Сблъсъкът между религиите непрекъснато буни духовете. Дали го има – е друг въпрос. Когато става дума за религии обаче никой не споменава най-многобройната група: атеистите, които са повече и от християни, и от мюсюлмани.
Известният американски историк Сам Харис е един от тях. Днес той оборва десет фалшиви обвинения срещу атеистите:
В САЩ атеизмът е вече нещо като позорно петно, което може да провали всяка политическа кариера. Да си безбожник е много по-лошо от това да си чернокож, мюсюлманин или хомосексуален. Едва 37 процента от американците биха избрали атеист за президент. Защото атеистите се смятат за нетолерантни, неморални и слепи за красотите на природата. Крайно време е един атеист да развенчае най-популярните митове, които се разказват за нас, безбожниците:
Атеистите смятат, че животът няма смисъл?
Не е вярно. Тъкмо религиозните хора се боят от безсмислието на живота и се надяват едва в Отвъдното да намерят своето щастие. Ние, атеистите, смятаме живота за нещо драгоценно. Отношенията ни с хората, които обичаме имат значение ДНЕС.
Атеизмът е виновен за най-големите престъпления?
Не е така. Християните обичат да повтарят, че престъпленията на Хитлер, Сталин, Мао или Пол Пот са закономерно следствие от тяхното безбожничество. Всъщност проблемът на комунизма и фашизма не се състоеше в това, че те отхвърляха религията, а тъкмо в обратното: те самите прекалено приличаха на религия. Тези режими бяха просмукани от догматизъм и тъкмо той облекчаваше геноцида и преследванията срещу инакомислещите.
Атеизмът е догматичен?
Няма нужда да си непременно догматик, за да обориш религиозните постулати. Историкът Хари Робъртс е известен с крилатата си мисъл: „Твърдя, че и двамата сме атеисти. Само дето аз вярвам в един бог по-малко, отколкото ти. Ако ми изброиш смислените причини, поради които ти отхвърляш всички останали възможни богове и божества, тогава веднага ще разбереш защо аз отхвърлям и твоя.”
Атеистите вярват, че всичко е възникнало по случайност?
И това не е вярно. Никой не знае защо е възникнала Вселената. Всъщност изобщо не е ясно дали можем да говорим за „начало” и „сътворение”, понеже тези представи са свързани с концепцията за време. А в случая става дума именно за възникването на цялото пространство-време.
Ние наистина не знаем как от най-ранните химически процеси на Земята са възникнали и биологичните форми, но предполагаме, че многообразието на живия свят не е продукт на случайността. Еволюцията – това е смесица между случайни мутации и естествен подбор.
Атеизмът е антинаучен?
Не! Наистина, има учени, които са религиозни, но научното мислене в общия случай подкопава устоите на вярата. В САЩ 90 процента от гражданите смятат, че има Бог. А 93 процента от членовете на Националната академия на науките не вярват в Бог.
Атеистите са арогантни?
И това не отговаря на истината. Когато учените не знаят нещо (например – как е възникнала Вселената или как се е появила първата молекула), те си го признават. Науката не страда от греха да се преструва, че знае нещо, което не знае. Съвсем друго е положението при религиите. Колосална ирония е, че вярващите много се гордеят със своята скромност, а в същото време си присвояват правото да знаят със сигурност всички космологични факти за този свят. Когато атеистите размишляват над своето място във Вселената, те се опират върху научни факти. Това няма нищо общо с арогантността – това е интелектуална порядъчност.
Атеистите са невъзприемчиви за всякакъв спиритуален опит?
Не е вярно. И за нас, атеистите, е съвсем естествено да изпитваме любов, възхищение и пиетет или пък да изпадаме в екстаз. Атеистите също могат да се стремят към изживявания, които разчупват границите на рационалното. Ние обаче не правим едно: от подобни изживявания да вадим необосновани заключения за действителността. Не ще и дума, че някои християни изпадат в екстаз, докато четат Библията или докато се молят на Иисус Христос, а това прави живота им по-хубав.
Но какво доказва то? Единствено, че определени упражнения и определено поведение имат дълбинно въздействие върху човешкия дух. Нима просветлението, което изживяват такива християни, може да се приеме като доказателство, че Исус е единственият Спасител на човечеството? Ни най-малко. Та нали хиндуисти, будисти, мюсюлмани, а дори и атеисти всекидневно имат същите преживявания.
Атеистите твърдят, че няма нищо по-велико от човешкия разум?
Не, атеистите добре познават границите на човешкия разум. Та нали тъкмо за нас, атеистите, е очевидно, че не можем да разберем докрай Вселената. А големите религии тривиализират красотата и безкрайността на Вселената.
Атеистите не признават, че религията е полезна ?
Когато подчертаваме положителното въздействие на религията, никога не бива да забравяме, че това не е доказателство за нейната вярност. Има огромна разлика между утешителното приютяване в лоното на вярата, от една страна, и истината, от друга.
Впрочем, положителното въздействие на религията върху обществото е твърде съмнително. Християнството, например, предлага многобройни „лоши мотиви” за правене на добро. Защото кое е по-морално: да помагаш на бедните, защото тяхната съдба те изпълва с възмущение, или пък да им помагаш, защото смяташ, че Бог ще те възнагради за милосърдието (и би те наказал за коравосърдечие)?
Атеизмът не познава морала?
Не е вярно. Ако си представим човек, който харесва жестокостите – нима си мислите, че ще му просветне веднага, щом прочете Библията или Корана? Та в тези книги направо бъка от оди в прослава на насилието, извършвано от човешка или божия ръка. Морала си ние не дължим на религията.
Ние следваме моралната си интуиция, която очевидно е част от биологичната ни програма. Навярно в резултат от хилядолетните размишления над въпроса за човешкото щастие тази интуиция е ставала все по-фина. В Свещените писания има много добри неща, които трябва да се ценят заради етическата им мъдрост. Но това не означава да вярваме, че ги е измислил Господ-Бог.
Пълни ми се душата като чуя поредния сополанко или още по-зле, човек „на възраст”, да псува държавата, политиците, времето и каквото му/ѝ дойде на ум. Една блажена усмивка огрява лицето ми. И понеже съм добър човек, реших най-накрая да кажа кого точно трябва да псуваме, за да придобият насъщните ни проблеми образ, който спокойно можем да завържем на площада и замеряме с камъни.
