.

Eдвин Сугарев

Пресна новина в “Дневник”: управляващата десноцентристка коалиция в Естония била спечелила проведените в неделя парламентарни избори. Според агенция „Франс прес“ тя щяла да има 56 от общо 101 места в парламента. Сиреч – абсолютно мнозинство.

Под новината се мъдрят два постинга. Първият от тях – на някой си Иван К., поздравява естонците и фиксира изоставащата позиция на България с думите: “Браво. Скоро ще гледаме на Естония като на Чехия.” Вторият – charlyb – очевидно не се интересува особено много от Естония. Интересува се обаче как и към какво ще гледа изпадналата му родина: “Скоро ще гледаме на Африка като на Северна Америка.”

Многозначителни мнения – симтоматични за българския клюмнал гребен. В хода на процесите, които промениха завинаги окупираните от съветската армия и прикачени към Източния блок страни, бяхме редом с Естония, хронологически даже преди нея. Бяхме редом и с Чехия, която сега се сочи като ориентир за естонците. Вече не сме редом с тях. Вече сме на крачка от това да гледаме на Африка като на Северна Америка.

Ще възразите, че това е хипербола. Може и да е така. Да гледа на Африка като на въжделена териотиря е привилегия, достъпна май само за една страна в света – Бангладеш. Например хуманитарната криза, която се вихри в момента на границата между Либия и Тунис, се дължи на десетките хиляди бангладешки гастарбайтери, които днес бягат от джамахирията, където работеха най-черната работа.

И все пак – бягат. Има българи, които предпочитат да останат, например защото не могат да натоварят автомобила си на осигуреното им возило. Има българи, за които Кадафи е читав държавник, а бунтуващите се срещу него – бандити. Точно както има българи, бленуващи по Тодор Живков, които смятат, че демокрацията е най-лошото нещо, което се е случило в страната им. Или както имаше хиляди лекари и медицински сестри, които останаха да гурбетчийстват в Либия, докато режимът на същия този Кадафи се гавреше с техните колеги – и разиграваше родината им като маймуна.

Има ли това нещо общо с черногледството да се смяташ за безнадеждно изостанал сред побратимите си от бившия Източен блок – и да пророкуваш, че както сме тръгнали, скоро Африка ще ни се вижда като Америка? Бих казал, че има. И веднага ще го докажа: в България – за разлика от Естония, не се случи втора изборна победа на дясна коалиция. И най-вероятно няма да се случи и за в бъдеще.

Това е най-малкото странно. Защото пък ако нещо изобщо се е случвало в течение на тези двайсет години, за да се промени тази страна, то това се дължи единствено на усилията на десните превителства, управлявали общо към мандат и половина, или цифром и словом шест години. (Не причиславам тук нито “правителството на Мултгигруп” на Любен Беров, нито пък тъй наречения цар, доведен от бивши кадри на ДС и настоящи олигарси, за да спасява положението в интерес на червените, нито пък псевдодесния Бойко Борисов, който с пословична поврътливост играе по свирката на Кремъл.) И обратното: всички леви правителства са завършвали мандата си с катострофален резултат. А две от тях – това на Луканов и това на Жан Виденов – с катострофален в най-високия смисъл на думата – иначе казано: с национална катастрофа.

Тези катастрофи би трябвало да се помнят. Българинът (дори той!) едва ли има толкова къса памет, та да е забравил гладната Луканова зима и фалита на България, когато три години и нещо по-късно гласува за чревените и доведе на власт Жан Виденов. И едва ли беше забравил същият този Жан Виденов с банковото ограбване на страната ни, кредитните милионери, 520-те процента инфлация и заплатите по десетина долара, когато четири години по-късно гласува за Симеон, а осем години след това – отново за комунягите. На какво се дължи тази упорита амнезия?

Според мен на един основен народопсихологически фактор: българинът вярва на другите, а не на себе си, нито пък в себе си. Паметта и личния опит не значат нищо, щом някой почне сладко-сладко да го лъже, че ще донесе “сполука” или че ще “оправи” България за 800 дни. Тоест българинът вярва тогава, когато от него не се изисква той да осъществи промяната. Когато бива оставян на мира – като зрител или като участник в голямата масовка – докато други, по-умни и високопоставени, водят страната и се грижат за личните съдби на нейните граждани.

Казвам “граждани”, ала думата не е точна – “поданици” е точната дума. Няма друга дума, която да приляга на онези, които копнеят да бъдат подкарвани към кошарата като стадо овце под гегата на овчаря. И както за овцете е нужна буца сол, така за българския поданик е нужно светло бъдеще. Той не обича да му казвате, че трябва да си затяга колана, че трябва да бъде инициативен и предприемчив, че държавата разчита именно на тази му инициативност. Той обича да чува, че живее в “социална държава”, че някой се грижи за него, определя заплатата му, гарантира му справедливост, наказва лошите и казва кое е добро и кое – зло. Нещо повече – той обича да чува и това, че самата България е овчица, за която някой се грижи с гега в ръка, че и тя си има пастир в лицето на едни братушки, с които ни свързва дружба “от векове за векове”.

Тази народопсихология няма нищо общо с лявото мислене – както може би на пръв поглед изглежда. Става дума за инерция, а не за идеология. За страх от свободата, защото тя е и отговорност, защото живеейки в свобода, трябва да правиш личен избор всеки миг. Само пазенето на статуквото – и то онова отпреди двайсет години, зле маскирано като демокрация, ти гарантира възможността да живееш без личен избор. Да вземаш това, което ти “дават”, да вървиш натам, накъдето са “казали отгоре”, да следваш ценностите, които ти натрапват политици и медийни подлизурковци. И само тази инерция ти дава успокоителния поглед назад – кара те да мислиш, че една основна част от живота ти, протекла по време на социализма, не е била напразна, че ти не си живял в идиотщина, лъжа и равенство в мизерията – а си имал битие, изпълнено с някакъв (макар и илюзорен) смисъл.

Това е основната причина, поради която виждаме Естония като Чехия (и правилно виждаме – Естония е като Чехия, а ние не сме като тях!) – и поради която ни заплашва перспективата да видим и Африка като Америка, от гледна точка на нашето мизерно дередже. Затова и няма да ни се случи дясна коалиция да управлява два мандата, та да тури нещата поне донякъде в ред.

Естествено – за последното си има и други причини – и те са свързани с проблематичната типология на българската десница. До неотдавна същата сочеше с гордост типично българския прецедент – че единствено в България започналите промените партии са оцелели до ден днешен. Вярно е – в България има СДС, докато в Полша отдавна няма Солидарност и в Чехия няма Граждански форум. Само че май точно в това е бедата: че десницата оцелява, че вече цяло десетилетие се занимава със собственото си оцеляване. Тя бе създадена не да оцелява, а да промени България – и тази и мисия остана неизпълнена. Досегашното й политическо битие изхаби нейните лидер – да не говорим за многото грешки и грехове, които бяха допуснати.

За да не се стигне до това българите отново да гласуват за червените, забравяйки безобразието, наречено “тройна коалиция”, трябва да се появи нова десница – с нови хора и нови мащаби на своите политически проекти. Която да не мисли за оцеляване – а за ново Възраждане – и която наистина да възроди родината, похабена от половин век комунизъм и две десетилетия преход към днешното безвремие.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=5118&rid=154

.

Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

– Господин Тодоров, в момента вие подготвяте дисертацията си за елитите на прехода. От коя година проследявате процесите?
– Моето изследване започва с началото на перестройката през 1985 година, по време на която всъщност се случва официализирането на елитите, които да проведат контролирания преход в страните от Източния блок. Интересно е да се каже, че ”перестройката” като понятие е използвана за пръв път от главния идеолог на сталинисткия режим Андрей Жданов през 1947 г. Той първи поставя въпроса за контролирана либерализация на режима, разбира се в много завоалирани форми. В период от три месеца след смъртта на Сталин през март 1953 до арестуването му в края на юни Лаврентий Берия говори за перестройка, за нуждата от трансформация. Той стига и много по-далече. Малко известно е, че той подготвя строен план за либерализация на съветския блок, който включва, забележете, и обединение на Германия, след което тя да се превърне в антизападна, проруска и антиамериканска част от съветската зона на влияние. С една дума предлага „финландизация” на Германия.

