.
Случайно търсейки инфо съвсем за друг човек попаднах на блога на Стефан Софиянски и с отвращение установих, че вместо да се покрие в миша дупка, този наглец има нахалството да опитва пак да се пласира на блатистата ни политическа сцена… :/
Отначало имах желание да взема отношение изразено под формата на есе, ама придържайки се към максимата в Мрежата, че ‚малкото е повече‘, ще публикувам само този мой шарж, посветен на Мазньото.
Чисти ръце…
.
.
С благодарност, за креативната идея на Гергана Дукова. Единственото ѝ условие е, да не се търси печалба от интелектуалния ѝ труд.
Направата може да се осъществи във всяко ателие, където печатат върху текстил, като и им се даде един от изтеглените по-долу файлове. Може и онлайн да се поръчат.
НОВ ФАЙЛ
По идея на Иво Божков смених цвета на надписа с бял, за да може да се чете и ако е отпечатан на черна тениска. Ето го с променения цвят:
.
.
Днес сутринта не можах да повярвам на ушите си, като чух прословутата вчерашна пресконференция, която е дал „доктора“ на икономическите науки (от бай Тошово време, защитена май в братския Съветски съюз), г-н Иван Костов в сградата на ДСБ и по-специално проблясъка му за невъзможната корелация между събитията в Либия (избухването на гражданската война там и повсеместните бунтове в съседни арабски държави, наречени „Арабската пролет“) и международната цена на петрола, както и факта, че това не ни касаело нас, защото ние директно не сме вносители на петрол от там.
Към това има наглостта и да се заинатява и акцентира, че ако някой можел да му докаже известна зависимост между двете събития, той щял да остане доволен.
.
.
Абе другарю Костов, това за корелацията между политически катаклизми и цената на деривати добиващи се в големи количества в същите държави, се се учи във всеки семинар, касаещ търговия на стокови борси и ценни книжа…
„Фундаменталният анализ се отнася до всякаква информация от икономически, политически или друг характер, която може да доведе до изменение в цената на даден финансов инструмент – акция, валута, фючърси и т.н.
Новините могат да бъдат случайни и неочаквани или да представляват периодична информация, която се публикува в икономическият календар.
Към неочакваните новини обикновено спадат тези с политически характер и природни бедствия. Те са тези, които най-силно влияят на пазара, защото са неочаквани и съответно не са калкулирани.
Например избухването на война или революция, оказва значително влияние на финансовите и стокови пазари. Военни действия в страни производителки на петрол довеждат до поскъпване на нефта и от там да се понижи например йената, тъй като японската икономика е силно енергозависима. Силни земетресения или наводнения могат да се отразят негативно на националната валута на дадена страна и т.н.“
.
Този човек (другаря Костов) или няма хал-хабер от икономика и никога през живота си не се е замислял дори, как функционират стоковите борси или е ужасно нагъл лъжец, който те гледа в очите и лъже без да мигне. Кое от двете не мога да преценя, защото и двете качества са му присъщи.
Ама всъщност към другаря Иван Костов не трябва да сме толкова критични, като се има предвид, че неговите икономически познания се основават на това, което той самия е преподавал – Икономика на социализма, т.е. икономиката в една затворена социално планова система, където не действува пазарния принцип, а братските междудържавни взаимоотношения, базирани на Комунистическия интернационал.
Ама и аз защо питам? Ясно е. ГРУ!
Моят съвет към Костов е да ограничи в своята лаборатория, риска от невежество.
ПП. За кой ли път видеото от интервюто – бисер на „икономическата“ мисъл, го трият.
Първо го свалиха от официалната ДСБ страница, а после са го докладвали и на портала Ютюб, да го махнат и от там. Сега го качвам пак, та да видим до кога ще се задържи, там:
http://youtu.be/TGKbPfJ54Zs
Възпитаникът на СССР-школа, изглежда много го е срам, като го сбарат с жълти гащи…
.
.
Единствената запазена снимка на Григор Шопов от времето, когато е назначен за шеф на ДС.
.
.
Убитият прокурор от ВКП полк. Николай Колев разкри, че шефът на ДС взимал решенията за политическите убийства
През януари неусетно се изниза един особен юбилей – 91-годишнината от рождението на Григор Шопов. В продължение на близо 7 петилетки той беше олицетворение на българската ДС. Любимец на Тодор Живков, посветен във всички „дворцови“ интриги на режима, резолирал изпълнението на доста „остри мероприятия“ според твърденията на хора, запознати отвътре с дейността на тайните служби… С една дума – чекист №1 на републиката – нищо, че до последно остана втори в МВР. Бившият разведчик и автор на скандални книги Петър Христозов смята, че Тато нарочно го държал „зам“, за да отхвърля „черната“ работа във ведомството, тъй като добре познавал пословичното му трудолюбие. Пък и самият Шопов явно не се целел в проветривия пост „биг бос“ на МВР. Предпочитал да бъде в течение на всичко, оставайки уж на заден план, вместо да парадира с власт и представителни функции. Днес, от дистанцията на времето, се оказва, че това е била печеливша стратегия. За да бъде мистерията пълна, след оттеглянето си от „органите“ Шопов не оставил в касата си нито едно листче, камо ли документ. Къде е скрит архивът му, остава загадка с повишена трудност. Извън съмнение е обаче, че ако някой разполага с него, върти алъш-вериш с поверителна информация. А тя винаги е била и ще остане широко търсена „стока“.
За „трудово-борческата биография“ на покойния зам.-министър на вътрешните работи се знае обидно малко. Булото на секретността продължава да обвива както неговата персона, така и членовете на семейството му. Знае се, че вярната му другарка Лилия Кацарска, за която се жени още като млад чиновник в клона на Популярна банка в Панчарево, напусна този свят малко след него. До края съпрузите обитават скромно жилище в района на зала „Универсиада“. Преди това пък живеят в „генералската кооперация“ срещу Сатиричния театър. По думите на български ексдипломат в Москва Шопов се отнасял много сурово към синовете си Любомир и Иван. По наша информация 64-годишният Любомир Шопов, който преди 10 ноември заемаше редица ръководни постове във външно министерство и изпълни десетки отговорни дипломатически мисии, от известно време е консултант във вестник „Строго секретно“. По-малкият му брат Иван пък до „нежната революция“ е бил офицер в разузнаването и контраразузнаването, но по-късно се поставя в услуга на „червените олигарси“. Постъпва на работа в „Мултигруп“ и „разработва“ Илия Павлов по поръчка на бившия шеф на Шесто – Димитър Иванов – Митьо Гестапото, ако се вярва на публикация в пресата. После отива в Кредитна банка, част от империята „Мулти“, а към днешна дата следите му се губят, но е ясно, че трябва да се търсят в посока на други популярни корпорации. Съседи на Шопови се кахърят, че се лакомял за пари, въпреки че родителите му оставили всичко, което имат, и „се занимавал с интриги“.
Двама висши офицери, свързани с прокуратурата и следствието, единият от които е покойник, твърдят, че Григор Шопов лично е разписвал заповедите за премахване на български емигранти. Единият е топследователят Богдан Карайотов, който разкрива, че планът за отвличането от Дания през 1974 г. на политемигранта Борис Арсов, починал малко по-късно при неизяснени обстоятелства в Пазарджишкия затвор, е бил утвърден лично от чекист №1 на България по времето на Тато. Другият е застреляният преди няколко години прокурор от ВКП полковник Николай Колев. В едно от последните си интервюта той сподели следното: „В някои разработки на ДС с моливче беше написано: „Да се ликвидира“, тоест, човекът да се унищожи физически.
Това бе писано за някои от т.нар. дисиденти, наричани още изменници. Такава заповед, написана с молив, е издавал Григор Шопов. Той е вземал решение за убийства на политически противници.“
Разбира се, за хората от близкото си обкръжение и за част от бившата номенклатура зам.-шефът на МВР е пример за “ горещ патриот, грижовен съпруг и баща, кристално честен разузнавач и високоморален човек.“ Не може да нахвали бившия си началник личната му секретарка Дина Балчева. Дамата с пагони разказва, че бил много смел и приел в кабинета си току-що сваления Мирчо Спасов. А „лагерното страшилище“, което било изпаднало в амок от детронирането си, не ходело и по малка нужда без пистолета си. Но Шопов, без да му мигне окото, го приема в кабинета си, въпреки че не е въоръжен. Иначе Балчева признава, че шефът й винаги е вършел всичко сам. Вместо да споделя с някого, се подсмивал. Притежавал в излишък от специфичния шопски хумор. Нейната заместничка – Нушка Димова, офицер от Второ главно управление на ДС, обобщава: „Една идея, една жена, едни деца, една работа. Това е Григор Шопов. Всички ги е страх от него, защото знае и това, което те не знаят за себе си, а той се смее. Красив мъж, с невероятно чувство за хумор. Мълчи и гледа, вместо да говори, а те подушва…“
Най-странното е, че всемогъщият шеф на ДС е имал приказка по комшийски с виден дъновист. Двамата са съседи по имот в Панчарево. Съпругата на „белия брат“ Донка Гатева си спомня, че „бай Григор“ и мъжът й се уважавали, „чак докато смъртта ги раздели“. След всяко пътуване в чужбина Шопов се връщал натоварен с наръч окултни четива – дар за комшията-дъновист.