Затаете дъх! Барабани, моля! Пристав, да влезе подсъдимият.
Виновният си ТИ! Да, недей гледа опулено монитора. Да, точно така – ТИ!
Ти, който/която хвърляш цигарата си на земята и после се оплакваш, че ти е мръсно.
Ти, който/която хвърляш боклука си през терасата на блока и се оплакваш, че никой не поддържа градинките.
Ти, който/която си хвърляш боклука през прозореца на колата.
Ти, който/която прибираш 1000 евро на ден и пускаш необмитени стоки през границата и обричаш десетки производители на глад, а после като дойде спекулата се оплакваш, че ти е скъпо.
Ти, който/която си затваряш очите за контрабандата, а после се оплакваш, че детето ти няма къде в България да се лекува от наркозависимост.
Ти, който/която си затваряш очите за трафика на хора и един слънчев ден разбираш, че са „изнесли” твоя роднина.
Ти, който/която не си плащаш осигуровките, а после се оплакваш, че няма здравеопазване, пенсията ти е ниска и ще ходиш да мреш.
Ти, който/която се съгласяваш да те осигуряват на минималната, а родителите ти ядат хляб и кисело мляко.
Ти, който/която си клатиш краката и скатаваш от работа, а после мрънкаш за пари.
Ти, който/която на маса си „силен”, а продаваш гласа си за кебапче и бира.
Ти, който/която не си плащаш билета за градски транспорт, но искаш да се возиш в нови автобуси.
Ти, който/която винаги си недоволен от обслужването, но за тебе думи като „Здравей/те”, „Добър ден”, „Извинете” и „Благодаря” са табу.
Ти, който/която се сбива, за да разреши пътен инцидент, а после се оплаква, че в България няма ред.
Ти, който/която даваш рушвет на катаджията, а после пищиш на умряло, че те е блъснал пиян.
Ти, който/която не уважаваш държавните институции и техните представители, а след това се оплакваш, че те не работят.
Ти, който/която купуваш на черно части за автомобила си, защото било по-евтино, а после хвърляш луди пари като окрадат твоя за някой тарикат като теб.
Ти, който/която правиш поне 2 нарушения още докато потеглиш с личния си автомобил, а се оплакваш, че другите били некадърни шофьори.
Ти, който/която си купуваш цигари на черно, за да ти е по-евтино и пак няма какво да ядеш.
Ти, който/която за пореден месец си търсиш работа, но не излизаш от местното кафене.
Ти, който/която си със средно и псевдо всише образование и стоиш вече година без работа, защото не може да работиш какво да е. Трябва да си ШЕФ.
Ти, който/която имаш образованието за „ценност”, а дори не знаеш какво точно си завършил.
Ти, който/която вземаш пари назаем, за да си купиш хляб, а снощи си пръснал 50-100 лева в кръчмата и/или дискотеката.
Ти, който/която си обиран поне веднъж, но купуваш крадени стоки.
Ти, който/която си се клел да лекуваш хората, а вземаш безбожна сума от пенсионер, за нещо, което ти се плаща от държавата.
Ти, който/която надписваш пациенти, за да получаваш повече пари, защото трябва да изплащаш втора ипотека/нова кола/купуваш скъпо уиски.
Ти, който/която искаш маркови дрешки, но не работиш за тях, а правиш секс за пари.
Ти, който/която не даваш косъм да падне от твоето дете, а спиш с това на съседите.
Ти, който/която си истински мъж/жена, но това се разбира само от синините на съпруга/съпругата.
Ти, който/която не може да гледаш себе си, а раждаш едно-две-три и повече деца.
Ти, който/която си най-добрият родител, а не си научил децата си на елементарно възпитание.
Ти, който/която представляваш МВР, а си един от най-големите престъпници.
Ти, който/която държиш сметка на другите, за неща, които и ти правиш, но ти никога не си виновен, нали?
Ти, който/която…
Хайде довърши. Знам, че се сети за поне още толкова. И сега, след като вече знаеш кого да псуваш, тегли си една хубава и мирясай.
Владимир Илич Ленин изплащал награда от по 100 000 рубли на убиец и наричал руснаците „лайнари“.
Това разкрива руският историк лениновед Анатолий Латишев. Той прави разкритията си в навечерието на навършващата се на 21 януари 90-годишнина от смъртта на пролетарския вожд.
„Ако знаехме цялата истина за Ленин, паметниците му отдавна да са отишли на боклука“, казва Латишев. В момента в Русия има над 1800 монумента в чест на Владимир Илич.
Историкът работи над специалния архив на КГБ от 1991 г. Той получил от властите достъп до него малко след неуспешния опит за преврат срещу Михаил Горбачов. Управниците по онова време много искали да разберат причината за преврата от 1917 г., обявен от официалната пропаганда като Велика октомврийска социалистическа революция. Съвсем наскоро Латишев успял да се добере до документи, които никой преди него не е огласявал.
И истината е, че не Сталин, а Ленин е първият, който превръща насилието в Русия и в новосъздадения СССР в официална държавна политика. Разбира се, той е имал твърде малко време за това – само 7 години. Владимир Илич взема властта през 1917 и умира през 1924 г. А Сталин е имал възможност да безчинства почти три десетилетия – от 1924 до 1953 г.
Именно Ленин отнема правото на обвиняемия на защита чрез адвокати. И той, а не Сталин, създава първия трудов лагер за противници на властта – този на северните Соловецки острови.
Въпреки че истината за Ленин излезе наяве след разпадането на СССР, много хора и до днес тачат вожда. Мумията му вече 9 десетилетия е поддържана и е изложена в специално построения за целта мавзолей на Червения площад в Москва. Идеите за препогребването на тленните му останки сякаш безвъзвратно се изпариха преди десетина години.-
Още през 1905 г., докато живеел в Швейцария, Ленин призовавал младежите в Санкт Петербург да заливат полицаите в тълпата с киселина, да изливат гореща вода от високите етажи върху войниците, да осакатяват конете с пирони и да хвърлят ръчни гранати по улиците. Анатолий Латишев се натъкнал на такива записки в архива на КГБ.
