Агентите на българската ДС са били предимно от мъжки пол, на възраст между 31 и 50 години, безпартийни и със средно образование. През 1986 година ДС е „разполагала“ с 61 хиляди доносници – по един на всеки 130 българи.
По този показател Държавна сигурност изобщо не може да се мери с източногерманската си посестрима Щази, чийто апарат само от нещатни сътрудници е наброявал 174 хиляди души. Ще рече, че на всеки 60 източногерманци се е падал по един доносник. При това тази цифра не включва онези 91 хиляди сътрудници, които са работили на щат в тайната полиция – тоест, на всеки 180 граждани на ГДР е имало по един платен агент. Излиза, че никоя друга държава в целия Източен блок не е разполагала с толкова гъста мрежа от щатни и нещатни сътрудници. За сравнение: през 1990 г. руското КГБ е имало 480 хиляди щатни сътрудници, което при население от 285 милиона души означава, че на 595 руснаци се е падал по един агент на КГБ.
Агенти, резиденти, доверени лица…
До тези изводи стига германският изследовател Кристофер Неринг. Работата му с архивите показва, че от края на 1979-та до средата на 1986-та агентурният апарат на българската ДС се е увеличил с 36% (9 696 души). Високият брой на безпартийните и нискообразованите (средно образование) сред нещатните сътрудници на ДС се обяснява с това, че по съветски модел партийни членове е можело да бъдат вербувани за нещатни сътрудници само с изричното съгласие на партийните организации или с решение на ЦК на БКП.
Агентурният апарат на ДС се е разделял на 4 категории сътрудници: агенти, резиденти и два вида собственици – на явочни и на конспиративни квартири. Архивите говорят и за това, че към 1986 година, на мястото на съществувалите през 80-те години категории „информатор“ и „осведомител“, е въведена нова категория сътрудници, наречени „доверено лице“. По това време за ДС са работили общо 24 611 „доверени лица“. Така целият агентурен апарат на Държавна сигурност, състоящ се от всичките 5 категории сътрудници, към онзи момент наброява 61 144 души. В тази бройка не са включени агентурата и тайните сътрудници на Първо Главно управление на ДС (външното разузнаване), както и агентите, доносниците и информаторите на Народната милиция и на партийните организации.
Но за качеството на работата на агентурния апарат на ДС трябва да се съди не толкова по броя на агентите, колкото по крайните резултати. Справка от януари 1989 г., изготвена по искане на тогавашния вътрешен министър, съдържа някои красноречиви факти. От нея става ясно, че 75% от агентурния апарат на ДС изобщо не е бил използван активно, а само за събирането на обща информация, която не била особено ценна за актуалната оперативна ситуация в страната. Срещите с агентите са били по-редки от предписаните най-малко веднъж или два пъти в месеца. Половината от агентурния апарат е изготвял по едно сведение на всеки два месеца или в най-добрия случай – по едно на месец.
Неефективно и некомпетентно
Над една четвърт от агентите изобщо не са предоставяли важна оперативна информация, а друга една четвърт от агентурата е изготвяла по една важна информация на всеки четири месеца – тоест, три пъти в годината. Лош атестат за работата си получават и така наречените „резиденти“: на един от тях са се падали по-малко от двама агенти, а в някои случаи е имало дори повече резиденти, отколкото агенти. Като цяло дейността на резидентите се оценява като неефективна, както се подразбира от цитираната по-горе справка. Така например там е отбелязано, че професионалната им некомпетентност е проличавала при сформирането на групите за оперативна дейност, в хода на вербуването и назначаването на дела за оперативна проверка. В резултат на това много от агентите на ДС са разработвали основно най-близкия си приятелски кръг, твърди германският изследовател Кристофер Неринг.
– Г-н Дафинов, защо ви пратиха в лагера?
– През 1960 г. бях на 18 години и учех в езикова гимназия. Говорех 3 езика – френски, английски и италиански. Държавна сигурност ме подгони, защото съм се срещал с чужденци.
Можете да си представите в онези години колко чужденци от Западна Европа е имало у нас, но това се смяташе за страшно престъпление.
Обявиха ме за идеологически враг и въпреки че бях последна година във Френската гимназия, не можах да я завърша. През декември 1960 г. без съд и присъда ме пратиха в поделение 0789 в Ловеч – това е лагерът.
Взеха ме от вкъщи по етапен ред.
Двама милиционери
ме водеха с белезници
5 км пеша
от гарата в Ловеч до кариерата. Там заварих около 200 души от лагера в Белене, който е закрит през 1958 г.
Изкарах 14 месеца, от които повече от 6 на „кариерата на смъртта“.
– Какви бяха условията, храната?
– Имаше 3 каменни кариери и работата беше убийствена – от 7 до 22,30 часа. Помещенията бяха с нарове на 4 етажа, пълни с грамадни дървеници. Спиш с „кофража“. Бяхме подложени на непрекъснат страхотен тормоз. Особено от тези, които бяха от ДС. През цялото време бой с тояги. От тях ставаха гнойни рани. След толкова години още имам белези по гърба.
Всеки ден ставаха по няколко убийства. Даваха ни помия, разбира се, която и свине не биха яли. Въпреки това много от въдворените молеха за допълнително, тъй като гладът беше ужасен.
Но след като станаха толкова убийства с тояги, защо да говорим каква храна са ни давали. Млади момчета си отиваха през ден. Някои още на втория ден ги пребиваха от бой и слагаха телата в чувал, който оставаше вързан по няколко дена в една тоалетна. Отначало бяхме 200 души, но броят на лагерниците нарасна на 2000 и повече, а тоалетната си беше същата.
Труповете в чували, завързани с тел, ги складираха в нея.
Една от най-отвратителните гледки, запечатани в паметта ми, е точно тази тоалетна. Тя беше със 7 клекала и труповете по 6, по 7, бяха наредени между тях. По няколко дена чакаха да дойде една молотовка от Белене и да ги откара.
Там отначало ги хвърляха в Дунава, но те започнаха да изплуват и вече ги даваха на прасетата. Заравяха ги на плитко, за да могат прасетата да ги изровят и да няма следи след време. Това е и причината никой да не е получил тялото на роднина, защото щеше да стане ясно от какво са умрели.
Официално причина
за смъртта най-често
бе „слънчев удар“
дори посред зима
На 200 м от помещенията имаше 6-7 крана с ледена вода, където зимно време можеше евентуално да се измиеш. Нямаше никакви лекарства или медицинска помощ. За дезинфекция уринирахме на ръцете си и по гърбовете, които бяха целите в рани от камъните.
Освен убийствената работа трябваше да изпълняваме и разни прищевки на началствата. Спомням си как веднъж Газдов ни накара да носим грамадни блокове с лед от замръзналата река Осъм, за да си направи „хладилник“. Това ставаше, като в голяма яма се подреждаха блоковете с леда и слама, а между тях се слагаше месо.
Ледът се изрязва с брадви от
Осъма на късове по 50-60 кг.
Като носихме набегом леда, от притискането тялото направо замръзва. Помещенията не се отопляваха и няма да забравя тази нощ, в която спах с ледена кора по гърдите.
На обекта работехме в кал. На връщане от кариерата сме се хванали под мишница по 4-ма души със скъсани шинели, без цървули – почти боси и зиме, и лете и винаги един кордон с милиционери около нас. От 22 до 23 часа имаше побой: „Ти защо не си изкарал нормата!“ Забоите бяха от по 5 души и много рядко някои успяваха да изкарат нормата.
– А надзирателите?
– Като пристигнах, ме предадоха на Газдов. С влизането в канцеларията му започна нечовешки бой с тояга. Учудваше се: „Как може да си толкова малък и да си такъв мръсник?! Ти си враг!“ Гогов, който беше шеф на лагерите и в Белене, беше невероятен простак и мъчител. Юлия Ръжгева ме е пребивала също. Викаше: „Мръсник!, Враг! Жив няма да излезнеш от тука!“
– Тя е отговаряла за жените?
– Да – в Ловеч имаше 200 жени и тя отговаряше за тях, но вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и
изпитваше зверско садистично удоволствие
Убила е лично поне 40 души.
А имаше и бригадири, избрани от криминалния контингент. Всъщност те бяха подставените убийци на Газдов, Горанов и Гогов. Началниците явно са знаели, че вършат нещо нередно, защото започнаха да вземат мерки да не излезне информация. Например един от най-големите убийци – бригадира Цветков, на чиято съвест лежат сигурно 200-300 убийства, го ликвидираха. Инсценираха, че е откраднал някакво месо от кухнята и го свалиха от длъжността бригадир. От страх да не му отмъстят останалите, той си сложи ръката под вагонетката. Вечерта, в спалното всички бяха настръхнали заради зверствата му. Направо щяха да го изядат. Помня как седи на пода в помещението със смачкана ръка и с измъчен глас ми казва: „Коленце, дай една цигарка, моля ти се.“ И аз му подхвърлих една цигара. На другия ден се хвърли от скалата на забоя и се самоуби.
Трябваше да бъде ликвидиран, защото
можеше да разкаже
Но най-големият убиец беше един сакат циганин от Коньовица – Шахо. Беше толкова жесток, че пребиваше и брат си, който също беше в лагера. Него го освободиха чак накрая. Милиционерите прибраха Шахо, за да не говори. При закриването на лагера през май 1962 г. го пускат с още трима лагеристи. Качват ги на катафалката и ги карат до гарата в Левски. На път за София тримата се хващат и го хвърлят от влака, за да се претрепе, но той оцелял. После го скриха с измислена криминална присъда в Централния затвор и той там е умрял. Ако обаче беше попаднал на бивши лагерници, щяха да го нарежат на парчета.
– Вие ли бяхте най-младият на кариерата?