Покойният МВР-генерал е бил и запален авджия. В ловната му дружинка влизали архитект Асен Яковов, съсед по вила, бай Илия и Герой Будинов от Панчарево. „Първа резерва“ пък бил Никифор от Герман. Всяка съботна вечер се събирали да пляскат бридж-белот и да бистрят политиката. Когато излизали да гърмят, Шопов държал да няма охрана около него, да не му правят „хайки“ като на Живков, за да минава за „народен човек“ в очите на своите съселяни.
Едва наскоро се разбра, че Григор Шопов и покойният „македонски вития“ Венко Марковски са били неразделни авери. От семейството на родения в Скопие „академик“ само внукът Вени довери впечатленията си за „човека и професионалиста“ Григор Шопов. „Той беше един от най-добрите приятели на дядо ми и в няколко случая изигра роля и в моя живот. Беше през лятото на 1988-ма или 1989 г. Чувствах се отвратително в цялата обстановка. И тъй като ми се налагаше да пътувам до западен Берлин за неврохирургична операция, бях решил, че след като не мога да постигна промените отвътре, може да се наложи да го сторя отвън. Тогава поисках среща с Григор Шопов, на която споделих мислите си с него. Казах му нещо в смисъл: „Не мога да издържам повече така. Нима това е обществото, в което трябва да изживея живота си? Защо никой не иска промени?“ Той ме погледна и ми каза да издържа още няколко месеца. Сега мога да оценя жеста му.
Друга случка е свързана с д-р Иван Георгиев, в момента шеф на БНРП. Той е бил арестуван за национализма си и само застъпничеството на дядо ми пред Григор Шопов го е спасило от сигурна присъда“, припомня си малкият внук на Венко Марковски.
Асен ТОПАЛОВ
ДОСИЕ
• Григор Велков Шопов е роден на 17 януари 1916 г. в софийското село Герман. Семейството му е заможно, което му дава възможност да запише престижната Търговска гимназия в столицата, откъдето обаче е изключен, както и от всички училища на България заради левите си убеждения и завършва средното си образование като частен ученик. Преминава на работа в органите на МВР през 1950 г. Отговаря за промишлеността и селското стопанство в едно от управленията. През 1953 г. заедно с група колеги, по-късно „първи чекисти“ – Господин Гочев, Георги Аначков, Владо Тодоров, Тодор Терзиев, Георги Аргиров, Димитър Стоилов, Кирил Нешев, Стоян Савов, Ангел Георгиев, Славчо Виденов, Лука Иванов, Никола Ангелов, Кирил Масленков заминава за две години да учи в школа на КГБ в Москва. След завръщането си в България последователно работи като зам.-началник на различни управления в МВР, избран е за секретар на партийната организация. За кратко е председател на Софийския окръжен народен съвет. През 1960 г. е назначен за зам.- министър на вътрешните работи и поема част от управлението на ДС. За кратък период е и директор на народната милиция. Пенсионира се в началото на 90-те години. През 1994 г. умира в софийското си жилище след прекарани няколко инфаркта и инсулт.
• Шопов е бил най-довереният човек на Тато и го е държал в течение на всичко, което се върши на всички равнища в държавата. „Под всичко, което би ми поднесъл Григор Шопов, аз мога да се подпиша и без да го прочета! Никога няма да те подведе! Но, вижте, това не мога да гарантирам за себе си. Представяте ли си колко му вярвам, щом го поставям над себе си?“, заявил Първия през 1986 г.
blitz.bg
.
Eдвин Сугарев
Пресна новина в “Дневник”: управляващата десноцентристка коалиция в Естония била спечелила проведените в неделя парламентарни избори. Според агенция „Франс прес“ тя щяла да има 56 от общо 101 места в парламента. Сиреч – абсолютно мнозинство.
Под новината се мъдрят два постинга. Първият от тях – на някой си Иван К., поздравява естонците и фиксира изоставащата позиция на България с думите: “Браво. Скоро ще гледаме на Естония като на Чехия.” Вторият – charlyb – очевидно не се интересува особено много от Естония. Интересува се обаче как и към какво ще гледа изпадналата му родина: “Скоро ще гледаме на Африка като на Северна Америка.”
Многозначителни мнения – симтоматични за българския клюмнал гребен. В хода на процесите, които промениха завинаги окупираните от съветската армия и прикачени към Източния блок страни, бяхме редом с Естония, хронологически даже преди нея. Бяхме редом и с Чехия, която сега се сочи като ориентир за естонците. Вече не сме редом с тях. Вече сме на крачка от това да гледаме на Африка като на Северна Америка.
Ще възразите, че това е хипербола. Може и да е така. Да гледа на Африка като на въжделена териотиря е привилегия, достъпна май само за една страна в света – Бангладеш. Например хуманитарната криза, която се вихри в момента на границата между Либия и Тунис, се дължи на десетките хиляди бангладешки гастарбайтери, които днес бягат от джамахирията, където работеха най-черната работа.
И все пак – бягат. Има българи, които предпочитат да останат, например защото не могат да натоварят автомобила си на осигуреното им возило. Има българи, за които Кадафи е читав държавник, а бунтуващите се срещу него – бандити. Точно както има българи, бленуващи по Тодор Живков, които смятат, че демокрацията е най-лошото нещо, което се е случило в страната им. Или както имаше хиляди лекари и медицински сестри, които останаха да гурбетчийстват в Либия, докато режимът на същия този Кадафи се гавреше с техните колеги – и разиграваше родината им като маймуна.
Има ли това нещо общо с черногледството да се смяташ за безнадеждно изостанал сред побратимите си от бившия Източен блок – и да пророкуваш, че както сме тръгнали, скоро Африка ще ни се вижда като Америка? Бих казал, че има. И веднага ще го докажа: в България – за разлика от Естония, не се случи втора изборна победа на дясна коалиция. И най-вероятно няма да се случи и за в бъдеще.
Това е най-малкото странно. Защото пък ако нещо изобщо се е случвало в течение на тези двайсет години, за да се промени тази страна, то това се дължи единствено на усилията на десните превителства, управлявали общо към мандат и половина, или цифром и словом шест години. (Не причиславам тук нито “правителството на Мултгигруп” на Любен Беров, нито пък тъй наречения цар, доведен от бивши кадри на ДС и настоящи олигарси, за да спасява положението в интерес на червените, нито пък псевдодесния Бойко Борисов, който с пословична поврътливост играе по свирката на Кремъл.) И обратното: всички леви правителства са завършвали мандата си с катострофален резултат. А две от тях – това на Луканов и това на Жан Виденов – с катострофален в най-високия смисъл на думата – иначе казано: с национална катастрофа.
Тези катастрофи би трябвало да се помнят. Българинът (дори той!) едва ли има толкова къса памет, та да е забравил гладната Луканова зима и фалита на България, когато три години и нещо по-късно гласува за чревените и доведе на власт Жан Виденов. И едва ли беше забравил същият този Жан Виденов с банковото ограбване на страната ни, кредитните милионери, 520-те процента инфлация и заплатите по десетина долара, когато четири години по-късно гласува за Симеон, а осем години след това – отново за комунягите. На какво се дължи тази упорита амнезия?
Според мен на един основен народопсихологически фактор: българинът вярва на другите, а не на себе си, нито пък в себе си. Паметта и личния опит не значат нищо, щом някой почне сладко-сладко да го лъже, че ще донесе “сполука” или че ще “оправи” България за 800 дни. Тоест българинът вярва тогава, когато от него не се изисква той да осъществи промяната. Когато бива оставян на мира – като зрител или като участник в голямата масовка – докато други, по-умни и високопоставени, водят страната и се грижат за личните съдби на нейните граждани.
Казвам “граждани”, ала думата не е точна – “поданици” е точната дума. Няма друга дума, която да приляга на онези, които копнеят да бъдат подкарвани към кошарата като стадо овце под гегата на овчаря. И както за овцете е нужна буца сол, така за българския поданик е нужно светло бъдеще. Той не обича да му казвате, че трябва да си затяга колана, че трябва да бъде инициативен и предприемчив, че държавата разчита именно на тази му инициативност. Той обича да чува, че живее в “социална държава”, че някой се грижи за него, определя заплатата му, гарантира му справедливост, наказва лошите и казва кое е добро и кое – зло. Нещо повече – той обича да чува и това, че самата България е овчица, за която някой се грижи с гега в ръка, че и тя си има пастир в лицето на едни братушки, с които ни свързва дружба “от векове за векове”.
Тази народопсихология няма нищо общо с лявото мислене – както може би на пръв поглед изглежда. Става дума за инерция, а не за идеология. За страх от свободата, защото тя е и отговорност, защото живеейки в свобода, трябва да правиш личен избор всеки миг. Само пазенето на статуквото – и то онова отпреди двайсет години, зле маскирано като демокрация, ти гарантира възможността да живееш без личен избор. Да вземаш това, което ти “дават”, да вървиш натам, накъдето са “казали отгоре”, да следваш ценностите, които ти натрапват политици и медийни подлизурковци. И само тази инерция ти дава успокоителния поглед назад – кара те да мислиш, че една основна част от живота ти, протекла по време на социализма, не е била напразна, че ти не си живял в идиотщина, лъжа и равенство в мизерията – а си имал битие, изпълнено с някакъв (макар и илюзорен) смисъл.
Това е основната причина, поради която виждаме Естония като Чехия (и правилно виждаме – Естония е като Чехия, а ние не сме като тях!) – и поради която ни заплашва перспективата да видим и Африка като Америка, от гледна точка на нашето мизерно дередже. Затова и няма да ни се случи дясна коалиция да управлява два мандата, та да тури нещата поне донякъде в ред.