Но това е нищо пред развихрянето на Ленин след революцията през 1917 г. „Да се въведе масов терор, да се разстрелят стотици проститутки, упояващи войниците, бившите офицери… Нито минута бавене!“ Това гласи заповед на вожда, открита в същия архив.
А ето каква телеграма праща Владимир Илич до работническата власт в град Саратов: „Да се разстрелят заговорниците и колебаещите се, без никой да бъде питан и без да се допуска идиотско протакане.“
Латишев цитира и смразяващ кръвта документ от времето на гражданската война: „Да се изгори Баку до основи, в тила да бъдат вземани заложници, да се слагат пред настъпващите червеноармейски части, да бъдат разстрелвани в гръб, да се изпращат червени главорези и да се бесят чиновниците, богаташите, поповете, кулаците. На убийците да се изплащат по 100 000 рубли.“
Това са и първите Ленински премии, изтъква историкът. По времето на СССР награди на името на вожда получаваха хора за принос в културата, изкуството и други сфери.
Последният цитиран документ показва, че Ленин бил пропит от ненавист към собствените си сънародници, допълва Анатолий Латишев. Всъщност у него нямало капка руска кръв. Баща му Иля Улянов бил смесица между калмик и чуваш. А майка му Анна Смирнова била немкиня с примеси от шведска и еврейска кръв.
Той постоянно се изказвал презрително за руснаците. Вероятно това е станало под влияние на майка му, която още от детска възраст втълпявала в главата на малкия Володя да бъде стриктен като немците, а не като „тези руски идиоти“.
„Ще изколим всички до един“
Не една телеграма, съставена само от тези думи, Ленин е пращал в района на Кавказ по време на гражданската война. В архива Латишев намерил десетина такива послания.
На болшевиките в град Пенза Ленин наредил: „Обесете (непременно обесете), за да гледа народът, най-малко 100 заможни селяни. За изпълнение на екзекуцията да се подберат по-корави хора.“ А ето какво нарежда вождът на бъдещия си наследник Сталин: „Заплашете с разстрел оная шматка, който, завеждайки телефонните връзки, не може да ви даде добър усилвател и да ви осигури добра връзка с мене.“ Както се вижда, пролетарският вожд не пести и обидите към хората.
Разбира се, църквата, и то най-вече православната, била главният враг на Ленин. Така например 19 декември 1919 г., денят на свети Николай Чудотворец по стар стил се паднал в събота. „Трябва да вдигнем на крак всички революционни комитети и те да разстрелят всички, които не са се явили на работа“, гласи заповед на Владимир Илич от този ден. Според него точно тогава, в почивния си ден, хората трябвало доброволно да товарят дърва на влаковете.
Работниците и селяните, в чието име уж е установена съветската власт, съвсем естествено ликуват.
„Да живее червеният терор!“
Това възкликват на първата си страница вестниците, сред които има и такъв с названието „Думи пахаря“ („Мисли на орача“). Трудови колективи из цялата страна клеймят буржоазията, богаташите, чиновниците и други слоеве на обществото и настояват за тяхното ликвидиране. А Ленин, разбира се, не може да върви против волята на народа си. Не му остава нищо друго, освен да се подчинява на нея. (24 часа)
Интелигенцията не е мозък, а лайно
„Интелектуалните сили на работниците и селяните растат и укрепват в борбата за сваляне на буржоазията и нейните помощници, интелигентчетата, лакеите на капитала, считащи се за мозъка на нацията. В действителност това не е мозък, а лайно.“
Това е цитат от писмо на Ленин до писателя Максим Горки от 1919 г. Поводът за него са масовите арести на буржоазните интелигенти от т. нар. околокадетски кръг. „Такива „таланти“ не е зле да полежат няколко седмици в затвора, ако това трябва да се направи за предотвратяване на заговорите“, пише Ленин в същото послание.
„Всяка готвачка трябва да се научи да управлява държавата“ е друга крилата фраза на Владимир Илич. Тя се съдържа в статията му „Ще удържат ли болшевиките държавната власт?“, публикувана в сп. „Просвешчение“.
„Има такава партия!“, заявява Ленин на първия Общоруски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати през лятото на 1917 г. Царят вече е свален, но болшевиките все още не са взели властта. Това ще се случи само след четири месеца.
Припознаха ги като жертви на своя най-голям враг – белия патриархат. Тъжна оруелска антиутопия
Група шведски феминистки излязоха с позиция, че предпочитат да бъдат изнасилени от мигранти, пред това да разчитат на помощта на своите съграждани
Mазохизмът и моралният релативизъм на тревожно много западни активисти, феминистки и правозащитници от така нареченото либерално ляво продължават да изумяват рационалните наблюдатели на кризата с мигрантите от третия свят и сблъсъка на цивилизацията с метастазиращия радикален ислям.
Близо два месеца след грандиозния скандал със съзнателното прикриване на масовите новогодишни сексуални атаки над хиляди жени, извършени от млади мюсюлмани в Кьолн, Хамбург, Щутгарт, Хелзинки, Калмар и други европейски градове, дебатите за съвместимостта на ислямските доктрини и западните ценности са по-шумни отвсякога. Уви, разговорът е взет на абордаж от крайнодесни и крайнолеви елементи на политическия спектър, които правят всичко възможно да унищожат всяка молекула логика, рацио и критично мислене от една от най-важните теми на нашето време.
Затвърди се подозрението, че за чувствително голямо количество западни феминистки сексуалният тормоз над жени има значение само ако се извършва от бели мъже. Вече няколко дни в социалните мрежи се търкаля фейсбук статус на младата крайнолява активистка от Германия Селин Герен, която публично се извинява на своите предполагаеми насилници от арабски и северноафрикански произход.
Тя е била една от пострадалите от масовите посегателства, но големият проблем за Селин не са самите унизителни актове на полова агресия, а расистките реакции на „бялото мнозинство“. Нейната история, непотвърдена още от сериозни източници, съвпада със старателно култивирания наратив за мигрантите, които са просто жертви на западните предразсъдъци и като такива не трябва да носят никаква отговорност за делата си.
Либералните медии и социалните мрежи са наситени с напълно реални призиви за игнориране на всякакви престъпления, извършени от мигранти, и фокусиране върху истинския проблем – расизма на белите хетеросекуални мъже.