– Тоест Горбачов не е автор на идеята за перестройката?
– Да. Юрий Андропов е истинският демиург на процеса на преход и перестройка в Съветите. Горбачов е подбран като подходящия човек и му е подготвен и необходимият екип.

– Луканов ли е главният герой на перестройката в България?
– Абсолютно. Той неслучайно е избран за главен представител на Москва в България. Затова трябва да бъдем много подозрителни към онези, които са свързани с него – и вляво, и вдясно, и на социолозите, чиито досиета скоро ще излязат. Някои вече започнаха да си признават, като Кольо Колев, който наскоро каза в предаването „Челюсти” по Дарик, че освен „дърт комуняга бил и сътрудник на ДС”. Луканов знаем от какъв род произхожда. Карло Луканов е бил съдия по време на чистките през 30-те години в Краснопресненския район в Москва. Като агент на ГРУ след преврата на 9 септември 1944 стига до ключови постове в йерархията на комунистическата държава. Логично е самият Луканов, който почти няма български произход, да оглави българската перестройка. И макар да не съм привърженик на конспиративните теории, един от високопоставените масони в България – Димитър Недков, неотдавна каза, че Луканов е приет за масон в илюминатска ложа още през 60-те години на миналия век. докато е на задгранична работа в Женева. Този човек си подбира хора, които формират главните политически сили в началото – и в БСП, и в СДС, така че всичко е в ръцете на този политически д-р Франкенщайн.

– Някои от тези хора се развиха, други отпаднаха. Как стана това?
– Този въпрос е част от въпроса за дериватите на старите елити и генезиса на новите, които се превърнаха в новата номенклатура.

– Има ли случайни хора?
– Не. В никакъв случай. До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО.

– С днешна дата има ли един политик, който не е свързан с тези структури?
– Не се сещам и може би това е най-голямото проклятие на българския преход. Затова и преходът се превърна не само в икономически бич Божи, но и в морален такъв. Очакванията на мнозинството българи през 1997 г. да се разкрие истината и да има възмездие за престъпленията на тоталитарния режим бяха пресрещнати от ОДС и цинично хвърлени в коша.

– Сега предстоят избори. Кои ще бъдат играчите?
– В рамките на БСП има сериозен сблъсък дали да бъде издигнат техен кандидат за президент, или да бъде измислен формат, при който да бъде подкрепена Меглена Кунева.

– Тя затова ли така категорично отрече, че ще бъде вице на Алексей Петров?
– Няма вариант, при който Кунева да бъде вице на Алексей Петров или на Симеон Сакскобургготски. Алексей Петров не би взел повече от 1-2%. Ако погледнете последното изследване на Галъп, ще видите, че нейният рейтинг е 36%. Само преди две години тя вкара двама депутати на НДСВ в Европарламента. С няколко думи тя има сериозен потенциал.

– Да, но тя нали беше дясна?
– В България традиционалистите – в политологията също – обикновено се разполагат върху познатото, известното. И затова грешат в хипотезите си повече, отколкото е позволено. Впечатяват се от дифузното налагане на ширпотребно-популярното, което пък носи неизбежно върху себе си лекето на повърностното и неприемливо простодушие. Аз мисля да заложа на нетрадиционното в хипотезата си и мисля, че е най-голяма вероятността след изборите да имаме президент-жена. Вероятно Кунева. Приложиш ли необичайното, ставаш неизчерпаем като природата, съветва Сун Дзъ. Електоралната елестичност на Кунева е за завиждане – ще си събере свои гласове от различни, специфични слоеве. Например сред феминистките. Коя от тях би се отказала да участва във възможността да случат избора на жена за президент? От католици – Кунева е католичка по вероизповедание, а те се славят като дисциплинирани и последователни хора. От част от десните – нейните баща и дядо са били репресирани по време на комунистическия режим, а тя е работила от 1990 до 2001г. в правния отдел на МС, когато главен секретар там беше Андрей Делчев, с когото имат и обща юридическа фирма. Евгений Дайнов дори в едно интервю лекомислено я причисли към автентичните десни, които били загубени от СДС.

– А сега тя не минава ли на страната на съпруга си, който произхожда също от висшия комунистически елит (съпругът й Андрей Пръмов е син на Иван Пръмов, стигнал до секретар на ЦК на БКП- б.а.)?
– За лявата подкрепа освен командата към левите партайгеносета ще работи и припознаването в нея на свързващо звено между тъй близкия до сърцето им тоталитарен режим и днешния ден. Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел ”Международни връзки” на БКП Константин Теллалов, който заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от ”възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку.

– Тя не са хвали с това, че е активен правозащитник?
– Да , но да не забравяме, че тя беше кандидатурата на Жозе Барозу за втори мандат като еврокомисар, и сега ще излезе солено на Борисов това, че му отказа. В българската политика предстои обръщане на страницата и е много вероятно следващият президент да е ”десен”. Танцуващият със сложните словосъчетания тълкувател на Догановите мисли, Лютви Местан вече се изказа, че май било време за десен завой. Сигурно им е трепнало под лъжичката на нашенските ”кръчмарски котараци” вдясно, но мисля че прибързват с радостта си. Защото ”дясното” има много метазначения, както би казал флагманът на вербалната акробатика Местан. На тях им трябва ”десен”, но да е от предпочитаната от тях порода. Защо пък не някой ”първомайстор” на либералния вектор, както би се изразил решаващия всички избори в отечеството Боянски отшелник, който засега успява да се съхрани пред заканите на Мачо мен? Бъдещият президент ще бъде сложен резултат от сблъсъка и приласкаването между ужасена закана на злокачествената Харизма – ГЕРБ, крайното безсилие, с претенция за продължаване на ”фабриката за луксозни съдби” в лицето на Сините, агресивният бог на отмъщението, но не Яхве – ДПС и неговият пророк, който като по чудо овладя сложната хидрогеология, след като се справяше години наред с усвояването на финансовите порции в държавата, фениксовата партия БСП, с претенция отново да множи дните си в управлението и покъртителният в своята ”озлочестенасъдба” либерален експеримент НДСВ.

– Толкова ли е лесно да си изтрие човек цели периоди от биографията?
– Като заместник-министъра на външните работи Константин Димитров от „опозиционната” ДСБ например. Малко хора знаят, че след като е завършил английска филология през 1984, в периода от 1984 до 1989 г. той е бил преводач в ЦК на ДКМС. В сайта на ДСБ, където е публикувал официалната си биография този период липсва. Това е скандално. Също като липсата на периода 1958-59 г. в биографията на Йордан Соколов, когато е бил инструктор в ЦК на ДКМС. Същият Соколов сключва брак с наследничката на терористичния род Таджер – Ева през 1972 г. в Париж и знаете ли кой е бил техен кум? Тогавашният ни консул в Париж Емил Александров, който през 1973 се връща в България, става дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване”. Може би оттогава датира засиленият интерес на сем. Соколови към произведения на изкуството. Ами Асен Агов, той пък има “загубени” десетилетия в биографията. Това са „фантоми” в българската политика, които нанесоха страхотни поражения на българската политика.

– Докъде ще ни доведат всички тези флашки?
– Мисля, че стана прекалено. Както като слагаш сол в една чаша и прекалиш, тя се насища. Но нещо много интересно каза Христо Бисеров преди седмица в предаването Неделя 150 на БНР. Бисеров беше някога шеф на комисията по сигурността в периода 1997-2000 г. Той каза, че е много опасно това, че СРС-та могат да се прилагат и от Националната разузнавателна служба – външното ни разузнаване, което формално няма право да работи на националната ни територия. НРС дава твърде много сила на човек, чиито правомощия са твърде малки в момента. Почти нямам съмнение, че НРС получава всякаква информация и за политическия, и за икономическия живот в страната, тъй като са свързани с проследяване и получаване на информация за наркотрафик, пране на пари и изнасяне на финансови потоци навън.