Естествено – за последното си има и други причини – и те са свързани с проблематичната типология на българската десница. До неотдавна същата сочеше с гордост типично българския прецедент – че единствено в България започналите промените партии са оцелели до ден днешен. Вярно е – в България има СДС, докато в Полша отдавна няма Солидарност и в Чехия няма Граждански форум. Само че май точно в това е бедата: че десницата оцелява, че вече цяло десетилетие се занимава със собственото си оцеляване. Тя бе създадена не да оцелява, а да промени България – и тази и мисия остана неизпълнена. Досегашното й политическо битие изхаби нейните лидер – да не говорим за многото грешки и грехове, които бяха допуснати.
За да не се стигне до това българите отново да гласуват за червените, забравяйки безобразието, наречено “тройна коалиция”, трябва да се появи нова десница – с нови хора и нови мащаби на своите политически проекти. Която да не мисли за оцеляване – а за ново Възраждане – и която наистина да възроди родината, похабена от половин век комунизъм и две десетилетия преход към днешното безвремие.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=5118&rid=154
.
През пролетта на 1943 г. в България се разиграват драматичните събития по спасяването на 50 000 български евреи.
.
Цочо Билярски
Само четири месеца преди загадъчната си смърт цар Борис II вложи сили и сърце, за да спаси още един човешки живот, този на солунския евреин Рафаел Камхи. Кой е този човек и защо неговата съдба е била така скъпа за най-широки кръгове в българската общественост, независимо от политическите пристрастия – за висши военни, бивши революционери и лично за българския монарх. Камхи умря в Тел Авив с гордостта, че е син на две родини – България и Израел. А стореното за увековечаването на делото и паметта му е толкова скромно, че днес едва ли някой от българските и еврейските му сънародници си спомнят за него. Рафаел Камхи, успя да преживее турските, гръцките и немските затвори, депортации и издевателства и доживя до сто години в Израел, неразривно свързан и с първото си Отечество – България.
РАФАЕЛ КАМХИ – ДОСТОЕН СИН НА ДВА НАРОДА
Роден е в Битоля на 15 декември 1870 г. като потомък на известен сефарадски род, заселил се на Балканите след прогонването на евреите от Испания в края на XV век. Предците му са едни от големите общественици, търговци, банкери и собственици на кораби в Османската империя. На 23 октомври 1893 г. в Солун шестима млади и образовани българи създават Македонската революционна организация с председател д-р Христо Татарчев и секретар-касиер Дамян Груев. През следващата 1894 г. и младият Камхи е привлечен за член на Революционната организация лично от Д. Груев. По време на ремонта на къщата на Камхи в Битоля по предложение на Д. Груев в нея е направено специално скривалище за организационните дейци, архива и касата на организацията. В него отсядат през следващите години Гоце Делчев, Гьорче Петров, Христо Матов, Пере Тошев, Борис Сарафов и др.
Първите акции и афери на Вътрешната организация са тясно свързани отново с Р. Камхи. Разкриването на бомбите в еврейската махала в Битоля, които Доне Стоянов трябвало да донесе в скривалището в неговата къща, не довежда до разширяване на аферата благодарение на твърдостта на коравия българин.
След взетото решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание от Солунския общ конгрес на ВМОРО от 2-4 януари 1903 г., провеждането на Софийските съвещания от зимата на 1902-1903 г. и Смилевския организационен конгрес от април 1903 г. Камхи е в постоянна връзка между българските политици и вътрешността на Македония. Но тези непрекъснати пътувания, в някои от които участва и брат му Ментеш, са усетени от турските власти и братята са арестувани и депортирани в Дебър „поради връзките на двамата с бунтовниците и осведомяването на последните чрез периодично отиване и връщане в България”. Неповторим остава разказът за срещите му с български политици, кръвно свързани с Македония, и с княз Фердинанд I. Тогава Камхи за пръв път се среща и с малкия престолонаследник, по-късно български цар Борис III. Създалата се емоционална връзка 40 години по-късно може би ще се окаже решаваща за спасяването на бившия български революционер.
След въстанието за децата на пострадалите дейци са отпуснати средства от българското правителство, благотворителни дружества и обществени организации, а така също и от чужбина. Учителката Захария Шумлянска с тези средства организира в Битоля сиропиталище. По този повод тя разказва: „Евреинът Камхи ни е дал може би до десет хиляди лева, като отпусна платове, хасета, американи и одеяла. Въобще евреите се показаха много щедри.”
По време на Втората световна война някои от прогонените от Егейска Македония и Западна Тракия българи се завръщат по родните си места и правят опит да се организират. Камхи също се включва в тази дейност и участва в създаването на Българския клуб в Солун. През пролетта на 1943 г. Р. Камхи изживява трагичните дни на Холокоста, когато е подложен на преследванията на нацистите и гръцките колаборационалисти. Едва ли другаде съдбата на солунските евреи е описана така разтърсващо и покъртително, както в спомените на Рафаел Камхи, един от малкото оцелели от този ад. Освен това те са и изключително достоверно историческо свидетелство, в което са посочени както имената на главните виновници за изселването и унищожението на 56 000 солунски евреи, така също и много сведения за съдбата на изчезналите днес еврейски старинни ценности от испанския период, прибрани от местни гърци и немци.
Р. Камхи също е сред арестуваните и очаква да бъде откаран с влаковете на смъртта за Полша. Вестта за надвисналата опасност над бившия революционер достига до София. Светкавично е проведена и осъществена акция за неговото спасяване, в която участват Македонският научен институт, Илинденската организация, Националният комитет на македонските братства, политици, общественици.
За него се застъпва лично и цар Борис III, който изпраща офицера за свръзка при немските военни власти в Солун и скоро Р. Камхи е освободен и идва в София.
След края на войната по настояване на Македонския научен институт и Еврейския научен институт той започва да работи над спомените си, които завършва през 50-те години след изселването си в Израел (1949 г.). От Тел Авив води продължителна кореспонденция с Ели Ешкенази, председател на Еврейския научен институт, проф. Борис Яновски, с Македонския научен институт. От изпращаните спомени и писма от Израел лъха носталгията на престарелия вече революционер към родната България.
Оригиналите на спомените на Рафаел Камхи и неговите писма се съхраняват в Централния държавен архив в т. нар. Еврейска колекция от старопечатни книги и документи (ф. 1568, an. 1, а.е. 8806 и оп. 2, а.е. 198 и 200, част от спомените се съхраняват и във фонд № 1932).
Искам да направя едно уточнение. Тези спомени бяха публикувани през 2000 г. в много малък тираж, който се изчерпа на мига, а тази част от тиража, която беше спонсорирана от ИЦ „Шалом”, където и беше прибрана, така и не видя бял свят. Спомените бяха преведени и на английски, но и те така и не стигнаха до читателите. По тази причина останаха неизвестни както за българската, така и за израелската общественост. Частта от спомените, която се отнася до трагедията на солунските евреи, беше публикувана преди това в списание „Български месечник”. По съвета на мой приятел от Тел Авив се обърнахме към солунските евреи да подпомогнат издаването на спомените, като приложихме и копие от тази част. Писмено ни отговориха, че те въпреки че са евреи, са гръцки патриоти и не могат да се ангажират с такова издание. И наистина те се оказаха гръцки патриоти, което пролича от следния случай: Тогавашният български президент Петър Стоянов участва в една среща в памет на загиналите и пострадалите от Холокоста в Северна Европа. Той трябваше да държи слово за приноса на България за спасяването на българските евреи от германските концлагери, но по ирония на съдбата именно представителите на тези солунски евреи-патриоти свалиха българския президент от трибуната, а той, въпреки че имаше в себе си екземпляри от публикацията в „Български месечник”, осигурено му от нас чрез Нери Терзиева, не съумя да защити честта на България, тъй като просто не беше прочел спомените на солунския евреин Рафаел Камхи. Последва и заличаването на името на българския цар Борис ІІІ и свалянето на благодарствената плоча в Израел след умело проведена акция този път и с българско участие. Наистина българският народ и православната ни църква, заедно с видни български политици, но и преди всичко с решаващата роля на цар Борис ІІІ спасиха българските евреи от унищожение. Да си припомним и какво стана с тези, които се бяха застъпили от депутатите от десницата в българския парламент в защита на нашите евреи – част от тях бяха избити от Народния съд, а други бяха хвърлени в затвори и концлагери. Истината винаги беше препятствана да стигне до хората.
ТРАГЕДИЯТА НА ЕВРЕИТЕ В СОЛУН ‒ Р. Камхи
На 28 ноември 1940 година Италия обяви война на Гърция, като я нападна откъм Албания – Билища и Корча, и откъм Епир. Същия ден Гърция обяви обща мобилизация.
На заповедта за мобилизация всички евреи с готовност побързаха да се явят в редовете на войската и се отзоваха с голям ентусиазъм.
Заповедта за мобилизацията засягаше хората от 19 до 45 години, обаче евреите, за да докажат своя патриотизъм, взеха участие всички, от 18 до 55 години, като доброволци. Евреите от квартала „Кимбил”, който през 1926 год. е бил изгорен, всички масово се записаха доброволци във войската, за да докажат грешката, която е била направена с изгарянето на този квартал.
Цифрата на евреите, явили се във войската между войници и доброволци, надминаваше 5000.
Всички ученички от 12 до 25 години постъпиха доброволно в болниците като милосърдни сестри. Всички жени еврейки превърнаха къщите си на шивачници за горни и долни дрехи за войската.