– Отначало да. След мен дойдоха още 7-8 момчета. Имаше един Емил Първанов, който живее във Виена от много отдавна. Беше пиколо в хотел „България“ и беше на моите години. След това дойде един, който го убиха на втория ден и не помня името му. После едно момче с прякор Бриджитката – също на моята възраст. По-късно докараха и няколко ученици от Варна и Бургас. Имаше един, Петела му викаха, от много аристократична варненска фамилия, но и него го ликвидираха на първия месец. Убиваха наред и възрастта нямаше значение. От младите
оцеляхме
само 3 – 4-ма души
Другите ги убиха. Най-важното е писмото, с което те докарват. От него зависеше, като те вкарат в мелницата, дали ще оживееш.
– Вие как оцеляхте?
– На шестия месец започнаха да прииждат хора от цяла България, дотогава бяхме 300-400 души. И бройката се увеличи на над 1000. В един момент започнаха по-младите да ни изкарват да работим на обекти в Ловеч. Строяхме градския съвет, стадиона, тухлена фабрика. Там също беше много опасно, защото имаше допир с цивилни и можеш да издадеш какво става в лагера. Между лагеристите имаше шпиони и се пазехме и от тях, но най-страшното беше, ако споделиш за режима в лагера с цивилен. Тогава още вечерта на проверката си ликвидиран. Все пак може би благодарение на този режим се куртулисах малко.
– Защо лагерът се е наричал трудововъзпитателно общежитие?
– На кариерата нормата бе 75 вагонетки камък. Пет души на забой трябва да я изпълним. Всъщност те повече от 30 вагонетки не можеха да натоварят. Това са към 30 кубика. Отначало като най-млад аз бях вагонджия. Като се натовари вагонетката, трябва да се закара 500 м по наклона на една рампа и да се разтовари там, защото сутрин към 11 ч. се товареше 30-вагонен влак.- Как се стигна до закриването на лагера?
– Малко хора знаят, че заслугата за това е на един от лагеристите. През 1961 г. докараха едно момче – Трайчо Сръбчето от Благоевград. Той се скри под един камион от тези, които ги товарехме, освен влака. Камионът спира преди покрития мост в Ловеч – „Понте Векио“, както го наричахме, той се мушнал под него и така успява да избяга. Рискът беше много голям, защото всеки беглец
го връщаха и след
2 минути го няма
А той успява да стигне в София и там разбил два магазина нарочно, за да го задържат. Казва на милиционерите: „Нищо не съм откраднал, но искам да ви разкажа за едно място.“ В ареста чупи една лъжица и я гълта. Закарват го в МВР болница. Тогава при него идват големците и генералите, противници на Мирчо Спасов – 3 – 4-ма души, между които и Борис Велчев от политбюро. И започва да разказва за целия режим и мизерия в лагера, че ако го върнат там, ще го убият. Въпреки това го подкарват обратно. В Плевенското етапно чупи и гълта втора лъжица. Влиза и там в болница и успява отново да даде някаква гласност за лагера. Накрая го връщат в лагера, но не пада и косъм от главата му. Може би два месеца по-късно, през октомври и ноември 1961 г., под давлението на Борис Велчев пристигна ревизията от ЦК. Един по един ни разпитваха близо месец. Бяхме жалка гледка, защото повече от половината бяхме с гноясали рани с червеи по гърбовете. Благодарение на този случай премахнаха и тоягите, и убийствените норми. Побоят спря, но още тогава ги скриха и Газдов, и Гогов, и Горанов. Назначиха началника на Белене – някакъв Александров ли, Николаев ли беше. След тази комисия направиха и имитация на лечебница с фелдшер от Варна, чиято работа всъщност беше да пише смъртните актове.
– Кога ви освободиха?
– През януари 1962 г. Беше ужасен студ, а проверката траеше по 3 часа. Извикаха: „Никола Дафинов пред строя!“ Бях ужасен, помислих си: „Тези накрая ли са решили да ме ликвидират?“ А те ми наредиха да се преоблека с цивилни дрехи и ме пуснаха. След това бях изселен в село Врани кон, Шуменско, за 6 години. После ме изселиха „завинаги“ в село Светлен, Търговищко.
– Срещнахте ли някои от мъчителите след 1989 г.?
– Да – бригадира Благой Гайтанджиев-Благо Магарето. Той беше от Пловдив, виждахме се няколко пъти. След 10 ноември ми се обаждаше, явно се беше уплашил, че истината излиза на бял свят, и казваше: „Коле, ела да те видя, нали знаеш, с пръст не съм те пипал.“ Казвам му: „Не те ли е срам!“
Бях при Лилко Йоцев през 1992 г. и уж ще се води някакво дело. Той ми казва: „Сега в кабинета ми ще дойде един човек да видиме дали ще го познаеш.“ И доведоха някакво 19-годишно момиче. „Познаваш ли я?“ А то – дъщерята на Ръжгева, която приличала много на нея и на същите години, на които майка , когато беше в лагера. После доведоха и самата Ръжгева. Хвърлих се: „Помниш ли, мръснице, какво ни правеше, сега ще ти прегриза гърлото!“ Лилко Йоцев стои и не се намеси, а тя отговаря: „Не е вярно, аз не те познавам.“ Правеше се на луда и на процеса. Мирчо Спасов, инициаторът, умря преди 23 години. Газдов, Гогов, Горанов също вече не са живи. Убийците умряха ненаказани. Покриха ги, имената им смениха даже. Уж имаше процес, но видите ли, не се намерили съдебни заседатели – полковници и генерали, тъй като подсъдмите били майори. Когато влязохме с Кольо Босия в Координационния съвет на СДС, мръсотията продължи. Баталов, председателят на Съюза на репресираните, беше от ДС и дори не го криеше.
Доволен съм, че все пак успях да оглася истината Още през 1990 г. излязоха пространни интервюта с мен в „Шпигел“ и „Либерасион“ Участвах и в документалните филми – на Би Би Си и „Престъпленията на другарите“ на Ана Петкова, които се гледаха по целия свят. Пак по това време благодарение на Цветан Тодоров и Виктор Пасков успяхме да издадем във Франция и „В името на народа“ – книга за българските лагери по времето на комунизма.
– От закриването на лагера изминаха 50 г. Какво мислите сега?
– Надявам се, докато съм жив, наследниците на палачите да поискат прошка. Крайно време е да поискат извинение от народа. Лошото е, че през тези години никой не чу и не разбра за какво става дума, а това е истинското лице на комунизма. Нека да не се правят на ударени, със заповед на Тодор Живков се открива този лагер и имам документи, с които да го докажа. Именно той направи шеф на режима и най-големия изрод – Мирчо Спасов.
Днес, когато социалистите сядат на европейски столове, искам да им кажа: „Разкажете кои сте и как без съд и присъда убиваха стотици с тояги.“
Надежда Михайлова: В Аксаково имаме шансове, червеният кмет умря
Тези микрофони сигурни ли сте, че не чуват“, опасява се от подслушване лидерът на сините в града. „Е-е, че к’во“, отвръща външната министърка по време на скандалния инструктаж в Ловеч. Скандална касета със запис на разговор-инструктаж в Ловеч между външната министърка Надежда Михайлова и 5-ма сини функционери, състоял се на 13 септември т.г. (1999г. – бел. ред.), бе оповестена на 23 септември от кореспондента на “ Дума“ в града. В броя си от 24 септември „Монитор“ публикува част от стенограмата на инструктажа на Михайлова. Днес представяме пълния текст на записа. В разговора освен външната министърка участват ловешките депутати от СДС Владислав Костов /шеф на парламентарната комисия по земеделие/, Кирил Баев, Васил Мандев /лидер на СДС в града/, местният кандидат за кмет на сините Иван Арабаджиев, водачът на листата на съветниците Добри Атанасов, областният управител Гето Джурковски, а вероятно и други.
Надежда Михайлова: Смисълът беше, моето идване да бъде максимално използвано, щото то е за вас, не е за мене. Мен няма да ме избират. Но вие не го използвахте. Значи тези хора, които бяха тука, и с мене, и без мене ще гласуват за СДС. Все пак единственото положително, че дадох интервюта за вестниците и утре те ще прочетат за мене. Но не е достатъчно. Значи първо, начинът, по който водите кампанията. Влади е специалист по земеделието, но по другите въпроси търсете експерти – по социалните въпроси, по пътищата, познавайки проблемите на общината. Аз не знам каква ми е програмата, сигурно хубава, познавайки проблемите на общината, вие идентифицирате 4-5 от тях, за които знаете, че ще мине – там възли, мостове, отляво, отдясно. Трябва да има хора, които да отговарят. Аз не мога да отговарям на въпроси, които са от местно естество, и не мога да ги познавам.И няма да звуча убедително. Аз съм тук, за да кажа, че централната власт подкрепя този кандидат. Това им е достатъчно. Аз дори нищо да не кажа, само това, че съм тук, е подкрепа. Те искат конкретни отговори. Щото в крайна сметка какво ще ги накара да гласуват за него. Ако неясно е това и неясно и предишното, то ще си гласуват онова, което са видели. Плюс това инерцията още ги яко действа. Хората в залата… Вчера в село Аксаково, във Варненско, традиционно червено – там имаше един кмет, който умря, благодарение на което имаме някакви шансове от БСП. Той беше много популярен, дето се казва, мир на праха му, какъвто ще да е бил. Но въпросът бе, че този кандидат за кмет, млад мъж, защото аз съм видяла всякакви варианти и ви го казвам от опита си, очевидно има екип, защото той не може да тича. Неговата работа не е да тича от къща на къща. Неговата работа е да се концентрира и да направи силни изказвания. Да звучи убедително, да има самочувствието на човек, който действително ще направи нещо. Видят ли колебливост, няма да гласуват. Ловеч е тежка община. Ловеч не е…Дето се казва, във Варна, каквото и да каже, ще го изберат. Или в Пловдив. А Ловеч – тука е…Тука сме на минус. Не на плюс.
Владислав Костов: Хм, хм,ммм…
Михайлова: Значи тук трябва много къртовска работа. Защото аз днес затова се засмях, като чух, че ще спечелите на първи тур.