– Как да си обясним назначаването на Петко Сертов, който беше очернен след Тройната коалиция, и Елеонора Николова, която последно бе от РЗС?
– За добро или зло България за дълъг период от време ще бъде полигон на политтехнолозите – изборите се печелят и ще се печелят, а властта ще се удържа със средства, които не всеки може да си позволи в морален и финансов аспект. Гответе се за ”голямото пазаруване”. Социолозите вече го уловиха – готовността сред избирателите да продават гласа си е нараснал близо три пъти само за няколко месеца. Българските политици са политически поливалентни и разположени отвъд дясното и лявото. Те умеят да организират подходящ ”формат”, който в прикрито съдружие с политическите им уж противници да осигури продължаване на ”великата криминална революция”. Като истинско практическо опровергаване на максимата, че със стари к..рви не може да се направи нов бардак. Може, и в България това се нарича традиционна политическа практика. Практикува се без свян, някак оправдано и масово, без всякакви задръжки. Политическото ”изпускане” по този повод вече придобива мащабите на национално бедствие и няма сила, която да го спре. Всички го правят, защо не и аз, си казва иначе жонглиращият от сутрин до вечер с антикорупционната логорея средностатистически български политик. Навремето попитали руския историк Николай Карамзин може ли с две думи да опише какво се случва в Русия през последните четири столетия. Той кратко и троснато отговорил ”Краде се”. Мисля, че в България по неприемлив, но по неотменен като прокоба начин сме особено последователни в тази опитност. В България се краде съсредоточено, безстрастно и хладно, в индустриални количества или казано иначе – всеки краде, колкото си иска и колкото е успял да си очертае – най-добре и ефикасно е, ако го е направил с политически средства. Ето така ще изглежда перифразата на известната максима на Клаузевиц за българските условия – българската политика е продължение на организираната престъпността с други средства. Точка! Очаквам скоро да превземат и неорганизираната такава. Нека си припомним за един феномен преди предишните президентски избори през 2006. Бившата членка на БКП и тогава седесарска депутатка Елеонора Николова се престара – както винаги. „Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Стоянов“ каза русенското откритие на Иван Татарчев и не остави никакво съмнение за кого ще гласува на втория тур. „Десният“ делегат на 14-я конгрес на БКП Любен Дилов-син довърши всичко и всички – „Ние от „Гергьовден“ не сме чакали Пьотеринг да ни каже какво да правим, изборът е напълно ясен“ написа Дилов като подкачи по този начин гламавия „евродесен“ Ханс Герт Пьотеринг, който дойде в БГ, за да каже „В неделя вашият човек е Първанов“. И обеща на Първанов 100 хиляди гласа. И всичко това т.н. ”десни” обещаха през 2006 при социология, която твърдо и недвусмислено даваше 70% на Първанов. Казват, че виенският възпитаник, играещият си с оставки пудел  и политически отблясък на Антоан Николов, бивш седесар Петър Стоянович, също вече е спазарен за правото дело на АБВ – от кукловодите си естествено. Как да не възкликнеш , че СДС е пристан на неуморни в политическото си злодейство любители на властовия абонамент?! Сините съществуват сякаш само, за да ни доказват колко вярна е мисълта на Жозеф дьо Местр, че ”фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от голями престъпници, но употребявани от почтени хора, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Да бъдат така добри да ни освободят от тези си занимания – не стават, а досадната тирания на посредствеността им вече трудно се понася. И понеже са в междинна фаза на рехаво вътрешно умиротворяване си въобразиха, че е техен ред. Грешка!

Светломира Димитрова, http://www.blitz.bg

.

Таен отряд за екзекуции е имало в ДАНС – това твърдеше ген. Атанас Атанасов в свое изявление пред журналисти в Плевен още в края на миналата година. „Служители на ДАНС са извършвали не дотам редни неща, дори престъпления” – разкри скандалният политик от ДСБ. На репортерски въпрос: „Какви са точно тези престъпления?”, Атанасов отвърна: „Най-тежките. Разполагам с данни, че е имало специален отряд, който е чистел „вредния дивеч”. Отрядът за екзекуции бил подчинен лично на тогавашния премиер Станишев. Спецзвеното включвало десетина барети, които извършвали дори мокри поръчки. Това означава, че не само криминалният контингент се самоизтребва – в разчистването на неудобни фигури участва дори и властта, макар и с нелегални средства. Това не само че се оказва истина но по наша информация скоро време по темата ще избухне голям скандал.. Слухове от ъндърграунда носят тревожната вест, че окошареният агент Алексей Петров е решил окончателно да проговори по темата и да разкрие повече от скандални факти. Чува се, че той не само ще потвърди думите на Атанасов но ще признае, че е организирал подобно нещо. Той лично бил сформирал отряд за мокри поръчки в ДАНС, който дори е изпълнявал поръчки на държавата за ликвидирането на знакови фигури от подземният свят. Не,това не е част ото криминален роман, а тревожни факти, уверяват ни вяло информаторите. Отчаян, че дните му изтичат и със структурата му е свършено Tрактора възнамерявал да проговори и по този начин да повлече със себе си хора от миналото управление. Не стига това но на бял свят щял да излезе и списък с имена на убити. По неофициална информация сред тях ще са тези на Фатик, Емил Кюлев, Георги Илиев, прокурора Колев и мн. др. и мн. др. Стресиращо се разнася и мълвата, че прословутата война в СИК била предизвикана от службите за да разбият групировката… Голямата грижа за Алексей Петров-Трактора след напускането на ДАНС била не идеята за „лихвите и доматите”, а собствената му сигурност. Точно за това той мълчи и до днес. Да ама вече няма какво да губи…. Другото било пушилка. Медийните му изпълнения и генериране на активи в този сектор били опит за създаване на достатъчен ресурс, който да го превърне в ценен партньор за Бойко Борисов. Но за пред „публиката” се разигравал фарс за стратегията му като „опонент”, разкриват анализатори, близки до ДАНС. Изключително достоверни и независими един от друг няколко източника от специалните служби твърдят, че Алексей Петров-Трактора чакал куршум от ДАНС. И от чужда разузнавателна служба. Определени структури в ДАНС действаха като улични банди, заяви преди време и бившият зам.-председател на агенцията Иван Драшков, който e сочен за автор на скандалния доклад, който се появи в интернет. „ДАНС се управляваше на автопилот”, смята Драшков. „Петко Сертов абдикира от управлението и се създаде уникален хаос – всеки започна да заповядва на всеки”, заяви той. „При Сертов се носеха заповеди, които се подписваха, без да са били съгласувани със съответните служби и те си противоречаха, заяви още Драшков и добави, че са били привиквали хора не по установения ред. Имало е и заплахи за физическа разправа, дори един служител на ДАНС е бил бит заради обвинения в изготвянето на справката.На въпрос каква е била ролята на елитния отряд от 12 души, воден от Велин Хаджолов Драшков каза: „Първо, не злоупотребявайте с думата елитен. В този отряд няма нищо елитно и аз не съм запознат с неговата дейност, но от приказките на външни хора, които чувам, а за тази година чух такива неща, че косите ми настръхнаха и аз останах с впечатление, че някои структури в ДАНС са работили като организирана престъпна група, защото има редица известни, отговорни бизнесмени, които са рекетирани за милиони левове, но за съжаление хората се притесняват и не смеят да се оплачат официално, защото не знаят дали някой ще им обърне внимание и какво ще последва от това. Така, че този елитен отряд трябва да бъде разследван какво е вършил. Ако си е вършил перфектно работата, чудесно, но аз считам, че от приказките, които чувам навънка, тази работа, не е била най-перфектна, нито най-почтена.”Иван Драшков смята, че трябва да се направи пълна проверка в спецагенцията и да се започне на чисто. Какъв е смисълът да я закриваме, попита риторично той. Ще променим формата, но не и съдържанието, добави бившият зам.-шеф. Според него на ДАНС трябва да й се помогне да се промени. Там има прекрасни професионалисти, смята той.Високият политически рейтинг на министър-председателя е причината аз да стоя в ареста, а не – високият обществен интерес, което всъщност е едно голямо престъпление. Това каза пред журналисти Алексей Петров. Трактора каза, че е поискал да огласи посттоталитарния модел на управление на службите, но Иван Костов не му е разрешил, като председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС. „Ако моделът бъде разсекретен и стане обществено достояние, всички ще си направят извода кой е засегнат от него”, твърди Петров. Протоколът от изслушването на Алексей Петров в комисията за контрол на ДАНС е предаден на прокуратурата, съобщи новият й председател Волен Сидеров. Протоколът е изискан от Върховната касационна прокуратура. По мнението на Сидеров обаче  Алексей Петров не е казал нещо, което да заслужава внимание, а било по-скоро „свободни съчинения”. Все пак, ако имало смущаващи неща, прокуратурата трябва да се произнесе. От момента, в който беше арестуван, Алексей Петров настоява разговорът му с депутатите от комисията от ноември 2009 г., да бъде разсекретен.  Бившия съветник в ДАНС твърди, че тогава е изнесъл данни за посттоталитарен модел на управление на службите, чрез който са дискредитирани и дори отстранявани неудобните на властта. Алексей Петров се обърна към Волен Сидеров в качеството му на председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание. Ето пълния текст на писмото:„Уважаеми г-н Сидеров, повод да се обърна към Вас ми дава информацията от медиите за предстоящото Ви председателстване на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, потвърдена от г-н Иван Костов и от Вас лично.Използвам случая да Ви благодаря за проявената от Вас отзивчивост към молбата ми за предоставяне на копие на частта от Протокола, съдържаща думите ми от заседанието при изслушването ми в Комисията. Г-н Сидеров, моля Ви в качеството Ви на председател да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използването от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост – включително тяхното ликвидиране. Реших да разкрия пред Комисията този феномен на прехода с ясното разбиране за риска да бъде използван с цялата му сила срещу мен, но приех това за мой дълг. Ваш дълг е г-н Председател да защитите онеправданите от репресията на всяко управление, като разкриете пред българското общество засекретения в поверената Ви Комисия модел за саморазправа с опонента“. Към днешна дата Сидеров е категоричен, че не може да се говори за посттоталитарен модел на работа на службите. В комисията са обсъдили вариантите за разсекретяване на протокола от изслушването, след като Алексей Петров писа лично на Сидеров. Като председател на комисията Сидеров бил съгласен тази информация да стане публична, но не всички депутати в нея споделяли това мнение. Протоколът е секретен, защото заседанията на комисията са закрити. Сидеров обаче не е убеден, че в него се съдържа класифицирана информация.Пред магистратите бившата барета от ДАНС изтъкна, че работата му в службите е била свързана с противодействие на силовите групировки в страната в началото на демокрацията. „Във времето на СИК и ВИС аз бях от другата страна на барикадата и по никакъв начин не мога да бъда свързван с тях”, допълни той и обяви, че не се познава с главния прокурор Никола Филчев.Според адвокатите прокуратурата не събира активно доказателства, освен това по някои от твърденията, като например това за рекет, няма доказателства.Повече от два месеца след задържането на Алексей Петров все още няма конкретика на обвиненията срещу него, смята адвокат Васил Василев.Защитата му още веднъж обяви, че върху съда се оказва натиск. „Общественият интерес не може да бъде прикритие за страха на съдебната система от изпълнителната власт”, заяви адвокат Василев.По-голямата част от задържаните по време на операцията бяха пуснати на свобода, като съдът остави в ареста единствено Алексей Петров и Марчело Джотолов.Те са обвинени в участие в организирана престъпна група, занимаваща се повече от 12 години с изнудване, рекет, пране на пари, склоняване към проституция и други престъпни дейности.Срещу Петров има и повдигнато обвинение за разгласяване на държавна тайна. Бившата барета вече няколко пъти обжалва задържането си с мотив, че то представлява политическа репресия.

