говори, каквото знаеш. Не знаеш ли – казвай, че не знаеш.
21. Чуй и ще забравиш. Виж и ще запомниш. Преживей и ще разбереш.
22. Ако искаш да си щастлив за един час, подремни. Ако искаш да си щастлив цял живот, помогни на някого.
23. Не се страхувай от бавното израстване. Страхувай се от това да стоиш неподвижно.
24. Времето е пари, но е трудно да използваш парите, за да получиш време.
25. Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.
26. Ако искаш 1 година благоденствие – засей зърно. Ако искаш 10 години благоденствие – посади дърво. Ако искаш 100 години благоденствие – възпитавай хора.
27. Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.
28. Родителите са ти дали живот, волята си възпитавай сам.
29. Водата може да носи кораба, но и може и да го потопи.
30. Можеш да си върнеш загубеното злато, но изгубеното време – никога.
31. Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.
32. Не хвърляй много камъни само по една птица.
33. Всяка усмивка добавя десет години към живота ти.
34. Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.
35. Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.
36. Голямата радост крие печал, в прекомерните желания се спотайват беди.
37. На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си. С дълго изминалото време научаваш истинския характер на приятелите си.
38. Самородното злато, дори да го претопиш, не губи своя предишен цвят.
39. С малка брадва може да се повали голямо дърво.
…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)…. в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец
Смокините са сред най-обичаните и сладки плодове и са предпочитани от малки и големи.
Това, което много хора не знаят, е, че нейните листа имат изключителни ползи за здравето.
Отвара от тях се отразява чудесно на диабетиците, тъй като спомага за отслабване и сваляне на високата кръвна захар.
Лошият холестерол, отговорен за сърдечни болести и напълняване, също ще си отиде, ако приемате чай от смокинови листа или ги консумирате сурови.
Смокиновите листа влияят добре и на хората, страдащи от проблеми с белия дроб, астма, както и на тези със стомашни язви.
Ако често се сблъсквате с кожни неприятности, като например циреи и кокоши трън, може да си приготвяте компрес от листата.
За направата на невероятно полезен чай просто сварете за 15 минути три добре измити смокинови листа в 1 литър вода, прецедете и пийте 2-3 пъти дневно.
Бързо ще се уверите в това колко полезни са листата и за колко много неща могат да ви помогнат.
Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”.
Със своето проучване, в което са включени балкански и европейски народи, учените от Цюрих са в състояние да наранят сериозно всички онези, които до вчера се кълняха в чистотата на нацията, към която принадлежат, посочва НИН. В същото време твърденията на “Игенеа” наливат вода в мелницата на онези, които се мъчат да наложат пред света, и най-вече пред своите съседи, фабрикувани твърдения за своя античен произход.
“Анализирали сме генетични, а не политически или исторически племена, които могат да се различават генетично”, посочва пред НИН директорката на института Ирна Пасос. “Много е важно да се прави разлика между генетика, история и антропология. Всички тези научни клонове могат да са свързани помежду си, но чрез генетиката не могат да се обосноват всички теории”, казва тя.
Освен 49 на сто тракийска, във вените на българите течала по 15 процента славянска и елинска кръв, 11 на сто от гените ни идвали от античните македонци и 8 процента – от финикийците, твърди изследването.
Радост в Скопие
Публикацията в НИН отекна силно в Скопие. От операцията “изваждане на корените” според сръбското издание “най-доволни могат да бъдат новопробудилите се потомци на Александър Македонски”. Причината е, че според твърденията на “Игенеа”, поне 30 на сто от гените на днешните обитатели на бившата югорепублика са взети от античните македонци. Това доказва колко е прав македонският премиер Никола Груевски да издигне в центъра на Скопие 20-метров паметник на Александър Велики, възседнал коня си Буцефал, посочва НИН.
Във вените на нашите събратя край Вардара все пак тече и друга кръв. Според “Игенеа” 20 на сто се падат на тевтонците, по 15 процента – на славяните и елините, и по 5 на сто – на хуните и финикийците.
В генетичния профил на гърците имало едва 5 на сто от кръвта на Александър Велики. Елинският дял в нея бил 35 на сто, а славянският и финикийският – по 20 процента. По 5 на сто имало тевтонска и илирийска кръв, твърдят швейцарските генетици.
