Съветският съюз рухна отдавна, но май не навсякъде. Има едно кътче земя, където все още се кланят на Ленин и сие. Става дума за една страна, която съществува само в кавички. Името й е Приднестровие.
Последният „музей“ на Съветския съюз се нарича Приднестровие. В столицата Тираспол гигантски паметници напомнят за падналите във Втората световна война съветски войници и за героите от борбата за назависимост. Владимир Илич Улянов, по-известен с бойното си име Ленин, тук е под закрилата на закона за паметниците на културата. Издяланият от гранит вожд бди над Приднестровието.
Всичко си имат, но всъщност не съществуват…
Всъщност Приднестровието е малка територия в източната част на Република Молдова. Това е една страна, която всъщност не съществува, или съществува, но само в кавички. При това жителите на Приднестровието си имат своя собствена валута, свой собствен парламент, министър-председател, собствени тайни служби и национален химн. Липсва им само представителство на ООН. Това е единствената страна в света, която не е призната дипломатически от никого. Единствено Русия държи фронта…
Населението на Приднестровието наброява 500 000 души. Две трети са руснаци и украинци, а една трета – молдовци. Отношенията между Молдова и Приднестровието са обтегнати, откакто през 1992 година молдовската армия се опита да завладее обратно тази територия. Гражданската война продължи четири месеца, стотици хора загинаха. Оттогава на това място „вирее“ буре с барут, контролирано от над хиляда руски войници и разполагащо с 20 000 тона боеприпаси.
Със сърп и чук към светлото бъдеще!
Днес бойните действия са изместени от борбата за оцеляване, а бойното поле е улицата. Валентина седи на един паркинг пред Народното събрание в Тираспол и вади от пластмасова торбичка своето имане – един тиган, чифт ботуши и саморъчно плетени чорапи, които е подготвила за продан. Тя е на 78 години и е принудена да се раздели с малкото си имущество, защото с месечната си пенсия от близо 40 евро не може да преживява.
Цялата страна е като в нокаут, но апаратчиците около вечния президент Игор Смирнов са оптимисти. На границата има огромен герб със сърп и чук във формата на червена звезда. На кирилица е изписано „Добре дошли в Приднестровската Молдовска Република“. Добре дошли в Абсурдистан…
Близо половината от дипломатите в годините на прехода са били свързани с ДС, установи проверката на комисията по досиетата
Христо Христов
.
Съвременна България е представяна през последните 21 години в света от 218 сътрудници на Държавна сигурност, които са заемали ръководни дипломатически постове в чужбина. Това стана ясно от обявените резултати от проверката на комисията по досиетата за принадлежност към ДС на посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатическите мисии на България.
Проверката е обхванала общо 462 лица, заемали тези постове от промените досега. Имената на 26 от агентите на ДС обаче не са обявени, тъй като са починали, а законът за досиетата забранява огласяването им. В процентово отношение Държавна сигурност е присъствала в българската дипломация с 47 процента от всичките й висши ръководни кадри.
В обявени списък фигурират имената на 192 висши дипломатически служители, една част от които са действащи и в момента.
Прави впечатление, че сред имената на лицата, които са назначавани за дипломати има роднини на знакови фигури от комунистическото управление до 10 ноември 1989 г.
Посланическите назначения се предлагат от министерството на външните работи на Министерския съвет, а утвърждаването им става с акт на президента.
От началото на 2002 г. президент е Георги Първанов, който също беше разкрит като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС под псевдонима „Гоце“.
По ирония решението на комисията по досиетата беше обявено на 14 декември точно 21 години след като мнозинство от протестиращи българи пред Народното събрание поискаха през 1989 г. отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на партията, а тогавашният председател на Държавния съвет Петър Младенов изрече прословутата фраза „по-добре танковете да дойдат“.
Осветяването на агентите на Държавна сигурност в българската дипломация се оказа непреодолим Рубикон за предишната комисия „Андреев“. Тя беше закрита през април 2002 г. малко след като стана ясно, че е започнала проверка на посланиците.
Ето и кои действащи дипломати, според данните на комисията по досиетата, са свързани с ДС:
Андрей Трънски (1945), извънреден и пълномощен посланик в Сараево от март 2007 г. – секретен сътрудник Стаменов на Първо главно управление на ДС (ПГУ) от 1975 г.