Всички еврейски благотворителни дружества, мъжки и женски, с голяма готовност побързаха да събират от сънародниците си фланели, вълнени чорапи и други за войската, а така също и големи парични суми.
Гръцката войска успя да отблъсне италианските войски, взе офанзивата, така че половината албанска земя бе окупирана от гръцките войски.
Жертвите, дадени от евреите – убити, ранени, изчезнали и замръзнали от студа, възлизаха на 1800 души, защото евреите бяха поставени на първите боеви линии.
С това доказателство на патриотизъм евреите помислиха, че антисемитизмът ще изчезне напълно в Гърция, обаче за голямо съжаление всичко се забрави още с първата седмица.
През първите дни на месец април 1941 год. германците обявиха война на Гърция, и на 8 април вечерта Солун капитулира. Гръцкият генерал Чолакоглу сключи примирие за предаването на града на 9 април сутринта. На 8 април гръцките войски и намиращите се там английски войски евакуираха града, като запалиха складовете с храни, петрол и всичко онова, което не можеха да отнесат при евакуацията.
Когато привършиха евакуацията на войските, на пристанището имаше 15 парахода за тази цел и 10 влака по 20 вагона, които всеки 40 минути тръгваха.
Сутринта на 9 април стана предаването на града на германците с голяма тържественост. Солунчани със знамена и букети и владиката начело излязоха на три километра навън, за да посрещнат германския генерал Лист, който бе начело на германските войски. Нито един евреин не бе поканен на това посрещане.
В 9 часа генерал Лист начело на войските си мина през главните улици на Солун, посрещнат от гърците и акламиран с букети. Всички гърци бяха в празнично настроение и се поздравяваха като на Великден с „Христос възкресе”. Евреите, обратно, бяха много умислени и загрижени, не знаейки каква ще бъде утрешната им съдба.
През същия ден 9 април никой евреин нямаше куража да излезе навън от къщата си. На 10 април сутринта по всички ресторанти, кафенета, сладкарници бяха залепени афиши, на които с големи букви бе напечатано на гръцки език, че присъствието на чифутите абсолютно се забранява.
Това от същите ония, които преди три-четири месеца викаха, че няма никаква разлика между евреи и гърци и ще живеят като братя.
За голямо съжаление твърде бързо бяха забравени всички дадени жертви в хора, всичката поддръжка морална и материална, дадени от евреите за този народ, който пое кривия път на антисемитизма, запазен в техните сърца.
На третия ден поставиха афиши във всички еврейски дукяни, за да не влизат гърците в дукяните на чифутите…
Луксозното помещение на еврейската община се превърна в едно еврейско Гестапо и така започнаха нещастията за евреите в Солун…
След като опразниха дукяните, почнаха с къщите. Същата комисия, съставена от Албалах и Хасон с гърците, почнаха да посещават подред къщите на евреите и да задигат луксозната и ценна мебел. Идваха с държавни камиони и задигаха най-ценните работи.
Няколко дни по-късно дойде редът и на касетките по банките, в които евреите в по-голямата си част държаха накитите на жените си, златото и чуждестранни валути. Всичко бе иззето. Изчислено е, че това възлизаше на много милиони златни франкове.
След това решиха и започнаха да събират трудоваци евреи от 18 до 45-годишна възраст.
Малко време след това всички евреи бяха събрани в определени за тях квартали, а именно квартал „Барон Хирш”, „Реджи Вардар”, „Коломбо”, „Гилан Мермери”, „Керим Ефенди” и квартал 151. Всички евреи, които живееха в други квартали, бедни и богати, бяха съсредоточени в тези пет района….
Първата партида от квартала „Барон Хирш” бе изпратена в Полша 5 дни преди Пурим 5703 год. Тогава нотабилите и богатите евреи от Солун чрез фамозния равин и неговите другари започнаха преговори, за да ги оставят и не ги изпратят в Полша. Постигна се съгласие чрез майора д-р Мартенс да ги оставят срещу пет милиарда драхми, или срещу 500 000 турски лири ефектив, при условие че те няма да останат в Солун, а ще ги настанят по гръцките острови.
Това бе първата вечер на Пурим. Радостта на евреите бе неописуема за това, че са спасени. За голямо съжаление обаче тази радост бе за кратко време и скоро се обърна в траур, защото гръцкото правителство отказа категорично да приеме в своите „свещени” острови тия нечисти евреи. С всичка сила се противопостави и се обяви за смъртта на чифутите.
И така нещастието и гневът Божи се изсипа върху солунските евреи и след два дни започнаха изпращанията за Полша.
Същата участ последва ония евреи, които се доверяваха на гърците варкаджии [лодкари]. Взимаха им предварително парите и след това ги предаваха …
Трагедията на солунските евреи бе ужасна и не се поддава на описание с перо.
10.VI.1948 г.
frognews.bg
.
Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.– Господин Тодоров, в момента вие подготвяте дисертацията си за елитите на прехода. От коя година проследявате процесите?
– Моето изследване започва с началото на перестройката през 1985 година, по време на която всъщност се случва официализирането на елитите, които да проведат контролирания преход в страните от Източния блок. Интересно е да се каже, че ”перестройката” като понятие е използвана за пръв път от главния идеолог на сталинисткия режим Андрей Жданов през 1947 г. Той първи поставя въпроса за контролирана либерализация на режима, разбира се в много завоалирани форми. В период от три месеца след смъртта на Сталин през март 1953 до арестуването му в края на юни Лаврентий Берия говори за перестройка, за нуждата от трансформация. Той стига и много по-далече. Малко известно е, че той подготвя строен план за либерализация на съветския блок, който включва, забележете, и обединение на Германия, след което тя да се превърне в антизападна, проруска и антиамериканска част от съветската зона на влияние. С една дума предлага „финландизация” на Германия.
– Тоест Горбачов не е автор на идеята за перестройката?
– Да. Юрий Андропов е истинският демиург на процеса на преход и перестройка в Съветите. Горбачов е подбран като подходящия човек и му е подготвен и необходимият екип.
– Луканов ли е главният герой на перестройката в България?
– Абсолютно. Той неслучайно е избран за главен представител на Москва в България. Затова трябва да бъдем много подозрителни към онези, които са свързани с него – и вляво, и вдясно, и на социолозите, чиито досиета скоро ще излязат. Някои вече започнаха да си признават, като Кольо Колев, който наскоро каза в предаването „Челюсти” по Дарик, че освен „дърт комуняга бил и сътрудник на ДС”. Луканов знаем от какъв род произхожда. Карло Луканов е бил съдия по време на чистките през 30-те години в Краснопресненския район в Москва. Като агент на ГРУ след преврата на 9 септември 1944 стига до ключови постове в йерархията на комунистическата държава. Логично е самият Луканов, който почти няма български произход, да оглави българската перестройка. И макар да не съм привърженик на конспиративните теории, един от високопоставените масони в България – Димитър Недков, неотдавна каза, че Луканов е приет за масон в илюминатска ложа още през 60-те години на миналия век. докато е на задгранична работа в Женева. Този човек си подбира хора, които формират главните политически сили в началото – и в БСП, и в СДС, така че всичко е в ръцете на този политически д-р Франкенщайн.
– Някои от тези хора се развиха, други отпаднаха. Как стана това?
– Този въпрос е част от въпроса за дериватите на старите елити и генезиса на новите, които се превърнаха в новата номенклатура.
– Има ли случайни хора?
– Не. В никакъв случай. До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО.
– С днешна дата има ли един политик, който не е свързан с тези структури?
– Не се сещам и може би това е най-голямото проклятие на българския преход. Затова и преходът се превърна не само в икономически бич Божи, но и в морален такъв. Очакванията на мнозинството българи през 1997 г. да се разкрие истината и да има възмездие за престъпленията на тоталитарния режим бяха пресрещнати от ОДС и цинично хвърлени в коша.
– Сега предстоят избори. Кои ще бъдат играчите?
– В рамките на БСП има сериозен сблъсък дали да бъде издигнат техен кандидат за президент, или да бъде измислен формат, при който да бъде подкрепена Меглена Кунева.
– Тя затова ли така категорично отрече, че ще бъде вице на Алексей Петров?
– Няма вариант, при който Кунева да бъде вице на Алексей Петров или на Симеон Сакскобургготски. Алексей Петров не би взел повече от 1-2%. Ако погледнете последното изследване на Галъп, ще видите, че нейният рейтинг е 36%. Само преди две години тя вкара двама депутати на НДСВ в Европарламента. С няколко думи тя има сериозен потенциал.
– Да, но тя нали беше дясна?
– В България традиционалистите – в политологията също – обикновено се разполагат върху познатото, известното. И затова грешат в хипотезите си повече, отколкото е позволено. Впечатяват се от дифузното налагане на ширпотребно-популярното, което пък носи неизбежно върху себе си лекето на повърностното и неприемливо простодушие. Аз мисля да заложа на нетрадиционното в хипотезата си и мисля, че е най-голяма вероятността след изборите да имаме президент-жена. Вероятно Кунева. Приложиш ли необичайното, ставаш неизчерпаем като природата, съветва Сун Дзъ. Електоралната елестичност на Кунева е за завиждане – ще си събере свои гласове от различни, специфични слоеве. Например сред феминистките. Коя от тях би се отказала да участва във възможността да случат избора на жена за президент? От католици – Кунева е католичка по вероизповедание, а те се славят като дисциплинирани и последователни хора. От част от десните – нейните баща и дядо са били репресирани по време на комунистическия режим, а тя е работила от 1990 до 2001г. в правния отдел на МС, когато главен секретар там беше Андрей Делчев, с когото имат и обща юридическа фирма. Евгений Дайнов дори в едно интервю лекомислено я причисли към автентичните десни, които били загубени от СДС.