Тези дни група шведски феминистки излязоха с официална позиция, осъждаща реакциите на местните спрямо вълната от сексуални престъпления, извършени от млади мюсюлмански мъже, и обявиха, че предпочитат да бъдат изнасилени от мигранти пред това да разчитат на помощта на своите съграждани. Те финализират своето сюрреалистично странно послание с думите, че не се страхуват от чужденците, а от местните мъже.
В същото време британската феминистка и авторка Джесика Ейбрахамс се опита да обясни и оправдае патологично-мазохистичния феномен в ярко илюстративна мазохистична статия, в която написа: „Феминистките са загрижени за защитата на малцинствата и маргинализираните групи. Ако за някои от тях е било трудно да говорят и осъдят събитията в Кьолн, защото са били загрижени, че думите им ще окуражат агресията срещу бежанците, аз не мога да ги виня. Вината не е у феминистките, а у хората, които ги карат да се тревожат за такива неща.“
Този трогателен сантимент бе повторен на няколко пъти и от Лори Пени – една от най-популярните млади феминистки в Западния свят. Веднага след скандала с прикриването на масовите сексуални атаки тя написа в социалните мрежи, че не я интересува Кьолн заради расистите, които ще използват случая и ще се отнасят лошо с мюсюлмани. По-късно Пени реши да артикулира и доразвие своята позиция в серия от публикации, в които постави проблематичния фокус не върху акта на сексуално насилие, а върху реакцията срещу него.
Нейният пример бе последван от стотици по-малко известни правозащитници, които наситиха социалните мрежи и либералните си блогове с призиви да не се говори за проблема със сексуалната култура на много млади мъже, израснали в теократични ислямски общества и озовали се изведнъж в свободния Запад, където на жените им е позволено да излизат и да се разхождат в града сами и с дрехи, различни от некомфортни черни торби от полиестер, оставящи видими само очите.
Според критична част от днешните западни правозащитници такъв проблем изобщо няма. Всъщност това е мекият расизъм на ниските очаквания към малцинствата. Феминистките и други регресивни левичари прилагат по-нисък стандарт към поведението на определени групи от хора, които те виждат като „стигматизирани и маргинализирани“.
В изкривения свят на съвременните феминистки премълчаването на подобни престъпления е оправдано, а символът на репресия в ислямския свят – задължителното покриване на жените – става прогресивен феминистки сигнал за еманципация от сексистките социални конструкции в западния свят. Те игнорират бруталната реалност за жените в по-голямата част от ислямския свят и по този начин стават съучастници в тяхната всекидневна и неописуемо жестока репресия.
Преди дни в Пакистан се провали опит за въвеждането на закон, затрудняващ уредените бракове на малки момичета с възрастни мъже. Според Съвета за ислямска идеология в Пакистан – изключително влиятелна организация в страната – момичетата могат да бъдат омъжвани още на 9 години, ако имат „видими черти на пубертет“. Превръщането на малки момичета в булки е широко разпространена наднационална религиозна традиция в ислямския свят, а наскоро излезе статистиката, че само за една година 37 000 невинни деца са били принудени да станат съпруги.
За съвременните западни мултикултуралисти и морални релативисти това не е проблем. Правозащитниците от левия политически спектър предпочитат да се фокусират върху репресиите на жените в западния свят, изразяващи се в реклами с привлекателни дами, които наранявали чувствата на по-пълничките. За тези хора, които имат огромно влияние в медийната култура на Запад, истинските и смислени феминистки като Аян Хърси Али, които рискуват живота си, за да помогнат на милионите насилвани жени и деца в ислямския свят, всъщност са част от проблем.
Модерните феминистки се правят, че статистиките, които не пасват на техния наратив, просто не съществуват. В класацията на Световния икономически форум за 10-те най-лоши страни за жени през 2015-а 9 са с мюсюлманско мнозинство. Това няма да го видите в популярен феминистки блог.
Според мащабното проучване на Пю рисърч център от 2013-а близо 70% от мюсюлманите желаят да живеят според ислямския закон шериат, който предписва убиване с камъни за изневяра, хомосексуалност, напускане на религията, смяна на религията. Няма да прочетете тези факти в статии на популярни феминистки като Лори Пени. Не ще ги видите и в сайта на Българския хелзинкски комитет, където всъщност осъдиха датските карикатури на Мохамед като расистки и фашистки преди години.
В 10 страни по света наказанието за хомосексуалност е смърт. Всичките са мюсюлмански и мотивират екзекуциите на гейове с доктрините на исляма. В 13 държави е предвидено и смъртно наказание за атеисти. Забравете да се информирате за тези тревожни реалности от либералния левичарски правозащитно-феминистки комплекс за изопачаване на действителността.
Феминистките заобичаха ислямистите, защото ги припознаха като жертви на своя най-голям враг – белия патриархат. Тъжна оруелска антиутопия.
Древна японска техника е в състояние да излекува редица болести, без да се налага да се подлагате на поредното медикаментозно лечение.
Японското изкуство на „Джин Шин Джитцу“ сочи, че всяка една точка от ръката е в пряка връзка с орган на тялото или емоция. На практика това означава, че можете да контролирате здравословното си състояние единствено чрез прилагането на натиск върху съответната точка за три минути.
Запознайте се с ролята на различните точки:
Палец
Този пръст е отражение на далака и стомаха. Освен това може да ви избави от безпокойството и дори от депресивни състояния.
С натиск върху палеца можете да излекувате освен нервността, болки в корема, главоболие и кожни проблеми.
Показалец
Той е отражение на пикочния мехур и бъбреците, както и на емоциите объркване и страх, в които вероятно всеки от вас е изпадал поне веднъж в живота.
Упражнявайки натиск върху този пръст можете да излекувате мускулната болка, болките в гърба, зъбобол и храносмилателни проблеми.
Среден пръст
Средният пръст е огледален образ на черния дроб и кожата, както и на гневните емоционални състояния и лошото настроение.
Чрез натиск на този пръст можете да излекувате мигрена, главоболие, умора, менструални болки и нарушено кръвообращение.
Безимен пръст
Отразява белите дробове и черния дроб, както и емоции като тъга, болка и песимизъм.
Прилагането на три минутен натиск върху този пръст ще ви избави от астма, респираторни проблеми и лошо храносмилане.