Васил Мандев: Ама ние така – засилваме себе си…
Михайлова: Ала вие се инжектирате, но това е лоша илюзия, опасна илюзия. Ние 94-та година, никога няма да забравя, с Васко Костов се клехме до последния момент, че печелиме изборите, а ги загубихме катастрофално./ Смях / Нали…Просто аз този филм съм го гледала и знам страхотната болка след това.
Костов: Знам, знам..
Михайлова: Затова просто при положение, че има шанс, не казвам, че е голям, премерете си много точно силите. Аз гледах тук и политическите цели, които си поставяте: Навсякъде в страната да печелим изборите! Това, което сте написали, ако и останалите го напишат, ние…На цялата карта няма да има населено място с комунисти. Всички казват, че ще спечелим..
Мандев: Е, никой не отива на битка, за да загуби…
Михайлова: Вярно е, че никой не..но човек трябва да е реалист. Значи шансовете да спечелите са 50%. Как ги виждате тези 50%. Тези 50% трябва да ги изработите. Те не са до този момент изработени. Значи, първо, да се седне да се види какви малцинства има тук. Примерно, това че не сте успели тука..Тоя какъв е, вече му чух името 100 пъти, дето е земеделец?
Костов: Пейко Гечев не е проблемът.
Мандев: Не, не..
Михайлова: Това е малко. „Многострадална Геновева“ вариант. Вие имате някакъв образ, който…
Мандев: Не, не, не, ние изобщо не го слагаме…
Михайлова: Земеделците могат да бъдат привлечени по 100 други начини. Използвайте механизми. Слушам тука Гриша Ганчев сте завъртели… Хубаво, ако е с вас – с вас. Използвайте го да дръпне конци тук-там. Политиката е, зле звучи, но не е така просто, щото е симпатичен кандидатът и ще го изберат. Не става въпрос за непочтени методи, но има хора, които държат работни места. И които могат да кажат за кого да се гласува. Нямате много такива хора обаче, защото всички предприятия се ръководят от комунисти. Но имате централната власт. Значи, говорете с министри, които могат да повлияят на определени ръководители. Ето това тука, което човекът неумело го постави въпроса, но в него има някавкво зрънце истина. Значи да се види кои фирми…Аз не познавам региона, защото познавам моите региони във Варна и Велико Търново. Но може да се седне и да се види, кои са фирмите, кои са шефовете, кои са приватизирани. Ако може, да се удари 1-2 приватизационни сделки, да се ударят публично. Да излезе той като човека, който…Ето такъв въпрос, казва, ето, ние сме дали на прокурора и на това – да се направи проверка на законносттта на една или друга сделка. Могат всичките да са законни. Аз не можах да разваля сделката за „Интерхотела“, който го купи „Мултигруп“. Но сделката беше направена великолепно. Какво да правим сега, не можем да ги изтрепем. Купили го, купили го, успели – купили го. Но има сделки, които не са направени добре. Още повече, че те тука мислиха, че ще векуват. Така че, сигурна съм, че нищо не ви пречи да направите една проверка. Да им видите…. Вие, дето се казва, им знаете кътните зъби, ако не ги знаете, трябва да ги научите. Да се види тия, аджеба, какви са. Там, където имаме наши държавни предприятия с ръководители – Божков ли, към кое министерство ли, да се говори тия хора да бъдат ангажирани, ако щат да са комунисти. В крайна сметка, те работят за държавата…
Гето Джурковски и Мандев: Всичко държавно сме сменили…
Михайлова: Значи трябва да получат много ясни задачи. Няма така: чакаме да спечелим изборите. Няма какво да чакаме. С чакане просто няма да спечелим. Да се види с малцинствата. Вие тука имате ли малцинства?
Джурковски: Тук нямаме…
Мандев: Чак толкова нямаме, ама имаме..
Неиндентифициран: А има, има..
Джурковски: Само 6 % от населението на…
Михайлова: Вие трябва да седнете и да си изчислите гласовете, на какви гласове може да разчитате. Защо? Дори и да загубите – резултатът трябва да бъде висок. Защото това е авторитет. Всички знаем, че Ловеч е тежък град. Никой няма илюзия по отношение на това, че Ловеч просто ей така, просто ще го спечелим. Но вие постъпателно трябва да почнете да печелите изборите в Ловеч. Но това нещо става само със силна политика. т.е. има фактори, които има шанс да преборите. Ако ги преборите, ще дойда тук да пия шампанско с вас. Дай, боже! Ако не ги преборите тези избори, дори и да не спечелите максимален брой общински съветници. Просто трябва много ясно да си разчетете целите. Защото това ще е подстъп за следващите избори. И да не ги успеете тези, следващите ще ги спечелите. Ако правите това, което трабва да се прави. И затова не го възприемайте като нещо лично. Аз съм говорила – пред зала с десет души, с пет човека. Във Велико Търново през 94-а година в един театър, два пъти по-голям от тоя – само мухите и аз, и още 14 човека или 15 бяхме. Трагедия, просто трагедия. И загубихме, разбира се. Не го казвам, не ме разбирайте погрешно – съвсем друга беше конюктурата тогава в цялата страна. Но идеята ми е – аз ще дойда пак. Ще намериме дата, защото ми се иска да ви подкрепя по начина, по който трябва да бъдете подкрепени. Защото сте се хванали на тежка битка. Но го направете събитие.
Костов: Да, да…
Михайлова: Просто го направете събитие. Щото покрай всичко друго, аз наистина съм външен министър. Имам достатъчно висок авторитет. Имам рейтинг втори след министрите – използвайте го. Дето се казва, аз ще ви прелея моя авторитет на вас. Това е смисълът.
Костов: Така….
Михайлова: Но пак повтарям, тука трябва….. Просто не сте си свършили сега както трябва работата…това е моята равносметка.
Костов: /смее се/
Мандев: За днес – да, за днес има такава работа.
Михайлова: Можеше да кажете: за това мероприятие не сме готови, елате по-късно, ще намерим друго време.
Мандев: Ние очаквахме, не малка разгласа сме направили – и по фирми бяхме ходили, и навсякъде. Не знам защо няма хора.
Михайлова: Ако това е разгласено….
Мандев: Не направихме най-добрата, но направихме, мисля, добра разгласа….
Михайлова: Не сте спечелили журналистите!
Мандев: И аз се чудех от малкото хора…
Михайлова: Журналистите не сте спечелили.
Джурковски: За съжаление всичко е червено тука.
Михайлова: Няма значение…
Джурковски: Те… При журналистите всичко е червено. С изключение на един или двама.
Михайлова: Този от „24 часа“ е голям кокал, агресивен.
Джурковски: Охо, охо…
Мандев: Абе те всичките….Има само един – двама наши.
Костов: Стела Бочева от радиото и тя е червена.
Джурковски: Червена е, разбира се. С изключение на Емилия от БТА – всичко е червено.
Михайлова: Хубаво е, че са затворени медиите. Те нищо не могат да вкарат в централната мрежа.
Мандев: Иначе за тези неща, за които стана дума, като графици, като разпределение по фирми – кой, къде, с кого, как, като малцинства, като всичко това е направено. Като ходене от къща на къща. Само не смееме да тръгваме сега толкова явно до 16-ти. Айде да не вършим глупости.
Неидентефициран: Васко, кажи й за Априлци да го решим, за да не стане същата история.
Мандев: От тук зависи цялата тази организация, която е създадена, как да я използваме максимално и плодотворно, за да си свършим работата.
Михайлова: Просто трябва да ангажирате хора за всяко нещо, да знаете…..Най-важна за всяка победа е организацията.
Мандев: Направили сме екипи по всички направления – техническо обезпечаване, финансово обезпечаване, медийна политика…..
Михайлова: Абсолютно по всички въпроси. Намерете си разтропан човек да ви води пресцентъра. Направете си пресцентър.
Мандев: Имаме го пресцентъра , разтропани хора – не.
Михайлова: Грубо казано, намерете начин тия журналисти да ги хванете по някакъв начин….
Мандев: Част от тях, въпреки че не са комунисти….
Михайлова: Нахранете ги.
Мандев: ….не изопачават нещата……
Михайлова: Това ви казвам, нахранете ги!
Костов: Да, да, да…
Мандев: Не изкривяват нещата, макар да са червени. Има от тях обективни хора. Не ни помагат, но не ни и вредят, не го правят така, че да….
Костов: Не, след като нямаме собствени медии, които същетвуват. И да намерим подхода към тях. Така правилно….
Михайлова: Вземете медии от централните. Има варианти, просто трябва да седнете и да мислите! Вкарайте го в централния печат. Но преди да го вкарате, трябва да му създадете име. Защото да го вкарате, трябва да му създадете име. Защото да го вкарате, централният печат ще клъвне не нещо, което….Не става въпрос дали ще е кмет, но човек, който се опитва да промени Ловеч. Но той трябва да тежи пред тях. Да има авторитет да го поканят.
Костов: Хм, хм, хм…
Михайлова: Просто трябва утре – съберете ги всичките, сядайте и се разпределят задачите и всеки започва да действа../ Към Костов/ Кой освен теб е депутат тука?
Костов: Кирил
Групово: Кирчо, той и Минко от Троян..
Костов: Но той замина за София…
Джурковски: Ние тука четири на един.
Мандев: Четири на един, бе.
Джурковски: Така беше на предишните избори, но…..
Мандев: Не бе, така са ловчалии. Те на гласуване ще дойдат, но тука няма да дойдат.
Михайлова: Дай, боже. Защото в Пловдив са така нещата. Но там си печелят, без да ходят на избори.
Мандев: Мачовете са много показателно нещо.
Михайлова: Не ходят на мачове? Не ходят на мачове?
Мандев: На международните мачове на „Литекс“ ходят по 4-5 хиляди души.
Костов: Чешите са, бе…
Джурковски: Имай предвид, че са без вход.
Михайлова: Аз също не ходя на мачове. Но мисля, че всички мъже ходят на мачове.
Мандев: По принцип би трябвало да ходят….