– А сега тя не минава ли на страната на съпруга си, който произхожда също от висшия комунистически елит (съпругът й Андрей Пръмов е син на Иван Пръмов, стигнал до секретар на ЦК на БКП- б.а.)?
– За лявата подкрепа освен командата към левите партайгеносета ще работи и припознаването в нея на свързващо звено между тъй близкия до сърцето им тоталитарен режим и днешния ден. Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел ”Международни връзки” на БКП Константин Теллалов, който заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от ”възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку.
– Тя не са хвали с това, че е активен правозащитник?
– Да , но да не забравяме, че тя беше кандидатурата на Жозе Барозу за втори мандат като еврокомисар, и сега ще излезе солено на Борисов това, че му отказа. В българската политика предстои обръщане на страницата и е много вероятно следващият президент да е ”десен”. Танцуващият със сложните словосъчетания тълкувател на Догановите мисли, Лютви Местан вече се изказа, че май било време за десен завой. Сигурно им е трепнало под лъжичката на нашенските ”кръчмарски котараци” вдясно, но мисля че прибързват с радостта си. Защото ”дясното” има много метазначения, както би казал флагманът на вербалната акробатика Местан. На тях им трябва ”десен”, но да е от предпочитаната от тях порода. Защо пък не някой ”първомайстор” на либералния вектор, както би се изразил решаващия всички избори в отечеството Боянски отшелник, който засега успява да се съхрани пред заканите на Мачо мен? Бъдещият президент ще бъде сложен резултат от сблъсъка и приласкаването между ужасена закана на злокачествената Харизма – ГЕРБ, крайното безсилие, с претенция за продължаване на ”фабриката за луксозни съдби” в лицето на Сините, агресивният бог на отмъщението, но не Яхве – ДПС и неговият пророк, който като по чудо овладя сложната хидрогеология, след като се справяше години наред с усвояването на финансовите порции в държавата, фениксовата партия БСП, с претенция отново да множи дните си в управлението и покъртителният в своята ”озлочестенасъдба” либерален експеримент НДСВ.
– Толкова ли е лесно да си изтрие човек цели периоди от биографията?
– Като заместник-министъра на външните работи Константин Димитров от „опозиционната” ДСБ например. Малко хора знаят, че след като е завършил английска филология през 1984, в периода от 1984 до 1989 г. той е бил преводач в ЦК на ДКМС. В сайта на ДСБ, където е публикувал официалната си биография този период липсва. Това е скандално. Също като липсата на периода 1958-59 г. в биографията на Йордан Соколов, когато е бил инструктор в ЦК на ДКМС. Същият Соколов сключва брак с наследничката на терористичния род Таджер – Ева през 1972 г. в Париж и знаете ли кой е бил техен кум? Тогавашният ни консул в Париж Емил Александров, който през 1973 се връща в България, става дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване”. Може би оттогава датира засиленият интерес на сем. Соколови към произведения на изкуството. Ами Асен Агов, той пък има “загубени” десетилетия в биографията. Това са „фантоми” в българската политика, които нанесоха страхотни поражения на българската политика.
– Докъде ще ни доведат всички тези флашки?
– Мисля, че стана прекалено. Както като слагаш сол в една чаша и прекалиш, тя се насища. Но нещо много интересно каза Христо Бисеров преди седмица в предаването Неделя 150 на БНР. Бисеров беше някога шеф на комисията по сигурността в периода 1997-2000 г. Той каза, че е много опасно това, че СРС-та могат да се прилагат и от Националната разузнавателна служба – външното ни разузнаване, което формално няма право да работи на националната ни територия. НРС дава твърде много сила на човек, чиито правомощия са твърде малки в момента. Почти нямам съмнение, че НРС получава всякаква информация и за политическия, и за икономическия живот в страната, тъй като са свързани с проследяване и получаване на информация за наркотрафик, пране на пари и изнасяне на финансови потоци навън.
– Как да си обясним назначаването на Петко Сертов, който беше очернен след Тройната коалиция, и Елеонора Николова, която последно бе от РЗС?
– За добро или зло България за дълъг период от време ще бъде полигон на политтехнолозите – изборите се печелят и ще се печелят, а властта ще се удържа със средства, които не всеки може да си позволи в морален и финансов аспект. Гответе се за ”голямото пазаруване”. Социолозите вече го уловиха – готовността сред избирателите да продават гласа си е нараснал близо три пъти само за няколко месеца. Българските политици са политически поливалентни и разположени отвъд дясното и лявото. Те умеят да организират подходящ ”формат”, който в прикрито съдружие с политическите им уж противници да осигури продължаване на ”великата криминална революция”. Като истинско практическо опровергаване на максимата, че със стари к..рви не може да се направи нов бардак. Може, и в България това се нарича традиционна политическа практика. Практикува се без свян, някак оправдано и масово, без всякакви задръжки. Политическото ”изпускане” по този повод вече придобива мащабите на национално бедствие и няма сила, която да го спре. Всички го правят, защо не и аз, си казва иначе жонглиращият от сутрин до вечер с антикорупционната логорея средностатистически български политик. Навремето попитали руския историк Николай Карамзин може ли с две думи да опише какво се случва в Русия през последните четири столетия. Той кратко и троснато отговорил ”Краде се”. Мисля, че в България по неприемлив, но по неотменен като прокоба начин сме особено последователни в тази опитност. В България се краде съсредоточено, безстрастно и хладно, в индустриални количества или казано иначе – всеки краде, колкото си иска и колкото е успял да си очертае – най-добре и ефикасно е, ако го е направил с политически средства. Ето така ще изглежда перифразата на известната максима на Клаузевиц за българските условия – българската политика е продължение на организираната престъпността с други средства. Точка! Очаквам скоро да превземат и неорганизираната такава. Нека си припомним за един феномен преди предишните президентски избори през 2006. Бившата членка на БКП и тогава седесарска депутатка Елеонора Николова се престара – както винаги. „Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Стоянов“ каза русенското откритие на Иван Татарчев и не остави никакво съмнение за кого ще гласува на втория тур. „Десният“ делегат на 14-я конгрес на БКП Любен Дилов-син довърши всичко и всички – „Ние от „Гергьовден“ не сме чакали Пьотеринг да ни каже какво да правим, изборът е напълно ясен“ написа Дилов като подкачи по този начин гламавия „евродесен“ Ханс Герт Пьотеринг, който дойде в БГ, за да каже „В неделя вашият човек е Първанов“. И обеща на Първанов 100 хиляди гласа. И всичко това т.н. ”десни” обещаха през 2006 при социология, която твърдо и недвусмислено даваше 70% на Първанов. Казват, че виенският възпитаник, играещият си с оставки пудел и политически отблясък на Антоан Николов, бивш седесар Петър Стоянович, също вече е спазарен за правото дело на АБВ – от кукловодите си естествено. Как да не възкликнеш , че СДС е пристан на неуморни в политическото си злодейство любители на властовия абонамент?! Сините съществуват сякаш само, за да ни доказват колко вярна е мисълта на Жозеф дьо Местр, че ”фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от голями престъпници, но употребявани от почтени хора, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Да бъдат така добри да ни освободят от тези си занимания – не стават, а досадната тирания на посредствеността им вече трудно се понася. И понеже са в междинна фаза на рехаво вътрешно умиротворяване си въобразиха, че е техен ред. Грешка!
Светломира Димитрова, http://www.blitz.bg
.