Кутре
Най-малкият пръст е отговорен за състоянието на един от най-важните органи в човешкото тяло – сърцето. Освен това той е отражение на тънките черва, както и на емоциите нервност, липса на самочувствие и безпокойство.
Чрез него можете да се избавите от сърдечносъдови проблеми, подут стомах, гърлобол и костни проблеми
Едно писмо до всички родители. Едно писмо, което ще ви помогне да погледнете с други очи на вечната война вкъщи. Война, която непрекъснато ви кара да се питате къде бъркате, кара ви да се съмнявате в себе си, кара ви да страдате… Едно писмо, което вашето дете би искало да ви напише. Ако знаеше как.
„Toва е едно писмо, което ми се иска да можех да ти напиша.
Тази война, която в момента водим. Тези непрекъснати спорове. Аз имам нужда от тях. Имам нужда да споря. Не мога да ти го кажа обаче, защото не знам как да се изразя правилно. А и без това няма да прозвучи смислено.
В момента имам нужда да съм в конфликт с теб и имам нужда да мина през него. Имам нужда мина през омразата си към теб и към себе си.
Затова имам нужда от тази война, въпреки че и аз я мразя. И няма значение за какво се караме: за домашното, за прането, за боклука, за разхвърляната стая, за това, че искам да спя при приятели, за това, че искам самостоятелност, за това, че не искам самостоятелност, за гаджетата ми, за добрите ми приятели и лошите приятели. Няма значение. Имам нужда да се карам с теб и имам нужда ти да ми отвръщаш.
Отчаяно имам нужда да държиш другия край на въжето. Да го държиш здраво, докато аз най-накрая не го пусна – защото съм намерил за какво друго да се хвана в този нов свят.
Свят, който тепърва опознавам. Както опознавам и себе си. Преди знаех кой съм. Знаех ти кой си. Знаех кои сме. Но сега това не е така. Сега търся своите граници, които понякога откривам, само когато се изправям срещу теб. Само когато избутвам всичко, което познавам, до ръба на тези граници. Тогава ми се струва, че сякаш се освобождавам, че новото ми Аз се ражда, че мога да дишам.
Знам, че копнееш за сладкото дете, което бях. Знам го, защото и аз копнея за същото. И този копнеж е болезнен.
Чувствам обаче, че войната ми с теб, с всички, ще ме научи, че моята сянка не е по-голяма от светлината в мен. Тази война ще ме научи, че лошите чувства не значат край на взаимоотношенията. Тази война ще ме научи да слушам себе си, дори когато това може да разочарова останалите.
Този наш скандал, скандалът, с който се разделихме последно, ще свърши. Като всяка буря, ще отмине. Аз ще го забравя и ти ще го забравиш. Докато не се върне отново. За нещо друго. Или за същото. И тогава отново ще имам нужда да се хванеш за въжето. За да има за какво да се хвана и аз.
Знам, че тази задача те изтощава. Знам и че най-вероятно никога няма да ти благодаря за това, което правиш. Вероятно дори няма да си дам сметка за ролята, която играеш. И сигурно ще те критикувам за начина, по който правиш нещата. Никога няма да ми се струва, че това, което правиш, е достатъчно. И въпреки това, аз завися от теб и от начина, по който ще издържиш на тази война. И няма значение какво правя, колко споря, колко се цупя, колко мълча. Аз имам нужда от теб. Имам нужда да си там.
Моля те, дръж здраво другия край на въжето. И знай, че това е най-важното нещо, което някой прави за мен точно в този момент.
С обич, твоят тинейджър”
Автор: Гретхен Шмелцер, д-р по психология / myvelikoturnovo.com
Веднъж един човек тръгнал на пътешествие. Стигнал до далечна страна, която била известна с красивите си старинни замъци. Купил си той пътеводител и решил да ги разгледа. На страниците на пътеводителя били посочени дните и часовете за посещение на различните замъци, които били доста ограничени. На една от страниците обаче имало специално предложение, което се казвало „Екскурзията на твоя живот“, а снимката до него била на изумително красив замък. Човекът веднага решил, че на всяка цена трябва да го опита.
В предложението пишело, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се предплаща, но трябва предварително да се съгласуват денят и часът за посещение. Заинтригуван от необичайната екскурзия, човекът още същия ден се обадил и уговорил посещението си.
На другия ден там го посрещнал любезен портиер.
– А другите посетители влязоха ли вече? – попитал чужденецът.
– Другите? Посещението в този замък е индивидуално и не включва екскурзовод. – отговорил портиерът.
После запознал посетителя накратко с историята на замъка като споменал достойните за вниманието му забележителности – картините по стените, старинните доспехи на втория етаж и оръжията в залата под стълбите, подземията и официалните зали. Завършвайки разказа си, той му връчил една лъжица и го помолил да я хване с едната си ръка.
– А това пък какво е? – учудил се човекът.
– Ние не взимаме входна такса и предлагаме самостоятелна разходка из замъка. А цената на екскурзията се оценява така – посетителите получават лъжица пълна догоре с фин пясък. В нея се събират точно 100 грама. В края на обиколката претегляме пясъка, останал в лъжицата и посетителят заплаща по един паунд за всеки разсипан грам пясък.
– А ако не разсипя нито един грам? – полюбопитствал човекът.
– В този случай посещението излиза абсолютно безплатно.
Гостът се учудил на условието, но му се сторило забавно и предизвикателно, взел лъжицата с пясък и започнал своята екскурзия.
Сигурен в твърдостта на ръката си, човекът бавно се заизкачвал по стълбите, неизменно гледайки в лъжицата. Когато стигнал до залата с доспехите, той решил да не влиза вътре, тъй като там имало открити помещения и се опасявал, че вятърът може да разсипе част от пясъка му, затова продължил нататък. После влязъл в залата с оръжията, но установил, че за да ги разгледа отблизо, трябва да прескочи перилата. Отново мисълта за пясъка го спряла и той ги разгледал само отдалече. По същата причина не успял да види още много места.
И така, все пак доволен, че е съхранил всичкия пясък в лъжицата, екскурзиантът се върнал на входа, където неговият домакин го очаквал с везна в ръцете.
– Невероятно! Вие сте загубили само половин грам! Поздравявам ви, вашето посещение се оказа абсолютно безплатно за вас.