http://dnesiutre.com/

.

Едвин Сугарев

Че става дума за сделка, е очевидно. Когато през януари за пръв път се спомена за тази поредна безсмислена институция, засилила се да пребори корупцията българска, вътрешният министър Цветан Цветанов определи нейната цел по следния начин: “Най-основното е извеждането на около 100-150 човека, които да бъдат от всички ведомства, като администрация, да можем да работим за всички порочни практики, които са реализирани в старото управление на българското правителство, и да можем да предотвратим подобни корупционни практики и схеми.”

Три седмици по-късно се оказа, че с порочните практики, реализирани от “старото управление”, ще се бори в качеството си на зам. шеф Петко Сертов, назначен от същото това “старо” управление за председател на ДАНС. Иначе казано, за параван на Алексей Петров, под чието реално ръководство най-мощната тайна служба в България се превръна в нещо средно между политическа полиция и орган, който координира и ръководи не само “корупционните практики и схеми”, но и самата организирана престъпност: например договаря преразпределението на територии и следи контрабандните канали да бъдат в “правилните” ръце.

Нещо повече – вторият зам. шеф на измислицата БОРКОР се оказа не друг, а Елеонора Николова, която според премиера се ползвала с “безспорен авторитет” в полето на център-дясното. Би трябвало да бъде коригиран – тъкмо в средите на десницата Елеонора Николова отдавна не е никакъв авторитет, а е нещо като пеперудка, която прелита от партия в партия, за да кацне най-сетне като кандидат-депутат в РЗС: партията, която и според Бойко Борисов е креатура на ДАНС и публично лице на българския Октопод.

Абсурдната логика на тези назначения е, че (според премиера) Сертов бил се ползвал с доверието на левицата, а Николова – на десницата. Така, според него, щяло да се получи консенсус сред политическите сили за подкрепа на новата структура.

Сигурно той мисли българите за пълни идиоти, след като се позовава на подобни презумпции. И разчита, че никой няма да забележи друбната подробност от пейзажа – че общото между Петко Сертов и Елеонора Николова не е дясно-левия баланс, който сам по себе си в структура от типа на БОРКОР би гарантирал само блокаж и сканали. Общото е в тяхната обвързаност с Алексей Петров, която при първия е пряка и е свързана именно с грандиозен провал в сферата на сигурността, а във втората е косвена – и минава през съгласието да се кандидатираш от името  на неговите хомункулуси.

Всичко това, за съжаление, не звучи като глупост или странна приумица – каквито вече сме свикнали да виждаме в лицето на Бойко Борисов. Звучи именно като сделка – и като измама. Оставя горчивия привкус на долнопробно политическо менте. Няма как например да се забрави, че не друг, а именно Бойко Борисов освободи Петко Сертов от ДАНС, а след това отмени консулското му назначение в Солун – и искаше да бъде обвинен заедно със Станишев заради изтичане на класифицираната информация, данни за което впрочем му подаде “лоялният гражданин” Алексей Петров. Или че той заявяваше, че под неговото управление ДАНС е деградирала и се е превърнала в политическа полиция.

Няма и как да не се запитаме, след като българският премиер се кани да гради доверие чрез един бивш сътрудник на държавна сигурност, на какво основание се раздели примерно с Божидар Димитров – и не смята ли, че на този фон просто бламира своя външен министър, който се опитва да разтовари дипломатическото съсловие от подавляващото ченгесарско присъствие?

Или – щом ще се търси “баланс” чрез пропаднали кандидатури на РЗС, то какво му пречи да приеме по-радикалната рецепта, предложена му от Яне Янев: правителството да подаде оставка, а президентът да назначи служебен кабинет начело с Бойко Борисов, в който вътрешното ведомство да бъде поето от Алексей Петров?

И още – как при такъв управленски състав на БОРКОР ще се постигне заветната цел към “звеното” да има доверие в гражданското общество, второ – в политическите партии и трето – в евроатлантическите партньори – след като Бойко Борисов много добре знае, че същите тези евроатлантически партньори нямаха никакво доверие към ДАНС в периода, в която аганцията бе управлявана от Петко Сертов – до степен, че изобщо отказваха да се сътрудничат с нея?