Михайлова: Търсете обществени прояви – на мачове, такива неща.
Джурковски: Ходим отдавна. На всички срещи досега сме били на централната трибуна.
Неидентифициран: „Литекс“ бяха шампиони.
Иван Арабаджиев: Те и сега са….
Мандев: На всички международни мачове, ние с него сме на мачове. Аз си идвам от София, за да гледаме мачове…
Михайлова: Ама някой….Стоичков от тука ли е, от къде е?
Джурковски: Не, той е от Пловдив. Пловдивчанин е.
Михайлова: Пловдивчанин…А какви други имаше?
Арабаджиев: Петър Хубчев. Добри Атанасов: Хубчев, но той е в Германия, не може да го докараме тука…
Михайлова: Ще му пишете едно послание: Това е моят кмет!
Мандев: „Литекс“ като помощ е и това, че футболният клуб, спортната общественост застава зад него.
Михайлова: Зад кого? Е, ми значи идеал.
Арабаджиев: Имаме изработена програма за срещи….
Мандев: До четиринадесети ни е разчетен всеки ден с посещения. Той сутрин знае от 9 часа до вечерта къде е.
Михайлова: Какви са резултатите на селата към града на СДС до този момент? Ние печелим в града….т.е. на последните избори печелим в града и губим в селата?
Костов: Интересно е, че и селата…
Мандев: И в селата спечелихме!
Михайлова: БЗНС също. Трябва нещо да направим с тия от БЗНС.
Мандев: Тикаме ги, тикаме ги.
Михайлова: Какво се занимавате с този…
Костов: С БЗНС-то, с членовете правим нещо. Пейко Гечев е одиозна фигура.
Михайлова: Няма ли заместник този , въпросният?
Костов: Той ги уволнява….Едноличен търговец.
Мандев: Той е като този вашия, само че няколко степени по-долу, така интелектуално. Този, дето го махнахте във Велико Търново…
Михайлова: Ооо, Руси….Руси…
Джурковски: Карапетков…
Михайлова: Сега обаче Велико Търново на първи тур ще спечели…
Костов: Дай Боже, дай Боже
Михайлова: Такива са дори прогнозите на комунистическия кандидат.
Мандев: Аз Русе малко…
Михайлова: Не Русе, Велико Търново, Румен. Дай, Боже. След 8 години усилия, дай Боже, най-после да вържем цвят. Като отидох и касирах изборите, като махнах това-онова и се нормализираха нещата. Махнах този, дето е сикаджия някакъв.
Костов: Наде, ти може би идваш от Варна с впечатления за варненската публика.
Михайлова: Аз не съм се срещала във Варна изобщо. Аз по селата ходих – Аксаково…
Костов: Тук е и друг манталитет…
Михайлова: Ти какво мислиш – Аксаково, Вълчи дол, Суворово – ти само чуй името и повече не питай за останалите неща. Там пък депутатите не можеш да ги намериш. Аз какво ще ги направя депутатите….
Мандев: Хайде, че Ники непрекъснато бута към датата вторник.
Неидентифициран: Това защото Априлци е община, съставена от 4 по-малки..
Мандев: Това са квартали на един град.
Михайлова: Кога е това нещо?
Мандев: Ами на втори.
Костов: Само Априлци ли, Наде?
Мандев: И Троян.
Михайлова: Аз съм отменила всички пътувания, никъде няма да ходя…
Мандев: До обед е Априлци, след обед е Троян.
Михайлова: Всичко к’во да е, аз съм войник, където са ме сложили…Аз затова се ядосвам, защото….
Костов: Ама много бързаш, това е лошото.
Михайлова: Какво, час и половина събрание.
Костов: Не, не става въпрос за….
Михайлова: Ето утре има Национален съвет, каквото недорешим, ще го решаваме. Той е там, ти си там.
Мандев: Не, не. Става въпрос за това, когато правихме с Николай първия вариант на програмата, отделихме на Ловеч целия ден – разходка из стария град и т.н.
Михайлова: А бе, те няма….
Костов: Искаме да те експонираме повече тука.
Михайлова: Ама не, няма ефект. Трябва да ти кажа, аз ти казвам пак от опит. Аз правя 9 години избори. Една разходка из града, това да. Кой ме видял, той ме видял. Много повече – едно интервю по кабелната телевизия. Всички разходки вземете. Значи варненци, които са изключителни тарикати, та не направихме среща в града, защото кампанията още не е отворена и щяха да ни атакуват.Но някакъв „Мустанг“ ли, някаква телевизия, която обаче ме снима….Вече беше дошла на летището да ме снима. Викам им: махайте се от тука, просто ме оставете на мира, какво ме снимате на летището.Ама как се качвате на самолета. Да не съм някаква царица, принцеса, какво има да ме снимате. И ги изгоних. Днеска този Димчо Гяуров, ми вика значи във Варна това интервю сигурно 100 пъти са го пускали.Денем и нощем го въртят.Въртят, въртят, няма, вика, варненец….
Джурковски: „Мустанга“ е така, той е…Пука радио „Лиани“.
Костов: Гледай сега, с ЮТВ, с „Юнион телевижън“ сключваме договор за медийна изява.
Михайлова: Това е другото, което е. Това са новите методи да влезеш във всеки дом.Тук ще дойдат 50-60 човека.
Костов: Тука ще дават клипове, интервюта, събрания….
Михайлова: Дебати, дебати….
Костов: Дебат ще имаме.
Михайлова: Икономически. Той какъв е кметът?
Мандев: Икономист, завършил в Харков.
Михайлова: Хубаво, хубаво място.
Костов: С екип. Дебат с екип, със своя екип.
Михайлова: Значи никакъв, ей така….Българите сме много странна порода хора. Мислиме, че когато излизаме сами, само така показваме, че ние всичко знаем. Никъде по света човек не може да знае всичко.
Костов: Абсолютно.
Михайлова: Аз дори за себе си го приемам като критика. Със Сашо Божков се видяхме в Балчик, той вика: аз ходя с 11 човека. Аз дето не съм икономист – ходя сама. Е, естествено, човек застава и работи с екип. Той и по-авторитетно звучи на хората. Отивате на дебат с екип – това са моите хора по този въпрос…. И хората имат повече доверие. Защото ти не може да си пенкелер: не мога и от земеделие да разбирам, и от структурна реформа, и от безработица.
Костов: Макар че…аз се уча.
Михайлова: Тука социалните грижи – ще ги науча и тях….
Мандев: Ние наблягаме на въпроса за екипността, това е само…
Костов: Освен това искам да ти кажа, че радио „Лиани“ тука се слуша много, това е местната УКВ.
Михайлова: Ех, как няма време да дойда да….
Мандев: Те много те чакаха там.
Михайлова: Не, не за кампанията….
Костов: Радио „Лиани“ е така добре разположено към нас.
Джурковски: Напротив, много добре.
Костов: Дори много добре…
Джурковски: Тя е ужасно анти сегашния кмет. Значи шефката на радиото е сътрудничка на сегашния кмет…
Костов: Радио „Лиани“ ще ни подкрепя много сериозно и ние ще имаме…
Мандев: Тя го атакува много сериозно…
Джурковски: Тя директно го атакува….
Мандев: Тя му беше сътрудничка и така го мрази и му знае нещата.
Арабаджиев: Има съмнения… -…..ревизия..Той е наш /шум /
Михайлова: Компромати, какви компромати. Аз разбирам да е ходил гол някъде, той тук вече….това му е работа…
Мандев: Това, което са направили, не е добро управление, неправилно изразходване на средства.
Михайлова: Най-силният удар за един кмет е, когато той се явява за всичко. Васко, ти ли ми каза това: „Харесва ли ви така да живеете, ако искате, може да продължавате“. Време е за промяна, алтернатива….
Джурковски: Този кмет има така доста негативизъм натрупан.И, верно позитивна кампания, но това трябва да се използва.
Мандев: Чакай сега, позитивна кампания не означава да го чешиме…
Джурковски: Да му простиш това, че той е обявил държавата за враг номер едно. Той заслужава да го…
Кирил Баев: И нищо не е направил през мандата си.
Джурковски: Той програмата не е изпълнил може би една трета.
Мандев: Лъжата не може да се прости към хората.
Михайлова: – Както да ги гледам, тъй че….Но това е политиката. Те са такива безочливи мошеници, че са в състояние и проявата на хуманизъм да ти я представят както…Като Косово. Те са…Аз направо се чувствам омерзена едно и също да обяснявам вече 6 месеца.
Неидентифициран: Реакцията на хората тук нали, беше въпросът….
Арабаджиев: Но той гражданинът, който го зададе изчезна от залата.
Михайлова: Иванов.
Арабаджиев: – Той влезе, за да ви даде въроса и излезе.
Баев: Той е толкова Иванов, колкото аз съм Петров.
Мандев: Комунист. Е, викам, Иванов, белким и ти научиш…
Костов: Без Иванов и без Петров не може да правим….
Джурковски: Той добре се напъти на този въпрос и отговорът беше категоричен и видяхте колко….
Костов: Да, обаче действително има неща, които….ад хок трябва да се, така да се съобразят и да се актуализират малко. Да се позаострят и да се конкретизират.
Михайлова: Трябва да се види според мен, какво може да се направи…
Мандев: Той отива в едно село и няма да говори за тази общинска програма на селото, на баба Пена…
Арабаджиев: Ще разчитаме пак на вас, че испанският посланик ме е взел под крило…
Михайлова: А-аа! Той утре ще идва при мене.
Арабаджиев: Да, той прави „Красив Ловеч“ паралелно на „Красива България“. В момента изсипва 500 000 долара.
Неидентифициран: На кмета.
Джурковски: Изключително в полза на кмета.
Михайлова: Испанският посланик, как да се каже, е толкова седесар, колкото малко седесари. Искам да ви кажа, че той е…
Неидентифициран: А защо е помагал..
Михайлова: Е, на кой, той не може да се включи в политическата борба. Можем да му кажем….