– Благодаря – усмихнал се гостът.
– Е, как ви се стори обиколката? Доволен ли сте? – попитал домакинът.
Туристът се поколебал за кратко, но решил да бъде искрен:
– Ако трябва да съм откровен, не много. През цялото време мислех за пясъка и не видях повечето от забележителностите.
– О, много жалко! Знаете ли, ще направя за вас едно изключение. Ще ви позволя да влезете да разгледате отново замъка. Ще напълня пак лъжицата ви с пясък – просто защото такива са правилата – но, не мислете повече за пясъка! Единствено помнете, че трябва да се върнете точно след 12 минути, тъй като тогава идва следващият посетител.
Без да губи и минута, екскурзиантът взел лъжицата и хукнал да разглежда замъка. Изкачил стълбите на бегом, хвърлил бърз поглед на експонатите, после веднага слязъл надолу, за да разгледал това, което преди не успял. От бързане навсякъде сипел пясък, но времето така го подпирало, че отново не успял да разгледа всичко. Не усетил как минали 11 минути и той тичешком се върнал на входа.
– Е, виждам, че сте разсипали целия пясък. – отбелязал портиерът. – Но не се тревожете, нали се разбрахме. Е, как беше този път? Хареса ли ви екскурзията?
– Всъщност, не… – казал след кратък размисъл посетителят. – През цялото време мислех за това, че имам малко време и че не трябва да закъснея, разсипах целия пясък, но не успях да видя нищо и отново не изпитах никакво удоволствие от разходката в този прекрасен замък.
Тогава пазачът запалил лулата си и бавно заговорил:
– Знаете ли, има хора, които минават през живота като се опитват за нищо да не платят и така никога не могат да се насладят на това прекрасно пътешествие. Има и други, които вечно бързат и губят всичко – те също не получават никакво удоволствие. Много малко са тези, които владеят изкуството на живота. Те успяват да разгледат всяко ъгълче и да се насладят на всеки момент от екскурзията, наречена живот. Те знаят, че за всичко се плаща, но и не забравят: Пътешествието си струва – всеки миг и всяка стъпка от него!
Невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон
Съвременна Русия се превръща в своеобразен световен феномен – най-богата на природни ресурси територия е с бедно, маргинализиращо се население, което се разкапва от алкохолизъм и тежки патологични заболявания. Науката в тази страна е останала повече в полето на фантазията. От спомените за руската душевност и култура са останали само митове и образи на демони. Поривът за свобода и независимост се е трасформирал в 95% одобрение на режима на Владимир Путин. Имперското чувство, поддържано дори с кръв и насилие, се приема като еманиция на патриотизъм и родолюбие. Корените на тази съвременна руска катастрофа вероятно могат да бъдат обяснени с битието на тази територия само преди 150 – 200 година. Учените доказаха, че клетката има памет, а вероятно вековете, през които хората в Русия са продавани като добитък, е един от възможните отговори на днешната разруха.
Изследване на prometej.info разкрива една ужасяваща действителност, за която мълчеше великият СССР, мълчи и днешна Русия.
Преди повече от 150 години, през 1860 г., в Руската империя започва феодалната крепостническа реформа, свързана преди всичко с освобождението на крепостните селяни. Така процъфтяващата столетия практика да бъдат продавани в робство селяни е прекратена, с което се слага край на търговията с хора в Русия. Условията за покупка и продажба на роби и тяхната цена са се променяли много пъти. През 1782 г., например, невръстно момиче е струвало само 50 копейки – по-малко от цената на едно прасе или на стар кон. Най-скъпо се продавали готвачите, фризьорските и други занаятчии, както и момчета новобранци, като търговията с бъдещи войници се превръща в най-печелившия сегмент на пазар на роби.
Въпреки, че търговията с хора от началото на XIX век в Русия е често срещана и обичайна практика, тя е предизвиквала у просветените хора известно безпокойство и тревога. Да се откажат от крепостничеството, което е основната движеща сила на дворянското стопанство, е било обаче абсолютно невъзможно. Както състоятелността, така и тежестта на човек в обществото са се оценявали не толкова от ранга и служебните приходи, колкото от притежаваните акри земя и записаните крепостни, бедни души, които притежаваш. От друга страна, да гледаш и третираш селяните християни като добитък в очите на европейците е било архаична диващина. Затова, за да оправдаят своите примитивни привички руските изследователи измислят различни теории, с които
да оправдаят крепостничеството в Русия
Например М. Грибовски, доктор по право, както се подписва под своя трактат, посветен на любимеца на император Александър I – граф A. Аракчеев, лансира идея, според която руските благородници не могат да бъдат обвинени в диващина и търговия с роби. Той пише, че в Руската империя не се продавали души, нито хора. Предмет на сделката било задължението на човека да служи на своя господар, а безсмъртната му християнска душа нямала абсолютно никаква връзка с това.
В допълнение, същият този Грибовски дава и друго обяснение като обосновка на крепостничеството в Русия. Според него изпращането на малки деца в робство било проява на мъдрост от страна на неговата майка, която по този начин му давала възможност да укрепне физически и се развие умствено, предпазвайки го от неразумни действия и постъпки. Така че освобождаването на селяните от крепостничеството напълно се обезсмисля.
Именно това изконно и старо правило – да бъдат владени хората – е в основата на теорията на доктора за човешките права в Русия. В крайна сметка това, което са наследили от предците, е вече проверено и рационално, така че всеки опит за промяна – може да доведе до тежки последици. Грибовски изучава внимателно летописи и ръкописни източници за руските закони и право и установява, че от древни времена в Русия е имало търговия с роби, която включва предимно затворници и длъжници, хора изпаднали в несъстоятелност. В групата на последните, между другото, попадат и крадци, които не могат да възстановят откраднатото, както и волнонаемни работници, избягали от своите господари, неспособни да компенсират щетите, които са им причинили.
Ако затворниците са се превръщали в роби на силните на деня, то хората, обявени в несъстоятелност, са имали избор по какъв начин да си върнат дълговете. Има ли са избор да станат наемници за определен период от време, но са можели и да работят за господаря си толкова дълго, колкото му е необходимо, за изплатят дълга си. Често, обаче, неплатежоспособният длъжник се опитвал да се спазари с дворянина, като продавал в робство някой член на семейството си, обикновено – едно от своите деца.