Таен отряд за екзекуции е имало в ДАНС – това твърдеше ген. Атанас Атанасов в свое изявление пред журналисти в Плевен още в края на миналата година. „Служители на ДАНС са извършвали не дотам редни неща, дори престъпления” – разкри скандалният политик от ДСБ. На репортерски въпрос: „Какви са точно тези престъпления?”, Атанасов отвърна: „Най-тежките. Разполагам с данни, че е имало специален отряд, който е чистел „вредния дивеч”. Отрядът за екзекуции бил подчинен лично на тогавашния премиер Станишев. Спецзвеното включвало десетина барети, които извършвали дори мокри поръчки. Това означава, че не само криминалният контингент се самоизтребва – в разчистването на неудобни фигури участва дори и властта, макар и с нелегални средства. Това не само че се оказва истина но по наша информация скоро време по темата ще избухне голям скандал.. Слухове от ъндърграунда носят тревожната вест, че окошареният агент Алексей Петров е решил окончателно да проговори по темата и да разкрие повече от скандални факти. Чува се, че той не само ще потвърди думите на Атанасов но ще признае, че е организирал подобно нещо. Той лично бил сформирал отряд за мокри поръчки в ДАНС, който дори е изпълнявал поръчки на държавата за ликвидирането на знакови фигури от подземният свят. Не,това не е част ото криминален роман, а тревожни факти, уверяват ни вяло информаторите. Отчаян, че дните му изтичат и със структурата му е свършено Tрактора възнамерявал да проговори и по този начин да повлече със себе си хора от миналото управление. Не стига това но на бял свят щял да излезе и списък с имена на убити. По неофициална информация сред тях ще са тези на Фатик, Емил Кюлев, Георги Илиев, прокурора Колев и мн. др. и мн. др. Стресиращо се разнася и мълвата, че прословутата война в СИК била предизвикана от службите за да разбият групировката… Голямата грижа за Алексей Петров-Трактора след напускането на ДАНС била не идеята за „лихвите и доматите”, а собствената му сигурност. Точно за това той мълчи и до днес. Да ама вече няма какво да губи…. Другото било пушилка. Медийните му изпълнения и генериране на активи в този сектор били опит за създаване на достатъчен ресурс, който да го превърне в ценен партньор за Бойко Борисов. Но за пред „публиката” се разигравал фарс за стратегията му като „опонент”, разкриват анализатори, близки до ДАНС. Изключително достоверни и независими един от друг няколко източника от специалните служби твърдят, че Алексей Петров-Трактора чакал куршум от ДАНС. И от чужда разузнавателна служба. Определени структури в ДАНС действаха като улични банди, заяви преди време и бившият зам.-председател на агенцията Иван Драшков, който e сочен за автор на скандалния доклад, който се появи в интернет. „ДАНС се управляваше на автопилот”, смята Драшков. „Петко Сертов абдикира от управлението и се създаде уникален хаос – всеки започна да заповядва на всеки”, заяви той. „При Сертов се носеха заповеди, които се подписваха, без да са били съгласувани със съответните служби и те си противоречаха, заяви още Драшков и добави, че са били привиквали хора не по установения ред. Имало е и заплахи за физическа разправа, дори един служител на ДАНС е бил бит заради обвинения в изготвянето на справката.На въпрос каква е била ролята на елитния отряд от 12 души, воден от Велин Хаджолов Драшков каза: „Първо, не злоупотребявайте с думата елитен. В този отряд няма нищо елитно и аз не съм запознат с неговата дейност, но от приказките на външни хора, които чувам, а за тази година чух такива неща, че косите ми настръхнаха и аз останах с впечатление, че някои структури в ДАНС са работили като организирана престъпна група, защото има редица известни, отговорни бизнесмени, които са рекетирани за милиони левове, но за съжаление хората се притесняват и не смеят да се оплачат официално, защото не знаят дали някой ще им обърне внимание и какво ще последва от това. Така, че този елитен отряд трябва да бъде разследван какво е вършил. Ако си е вършил перфектно работата, чудесно, но аз считам, че от приказките, които чувам навънка, тази работа, не е била най-перфектна, нито най-почтена.”Иван Драшков смята, че трябва да се направи пълна проверка в спецагенцията и да се започне на чисто. Какъв е смисълът да я закриваме, попита риторично той. Ще променим формата, но не и съдържанието, добави бившият зам.-шеф. Според него на ДАНС трябва да й се помогне да се промени. Там има прекрасни професионалисти, смята той.Високият политически рейтинг на министър-председателя е причината аз да стоя в ареста, а не – високият обществен интерес, което всъщност е едно голямо престъпление. Това каза пред журналисти Алексей Петров. Трактора каза, че е поискал да огласи посттоталитарния модел на управление на службите, но Иван Костов не му е разрешил, като председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. „Ако моделът бъде разсекретен и стане обществено достояние, всички ще си направят извода кой е засегнат от него”, твърди Петров. Протоколът от изслушването на Алексей Петров в комисията за контрол на ДАНС е предаден на прокуратурата, съобщи новият й председател Волен Сидеров. Протоколът е изискан от Върховната касационна прокуратура. По мнението на Сидеров обаче Алексей Петров не е казал нещо, което да заслужава внимание, а било по-скоро „свободни съчинения”. Все пак, ако имало смущаващи неща, прокуратурата трябва да се произнесе. От момента, в който беше арестуван, Алексей Петров настоява разговорът му с депутатите от комисията от ноември 2009 г., да бъде разсекретен. Бившия съветник в ДАНС твърди, че тогава е изнесъл данни за посттоталитарен модел на управление на службите, чрез който са дискредитирани и дори отстранявани неудобните на властта. Алексей Петров се обърна към Волен Сидеров в качеството му на председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание. Ето пълния текст на писмото:„Уважаеми г-н Сидеров, повод да се обърна към Вас ми дава информацията от медиите за предстоящото Ви председателстване на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, потвърдена от г-н Иван Костов и от Вас лично.Използвам случая да Ви благодаря за проявената от Вас отзивчивост към молбата ми за предоставяне на копие на частта от Протокола, съдържаща думите ми от заседанието при изслушването ми в Комисията. Г-н Сидеров, моля Ви в качеството Ви на председател да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой дълг. Ваш дълг е г-н Председател да защитите онеправданите от репресията на всяко управление, като разкриете пред българското общество засекретения в поверената Ви Комисия модел за саморазправа с опонента“. Към днешна дата Сидеров е категоричен, че не може да се говори за посттоталитарен модел на работа на службите. В комисията са обсъдили вариантите за разсекретяване на протокола от изслушването, след като Алексей Петров писа лично на Сидеров. Като председател на комисията Сидеров бил съгласен тази информация да стане публична, но не всички депутати в нея споделяли това мнение. Протоколът е секретен, защото заседанията на комисията са закрити. Сидеров обаче не е убеден, че в него се съдържа класифицирана информация.Пред магистратите бившата барета от ДАНС изтъкна, че работата му в службите е била свързана с противодействие на силовите групировки в страната в началото на демокрацията. „Във времето на СИК и ВИС аз бях от другата страна на барикадата и по никакъв начин не мога да бъда свързван с тях”, допълни той и обяви, че не се познава с главния прокурор Никола Филчев.Според адвокатите прокуратурата не събира активно доказателства, освен това по някои от твърденията, като например това за рекет, няма доказателства.Повече от два месеца след задържането на Алексей Петров все още няма конкретика на обвиненията срещу него, смята адвокат Васил Василев.Защитата му още веднъж обяви, че върху съда се оказва натиск. „Общественият интерес не може да бъде прикритие за страха на съдебната система от изпълнителната власт”, заяви адвокат Василев.По-голямата част от задържаните по време на операцията бяха пуснати на свобода, като съдът остави в ареста единствено Алексей Петров и Марчело Джотолов.Те са обвинени в участие в организирана престъпна група, занимаваща се повече от 12 години с изнудване, рекет, пране на пари, склоняване към проституция и други престъпни дейности.Срещу Петров има и повдигнато обвинение за разгласяване на държавна тайна. Бившата барета вече няколко пъти обжалва задържането си с мотив, че то представлява политическа репресия.
http://dnesiutre.com/
.
Колкото и странно да ви звучи, но за мен героят на деня Асан Омеров и президентстващият агент Гоце Първанов са напълно идентични обществени типажа, създадени, ръководени и контролирани по абсолютно сходен тертип. Вкупом политици и медии демитологизираха Мутрите и Милиционерите. Без да искат разбичкаха два абсолютно доминиращи образа на българския преход. Ако има неизменно съпътстващи ни контури след 1990 год. , то безспорно са те: двете всесилни свини – широковратните тъпчовци и озлобено гледащите униформени милиционери/полицаи/. Невинно и спокойно вместиха „героя на деня” Алексей Петров, който по примера на класическите борчески традиции се сдобил и със запомнящ се прякор – Трактора/не се уточнява дали е „Беларус” или друго творение за селски труд/.
Знаете ли къде е село Бабинци? А Глогово, а Градежница, а Гложене? Айде град Тетевен всеки знае. Това е детско-географският ареал на Асан Омеров. Според официалните му биографии е роден в махала Бабинци, а според милиционерското му досие се е появил в село Градешница, учил в Глогово, характеризиран от „органите” в Гложене и Тетевен. Ако се разровите методично в мрежата няма да намерите достоверни ориентири. Защо ли?… По няколко причини – на първо място, за да се оплете старателно в гъста мъгла битието на персоната, което доказва, че и в момента секретните дейци са под грижливата опека на „службите”, каквото и да разбираме под това. На второ място – на Алексей Петров е трябвало да се създаде максимално широк вариативен периметър, ако бъде заподозрян в двойна игра, каквато се е опитвал да играе. На трето – да се контролира кариерата и психологическия натюрел на „направеното момче” в екстремални житейски ситуации.
Ако не направихте връзката дотук? Ще помогна. Детството и милият спомен оставят траен отпечатък. Не вярвате?! Прочетете пак стария татко Фройд. Ако е планиран за „верен страж на социалистическите ценности” няма начин да не се оплетат в съответната ситуация за легендиране. Ако в нещо са били професионалисти другарите от ДС, то в изграждането и моделирането на етно-географския профил на момчетата от прехода са безспорни майстори и умели манипулатори.
Село/бивша махала/ Бабинци е изключително красиво кътче в Централния Балкан, близо до Градежница, Глогово и Галата. Част от така наречения „тетевенски помаклък”, т.е. там живеят компактни маси от българо-мохамедани – трудолюбиви, бедни и непрекъснато тероризирани от комунистите. Ама много бедни. Целият им свят се ограничава до къртовски труд от тъмно до тъмно, домашните животни, редките празници, някой и друг местен първенец, допълзял до партиен ръководител на местно или окръжно ниво. Повод за специална гордост е и служителя на милицията, защото той става Власт, включително и пред „другите”, успелите, червените велможи. В затвореното общество на тези селца Милиционер звучи гордо, нзависимо и достолепно.