Андрей Караславов (1948), извънреден и пълномощен посланик в Атина от април 2007 г. – секретен сътрудник Чавдар на ПГУ от 1976 г.
Атанас Будев (1955), временно управляващ посолството в Хараре, Зимбабве от декември 2007 г. – агент Асенов на Второ главно управление на ДС (ВГУ) от 1985 г. Преди това е бил посланик в Буенос Айрес (2000-2006).
Атанас Младенов (1960), извънреден и пълномощен посланик в Рим от август 2007 г. – агент Вихър на Второ управление от 1987 г.
Бойчо Гюров (1953), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Дамаск, Сирия от юли 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1981 г. и на ПГУ от 1982 г.
Бранимир Радев (1953), извънреден и пълномощен посланик в Тбилиси от май 2008 г. – осведомител на ВКР-Сливен от 1971 г., секретен сътрудник Накев на ПГу от 1982 г.
Валентин Радомирски (1950), извънреден и пълномощен посланик в Букурещ от февруари 2009 г. – щатен служител на Разузнавателното управление към Генералния щаб (РУ-ГЩ) на БНА от 1976 г.
Валентин Дончев (1960), генерален консул в Чикаго от октомври 2009 г. – щате служител на ПГУ от 1988 г.
Венцислав Иванов (1953), извънреден и пълномощен посланик в Каракас от април 2010 г. – агент Николай и Чавдар на Второ управление на ДС от 1982 г. Преди това е бил посланик в Бразилия (2000-2006).
Вълчо Марков (1954), генерален консул в Одрин от септември 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1984 г.
Ганчо Ганев (1956), постоянен представител, посланик в Женева от август 2009 г. –
агент Генчев на Второ управление на ДС от 1986 г.
Георги Пейчинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Пекин от февруари 2008 г. – секретен сътрудник Стрелец на ПГУ от 1985 г.
Евгени Генев (1957), генерален консул в Истанбул от декември 2008 г. – щатен служител на ПГУ от 1983 г.
Захари Радуков (1949), извънреден и пълномощен посланик в Минск от септември 2006 г. – агент Красимир на ВКР от 1969 г.
Златин Тръпков (1957), извънреден и пълномощен посланик в Хага от февруари 2007 г. – секретен сътрудник Тарасов на ПГУ от 1988 г.
Ивайло Бързицов (1949), ранг „посланик“ от юни 2005 г. – агент Явор на Софийско градско управление на МВР по линия на ВГУ от 1976 г.
Иван Гайтанджиев (1945), извънреден и пълномощен посланик в Кайро от ноември 2006 г. – щатен служител на ПГУ от 1974 г.
Иван Цветков (1951), извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от ноември 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1977 г.
Иван Петков (1947), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Пном Пен от август 2009 г. – щатен служител на ПГУ от 1975 г.
Иван Данчев (1948), извънреден и пълномощен посланик във Вилнюс от декември 2007 г. – секретен сътрудник Николаев на ПГУ от 1984 г.
Иван Петров Иванов (1953),извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от юли 2009 г. – секретен сътрудник Балинов на ПГУ от 1983 г.
Иван Христов (1948),извънреден и пълномощен посланик в Мадрид от юни 2007 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1974 г.
Иво Петров (1948), извънреден и пълномощен посланик в Берлин от февруари 2009 г. – секретен сътрудник Осенов на ПГУ от 1986 г. Преди това посланик във Виена (1993-1998 г. и 2003-2005 г.).
Илиян Караманов (1967), втори секретар, временно управляващ генералното консулство в Битоля от октомври 2010 г. – агент Хрис на ВКР от 1987 г.
Илко Шивачев (1955), извънреден и пълномощен посланик в Кувейт от декември 2007 г. – агент Орлинов ва ВКР от 1981 г., щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г. Преди това е бил генерален консул в Солун (1995-2003).
Красимир Костов (1957), ранг „посланик“ от ноември 2009 г. – секретен сътрудник Норис на ПГУ от 1989 г.
Красимир Тулечки (1955), извънреден и пълномощен посланик в Анкара от септември 2010 г. – сътрудник Мирчев на РУ-ГЩ от 1985 г. Преди това е бил посланик в Кабул (2003-2007) и посланик в Прищина (октомври 2009 г. – август 2010 г.).