Така броят на робите в стопанството на дворяните естествено се множали, като прилагали изкусно съществуващото тогава законодателство. Освен това всеки човек, който се ожени за робиня или омъжи за роб без разрешение или пък е купен от собственика, се превръща също в негов роб.
Но правилата, които важат за робите, наричани в последствие крепостни селяни, не се отнасят за селяните, които попадат в робство много по-късно. В продължение на много векове селяните земеделци могат свободно, а след това с известни ограничения да се местят от едно място на друго и по този начин да сменят местоживеенето си, както и земята, която обработват. Закрепостяването на селяните към определена земя има само по време на царуването на сина на Иван Грозни, Фьодор Иванович.
Според московският преподават проф. И. Беляев,
закрепостяването на селяните в Русия датира от 1591 г.
„като начин да бъдат облекчени селяните от задължителните държавни данъци“. Тогава те все още запазват своята автономност като членове на руското общество и единствено губят правото си да сменят местожителството си. Тази на пръв поглед малка промяна обаче отваря пътя на много сериозни промени в живота им на свободни хора особено през 17 век, довели до силно стесняване на правото им на собственост върху земята и личните им права. Постепенно земевладелците получават правото да местят селяните от една своя земя на друга, след това – да ги продават на други земевладелци заедно със земята и накрая – да продават само селяните си. Въпреки това не можем да говорим още за крепостничество, а за селяни, които имат право да ползват определена земя, съгласно закона за лицата и имуществото.
Пълното поробване на селяните и превръщането им в крепостни става в края на царуването на Петър I, по време на първото преброяване, направено в периода 1718-1727-година.
„Болестта на закрепостяването – пише проф Беляев – постепенното превръщане на селяните в крепостни, в началото върви бавно, но след първото преброяване всичко става прекалено бързо. Петър Велики от раз приравнява селяните от членове на руското общество в крепостни, ставайки частна собственост на техните господари. Няма съмнение, че Петър Велики с тази решителна мярка не е смятал да утвърждава робството в Русия, а напротив, желанието му е било чрез първите роби, които били лишени от частна собственост, да повиши финансовото благосъстояние на руското общество: той заповядва да впишат в общи списъци и крепостните селяни, и обикновените селяни, които да бъдат облагани с едни и същи данъци и военна повинност, и по този начин да се превърнат в равностойни данъкоплатци в руското общество. Но тази важна мярка, в основата на която било желанието да се излекува руското общество от болестта на крепостничеството, постигнала точно обратния резултат: превръщайки се в данъкоплатци на своите господари – помещиците, те стават пълни роби, лишени от право на собственост и всякакви други човешки права“.
Процесът продължава и при царуването на дъщерята на Петър I – императрица Елизабет:
„В резултат на това, при второто преброяване при управлението на Елизабет било приложено правилото всеки свободен човек, който не е успял да се запише в цех или професионална гилдия, да се запише към някое имение, което да му плаща данъците – продължава проф. Беляев. Така крепостничеството започва да придобива особено големи размери. То не се ограничава единствено до земевладелците, напротив, всеки благородник, макар и да не притежава собствена земя, е можел да има крепостни селяни, за които е бил задължен да плаща данъци на държавата. Въпреки това, по време на управлението на Елизабет крепостничеството все още не е напълно развито.
Истинският пазар за роби в Руската империя се създава едва след смъртта на дъщерята на Петър Първи.
Според проф. Беляев развитието на крепостното право и превръщането на селяните в крепостни, в частна собственост става при Петър Трети и Екатерина Втора, когато излиза Манифестът от 18 февруари 1762 година и е подписана грамота до дворянството от 21 април 1785 година, според които благородници са освободени от задължителна държавна служба, като заедно с това получават правото за придобиване на недвижими поземлени имоти и крепостни селяни, които стават тяхна собственост. С други постановления на Екатерина Втора селяните са поставени в пълна и неограничена зависимост от страна на господарите им, губейки дори право да подават жалби срещу потисничеството, с други думи – законът по никакъв начин не защитава крепостните, а напротив – дава неограничени права, стигащи до произвол, на господарите им.
Ето какво струва един крепостен
по това време, пише акад. Ключевский.
„При царуването на Екатерина, а дори и преди нея започва да се развива търговията с крепостни души със земя и без земя; цените били твърди или държавни, и свободни или дворянски. В началото на царуването на Екатерина, когато се купували цели села – един селянин заедно със земята се оценявал на 30 рубли. Със създаването на банки, които отпускали вече кредити, през 1786 г., цената на една душа се повишила до 80 рубли, въпреки че, ако имението било заложена, цената падала до 40 рубли. В края на царуването на Екатерина трудно можело да се купят имоти по-евтино от 100 рубли за една душа. При продажбата на здрав работник, когото купували като новобранец, в началото плащали по 120 рубли, докато в края на царуването на Екатерина той вече струвал цели 400 рубли.“
Точна информация за цената на селяните от времето на Екатерина е запазена в един опис от онова време. През 1782, по искане на началник втори ранг Пьотр Андреевич Борноволоков е направен опис на имуществото на неговия неплатежоспособен длъжник – капитан Иван Зиновиев. Чиновници щателно са описали и оценили всичко, което той е притежавал – от старото и запуснато имение, до прибори, домашни животни и крепостните селяни.
„В област Чукломска, в енорията на Великая пустиня, в половината имение на Малцов …налични домашни животни: скопен жребец, много стар, оценен на 2 рубли; скопен пъстър кон на 12 години, оценен на 1 рубла и 80 копейки; скопен пъстър кон на 9 години – 2 рубли и 25 копейки; червен кон на 5 години – 3 рубли и 50 копейки; кобила Равен, много стара – 75 копейки; пъстра кобила, много стара – 95 копейки. Говеда : 6 крави, всяка по 2 рубли и 10 копейки, оценени общо на 12 рубли и 60 копейки; 7 телета, всяко по 25 копейки, оценени общо на 1 рубла и 75 копейки; 10 овце, по 40 копейки за всяка, оценени общо на 10 рубли; 9 прасета, всяка по 20 копейки, оценени общо на 1 рубла и 80 копейки. Птици: 3 гъски, оценени на 75 копейки; 2 индийски пилета и един петел, оценени на 75 копейки; 2 патици и 1 паток, всяка по 7 копейки; 15 пилета и 2 петела, всяко от 2 копейки. и половина, оценени общо на 45.5 копейки.“
Още по-любопитни са данните, които изнася капитан Иван Иванов Зиновиев, направил подробен списък как се продават душите на крепостните селяните в енория Великая пустиня.