Родните предели на Гоце пък са радомирските селца Сирищник и Косача, за които столицата е недостижим блян и е заменена от Перник. И в помашния край, и в граовско провинциалният комплекс за недостатъчност е по-силен откъдето и другаде да избереш в България. Тамошните малки селца и градчета са населени от особени етнически малцинства, затворени като общности, в които ценностите са различни от тези на „другите”.
И идва специфичната роля на модератора ДС, която в края на 80-те години подбира от тези общности бъдещите улични герои и нови боевици. Погледнете по-голямата част от тях и географско-биографичният им „анализ”. Трактора е от Бабинци, Крушата от същия помашки пояс на село Кирчево, което до 1971 г. е Помашка Лешница, оттам е и Алчо; братята Маргини – от смолянските села, Младен Михалев – Маджо от Силистра, братята Илиеви от Кюстендил, а от близката Дупница са такива живописни фигури като Иво Карамански, Златистия и братята Галеви/кариерата им повтаря едно към едно тази на Трактора/, от пернишките села и градчета са един куп „герои” като Райко Кръвта и президентския спонсор Людмил Стойков. Те, включително Гоце са израснали сред хлъзгавата общност на граовските цигани – хитри, подли, професионални предатели. Между другото от този край са много правоверни комунисти, начело с „вожда и учителя” Георги Димитров, но той е от друга затворена общност – на местните протестанти. Е, да не забравяме и Богомил Бонев – комунист, генерал, филип-димитровист, демократ, хотелиер и жокей. От Радомир, без извинение.
В тези райони, особено в помаклъка и Граово, с чиста съвест ти резват главата дори за безобидна шега или леко нарушаване чувството за собственост. В друго такова селце един Манчо Панюков методично изкла цялото си семейство, защото в представите му децата и жената му принадлежат. Селцето е Скребатно, откъдето е и една друга персона на прехода – Александър Праматарски, а последните месеци се оказа, че е поселището с най-много агенти на ДС. В тези специфични общности комунистическите служби са работили методично и целенасочено, защото са прозряли /или са им казали/, че има подходящ материал за моделиране, а една от характерните им черти е особеното чувство на лоялност, приятелство, изпълнителност и благодарност, ако бъдат допуснати до Властта и Парите. За Алексей Петров е нещо съвсем естествено да присвои таксиметровата фирма на свой съдружник – просто това е принципа на късното ТКЗС – краде се от общото и краде този, който властва. Това е нещо естествено като поредния донос. Той никога, ама никога няма да се разкае за това – просто си е напълно естествено. В реда на нещата е и за Гоце Президента да крие агентурното си минало – и това е естественото му право да пълзи към върховете на Властта, тръгвайки от схлупените къщици на Сирищник и Косача.
Умело, методично и константно гадничко ДС и водещите им офицери са ги моделирали на основата на специфичните етно-географско-генетичните особености на затворените общества от детството им. Така преходът към тайното, скритото, ограничено от перспективата за властване става естествен и логичен. Осигурява се гордост, независимост, власт, лайф-стайл и липсващото богатство. Ако прочетем внимателно Иван Хаджийски ще открием далечния архетип на тези хора в заселването на черкезите по тези земи. Между другото, помашните села в Тетевенско-Троянския Балкан са се създали покрай обирите на търговските кервани от двата града, населени с предприемчиви и богати люде като първия български милионер Станьо Врабевски. По-новият архетип е този на полуграмотните партизани/селски, бедни и безкрупулни момчета/, слизащи в Големия град. Условно може да го наречем архетипа „Янко”/Тодор Живков/.
Тези момчета обичат и да спортуват. Тракторът е каратист с някакъв колан, а Гоце се изживява като баскетболист и футболист, защото спортът също е елемент от Пътя към властването и владението, фиксира завистливи погледи на очарованата публика. Спортните им прояви ще накарат Надежда Михайлова/настояща Нейнски/ да се отдаде на момчето от тетевенския балкан, а Весела Лечева да стане постоянна компания на Алаброса от Сирищник.
Мотивацията за спорт е същата и при амбицията за наукоподобност. Перманентният стремеж да надмогнат нравствените и интелектуалните си качества ги води неудържимо към „учението”. Агентът Гоце е кадър на Института по история към БАН, а Трактора е доцент и доктор на науките в Пловдивския университет и УНСС. От тези си „научни” позиции обичат да менторстват, наставляват и сочат „правилния път” – „намалете лихвите” или „коригирайте здравната реформа” и „към Русия”. Тук са удивително последователни в родителските съвети: „Учи, за да не работиш.”
След като Държавна сигурност им е осигурила достъп до науката, спорта и политиката вече правят всичко възможно да се харесат – раздават ордени, правят благотворителни Коледи, борят се срещу тероризма, пазят националната сигурност, режат ленти, даряват сирачета и футболни отбори, изпращат олимпийци. В същото време най-обичат ритника в гръб, просто го владеят най-добре, обучени в лепкавите коридори на ДС. Мразят из дъно изказванията по техен адрес от рода на „Прости, селски момчета, а докъде стигнаха” – тогава ритат в гръб озлобено от припомнянето на аналния им период. Презират родното място, родата и приятелите от детинство. Връщат се при тях само като победители или благотворители. Единствената им благодарност е към водещия офицер, който е разкрил скрижалите на тайните служби.
Що се отнася до ценности в щастливия им живот те/Гоце и Трактора/ имат фанатична регидна преданност към Идеята на затвореното, тайното общество, от което са част. Типичната фанатичност на комунистите, доносниците и масоните. Опцията е винаги бинарна: ДС или Сирищник; басейнът Спартак или долината на река Вит; мутренската компания или незабележимо живуркане около животните в двора; ОКЗНИ или БСП. Изборът е недвусмислен и предопределен, ако фанатично спазват правилата на затвореното общество. Биха предали всеки, но не и Обществото. Тайната е някъде дълбоко в аналния детски период на смазващата бедност /обора, нужника на двора, липсата на баня, изтърканата униформа в училище, пренебрежението на тарикатите, скъсаните обувки/. Зубрят, натискат се в Комсомола и спорта, докато са открити от всемогъщите тайни служби, които им предлагат душ за калта. Изкъпване с топла вода и веро. Надмогват битието като стават доносници, барети, офицери под прикритие, , дори научни сътрудници. И Гоце, и Трактора винаги ще знаят, че има някой над житейския им хоризонт – този, който ги е направил, моделирал, проводил по пътечката на успеха. Няма да забравя на другия ден след конгреса на БСП, който избра Първанов за червен шеф първа страница на в. „Труд” с нужника на двора. Някой напомняше на новото геносе – „Виж, откъде те взехме и докъде те докарахме. Не забравяй чий продукт си.” Тайната власт напомни и за турско-циганския генезис по генеалогична допирателна – „Седефчов”, а при Алексей Петров директно са фиксирали селскостта в прякора – Трактора. Впримчени в паяжината на службите вече нямат избор – смело се впускат в житейската клаустрофобия, мнителността, вождизма и жестокостта към по-слабите, които не са удостоени с честта на затвореното общество.
Неизбежно е да не си спомним, че почти всички мутанти на прехода се оказаха „служители на прикритие” в така наречените „съвременни тайни служби” или високопоставени масони. Поли Пантев, Карамански, Косьо Самоковеца, Доктора, Илия Павлов, Г. Илиев – без изключение с карти на сътрудници, а Илия Павлов дори го опяха в православен храм по масонски. Бил някакъв много високопоставен „брат”, като Димитър Калчев или Георги Гергов. Хора, направени от службите, защото ако не убиват или пишат доноси щяха да си останат в аналния период на детството.
Същата житейска хронограма ще открием и в други подобни типажи. Например „демократичния” генерал Атанас Атанасов – турското село Батин/симптоматично на арабски означава „таен, скрит”/, местен прокурор и полицай, докато идва „просветлението” – Генерал, НСС, депутат, шеф, обществен авторитет. Или одеозната фигура на агента Бор – Тошко Тошев. Същата схема и при него – смазваща и лепкава кал в родното търговищко село Дриново, после отказ от родния баща, за да дойде спасителната ръчичка на Държавна сигурност и се стигне до в. „Труд”, пури, картини и манекенки. Нали си спомняте снимката с агента Бор между Косьо Самоковеца и Цеци Красимирова?! Негова представа за принадлежност към преходния естаблишмънт, за отскачането от Дриново към благините на тайното общество. Ами еманацията на Пътя – Богомил Бонев. Просто зашеметително – Радомир, гимназия, семпли момчешки амбиции, алаброс-лимба „тип Гоце”, а после – БКП на 18 год., милиционерско училище, генерал, министър, Нона Йотова, кандидат-президент, Чорни, хотели, Гергов и шеф на Пловдивския панаир. Великият Гетсби от Радомир! Еманацията достигна в оня незабравим ден за българската демокрация, когато Боги и Нона се изтупаха яхнали породисти коне пред Народното събрание. На жълтите павета. Сигурен съм, че дори Иван Костов е бил горд с министъра си в този незабравим миг! Рустикалната мечта да стъпиш на жълтите павета на кон, пред Двореца, пред „Съединението прави силата”!
Може да помогна на Андрей Райчев и Ко, че в този ден прехода май приключи наистина. И де юре, и де факто.
(„Левски и Ботев – момчета с отклоняващо се поведение“ – изръси уродът Андрей Райчев в предаване по bTV)
Или това незабравимо туловище Мара Капон, произведена от Бабикян в Мисс-Парламент, изръшкала пътя от помаклъка на Чепеларе до Евро-парламента, с кумец от ВПС на БСП, приятелство с изралеския другар на Трактора ген. Дани Ятом, Праматарски и Яне Янев… В крайна сметка сменила за четири години пет партии.