Тъй че сделката БОРКОР е налице – а с нея и уникалната ситуация, при която цяло едно българско правителство развя бяло знаме пред компроматния напор на един мафиот, плюс шепа подставени политически фигури и журналистически шмекери. Нека припомня: малко преди тези смехотворни назначения Бойко Борисов обяви, че от войната между него и Алексей Петров губят и двамата, а печели някой трети.

Нека припомня и още нещо: паралелно с това негово решение бе приета оставката на Цветелин Йовчев – чийто грях е единствено в това, че държеше агенцията да се занимава с контраразунавателни функции, а не с това кой бил гръмнал вратата на в. “Галерия”. И който между впрочем имаше един много специален бекграунд – като контраразузнавач по руска линия: сиреч това беше фигурата, който (за пръв път от началото на прехода) бе оторизирана да се занимава с руските шпиони в България.

И никак не е случайна санкцията над него именно в момента, в който се упражнява най-силния възможен натиск за подписване на протокол 12 от договора за АЕЦ “Белене”: протоколът, който ще направи този проект необратим – заедно с пълната ни енергийна зависимост от Русия.

Не е случайно и още нещо – че в кръга ако не на санкционираните, то поне на бламираните попадна и вътрешният министър Цветан Цветанов, който след обстоен разговор между премиера, главния прокурор (бивш съветник на псевдопрезидента Първанов), председателя на ВКС Лазар Груев (също известен като президентска креатура) и правосъдния министър бе лишен от разпоредителни функции по отношение на прилагането на злополучните СРС-та, а в същото време назначението му за шеф на предизборния щаб на ГЕРБ постави много сериозно под въпрос изпълнението на правомощията му като вътрешен министър. Тези стъпки най-вероятно са насочени именно към изпълнение на заветната мечта на всички – от Алексей Петров до Иван Костов – Цветанов да бъде отстранен като вътрешен министър; най-вероятно премиерът ще го остави като вицепреимер, наблюдаващ силовите министерства, но ще го лиши от реална изпълнителна власт. Което си е чиста протегната ръка към БСП, към Първанов и към техния Трактор.

Че БОРКОР е сделка – това, както казах, е ясно. Остава ни да научим какви са параметрите на сделката. Примерно дали тя е вече подписана – или става дума само за бяло знаме, отчаяно развято от “Дондуков” 1. Дали става дума за пълна капитулация или за нещо от рода на: дай ще я караме заедно, ще управляваме поредно, ще делкаме активите и ще правим театър за баламурниците.

Впрочем въпросните параметри ще проличат. И мога още отсега да предвидя какви ще бъдат белезите на една успешно сключена сделка. Например – че няма да бъде внесен никакъв обвинителен акт срещу тъй наречения Октопод – или ако бъде внесен такъв, това ще бъда проформа, за да бъде той напълно оправдан. И още: ще бъде подписан протокол 12 към договора за АЕЦ “Белене” – и държавата ще запъргавее по отношение на “Южен поток”. Защото именно това е крайната и основна цел на всички флашки, патрашки и алексейчовци.

И накрая един последен въпрос: как реагират хората на тази сделка, която се сключва пред очите им? Сигурно Кънчо Стойчев и компания ще сварят да организират социологическо проучване, което да представи “верните” положителни резултати. Аз лично – с тъга и омерзение. Защото е истина, че това правителство имаше шанс да се пребори с паралелната власт, която управлява България от двадесет години насам. Някои фигури от него – сред които и тъй целенасочено мразеният Цветан Цветанов – имаха и амбицията, и волята да го направят. Само че бяха предадени.

А обикновените хора? Те, както би казал Хашек, мислят си нецензурни неща. Питат се какво е общото между Бойко Борисов и Алексей Петров. И си отговарят (без извинения към нежните уши – тъй като точно така си го мислят обикновените – сиреч нормалните хора): ами те са двете бузи на един и същи гъз.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=5043&rid=154

.

Мнозина са забравили книгата на Георги Караславов „Селкор”. По-младите не са и чували за нея. Героят в повестта Димо Казака от ратай се превръща в медиен наблюдател, който отразява революционните прониквания в българското село.
Казано по-просто Казака описва как лошите забогатяват, а добрите обедняват ли обедняват. На Казака му се иска на село да се възцари някаква справедливост, плюнче молива и пише.
Жанрът социалистически реализъм отдавна издъхна по пътя към своето величие и днес се гърчим в някакво демократическо реалити. Казака изглежда персонаж от нафталина. Въпреки това селкори, избарани в костюми, могат да бъдат чути и видяни в медиите всеки ден. Те раздават акъл безплатно, макар всички да знаем, че услугата им всъщност е скъпо платена.

Цветлин Йовчев подал оставка. Скачат веднага от БСП и СДС да го бранят – бил готин и образован пич. Който се интересува от темата знае това и без да му го натякват Румен Петков, Иван Костов и др. Бойко правел голяма, страшна, фатална грешка като приел оставката му. Няма ли кой да им каже на тези хора, че с матросовската си защита правят лоша услуга най-вече на Йовчев. Но понеже са набрали инерция, тези селкори в политиката продължават своите пророчества. Цветанов трябвало да си ходи веднага. Той бил виновен за подслушванията, за СРС-тата, за уволнения Странжев, който също по селкоровски вади ли вади дописки от скъсания си джоб и замеря с тях властта, сякаш всички са му виновни, че вече не е на хранилката в митниците. Голям селкор е този Станжев, същий Димо Казака. Ваньо Танов пък му държи ръката перодръжката сякаш е „първия учител” от една друга повест – на Чингиз Айтматов. Трогателна дореволюционна гледка.
Костов, Румен Петков, че и Станишев произнасят обвинения срещу Борисов, сякаш са спуснати в живота от някоя летяща чиния и се опитват да му внушат правила от Марс.

Помни ли Костов как се държеше с тези, които се опитваха да го спрат да не харизва за 1 долар „Кремиковци” на смугъл бизнесмен? Нима Костов не знаеше, че дори на скрап да нарежеш „гиганта на родната металургия”, пак ще станеш милионер, че и децата и внуците ти ще живеят като арабски принцове. Знаеше, но го продаде, въпреки предупрежденията. Костов бе високомерен и надменен, обиди се дори на българския народ, че не го разбирал и мълча дълго време в знак на протест срещу невежото гражданство.

Ами Румен Петков? Той пък как се държеше като министър? Забрави ли високоградусните си изцепки на пресконференции за „Куйонич, Уйович” и пр.? А когато защитавше полицаите, които биха миньорите в Гълъбово? Вслуша ли се в гласовете на здравия разум, които му казваха да не прави консултативен съвет със старите кадри на ДС в МВР? Забрави ли как го качи на кънките Алексей Петров като го замъкна на онази сгледа на селкори в басейна „Спартак”? Викаха му „Запалка”, „пикаещия във фонтани” и какво ли не още. А той се смееше и си правеше каквото си е наумил. Сега се пръкна пръв борец за морал, правда и свобода.

За Станишев няма какво да говорим. През целият мандат на тройната коалиция той наподобяваше повече кукла на конци, дърпани от Доган, Първанов и Трактора, отколкото автономна личност.

Сега всички те ревнали срещу Борисов, че махал този, че не махал онзи, че имало СРС-та, флашки и контрабанда. Но мълчат като партизани на разпит по въпроса за Петко Сертов. Защо бе, селкори? Не помните ли колко гафове и скандали сътвори вашият човек в ДАНС? Забравихте ли политическите поръчки, които му възлагахте? Но понеже си е ваш човек, не обелвате дума, че и в БОРКОР той ще си е просто един селкор като Караславовия.