Арабаджиев: Нещата идват от Виджеланте, италианеца, който е в ЮНЕСКО и който имаше контактите с един тука бивш комунист…
Михайлова: Аз ще му кажа да изчака…
Арабаджиев: …по програмата 1300 години.
Неидентифициран: Със Стоян Нейков.
Арабаджиев: И те нещата са отдавна. Така. Но испанският посланик е направо впечатлен от красотите на Ловеч. Декларирал, че който и да е кмет….
Михайлова: Аз мога да го помоля, той ми е много близък, няма никакви проблеми….
Арабаджиев: Той намеква, че даже може да доведе на принципа, на когото са строили Барселона, като град на олимпийските игри, фирми, които да помагат тука.
Мандев: Да стане ясно, че той ще дойде да подкрепя, само когато…
Арабаджиев: Ще го използваме, нали в…
Джурковски: Да, но той има контакти само с кмета, той – областта е срещу кметството – един път не прояви интерес за една среща поне, макар че ние сме намеквали няколко пъти. Това са проекти, които касаят регионалните…
Баев: Ето това, ако испанският посланик го каже и го пуснат по кабелната, просто ефектът не е малък.
Михайлова: Да, ама истинският посланик е държавен служител, той….
Хорово: …той не може да го каже….
Михайлова: Щото какво правиме, ако не дай си боже, спечели другият. Значи…се провалят.
Мандев: Значи, той се срещнал с депутатите от Ловеч и се срещнал с кандидата за кмет на Ловеч от името на СДС. И са обсъдили проблемите по тази тема, която върви.
Михайлова: Трябва да намерите формата, а аз иначе, аз ще говоря с него, той също ще подскаже, как да го направим, защото той ни подкрепя много…
Костов: Ние можем да изпратим една официална покана към него.
Михайлова: Ми, добре, ако я изпратите, аз не знам кога тоно ми е срещата, обаче…
Неидентифициран: Тук обаче става много деликатно.
Костов: Поканата става въпрос.
Михайлова: От депутатите, а вие ще поканите в София кандидата за кмет.
Неидентифициран: А, да, там, да…
Мандев: Ние го правим и каним кандидата за кмет, бе..
Михайлова: Ще го направите, ще го излъчим по националната телевизия. Ние ще го заснимаме и …ще ги убиеме всичките…..
Баев: – по националната – супер.
Арабаджиев: Може ли все пак една нотка на оптимизъм. Нека за началото на кампанията да ви предоставим касетата, защото много масирано се подготвяме. Днешната среща действително е…..
Михайлова: – не, не го приемайте….
Арабаджиев: Просто анализирам в момента. Значи считам, сериозно сме подготвили това начало. Изключително масирано с реклама ще подходим към това нещо, вече се печатата нещата. Точно за вечерта, по нестандартен начин, листовки по улицата, покани към гражданите на улицата. Даже тука ще бъде откриването на БСП, две маси ще раздават наши листовки да препращат хората към площадното пространство зад реката, където ние откриваме. Просто те са се скрили тука, капсулирали са се, дай Боже, да е хубаво времето, ще направим нещо грандиозно.
Мандев: Тези микрофони сигурни ли сте, че не чуват.
Михайлова: Е-е, че к’во.
Мандев: Е-па, много важно….
Арабаджиев: Тогава, като се заговори вече, ще имаме по-добра основа, по-добър старт.
Михайлова: Те не очакват тука да се събираме, освен това ние сега ще свършим.
Неидентифициран: …като го броим, откриваме кампанията. Михайлова: – Ние не откриваме, правим една среща. Костов: Ние правим една среща, да.
Михайлова: Ние не коментираме програма.
Неидентифициран: Само представяме кандидата…
Мандев: Подготвили сме доста неща, въпросът е, доста работи ни трябват.
Баев: …чашка с водичка….
Михайлова: …бюлетини, материали. Обаче излизаме навънка и те казват хората…Там пита някой нещо конкретно и става шефът на щаба и казва, ние програмата си не можем да разкрием, защото ще вземе някой да ни я вземе. И в залата настъпва тишина. И хората се питат, защо са дошли, защото не могат да задават такива въпроси. Те се сконфузиха, те са много разговорливи хората. Но кой още ще е по графика, кой ще идва тука?
Костов: Иван Костов ще идва на 26-и.
Арабаджиев: И евентуално министър Бояджиев.
Мандев: Бояджиев ще бъде тук на…
Костов: Бояджиев ще бъде тук и евентуално ще откриеме в Троян.
Михайлова: Тук Богомил Бонев също може да свърши работа…
Костов: Ми, ако дойде много хубаво…
Михайлова: Ми ще му кажа да дойде. Само трябва да ми напомните. Всички тези неща.
Джурковски: Ще има много голям ефект.
Михайлова: Богомил Бонев да дойде тук и да каже да излязат две крачки напред тези с нарушенията.
Баев: В Ябланица искат Върбанов.
Костов: Много интересно ще бъде, ако Върбанов дойде, Пейко Гечев е…./смях/
Михайлова: Вие може на някоя среща, примерно на Богомил Бонев, да обявите Бонев, той да дойде Пейко Гечев, а изненадата да бъде Венци Върбанов. /Бурен смях/
Михайлова: Това е тактиката…Всичко е политика.
Баев: Да не стане някоя авария. Това го пусни във водичката, цяло го пусни, а аз ще го изхвърля навънка, цялата чашка….
1) Николай Пловдивски специализира в Москва. Баща му, Методи Стоименов, е милиционер, който оглавява взвод при Шесто управление на Държавна сигурност. Николай е скандална личност и обединител НЕ може да бъде.
2) Гавриил Ловчански – 62 години е, специализирал в Москва от 1986 до 1991. Говори се, че по време на разкола е изнесъл авоарите на БПЦ в руска банка, счита се за представител на руското лоби.
3) Амвросий Доростолски е бил в „Алтернативния синод” и се счита за разколник, но НЕ се води на отчет в ДС. На 70 години е и имал здравословни проблеми.
# Останалите 11 митрополии фигурират в архивите на Държавна сигурност. #
1. Кирил Варненски е работил за Първо главно и за Шесто управление на ДС псевдонимите „Ковачев“ и „Владислав“.
2. Игнатий – Плевенски е работил за Държавна сигурност като агент и секретен сътрудник Пенев и Германски.
3. Дометиан – Видински е работил за ДС. Вербуван е 1972 г с име агент Добрев.
4. Йоаникий Сливенски. Вербуван е под името агент Кирилиевич. От 1977 г. е работил за управлението на МВР – Сливен, по линия на Шесто управление на ДС.
5. Григорий Великотърновски е вербуван за агент към Шесто управление на ДС с псевдоним Ваньо.
6. Калиник Врачански е агент Рилски и Велко и е сътрудник на МВР, после е регистриран и към политическата полиция.
7. Натанаил Неврокопски е агент Благоев от държавна сигурност. В досието има собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получено възнаграждение, разходни документи.
8. Неофит Русенски е регистриран към Шесто главно управление с псевдоним Симеонов.
9. Галактион Старозагорски е вербуван като агент Мишо. Бил е сътрудник на Шесто, Трето и Първо главни управления на ДС.
10. Симеон Европейски от 1964 г е секретен сътрудник Христов и Торис. От 1967 г. е щатен служител на Първо главно управление. Личното и работното му дело е в 27 тома.
11. Йосиф Американски. Агент и секретен сътрудник Николов и Зографов. Вербуван е през 1980 г., през 1983 г. е регистриран към разузнаването. В досието му има разходни документи. .
Нищо неочаквано няма в създаването на синя фракция в СДС и в желанието на нейните учредители Синята коалиция да се възстанови. Достатъчно е да се вземат предвид последните социологични проучвания, според които сините и ДСБ са под прага за влизане в парламента, взети поотделно (0,7% за ДСБ и 1,8 % за СДС) и дори заедно (2,5%). На пръв поглед шансът на коалицията е по-голям. Но дори да предположим, че минат четирипроцентовата бариера, на практика ще се възпроизведе сегашното статукво. И тези, които в продължение на две години играха в един отбор със социалистите в парламента, пак ще са в него. Също както в червения лозунг: „Ние пак сме тук и пак сме същите”. Точно те – Надежда Неински (евродепутат, водеща през пролетта преговорите за продължаване на Синята коалиция), Мартин Димитров (бивш лидер на партията) и Ваньо Шарков (депутат и неуспял кандидат-лидер) са инициатори на вътрешнопартийното обединение с прозрачното заглавие „Единство”. А мотивът им за обединението на фона на парламентарната червено-синя мъгла звучи като Параграф 22 – то трябвало непременно да се случи, защото отваряло пътя за връщане на БСП във властта. А пък като се случи, ще сме противници с БСП, но само наужким.
Главният секретар на СДС Борис Марков бе лаконичен: „Който иска да се върне в СДС е добре дошъл”. По думите му със създаването на фракцията Надежда признава поражението си през пролетта като водещ преговорите за продължаването на коалицията. Според него с предложението си тя прави опит да продаде СДС.
По този повод е уместно да припомним, че активността на Неински е парадоксална. Заради нейното избиране за председател на партията през 2002 г., вместо Екатерина Михайлова, сините бяха разцепени и по-късно бе създаден ДСБ. Тогава станахме свидетели на едни от най-срамните събития в историята на десницата. 29 народни избраници от общо 61 на ОДС в 39-ото Народно събрание (2001-2005 г.) безцеремонно прибраха полагащата се парламентарна субсидия (420 000 лв.) и изгониха останалите от тяхната парламентарна стая. Няма да пропуснем да споменем с какъв хъс те изнесоха от синята централа компютри, принтери, лаптопи, не забравиха и компютърните мишки, някои от които по-късно се оказа, че са развалени. А какво да кажем за това, че оставиха без гуми партийните коли на „Раковски” 134, защото джантите и гумите се водеха на фондация „Демокрация”. Тогава сини депутати описаха развода в СДС по следния живописен начин:
„Жената (Надежда Михайлова, по това време лидер на сините) взе къщата („Раковски“ 134), а мъжът (Иван Костов) взе парите (държавната субсидия)”.
