„Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, включително правителството, парламента и правосъдието.“
Това пише в публикуван в сайта „Уикилийкс“ доклад на бившия посланик на САЩ в България Джеймс Пардю от 7 юли 2005 г.
Докладът е посветен на организираната престъпност в България и международните криминални групи с българско участие.
„В опит да задържат влиянието си, независимо от това кой е на власт, престъпните фигури спонсорират всички политически партии. Тъй като тези фигури разширяват влиянието си и в легалния бизнес, те правят опити (с известен успех) да купуват пътя си към коридорите на властта“, се казва още в него.
„Организираната престъпност е в основата на корупцията и неефективността на българската правна система, тя възпрепятства икономическото развитие на страната. Българската организирана престъпност включва пране на пари в международен мащаб, трафик на наркотици и фалшифициране“, пише още дипломатът.
Като конкретен случай американският посланик посочва, че разследванията на международните криминални групи в САЩ са разкрили значителен брой организации, ръководени от българи в Лос Анджелис и Тампа (Флорида), които са внасяли големи количества кокаин и екстази на територията на САЩ.
Според Пардютези българи са имали връзки с Амстердам и финансова подкрепа от страна на израелски граждани.
„Докато повечето участници в тези групи вече са осъдени и излежават присъдите си в САЩ, трима от тях все още са обявени за международно издирване и най-вероятно са се завърнали в България, за да се възползват от политиката на страната да не екстрадира свои граждани“, посочва Джеймс Пардю. Той споменава и имената на тримата: Ивайло Ангелов Петков, Иван Добрев и Стефан Цветанов Стоянов.
„Организираните престъпни групи варират от местни улични престъпници до международни наркотърговци. Към края на 2004 г. в България действат около 118 организирани групи, според данни на НСБОП, въпреки че много от тези групи са относително малки и престъпността като цяло се доминира от малко наброй големи играчи. Много престъпни структури се занимават и с легална дейност в страната и чужбина, чрез която се легализират средствата от престъпни дейности. Няколко добре известни бизнесмени, свързани с организираната престъпност, притежават спортни отбори, строителни фирми и финансови институции“, пише още Пардю.
Той подчертава особено производството на фалшиви пари в България: „Фалшиви пари – както щатски долари, така и банкноти евро – се произвеждат в България и се разпространяват главно във Франция, Гърция, Италия и Испания от малки групи българи, които се завръщат в страната веднага след като направят доставката.
Въпреки че има взаимодействие между българските престъпни групи и международната престъпност, куриерите, посредниците и дистрибуторите са предимно българи. Качеството на фалшивите банкноти непрекъснато се подобрява поради използването на все по-качествени печатарски съоръжения и участието на професионалисти.
През юни 2005 г. при операция в Североизточна България, която бе част от взаимодействието между българските органи на реда и американските тайни служби, бяха заловени фалшиви банкноти на обща стойност над 3 милиона долара под формата на висококачествени 100-доларови банкноти. Това бе второто по големина количество иззети банкноти в европейската история“, пише още американския посланик.
„Организираната престъпност продължава да прониква в много сфери на българския живот, въпреки вътрешните и международните усилия за борба с нея. Към момента нито една основна фигура от престъпния свят не е наказана от българската правна система, въпреки продължаващите убийства, свързани с дейността на организираните групи. Американските агенции за усъвършенстване работата на законодателството с офиси в София подпомагат усилията за редуциране на организираната престъпност в България. Отделът за пресичането й, в консулската секция на посолството в София, притежава списък с известните и предполагаеми криминални фигури и посолството провежда агресивна политика за недопускане на тези фигури да пътуват до САЩ“, се подчертава в доклада на Пардю.
Българският президент Георги Първанов отхвърли искането на премиера БойкоБорисов да уволни 42 дипломати, включително посланиците на страната в Германия, САЩ и Великобритания, тъй като работели за тайните служби на страната по времето на комунизма, пише „Файненшъл таймс“.
Борисов призова те да бъдат уволнени, след като независима комисия разкри имената на 218 сътрудници и агенти, работещи като дипломати след падането на комунизма, сред които посланици в девет страни членки на ЕС, както и в ООН, Япония и Китай, отбелязва британският вестник. Изданието цитира анализатори, според които за повечето от посочените от комисията дипломати се е знаело, че са замесени с Държавна сигурност. „Има силен елемент на лицемерие тези хора да бъдат нападани след 20-годишна пауза. В повечето случаи връзките им с тайните служби бяха добре известни“, цитира вестникът Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията. За разлика от други бивши комунистически страни България не прие закон за лустрация, с който да забрани на хора, замесени с тайните служили, да заемат високи постове. Много бивши служители направиха бърз преход към бизнеса след падането на комунизма и използваха средства, прехвърлени в чужбина след падането на режима, припомня „Файненшъл таймс“.