Краснодар Колев (1952), пълномощен министър, временно управляващ посолството в Улан Батор от декември 2009 г. – сътрудник Бараков на РУ-ГЩ от 1983 г.
Любомир Тодоров (1951), извънреден и пълномощен посланик в Токио от ноември 2009 г. – агент Александър и Джими на Шесто управление на ДС от 1984 г.
Любомир Кючуков (1955), извънреден и пълномощен посланик в Лондон от септември 2009 г. – секретен сътрудник Николай на РУ-ГЩ от 1983 г.
Начко Пехливанов (1947), съветник, временно управляващ посолството в Братислава от юли 2010 г. – щатен служител на ПГУ от 1972 г.
Никола Калудов (1943), извънреден и пълномощен посланик във Ватикана от октомври 2009 г. – съдържател на явочна квартира Прогрес на ВГУ от 1964 г. и агент Андрей на ПГу от 1976 г. Преди това е бил посланик в Лисабон (1996-1999) и в Рим (2002-2007).
Никола Карадимов (1942), извънреден и пълномощен посланик в Осло от 2006 г. – агент Андрей на Четвърто управление на ДС от 1987 г. Преди това е бил посланик в Копенхаген (1993-1997) и в Брюксел (1997-1999).
Николай Иванов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Доха от октомври 2009 г. – агент Калчев на Второ управление от 1981 г.
Пантелей Спасов (1955), ранг „посланик“ от юни 2009 г. – щатен служител на РУ-ГЩ от 1981 г.
Петьо Петев (1956),извънреден и пълномощен посланик в Талин от юли 2009 г. – секретен сътрудник Динов на ПГУ от 1979 г.
Пламен Грозданов (1950), извънреден и пълномощен посланик в Москва от 2006 г. – секретен сътрудник Крежов на ПГУ от 1989 г.
Райко Райчев (1955), постоянен представител, посланик в Ню Йорк от септември 2007 г. – секретен сътрудник Велин 1 и 2 на ПГУ от 1985 г.
Станимир Сърбиновски (1951), съветник, временно управляващ посолството в Претория от август 2010 г. – щатен служител на ВГУ от 1982 г.
Теодор Русинов (1952), извънреден и пълномощен посланик в Тирана от май 2007 г. – сътрудник Йорданов на РУ-ГЩ от 1984 г.
Тодор Стайков (1953), извънреден и пълномощен посланик в Ереван от декември 2007 г. – щатен служител на Шесто управление на ДС от 1975 г., и на ПГУ от 1978 г.
Феим Чаушев (1944), ранг „посланик“ от август 2006 г. – агент Бисер на Комитета за Държавна сигурност в Крумовград от 1966 г.
Сътрудник на ДС е бил и посланикът ни в Брюксел Любомир Иванов (1956) в годините преди приемането на България в ЕС и в първите две след това (2004-2009). Той е бил щатен служител на ПГУ от 1985 г.
За съжаление не е бил в състояние да я приеме лично, защото е в затвора, за „подронване на социалната система в Китай“…
Жана му е изселена, като точното и местонахождение не е известно на никой, освен на репресивните органи в Китай.
Днес дори в ресторанта, където са се събирали критично настроени към режима хора, е имало нареждане, да не се допускат компании, по-големи от 6 човека…
Момче пита баща си:
– Татко, какво е това политика?
– Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи.
Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето.
Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило.
През нощта то отива при майка си и гледа, че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало.
Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си…
На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва:
– Татко, разбрах що е политика!
– Браво, моето момче! – отговаря бащата.
– Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат, а бъдещето е цялото в лайна! .
.
Асанж е обвинен, че е изнасилил феминистката Ана Ардин, която го е поканила лятото т.г. в Швеция.
Вечерта след представянето му го моли да дойде на вечеря с раци в нейния дом. После Джулиън остава да нощува при Ана по “пълна програма”.
После австралиецът отива в друг град. Там се повтаря същата “пълна програма”, този път с приятелка на Ана Ардин. И веднага след това се появява иск за изнасилване и от двете жени. Че даже и обвинението, че в отговорен момент Джулиън не ползвал презерватив.
Като студентка Ана Ардин е подавала иск срещу свой състудент за секстормоз, защото я харесал и по време на лекция й пратил есемес с мъжки подтекст.
Сериозно посегателство…
.