Древен или античен народ – определението, което използва “Игенеа”, е група, която се определя не само на базата на езика, културата и историята, но и чрез ДНК профил. Не става въпрос за “генетичен код” на съответния народ, а генетичен профил. За някои народи, като еврейския например, е по-лесно да се стигне до някакво заключение, тъй като изследванията се базират на генетичен материал, взет от живи хора. За разлика от повечето древни племена, като илирите например, за които анализите се базират на археологически находки, на някой зъб или кост.
При балканските народи миксът от гени бил най-богат при днешните сърби.
Сръбски коктейл
Във вените им тече коктейл от 30 процента славянска кръв, 21 на сто илирийска, 18 процента тевтонска, 14 на сто келтска, 9 на сто финикийска, 6 на сто елинска, както и 2 процента викингска.
Хърватите дължат 34 на сто от генетичния си профил на илири, 20 процента – на славяните, 18 на сто на келтите, 12 на сто – на тевтонците, по 8 процента – на финикийците и елините. От персийците, каквато връзка се опитваше да доказва покойният хърватски президент Франьо Туджман, няма и следа.
При днешните обитатели на Босна и Херцеговина, които швейцарските учени за удобство не са разделили на бошняци, сърби и хървати, тече 40 на сто илирийска кръв, 20 процента тевтонска, и по 15 на сто келтска и славянска. В генетичната им карта фигурират 4 процента тракийска и 6 процента хунска кръв.
Изненади има и при унгарците, които минават за угрофински народ. Преобладаващата част от кръвта, която тече във вените им, според швейцарските учени, е славянска, но също и тевтонска, еврейска и финикийска.
Албанците, които претендират да са наследници на илирите, имат една трета илирийски гени. Цели 20 процента от кръвта им е славянска, 18 на сто тракийска, 15 процента финикийска, 14 на сто елинска и 2 процента викингска.
Турска мешавица
Най-голяма е мешавицата в кръвта на турците, излиза от изследването на “Игенеа”. В нея има гени на турци, финикийци, бербери, елини, тевтонци, славяни, араби, илири и евреи.
Най-славянският народ са руснаците, сочи изследването.
В същото време кръвта на днешните германци, заради чиято чистота загинаха милиони през Втората световна война, е смес от 45 на сто келтски гени, 25 тевтонски, 20 на сто славянски и 10 на сто еврейски.
Траки = прабългари?
За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер на въпрос: “Защо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корени”.
“Това са генетични статистически данни. Става дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвания”, каза г-жа Фелбер. За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. Изследвани били по бащина линия. Фелбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните. Категорична бе обаче, че учените работят по изпитани методики.
Европейският парламент гласува отмяната на легализацията на документи в рамките на ЕС.
Гражданите на Европейския съюз, които се преместват да живеят, учат или работят в друга страна-членка, ще се изправят пред по-малко бюрокрация и проблеми в общуването си с администрациите на различните държави, ще спестят време, нерви и пари. Това ще е ефектът от новите европейски разпоредби, с които се опростяват процедурите за признаване на официални документи, издадени в друга страна от Европейския съюз. Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) №1024/2012 бе гласуван от Европейския парламент на пленарното му заседание през изминалата седмица, съобщиха от неговата пресслужба.
Евродепутатите одобриха нови правила за процедурите, чрез които се доказва достоверността на официални документи, придобити в друга държава-членка. Така те подкрепиха предложението на Европейската комисия за намаляване на бюрокрацията за гражданите и фирмите при техни трансгранични действия. За да влезе в сила обаче, след гласуването на първо четене от Европейския парламент предложението трябва да бъде одобрено и от Съвета на ЕС, в който са представени правителствата на страните-членки.
Новият регламент предвижда редица административни изисквания и формалности, като например печатът апостил, необходимостта от легализиране или превод, да бъдат премахнати. В обхвата на новото законодателство влиза изключително широк кръг официални документи, чието признаване ще става по-лесно благодарение на приетите разпоредби.