Бойко Борисов е избран за премиер след демократично спечелени от неговата партия избори. Ако не ви харесва това, оспорете вота или го помолете да тръгне сам към предсрочни избори. Избирателите не са ви оторизирали вие да решавате този въпрос по вашия кеф, иначе щеше да ви даде повече гласове. Отговорностите за това, което става в държавата, носи изцяло Борисов и неговата партия ГЕРБ. Ще си чуе присъдата, когато му дойде времето, както стана с тези преди него. Може да бъде даден на прокуратурата, да лежи в съседната килия на Петров или да се радва на признание преживе. От делата му зависи. Ако е сгрешил с избора на Цветанов – няма да му се размине. Но го оставете да си върши работата, както я разбира. Ако иска, ще се вслуша в съветите ви. Дали Станишев помни колко смешен изглеждаше, когато разигра пиарския фарс с нощното събиране на боклуци из софийските улици? Пиар акция, която струваше на всички нас грешни милиони. А помни ли как иронизираше тогава Борисов, който се опитваше да обясни, че няма нужда от целият този цирк? БСП тогава вдигаха хората в Суходол, вместо да се търси диалог с тях. По това време Мая Манолова се кичеше с черешки на ушенцата на фестивала в Кюстендил и момците я щипеха, но сега и тя се пъчи като пръв моралист и воин за нещо си.

Никой не отнема правото на всеки да критикува, да изразява мение и да отстоява позиция. Но липсва сблъсък на идеи, не се сочат алтернативи, а се персонифицират нападките, сякаш се търси лична мъст. Много е селкорско такова поведение, да знаете. Освен това, някой от опозицията замислял ли се е, какво ще стане ако правителството подаде оставка и се тръгне към предсрочни избори? Обещанията на Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, колкото и скъпо да струват, няма да ви осигурят повече гласове. А и едва ли сте толкова наивни да вярвате, че можете да управлявате в ситуация като сегашната. Февруари 1997 година ще ви се стори като романтична заря за Свети Валентин.

И не излизайте с изтъркания номер, че критиките ви са в името на майка България и нейните граждани. Дори и да има такъв елемент, хората не ви вярваме. Защото битката е била винаги за власт и пари. Такива са копнежите ви и сега.

Марин Маринов

http://frognews.bg/

.

Евгений Дайнов

Потопът от коментари след гласуването на вота на доверие към правителството на ГЕРБ, колкото и разнопосочен, постепенно извади на преден план една тема, която можем да формулираме така: „всички мразят Бойко”. Всякакви журналисти и коментатори се упражняваха в сарказъм, високомерно презрение и ехидно хихикане. Доста от тях са умни и прогресивни хора и това им поведение е стряскащо.

Още по-стряскащо е, че подигравките и хихикането този път не признаваха идеологически бариери. Подигравателната шумотевица беше една и съща отляво и отдясно, като в нея на равни начала – и с еднакъв речник – се включиха емблематични леви идеолози, социалисти, деснеещи анализатори и Синята коалиция.

Щом някаква заявена позиция с лекота прекрачва идеологически и политически разделения – значи, тя не е политическо явление. Обикновено в такива случаи става дума за явление от областите, изследвани от психологията, социологията и културологията. И оттук – изследваме явлението не с политически инструменти, а с онези, които принадлежат на посочените научни области.

Да видим образа на – така да ги наречем – „мразещите Бойко”. Те са както леви, така и десни. Но не са разделени в оценките си за Борисов, както са разделени в политиката, която проповядват. А не са разделени, защото техните оценки са вкоренени в един обединяващ ги социо-културен признак.

„Мразещите Бойко” са т.нар. „градски хора” – индивиди, които се изживяват като принадлежащи към историческите градски центрове. За тях подиграването с Борисов – спортистчето от крайните квартали, израстнало с кокошки и прасе в двора – е начин да докажат своята „градска”, превъзхождаща го принадлежност. Според тях, каквото и да прави момчето от Банкя, то е провинциално, безпомощно и смешно. И, като му се подиграват, те изглеждат столични, отракани и сериозни.

Накратко: „мразещите Бойко” искат да изглеждат „граждани” на фона на него, когото опаковат като „селянин”.

Наистина, Бойко Борисов никога не е имал подкрепата на историческите градски центрове и особено – на центъра на София. В България обаче истинските „градски хора” се броят на пръстите на двете ръце – и те днес са онези, които не се подиграват на премиера, не хихикат и не си упражняват сарказъма за негова сметка.

Дълбоко, автентично градските хора не са сред „мразещите Бойко”. От Филип Димитров, например, никога няма да чуете онова, което се изля върху медийната арена в последните десетина дни. За това си има причина и тя е политическа – т.е. отнася се до общото благо.

Още Аристотел подчертава, че не всеки човек, живеещ в града е гражданин. Гражданин е само онзи, който може да извиси разума си над всекидневните си нужди и отвъд своите пристрастия, предубеждения и комплекси – така щото да може да схване, кое е общото благо и каква е неговата, на гражданина роля в постигането на това общо благо. Поддържането на статута „гражданин” е плод на всекидневно усилие защото, както писа преди 20-тина години философът Ърнест Гелнер, „гражданинът е изкуствено творение – той не се поражда спонтанно от природата”.

Ясно е, как тези разсъждения се отнасят към казуса „Бойко Борисов”. Да, неговото правителство търпи огромни критики, защото има огромни управленски дефицити. В една спокойна ситуация общото благо изисква тези дефицити да бъдат критикувани и изяснявани, за да могат да бъдат преодолени и така общото благо да бъде обслужено по-добре.

Кое обаче е общото благо в една не-спокойна ситуация? Какъв е националният интерес тогава, когато срещу правителството са се подредили: Кремъл и неговите български агенти; бандитите и местните гангстерски феодали; хищните кръгове на Държавна сигурност; политическите носители на руските интереси – БСП и Георги Първанов; политическото крило на мафията – РЗС; различните скрити и явни олигархии, монополи и картели, с каквито е проядена българската икономика?

В тази – сегашната – ситуация общото благо е очевидно: атаката на тази шайка да бъде отблъсната от правителството, тъй като целта на атаката е очевидна за всеки, който има нещо между ушите. А тя е: връщане на България в орбитата на Русия, подчинение на националните интереси на руските геополитически амбиции, заместването на демокрацията, която все пак имаме, с руски тип гангстерско управление.

Все пак правителството, с всичките си дефекти, работи не за руските интереси, а за българските. Едва след като атаката бъде отбита и атакуващите – неутрализирани, ще се върне онази спокойна ситуация, в която разкриването на дефицитите на управлението отново ще обслужва общото благо.
Хората, които попадат в дефиницията „гражданин”, разработена от Аристотел и Гелнер, разбират това. Онези, които не го разбират, имат тежки проблеми с гражданската си идентичност. И, когато пренасят тези си проблеми на политическата арена – стават неадекватни.

Пример е Синята коалиция, което е смайващо, тъй като именно „сините” са историческите носители на мисията за „огражданяване” на българското общество. От месец-два обаче те не правят нищо подобно. Спомнете си: преди вота на доверие от СК казаха – война е, руските интереси притискат правителството. Поведението, което следва от тази (вярна) констатация е очевидно: подкрепа за правителството, спечелване на войната, а разправиите – после. Не това обаче се случи, защото по-късно от СК лансираха втора теза – ще подкрепим правителството, ако то кандиса на пет наши искания, свързани с активиране на необходимите реформи. Правителството начаса даде да се разбере, че в някаква степен приема 4 от 5-те условия. Но така и не получи подкрепата на „сините”, защото в последния момент те издигнаха трета теза: няма да подкрепяме правителството, тъй като то иска подкрепа за водената дотук политика, а ние не я приемаме. И дружно се включиха в политически разноцветния хор на „мразещите Бойко”.

Помислете си: градско поведение ли е да клатиш правителството в момента, в който то се е изправило срещу враждебен външен интерес и неговата местна глутница съюзници?

Имам една лоша новина за „мразещите Бойко”: вие само си мислите, че сте градски хора. Не сте. Напротив: имате тежки проблеми с гражданската си идентичност. И затова се занимавате с дълбоко провинциалната игра „да се подиграем на селянчето”. А това е последното нещо, което ще ви направи истински граждани.