Затова и сегашните напъни за обединение изглеждат комично на този исторически фон. Разбира се, в името на запазването на статуквото на криминалния преход може развелите се отново да се съберат. Иначе с просто око се вижда, че те изпадат от политиката. И нямат шансове да влязат нито в сините листи, нито в тези на ДСБ. Защото всички искат марката „СДС”. И ако не я получат, нека да потънат.
Ето например какво каза вчера Мартин Димитров: „Това, което правим, е все едно девет месеца преди тръгването на „Титаник“ някой да беше предупредил пасажерите кога и къде точно се намира айсбергът“. Той допълни, че съюз „Единство“ ще е нещо като група за натиск в СДС, с която ще настояват да се случи обединението.
Само че близо 12-те хиляди членове на СДС, както и хилядите техни избиратели, не се нуждаят повече от старите влъхви. Десните не искат измислени коалиции, в които здравият да носи болния. Трябват им нови, некомпрометирани лица. Както и в сините редици да се върнат онези, които кукловодите изтласкаха, за да контролират партията чрез своите подставени лица.
Днес фракционерите си мислят, че номерът им пак ще мине. Само че малко приличат на онзи рибар, който цял ден висял до един вир – слагал червей след червей, но вадел кукичката празна… Вечерта като извадил въдицата за последно, на кукичката имало бележка: „Сметката, моля!“
Е, идва ден, в който радетелите на синята идея не искат повече келнерите на прехода да ги вземат за балъци.
Какво ли вече не изживява човек в родната политическа фен фауна?
.
Тази вечер бях неприятно изненадан от писанията на един високо тачен в болшевишките принт издания, индивид. Става дума за небезизвестния „журналист“ от в-к „Дума“, другаря Александър Симов.
Ето какво споделя с мен въпросния чекист, основавайки се на една своя презумпция, че догодина ще бъде на власт…
… и ще коли и беси…
Но направете си сами извода за неговото психическо състояние, прочитайки посланието му:
Здравейте,г-н Краев! С голямо НЕудоволствие чета бисерите,които публикувате във фейсбук. помня и помията,която изляхте в блога си върху мен. Искам да Ви кажа,най-учтиво,че когато БСП вземем властта догодина…ще използвам всички методи-по линия на МВР и на МВнР и ще съжалявате,ако стъпите на българска земя. 🙂 .Заради такива като Вас си заслужава да се борим за нов Девети септември…А тази вечер ще отида и ще се изпикая върху мемориала на шибаните жертви на т.нар. комунистически режим.
.
Разбира се, горе написаното от него го приех по единствения разумен начин, а именно, че имам работа с психически тотално объркан човек. Дано да иде и да се лекува, а не да му се предостави место в управата на партията му. Не че другите там са по различни, ама този е ептен тежко болен…
Все пак държа да припомня, че с въпросния субект си имахме и задочна разправия, с която от части можете да се запознаете тук (Пачавра, леке не хваща), оставила дълбоки бразди в наранената му червената душица…
ОК, аз все пак не съм лекар и не мога да му помогна, а направих според мен единственото оставащото ми смислено в случая – блокирах го, споделяйки преди това диагнозата ми относно менталното му състояние –завършен идиот.
200-години от рождението на легендарната българка. .
„Народният съд“
Колкото и парадоксално да звучи: зловещите събития от 9 септември 1944 г. унищожават само за 24 часа един дом, събиран повече от сто години, дом на светли личности – потомците на легендарната българска майка-героиня от Русе, които стават жертва на изстъпленията комунистическите лумпени, чиито алчни и нагли потомци – гоцета, сергейчета, велчевци и зайкови-пирински ни управляват и днес.
Книгата на известната русенската историчка Веселина Антонова е изградена върху разказа на Лиляна Балканска, правнучката на Баба Тонка, и върху малко познати архивни материали, които е използвала и коментирала умно и задълбочено.
По идея на Веселина Антонова през май 2000 г. в София бе организирана голяма изложба под надслов „Потомците на Баба Тонка и „Народният съд”. В нея за първи път чрез снимки, документи и картини, събрани от различни фондохранилища, бе проследена двувековната житейска съдба на прочутите възрожденски български родове Обретенови, Просеничкови и Балкански от средата на 18 век до наши дни. Част от живота на Обретенови е позната на българската културна общественост – това е участието на Баба Тонка и на смелите й синове и дъщери в национално-освободителното движение. Но през годините на комунизма съдбата на другите й наследници беше упорито премълчавана.
За нея разказва Лиляна Просеничкова-Балканска. Една красива, духовно извисена, смела и умна жена, съхранила своя дух и достойнство, въпреки преживения ужас.
Предлагам ви откъс от предговора към книгата:
„На 2 срещу 3 ноември 1944 г. внучката на Баба Тонка – Тонка Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия „Княз Борис Първи” в Русе, са застреляни, според най-широко разпространената версия, заедно с още десетки русенски граждани на полянката в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. Досега не са намерени официални документи, участници или очевидци, които да потвърдят, че са ги разпознали там. Местни овчари, след махането на милиционерската охрана, са посетили лобното място на нощната стрелба и са видели кървавите следи по земята и следите от куршуми по дърветата. Дни по-късно подивели кучета разровили пръстта на масовия гроб и оставили след себе си разпилени части от човешки тела и кървави дрехи. Единствената цяла вещ, която овчарите намерили и прибрали, била мъжка кадифена жилетка, закачена на клон преди разстрела…
От преживения ужас дъщерята на Просеничкови Милкана заболяла от менингит и след кратко боледуване умира на 1 февруари 1945. Другата им дъщеря, Лиляна, още ученичка в Девическата гимназия, и днес носеща името на баба й, е изпратена в комунистически концлагер. По-късно Втори състав на Русенския „народен съд” по второто дело с председател Димитър Цонев и членове Момчо Крумов, Дачо Войнов, Нено Илиев и Цоню Цоневски на заседание от 30 март 1945 осъжда на смърт, конфискация на три четвърти от имота и 50 000 лв. глоба „Нико Просеничков, бивш гимназиален директор, сега в неизвестност/!/, загдето писал статии във всекидневника „Русенска поща” със съдържания, които, раздухвали великобългарския шовинизъм на гражданите, унищожавали престижа на съюзените народи и възвисявали качествата на националсоциализма, насърчавали борбата срещу прогресивните елементи… като с тези свои действия и писания, допринесъл дейно и съществено за извършване и провеждане на противонародна политика от ръководните лица на България…“
Разбира се, истината е съвсем друга – съпругът на внучката на Баба Тонка, Нико Просеничков, е сред най-уважаваните и обичани русенци. Истински интелектуалец, българин – патриот, меценат и благодетел, дълбоко уважаван и обичан от своите съграждани, изключително честен и принципен и заради това станал трън в очите на некадърни, полуграмотни и нечестни люде, които унищожиха страната ни след злокобния Девети.
Ето какво четем в книгата: „Съдебно дело и присъда за евентуални „противодържавни и противонародни престъпления” на съпругата му Тонка Обретенова Просеничкова всъщност няма. Тя е просто разстреляна, тъй като станала свидетел на масовото убийство на русенски граждани в местността Балюв дол…”
Убитите русенци само в дните около злощастния Девети са повече от стотина. И това е част от елита на този най-европейски град на България. Със или без съд. Ако техният „съд” можеше да се нарече с тази дума. Сред тях е и братът на моят дядо, известният в цяла България, учен – агроном, журналист и издател Христо Стамболиев. През 30-те и 40-те години той списва с голям успех първото и най-популярното у нас месечно списание за агрокултура „Модерно земеделие”. Главорезите от т. нар. народен съд, начело с комуниста-адвокат Моско Мъсев, го осъждат на смърт, защото бил „пропагандирал” тогава постиженията на… германската агрономическа наука! А тя, макар и чиста и полезна наука, все пак била немска, а това значи „фашистка”… Нали след злощастния Девети всичко германско беше заклеймено и другарите предлагаха на Кремъл да ни пороби официално като „16-та република”, за каквато ни броеше неофициално цивилизованият свят.
Предполагам, че ако не беше починал през октомври 1939 г. синът на Баба Тонка, достойният българин и революционер Никола Обретенов, комунистите сигурно щяха да убият и него. Без да се замислят!
Защо ли? Защото подобни честни и смели герои щяха да им бъдат като трън в очите, а те, слугите на Кремъл, бързаха да заграбят властта, която за нищо на света не искат да оставят и днес, въпреки че заедно с агентите на Анкара вече провалиха и загробиха България…
На 20 октомври 1951 г. е сформирана Българската национална доброволческа рота 4093 в състава на Американските въоръжени сили в Западна Германия. Кодовото й название е Cteator Hesse и е зачислена към 112 Военен център, САЩ (112 Military center).Самото съществуване на ротата 4093 показва, че мнозина българи не приемат управлението на Българската комунистическа партия и ненавиждат наложената в страната обществено-политическа система.
През 1951 г. американските власти се обръщат към намиращия се в емиграция д-р Г. М. Димитров, тогава председател на Българския национален комитет, с молба да им съдейства за организиране на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Г. М. Димитров откликва с голям ентусиазъм. Той заявява на сънародниците си, че „ние ще бъдем съюзници, а не наемници“. За три седмици д-р Г. М. Димитров успява да убеди над 200 емигранти да кандидатстват за служба в американската армия. Доброволци дълбоко вярват, че това е техният личен принос за освобождаване на България от комунистите.
Основните изисквания към доброволците са политическа и военна благонадеждност. Кандидатите попълват специални формуляри, разработени в Главната квартира на Северното командване на 7-ма Американска армия в Западна Германия. Успешно преминалите теста са събрани през октомври 1951 г. в гарнизона Цайлсхайм край Франкфурт на Майн.