PS. Meet Anna Ardin, the political secretary and press officer of the Swedish „Brotherhood Movement,“ a group of Christians from the Social Democratic Party controversial for anti-Semitic speakers to the country.
Американска школа за дипломати. Преподавател представя условието на курсова работа:
-По време на мироопазваща операция в Африка, вместо президентския дворец в Мамбези, сме поразили с тактическа бомба, пазара в столицата на съседна Замбария. Трябва да напишете писмо до президента на Замбария.
На следващия ден той връща работите.
-Всички сте се справили добре, но има две повтарящи се почти при всички, досадни грешки. Когато е обръщение Black monkey се пише с главна буква, а fuck off са две отделни думи и не се изписват нито слято, нито с тире между тях.
Изрично искам да акцентирам, че долната статия НЯМА НИЩО ОБЩО с българската действителност, защото българските понятията „ляво и дясно“, „либерализъм и консерватизъм“ са точно толкова актуални в световен мащаб, колкото кимането с глава, при одобрение или отхвърляне на дадена теза у нас…
За мен специално политическата настройка на даден индивид в България и обосновката на неговите действия, са изключително само от отношението му към бившия репресивен режим, определящи.
Както в цялата палитра (от ултра леви, до ултра десни) има агенти на ДС, така и в същата гама има противници на онзи човеконенавистен обществен строй.
***
Liberals think they’re more intelligent than conservatives because they are
Harriet Hayes: I don’t even know what the sides are in the culture wars.
Matt Albie: Well, your side hates my side because you think we think you are stupid, and my side hates your side because we think you are stupid.
It is difficult to define a whole school of political ideology precisely, but one may reasonably define liberalism (as opposed to conservatism) in the contemporary United States as the genuine concern for the welfare of genetically unrelated others and the willingness to contribute larger proportions of private resources for the welfare of such others. In the modern political and economic context, this willingness usually translates into paying higher proportions of individual incomes in taxes toward the government and its social welfare programs. Liberals usually support such social welfare programs and higher taxes to finance them, and conservatives usually oppose them.
Defined as such, liberalism is evolutionarily novel. Humans (like other species) are evolutionarily designed to be altruistic toward their genetic kin, their friends and allies, and members of their deme (a group of intermarrying individuals) or ethnic group. They are not designed to be altruistic toward an indefinite number of complete strangers whom they are not likely ever to meet or interact with. This is largely because our ancestors lived in a small band of 50-150 genetically related individuals, and large cities and nations with thousands and millions of people are themselves evolutionarily novel.
The examination of the 10-volume compendium The Encyclopedia of World Cultures, which describes all human cultures known to anthropology (more than 1,500) in great detail, as well as extensive primary ethnographies of traditional societies, reveals that liberalism as defined above is absent in these traditional cultures. While sharing of resources, especially food, is quite common and often mandatory among hunter-gatherer tribes, and while trade with neighboring tribes often takes place, there is no evidence that people in contemporary hunter-gatherer bands freely share resources with members of other tribes.
Because all members of a hunter-gatherer tribe are genetic kin or at the very least friends and allies for life, sharing resources among them does not qualify as an expression of liberalism as defined above. Given its absence in the contemporary hunter-gatherer tribes, which are often used as modern-day analogs of our ancestral life, it may be reasonable to infer that sharing of resources with total strangers that one has never met or is not likely ever to meet – that is, liberalism – was not part of our ancestral life. Liberalism may therefore be evolutionarily novel, and the Hypothesis would predict that more intelligent individuals are more likely than less intelligent individuals to espouse liberalism as a value.
Analyses of large representative samples, from both the United States and the United Kingdom, confirm this prediction. In both countries, more intelligent children are more likely to grow up to be liberals than less intelligent children. For example, among the American sample, those who identify themselves as “very liberal” in early adulthood have a mean childhood IQ of 106.4, whereas those who identify themselves as “very conservative” in early adulthood have a mean childhood IQ of 94.8
Even though past studies show that women are more liberal than men, and blacks are more liberal than whites, the effect of childhood intelligence on adult political ideology is twice as large as the effect of either sex or race. So it appears that, as the Hypothesis predicts, more intelligent individuals are more likely to espouse the value of liberalism than less intelligent individuals, possibly because liberalism is evolutionarily novel and conservatism is evolutionarily familiar.