Би Би Си цитира Комисията по досиетата, според която посланиците в Германия, Италия, Испания, Холандия, Швеция, Гърция и Португалия са били агенти на Държавна сигурност. Посланиците в Токио и Москва също са сред споменатите имена. Според комисията почти половината от всичките 462 настоящи и бивши дипломати, които са служели след падането на комунистическия режим през 1989 г. са били агенти, отбелязва Би Би Си. Британската медия припомня, че самият президент Георги Първанов е бил обвинен през 2007 г., че е сътрудничил на Държавна сигурност, но отрича да е бил агент. Българските агенти често са били обучавани от руското КГБ и се смята, че са участвали в редица заговори, включително убийството на български дисидент в Лондон с отровен чадър, припомня Би Би Си.
Агенция Ар Ти Ти нюз цитира българския външен министър Николай Младенов, който отбеляза, че е неприемливо много български посолства по света да са все още оглавявани от бивши агенти на разузнаването и че тази ситуация подкопава доверието на съюзниците на България.
Агенция Блумбърг акцентира върху думите на Младенов, че разкритията нямат юридически последствия за бившите сътрудници и шпиони и тяхното отстраняване от настоящите им позиции е сложен юридически въпрос, но в рамките на една година може да има решение. Агенцията отразява и реакцията на българския президент Георги Първанов, който се обяви твърдо против подобно преследване по политически причини. Според него тези дипломати са много способни хора и именно те са работели за приемането на България в ЕС и НАТО, а не настоящото правителство. (БТА)
. Днес дискутирах с един мой приятел (млад емигрант – антикомунист) инициативата на ГЕРБ за изчистване на дипломатическите ни мисии от креатури с агентурно ДС минало и с учудя открих, че масово е разпространено мнението, че ДСБ са в основата на този успех за Демокрацията (отварянето на досиетата). Смея да твърдя, че това не отговаря на истината, а всичко започна от една моя идея (инициатива), в един (тогава) десен форум* (демократи.орг).
Не само това, ами като се обърнах за помощ (посредством мейлове), към някои от активистите на ДСБ, с разочарование забелязах, че нещо увъртат и не са склони да подкрепят инициатива, не координирана (съгласувана) с ръководството на партията.
Тогава на своя глава я стартирах, като слава Богу, че в техническото изпълнение ми помогнаха много от редовите участници във форума. Все пак трябва да отбележа, че по това време (края на май, първите дни на юни, 2006) още никой не беше си позволил да пише директно до ЕС депутатите и да ги моли за съдействие, като много хора се смущаваха, как ще се реагира на подобна постъпка. Лично аз нямах смущения, защото от 1987 съм австрийски гражданин, порядъчен ЕС данъкоплатец и бях убеден, че ще получа отговор на молбата ми, за интервенция, относно отварянето на досиетата. Затова и посланието съчиних, написах и подписах лично, за да се конкретизира проекта. След това молбата-послание, заедно с един отговарящ на текста плакат, бяха изпратени персонално до всичките над 700 ЕС депутати.
Ето и самия текст, заедно с плаката:
Sehr geehrte Herr/Frau Xxxxx!
Helfen Sie mit Ihrem Einfluß, dass die Akten der alten Staatssicherheit Dienst in Bulgarien geöffnet werden.
Das Parlament ist von alten Kommunisten und Angehörigen/Spitzel des alten Kommunisten repressiven Apparates besetzt und mit aller Kraft versuchen sie, dass diese Informationen ihren Weg nicht an die breite Öffentlichkeit finden.
Diese Akten sind der Grund für die massenhaften Erpressungen und Drohungen von den Vertretern des alten repressiven Apparates.
Ihre Hilfe ist ausgesprochen wichtig für alle bulgarischen Bürger, welche in die EU als gerechte und stolze Bürger eintreten wollen.
Mit freundlichen Grüßen
Mag. Stefan Kraev
www.democrati.org
Същият текст и снимка изпратих, както до водещи принт-медии в Европа, така и публикувах в един сайт, където членуваха (отдавна не съществува, защото опростачването и масовостта стана второто лице на онлайн платформите) наистина само отбрани европейски политици, бизнесмени и журналисти – Cyre Club® Community.