На 7 април 1953 г. ротата се пребазира от Цайлсхайм в Ешборн, също недалеч от Франкфурт на Майн, съгласно заповед на Главната квартира на Северното командване.
Впоследствие Рота 4093 се предислоцира от Ешборн в Депото за муниции на Рейн (Мизау) със заповед на Главната квартира на Северното командване от 20 юни 1953 г. На 22 юни 1953 г. ротата щатно е прехвърлена от Северното командване (112 Военен център) към Западното командване (110 Военен център) и 6950 Трудов център.
На 20 октомври 1953 г. ротата се мести от Мизау в Оръжейното депо в Гермерсхайм. Тук подразделението остава до разформироването си на 30 юни 1964 г.
След смъртта на Сталин (5.3.1953 г.) контактите между новия лидер на СССР Никита Хрушчов и лидерите на западните държави стават все по-чести. Хрушчов непрекъснато настоява президентът на САЩ да разформирова националните роти от политически емигранти от държавите от Източна Европа. САЩ решават да изпълнят искането на съветския лидер, за да запазят затоплянето в отношенията между СССР и Запада. На 30 юни 1964 г. ротата е разформирана.
Личният състав на рота 4093 винаги наброява около 200 души. Те са организирани като типично пехотно подразделение от американската армия – 4 взвода по 40 човека за охрана на обекти и един административен взвод. Националните роти са организирани в отделен полк, със собствена главна квартира и командир. На рота 4093 е възложено да охранява важни обекти на НАТО в Западна Германия, складове с муниции, оръжия, ракети, военно оборудване и други.
Първият командир на ротата е лейтенант Стефан Бойдев, син на ген. Васил Бойдев – командващ Въздушните войски (1936-1941 г.) и 5-та армия (1942-1944 г.). Той командва подразделението от основаването му до 17 април 1952 г.
Втори командир е лейтенант Борислав Байчев, бивш летец от българските ВВС. Той ръководи подразделението до март 1957 г.
Трети и последен командир е капитан Димитър Кръстев до разформироването на ротата през 1964 г.
Първите доброволци, постъпили на служба през 1951 г., са настанени в триетажна сграда, а през пролетта на 1952 г. личният състав е преместен в новопостроени специално за американската армия бараки. Те са със широки стаи, отделни административни офиси, медицински и продоволствен отдел, както и отделна транспортна част. Рота 4093 притежава отлично уредена библиотека, която освен личния състав на подразделението обслужва и българските емигранти от близките околности.
От 1951 г. започва издаването на месечното циклостилно списание „Идейни насоки“. То отразява обществено-политическия живот в България и останалите източноевропейски страни.
От октомври 1953 г. ротата има фонд и клуб, чиито средства се използват за благотворителност, за организиране на тържества, издаване на сертификати и значки.
През 2002 г. трима ветерани от рота 4093 посещават Националния военноисторически музей в София. Те даряват униформи, лични вещи и други, които са приети във фондовете на музея.
Има редица експерименти, които онагледяват как формираме убежденията си за живота, базирайки се на чужд опит. В един такъв експеримент били използвани 9 зелени лампи и 1 синя.
Участниците имали задача да посочат цвета на лампата, когато ги попитат. На 9 от 10-те участници било наредено да кажат, че десетата, синя лампа, е също зелена. Десетият участник, който не подозирал за уговорката, бил оставен да отговаря последен.
Когато първият участник съобщил, че 10-тата лампа е зелена, десетият бил готов да реагира, но като видял, че другите останали безучастни, си замълчал. Когато вторият, третият, четвъртият… също назовали синьото – зелено, той още имал съмнения, че е възможно те да грешат. След 7-я участник, „опитното зайче“ на експеримента започнал сериозно да се съмнява в собствените си възприятия на реалността.
Когато дошъл неговият ред да назове цвета на лампите, той категорично, без грам колебание, назовал синята светлина – зелена, така, както били направили всички преди него.
Този експеримент, макар и фрагментарно, онагледява много добре как действа конструирането на ментални модели в психиката ни през внушенията на външната среда.
В книгата „Животът може да е чудо“ е обяснена много добре една идея, която е и отправна точка в курсовете, които водя. Това е идеята от по-новата психология, че „картата не е територията“.
Какво означава това?
Всички ние заучаваме и в последствие сами доразвиваме определени модели на мислене и поведение за живота. Тези убеждения обаче не са живота сам по себе си, а само нашата представа за него, матрица, в чиито рамки започваме да функционираме…
Често картата-матрица изземва нашата функция да управляваме живота си и в един момент ние се оказваме в ситуация да живеем според модели и предписания, които са чужди и не ни вършат работа.
Почти всяка проблемна ситуация, с която се сблъсквам в работата си, е причинена именно от този конфликт между картата, с която борави човек и реалността, в която той има някаква потребност, но на която тази карта не може да отговори адекватно.
Добрата новина е, че картата подлежи на промяна, а реалността реагира на промяната – т.е. ние сме способни да изработим други убеждения, които да ни служат по-добре в конкретни житейски ситуации.
Много лесно, както видяхме и в експеримента с лампите, човек подменя собствените си разбирания и опитност с правилата на матрицата. Всички в по-малка или по-голяма степен позволяваме тази матрица да поеме ръководството на живота ни, вместо нас. А това е като да изпълняваме доброволно клаузите по договор, в чието съставяне нито сме участвали, нито сме го подписвали…
Затова едно от нещата, с което започваме курса, е да проверим собственото си усещане, заявявайки: „Не спазвам договори, в чието съставяне и подписване не съм участвал“.
И вие можете, в този момент, да затворите очи и да пробвате за 1-2 минутки какво ще почувствате, когато отправите това директно насочено към картата-матрица предизвикателство.
Ако се обърнете към конкретните ситуации в ежедневната ви реалност, може би ще установите, че в много аспекти на живота контолът не е ваш и въпреки, че ви е некомфортно, следвате предписания, които не сте задали вие.
Интересното е, че често пъти получаваме директни знаци,които в много случаи се проявят много буквални чрез тялото. Сещам се за един показателен случай с жена, която изведнъж, без никаква физиологична причина, беше получила схващане на краката и буквално не можеше да върви. Невролозите бяха предположили тежка диагноза, свързана с нарушение на функцията на мускулната система и периферните нерви, но за радост изследванията със специална апаратура, не я бяха потвърдили.
В последствие стана ясно, че тялото е отразило нейната нагласа по повод конкретна ситуация. Оказа се, че жената бе стигнала до сериозен блокаж в личните си отношения и понеже не предприемала дълго време промяна, заради притеснения от сорта на „какво ще кажат хората“ (в случая близките), тялото й беше реагирало по този начин, красноречиво съобщавайки й, че е време да спре и да промени модела, защото картата, с която се движи в реалността, вече не й служи добре.
Използвахме една техника, която разглеждаме и на курсовете – за пренаписване на конкретен сценарий. Тази техника помага да се промени мисленето чрез граници в мислене чрез възможности. В конкретния случай промяната в картата накара реалността да реагира много интересно и ситуацията се разви съвсем леко, без никакви драматични сцени, за разлика от това, което тя беше очаквала в стария си сценарий.
Времето е необратимо и по природните закони хората остаряват. Пред всеки стои въпроса как да се подготви докато е икономически активен за „дъждовните дни”, които бъдещето ще донесе. Дългосрочното финансово планиране при условията на режима на съвременните пари – задължително платежно средство без покритие, наложено със силата на държавата, изисква решаването на два фундаментални проблема.
Първият е, че е невъзможно да се прогнозира бъдещата покупателна способност на книжните пари. Книжните пари без покритие на всички държави, въпреки „плаващите” курсове, не плават, те потъват. Неизвестна е само скоростта на потъването им – едни по бавно, като швейцарския франк и сингапурския долар, други стремглаво, като зимбабвийските долари. Българите помнят как потъваше лева през зимата 1996-1997 гг.
Вторият проблем, който е и по трудно разбираем, е заложената от съвременната финансова система зависимост от посредници. Всеки, който притежава финансови активи зависи от финансовите брокери или дилъри, при които са сметките му. Елиминирането на риска зависи от елиминирането на посредника, но това е практически невъзможно поради начина на функциониране на системата.
Така добруването и финансовото бъдеще на всеки зависи до голяма степен от това как и до колко успешно ще преодолее горните два проблема, които имат различна тежест при различните активи, които човек може да използува за дългосрочно спестяване.
Държавни и фирмени облигации (ЦК)
Възможността на издадтеля на ценните книжа да плати обратно дълга зависи от това, какво той ще прави с парите. Като правило само инвестираните в производство заеми са самоликвидиращи се, защото те генерират приходи, които се използуват за ликвидация на дълга. За съжаление почти две трети от почти 50 трилионния дълг на пазара на кредитите в САЩ е възникнал след 1995 година, като по голямата част от него е бил използуван за непродуктивни цели, такива като финансиране на стоки за потребление и жилища, а също така за финансиране на борсови спекулации. Облигациите, които са издадени за този вид дългове са практически без стойност и са програмирани за дефолт (спиране на плащането по тях). Има опасност, при по сериозна икономическа криза, облигациите на компаниите и общините да последват участта им и плащанията по тях да спрат също. Най сигурни в това отношение са ДЦК, с единствената оговорка, че те ще бъдат евентуално изплатени с девалвирани книжни пари. Това все пак е нещо, но собствениците на ДЦК трябва да ги притежават физически, а не чрез някой фонд, съдбата на който зависи от управляващите го мениджъри.
Акции
Акциите са модерни и в САЩ, и в България. Малко хора, обаче, знаят, че от дванадесетте оригинални имена в индекса Дау Джонс (DJIA) е останало само едно – фирмата „Дженерал илектрик”. Останалите, като например „Полароид”, за които само някои от сегашното поколение са чували, са отдавна изчезнали в небитието. Хората живеят сега, в момента и историята рядко ги интересува. Най успелите млади финансисти направиха първите си милиони на борсите, продавайки и купувайки акции през един от най дълго продължилите възходящи пазари през 90-те години на миналия век. После дойде краха от началото на 2000 година и едва през последните година-година и половина индекса Дау Джонс отбелязва ръст спрямо предните години. Картината е различна , ако „Дау” се индексира с индекса на инфлацията, както може да се види от долната графика.