Градската принадлежност е политическо явление. Ще рече: когато леви и десни говорят едно и също, нещо дълбоко не е наред с тяхната гражданска идентичност. И още: тази идентичност се доказва всеки ден със способността да работиш за общото благо. Ако не си стигнал до онова равнище, на което да виждаш общото благо, не си гражданин. И най-малко си гражданин, когато се подиграваш на някого, когото нарочваш за „селянин”.

Имам и една по-лоша новина. В последните десетина дни гражданин е именно спортистчето от крайните квартали, израстнал с кокошки и прасе в двора.

Между другото, не е задължително да живееш в исторически градски център, за да имаш поведението на гражданин. Именно извън центровете на градовете чувам – от месеци – следната реплика от страна на стари седесари и на корави Костовисти: „Абе защо нашите пречат на Бойко? Верно, дъни се от време на време, ама се мъчи, бута нещата напред… Защо му скачат по главата, а не помогнат нещо?”.

Това, приятели, е гражданска позиция. Онова, което се случва в последните десетина дни – „всички мазят Бойко” – е елементарно избиване на комплекси.

„Да, бе”, ще кажат въпросните хихикащи индивиди, „да ни дава акъл селянин от Миндя…” Селянин, селянин – ама колко да съм селянин? Вие решете.

* Статията е публикувана в във. „Седем“ на 26 януари 2011 год.

http://www.desnite.eu/

ПП. За сведение на одумващите автора на блога. Трето поколение софиянец съм, роден в идеалния център (няколко стотин метра от паметника Левски).

.

.

Публикувам статията на журналистът, пребит на времето с чукове до смърт Огнян Стефанов (Фрог нюз) за да се изясни що за хора са моментните тактически съюзници на лидерите на Синята коалиция, в нападките им срещу легитимното правителство*.

.

.

Длъжен съм да направя коментар и малки, но важни, уточнения по повод въпроса, който зададох във вторник в сутрешния блок на ТВ 7. Той беше дали е имало среща в президентството между Георги Първанов, Алексей Петров и бизнесмена Петър Манджуков през 2008 г. преди да бъде извършено покушения срещу мен на 22 септември с.г.
Уточних, че няколко източника са ми казали за такава среща, но че не приемам информацията им на 100 процента.

Последва моментална реакция от президентството и Манджуков.

Не мога да цитирам точно текста от писмото на пресцентъра на държавния глава, подписан от Бойка Башлиева, но докато Николай Бареков го четеше в ефир чух няколко неточности в него. Заявява се, че двамата споменати от мен (Петър Манджуков и Алексей Петров) никога не са прекрачвали прага на „Дондуков” 2. Това, разбира се, е твърдение с равен знак на отричането преди време, че Първанов е бил в Симитли на въоръжена разходка (лов), когато страната бе в траур за изгорелите във влака-факла вагон до Червен бряг. Първо имаше категорично отричане, после мъгляво признание, докато накрая всичко стана ясно. Самият Манджуков, който бе в студиото на Бареков по същия повод призна, че е бил в президентството поне един път, когато са му връчили орден „Стара планина”… Башлиева опитва и ирония в писмото до ТВ 7, а именно, че сигурно съм объркал „Дондуков” 2 с „Дондуков” 1, където си разменяли някакви sms-и. Крайно нескопосано, неоригинално и тъпо. Моето питане визира период, в който начело на правителството е бил Сергей Станишев, но може би в пресцентъра на държавния глава още не са разбрали, че е имало избори и друга политическа сила е спечелила и управлява днес.
Няма да припомням колко пъти от президентството са отричали неща, които после са се оказвали верни. Примерите с пътуването на Алексей Петров с президента Първанов в Швеция (разкритие на журналиста Иво Инджев) и участието на Първанов в друга въоръжена разходка, в Узбекистан през 2008 г., са достатъчни, за да си направи всеки съответните изводи.
И още нещо. Месеци наред президентът Първанов запазваше мълчание по жизненоважни за държавата и обществото въпроси и скандали. Този път реагира като ужилен, което все означава нещо. Ироничните елементи и подмятания по мой адрес в депешата на Башлиева няма да коментирам, те сами по себе си дават ясна информация за нивото на обитаващите в момента тази важна институция.

Още по-забележителна бе изявата на бизнесмена Петър Манджуков по ТВ 7. Водещият Николай Бареков му даде възможност да каже всичко, което той смяташе за аргументи в своя защита. Защита от клеветите, които били публикувани в сайта „Опасните” преди повече от две години и половина. Без съмнение Манджуков има право да се защити, да пази името си от опетняване и бизнеса си чист. Ще припомня само, че в публикацията, обидила Манджуков пише, че търгувал с оръжие по време на югоембаргото, че има съмнения с някои от тези оръжия да е стреляно в атентата срещу сръбския премиер Джинджич, че е подарил два апартамента на Първанов, до които столична топлофикация е направила топлопровод за 2,5 млн лв, че е имало запитване от сръбските власти за него, които нашата прокуратура отклонила. Това е в общи линии. Бизнесменът изброи лъжите по негов адрес и ги коментира емоционално, че са му причинили морални и материални щети. Например: Американското посолство му прекъснало 10-годишната виза и му забранило да пътува до САЩ. Голяма чужда компания, с която той работел, отказала да продължи сътрудничеството им. Известна международна банка помолила синът му, който работел за нея, да напусне. Не бил се срещал специално с Георги Първанов и Алексей Петров. Но се чул по телефона с президента и ме коментирали. Разговарял и с Алексей Петров по време на срещи с него. Излиза, че все пак е разговарял с тях за мен и публикациите, които го клеветили.
Други негови познати пък го посъветвали да се обърне към ГДБОП за съдействие и той го сторил. Година по-късно дал пространно интервю във в. „Галерия”, в което подробно обяснил притеснения си и защо го е яд на мен.

Какво излиза?

1. Президентът Първанов, Алексей Петров и Петър Манджуков не са се събирали на специална среща за да ме обсъждат. Но са го направили в разговори помежду си, заяви Манджуков.

2. Посолството на САЩ спира виза на Манджуков въз основа на някаква публикация в анонимен сайт, въпреки неговата безупречна репутация. Не му помага дори орденът „Стара планина” за големи заслуги към държавата, връчен му от Първанов. Той е приятел на президента, влиятелен човек е, точен в бизнеса и отношенията си с хората, както сам твърди, но дипломатическата мисия спира не само него от пътувания до Америка, но и негови близки. Защо? Американците толкова ли са безпомощни да съберат информация за известни хора, та се доверяват на някакво си тъпо, анонимно и клеветническо изданийце?

3. Международна корпорация не искала да работи повече с г-н Манджуков, също аргументирайки се, според него, с писанието (в обем от 20-30 реда) в този сайт, прочетено от има-няма 300-400 души. Защо тези опитни, притежаващи информация хора, са се доверили на дописката, а не на изграденото си мнение за Манджуков?

4. Голяма международна банка по същите причини се разделила с неговия син. Съжалявам за случилото се, но наистина ли Петър Манджуков смята, че институции от такъв ранг не правят задълбочени проучвания на кадрите си, а разчитат на Google и някаква си злобна, невярна и тенденциозна публикация? Сериозно ли мисли така?

5. Манджуков се обърнал за съдействие към ГДБОП и го получил веднага – оттам почнали разследване (бил съм следен, подслушван, записван и какво ли още не). Питам: всеки български гражданин ли ако се обърне към ГДБОП ще получи такава мащабна услуга и внимание? И как г-н Манджуков реши, че точно аз списвам въпросния сайт та даде името ми на тайните служби? С това той не ме ли превърна в потенциална мишена?

6. Освен това Петър Манджуков „освети” като автор на текста за него в „Опасните” журналистка, работеща по онова време в ДАНС (такава бе само Зоя Димитрова, с която не съм се срещал нито веднъж през последните 6 години и съм разговарял по телефон един път). Заподозря, че атаките идвали от среди в БСП, които не го харесвали още от времето, когато издавал в. „Дума”. Намеси дори Велислава Дърева, на която бил плащал заплата, но когато поискала да публикува неверни обвинения срещу Соломон Паси като външен министър, той я спрял и се разделили. Ядосана и неблагодарна тя наляво и надясно говорела лоши работи за него. Манджуков спомена и Цвятко Цветков, бивш зам. началник на Шесто управление в Държавна сигурност, с когото се съветвал по въпросната публикация в „Опасните”.