Инициативата имаше неочакван, дори и за мене, успех. Не само, че повечето ЕС депутати отговориха, че ще се застъпят за каузата, ами и много от тях в лични мейлове започнаха да ме разпитват за положението в страната, тогава. Някои от тях се заинтересуваха и за политическата ми принадлежност на мен и аз въпреки, че по това време никъде не членувах, написах ДСБ…, защото трябваше да се идентифицирам някъде, а тогава тази партия отговаряше най-точно на моите критерии (в последствие доста неща се промениха, ама това не е нито момента, нито мястото за до уточняване).
Няма да забравя, когато едни от хората отговарящи за евентуално ни присъединяване в ЕС (Elmar Brok, Michael Kambeck) се обърнаха директно към мен с молба да формулирам по-конкретно, какво точно смятам, че би било най-удачно в случая, като натиск върху правителството, за отварянето на досиетата…
Без излишно неудобство (скромничене), трябва да призная, че се гордея с тези времена и постъпката (инициативата) си от тогава, защото аз знаех, че имам дебело досие и моята малка война с комунягите тогава, беше именно, отварянето им!
Тази инициатива, тъй като беше съвсем открита и всяка стъпка беше упомената и поствана във въпросния форум, послужи след това, като почва за стартирано на много други платформи, целящи съзиране на западното мнение.
.
*) Предполагам, че ако не са прибрани в някаква закрита част на форума, всичко това може да се проследи по дати. Първата молба за съдействие, касаеща отварянето на досиетата, изпратих на 05.06.2006
Аз лично пазя цялата си кореспонденция с всички ЕС депутати от тогава.
Съветският съюз рухна отдавна, но май не навсякъде. Има едно кътче земя, където все още се кланят на Ленин и сие. Става дума за една страна, която съществува само в кавички. Името й е Приднестровие.
Последният „музей“ на Съветския съюз се нарича Приднестровие. В столицата Тираспол гигантски паметници напомнят за падналите във Втората световна война съветски войници и за героите от борбата за назависимост. Владимир Илич Улянов, по-известен с бойното си име Ленин, тук е под закрилата на закона за паметниците на културата. Издяланият от гранит вожд бди над Приднестровието.
Всичко си имат, но всъщност не съществуват…
Всъщност Приднестровието е малка територия в източната част на Република Молдова. Това е една страна, която всъщност не съществува, или съществува, но само в кавички. При това жителите на Приднестровието си имат своя собствена валута, свой собствен парламент, министър-председател, собствени тайни служби и национален химн. Липсва им само представителство на ООН. Това е единствената страна в света, която не е призната дипломатически от никого. Единствено Русия държи фронта…
Населението на Приднестровието наброява 500 000 души. Две трети са руснаци и украинци, а една трета – молдовци. Отношенията между Молдова и Приднестровието са обтегнати, откакто през 1992 година молдовската армия се опита да завладее обратно тази територия. Гражданската война продължи четири месеца, стотици хора загинаха. Оттогава на това място „вирее“ буре с барут, контролирано от над хиляда руски войници и разполагащо с 20 000 тона боеприпаси.
Със сърп и чук към светлото бъдеще!
Днес бойните действия са изместени от борбата за оцеляване, а бойното поле е улицата. Валентина седи на един паркинг пред Народното събрание в Тираспол и вади от пластмасова торбичка своето имане – един тиган, чифт ботуши и саморъчно плетени чорапи, които е подготвила за продан. Тя е на 78 години и е принудена да се раздели с малкото си имущество, защото с месечната си пенсия от близо 40 евро не може да преживява.
Цялата страна е като в нокаут, но апаратчиците около вечния президент Игор Смирнов са оптимисти. На границата има огромен герб със сърп и чук във формата на червена звезда. На кирилица е изписано „Добре дошли в Приднестровската Молдовска Република“. Добре дошли в Абсурдистан…
Близо половината от дипломатите в годините на прехода са били свързани с ДС, установи проверката на комисията по досиетата
Христо Христов
.
Съвременна България е представяна през последните 21 години в света от 218 сътрудници на Държавна сигурност, които са заемали ръководни дипломатически постове в чужбина. Това стана ясно от обявените резултати от проверката на комисията по досиетата за принадлежност към ДС на посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на България.
Проверката е обхванала общо 462 лица, заемали тези постове от промените досега. Имената на 26 от агентите на ДС обаче не са обявени, тъй като са починали, а законът за досиетата забранява огласяването им. В процентово отношение Държавна сигурност е присъствала в българската дипломация с 47 процента от всичките й висши ръководни кадри.