The primary means that citizens of capitalist democracies contribute their private resources for the welfare of the genetically unrelated others is paying taxes to the government for its social welfare programs. The fact that conservatives have been shown to give more money to charities than liberals is not inconsistent with the prediction from the Hypothesis; in fact, it supports the prediction. Individuals can normally choose and select the beneficiaries of their charity donations. For example, they can choose to give money to the victims of the earthquake in Haiti, because they want to help them, but not to give money to the victims of the earthquake in Chile, because they don’t want to help them. In contrast, citizens do not have any control over whom the money they pay in taxes benefit. They cannot individually choose to pay taxes to fund Medicare, because they want to help elderly white people, but not AFDC, because they don’t want to help poor black single mothers. This may precisely be why conservatives choose to give more money to individual charities of their choice while opposing higher taxes.
Incidentally, this finding substantiates one of the persistent complaints among conservatives. Conservatives often complain that liberals control the media or the show business or the academia or some other social institutions. The Hypothesis explains why conservatives are correct in their complaints. Liberals do control the media, or the show business, or the academia, among other institutions, because, apart from a few areas in life (such as business) where countervailing circumstances may prevail, liberals control all institutions. They control the institutions because liberals are on average more intelligent than conservatives and thus they are more likely to attain the highest status in any area of (evolutionarily novel) modern life.
„Канадецът“ мишкувал в София… Боже колко мъка има по тази Земя, причинена от тривиално комплексарство!
.
ПП. „Канадецът“ не само мишкува в София, ами страда от раздвоение на личността и приема в долният постинг самоличността на заместник-председателката на ДСБ, г-жа Екаерина Михайлова.
Надявам се, че г-жа Михайлова ще вземе отношение по въпроса, освен ако не е била на гости при бай Сашо (защото коментара е написан от същото АйПи) и от неговия компютър е писала самата, тя…
Stefane, iskash li na specialna preskonferenciq pred mediite da iznesem danni za tvoite danuchni izmami, za ukrivaneto na danaci v osobeno golemi razmari i za parite, koito duljish na partiata?
.
Повече няма какво да го коментирам, а оставам читателите и евентуално психиатрите да си направят заключенията.
Разбира се, ако г-жа Михайлова реши да подведе лицето Александър Йоцов под съдебна отговорност, за разпространение на невярна информация от нейно име, ще ѝ съдействам.
Току що прочетох радостната вест, че депутатите в Народното събрание, са приели на първо четене промени в Закона за ордените и медалите на Република България, според които не могат да бъдат награждавани щатни или нещатни сътрудници на ДС.
.
В проекта е записано: „С ордени и медали не могат да бъдат награждавани лица, които са били щатни или нещатни сътрудници, информатори, доверени лица, облагодетелствани лица на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност (ДС), Разузнавателното отделение към Щаба на войската, Разузнавателното управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана и Народната милиция в периода 1944–1989 г. или са участвали в политически репресии“.
ОК, до тук прекрасно, ама идва закономерният въпрос, какво ще се прави с вече наградените агенти и доносници, както и с материала (ордените) раздаван на кило? Още повече, че Гоце се престара в раздаването и накрая това за нищо го нямаше…
Да им се отнемат, е дълга, тромава и непременно минаваща през Темида (с всичките ѝ отлагания, обжалвания на по-висша инстанция и пр., усложнения) процедура. С други думи, по-добре да се забрави едно такова решение. Практически, неосъществимо е.
ОК и все пак правдата трябва по някакъв начин да възтържествува и да се върне със задна дата. Но как? Ами много просто – така:
Спрете парите, свързани с вече раздадени ордените на щатни или нещатни сътрудници на ДС!Там ще ги заболи най-много, изхождайки от презумпцията, че те навремето са си продали на Дявола душата именно за пари и по-добър живот. Е, спрете им парите и им оставете ламаринките. Те толкова много са раздадени, че нямат и колекционерска стойност вече…
Роднините им ще има да ги бият по главите с тенекийките и ще ги питат за това ли мърсуваха цял живот – за 20 грама долнопробен бронз, който след година позеленява, а след две, е лайняно кафяв…
Съветският съюз рухна отдавна, но май не навсякъде. Има едно кътче земя, където все още се кланят на Ленин и сие. Става дума за една страна, която съществува само в кавички. Името й е Приднестровие.