Това са документи за раждане, смърт, име, сключване на брак, семейно състояние, за национална принадлежност и гражданство, чисто съдебно минало, регистрацията на имот или на фирма, регистрирано партньорство, правен статут и представителство на дружество, недвижимо имущество, права на интелектуална собственост.
Евродепутатите искат даже повече документи да бъдат обхванати от опростените процедури и предлагат сред тях да са също така образователните, данъчните и осигурителните документи.
Към момента гражданите и фирмите трябва да доказват достоверността на всички тези документи, като представят заверени копия и легализирани преводи. Законодателният акт елиминира редица формални изисквания, които пораждат разходи на пари и време за гражданите и бизнеса при движение в различните страни-членки на ЕС. Новите правила регламентират освобождаването на официални документи от нуждата да бъдат легализирани (т.е. тяхната достоверност да бъде потвърдена от страната-издател, например с апостил). За да се премахне или намали нуждата от преводи на официалните документи и заверени копия, се предвижда да бъдат въведени нови стандартни многоезични формуляри за документи в ЕС, които гражданите могат да използват вместо тези на национално ниво.
Членовете на Европарламента са и за приемане на незаверени копия или преводи. Ще се подобри административното сътрудничество между страните в ЕС, като при “основателни съмнения” проверката на документите ще се прави чрез т.нар. Информационна система за вътрешния пазар. Според оценки намаляване на бюрокрацията по документите ще спести на гражданите и бизнеса в ЕС до 330 млн. евро.
1. „Не е Робство, нито Геноцид, Владичество е“ – Какво „владичество“ бе мюзевирлар, кървавите турски поробители да не са били попове по земята ни!
2. „Терминът Робство е изваден от учебниците преди 15 г. и не може да се употрабява“ – Откога манипулираните книжки имат сила на закон и правна обществена норма, бе мюзевирлар? Не, нямат! А кой го извади бе калдъръм кокони, нали баш вие тихомълком го извадихте, да потъпчете народната памет, нали вие приравнихте Левски на престъпник „арестуван от полицията“!
Утре може да напишете, че слънцето изгрява от Запад, а Земята е плоска и не се върти, както може би пише в корана, но ТЯ СЕ ВЪРТИ! Думите ТУРСКО РОБСТВО не са българско творение, а е утвърден термин и се употребява у нас и в чужбина от хора като кореспондента на DailyNews – J. A. MacGahan и много други вероятно много над 150 години вече.
3. „Робство не е имало, защото аз не съм потомък на роби” – А на кого си потомък бе мюзевирлар, на заптие ли, бей, ага или паша, или на раята си, защото това са двете категории население тогава гяури-рая (стадо) и поганци-агаряни други няма, или може би персонално произхождаш от строшилите робските окови Левски, Караджата, Ботев и Бенковски, ама не произхождаш! Ние също, с изключение на единици наследници на големите революционери, сме били робска рая т.е. стадо безправно за ангария, кървав данък и клане, факт!
4. „Българите от 1,7 милиона след турското нашествие са станали 7 милиона в 19 век.“ Абе мюзевирлар, българският етнос в края на 14 век от 4 пъти по-многоброен от англичаните и равночислен на французи и немци, за 5 века Робство той е изтребен заедно с много от селищата си, особено в градовете до гранично демографско положение, от което никога няма да се възстанови.
В 1887г. , 10 години след Освобождението, населението на България е едва 3,15 милиона барабар с циганите и пр., в Македония и Тракия под Турско има още до 1.5 милиона българи, това е – до 5 милиона българи са останали! А населението на Германия в 1878 г. е към 44 милиона, на Франция е към 40 милиона, т.е. следствие на Турското робство над българите до Освобождението е загубено население, колкото цяла една днешна Испания в 1981 година. Ужасен факт!
„С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя. И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще означава че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало. С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва което и да е човешко същество рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб,а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал. С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера. След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш че обичаш, да казваш че ти липсва, да казваш че ти е нужен, да казваш че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб е късно и вече няма смисъл!
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“
Аржентинският писател, есеист и поет Хорхе Луис Борхес е считан за един от най-изтъкнатите южноамерикански автори на 20 век. Той е роден в Буенос Айрес, но едва 15-годишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева през 1986 г.
2015г.