В обявени списък фигурират имената на 192 висши дипломатически служители, една част от които са действащи и в момента.
Прави впечатление, че сред имената на лицата, които са назначавани за дипломати има роднини на знакови фигури от комунистическото управление до 10 ноември 1989 г.
Посланическите назначения се предлагат от министерството на външните работи на Министерския съвет, а утвърждаването им става с акт на президента.
От началото на 2002 г. президент е Георги Първанов, който също беше разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Гоце“.
По ирония решението на комисията по досиетата беше обявено на 14 декември точно 21 години след като мнозинство от протестиращи българи пред Народното събрание поискаха през 1989 г. отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на партията, а тогавашният председател на Държавния съвет Петър Младенов изрече прословутата фраза „по-добре танковете да дойдат“.
Осветяването на агентите на Държавна сигурност в българската дипломация се оказа непреодолим Рубикон за предишната комисия „Андреев“. Тя беше закрита през април 2002 г. малко след като стана ясно, че е започнала проверка на посланиците.
Ето и кои действащи дипломати, според данните на комисията по досиетата, са свързани с ДС:
Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г.
Андрей Караславов (1948), извънреден и пълномощен посланик в Атина от април 2007 г. – секретен сътрудник Чавдар на ПГУ от 1976 г.
Атанас Будев (1955), временно управляващ посолството в Хараре, Зимбабве от декември 2007 г. – агент Асенов на Второ главно управление на ДС (ВГУ) от 1985 г. Преди това е бил посланик в Буенос Айрес (2000-2006).
Атанас Младенов (1960), извънреден и пълномощен посланик в Рим от август 2007 г. – агент Вихър на Второ управление от 1987 г.
Бойчо Гюров (1953), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск, Сирия от юли 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1981 г. и на ПГУ от 1982 г.
Бранимир Радев (1953), извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от май 2008 г. – осведомител на ВКР-Сливен от 1971 г., секретен сътрудник Накев на ПГу от 1982 г.
Валентин Радомирски (1950), извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от февруари 2009 г. – щатен служител на Разузнавателното управление към Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1976 г.
Валентин Дончев (1960), генерален консул в Чикаго от октомври 2009 г. – щате служител на ПГУ от 1988 г.
Венцислав Иванов (1953), извънреден и пълномощен посланик в Каракас от април 2010 г. – агент Николай и Чавдар на Второ управление на ДС от 1982 г. Преди това е бил посланик в Бразилия (2000-2006).
Вълчо Марков (1954), генерален консул в Одрин от септември 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1984 г.
Ганчо Ганев (1956), постоянен представител, посланик в Женева от август 2009 г. –
агент Генчев на Второ управление на ДС от 1986 г.
Георги Пейчинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Пекин от февруари 2008 г. – секретен сътрудник Стрелец на ПГУ от 1985 г.
Евгени Генев (1957), генерален консул в Истанбул от декември 2008 г. – щатен служител на ПГУ от 1983 г.
Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск от септември 2006 г. – агент Красимир на ВКР от 1969 г.
Златин Тръпков (1957), извънреден и пълномощен посланик в Хага от февруари 2007 г. – секретен сътрудник Тарасов на ПГУ от 1988 г.
Ивайло Бързицов (1949), ранг „посланик“ от юни 2005 г. – агент Явор на Софийско градско управление на МВР по линия на ВГУ от 1976 г.
Иван Гайтанджиев (1945), извънреден и пълномощен посланик в Кайро от ноември 2006 г. – щатен служител на ПГУ от 1974 г.
Иван Цветков (1951), извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от ноември 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1977 г.
Иван Петков (1947), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Пном Пен от август 2009 г. – щатен служител на ПГУ от 1975 г.
Иван Данчев (1948), извънреден и пълномощен посланик във Вилнюс от декември 2007 г. – секретен сътрудник Николаев на ПГУ от 1984 г.
Иван Петров Иванов (1953),извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от юли 2009 г. – секретен сътрудник Балинов на ПГУ от 1983 г.
Иван Христов (1948),извънреден и пълномощен посланик в Мадрид от юни 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1974 г.
Иво Петров (1948), извънреден и пълномощен посланик в Берлин от февруари 2009 г. – секретен сътрудник Осенов на ПГУ от 1986 г. Преди това посланик във Виена (1993-1998 г. и 2003-2005 г.).