Драги читатели, всъщност ще има ли отърване от матрицата на Гоце и Трактора? На мутантите и „национално-отговорния бизнес”? На ДС и Ложата? На Боги и Наско? На Бор и Архонта? На Мара Мисса и Патрашкова? Струва ми се, че няма да успеем, просто те ни мразят, неистово ни мразят. Ние не сме от тяхното общество, от тяхната ложа или приятелски кръг. Такива като Явор Дачков и двойничката на Йосиф Кобзон Криси Патрашкова съжалиха публично за „проскането” по корем на Трактора – немислимо е „самонаправилите” се от ДС Гоцевци да бъдат унижавани. Не може да се прости това – от леглото на Михайлова/Нейнски до ареста или от Сирищник и Седефчов до коридорите на гадния донос или Президентството, което си е все едно… Ако трябва ще ни бастисат окончателно, за да си останат Те, извървяли пътя от селската миризлива и лепкава кал до обслужващото кимване на строгия офицер, който се грижи за „националната сигурност”.
Абе, що ли ги пиша тези работи? Нали утре пак Боги Бонев ще дойде на кон, а слугинята на Симеон, кадет Рилски Меглена Кунева-Пръмова ще смени Гоце Президента. Алексей ще е репресиран, онеправдан и измъчен. Какво ли сме променили в крайна сметка ?!!! Ако сте стигнали до края на скромното ми писание – не обръщайте внимание – Преходът е приключил, забравете!
http://toross.blog.bg/politika/2010/02/22/traktora-i-goce-pyrvanov-mitologizaciiata-na-mutrata-i-milic.498182
.
Едвин Сугарев
Че става дума за сделка, е очевидно. Когато през януари за пръв път се спомена за тази поредна безсмислена институция, засилила се да пребори корупцията българска, вътрешният министър Цветан Цветанов определи нейната цел по следния начин: “Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим подобни корупционни практики и схеми.”
Три седмици по-късно се оказа, че с порочните практики, реализирани от “старото управление”, ще се бори в качеството си на зам. шеф Петко Сертов, назначен от същото това “старо” управление за председател на ДАНС. Иначе казано, за параван на Алексей Петров, под чието реално ръководство най-мощната тайна служба в България се превръна в нещо средно между политическа полиция и орган, който координира и ръководи не само “корупционните практики и схеми”, но и самата организирана престъпност: например договаря преразпределението на територии и следи контрабандните канали да бъдат в “правилните” ръце.
Нещо повече – вторият зам. шеф на измислицата БОРКОР се оказа не друг, а Елеонора Николова, която според премиера се ползвала с “безспорен авторитет” в полето на център-дясното. Би трябвало да бъде коригиран – тъкмо в средите на десницата Елеонора Николова отдавна не е никакъв авторитет, а е нещо като пеперудка, която прелита от партия в партия, за да кацне най-сетне като кандидат-депутат в РЗС: партията, която и според Бойко Борисов е креатура на ДАНС и публично лице на българския Октопод.
Абсурдната логика на тези назначения е, че (според премиера) Сертов бил се ползвал с доверието на левицата, а Николова – на десницата. Така, според него, щяло да се получи консенсус сред политическите сили за подкрепа на новата структура.
Сигурно той мисли българите за пълни идиоти, след като се позовава на подобни презумпции. И разчита, че никой няма да забележи друбната подробност от пейзажа – че общото между Петко Сертов и Елеонора Николова не е дясно-левия баланс, който сам по себе си в структура от типа на БОРКОР би гарантирал само блокаж и сканали. Общото е в тяхната обвързаност с Алексей Петров, която при първия е пряка и е свързана именно с грандиозен провал в сферата на сигурността, а във втората е косвена – и минава през съгласието да се кандидатираш от името на неговите хомункулуси.
Всичко това, за съжаление, не звучи като глупост или странна приумица – каквито вече сме свикнали да виждаме в лицето на Бойко Борисов. Звучи именно като сделка – и като измама. Оставя горчивия привкус на долнопробно политическо менте. Няма как например да се забрави, че не друг, а именно Бойко Борисов освободи Петко Сертов от ДАНС, а след това отмени консулското му назначение в Солун – и искаше да бъде обвинен заедно със Станишев заради изтичане на класифицираната информация, данни за което впрочем му подаде “лоялният гражданин” Алексей Петров. Или че той заявяваше, че под неговото управление ДАНС е деградирала и се е превърнала в политическа полиция.
Няма и как да не се запитаме, след като българският премиер се кани да гради доверие чрез един бивш сътрудник на държавна сигурност, на какво основание се раздели примерно с Божидар Димитров – и не смята ли, че на този фон просто бламира своя външен министър, който се опитва да разтовари дипломатическото съсловие от подавляващото ченгесарско присъствие?
Или – щом ще се търси “баланс” чрез пропаднали кандидатури на РЗС, то какво му пречи да приеме по-радикалната рецепта, предложена му от Яне Янев: правителството да подаде оставка, а президентът да назначи служебен кабинет начело с Бойко Борисов, в който вътрешното ведомство да бъде поето от Алексей Петров?
И още – как при такъв управленски състав на БОРКОР ще се постигне заветната цел към “звеното” да има доверие в гражданското общество, второ – в политическите партии и трето – в евроатлантическите партньори – след като Бойко Борисов много добре знае, че същите тези евроатлантически партньори нямаха никакво доверие към ДАНС в периода, в която аганцията бе управлявана от Петко Сертов – до степен, че изобщо отказваха да се сътрудничат с нея?
Тъй че сделката БОРКОР е налице – а с нея и уникалната ситуация, при която цяло едно българско правителство развя бяло знаме пред компроматния напор на един мафиот, плюс шепа подставени политически фигури и журналистически шмекери. Нека припомня: малко преди тези смехотворни назначения Бойко Борисов обяви, че от войната между него и Алексей Петров губят и двамата, а печели някой трети.
Нека припомня и още нещо: паралелно с това негово решение бе приета оставката на Цветелин Йовчев – чийто грях е единствено в това, че държеше агенцията да се занимава с контраразунавателни функции, а не с това кой бил гръмнал вратата на в. “Галерия”. И който между впрочем имаше един много специален бекграунд – като контраразузнавач по руска линия: сиреч това беше фигурата, който (за пръв път от началото на прехода) бе оторизирана да се занимава с руските шпиони в България.
И никак не е случайна санкцията над него именно в момента, в който се упражнява най-силния възможен натиск за подписване на протокол 12 от договора за АЕЦ “Белене”: протоколът, който ще направи този проект необратим – заедно с пълната ни енергийна зависимост от Русия.
Не е случайно и още нещо – че в кръга ако не на санкционираните, то поне на бламираните попадна и вътрешният министър Цветан Цветанов, който след обстоен разговор между премиера, главния прокурор (бивш съветник на псевдопрезидента Първанов), председателя на ВКС Лазар Груев (също известен като президентска креатура) и правосъдния министър бе лишен от разпоредителни функции по отношение на прилагането на злополучните СРС-та, а в същото време назначението му за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ постави много сериозно под въпрос изпълнението на правомощията му като вътрешен министър. Тези стъпки най-вероятно са насочени именно към изпълнение на заветната мечта на всички – от Алексей Петров до Иван Костов – Цветанов да бъде отстранен като вътрешен министър; най-вероятно премиерът ще го остави като вицепреимер, наблюдаващ силовите министерства, но ще го лиши от реална изпълнителна власт. Което си е чиста протегната ръка към БСП, към Първанов и към техния Трактор.
Че БОРКОР е сделка – това, както казах, е ясно. Остава ни да научим какви са параметрите на сделката. Примерно дали тя е вече подписана – или става дума само за бяло знаме, отчаяно развято от “Дондуков” 1. Дали става дума за пълна капитулация или за нещо от рода на: дай ще я караме заедно, ще управляваме поредно, ще делкаме активите и ще правим театър за баламурниците.
Впрочем въпросните параметри ще проличат. И мога още отсега да предвидя какви ще бъдат белезите на една успешно сключена сделка. Например – че няма да бъде внесен никакъв обвинителен акт срещу тъй наречения Октопод – или ако бъде внесен такъв, това ще бъда проформа, за да бъде той напълно оправдан. И още: ще бъде подписан протокол 12 към договора за АЕЦ “Белене” – и държавата ще запъргавее по отношение на “Южен поток”. Защото именно това е крайната и основна цел на всички флашки, патрашки и алексейчовци.
И накрая един последен въпрос: как реагират хората на тази сделка, която се сключва пред очите им? Сигурно Кънчо Стойчев и компания ще сварят да организират социологическо проучване, което да представи “верните” положителни резултати. Аз лично – с тъга и омерзение. Защото е истина, че това правителство имаше шанс да се пребори с паралелната власт, която управлява България от двадесет години насам. Някои фигури от него – сред които и тъй целенасочено мразеният Цветан Цветанов – имаха и амбицията, и волята да го направят. Само че бяха предадени.
А обикновените хора? Те, както би казал Хашек, мислят си нецензурни неща. Питат се какво е общото между Бойко Борисов и Алексей Петров. И си отговарят (без извинения към нежните уши – тъй като точно така си го мислят обикновените – сиреч нормалните хора): ами те са двете бузи на един и същи гъз.
http://www.svobodata.com/page.php?pid=5043&rid=154