Дау Джонс има да извърви още дълъг път за да достигне максималните си нива. Растящата инфлация и прогреса като цяло гарантират номиналния ръст на акциите, но животът на компаниите не е вечен. Всяка компания има определена продължителност на съществуване като бизнес предприятие, в зависимост от характера на дейността и. Когато се купуват акции като форма на дългосрочна инвестиция, спестяващият по този начин трябва да бъде сигурен, че избраната компания ще има достатъчно дълъг живот за да може инвестицията да бъде гарантирана.
Изборът на подходяща компания не е достатъчна гаранция за инвестицията в акции, ако инвеститора не си осигури възможност да разполага реално с тях и да може да се разпорежда с тях при необходимост. Ако акциите на инвеститора са отразени само в книгите на брокера му, то финансовото му благополучие е буквално в ръцете на този брокер. Инвеститорът ще има същата съдба, каквато има и брокера му, независимо от това колко внимателно и консервативно е подбрал фирмите, в акциите на които е инвестирал. Единственият начин, който препоръчваме, е акциите да се регистрират директно на името на инвеститора в акционерната книга на издаващата ги фирма и да се държат в личен сейф. Същото важи и за случая, когато акциите са „на приносител” (не са поименни).
Борсови стоки (commodities)
При инвестиране в този вид стоки са налице същите рискове, които са свързани с ролята на посредниците, каквите са брокерите и инвестиционните фондове, специализиращи се в дадена област.
Брокерите и инвестиционните фондове не разполагат със складове, силози или резервоари, където да съхранява стоките. За всички сделки с борсови стоки се сключват договори, които на практика са обещание да се доставят договорените стоки, като възможността за реална доставка е чисто теоретична. Дългосрочното притежание на борсовите стоки е невъзможно поради факта, че те имат ограничена годност и само държавата е в състояние да притежава и поддържа запаси от нефт, зърно, метали и др. В последно време се появиха т.н. ETF (Exchange traded fund), специализиращи се в акумулиране на злато и сребро за притежателите на акциите на съответния фонд. Те имат възможност да притежават физически съответния метал и да го съхраняват в банкови трезори.
Недвижими имоти
Недвижимата собственост дава възможност на човек да притежава нещо, което има реална стойност без да зависи от посредници. Когато е изцяло заплатена и правно оформена с нотариален акт, срещу такава собственост не могат да бъдат предявявани частни претенции. Местните власти и държавата могат да застрашат тази собственост с регулаторни или административни мерки, но като цяло такова влияние е ограничено, особено в правовите държави.
Главното съобръжение в случая е времето, когато се купува тази собственост и състоянието на пазара. Режима на книжните пари без покритие, наложени от държавата като задължително платежно средство е идеален за възникване на изкривявания на пазарния механизъм и появата на балони на цените в различни сегменти на икономиката. Ако покупката и продажбата на недвижима собственост се извършват в неподходящ период – купува се при балон (инфлация) на цените, както е сега в България и се продава при депресиран пазар, когато цените са ниски, то се действа противно на философията на инвестирането -„купувай ниско и продавай високо”. Както вече сме казвали, индикатор за състоянието на пазара е съотношението между цената на недвижимия имот и неговия месечен наем. При установен пазар цената на имота е равна на 100 наема. При подценен пазар цената на имота е по малка и тогава е изгодно да се купува, а при надценен пазар е по голяма от 100 негови наема и е по изгодно имота да се наема, вместо да се купува. В момента пазарът на недвижими имоти в САЩ е в период на криза. Очаква се понижение на цените средно с около 15 %, което ще намали богатството на инвеститорите с около 3 трилиона долара – една наистина огромна сума. Досегашният опит показва, че максималното спадане на цените на недвижимите имоти като цяло е било около 30%, след което собствениците се отказват да продават. Що се касае земята като форма на недвижима собственост, ще припомним афоризма на Марк Твен – „Купувайте земя, момчета, вече не я произвеждат”!
При недвижимата собственост първостепенно значение има местоположението и. Основният недостатък на всички видове недвижима собственост, като се изключи невъзможността тя да се премества, е ниската и ликвидност – обикновено е необходимо продължително време за да се продаде изгодно.
Колекции
Предметите, които се колекционират с цел инвестиция са много и различни – картини, ръчно тъкани персийски килими, марки, монети, скъпоценни камъни, бижута и много други. За тях са в сила съобръженията, приведени по горе по отношение на недвижимата собственост. Цените им като цяло варират в синхрон с кредитния цикъл, но са с много по големи амплитуди, достигащи в отделни случаи до крайност. Колекционерските предмети могат да бъдат съхранявани без да има нужда от посредници и към тях не могат да бъдат предявявани претенции от трети лица. В това отношение те напълно отговарят на едното от изискванията за дългосрочно влагане на богатството на инвеститорите. По голямата част от тях – картини, скъпоценни камъни и др. са компактни и могат относително лесно и безопасно да бъдат транспортирани, и съхранявани. Човек може да държи в ръката си огромно богатство под формата на диамант или друг скъпоценен камък, но превръщането на това богатство в пари или замяната му с други ценности изисква на първо място оценка от експерти, а също така и доказателства за произхода в някои случаи. Този вид вложения са изгодни само за много богати хора и те са печеливши само ако са направени при ниски цени на придобиване около дъното на кредитния цикъл.
Пари
Книжните пари, които са обявени за задължително платежно средство в дадената държава са изцяло ликвидни. Продавачите на стоки и услуги са задължени по закон да ги приемат като средство за плащане. Проблемът с книжните валути започва когато те се използуват за дългосрочно вложение.
Горната графика дава представа за намаляването на покупателната сила на щатския долар през последните 37 години до 2006 год. От създаването на Федералния резерв през 1913 г. до сега доларът е изгубил 97 % от покупателната си способност. Само на базата на натрупаната през последните 10 години инфлация, българският лев е изгубил почти половината си покупателна способност по експертни оценки.
Ако един млад човек на около 30 години започне да спестява в книжни левове или даже долари, като ги сложи в „буркан банк” или под матрака, решението му ще има катастрофални последици за него и ако доларът продължи да се обезценява със сегашните темпове, към времето на неговото пенсиониране той може да очаква 80-90% от покупателната сила на доларите му да се е изпарила.
Поверяването на дългосрочни спестявания на банките, дори и срещу лихва, удвоява риска, защото ги поставя в ръцете на банкерите, които незабавно ги дават под формата на заеми без да обръщат чак толкова внимание на възможностите на кредитополучателите да изплащат кредитите. Кризата на ипотечният кредитор „Северна скала” във Великобритания и очакваните подобни кризи в други страни са свидетелство за недостатъчно стриктно прилагане на принципите на благоразумното кредитиране от страна на банките и другите кредитни институции като цяло.
Следователно, няма смисъл да се спестява дългосрочно под формата на книжни пари без покритие, независимо дали парите ще бъдат у спестяващия или ще бъдат депозирани в банките. Временното акумулиране на кеш може да бъде само стратегическа опция, ако се очаква значително спадане на цените на други активи, в които парите ще бъдат вложени. Това е спекулиране в добрия смисъл на думата, а не спестяване.
В такива случаи има значение какви ще бъдат валутите, в които ще се акумулират паричните средства за бъдещи инвестиции. Това са валутите на държави с положителни платежни баланси, които обикновено имат ниски лихви по депозитите. Такива са швейцарският франк, сингапурският долар и до известна степен японската йена и еврото (в краткосрочен аспект). Към избора на такива валути трябва да се подхожда в зависимост от особеностите на законодателството на съответните страни, което може да бъде рестриктивно по отношение на трансферите на големи суми. Единствените пари, които запазват покупателната си способност завинаги са монетарните метали : среброто и златото. Сигурността на вложението в тези метали се компрометира само в случаите, когато инвеститорите разчитат на посредници при закупуването и съхранението на вече закупеното сребро и злато. Само инвестиционни сертификати, фондове или сметки, които предлагат алокирани и идентифицирани чрез серийните номера златни или сребърни кюлчета, съхранявани в обществени трезори, могат да се считат за надеждни.
Макар, че притежаването на злато и сребро гарантира запазване на покупателната им способност, сегашната система налага определени ограничения и създава може би нарочно определени затруднения на инвеститорите. Местата, където могат да бъдат купени или продадени по големи количества злато и сребро са ограничени, а пренасянето им през граница може да бъде обект на митнически сборове или при покупко-продажбата да се начислява ДДС, както е в България. От времето на масовото въвеждане на книжните пари без покритие като задължително платежно средство, държавите в лицето на правителствата си водят война срещу златото. Цената на златото на практика се влияе от централните банкери. Те я задържат много лесно, просто променяйки лихвените проценти така, че да бъде неизгодно да се спестява в злато. За да го направят, обаче, те трябва да повишават лихвените проценти значително над нивото на инфлацията. Ако човек не смята, че това ще стане, то той трябва да купува злато. Това е война, която правителствата не могат да спечелят, но инвеститорите в злато и сребро трябва да помнят, че във всяка война победителят също търпи загуби. Горните примери показват, че при сегашния финансов ред, характеризиращ се с книжни пари без покритие, налагани от държавата като задължително платежно средство, резервно банкиране и създаване на пари „от въздуха” от банките и другите кредитни институции, дългосрочните спестявания са сериозно предизвикателство. Умните ще оценят възможностите на отделните видове дългосрочни инвестиции с цел спестяване, а мъдрите ще предприемат действия, за да са спокойни през идващите „дъждовни дни”.
Агентите на българската ДС са били предимно от мъжки пол, на възраст между 31 и 50 години, безпартийни и със средно образование. През 1986 година ДС е „разполагала“ с 61 хиляди доносници – по един на всеки 130 българи.