Илиян Караманов (1967), втори секретар, временно управляващ генералното консулство в Битоля от октомври 2010 г. – агент Хрис на ВКР от 1987 г.
Илко Шивачев (1955), извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от декември 2007 г. – агент Орлинов ва ВКР от 1981 г., щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г. Преди това е бил генерален консул в Солун (1995-2003).
Красимир Костов (1957), ранг „посланик“ от ноември 2009 г. – секретен сътрудник Норис на ПГУ от 1989 г.
Красимир Тулечки (1955), извънреден и пълномощен посланик в Анкара от септември 2010 г. – сътрудник Мирчев на РУ-ГЩ от 1985 г. Преди това е бил посланик в Кабул (2003-2007) и посланик в Прищина (октомври 2009 г. – август 2010 г.).
Краснодар Колев (1952), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от декември 2009 г. – сътрудник Бараков на РУ-ГЩ от 1983 г.
Любомир Тодоров (1951), извънреден и пълномощен посланик в Токио от ноември 2009 г. – агент Александър и Джими на Шесто управление на ДС от 1984 г.
Любомир Кючуков (1955), извънреден и пълномощен посланик в Лондон от септември 2009 г. – секретен сътрудник Николай на РУ-ГЩ от 1983 г.
Начко Пехливанов (1947), съветник, временно управляващ посолството в Братислава от юли 2010 г. – щатен служител на ПГУ от 1972 г.
Никола Калудов (1943), извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от октомври 2009 г. – съдържател на явочна квартира Прогрес на ВГУ от 1964 г. и агент Андрей на ПГу от 1976 г. Преди това е бил посланик в Лисабон (1996-1999) и в Рим (2002-2007).
Никола Карадимов (1942), извънреден и пълномощен посланик в Осло от 2006 г. – агент Андрей на Четвърто управление на ДС от 1987 г. Преди това е бил посланик в Копенхаген (1993-1997) и в Брюксел (1997-1999).
Николай Иванов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Доха от октомври 2009 г. – агент Калчев на Второ управление от 1981 г.
Пантелей Спасов (1955), ранг „посланик“ от юни 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г.
Петьо Петев (1956),извънреден и пълномощен посланик в Талин от юли 2009 г. – секретен сътрудник Динов на ПГУ от 1979 г.
Пламен Грозданов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Москва от 2006 г. – секретен сътрудник Крежов на ПГУ от 1989 г.
Райко Райчев (1955), постоянен представител, посланик в Ню Йорк от септември 2007 г. – секретен сътрудник Велин 1 и 2 на ПГУ от 1985 г.
Станимир Сърбиновски (1951), съветник, временно управляващ посолството в Претория от август 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1982 г.
Теодор Русинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Тирана от май 2007 г. – сътрудник Йорданов на РУ-ГЩ от 1984 г.
Тодор Стайков (1953), извънреден и пълномощен посланик в Ереван от декември 2007 г. – щатен служител на Шесто управление на ДС от 1975 г., и на ПГУ от 1978 г.
Феим Чаушев (1944), ранг „посланик“ от август 2006 г. – агент Бисер на Комитета за Държавна сигурност в Крумовград от 1966 г.
Сътрудник на ДС е бил и посланикът ни в Брюксел Любомир Иванов (1956) в годините преди приемането на България в ЕС и в първите две след това (2004-2009). Той е бил щатен служител на ПГУ от 1985 г.
За съжаление не е бил в състояние да я приеме лично, защото е в затвора, за „подронване на социалната система в Китай“…
Жана му е изселена, като точното и местонахождение не е известно на никой, освен на репресивните органи в Китай.
Днес дори в ресторанта, където са се събирали критично настроени към режима хора, е имало нареждане, да не се допускат компании, по-големи от 6 човека…
Момче пита баща си:
– Татко, какво е това политика?
– Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи.
Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето.
Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило.
През нощта то отива при майка си и гледа, че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало.
Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си…
На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва:
– Татко, разбрах що е политика!
– Браво, моето момче! – отговаря бащата.
– Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат, а бъдещето е цялото в лайна! .
.
Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция.
Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”.
После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив.
Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст.
Сериозно посегателство…
.
PS. Meet Anna Ardin, the political secretary and press officer of the Swedish „Brotherhood Movement,“ a group of Christians from the Social Democratic Party controversial for anti-Semitic speakers to the country.
„Организираната престъпност има корумпиращо въздействие върху всички български институции, включително правителството, парламента и правосъдието.“
тези българи са имали връзки с Амстердам и финансова подкрепа от страна на израелски граждани.