За едно съм съгласен с г-н Манджуков, че бедите, които той счита, че е преживял (включително и по повод приватизацията на държавни предприятия и структури и последвали спорове, включително и съдебни около тях), както и много от бедите, които се наложи да преживеем всички ние през последните 20 години идват от БСП.
И с друго съм съгласен с г-н Манджуков. Той каза по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че тези, които стоят зад взрива пред в. „Галерия”, стоят и зад покушението срещу мен, и зад взрива на негов близък човек преди години, че е склонен да му вярва, защото той имал много информация още от времето като главен секретар на МВР. Така мисля и аз. Иначе ми се струва, че някои свои несполуки бизнесменът се опитва да обясни с клеветнически материал, а не с личните си действия. И ако все пак допуснем, че той много вярва в тезата си, не би ли могло това да го мотивира да търси някакво отмъщение? Хипотетично погледнато.

За пореден път споделям, че на 9 септември 2008 г. бях извикан в ДАНС и с мен разговаря Алексей Петров, в присъствието на непознат мъж (впоследствие се оказа, че това бил Велин Хаджолов, командир на секретното звено ОСА). Оттам отидох в кантората на адвоката си, където споделих всичко за срещата. Тя ме успокои, че няма за какво да се притеснявам, тъй като не съм направил нищо незаконно и че като му дойде времето, ще потърсим справедливост по съответния ред, описан в закона. (Днес този адвокат защитава Алексей Петров, което е напълно законно.) На 22 септември въоръжени с чукове и железа мъже ме пребиха до смърт.

През септември 2009 г. бях извикан в Комисията за контрол на ДАНС в Парламента. Питаха ме подробно за всички детайли около случая и разработката „Галерия”, в която са били подслушвани и следени политици и журналисти. Тогава помолих депутатите да извадят записа на срещата ми в ДАНС с Ал. Петров и да сравнят какво сме говорили тогава, за да няма съмнения в това, което казвам пред тях. Обясниха ми, че не само липсва такъв запис, но няма никакъв знак, че въобще съм бил в сградата на ДАНС. Реагирах като опитах да се пошегувам с предположението, не е ли това възможност някой гражданин да влезе там и повече никой да не го види. Отвърнаха, че „да, така изглежда”. По-късно комисията излезе с официално становище, публикувано и в официалния сайт на Народното събрание, че всички действия на службите и по-специално на ДАНС спрямо мен са били незаконни.

Напоследък скандалите в държавата ескалират и в епицентъра им винаги се оказват в. „Галерия” и Алексей Петров. Самият той се превърна в медийна звезда, давайки мнение по всякакви въпроси. Заслугата, разбира се, е изцяло на медиите. Секретни доклади, флашки, СРС-та и компромати от всякакъв род са в основата на този нездрав дебат. При всеки опит да се разбере откъде ги получават, кой ги дава, кои са източниците, центурионите на новия морал отвръщат, че не това е важно, а съдържанието. А то е нелицеприятно за властта. Премиерът Борисов и министър Цветанов са принуждавани да коментират именно съдържанието. Странно защо, вече две и половина години, същите хора питат кой е списвал дописките в сайта „Опасните”, а не коментират съдържанието и героите в тях. Това разминаване случайно ли е? Изсипаха върху мен и близките ми тонове помия. И защо? Защото не се възхищаваме на Алексей Петров. Защото казвам, че не трябва да си доцент в УНСС, за да кажеш, че високите лихви по кредитите дразнят хората. Това „прозрение” може да го направи всеки извън, който още не е прибран в Корлуково. Защото правя връзка между някои странни съвпадения като тези, че ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов е съветник на президента, председател е на УС на Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който директор е Алексей Петров. Шеф в контролния съвет е заместникът на Яне Янев в РЗС доц. Атанас Семов, чиито учебници в СУ са издадени със спонсорството на застрахователната компания „Лев инс”. Същата, от чиито полици, както съобщи депутатът Тодор Великов, в РЗС вадели лични данни на хора и ги вписвали в подписката за промяна на Конституцията. По „случайност” проф. Борисов има жилище в кооперацията на частната ул. „Арарат”, където живее Алексей Петров и се движи с мерцедес с отличителните знаци на НСО (в. „168 часа”). По „случайност” там живее и бившият главен прокурор Никола Филчев, обвиняван в какво ли не, но и в тесни връзки с Петров. Може ли не близки хора да са вплетени в подобен синджир? Кога медиите ще потърсят отговор на тези въпроси? Също и на питания дали са карани бизнесмени да спонсорират мероприятия, в които е участвал президентът? Защо досега няма закон за НСО и НРС, които са подчинени пряко на президента? Офицери от НСО охранявали ли са частни фирми и бизнесмени? Какви са мотивите за награждаване с най-високия орден хора, чиито биографии и дейност са меко казано спорни? Прес-директорът на „Дондуков” 2 Б. Башлиева има ли готови отговори на тези въпроси? Те достойни ли са за вниманието на държавния глава или е зает с подреждането на втория том с негови речи и статии?

От писмото на Башлиева до Николай Бареков лъха една особена чувствителност към питането ми какво бихме научили от разговорите на Първанов с неговия шеф на кабинет ген. Колев, с Алексей Петров и близки до сърцето му олигарси, ако се появят флашки или СРС-та с тях? Дали са си говорили само за лов, цветя и за времето? Попитах чисто хипотетично, защото президентът няколко пъти споменава думата морал, коментирайки разговорите, които бяха изнесени чрез флашки и мъже с каскети. Башлиева обаче нервничи и контраатакува с питане, откъде съм знаел за такива разговори, за евентуални СРС-та, кой е подслушвал и с чие разрешение държавния глава и откъде имам подобна информация. Обяснявам простичко: нямам ттакава информация, г-жо Башлиева, просто попитах. Реакцията Ви обаче говори за някаква гузност. И имате основание, защото след няколко месаца няма да сте господари на „Дондуков” 2 и същите хора от НСО и други обслужващи служби, които днес ви се кълнат във вярност, ще разказват охотно какво се е случвало по коридорите и зад вратите на кабинетите в президентството, а и не само там. Не се съмнявайте в това.

Извинявам се, уважаеми читатели, че ангажирам вниманието ви с тези, вероятно омръзнали ви неща. Правя го с убеждението и надеждата, че разплитането на опита за убийство срещу мен не е просто разкриване на криминално деяние. Не, то би дало отговор на въпроса действа ли у нас паралелна власт в държавата, която атакува периодично и според интереса си различни институции и самото управление, компрометира политически кръгове, брани престъпни такива, издава и изпълнява безнаказано смъртни присъди, незачитайки съдебната власт, която очевидно контролира по различни начини. Не е важна моята персона, нито това, че останах жив, благодарение на невероятните професионалисти от ВМА и грижите на моите близки. Важно е да се разбере, че тази паралелна власт изсмуква не само държавата, но и обществената воля за съпротива, доколкото е останала такава. Другото име на тази власт е мафия.
Балоните на лъжите и манипулациите, пълни с хелия на омразата, един ден ще се спукат.

Благодаря на всички, които са ме подкрепяли и продължават да ме подкрепят в битката с травмите и паралелната власт.

Огнян Стефанов

http://frognews.bg/news_32075/Neubeditelni_Parvanov_i_Mandjukov_Helii/

*) Правителство, което въпреки не малкото си кусури, поне се мъчи да разчупи статуквото, довело до 20 годишен застой в развитието на страната ни. Дали реално е дясно, е друг въпрос, ама поне се стреми да изглежда на такова и не влиза в открито съглашателство с комунягите, което за лидерите на Синята коалиция не мога да твърдя.

.