„В тази енория живеят крепостните селяни: Леонти Никитин – на 40 години, оценен на 30 рубли. Съпругата му Марина Степанова – на 25 година, оценена на 10 рубли. Юфим Осипов – на 23 години, оценен на 40 рубли. Съпругата му Марина Дементиева – на 30 години, оценена на 8 рубли. Техните деца: син Гориян – на 4 години, оценен на 5 рубли, дъщеря Василиса –
момиче на 9 години, оценено на 3 рубли
Матрона – на една година, оценена на 50 копейки, Федор – на 20 години, оценен на 45 рубли. Кузма, несемеен, на 17 години, оценен на 36 рубли. Дете на Дементиева. Съпругата на Федор . Хения, на 20 години, оценена на 11 рубли, дъщеря им – Катерина, на 2 години, оценена на 1 рубла и 10 копейки. Взет под наем от област Ерофейкова – Иван Фомин, несемеен, на 20 години, оценен на 48 рубли. Момичето Прасковия Афанасиева, на 17 години, оценена на 9 рубли.“
Потресаващи данни са изнесени и за други енории в Русия по това време.
Фактът, че душите на крепостните се продавали на толкова ниски цени може би се дължи на западането както на областите, така и на градовете по времето на Екатерина Втора. Очевидно подобни порядки са съществували във всички затънтени области във вътрешността на Русия. В столицата и големите градове, където имало вече съсредоточен голям капитал, крепостните селяни се продавали много по-скъпо. Тяхната цена била в непосредствена зависимост от ситуацията на пазара, от една страна, и от друга – от потребителското търсене.
Така например много скъпо, за няколко хиляди рубли, са били оценявани квалифицираните готвачи. За опитен коафьор със фризьорски салон са броили не по-малко от хиляда рубли. Съвсем друго нещо били селяните, склонни да търгуват. Собствениците поемали техните значителни данъци, като някои от тези мъже им донасяли от търговия приходи не по-малки от тези, които им носел един голям имот. Един от тези смелчаци дори споделял, че състоянието му на крепостен не само, че не го потискало, но също така помагало в бизнеса му. А за благоприличните джентълмени с големи връзки това служило като добро покритие срещу атаките на еснафската бюрокрация. Но когато данъците станали непосилно тежки за него, поглъщайки огромни средства и трудности в търговските му дела, и крепостният поискал да си откупи свободата си срещу 5 000 рубли, най-често получавал отговор:“Не си го и помисляй, просто забрави“. Историята с търговия на хора познава случаи, в които крепостни селяни са били готови да плащат баснословни суми, от порядъка на 25 000 рубли, за да откупят себе си и семействата си.
Мемоаристи споменават, че по-късно пазарът на човешки души бил разделен – на домашна търговия и търговия по панаирите.
С възкачването на Александър I на престола в търговията с хора започнали да се налагат някои ограничения. Така, например, през 1801 г., императорът забранил да се публикуват реклами във вестниците, че се продават хора. Но рекламодатели веднага изнамерили друг начин да го правят: в рекламите започнали да пишат, че се предлагат крепостни под наем. През 1808 г. вече е била прекратена практиката да се продават хора на панаирите.
Допълнителни ограничения били въведени по времето на Николай I. През 1833 г. е било забранено да се разделят семейства, ако те се продават. Тогава излиза и забраната безимотни благородници да си купуват крепостни селяни. А през 1847 г., селяните получили правото да откупуват свободата си, ако техният притежател е фалирал.
Без значение колко се е променяла ситуацията в Русия, нито как са се променяли законите за продажба на крепостни селяни и цената им, в един сегмент руският пазар на хора остава непроменен, а търсенето на жива сила не секва – търговията с новобранци. Това съвпада с времето, когато имало нужда от нови попълнения в армията.
Този бизнес с наемниците или както ги наричат тогава – новобранците, не загинал дори след премахването на крепостничеството, с което се слага край на трафика с хора. Търговията с новобранци продължава до въвеждането на задължителна военна служба през 1874 година.
Храната може да разболява, но може и да лекува. Трябва да знаем кое е полезно за нашия организъм и каква храна трябва да приемаме, когато имаме някакви проблеми. Това са 15 храни, които Петър Дънов съветва да консумираме в различни ситуации.
Полезно е!
1. Магданозът лекува болки и неудобства в стомаха.
2. Тиквата успокоява нервната система преди изпити или важни събития.
3. Вареният зрял боб лекува бъбреци.
4. Лимонът активизира човешката дейност. Носи усещане за сила и енергия.
5. Копривата запазва пигментацията на косата и забавя побеляването й.
6. Ябълката е плодът на красотата, затова Петър Дънов я препоръчва на дамите.
7. Динята е плод, който можете да си хапвате при носталгия, загуба на настроение и желание за активност.
8. Грахът влияе на хубавия и равномерен тен на кожата.
9. Патладжаните навяват самоувереност.
10. Пъпешът е за онези от вас, на които им се налага да проявяват разбиране, търпение и такт.
11. Смокини – естествен строител на имунната система.
12. Прасковите са нежен лечител на стомашни раздразнения.
13. Кайсиите ще ви помогнат при болести на черния дроб и анемия.
14. Цвеклото, особено захарното, помага при проблеми с очите.
15. Орехите са най-силния мозъчен стимулатор.
16. Оризът помага да се съсредоточите. Препоръчва се и при медитация или продължително наблюдение.
17. Черешите носят добро настроение и подобряват кръвообращението.
18. Доматите също влияят благотворно на кръвта.
19. Картофите ви карат да се чувствате удовлетворени.
Сблъсъкът между религиите непрекъснато буни духовете. Дали го има – е друг въпрос. Когато става дума за религии обаче никой не споменава най-многобройната група: атеистите, които са повече и от християни, и от мюсюлмани.
